EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32008R1010

Регламент (ЕО) № 1010/2008 на Съвета от 13 октомври 2008 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97 и на частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 2026/97 и за изменение на Регламент (ЕО) № 1000/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96

OB L 276, 17.10.2008, p. 3–20 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/1010/oj

17.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 276/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1010/2008 НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2008 година

за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97 и на частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 2026/97 и за изменение на Регламент (ЕО) № 1000/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основният регламент“), и по-специално членове 15, 18 и 19 от него,

като взе предвид предложението на Комисията след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Предишни разследвания и действащи мерки

(1)

През юли 2002 г. с Регламент (ЕО) № 1338/2002 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито („съществуващите мерки“) от 7,1 % върху вноса на сулфанилова киселина, попадаща под код по КН ex29214210 (код по ТАРИК 2921421060), с произход от Индия. Наложените мерки са били основани на констатациите от процедурата по антисубсидиране, започната съгласно член 10 от основния регламент („първоначалното разследване“).

(2)

Същевременно с Регламент (ЕО) № 1339/2002 (3) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито от 18,3 % върху вноса на същия продукт с произход от Индия.

(3)

В рамките на посочените по-горе изравнителна и антидъмпингова процедура Комисията с Решение 2002/611/ЕО (4) прие ценова гаранция, предложена от индийския производител износител Kokan Synthetics and Chemicals Pvt. Ltd („Kokan“).

(4)

През декември 2003 г. Kokan информира Комисията, че желае доброволно да оттегли гаранцията си. В съответствие с това решението на Комисията за приемане на гаранцията бе отменено с Решение 2004/255/ЕО (5).

(5)

През април 2005 г. вследствие на искане, внесено от Kokan, Комисията започна (6) частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от основния регламент и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (7) (наричан по-долу „основния антидъмпингов регламент“), ограничено по обхват до проверка на възможността да бъде приета гаранция, която ще бъде предложена от дружеството.

(6)

През декември 2005 г. след разследване Комисията прие с Решение 2006/37/ЕО (8) гаранция, предложена от Kokan във връзка с антидъмпинговата и изравнителната процедура относно вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия.

(7)

През януари 2006 г., в резултат от посоченото в съображение 6 разследване, Регламент (ЕО) № 1338/2002 за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия и Регламент (ЕО) № 1339/2002 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход, inter alia, от Индия бяха изменени с Регламент (ЕО) № 123/2006 на Съвета (9), за да се вземе предвид приемането на посочената гаранция.

(8)

Вследствие на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 Съветът с Регламент (ЕО) № 1000/2008 (10) наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и Индия.

1.2.   Искане за преразглеждане

(9)

След публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на действие (11) на съществуващите мерки Комисията получи на 24 април 2007 г. искане за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент. Това искане бе внесено от двама производители от Общността („заявителите“), които представляват 100 % от продукцията на сулфанилова киселина в Общността.

(10)

Искането за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките се основава на това, че изтичането на срока на действие на мерките по всяка вероятност би довело до продължаване или до повтаряне на субсидирането и на вредата за производството на Общността.

(11)

Комисията разгледа доказателствата, представени от заявителите, и прецени, че те са достатъчни, за да обосноват започването на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 18 от основния регламент. След консултация с Консултативния комитет, на 24 юли 2007 г. Комисията обяви започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент чрез публикуване на известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз  (12).

(12)

Следва да се отбележи, че преди започването на преразглеждането с оглед изтичането на срока на действие на мерките и в съответствие с член 10, параграф 9 и член 22, параграф 1 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Индия, че е получила надлежно документирано искане за преразглеждане и му отправи покана за консултации с цел изясняване на положението по отношение на съдържанието на жалбата и достигане до взаимноприемливо решение. Правителството на Индия не отговори на това предложение за консултации. Освен това, в контекста на частичното междинно преразглеждане, представено по-долу, бяха предложени и проведени консултации с индийските органи. По време на тези консултации не се стигна до взаимноприемливо решение, което би дало основание да не се започва преразглеждането.

1.3.   Частично междинно преразглеждане

(13)

С известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 29 септември 2007 г. (13) („известието за започване съгласно член 19“), Комисията започна по собствена инициатива, съгласно член 19 от основния регламент, частично междинно преразглеждане, ограничено до нивото на субсидиране, тъй като тя разполагаше с достатъчни prima facie доказателства, че обстоятелствата по субсидирането, въз основа на които са били установени мерките, са се променили и че тази промяна е с дълготраен характер.

(14)

Преразглеждането бе ограничено до нивото на субсидиране на дружеството Kokan, посочено в приложението към известието за започване съгласно член 19, както и до другите износители, които са били поканени да заявят своя интерес съгласно условията и срока, определени в известието за започване.

1.4.   Разследване

1.4.1.   Период на разследване

(15)

Разследването за продължаване или повтаряне на субсидирането обхвана периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. („периода на разследването за преразглеждане“ или „ПРП“). Този период бе използван и за проверка на изтъкнатата промяна в обстоятелствата, довела до започването на частичното междинно преразглеждане. Изследването на тенденциите, от значение за оценката на вероятността от продължаване или повтарянето на вредата, обхвана периода от 2003 г. до края на периода на разследването за преразглеждане („разглеждания период“).

1.4.2.   Засегнати от разследването страни

(16)

Комисията официално уведоми производителите износители, вносителите и потребителите, за които се знае, че са засегнати, както и техните асоциации, представителите на държавата износител, заявителя и производителите от Общността за започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките и за частичното междинно преразглеждане. На заинтересованите страни бе предоставена възможността да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за започване.

(17)

Всички заинтересовани страни, които поискаха това и показаха, че съществуват конкретни причини да бъдат изслушани, получиха тази възможност.

(18)

По време на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките бяха изпратени въпросници до всички страни, за които беше известно, че са засегнати, а именно до двамата производители от Общността, до производителя износител от Индия, до известните износители и потребители и до правителството на Индия. По отношение на частичното междинно преразглеждане въпросници бяха изпратени до производителя износител от Индия и до правителството на Индия.

(19)

Отговори на въпросниците бяха получени от правителството на Индия, от двамата производители от Общността, от производителя износител от разглежданата държава, както и от четирима потребители. Нито един от вносителите не отговори на въпросника и в процеса на разследване нямаше други вносители, които да представят информация на Комисията или да заявят интереса си.

(20)

Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима, за да определи вероятността от продължаване или повтаряне на субсидирането и произтичащата от него вреда и интереса на Общността, както и твърдяната промяна в нивото на субсидиране. В тази връзка Комисията проведе проверки на място в сградите на правителството на Индия в Делхи, правителството на Махаращра в Мумбай, Банката по резерва на Индия в Мумбай, както и в следните дружества:

а)

производител износител в Индия:

Kokan Synthetics & Chemicals Pvt Ltd., Mumbai, Индия;

б)

производители от Общността:

Ardenity, Givet, Франция,

CUF Químicos Industriais, Estarreja, Португалия;

в)

потребители:

Kemira Germany GmbH, Leverkusen, Германия,

Robama SA, Palafolls, Испания.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(21)

Подлежащият на преразглеждане продукт е сулфанилова киселина с произход от Индия („разглеждания продукт“), понастоящем класирана под код по КН ex29214210 (код по ТАРИК 2921421060). По принцип сулфаниловата киселина е с две различни качества, които се определят от чистотата ѝ: техническа сулфанилова киселина и пречистена сулфанилова киселина. Освен това пречистената сулфанилова киселина се пуска понякога на пазара под формата на сол на сулфанилова киселина. Сулфаниловата киселина се използва като суровина в производството на оптични полиращи средства, добавки към бетон, оцветители за храни и специализирани багрила. Независимо от това, че сулфаниловата киселина може да бъде използвана за различни цели, потребителите възприемат отделните качества и форми като взаимнозаменяеми и ги използват по този начин в повечето случаи, вследствие на което те биват разглеждани като един-единствен продукт, както това беше и по време на първоначалното разследване.

2.2.   Сходен продукт

(22)

Както бе установено по време на първоначалното разследване, настоящото разследване за преразглеждане потвърди, че сулфаниловата киселина и нейните соли са чисти продукти за широко потребление и техните качества и основни физически характеристики са идентични, независимо от държавата на произход. Разглежданият продукт и продуктите, произведени и продадени от разглеждания производител износител на вътрешния му пазар и изнесени в трети държави, както и продуктите, произведени и продадени от производителите на Общността на пазара на Общността, се оказаха със същите основни физически и химически характеристики и като цяло с една и съща употреба и следователно се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент.

3.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

3.1.   Въведение

(23)

Въз основа на информацията, съдържаща се в искането за преразглеждане и в отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии.

Схеми за субсидиране, разследвани по време на първоначалното разследване,

Схеми на национално равнище:

а)

Схема за зоните за експортна преработка („EPZS“)/Схема за специалните икономически зони („SEZS“)/Схема за експортно ориентираните единици („EOUS“);

б)

Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ („DEPBS“);

в)

Схема за насърчаване на износа на производствено оборудване („EPCGS“);

г)

Схема за освобождаване от данък върху доходите („ITES“);

д)

Схема с предварителни лицензи („ALS“)/Схема с предварителни разрешителни („AAS“);

регионални схеми:

е)

Схема с пакет от насърчителни мерки („PSI“) на правителството на Махаращра.

Схеми за субсидиране, които не са разследвани по време на първоначалното разследване,

схеми на национално равнище:

ж)

Схема с експортни кредити (преди и след експедиране) („ECS“).

(24)

Схемите, посочените по-горе в букви а), б), в) и д), се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия правителството на Индия се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Тези уведомления се обобщават в документ с наименование „Политика по износа и вноса“, преименуван от 1 септември 2004 г. на „Външнотърговска политика“, и се издават от Министерството на търговията на всеки пет години и се актуализират редовно. Един от документите „Политика по износа и вноса“ е относим към периода на разследването за преразглеждане по настоящия случай, а именно петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политика по износа и вноса за 2004—2009 г.“). Освен това правителството на Индия определя и процедурите, които уреждат политиката по износа и вноса за 2004—2009 г. в „Процедурен наръчник — от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том I“ („ПН I 2004—2009 г.“).

(25)

Схемата за освобождаване от данъка върху доходите, посочена по-горе в буква г), се основава на Закона за данъка върху доходите от 1961 г., изменян ежегодно със Закона за финансите.

(26)

Схемата, посочена в буква е), се управлява от щата Махаращра и се основава на резолюциите на Службата по промишлеността, енергетиката и заетостта към правителството на Махаращра.

(27)

Схемата с експортни кредити, посочена по-горе в буква ж), се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банките (от 1949 г., с който се позволява на Банката по резерва на Индия (наричана по-долу „БРИ“) да насочва търговските банки в областта на експортните кредити.

3.2.   Схема за зоните за експортна преработка („EPZS“)/Схема за специалните икономически зони („SEZS“)/Схема за експортно ориентираните единици („EOUS“)

(28)

Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил разположен нито в SEZS, нито в EPZS. Той обаче е бил установен в рамките на EOUS и е получавал субсидии, подлежащи на изравнителни мерки по време на ПРП. Следователно описанието и оценката по-долу са ограничени само до EOUS.

3.2.1.   Правно основание

(29)

Подробно описание на схемата EOUS се съдържа в глава 6 от „Политика по износа и вноса за 2004—2009 г.“ и в ПН I 2004—2009 г.

3.2.2.   Условия за допускане до участие

(30)

С изключение на чисто търговските дружества, всички предприятия, които по принцип осъществяват износ на цялата си продукция от стоки или услуги, могат да бъдат учредени по EOUS. Предприятията от промишлените сектори трябва да достигнат минимално ниво на инвестиции в дълготрайни активи (10 милиона индийски рупии), за да отговарят на условията за допускане до участие в EOUS.

3.2.3.   Практическо прилагане

(31)

EOUS може да бъде разположена и установена навсякъде в Индия.

(32)

Заявленията за статут EOUS следва да включват подробна информация за следващите пет години относно, inter alia, планираните продуктови количества, прогнозираната стойност на износа, изискванията на вноса и местните изисквания. Когато органите одобрят заявлението на дружеството, свързаните с одобрението условия се съобщават на дружеството. Споразумението да се признае дружество по EOUS е валидно за период пет години. Споразумението може да бъде подновявано за допълнителни периоди.

(33)

Ключово задължение на EOUS, както е посочено в „Политика по износа и вноса за 2004—2009 г.“, е постигането на нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за референтен период (пет години) общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки.

(34)

Единиците по EOUS имат право на следните отстъпки:

освобождаване от вносни мита върху всички видове стоки (включително производствено оборудване, суровини и консумативи), необходими за изработката, производството, преработката или свързани с тях,

освобождаване от акциз върху стоки, закупени от местни източници,

възстановяване на централния данък върху продажбите, платен за стоки, закупени на вътрешния пазар,

възможност за продажба на част от продукцията на вътрешния пазар на цена до 50 % от стойността франко борд на износа, ако са налице положителни НВТ приходи след плащането на преференциалните мита, т.е. акциз върху готовата продукция,

частично възстановяване на платен данък върху гориво, добито от местни нефтени компании,

освобождаване от обичайно дължимия данък върху печалбите, реализирани при продажби от износ в съответствие с раздел 10Б от Закона за данъка върху доходите, за десетгодишен период, считано от започването на дейността до 2010 г. най-късно,

възможност за 100 % чуждестранно дялово участие.

(35)

Единиците, осъществяващи дейност по тези схеми, са поставени под надзора на митническите служители в съответствие с раздел 65 от Закона за митниците.

(36)

Тези единици са правно задължени да водят точен отчет за целия внос, за потреблението и използването на всички вносни материали и за осъществения износ в съответствие с раздел 6.11.1 от ПН 2004—2009 г. Тези документи следва да се предават периодично на компетентните органи в тримесечни или годишни доклади за постигнатия напредък.

(37)

Въпреки това „в нито един момент от [експортно ориентирана единица (EOU)] не може да се изисква да свърже всяка вносна партида със своя износ, прехвърляния към други единици, продажби във вътрешна тарифна зона или запаси“, както е посочено в раздел 6.11.2 от ПН I 2004—2009 г.

(38)

Вътрешните продажби се експедират и регистрират на основата на самоудостоверяване. Процесът на експедиране на експортни партиди на EOU се наблюдава от митнически/акцизен служител на постоянна работа в EOU.

(39)

В конкретния случай оказалият съдействие производител износител е използвал схемата с цел закупуване на стоки на вътрешния пазар без акцизи, възстановяване на централния данък върху продажбите и частично възстановяване на платения данък върху горивото, набавено от местни нефтени компании. Разследването показа, че разглежданият производител износител не е реализирал ползи в рамките на разпоредбите по EOUS за освобождаване от данъка върху доходите.

3.2.4.   Заключения относно EOUS

(40)

В случая на освобождаване от акциз върху стоки, закупени от местни източници, бе установено, че митото, платено при покупки от единица, която не е част от EOUS, може да бъде използвано като кредит за собствени бъдещи митнически задължения, например за плащане на акциз върху вътрешните продажби (т.нар. механизъм на централизиран ДДС — CENVAT). Следователно платимият върху покупките акциз не е окончателен. Посредством кредита по CENVAT окончателно мито се налага единствено върху добавената стойност, но не върху суровините. Така освобождаването от акциз върху извършените покупки от единица по EOUS не лишава правителството от допълнителни приходи и следователно не увеличава допълнително печалбата по EOUS.

(41)

Възстановяването на централния данък върху продажбите и частичното възстановяване на платения данък върху горивото, добито от местни нефтени компании, представляват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими, ако тази схема не съществуваше, като по този начин облагодетелства EOUS по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, тъй като възстановяването на централния данък върху продажбите и на обичайно дължимите данъци върху горивото подобрява нейната ликвидност. Тези субсидии зависят по закон от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Осъществяването на износ по EOUS е цел, уредена в параграф 6.1 от „Политика по износа и вноса за 2002—2007 г.“, която е conditio sine qua non за получаване на пакета от насърчителни мерки.

3.2.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(42)

Размерът на субсидията е бил изчислен въз основа на централния данък върху продажбите, възстановен за стоки, закупени на вътрешния пазар, и на частичното възстановяване на данъците, платени върху закупено на вътрешния пазар гориво по време на периода на разследване за преразглеждане. Таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, за да се получи размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към съответния експортен оборот, натрупан през периода на разследването за преразглеждане, като знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така полученият марж на субсидията е 3,2 %.

3.3.   Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ (DEPBS)

3.3.1.   Правно основание

(43)

Подробно описание на DEPBS се съдържа в раздел 4.3 от „Политика по износа и вноса за 2004—2009 г.“ и в раздел 4.37—4.53 от ПН I 2004—2009 г.

3.3.2.   Констатации

(44)

Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от DEPBS по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим.

3.4.   Схема за насърчаване на износа на производствено оборудване (EPCGS)

3.4.1.   Правно основание

(45)

Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от „Политика по износа и вноса за 2004—2009 г.“ и в глава 5 от ПН I 2004—2009 г.

3.4.2.   Констатации

(46)

Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от EPCGS по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим.

3.5.   Схема за освобождаване от данък върху доходите (ITES)

(47)

Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от ITES по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим.

3.6.   Схема с предварителни лицензи (ALS)/Схема с предварителни разрешителни (AAS)

3.6.1.   Правно основание

(48)

Подробно описание на схемата се съдържа в раздели от 4.1 до 4.1.14 от „Политика по износа и вноса за 2004—2009 г.“ и в глави от 4.1 до 4.30 от ПН I 2004—2009 г. Считано от 1 април 2006 г. името на схемата бе променено на „Схема с предварителни разрешителни“.

3.6.2.   Констатации

(49)

Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от AAS по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим.

3.7.   Схема с пакет от насърчителни мерки на правителството на Махаращра

3.7.1.   Правно основание

(50)

За да насърчи установяването на промишлени предприятия в по-слабо развитите области на щата Махаращра, от 1964 г. правителството на Махаращра стимулира новоразгръщащите се единици, създадени в развиващите се региони на щата, с помощта на мерки в рамките на схема, известна като „Схема с пакет от насърчителни мерки“ (PSI). От въвеждането ѝ схемата е била изменяна многократно; „Схема 2001“ е била в действие от 1 април 2001 г. до 31 март 2006 г., след което действието ѝ е удължено с една година — до 31 март 2007 г. PSI на правителството на Махаращра се състои от няколко подсхеми, основните сред които са: i) възстановяване на данък октроа/входен данък, ii) освобождаване от данък върху електроенергията, и iii) освобождаване от местни данъци върху продажбите/отлагане плащането на местни данъци върху продажбите. Според правителството на Махаращра схемата от 2001 г. не е включвала последната подсхема, а именно нито освобождаването от данъци върху продажбите, нито отлагането на тяхното плащане. От разследването обаче стана ясно, че правото на дружеството да бъде облагодетелствано по схемата е определено в „Сертификата за правото на допускане до участие“. С разследването се установи, че единствената подсхема, използвана от оказалия съдействие производител износител по време на ПРП, е всъщност тази за отлагане плащането на данъци върху продажбите (част от подточка iii) по-горе).

3.7.2.   Условия за допускане до участие

(51)

За да могат да вземат участие в схемата, по правило дружествата трябва да инвестират в по-слаборазвити региони от щата (които, в зависимост от икономическото си развитие, са класирани в различни категории, а именно слаборазвити области, по-слаборазвити области и най-слаборазвити области), като създават нови промишлени предприятия или правят широкомащабни капиталовложения в разгръщане и разнообразяване на съществуващи промишлени предприятия. Основните критерии за установяване на размера на насърчителните мерки са класификацията на областта, в която предприятието е или ще се разположи, и размерът на инвестицията.

3.7.3.   Практическо прилагане

(52)

Сертификатът за право на участие, издаден от правителството на Махаращра на оказалия съдействие производител износител, предвижда, че в рамките на подсхемата за отлагане плащането на данъци върху продажбите дружеството има право да отлага плащането на щатските данъци върху продажбите, дължими за продажбите му на вътрешния пазар за 12-годишен период, считано от датата на събиране на данъка.

3.7.4.   Заключение

(53)

Подсхемата за отлагане плащането на данъците върху продажбата в рамките на схемата PSI на правителството на Махаращра предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Разгледаната подсхема представлява финансово участие на правителството на Махаращра, тъй като тази преференция отлага събирането на иначе дължимите на правителството на Махаращра суми. Това отлагане на плащането облагодетелства дружеството, тъй като подобрява неговата ликвидност.

(54)

В подсхемата могат да участват единствено дружества, които са инвестирали в определени географски области под юрисдикцията на щата Махаращра. Тя не се прилага за дружества извън тези области. Размерът на ползите е различен в различните области. Схемата е специфична съгласно член 3, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравнителни мерки.

3.7.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(55)

Смята се, че отложените суми от щатските данъци върху продажбите, събрани по време на ПРП, които попадат в рамките на отсрочките по схемата, се равняват по размер на безлихвен заем, предоставен от правителството на Махаращра. Ползата за оказалия съдействие производител износител е била изчислена на базата на лихвата, платена от дружеството за подобен търговски заем по време на ПРП.

(56)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе след това отнесен към общия оборот на дружеството по време на ПРП (знаменател), тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана по принцип с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(57)

Предвид изложеното по-горе размерът на субсидията, от която се е възползвало дружеството в рамките на схемата, се равнява на 0,6 %.

3.8.   Схема с експортни кредити (ECS)

3.8.1.   Правно основание

(58)

Подробно описание на схемата се съдържа в ръководен циркуляр IECD № 02/04.02.02/2006-07 (Експортен кредит в чуждестранна валута) и в ръководен циркуляр IECD № 01/04.02.02/2006-07 (Експортен кредит в рупии) на Банката по резерва на Индия (БРИ), адресирани до всички търговски банки в Индия.

3.8.2.   Условия за допускане до участие

(59)

В схемата могат да бъдат допускани до участие производители износители и търговци износители. Бе установено, че оказалият съдействие производител износител е извлякъл ползи в рамките на ECS.

3.8.3.   Практическо прилагане

(60)

В рамките на тази схема БРИ определя задължителни максимални лихвени проценти, приложими за експортните кредити в индийски рупии или в чуждестранна валута, които търговските банки могат да налагат на износителя „с цел на износителите да се предостави кредит при лихви, които са конкурентни на международно равнище“. ECS се състои от две подсхеми — „Схема за експортен кредит преди експедиране“ („кредит за опаковане“), покриващ кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на закупуването, обработката, изработването, опаковането и/или превоза на стоки преди износа, и „Схема за експортен кредит след експедиране“, осигуряваща кредити за оборотен капитал с цел финансиране на експортните вземания. Също така БРИ нарежда на банките да предоставят известна част от техните нетни банкови кредити за финансиране на износа.

(61)

От ръководните циркуляри на БРИ става ясно, че износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти за обикновените търговски кредити („парични кредити“), които се подчиняват изцяло на пазарните условия.

3.8.4.   Заключение относно схема ECS

(62)

На първо място, преференциалните лихвени проценти на кредита по ECS, определени от ръководните циркуляри на БРИ, могат да доведат до намаление на лихвените разходи на даден износител за разлика от разходите по кредит, който се подчинява изцяло на пазарните условия, като по този начин износителят реализира полза по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Стига се до заключението, че е била реализирана полза единствено в случаите, при които подобни разлики в лихвените проценти са били налице. Лихвените разлики за кредитите, отпускани съгласно ръководните циркуляри на БРИ, и тези за търговски „парични кредити“ не могат да се обяснят единствено с пазарното поведение на търговската банка.

(63)

На второ място, независимо от факта, че преференциалните кредити в рамките на ECS се отпускат от търговски банки, предоставената полза представлява финансово участие на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. БРИ е държавен орган и следователно попада в определението за „правителство“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя е със 100 % държавно участие, преследва цели на държавната политика, напр. паричната политика, и нейното ръководство се назначава от правителството на Индия. БРИ насочва частни органи по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, тъй като търговските банки са длъжни да спазват условията, които тя налага, inter alia, максималните лихвени проценти за експортни кредити, указани в разпоредбите и ръководните циркуляри на БРИ, според които търговските банки трябва да отделят известна част от своето нетно банково кредитиране за финансиране на износа. Тези насоки задължават търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в конкретния случай — отпускане на заеми под формата на преференциално финансиране на износа. Подобен директен трансфер на средства под формата на заеми при определени условия обикновено е от компетенцията на правителството, като практиката по никакъв начин не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти се прилагат единствено за финансирането на експортни сделки и следователно зависят от извършването на износ в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

3.8.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(64)

Размерът на субсидията бе изчислен въз основа на разликата между лихвата, платена по експортни кредити, използвани по време на ПРП, и лихвата, която би била дължима по обикновени търговски кредити, използвани от конкретното дружество. Размерът на субсидията (числител) бе отнесен към общия експортен оборот по време на ПРП (знаменател) в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от извършването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Оказалият съдействие производител износител е реализирал ползи в рамките на ECS и е получил субсидия от 0,9 %.

3.9.   Размер на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки

(65)

Стойността на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки, установена по време на ПРП в съответствие с разпоредбите на основния регламент и изразена ad valorem по отношение на разследвания производител износител, се равнява на 4,7 %.

(66)

От наличната информация става ясно, че по време на ПРП оказалият съдействие производител износител е реализирал 100 % от износа на сулфанилова киселина от Индия към Общността. Не е била налице информация, която да доказва, че нивото на евентуалното субсидиране на други производители износители би било на по-ниско равнище.

СХЕМА

ДРУЖЕСТВО

EOU (14)

DEPBS

EPCGS

ITES

ALS

Схема на щат Махаращра

ECS (14)

Общо

%

%

%

%

%

%

%

%

Kokan Synthetics and Chemicals Private Limited

3,2

0

0

0

0

0,6

0,9

4,7

3.10.   Заключения във връзка с продължаването или повтарянето на субсидирането

(67)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на субсидирането.

(68)

Бе установено, че независимо от това, че маржът на субсидиите, установен по време на разследването за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, е по-нисък от установения по време на първоначалното разследване, оказалият съдействие индийски износител на разглеждания продукт е продължил да се облагодетелства от подлежащи на изравняване субсидии от страна на индийските органи. По отношение на основната схема, разследвана по време на ПРП, т.е. EOUS, присъждането на статут на експортно ориентирана единица в съответствие с Политиката по износа и вноса осигурява постоянни ползи и няма признаци тези схеми да бъдат преустановени в близко бъдеще. При тези условия е ясно, че и в бъдеще износителят на разглеждания продукт ще продължи да получава субсидии, подлежащи на изравнителни мерки.

(69)

След като бе показано, че субсидирането е продължило по време на преразглеждането и че е вероятно да продължи и за в бъдеще, въпросът за вероятното повтаряне на субсидирането вече не е релевантен.

3.11.   Дълготраен характер на промяната в обстоятелствата

(70)

В съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент беше проучено също дали има основание промяната в обстоятелствата относно субсидирането, констатирано при първоначалното разследване, да бъде сметната за дълготрайна.

(71)

Припомня се, че поради липса на сътрудничество от страна на други индийски износители обхватът на междинното преразглеждане е ограничен до нивото на субсидиране на Kokan Synthetics & Chemicals Pvt. Ltd.

(72)

Във връзка с дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата, както и предвид констатациите, изложени в съображение 68 по-горе, се стигна до заключението, че няма причина да се смята, че промяната в нивото на субсидиране не е с дълготраен характер.

4.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(73)

В рамките на Общността сходният продукт се произвежда от двама производители, за чиято продукция се счита, че съставлява общата продукция на Общността на сходния продукт по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

(74)

Следва да се отбележи, че в сравнение с първоначалното разследване дружествата „Sorochimie Chimie Fine“ и „Quimigal SA“ бяха преименувани съответно на „Ardenity“ и „CUF Químicos Industriais“.

(75)

Тези двама производители оказаха съдействие при разследването и подкрепиха искането за преразглеждане. Следователно те представляват производството на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 8 от основния регламент.

5.   ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

5.1.   Потребление на пазара на Общността

(76)

Видимото потребление в рамките на Общността бе установено въз основа на:

вноса на разглеждания продукт на пазара на Общността, на базата на данни на Евростат,

общите продажби на производството на Общността, реализирани на пазара на Общността, на базата на отговорите на въпросниците.

(77)

Потреблението на сулфанилова киселина в рамките на Общността по време на ПРП е възлизало на 10 000 t. По време на разглеждания период се е наблюдавал спад от 6 процента в потреблението.

Таблица 1

Потребление на пазара на Общността

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Потребление (в тонове)

10 684

10 443

10 899

9 939

9 997

Индекс

100

98

102

93

94

5.1.1.   Текущ внос от разглежданата държава

(78)

За да се запази поверителният характер на търговската информация предвид факта, че Kokan представлява 100 % от вноса с произход от Индия, както и че производството на Общността се състои от само двама производители, се наложи сведенията в таблици 2—5 по-долу да се представят под формата на индекси.

5.1.2.   Обем на вноса и пазарен дял на разглеждания внос по време на ПРП

(79)

Динамиката на обема и пазарните дялове на вноса от Индия е изложена в таблиците по-долу.

Таблица 2

Внос от разглежданата държава

Внос ()

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

54

59

56

60

Източник: Евростат.

Таблица 3

Пазарен дял на разглежданата държава

Пазарен дял

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

55

58

60

64

(80)

Вносът от разглежданата държава намаля с 40 % между 2003 г. и ПРП, а пазарният дял на индийския внос намаля с 36 %.

5.2.   Развитие на цените и ценово поведение във връзка с вноса на разглеждания продукт

Таблица 4

Цени на разглеждания внос

Единични цени

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

85

96

110

111

Източник: Евростат.

(81)

Средната цена на разглеждания внос с произход от Индия се увеличи с 11 % за разглеждания период.

(82)

С цел изчисляване равнището на подбиване на цените по време на ПРП цените франко завода на производството на Общността за несвързани потребители бяха сравнени с вносните цени CIF на границата на Общността на разглежданата държава, коригирани надлежно, за да отразят крайната цена на разтоварената стока. Цените бяха коригирани, като към тях бяха добавени обичайните мита и разходите след осъществяването на вноса. Сравнението показа, че коригираните индийски цени не са подбивали цените на производството на Общността. Наблюдаваното повишение на цената и отсъствието на подбиване на цените следва да се разглеждат предвид различните ценови гаранции, предложени от индийския износител след налагането на мерките през 2002 г.

5.3.   Внос от други трети държави

Таблица 5

Внос от други трети държави

Останалата част от света

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Внос (индекс)

100

93

114

91

91

Пазарен дял (индекс)

100

95

112

98

97

Средни цени (евро/t)

855

930

1 077

1 059

1 018

Индекс

100

109

126

124

119

Източник: Евростат.

(83)

Обемът на вноса от други трети държави намаля с 9 % през разглеждания период. Техният пазарен дял претърпя слабо понижение от 3 %. По време на разглеждания период основните държави износителки, и по-специално Съединените американски щати (САЩ) и КНР, са осигурявали 100 % от този внос.

(84)

Средно цените на сулфаниловата киселина от други трети държави са по-ниски от цените на производството на Общността, както и от индийските цени. Припомня се, че през 2002 г. вносът на сулфанилова киселина с произход от КНР е бил предмет на антидъмпингово мито в размер 21 %, което вследствие на антиабсорбционно разследване достигна през 2004 г. 33,7 %.

5.4.   Икономическо положение на производството на Общността

5.4.1.   Предварителни бележки

(85)

За да се спази поверителният характер на търговската информация, се наложи данните за двете дружества, които съставляват производството на Общността, да се представят под формата на индекси.

(86)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент бяха разгледани всички релевантни икономически фактори и показатели, свързани с производството на Общността.

5.4.2.   Данни, свързани с производството на Общността

а)   Продукция, наличен производствен капацитет и коефициент на използване на производствения капацитет

Таблица 6

Продукция, наличен производствен капацитет, използване на капацитета

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Капацитет в тонове (индекс)

100

100

100

105

112

Продукция в тонове (индекс)

100

119

115

115

117

Използване на капацитета (индекс)

100

119

115

109

105

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

(87)

Равнището на продукция на производството на Общността по време на ПРП бе 17 % по-високо от равнището, регистрирано в началото на разглеждания период. Наред с това през разглеждания период и производственият капацитет на производството на Общността нарасна с 12 %, тъй като един от производителите на Общността увеличи своя капацитет, като инвестира в оборудване за производство на чиста сулфанилова киселина. Комбинирането на тези два фактора доведе до цялостно повишение на коефициента на използване на производствения капацитет на производството на Общността през разглеждания период. Следва да се отбележи и това, че по време на ПРП производството на Общността достигна задоволително ниво на използване на капацитета (от порядъка на 75—80 %).

б)   Запаси

(88)

По време на разглеждания период равнището на запасите на производството на Общността в края на годината намаля с 22 %. През 2004 и 2005 г. равнището на запасите намаля значително, но през 2006 г. и по време на ПРП то постепенно нарасна.

Таблица 7

Крайни запаси (обем)

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Запаси в тонове (индекс)

100

35

38

64

78

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

в)   Обем на продажбите, пазарен дял и растеж

(89)

По време на ПРП обемът на продажбите на производството на Общността бе с 5 % по-висок от този в началото на разглеждания период. По време на разглеждания период потреблението на Общността се понижи с 6 % (вж. съображение 77 по-горе) и вследствие на това пазарният дял на производството на Общността се повиши с 12 % за същия период. По-конкретно през разглеждания период производството на Общността увеличи пазарния си дял с приблизително 7 процентни пункта. През разглеждания период нивото на пазарния дял на производството на Общността се запази над 50 %.

Таблица 8

Обем на продажбите и пазарен дял

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Обем на продажбите в тонове (индекс)

100

114

107

105

105

Пазарен дял в проценти (индекс)

100

116

105

113

112

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

(90)

Уместно е да се отбележи, че понижението на потреблението в Общността през 2006 г. и по време на ПРП засегна до известна степен растежа на производството на Общността. Повишението на пазарния дял се обяснява почти равностойно с повишаването на обема на продажбите и с понижаването на потреблението към края на разглеждания период.

г)   Фактори, оказващи влияние върху цените на Общността

(91)

Средните продажни цени на производството на Общността се увеличиха съществено (с 26 %) през разглеждания период. Наблюдаваното от 2005 г. развитие изглежда се обяснява по-специално с действието на антиабсорбционните мерки, предприети през 2004 г. срещу китайския внос. Между 2004 и 2005 г. средните продажни цени на производството на Общността нараснаха съществено и след това останаха доста стабилни. Това повишение обаче бе по-слабо от повишението на цената на анилина, който е основната суровина за производството на сулфанилова киселина. В действителност цената на анилина, който е производен на бензена и по време на ПРП представлява около 50 % от общите производствени разходи, се покачи с приблизително 45 % между 2003 г. и ПРП.

Таблица 9

Продажни цени

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Средна продажна цена (индекс)

100

104

124

125

126

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

д)   Заетост и производителност

(92)

Между 2003 г. и ПРП равнището на заетост спадна с 9 %, а продукцията се увеличи, което представлява свидетелство за повишаване на производителността и конкурентоспособността на производството на Общността. Въпреки това през същия период от време средният разход за служител се покачи с 15 %.

Таблица 10

Заетост и производителност

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Заетост (индекс)

100

96

96

98

91

Производителност (индекс)

100

125

120

117

129

Среден разход за труд (индекс)

100

82

94

106

115

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

е)   Доходност

Таблица 11

Доходност

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

-1 286

1 519

335

191

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

(93)

С изключение на 2005 г. доходността за производството на Общността бе приблизително 1 % от нейния оборот или под тази стойност. През 2004 г. бяха регистрирани значителни загуби, но през 2005 и 2006 г. и по време на ПРП производството на Общността отбеляза печалба. Предвид това, че през 2003 г. доходността на производството на Общността бе подчертано ниска, наблюдаваното през разглеждания период видимо повишение доведе до ниво на доходност, отново далеч под нивото, което би било приемливо за този вид производство.

(94)

Отбелязва се също така, че доходността на производството на Общността бе повлияна от промяната в цените на суровините. Средната производствена цена се увеличи с 25 % между 2003 г. и ПРП. Както бе посочено в съображение 91 по-горе, анилинът е основната суровина за производството на сулфанилова киселина и представлява приблизително половината от производствените разходи. Предвид факта, че цената на анилина нарасна значително през 2004 г., производството на Общността не бе в състояние да компенсира това повишение с увеличение на потребителските цени и понесе загуби. През 2005 г. положението на производството на Общността се подобри, тъй като цената на анилина се стабилизира и производството на Общността успя да повиши цените на сулфаниловата киселина до степен, която да компенсира повишението на цената на суровините. През 2006 г. и по време на ПРП, изправена пред ново повишение на цената на анилина, доходността на производството на Общността спадна до нива под 1 % от оборота.

ж)   Инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали

Таблица 12

Инвестиции, възвръщаемост на инвестициите

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Инвестиции (индекс)

100

39

57

255

305

Възвръщаемост на инвестициите (индекс)

100

-1 779

2 498

420

224

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

(95)

През разглеждания период производството на Общността продължи да инвестира в свързани със сулфаниловата киселина дейности. През 2006 г. и по време на ПРП наред с инвестициите, свързани основно с поддръжката на съществуващите капиталови активи, един производител от Общността инвестира в повишаването на капацитета си за производството на чиста сулфанилова киселина. Следва обаче да се отбележи, че се очаква този нов капацитет да бъде напълно оперативен едва от 2008 г.

(96)

Предвид на това, че през разглеждания период производството на Общността отбеляза слаби приходи, цифрите за възвръщаемостта на инвестициите, които отразяват резултата преди облагането като процент от средната отчетна стойност в началото и в края на периода на активите, използвани за производството на сулфанилова киселина, също са останали твърде ниски, а именно приблизително 2 %, по време на ПРП.

(97)

Разследването показа, че капиталовите изисквания на производството на Общността са били сериозно засегнати от трудното финансово положение. Макар и един от производителите на Общността да е част от голяма група, капиталовите му изисквания не винаги се удовлетворяват до желаната степен, тъй като в тази група финансовите средства обикновено се предоставят на най-печелившите единици.

з)   Паричен поток

(98)

Между 2003 г. и ПРП паричният поток намаля значително — с 85 %, но остана положителен. Паричният поток не следва същата тенденция като доходността, тъй като бе повлиян от непарични аспекти, като амортизацията и движенията на запасите.

Таблица 13

Паричен поток

Паричен поток

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

41

64

32

15

Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.

5.5.   Заключение

(99)

В периода между 2003 г. и ПРП повечето показатели, свързани с производството на Общността, отбелязаха положителен напредък: обем на продажбите, използване на капацитета, производствен обем, крайни запаси, производителност, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите. Въпреки това по време на ПРП доходността на производството на Общността остана под 1 % от оборота.

(100)

Производството на Общността реализира печалби от повишаването на единичната цена на сулфаниловата киселина, особено през периода от 2004 г. до края на ПРП. Въпреки това увеличението на производствената цена не успя да компенсира напълно повишението в производствените разходи, вследствие на което маржът на печалбата се понижи.

(101)

Освен това понижението на потреблението в Общността през 2006 г. и по време на ПРП засегна до известна степен възстановяването на производството на Общността.

(102)

Като цяло е ясно, че въвеждането на антисубсидийните мерки позволи на производството на Общността да стабилизира своето положение, но не и да се възстанови напълно от нанесените му вреди заради повишението на цената на суровините, което производството на Общността не успя да компенсира с увеличение на потребителските цени. Независимо от това разследването показа, че през разглеждания период производството на Общността е започнало да инвестира в ново оборудване.

(103)

Предвид изложения по-горе анализ става ясно, от една страна, че по време на разглеждания период показателите за обем са претърпели положително развитие. От друга страна, свързаните с производството на Общността финансови показатели, такива като доходност и паричен поток, показаха, че производството на Общността продължава да се намира в уязвимо от икономическа гледна точка положение. Вследствие на това се заключава, че то не се е възстановило напълно от последиците от вредоносното субсидиране.

6.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА ВРЕДАТА

6.1.   Общи положения

(104)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент се пристъпи към анализ на вероятността от повтаряне на вредата, в случай че сегашните мерки бъдат отменени. Във връзка с това бяха разгледани по-специално вероятното разгръщане на обема на вноса и възможното повишение на експортните цени от разглежданата държава, както и тяхното евентуално отражение върху положението на производството на Общността при отсъствието на мерки.

6.2.   Развитие на обема и на цените на вноса от разглежданата държава в случай на отмяна на мерките

(105)

Припомня се, че и при действащи антисубсидийни мерки вносът от разглежданата държава по време на ПРП е имал пазарен дял в размер 9,7 %.

(106)

Разследването разкри, че оказалият съдействие индийски производител износител е със значителен неизползван производствен капацитет, който представлява над 30 % от потреблението на Общността. Този неизползван капацитет показва, че посоченият производител износител има възможност да увеличи настоящото си производство и съответно износа си на сулфанилова киселина към Общността.

(107)

Отбелязва се също, че потреблението на Общността показва слабо понижение по време на разглеждания период и не се очаква търсенето през идните години да достигне ниво, което да компенсира евентуалното повишение на вноса от Индия, ако мерките бъдат преустановени. При този сценарий е твърде вероятно вносът на сулфанилова киселина от Индия да измести основен дял от продажбите, реализирани от производството на Общността, тъй като е възможно вносните цени да бъдат евентуално по-ниски от цените на производството на Общността.

(108)

При разследването стана ясно, че пазарът на Общността остава привлекателен за индийския производител износител. В действителност се установи, че средната експортна цена на продажбите му към други трети държави е била значително под средната експортна цена към Общността. Фактът, че не бе установено подбиване на цените от индийските износни цени, се обяснява с ценовата гаранция, а следователно и с действащите за Индия мерки. Въпреки това обаче се прецени, че индийските износни цени CIF са били като цяло по-ниски от средната цена на производството на Общността (с приблизително 7 %).

(109)

По тази причина е вероятно при отсъствието на действащи мерки индийският производител износител да има стимул да използва значително количество от своя неизползван капацитет и да пренасочи своя износ за други трети държави към по-привлекателния пазар на Общността, на ценови нива, които са далеч под текущите ценови нива на производството на Общността.

6.3.   Заключение относно вероятността от повтаряне на вредата

(110)

Въз основа на изложеното по-горе може да се заключи, че при отпадане на мерките е много вероятно вносът на пазара на Общността от разглежданата държава да бъде в значителни обеми и на субсидирани цени, които биха били по-ниски от цените на производството на Общността. Това най-вероятно би довело до тенденция за понижение на цените на пазара на Общността, с очаквано негативно въздействие върху икономическото положение на производството на Общността. Това по-специално би възпрепятствало възстановяването, което бе частично постигнато през разглеждания период, и би предизвикало вероятно повтаряне на вредата.

7.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

7.1.   Въведение

(111)

В съответствие с член 31 от основния регламент бе проучено дали запазването на съществуващите антисубсидийни мерки не е в противоречие с интереса на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността бе основано на оценката на различните засегнати интереси.

(112)

Фактът, че настоящото разследване е преразглеждане и следователно с него се анализира положение, при което вече има въведени антисубсидийни мерки, следва да даде възможност да се направи оценка на всеки неоправдан отрицателен ефект от настоящите антисубсидийни мерки върху разглежданите страни.

(113)

Въз основа на това бе проучено дали въпреки заключенията относно вероятността от повтаряне на вредоносно субсидиране съществуват убедителни доводи, които биха довели до заключението, че не е в интерес на Общността да продължи прилагането на мерките в този конкретен случай.

7.2.   Интерес на производството на Общността

(114)

Разумно е да се очаква, че настоящите действащи мерки ще продължат да имат благотворно влияние върху производството на Общността, което ще продължи да се възстановява, като увеличава пазарния си дял и подобрява доходността си. Ако мерките не бъдат запазени, вероятно производството на Общността отново ще започне да понася вреди от увеличаването на вноса на субсидирани цени от разглежданата държава, а сегашното му крехко финансово положение ще се влоши.

(115)

Въз основа на това може да се заключи, че продължаването на мерките би било в интерес на производството на Общността.

7.3.   Интерес на вносителите

(116)

Припомня се, че при първоначалното разследване бе установено, че налагането на мерките няма да окаже сериозно въздействие върху вносителите на сулфанилова киселина от Общността. Това изглежда се потвърждава от липсата на съдействие по време на настоящото разследване. Следователно не бяха представени убедителни доводи, че налагането на мерките не би било в интерес на вносителите.

7.4.   Интерес на потребителите

(117)

Комисията изпрати въпросници до всички 31 известни потребители; от тях само четирима изпратиха отговори. Три от получените отговори бяха на дружества от Общността, произвеждащи оптични полиращи средства, а един — от дружество производител на багрила. Въпреки това информацията, предоставена от всички тези потребители във връзка с въздействието на мерките и на дела на сулфаниловата киселина в производствените им разходи, не бе съдържателна.

(118)

Обемът на разглеждания продукт, внесен от тези четирима потребители, е представлявал 47,3 % от общия внос в Общността. Освен това поради факта, че тези четирима потребители закупуват съществено количество сулфанилова киселина от производството на Общността, по време на ПРП те са представлявали близо 40 % от потреблението на Общността.

(119)

Трима потребителите са заели една и съща позиция срещу продължаването на мерките с мотива, че производственият капацитет на производството на Общността е недостатъчен да покрие вътрешното търсене и че мерките вредят на тяхната конкурентоспособност за продуктите в края на производствената верига. Четвъртият потребител не е посочил дали е за или против запазването на мерките.

(120)

По отношение на снабдяването на пазара на Общността трябва да се отбележи, че настоящият производствен капацитет на производството на Общността би задоволил около 80 % от потреблението на Общността. Тук следва да се подчертае и че производството на Общността инвестира в нови инсталации, за да повиши производството си на чиста сулфанилова киселина. Мерките по никакъв начин не целят да попречат на вноса от разглежданата държава на пазара на Общността, а да гарантират осъществяването му на цени, които не са субсидирани и вредоносни. Вследствие на това се очаква вносът от разглежданата държава да продължи, както това стана след налагането на мерките през 2002 г.

(121)

Следва също да се отбележи, че производството на сулфанилова киселина извън Общността е ограничено понастоящем до малък брой държави, сред които Индия, КНР и САЩ. Следователно е важно производството на Общността да може да действа в реални условия на конкуренция, така че вътрешните доставки на продукта да продължат да бъдат на разположение на всички потребители в Общността.

(122)

Във връзка с конкурентоспособността на потребителите следва да се отбележи, че въпреки липсата на информация от страна на потребителите в рамките на настоящото разследване, по време на първоначалното разследване стана ясно, че антисубсидийните мерки биха повишили пълните разходи за оптични полиращи средства и багрила, които съдържат сулфанилова киселина, с по-малко от 1 %.

(123)

Въз основа на изложеното по-горе и подобно на заключението от първоначалното разследване, в рамките на разследването за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките се счита също така, че запазването на мерките няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху положението на потребителите.

7.5.   Заключение относно интереса на Общността

(124)

Предвид казаното по-горе се стига до заключението, че няма наложителни причини срещу запазването на сегашните антисубсидийни мерки.

8.   ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

(125)

Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазване и изменение на съществуващите мерки. Беше им предоставен също така срок, в рамките на който да изложат своите становища и коментари. Не бяха получени коментари, които да доведат до промяна на направените по-горе заключения.

(126)

Предвид заключенията, направени в контекста на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките, във връзка с вероятността от продължаване на субсидирането, както и тази от повтаряне на вредите и интереса на Общността, изравнителните мерки при вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия следва да бъдат запазени с цел да се избегне повтарянето на вредите, причинявани от субсидирания внос върху производството на Общността.

(127)

По отношение на констатациите от частичното междинно преразглеждане, ограничено до нивото на субсидиране на оказалия съдействие производител износител от Индия, се счита за целесъобразно ставката на изравнителното мито да се коригира от 7,1 % на 4,7 %. Предвид че по време на ПРП оказалият съдействие производител износител е реализирал 100 % от износа на сулфанилова киселина от Индия към Общността, се счита за целесъобразно тази митническа ставка да се прилага и за вноса на други индийски производители. Митническата ставка няма да се прилага за вноса на разглеждания продукт, произвеждан и продаван за износ в Общността от оказалия съдействие производител износител, от който с Решение 2006/37/ЕО бе приета ценова гаранция. Във връзка с това следва да се отбележи, че минималните вносни цени на гаранцията, приети от индийското дружество, бяха коригирани, за да се отрази понижението на комбинираната обща митническа ставка (антидъмпингова и изравнителна), приложима за това дружество.

(128)

Промяната в изравнителната митническа ставка ще окаже въздействие върху окончателното антидъмпингово мито от 18,3 %, наложено с Регламент (ЕО) № 1000/2008 върху вноса на сулфанилова киселина от Индия, тъй като това антидъмпингово мито бе коригирано, за да се избегне двойно отчитане на ползите от износни субсидии (припомня се, че окончателното антидъмпингово мито се е основавало на дъмпинговия марж поради установеното ниво на този марж, по-ниско от степента на отстраняване на вредите). В член 24, параграф 1 от основния регламент и в член 14, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент се посочва, че нито един продукт не може да бъде едновременно подложен на антидъмпингови и на изравнителни мерки за целите на справяне с една и съща ситуация, която произлиза от дъмпинг или от експортно субсидиране. По време на първоначалното разследване бе установено, че някои от разследваните схеми на субсидиране, подлежащи на изравнителни мерки, са представлявали експортни субсидии по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния антисубсидиен регламент. Като такива, тези субсидии са оказали въздействие върху експортната цена на индийския производител износител и следователно са довели до повишаване на дъмпинговия марж. Поради това съгласно член 24, параграф 1 от основния регламент окончателното антидъмпингово мито бе коригирано, така че да отразява реалния дъмпингов марж, оставащ след налагането на окончателно изравнително мито, предназначено да неутрализира последиците от експортните субсидии (вж. съображение 46 от Регламент (ЕО) № 1339/2002).

(129)

Вследствие на това окончателната антидъмпингова митническа ставка за Индия трябва понастоящем да бъде коригирана, за да отрази преразгледаното ниво на ползите, получени от износни субсидии по време на ПРП на настоящото антисубсидийно разследване. Предвид това, че ползите от износни субсидии възлизаха на 4,1 % през този ПРП, както и че нивото на дъмпинговия марж, определен първоначално с Регламент (ЕО) № 1339/2002 на Съвета, бе в размер 24,6 %, преразгледаното ниво на антидъмпинговото мито следва да бъде 20,5 %. Регламент (ЕО) № 1000/2008 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина, попадаща под код по КН ex29214210 (код по ТАРИК 2921421060) и с произход от Индия.

2.   Ставката на окончателното изравнително мито, приложимо към нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, е 4,7 %.

3.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, окончателното мито не се прилага за вноса на продукти, допуснати за свободно обращение в съответствие с член 2.

4.   Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

1.   Внесените продукти, декларирани за допускане за свободно обращение, които са фактурирани от дружествата, чиито гаранции са приети от Комисията и чиито наименования са изброени в Решение 2006/37/ЕО, периодично изменяно, се освобождават от изравнителното мито, налагано по силата на член 1, при условие че:

са произведени, транспортирани и фактурирани пряко от упоменатите дружества на първия независим потребител в Общността, и

се придружават от фактура по ценовата гаранция, която представлява търговска фактура, съдържаща най-малкото елементите и декларацията, определени в приложението към настоящия регламент, и

декларираните и представени на митницата стоки съответстват точно на описанието във фактурата по ценовата гаранция.

2.   Митническо задължение възниква в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, когато се установи, че по отношение на стоките, описани в член 1 и освободени от митата при условията, изброени в параграф 1, едно или няколко от условията не са изпълнени. Условието, определено параграф 1, второ тире, се счита за неизпълнено, когато се установи, че фактурата по ценовата гаранция не отговаря на разпоредбите на приложението или че не е автентична, или когато Комисията е оттеглила приемането на гаранцията съгласно член 8, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 или член 13, параграф 9 от основния антисубсидиен регламент с регламент или решение, което се отнася за конкретна(и) сделка(и), и обяви съответната(ите) фактура(и) по гаранцията за невалидна(и).

3.   Вносителите приемат като обичаен търговски риск факта, че неизпълнението от която и да е от страните на едно или няколко от условията, изброени в параграф 1 и допълнително определени в параграф 2, може да доведе до възникване на митническо задължение съгласно член 201 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (15). Възникналото митническо задължение се възстановява, когато Комисията оттегли приемането на ценовата гаранция.

Член 3

Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1000/2008 се заменя със следното:

„2.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо преди обмитяване към нетната цена франко границата на Общността на продуктите, описани в параграф 1, е, както следва:

Държава

Окончателно мито (%)

Китайската народна република

33,7

Индия

20,5“

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 13 октомври 2008 година.

За Съвета

Председател

B. KOUCHNER


(1)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 196, 25.7.2002 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 196, 25.7.2002 г., стp. 11.

(4)  ОВ L 196, 25.7.2002 г., стp. 36.

(5)  ОВ L 80, 18.3.2004 г., стp. 29.

(6)  ОВ C 101, 27.4.2005 г., стp. 34.

(7)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 22, 26.1.2006 г., стp. 52.

(9)  ОВ L 22, 26.1.2006 г., стp. 5.

(10)  ОВ L 275, 16.10.2008 г., стр. 1.

(11)  ОВ C 272, 9.11.2006 г., стp. 18.

(12)  ОВ C 171, 24.7.2007 г., стp. 14.

(13)  ОВ C 229, 29.9.2007 г., стp. 9.

(14)  Отбелязаните със звездичка субсидии са експортни субсидии.

(15)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В търговската фактура, придружаваща продажбите на сулфанилова киселина на дружеството за Общността, които са предмет на ценова гаранция, се посочват следните елементи:

1.

Заглавие „ТЪРГОВСКА ФАКТУРА, ПРИДРУЖАВАЩА СТОКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА ЦЕНОВА ГАРАНЦИЯ“.

2.

Наименованието на дружеството, издаващо търговската фактура, посочено в член 1 от Решение 2006/37/ЕО на Комисията за приемане на гаранция.

3.

Номер на търговската фактура.

4.

Дата на издаване на търговската фактура.

5.

Допълнителен код по ТАРИК, съгласно който фактурираните стоки се освобождават от митница на границата на Общността.

6.

Точно описание на стоките, включително:

код на продукта (PCN), използван за целите на гаранцията (например „PA99“, „PS85“ или „TA98“),

техническите/физическите характеристики на PCN, т.е. за „PA99“ и „PS85“ — свободно подвижен бял прах, и за „TA98“ — свободно подвижен сив прах,

код на продукта на дружеството (CPC) (ако има такъв),

код по КН,

количество (посочва се в тонове).

7.

Описание на условията на продажбата, включително:

цена за тон,

приложимите условия на плащане,

приложимите условия на доставка,

общ размер на отстъпките и намаленията.

8.

Наименование на дружеството, което действа като вносител в Общността и на което търговската фактура, придружаваща стоките, предмет на гаранция, е издадена пряко от дружеството.

9.

Име на служителя на дружеството, издал търговската фактура, и следната подписана декларация:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че продажбата за директен износ за Европейската общност на стоките, включени във фактурата, се осъществява в рамките на обхвата и съгласно условията на гаранцията, предложена от [ДРУЖЕСТВО] и приета от Европейската комисия с Решение 2006/37/ЕО. Декларирам, че информацията в настоящата фактура е пълна и вярна.“


Top