11/ 19

BG

Официален вестник на Европейския съюз

126

L 086/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 12 януари 1998 г. Комисията получи жалба в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета (наричан по-долу „Регламента“). Жалбата бе подадена от Febeltex (Fédération belge du textile — Белгийска текстилна федерация).

(2)

Жалбоподателят твърди, че бразилската неавтоматична система за лицензиране на внос, и по-специално нейното прилагане чрез налагането на задължителни условия за плащане и задължителни минимални цени, не са в съответствие с няколко разпоредби на Споразумението за създаването на Световната търговска организация (наричано по-нататък „Споразумение за СТО“) и неговите приложения. На това основание, жалбоподателят поиска Комисията да предприеме необходимите действия, за да убеди Бразилия да отмени тези мерки.

(3)

Жалбата съдържаше достатъчно убедителни на пръв поглед доказателства, за да се обоснове започването на процедура за проверка от страна на Общността в съответствие с член 8 от регламента. Впоследствие, такава процедура бе започната на 27 февруари 1998 г. (3).

(4)

След започването на процедурата за проверка, Комисията проведе задълбочено правно и фактическо проучване на бразилската система за лицензиране на вноса, както се прилага за текстилните продукти. Въз основа на констатациите от това проучване, Комисията стигна до посочените по-долу заключения.

(5)

Проучването установи, че бразилската система е лицензионна система по смисъла на член 3, параграф 1 от Споразумението за СТО относно процедурите за лицензиране на вноса (ILP) и затова трябва да спазва правилата, предвидени в това споразумение, както и по ГАТТ 1994 г.

(6)

Съответното бразилско законодателство относно неавтоматичната система за лицензиране на вноса се състои от:

Бразилската система, обаче е много гъвкава: могат да бъдат добавени нови продукти към списъка на тези, за които се изисква неавтоматично лицензиране на вноса, с просто решение на Министерството на индустрията, търговията и туризма.

(7)

Бразилската лицензионна система функционира посредством компютъризиран инструмент, наречен Siscomex. Предоставянето на лицензии за внос на текстилни продукти, произхождащи от Общността, е пряко свързано с един набор от задължителни минимални цени и задължителни условия на плащане. В случай че тези данни на дадена декларация за внос не са в съответствие с тези определени и включени от бразилските власти в Siscomex, заявленията за лицензии за внос не се обработват и от вносителя се изисква да се свърже с местната агенция на Отдела за външна търговия на министерството на индустрията, търговията и туризма (Decex).

(8)

Бразилското законодателство, което въвежда тази система, не включва никакво указание за мярката, която се прилага по време на процедурата за лицензиране. Службите на Комисията установиха наличието на вътрешни административни правила или насоки във връзка със задължителни условия на плащане и минимални вносни цени, които се използват при управлението на бразилската система за лицензиране на вноса. Тези правила не са публикувани. Като резултат, държавите и търговците не могат да се запознаят с тях. Освен това, няма възможност за обжалване на подобни неофициални регламенти.

(9)

Когато Siscomex не обработва заявления за лицензии за внос, които не отговарят на изискванията за условията за плащане и минималните цени, не се взема официално решение по заявлението на вносителя. Тя остава висяща за неопределен срок.

(10)

Бразилската система изглежда не служи за прилагането на някакви мерки съвместими с ГАТТ, като нейната единствена функция е прилагането и администрирането на процедурите по вноса като инструмент за търговска политика за ограничаване на потоците от внос на текстилни продукти в Бразилия. Проучването също показа, че тази система позволява на бразилските власти да решават по един дискреционен и произволен начин на базата на неофициални и непубликувани основания относно непредоставянето на лицензии за внос. Чрез налагането на задължителни условия за плащане и минимални цени, като условия за издаването на лиценза, Бразилия е ограничила значително вноса на определени текстилни продукти, произхождащи от Общността, и е отблъснала голям брой евентуални клиенти за производителите от Общността.

(11)

Бразилия все още не е нотифицирала част от съответното законодателство (Comunicado Decex 37 от 17 декември 1997 г.); като останалата част е нотифицирана със закъснение от повече от една година, едва след инициирането от страна на Комисията на настоящото проучване по регламента и в това уведомление е пропусната известна съществена информация (например: списъкът на продуктите, подлежащи на процедури на лицензиране).

(12)

При тези обстоятелства, Комисията счита, че твърденията на подалия жалбата са основателни и че бразилските практики представляват пречка пред търговията по смисъла на член 2, параграф 1 от регламента, като те са в нарушение на следните разпоредби:

(13)

Независимо от това, Комисията счита, че позоваването на горните правни основания не изключва прилагането на друга подходяща разпоредба на Споразумението за СТО, приложени към него, която може да бъде използвана при процедурите пред СТО.

(14)

Проучването от страна на Комисията привлече вниманието върху огромния потенциал на бразилския пазар за висококонкурентните продукти, изнасяни от производителите на Общността. В тази връзка, главните констатации относно неблагоприятните търговски ефекти, причинени от оспорваните практики показват, че бразилската неавтоматична система за лицензиране на вноса представлява значително ограничение за достъпа до бразилския пазар за няколко текстилни продукта от Общността.

(15)

Проучването обхвана продукти, съдържащи се от глави 50—63 от Комбинираната номенклатура и разкри, че ефектите от бразилската система са различни при различните продуктови сектори. Общо взето, независимо от големия потенциал на бразилския пазар, износът на текстил от Общността за Бразилия не отбелязва значително повишение през периода между 1996 г. и 1997 г., особено когато бъде сравнен с този, отчетен на други подобни южноамерикански пазари.

(16)

Особено въвеждането на неавтоматичната система за лицензиране на вноса и начина, по който се прилага посредством задължителните условия на плащане и наложените минимални цени вече причини през 1997 г. (и в някои случаи и през 1996 г.) намаляване на износа на определени текстилни продукти от Европейския съюз, като например жакардови тъкани (дюшеклък) (кодове по КН: 5516 23 10; 5210 49 00); ленти с истински ивици (код по КН: 5806 32 10), спално бельо (и сродни продукти) (кодове по КН: 6302 32 90), осново-плетени платове от синтетични влакна за завеси (код по КН: 6002 43 11), тъкани от изкуствени щапелни влакна за неофициално облекло (например лиоцел, еластан) (код по КН: 5516 13 00) за Бразилия.

(17)

Оспорваните бразилски практики доведоха до значителна загуба на конкурентоспособност на бразилския пазар за износителите на някои текстилни продукти от Общността. Подобна загуба на конкурентоспособност беше особено драстична в такива сектори, като например този на жакардовите тъкани (дюшеклък), платове от синтетични влакна за завеси или ленти с истински ивици за тапицерия, които са обект на минимални вносни цени.

(18)

Въвеждането на оспорваните мерки доведе в много случаи до значителна загуба на броя и важността на бразилските клиенти, както и на броя и важността на получените или потвърдени поръчки.

(19)

Изискването за минимални цени също доведе до значително намаляване на гамата от продукти, които можеха да бъдат изнасяни за Бразилия. С други думи, продуктите, чиято експортна цена е твърде ниска в сравнение с изискваната задължителна минимална цена, вече не можеха да бъдат изнасяни, защото нямаше да бъдат конкурентоспособни на по-високата цена. Достатъчно значителна, тази последица често се получава по отношение на продукти с ниски цени, за които има по-голяма местна конкуренция. Съответно, бразилският вносител се насочва към покупка на бразилския продукт, който, ако не бяха наложените задължителни минимални цени, щеше да бъде по-скъп от еквивалентния текстилен продукт на Общността.

(20)

Друг допълнителен неблагоприятен търговски ефект, понесен от производителите/износителите на текстилни продукти от Общността е необходимостта от промяната на техническата спецификация или състав на даден продукт. Тази промяна се изисква от необходимостта да се спазват изискваните минимални цени. Една промяна на техническата спецификация на продукта в някои случаи е единственият начин да се получи продукт, чиято цена отговаря на изискваната минимална такава и който е все още е икономически жизнеспособен. В това отношение службите на Комисията имаха примери, при които, какъвто е случаят с дюшеклъка, процентът на памук, изкуствена коприна, полиестер и пр. в даден продукт трябваше да бъде променен, например, чрез използването на нови суровини (като например, изкуствена коприна) или чрез използването на нова суровина, което води до различно тегло на квадратен метър (като например полипропилен).

(21)

Използваната на бразилската неавтоматична система за лицензиране на вноса като търговска политика за контролиране на търговските потоци доведе в някои текстилни сектори до пълна промяна на пазарните условия, което в някои случаи доведе почти до затваряне бразилския пазар за износителите на текстил от Общността. Например минималната вносна цена от 20 USD/kg, наложена от бразилските власти върху вноса на жакардови тъкани (дюшеклък) по код КН 5516 23 10 е повече от два пъти по-висока от нормалната продажна цена на този продукт (т.е. 8—11 USD/kg). Подобно увеличение на цената причини значителна загуба на конкурентоспособност на бразилския пазар за износителите от Общността за този местен текстилен продукт.

(22)

Затова Комисията стигна до заключението, че гореспоменатите ефекти представляват неблагоприятни търговски ефекти по смисъла на член 2, параграф 4 от регламента.

(23)

През последните няколко години, европейските износители и производители заведоха три дела срещу бразилските практики, които имаха рестриктивен ефект върху износа от Общността на различни продукти (дебелолистна стомана, текстил и сорбитол). Тези мерки, изглежда бяха насочени към конкретни чувствителни сектори, по един непрозрачен начин и посредством много гъвкав процес на вземане на решения. Поради тази причина, от голямо значение е за Общността да се справи по комплексен начин с бразилската система.

(24)

Освен това, осигуряването на пълното спазване на задълженията от страна на партньорите в СТО е от изключителна важност за Общността, която е поела ангажименти по същите задължения. Основното за доброто функциониране на една многостранна търговска система е да се води системна борба срещу всички практики, които се считат за несъвместими със СТО.

(25)

Що се отнася до случая Febeltex, като се взема пред вид значението на текстилната промишленост за Общността като цяло и необходимостта да се осигури справедлив достъп до пазарите на трети страни за текстилните продукти на Общността, Общността трябва незабавно да протестира срещу бразилската неавтоматична система за лицензиране, в съответствие с имащите отношение разпоредби на Споразумението за процедурите за лицензиране на вноса, ГАТТ 1994 г. и Споразумението за уреждане на спорове в СТО.

(26)

Бяха проведени срещи и разменени писма със съответните бразилски власти за допълнително обсъждане на този въпрос, с оглед намирането на решение по пътя на преговорите, но бразилските власти не представиха никакво предложение с оглед подобно решение.

(27)

При тези обстоятелства, изглежда, че интересите на Общността изискват завеждането на процедура в СТО за решаване на спора,