— Диаграма за регулиране момента на запалване на двигателя,

— Диаграма за рециркулация на отработени газове (EGR),

— Диаграма за дозиране на SCR катализатор реагент;

— ДСКЕ, която намалява ефективността на контрола върху емисиите, свързан с ОСКЕ при условия, които е разумно да се очакват при нормалното действие и експлоатация на превозното средство,

— или

— ОСКЕ, която прави разлика между стандартизирано изпитване за типово одобрение и другите операции, и осигурява по-малко ниво на контрол върху емисиите при условия, които по същество не са включени в приложимите изпитвателни процедури за типово одобрение,

— всяка система за контрол, включително компютърен софтуер, системи за електронно управление и компютърна логика,

— всякакви калибровки на системата за контрол,

— резултата от взаимодействието на системите,

— или

— всякакви хардуерни елементи;

— всяко едно влошаване или повреда, включително електрически аварии, на системата за контрол на емисиите, които биха довели до емисии, превишаващи пределни пределни стойности на СБД, или когато е приложимо, невъзможност да се достигне диапазонът на функционално действие на системата за последваща обработка на отработени газове, където емисията на всяко регулирано замърсяващо вещество би превишила пределни стойности на СБД,

— всеки един случай, при който СБД системата не е в състояние да изпълни изискванията за контрол от настоящата Директива.

— методите за СБД наблюдение,

— методите за откриване на неизправност.

a) Провеждат се поне 7 изпитвания с еталонната и кандидат-системата, като за предпочитане е да работят паралелно. Броят на изпитванията се бележи с nR и nC.

б) Изчисляват се средните стойности xR и xC и стандартните отклонения sR и sС.

в) Изчислете F-стойността, както следва:

(по-голямото от двете стандартни отклонения SR или SC трябва да бъде в числител)

г) Изчислява се t стойността, както следва:

д) Сравняват се изчислените стойности F и t с критичните стойности на F и t, съответстващи на съответния брой тестове, посочени в таблицата по-долу. Ако са избрани проби с по-големи размери, направете справка със статистическите таблици за 5 % ниво на значимост (95 % ниво на сигурност).

е) Определя се степента на свобода (df), както следва

ж) Определя се еквивалентността, както следва:

i) Прибавя се следният раздел 1.20:

ii) Прибавят се следните точки 2.2.1.12 и 2.2.1.13:

iii) Точка 2.2.4.1 се заменя със следното:

iv) Прибавят се следните точки 2.2.5.5 и 2.2.5.6:

v) Прибавя се следната точка 3.1.2.2.3:

vi) Прибавят се следните раздели 9 и 10:

„9.   Система за бордова диагностика (СБД)

10.   Ограничител на въртящ момент

i) Прибавя се следният раздел 1.20:

ii) Прибавят се следните точки 2.2.1.12 и 2.2.1.13:

iii) Точка 2.2.4.1 се заменя със следното:

iv) Прибавят се следните точки 2.2.5.5 и 2.2.5.6:

v) Прибавя се следната точка 3.1.2.2.3:

vi) Прибавят се следните раздели 6 и 7:

„6.   Система за бордова диагностика (СБД)

7.   Ограничител на въртящ момент

1. В съответствие с разпоредбите на раздел 5 от Приложение IV към Директива 2005/78/ЕО следната допълнителна информация трябва да бъде представена от производителя на превозното средство, с цел производство на СБД съвместими части за замяна или сервизно обслужване, както и диагностични инструменти и изпитвателно оборудване, освен ако такава информация не е предмет на авторски права или не представлява специфично ноу-хау на производителя или ОЕМ-доставчика/ците.

Когато е уместно, информацията, дадена в този раздел, се повтаря в Допълнение 2 към сертификата типово одобрение на ЕО (Приложение VI към настоящата Директива):

i) Раздел 2.1 е заменен със следното:

„2.1.    Подготовка на филтъра за проба

Най-малко един час преди изпитването всеки филтър се поставя в частично покрито блюдо на Петри, което е защитено от замърсяване с прах и е поставено в тегловна камера за стабилизация. В края на стабилизационния период всеки филтър се претегля и се записва теглото на тарата. След това филтърът се съхранява в затворено блюдо на Петри или затворен филтъродържач, докато започне изпитването. Филтърът се използва в рамките на осем часа след изваждането му от тегловната камера. Записва се теглото на тарата.“

ii) Раздел 2.7.4. се заменя със следното:

„2.7.4.    Взимане на проби от частици

За пълната методика за изпитване се използва един филтър. Вземат се под внимание модалните тегловни коефициенти, посочени в процедурата на изпитвателния цикъл, като се взима проба, пропорционална на масовия поток отработени газове по време на всеки индивидуален режим от цикъла. Това може да се постигне чрез регулиране на пробен поток, пробно време и/или съответно коефициент на разреждане, така че критерият за ефективни тегловни коефициенти в раздел 5.6 да се удовлетвори.

Времето за взимане на проба трябва да бъде поне 4 секунди за 0,01 тегловен коефициент. Взимането на проби се извършва възможно най-късно при всеки режим. Взимането на проби от частици трябва да стане не по-късно от 5 секунди преди края на всеки режим.“

iii) Вмъква се следният нов раздел 4:

„4.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОТОКА ОТРАБОТЕНИ ГАЗОВЕ

4.1.   Определяне на масовия поток на отработени неочистени газове

За изчисление на отработените емисии е необходимо да се знае потокът на отработения газ. Масовият поток на отработени газове се определя съгласно раздел 4.1.1 или раздел 4.1.2. Точността на отработения поток газове е ± 2,5 % от показанието или ± 1,5 % от максималната стойност на двигателя, в зависимост от това кое е по-голямо. Може да се използват еквивалентни методи (например онези, посочени в раздел 4.2 на Допълнение 2 към настоящото приложение).

4.1.1.    Директен метод на измерване

Директно измерване на отработения поток може да се направи посредством системи като например:

Взимат се предпазни мерки за избягване на грешки, които могат да повлияят върху грешките на емисионната стойност. Такива мерки включват внимателния монтаж на устройството в изпускателната система на двигателя съгласно препоръките на производителя на уреда и добрата инженерна практика. По-специално, действието на двигателя и емисиите не трябва да бъдат повлияни от инсталирането на устройството.

4.1.2.    Метод за измерване на въздуха и горивото

Той включва измерване на въздушния поток и потока на горивото. Използват се разходомери за въздух и гориво, които отговорят на изискването за обща точност съгласно раздел 4.1. Изчисляването на потока отработен газ е, както следва:

4.2.   Определяне на масовия поток разредени отработени газове

За изчисляване емисиите в разредени отработени газове чрез пълна система за разреждане на потока е необходимо да се знае потокът на газовете. Потокът на разредените отработени газове (qmdew) се измерва при всеки режим с PDP-CVS, CFV-CVS или SSV-CVS съгласно общата формула, дадена в раздел 4.1 от Допълнение 2 към настоящото приложение. Точността е ± 2 % на показание или по-добра, и се определя съгласно разпоредбите на раздел 2.4 от Допълнение 5 към настоящото приложение.“

iv) Раздели 4 и 5 се заменят със следното:

„5.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ ЕМИСИИ

5.1.   Оценка на данните

За оценка на газообразните емисии показанието от диаграмата за последните 30 секунди на всеки режим се осреднява и средните концентрации (conc) на HC, СО и NOx за всеки режим се определят от усреднените показания на диаграмата и съответните калибровъчни данни. Може да се използва различен тип на запис, ако това осигурява получаване на еквивалентни данни.

За проверка на NOx в контролната област горните изисквания се прилагат само за NOx.

Отработеният газов поток qmew или разреденият отработен газов поток qmdew, ако се използват опционално, се определят съгласно раздел 2.3 от Допълнение 4 към настоящото приложение.

5.2.   Суха/Мокра Корекция

Измерената концентрация се преобразува към мокра база съгласно следната формула, ако вече не е измерена на мокра база. Преобразуването се прави за всеки индивидуален режим.

За неочистения газ:

или

където:

За разреден отработен газ:

или,

За разреден въздух:

За входящ въздух:

където:

и могат да се получат от измерване на относителната влажност, на точката на оросяването, измерване на налягането на изпаряване или измерване суха/мокра колба с помощта на общоприетите формули.

5.3.   Корекция на NОx за влажност и температура

Тъй като NOx емисиите зависят от обкръжаващите въздушни условия, NOx концентрацията се коригира за температурата и влажността на обкръжаващия въздух с коефициентите, дадени в следната формула. Коефициентите са действителни в диапазона между 0 и 25 г/кг сух въздух.

5.4.   Изчисление на емисионния масов поток

Емисионният масов поток (г/ч) за всеки режим се изчислява, както следва. За изчислението на NOx, се използва корекционният коефициент на влажността kh, D или kh, G, както е удачно, определен съгласно раздел 5.3.

Измерената концентрация се преобразува към мокра база съгласно раздел 5.2, ако вече не е измерена на мокра база. Стойностите за ugas са дадени в таблица 6 за избрани компоненти, на база идеални газови свойства и горивата, релевантни за настоящата Директива.

5.5.   Изчисление на специфичните емисии

Емисиите (г/кВтч) се изчисляват за всички индивидуални компоненти по следния начин:

където:

m gas е масата на индивидуалния газ

P n е нетната мощност съгласно раздел 8.2 от Приложение II.

Тегловните коефициенти, използвани в горното изчисление, са съгласно раздел 2.7.1.

5.6.   Изчисление на контролните стойности в областта

За трите контролни точки, избрани съгласно раздел 2.7.6, NOx емисиите се измерват и изчисляват съгласно раздел5.6.1, а също така се определят чрез интерполация от режимите на изпитвателния цикъл, най-близки до съответната изпитвателна точка съгласно раздел 5.6.2. Измерените стойности тогава се сравняват с интерполираните стойности съгласно раздел 5.6.3.

5.6.1.    Изчисление на специфичните емисии

NOx емисиите за всяка от контролните точки (Z) се изчислява, както следва:

5.6.2.    Определяне на емисионната стойност от изпитвателния цикъл

NOx емисиите за всяка от контролните точки се интерполира от четирите най-близки режими на изпитвателния цикъл, които обхващат избраната изпитвателна точка Z, както е показано на фигура 4. За тези режими (R, S, T, U) се прилагат следните определения:

Скорост (R) = Скорост (T) = nRT

Скорост (S) = Скорост (U) = nSU

Процентно натоварване (R) = Процентно натоварване (S)

Процентно натоварване (T) = Процентно натоварване (U).

NOx емисиите на избраната изпитвателна точка Z се изчислява, както следва:

и

където:

Фигура 4

Интерполация на NOx изпитвателна точка

5.6.3.    Сравнение на NOx емисионни стойности

Измерените специфични NOx емисии на контролната точка Z (NOx,Z) са сравнени с интерполираната стойност (EZ), както следва:

6.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ ЧАСТИЦИ

6.1.   Оценка на данни

За оценката на частиците общата сума на масите на пробите (m sep) през филтъра се записва за всеки режим.

Филтърът се връща в претеглящата камера и се кондиционира поне един час, но не повече от 80 часа, и тогава се претегля. Бруто теглото на филтрите се записва и се вади теглото на тарата (вижте раздел 2.1), като резултатът е масата на пробата частици m f.

Ако трябва да се приложи фонова корекция, се записват разредената въздушна маса (m d) през филтъра и масата частици (m f,d). Ако е направено повече от едно измерване, се изчислява частното m f,d/m d за всяко единично измерване и стойностите се усредняват.

6.2.   Система за частично разреждане на потока

Крайните отчетени изпитвателни резултати на емисиите частици се определят чрез следните стъпки. Тъй като може да се използват различни типове контрол на разреждането, се прилагат и различни методи за изчисление на qmedf. Всички изчисления се основават на средните стойности от индивидуалните режими през периода на взимане проба.

6.2.1.   Изокинетични системи

където r a отговаря на съотношението на повърхнината на напречното сечение между изокинетичната сонда и изпускателната тръба:

6.2.2.   Системи с измерване концентрацията на CO2 или NOx

където:

Концентрациите, измерени на суха база, се преобразуват към мокра база съгласно раздел 5.2 на настоящото Допълнение.

6.2.3.   Системи с измерване на CO2 и въглероден балансов метод ( 17 )

където:

(концентрации в обемни % на мокра база)

Това уравнение е основано на предположението за въглероден баланс (въглеродните атоми, попаднали в двигателя, се отделят като CO2) и се решава по следния начин:

и

6.2.4.   Системи с измерване на потока

6.3.   Система за пълно разреждане на потока

Всички изчисления се основават на средните стойности при индивидуалните режими по време на взимане на проби. Разреденият отработен газов поток q mdew се определя съгласно раздел 4.1 на Допълнение 2 към настоящото Приложение. Сумарната маса на пробата m sep се изчислява съгласно раздел 6.2.1 на Допълнение 2 към настоящото Приложение.

6.4.   Изчисляване на масовия поток частици

Масовият поток частици се изчислява, както следва. Ако се използва система за разреждане на пълен поток, q medf,както е определено съгласно раздел 6.2, се заменя с q mdew, решено съгласно раздел 6.3.

i = 1, ….. n

Масовият поток частици може да бъде фоново коригиран, както следва:

където D се изчислява съгласно раздел 5.4.1 на Допълнение 2 към настоящото Приложение.

v) Предишният раздел 6 се преномерира на раздел 7.

i) Част 3 е заменена със следното:

„3.   ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ЕМИСИИ

По молба на производителя може да се проведе учебно изпитване за кондициониране на двигателя и системата за отработени газове преди измервателния цикъл.

За ЕТС изпитването се използват двигатели с гориво ПГ и ВНГ. Двигателят работи поне два ЕТС цикъла, докато СО емисиите, измерени през един ЕТС цикъл, не превишат с повече от 10 % СО емисиите, измерени през предишния ЕТС цикъл.

3.1.   Подготовка на филтри за проби (ако е приложимо)

Поне един час преди изпитването всеки филтър се поставя в частично покрито блюдо на Петри, защитено срещу прах, и се поставя в претегляща камера за стабилизация. В края на стабилизационния период всеки филтър се претегля и се записва теглото на тарата. След това филтърът се съхранява в затворено блюдо на Петри или филтъродържач, докато стане необходим за изпитване. Филтърът трябва да бъде използван в рамките на осем часа от неговото изваждане от претеглящата камера. Записва се теглото на тарата.

3.2.   Инсталиране на измерващото оборудване

Контролно-измервателните прибори и пробните сонди се инсталират, както се изисква. Ауспухът се свързва с пълната система за разреждане на потока, ако се използва такава.

3.3.   Стартиране на системата за разреждане и двигателя

Системата за разреждане и двигателя се пускат и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при максимална мощност съгласно препоръката на производителя и добрата инженерна практика.

3.4.   Стартиране на системата за взимане проби от частици (само за дизелови двигатели)

Системата за взимане проби от частици се пуска и работи на байпас. Фоновото ниво на частиците от разредения въздух може да се определи чрез преминаването на разредения въздух през филтрите за частици. Ако се използва филтриран разреден въздух, може да се направи едно измерване преди или след изпитването. Ако разреденият въздух не е филтриран, измерванията се правят в началото и края на цикъла и стойностите се усредняват.

Системата за разреждане и двигателя се пускат и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при максимална мощност съгласно препоръката на производителя и добрата инженерна практика.

В случай на периодична регенерационна последваща обработка по време на подгряване на двигателя няма регенерация.

3.5.   Регулиране на системата за разреждане

Дебитите на системата за разреждане (пълен поток или частичен поток) се настройват, така че да се елиминира водната кондензация в системата и да се получи максимална температура на лицевата част на филтъра 325 K (52 °C) или по-ниска (вижте раздел 2.3.1 от Приложение V, DT).

3.6.   Проверка на анализаторите

Емисионните анализатори се нулират и свързват. Ако се използват торби за проби, те се изпразват.

3.7.   Процедура за пускане на двигателя

Стабилизираният двигател се пуска съгласно препоръчаната от производителя процедура за пускане в ръководството за експлоатация чрез промишлен стартер или динамометър. Като опция изпитването може да започне направо от подготвителната фаза на двигателя, без той да се изключва, когато е достигнал скоростта на празен ход.

3.8.   Изпитвателен цикъл

3.8.1.   Последователност на изпитването

Изпитването започва, когато двигателят е достигнал скоростта на празен ход. Изпитването се извършва съгласно еталонния цикъл, посочен в раздел 2 на настоящото Допълнение. Командите за скорост и въртящ момент на двигателя се задават при 5 Hz (10 Hz препоръчано) или повече. Обратната връзка по скорост на двигателя и въртящ момент се записва поне един път на всяка секунда през изпитвателния цикъл, а сигналите може да се филтрират електронно.

3.8.2.   Измерване на газообразни емисии

3.8.2.1.   Система за пълно разреждане на поток

При пускане на двигателя или начало на изпитването, ако цикълът започне от подготвителната фаза, измервателното оборудване ще се задейства, като едновременно ще започне:

HC и NOx се измерват непрекъснато в тунела на разреждането с честота 2 Hz. Средните концентрации се определят чрез интегриране на сигналите от анализатора през време на изпитвателния цикъл. Времето за отговор на системата не е по-голямо от 20 сек и се съгласува с колебанията на CVS потока и отклоненията във времето за взимане проби/изпитвателен цикъл, ако е необходимо. СО, CO2, NMHC и CH4 се определят чрез интегриране или анализиране на концентрациите в торбата за проби, събрани по време на цикъла. Концентрациите на газообразни замърсители във разредения въздух се определят чрез интегриране или събиране в основната торба. Всички други стойности се записват за минимум едно измерване в секунда (1 Hz).

3.8.2.2.   Измерване на неочистен отработен газ

При пускане на двигателя или начало на изпитването, ако цикълът започне от подготвителната фаза, измервателното оборудване ще се задейства, като едновременно ще започне:

За оценка на газообразните емисии емисионните концентрации (HC, СО и NOx) и масовия поток на отработения газ се записват и съхраняват с поне 2 Hz в компютърна система. Системното време за отговор не е по-голямо от 10 сек. Всички други данни може да се записват при проба с поне 1 Hz. За аналогови анализатори отговорът се записва и калибровъчните данни може да се прилагат при връзка в реално време или автономно по време оценката на данните.

За изчисление на масовите емисии на газообразните компоненти записаните концентрации и масовият поток отработени газове се изравняват с времето за преобразуване, както е определено в раздел 2 на Приложение I. Времето за отговор от всеки анализатор на газообразни емисии и от системата масов поток на отработени газове се определя съгласно разпоредбите на раздел 4.2.1 и раздел 1.5 от Допълнение 5 към настоящото приложение и се записва.

3.8.3.   Взимане на проби от частици (ако е приложимо)

3.8.3.1.   Система за пълно разреждане на поток

При пускане на двигателя или начало на изпитването, ако цикълът започне директно от подготвителната фаза, системата за взимане на проби от частици се превключва от байпас към събиране на частици.

Ако не се използва компенсация на потока, помпата/ите за проби се регулира така че дебитът през пробната сонда за частици или през прехвърлящата тръба да се поддържа в рамките на ± 5 % от еталонния дебит. Ако се използва компенсация на потока (например пропорционален контрол на пробен поток), трябва да се покаже, че съотношението между основния поток през тунела и пробния поток частици не се променя с повече от ± 5 % от еталонната му стойност (с изключение на първите 10 секунди от взимането на проби).

Забележка: При двойно разреждане пробният поток е чистата разлика между дебита през пробните филтри и дебита на вторично разреждания въздух.

Записва се средната температура и налягане в газомера/ите или на входа на измервателното оборудване за поток. Ако еталонният дебит не може да се поддържа по време на целия цикъл (в рамките на ± 5 %) поради задръстване на филтъра с частици, изпитването се анулира. Изпитването се повтаря отново, но при по-малък дебит и/или при по-голям диаметър на филтъра.

3.8.3.2.   Система за частично разреждане на поток

При пускане на двигателя или начало на изпитването, ако цикълът започне директно от подготвителната фаза, системата за взимане на проби от частици се превключва от байпас към събиране на частици.

За контрол на управлението на система за частично разреждане на потока се изисква бърз отговор от системата. Времето за преобразуване за системата се определя чрез процедурата в раздел 3.3 на Допълнение 5 към Приложение III. Ако комбинираното време за преобразуване измерването на потока (вижте раздел 4.2.1) и системата за частично разреждане на потока е по-малко от 0,3 сек, се използва контрол в реално време. Ако времето за преобразуване превишава 0,3 сек, трябва да се използва прогнозен контрол на база предварително записано изпитване. В този случай времето за нарастване е ≤ 1 сек и времезакъснението на комбинацията е ≤ 10 сек.

Общият отговор на системата се разработва така, че да осигури представителна проба от частици, q mp,i, пропорционална на масовия поток на отработените газове. За определяне на пропорционалността се провежда регресивен анализ на q mp,i спрямо q mew,i при минимум 1 Hz скорост на получаване на данни, като трябва да се удовлетворят следните критерии:

Като опция може да се проведе предварително изпитване и сигналът от масовия поток отработени газове от това изпитване да се използва за контрол на пробния поток в системата частици (предварителен контрол). Такава процедура се изисква, ако времето за преобразуване на системата частици, t50,P или времето за преобразуване на масовия поток отработени газове, t50,F, или и двете заедно са > 0,3 сек. Точен контрол на системата за частично разреждане се получава, ако времето за проследяване на q mew,pre на предварителното изпитване, което контролира q mp, се смени от времето предварителен контрол t50,P + t50,F.

За установяване на корелацията между q mp,i и q mew,i, се използват данните, взети по време на действителното изпитване, като времето q mew,i се изравнява чрез t50,F по отношение на q mp,i (никакъв принос от t50,P за изравняване на времето). Това значи, че смяната на времето между q mew и q mp е разликата в техните времена на преобразуване, които се определят в раздел 3.3 на Допълнение 5 към Приложение III.

3.8.4.   Спиране на двигателя

Ако двигателят спре в кой да е момент от изпитвателния цикъл, той трябва да се подготви и пусне отново и изпитването да се повтори. Ако се появи неизправност в кое да е от изпитвателното оборудване по време на цикъла, изпитването се анулира.

3.8.5.   Операции след изпитването

След завършване на изпитването се спира измерването на обема отработени газове или дебита на неочистените отработени газове, газовия поток в събирателните торби и помпата за проби частици. За една интегрираща система анализатори взимането на проби продължава, докато изтекат времената за отговор от системата.

Концентрациите на събирателните торби, ако се използват, се анализират веднага и при всички случаи не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл.

След изпитването за емисии за повторна проверка на анализаторите се използват нулев газ и калибриращ газ. Изпитването се счита за приемливо, ако разликата между резултатите от предварителното и последващите изпитвания е по-малка от 2 % от стойността на калибриращия газ.

3.9.   Проверка на изпитването

3.9.1.   Смяна на данните

За да се сведе до минимум ефектът на отклонение на времезакъснението между обратната връзка и еталонните стойности на цикъла, цялата последователност на сигнали от обратната връзка по скорост и въртящ момент на двигателя може се ускори или забави по отношение на еталонната скорост и въртящ момент. Ако сигналите от обратната връзка се сменят, и скоростта и въртящият момент трябва да се сменят в същото количество и същата посока.

3.9.2.   Изчисление на работата в цикъла

Действителната работа в цикъла Wact (кВтч) се изчислява, като се използва всяка записана двойка обратна връзка по скорост и стойности на въртящия момент. Това се прави след смяна на данните от коя да е обратна връзка, ако е избрана такава опция. Действителната работа в цикъла Wact се използва за сравнение с еталонната работа Wref и за изчисление на специфичните емисии при спиране (вижте раздели 4.4 и 5.2). Същата методология се използва за интегриране на еталонната с действителната мощност на двигателя. Ако трябва да се определят стойностите между съседни еталонни или съседни измерени стойности, се използва линейна интерполация.

При интегриране на еталонната и действителна работа в цикъла всички отрицателни стойности на въртящия момент се задават като нула и се включват. Ако интегрирането се извърши при честота, по-малка от 5 Hertz, и ако, за определен момент от време, въртящият момент променя стойността си от положителна на отрицателна и обратно, отрицателната част се изчислява и задава като нула. Положителната част се включва в интегрираната стойност.

Wact е между -15 % и + 5 % от Wref

3.9.3.   Статистическа проверка на изпитвателния цикъл

Линейните регресии на обратната връзка от еталонните стойности се извършват за скорост, въртящ момент и мощност. Това се прави след всяка една промяна на данни за обратна връзка, ако е избрана такава опция. Използва се методът на най-малките квадрати, като най-добре съответстващото уравнение има формата:

където:

Стандартната грешка на оценка (SE) на y по x и коефициентът на изчисление (r2) се изчисляват за всяка една регресионна линия.

Препоръчва се този анализ да се извърши при 1 Hertz. Всички отрицателни еталонни стойности за въртящ момент и свързаните с тях стойности на обратни връзки се изтриват от изчислението на статистическа проверка за въртящ момент и мощност. Изпитването се счита за валидно, ако са изпълнени всички критерии от таблица 7.

Заличаването на точки от регресионните анализи е разрешено само за отбелязаните в Таблица 8.

ii) вмъква се следният раздел 4:

„4.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОТОКА ОТРАБОТЕНИ ГАЗОВЕ

4.1.   Определяне на разредения поток отработени газове

Общият разреден поток отработени газове за цикъл (кг/изпитване) се изчислява от измерените стойности през цикъла и съответните калибровъчни данни от измервателното устройство за поток (V0 за PDP, KV за CFV, Cd за SSV), както е определено в раздел 2 на Допълнение 5 към Приложение III). Прилагат се следните формули, ако температурата на разредения отработен газ се поддържа постоянна през цикъла с помощта на топлообменник (± 6 K за PDP-CVS, ± 11 K за CFV-CVS или ± 11 K за SSV-CVS), вижте раздел 2.3 на Приложение V).

За PDP-CVS система:

където:

За CFV-CVS система:

където:

За SSV-CVS система

където:

с:

Ако се използва система с компенсация на потока (например без топлообменник), моментните масови емисии се изчисляват и интегрират за цикъла. В този случай моментната маса на разредения отработен газ се изчислява, както следва:

За PDP-CVS система:

където:

За CFV-CVS система:

където:

За SSV-CVS система:

където:

Изчислението в реално време започва или при приемлива стойност за C d като например 0,98, или приемлива стойност на Q ssv. Ако изчислението започне с Q ssv, за оценка на Re се използва началната стойност на Q ssv.

По време на всички изпитвания за емисии числото на Рейнолд в SSV отвора трябва да бъде в диапазона на числата на Рейнолд, използвани за получаване на калибровъчната крива, разработена в раздел 2.4 на Допълнение 5 към настоящото Приложение.

4.2.   Определяне на неочистения масов поток отработени газове

За изчисление на емисиите от неочистените отработени газове и за управление на система за частично разреждане на потока, е необходимо да се знае масовият дебит на отработените газове. За определяне на този дебит може да се използва кой да е от методите, описани в раздели 4.2.2—4.2.5.

4.2.1.   Време за отговор

За изчисление на емисиите времето за отговор по кой да е от методите, описан по-долу, е равно на или по-малко от изискването за време за отговор от анализатора, както е определено в раздел 1.5 на Допълнение 5 към настоящото Приложение.

С цел управление на система за частично разреждане на потока се изисква по-бърз отговор. За системи за частично разреждане на потока с управление в реално време се изисква време за отговор ≤ 0,3 секунди. За системи за частично разреждане на потока с прогнозен контрол, на база предварително записано изпитване, се изисква време за отговор от системата за измерване на потока отработени газове ≤ 5 секунди, с време за нарастване ≤ 1 секунда. Системното време за отговор се специфицира от производителя на уреда. Изискванията към комбинираното време за отговор от потока отработени газове и системата за частично разреждане на потока са посочени в раздел 3.8.3.2.

4.2.2.   Метод на директно измерване

Директното измерване на моментния поток отработени газове може да се прави от системи като например:

За избягване на грешки при измерването, които биха повлияли върху емисионните стойности, се взимат необходимите предпазни мерки. Те включват внимателния монтаж на устройството в системата за отработени газове на двигателя съгласно препоръките на производителя и добрата инженерна практика. Работата на двигателя и емисиите няма да бъдат засегнати от инсталирането на устройството.

Точността при определяне на потока отработени газове е ± 2,5 % от показанието или ± 1,5 % от максималната стойност на двигателя в зависимост от това кое е по-голямо.

4.2.3.   Метод за измерване на въздуха и горивото

Той включва измерване на въздушния поток и потока на горивото. Използват се разходомери за въздух и гориво, които да отговарят на изискването за точност при измерване на общия поток отработени газове, дадено в раздел 4.2.2. Изчислението на потока отработени газове е както следва:

4.2.4.   Метод за измерване чрез трасиране

Той включва измерване на концентрацията на трасиращ газ в отработените газове. Известно количество инертен газ (например чист хелий) се впръсква в потока отработени газове като трасиращ газ. Газът е смесен и разреден с отработените газове, но не реагира в изпускателната тръба. Концентрацията на газа се измерва чрез проба от отработените газове.

За да се осигури пълно смесване на трасиращия газ, пробната сонда за отработени газове се разполага на разстояние 1 м или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба, в зависимост от това кое е по-голямо по низходящия поток на точката за впръскване на трасиращ газ. Пробната сонда може да се разположи по-близо до точката за впръскване, ако пълното смесване се проверява чрез сравнение концентрацията на трасиращия газ с еталонната концентрация, когато трасиращият газ се впръсква по възходящия поток на двигателя.

Дебитът на трасиращия газ се задава така, че неговата концентрация при празен ход на двигателя след смесването да става по-малка от пълната скала на анализатора за трасиращ газ.

Изчислението на потока отработени газове е както следва:

където:

Когато фоновата концентрация е по-малка от 1 % от концентрацията на трасиращия газ след смесване (cmix.i) в максималния поток отработени газове, тя може да се пренебрегне.

Общата система отговаря на спецификациите за точност за отработени газове и се калиброва съгласно раздел 1.7 на Допълнение 5 към настоящото Приложение.

4.2.5.   Метод за измерване на въздушен поток и съотношение въздух—гориво

Той включва изчисление на масата на отработените газове от въздушния поток и съотношението въздух—гориво. Изчислението на моментния масов поток на отработени газове е като следва:

с:

където:

Забележка: β може да бъде 1 за горива, съдържащи въглерод, и 0 за водородно гориво.

Разходомерът за въздух отговаря на спецификациите за точност от раздел 2.2 от Допълнение 4 към настоящото Приложение, използваният анализатор за CO2 отговаря на спецификациите за точност от раздел 3.3.2 от Допълнение 4 към настоящото приложение, а общата система отговаря на спецификациите за точност за поток отработени газове.

Като опция измервателно оборудване за съотношението въздух—гориво, като например тип циркониев сензор, може да се използва за измерване съотношението на излишния въздух, което отговаря на спецификацията от раздел 3.3.6 от Допълнение 4 на настоящото приложение.“

iii) Раздели 4 и 5 се заменят със следното:

„5.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ ЕМИСИИ

5.1.   Оценка на данни

За оценката на газообразните емисии в разредените отработени газове се записват емисионните концентрации (HC, СО и NOx) и разреденият масов поток отработени газове съгласно раздел 3.8.2.1 и се съхраняват в компютърна система. За аналогови анализатори се записва отговорът, и калибровъчните данни могат да се прилагат в реално време или автономно по време на оценката на данни.

За оценката на газообразните емисии в неочистените отработени газове се записват емисионните концентрации (HC, СО и NOx) и разреденият масов поток отработени газове съгласно раздел 3.8.2.2 и се съхраняват в компютърна система. За аналогови анализатори се записва отговорът, и калибровъчните данни могат да се прилагат в реално време или автономно по време на оценката на данни.

5.2.   Суха /мокра корекция

Ако концентрацията се измерва на суха база, то тя се преобразува към мокра база съгласно следната формула. За непрекъснато измерване преобразуването се отнася към всяко моментно измерване преди каквото и да е по-нататъшно изчисление.

Прилагат се уравненията за преобразуване от раздел 5.2 от Допълнение 1 към настоящото приложение.

5.3.   NOx корекция за влажност и температура

Тъй като NOx емисиите зависят от обкръжаващите въздушни условия, NOxконцентрацията се коригира за обкръжаващата въздушна температура и влажност с коефициентите, дадени в раздел 5.3 от Допълнение 1 към настоящото приложение. Коефициентите са действителни в диапазона между 0 и 25 г/кг сух въздух.

5.4.   Изчисление на емисионните масови потоци

Емисионната маса за времето на цикъла (г/изпитване) се изчисляват в зависимост от приложения метод на измерването. Измерената концентрация се преобразува на мокра база съгласно раздел 5.2 от Допълнение 1 към настоящото приложение, ако вече не е измерена на мокра база. Съответните стойности за u gas, които се прилагат, са дадени в таблица 6 на Допълнение 1 към настоящото приложение за избраните компоненти на база свойства на идеални газове и горива, подходящи за настоящата Директива.

Ако е приложимо, концентрацията на NMHC и CH4 се изчислява по кой да е от методите от раздел 3.3.4 от Допълнение 4 към настоящото приложение, както следва:

5.4.1.   Определението на фоновите коригирани концентрации (само при система за пълно разреждане на потока)

Средната фонова концентрация на газообразните замърсители в разредения въздух се изважда от измерените концентрации, за да се получат нетните концентрации на замърсителите. Средните стойности на фоновите концентрации могат да се определят по метода на торба за проби, или чрез непрекъснато измерване с интегриране. Използва се следната формула.

където:

Коефициентът на разреждане се изчислява, както следва:

Алтернативно, ако съставът на горивото не е известен, може да се използват следните стехиометрични коефициенти:

5.5.   Изчисление на специфичните емисии

Емисиите (г/кВтч) се изчисляват по следния начин:

6.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ ЧАСТИЦИ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

6.1.   Оценка на данните

Филтърът за частици се връща към претеглящата камера не по-късно от един час след завършване на изпитването. Той се кондиционира в частично покрито блюдо на Петри, защитено срещу прах, поне за един час, но не повече от 80 часа, и след това се претегля. Бруто теглото на филтрите се записва и се изважда тара теглото като резултат масата на пробата частици m f. За оценка на концентрацията на частиците се записва общата маса на пробата (m sep) през филтрите за времето на изпитвателния цикъл.

Ако трябва да се приложи фонова корекция, се записват масата на разредения въздух (m d) през филтъра и масата на частиците (m f,d).

6.2.   Изчисление на масовия поток

6.2.1.   Система за пълно разреждане на потока

Масата на частиците (г/изпитване) се изчислява, както следва:

където:

Ако се използва система за двойно разреждане, масата на вторичния разреждащ въздух се вади от сумарната маса на двойно разредения отработен газ, взет за проба, като преминава през филтрите за частици.

където:

Ако фоновото ниво частици на разреждащия въздух е определено съгласно раздел 3.4, масата частици може да коригира фоново. В този случай масата частици (г/изпитване) се изчислява, както следва:

където:

6.2.2.   Система за частично разреждане на потока

Масата на частиците (г/изпитване) се изчислява по кой да е от следните методи:

6.3.   Изчисление на специфичните емисии

Емисиите частици (г/кВтч) се изчисляват по следния начин:

където:

i) Раздел 1 е заменен със следното:

„1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Газообразните компоненти, частици и дим, изпускани от двигателя, предоставени за изпитване, се измерват чрез методите, описани в Приложение V. Съответните части на Приложение V описват препоръчваните аналитични системи за газообразните емисии (раздел 1), препоръчваното разреждане на частици и системите за взимане на проби (раздел 2), и препоръчваните уреди за измерване на непрозрачност, с които се измерва дима (раздел 3).

За ESC газообразните се определят в неочистения отработен газ. Като опция те може да бъдат определени в разредения отработен газ, ако се използва система за пълно разреждане на потока за определяне на частиците. Частиците се определят с която и да е от двете системи за частично или пълно разреждане на потока.

За ЕТС могат да се използват следните системи

ii) Раздел 2.2 се заменя със следното:

„2.2.   Други уреди

Ако е необходимо, се използват измервателни уреди за консумация на гориво, консумация на въздух, температура на охлаждаща течност и смазочни материали, налягане на отработен газ и спад на всмукателен колектор, температура на отработен газ, температура на всмукван въздух, атмосферно налягане, влажност и температура на гориво. Тези уреди удовлетворят изискванията, дадени в таблица 9:

iii) Раздели 2.3 и 2.4 се заличават.

iv) Раздели 3 и 4 заменят със следното:

„3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ КОМПОНЕНТИ

3.1.   Спецификация на общ анализатор

Анализаторите имат измервателен диапазон, подходящ за точността, необходима за измерване на концентрациите на компонентите на отработения газ (раздел 3.1.1). Препоръчва се с анализаторите да се работи така, че измерените концентрации да попадат между 15 % и 100 % от пълната им скала.

Ако четящи системи (компютри, регистратори на данни) могат да осигурят достатъчна точност и резолюция под 15 % от пълната скала, измервания под 15 % от пълната скала също са приемливи. В този случай трябва да се направят допълнителни калибровки на поне 4 ненулеви номинално равни точки, за да се осигури точността на калибровъчните криви съгласно раздел 1.6.4 от Допълнение 5 към настоящото приложение.

Електромагнитната съвместимост (EMC) на оборудването трябва да е на ниво, при което да се намалят до минимум допълнителните грешки.

3.1.1.   Точност

Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната калибровъчна точка от повече от ± 2 % на показанието през целия измервателен диапазон освен нула, или ± 0,3 % от пълната скала, което е по-голямо. Прецизността се определя съгласно изискванията за калибровка, дадени в раздел 1.6 от Допълнение 5 към настоящото приложение.

Забележка: За целите на настоящата Директива точността се определя като отклонение от показанието на анализатора от номиналните калибровъчни стойности, използващи калибриращ газ (= вярна стойност).

3.1.2.   Прецизност

Прецизността, определяна като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 повтарящи се отговора спрямо дадена калибровка или калибриращ газ, не трябва да бъде по-голяма от ± 1 % от пълна концентрация на скалата за всеки използван диапазон над 155 ppm (или ppmC) или ± 2 % от всеки използван диапазон под 155 ppm (или ppmC).

3.1.3.   Шумност

Отговорът на анализатора за всеки пик към нула и калибровка или калибриращи газове по време на всеки 10-секунден период, не трябва да превишава 2 % от пълната скала на всички използвани диапазони.

3.1.4.   Нулево отклонение

Нулевият отговор се определя като средния отговор, включително шумност, на калибриращ газ по време на 30-секунден интервал от време. Отклонението на нулевия за период от един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълната скала на най-малкия използван диапазон.

3.1.5.   Калибриращо отклонение

Отговорът на калибъра се определя като средния отговор, включително шумност, на калибриращ газ по време на 30-секунден интервал от време. Отклонението на отговора на калибъра за един час трябва да бъде по-малко от 2 % от пълната скала на най-малкия използван диапазон.

3.1.6.   Време на нарастване

Времето на нарастване на анализатора, инсталиран в измервателната система, не трябва да превишава 3,5 сек.

Забележка: Само оценката на времето за отговор на анализатора сама по себе си не може ясно да дефинира доколко е подходяща общата система за краткотрайно изпитване. Обемите и особено мъртвите обеми в системата, не само ще повлияят върху времето за транспортиране от сондата до анализатора, но също така ще повлияят и върху времето на нарастване. Всички времена за транспортиране вътре в един анализатор ще се дефинират като време за отговор на анализатора подобно на конвертора или водните филтри вътре в NOx анализаторите. Определението на общото време за отговор на системата е указано в раздел 1.5 от Допълнение 5 към настоящото приложение.

3.2.   Изсушаване на газовете

Опционалният изсушител на газ трябва да има минимален ефект върху концентрацията на измерваните газове. Химическите изсушители не са приемлив метод за отстраняване на вода от пробата.

3.3.   Анализатори

Раздели 3.3.1—3.3.4 описват принципите на измерване, които трябва да бъдат използвани. Подробно описание на системите за измерване е дадено в Приложение V. Газовете, които се измерват, се анализират със следните уреди. За нелинейни анализатори е разрешено използването на линеаризиращи вериги.

3.3.1.   Анализ на въглероден оксид (СО)

Анализатор за въглероден оксид от недисперсен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).

3.3.2.   Анализ на въглероден диоксид (CO2)

Анализатор за въглероден диоксид от недисперсен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).

3.3.3.   Анализ на въглеводород (HC)

За двигатели с гориво дизел и пропан-бутан въглеводородният анализатор е от пламъчно-йонизационен тип с топла връзка (HFID) с детектор, клапани, тръбопроводи и т.н., подгрят така, че да се поддържа температура на газа 463 K ± 10 K (190 ± 10 °C). За двигатели с гориво ПГ въглеводородният анализатор може да бъде пламъчно-йонизационен тип без топла връзка (FID) в зависимост от използвания метод (вижте раздел 1.3 от Приложение V).

3.3.4.   Анализ на неметанови въглеводороди (NMHC) (само за двигатели с ПГ)

Неметановите въглеводороди се определят чрез един от следните методи:

3.3.4.1.   Газ-хроматографски метод (G C)

Неметановите въглеводороди се определят чрез изваждане на метана, анализиран с газ-хроматограф (GC), кондициониран при 423 K (150 °C) от въглеводородите, измерени съгласно раздел 3.3.3.

3.3.4.2.   Метод с неметанова горелка за рязане

Определянето на неметановата фракция се извършва с подгрята неметанова горелка NMC, която работи заедно с FID съгласно раздел 3.3.3, като се изважда метанът от въглеводородите.

3.3.5.   Анализ на азотни оксиди (NOx)

Анализаторът на азотни оксиди е тип хемилуминисцентен детектор (CLD) или хемилуминисцентен детектор с подгряване (HCLD) с NO2/ NO конвертор, ако се измерва на суха база. Ако се измерва на мокра база, се използва HCLD с конвертор, поддържан при температура над 328 K (55 °C), при условие че проверката за бързо охлаждане на водата (вижте раздел 1.9.2.2 от Допълнение 5 към настоящото приложение) е удовлетворителна.

3.3.6.   Измерване на въздух—гориво

Измервателното оборудване за въздух—гориво, използвано за определяне потока отработен газ, както е посочено в раздел 4.2.5 от Допълнение 2 към настоящото приложение, е широко диапазонен сензор за съотношението въздух—гориво или ламбда сензор от циркониев тип. Сензорът се монтира направо на изпускателната тръба, където температурата на отработения газ е достатъчно висока, за да се елиминира водната кондензация.

Точността на сензора с включена електроника е в границите на:

За да се спази определената по-горе точност, сензорът е калиброван съгласно спецификацията на производителя на уреда.

3.4.   Взимане на проби от газообразни емисии

3.4.1.   Неочистен отработен газ

Сондите за взимане на проба от газообразни емисии се поставят на разстояние поне 0,5 м или 3 пъти диаметъра на изпускателната тръба — което е по-голямо, по възходящия поток на отработения газ, но достатъчно близо до двигателя, за да се осигури температура на отработения газ поне 343 K (70 °C) в сондата.

При многоцилиндров двигател с разклонен колектор входът на сондата се поставя достатъчно далеч по низходящия поток, за да се гарантира, че пробата е представител на средните емисии от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели с отделни групи колектори, като например конфигурация „Vee“ на двигател, се препоръчва да се комбинират колекторите по възходящия поток на сондата за проби. Ако това не е практично, допуска се пробата да се вземе от групата с най-висока CO2емисия. Може да се използват други методи, които са показали корелация с горните методи. За изчисление на емисиите отработен газ се използва сумарният масов поток на отработени газове.

Ако двигателят е оборудван със система за последваща обработка на отработени газове, пробата се взема по низходящия поток на системата за последваща обработка на отработени газове.

3.4.2.   Разреден отработен газ

Изпускателната тръба между двигателя и системата за пълно разреждане на потока съответства на изискванията на раздел 2.3.1 от Приложение V (ЕР).

Сондата/ите за вземане на проби от газообразните емисии се инсталират в тунела на разреждането на място, където разреждащият въздух и отработеният газ са добре смесени и в непосредствена близост до сондата за вземане на проби от частици.

Вземането на проби обикновено се прави по два начина:

4.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЧАСТИЦИТЕ

Определянето на частиците изисква система за разреждане. Разреждането може да се извърши от система за частично разреждане на потока или от система за пълно двойно разреждане на потока. Капацитетът на системата за разреждане трябва да бъде достатъчно голям, за да елиминира кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби. Температурата на разредения отработен газ е под 325 K (52 °C) ( 18 ) по възходящия поток на филтъродържача. Разрешава се регулиране на влажността на разредения въздух преди влизането в системата за разреждане, и по-специално е полезно да се прави изсушаване, ако влажността на разреждащия въздух е висока. Температурата на разреждащия въздух е по-голяма от 288 K (15 °C) в непосредствена близост до входа в тунела на разреждането.

Система за частично разреждане на потока трябва да бъде проектирана така, че да извлече пропорционална неочистена проба отработен газ от изпускателната система на двигателя, като по този начин реагира на отклоненията в дебита на отработените газове, и въвежда разреждащ въздух към пробата, за да се постигне температура под 325 K (52 °C) в изпитвателния филтър. Поради това е съществено съотношението на разреждане или съотношението за вземане на проби r dil или r s да се определи така, че да се изпълнят границите на точност от раздел 3.2.1 от Допълнение 5 към настоящото приложение. Могат да се прилагат различни методи за извличане, чрез които да се диктува до значителна степен на хардуера и процедурите, които се използват (раздел 2.2 на Приложение V).

По принцип сондата за вземане на проби от частици се монтира в непосредствена близост до сондата за газообразните емисии, но достатъчно отдалечена, за да оказва влияние. Разпоредбите за монтаж от раздел 3.4.1 се отнасят също така за вземане на проби от частици. Линията за вземане на проби съответства на изискванията на раздел 2 от Приложение V.

При многоцилиндров двигател с разклонен колектор входът на сондата се поставя достатъчно далеч по низходящия поток, за да се гарантира, че пробата е представител на средните емисии от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели с отделни групи колектори, като например конфигурация „Vee“ на двигател, се препоръчва да се комбинират колекторите по възходящия поток на сондата за проби. Ако това не е практично, допуска се пробата да се вземе от групата с най-висока емисия на частици. Може да се използват други методи, които са показали корелация с горните методи. За изчисление на емисиите отработен газ се използва сумарният масов поток на отработени газове.

За определяне масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за частици, микрограмова везна и камера с регулиране на температурата и влажността.

За вземане на проби от частици се прилага методът, който използва един-единствен филтър (вижте раздел 4.1.3) за целия изпитвателен цикъл. За ESC значително внимание трябва да са обърне на времената за вземане на проби и потоците по време на фазата на вземане проби в изпитването.

4.1.   Филтри за частици

Вземат се проби от разредения отработен газ върху филтър, който удовлетворява изискванията на раздели 4.1.1 и 4.1.2 по време на изпитването.

4.1.1.   Спецификация на филтъра

Необходими са филтри от стъкловлакно с флуоровъглеводордно покритие. Всички типове филтри трябва да имат 0,3 мm DOP (диоктилфталат) събирателна ефективност поне 99 %, за газ със скорост между 35 и 100 см/сек.

4.1.2.   Препоръчват се филтри за частици с диаметър 47 мм или 70 мм. Допускат се и по-големи диаметри на филтри (раздел 4.1.4), но по-малки диаметри не са разрешени.Размер на филтъра

4.1.3.   Скорост върху филтъра

Достига се скорост на газа през филтъра 35 на 100 см/сек. Разликата между налягането в началото и в края на изпитването не трябва да е повече от 25 kPa.

4.1.4.   Натоварване на филтрите

Необходимите минимални натоварвания за най-често срещаните размери на филтри са показани в таблица 10. За по-големи размери на филтри минималното натоварване върху филтъра ще бъде 0,065 мг/1 000 мм2 филтърна повърхност.

Ако на база предходното изпитване е малко вероятно да се постигне необходимото минимално натоварване върху филтъра при изпитвателен цикъл след оптимизация на дебита и съотношението на разреждане, то се приема и филтър с по-ниско натоварване, със съгласието на засегнатите страни, ако този филтър отговаря на изискванията за точност в раздел 4.2, например с 0,1 μg везна.

4.1.5.   Филтъродържач

За изпитването на емисии филтрите се поставят във филтъродържачи, които удовлетворяват изискванията на раздел 2.2 на приложение V. Филтъродържачът трябва да осигурява равно разпределение на потока през филтъра напречно на областта, която задържа частиците. Монтират се бързодействащи клапани по възходящия или низходящия поток на филтъродържача. Препоръчва се монтажът на пред-филтър с 50 % отвори между 2,5 μм и 10 μм непосредствено по възходящия поток на филтъродържача. Използването на такъв пред-филтър се препоръчва настоятелно, ако се използва сонда тип отворена тръба, по възходящия поток на отработения газ.

4.2.   Спецификации на претегляща камера и на аналитични везни

4.2.1.   Условия в претегляща камера

Температурата на камерата (или стаята), в която се кондиционират и претеглят филтрите за частици, се поддържа в рамките на 295 K ± 3 K (22 °C ± 3 °C) по време на подготовката и претеглянето на всеки един филтър. Влажността се поддържа при температура на оросяване 282,5 K ± 3 K (9,5 °C ± 3 °C) и относителна влажност 45 % ± 8 %.

4.2.2.   Еталон филтър за претегляне

Околните условия на камерата (или стаята) трябва да са свободни от всякакви замърсители (например прах), които биха могли да се полепят по филтрите за частици по време на тяхната стабилизация. Отклонения от спецификациите в камерата за претегляне, както са посочени в раздел 4.2.1, се позволяват само ако тяхната продължителност не превишава 30 минути. Претеглящата камера трябва да отговаря на необходимите спецификации преди влизането на персонал вътре. В рамките на 4 часа се претеглят поне два неизползвани еталонни филтъра, но за предпочитане е това да става в същото време, когато се претеглят пробите върху филтрите. Те трябва да са от същия размер и материал като филтрите за проби.

Ако средното тегло на еталонните филтри се променя при претеглянията на пробите с повече от 10 μg, тогава всички филтри за проби се изхвърлят и изпитването за емисии се повтаря.

Ако не се удовлетворяват критериите за стабилност в претеглящата камера, но претеглянията на еталонния филтър отговарят на горните критерии, производителят на двигателя може да избира дали да приеме теглата на филтъра за проби или да анулира изпитваният, да поправи системата за регулиране в претеглящата стая и да повтори изпитването.

4.2.3.   Аналитична везна

Аналитичната везна за определяне теглото на филтъра има точност (стандартно отклонение) поне 2 μg и резолюция поне 1 μg (1 цифра = 1 μg), специфирани от нейния производител.

4.2.4.   Отстраняване на ефекти от статично електричество

За отстраняване ефектите от статично електричество филтрите се неутрализират преди претегляне, например чрез полониев неутрализатор или Фарадеев кафез, или устройство с аналогичен ефект.

4.2.5.   Спецификации за измерване на поток

4.2.5.1.   Общи изисквания

Абсолютните точности на разходомера или контролно-измервателната апаратура за потока са както определените в раздел 2.2.

4.2.5.2.   Специални разпоредби за системи за частично разреждане на потока

За такива системи точността на потока на пробата q mp е предмет на специално отношение, ако не се мери направо, а се определя чрез измерване на диференциалния поток:

В този случай точност ± 2 % за q mdew и q mdw не е достатъчна, за да гарантира приемливи точности на q mp. Ако газовият поток се определя от измерване на диференциален поток, максималната грешка на разликата е такава, че точността на q mp е в рамките на ± 5 %, когато съотношението на разреждането е по-малко от 15. Това може да се изчисли, като се вземат средноквадратичните грешки на всеки уред.

Допустимите точности на q mp се получават чрез кой да е от следните методи:

Абсолютните точности на q mdew и q mdw са ± 0,2 %, което гарантира точност на q mp ≤ 5 % в съотношение на разреждане 15. При по-високи съотношения на разреждане обаче ще се срещнат по-големи грешки;

калибровката на q mdw относно q mdew е изпълнена така, че да се получат същите точности за q mp както в a). Подробности за такава калибровка вижте в раздел 3.2.1 от Допълнение 5 към Приложение III;

точността на q mp се определя индиректно от точността на съотношението на разреждане, както е определено от трасиращия газ, например CO2. Отново се изискват точности, еквивалентни на метод a) за q mp;

абсолютната точност на q mdew и q mdw е ± 2 % от пълната скала, максималната грешка на разликата между q mdew и q mdw е 0,2 %, а линейната грешка е ± 0,2 % за най-високата стойност на q mdew, наблюдавана по време на изпитването.

i) Прибавя се следният раздел 1.2.3:

„1.2.3.   Използване на прецизни смесващи устройства

Газовете, използвани за калибровка, могат също така да бъдат получени от прецизни смесващи устройства (газ сепаратори), разреждащи с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесващото устройство трябва да бъде такава, че концентрацията на смесените калибровъчни газове да е в рамките на ± 2 %. Такава точност предполага, че първичните газове, използвани за смесване, трябва да са с точност поне ± 1 %, проследима по национални или международни стандарти за газ. Проверката се извършва между 15 и 50 % от пълната скала за всяка калибровка, включваща смесващо устройство.

Опционално, смесващото устройство може да се провери с уред, който е линеен по същество например използва NO газ с CLD. Калибриращата стойност на уреда се регулира към калибриращ газ, директно свързан с уреда. Смесващото устройство се проверява при използваните задания и номиналната стойност се сравнява с измерената концентрация на уреда. Тази разлика във всяка точка трябва да бъде в рамките на ± 1 % от номиналната стойност.“

ii) Раздел 1.4 се заменя със следното:

„1.4.   Изпитване за течове

Извършва се изпитване за течове. Сондата се отсъединява от системата за отработен газ. Включва се помпата на анализатора. След начален период на стабилизация всички разходомери трябва да имат показание нула. Ако не, линиите за проба се проверяват и грешката се коригира.

Максимално допустимият теч откъм вакуумната страна е 0,5 % от експлоатационния дебит за частта от системата, която се проверява. Потоците в анализатора и байпасните потоци може да се оценят чрез експлоатационните дебити.

Алтернативно системата може да се изпразни с налягане поне 20 kPa вакуум (80 kPa абсолютно). След начален стабилизационен период увеличението на налягането Δp (kPa/min) в системата не трябва да превишава:

където: