02006L0112 — BG — 16.01.2019 — 021.001

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стp. 1)

Изменена с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
M1	ДИРЕКТИВА 2006/138/ЕО НА СЪВЕТА от 19 декември 2006 година	L 384	92	29.12.2006
►M2	ДИРЕКТИВА 2007/75/ЕО НА СЪВЕТА от 20 декември 2007 година	L 346	13	29.12.2007
►M3	ДИРЕКТИВА 2008/8/ЕО НА СЪВЕТА от 12 февруари 2008 година	L 44	11	20.2.2008
►M4	ДИРЕКТИВА 2008/117/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година	L 14	7	20.1.2009
►M5	ДИРЕКТИВА 2009/47/ЕО НА СЪВЕТА от 5 май 2009 година	L 116	18	9.5.2009
►M6	ДИРЕКТИВА 2009/69/ЕО НА СЪВЕТА от 25 юни 2009 година	L 175	12	4.7.2009
►M7	ДИРЕКТИВА 2009/162/ЕС НА СЪВЕТА от 22 декември 2009 година	L 10	14	15.1.2010
►M8	ДИРЕКТИВА 2010/23/ЕС НА СЪВЕТА от 16 март 2010 година	L 72	1	20.3.2010
►M9	ДИРЕКТИВА 2010/45/ЕС НА СЪВЕТА от 13 юли 2010 година	L 189	1	22.7.2010
M10	ДИРЕКТИВА 2010/88/ЕС НА СЪВЕТА от 7 декември 2010 година	L 326	1	10.12.2010
M11	ДИРЕКТИВА 2013/42/ЕС НА СЪВЕТА от 22 юли 2013 година	L 201	1	26.7.2013
►M12	ДИРЕКТИВА 2013/43/ЕС НА СЪВЕТА от 22 юли 2013 година	L 201	4	26.7.2013
►M13	ДИРЕКТИВА 2013/61/ЕС НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година	L 353	5	28.12.2013
M14	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/856 НА СЪВЕТА от 25 май 2016 година	L 142	12	31.5.2016
►M15	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/1065 НА СЪВЕТА от 27 юни 2016 година	L 177	9	1.7.2016
►M16	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/2455 НА СЪВЕТА от 5 декември 2017 година	L 348	7	29.12.2017
►M17	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/912 НА СЪВЕТА от 22 юни 2018 година	L 162	1	27.6.2018
►M18	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1695 НА СЪВЕТА от 6 ноември 2018 година	L 282	5	12.11.2018
►M19	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1713 НА СЪВЕТА от 6 ноември 2018 година	L 286	20	14.11.2018
►M20	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2057 НА СЪВЕТА от 20 декември 2018 година	L 329	3	27.12.2018

Изменена с:

►A1

АКТ относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия

L 112

21

24.4.2012

Поправена със:

►C1	Поправка, ОВ L 074, 19.3.2011, стp.  3 (2006/112/ЕО)
►C2	Поправка, ОВ L 089, 5.4.2011, стp.  26 (2008/8/ЕО)
►C3	Поправка, ОВ L 249, 14.9.2012, стp.  15 (2006/112/ЕО)
►C4	Поправка, ОВ L 249, 14.9.2012, стp.  16 (2008/8/ЕО)
►C5	Поправка, ОВ L 249, 14.9.2012, стp.  15 (2008/117/ЕО)
►C6	Поправка, ОВ L 269, 10.9.2014, стp.  4 (2008/8/ЕО)
►C7	Поправка, ОВ L 323, 9.12.2015, стp.  31 (2006/112/ЕО)
►C8	Поправка, ОВ L 329, 27.12.2018, стp.  53 (2018/1695)

---

▼B

ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2006 година

относно общата система на данъка върху добавената стойност

СЪДЪРЖАНИЕ
ДЯЛ I —	ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ
ДЯЛ II —	ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
ДЯЛ III —	ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
ДЯЛ IV —	ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ
Глава 1 —	Доставка на стоки
Глава 2 —	Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 3 —	Доставка на услуги
Глава 4 —	Внос на стоки
Глава 5 —	Разпоредби, общи за глави 1 и 3
ДЯЛ V —	МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ
Глава 1 —	Място на доставката на стоки
Раздел 1 —	Доставка на стоки без превоз
Раздел 2 —	Доставка на стоки с превоз
Раздел 3 —	Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове
Раздел 4 —	Доставка на стоки чрез системи за разпределение
Глава 2 —	Място на вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 3 —	Място на доставка на услуги
Раздел 1 —	Определения
Раздел 2 —	Общи правила
Раздел 3 —	Специални разпоредби
Подраздел 1 —	Доставка на услуги от посредници
Подраздел 2 —	Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти
Подраздел 3 —	Доставка на транспортни услуги
Подраздел 4 —	Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги, спомагателни услуги при транспорт и оценки на и работа върху движимо имущество
Подраздел 5 —	Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги
Подраздел 6 —	Наем на превозни средства
Подраздел 7 —	Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за потребление на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове
Подраздел 8 —	Доставка на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на данъчно незадължени лица
Подраздел 9 —	Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността
Подраздел 10 —	Предотвратяване на двойно данъчно облагане или необлагане
Глава 4 —	Място на внос на стоки
ДЯЛ VI —	ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС
Глава 1 —	Общи разпоредби
Глава 2 —	Доставка на стоки или услуги
Глава 3 —	Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 4 —	Внос на стоки
ДЯЛ VII —	ДАНЪЧНА ОСНОВА
Глава 1 —	Определение
Глава 2 —	Доставка на стоки или услуги
Глава 3 —	Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 4 —	Внос на стоки
Глава 5 —	Други разпоредби
ДЯЛ VIII —	ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Глава 1 —	Прилагане на данъчни ставки
Глава 2 —	Структура и размер на данъчните ставки
Раздел 1 —	Стандартна данъчна ставка
Раздел 2 —	Намалени ставки
Раздел 3 —	Специални разпоредби
Глава 3 —	Временни разпоредби за специални трудоемки услуги
Глава 4 —	Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим
Глава 5 —	Временни разпоредби
ДЯЛ IХ —	ОСВОБОЖДАВАНИЯ
Глава 1 —	Общи разпоредби
Глава 2 —	Освобождавания за някои дейности от обществен интерес
Глава 3 —	Освобождавания в полза на други дейности
Глава 4 —	Освобождавания на вътреобщностни сделки
Раздел 1 —	Освобождавания, свързани с доставка на стоки
Раздел 2 —	Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки
Раздел 3 —	Освобождавания на някои услуги за транспорт
Глава 5 —	Освобождавания при внос
Глава 6 —	Освобождавания при износ
Глава 7 —	Освобождавания, свързани с международен транспорт
Глава 8 —	Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ
Глава 9 —	Освобождавания на доставката на услуги от посредници
Глава 10 —	Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки
Раздел 1 —	Митнически складове, складове различни от митнически складове и други подобни режими
Раздел 2 —	Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки
Раздел 3 —	Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2
ДЯЛ Х —	ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА
Глава 1 —	Възникване и обхват на правото на приспадане
Глава 2 —	Пропорционално приспадане
Глава 3 —	Ограничения на правото на приспадане
Глава 4 —	Правила, регулиращи правото на приспадане
Глава 5 —	Корекции на приспаданията
ДЯЛ ХI —	ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Глава 1 —	Задължение за плащане
Раздел 1 —	Лица — платци на ДДС на данъчните органи
Раздел 2 —	Режими за плащане
Глава 2 —	Идентификация
Глава 3 —	Фактуриране
Раздел 1 —	Определение
Раздел 2 —	Понятие за фактура
Раздел 3 —	Издаване на фактури
Раздел 4 —	Съдържание на фактурите
Раздел 5 —	Изпращане на фактури по електронен път
Раздел 6 —	Мерки за опростяване
Глава 4 —	Счетоводна отчетност
Раздел 1 —	Определение
Раздел 2 —	Общи задължения
Раздел 3 —	Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури
Раздел 4 —	Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка
Глава 5 —	Данъчни декларации
Глава 6 —	►C1  Обобщени декларации ◄
Глава 7 —	Други разпоредби
Глава 8 —	Задължения, свързани с определен внос и износ
Раздел 1 —	Внос
Раздел 2 —	Износ
ДЯЛ ХII —	СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
Глава 1 —	Специален режим за малки предприятия
Раздел 1 —	Опростена процедура за начисляване и събиране на данък
Раздел 2 —	Освобождавания и прагови освобождавания
Раздел 3 —	Докладване и преразглеждане
Глава 2 —	Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители
Глава 3 —	Специален режим за туристически агенти
Глава 4 —	Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети
Раздел 1 —	Дефиниции
Раздел 2 —	Специални режими за данъчнозадължени дилъри
Подраздел 1 —	Режим за облагане на маржа на печалбата
Подраздел 2 —	Преходен режим за превозни средства втора употреба
Раздел 3 —	Специален режим за продажба чрез публичен търг
Раздел 4 —	Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци
Глава 5 —	Специален режим за инвестиционно злато
Раздел 1 —	Общи разпоредби
Раздел 2 —	Освобождаване от ДДС
Раздел 3 —	Възможност за избор по отношение на данъчно облагане
Раздел 4 —	Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета
Раздел 5 —	Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато
Глава 6 —	Специални режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължени лица
Раздел 1 —	Общи разпоредби
Раздел 2 —	Специален режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, предоставени от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността
Раздел 3 —	Специален режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, предоставени от данъчнозадължени лица, установени в рамките на Общността, но не в държавата-членка по потребление
ДЯЛ ХIII —	ДЕРОГАЦИИ
Глава 1 —	Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим
Раздел 1 —	Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.
Раздел 2 —	Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.
Раздел 3 —	Разпоредби, общи за раздели 1 и 2
Глава 2 —	Дерогации, подлежащи на одобрение
Раздел 1 —	Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане и избягване на данъци
Раздел 2 —	Международни споразумения
ДЯЛ ХIV —	РАЗНИ
Глава 1 —	Мерки за прилагане
Глава 2 —	Комитет по ДДС
Глава 3 —	Обменни курсове
Глава 4 —	Други данъци, мита и такси
ДЯЛ ХV —	ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава 1 —	Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки
Глава 2 —	Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз
Глава 2а —	Преходни мерки за прилагането на новото законодателство
Глава 3 —	Транспониране и влизане в сила
ПРИЛОЖЕНИЕ I —	СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ II —	ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 58, ПЪРВИ ПАРАГРАФ, БУКВА В)
ПРИЛОЖЕНИЕ III —	СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98
ПРИЛОЖЕНИЕ IV —	СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 106
ПРИЛОЖЕНИЕ V —	КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2
ПРИЛОЖЕНИЕ VI —	СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г)
ПРИЛОЖЕНИЕ VII —	СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII —	ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5
ПРИЛОЖЕНИЕ IХ —	ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4
Част А —	Произведения на изкуството
Част Б —	Колекционерски предмети
Част В —	Антикварни предмети
ПРИЛОЖЕНИЕ Х —	►A1  СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ ДЕРОГАЦИИТЕ ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 370—371 И ЧЛЕНОВЕ 375—390в ◄
Част А —	Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат
Част Б —	Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС
ПРИЛОЖЕНИЕ ХI
Част А —	Отменените директиви с последващите им изменения
Част Б —	Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 411)
ПРИЛОЖЕНИЕ ХII —	ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

Член 1

1.  Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС).

2.  Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка.

За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.

Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно.

Член 2

1.  Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

2.  

▼M7

3.  „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ са енергийните продукти, алкохолът и алкохолните напитки и промишлено обработеният тютюн по смисъла на действащото законодателство на Общността, но не и газът, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система.

▼B

Член 3

1.  Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС:

2.  Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия:

Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б).

3.  Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i).

Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години.

Член 4

Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС:

ДЯЛ II

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ

Член 5

За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения:

Член 6

1.  Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността:

▼M13

▼B

2.  Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността:

Член 7

1.  С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни.

2.  Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър.

Член 8

Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.

ДЯЛ III

ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Член 9

1.  „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.

2.  Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице.

Член 10

Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

Член 11

След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.

Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба.

Член 12

1.  Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:

2.  За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.

Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.

Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години.

3.  За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки.

Член 13

1.  Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.

▼A1

2.  Държавите-членки могат да считат дейностите, които са освободени съгласно членове 132, 135, 136 и 371, членове 374—377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390в, извършвани от органи, регулирани от публичното право, за дейности, в които тези органи, участват като публични органи.

▼B

ДЯЛ IV

ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ

ГЛАВА 1

Доставка на стоки

Член 14

1.  „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

2.  В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:

3.  Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.

Член 15

▼M7

1.  Електроенергия, газ, топлинна или хладилна енергия, както и други подобни, се третират като материално имущество.

▼B

2.  Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:

Член 16

Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки.

Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.

Член 17

1.  Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.

„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.

2.  Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:

▼M7

▼B

▼M9

▼B

3.  Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.

Член 18

Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:

Член 19

В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.

В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.

ГЛАВА 2

Вътреобщностно придобиване на стоки

Член 20

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.

Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.

Член 21

Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки.

▼M6

Член 22

Употребата от въоръжените сили на дадена държава — страна по Северноатлантическия договор, за нуждите на тези въоръжени сили или на придружаващия ги цивилен персонал, на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, уреждащи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква з).

▼B

Член 23

Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки.

ГЛАВА 3

Доставка на услуги

Член 24

1.  „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.

2.  „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

Член 25

Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:

Член 26

1.  Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:

2.  Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.

Член 27

С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.

Член 28

Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.

Член 29

Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.

ГЛАВА 4

Внос на стоки

Член 30

„Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.

Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.

▼M15

ГЛАВА 5

Разпоредби, общи за глави 1 и 3

Член 30а

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

Член 30б

1.  Всяко прехвърляне на ваучер за конкретна цел, извършено от данъчнозадължено лице, действащо от свое име, се счита за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Действителното предаване на стоките или предоставяне на услугите срещу представянето на ваучер за конкретна цел, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, не се разглежда като отделна сделка.

Когато прехвърляне на ваучер за конкретна цел е извършено от данъчнозадължено лице, действащо от името на друго данъчнозадължено лице, това прехвърляне се счита за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, извършена от другото данъчнозадължено лице, от името на което действа данъчнозадълженото лице.

Когато доставчикът на стоки или услуги не е данъчнозадълженото лице, което, действайки от свое име, е издало ваучера за конкретна цел, този доставчик въпреки това се счита за извършващ доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, към въпросното данъчнозадължено лице.

2.  Действителното предаване на стоките или предоставянето на услугите срещу представянето на ваучер за множество различни плащания, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, се облага с ДДС съгласно член 2, докато всяко предходно прехвърляне на този ваучер за множество различни плащания не подлежи на облагане с ДДС.

Когато се извършва прехвърляне на ваучер за множество различни плащания от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаемата с ДДС сделка по първа алинея, всяка доставка на услуги, която може да бъде идентифицирана, като например дистрибуторски или промоционални услуги, подлежи на облагане с ДДС.

▼B

ДЯЛ V

МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ

ГЛАВА 1

Място на доставката на стоки

Раздел 1

Доставка на стоки без превоз

Член 31

Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.

Раздел 2

Доставка на стоки с превоз

Член 32

Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.

Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.

Член 33

1.  Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:

2.  Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.

Член 34

1.  Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:

2.  Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.

Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.

3.  Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.

4.  Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.

Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.

Член 35

Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.

Член 36

Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.

Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.

Раздел 3

Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове

Член 37

1.  Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.

2.  За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.

„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.

„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.

В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.

3.  При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.

До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.

▼M7

Раздел 4

Доставки на газ чрез система за природен газ, на електроенергия и на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи

Член 38

1.  В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, на данъчно задължен дилър, за място на доставката се счита мястото, където последният е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките или, при отсъствие на такова седалище или постоянен обект, мястото, където е неговият постоянен адрес или обичайното му пребиваване.

2.  За целите на параграф 1 „данъчно задължен дилър“ означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупката на газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.

Член 39

В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, когато доставката не попада в обхвата на член 38, за място на същата се счита мястото, където потребителят действително използва и консумира стоките.

Когато цялото количество газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия или част от него не са действително консумирани от потребителя, тези неконсумирани стоки се считат за използвани и консумирани на мястото, където е установено седалището на неговата стопанска дейност или където той има постоянен обект, за който се доставят стоките. При липсата на такова седалище или постоянен обект се счита, че той е използвал и консумирал посочените стоки на мястото, където е неговото постоянно местоживеене или обичайно пребиваване.

▼B

ГЛАВА 2

Място на вътреобщностно придобиване на стоки

Член 40

За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.

Член 41

Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.

Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването.

Член 42

Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:

▼M3

ГЛАВА 3

Място на доставка на услуги

Раздел 1

Определения

Член 43

За целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги:

Раздел 2

Общи правила

Член 44

Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.

Член 45

Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика.

Раздел 3

Специални разпоредби

Подраздел 1

Доставка на услуги от посредници

▼C6

Член 46

Мястото на доставка на услуги, предоставени на данъчно незадължено лице от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, е мястото, където се осъществява основната сделка в съответствие с настоящата директива.

▼M3

Подраздел 2

Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти

Член 47

Мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот.

Подраздел 3

Доставка на транспортни услуги

Член 48

Мястото на доставка на услуги по пътнически транспорт е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

Член 49

Мястото на доставка на услуги по транспорт на стоки, различен от транспорта на стоки в рамките на Общността, на данъчно необлагаеми лица, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

Член 50

За място на доставка на услугите по транспорт на стоки в рамките на Общността на данъчно незадължени лица се счита мястото на тръгване.

Член 51

„Транспорт на стоки в рамките на Общността“ означава всеки превоз на стоки, чието място на тръгване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.

„Място на тръгване“ означава мястото, където фактически започва транспортът на стоките, независимо от реализирания пробег за достигане до мястото, където са разположени стоките, а „място на пристигане“ означава мястото, където транспортът на стоките приключва фактически.

Член 52

Не е необходимо държавите-членки да прилагат ДДС за тази част на транспорт на стоки в рамките на Общността, предоставен на данъчно незадължени лица, която се извършва по води, които не представляват част от територията на Общността.

Подраздел 4

Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги, спомагателни услуги при транспорт и оценки на и работа върху движимо имущество

Член 53

Мястото на доставка на услуги по отношение на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или други подобни събития, като например панаири и изложби, и на свързани с този достъп спомагателни услуги, предоставяни на данъчнозадължено лице, е мястото, където тези събития се провеждат фактически.

Член 54

1.  Мястото на доставка на услуги и спомагателни услуги, свързани с културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, като например панаири и изложби, включително доставката на услуги на организаторите на такива дейности, когато са предоставяни на данъчно незадължено лице, е мястото, където тези дейности се провеждат фактически.

2.  Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където услугите се извършват физически:

Подраздел 5

Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги

Член 55

Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, различни от тези, които физически се извършват на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от дейността по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото, където услугите се извършват физически.

Подраздел 6

Наем на превозни средства

Член 56

1.  Мястото на отдаване под краткосрочен наем на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предоставят на разположение на потребителя.

2.  Мястото на отдаване под наем, различен от кратко- срочен наем, на превозни средства на данъчно незадължено лице е мястото, където клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене.

Въпреки това мястото на отдаване под наем, различен от краткосрочния наем, на плавателен съд за развлечение на данъчно незадължено лице, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на клиента, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото му на стопанска дейност или от постоянен обект, разположен на това място.

3.  За целите на параграфи 1 и 2 „краткосрочен“ означава непрекъснатото държане или ползване на превозните средства в продължение на не повече от тридесет дни, а по отношение на плавателни съдове — не повече от деветдесет дни.

Подраздел 7

Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за потребление на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове

Член 57

1.  Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които физически се извършват на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото на тръгване на операцията по пътнически транспорт.

2.  По смисъла на параграф 1 „частта от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на тръгване и точката на пристигане при пътническия транспорт.

„Място на тръгване при пътнически транспорт“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в рамките на Общността, в случаите, в които е приложимо — след спиране извън Общността.

„Място на пристигане при пътнически транспорт“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, в случаите, в които е приложимо — преди спиране извън Общността.

В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделна транспортна операция.

Подраздел 8

Доставка на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на данъчно незадължени лица

▼M16

Член 58

1.  Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:

Когато доставчикът на определена услуга и клиентът поддържат връзка по електронна поща, това само по себе си не означава, че предоставената услуга представлява услуга, извършвана по електронен път.

2.  Параграф 1 не се прилага, когато са изпълнени следните условия:

3.  Когато прагът, посочен в параграф 2, буква в), бъде надвишен през дадена календарна година, параграф 1 започва да се прилага, считано от този момент.

4.  Държавата членка, на територията на която са установени доставчиците, посочени в параграф 2, или при липса на обект, имат постоянен адрес или обичайно местоживеене, предоставя на тези доставчици правото да изберат мястото на доставка да бъде определяно в съответствие с параграф 1, което право при всички положения се запазва за две календарни години.

5.  Държавите членки предприемат подходящи мерки за наблюдение на изпълнението от страна на данъчно задълженото лице на условията, посочени в параграфи 2, 3 и 4.

6.  Равностойността в национална валута на сумата, посочена в параграф 2, буква в), се изчислява, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка на датата на приемане на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета ( 1 ).

▼M3

Подраздел 9

Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността

Член 59

Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:

▼M7

▼M3 —————

▼M3

Подраздел 10

Предотвратяване на двойно данъчно облагане или необлагане

Член 59а

За да се предотврати двойното данъчно облагане, необлагането или нарушаването на конкуренцията, държавите-членки могат, по отношение на услугите, чието място на доставка е уредено в членове 44, 45, 56, 58 и 59:

▼M3 —————

▼B

ГЛАВА 4

Място на внос на стоки

Член 60

Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността.

Член 61

Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

ДЯЛ VI

ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 62

За целите на настоящата директива:

ГЛАВА 2

Доставка на стоки или услуги

Член 63

Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.

Член 64

1.  Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания.

▼M9

2.  Доставките на стоки, които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от един календарен месец, които стоки са изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, и чиято доставка е освободена от ДДС, или които се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност в съответствие с предвидените в член 138 условия, се считат за завършени при изтичането на всеки календарен месец до окончателното прекратяване на доставката на стоки.

Доставките на услуги, за които ДДС се дължи от получателя им съгласно член 196 и които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от една година, и които не пораждат приспадания или плащания през този период, се считат за завършени при изтичането на всяка календарна година до окончателното прекратяване на доставката на услуги.

Държавите-членки могат да предвидят, че в определени случаи, различни от посочените в първа и втора алинея, доставките на стоки или услуги, които се изпълняват непрекъснато през определен период от време, се считат за завършени на интервали най-малко от една година.

▼B

Член 65

Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума.

Член 66

Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:

▼M9

Предвидената в първа алинея дерогация обаче не се прилага за доставките на услуги, за които получателят дължи ДДС по силата на член 196, нито за доставките или прехвърлянето на стоки, посочени в член 67.

Член 67

Когато в съответствие с предвидените в член 138 условия стоки, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, се доставят освободени от ДДС, или когато стоки се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем при издаването на фактурата или, когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея.

Член 64, параграф 1, член 64, параграф 2, трета алинея и член 65 не се прилагат по отношение на посочените в първа алинея доставки и прехвърляния на стоки.

▼B

ГЛАВА 3

Вътреобщностно придобиване на стоки

Член 68

Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.

Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка.

▼M9

Член 69

В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем при издаването на фактурата или когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея.

▼B

ГЛАВА 4

Внос на стоки

Член 70

Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.

Член 71

1.  Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.

2.  Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове.

▼C3

ДЯЛ VII

ДАНЪЧНА ОСНОВА

ГЛАВА 1

Определение

▼B

Член 72

За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема.

Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:

ГЛАВА 2

Доставка на стоки или услуги

Член 73

По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката.

▼M15

Член 73а

Без да се засяга член 73, данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу ваучер за множество различни плащания, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер за множество различни плащания или в свързаната с него документация, без размера на ДДС, свързан с доставените стоки или услуги.

▼B

Член 74

Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.

Член 75

По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите.

Член 76

По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето.

Член 77

По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга.

Член 78

Данъчната основа включва следните елементи:

За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи.

Член 79

Данъчната основа не включва следните елементи:

Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен.

Член 80

1.  За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:

▼A1

▼B

За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица.

2.  Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките.

3.  Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член.

Член 81

Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от правото на избор по член 98 за прилагането на намалена ставка, могат, ако се възползват от правото на избор по член 89, да предвидят по отношение на доставката на произведения на изкуството, както е посочено в член 103, параграф 2, данъчната основа да е равна на сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.

Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.

Член 82

Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги.

ГЛАВА 3

Вътреобщностно придобиване на стоки

Член 83

По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката.

Член 84

1.  Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а).

2.  Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването.

ГЛАВА 4

Внос на стоки

Член 85

По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила.

Член 86

1.  Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:

2.  За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.

Член 87

Данъчната основа не включва следните елементи:

Член 88

Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия.

Член 89

Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4, данъчната основа да е равна на частта от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.

Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.

ГЛАВА 5

Други разпоредби

Член 90

1.  В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки.

2.  В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1.

Член 91

1.  Когато елементте, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели.

2.  Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка.

▼M9

Държавите-членки приемат вместо това използването на последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото. Държавите-членки могат да изискват да бъдат уведомени за използването на тази възможност от данъчнозадълженото лице.

За някои сделки обаче, посочени в първа алинея, или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които уреждат изчисляването на митническата стойност.

▼B

Член 92

По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки:

ДЯЛ VIII

ДАНЪЧНИ СТАВКИ

ГЛАВА 1

Прилагане на данъчни ставки

Член 93

Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие.

Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем:

Член 94

1.  Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.

2.  При условията на избора съгласно член 103, параграф 1 за прилагането на намалена данъчна ставка за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, приложимата данъчна ставка за внос на стоки се прилага за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.

Член 95

Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите.

Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки.

ГЛАВА 2

Структура и размер на данъчните ставки

Раздел 1

Стандартна данъчна ставка

Член 96

Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.

▼M17

Член 97

Стандартната данъчна ставка не може да бъде по-ниска от 15 %.

▼B

Раздел 2

Намалени ставки

Член 98

1.  Държавите-членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2.  Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.

▼M19

Намалените ставки не се прилагат към услуги, извършвани по електронен път, с изключение на посочените в приложение III, точка 6.

▼B

3.  Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите-членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория.

Член 99

1.  Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.

2.  Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на ДДС, получена в резултат от прилагането ѝ, е такава, че ДДС, който подлежи на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177, може нормално да бъде приспаднат напълно.

▼M19

3.  Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член и в допълнение към ставките, посочени в член 98, параграф 1, държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза към 1 януари 2017 г. са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в настоящия член, или са давали освобождавания с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС за доставката на определени стоки, посочени в приложение III, точка 6, могат също така да прилагат същото третиране за целите на ДДС, когато тази доставка е извършена по електронен път, както е посочено в приложение III, точка 6.

▼B

Член 100

Въз основа на доклад от Комисията Съветът преглежда на всеки две години, от 1994 г., намалените ставки.

В съответствие с член 93 от Договора Съветът може да реши да промени списъка на стоките и услугите, предвидени в приложение III.

Член 101

До 30 юни 2007 г. най-късно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета общ доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, включително ресторантьорски услуги, особено по отношение на създаването на нови работни места, икономическия растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар въз основата на проучване, извършено от независим икономически мозъчен тръст.

Раздел 3

Специални разпоредби

▼M7

Член 102

След консултации с Комитета по ДДС всяка държава-членка може да прилага намалена ставка за доставките на природен газ, електроенергия или централно отопление.

▼B

Член 103

1.  Държавите-членки могат да предвидят, че намалената ставка или някоя от намалените ставки, които те прилагат в съответствие с членове 98 и 99, се прилага и за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4.

2.  Ако държавите-членки се възползват от възможността за избор по параграф 1, те могат също да приложат намалена ставка към следните сделки:

Член 104

Австрия може да приложи втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %.

▼M5

Член 104а

Кипър може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за доставката на втечнен нефтен газ (ВНГ) в газови бутилки.

▼M5

Член 105

1.  Португалия може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за таксите за преминаване по мостовете в района на Лисабон.

2.  По отношение на сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра и за прекия внос в тези региони, Португалия може да прилага ставки, по-ниски от тези, прилагани за континенталната ѝ част.

▼M5 —————

▼B

ГЛАВА 4

Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим

Член 109

Разпоредбите в настоящата глава се прилагат до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402.

Член 110

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99, могат да продължат да дават тези освобождавания или да прилагат тези намалени ставки.

Освобождаванията и намалените ставки, посочени в първия параграф, трябва да бъдат в съответствие със законодателството на Общността и трябва да са били приети на основание на ясно определени социални причини и в изгода за крайния потребител.

Член 111

В съответствие с условията, предвидени в член 110, втора алинея, освобождаванията с приспадане на платения на предходния етап ДДС могат да продължат да се дават в следните случаи:

▼M5

▼B

Член 112

Ако разпоредбите на член 110 доведат в Ирландия до нарушения на конкуренцията при доставката на енергийни продукти за отопление и осветление, на Ирландия може, при специално поискване, да се разреши да прилага намалена ставка за такива доставки в съответствие с членове 98 и 99.

В случаите, посочени в първа алинея, Ирландия представя искане пред Комисията, заедно с цялата необходима информация. Ако Комисията не е взела решение в рамките на три месеца, се счита, че на Ирландия се разрешава да приложи предложените намалени ставки.

Член 113

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. в съответствие със законодателството на Общността са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99 по отношение на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат тези намалени ставки или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги.

Член 114

1.  Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. са били задължени да повишат стандартната си ставка, действаща към 1 януари 1991 г. с повече от 2 % могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималната, предвидена в член 99 по отношение на доставката на стоки и услуги в категориите, изложени в приложение III.

▼M5

Държавите-членки, посочени в първата алинея, могат също да прилагат такава ставка за детско облекло и детски обувки и за жилища.

▼B

2.  Държавите-членки не могат да въвеждат, позовавайки се на параграф 1, освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС.

▼M5

Член 115

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за детско облекло, детски обувки или жилища, могат да продължат да прилагат такава ставка за доставката на тези стоки или услуги.

▼M5 —————

▼B

Член 117

▼M5 —————

▼B

2.  Австрия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за отдаването под наем на недвижим имот за жилищно ползване, при условие че ставката не е по-ниска от 10 %.

Член 118

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за доставката на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат намалената ставка или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.

Разпоредбата на първа алинея не се прилага за доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки от 1—4 при условията на облагане с ДДС в съответствие със режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или режима за продажба на публичен търг.

Член 119

За целите на прилагането на член 118 Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за вина, произведени в земеделското стопанство от земеделски производител, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.

Член 120

Гърция може да прилага ставки до 30 % по-ниски от съответните ставки, прилагани в континенталната част на Гърция, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, и на островите Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скирос.

Член 121

Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. са разглеждали работата по договор като доставка на стоки, могат да приложат към доставката на работа по договор ставката, приложима за стоките, получени след изпълнението на работата по договор.

За целите на прилагането на първия параграф „доставката на работа по договор“ означава предаването от изпълнителя на неговия клиент на движима вещ, изработена или монтирана от изпълнителя от материали или предмети, поверени му от клиента за тази цел, независимо дали изпълнителят е предоставил някоя част от използваните материали.

Член 122

Държавите-членки могат да приложат намалена ставка за доставката на живи растения и други цветарски продукти, включително луковици, корени и други подобни, рязан цвят и декоративна зеленина, и дървесина за ползване като дърва за огрев.

ГЛАВА 5

Временни разпоредби

▼M2

Член 123

Чешката република може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи за жилищно строителство, което не се извършва като част от социална политика, с изключение на строителните материали.

▼M2 —————

▼B

Член 125

1.  Кипър може ►M2  до 31 декември 2010 г. ◄ да продължи да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на фармацевтични стоки и храни за консумация от човека, с изключение на сладолед, сладолед на клечка, замразен йогурт, сорбет и други подобни продукти и други пикантни хранителни продукти (картофени чипсове и пръчици, тестени сладкиши и други подобни продукти, опаковани за консумация от човека без допълнителна обработка).

▼M5 —————

▼M2 —————

▼M5 —————

▼M2

Член 128

1.  Полша може до 31 декември 2010 г. да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платен на предходния етап ДДС по отношение на доставката на някои книги и специализирани периодични издания.

▼M5 —————

▼M2

3.  Полша може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на хранителни продукти, както е посочено в точка 1 от приложение III.

4.  Полша може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за предоставянето на услуги, които не се извършват като част от социална политика, за строителство, обновяване и преустройство на жилища, с изключение на строителните материали, и за доставката преди първо обитаване на жилищни сгради или части от жилищни сгради, както е посочено в член 12, параграф 1, буква а).

▼B

Член 129

▼M5 —————

▼B

2.  Словения може ►M2  до 31 декември 2010 г. ◄ да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи, дейности по обновяване и поддръжка за жилищно строителство, които не се предоставят като част от социална политика, с изключение на строителни материали.

▼M2 —————

▼B

ДЯЛ IХ

ОСВОБОЖДАВАНИЯ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 131

Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.

ГЛАВА 2

Освобождавания за някои дейности от обществен интерес

Член 132

1.  Държавите-членки освобождават следните сделки:

2.  За целите на параграф 1, буква о) държавите-членки могат да въведат всякакви необходими ограничения, по-специално по отношение на броя на проявите или размера на постъпленията, който дава право на освобождаване.

Член 133

Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия:

Държавите-членки, които в съответствие с приложение Д към Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 1989 г. са прилагали ДДС за сделките, посочени в член 132, параграф 1, букви м) и н), могат също да приложат условията, предвидени в първия параграф, буква г), когато посочената доставка на стоки или услуги от публичноправни субекти е освободена от ДДС.

Член 134

Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи:

ГЛАВА 3

Освобождавания в полза на други дейности

Член 135

1.  Държавите-членки освобождават следните сделки:

2.  Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л):

Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л).

Член 136

Държавите-членки освобождават следните сделки:

▼A1

▼B

Член 137

1.  Държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки:

2.  Държавите-членки предвиждат подробните правила, регулиращи упражняването на избора по параграф 1.

Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това право на избор.

ГЛАВА 4

Освобождавания на вътреобщностни сделки

Раздел 1

Освобождавания, свързани с доставка на стоки

Член 138

1.  Държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

2.  Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки:

Член 139

1.  Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.

Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1.

2.  Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.

3.  Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или специалните режими за продажби на публични търгове.

Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба.

Раздел 2

Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки

Член 140

Държавите-членки освобождават следните сделки:

▼M6

▼B

Член 141

Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:

Раздел 3

Освобождавания на някои услуги за транспорт

Член 142

Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови.

ГЛАВА 5

Освобждавания при внос

Член 143

▼M6

1.  Държавите-членки освобождават следните сделки:

▼B

▼M7

▼M7

▼B

▼M7

▼M6

2.  Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата-членка на вноса най-малко следните данни:

Независимо от това държавите-членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи.

▼B

Член 144

Държавите-членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б).

Член 145

1.  Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.

2.  До влизането в сила на правилата, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да запазят действащите си национални разпоредби.

Държавите-членки могат да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум нарушаването на конкуренцията, и по-специално да предотвратят необлагането или двойното облагане с ДДС в Общността.

Държавите-членки могат да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване.

3.  Държавите-членки информират Комисията, която съответно информира останалите държавите-членки относно действащите разпоредби на националното законодателство, дотолкова, доколкото същите вече не са информирани и за тези, които те приемат в съответствие с параграф 2.

ГЛАВА 6

Освобождавания при износ

Член 146

1.  Държавите-членки освобождават следните сделки:

2.  Освобождаването, предвидено в параграф 1, буква в), може да бъде дадено чрез възстановяване на ДДС.

Член 147

1.  Когато доставката на стоки, посочена в член 146, параграф 1, буква б), се отнася за стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, освобождаването се прилага само ако са изпълнени следните условия:

Въпреки това, държавите-членки могат да освободят доставка с обща стойност под сумата, посочена в първа алинея, буква в).

2.  За целите на параграф 1 „пътник, която не е установен в Общността“ означава пътник, чийто постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността. В този случай „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката.

Доказателството за износ се предоставя чрез фактурата или друг документ вместо нея, потвърден от митническата служба на излизане от Общността.

Всяка държава-членка изпраща на Комисията спесимен на печатите, които използва за потвърждението, посочено във втора алинея. Комисията предава тази информация на данъчните органи на другите държави-членки.

ГЛАВА 7

Освобождавания, свързани с международен транспорт

Член 148

Държавите-членки освобождават следните сделки:

Член 149

Португалия може да третира морския и въздушния превоз между островите, съставляващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, и между тези региони и континенталната част като международен превоз.

Член 150

1.  Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.

2.  До влизането в сила на предложенията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, букви а) и б).

ГЛАВА 8

Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ

Член 151

1.  Държавите-членки освобождават следните сделки:

▼M7

▼M7

▼B

До приемането на общи данъчни разпоредби, освобождаванията, предвидени в първа алинея, са в съответствие с ограниченията, постановени от държавата-членка домакин.

2.  В случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС.

Член 152

Държавите-членки освобождават от ДДС доставката на злато за централните банки.

ГЛАВА 9

Освобождавания на доставката на услуги от посредници

Член 153

Държавите-членки освобождават доставката на услуги от посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато вземат участие в сделката, посочена в глави 6, 7 и 8, или сделките, извършвани извън Общността.

Освобождаването, посочено в първа алинея, не се прилага за туристически агенти, които от името и за сметка на пътуващите лица доставят услуги, които се извършват в други държави-членки.

ГЛАВА 10

Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки

Раздел 1

Митнически складове, складове, различни от митнически складове и други подобни режими

Член 154

За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки — местата, определени от тези държави-членки.

Член 155

Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.

Член 156

1.  Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2.  Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността.

Член 157

1.  Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2.  Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно.

Член 158

1.  Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи:

2.  Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба.

3.  За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт.

Член 159

Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158.

Член 160

1.  Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2.  Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове.

Член 161

Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях:

Член 162

Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия.

Член 163

Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане.

Раздел 2

Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки

Член 164

1.  След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца:

2.  Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца.

Член 165

Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164.

Раздел 3

Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2

Член 166

Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.

ДЯЛ Х

ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА

ГЛАВА 1

Възникване и обхват на правото на приспадане

Член 167

Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

▼M9

Член 167a

Държавите-членки могат да предвидят в рамките на незадължителен режим, че правото на приспадане за данъчнозадължените лица, чийто ДДС става изискуем единствено в съответствие с член 66, буква б), се отлага до момента, в който ДДС върху доставените стоки или услуги е платен на доставчика.

Държавите-членки, които прилагат незадължителния режим, посочен в първа алинея, определят праг за данъчнозадължените лица, използващи режима в рамките на своята територия, на основата на годишния оборот на данъчнозадълженото лице, изчислен в съответствие с член 288. Този праг не може да надвишава 500 000  EUR или тяхната равностойност в национална валута. Държавите-членки могат да повишават този праг до 2 000 000  EUR или равностойността им в национална валута, след консултиране с Комитета по ДДС. Такова консултиране с Комитета по ДДС не се изисква обаче за държави-членки, приложили праг над 500 000  EUR или техния еквивалент в национална валута към 31 декември 2012 г.

Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети съгласно първа алинея.

▼B

Член 168

Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

▼M7

Член 168а

1.  Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.

Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава-членка.

2.  Държавите-членки могат да прилагат параграф 1 също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи.

▼B

Член 169

В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:

Член 170

▼M3

Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 86/560/ЕИО ( 5 ), член 2, точка 1 и на член 3 от Директива 2008/9/ЕО ( 6 ) и член 171 от настоящата директива, не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за следните цели:

▼B

Член 171

▼M3

1.  ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, но са установени в друга държава-членка, в съответствие с подробните правила, определени в Директива 2008/9/ЕО.

▼B

2.  ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 86/560/ЕИО.

Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 86/560/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194—197 или член 199 като платец на ДДС.

▼M3

3.  Директива 86/560/ЕИО не се прилага за:

▼M3

Член 171a

Вместо да разрешат възстановяване на ДДС съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО върху онези доставки на стоки или услуги на данъчнозадължено лице, по отношение на които данъчнозадълженото лице дължи плащане на данъка съгласно членове 194—197 или член 199, държавите-членки могат да разрешат приспадане на този данък съгласно процедурата, установена в член 168. Съществуващите ограничения съгласно член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО могат да бъдат запазени.

За тази цел държавите-членки могат да изключат данъчнозадълженото лице, което дължи плащане на данъка, от процедурата по възстановяване съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО.

▼B

Член 172

1.  Всяко лице, което се счита за данъчнозадължено лице на основание на факта, че то доставя, инцидентно ново превозно средство в съответствие с условията, посочени в член 138, параграф 1 и параграф 2, буква а), в държавата-членка, в която се извършва доставката, има право да приспадне ДДС, включен в покупната цена или платен по отношение на вноса или вътреобщностното придобиване на това превозно средство до сума, ненадвишаваща сумата на ДДС, за която то би било платец, ако доставката не е освободена.

Правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само по времето на доставката на новото превозно средство.

2.  Държавите-членки определят подробните правила за изпълнение на параграф 1.

ГЛАВА 2

Пропорционално приспадане

Член 173

1.  В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.

Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице.

2.  Държавите-членки могат:

Член 174

1.  Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми:

Държавите-членки могат да включат в знаменателя сумата на субсидии, различни от тези пряко свързани с цената на доставки на стоки и услуги, посочени в член 73.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват следните суми:

3.  Когато държавите-членки упражняват правото си на избор съгласно член 191 да не изискват корекция относно дълготрайните активи, те могат да включват разпорежданията с дълготрайни активи в изчислението на подлежащата на приспадане част.

Член 175

1.  Подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.

2.  Временно определената част за дадена година се изчислява на база на сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или когато те са незначителни по размер, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите собствени прогнози.

Въпреки това, държавите-членки могат да запазят действащите към 1 януари 1979 г. правила или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили към Общността след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.

3.  Приспаданията, направени въз основа на такива предварителни части се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година.

ГЛАВА 3

Ограничения на правото на приспадане

Член 176

Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.

До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.

Член 177

След провеждане на консултации с Комитета по ДДС, всяка държава-членка може, на основание на икономическия цикъл, изцяло или частично да изключи всички или някои дълготрайни активи или други стоки от системата на приспаданията.

За да се запазят еднакви условията на конкуренция, държавите-членки могат вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, изработени от самото данъчнозадължено лице или стоките, които то е закупило в Общността, или внесло, по такъв начин, че данъкът да не надвишава сумата на ДДС, която би била начислена върху придобиването на подобни стоки.

ГЛАВА 4

Правила, регулиращи правото на приспадане

Член 178

За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

▼M9

▼B

▼M9

▼B

Член 179

Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.

Въпреки това, държавите-членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката.

Член 180

Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.

▼M9

Член 181

Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължено лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—5, да направи приспадането, посочено в член 168, буква в), по отношение на извършеното от него вътреобщностно придобиване на стоки.

▼B

Член 182

Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181.

Член 183

Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.

Въпреки това, държавите-членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна.

ГЛАВА 5

Корекции на приспаданията

Член 184

Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.

Член 185

1.  Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.

Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция.

Член 186

Държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185.

Член 187

1.  В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени.

Въпреки това, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките.

В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години.

2.  Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен — по отношение на съответната дробна част от него.

Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път.

Член 188

1.  Ако са били доставени по време на периода на корекция, дълготрайните активи се третират, все едно са били използвани за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция.

За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е облагаема.

За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от облагане с ДДС.

2.  Корекцията, предвидена в параграф 1, се извършва само веднъж по отношение на цялото време, обхванато от периода на корекцията, който остава да изтече. Въпреки това, когато доставката на дълготрайни активи е освободена от ДДС, държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, използващо съответните дълготрайни активи само за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане.

Член 189

За целите на прилагането на членове 187 и 188 държавите-членки могат да вземат следните мерки:

Член 190

За целите на членове 187, 188, 189 и 191, държавите-членки могат да считат за дълготрайни активи тези услуги, които имат характеристики, подобни на тези, които обикновено се приписват на дълготрайните активи.

Член 191

Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на членове 187 и 188 е незначителен, тази държава-членка може след провеждане на консултации с Комитета по ДДС да се въздържи от прилагането на тези разпоредби, като вземе предвид цялостния ефект на ДДС в съответната държава-членка и необходимостта за опростяване на административния ред и при условие че не се получава нарушаване на конкуренцията с това.

Член 192

Когато данъчнозадълженото лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.

ДЯЛ ХI

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

ГЛАВА 1

Задължение за плащане

Раздел 1

Лица — платци на ДДС на данъчните органи

▼M3

Член 192a

▼C2

По смисъла на настоящия раздел данъчнозадължено лице, което има постоянен обект на територията на държавата-членка, където е дължим данъкът, се счита за данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на държавата-членка, когато са изпълнени следните условия:

▼M3

▼C8

Член 193

ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199б и член 202.

▼B

Член 194

1.  Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

2.  Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1.

Член 195

ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.

▼M3

Член 196

ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка.

▼B

Член 197

1.  ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:

▼M9

▼B

2.  Където е назначен данъчен представител като лицето — платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член.

Член 198

1.  Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето — платец на ДДС.

Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка.

2.  Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето — платец на ДДС.

3.  Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.

Член 199

1.  Държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:

2.  При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.

3.  За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки:

4.  Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член.

▼M8

Член 199а

1.   ►M18  До 30 юни 2022 г. държавите членки могат да предвидят лицето — платец на ДДС, да е данъчно задълженото лице, на което се извършва която и да е от следните доставки: ◄

▼M12

1а.  Държавите членки могат да определят условията за прилагането на механизма, предвиден параграф 1.

1б.  Прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, спрямо доставките на стоки и услуги, изброени в букви в)—й) от същия параграф, е обвързано с налагането на целесъобразни и ефективни задължения за отчитане на данъчнозадължените лица, доставящи стоките или услугите, спрямо които се прилага предвиденият в параграф 1 механизъм.

▼M12

2.  Държавите членки уведомяват Комитета по ДДС за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комитета по ДДС следната информация:

▼M8

3.   ►M12  Не по-късно от 30 юни 2017 г. държавите членки, прилагащи предвидения в параграф 1 механизъм, представят на Комисията доклад въз основа на критериите за оценка, предвидени в параграф 2, буква в). ◄ В доклада се посочва ясно информацията, която трябва да се третира като поверителна, и информацията, която може да се публикува.

Докладът представя подробна оценка на цялостната ефективност и ефикасност на мярката, по-специално по отношение на:

▼M12

▼M8

▼M12

4.  Всяка държава членка, която е установила промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка със стоките или услугите, изброени в параграф 1, от датата на влизането в сила на настоящия член във връзка с такива стоки и услуги, представя на Комисията доклад по този въпрос не по-късно от 30 юни 2017 г.

5.  Преди 1 януари 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостната оценка на въздействието на предвидения в параграф 1 механизъм за борба с измамите.

▼M18

Член 199б

1.  В случаи на неотложна спешност и в съответствие с параграфи 2 и 3 държавите членки могат, чрез дерогация от член 193, да определят получателя за лице — платец на ДДС, за специфични доставки на стоки и услуги, като специална мярка по механизма за бързо реагиране (МБР) за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови щети.

Специалната мярка по МБР е предмет на подходящи мерки за контрол от страна на държавите членки по отношение на данъчно задължените лица, доставящи стоките или услугите, за които се прилага мярката, като нейното прилагане не може да надхвърля девет месеца.

2.  Държава членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1, изпраща уведомление до Комисията, като използва стандартния формуляр, установен в съответствие с параграф 4, и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави членки. Държавата членка предоставя на Комисията информация, в която посочва засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея, изразяващи се в значителни и непоправими финансови щети. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава членка в срок от две седмици от получаването на уведомлението и посочва каква допълнителна информация е необходима. Всякаква допълнителна информация, предоставена от съответната държава членка на Комисията, се изпраща едновременно с това и на всички други държави членки. Ако предоставената допълнителна информация е недостатъчна, Комисията информира съответната държава членка за това в срок от една седмица.

Държавата членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1 от настоящия член, подава едновременно с това и заявление до Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 395, параграфи 2 и 3.

В случаи на неотложна спешност съгласно параграф 1 от настоящия член процедурата, предвидена член 395, параграфи 2 и 3, приключва в срок от шест месеца от датата на получаване на заявлението от Комисията.

3.  След като Комисията получи цялата информация, която смята за необходима за оценка на уведомлението, посочено в параграф 2, първа алинея, тя уведомява държавата членка за това. Когато Комисията възрази срещу специалната мярка по МБР, тя изготвя отрицателно становище в срок от един месец от това уведомление и информира съответната държава членка и Комитета по ДДС за това. Когато Комисията няма възражения, тя потвърждава това на съответната държава членка и на Комитета по ДДС в писмена форма и в същия срок. Държавата членка може да приеме специалната мярка по МБР от датата на получаване на това потвърждение. При оценката на уведомлението Комисията взема предвид мненията на всяка друга държава членка, изпратени до нея в писмена форма.

4.  Комисията приема акт за изпълнение, с който се утвърждава стандартен формуляр за подаване на уведомлението за специалната мярка по МБР, посочено в параграф 2, и на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в параграф 5.

5.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ), като за тази цел комитет е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета ( 9 ).

6.  Специалната мярка по МБР по параграф 1 се прилага до 30 юни 2022 г.

▼M20

Член 199в

1.  Чрез дерогация от член 193, до 30 юни 2022 г. всяка държава членка може да въведе общ механизъм за обратно начисляване (ОМОН) относно доставките, които не са трансгранични, като предвиди, че лицето – платец на ДДС, е данъчно задълженото лице, което е получател на (всички) доставки на стоки и услуги на стойност над прага от 17 500  EUR за сделка.

Всяка държава членка, която желае да въведе ОМОН, трябва да отговаря на всяко едно от следните условия:

Към искането, посочено в параграф 3, държавата членка прилага изчислението за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС по метода и въз основа на данните, представени в доклада за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС, публикуван от Комисията, както е посочено във втора алинея, буква а) от настоящия параграф.

2.  Държавите членки, които прилагат ОМОН, въвеждат подходящи и ефективни задължения за електронно отчитане за всички данъчнозадължени лица, и по-конкретно за данъчнозадължените лица, доставящи или получаващи стоките или услугите, за които се прилага ОМОН, така че да се осигури ефективното функциониране и проследяване на прилагането на ОМОН.

3.  Държавите членки, които желаят да прилагат ОМОН, подават искане до Комисията и представят следната информация:

Ако Комисията прецени, че не разполага с цялата необходима информация, тя изисква допълнителна информация, включително относно базовите методи, допускания, проучвания и други подкрепящи документи, в срок от един месец от получаване на искането. Държавата членка, подала искането, предоставя изисканата информация в срок от един месец от получаване на уведомлението.

4.  Когато прецени, че дадено искане отговаря на изискванията по параграф 3, Комисията представя предложение на Съвета не по-късно от три месеца след като е получила цялата необходима информация. Въз основа на такова предложение на Комисията Съветът може с единодушие да разреши на подалата искане държава членка да прилага ОМОН. Когато прецени, че дадено искане не отговаря на предвидените в параграф 3 изисквания, Комисията в рамките на същия на срок съобщава основанията си на подалата искане държава членка и на Съвета.

5.  Най-рано шест месеца след влизането в сила на първото решение за изпълнение, с което на държава членка се разрешава да прилага ОМОН, когато е установено значително отрицателно въздействие върху вътрешния пазар в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, Комисията, не по-късно от три месеца след като е получила цялата необходима информация, предлага да бъдат отменени всички решения за изпълнение, посочени в параграф 4,. Отменянето на тези решения се счита за прието от Съвета, освен ако Съветът не реши с единодушие да отхвърли предложението на Комисията в срок от 30 дни след приемането му от Комисията.

Смята се, че е установено значително отрицателно въздействие, когато са изпълнени следните условия:

6.  Държавите членки, които прилагат ОМОН, предоставят следната информация в електронен формат на всички държави членки:

Информацията, посочена в първа алинея, букви а) и б) се подава не по-късно от три месеца след въвеждането на ОМОН и се актуализира на всеки три месеца след това. Информацията, посочена в първа алинея, буква в) се подава не по-късно от девет месеца след въвеждането на ОМОН и се актуализира на всеки три месеца след това.

Държавите членки, които прилагат ОМОН, представят на Комисията междинен доклад най-късно в срок от една година от началото на прилагането на ОМОН. В този доклад се включва подробна оценка на ефективността на ОМОН. Три месеца след края на прилагането на ОМОН държавите членки, които прилагат ОМОН, представят окончателен доклад за общото му въздействие.

7.  Държавите членки, които не прилагат ОМОН, представят на Комисията междинен доклад за въздействието на тяхна територия от прилагането на ОМОН в други държави членки. Този доклад се представя на Комисията в рамките на три месеца след като ОМОН е бил прилаган за период от най-малко една година в една държава членка.

Ако най-малко една държава членка прилага ОМОН, държавите членки, които не прилагат ОМОН, до 30 септември 2022 г. представят на Комисията окончателен доклад за въздействието на тяхна територия от прилагането на ОМОН в други държави членки.

8.  В докладите, посочени в параграф 6, държавите членки оценяват въздействието от прилагането на ОМОН въз основа на следните критерии за оценка:

9.  В докладите, посочени в параграф 7, държавите членки оценяват въздействието от прилагането на ОМОН въз основа на следните критерии за оценка:

▼B

Член 200

ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.

Член 201

При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса.

Член 202

ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161.

Член 203

ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.

Член 204

1.  Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС.

Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО ( 10 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета ( 11 ), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.

▼M3

Държавите-членки обаче не могат да прилагат посочената във втората алинея възможност по отношение на неустановено в рамките на Общността данъчнозадължено лице по смисъла на член 358а, точка 1, което е решило да ползва специалния режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги.

▼B

2.  Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.

Член 205

При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.

Раздел 2

Режими за плащане

Член 206

Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания.

Член 207

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.

Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.

Член 208

Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел.

Член 209

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.

Член 210

Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), iii).

Член 211

Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки.

По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.

Член 212

Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна.

ГЛАВА 2

Идентификация

Член 213

1.  Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.

Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.

2.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, прстанат да бъдат изпълнени.

Член 214

1.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

▼M3

▼B

2.  Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12.

Член 215

Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 — alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка.

Независимо от това Гърция може да използва префикса „EL“.

Член 216

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402.

ГЛАВА 3

Фактуриране

Раздел 1

Определение

▼M9

Член 217

За целите на настоящата директива „електронна фактура“ означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно настоящата директива, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат.

▼B

Раздел 2

Понятие за фактура

Член 218

За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава.

Член 219

Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.

Раздел 3

Издаване на фактури

▼M16

Член 219а

1.  За фактурирането се прилагат правилата, приложими в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 за фактурирането се прилагат следните правила:

3.  Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат, без да се засягат членове 244 — 248.

▼M9

Член 220

1.  Всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура или от самия него, или от негов клиент, или от негово име и за негова сметка от трето лице по отношение на изброените по-долу:

2.  Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга член 221, параграф 2, не се изисква издаването на фактура по отношение на доставки на услуги, освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж).

▼M9

Член 220a

1.  Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава опростени фактури във всеки един от следните случаи:

2.  Държавите-членки не дават право на данъчнозадължените лица да издават опростена фактура, когато се изисква фактурите да бъдат издадени в съответствие с член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

▼M9

Член 221

1.  Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани съгласно член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, различни от тези, посочени в член 220, параграф 1.

2.  Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, които са установили стопанската си дейност на тяхна територия или притежават постоянен обект на тяхна територия, от който извършват доставката, задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани в член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж), и които тези данъчнозадължени лица са извършили на тяхна територия или извън Общността.

▼A1

3.  Държавите-членки могат да освободят данъчно задължените лица от задължението, установено в член 220, параграф 1 или член 220а, за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които същите са извършили на тяхна територия и които са освободени от облагане, независимо дали с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, член 132, член 135, параграф 1, букви з) - л), членове 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380—390в.

▼M9

Член 222

За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на услуги, за които съгласно член 196 клиентът плаща ДДС, фактура се издава не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.

За други доставки на стоки или услуги държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица срок за издаване на фактурите.

Член 223

Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава сборни фактури, които отразяват подробно няколко отделни доставки на стоки или услуги, при условие че ДДС върху доставките, отразени в сборната фактура, става изискуем през същия календарен месец.

Без да се засяга член 222, държавите-членки могат да позволят сборните фактури да включват доставки, за които е станал изискуем ДДС през период, по-дълъг от един календарен месец.

Член 224

Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите. Държавите-членки могат да изискват такива фактури да бъдат издавани от името и за сметка на данъчнозадълженото лице.

Член 225

Държавите-членки могат да налагат специални условия на данъчнозадължените лица, в случаите когато третото лице или клиентът, който издава фактурите, е установен в държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕC ( 12 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 ( 13 ).

▼B

Раздел 4

Съдържание на фактурите

Член 226

Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:

▼M9

▼B

▼M9

▼M9

▼M9

▼B

▼M9

▼B

▼M9

Член 226a

Когато фактурата е издадена от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, където е дължим данъкът или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и което извършва доставка на стоки или услуги за клиент, който е платец на ДДС, данъчнозадълженото лице може да пропусне данните, посочени в член 226, точки 8, 9 и 10, и вместо тях да посочи, в зависимост от количеството или обхвата на доставяните стоки или услуги и тяхното естество, данъчната основа на тези стоки или услуги.

Член 226б

Държавите-членки изискват най-малкото следните данни по отношение на опростените фактури, издадени съгласно член 220а и член 221, параграфи 1 и 2:

Държавите-членки не могат да изискват данни на фактурите, различни от посочените в членове 226, 227 и 230.

▼B

Член 227

Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4.

▼M9 —————

▼B

Член 229

Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани.

▼M9

Член 230

Сумите, посочени във фактурата, могат да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на ДДС, който се плаща или коригира, е изразен в националната валута на държавата-членка, като се използва предвидения в член 91 механизъм на конвертиране на обменния курс.

▼M9 —————

▼B

Раздел 5

▼M9

Фактури на хартиен носител и електронни фактури

Член 232

Електронно издадена фактура се използва, при условие че се приема от получателя.

Член 233

1.  Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, са гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранението на фактурата.

Всяко данъчнозадължено лице определя начина, по който да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това може да се осъществи чрез какъвто и да било контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги.

„Автентичност на произхода“ означава уверение на самоличността на доставчика или на издаващия фактурата.

„Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието, изисквано по настоящата директива, не е променено.

2.  Освен чрез вида контрол на стопанската дейност, описан в параграф 1, следните примери представляват примери за технологии, които гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронна фактура:

▼M9 —————

▼M9

Член 235

Държавите-членки могат да установят специални условия за електронните фактури, издадени във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003.

Член 236

Когато партиди от няколко електронни фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно.

Член 237

Най-късно до 31 декември 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостна оценка, изготвен въз основа на независимо икономическо проучване, относно въздействието на правилата за фактуриране, приложими от 1 януари 2013 г., и по-специално относно степента, в която те действително са довели до намаляване на административната тежест за предприятията, придружен при необходимост от подходящо предложение за изменение на съответните правила.

▼B

Раздел 6

Мерки за опростяване

Член 238

▼M9

1.  След консултация с Комитета по ДДС държавите-членки могат, в съответствие с определените от тях условия, да изискат при доставки на стоки или услуги във фактурите да се вписва само информацията, посочена в член 226б, в следните случаи:

▼M9 —————

▼M9

3.  Опростеният режим, предвиден в параграф 1, не се прилага, когато фактурите се изисква да бъдат издадени съгласно член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

▼B

Член 239

В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки.

Член 240

Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни:

ГЛАВА 4

Счетоводна отчетност

Раздел 1

Определение

Член 241

За целите на настоящата глава „съхранение на фактура в електронна среда“ означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства.

Раздел 2

Общи задължения

Член 242

Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

▼M9

Член 243

1.  Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от него или от негово име до местоназначение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността, за целите на сделки, състоящи се в оценка, работа по или временно ползване на тези стоки, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з).

2.  Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да се позволи идентификацията на стоките, изпратени до него от друга държава-членка от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка или от негово име, и използвани за услуги, състоящи се в оценка или работа по тези стоки.

▼B

Раздел 3

Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури

Член 244

Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило.

Член 245

1.  За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях.

2.  Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия.

Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим „онлайн“ до съответните данни.

▼M9 —————

▼B

Член 247

1.  Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.

▼M9

2.  За да осигури спазването на изискванията, установени в член 233, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранявани чрез електронни средства, държавата-членка може да изисква данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и целостта на тяхното съдържание, както е предвидено в член 233, също да се съхраняват чрез електронни средства.

3.  Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактури в държава, където не съществува правен инструмент за взаимна помощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, сваляне на данни и използване.

▼B

Член 248

Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица.

Раздел 4

Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка

▼M9

Член 248a

За целите на контрола и по отношение на фактури за доставки на стоки или услуги на тяхна територия и на фактури, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхна територия, държавите-членки могат да изискат, за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи, превода им на своите официални езици. Въпреки това държавите-членки не могат да налагат общо изискване фактурите да бъдат превеждани.

▼M9

Член 249

За целите на контрола, когато данъчнозадължено лице съхранява издадени или получени от него фактури, с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до съответните данни, компетентните органи на държавата-членка, в която е установено лицето, а когато ДДС е дължим в друга държава-членка — компетентните органи на последната, имат право на достъп до фактурите, както и правото да ги свалят и използват.

▼B

ГЛАВА 5

Данъчни декларации

Член 250

1.  Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.

2.  Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията по ДДС, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.

Член 251

В допълнение на информацията, посочена в член 250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период, показва следното:

Член 252

1.  Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.

2.  Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.

Държавите-членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година.

Член 253

Швеция може да прилага опростена процедура за малките и средни предприятия, при което данъчнозадълженото лице, което извършва само сделки, облагаеми само на национално ниво, може да представя справки-декларации за ДДС три месеца след края на годишния период за преките данъци.

Член 254

В случая на доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, предвидени по член 138, параграф 2, буква а) от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, за клиент, който не е идентифициран за целите на ДДС, или от данъчнозадължено лице, както е дефинирано в член 9, параграф 2, държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира, че продавачът е съобщил цялата информация, необходима, за да позволи прилагането ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

Член 255

Когато държавите-членки определят клиент за инвестиционно злато, като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1, или ако в случая на злато като материал, полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2, да определят клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат мерките, необходими за да се осигури спазването от негова страна на задълженията, свързани с представянето на справка-декларация за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.

Член 256

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да осигурят спазването от лицата, които се считат за платци на ДДС вместо дадено данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхната територия, в съответствие с членове 194—197 и член 204, на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.

Член 257

Държавите-членки предприемат мерките, необходими за да осигурят спазването от данъчно незадължените юридически лица, които са платци на ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на стоки, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.

Член 258

Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътреобщностно придобиване на продукти, подлежащи на облагане с акциз, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), iii).

Член 259

Държавите-членки могат да изискват от лицата, извършващи вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), ii), когато подават справки-декларации за ДДС, да предоставят цялата необходима информация за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

Член 260

Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вноса на стоки.

Член 261

1.  Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица да представят справки-декларации, които показват цялата подробна информация, специфицирана в членове 250 и 251 по отношение на всички сделки, извършени през предходната година. Тази справка-декларация дава цялата информация, необходима за всякакви корекции.

2.  Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, които те установяват.

ГЛАВА 6

▼C1

Обобщени декларации

▼M3

Член 262

Всяко данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, представя ►C4  обобщена декларация ◄ за следното:

▼M4

Член 263

1.   ►C1  Обобщената декларация ◄ се изготвя за всеки календарен месец в срок, който не превишава един месец, и в съответствие с процедурите, които се определят от държавите-членки.

1а.  Независимо от това държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължените лица — при условията и ограниченията, които те могат да определят — да представят ►C1  обобщените декларации ◄ за всяко календарно тримесечие в срок, който не превишава един месец, считано от края на тримесечието, когато общата стойност за трите месеца без ДДС на доставките на стоки по член 264, параграф 1, буква г) и член 265, параграф 1, буква в) не надхвърля нито за съответното тримесечие, нито за никое от четирите предходни тримесечия, сумата 50 000 EUR или нейната равностойност в национална валута.

Предвидената в първата алинея възможност престава да се прилага при изтичане на месеца, по време на който общата стойност без ДДС на доставките на стоки по член 264, параграф 1, буква г) и член 265, параграф 1, буква в) надхвърли за текущото тримесечие сумата от 50 000 EUR или нейната равностойност в национална валута. В такъв случай се изготвя ►C5  обобщена декларация ◄ за месеца или месеците, изминали от началото на тримесечието в срок, който не превишава един месец.

1б.  До 31 декември 2011 г. държавите-членки могат да определят предвидената в параграф 1а сума на 100 000 EUR или нейната равностойност в национална валута.

1в.  При евентуално определените условия и ограничения държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължените лица при доставки на услуги по член 264, параграф 1, буква г) да представят ►C1  обобщените декларации ◄ за всяко календарно тримесечие в срок, който не превишава един месец, считано от края на тримесечието.

В частност, държавите-членки могат да изискат от данъчнозадължените лица, които осъществяват доставки на стоки или предоставят услуги по смисъла на член 264, параграф 1, буква г), да представят ►C1  обобщената декларация ◄ в срок, определен посредством прилагането на параграфи 1—1б.

2.  Държавите-членки разрешават и могат да изискват посочената в параграф 1 ►C5  обобщена декларация ◄ да бъде представена по електронен път в съответствие с определените от тях условия.

▼B

Член 264

1.   ►C1  Обобщената декларация ◄ следва да съдържа следната информация:

▼M3

▼B

▼M3

▼B

▼M4

2.  Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1в, през който ДДС е станал изискуем.

Стойността, посочена в параграф 1, буква е), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1в, през който лицето, придобило стоките, е било уведомено за корекцията.

▼B

Член 265

1.  В случай на вътреобщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 42, данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, която му е дала идентификационния номер по ДДС, под който същото е осъществило такива придобивания, посочва ясно следната информация в ►C1  обобщената декларация ◄ :

▼M4

2.  Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1б, през който ДДС е станал изискуем.

▼B

Член 266

Чрез дерогация от членове 264 и 265, държавите-членки могат да предвидят в ►C1  обобщените декларации ◄ да се предоставя допълнителна информация.

Член 267

Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че лицата, които съгласно членове 194 и 204 се считат за задължени да плащат ДДС вместо данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхна територия, спазват задължението за представяне на ►C1  обобщена декларация ◄ , както е предвидено в настоящата глава.

Член 268

Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, които извършват на тяхна територия вътреобщностни придобивания на стоки или сделки, третирани като такива съгласно членове 21 или 22, да представят извлечения, даващи подробна информация за такива придобивания, при условие обаче, че такива извлечения не се изискват по отношение на период по-малък от 1 месец.

Член 269

Съветът може с единодушие по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специалните мерки, предвидени в членове 270 и 271 за опростяване на задължението, предвидено в настоящата глава, за предоставяне на ►C1  обобщена декларация ◄ . Такива мерки не могат да поставят под риск правилния контрол на вътреобщностните сделки.

Член 270

По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължени лица да представят годишни ►C1  обобщени декларации ◄ , които да указват идентификационния номер по ДДС в друга държава-членка на лицата, на които тези данъчнозадължени лица са доставили стоки в съответствие с условията, предвидени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), когато данъчнозадължените лица отговарят на следните условия:

Член 271

По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки, които определят данъчен период, по-голям от три месеца, за който данъчнозадължените лица трябва да представят справка-декларацията за ДДС, предвиден в член 250, могат да разрешат на тези лица да представят ►C1  обобщени декларации ◄ за същия период, когато тези данъчнозадължени лица отговарят на следните три условия:

ГЛАВА 7

Други разпоредби

Член 272

1.  Държавите-членки могат да освободят следните данъчнозадължени лица от определени или от всички задължения, посочени в глави 2—6:

▼M9

Държавите-членки не могат да освобождават данъчнозадължените лица, посочени в първа алинея, буква б), от задълженията за издаване на фактури, установени в глава 3, раздели 3—6 и глава 4, раздел 3.

▼B

2.  Ако държавите-членки упражнят правото на избор съгласно параграф 1, първа алинея, буква д), те предприемат необходимите мерки, за да осигурят правилното прилагане на преходните режими за данъчно облагане на вътреобщностни сделки.

3.  Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица, различни от тези, посочени в параграф 1, от някои от задълженията за счетоводна отчетност, посочени в член 242.

Член 273

Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.

ГЛАВА 8

Задължения, свързани с определен внос и износ

Раздел 1

Внос

Член 274

Членове 275, 276 и 277 се прилагат по отношение на вноса на стоки в свободно обращение, които влизат в Общността от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.

Член 275

Формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.

Член 276

Когато изпращането или превозът на стоки, посочени в член 274, завършва извън държавата-членка, където те са влезли в Общността, те са в обращение в рамките на Общността съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, установена от действащите митнически разпоредби на Общността, доколкото те подлежат на деклариране, с което се поставят под тази процедура при влизането им в Общността.

Член 277

Когато, при влизането им в Общността, стоките, посочени в член 274, са в една от ситуациите, която им дава правото, ако бяха внесени по смисъла на първия параграф от член 30, да бъдат обхванати от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че стоките могат да останат в Общността при същите условия, както тези, предвидени за прилагане на тези режими или ситуации.

Раздел 2

Износ

Член 278

Членове 279 и 280 се прилагат по отношение на износа на стоки в свободно обращение, които се изпращат или превозват от държава-членка към трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.

Член 279

Формалностите, свързвани с износа на стоки, посочени в член 278, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за износа на стоки от митническата територия на Общността.

Член 280

В случая когато стоки са били временно изнесени от Общността, за да бъдат обратно внесени, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че при обратния им внос в Общността за такива стоки се прилагат от същите разпоредби, които биха се прилагали, ако те са били временно изнесени от митническата територия на Общността.

ДЯЛ ХII

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

ГЛАВА 1

Специален режим за малки предприятия

Раздел 1

Опростена процедура за начисляване и събиране на данък

Член 281

Държавите-членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка.

Раздел 2

Освобождавания или прагови освобождавания

Член 282

Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия.

Член 283

1.  Режимите, предвидени в настоящия раздел, не се прилагат по отношение на следните сделки:

2.  Държавите-членки могат да изключат сделки, различни от посочените в параграф 1, от режимите, предвидени в настоящия раздел.

Член 284

1.  Държава-членка, която е упражнила възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и процедури за приложение на общата система на данъка върху добавената стойност ( 16 ) за въвеждането на освобождавания от данък или прагово освобождаване, може да ги запази, както и режимите за прилагането им, ако те са съобразени с правилата за ДДС.

2.  Държави-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница до 5 000 EUR.

Държавите-членки, които са прилагали прагово освобождаване, не могат нито да повишат горната граница за прагово освобождаване, нито да дадат по-благоприятни условия за разрешаването им.

Член 285

Държавите-членки, които не са упражнили възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО, могат да освободят данъчнозадължените лица, чиито годишен оборот не е по-висок от 5 000 EUR или равностойността им в национална валута.

Държавите-членки, посочени в първия параграф, могат да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот превишава горната граница, определена от тях за тяхното прилагане.

Член 286

Държавите-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е бил равен или по-висок от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница, за да поддържат реалната ѝ стойност.

Член 287

Държавите-членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:

▼M7

▼A1

▼B

Член 288

Оборотът, който служи за критерий при прилагане на режимите, предвидени в настоящия раздел, се състои от следните суми, без ДДС:

Въпреки това, разпореждането с материални и нематериални дълготрайни капиталови активи на предприятие не се отчита за целите на изчисляване на оборота.

Член 289

Данъчнозадължените лица, които са освободени от ДДС, нямат право да приспадат ДДС в съответствие с членове 167—171 и членове 173—177 и могат да не посочват ДДС в техните фактури.

Член 290

Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.

Член 291

При спазване на разпоредбите на член 281, данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на ДДС.

Член 292

Режимите, предвидени в настоящия раздел, се прилагат до дата, която се определя от Съвета в съответствие с член 93 от Договора, която не може да бъде по-късно от датата, на която влиза в сила окончателният режим, посочен в член 402.

Раздел 3

Докладване и преразглеждане

Член 293

На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:

Член 294

Съветът решава, в съответствие с член 93 от Договора, дали специалният режим за малките предприятия е необходим при окончателния режим и ако е подходящо, установява единни граници и условия за прилагането на този режим.

ГЛАВА 2

Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители

Член 295

1.  За целите на настоящата глава се прилагат следните дефиниции:

2.  Когато земеделският производител обработва, като използва средства, обикновено използвани в земеделски, горски, или рибни предприятия, продукти, получени най-вече от неговото земеделско производство, такива дейности по обработката се третират като дейности на земеделско производство, както са изброени в приложение VII.

Член 296

1.  Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите-членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.

2.  Всяка държава-членка може да изключи от режима на единна ставка определени категории земеделски производители, както и земеделски производители, за които прилагането на общия режим по ДДС, или на опростените процедури, предвидени в член 281, едва ли ще породи административни трудности.

3.  Всеки земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, може да избере, при спазване на правилата и условията, които се определят от всяка държава-членка, прилагането или на общия режим за ДДС, или, в зависимост от случая, на опростените процедури, предвидени в член 281.

Член 297

Където е необходимо, държавите-членки фиксират процентите на компенсацията по единната ставка. Те могат да фиксират различни проценти за горското стопанство, за различните подразделения на селското стопанство и за рибното стопанство.

Държавите-членки нотифицират Комисията за процентите на компенсацията по единната ставка, фиксирани съгласно първия параграф, преди да ги приложат.

Член 298

Процентите на компенсацията по единната ставка се изчисляват на база на макроикономическите статистически данни само за земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, за предходните три години.

Процентите могат да се закръгляват нагоре или надолу до най-близкия половин процентен пункт. Държавите-членки могат, също така, да намалят процента до нулева ставка.

Член 299

Процентите на компенсацията по единната ставка не могат да имат ефект на получаване от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на възстановени данъци, по-големи от начисления ДДС върху входящите ресурси.

Член 300

Процентите на компенсацията по единната ставка се прилагат към цените, без ДДС, на следните стоки и услуги:

Член 301

1.  В случая на доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, специфицирани в член 300, държавите-членки предвиждат компенсацията по единната ставка да се изплаща или от клиента, или от държавните органи.

2.  По отношение на всяка доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, различни от посочените в член 300, се приема, че компенсацията по единната ставка се изплаща от клиента.

Член 302

Ако даден земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, има право на компенсация по единната ставка, той няма право на приспадане на ДДС по отношение на дейности, обхванати от този режим на единна ставка.

Член 303

1.  Когато данъчнозадълженият клиент плаща компенсация по единна ставка съгласно член 301, параграф 1, той има право съгласно условията, предвидени в членове 167, 168 и 169 и членове 173—177, и процедурите, предвидени от държавите-членки, да приспадне размера на компенсацията от ДДС, за който е задължен в държавата-членка, в която се извършват неговите обложени сделки.

2.  Държавите-членки възстановяват на клиента сумата на компенсацията по единна ставка, която е платил по отношение на всяка от следните сделки:

3.  Държавите-членки установяват метода, по който ще се извършва възстановяването на данък, предвидено в параграф 2. По-специално те могат да прилагат разпоредбите на Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО.

Член 304

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да проверяват плащанията на компенсацията по единна ставка на земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.

Член 305

Винаги когато държавите-членки прилагат този режим на единна ставка, те предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че доставките на земеделски продукти между държавите-членки, извършвани съгласно условията, специфицирани в член 33, винаги се облагат по един и същи начин, независимо дали доставката се извършва от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, или от друго данъчнозадължено лице.

ГЛАВА 3

Специален режим за туристически агенти

Член 306

1.  Държавите-членки прилагат специален режим за ДДС в съответствие с настоящата глава, по отношение на сделките, извършвани от туристически агенти, които работят с клиенти от свое собствено име и при предоставянето на туристически услуги използват доставки на стоки или услуги, предоставяни от други данъчнозадължени лица.

Този специален режим не се прилага по отношение на туристически агенти, когато те действат само като посредници и за които се прилага от член 79, първа алинея, буква в) за целите на изчисляването на данъчната основа.

2.  За целите на настоящата глава туроператорите се считат за туристически агенти.

Член 307

Сделките, извършвани в съответствие с условията, предвидени в член 306, от туристически агент във връзка с пътуване, се считат за единична услуга, предоставяна от туристическия агент на пътуващото лице.

Единичната услуга е облагаема в държавата-членка, в която туристическият агент е установил дейността си, или има постоянен обект, от който туристическият агент е извършил доставката на услуги.

Член 308

Данъчната основа и цената без ДДС по смисъла на член 226, точка 8 по отношение на единичната услуга, предоставена от туристическия агент, е надбавката на туристическия агент, т.е. разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице.

Член 309

Ако сделките, възложени от туристическия агент на други данъчнозадължени лица, се извършват от такива лица извън Общността, доставката на услуги, извършвана от туристическия агент, се третира като междинна дейност, освободена от облагане съгласно член 153.

Ако сделките се извършват както вътре, така и извън Общността, от данък може да бъде освободена само частта от услугата на туристическия агент, свързана със сделки извън Общността.

Член 310

ДДС, начислявано на туристическия агент от други данъчнозадължени лица по отношение на сделки, които се разглеждат в член 307 и които са за пряко ползване от пътуващото лице, не подлежи на приспадане или възстановяване в никоя държава-членка.

ГЛАВА 4

Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети

Раздел 1

Дефиниции

Член 311

1.  За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:

2.  Държавите-членки не са длъжни да третират като произведения на изкуството предметите, изброени в част А, точка 5, 6 или 7 от приложение IХ.

3.  Договорът, съгласно който за продажбата е дължима комисиона, както е посочено в параграф 1, точка 7, трябва да предвижда, че организаторът на продажбата трябва да предложи стоките на публичен търг от свое собствено име, но в полза на своя наредител и че е длъжен да предаде стоките от свое собствено име, но в полза на своя наредител на оферента, предложил най-високата цена на публичния търг.

Раздел 2

Специални режими за данъчнозадължени дилъри

Подраздел 1

Режим за облагане на маржа на печалбата

Член 312

За целите на настоящия раздел се прилагат следните дефиниции:

Член 313

1.  По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите-членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел.

2.  До приемането на окончателния режим, посочен в член 402, режимът по параграф 2 от настоящия член не се прилага по отношение на доставката на нови превозни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

Член 314

Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:

Член 315

Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.

Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.

Член 316

1.  Държавите-членки дават на данъчнозадължените дилъри правото на избор дали да прилагат режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на следните сделки:

2.  Държавите-членки установяват подробните правила за упражняване на правото на избор, предвидено в параграф 1, които при всички случаи обхващат период от най-малко две календарни години.

Член 317

Ако данъчнозадължен дилър упражни правото на избор съгласно член 316, данъчната основа се определя в съответствие с член 315.

По отношение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадълженият дилър е внесъл лично, покупната цена, която се взема пред вид при изчисляването на маржа на печалбата, е равна на данъчната основа за вноса, определена в съответствие с членове 85—89, плюс ДДС, дължим или платен върху вноса.

Член 318

1.  За да се опрости процедурата по събирането на данъка и след като се консултират с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че за определени сделки или за определени категори данъчнозадължени дилъри, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, по режима за облагане на маржа на печалбата ще се определят за всеки данъчен период, през който данъчнозадълженият дилър трябва да представя справка-декларацията за ДДС, посочена в член 250.

В случай че бъде приета такава разпоредба в съответствие с първата алинея, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, за които се прилага една и съща данъчна ставка, е общият марж на печалбата, получен от данъчнозадължения дилър, намален с размера на ДДС, свързан с този марж.

2.  Общият марж на печалбата е равен на разликата между следните две суми:

3.  Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, посочени в параграф 1, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни загуби.

Член 319

Данъчнозадълженият дилър може да прилага общите данъчни режими за всяка доставка, обхваната от режима за облагане на маржа на печалбата.

Член 320

1.  Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношнение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадължения дилър е внесъл лично, същият има право да приспадне от дължимия от него ДДС, платения при вноса ДДС.

Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношение на доставката на произведение на изкуството, доставено му от неговия автор, от правоприемниците на същия, или от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, той има право да приспадне от дължимия от него ДДС, дължимия или платен ДДС по отношение на доставеното му произведение на изкуството.

2.  Право на приспадане възниква в момента когато ДДС, дължим за доставката, по която данъчнозадълженият дилър избира да прилага общите данъчни режими, стане изискуем.

Член 321

Ако се извършва съгласно условията, определени в членове 146, 147, 148 или 151, доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, обект на режима за облагане на маржа на печалбата, е освободена.

Член 322

Дотолкова, доколкото стоките се използват като доставки, извършвани от него, които са обект на режима за облагане на маржа на печалбата, данъчнозадълженият дилър може да не приспада следните от ДДС, дължим от него:

Член 323

Данъчнозадължените лица нямат право да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен по отношение на стоки, доставени им от данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър попада под режима за облагане на маржа на печалбата.

Член 324

Когато данъчнозадълженият дилър прилага както общите данъчни режими, така и режима за облагане на маржа на печалбата, той трябва да показва поотделно в своята отчетност сделките, които попадат под всеки от тези режими, в съответствие с правилата, установени от държавите-членки.

Член 325

Данъчнозадълженият дилър не може да отчита поотделно на фактурите, които издава, ДДС, свързан с доставките на стоки, за които той прилага режима за облагане на маржа на печалбата.

Подраздел 2

Преходен режим за превозни средства втора употреба

Член 326

Държавите-членки, които са прилагали към 31 декември 1992 г. специален данъчен режим, различен от режима за облагане на маржа на печалбата, по отношение на доставките от данъчнозадължени дилъри на превозни средства втора употреба, могат, до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402, да продължат да прилагат този режим дотолкова, доколкото той спазва, или е изменен, така че да спазват, условията, изложени в настоящия подраздел.

На Дания се разрешава да въведе данъчния режим, посочен в първия параграф.

Член 327

1.  Настоящият преходен режим се прилага по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата.

2.  Настоящият преходен режим не се прилага по отношение на доставките на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

3.  За целите на параграф 1, сухопътните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква а), се считат за превозни средства втора употреба, когато те са стоки втора употреба, които не отговарят на необходимите условия, за да бъдат считани за нови превозни средства.

Член 328

ДДС, дължим за всяка доставка, посочена в член 327, е равен на размера на ДДС, който би бил дължим ако тази доставка подлежеше на общите режими за облагане с ДДС, намален с размера на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство.

Член 329

Размерът на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство, се изчислява по следния метод:

Член 330

ДДС, дължим за всяка доставка на превозно средство, както е посочено в член 327, параграф 1, определен в съответствие с член 328, не може да бъде по-малко от размера на ДДС, който би бил дължим, ако тази доставка подлежеше на режима за облагане на маржа на печалбата.

Държавите-членки могат да предвидят, че ако доставката попада под режима за облагане на маржа на печалбата, маржът не може да бъде под 10 % от продажната цела по смисъла на член 312, точка 1.

Член 331

Данъчнозадължените лица не могат да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен за превозните средства втора употреба, доставени им от данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър подлежи на ДДС в съответствие с настоящите преходи режими.

Член 332

Данъчнозадълженият дилър не може да впише отделно във фактурите, които издава, ДДС във връзка с доставките, по отношение на които той прилага настоящия преходен режим.

Раздел 3

Специален режим за продажба чрез публичен търг

Член 333

1.  Съгласно разпоредбите на настоящия раздел държавите-членки могат да прилагат специален режим за облагане на маржа на печалбата, получена от организатор на продажба чрез публичен търг във връзка с доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети от този организатор, действащ от свое собствено име и в полза на лицата, посочени в член 334, в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки чрез публичен търг е дължима комисиона.

2.  Режимът, посочен в параграф 1, не се прилага по отношение на доставката на нови транспортни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

Член 334

Настоящият специален режим се прилага по отношение на доставки, извършвани от организатор на продажби чрез публични търгове, действащ от свое собствено име и в полза на едно от следните лица:

Член 335

Доставката на стоки на данъчнозадължено лице, което действа като организатор на продажби чрез публични търгове, се счита за състояла се, когато се осъществи продажбата на тези стоки чрез публичен търг.

Член 336

Данъчната основа по отношение на всяка доставка на стоки, посочени в настоящия раздел, е общата сума, фактурирана от организатора на публичния търг на купувача в съответствие с член 339, минус следните:

Член 337

Нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, е равна на разликата между цената на стоките, постигната на публичния търг, и размера на комисионата, която е получена или която ще бъде получена от организатора на публичния търг от неговия наредител в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисиона.

Член 338

Организаторите на публични търгове, които доставят стоки в съответствие с условията, предвидени в членове 333 и 334, трябва да посочват в своите сметки и временни сметки следната информация:

Сумите, посочени в първия параграф, трябва да бъдат надлежно удостоверени.

Член 339

Организаторът на публичния търг трябва да издаде на купувача фактура, в която да е дадена в разбит вид следната информация:

Фактурата, издавана от организатора на публичния търг, не трябва да показва отделно никакъв ДДС.

Член 340

1.  Организаторът на публичния търг, на който са били предадени стоките в съответствие с договора, съгласно който за продажбата на публичен търг е дължима комисиона, трябва да издаде извлечение на своя наредител.

Извлечението, издадено от организатора на публичния търг, трябва да посочва поотделно сумите на сделката, т.е. цената на стоките, постигната на публичния търг минус размера на комисионата, която е или ще бъде получена от наредителя.

2.  Извлечението, изготвено в съответствие с параграф 1, служи като фактура, която наредителят, ако е данъчнозадължено лице, трябва да издаде на организатора на публичния търг, в съответствие с член 220.

Член 341

Държавите-членки, прилагащи режима, предвиден в настоящия раздел, прилагат този режим също и по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, както е дефинирано в член 327, параграф 3, извършвани от организатор на публичен търг, който действа от свое собствено име в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, в полза на данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото тези доставки от данъчнозадължения дилър биха подлежали на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за превозни средства втора употреба.

Раздел 4

Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци

Член 342

Държавите-членки могат да предприемат мерки относно правото за приспадане, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, обхванати от специални режими, както са предвидени в раздел 2, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни щети.

Член 343

Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за борба с неплащането на данъци, съгласно които дължимият ДДС по режима за облагане на маржа на печалбата не може да бъде по-малък от размера на ДДС, който щеше да бъде дължим ако маржът на печалбата беше равен на определен процент от продажната цена.

Процентът от продажната цена се фиксира в светлината на обикновените маржове на печалба, получавани от икономическите оператори в съответния сектор.

ГЛАВА 5

Специален режим за инвестиционно злато

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 344

1.  За целите на настоящата директива и без да се засягат други разпоредби на Общността, „инвестиционно злато“ означава:

2.  Държавите-членки могат да изключват от тази специалан режим малките кюлчета или плочки с тегло 1 g или по-малко.

3.  За целите на настоящата директива монетите, посочени в параграф 1, точка 2, не се считат за продадени с нумизматичен интерес.

Член 345

С начало от 1999 г. всяка държава-членка информира Комисията до 1 юли на всяка година за монетите, които отговарят на критериите, изложени в член 344, параграф 1, точка 2, които се търгуват в тази държава-членка. Преди 1-ви декември всяка година комисията публикува пълен списък на тези монети в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз. Монетите, включени в този публикуван списък, се считат за отговарящи на критериите през цялата година, за която е публикуван списъкът.

Раздел 2

Освобождаване от ДДС

Член 346

Държавите-членки освобождават от ДДС доставката, вътреобщностното придобиване и вноса на инвестиционно злато, включително и инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; или злато, което се търгува по сметки, включително по-специално заеми на злато и суапове, свързани с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато, както и сделки с инвестиционно злато, свързани с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато.

Член 347

Държавите-членки освобождават от облагане услугите на агенти, които действат от името и за сметка на друго лице, когато те участват в доставки на инвестиционно злато за наредителя, за който работят.

Раздел 3

Възможност за избор по отношение на данъчно облагане

Член 348

Държавите-членки позволяват на данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчнозадължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, да изберат облагането с данък на доставките от инвестиционно злато за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.

Член 349

1.  Държавите-членки могат да дадат на данъчнозадължените лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели като част от своята икономическа дейност, правото да изберат възможността за облагане на доставките на злато на кюлчета или плочки, както са посочени в член 344, параграф 1, точка 1, за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.

2.  Държавите-членки могат да ограничат обхвата на предоставената по параграф 1 възможност.

Член 350

Когато доставчикът е упражнил правото по член 348 и член 349 да избере опцията за данъчно облагане, държавите-членки позволяват на агента да избере опцията за данъчно облагане на услугите, посочени в член 347.

Член 351

Държавите-членки установяват подробни правила за упражняването на възможностите на избор, предвидени в настоящия раздел и съответно информират Комисията.

Раздел 4

Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета

Член 352

Всяка държава-членка може след консултации с Комитета по ДДС да начислява ДДС върху специални сделки, свързани с инвестиционно злато, които се извършват в тази държава-членка между данъчнозадължени лица, които са членове на пазар на злато, регулиран от съответната държава-членка, или между такова данъчнозадължено лице и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар. Въпреки това, държавата-членка не може да прилага ДДС по отношение на доставки, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, или по отношение на износ на инвестиционно злато.

Член 353

Държавите-членки, които съгласно член 352 облагат с данък сделки между данъчнозадължени лица, членове на регулиран пазар на злато, следва с цел опростяване да разрешат временното прекратяване на данъка, подлежащ за събиране и да освободят данъчнозадължените лица от изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС.

Раздел 5

Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато

Член 354

Когато извършваната от него доставка на инвестиционно злато е освободена от облагане съгласно настоящата глава, данъчнозадълженото лице има право да приспадне следните:

Член 355

Данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или трансформират злато в инвестиционно злато имат право да приспаднат ДДС, дължим или платен от тях за доставката, вътреобщностното придобиване, или вноса на стоки или услуги, свързани с производството или трансформирането на това злато, както ако последващата доставка на златото, освободено от данъчно облагане съгласно член 346, е била обложена с данък.

Член 356

1.  Държавите-членки осигуряват търговците на инвестиционно злато да водят най-малкото отчетност за всички значителни сделки с инвестиционно злато и да съхраняват всички документи, които позволяват идентифициране на клиентите по такива сделки.

Търговците следва да съхраняват информацията, посочена в първа алинея, за срок от най-малко пет години.

2.  Държавите-членки могат да приемат равностойни задължения по мерките, приети в съответствие със законодателството на Общността, като например Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм ( 17 ), за спазване на изискванията съгласно параграф 1.

3.  Държавите-членки могат да установят задължения, които са по-строги, по-конкретно по отношение на воденето на специални архиви, или специални изисквания за счетоводна отчетност.

ГЛАВА 6

▼M3

Специални режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължени лица

▼B

Раздел 1

Общи разпоредби

▼M3 —————

▼M3

Член 358

За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните определения:

▼B

Раздел 2

▼M3

Специален режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, предоставени от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността

▼M3

Член 358a

За целите на настоящия раздел и без да се засягат други разпоредби на общностното право, се прилагат следните определения:

▼M16

▼M3

▼M3

Член 359

Държавите-членки разрешават на всяко данъчнозадължено лице, неустановено рамките на Общността, предоставящо далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено в държава-членка или има постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, да използва този специален режим. Този режим се прилага по отношение на всички такива услуги, предоставяни в рамките на Общността.

Член 360

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, декларира пред държавата-членка по идентификация кога започва или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице, или променя тази дейност по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим. То съобщава тази информация по електронен път.

Член 361

1.  Информацията, която данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, трябва да предостави на държавата-членка по идентификация, когато започне облагаема дейност, включва следните данни:

▼M16

▼M3

2.  Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, уведомява държавата-членка по идентификация за всякакви промени в предоставената информация.

Член 362

Държавата-членка по идентификация определя на данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, индивидуален идентификационен номер по ДДС и го уведомява по електронен път за този номер. Въз основа на информацията, послужила за тази идентификация, държавите-членки по потребление могат да използват своите собствени системи за идентификация.

Член 363

Държавата-членка по идентификация заличава данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, от регистъра за идентификация в следните случаи:

Член 364

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, представя по електронен път на държавата-членка по идентификация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги. Справката-декларация за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, който обхваща.

Член 365

Справката-декларация за ДДС показва идентификационния номер и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС — общата стойност, без ДДС, на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, извършени през данъчния период, както и общия размер на съответния ДДС. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС също трябва да бъдат посочени в справката-декларация.

▼B

Член 366

▼M3

1.  Справката-декларация за ДДС се изготвя в евро.

Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат справката-декларация за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справката-декларация за ДДС данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, използва обменния курс, приложим в последния ден от данъчния период.

▼B

2.  Конвертирането се извършва като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.

▼M3

Член 367

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, плаща ДДС, като посочва съответната справка-декларация по ДДС, при представянето на справката-декларация или най-късно в деня на изтичане на крайния срок за представяне на справката-декларация.

Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат плащането да се извърши по сметка в тяхната национална валута.

Член 368

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, което използва тази специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, параграф 1 от Директива 86/560/ЕИО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с посочената директива. Член 2, параграфи 2 и 3, и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък във връзка с далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, обхванати от този специален режим.

▼B

Член 369

▼M3

1.  Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, води регистри за сделките, обхванати от този специален режим. Тези регистри трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволява на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверява верността на справката-декларация по ДДС.

▼B

2.  Отчетността, посочена в параграф 1 трябва да бъде достъпна в електронен вид при поискване за държавата-членка по регистрация и за държавата-членка по потребление.

Тази отчетност трябва да се съхранява за период най-малко от десет години от края на годината, през която е била извършена сделката.

▼M3

Раздел 3

Специален режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, предоставени от данъчнозадължени лица, установени в рамките на Общността, но не в държавата-членка по потребление

Член 369a

За целите на настоящия раздел и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните определения:

Ако данъчнозадълженото лице не е установило стопанската си дейност в Общността, но има повече от един постоянен обект в нея, държавата-членка по идентификация е държавата-членка на постоянния обект, където данъчнозадълженото лице посочва, че ще ползва този специален режим. Данъчнозадълженото лице е обвързано от това решение през съответната календарна година и двете следващи календарни години.

Член 369б

Държавите-членки разрешават на всяко данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление, което предоставя далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене в тази държава-членка, да използва този специален режим. Този специален режим се прилага по отношение на всички такива услуги, предоставяни в Общността.

Член 369в

Данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление, декларира пред държавата-членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря условията, необходими за ползването на този специален режим. То съобщава тази информация по електронен път.

Член 369г

За облагаеми сделки, извършвани по този режим, данъчнозадълженото лице, ползващо този специален режим, се идентифицира за целите на ДДС само в държавата-членка по идентификация. За тази цел държавата-членка използва индивидуалния идентификационен номер по ДДС, който вече е определен за данъчнозадълженото лице по отношение на задълженията му в съответствие с вътрешната система.

Въз основа на информацията, послужила за тази идентификация, държавите-членки по потребление могат да използват своите собствени системи за идентификация.

Член 369д

Държавата-членка по идентификация изключва данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, от този специален режим във всеки от следните случаи:

Член 369е

Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, представя по електронен път на държавата-членка по идентификация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги. Справката-декларация за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, който обхваща.

Член 369ж

В справката-декларация за ДДС се посочва идентификационният номер по член 369г и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС — и общата стойност без ДДС на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, извършени през данъчния период, както и съответния общ размер на ДДС по отделните ставки. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС трябва също да бъдат посочени в декларацията.

Когато данъчнозадълженото лице има един или повече постоянни обекта, различни от тези в държавата-членка по идентификация, от които се предоставят услугите, справката-декларация по ДДС включва, освен посочената в първи параграф информация, и общата стойност на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, обхванати от този специален режим, за всяка държава-членка, в която лицето има обект, заедно с индивидуалния идентификационен номер по ДДС или референтния данъчен номер за този обект и с разбивка по държави-членки по потребление.

Член 369з

1.  Справката-декларация за ДДС се изготвя в евро.

Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат справката-декларация за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справката-декларация за ДДС данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на потребление, следва да използва обменния курс, приложим в последния ден от данъчния период.

2.  Превръщането се извършва, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или — ако няма публикуван такъв за този ден — за следващия ден, за който има публикуван.

Член 369и

Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, плаща ДДС според съответната справка-декларация по ДДС, когато я представя или най-късно в деня на изтичане на крайния срок за представяне на справката-декларация.

Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат плащането да се извърши по сметка в тяхната национална валута.

Член 369й

По отношение на облагаемите дейности, обхванати от този специален режим, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, ползващо този специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 2, точка 1 и член 3 от Директива 2008/9/ЕО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с посочената директива.

Ако данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, ползващо този специален режим, извършва в държавата-членка по потребление и дейности, необхванати от този режим, по отношение на които е задължено да се регистрира за целите на ДДС, то приспада ДДС по отношение на облагаемите си дейности, обхванати от тази режим, в справката-декларация по ДДС, която се представя съгласно член 250.

Член 369к

1.  Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, води регистри за сделките, обхванати от този специален режим. Тези регистри трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволяват на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверят верността на справката-декларация по ДДС.

2.  При поискване регистрите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат предоставени в електронен вид за държавата-членка по потребление и за държавата-членка по идентификация.

Тези регистри трябва да се съхраняват за срок от десет години от 31 декември на годината, през която е извършена сделката.

▼B

ДЯЛ ХIII

ДЕРОГАЦИИ

ГЛАВА 1

Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим

Раздел 1

Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.

Член 370

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са обложили с данък сделките, изброени в приложение Х, част А, могат да продължават да облагат с данък тези сделки.

Член 371

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освободили от данък сделките, изброени в приложение Х, част Б, могат да продължават да освобождават от данък тези сделки в съответствие с условията, прилагани от съответните държави-членки на тази дата.

Член 372

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от принципа за незабавно приспадане, предвидени в първия параграф от член 179, могат да продължават да прилагат тези разпоредби.

Член 373

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от член 28 или от член 79, параграф 1, буква в), могат да продължават да прилагат тези разпоредби.

Член 374

По силата на дерогация от членове 169 и 309, държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освобождавали от данък, без приспадане на ДДС, платен в предходния етап, услугите на туристически агенти, както са посочени в член 309, могат да продължават да освобождават от данък тези услуги. Тази дерогация се прилага също и по отношение на търговски агенти, действащи от името и в полза на пътуващото лице.

Раздел 2

Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.

Член 375

Гърция може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 8, 9, 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1987 г.

Член 376

Испания може да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1993 г.

Член 377

Португалия може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 4, 7, 9, 10 и 13 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1989 г.

Член 378

1.  Австрия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х.

2.  Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г., Австрия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Член 379

1.  Финландия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х, доколкото същите сделки се облагат с данък в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

2.  Финландия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък доставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 5, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

Член 380

Швеция може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 1, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

Член 381

Чешката република може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Член 382

Естония може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Член 383

Кипър може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:

Член 384

Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Латвия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на прсъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Член 385

Литва може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Член 386

Унгария може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Член 387

Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Малта може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Член 388

Полша може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Член 389

Словения може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Член 390

Словакия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

▼M7

Член 390а

България може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

Член 390б

Румъния може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

▼A1

Член 390в

Хърватия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка към датата на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:

▼B

Раздел 3

Разпоредби, общи за раздел 1 и раздел 2

▼A1

Член 391

Държавите-членки, които освобождават сделките, посочени в членове 371, 375, 376 или 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390в, могат да предоставят на данъчно задължените лица правото да изберат данъчно облагане на тези сделки.

▼B

Член 392

Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на предоставянето на сгради и земя за стреж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката не подлежи на приспадане, данъчната основа следва да бъде разликата между цената на продажба и цената на покупка.

Член 393

1.  За улесняване на прехода към окончателния режим, посочен в член 402, Съветът прави, въз основа на доклад от Комисията, преглед на положението във връзка с дерогациите, предвидени в раздели 1 и 2 и като действа съгласно член 93 от Договора, решава дали някои или всички тези дерогации следва да отпаднат.

2.  По силата на окончателния режим, пътническият транспорт ще се облага с данък в държавата-членка по отпътуване за тази част от пътуването, която се осъществява в рамките на Общността в съответствие с подробните правила, които ще бъдат изготвени от Съвета, действащ в съответствие с член 93 от Договора.

ГЛАВА 2

Дерогации, подлежащи на одобрение

Раздел 1

Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане или избягване на данъци

Член 394

Държавите-членки, които на 1 януари 1977 г. са прилагали специални мерки за опростяване на процедурата за събиране на ДДС или за предотвратяване на определени форми на избягване и неплащане на данъци могат да ги запазят, при условие че са уведомили Комисията за това преди 1 януари 1978 г. и че такива мерки за опростяване са съобразени с критерия, установен в член 395, параграф 1, втора алинея.

Член 395

1.  Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.

Мерките, целящи опростяване на процедурата за събиране на ДДС, не могат, освен в незначителна степен, да засягат общия размер на данъчните приходи на държавата-членка, събрани на етапа на крайно потребление.

2.  Държава-членка, която желае да въведе мярката, посочена в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.

3.  В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — съобщение, в което са изложени нейните възражения.

4.  Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.

▼M18 —————

▼B

Раздел 2

Международни споразумения

Член 396

1.  Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на всяка държава-членка да сключи с трета държава или международен орган споразумение, което може да съдържа дерогации от настоящата директива.

2.  Държава-членка, която желае да сключи споразумение, както е посочено в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.

3.  В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.

4.  Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.

ДЯЛ ХIV

ДРУГИ

ГЛАВА 1

Мерки за прилагане

Член 397

Съветът, действащ с единодушие, по предложение на Комисията приема необходимите мерки за прилагането на настоящата директива.

ГЛАВА 2

Комитет по ДДС

Член 398

1.  Създава се консултативен комитет по данъка за добавената стойност, наричан „Комитет по ДДС“.

2.  Комитетът по ДДС се състои от представители на държавите-членки и на Комисията.

Председателят на Комитета е представител на Комисията.

Комисията предоставя секретариата на комитета.

3.  Комитетът по ДДС приема свой процедурен правилник.

4.  Освен въпросите, подлежащи на консултация съгласно настоящата директива, Комитетът разглежда въпросите, повдигнати от неговия председател по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност.

ГЛАВА 3

Обменни курсове

Член 399

Без да се засягат някакви други конкретни разпоредби, равностойността в национална валута на сумите в евро, посочени в настоящата директива, се определят въз основа на обменните курсове на еврото, приложими на 1 януари 1999 г. Държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след тази дата, които не са приели еврото като единна валута, използват обменния курс на еврото, приложим на датата на тяхното присъединяване.

Член 400

При конвертирането на сумите, посочени в член 399 в националните валути, държавите-членки могат да закръгляват получените от конвертирането суми нагоре или надолу с не повече от 10 %.

ГЛАВА 4

Други данъци, мита и такси

Член 401

Без да се засягат другите разпоредби на правото на Общността, настоящата директива не препятства държавите-членки да поддържат или въвеждат данъци върху застрахователните договори, данъци върху залозите и хазарта, акцизи, гербови налози или, по-общо, всякакви данъци или такси, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота, при условие че събирането на тези данъци, мита или такси не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.

ДЯЛ ХV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1

Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки

Член 402

1.  Режимът, предвиден в настоящата директива за облагане на търговията между държавите-членки, е преходен и ще бъде заменен от окончателен режим, основан по принцип на данъчното облагане в държавите-членки по произход на доставките на стоки или услуги.

2.  След като заключи на база на проучването на доклада, посочен в член 404, че условията за преминаване към окончателен режим са спазени, Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, ще приеме необходимите разпоредби за влизането в сила и функционирането на окончателния режим.

Член 403

Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, приема подходящи за целта директиви за допълване на общата система на ДДС и по-конкретно за прогресивно ограничаване или елиминиране на дерогациите от тази система.

Член 404

На всеки четири години с начало приемането на настоящата директива, Комисията, на базата на информацията, получена от държавите-членки, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за функционирането на общата система за ДДС в държавите-членки и по-конкретно за действието на преходния режим за облагане с данък на търговията между държавите-членки. Този доклад се придружава, където е подходящо, от предложения за окончателен режим.

ГЛАВА 2

Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз

Член 405

За целите на тази глава се прилагат следните дефиниции:

Член 406

Разпоредбите в сила в момента, когато стоките са поставени под временни режими за внос с общо освобождаване от вносно мито или под един от режимите или ситуациите, посочени в член 156 или под сходни режими или ситуации в една от новите държави-членки, продължават да се прилагат докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими или ситуациии след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:

Член 407

Разпоредбите в сила по времето, когато стоките са били поставени под транзитни митнически режими продължават да бъдат в сила докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:

Член 408

1.  Следните се третират като внос на стоки, когато е показано, че стоките са в свободно обращение в една от новите държави-членки на Общността:

2.  В допълнение към случая, посочен в параграф 1, използването след датата на присъединяване на територията на държава-членка от данъчнозадължено или данъчно незадължено лице на стоки, доставени му преди датата на присъединяване на територията на Общността или на някоя от новите държави-членки, се третира като внос на стоки, когато са спазени следните условия:

Член 409

В случаите, посочени в член 408, параграф 1, мястото на внос по смисъла на член 61 следва да бъде държава-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат обект на режимите или ситуациите, обект на които са били преди датата на присъединяване.

Член 410

1.  Чрез член 71, вносът на стоки по смисъла на член 408 се прекратява без възникване на данъчно събитие, ако е спазено едно от следните условия:

2.  Условието, посочено в параграф 1, буква в) се счита за изпълнено в следните случаи:

▼M15

ГЛАВА 2а

Преходни мерки за прилагането на новото законодателство

Член 410а

Членове 30а, 30б и 73а се прилагат само за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.

Член 410б

Най-късно до 31 декември 2022 г. въз основа на информацията, получена от държавите членки, Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на прилагането на разпоредбите на настоящата директива по отношение на третирането на ваучерите за целите на ДДС, с акцент върху определението за ваучери, правилата за ДДС относно данъчното облагане на ваучери в дистрибуторската верига и неизползваните ваучери, придружен при необходимост от подходящо предложение за изменение на съответните правила.

▼B

ГЛАВА 3

Транспониране и влизане в сила

Член 411

1.  Директива 67/227/ЕИО и Директива 77/388/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете, изброени в приложение ХI, част Б, за транспонирането в националното право и прилагането на тази директиви.

2.  Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се чете съобразно таблицата на съответствието в приложение ХII.

Член 412

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 3, член 44, член 59, параграф 1, член 399 и приложение III, точка 18 не по-късно от 1 януари 2008 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 413

Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2007 г.

Член 414

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

▼M3

ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 58, ПЪРВИ ПАРАГРАФ, БУКВА В)

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98

▼M19

▼B

▼M5

▼B

▼M5

▼B

▼M5

▼M5 —————

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО ПО ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г)

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4

ЧАСТ А

Произведения на изкуството

ЧАСТ Б

Предмети за колекции

ЧАСТ В

Антикварни предмети

Предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години (код по КН 9706 00 00 ).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ X

▼A1

СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ ДЕРОГАЦИИТЕ ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 370—371 И ЧЛЕНОВЕ 375—390в

▼B

ЧАСТ A

Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат

ЧАСТ Б

Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС

---

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ЧАСТ A

Отменени директиви с техните последователни изменения

Директива 77/388/ЕИО

Директива 78/583/ЕИО (ОВ L 194, 19.7.1978 г., стр. 16)

Директива 80/368/ЕИО (ОВ L 90, 3.4.1980 г., стр. 41)

Директива 84/386/ЕИО (ОВ L 208, 3.8.1984 г., стр. 58)

Директива 89/465/ЕИО (ОВ L 226, 3.8.1989 г., стр. 21)

Директива 91/680/ЕИО (ОВ L 376, 31.12.1991 г., стр. 1) — (с изключение на член 2)

Директива 92/77/ЕИО (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 1)

Директива 92/111/ЕИО (ОВ L 384, 30.12.1992 г., стр. 47)

Директива 94/4/ЕО (ОВ L 60, 3.3.1994 г., стр. 14) — (само член 2)

Директива 94/5/ЕО (ОВ L 60, 3.3.1994 г., стр. 16)

Директива 94/76/ЕО (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 53)

Директива 95/7/ЕО (ОВ L 102, 5.5.1995 г., стр. 18)

Директива 96/42/ЕО (ОВ L 170, 9.7.1996 г., стр. 34)

Директива 96/95/ЕО (ОВ L 338, 28.12.1996 г., стр. 89)

Директива 98/80/ЕО (ОВ L 281, 17.10.1998 г., стр. 31)

Директива 1999/49/ЕО (ОВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 27)

Директива 1999/59/ЕО (ОВ L 162, 26.6.1999 г., стр. 63)

Директива 1999/85/ЕО (ОВ L 277, 28.10.1999 г., стр. 34)

Директива 2000/17/ЕО (ОВ L 84, 5.4.2000 г., стр. 24)

Директива 2000/65/ЕО (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 44)

Директива 2001/4/ЕО (ОВ L 22, 24.1.2001 г., стр. 17)

Директива 2001/115/ЕО (ОВ L 15, 17.1.2002 г., стр. 24)

Директива 2002/38/ЕО (ОВ L 128, 15.5.2002 г., стр. 41)

Директива 2002/93/ЕО (ОВ L 331, 7.12.2002 г., стр. 27)

Директива 2003/92/ЕО (ОВ L 260, 11.10.2003 г., стр. 8)

Директива 2004/7/ЕО (ОВ L 27, 30.1.2004 г., стр. 44)

Директива 2004/15/ЕО (ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 61)

Директива 2004/66/ЕО (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35) — (само точка V от приложението)

Директива 2005/92/ЕО (ОВ L 345, 28.12.2005 г., стр. 19)

Директива 2006/18/ЕО (ОВ L 51, 22.2.2006 г., стр. 12)

Директива 2006/58/ЕО (ОВ L 174, 28.6.2006 г., стр. 5)

Директива 2006/69/ЕО (ОВ L 221, 12.8.2006 г., стр. 9 — (само член 1)

Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 129) — (само точка 2 от приложението)

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното правво

(посочени в член 411)

---

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

---

( 1 ) Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 7).

( 2 ) Директива 69/169/ЕИО на Съвета от 28 май 1969 г. за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно освобождаване от данък върху оборота и акциз при внос при международните пътувания (ОВ L 133, 4.6.1969 г., стр. 6). Директива, последно изменена с Директива 2005/93/ЕО (ОВ L 346, 29.12.2005 г., стр. 16).

( 3 ) Директива 83/181/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388/ЕИО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 38). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

( 4 ) Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15).

( 5 ) Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно уеднаквяване на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчни субекти, които не са установени на територията на Общността (ОВ L 326, 21.11.1986 г., стр. 40).

( 6 ) Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за установяване на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавена стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр 23).

( 7 ) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

( 8 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

( 9 ) Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1).

( 10 ) Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (ОВ L 73, 19.03.1976 г., стр. 18). Директивата, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

( 11 ) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 885/2004 (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 1).

( 12 ) Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 1).

( 13 ) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стp. 1).

( 14 ) ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12.

( 15 ) ОВ L 338, 28.12.1994 г., стр. 98.

( 16 ) ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1303/67. Директива, отменена с Директива 77/388/ЕИО.

( 17 ) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.