2006L0032 — BG — 05.06.2014 — 002.001

---

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B	ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 114, 27.4.2006, p.64)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
M1	Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година	L 311	1	21.11.2008
►M2	Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП от 25 октомври 2012 година	L 315	1	14.11.2012

---

▼B

ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 април 2006 година

относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

▼M2 —————

▼B

Член 4

Обща цел

1.  Държавите-членки приемат и се стремят да постигнат общо национално индикативно ниво на енергийни спестявания от 9 % до деветата година от прилагането на настоящата директива, което да бъде постигнато чрез енергийни услуги и други мерки за повишаване на енергийната ефективност. Държавите-членки следва да предприемат рентабилни, практически осъществими и приемливи мерки, които да допринесат за постигането на тази цел.

Това национално индикативно ниво на енергийни спестявания се определя и изчислява в съответствие с разпоредбите и методиката, посочени в приложение I. За целите на сравняването на енергийните спестявания и превръщането им в сравнима единица се прилагат коефициентите за превръщане, посочени в приложение II, освен ако не бъде обосновано използването на други коефициенти за превръщане. Примери за приемливи мерки за повишаване на енергийната ефективност са посочени в приложение III. Общата рамка на измерването и потвърждаването на енергийните спестявания е посочена в приложение IV. Отношението на националните енергийни спестявания спрямо индикативното ниво започва да се отчита от 1 януари 2008 г.

2.  За целите на първия план за действие в областта на енергийната ефективност (ПДЕЕ), който следва да бъде представен в съответствие с член 14, всяка страна определя междинно индикативно ниво на енергийни спестявания за третата година от прилагането на настоящата директива и прави преглед на стратегията си за постигане на междинните и крайните нива. Това междинно ниво следва да бъде реалистично и в съответствие с крайното национално индикативно ниво на енергийни спестявания, посочено в параграф 1.

Комисията следва да даде становище дали междинното национално индикативно ниво е реалистично и в съответствие с крайното ниво.

3.  Всяка държава-членка следва да разработи програми и мерки за повишаване на енергийната ефективност.

4.  Държавите-членки възлагат на един или повече нови или съществуващи органи или агенции цялостния контрол и отговорност за наблюдението на изградената рамка във връзка с целта, посочена в параграф 1. Тези органи след това следва да потвърдят енергийните спестявания в резултат на енергийните услуги и другите мерки за повишаване на енергийната ефективност включително националните мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и да докладват резултатите.

▼M2 —————

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Методология за изчисляване на националното индикативно ниво на енергийни спестявания

Методологията, която се използва за изчисляване на националните индикативни нива на енергийни спестявания, както е посочено в член 4, е следната:

▼M2 —————

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Примерен списък с приемливи мерки за повишаване на енергийната ефективност

Настоящото приложение дава примерни области, в които могат да се разработват и осъществяват програми за повишаване на енергийната ефективност и други мерки за повишаване на енергийната ефективност в контекста на член 4.

Следва да се вземе предвид, че в резултат на мерките за повишаване на енергийната ефективност следва да бъдат постигнати енергийни спестявания, които могат да бъдат измерени и проверени или оценени в съответствие с насоките на приложение IV, като техният ефект върху енергийните спестявания не трябва да е бил отчитан при други конкретни мерки. Списъкът по-долу не е изчерпателен, а служи само за насока.

Примери за приемливи енергийноефективни мерки:

В битовото потребление и услугите

В промишлеността

В транспорта

Мерки, обхващащи няколко сектора

Хоризонтални мерки

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Обща рамка за измерване и потвърждаване на енергийните спестявания

1.   Измерване и изчисляване на енергийните спестявания и тяхното нормализиране

1.1.   Измерване на енергийните спестявания

Обща информация

При измерването на реализираните енергийни спестявания, както е посочено в член 4, с оглед обхващането на цялостното повишаване на енергийната ефективност и установяването на ефекта от индивидуалните мерки, се използва хармонизиран модел на изчисляване, който съчетава изчисленията по метода „отгоре надолу“ с изчисленията по метода „отдолу нагоре“, за да бъде измерено годишното повишаване на енергийната ефективност в рамките на ПДЕЕ, упоменати в член 14.

При разработването на хармонизирания модел на изчисление в съответствие с член 15, параграф 2 и доколкото е възможно, Комитетът се стреми да използва данни, които вече редовно са представени от Евростат и/или националните статистически агенции.

Изчисления по метода „отгоре надолу“

При метода на изчисляване „отгоре надолу“, количеството енергийни спестявания се изчислява, като за отправна точка се използва национално ниво или съвкупността от секторни нива на енергийни спестявания. След това годишните данни се коригират, като се отчитат външни фактори като акумулираните температурни разлики („градусови дни“), структурни промени, продуктов микс и други, така че се получава мярка, която дава задоволителна представа за общото повишаване на енергийната ефективност, както е посочено в точка 1.2. Този метод не осигурява точно измерване на определено ниво, нито показва връзките „причина-следствие“ между мерките и енергийните спестявания в резултат от тях. Все пак този метод се оказва по-прост и по-евтин и често е наричан „показатели за енергийна ефективност“, тъй като само показва какво е развитието.

При разработването на метода за изчисление „отгоре надолу“, който се използва в този хармонизиран модел на изчисление, Комитетът базира своята работа до степен, в която това е възможно, върху съществуващите методики като например модела ODEX ( 14 ).

Изчисления по метода „отдолу нагоре“

Изчисление по метода „отдолу нагоре“ означава, че се измерват енергийните спестявания, получени чрез прилагането на конкретна мярка за повишаване на енергийната ефективност в киловатчаса (kWh), джаула (J) или килограм нефтен еквивалент (kgoe) и се добавят към енергийните спестявания в резултат на изпълнението на други мерки за повишаване на енергийната ефективност. Органите или агенциите, посочени в член 4, параграф 4, ще гарантират избягването на двойно отчитане на енергийните спестявания, които са в резултат на комбинация от мерки за енергийна ефективност (включително механизми). При метода на изчисление „отдолу нагоре“ могат да се използват данните и методите, посочени в точки 2.1 и 2.2.

До 1 януари 2008 г. Комисията разработва хармонизиран модел на изчисление „отдолу нагоре“. Този модел покрива от 20 до 30 % от годишното крайно вътрешно потребление в сектори, които попадат в обхвата на настоящата директива, като се отчетат факторите, посочени в букви а), б) и в) по-долу.

До 1 януари 2012 г. Комисията продължава да разработва хармонизирания модел „отдолу нагоре“, който покрива сравнително по-високо ниво на годишното крайно вътрешно потребление в сектори, които попадат в обхвата на настоящата директива, като се отчетат факторите, посочени в букви а), б) и в) по-долу.

При доразвиването на хармонизирания модел за изчисление „отдолу нагоре“ Комисията взема предвид следните фактори и обосновава съответно своето решение:

При разработването на този хармонизиран модел на изчисление „отдолу нагоре“ в съответствие с член 15, параграф 2 Комитетът се стреми да използва стандартизирани методи, които са свързани с минимален административен товар и разходи, особено като използва методите на измерване, посочени в точки 2.1 и 2.2 и чрез фокусиране върху онези сектори, в които е най-рентабилно прилагането на модела „отдолу нагоре“.

Държавите-членки, които желаят, могат да използват допълнителни изчисления „отдолу нагоре“ освен предписаните от хармонизирания модел „отдолу нагоре“ и след като Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2, даде съгласието си въз основа на представено от съответната държава-членка описание на методиката.

Ако за определени отрасли няма налични изчисления „отдолу нагоре“, се използват изчисления „отгоре надолу“ и комбинация от двата вида изчисления за докладите до Комисията и след одобрението на Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2. По-специално, когато оценява искания с такава цел в контекста на първия ПДЕЕ, посочен в член 14, параграф 2, Комисията демонстрира необходимата гъвкавост. Някои изчисления от типа „отгоре надолу“ ще бъдат необходими за измерване на въздействието на мерките, изпълнени след 1995 г. (а в някои случаи след 1991 г.), които все още имат ефект.

1.2.   Как трябва да бъдат нормализирани измерванията на енергийните спестявания

Енергийните спестявания се определят чрез измерване и/или оценка на потреблението, преди или след прилагане на мярката, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление. Условията, които най-често влияят върху енергийното потребление, могат също да се различават във времето. Такива условия обхващат евентуалното въздействие на един или повече вероятни фактори, като:

2.   Данни и методи, които могат да бъдат използвани (измеримост)

Има няколко метода за събиране на данни за измерване и/или оценка на енергийни спестявания. По време на оценката на енергийната услуга или мярката за повишаване на енергийната ефективност, често не е възможно да се разчита на измервания. Следователно се прави разлика между методите за измерване на енергийни спестявания и методите за оценка на енергийни спестявания, като вторите са по-често срещани.

2.1.   Данни и методи, които се базират на измервания

Сметки от разпределителните предприятия и търговците на дребно

Сметките за измерената енергия могат да формират основа за измервания за представителен период преди въвеждането на мярка за повишаване на енергийната ефективност. Те могат да бъдат сравнени със сметките за измерена енергия за определен период след въвеждане и използване на мярката, както и за определен представителен срок. Резултатите следва да бъдат сравнени с контролна група (група, която не участва), ако е възможно или в противен случай нормализирани, както е описано в точка 1.2.

Данни за енергийните продажби

Потреблението на различните типове енергия (например електричество, газ, гориво за отопление) може да бъде измерено чрез сравняване на данните за продажбите от търговците на дребно или разпределителните предприятия, получени преди въвеждането на мярката за повишаване на енергийната ефективност, с данните от продажбите след въвеждане на мярката. Може да се използва контролна група за нормализираните данни.

Данни от продажбите на оборудване и уреди

Производителността на оборудването и уредите може да бъде изчислена на базата на информацията, получена пряко от производителя. Данни от продажбите на оборудването и уредите могат да бъдат получени от търговците на дребно. Могат да бъдат извършени и специални проучвания и измервания. Достъпната информация може да бъде проверена спрямо реализираните продажби, за да се определи размерът на енергийните спестявания. Когато се използва този метод, следва да направят съответни корекции при промяна в употребата на оборудване или уред.

Данни от товарите при крайното потребление

Енергийното потребление на сграда или съоръжение може да бъде изцяло наблюдавано с цел регистриране на енергийното търсене преди и след въвеждането на мярка за повишаване на енергийната ефективност. За някои важни фактори могат да бъдат извършени по-подробни замервания (например производствен процес, специално оборудване, отоплителни инсталации).

2.2.   Данни и методи, които се базират на оценки

Данни само по инженерингова преценка: без проверка

Изчисляването по инженерингова преценка без посещение на място е най-често срещаният метод за получаване на данни за измерване на предполагаемите енергийни спестявания. Данните могат да се изчислят, като се използват инженерингови принципи без данни от обекта, а с предположения на основата на спецификациите на оборудването, експлоатационните характеристики, графици на изменение на състоянието в процес на експлоатация при въведени мерки, статистически данни и други.

Данни по инженерингова преценка: с проверка

Данни за енергийното потребление могат да бъдат получени от външен експерт по време на обследване или посещение по друга причина на един или няколко определени обекта. На тази основа могат да бъдат разработени по-сложни алгоритми/модели на симулация, които да бъдат приложени за повече обекти (например сгради, съоръжения, транспортни средства). Този тип измерване често се използва с цел допълнение и коригиране на данните, получени само по инженерингова оценка.

3.   Как се процедира с неточността

Всички методи, посочени в точка 2, могат да съдържат определен процент неточност. Тази неточност може да се дължи на ( 15 ):

Неточностите могат също така да произтичат от предвидени или непредвидени предположения; те обикновено произтичат от оценките, предвижданията и/или използването на инженерингови данни. Наличието на неточности също е свързано с избраната система на събиране на данни, която е посочена в точки 2.1 и 2.2. Добре е да се направи допълнително уточняване на неточностите.

Държавите-членки могат да изберат метода на количествено определените неточности, когато докладват за постигането на нивата на енергийни спестявания, определени с настоящата директива. Количествено определените неточности се изразяват по смислен от статистическа гледна точка начин, като се обявяват степента на точност и сигурност. Например „количествено измеримата грешка е ± 20 %, с 90 % сигурност“.

Ако се използва методът на количествено определяне на неточностите, държавите-членки следва също така да имат предвид, че приемливото ниво на неточност, което се изисква при изчисленията на енергийните спестявания, е функция от нивото на спестяванията и рентабилността на намаляването на неточностите.

4.   Хармонизирани срокове на действие на мерките за повишаване на енергийната ефективност при изчисления „отдолу нагоре“

Ефектът на някои мерки за повишаване на енергийната ефективност трае десетилетия, докато други мерки са с по-кратък срок. Списъкът по-долу дава примери за средния експлоатационен живот на мерките за повишаване на енергийната ефективност:

За да се гарантира, че всички държави-членки прилагат едни и същи срокове на действие (експлоатационен живот) за еднаквите мерки, тези срокове следва да бъдат хармонизирани на европейско равнище. Комисията, подпомагана от комитета, създаден по силата на член 16, следва да подмени горния списък със съгласуван предварителен списък със среден експлоатационен живот на различни мерки за повишаване на енергийната ефективност не по-късно от 17 ноември 2006 г.

5.   Как да се третира мултиплициращият ефект при енергийните спестявания и как да се избягва двойното отчитане при смесването на методите на изчисление „отгоре надолу“ и „отдолу нагоре“

Изпълнението на една мярка за повишаване на енергийната ефективност например изолация на резервоарите и тръбите за гореща вода в дадена сграда или друга мярка с еквивалентен ефект може да има бъдещ мултиплициращ ефект върху пазара, в смисъл че пазарът автоматично изпълнява мярката без бъдещото участие на органите или агенциите, посочени в член 4, параграф 4 или частен доставчик на енергийни услуги. Мярка, която има потенциал за мултиплициране, в повечето случаи е по-рентабилна, отколкото мерките, които трябва да бъдат редовно повтаряни. Държавите-членки оценяват потенциала за енергийни спестявания на такива мерки включително и техния мултиплициращ ефект и проверяват общия ефект при последваща оценка, като използват съответни показатели, когато е необходимо.

При оценката на хоризонталните мерки могат да бъдат използвани показатели за енергийна ефективност, при условие че може да се определи начинът, по който биха се развили без хоризонталните мерки. Все пак трябва да може да се изключи, доколкото е възможно, двойното отчитане на спестяванията, постигнати чрез определените програми за енергийна ефективност, енергийни услуги и други инструменти. Това се отнася в особена степен до данъците върху енергията или въглеродния диоксид и информационните кампании.

В случай на двойно отчитане на енергийните спестявания се правят съответни корекции. Насърчително е използването на матрици, които улесняват сумирането на ефекта от мерките.

При отчитането от страна на държавите-членки на постигнатото по отношение на общото ниво, посочено в член 4, няма да бъдат вземани предвид потенциалните енергийни спестявания след срока за постигане на определеното ниво. Във всички случаи следва да се насърчават мерки, които стимулират дългосрочния пазарен ефект, а мерките, които вече са показали мултиплициращ ефект на енергийните спестявания, трябва да се вземат предвид при отчитането на постигнатите нива, заложени в член 4, при условие че могат да бъдат измерени и проверени в съответствие с насоките на това приложение.

6.   Как да се потвърждават енергийните спестявания

Ако е рентабилно и необходимо, постигнатите чрез изпълнението на конкретна мярка за енергийна ефективност или енергийна услуга енергийни спестявания се потвърждават от трета страна. Такава трета страна могат да бъдат независими консултанти, ДПЕУ или други участници на пазара. Съответните органи или агенции на държавата-членка, посочени в член 4, параграф 4, могат да дадат допълнителни инструкции по този въпрос.

Източници: Европейско ръководство за последваща оценка при програми за управление на търсенето и енергийна ефективност; база данни на IEA, INDEEP; IPMVP, Том 1 (версия март 2002 г.).

▼M2 —————

---

( 1 ) ОВ C 120, 20.5.2005 г., стр. 115.

( 2 ) ОВ C 318, 22.12.2004 г., стр. 19.

( 3 ) Становище на Европейския парламент от 7 юни 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 23 септември 2005 г. (ОВ C 275 Е, 8.11.2005 г., стр. 19) и Позиция на Европейския парламент от 13 декември 2005 г. (все още непубликувана в Официален вестник), Решение на Съвета от 14 март 2006 г.

( 4 ) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 2004/85/ЕО на Съвета (ОВ L 236, 7.7.2004 г., стр. 10).

( 6 ) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57.

( 7 ) ОВ L 134, 30.4.2004, стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 2083/2005 на Комисията (ОВ L 333, 20.12.2005 г., стр. 28).

( 8 ) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 2083/2005.

( 9 ) С-513/99: Concordia Bus Finland Oy Ab, по-рано Stagecoach Finland Oy Ab v. Helsingin kaupunki и HKL-Bussiliikenne (2002 ECR I-7213).

( 10 ) ОВ C 394, 17.12.1998 г., стр. 1.

( 11 ) ОВ L 237, 22.9.2003 г., стр. 28.

( 12 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 13 ) ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.

( 14 ) Проект ODYSSEE-MURE, Програма SAVE, Комисия 2005 г.

( 15 ) Модел за установяване на измеримата неточност въз основа на посочените три грешки е даден в приложение Б към Международния протокол за измерване и проверка на спестяванията.