1.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 89/15

(1)

С писмо от 11 октомври 2004 г., заведено в Комисията на 15 октомври 2004 г., Greenpeace са отправили до Комисията жалба относно отпускането от страна на френската експортна кредитно-застрахователна агенция (Compagnie française d'assurance pour le commerce extérieur) (наричана по-нататък „Coface“) на гаранция във връзка с френската експортируема част на услугите, предоставени от дружеството Framatome ANP в полза на финландското дружество Teollisuuden Voima Oy (наричано по-нататък „ТVО“). От тази дата нататък дружеството Framatome ANP е преименувано на AREVA NP (2).

(2)

Комисията е завела тази жалба под регистрационен номер СР 201/2004 от 29 октомври 2004 г.

(3)

С писмо № D/57822 от 4 ноември 2004 г. Комисията е поискала от френските власти информация за гаранцията. Френските власти са представили тази информация с писмо от 10 декември 2004 г., заведено от Комисията на 13 декември 2004 г.

(4)

С писмо от 14 декември 2004 г., заведено от Комисията на 16 декември 2004 г. Европейската федерация по възобновяеми енергийни източници (наричана по-нататък „EREF“) е подала до Комисията жалба, в която се изразява съмнение относно съвместимостта на начините на строителство, финансиране и експлоатация на новата ядрена електроцентрала на ТVО с общностното право. EREF потвърждава, че освен гаранцията от Coface, финансирането, предложено от Bayerische Landesbank) (по-нататък „BLB“ и Svensk Exportkredit (по-нататък „SEK“) също представлява помощ.

(5)

Комисията е завела отнасящите се към държавните помощи аспекти на тази жалба под регистрационен номер СР 238/2004 от 21 декември 2004 г. Впоследствие Комисията е разглеждала двете жалби в голяма степен заедно, тъй като предметът на жалбата СР 238/2004 съвпада с този на жалбата СР 201/2004.

(6)

С писмо № D/51174 от 15 февруари 2005 г. Комисията е поискала от германските власти информация за визираните от жалбите мерки. Германските власти са представили тази информация с писмо от 16 март 2005 г., заведено от Комисията на 17 март 2005 г.

(7)

С писмо № D/54101 от 26 май 2005 г. Комисията е поискала от френските власти информация за визираните от жалбите мерки. Френските власти са представили тази информация с писмо от 26 юли 2005 г., заведено от Комисията на 27 юли 2005 г.

(8)

С писмо № D/54366 от 7 юни 2005 г. Комисията е поискала от финландските власти информация за визираните от жалбите мерки. Финландските власти са представили тази информация с писмо от 8 юли 2005 г., заведено от Комисията на 11 юли 2005 г.

(9)

С писмо № D/54377 от 8 юни 2005 г. Комисията е поискала от шведските власти информация за визираните от жалбите мерки. Шведските власти са представили тази информация с писмо от 7 юли 2005 г., заведено от Комисията на 18 юли 2005 г.

(10)

На 2 септември 2005 г. се е състояла среща между Комисията и EREF.

(11)

С писмо от 18 ноември 2005 г., заведено от Комисията на 22 ноември 2005 г., EREF са предоставили на Комисията допълнителни елементи във връзка с жалбата си от 14 декември 2004 г., включващи по-специално елементи, свързани с държавните помощи в рамките на жалба СР 238/2004.

(12)

С писмо № D/59668 от 9 декември 2005 г. Комисията е поискала от шведските власти допълнителна информация за визираните от жалбите мерки. Шведските власти са представили тази информация с писмо от 6 април 2006 г., заведено от Комисията на 10 април 2006 г.

(13)

С писмо № D/50295 от 13 януари 2006 г. Комисията е поискала от френските власти допълнителна информация за визираните от жалбите мерки. Френските власти са представили тази информация по електронна поща от 20 февруари 2006 г., заведена от Комисията на 21 февруари 2006 г., допълнена по електронната поща от 10 март 2006 г., заведена от Комисията на 13 март 2006 г.

(14)

Френските власти са изпратили на Комисията допълнителна информация за визираните от жалбите мерки по електронна поща от 5 април 2006 г., заведена от Комисията същия ден.

(15)

С писмо от 4 май 2006 г., заведено от Комисията на 12 май 2006 г., Greenpeace са изпратили на Комисията допълнителна информация за жалба СР 201/2004.

(16)

На 4 юли 2006 г. се е провела среща между Комисията, френските власти и представители на една банка, AREVA NP и ТVО. На тази среща френските власти са представили на Комисията документи за визираните от жалбите документи.

(17)

С писмо от 18 юли 2006 г., заведено от Комисията на 25 юли 2006 г. EREF са представили нови елементи по жалба СР 238/2004 и са дали на Комисията възможност да вземе решение по делото.

(18)

Комисията е обединила двете жалби под регистрационен номер NN 62/2006 от 7 септември 2006 г. На 20 септември 2006 г. тя е разделила делото на две (3) поддела, съответно NN 62/A/2006 и NN 62/B/2006. Делото NN 62/A/2006 се отнася до аспектите на жалбите във връзка с гаранцията от страна на Coface. Делото NN 62/B/2006 се отнася до аспектите на жалбата СР 238/2004 във връзка с кредита, в който участва BLB и двустранния заем, отпуснат от SEK (жалба СР 201/2004 не включва тези аспекти).

(19)

На 24 октомври 2006 г. Комисията е взела решение по всеки от двете дела. От една страна, в едно първо решение (4) Комисията е счела, че мерките по делото NN 62/B/2006 не представляват помощи. От друга страна, Комисията е информирала Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО относно отпуснатата от Coface гаранция, като делото NN 62/A/2006 е бил заведен под нов номер С 45/2006. Тази мярка е предмет на настоящото решение, с което се прекратява официалната процедура на проверка С 45/2006.

(20)

С писмо от 14 ноември 2006 г., заведено от Комисията на 16 ноември 2006 г., френските власти са поискали от Комисията да удължи срока за представяне на тяхното мнение. С писмо от 30 ноември Комисията е отпуснала този допълнителен срок. Френските власти са представили мнението си с писмо от 22 декември 2006 г., заведено на 4 януари 2007 г.

(21)

Решението на Комисията за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5) на 1 февруари 2007 г. Комисията е поканила заинтересованите страни да представят мненията си по въпросната мярка. Комисията е получила мнения по този повод от страна на други десет заинтересовани страни. Тя ги е предала на Франция с писмо № D/51341 от 23 март 2007 г., като ѝ е дала възможност да представи мнение по тях. След като са поискали удължаване на срока, френските власти са представили мнението си с писмо от 11 май 2007 г., заведено на 14 май 2007 г.

(22)

Понастоящем Финландия притежава четири ядрени реактора. Два от тях, собственост на дружеството Fortum, се намират в Ловииса. Другите два са разположени в Олкилуото и принадлежат на дружеството ТVО.

(23)

ТVО е дружество с нестопанска цел, предметът на дейност на което е доставката на електричество на неговите акционери спрямо производствената себестойност. Капиталът на ТVО е разделен на множество дялове, всеки от които съответства на една електроцентрала или на група електроцентрали. Собствеността върху една част от дял от капитала на ТVО дава правото на закупуване на съответен дял от продукцията на съответните електроцентрали спрямо производствената ѝ себестойност.

(24)

Акционерите на ТVО са основно предприятия от енергийния сектор и предприятия от промишления сектор, които са големи потребители на електроенергия.

(25)

ТVО, което вече притежава два ядрени реактора, участие в електроцентрала, работеща на въглища и една вятърна електроцентрала, в момента изгражда своя трети ядрен реактор на обекта в Олкилуото. Този реактор е известен под името Olkiluoto 3.

(26)

Организацията, отговаряща за изграждането на реактора Olkiluoto 3, е консорциум, включващ дружествата Siemens и AREVA NP, което пък е клон на дружествата AREVA и Siemens, притежаващи съответно 66 % и 34 % от капитала. Консорциумът е бил избран от ТVО за осъществяване на проекта в резултат на търг, организиран през септември 2002 г. На 15 октомври 2003 г. ТVО са уведомили консорциума AREVA NPSiemens, че е „preferred bidder“, буквално „предпочетен участник в търга“. Договорът за строителство е сключен на 18 декември 2003 г. Според предоставената на Комисията информация, освен избрания консорциум, в търга са участвали предприятията […] (6).

(27)

Реакторът Olkiluoto 3 ще бъде първият реактор от новото поколение на реакторите European Pressurised Water Reactor (EPR). Капацитетът му би трябвало да бъде 1 600 MW. Според първоначалния план, предвижда се реакторът да влезе в експлоатация през 2009 г. Тъй като изграждането на електроцентралата е закъсняло, пускането му в експлоатация сега се предвижда за края на 2010 г./началото на 2011 г.

(28)

ТVО използва няколко източника на финансиране за проекта Olkiluoto 3, чиято обща стойност възлиза на повече от три милиарда евро.

(29)

На първо място, акционерите на ТVО са се ангажирали да увеличат капитала (собствените средства) на ТVО за сума, представляваща около [15—30] % от стойността на проекта, чрез издаване на специален транш от акции за новия реактор. На второ място, акционерите ще отпуснат подчинен (срочен) кредит за сума, възлизаща на [0—15] % от общата стойност. Освен тези финансови средства, предоставени от акционерите на датата на подписване на инвестиционния договор през декември 2003 г. ТVО са сключили договор за кредитно облекчение с консорциум от международни банки и серия двустранни договори за заем. Така по-голямата част от това финансиране чрез задължения е била рефинансирана посредством заем, гарантиран от Coface, сключен през март 2004 г., ново кредитно облекчение, сключено през юни 2005 г. и нови двустранни договори за кредит.

(30)

Става дума за кредитно облекчение в размер 1,35 милиарда евро (наричан по-нататък в текста „кредитното облекчение“).

(31)

Това кредитно облекчение е отпуснато на ТVО от консорциум от банки, в който BLB, BNP Paribas, JP Morgan, Nordea и Svenska Handelsbanken са били „Mandated Lead Arrangers“. С писмо от 11 ноември 2003 г. петимата Mandated Lead Arrangers са се ангажирали всеки от тях да предостави, ако е необходимо, до 500 милиона евро, което общо представлява 2,5 милиарда евро. В процеса на обединяване на банките към кредитното облекчение са се присъединили други банки. Договорът за него е подписан на 17 декември 2003 г. от дванадесет банки, които участват при едни и същи условия.

(32)

Сключеното на 17 декември 2003 г. кредитно облекчение включва два транша с падежи съответно 5 и 7 години. По него се начислява индексирана променлива лихва по индекса EURIBOR. По петгодишния транш се предлага надбавка („спред“) от […] базисни пункта (bps) над EURIBOR за първите три години. Спредът става […] bps („step up“) за годините […]. По седемгодишния транш се предлага спред от […] bps за първите три години, след това step up от […] bps за годините […] и […] bps за годините […]. Кредитът не се ползва от публична гаранция.

(33)

Договорът между ТVО и банките, подписан на 17 декември 2003 г., първоначално е бил за обща сума от 1,95 милиарда евро. През март 2004 г. тази сума била намалена на 1,35 милиарда евро поради отпускането на ТVО на гарантирания от Coface заем, описан в точка 2.2.2.

(34)

През юни 2005 г., освен другите финансирания, ТVО са сключили ново кредитно облекчение от 1,6 милиарда евро, възползвайки се така от по-благоприятни пазарни условия. В действителност ТVО заплаща само средна надбавка от […] bps над EURIBOR за този седемгодишен кредит. Покривайки първите си плащания във връзка с проекта Olkiluoto 3, благодарение на другите източници на финансиране, описани в настоящата точка, а именно на средствата, предоставени от акционерите, в крайна сметка ТVО не е трябвало да усвоят кредитното облекчение, сключено през декември 2003 г. и са прекратили договора.

(35)

На 11 юни 2004 г. Комисията е издала положително мнение съгласно член 43 от Договора „Евратом“, в което тя прави заключението, че въпросният промишлен проект „спомага за повишаване на сигурността и разнообразието на енергийно снабдяване, едновременно на регионално и европейско ниво“ и че „всички аспекти на тази инвестиция отговарят на целите на Договора Евратом“.

(36)

Става дума за кредитно облекчение (наричано по-нататък „гарантираният заем“, като думата „заем“ е избрана, за да се избегне объркване с кредитното облекчение, описано в точка 2.2.1) в размер на 570 милиона евро, отпуснат от същите Mandated Lead Arrangers като тези, посочени в съображение (3), с изключение на банка […].

(37)

Главницата по заема ще бъде усвоявана постепенно от ТVО за срок от 5 години, като последователно усвояваните суми отговарят на плащанията, дължими от ТVО на AREVA NP. Изплащането на заема става чрез фиксирани шестмесечни вноски по главницата. Той започва 6 месеца след последното теглене и е за срок от 12 години. Средният срок на заема, изчислен от френските власти, е 8,92 години.

(38)

Заплащаната на банките лихва е променлива и индексирана по EURIBOR. По този заем на банките се заплаща надбавка от […] bps над този индекс.

(39)

За заема е дадена гаранция от Coface в рамките на дейността му на експортна кредитно-застрахователна агенция за сметка на френската държава. Застраховката е сключена от банките, като банките са застрахованите лица. При това Coface осигурява 95 % от размера на заема. За да се възползва от тази застраховка, Coface иска премия с определена сума от [2,5—3,5] % за всяка вноска, като общият размер на дължимите на Coface премии възлиза така на [14,25—19,95] милиона евро. Тази премия се иска от банките, които от своя страна я фактурират на ТVО, над лихвата, посочена в съображение (38).

(40)

Комисията по гаранциите и кредитирането на външната търговия, натоварена да се произнесе по отпускането на настоящата гаранция, е издала положително решение на 17 ноември 2003 г. Coface са издали обещание за гаранция на 1 декември 2003 г. Гарантираният заем е сключен на 25 март 2004 г.

(41)

Франция е уведомила за тази гаранция участниците в Споразумението във връзка с насоките за експортните кредити, ползващи се от публична подкрепа, сключено на равнище ОИСР (наричано по-нататък „Споразумението ОИСР“) на 20 ноември 2003 г. Трябва да се отбележи, че въпросната операция не е била оспорена от никой от участниците в Споразумението ОИСР.

(42)

Освен кредитното облекчение, в момента на решението за инвестиране ТVО са сключили група договори за двустранни заеми с различни други финансови организации за общата сума от […] милиона евро. Един от тези двустранни заеми е сключен със SEK за сумата от 100 милиона евро (виж решението по дело NN 62/B/2006).

(43)

Следващата таблица описва разбивката на финансирането на проекта Olkiluoto 3 към 25 март 2004 г.

Таблица 1

Разбивка на финансирането на проекта Olkiluoto 3 (към 25.3.2004 г.)

(44)

В следващата таблица е описана хронологията на събитията.

Таблица 2

Календар на проекта (основни етапи 2002—2004 г.)

(45)

В решението си от 24 октомври 2006 г. Комисията първоначално анализира дали мярката представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. За тази цел, в решението се разглежда подробно дали е налице предимство. Комисията отбелязва, че застрахователната премия от [2,5—3,5] %, поискана от Coface, не може да бъде пряко сравнена с пазарен процент, като се има предвид, че като че ли никой застраховател не предлага този тип финансов продукт. Обаче, като се има предвид, че публичната гаранция се издава за заем, изглежда възможно да се сравни общата стойност на гарантирания заем – дефиниран като сумата на заплатените лихви и гаранционната премия – с тази, която заемополучателят би трябвало да заплати при отсъствието на публична гаранция. На основата на сравнение на общата стойност на гарантирания заем с тази на описаното в точка 2.2.1 кредитно облекчение, която се счита за пазарна, Комисията стига до предварителното заключение, че гарантираният заем не изглежда да намалява финансовите задължения, които заемополучателят нормално би трябвало да понесе. Следователно, не изглежда ТVО да се поставя в по-благоприятно положение. Комисията обаче отбелязва, че това предварително заключение се основава на известен брой хипотези. Поради това, на този етап тя не може да изключи всяка възможност мярката да представлява помощ, поради което е решила да позволи на Франция и на другите заинтересовани страни да коментират използваната методика и хипотезите, върху които Комисията е основала анализа си за това дали е налице предимство.

(46)

Що се отнася до съвместимостта на евентуалната помощ, Комисията отбелязва, че ако някои елементи говорят в полза на съвместимостта въз основа на член 87, параграф 3, точка в) от Договора за ЕО, други като че ли отиват в противоположна посока. Поради това съвместимостта на една евентуална помощ не може да се допусне априори.

(47)

Предвид това, че не може да се изключи, че мярката представлява помощ, и че, ако е така, не е сигурно, че тя е съвместима, Комисията е решила да открие официална процедура за разглеждане.

(48)

С писмо от 2 януари 2007 г. предприятието ТVО е представило мнението си на Комисията. ТVО посочва, че решението за откриване на процедурата съдържа серия фактически грешки и предлага корекции. То смята също така, че някои направени от Комисията оценки се основават единствено на известен брой хипотетични предположения и са спекулативни. Що се отнася до наличието на предимство, ТVО посочва, като по този въпрос се присъединява към предварителния анализ на Комисията, че гарантираният от Coface заем е по-скъп от кредитното облекчение и другите източници на финансиране, които са били на разположение към дадения момент. Въпреки това, предприятието ТVО е избрало гарантирания заем, защото той е бил за по-дълъг срок и защото с него се намаляват сумите, отпуснати от банките, запазвайки по този начин неотпуснатите суми за бъдещи нужди от финансиране (7). Поради това ТVО смята, че Комисията трябва да направи заключението, че гаранцията не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(49)

С писмо от 1 март 2007 г. организацията Greenpeace, която е първият жалбоподател, по причина на който се открива настоящата процедура (виж точка 1 на настоящото решение), представя своето мнение. Greenpeace напомня, че експортните помощи в рамките на Общността винаги са били забранени, поради което счита, че Комисията трябва да приеме негативно решение относно въпросната мярка, а помощта да бъде върната. В писмото на Greenpeace не се съдържа коментар на предварителния анализ на наличието на предимство, който фигурира в решението за откриване на процедурата.

(50)

С писмо също от 1 март 2007 г. организацията EREF, която е вторият жалбоподател, по причина на който се открива настоящата процедура (виж точка 1 на настоящото решение), представя своето мнение. За EREF е очевидно, че отпускането на експортна гаранция в рамките на търговския обмен в рамките на Общността представлява незаконна държавна помощ. EREF се позовават на аргументите, изложени в писмото им от 18 ноември 2005 г. и молят то да бъде включено в досието на настоящата процедура.

(51)

Според EREF намесата на Coface във финансирането на проекта създава сигнал, който силно насърчава частните банки да се ангажират с това финансиране. Всъщност EREF смята, че гаранцията от Coface намалява риска за банките, ангажирани с финансирането на проекта и намалява мобилизираните от тях собствени средства в рамките на въпросните заеми. Намалявайки понасяните от банките рискове, гаранцията от Coface би ги убедила да предоставят на ТVО по-нисколихвени заеми. Така би се намалило произтичащото от гаранцията преимущество. EREF смята, че структурата на финансиране на проекта би се разпаднала, ако Coface трябва да оттегли гаранцията си. EREF моли Комисията да проучи всички договорни отношения между страните и процеса на преговори, довел до сключването на тези договори.

(52)

С изключение на общите съображения, обобщени в съображение (51), писмото на EREF не съдържа коментар за предварителния анализ на наличието на преимущество, изложено в решението за откриване на процедурата.

(53)

Освен трите писма с мнения, посочени в съображения (48), (49) и (50), Комисията е получила и мнения от шестте държави-членки — Холандия, Швеция, Финландия, Чешката република, Австрия и Германия и от председателя на работната група „Експортни кредити“ към Съвета (8). Тези държави-членки не правят коментар по спецификата на случая, а упрекват Комисията, че е открила процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО за експортен кредит и че е счела, че не е изключено една такава мярка да представлява несъвместима държавна помощ. Тези държави-членки считат всъщност, че експортните кредити се управляват от Споразумението ОИСР, което от своя страна се съдържа в общностното право. Подлагайки един експортен кредит на процедурите, отнасящи се за държавните помощи, предвидени в член 88 от Договора за ЕО, Комисията създава висока степен на юридическа несигурност и риск да се отслаби позицията на европейските износители спрямо техните чуждестранни конкуренти.

(54)

Най-напред френските власти припомнят характеристиките и основните етапи на проекта, по-специално, що се отнася до финансирането му и протичането на тръжната процедура.

(55)

Що се отнася до оценката на въпросната мярка, френските власти поддържат като принцип тезата, че мярката не може да бъде квалифицирана като помощ. По-специално, те поддържат тезата, че с мярката не се предоставя преимущество. Според френските власти, гаранцията от Coface е била предоставена при пазарни условия. Френските власти коментират методиката, възприета от Комисията в решението за откриване на процедурата. Те смятат, че става дума за методика „използвана обикновено от банките“ и отбелязват, че тя позволява да се направи заключение за съответствието на гаранционната премия с пазарните ставки. Френските власти посочват, че този метод може да бъде ползотворно допълнен и проверен чрез използването на един по-комплексен метод на валоризация на финансовите активи, които те наричат „метод на сравнение на стойностите на кредитите“. На основата на този втори метод френските власти стигат до заключението, че една банка би могла да придаде една по-висока стойност на заем, гарантиран само с кредитно облекчение, тоест, която те биха счели за по-изгодна. Това означава, че гарантираният от Coface кредит не поставя никоя от страните по проекта в по-благоприятно положение под формата на намаляване на разходите за финансиране. Френските власти изтъкват също така, че въпросната мярка не може да се квалифицира като държавна помощ, защото не засяга нито конкуренцията, нито търговията между държавите-членки.

(56)

В допълнение Франция поддържа тезата, че ако мярката представлява помощ, тя би била съвместима с общия пазар. От една страна, тя би била съвместима на основата на член 87, параграф 3, точка в) от Договора за ЕО, тъй като преследва законна цел и не засяга търговията в степен, която противоречи на общия интерес. От друга страна, тя би била съвместима въз основа на член 87, параграф 3, точка б) от Договора за ЕО.

(57)

И накрая, съвсем като допълнение, Франция посочва различни препятствия пред връщането на сумата. По този повод тя посочва именно принципа за законно доверие. В действителност, според Франция, Комисията е традиционно пасивна по отношение на средносрочни или дългосрочни експортни кредити. Освен това, въпросната мярка е съвместима с разпоредбите на Споразумението ОИСР. По тези последни точки анализът на Франция се приближава до становищата, представени от другите държави-членки, посочени в съображение (53).

(58)

За да оцени мярката, осъществена от Франция през март 2004 г., Комисията първо трябва да установи дали тя представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. По този повод Комисията отбелязва, че един експортен кредит или гаранция, свързана с такъв кредит, могат, особено когато се отнасят до сделка между държави-членки, да представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Споразумението ОИСР няма за цел да изключи автоматично, че една такава помощ представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО (9).

(59)

В решението си за откриване на процедурата Комисията посочва, че според един първоначален анализ мярката не изглежда да представлява помощ, по-специално, защото чрез нея получателят ѝ не се поставя в по-благоприятно положение. Поради това следва да се провери дали чрез новите елементи се оспорва този предварителен анализ.

(60)

В решението си за откриване на процедурата Комисията отбелязва, че въпросната мярка е гаранция, свързана със заем, отпуснат от банки на ТVО. В това решение Комисията е отхвърлила хипотезата за преимущество за банките. Тази оценка не се оспорва от страните, които са представили на Комисията мнения в рамките на настоящата процедура. Затова в настоящото решение Комисията ще се ограничи до проверката на наличието на преимущество в полза на заемополучателя ТVО и на неговия доставчик, AREVA NP. Що се отнася до последния, решението за откриване на процедурата показва, че на този етап не е изключено Франция да е подчинила отпускането на гаранцията си за ТVО на условието за сключване на договор с AREVA NP. Ако е така, Франция би поставила ТVО в по-благоприятно положение, при условие че за доставчик бъде избрано дружеството AREVA NP. Тоест, последното също би се възползвало от мярката. Оттук следва, че наличието на предимство за ТVО е необходимо предварително условие за наличието на предимство за AREVA NP. Затова в настоящото решение Комисията първо ще провери за наличието на предимство за ТVО.

(61)

Предимството, което един заемополучател като ТVО би могъл да получи от една публична гаранция, отпусната за заем, е намаляването на неговите разходи за финансиране. Поради това, за да сa предимство, е уместно да се определи какви финансови задължения би трябвало да понесе той, ако бе прибягнал до пазара на банковите кредити, без да се възползва от публичната намеса, и тази сума да се сравни с разходите, които се понасят след публичната намеса. Уместно е също така да се отбележи, че някои предприятия просто нямат достъп до пазара на капитали и този достъп им се осигурява само благодарение на публична намеса. В такъв случай преимуществото в резултат на публичната намеса би могло да бъде още по-голямо. В този контекст и като се има предвид, че EREF поставя под съмнение достъпа на ТVО до пазарите на банкови кредити по времето на събитията, Комисията, преди да направи анализ на евентуалното намаление на финансовите задължения, ще провери дали ТVО са имали достъп до пазара на капитали и дали този достъп е бил достатъчен, за да се финансира целият проект Olkiluoto 3.

(62)

В точка 2 на настоящото решение Комисията е анализирала различните етапи на проекта Olkiluoto 3 и на неговото финансиране. От този анализ излиза, че гарантираният заем е официално отпуснат през март 2004 г. Може обаче да се отбележи, че Coface са издали обещание за гаранцията още на 1 декември 2003 г. То е било поръчителствано от решение на комисията по гаранциите и кредитирането на външната търговия на 17 ноември 2003 г. или, от 11 ноември 2003 г. пет банки са се ангажирали официално да предоставят на ТVО до 2,5 милиарда евро, което представлява заем в размер, достатъчен за приключване финансирането на проекта. От представената от френските власти информация се вижда, че дори преди намесата на френското правителство достъпът на ТVО до финансовите пазари е бил достатъчен, за да бъде финансиран целият проект.

(63)

Освен това, Комисията отбелязва, че ТVО са се ползвали от висок рейтинг („investment grade“) на голяма рейтингова агенция по време на осъществяването на различните финансирания на проекта Olkiluoto 3. Един такъв рейтинг обикновено осигурява лесен достъп до пазара на банкови кредити и позволява да се изключи това ТVО да се разглежда като предприятие в затруднено положение.

(64)

Накрая Комисията отбелязва, че размерът на гарантирания заем – 570 милиона евро – е ограничен по отношение на всички набрани капитали – повече от 3 милиарда евро. Следователно, дори и след намесата на Coface, голяма част от проекта продължава да бъде финансирана от пазара. Освен това, що се отнася до размера на гарантирания заем, Комисията отбелязва, че от 11 ноември 2003 г. пет банки са се ангажирали да предоставят до 2,5 милиарда евро, което е до 500 милиона евро от всяка банка. Следователно, рискът, който поема френската държава, е сравним с този, който са готови да поемат частните банки. Поради това участието на френската държава във финансирането на проекта не е разнообразило допълнително източниците на финансиране или намалило рисковете, на които са изложени другите банки, ако във финансирането на проекта би участвала и допълнителна банка.

(65)

Въз основа на информацията, с която разполага, Комисията прави заключението, че ТVО са имали достатъчен достъп до финансовите пазари преди всякаква публична намеса. Обратно на това, което твърди EREF, френското правителство не е имало ролята на „инициатор“ между инвеститорите и е отпуснало гаранцията в един момент, когато финансирането на целия проект вече е било осигурено. Освен това, дори и френската държава да е играла ролята на инициатор, нейната намеса е свързана с една сума, която е ограничена спрямо всички необходими средства за финансирането на проекта, а следователно недостатъчна, за да създаде ефект на увличане на частните инвеститори. В този контекст Комисията прави също заключението, че разумно може да се изключи посочената от EREF възможност, според която цялото финансиране на проекта би се разпаднало, ако бъде оттеглена гаранцията на Coface.

(66)

След като е установено, че, обратно на това, което твърди EREF, ТVО са имали достатъчен достъп до пазара на капитали, е уместно да се анализира дали равнището на поисканата от френската държава гаранционна премия води до намаляване на финансовите задължения, които ТVО би трябвало да понесат при отсъствието на публична намеса.

(67)

В решението си за откриване на процедурата Комисията посочва, че понастоящем никой застраховател или финансова институция не предлагат точно този тип застраховка, който предлага Coface в настоящия случай, тоест, застраховка срещу дългосрочно спиране на плащанията от страна на ТVО. Фактът, че понастоящем пазарът не предлага този тип застраховка, е потвърден от френските власти и не е оспорван от жалбоподателите. Този факт не се опровергава от съобщението на Комисията до държавите-членки, направено съгласно член 93, параграф 1 от Договора относно приложението на членове 92 и 93 от договора за краткосрочното експортно кредитно застраховане (10), според което, ако съществува пазар за краткосрочни експортни кредитни застраховки, то не винаги е така за средносрочните и дългосрочните застраховки. Поради това не е възможно да се прави пряко сравнение между исканата от френските власти премия и една пазарна цена.

(68)

Фактът, че за тази застраховка няма пазар, няма автоматично последствие, що се отнася до наличието на предимство. В действителност, като се има предвид, че въпросната мярка представлява гаранция на заем, то при отсъствието на публична намеса ТVО би трябвало да се финансира, като сключи договор за заем без гаранция. За да се установи наличието на предимство, то е уместно да се провери дали ТVО са се възползвали от намаление на разходите си за финансиране, като се сравни общата стойност на гарантирания заем (искания от банките лихвен процент, увеличен със сумата на гаранционната премия) с лихвения процент, който биха поискали частни банки за подобен заем при наличието на публична гаранция.

(69)

Комисията отбелязва, че освен гарантирания заем, в рамките на сегашния проект ТVО са получили банково финансиране под формата на кредитно облекчение. Затова трябва да се анализира дали лихвеният процент, поискан от банките в рамките на кредитното облекчение, дава надеждна индикация за лихвения процент, който биха поискали частни банки, за да отпуснат заем, подобен на гарантирания при отсъствието на публична гаранция.

(70)

EREF оспорва това, че лихвеният процент на кредитното облекчение представлява добра оценка на пазарния лихвен процент, поискан от банките при отсъствието на публична гаранция. На първо място, EREF смята, че намесата на BLB в кредитното облекчение представлява помощ и е повлияла благоприятно на условията, при които то е отпуснато на ТVО. Комисията отбелязва, че в решението си по дело NN62/B/2006 (11) тя е отхвърлила хипотезата, че намесата на BLB може да представлява помощ. Поради това тя отхвърля това първо твърдение на жалбоподателя. Второ, EREF счита, че отпускането на гаранцията от Coface намалява риска за кредитното облекчение, и поради това е насърчило банките да го отпуснат при по-благоприятни условия, отколкото за един заем, който не се ползва от публична гаранция. По тази точка Комисията отбелязва, че EREF не посочват чрез какъв точно механизъм гаранцията от Coface би намалила риска за кредитното облекчение. Комисията е анализирала подробно финансирането на проекта Olkiluoto 3. Ако е очевидно, че гаранцията от Coface намалява риска за гарантирания заем за банките, които го отпускат, а оттам намалява и искания от тях лихвен процент за гарантирания заем, Комисията обаче не е установила механизъм или договор, с който гаранцията от Coface намалява риска за кредитното облекчение. В действителност трябва да се отбележи, че гаранцията от Coface изобщо не покрива кредитното облекчение. Поради това Комисията отхвърля твърдението на жалбоподателя, според което гаранцията от Coface би намалила риска за кредитното облекчение.

(71)

Комисията не е установила други елементи, позволяващи да се направи заключението, че лихвеният процент на кредитното облекчение не представлява валиден индикатор за лихвения процент, който частни банки биха поискали за заем, подобен на гарантирания при отсъствието на публична гаранция. По този повод Комисията отбелязва, че гарантираният заем не е подчинен (срочен), тоест, заем, чието изплащане ще се осъществи едва след като бъде изплатено кредитното облекчение. Всъщност, гарантираният заем има същия ранг, както и кредитното облекчение. Комисията отбелязва също така, че кредитното облекчение не се ползва от привилегия или обезпечение, които да го отличат от гарантирания заем (12).

(72)

Предвид горните съображения, Комисията прави заключението, че лихвеният процент на кредитното облекчение представлява валиден индикатор за лихвения процент, който частни банки биха поискали за заем, подобен на гарантирания при отсъствието на публична гаранция.

(73)

Комисията вече е сравнила общата стойност на гарантирания заем със стойността на кредитното облекчение в точки 59 и 63 на решението за откриване на процедурата. Това сравнение се основава на средния срок на гарантирания заем. Лихвеният процент (13), който би бил определен за един такъв срок, е изчислен чрез линейна екстраполация на лихвата на кредитното облекчение. От това сравнение става ясно, че общата стойност - исканият от банките лихвен процент, увеличен с исканата от Coface гаранционна премия – на гарантирания заем, не е по-малка от лихвения процент, искан от банките за кредитното облекчение.

(74)

Комисията отбелязва, че френските власти считат, че методът за сравнение, изложен в точки 59 и 63 на решението за откриване на процедурата е валиден, докато жалбоподателите не са се произнесли по този въпрос и не са предложили алтернативен метод за сравнение. Що се отнася до ТVО, те посочват, като по този въпрос се присъединяват към анализа на Комисията, че гарантираният от Coface заем е по-скъп от кредитното облекчение и другите източници на финансиране, които са били на разположение към дадения момент.

(75)

Комисията прави заключението, че гаранцията не води до намаляване на финансовите задължения на ТVО в сравнение с тези, които дружеството би имало, ако бе прибягнало до банковия пазар, без да се ползва от публична гаранция.

(76)

Комисията подчертава, че нито в своите мнения относно откриването на процедурата, нито в предходните си мнения жалбоподателите са предложили метод на изчисление, позволяващ да се провери дали равнището на поисканата от Франция гаранционна премия би довело до намаляване на разходите за финансиране на ТVО.

(77)

Както следва от анализа, изложен в точка 6.1, Комисията не е могла да установи наличие на поставяне на ТVО в по-благоприятно положение.

(78)

В точки 69 и 70 на решението за откриване на процедурата, Комисията е посочила, че е възможно конкуренцията между доставчиците на ядрени електроцентрали да не се основава единствено върху самата цена, искана за строителството на електроцентралата, а и върху условията на финансиране, предлагани на ТVО. Комисията е установила, че при тази хипотеза, където конкуренцията би се основавала на една „глобална цена“, включваща финансирането, гаранцията би позволила на AREVA NP да предложи на своя клиент ТVО финансиране при по-благоприятни условия, а вследствие на това и да предложи една по-атрактивна „глобална цена“ от тази на другите доставчици на ядрени електроцентрали. В такъв случай, гаранцията би поставила AREVA NP в по-благоприятно положение и би представлявала помощ за износа.

(79)

Хронологията на събитията, описана от френските власти и обобщена в в таблица 2, позволява да се отхвърли възможността конкуренцията между доставчиците да се основава на една „глобална цена“, включваща финансирането. Първо, консорциумът AREVA NP/Siemens е бил избран от ТVО като предпочитан участник в търга („prefered bidder“) преди официалното отпускане на гаранцията и много преди да бъде определен точният размер на премията. Второ, договорът за доставката на електроцентралата е бил подписан официално с консорциума AREVA NP/Siemens преди да бъде официално определен точният размер на премията на гаранцията. Тези елементи показват, че ТVО са избрали AREVA NP/Siemens преди да узнаят точния размер на гаранцията, а оттам и стойността на финансирането на проекта.

(80)

Нещо повече, дори и това последно заключение да се окаже неточно и ако конкуренцията между доставчиците би довела до една „глобална цена“, в съображение (75) на настоящото решение Комисията вече е направила заключението, че гарантираният заем не представлява източник на финансиране, който да е свързан с по-малко разходи от другите източници на финансиране, с които ТVО разполага. Поради това, че гаранцията не е довела до намаляване на заплащаните от ТVО разходи за финансиране по отношение на тези на другите налични начини на финансиране, които не се покриват от гаранцията, тя не намалява „глобалната цена“ на офертата на консорциума AREVA NP/Siemens и следователно не прави тази оферта по-привлекателна.

(81)

В заключение, уместно е да се отхвърли възможността мярката да е поставила AREVA NP/Siemens в по-благоприятно положение.

(82)

Тъй като наличието на предимство, което представлява необходим елемент в квалификацията за помощ, не можа да бъде установено нито по отношение на ТVО, нито за AREVA NP/Siemens, Комисията прави заключението, че гаранцията от „Coface“, покриваща заема от 570 милиона евро, отпуснати на ТVО, не представлява държавна помощ.

(83)

Комисията прави заключението, че отпуснатата от Франция гаранция на 25 март 2004 г. посредством „Coface“ не представлява помощ,