EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02006R1925-20210408
Regulation (EC) No 1925/2006 of the European Parliament and of the Council of 20 December 2006 on the addition of vitamins and minerals and of certain other substances to foods
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните
Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните
02006R1925 — BG — 08.04.2021 — 009.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1925/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стp. 26) |
Изменен с:
|
|
Официален вестник |
||
№ |
страница |
дата |
||
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 108/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 януари 2008 година |
L 39 |
11 |
13.2.2008 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1170/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година |
L 314 |
36 |
1.12.2009 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1161/2011 НА КОМИСИЯТА от 14 ноември 2011 година |
L 296 |
29 |
15.11.2011 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2011 година |
L 304 |
18 |
22.11.2011 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 119/2014 НА КОМИСИЯТА от 7 февруари 2014 година |
L 39 |
44 |
8.2.2014 |
|
L 67 |
4 |
12.3.2015 |
||
L 173 |
9 |
6.7.2017 |
||
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/649 НА КОМИСИЯТА от 24 април 2019 година |
L 110 |
17 |
25.4.2019 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/650 НА КОМИСИЯТА от 24 април 2019 година |
L 110 |
21 |
25.4.2019 |
|
L 96 |
6 |
19.3.2021 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1925/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 20 декември 2006 година
относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните
ГЛАВА I
ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет и обхват
Настоящият регламент се прилага, без да се засягат специфичните разпоредби, установени в законодателството на Общността, отнасящи се до:
храните за специални хранителни потребности и, при липса на специфични разпоредби, изискванията по отношение на състава на тези продукти, които са необходими за задоволяване на хранителните потребности на хората, за които са предназначени;
нови храни и нови хранителни съставки;
генетично модифицирани храни;
хранителни добавки и ароматизанти;
разрешени екологични практики и процеси.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящия регламент:
„Органът“ означава Европейският орган за безопасност на храните, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните ( 1 );
„друго вещество“ означава вещество, различно от витамин или минерал, което има хранителен или физиологичен ефект.
ГЛАВА II
ВЛАГАНЕ НА ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ
Член 3
Изисквания по отношение на влагането на витамини и минерали
Витамините и минералите във форма, която е бионалична за човешкия организъм, могат да се влагат в храните, независимо дали те обикновено се съдържат или не в тези храни, за да се отчетат, по-специално:
недостиг на един или повече витамини и/или минерали в населението или в конкретни групи от населението, което може да бъде показано посредством клинични или субклинични доказателства за недостиг или оценени ниски нива на прием на хранителни вещества; или
възможността да се подобри хранителният статус на населението или на конкретни групи от населението и/или да се коригира възможният недостиг на витамини и минерали в хранителния прием в резултат на промени в хранителните навици; или
развиващото се общоприето научно познание относно ролята на витамините и минералите в храненето и последващото им въздействие върху здравето на човека.
Промени в списъците, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3, като се взема предвид становището на Органа.
При наложителни причини за спешност Комисията може да прибегне до процедурата по спешност, посочена в член 14, параграф 4, за изваждането на витамин или минерал от списъците, посочени в параграф 1 на настоящия член.
Преди да извърши тези промени, Комисията провежда консултации със заинтересованите страни, по-специално със стопанските субекти в хранителната промишленост и потребителски групи.
Член 4
Ограничения върху влагането на витамини и минерали
Витамини и минерали не могат да се влагат във:
непреработени храни, включително, но не само плодове, зеленчуци, месо, птици и риба;
напитки с повече от 1,2 % обемно алкохолно съдържание, с изключение и чрез дерогация от разпоредбите на член 3, параграф 2, в продукти:
посочени в член 44, параграфи 6 и 13 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино ( 2 ); и
които са пуснати на пазара преди приемането на настоящия регламент; и
за които Комисията е била официално уведомена от държава-членка в съответствие с член 11,
и при условие че не са обявени хранителни или здравни претенции.
Мерките, които определят допълнителните храни или категории храни, в които не могат да бъдат влагани определени витамини и минерали, и които са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, могат да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3, въз основа на научни доказателства и като се вземе предвид тяхната хранителна стойност.
Член 5
Критерии за чистота
Член 6
Условия за влагане на витамини и минерали
Максималните количества, посочени в параграф 1, както и условията, посочени в параграф 2, се определят, като се имат предвид:
по-високите нива на безопасност за витамини и минерали, установени посредством научна оценка на риска, въз основа на общоприети научни данни, които отчитат, при необходимост, променливите степени на чувствителност на различните групи потребители; и
приемът на витамини и минерали от други източници на хранене.
Когато максималните количества, посочени в параграф 1, и условията, посочени в параграф 2, са определени за витамините и минералите, чиито референтни дози за населението са близо до по-високите нива на безопасност, при необходимост трябва да се вземе под внимание следната информация:
делът, който всеки един от продуктите има към общия хранителен режим на населението като цяло или на подгрупи от населението;
хранителният профил на продукта, установен в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006.
Член 7
Етикетиране, представяне и реклама
ГЛАВА III
ВЛАГАНЕ НА НЯКОИ ДРУГИ ВЕЩЕСТВА
Член 8
Вещества, чиято употреба в храни е забранена, ограничена или е в процес на оценка
По своя инициатива или въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, Комисията може, след оценка от Органа на наличната информация за всеки отделен случай, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 14, параграф 3, да реши да включи, ако е необходимо, веществото или съставката в приложение III. По-специално:
ако е установено вредно въздействие върху здравето, веществото и/или съставката, съдържаща веществото:
се включва в приложение III, част А и се забранява влагането му/ѝ в храни или използването му/ѝ при производството на храни; или
се включва в приложение III, част Б, като влагането му/ѝ в храни или използването му/ѝ при производството на храни се разрешава само при условията, определени в посоченото приложение;
ако е установена възможност за вредно въздействие върху здравето, но продължава да съществува научна несигурност по въпроса, веществото се включва в приложение III, част В.
Поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 14, параграф 4, за да включи веществото или съставката в приложение III, част А или Б.
В срок от четири години от датата на включване на вещество в списъка в приложение III, част В, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3, и като се вземе предвид становището на Органа по отношение на досиета, които са постъпили за оценка съгласно посоченото в параграф 4 от настоящия член, се взема решение, предназначено да измени несъществени елементи на настоящия регламент, за общо разрешение за използването на вещество, изброено в приложение III, част В, или за включването му в приложение III, част А или Б, в зависимост от случая.
Поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 14, параграф 4, за включване на веществото или съставката в приложение III, част А или Б.
ГЛАВА IV
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 9
Регистър на Общността
Регистърът съдържа информация относно:
витамините и минералите, които могат да бъдат влагани в храни, съгласно списъка в приложение I;
витаминните форми и минералните вещества, които могат да бъдат влагани в храни, съгласно списъка в приложение II;
максималните и минималните количества от витамини и минерали, които могат да бъдат влагани в храни, както и свързаните с това условия, определени в съответствие с член 6;
информация относно националните разпоредби, свързани със задължителното влагане на витамини и минерали, посочени в член 11;
ограничения за влагането на витамини и минерали, определени в член 4;
веществата, за които са били представени досиета, както е предвидено в член 17, параграф 1, буква б);
информация относно веществата, посочени в приложение III, и причините за включването им в това приложение;
информация относно веществата, включени в списъка в приложение III, част В, чиято употреба е разрешена, както е посочено в член 8, параграф 5.
Член 10
Свободно движение на стоки
Без да се нарушават разпоредбите на Договора, по-специално разпоредбите на членове 28 и 30 от него, държавите-членки не могат да ограничават или забраняват търговията с храни, които отговарят на изискванията на настоящия регламент и на актовете на Общността, приети във връзка с неговото прилагане, като прилагат нехармонизирани национални разпоредби, уреждащи влагането на витамини и минерали в храните.
Член 11
Национални разпоредби
Ако държава-членка счете за необходимо, при липсата на разпоредби на равнище Общност, да приеме ново законодателство:
относно задължителното влагане на витамини и минерали в определени храни или категории храни; или
относно забраната или ограничаването на употребата на някои други вещества при производството на определени храни,
тя информира Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 12.
Член 12
Процедура за нотифициране
Ако становището на Комисията е отрицателно, тя определя в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, и преди да изтече срокът, посочен в първата алинея от настоящия параграф, дали предвидените мерки могат да бъдат приложени. Комисията може да изиска да бъдат направени изменения на предвидените мерки.
Член 13
Защитни мерки
Тя следва незабавно да информира останалите държави-членки и Комисията за това и да посочи причините за своето решение.
Комисията може да започне тази процедура по своя собствена инициатива.
Член 14
Процедура на комитета
При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
Член 15
Мониторинг
За да се улесни ефективното наблюдение на храните, в които са били влагани витамини и минерали, както и на храните, съдържащи веществата, включени в списъците в приложение III, части Б и В, държавите-членки могат да изискат от производителя или от лицето, което пуска тези храни на пазара на тяхната територия, да уведомят компетентните органи за пускането на пазара, като им предоставят образец на етикета на продукта. В тези случаи може да бъде изискано и предоставянето на информация за изтеглянето на продукта от пазара.
Член 16
Оценка
До 1 юли 2013 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад за ефекта от прилагането на настоящия регламент, по-специално върху развитието на пазара на храни, в които са били вложени витамини и минерали, тяхната консумация, дозите хранителни вещества, приемани от населението, и промените в хранителните навици, както и влагането на някои други вещества, придружен с предложения за изменение на настоящия регламент, които Комисията счита за необходими. В този контекст най-късно до 1 юли 2012 г., държавите-членки предоставят на Комисията съответната необходима информация. Правилата за прилагане на настоящия член се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.
Член 17
Преходни разпоредби
Чрез дерогация от член 3, параграф 1 и до 19 януари 2014 г. държавите-членки могат да разрешат на тяхната територия употребата на витамини и минерали, които не са включени в списъка в приложение I, или на форми, които не са включени в списъка в приложение II, при условие че:
съответното вещество се използва за влагане в храни, които се продават на пазара на Общността към 19 януари 2007 г.; и
органът не е дал неблагоприятно становище по отношение на употребата на това вещество или неговото използване под съответната форма при производството на храна въз основа на досие, съдържащо информация в подкрепа на употребата на веществото, което трябва да бъде предоставено на Комисията от държавата членка не по-късно от 19 януари 2010 г.
Член 18
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 юли 2007 г.
Храните, които са пуснати на пазара или които са етикетирани преди 1 юли 2007 г., но които не съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, могат да бъдат продавани до изтичане на срока на тяхната годност, но не по-късно от 31 декември 2009 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ВЛАГАНИ В ХРАНИ
1. Витамини
Витамин А
Витамин D
Витамин E
Витамин K
Витамин B1
Витамин B2
Ниацин
Пантотенова киселина
Витамин В6
Фолиева киселина
Витамин В12
Биотин
Витамин С
2. Минерали
Калций
Магнезий
Желязо
Мед
Йод
Цинк
Манган
Натрий
Калий
Селен
Хром
Молибден
Флуорид
Хлорид
Фосфор
Бор
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Витаминни форми и минерални вещества, които могат да бъдат влагани в храни
1. Витаминни форми
ВИТАМИН А
ретинол
ретинил ацетат
ретинил палмитат
бета-каротин
ВИТАМИН D
холекалциферол
ергокалциферол
ВИТАМИН E
D-алфа-токоферол
DL-алфа-токоферол
D-алфа-токоферил ацетат
DL-алфа-токоферил ацетат
D-алфа-токоферил киселинен сукцинат
ВИТАМИН К
филохинон (фитоменадион)
менахинон ( *1 )
ВИТАМИН В1
тиамин хидрохлорид
тиамин мононитрат
ВИТАМИН В2
рибофлавин
натриев рибофлавин 5′-фосфат
НИАЦИН
никотинова киселина
никотинамид
ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА
калциев D-пантотенат
натриев D-пантотенат
декспантенол
ВИТАМИН В6
пиридоксин хидрохлорид
пиридоксин 5′-фосфат
пиридоксин дипалмитат
ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА
птероилмоноглутаминова киселина
калциев L-метилфолат
ВИТАМИН В12
цианокобаламин
хидроксокобаламин
БИОТИН
D-биотин
ВИТАМИН С
L-аскорбинова киселина
натриев-L-аскорбат
калциев-L-аскорбат
калиев-L-аскорбат
L-аскорбил 6-палмитат
2. Минерални вещества
калциев карбонат
калциев хлорид
калциев цитрат малат
калциеви соли на лимонената киселина
калциев глюконат
калциев глицерофосфат
калциев лактат
калциеви соли на ортофосфорната киселина
калциев хидроксид
калциев малат
калциев оксид
калциев сулфат
калциева сол на фосфорилирани олигозахариди
магнезиев ацетат
магнезиев карбонат
магнезиев хлорид
магнезиеви соли на лимонената киселина
магнезиев глюконат
магнезиев глицерофосфат
магнезиеви соли на ортофосфорната киселина
магнезиев лактат
магнезиев хидроксид
магнезиев оксид
магнезиево-калиев цитрат
магнезиев сулфат
железен бисглицинат
железен карбонат
железен цитрат
железен амониев цитрат
железен глюконат
железен фумарат
натриево-железен дифосфат
железен лактат
железен сулфат
амониево-железен фосфат
ферихелат на натриев етилендиаминтетраацетат
железен дифосфат (железен пирофосфат)
железен захарат
елементарно желязо (карбонилно + електролитно + редуциран водород)
меден карбонат
меден цитрат
меден глюконат
меден сулфат
мед-лизинов комплекс
натриев йодид
натриев йодат
калиев йодид
калиев йодат
цинков ацетат
цинков бисглицинат
цинков хлорид
цинков цитрат
цинков глюконат
цинков лактат
цинков оксид
цинков карбонат
цинков сулфат
манганов карбонат
манганов хлорид
манганов цитрат
манганов глюконат
манганов глицерофосфат
манганов сулфат
натриев бикарбонат
натриев карбонат
натриев цитрат
натриев глюконат
натриев лактат
натриев хидроксид
натриеви соли на ортофосфорната киселина
обогатени със селен дрожди ( *2 )
натриев селенат
натриев хидроген селенит
натриев селенит
натриев флуорид
калиев флуорид
калиев бикарбонат
калиев карбонат
калиев хлорид
калиев цитрат
калиев глюконат
калиев глицерофосфат
калиев лактат
калиев хидроксид
калиеви соли на ортофосфорната киселина
хромен (III) хлорид и неговите хексахидрати
хромен (III) сулфат и неговите хексахидрати
хромен пиколинат
хромен(III) лактат трихидрат
амониев молибдат (молибден (VI)
натриев молибдат (молибден (VI)
борна киселина
натриев борат
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ВЕЩЕСТВА, ЧИЯТО УПОТРЕБА В ХРАНИ Е ЗАБРАНЕНА, ОГРАНИЧЕНА ИЛИ СЕ КОНТРОЛИРА ОТ ОБЩНОСТТА
Част А – Забранени вещества
Алое-емодин и всички препарати, в които присъства това вещество
дантрон и всички препарати, в които присъства това вещество
Емодин и всички препарати, в които присъства това вещество
стръкове от ефедра и препарати от тях, произхождащи от видове от род Ephedra
препарати от листа на видовете Aloe, съдържащи производни на хидроксиантрацена
кора от йохимбе и препарати от нея, произхождащи от йохимбе (Pausinystalia yohimbe (K. Schum) Pierre ex Beille)
ЧАСТ Б
Ограничени вещества
Ограничено вещество |
Условия на употреба |
Допълнителни изисквания |
Трансмастни киселини, различни от трансмастните киселини, които естествено се срещат в мазнини от животински произход |
Не повече от 2 g на 100 g мазнина в храни, предназначени за крайния потребител, и в храни, предназначени за доставка за търговия на дребно |
Стопанските субекти в хранителната промишленост, доставящи на други стопански субекти в хранителната промишленост храни, които не са предназначени за крайния потребител и не са предназначени за доставка за търговия на дребно, гарантират, че на стопанските субекти в хранителната промишленост, за които извършват доставките, се предоставя информация относно количеството трансмастни киселини, различни от трансмастните киселини, които естествено се срещат в мазнини от животински произход, когато количеството им надвишава 2 g на 100 g мазнина. |
Част В – Вещества, които се контролират от Общността
препарати от кората на Rhamnus frangula L., Rhamnus purshiana DC., съдържащи производни на хидроксиантрацена
препарати от листа или плодове на Cassia senna L., съдържащи производни на хидроксиантрацена
препарати от корени или коренища на Rheum palmatum L., Rheum officinale Baillon“ и техните хибриди, съдържащи производни на хидроксиантрацена
▼M9 —————
( 1 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията (ОВ L 100, 8.4.2006 г., стр. 3).
( 2 ) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2165/2005 (ОВ L 345, 28.12.2005 г., стр. 1).
( 3 ) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
( *1 ) Обикновено менахинонът се среща под формата на менахинон-7 и по-рядко — на менахинон-6.
( *2 ) Обогатените със селен дрожди са получени чрез отглеждане в присъствието на натриев селенит като източник на селен и в предлаганата на пазара изсушена форма съдържат не повече от 2,5 mg Se/g. Преобладаващият в дрождите органичен селениев вид е селенометионинът (между 60 и 85 % от общото количество екстрахиран селен в продукта). Съдържанието на други селенови съединения, включително селеноцистеин, не трябва да надвишава 10 % от общото количество екстрахиран селен. По принцип равнището на неорганичен селен не трябва да надвишава 1 % от общото количество екстрахиран селен.