02008R1099 — BG — 05.01.2020 — 005.001

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стp. 1)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 844/2010 НА КОМИСИЯТА от 20 септември 2010 година	L 258	1	30.9.2010
M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 147/2013 НА КОМИСИЯТА от 13 февруари 2013 година	L 50	1	22.2.2013
M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 431/2014 НА КОМИСИЯТА от 24 април 2014 година	L 131	1	1.5.2014
M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2010 НА КОМИСИЯТА от 9 ноември 2017 година	L 292	3	10.11.2017
►M5	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2146 НА КОМИСИЯТА от 26 ноември 2019 година	L 325	43	16.12.2019

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2008 година

относно статистиката за енергийния сектор

(текст от значение за ЕИП)

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Настоящият регламент установява обща рамка за изготвянето, предаването, оценяването и разпространението на сравнима статистика за енергийния сектор в Общността.

2.  Настоящият регламент се прилага по отношение на статистическите данни, отнасящи се до енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

Член 3

Източници на данни

1.  При прилагане на принципите за поддържане на намалено натоварване на респондентите и за административно опростяване, държавите-членки събират данни за енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността от следните източници:

2.  Държавите-членки определят подробните правила за отчитане от страна на предприятия и други източници на националните статистически данни, посочени в член 4.

3.  Списъкът с източници на данни може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 4

Агрегирани показатели, енергийни продукти и честота на предоставяне на националните статистически данни

1.  Националните статистически данни, които ще се отчитат, са изброени в приложенията. Те се изпращат със следната честота:

2.  Поясненията или определенията на използваните технически термини, са дадени в отделните приложения, както и в приложение А (Пояснения на терминологията).

3.  Данните, които се изпращат, и приложимите пояснения или определения може да бъдат променени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 5

Предоставяне и разпространение

1.  Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) националните статистически данни, посочени в член 4.

2.  Условията и редът за тяхното предоставяне, включително приложимите срокове, както и съответните дерогации и освобождавания от тях, са според установеното в приложенията.

3.  Условията и редът за предоставяне на националните статистически данни може да бъдат променени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

4.  При обосновано искане от страна на държава-членка, Комисията може да разреши допълнителни освобождавания или дерогации в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 3, по отношение на онези части от националните статистически данни, чието събиране би довело до прекалено натоварване на респондентите.

5.  Комисията (Евростат) разпространява годишна енергийна статистика най-късно до 31 януари през втората година след отчетния период.

Член 6

Оценяване на качеството и доклади

1.  Държавите-членки гарантират качеството на предоставените данни.

2.  Прави се всичко възможно за гарантиране съгласуваността между енергийните данни, представени в съответствие с приложение Б и данните, представени в съответствие с Решение 2005/166/ЕО на Комисията от 10 февруари 2005 г. за определяне правилата за прилагане на Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото ( 1 ).

3.  За целите на настоящия регламент, към данните, които трябва да бъдат предоставени, се прилагат следните критерии за оценяване на качеството:

4.  На всеки пет години държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) доклад относно качеството на предоставените данни, както и относно всички извършени методологични промени.

5.  В срок от шест месеца от получаването на искане от страна на Комисията (Евростат) и за да ѝ позволят да оцени качеството на предоставените данни, държавите-членки изпращат на Комисията (Евростат) доклад, съдържащ всички относими сведения, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Член 7

График и честота

Държавите-членки събират всички данни, посочени в настоящия регламент, от началото на календарната година, която следва приемането на настоящия регламент и ги предоставят, считано от тази дата, с честотата, определена в член 4, параграф 1.

Член 8

Годишна статистика за ядрената енергетика

Комисията (Евростат), в сътрудничество със сектора на ядрена енергетика в ЕС, определя набор от годишни статистически данни за ядрената енергетика, които се отчитат и се разпространяват от 2009 г. нататък, като същата година е първият отчетен период, без да се засяга поверителността, когато е необходима, като при това се избягва дублиране при събирането на данни и се ограничават разходите по изготвянето, както и натоварването, свързано с отчитането.

Наборът от годишни статистически данни за ядрената енергетика се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 9

Статистика за възобновяемата енергия и за крайното потребление на енергия

1.  С оглед подобряване на качеството на статистиката за енергийния сектор по отношение на възобновяемата енергия и крайното потребление на енергия, Комисията (Евростат), в сътрудничество с държавите-членки, гарантира съпоставимост, прозрачност, подробност и гъвкавост на тази статистика, като:

2.  Наборът от статистически данни за възобновяемата енергия може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

3.  Наборът от окончателни статистически данни за крайното потребление на енергия се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 10

Мерки за прилагане

1.  Следните мерки, необходими за прилагането на настоящия регламент, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2:

2.  Допълнителни освобождавания и дерогации (член 5, параграф 4) се предоставят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 3.

3.  Необходимо е да се обърне внимание на принципа, съгласно който допълнителните разходи и тежестта при отчитане остават в разумни граници.

Член 11

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет.

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

▼M5

---

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПОЯСНЕНИЯ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Настоящото приложение съдържа обяснения, бележки относно географското покритие и определения на термините, използвани в другите приложения, освен ако в съответните приложения не е посочено друго.

1.   ГЕОГРАФСКО ПОКРИТИЕ

Само за статистически цели се прилагат следните географски определения:

2.   АГРЕГИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Производителите на електроенергия и топлоенергия са класифицирани според предназначението на производството:

2.1.    Предлагане

2.1.1.    Производство/местно производство

Количествата добити или произведени горива, изчислени след всяка операция за премахване на инертните материали. Производството включва количествата, използвани от производителя по време на производствения процес (напр. за отопление или работа на съоръженията и на спомагателното оборудване), както и количествата, доставени на други производители на енергия за преобразуване или за други цели.

„Местно производство“ означава производството от суровини, добити в рамките на определена територия — националната територия на докладващата държава.

2.1.2.    Възстановени продукти

Прилага се само за каменните въглища. Шлам и шисти от халди, възстановени от мините.

2.1.3.    Получени количества от други източници

Количествата горива, чието производство е посочено при докладването на други горива, но които са смесени с друго гориво и се потребяват като микс. Допълнителните сведения за този компонент се представят като:

2.1.4.    Внос/износ

Ако не е предвидено друго, „внос“ се отнася до началния произход (държавата, в която е бил произведен енергийният продукт) за потребление в държавата, а „износ“ — до държавата, в която се осъществява крайното потребление на произведения енергиен продукт. За внесени или изнесени се считат количествата, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало или не митническо оформяне.

Ако не може да се посочи държава на произход или на местоназначение, може да се използва раздел „Неуточнено/Други“.

2.1.5.    Международна морска бункеровка

Количествата горива, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и участващи в международното корабоплаване. Международното корабоплаване може да се осъществява по море, по вътрешни езера и водни пътища, както и в крайбрежни води. Тук не се включва следното:

2.1.6.    Изменения на запасите

Констатираната разлика между началното и крайното количество запаси, съхранявани на националната територия. Освен ако не е предвидено друго, увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

2.1.7.    Общо количество начални и крайни запаси на националната територия

Това е общото количество запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго по силата на двустранни правителствени споразумения или поради друга причина. Понятията „начален“ и „краен“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на периода, за който се докладва. Запасите включват запасите, съхранявани във всички видове специални съоръжения за складиране, независимо дали са на повърхността или са подземни.

2.1.8.    Директно използване

Нефт (суров нефт и нефтени продукти), използван директно, без да е преработен в нефтени рафинерии. Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електроенергия.

2.1.9.    Получени количества първични продукти

Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните ТВПГ ( 3 ), използвани директно, без преработване в нефтена рафинерия, и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост, които, макар и да не са първични горива, се използват директно.

2.1.10.    Брутно производство на нефтени рафинерии

Това е производството на крайни продукти в нефтени рафинерии или в предприятия за смесване на продукти. Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтените рафинерии за собствени нужди.

2.1.11.    Рециклирани продукти

Това са крайните продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост.

2.1.12.    Обратни потоци

Готови или полуготови продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост.

2.1.13.    Междупродуктови трансфери

Това са количествата, прекласифицирани било защото характеристиките им са били променени, било защото са били смесени за получаването на друг продукт. Посочената стойност с отрицателен знак за даден продукт се компенсира със стойност с положителен знак (или с няколко стойности) за един или няколко продукта, и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.

2.1.14.    Продуктови трансфери

Това са внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители.

2.1.15.    Статистически разлики

Стойност, изчислявана като разликата между изчислението от гледна точка на предлагането (подход „отгоре-надолу“) и изчислението от гледна точка на потреблението (подход „отдолу-нагоре“). Всички значителни статистически разлики се обясняват.

2.2.    Сектор „Преобразуване“

В сектор „Преобразуване“ се докладват само количествата горива, които са преобразувани в други горива. Количествата горива, използвани за отопление, работа на съоръженията и като цяло за поддръжка на преобразуването, се докладват в сектор „Енергетика“.

2.2.1.    Производител с основна дейност производство САМО на електроенергия

Количествата горива, използвани от производителите с основна дейност производство на енергия, за производството на електроенергия в производствени съоръжения/централи само за електроенергия.

2.2.2.    Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители с основна дейност производство на енергия

Количествата горива, използвани от производителите, за които производството на енергия е основна дейност, за производството на електроенергия и/или топлоенергия в съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия.

2.2.3.    Производител с основна дейност производство САМО на топлоенергия

Количествата горива, използвани от производителите, за които производството на енергия е основна дейност, за производството на топлоенергия в производствени съоръжения/централи само за топлоенергия.

2.2.4.    Производител за собствени нужди САМО на електроенергия

Количествата горива, използвани от производителите за собствени нужди, за производството на електроенергия в производствени съоръжения/централи само за електроенергия.

2.2.5.    Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители за собствени нужди

Всички количества горива, използвани от производителите за собствени нужди, за производството на електроенергия, и пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлоенергия, продавана в съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлоенергия, която не е продавана (потребявана за собствени нужди топлоенергия), се докладва в съответния сектор на крайно енергийно потребление според класификацията NACE. Топлоенергията, която не е продавана, а е доставяна на други субекти по силата на нефинансови споразумения или на субекти, принадлежащи на друг собственик, се докладва според същия принцип, както продадената топлоенергия.

2.2.6.    Производител за собствени нужди САМО на топлоенергия

Пропорционалната част от горивата, използвани от производителите за собствени нужди, за производството на топлоенергия, продавана в производствени съоръжения/централи само за топлоенергия. Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлоенергия, която не е продавана (потребявана за собствени нужди топлоенергия), се докладва в съответния сектор на крайно енергийно потребление според класификацията NACE. Топлоенергията, която не е продавана, а е доставяна на други субекти по силата на нефинансови споразумения или на субекти, принадлежащи на друг собственик, се докладва според същия принцип, както продадената топлоенергия.

2.2.7.    Брикетни фабрики

Количествата горива, използвани в брикетните фабрики за производството на брикети.

2.2.8.    Коксови пещи

Количествата горива, използвани в коксовите пещи за производство на кокс и коксов газ.

2.2.9.    Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

Количествата горива, използвани за производството на брикети от кафяви въглища и на брикети от торф – в съответните предприятията за производство на такива брикети.

2.2.10.    Предприятия за заводски газ

Количествата горива, използвани за производството на заводски газ в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

2.2.11.    Доменни пещи

Количествата горива, постъпващи в корпуса на доменната пещ, независимо дали отгоре, заедно с желязната руда, или чрез тръбите в долната част, заедно с горещия въздух.

2.2.12.    Втечняване на въглища

Количествата горива, използвани за производството на синтетичен нефт.

2.2.13.    Заводи за преработване на газове в течни горива

Количествата газообразни горива, преобразувани в течни горива.

2.2.14.    Предприятия за производство на дървени въглища

Количествата твърди биогорива, преобразувани в дървени въглища.

2.2.15.    Нефтени рафинерии

Количествата горива, използвани за производството на нефтени продукти.

2.2.16.    Предприятия за смесване на природен газ (за смесен природен газ)

Количествата газове, смесени с природния газ в мрежата за подаване на природен газ.

2.2.17.    За смесване с бензин за двигатели/дизелово гориво/керосин

Количествата течни биогорива, смесени със съответстващите им изкопаеми горива.

2.2.18.    Невключени никъде другаде

Количествата горива, които са използвани за дейности, свързани с преобразуване, и не са включени никъде другаде. Ако се използва тази позиция, в доклада се пояснява какво точно се включва в нея.

2.3.    Сектор „Енергетика“

Количествата, използвани от енергийната промишленост за подпомагане на добива (въгледобив, производство на нефт и газ) или за осъществяваните от предприятията дейности, свързани с преобразуване. Това съответства на разделения 05, 06, 19 и 35, група 09.1 и категории 07.21 и 08.92 от NACE Rev. 2.

Изключва количествата горива, преобразувани в друга форма на енергия (които се докладват в сектор „Преобразуване“) или използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи и пулпопроводи (които се докладват в сектор „Транспорт“).

Включва производството на химически материали за ядрен разпад и синтез, както и продуктите от тези процеси.

2.3.1.    Потребление за собствени нужди на електроцентралите, съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия и топлоцентралите

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности при централите, произвеждащи само електроенергия, при централите, произвеждащи само топлоенергия, и при съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия.

2.3.2.    Каменовъглени мини

Количествата горива, използвани като енергиен източник за подпомагане на добива и обогатяването на въглища във въгледобивната промишленост. Въглищата, изгаряни в електроцентрали, разположени в непосредствена близост до каменовъглената мина, се докладват в сектор „Преобразуване“.

2.3.3.    Брикетни фабрики

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в брикетните фабрики.

2.3.4.    Коксови пещи

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в коксовите пещи (фабриките за кокс).

2.3.5.    Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф (предприятия за брикети).

2.3.6.    Предприятия за заводски газ/заводи за газификация

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

2.3.7.    Доменни пещи

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в доменните пещи.

2.3.8.    Втечняване на въглища

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за втечняване на въглища.

2.3.9.    Втечняване (ВПГ)/регазификация

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за втечняване и регазификация на природен газ.

2.3.10.    Заводи за газификация (биогаз)

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за газификация на биогаз.

2.3.11.    Заводи за преработване на газове в течни горива

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за преработване на газове в течни горива.

2.3.12.    Предприятия за производство на дървени въглища

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на дървени въглища.

2.3.13.    Нефтени рафинерии

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в нефтените рафинерии.

2.3.14.    Добив на нефт и газ

Количествата горива, използвани в съоръженията за добив на нефт и природен газ. Изключва загубите по тръбопроводите (които се докладват като загуби при разпределение) и количествата енергия, използвани за експлоатацията на тръбопроводите (които се докладват в сектор „Транспорт“).

2.3.15.    Невключени никъде другаде — сектор „Енергетика“

Количествата горива, които са свързани с дейности в Сектор „Енергетика“ и не са включени никъде другаде. Ако се използва тази позиция, в доклада се пояснява какво точно се включва в нея.

2.4.    Загуби при разпределение

Количествата на загубите на гориво, които настъпват при транспортирането и разпределението.

2.5.    Крайно неенергийно потребление

Количествата изкопаеми горива, използвани за неенергийни цели — неизгорени горива.

2.6.    Крайно енергийно потребление (спецификации на крайното потребление)

2.6.1.    Сектор „Промишленост“

Тук се обхващат количествата горива, потребявани от промишлените предприятия за дейности, с които се поддържа основната им дейност.

При централите, произвеждащи само топлоенергия, и при съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия се докладват само количествата горива, използвани за производството на топлоенергия, предназначена за собствените нужди на субекта (потребена за собствени нужди топлоенергия). Количествата горива, използвани за производството на топлоенергия, която се продава, и за производството на електроенергия, се докладват в съответния раздел от сектор „Преобразуване“.

2.6.1.1.   Добивна промишленост: разделения 07 (с изключение на 07.21) и 08 (с изключение на 08.92) от NACE Rev. 2; група 09.9 от NACE Rev. 2.

2.6.1.1.1.   Добив на метални руди [разделение 07 от NACE Rev. 2; изключва NACE Rev. 2, категория 07.21 Добив на уранови и ториеви руди.]

2.6.1.1.2.   Добив на неметални материали и суровини [разделение 08 от NACE Rev. 2; изключва NACE Rev. 2, категория 08.92 Добив на торф]

2.6.1.1.3.   Спомагателни дейности в добива [NACE Rev. 2, разделение 09; изключва NACE Rev. 2, група 09.1 Спомагателни дейности в добива на нефт и природен газ]

2.6.1.2.   Храна, напитки и тютюн: разделения 10, 11 и 12 от NACE Rev. 2.

2.6.1.2.1.   Производство на хранителни продукти [разделение 10 от NACE Rev. 2]

2.6.1.2.2.   Производство на напитки [разделение 11 от NACE Rev. 2]

2.6.1.2.3.   Производство на тютюневи изделия [разделение 12 от NACE Rev. 2]

2.6.1.3.   Текстил и кожа [разделения 13, 14 и 15 от NACE Rev. 2; включва „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“, „Производство на облекло“ и „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“]

2.6.1.4.   Дървообработване и изделия от дърво — Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене [разделение 16 от NACE Rev. 2]

2.6.1.5.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост: разделения 17 и 18 от NACE Rev. 2.

2.6.1.5.1.   Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон [разделение 17 от NACE Rev. 2]

2.6.1.5.1.1.   Производство на влакнести полуфабрикати [категория 17.11 от NACE Rev. 2]

2.6.1.5.1.2.   Други изделия от хартия и картон [категория 17.12 от NACE Rev. 2 и група 17.2 от NACE Rev. 2]

2.6.1.5.2.   Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители [разделение 18 от NACE Rev. 2]

2.6.1.6.   Химическа и нефтохимическа промишленост: разделения 20 и 21 от NACE Rev. 2.

2.6.1.6.1.   Производство на химични продукти [разделение 20 от NACE Rev. 2]

2.6.1.6.2.   Производство на лекарствени вещества и продукти [разделение 21 от NACE Rev. 2]

2.6.1.7.   Неметални минерални суровини [разделение 23 от NACE Rev. 2]

2.6.1.7.1.   Производство на стъкло и изделия от стъкло [група 23.1 от NACE Rev. 2]

2.6.1.7.2.   Производство на цимент, вар и гипс (вкл. клинкер) [група 23.5 от NACE Rev. 2]

2.6.1.7.3.   Други неметални минерални продукти [групи 23.2, 23.3, 23.4, 23.6, 23.7 и 23.9 от NACE Rev. 2]

2.6.1.8.   Черна металургия [Производство на основни метали A: групи 24.1, 24.2 и 24.3, и категории 24.51 и 24.52 от NACE Rev. 2]

2.6.1.9.   Подотрасли на цветната металургия [Производство на основни метали Б: група 24.4 и категории 24.53 и 24.54 от NACE Rev. 2]

2.6.1.9.1.   Производство на алуминий [категория 24.42 от NACE Rev. 2]

2.6.1.9.2.   Други цветни метали [група 24.4 от NACE Rev. 2 — с изключение на категория 24.42 от NACE Rev. 2 и на категории 24.53 и 24.54 от NACE Rev. 2]

2.6.1.10.   Машини: разделения 25, 26, 27 и 28 от NACE Rev. 2

2.6.1.10.1.   Производство на метални изделия, без машини и оборудване [разделение 25 от NACE Rev. 2]

2.6.1.10.2.   Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти [разделение 26 от NACE Rev. 2]

2.6.1.10.3.   Производство на електрически съоръжения [разделение 27 от NACE Rev. 2]

2.6.1.10.4.   Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение [разделение 28 от NACE Rev. 2]

2.6.1.11.   Транспортно оборудване: Промишлени отрасли, свързани с транспортното оборудване [разделения 29 и 30 от NACE Rev. 2; включва производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, и на друго транспортно оборудване]

2.6.1.12.   Невключени никъде другаде — промишленост: разделения 22, 31 и 32 от NACE Rev. 2

2.6.1.12.1.   Производство на изделия от каучук и пластмаси [разделение 22 от NACE Rev. 2]

2.6.1.12.2.   Производство на мебели [разделение 31 от NACE Rev. 2]

2.6.1.12.3.   Производство, некласифицирано другаде [разделение 32 от NACE Rev. 2]

2.6.1.13.   Строителство [разделения 41, 42 и 43 от NACE Rev. 2]

2.6.2.    Сектор „Транспорт“

Енергията, използвана за всички видове транспортни дейности, независимо от категорията по NACE (икономическия сектор), в който се осъществява дейността. Горивата, използвани за отопление и осветление в гарите на железопътния и автобусния транспорт, пристанищните кейове и летищата, се докладват в сектор „Търговия и обществени услуги“, а не в сектор „Транспорт“.

2.6.2.1.   Железопътен транспорт

Количествата горива, използвани в железопътния трафик, включително в промишлената железопътна инфраструктура и в железопътния транспорт като част от градската и крайградската транспортна система (напр. влакове, трамваи, метро).

2.6.2.2.   Вътрешно корабоплаване

Количествата горива, доставени на плавателни съдове, независимо под какъв флаг плават, които не участват в международното корабоплаване (вж. „Международна морска бункеровка“). Разделението на вътрешно и международно корабоплаване се прави според пристанището на тръгване и пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба.

2.6.2.3.   Автомобилен транспорт

Количествата горива, използвани от пътни превозни средства. Включва горивото, използвано от селскостопански транспортни средства по шосетата, и смазочните масла, използвани за пътните превозни средства.

Изключва енергията, използвана в стационарните двигатели (вж. раздел „Други сектори“), от тракторите извън пътната мрежа (вж. „Селско стопанство“), за военни цели в пътните превозни средства (вж. раздел „Други сектори — невключени никъде другаде“), както и битума, използван за пътна настилка, и енергията, използвана от двигатели на строителни площадки (вж. раздел „Промишленост“, подсектор „Строителство“).

2.6.2.4.   Тръбопроводен транспорт

Количествата горива, използвани като енергия за поддръжката и експлоатацията на тръбопроводи, пренасящи газове, течности, шлам и други подобни. Включва енергията, изразходвана от помпените станции, и тази за поддръжка на тръбопровода. Изключва енергията, потребена за разпределението по тръбопровода на природен или синтетичен газ, топла вода или пара от доставчика до крайните ползватели (която се докладва в сектор „Енергетика“), енергията, изразходвана за крайното подаване на вода към домакинства и към промишлени, търговски или други потребители (която се отнася към сектор „Търговия и обществени услуги“), както и загубите, възникнали при преноса от доставчика до крайните ползватели (които се докладват като загуби при разпределение).

2.6.2.5.   Международни полети

Количествата горива, доставени на летателните апарати за международни полети. Разделението на вътрешни и международни полети се прави според мястото на излитане и кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Изключва горивата, изразходвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства (които се докладват в раздел „Невключени никъде другаде — транспорт“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която се докладва в раздел „Невключени никъде другаде — други“).

2.6.2.6.   Вътрешни полети

Количествата горива, доставени на летателните апарати за вътрешни полети. Включва горивото, изразходвано за цели, различни от летенето, например изпитването на двигатели на стенд. Разделението на вътрешни и международни полети се прави според мястото на излитане и кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Тук се включват пътувания със значителна продължителност между две летища в държава с отвъдморски територии. Изключва горивата, изразходвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства (които се докладват в раздел „Невключени никъде другаде — транспорт“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която се докладва в раздел „Невключени никъде другаде — други“).

2.6.2.7.   Невключени никъде другаде — транспорт

Количествата горива, използвани за транспортни дейности, които не са включени никъде другаде. Включва горивата, използвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства, както и горивата, използвани в пристанищата от съоръженията за разтоварване на кораби и различните видове подемни кранове. Ако се използва тази позиция, в доклада се пояснява какво точно се включва в нея.

2.6.3.    Други сектори

В тази категория попадат количествата горива, използвани в сектори, които не са изрично посочени или не спадат към преобразуването, енергийния сектор, промишлеността или транспорта.

2.6.3.1.   Търговия и обществени услуги

Количествата горива, изразходвани от предприятията и службите в публичния и частния сектор. Разделения 33, 36, 37, 38, 39, 45, 46, 47, 52, 53, 55, 56, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 84 (с изключение на категория 84.22), 85, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96 и 99 от NACE Rev. 2. В този раздел се докладват горивата, използвани за отопление и осветление в гарите на железопътния и автобусния транспорт, пристанищните кейове и летищата, в т.ч. горивата, използвани за всички нетранспортни дейности от разделения 49, 50 и 51 от NACE Rev. 2.

2.6.3.2.   Домакинства

Количествата горива, изразходвани от всички домакинства, включително от „домакинства с наети на работа лица“. Разделения 97 и 98 от NACE Rev. 2.

За сектор „Домакинства“ се прилагат следните специфични определения:

„Домакинство“ означава лице, живеещо самостоятелно, или група лица, живеещи заедно в едно и също частно жилище и поделящи разходите си, включително съвместното осигуряване на средства от първа необходимост. Следователно сектор „Домакинства“, известен също така като жилищен (или битов) сектор, е обобщено название на съвкупността от всички домакинства в дадена държава.

От обхвата се изключват сградите за постоянно (напр. затвори) или временно (напр. болници) колективно обитаване, тъй като те се включват в потреблението в сектор „Услуги“. Енергията, използвана за транспортни дейности, се докладва в сектор „Транспорт“, а не в сектор „Домакинства“.

От общото енергийно потребление на домакинствата се изключва и енергийното потребление, свързано със значителни стопански дейности на домакинствата. Тези дейности включват селскостопански дейности в малки ферми и други стопански дейности, извършвани в обитаваното от домакинството жилище, и се докладват в съответния сектор на крайно потребление.

2.6.3.2.1.   Отопление на помещенията

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за осигуряване на топлина във вътрешното жилищно пространство.

2.6.3.2.2.   Охлаждане на помещенията

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за охлаждане в жилището чрез система за охлаждане и/или хладилен агрегат.

Вентилаторите и другите уреди, които не са свързани с хладилен агрегат, се изключват от този раздел и се включат в раздел „Осветителни тела и електроуреди“.

2.6.3.2.3.   Подгряване на вода

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за подгряване на вода в жилището за получаване на топла течаща вода, за къпане, почистване и други приложения, различни от готвене.

Отоплението на плувни басейни се изключва и се включва в раздел „Други видове крайно потребление“.

2.6.3.2.4.   Готвене

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за приготвяне на ястия.

Уредите за подпомагане на готвенето (микровълнови фурни, кани за подгряване на вода, кафеварки и т.н.) се изключват и се включват в раздел „Осветителни тела и електроуреди“.

2.6.3.2.5.   Осветителни тела и електроуреди (само електрически)

Използване на електроенергията за осветление и всички други електроуреди в дадено жилище, които не са включени в раздела „Други видове крайно потребление“.

2.6.3.2.6.   Други видове крайно потребление

Всички други видове енергийно потребление в домакинствата, като например употребата на енергия за дейности на открито и за всякакви други дейности, които не са обхванати в посочените по-горе пет категории крайно енергийно потребление (напр. косачки за трева, нагреватели за плувни басейни, външни отоплителни тела, барбекюта на открито, сауни и т.н.).

2.6.3.3.   Селско стопанство/горско стопанство

Количествата горива, изразходвани от потребители, класирани в сектор „Селско стопанство, лов и горско стопанство“; разделения 01 и 02 от NACE Rev. 2.

2.6.3.4.   Риболов

Количествата горива, доставени за вътрешен, крайбрежен и дълбоководен риболов. В разделение „Риболов“ се включват горивата, доставяни на кораби, плаващи под всякакъв флаг, които зареждат гориво в държавата (включително за международен риболов), както и енергията, използвана в рибната промишленост. Разделение 03 от NACE Rev. 2.

2.6.3.5.   Невключени никъде другаде — други

Количествата горива, които са използвани за дейности, които не са включени никъде другаде (напр. категория 84.22 от NACE Rev. 2). Тази категория включва използването на гориво за военни цели, както за нестационарна, така и за стационарна употреба (например кораби, летателни апарати, пътни превозни средства и енергия, използвана в жилищните райони), независимо от това дали доставеното гориво е предназначено за военните в тази държава или в друга държава. Ако се използва тази позиция, в доклада се пояснява какво точно се включва в нея.

3.   ПРОДУКТИ

3.1.    Въглища (твърди изкопаеми горива и синтетични газове)

3.1.1.    Каменни въглища

Каменните въглища са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от антрацитни, коксуващи се и други битуминозни въглища.

3.1.2.    Антрацитни въглища

Висококачествени въглища, използвани за промишлени и битови нужди. Характеризират се по принцип с ниско съдържание на летливи вещества (по-малко от 10 %) и високо съдържание на въглерод (около 90 % свързан въглерод). Тяхната горна топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.3.    Коксуващи се въглища

Битуминозни въглища с качество, позволяващо производството на кокс (кокс от коксови пещи), подходящ за използване в доменни пещи. Тяхната горна топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.4.    Други битуминозни въглища

Въглища, използвани за производството на пара, които включват всички черни/битуминозни въглища, които не са включени в коксуващите се въглища или антрацитните въглища. Характеризират се с по-високо съдържание на летливи вещества, отколкото антрацитните въглища (над 10 %) и с по-ниско съдържание на въглерод (под 90 % свързан въглерод). Тяхната горна топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.5.    Кафяви въглища

Кафявите въглища са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от суббитуминозните въглища и лигнитните въглища.

3.1.6.    Суббитуминозни въглища

Агломерирани въглища с горна топлина на изгаряне между 20 000 kJ/kg и 24 000 kJ/kg, чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

3.1.7.    Лигнитни въглища

Неагломерирани въглища с горна топлина на изгаряне под 20 000 kJ/kg, чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

3.1.8.    Брикети

Пресовано гориво, произведено от ситнеж от каменни въглища с добавка на свързващо вещество. По тази причина количеството произведени брикети може леко да надвишава количеството въглища, действително изразходвани в процеса на преобразуване.

3.1.9.    Кокс от коксови пещи

Твърдият продукт, получен вследствие на коксуване на въглища (основно на коксуващи се въглища) при висока температура; характеризира се с ниско съдържание на влага и на летливи вещества. Коксът от коксови пещи се използва предимно в черната металургия като енергиен източник и реактив.

Коксовите отсевки и леярският кокс се докладват в тази категория.

Полукоксът (твърд продукт, получен вследствие на коксуване на въглища при ниска температура) също се включва в тази категория. Полукоксът се използва като гориво за отопление или от самото преработващо предприятие.

В тази позиция се включват също така коксът, коксовите отсевки и полукоксът, произведени от лигнитни въглища.

3.1.10.    Газов кокс

Страничен продукт на каменните въглища, използван за производството на битов газ в предприятията за заводски газ. Газовият кокс се използва за отопление.

3.1.11.    Каменовъглен катран

Продукт от сухата дестилация на битуминозни въглища. Каменовъгленият катран е течният страничен продукт от дестилацията на въглища за производството на кокс в коксови пещи, или се произвежда от кафяви въглища („нискотемпературен катран“).

3.1.12.    Брикети от кафяви въглища

Брикетите от кафяви въглища са пресовано гориво, произведено от лигнитни или кафяви въглища посредством брикетиране под високо налягане без добавяне на свързващо вещество, в т.ч. изсушен лигнитен ситнеж и пепел.

3.1.13.    Синтетични газове

Синтетичните газове са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи и други видове усвоявани газове.

3.1.14.    Газ от предприятия за заводски газ

В тази категория се включват всички видове газове, произведени в публични предприятия за комунални услуги или в частни предприятия, чиято основна дейност е производството, преносът и разпределението на газ. В нея се включва също така газът, произведен чрез коксуване (включително газът, произведен в коксови пещи и прехвърлен в категорията на газа от предприятия за заводски газ), чрез пълна газификация, със или без обогатяване с нефтени продукти (ВНГ, отпадъчен мазут и др.) и чрез риформинг и просто смесване на газове и/или въздух, включително смесване с природен газ, предназначен за разпределяне и потребление посредством мрежата за подаване на природен газ. Количеството газ, резултат от прехвърлянето на други въглищни газове към газ от предприятия за заводски газ, се докладва като производство на газ от предприятия за заводски газ.

3.1.15.    Коксов газ

Коксовият газ е газ, добиван като страничен продукт при получаването на кокс от коксови пещи за производството на желязо и стомана.

3.1.16.    Газ от доменни пещи

Газът от доменни пещи се получава при изгарянето на кокс в доменните пещи на черната металургия. Добива се и се използва като гориво отчасти в предприятието и отчасти в други процеси на производството на стомана или в електроцентрали, които разполагат с необходимото оборудване за изгарянето му.

3.1.17.    Други видове усвоявани газове

Страничен продукт от производството на стомана в кислородни конвертори, усвояван при излизане от конвертора. Тези видове газове са известни още под името конверторен газ. Количеството усвоено гориво се докладва според горната топлина на изгаряне. Тук се включват и неуточнените синтетични газове, неупоменати по-горе, като например горивните газове с произход от твърди въглеродни източници, усвоени от производствени и химически процеси, неопределени никъде другаде.

3.1.18.    Торф

Торфът е от светлокафяво до тъмнокафяво на цвят горивно, меко, лесно режещо се, поресто или сбито седиментно отложение от растителен произход с високо съдържание на вода (до 90 % в необработено състояние). Торфът обхваща нераздробения и раздробения торф. Торфът, използван за неенергийни цели, не се включва.

3.1.19.    Торфени продукти

Продукти, като например торфени брикети, получени директно или индиректно от нераздробен или раздробен торф.

3.1.20.    Битуминозни шисти и битуминозни пясъци

Битуминозните шисти и битуминозните пясъци са седиментни скали, които съдържат органична материя под формата на кероген. Керогенът представлява богат на въглеводород восъкообразен материал, който се смята за предшественик на нефта. Битуминозните шисти могат да бъдат изгаряни директно или да бъдат преобразувани чрез загряване с цел извличане на шистово масло. Шистовото масло и другите продукти, получени вследствие на втечняване, се докладват като „Други въглеводороди“ при нефтените продукти.

3.2.    Природен газ

3.2.1.    Природен газ

Природният газ включва газовете, най-вече метан, които се появяват в подземни находища, било то под формата на течност, или на газ, независимо от метода на добиване (конвенционален и неконвенционален). Той включва както „неасоциирания газ“ от находища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма, така и „асоциирания газ“, произведен заедно със суровия нефт, а така също и метана, добиван от каменовъглените мини (газ гризу) или от въглищните пластове (каменовъглен газ). Природният газ не включва биогаза и синтетичните газове. Трансферите на тези продукти в мрежата за природен газ се докладват отделно от природния газ. Природният газ включва втечнения природен газ (ВПГ) и сгъстения природен газ (СПГ).

3.3.    Електроенергия и топлоенергия

3.3.1.    Електроенергия

Електроенергията представлява предаването на енергия посредством физическото явление, включващо електрически заряди и тяхното въздействие, когато са в покой или в движение. Докладва се цялата използвана, произведена и потребена електроенергия, включително произведената извън електропреносната мрежа и потребена за собствени нужди.

3.3.2.    Топлоенергия (производна топлоенергия)

Топлоенергията представлява енергията, добита от транслационното, ротационното и вибрационното движение на елементите на материята, както и от промените в тяхното физическо състояние. Докладва се цялата произведена топлоенергия, с изключение на произведената от производители за собствени нужди и използвана за техните собствени нужди, а не продавана; всички други форми на топлоенергия се докладват като използване на продуктите, от които е произведена топлоенергията.

3.4.    Нефт (суров нефт и нефтени продукти)

3.4.1.    Суров нефт

Суровият нефт е минерално масло от естествен произход, което съдържа смес от въглеводороди и други примеси, като например сяра. Съществува в течно състояние при обичайна температура на повърхността и налягане, като физическите му характеристики (плътност, вискозитет и др.) са силно променливи. В тази категория се включват кондензати, извлечени от асоцииран и неасоцииран газ в находищата или в периметъра на добив, когато тези кондензати са смесени с потока на промишлен суров нефт. Количествата се докладват независимо от метода на добиване (конвенционален и неконвенционален). Суровият нефт не включва ТВПГ.

3.4.2.    Течни въглеводороди от природен газ (ТВПГ)

ТВПГ са течни или втечнени въглеводороди, извлечени от природния газ в съоръжения за разделяне или в предприятия за преработка на газ. Към ТВПГ спадат етан, пропан, бутан (нормален бутан/n-бутан и изобутан), пентан, изопентан и пентан плюс (наричан понякога природен бензин или заводски кондензат).

3.4.3.    Суровини за нефтените рафинерии

Суровините за нефтените рафинерии са преработени масла, предназначени за допълнителна преработка (напр. прясно дестилиран мазут или вакуумен газьол), но не и за смесване. При допълнителната преработка те се превръщат в един или повече компоненти и/или крайни продукти. Това определение обхваща също така продуктите, върнати от нефтохимическата промишленост в нефтените рафинерии (напр. бензин от пиролиза, фракции С4, фракции от газьол и мазут).

3.4.4.    Добавки/кислородосъдържащи съединения

Добавките представляват невъглеводородни съединения, добавени към нефтени продукти или смесени с тях с цел да променят горивните им свойства (октаново число, цетаново число, свойства при ниски температури и др.). Добавките включват кислородсъдържащи съединения (напр. алкохоли (метанол, етанол), етери (трет-бутилметилов етер (MTBE), трет-бутилетилов етер (ETBE), трет-амилметилов етер (TAME) и др.), естери (напр. рапично масло или диметилов естер и др.), химични съединения (напр. тетраметилолово (ТМО), тетраетилолово (ТЕО) и детергенти). Количествата добавки/кислородсъдържащи съединения (алкохоли, етери, естери и други химични съединения), докладвани в тази категория, следва да отговарят на количествата, смесени с горива или предназначени за използване като горива. Тази категория включва биогоривата, които са смесени с течни изкопаеми горива.

3.4.5.    Биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения

Количествата течни биогорива, докладвани в тази категория, съответстват на смесените течни биогорива и се отнасят само до дела на течните биогорива, а не до общото количество течности, получени от смесването с течни биогорива. Изключват се всички течни биогорива, които не са смесени.

3.4.6.    Други въглеводороди

Тази категория включва синтетичния суров нефт от битуминозен пясък, нефта от битуминозни шисти и др., течните горива, получени от втечняване на въглища, течните продукти, получени при преобразуване на природен газ в бензин, водорода и емулгираните масла (напр. Оримулсион (емулсия на битум във вода); не включва битуминозните шисти; включва шистовото масло (вторичен продукт).

3.4.7.    Нефтени продукти

Нефтените продукти са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от нефтозаводски газ, етан, втечнени нефтени газове, нафта, бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут, минерален терпентин и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти.

3.4.8.    Нефтозаводски газ

Нефтозаводският газ включва разнообразни некондензирани газове, главно водород, метан, етан и олефини, получени в нефтените рафинерии по време на дестилацията на суров нефт или при преработването на нефтени продукти (напр. крекинг). В тази категория се включват също така газовете, върнати от нефтохимическата промишленост.

3.4.9.    Етан

Етанът е газообразен в естествено състояние въглеводород с права верига (C2H6), който се извлича от природния газ и от потока рафиниран газ.

3.4.10.    Втечнени нефтени газове (ВНГ)

ВНГ представляват леки парафинови въглеводороди, получени при процесите на рафиниране и в предприятията за стабилизиране на суров нефт и за преработка на природен газ. Състои се главно от пропан (C3H8) и бутан (C4Hl0) или от комбинация на тези два въглеводорода. Може да включва също така пропилен, бутилен, изопропилен и изобутилен. Обикновено ВНГ се втечняват под налягане, за да бъдат транспортирани и складирани.

3.4.11.    Нафта

Нафтата е изходна суровина, предназначена за нефтохимическата промишленост (напр. производството на етилен или на ароматни съединения) или за производството на бензин в нефтените рафинерии чрез риформинг или чрез изомеризация. Нафтата включва материали, които се дестилират в температурен обхват от 30 °C до 210 °C или в част от този обхват.

3.4.12.    Бензин за двигатели

Бензинът за двигатели представлява смес от леки въглеводороди, които се дестилират при температура между 35 °C и 215 °C. Използва се като гориво в наземния транспорт за двигатели с искрово запалване. Бензинът за двигатели може да съдържа добавки, кислородсъдържащи съединения и антидетонатори, включително оловни съединения. Тази категория включва съединенията, предназначени за смесване с бензина за двигатели (с изключение на добавки/кислородсъдържащи съединения), като алкилати, бензин от изомеризация, риформинг или крекинг, предназначени за използване като готов бензин за двигатели. Бензинът за двигатели е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от смесен биобензин (биобензин в бензин за двигатели) и бензин, различен от биобензин.

3.4.12.1.   Смесен биобензин (биобензина в бензина за двигатели)

Биобензин, който е бил смесен в бензин за двигатели.

3.4.12.2.   Бензин, различен от биобензин

Оставащата част от бензина за двигатели — бензин за двигатели с изключение на смесения биобензин (представлява основно бензин за двигатели с произход от изкопаеми източници).

3.4.13.    Авиационен бензин

Двигателен бензин, приготвен специално за авиационните бутални двигатели, с октаново число, подходящо за двигателя, с температура на замръзване 60  °C и който обикновено се дестилира при температури между 30 °C и 180 °C.

3.4.14.    Гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (или JP4)

То включва всички леки въглеводородни масла, които се използват в авиационните турбодвигатели и се дестилират при температура между 100 °C и 250 °C. Те се получават чрез смесване на керосин с бензин или нафта така, че съдържанието на ароматни съединения да не надвишава 25 % (обемни), а налягането на наситените пари да е между 13,7 kPa и 20,6 kPa.

3.4.15.    Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип

Дестилат, използван в авиационните турбодвигатели. Има същите дестилационни характеристики — дестилация при температури между 150 °C и 300 °C (обикновено не повече от 250 °C) и същата температура на възпламеняване като тази на керосина. Освен това този тип керосин има специфични технически характеристики (като например температура на замръзване), които се установяват от Международната асоциация за въздушен транспорт. Тази категория включва компонентите на смесване в керосина. Горивото за реактивни двигатели от керосинов тип е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на смесения биокеросин за реактивни двигатели (биокеросин за реактивни двигатели в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип) и керосина за реактивни двигатели, различен от биокеросин.

3.4.15.1.   Смесен биокеросин за реактивни двигатели (биокеросин за реактивни двигатели в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип)

Биокеросин за реактивни двигатели, който е бил смесен в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип.

3.4.15.2.   Керосин за реактивни двигатели, различен от биокеросин

Оставащата част от горивото за реактивни двигатели от керосинов тип — горивото за реактивни двигатели от керосинов тип с изключение на смесения биокеросин за реактивни двигатели (представлява основно гориво за реактивни двигатели от керосинов тип с произход от изкопаеми източници).

3.4.16.    Друг вид керосин

Рафиниран нефтен дестилат, използван в сектори, различни от въздушния транспорт. Дестилира се при температури между 150 °C и 300 °C.

3.4.17.    Газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут)

Газьолът/дизеловото гориво са главно междинни дестилати, които се дестилират между 180 °C и 380 °С. Тази категория включва компонентите на смесване. Съществуват различни категории в зависимост от предназначението. Газьолът/дизеловото гориво включва транспортното дизелово гориво за дизелови двигатели със самовъзпламеняване за леки автомобили и камиони. Газьолът/дизеловото гориво включва лекия мазут за отопление на промишлени и търговски сгради, корабни дизелови двигатели и дизелови двигатели, използвани в железопътния транспорт, други газьоли, включително тежки газьоли, които се дестилират при температура между 380 °C и 540 °C и които се използват като изходна суровина в нефтохимическата промишленост. Газьолът/дизеловото гориво е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на смесените биодизелови горива (биодизелови горива в газьол/дизелово гориво) и дизеловите горива, които не са биодизелови горива.

3.4.17.1.   Смесени биодизелови горива (биодизелови горива в газьол/дизелово гориво)

Биодизелови горива, които са били смесени в газьол/дизелово гориво.

3.4.17.2.   Дизелови горива, различни от биодизелови горива

Оставащата част от газьола/дизеловото гориво — газьол/дизелово гориво с изключение на смесените биодизелови горива (представлява основно газьол/дизелово гориво с произход от изкопаеми източници).

3.4.18.    Мазут (тежък мазут)

Всички остатъчни (тежки) мазути (включително мазутите, получени чрез смесване). Кинематичният им вискозитет е по-висок от 10 cSt при 80 °C. Температурата на възпламеняване е винаги по-висока от 50 °C, а плътността — винаги по-голяма от 0,90 kg/l. Мазутът е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на мазута с ниско съдържание на сяра и мазута с високо съдържание на сяра.

3.4.18.1.   Мазут с ниско съдържание на сяра

Мазут със съдържание на сяра, по-малко от 1 %.

3.4.18.2.   Мазут с високо съдържание на сяра

Мазут със съдържание на сяра, по-голямо или равно на 1 %.

3.4.19.    Минерален терпентин и бензин със специална температура на кипене

Минералният терпентин и SBP (special boiling point spirit — бензин със специална температура на кипене) се определят като рафинирани междинни дестилати, чийто интервал на дестилация се намира в областта на фракциите на нафтата/керосина. Тук се включват: бензинът със специална температура на кипене; леките масла, които се дестилират между 30 °C и 200 °C в 7 или 8 категории промишлен бензин в зависимост от разделянето на фракции в температурния интервал на дестилиране на фракциите — категориите се определят в зависимост от температурната разлика между точките за дестилиране на 5 обемни процента и 90 обемни процента, която е не повече от 60 °C); както и уайтспиритът (минерален терпентин) (промишлен бензин с температура на възпламеняване над 30 °C и интервал на дестилация между 135 °C и 200 °C).

3.4.20.    Смазочни материали

Въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията. Използват се главно за намаляване на триенето между работните повърхности. Тази категория включва всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.

3.4.21.    Битум

Твърд, полутвърд или вискозен въглеводород с колоидна структура, кафяв или черен на цвят, получен като остатък при дестилация на суров нефт чрез вакуумна дестилация на остатъчни масла след атмосферна дестилация. Битумът, често наричан асфалт, се използва главно за настилка на пътищата и като материал за покриви. Тази категория включва втечнен битум или разреден (с разтворител) битум.

3.4.22.    Парафинови восъци

Това са наситени алифатни въглеводороди. Тези восъци са остатъчни продукти от депарафинизацията на смазочни масла. Имат кристална структура, която може да бъде повече или по-малко фина в зависимост от категорията. Основните им характеристики са следните: безцветни, без мирис и прозрачни, с температура на топене над 45 °C.

3.4.23.    Нефтен кокс

Черен, твърд страничен продукт, получен главно при крекинг и карбонизация на суровини с нефтен произход, на остатъци от вакуумна дестилация, както и на катран и смола при процеси, като забавено или течно коксуване. Състои се главно от въглерод (90 до 95 %) и е с ниско съдържание на пепел. Използва се като суровина в коксовите пещи в черната металургия, за отопление, за производството на електроди и химикали. Двете основни категории нефтен кокс са „неготовият кокс“ и „калцинираният кокс“. Включва „катализаторен кокс“, който се отлага върху катализатора по време на рафиниране; този кокс не може да бъде възстановен и обикновено се изгаря като гориво в нефтените рафинерии.

3.4.24.    Други продукти

Всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, например: катран и сяра. В тази категория се включват ароматните съединения (напр. бензол, толуол и ксилол (BTX)), произвеждани в нефтените рафинерии.

3.5.    Възобновяеми енергийни източници и отпадъци

3.5.1.    Водна енергия

Потенциална и кинетична енергия на водата, преобразувана в електроенергия във водноелектрическите централи. Водната енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от енергията от водноелектрическите централи в чист вид, от водноелектрическите централи от смесен тип и от помпено-акумулиращите водноелектрически централи в чист вид.

3.5.1.1.   Водноелектрически централи в чист вид

Водноелектрически централи, които използват единствено директен естествен приток на вода и нямат мощност за помпено акумулиране (изпомпване на вода нагоре).

3.5.1.2.   Водноелектрически централи от смесен тип

Водноелектрически централи с естествен приток на вода в горен резервоар, където цялото оборудване или част от него може да се използва за изпомпване на вода нагоре; произведената електроенергия се генерира вследствие както на естествения приток на вода, така и на предварително изпомпаната вода нагоре.

3.5.1.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

Водноелектрически централи без естествен приток на вода в горния резервоар; голямата част от водата, която генерира електроенергията, е била предварително изпомпана нагоре; не се включват дъждовете и снеговалежите.

3.5.2.    Геотермална енергия

Енергия, достъпна под формата на топлина, идваща от вътрешността на земната кора, обикновено под формата на топла вода или пара; изключва се топлината от околната среда, уловена от геотермални термопомпи. Геотермалното производство на енергия представлява разликата между енталпията на течността, извлечена от експлоатационната шахта, и тази на течността, изпусната в края на процеса.

3.5.3.    Слънчева енергия

Слънчевата енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на слънчевата фотоволтаична енергия и слънчевата топлоенергия.

3.5.3.1.   Слънчева фотоволтаична енергия

Слънчева светлина, преобразувана в електроенергия чрез използването на слънчеви клетки, които при излагане на светлина произвеждат електроенергия. Докладва се цялата произведена електроенергия (включително производството в малък мащаб и инсталациите извън електропреносната мрежа).

3.5.3.2.   Слънчева топлоенергия

Топлоенергията, произведена от слънчевата радиация (слънчевата светлина), използвана за полезни енергийни цели. Така например тук се включва енергията от слънчевите топлоелектрически централи и от активните системи за производство на топла вода за санитарно-битови нужди или за отопление на помещенията в сгради. Това производство на енергия представлява топлината, пренасяна в топлообменната среда, т.е. падащата слънчева енергия минус оптичните загуби и загубите в колектора. Слънчевата енергия, уловена чрез пасивни системи за отопление, охлаждане и осветлението на сгради, не се включва; включва се само слънчевата енергия при активните системи.

3.5.4.    Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

Механична енергия, получавана от движението на приливите и отливите, на вълните или океанските течения, която се използва за производството на електроенергия.

3.5.5.    Вятърна енергия

Кинетичната енергия на вятъра, използвана за производството на електроенергия във вятърни турбини. Вятърната енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на вятърната енергия от разположени на сушата съоръжения и вятърната енергия от разположени в морето съоръжения.

3.5.5.1.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

Производство на електроенергия от вятър в обекти, разположени на сушата (във вътрешността, включително езера и други водни басейни, разположени във вътрешността на сушата).

3.5.5.2.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

Производство на електроенергия в обекти, разположени в морето (напр. в морета, океани или на изкуствени острови). При производството на вятърна енергия от разположени в морето съоръжения, които са извън териториалните води на съответната територия, се взимат предвид всички инсталации, разположени в изключителната икономическа зона на дадена държава.

3.5.6.    Промишлени отпадъци (дял на невъзобновяемите отпадъци)

Докладват се невъзобновяемите отпадъци с промишлен произход, изгаряни директно в специални инсталации за определени енергийни цели. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне. Изключват се отпадъците, изгорени без оползотворяване на енергия. Делът на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци се докладва в категорията биогорива, която най-добре ги описва.

3.5.7.    Битови отпадъци

Отпадъци, генерирани от домакинствата, болниците и сектора на услугите (по принцип всички отпадъци, които приличат на домакински отпадъци), директно изгаряни в специални инсталации за определени енергийни цели. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне. Изключват се отпадъците, изгорени без оползотворяване на енергия. Битовите отпадъци са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на възобновяемите и невъзобновяемите битови отпадъци.

3.5.7.1.   Възобновяеми битови отпадъци

Това са градските отпадъци от биологичен произход.

3.5.7.2.   Невъзобновяеми битови отпадъци

Това са градските отпадъци от небиологичен произход.

3.5.8.    Биогорива

Биогоривата са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на твърдите биогорива, биогаза и течните биогорива. Биогоривата, използвани за неенергийни цели, са изключени от обхвата на статистиката за енергийния сектор (например дървен материал, използван в строителството или като мебели, биосмазочни масла за смазване на двигатели и биобитум, използван за пътна настилка).

3.5.8.1.   Твърди биогорива

Включва твърдите органични неизкопаеми материали от биологичен произход (известни като биомаса), които могат да бъдат използвани като гориво за производството на топлоенергия или електроенергия. Твърдите биогорива са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на дървените въглища, дървата за горене, дървесните остатъци и вторичните продукти, черната луга, остатъците от захарна тръстика, отпадъците от животински произход, другите растителни материали и отпадъците и възобновяемата част от промишлените отпадъци.

3.5.8.1.1.   Дървени въглища

Дървените въглища са гориво, произведено от твърди биогорива — твърд остатък, получен от деструктивната дестилация и пиролизата на дървесина и други растителни материали.

3.5.8.1.2.   Дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти

Дърва за горене или дърва за огрев (под формата на пънове, съчки, пелети или трески), добити от естествени или управлявани гори или от отделни дървета. Включени са дървесните остатъци, които са използвани като гориво и при които е запазен първоначалният състав на дървесината; дървесните пелети са включени. Дървените въглища и черната луга са изключени. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.2.1.   Дървесни пелети

Дървесните пелети са цилиндричен продукт, агломериран от дървесни остатъци чрез пресоване.

3.5.8.1.3.   Черна луга

Енергията от луга с изразходвани алкалии, получавана в автоклавите при производството на сулфатен или содов пулп, необходим за производството на хартия. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.4.   Остатъци от захарна тръстика

Гориво, получено от влакната, които остават след извличането на сока при преработката на захарна тръстика. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.5.   Отпадъци от животински произход

Енергия от животински екскременти, остатъци от месо и риба, които се използват директно като гориво, след като изсъхнат. Изключват се отпадъците, използвани от съоръжения за анаеробна ферментация. Горивните газове от тези съоръжения се включват в категорията на биогазовете. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.6.   Други растителни материали и отпадъци

Биогорива, които не са включени никъде другаде, в т.ч. слама, растителни люспи, смлени орехови черупки, клони от подкастряне, маслиново кюспе и други отпадъци, получавани при поддръжката, прибирането на реколтата и преработването на растения. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.7.   Дял на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци

Делът на твърдите възобновяеми отпадъци от промишлените отпадъци, изгаряни директно в специални инсталации за определени енергийни цели (сред които частта от естествен каучук в излезлите от употреба външни гуми или частта от естествени влакна в текстилните отпадъци — от категории отпадъци съответно 07.3 и 07.6 – както са определени в Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката на отпадъците). Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне.

3.5.8.2.   Биогаз

Газът, съставен предимно от метан и въглероден двуокис, образуван при анаеробното разлагане на биомасата или при термичните процеси от биомаса, включително биомасата от отпадъци. Количеството използвано гориво се докладва според долната топлина на изгаряне. Биогазът е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на сметищния газ, газа от канализационните утайки и другите видове биогаз, образуван при анаеробното разлагане, и биогазовете от термичните процеси.

3.5.8.2.1.   Сметищен газ

Биогазът, образуван при анаеробното разлагане на сметищните отпадъци.

3.5.8.2.2.   Газ от канализационни утайки

Биогазът, образуван при анаеробното разлагане на канализационните утайки.

3.5.8.2.3.   Други видове биогаз от анаеробно разлагане

Биогазът, образуван при анаеробната ферментация на животински торове и на отпадъци от кланици, от пивоварни фабрики и от други селскостопански и хранителни отрасли.

3.5.8.2.4.   Биогазове от термични процеси

Биогаз, получен от термични процеси (чрез газификация или пиролиза) на биомаса.

3.5.8.3.   Течни биогорива

В тази категория са включени всички течни горива от естествен произход (напр. произведени от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), подходящи за смесване с течни горива с произход от изкопаеми горива или за тяхната замяна. Количествата течни биогорива, докладвани в тази категория, следва да включват количествата чисто биогориво, което не е смесено с изкопаеми горива. Що се касае до вноса и износа на течни биогорива, под внимание се взима само търговията с количества биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чист вид); търговията с течни биогорива, смесени с транспортни горива, се докладва в категорията на нефтените продукти. Докладват се само течните биогорива, използвани за енергийни цели — които се изгарят директно или се смесват с изкопаеми горива. Течните биогорива са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на биобензина, биодизеловите горива, биокеросина за реактивни двигатели и другите течни биогорива.

3.5.8.3.1.   Биобензин

Течни биогорива, подходящи за смесване с бензин за двигатели с произход от изкопаеми горива или за неговата замяна.

3.5.8.3.1.1.   Биоетанол

Етанол като част от биобензина.

3.5.8.3.2.   Биодизелови горива

Течни биогорива, подходящи за смесване с газьол/дизелово гориво с произход от изкопаеми горива или за неговата замяна.

3.5.8.3.3.   Биокеросин за реактивни двигатели

Течни биогорива, подходящи за смесване с керосин за реактивни двигатели с произход от изкопаеми горива, или за неговата замяна.

3.5.8.3.4.   Други течни биогорива

Течни биогорива, които не са включени в никоя от предходните категории.

3.5.9.    Топлина от околната среда

Топлоенергия на полезно температурно ниво, извлечена (усвоена) чрез термопомпи, които се нуждаят от електроенергия или друга спомагателна енергия за функционирането си. Тази топлоенергия може да бъде съхранена във въздуха в околната среда, под твърдата земна повърхност или в повърхностните води. Стойностите се докладват по същата методика, използвана за докладване на топлоенергията, усвоена от термопомпи, в съответствие с Директива 2009/28/ЕО, като обаче следва да се включват всички термопомпи, независимо от характеристиките им.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение са описани обхватът, единиците, периодът, за който се докладва, честотата, сроковете и условията за предаване на ежегодно събираните статистически данни за енергийния сектор.

За всички събирани данни, посочени в настоящото приложение, се прилагат следните разпоредби:

Термините, които не са специално обяснени в настоящото приложение, са обяснени в приложение А.

1.   ТВЪРДИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА И СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.1. ВЪГЛИЩА (твърди изкопаеми горива и синтетични газове)

1.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се докладват следните агрегирани показатели.

1.2.1.   Предлагане

1.2.1.1.   Производство

1.2.1.1.1.   Подземен добив

Отнася се само за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища.

1.2.1.1.2.   Открит добив

Отнася се само за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища.

1.2.1.2.   Получени количества от други източници

Състои се от два компонента:

1.2.1.3.   Получени количества от други източници: от нефтени продукти

Не се отнася за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа и битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.1.4.   Получени количества от други източници: от природен газ

Не се отнася за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа и битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.1.5.   Получени количества от други източници: от възобновяеми енергийни източници

Не се отнася за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.1.6.   Внос

1.2.1.7.   Износ

1.2.1.8.   Международна морска бункеровка

1.2.1.9.   Изменения на запасите

1.2.2.    Сектор „Преобразуване“

1.2.2.1.   Производител с основна дейност производство само на електроенергия

1.2.2.2.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители с основна дейност производство на енергия

1.2.2.3.   Производител с основна дейност производство само на топлоенергия

1.2.2.4.   Производител за собствени нужди само на електроенергия

1.2.2.5.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители за собствени нужди

1.2.2.6.   Производител за собствени нужди само на топлоенергия

1.2.2.7.   Брикетни фабрики

1.2.2.8.   Коксови пещи

1.2.2.9.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.2.2.10.   Предприятия за заводски газ

1.2.2.11.   Доменни пещи

1.2.2.12.   Втечняване на въглища

1.2.2.13.   За смесения природен газ

1.2.2.14.   Невключени никъде другаде — преобразуване

1.2.3.    Сектор „Енергетика“

1.2.3.1.   Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия и топлоцентрали

1.2.3.2.   Каменовъглени мини

1.2.3.3.   Брикетни фабрики

1.2.3.4.   Коксови пещи

1.2.3.5.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.2.3.6.   Предприятия за заводски газ

1.2.3.7.   Доменни пещи

1.2.3.8.   Нефтени рафинерии

1.2.3.9.   Втечняване на въглища

1.2.3.10.   Невключени никъде другаде — сектор „Енергетика“

1.2.4.    Загуби при разпределение

Загубите при разпределение включват също и изгарянето във факел на синтетични газове.

1.2.5.    Неенергийно потребление

1.2.5.1.   Сектори „Промишленост“, „Преобразуване“ и „Енергетика“

Неенергийното потребление във всички промишлени, преработвателни и енергийни подсектори, например използването на въглища за производството на метанол или амоняк.

1.2.5.1.1.   Сектор „Химическа и нефтохимическа промишленост“

Разделения 20 и 21 от NACE Rev. 2; неенергийното потребление на въглищата включва потребление като изходна суровина за производството на торове и като изходна суровина за производство на други нефтохимически продукти.

1.2.5.2.   Сектор „Транспорт“

Неенергийното потребление във всички транспортни подсектори.

1.2.5.3.   Други сектори

Неенергийното потребление в секторите „Търговия и обществени услуги“, „Домакинства“, „Селско стопанство“ и „Невключени никъде другаде — други“.

1.2.6.    Крайно енергийно потребление — сектор „Промишленост“

1.2.6.1.   Черна металургия

1.2.6.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

1.2.6.3.   Цветна металургия

1.2.6.4.   Неметални минерали

1.2.6.5.   Транспортно оборудване

1.2.6.6.   Машини

1.2.6.7.   Добивна промишленост

1.2.6.8.   Храна, напитки и тютюн

1.2.6.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

1.2.6.10.   Дървообработване и изделия от дърво

1.2.6.11.   Строителство

1.2.6.12.   Текстил и кожа

1.2.6.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

1.2.7.    Крайно енергийно потребление — сектор „Транспорт“

1.2.7.1.   Железопътен транспорт

1.2.7.2.   Вътрешно корабоплаване

1.2.7.3.   Невключени никъде другаде — транспорт

1.2.8.    Крайно енергийно потребление — други сектори

1.2.8.1.   Търговия и обществени услуги

1.2.8.2.   Домакинства

1.2.8.3.   Селско стопанство/горско стопанство

1.2.8.4.   Риболов

1.2.8.5.   Невключени никъде другаде — други

1.2.9.    Внос по държави на произход И износ по държави на местоназначение.

Докладва се вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение. Отнася се за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, брикетите, кокса от коксови пещи, каменовъгления катран, брикетите от кафяви въглища, торфа, торфените продукти, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.10.    ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ

Отнася се за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, брикетите, кокса от коксови пещи, газовия кокс, каменовъгления катран, брикетите от кафяви въглища, торфа, торфените продукти, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

Посочват се както горната, така и долната топлина на изгаряне за изброените по-долу основни агрегирани показатели:

1.2.10.1.   Производство

1.2.10.2.   Внос

1.2.10.3.   Износ

1.2.10.4.   Използване в коксови пещи

1.2.10.5.   Използване в доменни пещи

1.2.10.6.   Използване в производство, което е основна дейност, на производители само на електроенергия, само на топлоенергия и в съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия

1.2.10.7.   Използване в промишлеността

1.2.10.8.   За друга употреба

1.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в kt (хиляди тонове), с изключение на: синтетичните газове (газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи, други видове усвоявани газове), които се посочват в TJ GCV (тераджаули на базата на горната топлина на изгаряне).

Топлината на изгаряне се посочва в MJ/t (мегаджаули на тон).

1.4.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

2.   ПРИРОДЕН ГАЗ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на природен газ.

2.2.    Списък с агрегирани показатели

За природния газ се докладват посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.1.    Сектор „Производство и разпределение“

Количествата за сектор „Производство и разпределение“ се докладват както в обемни, така и в енергийни единици, включително горната и долната топлина на изгаряне.

2.2.1.1.   Местно производство

Включва производството от разположени в морето съоръжения.

2.2.1.1.1.   Асоцииран газ

Природен газ, произведен заедно със суровия нефт.

2.2.1.1.2.   Неасоцииран газ

Природен газ от местонаходища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма.

2.2.1.1.3.   Газ гризу

Метан, добиван от каменовъглени мини или от въглищните пластове, канализиран до повърхността и използван в каменовъглените мини или пренасян по тръбопроводи до потребителите.

2.2.1.2.   Получени количества от други източници

2.2.1.2.1.   Получени количества от други източници: нефт и нефтени продукти

2.2.1.2.2.   Получени количества от други източници: въглища

2.2.1.2.3.   Получени количества от други източници: възобновяеми енергийни източници

2.2.1.3.   Внос

2.2.1.4.   Износ

2.2.1.5.   Международна морска бункеровка

2.2.1.6.   Изменения на запасите

2.2.1.7.   Вътрешно потребление (констатирано)

2.2.1.8.   Извлечим газ

Началните и крайните запаси се докладват поотделно, съответно като запаси на националната територия и запаси, съхранявани на чужда територия. „Запаси“ означава количествата газ, които могат да бъдат доставени по време на всеки цикъл на нагнетяване и добиване. Това обхваща извлечимия природен газ, който се складира в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Буферният газ, постоянно наличен в резервоарите (газова възглавница), не се включва. Тук не се прилага изискването да се посочва топлината на изгаряне.

2.2.1.9.   Газ, изпуснат в атмосферата

Обемите газ, изпуснати в атмосферата на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Тук не се прилага изискването да се посочва топлината на изгаряне.

2.2.1.10.   Изгорен газ

Обемите газ, изгорени с газов факел на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Тук не се прилага изискването да се посочва топлината на изгаряне.

2.2.2.    Сектор „Преобразуване“

2.2.2.1.   Производител с основна дейност производство само на електроенергия

2.2.2.2.   Производител за собствени нужди само на електроенергия

2.2.2.3.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители, за които производството е основна дейност

2.2.2.4.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди

2.2.2.5.   Производител с основна дейност производство само на топлоенергия

2.2.2.6.   Производител за собствени нужди само на топлоенергия

2.2.2.7.   Предприятия за заводски газ

2.2.2.8.   Коксови пещи

2.2.2.9.   Доменни пещи

2.2.2.10.   Преработване на газове в течни горива

2.2.2.11.   Невключени другаде — преобразуване

2.2.3.    Сектор „Енергетика“

2.2.3.1.   Каменовъглени мини

2.2.3.2.   Добив на нефт и газ

2.2.3.3.   Входящи количества за нефтените рафинерии

2.2.3.4.   Коксови пещи

2.2.3.5.   Доменни пещи

2.2.3.6.   Предприятия за заводски газ

2.2.3.7.   Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия и топлоцентрали

2.2.3.8.   Втечняване (ВПГ) или газификация

2.2.3.9.   Преработване на газове в течни горива

2.2.3.10.   Невключени никъде другаде — сектор „Енергетика“

2.2.4.    Загуби при разпределение

2.2.5.    Сектор „Транспорт“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се докладват поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.5.1.   Автомобилен транспорт

2.2.5.2.   Тръбопроводен транспорт

2.2.5.3.   Невключени никъде другаде — транспорт

2.2.6.    Сектор „Промишленост“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се докладват поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.6.1.   Черна металургия

2.2.6.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

2.2.6.3.   Цветна металургия

2.2.6.4.   Неметални минерали

2.2.6.5.   Транспортно оборудване

2.2.6.6.   Машини

2.2.6.7.   Добивна промишленост

2.2.6.8.   Храна, напитки и тютюн

2.2.6.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

2.2.6.10.   Дървообработване и изделия от дърво

2.2.6.11.   Строителство

2.2.6.12.   Текстил и кожа

2.2.6.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

2.2.7.    Други сектори

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се докладват поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

2.2.7.1.   Търговия и обществени услуги

2.2.7.2.   Домакинства

2.2.7.3.   Селско стопанство/горско стопанство

2.2.7.4.   Риболов

2.2.7.5.   Невключени никъде другаде — други

2.2.8.    ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Докладват се както общото количество природен газ, така и частта на ВПГ в него, по държави на произход при внос и по държави на местоназначение при износ.

2.2.9.    Капацитет за складиране на газ

Докладва се поотделно като съоръжения за складиране на газ в газообразна форма и терминали за ВПГ (трябва допълнително да се разграничат терминалите за внос на ВПГ и терминалите за износ на ВПГ).

2.2.9.1.   Наименование

Наименование на местонахождението на съоръжението за складиране или на терминала за ВПГ.

2.2.9.2.   Вид (само за съоръженията за складиране на газ в газообразна форма)

Вид на съоръжението за складиране, като изчерпано газово находище, водоносен пласт, солна каверна и др.

2.2.9.3.   Работен капацитет

За съоръженията за складиране на газ в газообразна форма: общият капацитет за складиране на газ минус газовата възглавница. Газовата възглавница е общият обем газ, необходим като постоянен запас за поддържане на необходимото налягане в резервоарите за подземно складиране и на дебита на извличане по време на целия цикъл на подаване от изхода.

За терминалите за ВПГ: общият капацитет за складиране на газ, изразен като еквивалент на газ в газообразна форма.

2.2.9.4.   Максимално извличане

Това е максималният дебит, с който може да се черпи газ от въпросното съоръжение за складиране; той отговаря на максималния капацитет за изтегляне.

2.2.9.5.   Капацитет за регазификация или за втечняване (само за терминалите на ВПГ)

За терминалите за внос се докладва капацитетът за регазификация, а за терминалите за износ – капацитетът за втечняване.

2.3.    Мерни единици

Количествата природен газ се докладват като енергосъдържание, т.е. в TJ, на базата на горната топлина на изгаряне. Когато се изискват физически количества, мерната единица е в 106 m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Топлината на изгаряне се посочва в kJ/m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Работният капацитет се посочва в 106 m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Максималното извличане и капацитетът за регазификация и за втечняване се посочва в 106 m3/ден, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

3.   ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛОЕНЕРГИЯ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща топлоенергията и електроенергията.

3.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за електроенергията и топлоенергията се докладват посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.1.    Производство на електроенергия и топлоенергия

Следните специфични определения се прилагат за агрегираните показатели за електроенергията и топлоенергията в настоящата глава:

Агрегираните показатели 3.2.1.1—3.2.1.11 се докладват поотделно за производителите с основна дейност производство на енергия и за производителите, които произвеждат енергия за собствени нужди. При тези два вида предприятия се посочва както брутното, така и нетното производство на електроенергия и топлоенергия за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлоенергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електронергия и топлоенергия — поотделно, когато е приложимо.

3.2.1.1.   Ядрена енергия

3.2.1.2.   Водна енергия (само за електроенергията)

3.2.1.3.   Геотермална енергия

3.2.1.4.   Слънчева енергия

3.2.1.5.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия (само за електроенергията)

3.2.1.6.   Вятърна енергия (само за електроенергията)

3.2.1.7.   Горива

Горива, които могат да се възпламеняват или да горят, т.е. могат да реагират с кислород, за да предизвикат значително повишаване на температурата, и които се изгарят директно за производството на електроенергия и/или топлоенергия.

3.2.1.8.   Термопомпи (само за топлоенергията)

3.2.1.9.   Електрически котли (само за топлоенергията)

3.2.1.10.   Топлоенергия от химически процеси

Топлоенергията, произведена по време на процеси без подаване на енергия, като например химическа реакция. Изключва се загубната топлина, произведена по време на процеси, за които е необходимо подаване на енергия, и която се докладва като топлоенергия, произведена от съответното гориво.

3.2.1.11.   Други източници

3.2.2.    Предлагане

За 3.2.2.1 и 3.2.2.2. докладваните количества са съгласувани със стойностите, посочени за агрегираните показатели 3.2.1.1—3.2.1.11.

3.2.2.1.   Общо брутно производство

3.2.2.2.   Общо нетно производство

3.2.2.3.   Внос

За внесени или изнесени се считат количествата електроенергия, преминали през политическите граници на дадената държава, независимо дали е имало или не митническо оформяне. Ако електроенергията преминава транзитно през дадена държава, количеството се докладва както като внос, така и като износ.

3.2.2.4.   Износ

Вж. обясненията към точка 3.2.2.3. „Внос“

3.2.2.5.   Използвано за термопомпи (само за електроенергията)

3.2.2.6.   Използвано за електрически котли (само за електроенергията)

3.2.2.7.   Използвано за помпено-акумулиращи водноелектрически централи — ПАВЕЦ в чист вид (само за електроенергията)

3.2.2.8.   Използвано за помпено-акумулиращи водноелектрически централи — водноелектрически централи от смесен тип (само за електроенергията)

3.2.2.9.   Използвано за производството на електроенергия (само за топлоенергията)

3.2.3.    Загуби при разпределение

За електроенергията се включват и загубите в трансформаторите, които не се считат за неразделна част от електроцентралите.

3.2.4.    Крайно енергийно потребление — сектор „Транспорт“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление се докладват поотделно за посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.4.1.   Железопътен транспорт

3.2.4.2.   Тръбопроводен транспорт

3.2.4.3.   Автомобилен транспорт

3.2.4.4.   Невключени никъде другаде — транспорт

3.2.5.    Крайно енергийно потребление — други сектори

3.2.5.1.   Търговия и обществени услуги

3.2.5.2.   Домакинства

3.2.5.3.   Селско стопанство/горско стопанство

3.2.5.4.   Риболов

3.2.5.5.   Невключени никъде другаде — други

3.2.6.    Сектор „Енергетика“

Изключва се потреблението за собствени нужди на помпено-акумулиращите водноелектрически централи, топлинните помпи и електрическите котли.

3.2.6.1.   Каменовъглени мини

3.2.6.2.   Добив на нефт и газ

3.2.6.3.   Брикетни фабрики

3.2.6.4.   Коксови пещи

3.2.6.5.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

3.2.6.6.   Предприятия за заводски газ

3.2.6.7.   Доменни пещи

3.2.6.8.   Нефтени рафинерии

3.2.6.9.   Ядрена енергетика

3.2.6.10.   Заводи за втечняване на въглища

3.2.6.11.   Заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация

3.2.6.12.   Заводи за газификация (биогаз)

3.2.6.13.   Преработване на газове в течни горива

3.2.6.14.   Предприятия за производство на дървени въглища

3.2.6.15.   Невключени никъде другаде — сектор „Енергетика“

3.2.7.    Сектор „Промишленост“

3.2.7.1.   Черна металургия

3.2.7.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

3.2.7.3.   Цветна металургия

3.2.7.4.   Неметални минерали

3.2.7.5.   Транспортно оборудване

3.2.7.6.   Машини

3.2.7.7.   Добивна промишленост

3.2.7.8.   Храна, напитки и тютюн

3.2.7.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

3.2.7.10.   Дървообработване и изделия от дърво

3.2.7.11.   Строителство

3.2.7.12.   Текстил и кожа

3.2.7.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

3.2.8.    Внос и износ

Вносът и износът на електроенергия и топлоенергия се докладват съответно по държава на произход и на местоназначение. Вж. обясненията към точка 3.2.2.3. „Внос“

3.2.9.    Нетно производство от производителите за собствени нужди

Нетното производство на електроенергия и на топлоенергия от производителите за собствени нужди се докладва поотделно за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлоенергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия за следните инсталации или дейности:

3.2.9.1.   Сектор „Енергетика“: Каменовъглени мини

3.2.9.2.   Сектор „Енергетика“: Добив на нефт и газ

3.2.9.3.   Сектор „Енергетика“: Брикетни фабрики

3.2.9.4.   Сектор „Енергетика“: Коксови пещи

3.2.9.5.   Сектор „Енергетика“: Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

3.2.9.6.   Сектор „Енергетика“: Предприятия за заводски газ

3.2.9.7.   Сектор „Енергетика“: Доменни пещи

3.2.9.8.   Сектор „Енергетика“: Нефтени рафинерии

3.2.9.9.   Сектор „Енергетика“: Заводи за втечняване на въглища

3.2.9.10.   Сектор „Енергетика“: Заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация

3.2.9.11.   Сектор „Енергетика“: Заводи за газификация (биогаз)

3.2.9.12.   Сектор „Енергетика“: Преработване на газове в течни горива

3.2.9.13.   Сектор „Енергетика“: Предприятия за производство на дървени въглища

3.2.9.14.   Сектор „Енергетика“: Невключени никъде другаде — Сектор „Енергетика“

3.2.9.15.   Сектор „Промишленост“: Черна металургия

3.2.9.16.   Сектор „Промишленост“: Химическа и нефтохимическа промишленост

3.2.9.17.   Сектор „Промишленост“: Цветна металургия

3.2.9.18.   Сектор „Промишленост“: Неметални минерали

3.2.9.19.   Сектор „Промишленост“: Транспортно оборудване

3.2.9.20.   Сектор „Промишленост“: Машини

3.2.9.21.   Сектор „Промишленост“: Добивна промишленост

3.2.9.22.   Сектор „Промишленост“: Храна, напитки и тютюн

3.2.9.23.   Сектор „Промишленост“: Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

3.2.9.24.   Сектор „Промишленост“: Дървообработване и изделия от дърво

3.2.9.25.   Сектор „Промишленост“: Строителство

3.2.9.26.   Сектор „Промишленост“: Текстил и кожа

3.2.9.27.   Сектор „Промишленост“: Невключени никъде другаде — промишленост

3.2.9.28.   Сектор „Транспорт“: Железопътен транспорт

3.2.9.29.   Сектор „Транспорт“: Тръбопроводен транспорт

3.2.9.30.   Сектор „Транспорт“: Автомобилен транспорт

3.2.9.31.   Сектор „Транспорт“: Невключени никъде другаде — транспорт

3.2.9.32.   Други сектори: Домакинства

3.2.9.33.   Други сектори: Търговия и обществени услуги

3.2.9.34.   Други сектори: Селско стопанство/горско стопанство

3.2.9.35.   Други сектори: Риболов

3.2.9.36.   Други сектори: Невключени никъде другаде — други

3.2.10.    Брутното производство на електроенергия и топлоенергия от горива

Брутната произведена електроенергия, продадената топлоенергия и използваните количества горива, включително съответстващото им общо количество енергия от горивата, изброени по-долу, се докладват поотделно за производителите, за които производството е основна дейност, и за производителите за собствени нужди. При тези два вида производители електроенергията и топлоенергията се докладват поотделно, когато е приложимо, за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлоенергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия.

3.2.10.1.   Антрацитни въглища

3.2.10.2.   Коксуващи се въглища

3.2.10.3.   Други битуминозни въглища

3.2.10.4.   Суббитуминозни въглища

3.2.10.5.   Лигнитни въглища

3.2.10.6.   Торф

3.2.10.7.   Брикети

3.2.10.8.   Кокс от коксови пещи

3.2.10.9.   Газов кокс

3.2.10.10.   Каменовъглен катран

3.2.10.11.   Брикети от кафяви въглища

3.2.10.12.   Газ от предприятия за заводски газ

3.2.10.13.   Коксов газ

3.2.10.14.   Газ от доменни пещи

3.2.10.15.   Други видове усвоени газове

3.2.10.16.   Торфени продукти

3.2.10.17.   Битуминозни шисти и битуминозни пясъци

3.2.10.18.   Суров нефт

3.2.10.19.   ТВПГ

3.2.10.20.   Нефтозаводски газ

3.2.10.21.   ВНГ

3.2.10.22.   Нафта

3.2.10.23.   Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип

3.2.10.24.   Друг вид керосин

3.2.10.25.   Газьол/дизелово гориво

3.2.10.26.   Мазут

3.2.10.27.   Битум

3.2.10.28.   Нефтен кокс

3.2.10.29.   Други нефтени продукти

3.2.10.30.   Природен газ

3.2.10.31.   Промишлени отпадъци

3.2.10.32.   Възобновяеми битови отпадъци

3.2.10.33.   Невъзобновяеми битови отпадъци

3.2.10.34.   Твърди биогорива

3.2.10.35.   Биогазове

3.2.10.36.   Биодизелови горива

3.2.10.37.   Биобензини

3.2.10.38.   Други течни биогорива

3.2.11.    Нетна максимална електрическа мощност

Мощността се докладва към 31 декември на съответната година, за която се докладва. Включва електрическата мощност както на централите, произвеждащи само електроенергия, така и на съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. Нетната максимална електрическа мощност се докладва както за производителите, за които производството е основна дейност, така и за производителите за собствени нужди. Нетната максимална електрическа мощност е сборът на нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата.

3.2.11.1.   Ядрена енергия

3.2.11.2.   Водноелектрически централи в чист вид

3.2.11.3.   Водноелектрически централи от смесен тип

3.2.11.4.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

3.2.11.5.   Геотермална енергия

3.2.11.6.   Слънчева фотоволтаична енергия

3.2.11.7.   Слънчева топлоенергия

3.2.11.8.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

3.2.11.9.   Вятърна енергия

3.2.11.10.   Горива

3.2.11.10.1.   Вид енергопроизводство: пара

3.2.11.10.2.   Вид енергопроизводство: вътрешно горене

3.2.11.10.3.   Вид енергопроизводство: газова турбина

3.2.11.10.4.   Вид енергопроизводство: комбиниран цикъл

3.2.11.10.5.   Вид енергопроизводство: друго

3.2.11.11.   Други източници

3.2.12.    Нетна максимална електрическа мощност на горивата

Нетната максимална електрическа мощност на горивата се докладва както за производителите, за които производството на енергия е основна дейност, така и за производителите, които произвеждат енергия за собствени нужди, и поотделно за всеки вид централи, които работят с едно или с повече от едно гориво, посочени по-долу. Към системите, които работят с повече от едно гориво, се числят само съоръженията, в които могат да бъдат изгаряни повече от един вид горива в непрекъснат режим. Централите, в които отделни съоръжения използват различни горива, се разделят на съответните категории, работещи само с едно гориво. За всяка категория централи, които работят с повече от едно гориво, се уточнява кой тип гориво се използва като основно гориво и кои са алтернативните горива.

3.2.12.1.   Централи, които работят с едно гориво (за всички категории първични горива)

3.2.12.2.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива

3.2.12.3.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди горива и с природен газ

3.2.12.4.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с течни горива и с природен газ

3.2.12.5.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива и с природен газ

3.3.    Мерни единици

Електроенергията енергия се посочва в GWh (гигаватчаса), топлоенергията — в TJ (тераджаули), а мощността — в MW (мегавати).

Ако се изисква да се докладват други горива, приложимите единици са посочени в съответните глави на настоящото приложение.

4.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

4.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)

4.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се докладват следните агрегирани показатели.

4.2.1.    Производство и разпределение на суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии, добавки и други въглеводороди

За суровия нефт, ТВПГ, суровините за нефтените рафинерии, добавките/кислородсъдържащите съединения, биогоривата в добавки/кислородсъдържащи съединения и другите въглеводороди се докладват следните агрегирани показатели:

4.2.1.1.   Местно производство

Не се отнася за суровините за нефтените рафинерии и за биогоривата.

4.2.1.2.   Получени количества от други източници.

Не се прилага за суровия нефт, ТВПГ и суровините за нефтените рафинерии.

4.2.1.2.1.   Получени количества от други източници: от въглища

4.2.1.2.2.   Получени количества от други източници: от природен газ

4.2.1.2.3.   Получени количества от други източници: от възобновяеми енергийни източници

4.2.1.3.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор

Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

4.2.1.4.   Продуктови трансфери

Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

4.2.1.5.   Внос

Включват се количествата суров нефт и продуктите, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ се докладват като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти се докладват като произхождащи от държавата на произход, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост. Забележка: тук не се докладва търговията с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма). Реекспортът на нефт, внесен за преработка в свободна безмитна зона, се включва като износ на нефтени продукти от държавата, в която е извършена преработката, към държавата на крайното местоназначение.

4.2.1.6.   Износ

Забележката за вноса (4.2.1.5.) се прилага и за износа.

4.2.1.7.   Директно използване

4.2.1.8.   Изменения на запасите

4.2.1.9.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (констатирани)

Това са количествата, измерени като вложени в нефтените рафинерии.

4.2.1.10.   Загуби при рафиниране

Това е разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии, и брутното производство на нефтените рафинерии. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Докладваните загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

4.2.1.11.   Общо количество начални запаси на националната територия

4.2.1.12.   Общо количество крайни запаси на националната територия

4.2.1.13.   Долна топлина на изгаряне

4.2.1.13.1.   Производство (не е приложимо за суровини за нефтените рафинерии и за биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения)

4.2.1.13.2.   Внос (не е приложимо за биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения)

4.2.1.13.3.   Износ (не е приложимо за биогорива в добавки/кислородсъдържащи съединения)

4.2.1.13.4.   Общо средно

4.2.2.    Производство и разпределение на нефтени продукти

Посочените по-долу агрегирани показатели се прилагат за крайните продукти (нефтозаводски газ, етан, ВНГ, нафта, бензин за двигатели, както и дела му от биологичен произход, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, както и дела му от биологичен произход, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут с ниско или високо съдържание на сяра, минерален терпентин и SBP, смазочни масла, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти). Суровият нефт и ТВПГ, използвани за директно изгаряне, се включват като доставка на крайни продукти и междупродуктови трансфери.

4.2.2.1.   Получени количества първични продукти

4.2.2.2.   Брутно производство на нефтени рафинерии

4.2.2.3.   Рециклирани продукти

4.2.2.4.   Гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди (нефтени рафинерии)

В тази категория се включват и горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електроенергия и топлоенергия за продажба.

4.2.2.4.1.   Използвано в централи/съоръжения, произвеждащи само електроенергия

4.2.2.4.2.   Използвано в съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия

4.2.2.4.3.   Използвано в централи/съоръжения, произвеждащи само топлоенергия

4.2.2.5.   Внос

Забележката за вноса (в 4.2.1.5.) се прилага и тук.

4.2.2.6.   Износ

Забележката за вноса (в 4.2.1.5.) се прилага и тук.

4.2.2.7.   Международна морска бункеровка

4.2.2.8.   Междупродуктови трансфери

4.2.2.9.   Продуктови трансфери

4.2.2.10.   Изменения на запасите

4.2.2.11.   Начални запаси

4.2.2.12.   Крайни запаси

4.2.2.13.   Изменения на запасите при производителите, за които производството на енергия е основна дейност

Измененията на запасите, които са съхранявани в предприятия за обществени услуги и не са включени в докладваните другаде запаси и изменения на запасите. Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

4.2.2.14.   Средна долна топлина на изгаряне

4.2.3.    Доставки в нефтохимическия сектор

Констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

4.2.3.1.   Брутни доставки в нефтохимическия сектор

4.2.3.2.   Енергийно потребление в нефтохимическия сектор

Това са количествата нефт, използвани като гориво в нефтохимични процеси като крекинг с водна пара.

4.2.3.3.   Неенергийно потребление в нефтохимическия сектор

Количествата нефт, използвани в нефтохимическия сектор за производството на етилен, пропилен, бутилен, „синтез газ“, ароматни съединения, бутадиен и други суровини на базата на въглеводороди при процеси като крекинг с водна пара, ароматизиране и риформинг с водна пара. Изключват се количествата нефт, използвани като гориво.

4.2.3.4.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор към нефтените рафинерии

4.2.4.    Сектор „Преобразуване“

Докладва се както енергийното, така и неенергийното потребление.

4.2.4.1.   Производител с основна дейност производство само на електроенергия

4.2.4.2.   Производител за собствени нужди само на електроенергия

4.2.4.3.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители, за които производството е основна дейност

4.2.4.4.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди

4.2.4.5.   Производител с основна дейност производство само на топлоенергия

4.2.4.6.   Производител за собствени нужди само на топлоенергия

4.2.4.7.   Предприятия за заводски газ/заводи за газификация

4.2.4.8.   Смесен природен газ

4.2.4.9.   Коксови пещи

4.2.4.10.   Доменни пещи

4.2.4.11.   Нефтохимическа промишленост

4.2.4.12.   Брикетни фабрики

4.2.4.13.   Невключени никъде другаде — преобразуване

4.2.5.    Сектор „Енергетика“

Докладва се както енергийното, така и неенергийното потребление.

4.2.5.1.   Каменовъглени мини

4.2.5.2.   Добив на нефт и газ

4.2.5.3.   Коксови пещи

4.2.5.4.   Доменни пещи

4.2.5.5.   Предприятия за заводски газ

4.2.5.6.   Потребление за собствени нужди на електроцентралите, централите за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия и топлоцентралите

4.2.5.7.   Невключени никъде другаде — сектор „Енергетика“

4.2.6.    Загуби при разпределение

Докладва се както енергийното, така и неенергийното потребление.

4.2.7.    Крайно енергийно потребление — сектор „Промишленост“

Докладва се както енергийното, така и неенергийното потребление.

4.2.7.1.   Черна металургия

4.2.7.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

4.2.7.3.   Цветна металургия

4.2.7.4.   Неметални минерали

4.2.7.5.   Транспортно оборудване

4.2.7.6.   Машини

4.2.7.7.   Добивна промишленост

4.2.7.8.   Храна, напитки и тютюн

4.2.7.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

4.2.7.10.   Дървообработване и изделия от дърво

4.2.7.11.   Строителство

4.2.7.12.   Текстил и кожа

4.2.7.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

4.2.8.    Крайно енергийно потребление — сектор „Транспорт“

Докладва се както енергийното, така и неенергийното потребление.

4.2.8.1.   Международни полети

4.2.8.2.   Вътрешни полети

4.2.8.3.   Автомобилен транспорт

4.2.8.4.   Железопътен транспорт

4.2.8.5.   Вътрешно корабоплаване

4.2.8.6.   Тръбопроводен транспорт

4.2.8.7.   Невключени никъде другаде — транспорт

4.2.9.    Крайно енергийно потребление — други сектори

Докладва се както енергийното, така и неенергийното потребление.

4.2.9.1.   Търговия и обществени услуги

4.2.9.2.   Домакинства

4.2.9.3.   Селско стопанство/горско стопанство

4.2.9.4.   Риболов

4.2.9.5.   Невключени никъде другаде — други

4.2.10.    Внос по държави на произход и износ по държави на местоназначение

Вносът се докладва по държави на произход, а износът – по държави на местоназначение. Забележката за вноса (в 4.2.1.5.) се прилага и тук.

4.2.11.    Капацитет за рафиниране

Докладва се националният общ капацитет за рафиниране и годишният капацитет, разбит по рафинерии, в хиляди метрични тонове на година. Докладват се следните данни:

4.2.11.1.   Наименование/местоположение

4.2.11.2.   Атмосферна дестилация

4.2.11.3.   Вакуумна дестилация

4.2.11.4.   Крекинг (термичен)

4.2.11.4.1.   От който — висбрекинг

4.2.11.4.2.   От който — коксуване

4.2.11.5.   Крекинг (каталитичен)

4.2.11.5.1.   От който — каталитичен крекинг тип флуид

4.2.11.5.2.   От който — хидрокрекинг

4.2.11.6.   Риформинг

4.2.11.7.   Обезсеряване

4.2.11.8.   Алкилиране, полимеризация, изомеризация

4.2.11.9.   Етерификация

4.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в kt (хиляди тонове). Топлината на изгаряне се посочва в MJ/t (мегаджаули на тон).

4.4.    Освобождаване от изискванията

Кипър е освободен от докладване на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.9 (Крайно енергийно потребление — други сектори); докладват се само общите стойности. Кипър е освободен и от докладване на неенергийното потребление в раздели 4.2.4. (сектор „Преобразуване“), 4.2.5. (сектор „Енергетика“), 4.2.7. (сектор „Промишленост“), 4.2.7.2. (сектор „Промишленост“ — химическа и нефтохимическа промишленост), 4.2.8. (сектор „Транспорт“) и 4.2.9. (други сектори).

5.   ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ

5.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.5. ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ОТПАДЪЦИ. Докладват се само количествата горива, използвани за енергийни цели (например: производство на електроенергия и топлоенергия, изгаряне с повторно използване на енергията, използвано в нестационарните двигатели в транспорта и за употреба в стационарни двигатели). Количествата, използвани за неенергийни цели, се изключват от изискването за докладване (например: дървен материал в строителството или за производството на мебели, използване на биосмазочни масла за смазване, използване на биобитум за пътна настилка). От изискването за докладване се изключва и пасивната термична енергия (например: пасивно слънчево термално отопление на сгради).

5.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се докладват посочените по-долу агрегирани показатели. Топлината от околната среда (термопомпи) се докладва само за следните сектори: сектор „Преобразуване“ (само за агрегираните показатели във връзка с продадената топлоенергия), сектор „Енергетика“ (само общо, без разбивка по подкатегории), сектор „Промишленост“ (само общо, без разбивка по подкатегории), сектори „Търговия и обществени услуги“, „Домакинства“ и „Невключени никъде другаде – други“.

5.2.1.    Брутно производство на електроенергия и топлоенергия

Прилагат се определенията от глава 3.2.1. Агрегираните показатели 5.2.1.1—5.2.1.18 се докладват поотделно за производителите, за които производството е основна дейност, и за производителите за собствени нужди. При тези два вида производители брутното производство на електроенергия и на топлоенергия се докладва поотделно, когато е приложимо, за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлоенергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия.

5.2.1.1.   Водноелектрически централи в чист вид (само за електроенергията)

5.2.1.2.   Водноелектрически централи от смесен тип (само за електроенергията)

5.2.1.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид (само за електроенергията)

5.2.1.4.   Геотермална енергия

5.2.1.5.   Слънчева фотоволтаична енергия (само за електроенергията)

5.2.1.6.   Слънчева топлоенергия

5.2.1.7.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия (само за електроенергията)

5.2.1.8.   Вятърна енергия (само за електроенергията)

5.2.1.9.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

5.2.1.10.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

5.2.1.11.   Възобновяеми битови отпадъци

5.2.1.12.   Невъзобновяеми битови отпадъци

5.2.1.13.   Твърди биогорива

5.2.1.14.   Биогазове

5.2.1.15.   Биодизелови горива

5.2.1.16.   Биобензини

5.2.1.17.   Други течни биогорива

5.2.1.18.   Термопомпи (само за топлоенергията)

5.2.2.    Предлагане

5.2.2.1.   Производство

5.2.2.2.   Внос

5.2.2.3.   Износ

5.2.2.4.   Изменения на запасите

5.2.3.    Сектор „Преобразуване“

5.2.3.1.   Производител с основна дейност производство само на електроенергия

5.2.3.2.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители с основна дейност производство на енергия

5.2.3.3.   Производител с основна дейност производство само на топлоенергия

5.2.3.4.   Производител за собствени нужди само на електроенергия

5.2.3.5.   Съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия — производители за собствени нужди

5.2.3.6.   Производител за собствени нужди само на топлоенергия

5.2.3.7.   Брикетни фабрики

5.2.3.8.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

5.2.3.9.   Предприятия за заводски газ

5.2.3.10.   Доменни пещи

5.2.3.11.   Предприятия за смесване с природен газ

5.2.3.12.   За смесване с бензин за двигатели/дизелово гориво/керосин

5.2.3.13.   Предприятия за производство на дървени въглища

5.2.3.14.   Невключени никъде другаде — преобразуване

5.2.4.    Сектор „Енергетика“

5.2.4.1.   Заводи за газификация (биогаз)

5.2.4.2.   Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия и топлоцентрали

5.2.4.3.   Каменовъглени мини

5.2.4.4.   Брикетни фабрики

5.2.4.5.   Коксови пещи

5.2.4.6.   Нефтени рафинерии

5.2.4.7.   Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

5.2.4.8.   Предприятия за заводски газ

5.2.4.9.   Доменни пещи

5.2.4.10.   Предприятия за производство на дървени въглища

5.2.4.11.   Невключени никъде другаде — сектор „Енергетика“

5.2.5.    Загуби при разпределение

5.2.6.    Крайно енергийно потребление — сектор „Промишленост“

5.2.6.1.   Черна металургия

5.2.6.2.   Химическа и нефтохимическа промишленост

5.2.6.3.   Цветна металургия

5.2.6.4.   Неметални минерали

5.2.6.5.   Транспортно оборудване

5.2.6.6.   Машини

5.2.6.7.   Добивна промишленост

5.2.6.8.   Храна, напитки и тютюн

5.2.6.9.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

5.2.6.10.   Дървообработване и изделия от дърво

5.2.6.11.   Строителство

5.2.6.12.   Текстил и кожа

5.2.6.13.   Невключени никъде другаде — промишленост

5.2.7.    Крайно енергийно потребление — сектор „Транспорт“

5.2.7.1.   Железопътен транспорт

5.2.7.2.   Автомобилен транспорт

5.2.7.3.   Вътрешно корабоплаване

5.2.7.4.   Невключени никъде другаде — транспорт

5.2.8.    Крайно енергийно потребление — други сектори

5.2.8.1.   Търговия и обществени услуги

5.2.8.2.   Домакинства

5.2.8.3.   Селско стопанство/горско стопанство

5.2.8.4.   Риболов

5.2.8.5.   Невключени никъде другаде — други

5.2.9.    Нетна максимална електрическа мощност

Мощността се докладва към 31 декември на съответната година, за която се докладва. Включва електрическата мощност както на централите, произвеждащи само електроенергия, така и на съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата.

5.2.9.1.   Водноелектрически централи в чист вид

5.2.9.2.   Водноелектрически централи от смесен тип

5.2.9.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

5.2.9.4.   Геотермална енергия

5.2.9.5.   Слънчева фотоволтаична енергия

5.2.9.6.   Слънчева топлоенергия

5.2.9.7.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

5.2.9.8.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

5.2.9.9.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

5.2.9.10.   Промишлени отпадъци

5.2.9.11.   Битови отпадъци

5.2.9.12.   Твърди биогорива

5.2.9.13.   Биогазове

5.2.9.14.   Биодизелови горива

5.2.9.15.   Биобензини

5.2.9.16.   Други течни биогорива

5.2.10.    Технически характеристики

5.2.10.1.   Площ на слънчевите колектори

Докладва се общата площ на инсталираните слънчеви колектори. Повърхността на слънчевия колектор обхваща само слънчевите колектори, използвани за производството на слънчева термална топлоенергия; тук не се докладва площта на слънчевите колектори, използвани за производството на електроенергия (слънчева фотоволтаична и концентрирана слънчева енергия). Включва се площта на всички слънчеви колектори: остъклените и неостъклените колектори, плоските колектори и вакуумно-тръбните колектори с пренос на енергията чрез течност или въздух.

5.2.10.2.   Капацитет за производство на биобензин

5.2.10.3.   Капацитет за производство на биодизелови горива

5.2.10.4.   Капацитет за производство на биокеросин за реактивни двигатели

5.2.10.5.   Капацитет за производство на други течни биогорива

5.2.10.6.   Средна долна топлина на изгаряне за биобензин

5.2.10.7.   Средна долна топлина на изгаряне за биоетанол

5.2.10.8.   Средна долна топлина на изгаряне за биодизелови горива

5.2.10.9.   Средна долна топлина на изгаряне за биокеросин за реактивни двигатели

5.2.10.10.   Средна долна топлина на изгаряне за други течни биогорива

5.2.10.11.   Средна долна топлина на изгаряне за дървени въглища

5.2.11.    Производство на твърди биогорива и биогазове

Общото производство на твърди биогорива (с изключение на дървените въглища) се представя с разбивка по следните горива:

5.2.11.1.   Дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти

5.2.11.1.1.   Дървесните пелети като част от дървата за горене, дървесните остатъци и вторичните продукти

5.2.11.2.   Черна луга

5.2.11.3.   Остатъци от захарна тръстика

5.2.11.4.   Отпадъци от животински произход

5.2.11.5.   Други растителни материали и отпадъци

5.2.11.6.   Дял на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци

Общото производство на биогаз се представя с разбивка по следните методи на производство:

5.2.11.7.   Биогазове от анаеробна ферментация: сметищен газ

5.2.11.8.   Биогазове от анаеробна ферментация: газ от канализационни утайки

5.2.11.9.   Биогазове от анаеробна ферментация: други видове биогаз от анаеробна ферментация

5.2.11.10.   Биогазове от термични процеси

5.2.12.    Внос по държави на произход И износ по държави на местоназначение

Вносът се докладва по държави на произход, а износът – по държави на местоназначение. Отнася се за биобензините, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива, другите течни биогорива, дървесните пелети.

5.3.    Мерни единици

Електроенергията се посочва в GWh (гигаватчаса), топлоенергията — в TJ (тераджаули), а електрическата мощност — в MW (мегавати).

Докладваните количества се посочват в TJ NCV (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне), с изключение на данните за дървените въглища, биобензина, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива и другите течни биогорива, които се посочват в хиляди тонове.

Топлината на изгаряне се посочва в MJ/t (мегаджаули на тон).

Площта на слънчевите колектори се посочва в 1000 m2.

Капацитетът за производство се посочва в kt (хиляди тонове) за година.

6.   ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА

Докладват се следните данни за използването на ядрената енергия за граждански цели:

6.1.    Списък с агрегирани показатели

6.1.1.    Капацитет за обогатяване

Годишен работен капацитет за разделяне на оперативните съоръжения за обогатяване (изотопно разделяне на уран).

6.1.2.    Капацитет за производство на нови топлоотделящи елементи

Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво. Изключват се съоръженията за производство на гориво от смесени окиси (МОХ).

6.1.3.    Производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво МОХ

Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво МОХ.

МОХ е гориво, което съдържа смес от плутоний и уран (смесени окиси).

6.1.4.    Производство на нови топлоотделящи елементи

Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на ядрено гориво. Не се включват прътовете и другите междинни продукти. Не се включват и съоръженията за производство на гориво МОХ.

6.1.5.    Производство на топлоотделящи елементи МОХ

Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на гориво МОХ. Не се включват прътовете и другите междинни продукти.

6.1.6.    Производството на топлоенергия от АЕЦ

Общото количество топлоенергия, произведена в ядрените реактори за производство на електроенергия или за други полезни приложения на топлоенергията.

6.1.7.    Средна годишна дълбочина на изгаряне на окончателно извадени облъчени топлоотделящи елементи

Изчислената средна дълбочина на изгаряне на топлоотделящите елементи, които са били окончателно извадени от ядрените реактори през съответната референтна година. Изключват се временно извадените топлоотделящи елементи, които впоследствие е вероятно отново да бъдат вкарани в реактора.

6.1.8.    Производство на уран и плутоний в съоръженията за преработване

Уран и плутоний, произведени през референтната година в съоръженията за преработване.

6.1.9.    Капацитет (за уран и плутоний) на съоръженията за преработване

Годишен капацитет за преработване на уран и плутоний.

6.2    Мерни единици

tSWU (тонове единици работа за разделяне) за 6.1.1.

tHM (тонове тежък метал) за 6.1.4, 6.1.5., 6.1.8.

tHM (тонове тежък метал) за година за 6.1.2., 6.1.3, 6.1.9

TJ (тераджаули) за 6.1.6.

GWd/tHM (гигаватден за тон тежък метал) за 6.1.7.

7.   ПОДРОБНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Докладват се следните разбити по съответни признаци данни за крайното енергийно потребление.

7.1.    Списък с агрегирани показатели

7.1.1.    Сектор „Промишленост“

Докладва се според определенията в приложение А, раздел 2.6.1.

7.1.1.1.   Добивна промишленост

7.1.1.1.1.   Добив на метални руди

7.1.1.1.2.   Друг вид добивна промишленост

7.1.1.1.3.   Спомагателни дейности в добива

7.1.1.2.   Храна, напитки и тютюн

7.1.1.2.1.   Производство на хранителни продукти

7.1.1.2.2.   Производство на напитки

7.1.1.2.3.   Производство на тютюневи изделия

7.1.1.3.   Текстил и кожа

7.1.1.4.   Дървообработване и изделия от дърво

7.1.1.5.   Целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

7.1.1.5.1.   Производство на хартия и хартиени изделия

7.1.1.5.1.1.   Производство на влакнести полуфабрикати

7.1.1.5.1.2.   Други изделия от хартия и картон

7.1.1.5.2.   Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители

7.1.1.6.   Химическа и нефтохимическа промишленост

7.1.1.6.1.   Производство на химични продукти

7.1.1.6.2.   Производство на лекарствени вещества и продукти

7.1.1.7.   Неметални минерали

7.1.1.7.1.   Производство на стъкло и изделия от стъкло

7.1.1.7.2.   Производство на цимент, вар и гипс (включително клинкер)

7.1.1.7.3.   Други неметални минерални продукти

7.1.1.8.   Черна металургия [Производство на основни метали A]

7.1.1.9.   Подотрасли на цветната металургия [Производство на основни метали Б]

7.1.1.9.1.   Производство на алуминий

7.1.1.9.2.   Други подотрасли на цветната металургия

7.1.1.10.   Машини

7.1.1.10.1.   Производство на метални изделия, без машини и оборудване

7.1.1.10.2.   Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти

7.1.1.10.3.   Производство на електрически съоръжения

7.1.1.10.4.   Производство на машини и оборудване, неквалифицирани другаде

7.1.1.11.   Транспортно оборудване

7.1.1.12.   Невключени никъде другаде — промишленост

7.1.1.12.1.   Производство на изделия от каучук и пластмаси

7.1.1.12.2.   Производство на мебели

7.1.1.12.3.   Други производства

7.1.2.    Сектор „Домакинства“

Докладва се според определенията в приложение А, раздел 2.6.3.2.

7.1.2.1.   Домакинства: отопление на помещенията

7.1.2.2.   Домакинства: охлаждане на помещенията

7.1.2.3.   Домакинства: подгряване на вода

7.1.2.4.   Домакинства: готвене

7.1.2.5.   Домакинства: осветителни тела и електроуреди

Отнася се само за електроенергията

7.1.2.6.   Домакинства: други видове крайно потребление

7.2.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А.

Евростат ще уточни действителния списък на енергийните продукти, за които в образеца за докладване се докладват данните, обхванати от точка 7 от приложение Б, като подклас на данните, обхванати от точка 3 от приложение А.

7.3.    Мерни единици

Твърдите изкопаеми горива се посочват в kt (хиляди тонове);

Суровият нефт и нефтените продукти се посочват в kt (хиляди тонове);

Природният газ и синтетичните газове (газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи, други видове усвоявани газове) се посочват по енергийно съдържание, в TJ GCV (тераджаули на базата на горната топлина на изгаряне);

Електроенергията се посочва в GWh (гигаватчаса);

Топлоенергията се посочва в TJ (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне);

Възобновяемите енергийни източници и отпадъците се посочват в TJ NCV (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне), с изключение на данните за дървените въглища, биобензина, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива и другите течни биогорива, които се посочват в kt (хиляди тонове).

Топлината на изгаряне за твърдите изкопаеми горива; суровия нефт и нефтените продукти; възобновяемите енергийни източници и отпадъците се посочва в MJ/t (мегаджаули на тон).

Топлината на изгаряне за природния газ и синтетичните газове се посочва в kJ/m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Приложимите единици за останалите докладвани енергийни продукти са посочени в съответните глави на настоящото приложение.

7.4.    Срок за предаване на данните

Данните се предават до 31 март на втората година, следваща годината, за която се докладва.

7.5.    Освобождаване от изискванията

За всички агрегирани показатели, обхванати от раздел 7.1.2 от настоящото приложение („Домакинства“), Кипър е освободен от докладване на разбивка на данните за крайното енергийно потребление на суров нефт и нефтени продукти (както са определени в приложение А, раздел 3.4).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ В

МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, периодът, за който се докладва, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните ежемесечно статистически данни за енергийния сектор.

Термините, които не са специално обяснени в настоящото приложение, са обяснени в приложение А.

За всички събирани данни, посочени в настоящото приложение, се прилагат следните разпоредби:

1.   ТВЪРДИ ГОРИВА

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на:

1.1.1.    Каменни въглища

1.1.2.    Кафяви въглища

1.1.3.    Торф

1.1.4.    Битуминозни шисти и битуминозни пясъци

1.1.5.    Кокс от коксови пещи

1.2.    Списък с агрегирани показатели

1.2.1.   За каменните въглища се докладват следните агрегирани показатели:

1.2.1.1.   Производство

1.2.1.2.   Възстановени продукти

1.2.1.3.   Внос

1.2.1.4.   Внос от държави извън ЕС

1.2.1.5.   Износ

1.2.1.6.   Общо количество начални запаси на националната територия

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.1.7.   Общо количество крайни запаси на националната територия

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.1.8.   Доставки за производители на електроенергия и топлоенергия, за които производството е основна дейност

1.2.1.9.   Доставки за фабрики за кокс

1.2.1.10.   Доставки за целия сектор „Промишленост“

1.2.1.11.   Доставки за черната металургия

1.2.1.12.   Други доставки (сектори „Услуги“, „Домакинства“ и др.) Количествата каменни въглища, използвани в сектори, които не са изрично посочени или не спадат към секторите „Преобразуване“, „Енергетика“, „Промишленост“ и „Транспорт“.

1.2.2.   За кафявите въглища, торфа, битуминозните шисти и битуминозните пясъци се докладват следните агрегирани показатели:

1.2.2.1.   Производство

1.2.2.2.   Внос

1.2.2.3.   Износ

1.2.2.4.   Общо количество начални запаси на националната територия

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.2.5.   Общо количество крайни запаси на националната територия

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

1.2.2.6.   За торфа, вместо общите начални и крайни запаси може да се докладват измененията на запасите.

1.2.2.7.   Доставки за производители на електроенергия и топлоенергия, за които производството е основна дейност

1.2.3.   За кокса от коксови пещи се докладват следните агрегирани показатели:

1.2.3.1.   Производство

1.2.3.3.   Внос

1.2.3.4.   Внос от държави извън ЕС

1.2.3.5.   Износ

1.2.3.6.   Общо количество начални запаси на националната територия

Това са количествата, съхранявани от производителите, от вносителите и от потребителите, които внасят директно.

1.2.3.7.   Общо количество крайни запаси на националната територия

Това са количествата, съхранявани от производителите, от вносителите и от потребителите, които внасят директно.

1.2.3.8.   Доставки за черната металургия

1.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в kt (хиляди тонове).

1.4.    Краен срок за предаване на данните

До два календарни месеца след края на докладвания месец.

2.   ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на електроенергията.

2.2.    Списък с агрегирани показатели

За електроенергията се докладват следните агрегирани показатели:

2.2.1.    Нетно производство на електроенергия от атомни електроцентрали

2.2.2.    Нетно производство на електроенергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи въглища

2.2.3.    Нетно производство на електроенергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи нефт

2.2.4.    Нетно производство на електроенергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи газ

2.2.5.    Нетно производство на електроенергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи възобновяеми горива (като например твърди биогорива, биогазове, течни биогорива, възобновяеми битови отпадъци)

2.2.6.    Нетно производство на електроенергия от конвенционални топлоелектрически централи, използващи невъзобновяеми горива (като например невъзобновяеми промишлени отпадъци и невъзобновяеми битови отпадъци)

2.2.7.    Нетно производство на електроенергия от водноелектрически централи в чист вид

2.2.8.    Нетно производство на електроенергия от водноелектрически централи от смесен тип

2.2.9.    Нетно производство на електроенергия от помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

2.2.10.    Нетно производство на електроенергия от разположени на сушата вятърни съоръжения

2.2.11.    Нетно производство на електроенергия от разположени в морето вятърни съоръжения

2.2.12.    Нетно производство на електроенергия от слънчеви фотоволтаични инсталации

2.2.13.    Нетно производство на електроенергия от слънчеви термални инсталации

2.2.14.    Нетно производство на електроенергия от геотермални електроцентрали

2.2.15.    Нетно производство на електроенергия от други възобновяеми източници (като например енергията на приливите и отливите, енергията на вълните и океанска енергията, както и други възобновяеми източници, различни от горива)

2.2.16.    Нетно производство на електроенергия с неуточнен произход

2.2.17.    Внос

2.2.17.1.   от който — от ЕС

2.2.18.    Износ

2.2.18.1.   от който — за ЕС

2.2.19.    Електроенергия, използвана за помпено-акумулиращите водноелектрически централи

2.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в GWh (гигаватчаса).

2.4.    Краен срок за предаване на данните

До два календарни месеца след края на докладвания месец.

3.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички енергийни продукти, изброени в приложение А, глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти).

В категорията „Други продукти“ се включват както количествата, съответстващи на определението, дадено в приложение А, глава 3.4, така и количествата уайтспирит (минерален терпентин) и SBP, смазочни материали, битум и парафинови восъци; тези продукти не се докладват поотделно.

3.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се докладват посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.1.    Производство и разпределение на суров нефт, твпг, суровини за нефтените рафинерии, добавки и други въглеводороди

Забележка за добавките и биогоривата: тук се включват не само вече смесените обеми, а и всички количества, предназначени за смесване.

За суровия нефт, ТВПГ, суровините за нефтените рафинерии, добавките/кислородсъдържащите съединения, биогоривата и другите въглеводороди се докладват следните агрегирани показатели:

3.2.1.1.   Местно производство (не е приложимо за суровини за нефтените рафинерии и за биогорива)

3.2.1.2.   Получени количества от други източници (не е приложимо за суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии)

3.2.1.3.   Обратни потоци

Готови или полуготови продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост. Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

3.2.1.4.   Продуктови трансфери

Това са внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители. Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

3.2.1.5.   Внос

3.2.1.6.   Износ

Забележка за вноса и износа: Включват се количествата суров нефт и продуктите, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ се докладват като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти се докладват като произхождащи от държавата на произход, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост.

3.2.1.7.   Директно използване

3.2.1.8.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

3.2.1.9.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (констатирани)

Определят се като общото количество нефт (включително други въглеводороди и добавки), за което е констатирано, че е вложено в процеса на рафиниране (вложени суровини в нефтените рафинерии).

3.2.1.10.   Загуби при рафиниране

Разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии, и брутното производство на нефтените рафинерии. Загуби могат да възникнат при процеса на дестилация заради изпаренията. Докладваните загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

3.2.2.    Доставки на крайни продукти

За суровия нефт, ТВПГ, нефтозаводския газ, етана, ВНГ, нафтата, биобензина, бензина, различен от биобензин, авиационния бензин, горивото за реактивни двигатели от бензинов тип, биокеросина за реактивни двигатели, керосина за реактивни двигатели, различен от биокеросин, другите видове керосин, биодизеловите горива, газьола/дизеловото гориво, което не е биогазьол/биодизелово гориво, мазута с ниско съдържание на сяра, мазута с високо съдържание на сяра, нефтения кокс и „други продукти“ се докладват следните агрегирани показатели:

3.2.2.1.   Получени количества първични продукти

3.2.2.2.   Брутно производство на нефтени рафинерии (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.2.3.   Рециклирани продукти (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.2.4.   Гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

Приложение А, глава 2.3 Сектор „Енергетика“ — нефтени рафинерии. Включват се горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електроенергия и топлоенергия за продажба.

3.2.2.5.   Внос (не е приложимо за суровия нефт, ТВПГ и нефтозаводския газ)

3.2.2.6.   Износ (не е приложимо за суровия нефт, ТВПГ и нефтозаводския газ)

Забележката за вноса и износа (в 3.2.1) се прилага и тук.

3.2.2.7.   Международна морска бункеровка (не е приложимо за суровия нефт и ТВПГ)

3.2.2.8.   Междупродуктови трансфери

3.2.2.9.   Продуктови трансфери (не е приложимо за суровия нефт и ТВПГ)

3.2.2.10.   Изменения на запасите (не е приложимо за суровия нефт, ТВПГ и нефтозаводския газ)

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

3.2.2.11.   Брутни вътрешни доставки (констатирани)

Констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

3.2.2.11.1.   Международни полети (приложимо само за авиационния бензин, горивото за реактивни двигатели от бензинов тип, биокеросина за реактивни двигатели и керосина за реактивни двигатели, различен от биокеросин)

3.2.2.11.2.   Електроцентрали, за които производството е основна дейност

3.2.2.11.3.   Автомобилен транспорт (приложимо само за ВНГ)

3.2.2.11.4.   Вътрешно корабоплаване и железопътен транспорт (приложимо само за биодизелови горива и за газьол/дизелово гориво, различен/-но от биогазьола/биодизеловото гориво)

3.2.2.12.   Нефтохимическа промишленост

3.2.2.13.   Обратни потоци към нефтените рафинерии (не е приложимо за суров нефт и ТВПГ)

3.2.3.    Внос по държава на произход — износ по държава на местоназначение

Вносът се докладва по държави на произход, а износът – по държави на местоназначение. Забележката за вноса и износа (в 3.2.1) се прилага и тук.

3.2.4.    Запаси

За всички енергийни продукти, включително за добавките/кислородосъдържащите съединения, с изключение на нефтозаводския газ, се докладват следните начални и крайни запаси:

3.2.4.1.   Запаси на националната територия

В тази категория влизат запасите, съхранявани на следните места: резервоари на нефтени рафинерии, крайни станции на магистрални тръбопроводи, резервоари за захранване на тръбопроводи, шлепове и каботажни танкери (когато и пристанището на тръгване, и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия), танкери, намиращи се в пристанищата на държави членки (в случай че ще бъдат разтоварени в пристанището), както и трюмове на кораби, плаващи във вътрешни води. Изключват се нефтените запаси, съхранявани в тръбопроводи, вагони цистерни, камиони цистерни, трюмове на кораби за далечно плаване, бензиностанции, магазини и морски бункери в морето.

3.2.4.2.   Запаси, съхранявани за други държави, в съответствие с двустранни правителствени споразумения

Това са запасите на национална територия, които принадлежат на друга държава и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

3.2.4.3.   Запаси, чието местоназначение в чужбина е известно

Запасите, които не са включени в точка 3.2.4.2, намират се на национална територия, но принадлежат на друга държава или са предназначени за нея. Тези запаси могат да се намират на територията на свободни безмитни зони или извън нея.

3.2.4.4.   Други запаси, съхранявани в свободни безмитни зони

Тази категория включва запасите, които не са включени в точки 3.2.4.2 и 3.2.4.3, независимо дали е имало митническо оформяне.

3.2.4.5.   Запаси, съхранявани от големи потребители

Тази категория включва запасите, подлежащи на държавен контрол, но изключва запасите на останалите потребители. В това определение не се включват запасите на останалите потребители.

3.2.4.6.   Запасите, съхранявани на борда на пристигащите океански съдове, на съдовете в пристанищата или на съдовете, пребиваващи на котва.

За тези запаси няма значение дали са били или не предмет на митническо оформяне. Тази категория изключва запасите на борда на съдове в открито море.

Включва нефтените и каботажни танкери, ако и пристанището на тръгване и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия. При пристигащи съдове, които ще бъдат разтоварени на повече от едно пристанища, се докладват само количествата, разтоварени на територията на докладващата държава.

3.2.4.7.   Запаси, съхранявани от органите на публична власт на национална територия

Включват се невоенните запаси, които се държат от правителството в рамките на националната територия, принадлежат или са под контрола на правителството и се съхраняват изключително с оглед на извънредни ситуации.

Изключват се запасите, съхранявани от държавни нефтени дружества или от предприятия за електроразпределение, както и запасите, съхранявани директно от нефтени дружества от името на органите на публична власт.

3.2.4.8.   Запаси, съхранявани от организациите, натоварени със съхранението на запаси на национална територия

Това са запасите, съхранявани както от публични, така и от частни предприятия, създадени с цел да поддържат запасите изключително с оглед на извънредни ситуации.

От тази категория се изключват задължителните запасите, които се съхраняват от частни дружества.

3.2.4.9.   Всички останали запаси, съхранявани на национална територия

Това са всички останали запаси, които отговарят на условията, описани в точка 3.2.4.1 по-горе.

3.2.4.10.   Запаси, съхранявани на чужда територия по силата на двустранни правителствени споразумения.

Това са запасите, които принадлежат на една държава, но се съхраняват в друга, и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

3.2.4.10.1.   От които: държавен резерв

3.2.4.10.2.   От които: запаси на организациите, натоварени със съхранението на запаси

3.2.4.10.3.   От които: други запаси

3.2.4.11.   Запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос на национална територия.

Това са запасите, невключени в категория 10, които принадлежат на държавата, която ги докладва, но които се съхраняват в друга държава в очакване да бъдат внесени в докладващата държава.

3.2.4.12.   Други запаси в свободните безмитни зони

Това са останалите запаси на национална територия, които не са включени в посочените по-горе категории.

3.2.4.13.   Натоварване на тръбопроводите

Нефтът (суров нефт и нефтени продукти), намиращ се в тръбопроводите и който е необходим за поддържане на дебита в тръбопроводите.

В допълнение трябва да се направи разбивка на количествата по съответна държава за следното:

3.2.4.13.1.   Крайни запаси, съхранявани за други държави по силата на официални споразумения, по бенефициер,

3.2.4.13.2.   Крайни запаси, съхранявани за други държави по силата на официални споразумения, от които съхранявани под формата на складов запис, по бенефициер,

3.2.4.13.3.   Крайни запаси, чието местоназначение в чужбина е известно, по бенефициер,

3.2.4.13.4.   Крайни запаси, съхранявани на чужда територия по силата на официално споразумение, по местоположение,

3.2.4.13.5.   Крайни запаси, съхранявани на чужда територия по силата на официално споразумение, от които съхранявани под формата на складов запис, по местоположение,

3.2.4.13.6.   Други крайни запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос в държавата на деклариращото лице, по местоположение.

Под начални запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на месеца, предхождащ докладвания месец. Под крайни запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на докладвания месец.

3.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в kt (хиляди тонове).

3.4.    Краен срок за предаване на данните

До 55 дни след края на докладвания месец.

3.5.    Географско покритие

Само за статистически цели поясненията от приложение А, глава 1 се прилагат със следното специално изключение: Швейцария включва Лихтенщайн.

4.   ПРИРОДЕН ГАЗ

4.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на природен газ.

4.2.    Списък с агрегирани показатели

За природния газ се докладват посочените по-долу агрегирани показатели.

4.2.1.    Местно производство

Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на ТВПГ и на сярата. Изключват се загубите, възникнали при добива, и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени. Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за извличането на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.

4.2.2.    Внос (въвеждане)

4.2.3.    Износ (извеждане)

Забележка относно вноса и износа: Докладват се всички обеми природен газ, които физически са преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало или не митническо оформяне. Тук се включват количествата, преминаващи през вашата държава в режим транзит; обемите в режим транзит следва да бъдат включени като внос и като износ. Вносът на втечнен природен газ следва да обхваща само сухия еквивалент за продажба, включително количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация. Количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация, се докладват в раздел „Потребление за собствени нужди и загуби на газовата промишленост“ (вж. 4.2.10). Всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен ВПГ, се докладват в „Получени количества от други източници“ на раздела „Други въглеводороди“, както са определени в глава 3 от настоящото приложение (НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ).

4.2.4.    Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

4.2.5.    Брутни вътрешни доставки (констатирани)

В тази категория се посочват доставките на газ за продажба на вътрешния пазар, включително количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръженията (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка); загубите при преноса и разпределението също следва да се включат.

4.2.6.    Начални запаси, съхранявани на национална територия

4.2.7.    Крайни запаси, съхранявани на национална територия

4.2.8.    Начални запаси, съхранявани на чужда територия

4.2.9.    Крайни запаси, съхранявани на чужда територия

Забележка относно запасите: включва се природният газ, съхраняван както в газообразна, така и във втечнена форма.

4.2.10.    Потребление за собствени нужди и загуби на газовата промишленост

Това са количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръжения (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка); включва загубите при преноса и разпределението.

4.2.11.    Внос (въвеждане) по държава на произход и износ (извеждане) по държава на местоназначение

Вносът (въвеждането) се докладва по държави на произход, а износът (извеждането) – по държави на местоназначение. Забележката за вноса и износа (в 4.2.3) се прилага и тук. Вносът и износът се докладват само за съседната държава или за държавата с директна тръбопроводна връзка, а ако се използва ВПГ – за държавата, в която газът е бил натоварен на транспортния кораб.

4.2.12.    Доставки за електроцентрали

4.3.    Мерни единици

Количествата се изразяват в две мерни единици:

4.4.    Краен срок за предаване на данните

До 55 дни след края на докладвания месец.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

КРАТКОСРОЧНА МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, периодът, за който се докладва, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните ежемесечно краткосрочни статистически данни.

Термините, които не са специално обяснени в настоящото приложение, са обяснени в приложение А.

За всички събирани данни, посочени в настоящото приложение, се прилагат следните разпоредби:

1.   ПРИРОДЕН ГАЗ

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на природен газ.

1.2.    Списък с агрегирани показатели

Докладват се посочените по-долу агрегирани показатели.

1.2.1.    Производство

1.2.2.    Внос

1.2.3.    Износ

Забележка относно вноса и износа: Докладват се всички обеми природен газ, които физически са преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало или не митническо оформяне. Тук се включват количествата, преминаващи през вашата държава в режим транзит; обемите в режим транзит следва да бъдат включени като внос и като износ. Вносът на втечнен природен газ следва да обхваща само сухия еквивалент за продажба, включително количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация.

1.2.4.    Изменение на запасите

1.2.5.    Общо количество крайни запаси на националната територия

1.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в TJ (тераджаули), въз основа на горната топлина на изгаряне (GCV).

1.4.    Краен срок за предаване на данните

До един календарен месец след края на месеца, за който се докладва.

2.   ВНОС И ПРЕДЛАГАНЕ НА СУРОВ НЕФТ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на суров нефт.

2.2.    Определения

2.2.1.    Внос

Вносът обхваща всяко количество суров нефт, което се въвежда на митническата територия на държавата членка или произхожда от друга държава членка за цели, различни от транзит. Включва се суровият нефт, използван за натрупване на запаси.

От вноса се изключва нефтът, извлечен от находища на морското дъно, върху които държавата членка упражнява изключителни права за целите на експлоатирането и въвеждане на митническата територия на Общността.

2.2.2.    Предлагане:

Предлагането обхваща внесеният в държавата членка и добитият от нея суров нефт в рамките на референтния период. Изключва се предоставянето на суров нефт от натрупани запаси.

2.2.3.    Цена CIF:

Цената CIF (стойност, застраховка и навло) включва цената FOB (франко борд), която е действително фактурираната цена при пристанището/мястото на товарене, в допълнение към разходите за транспорт, застраховка и такси във връзка с операциите по трансфера на суровия нефт.

Цената CIF на суровия нефт, добит в дадена държава членка, се изчислява франко пристанището на разтоварване или франко границата, тоест към момента, в който суровият нефт попада под митническата юрисдикция на държавата вносител.

2.2.4.    Плътност по API:

Плътността по API е мярка, с която лекият и тежкият суров нефт се сравнява с водата. Плътността по API се посочва по следната формула по отношение на специфичната плътност (SG): API = (141.5 ÷ SG) – 131.5

2.3.    Списък с агрегирани показатели

2.3.1.    За вноса на суров нефт се докладват следните агрегирани показатели с разбивка по вид и географски район на производство:

2.3.1.1.   наименование на суровия нефт

2.3.1.2.   средна плътност по API

2.3.1.3.   средно съдържание на сяра

2.3.1.4.   общ обем на вноса

2.3.1.5.   обща цена CIF

2.3.1.6.   брой докладващи субекти.

2.3.2.    За предлагането на суров нефт се докладват посочените по-долу агрегирани показатели:

2.3.2.1.   доставен обем

2.3.2.2.   среднопретеглена цена CIF

2.4.    Мерни единици

барел – за 2.3.1.4 и 2.3.2.1.

хиляди тонове – за 2.3.2.1

% (процент) за 2.3.1.3

° (градуси) за 2.3.1.2

Щатски долар за барел – за 2.3.1.5 и 2.3.2.2 г.

Щатски долар за тон – за 2.3.2.2

2.5.    Приложими разпоредби

2.5.1.    Период, за който се докладва:

един календарен месец.

2.5.2.    Честота:

месечно.

2.5.3.    Срок за предаване на данните

до един календарен месец след края на месеца, за който се докладва.

2.5.4.    Формат за предаване:

форматът на предаване е съобразен с посочения от Евростат подходящ стандарт за обмен.

2.5.5.    Начин на предаване:

данните се предават или се качват по електронен път в единната входна точка за данни в Евростат.

3.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща докладването на:

3.1.1.    Суров нефт

3.1.2.    ВНГ

3.1.3.    Бензин (който е сбор от бензина за двигатели и авиационния бензин)

3.1.4.    Керосин (който е сбор от горивото за реактивни двигатели от керосинов тип и друг вид керосин)

3.1.5.    Газьол/дизелово гориво

3.1.6.    Мазут

3.1.7.    „Общо нефт“ означава съвкупността от всички горепосочени продукти, с изключение на суровия нефт, и включва и всички други нефтени продукти съгласно определението в приложение А (като например нефтозаводски газ, етан, нафта, нефтен кокс, минерален терпентин и SBP, парафинови восъци, битум, смазочни масла и други).

3.2.    Списък с агрегирани показатели

За всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се докладват посочените по-долу агрегирани показатели.

3.2.1.    Производство за суров нефт и за производство на нефтена рафинерия (брутното производство, включително горивото, използвано от нефтена рафинерия за собствени нужди) за всички други продукти, посочени в раздел 3.1.

3.2.2.    Внос

3.2.3.    Износ

3.2.4.    Запаси в края на периода

3.2.5.    Изменение на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

3.2.6.    Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (производителност на нефтената рафинерия — констатирана) — за суровия нефт, и търсене — за всички останали продукти, посочени в раздел 3.1.

Търсенето се определя като доставките или продажбите на вътрешния пазар (вътрешно потребление) плюс горивото, използвано от нефтените рафинерии за собствени нужди, плюс международната морска и авиационна бункеровка. Търсенето за „Общо нефт“ включва и „Суров нефт“.

3.3.    Мерни единици

Количествата се посочват в kt (хиляди тонове).

3.4.    Краен срок за предаване на данните

До 25 дни след края на докладвания месец.

---

( ) ОВ L 55, 1.3.2005 г., стр. 57.

( 1 ) NACE Rev.2 — Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, Rev. 2 (2008).

( 2 ) Течни въглеводороди от природен газ.