Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32011D0210

    Решение 2011/210/ОВППС на Съвета от 1 април 2011 година относно военна операция на Европейския съюз в подкрепа на операциите за хуманитарна помощ, в отговор на кризисното положение в Либия ( „EUFOR Libya“ )

    OB L 89, 5.4.2011, p. 17–20 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 10/11/2011; отменен от 32011D0764

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2011/210/oj

    5.4.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 89/17


    РЕШЕНИЕ 2011/210/ОВППС НА СЪВЕТА

    от 1 април 2011 година

    относно военна операция на Европейския съюз в подкрепа на операциите за хуманитарна помощ, в отговор на кризисното положение в Либия („EUFOR Libya“)

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28 и член 43, параграф 2 от него,

    като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

    като има предвид, че:

    (1)

    В своята резолюция относно мира и сигурността в Африка, приета на 26 февруари 2011 г. (Резолюция 1970 (2011) на ССООН), Съветът за сигурност на ООН (Съвета за сигурност) изрази дълбокото си безпокойство от положението в Либия и осъди насилието и употребата на сила срещу граждански лица. Освен това Съветът за сигурност призова всички държави-членки на Организацията на обединените нации да осигурят хуманитарна и друга сродна помощ в Либия.

    (2)

    В своята резолюция относно положението в Либия, приета на 17 март 2011 г. (Резолюция 1973 (2011) на ССООН), Съветът за сигурност припомни Резолюция 1970 (2011) на ССООН и изрази решимостта си да гарантира защитата на гражданското население и на населените с граждански лица области, както и бързото и безпрепятствено преминаване на хуманитарната помощ и безопасността на хуманитарните служители. Съветът за сигурност на ООН приветства и реакцията на съседни държави, и по-конкретно Тунис и Египет, в отговор на нуждите на бежанците и чуждестранните работници и призова международната общност да подкрепи тези усилия.

    (3)

    Освен това Съветът за сигурност оправомощи държави членки, които са нотифицирали генералния секретар на ООН и които действат индивидуално или чрез регионални организации или договорености и в сътрудничество с него и с държавите, членуващи в Лигата на арабските държави, да предприемат всички необходими мерки за защита на гражданското население и населените с граждански лица области в Либия, застрашени от нападение, като същевременно се изключва присъствието на чуждестранна окупационна сила на либийска територия под каквато и да е форма.

    (4)

    В заключенията си от 21 март 2011 г. Съветът изрази загрижеността си във връзка с положението в Либия и осъди грубото и систематично нарушаване на правата на човека, насилието и бруталните репресии на режима срещу либийския народ. Съветът изрази задоволство от приемането на Резолюция 1973 (2011) на ССООН и подчерта решимостта на Съюза да допринесе за нейното изпълнение и да действа колективно и решително за тази цел заедно с всички международни партньори, по-специално с Лигата на арабските държави и други регионални заинтересовани страни. Съветът потвърди, че основната цел на Съюза е защитата на гражданското население и оказването на подкрепа на либийския народ да осъществи стремежите си към демократично общество.

    Съветът изрази също готовността на Съюза да окаже, в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, подкрепа за хуманитарната помощ в отговор на искането на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) и с координационната роля на ООН.

    (5)

    На 24 март 2011 г. Съветът одобри концепция за управление на кризи в отговор на кризата в Либия. По-нататъшното планиране следва да се съсредоточи върху подкрепата за предоставянето на хуманитарна помощ. По-специално операцията няма да се отрази върху неутралността или безпристрастността на участващите в хуманитарните дейности. Всяко решение за започване на операцията трябва да бъде предшествано от искане на ОСНА и трябва да бъде взето с оглед на настоящата оценка на риска и на заплахата.

    (6)

    С правителствата на Египет и Тунис се провеждат дейности за съгласуване и консултиране, за да се осигури тяхното разрешение за възможно военно присъствие на Съюза в техните страни.

    (7)

    Комитетът по политика и сигурност (КПС) следва да упражнява, под ръководството на Съвета и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (върховният представител), политически контрол върху военната операция на Съюза, да ѝ осигурява стратегическо ръководство и да приема необходимите решения в съответствие с член 38, трета алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

    (8)

    Необходимо е да се договорят и сключат международни споразумения за участието на трети държави в операции на Съюза и за статута на силите и личния състав на Съюза.

    (9)

    Произтичащите от настоящото решение оперативни разходи с военни или отбранителни последици следва да се поемат от държавите-членки в съответствие с член 41, параграф 2 от ДЕС и в съответствие с Решение 2008/975/ОВППС на Съвета от 18 декември 2008 г. за създаване на механизъм за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни и отбранителни последици (Athena) (1).

    (10)

    Член 28, параграф 1 от ДЕС дава правомощия на Съвета да приема решения за определяне на средствата, които трябва да се предоставят на Съюза. Референтната сума на общите разходи за военната операция на Европейския съюз за първоначалния четиримесечен срок представлява най-добрата оценка към настоящия момент и не засяга окончателните стойности за включване в бюджета, който трябва да се одобри в съответствие с правилата, предвидени в Athena.

    (11)

    В съответствие с член 5 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Поради това Дания не участва във финансирането на настоящата операция,

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Мисия

    1.   С цел укрепване на мандатите, предоставени с резолюции 1970 и 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, Съюзът, при отправено искане от Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН (OCHA), провежда в рамките на общата политика за сигурност и отбрана военна операция, наричана по-долу „EUFOR Libya“, в подкрепа на хуманитарната помощ в региона. Операцията се провежда при пълно зачитане на Насоките относно използването на военни и граждански сили и средства за защита при подкрепа на хуманитарните действия на ООН при сложни извънредни ситуации и Ръководството относно използването на чуждестранни военни средства при подкрепа за хуманитарните операции в контекста на настоящата криза в Северна Африка.

    2.   В подкрепа на тази политическа цел EUFOR Libya, при отправено искане от OCHA и при пълно зачитане на Ръководството и Насоките, посочени в параграф 1:

    ще допринася за безопасното движение и евакуиране на разселени лица,

    ще оказва с конкретни способности подкрепа за дейността на хуманитарните организации.

    Член 2

    Назначаване на командващ операцията на ЕС

    За командващ операцията на Европейския съюз EUROF Libya се назначава контраадмирал Claudio GAUDIOSI.

    Член 3

    Определяне на щаба на операцията на ЕС

    Оперативният щаб на EUFOR Libya се установява в Рим.

    Член 4

    Планиране и започване на операцията

    Решението за започване на военната операция на Европейския съюз се приема от Съвета, с оглед на настоящата оценка на риска и заплахата, след одобрение на оперативния план и правилата за участие.

    Член 5

    Политически контрол и стратегическо ръководство

    1.   Под ръководството на Съвета и на върховния представител КПС упражнява политически контрол и стратегическо ръководство на EUFOR Libya. Съветът упълномощава КПС да взема необходимите решения в съответствие с член 38, трета алинея от ДЕС. Това упълномощаване включва правомощия за изменение на документите за планиране, включително оперативния план, командната верига и правилата за участие. То включва и правомощия за вземане на решения относно назначаването на командващ операцията на Европейския съюз и на командващ силите на Европейския съюз. Правото за вземане на решения по отношение на целите и прекратяването на EUFOR Libya остава в компетентност на Съвета.

    2.   КПС докладва редовно на Съвета.

    3.   КПС получава редовно доклади от председателя на Военния комитет на Европейския съюз (ВКЕС) относно провеждането на EUFOR Libya. КПС може според случая да кани на свои заседания командващия операцията на Европейския съюз или командващия силите на Европейския съюз.

    Член 6

    Военно ръководство

    1.   ВКЕС наблюдава правилното изпълнение на EUFOR Libya, провеждана под ръководството на командващия операцията на Европейския съюз.

    2.   ВКЕС получава редовно доклади от командващия операцията на Европейския съюз. Комитетът може според случая да кани на свои заседания командващия операцията или командващия силите на Европейския съюз.

    3.   Председателят на ВКЕС действа като основно лице за контакт с командващия операцията на Европейския съюз.

    Член 7

    Изпълнение и съгласуваност на действията на Съюза

    1.   Върховният представител осигурява изпълнението на настоящото решение и съгласуваността му с външната дейност на Съюза като цяло, включително дейността на Съюза в областта на хуманитарната помощ.

    2.   Командващият операцията на Европейския съюз подпомага върховния представител в изпълнението на настоящото решение.

    Член 8

    Сътрудничество с други участници

    1.   Планирането и провеждането на операцията се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимно допълване с OCHA, която координира цялостно хуманитарната дейност, с Организацията на северноатлантическия договор и с други участници.

    2.   EUFOR Libya си сътрудничат тясно с определения(те) координатор(и) на ООН и с определения(те) координатор(и) на Лигата на арабските държави и членуващите в нея държави.

    3.   Провеждат се консултации с Африканския съюз съобразно необходимостта.

    Член 9

    Участие на трети държави

    1.   Без да се засяга независимостта на Съюза при вземането на решения или единната институционална рамка и съгласно съответните насоки на Европейския съвет, трети държави, и по-конкретно членуващите в Лигата на арабските държави, могат да бъдат поканени да участват в операцията.

    2.   Съветът упълномощава КПС да покани трети държави да предоставят принос и да взема съответните решения относно приемането на предложения за принос по препоръка на командващия операцията на Европейския съюз и ВКЕС.

    3.   Конкретните условия за участието на трети държави са предмет на споразумения, които се сключват съгласно член 37 от ДЕС и в съответствие с процедурата, предвидена в член 218 от ДФЕС. Когато Съюзът и трета държава са сключили споразумение, установяващо рамката за нейното участие в операции на Съюза за управление на кризи, разпоредбите на това споразумение се прилагат по отношение на настоящата операция.

    4.   Трети държави със съществен военен принос към EUFOR Libya имат същите права и задължения по отношение на текущото управление на операцията като държавите-членки, участващи в операцията.

    5.   Съветът упълномощава КПС да вземе необходимите решения за създаване на Комитет на участващите държави, ако трети държави имат съществен военен принос.

    Член 10

    Статут на силите на Съюза и личния им състав

    Статутът на силите на Съюза и личния им състав, включително привилегиите, имунитетите и други гаранции, необходими за осъществяването и безпрепятственото изпълнение на тяхната мисия, могат да бъдат предмет на споразумения, сключени съгласно член 37 от ДЕС, и в съответствие с процедурата, предвидена в член 218, параграф 3 от ДФЕС.

    Член 11

    Финансови разпоредби

    1.   Общите разходи за EUFOR Libya се управляват в съответствие с Решение 2008/975/ОВППС.

    2.   Референтната сума за общите разходи на EUFOR Libya възлиза на 7 900 000 евро. Процентът от референтната сума, посочена в член 25, параграф 1 от Решение 2008/975/ОВППС, е 30 %.

    Член 12

    Предоставяне на информация на трети страни

    1.   Върховният представител се упълномощава да предоставя на Африканския съюз, Египет, Лигата на арабските държави, Организацията на обединените нации, Тунис и на други трети страни, свързани с настоящото решение, класифицирана информация и класифицирани документи на Съюза, изготвени за целите на EUFOR Libya, до съответното ниво на класификация и съгласно разпоредбите относно сигурността на Съвета (2).

    2.   Върховният представител е упълномощен да предоставя на Африканския съюз, Египет, Лигата на арабските държави, ООН, Тунис и на други трети страни, свързани с настоящото решение, некласифицирани документи на Съюза, свързани с разискванията на Съвета относно EUFOR Libya, по отношение на които съществува задължение за служебна тайна съгласно член 6, параграф 1 от Процедурния правилник на Съвета (3).

    Член 13

    Влизане в сила и прекратяване

    1.   Настоящото решение влиза в деня на приемането му.

    2.   EUFOR Libya се прекратява най-късно четири месеца след достигане на първоначална оперативна готовност, освен ако Съветът не реши друго.

    3.   Настоящото решение се отменя на по-късната от двете дати — датата на закриване на щаба на операцията на Европейския съюз или на щаба на въоръжените сили, в съответствие с одобрените планове за прекратяване на EUFOR Libya и без да се засягат съответните процедури по отношение на одита и представянето на счетоводните отчети за нея, установени в Решение 2008/975/ОВППС.

    Съставено в Брюксел на 1 април 2011 година.

    За Съвета

    Председател

    MARTONYI J.


    (1)  ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 96.

    (2)  Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредбите относно сигурността на Съвета (ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1).

    (3)  Решение 2009/937/ЕС на Съвета от 1 декември 2009 г. за приемане на Процедурен правилник на Съвета (ОВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 35).


    Top