18.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 186/32

(1)

Третият етап от икономическия и паричен съюз (ИПС) започна на 1 януари 1999 г. На своята среща в Брюксел на 3 май 1998 г. Съветът в състав държавни и правителствени ръководители реши, че Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия са изпълнили необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 1999 г. (4).

(2)

На 19 юни 2000 г. Съветът реши, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 2001 г. (5). На 11 юли 2006 г. Съветът реши, че Словения е изпълнила необходимите условия за приемане на единната валута на 1 януари 2007 г. (6).

(3)

Съгласно параграф 1 от Протокола относно някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към Договора, Обединеното кралство нотифицира Съвета, че не възнамерява да премине към третия етап на ИПС на 1 януари 1999 г. Тази нотификация остава без промяна. В съответствие с параграф 1 от Протокола за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договора, и решението, взето от държавните и правителствените ръководители в Единбург през декември 1992 г., Дания е нотифицирала Съвета, че няма да участва в третия етап на ИПС. Дания не е заявила желание да бъде започната процедурата по член 122, параграф 2 от Договора.

(4)

В съответствие с Решение 98/317/ЕО Швеция e предмет на дерогация съгласно член 122 от Договора. Съгласно член 4 от Акта за присъединяване от 2003 г. (7) Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша и Словакия са предмет на дерогация съгласно член 122 от Договора. Съгласно член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г. (8) България и Румъния са предмет на дерогация съгласно член 122 от Договора.

(5)

Европейската централна цанка (ЕЦБ) бе основана на 1 юли 1998 г. Европейската парична система беше заменена с механизъм на обменните курсове, чието създаване е договорено с резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз (9). Процедурите за механизма на обменните курсове на третия етап на Икономическия и паричен съюз (МОК II) бяха определени в споразумението от 1 септември 1998 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки извън еурозоната, което предвижда работните процедури за механизма на обменните курсове на третия етап на Икономическия и паричен съюз (10).

(6)

Член 122, параграф 2 от Договора предвижда процедурите за отмяна на дерогацията за съответните държави-членки. Съгласно посочения член най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка, предмет на дерогация, Комисията и ЕЦБ докладват на Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 121, параграф 1 от Договора. На 27 февруари 2007 г. Малта представи официално искане за оценка на конвергенцията.

(7)

Националното законодателство в държавите-членки, включително уставите на националните централни банки, при необходимост се адаптира с цел да се осигури съвместимост с членове 108 и 109 от Договора и с Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (наричан по-долу „Устав на ЕСЦБ“). Докладите на Комисията и ЕЦБ дават подробна оценка на съвместимостта на законодателството на Малта с членове 108 и 109 от Договора и Устава на ЕСЦБ.

(8)

Съгласно член 1 от Протокола относно критериите за конвергенция в съответствие с член 121 от Договора, критерият за ценова стабилност по член 121, параграф 1, първо тире от Договора означава, че в съответната държава-членка е налице устойчивост на цените и средният размер на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 процентни пункта този, който съществува най-много в трите държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. По смисъла на критерия за ценова стабилност инфлацията се измерва с помощта на хармонизираните индекси на потребителските цени, определени в Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета (11). За да се оцени критерият за ценова стабилност, инфлацията в определена държава-членка се измерва чрез процентното изменение в средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса спрямо средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса от предходния период. През едногодишния период до март 2007 г. трите най-добре представили се държави-членки по отношение на ценовата стабилност бяха Финландия, Полша и Швеция при процент на инфлация съответно 1,3 %, 1,5 % и 1,6 %. В докладите на Комисията и ЕЦБ референтната стойност бе изчислена като просто средно аритметично от процента на инфлация на трите най-добре представили се държави-членки по отношение на ценовата стабилност плюс 1,5 процентни пункта. На тази основа референтната стойност през едногодишния период до март 2007 г. е била 3,0 %.

(9)

Съгласно член 2 от Протокола относно критериите за конвергенция, критерият за държавната финансова позиция, посочен в член 121, параграф 1, второ тире от Договора, означава, че при проверката държавата-членка не е предмет на решение на Съвета в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора относно съществуването на прекомерен дефицит.

(10)

Съгласно член 3 от Протокола относно критериите за конвергенция, критерият за участие в механизма на обменните курсове (МОК) на Европейската парична система, посочен в член 121, параграф 1, трето тире от Договора, означава, че държавата-членка е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени в МОК на Европейската парична система без голямо напрежение най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите. В частност, държавата-членка не трябва да е девалвирала по своя инициатива двустранния централен курс на своята валута към валутата на друга държава-членка за същия период. От 1 януари 1999 г. МОК II предвижда рамка за оценка на изпълнението на критерия за обменния курс. При оценката на изпълнението на този критерий в своите доклади Комисията и ЕЦБ са проучили двегодишния период до 26 април 2007 г.

(11)

Съгласно член 4 от Протокола относно критериите за конвергенция, критерият за конвергенция на лихвените проценти, посочен в член 121, параграф 1, четвърто тире от Договора, означава, че за период от една година преди прегледа на резултатите, държавата-членка е имала среден номинален лихвен процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от два процентни пункта тези на най-много три държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. По смисъла на критерия за конвергенция на лихвените проценти са използвани сравними лихвени проценти за 10-годишни държавни облигации, служещи за референция. За да се оцени изпълнението на критерия за лихвените проценти, в докладите на Комисията и ЕЦБ е използвана референтна стойност, изчислена като просто средно аритметично от номиналните дългосрочни лихвени проценти на трите най-добре представили се държави-членки по отношение на ценовата стабилност, плюс два процентни пункта. На тази база референтната стойност в едногодишния период до март 2007 г. е била 6,4 %.

(12)

Съгласно член 5 от Протокола относно критериите за конвергенция, данните, използвани при настоящия преглед на резултатите за изпълнението на критериите за конвергенция, се осигуряват от Комисията. Комисията предостави данните, необходими за изготвянето на настоящото решение. Те бяха предоставени от Комисията въз основа на докладите на държавите-членки, предоставени до 1 април 2007 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (12).

(13)

Въз основа на докладите, представени от Комисията и ЕЦБ относно напредъка при изпълнението от страна на Малта на нейните задължения по отношение постигането на икономически и паричен съюз, Комисията направи следните заключения:

Законодателството на Малта, включително уставът на националната централна банка, е съвместимо с членове 108 и 109 от Договора и с Устава на ЕСЦБ.

По отношение изпълнението от страна на Малта на критериите за конвергенция, посочени в четирите тирета от член 121, параграф 1 от Договора:

Малта е постигнала висока степен на устойчиво сближаване по отношение на тези критерии.

Следователно Малта изпълнява необходимите условия за въвеждане на единната валута.

(14)

С Решение 2007/464/ЕО (13) Съветът, по препоръка на Комисията, отмени Решение 2005/186/ЕО относно съществуването на прекомерен дефицит в Малта.

(15)

В съответствие с член 122, параграф 2 от Договора, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, следва да вземе решение кои държави-членки, предмет на дерогация, изпълняват необходимите условия за приемане на единната валута и да отмени дерогациите за съответните държави-членки,