02009R0392 — BG — 26.07.2019 — 001.001

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 392/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2009 година относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стp. 24)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1243 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година	L 198	241	25.7.2019

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 392/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 април 2009 година

относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия

(текст от значение за ЕИП)

Член 1

Предмет

1.  Настоящият регламент установява режима на Общността по отношение на отговорността и застраховката във връзка с превоза на пътници по море, както е посочено в приложимите разпоредби на:

2.  Освен това настоящият регламент разширява приложението на тези разпоредби до превоза на пътници по море в рамките на една държава-членка на борда на кораби от класове А и B съгласно член 4 от Директива 98/18/ЕО, и установява някои допълнителни изисквания.

3.  Не по-късно от 30 юни 2013 г. Комисията представя, ако е необходимо, законодателно предложение за разширяване на приложното поле на настоящия регламент по отношение на кораби от класове C и D по член 4 от Директива 98/18/ЕО.

Член 2

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага за всички международни превози по смисъла на член 1, точка 9 от Атинската конвенция, както и за превоза по море в рамките на една държава-членка на борда на кораби, включени в класове А и B по член 4 от Директива 98/18/ЕО, когато:

Държавите-членки може да прилагат настоящия регламент към всички вътрешни превози по море.

Член 3

Отговорност и застраховане

1.  Режимът на отговорност по отношение на пътниците, личния им багаж и превозните им средства и правилата относно застраховката или друго финансово обезпечение се уреждат от настоящия регламент, от членове 1 и 1а, член 2, параграф 2, членове 3—16, членове18, 20 и 21 от Атинската конвенция, посочена в приложение I, както и от разпоредбите на Насоките на ММО, посочени в приложение II.

2.  Насоките на ММО, посочени в приложение II, имат обвързващ характер.

Член 4

Обезщетение по отношение на оборудване за подпомагане на двигателната способност или на друго специално оборудване

В случай на погиване или повреда на оборудване за подпомагане на двигателната способност или на друго специално оборудване, използвано от пътник с намалена двигателна способност, отговорността на превозвача се урежда от член 3, параграф 3 от Атинската конвенция. Обезщетението съответства на паричната равностойност на съответното оборудване или, когато е приложимо, на разходите за ремонта му.

Член 5

Общо ограничаване на отговорността

1.  Настоящият регламент не изменя правата или задълженията на превозвача или на фактическия превозвач, предвидени в националното законодателство по прилагане на Международната конвенция за ограничаване на отговорността при морски искове (LLMC) от 1976 г., изменена с протокола от 1996 г., включително всякакви бъдещи изменения на същата.

При липсата на такова приложимо национално законодателство, отговорността на превозвача или на фактическия превозвач се урежда от разпоредбите на член 3 от настоящия регламент.

2.  По отношение на искове свързани със загуба на човешки живот или телесна повреда на пътник, причинени от някой от рисковете, посочени в параграф 2.2 от Насоките на ММО, превозвачът и фактическият превозвач може да ограничават своята отговорност съгласно разпоредбите, посочените в параграф 1 от настоящия член.

Член 6

Авансови плащания

1.  Когато смъртта или телесната повреда на пътник е била причинена от морски инцидент, превозвачът, който фактически е осъществил целия или част от превоза, по време на който е настъпил инцидентът, извършва авансово плащане, достатъчно за покриване на непосредствените икономически нужди, пропорционално на причинената вреда, в 15-дневен срок от установяване на самоличността на лицето, което има право на обезщетение. При смърт размерът на това плащане е не по-малко от 21 000  EUR.

Настоящата разпоредба се прилага и в случаите, когато превозвачът е установен в Общността.

2.  Авансовото плащане не съставлява признание на отговорността и може да бъде приспаднато от всякакви последващи плащания, извършени въз основа на настоящия регламент. То не може да бъде възстановено, освен в случаите, предвидени в член 3, параграф 1 и в член 6 от Атинската конвенция или в допълнение А към Насоките на ММО, или когато лицето, получило авансовото плащане, се окаже различно от лицето, имащо право на обезщетение.

Член 7

Информация, предоставяна на пътниците

Без да се засягат задълженията на туроператорите, предвидени в Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки ( 1 ), превозвачът и/или фактическият превозвач гарантират, че пътниците са получили подходяща и изчерпателна информация относно правата им съгласно настоящия регламент.

Когато договорът за превоз е бил сключен в държава-членка, тази информация се предоставя на всички места за продажба, включително продажба по телефон и интернет. Когато мястото на отпътуване е в държава-членка, информацията се предоставя преди отпътуването. Във всички останали случаи тя се предоставя най-късно при отпътуването. Доколкото информацията, изисквана по настоящия член, е осигурена от превозвача или от фактическия превозвач, другият не е длъжен да я предостави. Тази информация се предоставя във възможно най-подходяща форма.

С цел спазване на изискването за предоставяне на информация по настоящия член, превозвачът и фактическият превозвач представят на пътниците най-малко информацията, изразяваща се в кратко изложение на разпоредбите на настоящия регламент, изготвено от Комисията и направено обществено достояние.

Член 8

Доклад

Не по-късно от три години след началната дата на прилагане на настоящия регламент Комисията съставя доклад за неговото прилагане, в който inter alia се отчитат икономическото развитие и развитията в рамките на международните форуми.

Този доклад може да бъде придружен от предложение за изменение на настоящия регламент или от проектопредложение, което да бъде внесено от страна на Общността в съответните международни форуми.

▼M1

Член 9

Изменение на приложенията

1.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за изменение на приложение I към настоящия регламент с цел включването на измененията на границите, установени в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Атинската конвенция, предприети, за да бъдат взети предвид решения, приети съгласно член 23 от посочената конвенция.

На Комисията се предоставя правомощието да приема, до 31 декември 2016 г., въз основа на подходяща оценка на въздействието, делегирани актове в съответствие с член 9а за изменение на ограниченията, посочени в приложение I към регламента, за кораби от клас В по член 4 от Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), като взема предвид последиците за цените на билетите и способността на пазара да получи достъпно застрахователно покритие на необходимото ниво в контекста на политиката за увеличаване на правата на пътниците, както и с оглед сезонния характер на част от трафика.

2.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за изменение на приложение II с цел отразяване на измененията на Насоките на ММО.

▼M1

Член 9а

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграфи 1 и 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграфи 1 и 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 3 ).

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграфи 1 и 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

▼M1 —————

▼B

Член 11

Преходни разпоредби

1.  По отношение на превоза по море в рамките на една държава-членка на борда на кораби от клас А по член 4 от Директива 98/18/ЕО, държавите-членки може да решат да отложат прилагането на настоящия регламент за период до четири години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.

2.  По отношение на превоза по море в рамките на една държава-членка на борда на кораби от клас В по член 4 от Директива 98/18/ЕО държавите-членки може да решат да отложат прилагането на настоящия регламент за период до 31 декември 2018 г.

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от датата на влизането в сила на Атинската конвенция за Общността и във всички случаи не по-късно от 31 декември 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

---

РАЗПОРЕДБИ НА АТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРЕВОЗА НА ПЪТНИЦИ И ЛИЧНИЯ ИМ БАГАЖ ПО МОРЕ, ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ

(Консолидиран текст на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. и на протокола към нея от 2002 г.)

Член 1

Определения

В настоящата конвенция следните понятия имат посоченото по-долу значение:

Член 1а

Приложение

Приложението към настоящата конвенция съставлява неразделна част от нея.

Член 2

Прилагане

1.  […] ( *1 )

2.  Независимо от разпоредбите на параграф 1 от настоящия член, настоящата конвенция не се прилага, когато по силата на друга международна конвенция относно превоза на пътници или багаж с друг вид транспорт превозът е подчинен на режим на гражданска отговорност съгласно разпоредбите на съответната конвенция, доколкото прилагането на тези разпоредби е задължително за превоза по море.

Член 3

Отговорност на превозвача

1.  Превозвачът отговаря за претърпени вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, причинена от морски инцидент, доколкото вредите, свързани с пътника, във всеки отделен случай не надвишават 250 000 разчетни единици, освен ако превозвачът докаже, че инцидентът е:

Ако и доколкото вредите надвишават посочените граници, превозвачът отговаря и за горницата, освен ако докаже, че инцидентът, от който произтичат вредите, не е настъпил по негова вина, включително небрежност.

2.  Превозвачът е отговорен за претърпените вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, които не са причинени от морски инцидент, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача. Тежестта на доказване на вина, включително небрежност, се носи от ищеца.

3.  Превозвачът е отговорен за вредите от погиване или повреда на ръчен багаж, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача. Вината, включително небрежността, на превозвача за вреди, причинени от морски инцидент, се предполага.

4.  Превозвачът е отговорен за вредите от погиване или повреда на багаж, различен от ръчен багаж, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача.

5.  За целите на настоящия член:

6.  Отговорността на превозвача по настоящия член се отнася единствено за вреди, произтичащи от инциденти, настъпили по време на превоза. Тежестта на доказване, че инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по време на превоза, както и на размера на вредите, се носи от ищеца.

7.  Настоящата конвенция не засяга регресните права на превозвача срещу трети лица или правото му да се позовава на съпричиняване съгласно член 6 от настоящата конвенция. Разпоредбите на настоящия член не засягат правото на ограничаване на отговорността съгласно членове 7 или 8 от настоящата конвенция.

8.  Презумпцията за вина, включително небрежност, на определена страна или възлагането на тежестта на доказване на определена страна не са пречка за разглеждане на доказателства в полза на тази страна.

Член 4

Фактически превозвач

1.  Ако осъществяването на превоза или на част от него е възложено на фактически превозвач, превозвачът въпреки това продължава да носи отговорност за целия превоз съгласно разпоредбите на настоящата конвенция. Освен това фактическият превозвач упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени в разпоредбите на настоящата конвенция, за осъществената от него част от превоза.

2.  По отношение на превоза, осъществен от фактическия превозвач, превозвачът е отговорен за действията и бездействията на фактическия превозвач и неговите служители и представители при изпълнение на трудовите им задължения.

3.  Всички специални уговорки, съгласно които превозвачът поема задължения, които не са предвидени в настоящата конвенция, както и всеки отказ от предоставени от настоящата конвенция права, произвеждат действие за фактическия превозвач, само ако са изрично и писмено приети от него.

4.  Когато и доколкото и превозвачът и фактическият превозвач носят отговорност, те отговарят солидарно.

5.  Разпоредбите на настоящия член не засягат правата на превозвача срещу фактическия превозвач и обратно.

Член 4а

Задължително застраховане

1.  При превоз на пътници на борда на кораб, регистриран в държава страна по конвенцията, който има издадено разрешително за превоз на повече от дванадесет пътника, и в случаите, когато се прилага настоящата конвенция, всеки превозвач, който фактически осъществява целия превоз или част от него, сключва договор за застраховка или друго финансово обезпечение, като например банкова гаранция или гаранция от подобна финансова институция, за покриване на отговорността съгласно настоящата конвенция при смърт и телесна повреда на пътници. Границата на задължителната застраховка или на другото финансово обезпечение е не по-малко от 250 000 разчетни единици на пътник за всеки отделен случай.

2.  За всеки кораб се издава удостоверение за сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция, след като съответният орган на държава страна по конвенцията е установил, че са спазени изискванията по параграф 1. За кораб, регистриран в държава страна по конвенцията, съответното удостоверение се издава или заверява от съответния орган на държавата по мястото на регистрация на кораба; за кораб, който не е регистриран в държава страна по конвенцията, удостоверението може да бъде издадено или заверено от съответния орган на всяка държава страна по конвенцията. Удостоверението се съставя по образеца, посочен в приложението към настоящата конвенция, и съдържа следните данни:

3.  

Делегирането на правомощия не поражда действие, преди да са изтекли три месеца от датата на уведомяването в тази връзка на генералния секретар.

4.  Удостоверението се съставя на официалния/те език/езици на държавата, която го издава. Ако използваният език не е английски, френски или испански, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици и, ако държавата реши така — нейният официален език може да не бъде използван.

5.  Удостоверението се държи на борда на кораба и екземпляр от него се предоставя на съответните органи, които поддържат корабните регистри, или ако корабът не е регистриран в държава страна по конвенцията, на съответния орган на държавата, издала или заверила удостоверението.

6.  Застраховка или друго финансово обезпечение не отговарят на изискванията на настоящия член, ако действието им може да бъде прекратено на основания, различни от изтичане на посочения в удостоверението срок на валидност на застраховката или обезпечението, преди да са изтекли три месеца от датата, на която органите по параграф 5 са получили предизвестие за прекратяването им, освен ако удостоверението е било върнато на тези органи или е издадено ново удостоверение преди изтичането на посочения срок. Предходните разпоредби се прилагат съответно за всяко изменение, вследствие на което застраховката или другото финансово обезпечение престанат да отговарят на изискванията, определени в настоящия член.

7.  Съгласно разпоредбите на настоящия член държавата по месторегистрация на кораба определя условията на издаване и срока на валидност на удостоверението.

8.  Разпоредбите на настоящата конвенция не може да се тълкуват като препятстващи държава страна по конвенцията, да разчита на информация, получена от други държави, Организацията или други международни организации, свързана с финансовото състояние на предоставящите застраховки или друго финансово обезпечение за целите на настоящата конвенция. В тези случаи държавата страна по конвенцията, която разчита на такава информация, не се освобождава от отговорност в качеството ѝ на държава, издала удостоверението.

9.  Издадените или заверени от компетентен орган на държава страна по конвенцията удостоверения се приемат от други държави страни по конвенцията, за целите на настоящата конвенция и се зачитат от другите държави страни по конвенцията, за равностойни на издадени или заверени от тях самите удостоверения, дори да са издадени или заверени по отношение на кораб, който не е регистриран в държава страна по конвенцията. Държава страна по конвенцията може по всяко време да поиска провеждането на консултация с държавата, издала или заверила удостоверението, ако счете, че посоченият в застрахователното удостоверение застраховател или поръчител финансово не е във състояние да изпълни задълженията, възложени с настоящата конвенция.

10.  Всеки иск за обезщетение, който е покрит от застраховка или друго финансово обезпечение съгласно разпоредбите на настоящия член, може да се предявява пряко срещу застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение. В този случай определената в параграф 1 сума се прилага като граница на отговорността на застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение, дори ако превозвачът или фактическият превозвач нямат право да ограничават отговорността. Освен това ответникът може да предяви възраженията (освен несъстоятелност или ликвидация), които превозвачът по параграф 1 би имал право да предяви в съответствие с настоящата конвенция. Освен това, ответникът може да предяви възражението, че вредите са произтекли от умишлени нарушения на застрахованото лице, но не може да предяви други възражения, които ответникът би имал право да предяви по иск на застрахования срещу ответника. Във всички случаи ответникът има право да поиска превозвачът и фактическият превозвач да бъдат привлечени в съдебното производство.

11.  Всички суми по застраховка или друго финансово обезпечение, сключени в съответствие с разпоредбите на параграф 1, се предоставят изключително за удовлетворяване на искове, предявени съгласно настоящата конвенция, а плащането на такива суми освобождава от всяка произтичаща от разпоредбите на настоящата конвенция отговорност до размера на изплатените суми.

12.  Държава страна по конвенцията, не разрешава експлоатацията на кораб, плаващ под нейно знаме, за който се прилагат разпоредбите на настоящия член, освен ако за същия има издадено удостоверение по параграфи 2 или 15.

13.  При спазване на разпоредбите на настоящия член всяка държава страна по конвенцията гарантира съгласно националното си законодателство, че е сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение до посочения в параграф 1 размер за всеки кораб, който притежава разрешително за превоз на повече от дванадесет пътника, независимо от мястото на регистрацията му, и който влиза във или напуска пристанище на територията на тази държава, доколкото се прилага настоящата конвенция.

14.  Независимо от разпоредбите на параграф 5, държава страна по конвенцията, може да уведоми генералния секретар, че за целите на параграф 13 не се изисква от корабите да носят на борда си или да представят удостоверението по параграф 2, когато влизат във или напускат пристанища, намиращи се на нейна територия, при условие че държавата страна по конвенцията, която издава удостоверението, е уведомила генералния секретар, че разполага с достъпна за всички държави страни по конвенцията документация в електронна форма, доказваща наличието на такова удостоверение и даваща възможност на държавите страни по конвенцията да изпълнят задълженията си по параграф 13.

15.  При липса на застраховка или друг вид финансово обезпечение по отношение на кораб, собственост на държава страна по конвенцията, съответните разпоредби от настоящия член не се прилагат за този кораб, но корабът следва да притежава удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата по месторегистрация на кораба, удостоверяващо, че корабът е собственост на тази държава и отговорността му е обезпечена до размера, определен в съответствие с параграф 1. Удостоверението следва възможно най-точно определения в параграф 2 образец.

Член 5

Ценни предмети

Превозвачът не носи отговорност при погиване или повреда на наличности, прехвърлими ценни книжа, злато, сребърни изделия, бижута, украшения, произведения на изкуството или други ценности, освен когато такива ценности са били предадени с уговорка за пазене на превозвача, като в този случай превозвачът отговаря до границите, посочени в член 8, параграф 3, освен ако е уговорена по-висока граница в съответствие с член 10, параграф 1.

Член 6

Съпричиняване

В случай че превозвачът докаже, че смъртта или телесната повреда на пътник или погиването или повредата на багажа му е причинена от пътника или за тяхното причиняване е допринесла вина, включително небрежност на пътника, съдът, сезиран със спора, може да освободи изцяло или частично превозвача от отговорност в съответствие с разпоредбите на правото на съда.

Член 7

Граници на отговорността при смърт и телесна повреда

1.  Отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник съгласно член 3 при никакви обстоятелства не може да превишава 400 000 разчетни единици за пътник за всеки отделен случай. В случай че съгласно правото на съда, сезиран със спора, обезщетението може да се определи под формата на периодични плащания, като капиталовата стойност на тези плащания не може да превишава посочената граница.

2.  Държава - страна по конвенцията може да уреди определената в параграф 1 граница на отговорността с конкретни разпоредби в националното право, при условие че границата на отговорността съгласно националното право, ако такава е предвидена, не е по-ниска от определената в параграф 1. Държава — страна по конвенцията, която се възползва от предвидената в настоящия параграф възможност, уведомява генералния секретар за приетата граница на отговорността или за обстоятелството, че не е установена такава граница.

Член 8

Граница на отговорността при погиване или повреда на багаж или превозни средства

1.  Отговорността на превозвача при погиване или повреда на ръчен багаж при никакви обстоятелства не може да превишава 2 250 разчетни единици за пътник и за превоз.

2.  Отговорността на превозвача при погиване или повреда на превозни средства, включително целия превозван в или върху превозното средство багаж, при никакви обстоятелства не може да превишава 12 700 разчетни единици за превозно средство и за превоз.

3.  Отговорността на превозвача при погиване или повреда на багаж, различен от посочения в параграфи 1 и 2, при никакви обстоятелства не може да превишава 3 375 разчетни единици за пътник и за превоз.

4.  Превозвачът и пътникът могат да се споразумеят, че по отношение на отговорността на превозвача се прилага самоучастие в размер до 330 разчетни единици в случай на причиняване на вреда на превозно средство и до 149 разчетни единици за пътник в случай на погиване или повреда на друг багаж, като тази сума се приспада от стойността на погиналото или повредено имущество.

Член 9

Разчетна единица и превръщане

1.  Посочената в настоящата конвенция разчетна единица е специалното право на тираж (СПТ), определено от Международния валутен фонд. Посочените в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф l и член 8 суми се превръщат в националната парична единица на държавата на съда, пред когото е представен спорът, по стойността на тази парична единица спрямо специалното право на тираж към датата на решението или датата, уговорена между страните. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава - страна по конвенцията, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява по метода за оценка, прилаган от Международния валутен фонд, в сила за неговите операции и транзакции към съответната дата. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава страна по конвенцията, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази държава.

2.  Въпреки това държава, която не е член на Международния валутен фонд и чието право не позволява прилагането на разпоредбите на параграф 1, може в момента на ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към настоящата конвенция или по всяко време след това да заяви, че разчетната единица по параграф 1 се равнява на 15 златни франка. Златният франк по настоящия параграф съответства на тежест шестдесет и пет и половина милиграма злато при проба деветстотин на хиляда. Превръщането на златния франк в национална парична единица се извършва съгласно правото на съответната държава.

3.  Посоченото в последното изречение на параграф 1 изчисляване и превръщането по параграф 2 се извършват по такъв начин, че да се изрази в националната парична единица на държавите страни по конвенцията, доколкото е възможно, същата действителна стойност на сумите по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1, и член 8, каквато би се получила при прилагането на първите три изречения от параграф 1. Държавите съобщават на генералния секретар начина на изчисляване съгласно параграф 1 или резултата от превръщането по параграф 2, в зависимост от случая, при депозиране на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към настоящата конвенция, както и при всяка настъпила промяна в който и да е от тях.

Член 10

Допълнителни разпоредби относно границите на отговорност

1.  Превозвачът и пътникът могат да се споразумеят изрично и в писмена форма за по-високи граници на отговорност от определените в членове 7 и 8.

2.  Лихвите върху обезщетението и съдебните разноски не се включват в границите на отговорност, определени в членове 7 и 8.

Член 11

Възражения и граници на отговорност на служители на превозвача

В случай на предявяване на иск срещу служител или представител на превозвача или фактическия превозвач въз основа на причинена вреда, обхваната от настоящата конвенция, ако съответният служител или представител докаже, че е действал в изпълнение на трудовите си задължения, той има право да се възползва от възраженията и границите на отговорност, на които има право да се позоват превозвачът или фактическият превозвач съгласно настоящата конвенция.

Член 12

Съвкупност от искове

1.  При влизането им в сила определените в членове 7 и 8 граници на отговорност се прилагат по отношение на съвкупността от обезщетенията по всички искове, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник или при погиване или повреда на багаж.

2.  По отношение на осъществения от фактически превозвач превоз, съвкупността от обезщетенията, дължими от превозвача и фактическия превозвач, както и от техните служители и представители, действащи в рамките на трудовите си задължения, не може да превишава най-голямата сума, която може да бъде присъдена срещу превозвача или фактическия превозвач съгласно настоящата конвенция, като нито едно от тези две лица не носи отговорност над приложимата за него граница.

3.  Във всички случаи когато служител или представител на превозвача или фактическия превозвач има право съгласно член 11 от настоящата конвенция да се позовава на границите на отговорност, определени в членове 7 и 8, съвкупността от обезщетенията, дължими от превозвача или от фактическия превозвач, в зависимост от случая, както и от съответния служител или представител, не може да превишава тези граници.

Член 13

Загубване на правото на ограничаване на отговорността

1.  Превозвачът няма право да се ползва от определените в членове 7 и 8 и в член 10, параграф 1 граници на отговорност, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на превозвача, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.

2.  Служител или представител на превозвача или фактическия превозвач не може да се ползва от тези граници, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на въпросния служител или представител, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.

Член 14

Основание на исковете

Исковете за обезщетение при смърт или телесна повреда на пътник или за погиване или повреда на багаж могат да бъдат предявявани срещу превозвача или фактическия превозвач само на основание на настоящата конвенция.

Член 15

Уведомяване за погиване или повреда на багаж

1.  Пътникът уведомява писмено превозвача или негов представител:

2.  При неизпълнение от страна на пътника на разпоредбите на настоящия член се предполага, до доказване на противното, че багажът е получен без повреда.

3.  Писменото уведомление не е необходимо, ако състоянието на багажа в момента на получаването е било подложено на съвместен оглед или проверка.

Член 16

Срокове за предявяване на исковете

1.  Всеки иск за обезщетение за вреди, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник или от погиване или повреда на багаж, се погасява с изтичането на двегодишен срок.

2.  Давностният срок тече, както следва:

3.  Правото на съда, сезиран със спора, урежда основанията за спиране и прекъсване на давността, но при никакви обстоятелства не може да бъде предявен иск съгласно настоящата конвенция след изтичане на някой от следните срокове:

4.  Независимо от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, давностният срок може да бъде удължен чрез декларация на превозвача или по споразумение между страните, сключено след настъпване на вредата. Декларацията или споразумението се съставят в писмена форма.

Член 17

Компетентен съд ( *2 )

Член 17а

Признаване и изпълнение (*2) 

Член 18

Недействителност на договорните разпоредби

Недействителни са договорености, сключени преди настъпване на инцидента, причинил смърт или телесна повреда на пътник, или погиване или повреда на негов багаж, които целят освобождаването на всяко отговорно съгласно разпоредбите на настоящата конвенция лице от отговорност по отношение на пътника или да установи по-ниска граница на отговорността от определената в настоящата конвенция, с изключение на предвиденото в член 8, параграф 4, както и всички договорености, целяща преместването на доказателствената тежест, възложена на превозвача или на фактическия превозвач, или ограничаването на възможностите за избор, предвидени в член 17, параграфи 1 или 2. Недействителността на тези договорености обаче не води до недействителност на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на настоящата конвенция.

Член 20

Ядрена вреда

По настоящата конвенция не възниква отговорност за вреда, причинена от ядрена авария:

Член 21

Търговски превоз, извършван от органи на публичната власт

Настоящата конвенция се прилага за търговски превоз, извършван от държави или органи на публичната власт по силата на договор за превоз по смисъла на член 1.

[Членове 22 и 23 от Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.]

Член 22

Ревизия и изменение ( *3 )

Член 23

Изменение на границите

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 22, специалната процедура по настоящия член се прилага единствено с цел изменение на границите, посочени в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от конвенцията, ревизирана с настоящия протокол.

2.  По искане на най-малко половината от държавите - страни по настоящия протокол, но във всички случаи на не по-малко от шест от тях, всяко предложение за изменение на границите, включително и на размера на самоучастието по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, се разпространява от генералния секретар до всички членове на Организацията и до всички държави страни по конвенцията.

3.  Всяко изменение, предложено или разпространено по посочения по-горе начин, се предава на Правния комитет на Организацията (по-долу наричан „Правният комитет“) за разглеждане в срок най-малко шест месеца от датата на разпространението му.

4.  Всички държави страни по конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, независимо дали са членки на Организацията или не, имат право да участват в разискванията на Правния комитет за разглеждане и приемане на предложения за изменения.

5.  Измененията се приемат с мнозинство от две трети от държавите страни по конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, които присъстват и гласуват в Правния комитет, разширен съгласно параграф 4, при условие че най-малко половината от държавите страни по конвенцията, ревизирана с настоящия протокол, присъстват по време на гласуването.

6.  Когато се произнася по предложение за изменение на границите, Правният комитет взема под внимание настъпилите застрахователни събития и по-специално размера на произтеклите от тях вреди, промените в паричните стойности и влиянието на предложеното изменение върху стойността на застраховките.

7.  

8.  Организацията уведомява всички държави страни по конвенцията, за всяко изменение, прието в съответствие с параграф 5. Изменението се счита за прието след изтичане на срок от осемнадесет месеца от датата на уведомлението, освен ако в рамките на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, които са били страни по конвенцията към момента на приемането на изменението, са съобщили на генералния секретар, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не поражда действие.

9.  Изменение, счетено за прието в съответствие с параграф 8, влиза в сила осемнадесет месеца след приемането му.

10.  Всички държави страни по конвенцията са обвързани от изменението, освен ако денонсират настоящия протокол в съответствие с член 21, параграфи 1 и 2, най-малко шест месеца преди влизането в сила на изменението. Това денонсиране влиза в действие при влизането в сила на изменението.

11.  Ако се приеме изменение, но не е изтекъл осемнадесетмесечният срок за одобрението му, държава, която през този период е станала страна по конвенцията, е обвързана от изменението, ако то влезе в сила. Държава, която става страна по конвенцията след този период, е обвързана от изменение, прието в съответствие с параграф 8. В случаите, посочени в настоящия параграф, една държава е обвързана от определено изменение, когато то влезе в сила или когато настоящият протокол влезе в сила за тази държава, която от двете дати настъпи по-късно.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ АТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЗАСТРАХОВКА ИЛИ ДРУГО ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТГОВОРНОСТТА В СЛУЧАЙ НА СМЪРТ ИЛИ ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА НА ПЪТНИК

Издадено в съответствие с разпоредбите на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

С настоящото се удостоверява, че по отношение на посочения по-горе кораб съществува застрахователна полица или друго финансово обезпечение, изпълняващи изискванията на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

Вид обезпечение …

Срок на действие на обезпечението …

Име и адрес на застрахователя(ите) и/или на гаранта(ите)/поръчителя(ите)

Име …

Адрес …

Настоящото удостоверение е валидно до …

Издадено или заверено от правителството на …

(пълно обозначение на държавата)

ИЛИ

В случаите когато държава страна по конвенцията, прилага член 4а, параграф 3, следва да се използва следният текст:

Настоящото удостоверение е издадено по оправомощаване от правителството на … (пълно обозначение на държавата) от … (наименование на институцията или организацията)

в … на …

(Място) (Дата):

…

(Подпис и длъжност на издаващото или заверяващото длъжностно лице)

Обяснителни бележки:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Извлечение от резервата и Насоките за прилагане на Атинската конвенция от 2002 г. на ММО, приети от Правния комитет на Международната морска организация на 19 октомври 2006 г.

РЕЗЕРВА И НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА АТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ НА ММО

Резерва

Ограничаване на отговорността на превозвачи и др.

Задължително застраховане и ограничаване на отговорността на застрахователите

Издаване на удостоверения

Отношение между настоящата резерва и Насоките на ММО за прилагане на Атинската конвенция.

Насоки

и може да бъде предмет на следните освобождавания, ограничения и изисквания:

---

ДОПЪЛНЕНИЕ A

Клаузи, посочени в насоки 2.1.1, 2.1.2 и 2.2.1

Институтска клауза за изключване на застрахователни рискове, свързани с радиоактивно замърсяване, химически, биологически, биохимически и електромагнитни оръжия (клауза 370, 10/11/2003 г.)

Тази клауза е от първостепенно значение и се прилага с предимство пред всяка уговорка в настоящата застраховка, която ѝ противоречи

Институтска автоматично прекратяване на застрахователно покритие и за изключване на застрахователни рискове, свързани с военни действия (клауза 380, 10/11/2003 г.)

Клауза за автоматично прекратяване на застрахователно покритие и за изключване на застрахователни рискове, свързани с военни действия

1.1.   Автоматично прекратяване на застрахователното покритие

Независимо дали е дадено предизвестие за прекратяване, застрахователното покритие съгласно настоящото се ПРЕКРАТЯВА АВТОМАТИЧНО

1.2.   Война на петте сили

Настоящата застраховка изключва

---

ДОПЪЛНЕНИЕ Б

I.    Примери за поемане на задължение от застрахователи (сини карти), посочени в насока 3

Синя карта, издадена от застраховател за рискове, свързани с военни действия

Удостоверението е представено като доказателство за наличие на застраховка по член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

Наименование на кораба:

Идентификационен номер на кораба, определен от ММО:

Пристанище на регистрация:

Име и адрес на собственика:

С настоящото се удостоверява, че по отношение на посочения по-горе кораб за периода, в който принадлежи на горепосочения собственик, действа застрахователна полица, изпълняваща изискванията на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г., при спазване на всички изключения и ограничения, позволени при задължителното застраховане срещу рискове, свързани с военни действия, по конвенцията и насоките за прилагането ѝ, приети от Правния комитет на Международната морска организация през октомври 2006 г., включително по-специално следните клаузи: [На това място, по преценка на съставителя, могат да бъдат добавени съответните части на текста на конвенцията и на насоките с допълненията]

Срок на застраховката от: 20 февруари 2007 г.

до: 20 февруари 2008 г.

Като се приема, че застрахователят може да обезсили настоящото удостоверение с подаването на 30-дневно писмено предизвестие до посочения орган, при което отговорността на застрахователя съгласно настоящето се прекратява от датата на изтичане на този срок на предизвестие, но само по отношение на инциденти, възникващи след това.

Дата:

Синя карта, издадена от застраховател за рискове, несвързани с военни действия

Удостоверението е представено като доказателство за наличието на застраховка съгласно член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

Наименование на кораба:

Идентификационен номер на кораба, определен от ММО:

Пристанище на регистрация:

Име и адрес на собственика:

С настоящото се удостоверява, че по отношение на посочения по-горе кораб за периода, в който принадлежи на посочения собственик, действа застрахователна полица, изпълняваща изискванията на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г., при спазване на всички изключения и ограничения, позволени на застрахователите срещу рискове, несвързани с военни действия, по конвенцията и насоките за прилагането ѝ, приети от Правния комитет на Международната морска организация през октомври 2006 г., включително по-специално следните клаузи: [На това място,по преценка на съставителя, могат да бъдат добавени съответните части на текста на конвенцията и на насоките с допълненията]

Срок на застраховката от: 20 февруари 2007 г.

до: 20 февруари 2008 г.

Като се приема, че застрахователят може да обезсили настоящото удостоверение с подаването на тримесечно писмено предизвестие до посочения орган, при което отговорността на застрахователя съгласно настоящето се прекратява от датата на изтичане на този срок на предизвестие, но само по отношение на инциденти, възникващи след това.

Дата:

II.    Образец на удостоверение за застраховка, посочен в насока 3

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЗАСТРАХОВКА ИЛИ ДРУГО ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА В СЛУЧАЙ НА СМЪРТ ИЛИ ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА НА ПЪТНИК

Издадено в съответствие с разпоредбите на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

С настоящото се удостоверява, че по отношение на посочения по-горе кораб съществува застрахователна полица или друго финансово обезпечение, изпълняващи изискванията на член 4а от Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

Вид обезпечение …

Срок на действие на обезпечението …

Име и адрес на застрахователя(ите) и/или на гаранта(ите)/поръчителя(ите)

Застрахователното покритие, за което се издава настоящото удостоверение, се разделя на част, касаеща застрахователни рискове, свързани с военни действия, и част, касаеща застрахователни рискове, несвързани с военни действия, съгласно Насоките за прилагане, приети от Правния комитет на Международната морска организация през октомври 2006 г. Към всяка от тези части на застрахователното покритие са приложими всички изключения и ограничения, позволени съгласно конвенцията и Насоките за прилагане. Застрахователите не носят солидарна отговорност. Застрахователите са:

За рискове, свързани с военни действия: War Risks, Inc., [адрес]

За рискове, несвързани с военни действия: Pandi P&I, [адрес]

Настоящото удостоверение е валидно до …

Издадено или заверено от правителството на …

(пълно обозначение на държавата)

ИЛИ

В случаите, когато държава страна по конвенцията прилага член 4а, параграф 3, следва да се използва следният текст:

Настоящото удостоверение е издадено по оправомощаване от правителството на … (пълно обозначение на държавата) от … (наименование на институцията или организацията)

…

(Подпис и длъжност на издаващото или заверяващото длъжностно лице)

Обяснителни бележки:

---

( 1 ) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.

( 2 ) Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1).

( 3 ) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

( *1 ) Разпоредбата не е възпроизведена.

( *2 ) Разпоредбата не е възпроизведена.

( *3 ) Разпоредбата не е възпроизведена.