3.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/1

(1)

На 28 юли 2011 г. Органът за уреждане на спорове (ОУС) на Световната търговска организация (СТО) прие доклада на Апелативния орган и доклада на групата на съдебните заседатели, изменен с доклада на Апелативния орган („докладите“) по случая „Европейски общности — окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана от Китай“ (2).

(2)

В докладите се стигна до заключението, наред с другото, че член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (3) („основният антидъмпингов регламент“) не е в съответствие с членове 6.10, 9.2 и 18.4 от Антидъмпинговото споразумение на СТО и с член XVI:4 от Споразумението за СТО. В член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент се предвижда, че на отделните производители износители в страни с непазарна икономика, на които не е предоставено третиране като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния антидъмпингов регламент, се налага митническа ставка, приложима в национален мащаб, освен ако съответните износители могат да докажат, че отговарят на условията за индивидуално третиране (ИТ), установени в член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент.

(3)

Апелативният орган установи, че член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент създава презумпция, че производителите износители, осъществяващи дейност в страни с непазарна икономика, нямат право на ИТ и че за да отговорят на условията за ИТ, трябва да докажат, че отговарят на критериите за теста за ИТ. Според Апелативния орган няма правно основание за такава презумпция в съответните споразумения на СТО.

(4)

Апелативният орган обаче уточни, че при определянето на един дъмпингов марж и едно антидъмпингово мито за няколко износители съответствието на това определяне с членове 6.10 и 9.2 от Антидъмпинговото споразумение на СТО ще зависи от наличието на фактори, които показват, че дори да разполагат с юридическа самостоятелност, двама или повече износители са в такива отношения, че следва да се третират като един субект. Такива фактори могат да бъдат: i) наличието на корпоративни и структурни връзки между износителите, като общ контрол, общи дялови участия и общо управление; ii) наличието на корпоративни и структурни връзки между държавата и износителите, като общ контрол, общи дялови участия и общо управление; и iii) контрол или значително влияние от държавата по отношение на ценообразуването и продукцията. В това отношение аспектите в предложените изменения на член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, които отразяват тези фактори, следва да се прилагат предвид на разясненията на Апелативния орган, без да се засягат аспектите с еднаква или сходна формулировка в други разпоредби от основния антидъмпингов регламент.

(5)

На 18 август 2011 г. Съюзът уведоми ОУС, че възнамерява да прилага препоръките и решенията му в този спор по начин, при който се съблюдават задълженията му в рамките на СТО.

(6)

За тази цел е необходимо да се внесат изменения в разпоредбите на член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент,