28.5.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 131/128

---

ДИРЕКТИВА 2009/20/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 април 2009 година

относно застраховката на корабособствениците за морски искове

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Един от елементите на политиката на Общността в областта на морския транспорт е да повиши качеството на търговското корабоплаване, като наложи всички икономически оператори да действат по-отговорно.

(2)	Вече бяха приети възпиращи мерки по Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (4).

(3)	На 9 октомври 2008 г. държавите-членки приеха декларация, с която единодушно признават значението на прилагането на Протокола от 1996 г. към Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. от всички държави-членки.

(4)

Задължението за наличие на застраховка следва да може да осигури по-добра закрила на жертвите.То следва да е от полза за отстраняване на корабите, които не отговарят на стандартите, и да се предостави възможност за възстановяване на конкуренцията между операторите. Освен това в Резолюция A.898(21) Международната морска организация приканва държавите настойчиво да поискат от корабособствениците да имат подходяща застраховка.

(5)

Неспазването на разпоредбите на настоящата директива следва да бъде поправено. Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (преработена) (5) вече предвижда да бъдат задържани кораби, когато липсват удостоверенията, които трябва да се държат на борда. Въпреки това е подходящо да се даде възможността за отстраняване на кораб, който няма удостоверение за застраховка. Условията на отстраняването следва да дават възможност за поправяне на положението в рамките на разумен срок.

(6)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно въвеждането и изпълнението на подходящи мерки в рамките на политиката в областта на морския транспорт, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците ѝ, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила, приложими за някои аспекти на задълженията на корабособствениците по отношение на тяхната застраховка за морски искове.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за кораби с бруто тонаж от 300 тона или повече.

2.   Настоящата директива не се прилага за военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби — държавна собственост или експлоатирани от дадена държава, използвани за публични нетърговски цели.

3.   Настоящата директива не засяга режимите, установени в правните инструменти, които са в сила в съответните държави-членки и които са изброени в приложението към нея.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)	„корабособственик“ означава регистриран собственик на морски кораб или всяко друго лице, такова като беърбоут чартьор, което носи отговорност за експлоатацията на кораба;

б)

„застраховка“ означава застраховка със или без самоучастие и включва например застраховка за вреди от вида, обичайно предлаган от членовете на International Group of P&I Clubs, както и други ефективни форми на застраховане (включително доказано самозастраховане) и финансови обезпечения, предоставящи сходни условия за обезпечаване;

в)	„Конвенцията от 1996 г.“ означава консолидираният текст на Конвенцията от 1976 г. относно ограничаване на отговорността при морски искове, приета от Международната морска организация („ММО“), както е изменена с Протокола от 1996 г.

Член 4

Застраховка за морски искове

1.   Всяка държава-членка изисква от собствениците на кораби, плаващи под нейно знаме, да притежават застраховка за тези кораби.

2.   Всяка държава-членка изисква от собствениците на кораби, плаващи под друго знаме освен нейното, да притежават налична застраховка, когато тези кораби влизат в пристанище под юрисдикцията на държавата-членка. Това не пречи държави-членки, доколкото това е в съответствие с международното законодателство, да изискват това задължение да бъде спазено, когато такива кораби извършват дейност в техните териториални води.

3.   Застраховката, посочена в параграфи 1 и 2, покрива морските искове, подлежащи на ограничаване на отговорността съгласно Конвенцията от 1996 г. Размерът на застраховката за всеки отделен кораб за произшествие се равнява на съответната максимална сума за ограничаването на отговорността, според предвиденото в Конвенцията от 1996 г.

Член 5

Инспекции, съответствие, отстраняване от пристанища и отказ за достъп до пристанища

1.   Всяка държава-членка гарантира, че всяка инспекция на кораб в пристанище под нейна юрисдикция в съответствие с Директива 2009/16/ЕО включва проверка дали удостоверението, посочено в член 6, се намира на борда.

2.   В случай че удостоверението, посочено в член 6, не се намира на борда на кораба, и без да се засяга Директива 2009/16/ЕО, която предвижда задържане на корабите, когато е засегната безопасността, компетентният орган може да издаде заповед за отстраняване на кораба, която се нотифицира на Комисията, на другите държави-членки, и на съответната държава на знамето. В резултат на издаването на такава заповед за отстраняване всяка държава-членка отказва влизане на този кораб в което и да е от своите пристанища, докато корабособственикът не представи удостоверението, посочено в член 6.

Член 6

Удостоверения за застраховка

1.   Съществуването на застраховката, посочена в член 4, се доказва чрез едно или няколко удостоверения, издадени от застрахователя и намиращи се на борда на кораба.

2.   Удостоверенията, издадени от застрахователя, включват следната информация:

а)	име на кораба, номер на ММО и пристанище на регистрация;

б)	име на корабособственика и основно място на осъществяване на стопанска дейност;

в)	вид и срок на застраховката;

г)	наименование и основно място на стопанска дейност на застрахователя и, ако е уместно, мястото на стопанска дейност, където е сключена застраховката.

3.   Ако използваният в удостоверенията език не е английски, френски или испански, текстът включва превод на един от тези езици.

Член 7

Санкции

За целите на член 4, параграф 1 държавите-членки установяват система от санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 8

Доклади

На всеки три години и за първи път преди 1 януари 2015 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива.

Член 9

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 2012 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 318, 23.12.2006 г., стр. 195.

(2)  ОВ С 229, 22.9.2006 г., стр. 38.

(3)  Становище на Европейския парламент от 29 март 2007 г. (ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 166), обща позиция на Съвета от 9 декември 2008 г. (OB C 330 E, 30.12.2008 г., стр. 7) и позиция на Европейския парламент от 11 март 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11.

(5)  Вж. стр. 57 от настоящия брой на Официален вестник.

---

---