11/ 22

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 301/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1741/2000 на Комисията (2), („временен регламент“), бяха наложени временни изравнителни мита по вноса в Общността на определен полиетилентерефталат с произход от Индия, Малайзия, Тайван и Тайланд.

(2)

В резултат от паралелно антидъмпингово разследване с Регламент (ЕО) № 1742/2000 на Комисията (3) бяха наложени временни антидъмпингови мита по вноса в Общността на определен полиетилентерефталат с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд.

(3)

Напомня се, че разследването на субсидирането и вредоносния ефект обхваща периода от 1 октомври 1998 г. до 30 септември 1999 г. (ПР). Проверката на тенденциите, имащи отношение към анализа на вредоносния ефект, се отнася за периода от 1 януари 1996 г. до края на ПР (анализирания период).

(4)

След разкриването на основните факти и съображения, въз основа на които беше решено да бъдат наложени временни мерки, някои заинтересовани страни представиха писмени коментари. В съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 5 от Регламент на ЕО № 2026/97 („базов регламент“) на всички страни, които бяха отправили искане, им беше предоставена възможност да бъдат изслушани от Комисията.

(5)

Комисията продължи да търси и проверява всяка информация, която считаше за необходима, за окончателните констатации.

(6)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основаваше намерението да бъде препоръчано налагането на окончателни изравнителни мита и окончателното събиране на сумите, осигурени с временни мита.

Освен това им беше осигурен период от време, през който можеха да представят своите изложения на факти по повод на това разкритие.

(7)

Бяха разгледани устните и писмените аргументи, представени от страните, и тези, които бяха счетени за подходящи, бяха взети предвид за окончателните заключения.

(8)

След като временните констатации бяха актуализирани въз основа на събраната оттогава информация, се стигна до заключението, че основните констатации трябва да бъдат потвърдени във вида, в който са формулирани във временния регламент.

(9)

Във временния регламент въпросният продукт е описан като полиетилентерефталат (РЕТ) с коефициент на вискозитет от 78 мл/г или по-висок в съответствие с DIN (Deutsche Industrienorm) 53728, попадащ под код по КН 3907 60 20 и код по КН ex 3907 60 80 (тарифен код 3907608010). Тъй като не бяха получени нови забележки по отношение на тази дефиниция, временните констатации относно конкретния продукт се потвърждават.

(10)

В съображение 16 от временния регламент беше установено, че произвежданият от промишлеността на Общността и продаван на пазара на Общността РЕТ и произвежданият в конкретните страни и изнасян за Общността РЕТ са сходни продукти, тъй като няма различия в основните физически и технически характеристики и предназначения на съществуващите различни видове РЕТ. Тъй като не бяха получени съответни нови данни, временните констатации относно сходния продукт се потвърждават.

(11)

Констатациите, направени във временния регламент, по отношение на подлежащите на компенсация субсидии, получавани от изнасящите производители, се считат за окончателно потвърдени, освен ако изрично не е установено друго в този документ.

(12)

Правителството на Индия (ПИ) твърди, че Комисията е започнала това разследване в нарушение на член 10 от базовия регламент и член 11, параграф 2 от Споразумението относно субсидиите и изравнителните мерки (Споразумение СИМ) на СТО. Правителството на Индия претендира, че информацията в жалбата по отношение на субсидирането и вредоносния ефект е неточна и непълна и че не съдържа достатъчно доказателства, за да предизвика тази процедура.

(13)

В отговор на този аргумент беше установено, че жалбата съдържа достатъчно доказателства за субсидирането и вредоносния ефект по смисъла на член 10, параграф 2 от базовия регламент и член 11, параграф 2 от Споразумението СИМ. Жалбата съдържа информация за субсидирането, вредоносния ефект и причинната връзка, с които ищецът е разполагал. По отношение на субсидирането трябва да бъде напомнено също, че повечето от наличните програми в Индия вече са били проверени и изравнени при предишни разследвания във връзка с внос от Индия, например на РЕТ фолио, продукти от валцувана стомана и т.н. Доказателствата в жалбата бяха проверени от Комисията по отношение на тяхната точност и адекватност в съответствие с член 10, параграф 3 от базовия регламент и бяха преценени като достатъчни за започване на процедура. Поради тази причина тази претенция не може да бъде приета.

(14)

Правителството на Индия претендира, че уведомлението за започване (4) не отговаря на критериите на член 22, параграф 2 от Споразумението СИМ, тъй като заявлението не съдържа информация относно основанието за обявеното субсидиране и обобщение на факторите, на които се основава твърдението за вредоносния ефект.

(15)

Член 22, параграф 2 от Споразумението СИМ гласи, че публичното уведомление за разследване трябва да съдържа адекватна информация, inter alia, като описание на практиките на субсидиране и обобщение на факторите, на които се основава твърдението за вредоносния ефект. По отношение на твърдението за субсидиране в уведомлението за започване е посочено, че: „твърди се, че индийските производители на въпросния продукт са се възползвали от редица субсидии, отпуснати от правителството на Индия. Тези субсидии са освобождаване от данък върху дохода, внос на суровини и основни средства без плащане на вносни мита и облекчения за експортно ориентирани дружества и дружества, разположени в зоните за експортна обработка“, и че: „твърди се, че горните схеми представляват субсидии, тъй като съдържат финансово участие на правителството на Индия и предоставят облекчения на получателите, т. е. на износителите на полиетилентерефталат. Твърди се, че те са обвързани с условието за реализиране на експорт и поради това са специфични и подлежащи на изравняване“. По отношение на твърдението за вредоносния ефект в уведомлението за започване се казва, че: „ищецът е представил доказателство, че вносът на въпросния продукт от Индия, Индонезия, Република Корея, Малайзия, Тайван и Тайланд е нараснал общо в абсолютни числа и като пазарен дял“, и по-нататък, че: „твърди се, че обемите и цените на въпросния вносен продукт освен другите последици имат негативно влияние върху пазарния дял и нивото на цените на производителите от Общността, изразяващо се в особено неблагоприятен ефект върху общото състояние и финансовото положение в промишлеността на Общността“.

Горният текст съдържа адекватно обобщение на твърденията, отнасящи се до субсидиите и вредоносния ефект.

(16)

Правителството на Индия заявява, че схемата DEBP на предекспортна основа е отменена от 1 април 2000 г. Следователно по тази програма не могат да бъдат налагани изравнителни мита, тъй като налагането на мита противоречи на член 15 от базовия регламент.

(17)

След разкритията правителството на Индия представи доказателства, че програмата действително е приключила и няма повече да предоставя облекчения на изнасящите производители в Индия. Затова тази претенция е приета и облекченията са изключени при изчисляването на ставката на субсидиране. Понеже тази програма вече не е предмет на изравняване, останалите претенции на заинтересованите страни по отношение на тази програма не е необходимо да се разглеждат.

(18)

Правителството на Индия заявява, че Комисията е допуснала очевидна грешка при оценката на изравняването по тази схема. По-специално, Комисията е направила погрешно заключение, че правителството на Индия няма система за проверка на място, която проверява какви количества са били вложени в производствения процес и относно ефективното прилагане на тази система. По-нататък те възразяват, че оценката на Комисията за облекченията по тези схеми е била неточна, тъй като възстановяването само на надхвърлящото мито може да бъде разглеждано като субсидия в съответствие с член 2 от базовия регламент.

(19)

Комисията използва следния метод, за да установи, дали DEPB на следекспортна основа представлява подлежаща на изравняване субсидия и, ако е така, да изчисли размера на облекченията. Съгласно член 2, параграф 1, буква a), (ii) от базовия регламент е направено заключението, че тази схема включва финансово участие на правителството на Индия, тъй като правителствените постъпления (т.е. вносните мита върху вноса), които иначе са дължими, не са събрани. Облекчение за получателя съществува, тъй като изнасящите производители не е трябвало да заплащат нормалните вносни мита.

(20)

Член 2, параграф, 1, буква a), (ii) от базовия регламент обаче предвижда изключение от това общо правило, inter alia, за схеми за възстановяване на мито и за заместване на възстановяването, които отговарят на строгите правила, изложени в приложение I , (i) и приложение II (дефиниране и правила на възстановяване) и приложение III (дефиниране и правила на заместване на възстановяване).

(21)

Анализът разкри, че DEPB на следекспортна основа не е схема за възстановяване на мито и за заместване на възстановяването. В разследваната схема не е включено задължение за внос само на стоки, които се употребяват за производство на износните стоки (приложение II към базовия регламент). В допълнение липсва система за проверка на място, дали вносните количества действително са били вложени в производствения процес. Не е и схема за заместване на възстановяването, защото вносните стоки не трябва да бъдат в същото количество и със същите характеристики както вложените суровини от местен произход, които са използвани за износното производство (приложение III към базовия регламент). Най-накрая изнасящите производители могат да разчитат на облекчения по DEPB независимо от това, дали изобщо внасят суровини. Износителят получава облекчението само като изнася стоки, без да е необходимо да доказва, че някаква суровина е била действително внесена; така че изнасящите производители, които осигуряват цялата си суровина от страната и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани за суровина, също имат право на облекчения по DEPB. Следователно DEPB на следекспортна основа не отговаря на разпоредбите на приложения от I до III. Тъй като това изключение от дефиницията на субсидията по член 2 не може да бъде приложено, подлежащото на компенсация облекчение възлиза на всички опростени вносни мита, които нормално са дължими при внос.

(22)

От гореизложеното ясно следва, че прекомерното опрощаване на вносните мита, е основа за калкулиране на размера на облекченията само в случаи на схеми на добросъвестно възстановяване и заместване на възстановяването. Тъй като е установено, че DEPB на следекспортна основа не попада в тези две категории, облекчението възлиза на общото опрощаване на вносните мита, а не на предполагаемото прекомерно опрощаване.

(23)

По отношение на системата за проверка този аргумент е свързан със спора, дали DEPB на следекспортна основа може да бъде разглеждан като схема за възстановяване, или като схема за заместване на възстановяването. След като беше установено, че DEPB на следекспортна основа не е схема за възстановяване или схема за заместване на възстановяването, както е определено в приложения II и III към базовия регламент, не е необходимо да бъде извършвана по-нататъшна проверка. Дори DEPB да изпълняваше критериите на приложения II и III, щеше да се стигне до заключението, че не съществува приемлива система за проверка. Нормите вход/изход представляват списък на възможните артикули, които могат да бъдат вложени в производствения процес и в какви количества. Но нормите вход/изход не са система за проверка по смисъла на параграф 5 от приложение II към базовия регламент. Тези норми не осигуряват проверка на суровините, които действително са вложени в производствения процес, и не осигуряват проверка, дали тези суровини са действително от внос.

(24)

Поради горните причини това искане не може да бъде прието и временните констатации по отношение на прилагане на мерки за изравняване в тази схема и изчисляването на облекчението се потвърждават.

(25)

Един изнасящ производител и правителството на Индия възразиха, че облекченията, получени по схемата на експортно ориентираните единици (ЕОЕ), не трябва да бъдат считани за субсидия, тъй като освобождаването от акциз и мито по тази схема се предоставя само за количества суровини, вложени в производството на крайния продукт, който се изнася. Претендира се, че схемата представлява система за възстановяване на мито съгласно условията, изложени в приложения I, (i) и II от базовия регламент.

(26)

Двама индийски износители са разположени в една ЕОЕ. Без да разглежда въпроса дали схемата представлява система за опрощаване съгласно условията на базовия регламент, при последвалата проверка Комисията приема, че в случая на конкретните дружества няма прекомерно опрощаване на мита. Следователно в настоящото разследване освобождаването от мито върху суровината за тези дружества няма да бъде компенсирано.

(27)

Сумите на субсидията за двете дружества, разположени в ЗЕО/ЕОЕ, съответно са ограничени до размера на освобождаването от митата за основни средства и са намалени съответно до 0,37 % и 4,43 %.

(28)

Правителството на Индия отбеляза, че по схемата СЕОС на бенефициента не е наложено задължение да бъдат изнасяни всички продукти, произведени с основните средства и че притежателят на разрешително може да продава част от продукцията на местния пазар. Затова правителството на Индия твърди, че всяка облага, предоставена по тази схема, трябва да бъде разпределена върху цялото производство. Поради тази причина правителството на Индия оспорва, че всяко предоставено по тази схема облекчение може да бъде отнесено към общата продукция.

(29)

В отговор на този аргумент трябва да се подчертае, както е обяснено в съображение 52 от временния регламент, че в зависимост от нивото на ангажимента, свързан с износа, който дружеството е готова да поеме, на нея ѝ се позволява да внесе основни средства при нулева или намалена митническа ставка. Затова схемата е правно обвързана с условието за осъществяване на износа, защото облекчение без ангажимент за износ на стоки не може да бъде получено. Поради това попада под разпоредбите на член 3, параграф 4, буква a) от базовия регламент. Тъй като субсидията е експортна, тя е предназначена да облагодетелства само експортните продажби. В заключение общият знаменател в случая е износът.

(30)

Тъй като след разкритията във временните констатации не бяха получени други коментари по тази схема, се потвърждават констатациите по съображения 50—57 от временния регламент.

(31)

Всички констатирани субсидии бяха определени като експортни субсидии. Размерът на подлежащите на изравняване субсидии, изразен ad valorem за разследваните производители и износители е следният:

(32)

Среднопретегленият за държавата марж на субсидията за всички разследвани производители, които представляват над 90 % от износа на продукта за Общността, произхождащ от Индия, е над приложимия минимален марж за тази държава от 3 %.

(33)

Поради високото ниво на сътрудничество остатъчната ставка за дружествата, които не оказаха сътрудничество, беше определена както за съдействалите дружества в размер на най-високия марж на субсидията, т.е. 8,23 %.

(34)

Тъй като не бяха получени съществени коментари по повод временните констатации, заключението, че маржът на субсидията за Индонезия трябва да бъде определен като незначителен и констатациите от съображение 78 от временния регламент се потвърждават. Поради това процедурата по отношение на Индонезия трябва да бъде прекратена.

(35)

Тъй като не бяха получени съществени коментари по повод временните констатации, заключението, че маржът на субсидията за Корея трябва да бъде определен като незначителен и констатациите от съображение 79 от временния регламент се потвърждават. Поради това процедурата по отношение на Корея трябва да бъде прекратена.

(36)

Облекчението, получено от „пионерския статус“, беше неправилно класифицирано като износна субсидия в съображение 132 от временния регламент. Но констатациите за необходимостта от компенсиране на схемата, предвидени в съображения от 93 до 95 като специфична местна субсидия се потвърждават. Това предполага, че размера на констатираната субсидия повече не трябва да се приспада от антидъмпинговото мито.

(37)

Тъй като не бяха получени други коментари след разкриването на временните констатации, констатациите по съображения от 80 до 133 от временния регламент се потвърждават със съответната необходимост от корекция на някои изчислителни грешки.

(38)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии съгласно разпоредбите на базовия регламент, изразен ad valorem за разследваните експортни производители е следната:

(39)

Среднопретегленият за държавата марж на субсидиране за всички разследвани производители и износители, който представлява над 90 % от износа на продукта в Общността, произхождащ от Малайзия, е над приложимия минимален марж за тази държава от 2 %.

(40)

Едно дружество възрази, че Комисията е направила изчислителна грешка по отношение на облекчението, получено въз основа на схемата за освобождаване от вносно мито за машини. Облекчението, получено въз основа на тази схема, беше преизчислено и беше установено, че е допусната грешка. Грешката беше коригирана и облекчението по тази програма е намалено от 1,92 % на 0,27 %.

(41)

След това Комисията предприе основно разследване на цялото досие на Тайван, включително проверка на изчисленията за всичките четирима експортни производители, за да бъде проверено въздействието на тази корекция при определянето на маржа на субсидиране за държавата.

(42)

Беше установено, че в резултат от намалението на ставката на субсидиране за горното дружество, маржът за държавата е намален до 0,94 %, което е под минималния праг от 1 % за тази държава. По тази причина разследването на вноса от Тайван трябва да бъде прекратено.

(43)

На етапа на временното разследване беше установено, че макар само една зона в Тайланд (зона 3) да е ясно обозначена географска област, която отговаря на определението за регион в неблагоприятно положение съгласно член 4, параграф 3 от базовия регламент, облекченията по различните схеми на субсидиране са специфицирани по сектори, понеже достъпът до програмите е ограничен до някои промишлени отрасли. Правителството на Тайланд (ПТ) твърди, че схемите са достъпни до широк спектър от промишлени отрасли и следователно са общодостъпни.

(44)

Констатирано беше, че правителството на Тайланд е определило ограничен списък от дейности, които са подходящи за стимулиране на инвестициите, което по определение ограничава достъпа до субсидии, понеже дружества, които произвеждат ненасърчавана продукция, не са подходящи за облекчения по Закона за насърчаване на инвестициите. Още повече този списък може да бъде разглеждан като позитивен списък, който ясно определя специфичните продукти, чиито производители са фаворизирани пред другите. Обстоятелството, че облекченията по Закона за насърчаване на инвестициите са достъпни за 200 различни продукта е без значение, защото дружества, които не произвеждат тези продукти, не получават никакви облекчения. По тази причина временните констатации по отношение на тази особеност се потвърждават.

(45)

В съображения 193 и 196 от временния регламент беше констатирано, че проекти, които кандидатстват за инициативи на Съвета за инвестиции (СИ), трябва да отговарят на стандарта за 20 % добавена стойност. Беше констатирано, че това условие насърчава предприятията да използват местни вместо вносни стоки и следователно попада под разпоредбите на член 3, параграф 4, буква б) от базовия регламент.

(46)

След разкритията правителството на Тайланд представи доказателства, че критерият „добавена стойност“ не принуждава производителите на РЕТ да използват местни вместо вносни суровини. Правителството на Тайланд представи доказателства, които показват, че критерият „добавена стойност“ не може да бъде приложен, ако в готовия продукт са използвани само вносни суровини. Поради това за разследваните продукти тази програма не зависи от използването на местни пред вносни суровини по смисъла на член 3, параграф 4, буква б) от базовия регламент.

(47)

Изнасящият производител възразява, че е избрал да използва натрупаните си нетни загуби от предишните години вместо освобождаването от корпоративен данък върху доходите за компенсиране на текущата облагаема печалба и следователно не е получавал облекчения през периода на разследването.

(48)

Установено беше, че дружество, която се възползва от освобождаването от корпоративен данък върху доходите и в същото време може да компенсира своята печалба срещу загуби, пренесени за бъдещ период при нормални данъчни условия, може да избира и двете възможности. Това беше потвърдено от Министерството на финансите и Тайландския инвестиционен борд. В конкретния случай беше установено, че експортният производител е използвал освобождаването от корпоративен данък върху доходите, понеже размерът на дължимите данъци не може да бъде компенсиран от натрупаните нетни загуби. Действително натрупаните нетни загуби през последната финансова година са нараснали (от 1 655 089 790 бахта на 1 704 894 309 бахта). Ако експортният производител беше избрал да приспадне своята печалба от натрупаните нетни загуби, той не би изпълнил състава на разпоредбата за необлагаем доход, която е валидна само за доход, който подлежи на данъчно освобождаване от СИ. Още повече, че апелативната комисия на СТО е постановила в случая на канадското гражданско въздухоплаване (5), че за да се определи дали финансово участие по смисъла на член 1, параграф 1, буква a), (i) от Споразумението СИМ представлява „облекчение“, т.е. полза, е необходимо да се определи, дали финансовото участие поставя получателя в по-благоприятно положение, отколкото би бил преди финансовото участие. Както беше споменато по-горе, експортният производител е в по-благоприятно положение поради използването на освобождаване от корпоративен данък върху доходите, защото е могъл да пренесе за бъдещи периоди по-голяма сума натрупани загуби отколкото в обичайния случай. Следователно експортният производител е ползвал освобождаването от корпоративен данък върху доходите и това възражение не може да бъде прието.

(49)

Тъй като по тази схема не бяха получени коментари, се потвърждават заключенията по съображения от 202 до 208 от временния регламент.

(50)

Въз основа на получените коментари по временните констатации размерът на подлежащите на компенсация субсидии съгласно разпоредбите от базовия регламент, изразен ad valorem за разследваните изнасящи производители е следната:

(51)

Тъй като разследваният изнасящ производител представлява почти целия внос на конкретния продукт в Общността с произход от Тайланд, средният марж за държавата далече надхвърля приложимия минимален марж от 2 %.

(52)

Поради липсата на нова информация по отношение на понятието „промишленост на Общността“ се потвърждават констатациите по съображения от 226 до 231 от временния регламент.

(53)

Някои заинтересовани страни зададоха въпроса защо данните, предоставени от страна на промишлеността на Общността, се използват само за периода след 1996 г., докато пазарното развитие преди този период се е основавало на информация от независими пазарни изследвания.

(54)

Комисията реши, че данните, предоставени от промишлеността на Общността за 1995 г., не могат да бъдат използвани поради разделянето на Кодак и Ийстман през 1995 г. и поради преструктурирането на дейността на Шел. Нито Шел, нито Ийстман бяха в състояние да предоставят пълни данни за тази година.

(55)

Но Комисията счете за съществено да направи преглед на кризата на недостига в предлагането, появила се на пазара на Общността през 1995 г., с оглед нейното влияние върху цените и рентабилността на промишлеността на Общността. Поради тази причина използването на информация от независими пазарни изследвания при установяването на основните данни за оценка на положението на промишлеността на Общността през анализирания период беше прието за подходящо, както е обяснено в съображение 236.

(56)

Поради липса на нова и противоречаща информация констатациите за потреблението на конкретния продукт в Общността се потвърждават, както са изредени в съображения 239 и 240 от временния регламент.

(57)

Потвърждават се констатациите по отношение на минималните маржове на субсидията за вноса с произход от Корея и Индонезия, както е описано в съображение 242 от временния регламент. Поради това двете държави са изключени от оценката на вредоносния ефект.

(58)

В светлината на новите констатации по-горе установените маржове на субсидиране за вноса с произход от Тайван сега са минимални, следователно този внос не е взет предвид при оценката на вредоносния ефект.

(59)

Правителството на Тайланд възрази, че вносът с произход от тази страна не трябва да бъде облаган кумулативно с друг внос на конкретния продукт, защото вносът от Тайланд има най-малък пазарен дял от трите разглеждани страни и не подбива цените на промишлеността на Общността и по този начин тайландският износител не показва същото поведение като износителите от другите държави. Беше решено, че тези елементи не са нови, затова възражението беше отхвърлено и беше потвърдено, че вносът, произхождащ от Тайланд, трябва бъде обложен кумулативно с вноса, произхождащ от Индия и Малайзия.

(60)

Правителствата на Индия и Малайзия възразиха, че само субсидираният внос, произхождащ от техните страни, трябва да бъде кумулиран. Тъй като беше установено, че среднопретеглените за страната маржове на субсидиране за целия разследван внос от Индия и Малайзия са били над приложимите минимални маржове на субсидиране, трябва да бъде взет предвид целият техен износ за Общността. Затова това възражение беше отхвърлено и беше решено, че вносът, произхождащ от Индия, Малайзия и Тайланд, трябва да бъде кумулиран, за да бъде преценен вредоносният ефект, претърпян от промишлеността на Общността.

(61)

Както показва долната таблица, обемът на вноса, произхождащ от Индия, Малайзия и Тайланд, рязко нарасна между 1996 г. и ПР (нарастване от почти седем пъти), за да достигне нивото от 123 563 тона.

(62)

След драматичното нарастване между 1996 г. и 1998 г., когато вносът всяка година почти се удвоява, от 1998 г. до ПР увеличението се успокоява. Трябва да бъде отбелязано, че вносът продължава да нараства, макар и с по-слаб темп въпреки предприетия от промишлеността на Общността опит да приведе цената си в съответствие с ценовата конкуренция на субсидирания внос и да си възвърне пазарния дял.

(63)

Пазарният дял на въпросния внос се развиваше, както следва:

(64)

Пазарният дял на вноса, произхождащ от Индия, Малайзия и Тайланд, през ПР достига 9,2 %. Числото надхвърля четири пъти нивото, достигнато през 1996 г. в началото на анализирания период. Между 1998 г. и ПР делът на вноса намалява в резултат на описаното забавяне в нарастването на обема на вноса.

(65)

Цените на вноса, произхождащ от Индия, Малайзия и Тайланд, през периода от 1996 г. до ПР спаднаха с 34 %. Между 1996 г. и 1997 г. те спаднаха годишно с 16 %, между 1997 г. и 1998 г. с 5 % и с 13 % между 1998 г. и ПР. Средната цена на конкретния продукт от тези страни CIF необмитено през ПР беше 516 евро/т. По време на разследването беше потвърдено, че много от производителите са продавали на загуба в Общността, демонстрирайки агресивна ценова политика по отношение на пазара на Общността.

(66)

Потвърдено е следното подбиване на цената от субсидирания внос, детайлно изчислено в съображение 254 от временния регламент:

(67)

Поради липсата на представени доказателства и нова информация от заинтересованите страни в подкрепа на обратното, констатациите по отношение на подбиването на цената се потвърждават, както е отбелязано в съображение 254 от временния регламент. Отбелязано е специално, че ниските средни ставки на подбиване на цените се дължат на потискането на цената благодарение на поведението на изнасящите производители в конкретните страни, които продаваха конкретния продукт на пазара на Общността по цени, които не само бяха субсидирани, но и губещи.

(68)

Трябва да бъде отбелязано, че изключването на вноса, произхождащ от Тайван, от анализа на вредоносния ефект не променя констатираните във временния регламент тенденции по отношение на конкретния внос. Затова беше решено, че констатациите във временния регламент по отношение на влиянието на конкретния внос върху положението на промишлеността на Общността и причинната връзка не се променят от гореописаната коригирана информация.

(69)

В съответствие с член 8, параграф 5 от базовия регламент проверката на влиянието на субсидирания внос върху промишлеността на Общността включва оценката на всички важни фактори и показатели, допринасящи за състоянието на промишлеността на Общността.

Проверката включва всички фактори, специално изброени в член 8, параграф 5 от базовия регламент. Някои фактори обаче не са разгледани в подробности, защото не бяха счетени за важни при оценката на положението на промишлеността на Общността по време на разследването (виж по-долу заплати и запаси). Предвид обема и цените на вноса от въпросните страни влиянието на величината на размера на подлежащите на изравняване субсидии върху промишлеността на Общността не може да бъде определено като незначително.

(70)

Беше установено, че на предварителния етап не са били взети предвид някои инвестиции, извършени от един сътрудничещ производител от Общността. След включването на тези данни, положението на инвестициите не променя предварително установената тенденция.

Някои заинтересовани страни се аргументираха, че размерът на инвестициите, направени от промишлеността на Общността през 1998 г., показва, че тя се намира в добро финансово състояние. Други отбелязаха, че ако нивото на инвестициите по време на ПР е било ниско, това се е дължало на предишните години, когато промишлеността на Общността е регистрирала загуби, и това не може да се дължи на въздействието на субсидирания внос по време на ПР.

В това отношение разследването ясно показа, че разходите за инвестиции, направени през 1997 г., 1998 г. и през ПР в повечето случаи са били вследствие на решения, взети през 1995 г., когато перспективите в сектора на РЕТ са били добри (въпреки че през 1996 г. бяха претърпени загуби, това състояние беше преценено като временно). При тази промишленост е по-уместно да бъдат проверени инвестиционните планове вместо действителното извършване на разходите във времето. Както е посочено в съображение 264 от временния регламент, потвърждава се, че в резултат на продължаващото влошаване на финансовото положение поради вредното субсидиране по време на ПР промишлеността на Общността не е планирала значително разширяване на капацитета с оглед да поеме увеличеното бъдещо търсене.

(71)

Положението на промишлеността на Общността беше проверено и по отношение на следните фактори:

(72)

Някои заинтересовани страни поставиха под въпрос заключенията на Комисията относно вредоносния ефект, тъй като някои от показателите за вредоносния ефект показваха по-скоро нарастващи или стабилни тенденции. В това отношение редица заинтересовани страни посочиха ниското ниво на подбиване на цените, увеличението на обема на продажбите и общата стабилност на пазарния дял. Те смятат, че тези показатели показват, че промишлеността на Общността е в добро състояние и въпреки че цените са били много ниски, това е било нормалното ниво предвид преобладаващите пазарни условия.

(73)

Както е установено във временния регламент, нарастването на продажбите и възстановяването на пазарния дял през ПР, след загубата от 5 % между 1997 г. и 1998 г. настъпи, когато промишлеността на Общността чувствително намали своите цени, за да се пребори със субсидирания внос. Както е пояснено във временния регламент, беше установено, че вносът е извършен по субсидирани цени. В това отношение ниското ниво на подбиване на цените произтичаше от факта, че цените на промишлеността на Общността през ПР бяха потиснати. Това потискане на цените беше резултат от субсидирания внос, който беше значителен по обем и пазарен дял и който принуди промишлеността на Общността да реагира с намаляване на своите цени.

(74)

Много заинтересовани страни и делегати от държавите-членки поискаха от Комисията да анализира и разгледа развитието, настъпило след ПР. Тези страни подчертават по-специално бързото и чувствително нарастване на цените на РЕТ в промишлеността на Общността в сравнение с нарастването на разходите за суровини. Според тези страни състоянието на промишлеността на Общността значително се е подобрило след ПР и вероятно промишлеността на Общността вече не понася съществени вреди.

(75)

Трябва да бъде напомнено, че член 11, параграф 1 от базовия регламент предвижда информацията, отнасяща се за периода след ПР, обикновено да не бъде вземана предвид. Въз основа на обичайното право на съда развитието след ПР може да бъде разглеждано само, ако е направило налагането на изравнителните мерки да изглежда очевидно неподходящо.

(76)

Комисията анализира развитието на пазара на РЕТ през деветмесечния период след ПР, т.е. от 1 октомври 1999 г. до 30 юни 2000 г. Беше установено, че продажните цени на РЕТ на промишлеността на Общността на пазара на Общността показват непрекъснато нарастване. Средната продажна цена за деветмесечния период беше с около 40 % по-висока от средната, установена за ПР. Това нарастване изпреварваше нарастването на разходите (около 20 %), което води до подобряване на финансовото състояние на промишлеността на Общността. Въпреки това, усреднено, през този деветмесечен период печалбата от продажби на промишлеността на Общността беше все още отрицателна величина –2 %, което показва, че нейните финансови резултати остават незадоволителни и далеч от нивото, което може да осигури жизнеспособността на тази промишленост.

(77)

Чувствителната промяна на цените в голяма степен се дължи на нарастването на цените на суровия петрол, което настъпи в средата на 1999 г. и засегна в значителна степен цените на всички полимери няколко месеца по-късно. Трябва да бъде отбелязано и постоянното нарастване на продажбите и пазарния дял на промишлеността на Общността за сметка на субсидирания внос. Но намаляването на обема на субсидирания внос може да е последица от откриването на разследване срещу субсидирането. В този случай развитието на курса долар/евро също направи вноса по-слабо атрактивен.

(78)

Трябва да бъде отбелязано също, че валутните курсове и цената на суровия петрол са изключително колебливи и че промените могат да бъдат временни. Следователно, ако предходното разследване срещу субсидирането бъде прекратено без налагане на мерки, субсидираният внос би могъл бързо да възстанови своя пазарен дял.

(79)

Въз основа на гореизложеното беше направено заключение, че развитието след ПР не показва, че вредоносния ефект, причинен от субсидирания внос, е изчезнал. Следователно налагането на изравнителни мерки не е очевидно неподходящо.

(80)

При положение че не бяха получени никакви други аргументи относно вредоносния ефект, понесен от промишлеността на Общността, заключението, че промишлеността на Общността е претърпяла съществен вредоносен ефект по смисъла на член 8 от базовия регламент, както е посочено в съображения от 265 до 268 от временния регламент, се потвърждава.

(81)

Някои заинтересовани страни продължаваха да твърдят, че Комисията е направила погрешно заключение, че вносът с произход от въпросните държави е причина за понесения от промишлеността на Общността вредоносен ефект, докато според тях състоянието на тази промишленост и нивото на цените на пазара на Общността се дължало на комбинация от други фактори. В този контекст те повдигнаха отново въпросите, които вече бяха повдигнати на предварителния етап (включително цената на суровините, свръхкапацитета, конкуренцията между производителите на РЕТ).

(82)

При положение че не бяха получени никакви други аргументи по отношение на претърпяния от промишлеността на Общността вредоносен ефект, заключението, че вносът на РЕТ от конкретните страни е причинил вредоносен ефект на промишлеността на Общността, както е посочено в съображение 290 от временния регламент, се потвърждава.

(83)

Предвид ниското ниво на сътрудничество от страна на потребителите през първия етап на разследването Комисията реши да продължи разследването на ефекта от прилагането на мерките върху индустриите потребители. За целта Комисията изпрати 90 нови опростени въпросника до потребители на РЕТ, с някои от които вече беше установен контакт и преди, но не бяха отговорили. 19 дружества, които първоначално не съдействаха, изпратиха смислени отговори в поставения срок.

Новите сътрудничещи дружества са:

Като цяло данните, представени от дружествата, които попълниха първия или втория въпросник, обхващаха 26 % от потреблението на РЕТ в Общността през ПР. Данните за разходите, установени чрез обобщаване на тази информация, бяха приети като представителни за различните потребителски подсектори, понеже индивидуалната информация на дружествата показа широко съгласуване между дружествата от същия подсектор.

(84)

След налагането на временните мерки бяха получени някои мнения на потребители или представляващите ги асоциации. Те съдържаха предимно коментар върху предишните развития на пазара за РЕТ и дискусии върху вероятното въздействие на мерките върху потребителските сектори. Становищата произхождаха от:

Мненията, включително и тези на асоциациите, представляващи производителите на вода (представили се на първия етап на разследването), бяха взети предвид и като цяло всички мнения са представителни за поне половината от пазара.

(85)

След анализиране на цялата предоставена информация беше установено, че потребителският сектор, първоначално разглеждан като три групи (производители на заготовки, производители на вода и обединени производители на безалкохолни напитки), може по-точно да бъде описан като две групи:

(86)

Следва да бъде отбелязано, че има много тясна оперативна връзка между преработвателните предприятия (с изключение на производителите на листове) и бутилиращите предприятия.

Следователно въздействието на мерките, описани по-долу, не трябва да се разглежда като кумулативно, тъй като преобладаващото въздействие на мерките се прехвърля директно върху основните клиенти на преработвателните предприятия, т.е. предприятията, които бутилират безалкохолни напитки.

(87)

След оценка на новопостъпилите данни положението на потребителите, които предоставиха пълна количествена информация, е било следното:

(88)

Очакваше се, че налагането на предложените изравнителни мерки, отчитайки техните обеми на закупуване на РЕТ с произход от въпросните държави през ПР, би довело до 0,75 % увеличение на производствените разходи на преработвателните предприятия, произвеждащи заготовки и бутилки. При същите условия въздействието на мерките върху производителите на листове би било около 0,4 %. Поради договорните връзки с клиентите преработвателните предприятия вероятно ще могат да прехвърлят по-голямата част от увеличените разходи върху своите клиенти. Затова се очаква, че въздействието на изравнителните мерки върху рентабилността на тези предприятия ще бъде твърде ограничено.

(89)

Очакваше се, че налагането на предложените изравнителни мерки, като се отчита обемът на покупките на РЕТ от въпросните държави през ПР, би се отразило в увеличение с 0,2 % на производствените разходи на предприятията, бутилиращи безалкохолни напитки. Поради това може да се приеме, че увеличението на разходите ще бъде незначително.

(90)

Беше установено, че цените на бутилираната вода и безалкохолните напитки през последните десет години са нараствали постоянно с 1—2 % годишно (статистически индекс на цените на дребно Евростат). През същия период цените на РЕТ са били изключително колебливи, без обаче да влияят върху цените на дребно на бутилираната вода и безалкохолните напитки. Затова твърдението за потенциално инфлационно въздействие на мерките върху цените на дребно на бутилираната вода и безалкохолните напитки се отхвърля.

(91)

Предложените мерки по всяка вероятност биха били благоприятни за промишлеността на Общността, която чрез усилията си за преструктуриране и впечатляващото нарастване на производителността демонстрира своето намерение да запази своето присъствие на бързо разрастващия се пазар на Общността. Налагането на мерките би позволило на тази промишленост да подобри рентабилността си и да получи възможност за извършване на нови инвестиции, които при такава капиталоемка дейност са от съществено значение за осигуряване на нейното дългосрочно жизнеспособно присъствие в Общността.

(92)

Тъй като състоянието на индустриите потребители на Общността зависи от финансовото състояние на производителите на РЕТ в Общността, подобряването на състоянието на последните вследствие налагането на мерките би било благоприятно и за индустриите потребители. Това беше потвърдено от сътрудничещите предприятия от индустриите потребители.

(93)

Въз основа на допълнителната информация, получена от потребители, беше направено заключението, че влиянието на мерките върху потребителите би било ограничено. Наистина, тъй като преработвателните предприятия могат да прехвърлят преобладаващата част от увеличението на разходите върху своите клиенти, общото въздействие на мерките върху производителите на напитки се оценява като пределно за цялостната рентабилност на този сектор.

(94)

Освен това беше потвърдено, че изнасянето на производството на заготовките извън Общността не е вероятно, че цените на дребно на безалкохолните напитки не са особено силно засегнати от колебанието на цените на РЕТ и че налагането на мерките е в явен интерес на промишлеността на Общността и на индустриите потребители.

(95)

При положение че не бяха получени други аргументи по отношение на интереса на Общността, заключението на временния регламент, че няма необорими причини да не бъдат наложени мерките, както е описано в съображение 344 от него, се потвърждава.

(96)

В светлината на гореописаните констатации, че осреднените национални маржове на субсидията за вноса, произхождащ от Индонезия, Корея и Тайван, са минимални, окончателно е решено да не бъдат налагани компенсаторни мерки по отношение на вноса, произхождащ от тези страни. Съответната процедура по отношение на вноса от тези страни се прекратява.

(97)

Предвид заключенията по отношение на субсидирането, вредоносния ефект, причинната връзка и интереса на Общността е решено да бъдат взети окончателни изравнителни мерки, за да бъде предотвратено причиняването на по-нататъшен вредоносен ефект на Общността от субсидирания внос с произход от Индия, Малайзия и Тайланд.

(98)

Поради липсата на нова информация методологията, използвана за определяне на нивото за отстраняване на вредоносния ефект, както е описана в съображения 349 и 350 от временния регламент, се утвърждава.

(99)

За да бъде избегнато събирането на по-високи мита като резултат от колебанията на цената на РЕТ, дължащи се на колебанията на цените на суровия петрол, е сметнато за подходящо въвеждането на суми за тон. Тези суми са резултат от прилагането на ставката на изравнителното мито спрямо износна цена cif, която е използвана за изчисляване на нивото на отстраняване на вредоносния ефект през ПР.

(100)

Това определи следните ставки на изравнително мито (в евро за тон) за сътрудничещите изнасящи производители:

(101)

За да бъде избегнато поощряването за отказ от сътрудничество, беше сметнато за подходящо за ставка за дружествата, които не оказаха сътрудничество, да бъде определена най-високата ставка за съответния сътрудничещ производител и износител, т.е. 41,3 EUR/т за индийски производители, 16,6 EUR/т за малайзийски и 49,1 EUR/т за тайландски производители.

(102)

Индивидуалните изравнителни мита, посочени в настоящия регламент, бяха определени на базата на констатациите от настоящото разследване. Следователно те отразяват положението, констатирано по време на разследването по отношение на тези дружества. Тези мита (за разлика от националното мито, приложимо за „всички останали дружества“) се прилагат изключително за споменатите юридически лица. Вносни продукти, произведени от други дружества, които не са изрично споменати в оперативната част на настоящия регламент поименно, включително лица, свързани с изрично споменатите, не могат да се възползват от тези мита и ще бъдат облагани с митата, приложими за „всички останали дружества“.

(103)

Всички молби, засягащи приложението на тези индивидуални ставки на изравнителното мито за дружествата (вследствие на смяна наименованието на лицето или вследствие на създаването на нови производителни или търговски единици), трябва да бъдат отправяни към Комисията (7) незабавно с цялата важна информация, по-специално всяко изменение на дейностите на дружеството, свързани с производството, продажбите на местния пазар и износа, свързани с горната промяна в наименованието или промяната в производителните или търговски единици. Комисията, при необходимост и след консултация с консултативния комитет, ще измени наредбата в съответствие с актуализирането на списъка на дружествата, ползващи се от индивидуалните митнически ставки.

(104)

Предвид размера на подлежащите на компенсиране субсидии, констатирани за изнасящите производители, и в светлината на сериозната вредоносен ефект, причинена на промишлеността на Общността, е сметнато за необходимо обезпечените чрез облагането с временното изравнително мито по Регламент (ЕО) № 1741/2000 суми да бъдат окончателно събрани до размера на сумата на наложените окончателни мита. В случаите, когато окончателните мита са по-високи от временните, се събират окончателно само сумите, осигурени на нивото на временните мита. Сумите, обезпечени чрез временното облагане с изравнителни мита върху РЕТ с произход от Тайван, ще бъдат освободени.

(105)

След налагането на временни изравнителни мита двама производители и износители от Индия предложиха доброволни гаранции относно цената в съответствие с член 13, параграф 1 от базовия регламент.

(106)

Комисията намира, че доброволната гаранция, предложена от Reliance Industries Limited и Pearl Engineering Polymers Limited, може да бъде приета (8), понеже елиминира вредното въздействие на субсидирането. Освен това редовните и подробни отчети, които дружествата се ангажират да представят на Комисията, биха позволили ефективно наблюдение. Също така търговската структура на тези дружества е такава, че Комисията счита риска от заобикаляне на ангажиментите за минимален.

(107)

За да бъде осигурено ефективното спазване и наблюдение на доброволните гаранции, когато е подадена молба за освобождаване на стоките под гаранция, в конкретната митническа служба на държавата-членка за освобождаването от мито се представя валидна „фактура по доброволната гаранция“, издадена от изнасящия производител, който е поел доброволната гаранция и съдържаща изброената в приложението информация. Когато не е представена такава фактура или тя не отговаря на представения пред митницата продукт, трябва да бъде платена съответната ставка на изравнителното мито, за да бъде осигурено ефективното прилагане на доброволните гаранции.

(108)

В случай на нарушение или изтегляне на гаранцията може да бъде наложено изравнително мито в съответствие с член 13, параграфи 9 и 10 от базовия регламент.

European Commission,

Directorate-General Trade,

Directorate C,

TERV 0/13

Rue de la Loi/Wetstraat 200

B-1049 Brussels.

1.

Номер на фактурата по доброволната гаранция.

2.

Допълнителният тарифен код (TARIC), под който фактурираните стоки могат да бъдат освободени от митницата на границите на Общността (както е посочено в регламента).

3.

Точно описание на стоките, включително:

4.

Описание на условията на продажбата, включително:

5.

Наименование на дружеството вносител, на което дружеството е издало фактура директно.

6.

Име на длъжностното лице на дружеството, което е издало фактура по доброволната гаранция и следната подписана декларация:

„Долуподписаният, удостоверявам, че продажбата за директен износ за Европейската общност на стоките по тази фактура се извършва в рамките на и при условията на доброволната гаранция, предложена от … [дружество], и приета от Европейската комисия с Решение 2000/745/ЕО. Декларирам, че информацията, представена в тази фактура е пълна и точна“.