22.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 286/9

1.1.

Съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (1) Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) трябва да проведе консултации с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и другите съответни органи във връзка с разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, определящи: а) критериите за определяне за кои договори за извънборсови деривати обективно може да се измери, че намаляват рисковете, пряко свързани с търговската дейност или финансиращата дейност, посочени в член 10, параграф 3; и б) стойности за клиринговите прагове, над които нефинансовите предприятия трябва да извършат клиринг на бъдещите си договори за деривати чрез централни контрагенти, и които се определят при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас извънборсови деривати.

1.2.

На 26 юни 2012 г. ЕССР получи от ЕОЦКП искане за становище по споменатите въпроси, позовавайки се на консултативния документ на ЕОЦКП, публикуван на 25 юни 2012 г. (2).

1.3.

В съответствие с член 3, параграф 2, букви б) и ж) и член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (3) Генералният съвет на ЕССР прие настоящото становище, което се публикува в съответствие с член 30 от Решение ЕССР/2011/1 на Европейския съвет за системен риск от 20 януари 2011 година за приемане на процедурен правилник на Европейския съвет за системен риск (4).

2.1.

Договорите за извънборсови деривати се използват от нефинансовите предприятия основно с цел хеджиране на търговска дейност и на финансираща дейност. Всяко определение на клирингов праг следва принципно да осигури постигане на следните цели на политиката:

2.2.

В редица пазарни сегменти като стоковите пазари, до които по-рано основно имаха достъп нефинансовите предприятия, започнаха преобладаващо да се използват извънборсови деривати за спекулативни, инвестиционни или търговски цели. Това донякъде е отговор на навлизането на финансовите институции на тези пазари, или т.нар. процес на финансиализация. Това налага благоразумен подход към рисковете, предизвикани от използването на деривати от нефинансови предприятия.

2.3.

Определенията на търговска дейност и финансираща дейност следва да бъдат възможно най-подробни и обективни, без да се дава възможност за различно тълкуване или за регулаторен арбитраж, тъй като последиците от това дали дадена дейност попада в обхвата на определението или не, могат да бъдат значителни.

2.4.

След подробен анализ (5) ЕССР предлага праговете да се изчисляват чрез двустепенен подход, целящ запазване на интегритета на пазара и осигуряване на неговата прозрачност, а не защита на интересите на участниците на единния пазар. Целта също така е да се гарантира, че рисковете, възникващи от държането на деривати от нефинансови предприятия, са надлежно взети предвид.

2.5.

Дериватите, държани в рамките на търговската и на финансиращата дейност, не са безрискови, тъй като в случаите, когато цената им не е подходящо определена, те могат да доведат до неефективно голяма степен на хеджиране, което може да има системни последици.

2.6.

От макропруденциална позиция е за предпочитане нефинансовите предприятия да извършват клиринг на своите деривати чрез централни контрагенти, като по-скоро заплащат допълнително обезпечение, отколкото да получават подобни услуги от банки срещу такса. Съществува риск банковите такси, които са по същество ресурси и напускат нефинансовите предприятия, да не отчитат адекватно цената на риска от гледна точка както на банките, така и на нефинансовите предприятия.

3.1.

ЕССР приветства извършената от ЕОЦКП работа по дефинирането на търговска и на финансираща дейност и като цяло е съгласен с резултатите от нея, при следните условия:

3.2.

Търговската дейност на нефинансовите предприятия следва да се отнася до определени позиции в баланса и по-специално до основната дейност на нефинансовото предприятие, а именно акции, задължения, вземания, имущество, машини и съоръжения. Понятията „капиталови разходи“ и „оперативни разходи“ следва да се въведат в определението за търговски дейности, тъй като е възможно да не се окаже оптимално позоваването на Международните стандарти за финансово отчитане за определението на търговски дейности. Максималното равнище на деривати, свързани с търговските дейности на нефинансовото предприятие, следва да е балансовата сума на акциите, задълженията, вземанията, имуществото, машините и съоръженията в баланса.

3.3.

Финансиращата дейност следва да се определи, като се използва отчетът за паричните потоци на нефинансовото предприятие и се гарантира, че такава дейност следва да бъде ограничена до паричните потоци от свързаните с финансиране дейности на нефинансовото предприятие, възникнали през годината.

3.4.

ЕССР приветства извършената от ЕОЦКП работа по дефинирането на клиринговите прагове, при следните условия:

3.5.

Началните ниски клирингови прагове за нефинансовите предприятия следва да се основават на ясни макропруденциални принципи с възможност за повишаването им при следващи прегледи, ако се счете за необходимо.

3.6.

Следва да се намери балансът между сложния начин на изчисляване на клиринговия праг и намаляването на рисковете, възникващи от държането на извънборсови деривати от нефинансови предприятия.

3.7.

Следва да се дефинира определен брой класове извънборсови деривати, за които да се прилагат различни изисквания по отношение на клиринговите прагове.

3.8.

Клиринговите прагове не следва да се определят по контрагенти, тъй като това би усложнило режима, без да доведе до съществени ползи.

3.9.

Брутните пазарни стойности за определението на клиринговите прагове следва да се предпочитат пред условните стойности, тъй като това би предоставило по-точна картина на пазарната стойност на дериватите, държани от нефинансови предприятия, и следователно — по-точен подход към риска, който представляват тези деривати за системата. Изчислението на клиринговите прагове следва да се провежда с определена честота с възможност компетентните органи да увеличат тази честота по време на финансова криза.

3.10.

Клиринговият праг по клас извънборсови деривати, за които се прилага калибрирането на клиринговия праг като двустепенен подход съгласно раздел 4, се определя както следва:

а)

нефинансовите предприятия следва да се разпределят в два подкласа според следните критерии:

и

б)

за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове за всеки клас извънборсови деривати:

в)

за нефинансови предприятия, за които стойността, определена в а) не надвишава 0,03, се прилагат следните прагове за всеки клас извънборсови деривати:

г)

за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове, изчислени като абсолютни стойности:

NCNTFD (x) > ε'

д)

за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове, изчислени като абсолютни стойности:

NCNTFD (x) > γ'