Go to unilingual display
Display information about this document

?

18.8.2017    | BG | Официален вестник на Европейския съюз | C 275/118.8.2017    | EN | Official Journal of the European Union | C 275/1
Известие на Комисията относно достъпа до правосъдие по въпросите на околната средаCommission Notice on access to justice in environmental matters
(2017/C 275/01)(2017/C 275/01)
СЪДЪРЖАНИЕTABLE OF CONTENTS
A. | ВЪВЕДЕНИЕ: ДОСТЪПЪТ ДО ПРАВОСЪДИЕ В ПРАВОТО НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА | 2A. | INTRODUCTION: ACCESS TO JUSTICE IN EU ENVIRONMENTAL LAW | 2
Б. | ПРАВЕН КОНТЕКСТ: НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА И ПРАВОТО НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА | 4B. | THE LEGAL CONTEXT: NATIONAL COURTS AND EU ENVIRONMENTAL LAW | 4
В. | ГАРАНТИРАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВЪПРОСИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА | 6C. | GUARANTEEING ENVIRONMENTAL ACCESS TO JUSTICE | 6
1. | ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА, КОИТО СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ЗАЩИТА | 61. | PUBLIC INTERESTS, OBLIGATIONS AND RIGHTS RELEVANT TO THE EXERCISE OF JUDICIAL PROTECTION | 6
1.1. | Въведение | 61.1. | Introduction | 6
1.2. | Обществени интереси, задължения и права | 61.2. | Public interests, obligations and rights | 6
1.3. | Осигуряване на активната роля на обществеността, защитата на правата и спазването на поетите ангажименти | 71.3. | Ensuring an active role of the public, safeguarding rights and upholding obligations | 7
2. | ПРОЦЕСУАЛНА ЛЕГИТИМАЦИЯ | 112. | LEGAL STANDING | 11
2.1. | Въведение | 112.1. | Introduction | 11
2.2. | Искания за предоставяне на информация за околната среда и право за получаване на информация | 112.2. | Requests for environmental information and entitlement to receive information | 11
2.3. | Определени дейности, които са обвързани с изисквания за участие на обществеността | 122.3. | Specific activities that are subject to public participation requirements | 12
2.4. | Искания за предприемане на действие в рамките на нормите за екологичната отговорност | 162.4. | Requests for action under environmental liability rules | 16
2.5. | Други въпроси, като например национални законови актове по прилагането, подзаконови нормативни актове с обща приложимост, планове и програми, и дерогации | 162.5. | Other subject matter, such as national implementing legislation, general regulatory acts, plans and programmes and derogations | 16
3. | ОБХВАТ НА СЪДЕБНИЯ КОНТРОЛ | 193. | SCOPE OF JUDICIAL REVIEW | 19
3.1. | Въведение | 193.1. | Introduction | 19
3.2. | Възможни основания за съдебен контрол | 203.2. | Possible grounds of judicial review | 20
3.3. | Степен на контрола/критерий за контрол | 223.3. | Intensity of scrutiny/standard of review | 22
4. | ЕФЕКТИВНИ ПРАВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА | 274. | EFFECTIVE REMEDIES | 27
4.1. | Въведение | 274.1. | Introduction | 27
4.2. | Средства за защита в случай на незначителни процесуални нарушения | 274.2. | Remedies in case of minor procedural defects | 27
4.3. | Временно преустановяване или отмяна на незаконосъобразни решения или действия, включително неприлагане на законови и подзаконови нормативни актове | 284.3. | Suspension, revocation or annulment of unlawful decisions or acts, including disapplication of legislation and regulatory acts | 28
4.4. | Инструкции, които налагат да се приемат пропуснатите мерки | 294.4. | Instructions requiring omitted measures to be adopted | 29
4.5. | Компенсиране на незаконосъобразни вреди, причинени от незаконосъобразни решения, действия или бездействия | 294.5. | Making good unlawful harm caused by an unlawful decision, act or omission | 29
4.6. | Обезпечителни мерки | 304.6. | Interim measures | 30
5. | РАЗНОСКИ | 315. | COSTS | 31
5.1. | Въведение | 315.1. | Introduction | 31
5.2. | Критерии, според които се преценява дали разноските са възпрепятстващи | 325.2. | Criteria for assessing whether costs are prohibitive | 32
5.3. | Правна помощ | 345.3. | Legal aid | 34
6. | СРОКОВЕ, СВОЕВРЕМЕННОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ | 346. | TIME LIMITS, TIMELINESS AND THE EFFICIENCY OF PROCEDURES | 34
7. | ПРАКТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ | 357. | PRACTICAL INFORMATION | 35
Г. | ЗАКЛЮЧЕНИЕ | 36D. | CONCLUSION | 36
ПРИЛОЖЕНИЕ I | 37ANNEX I | 37
ПРИЛОЖЕНИЕ II | 38ANNEX II | 38
A.   ВЪВЕДЕНИЕ: ДОСТЪПЪТ ДО ПРАВОСЪДИЕ В ПРАВОТО НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДАA.   INTRODUCTION: ACCESS TO JUSTICE IN EU ENVIRONMENTAL LAW
1. | Околната среда е нашата животоподдържаща система и общо наследство. Нейното съхранение и опазване, също както и подобряването на нейното екологично състояние, са споделяна от всички европейска ценност. За целта правото на ЕС в областта на околната среда създава обща рамка от задължения на органите на публичната власт и права за обществеността.1. | The environment is our life-support system and a common heritage. Preserving, protecting and improving is a shared European value, with EU environmental law establishing a common framework of obligations for public authorities and rights for the public.
2. | В наскоро приетото съобщение на Комисията, озаглавено „По-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (1), се подчертава, че когато са засегнати на национално равнище задължения или права, установени по силата на правото на ЕС, трябва да бъде осигурен достъп до националните съдилища в съответствие с принципа на ефективна съдебна защита, залегнал в Договорите на ЕС, и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.2. | The recently adopted Commission communication ‘Better results through better application’ (1) stresses that, where obligations or rights under EU law are affected at national level, there has to be access to national courts in line with the principle of effective judicial protection set out in the EU Treaties and with the requirements enshrined in Article 47 of the Charter of Fundamental Rights of the European Union.
3. | В правото на ЕС се отчита необходимостта достъпът до правосъдие в областта на околната среда да отразява засегнатите обществени интереси.3. | EU law recognises that, in the domain of the environment, access to justice needs to reflect the public interests that are involved.
4. | В Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (2) (Орхуската конвенция) е предвидена възможността в определени случаи физически и юридически лица (например неправителствени организации или НПО) да сезират съда или други безпристрастни органи с цел оспорване на действия или бездействия на органи, които са субекти на публичното или частното право (3). Конвенцията е ратифицирана от всички държави членки и от ЕС (4).4. | The Aarhus Convention on Access to Information, Public Participation in Decision-making and Access to Justice in Environmental Matters (2) (‘the Aarhus Convention’) establishes that, in certain cases, natural and legal persons (such as non-governmental organisations, ‘NGOs’) can bring a case to a court or to other impartial bodies in order to allow for the review of acts or omissions of public or private bodies (3). This has been ratified by all Member States and by the EU (4).
5. | Освен че с нея се изпълнява поет международен ангажимент, гарантирането по силата на тази конвенция на достъпа на частните лица и НПО до правосъдие е също важно средство за подобряване на прилагането от страна на държавите членки на законодателните актове на ЕС в областта на околната среда, без да се налага намесата на Комисията.5. | Apart from meeting an international commitment, ensuring that individuals and NGOs have access to justice under this Convention is also an important means of improving Member State's implementation of EU environmental laws without the need for Commission intervention.
6. | Регламент 1367/2006 за Орхуската конвенция урежда прилагането на Орхуската конвенция за институциите и органите на ЕС. Що се отнася до държавите членки, отделни актове на вторичното законодателство на ЕС съдържат изрични разпоредби във връзка с достъпа до правосъдие, които буквално възпроизвеждат съответните разпоредби на конвенцията (5).6. | The Aarhus Regulation, (EC) No 1367/2006, applies the Aarhus Convention to EU institutions and bodies. For Member States, certain pieces of EU secondary legislation contain express access to justice provisions mirroring those of the Convention (5).
7. | Оставащите извън обхвата на хармонизираното вторично законодателство на ЕС съществуващи законодателни разпоредби в държавите членки относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда в значителна степен се различават помежду си (6). Същевременно Съдът на Европейския съюз постанови значими решения, внасящи допълнителна яснота по отношение на изискванията на ЕС във връзка с достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда в контекста на хармонизираното вторично законодателство и извън него. В резултат на това разполагаме с внушителна по своя обем и практическа стойност съдебна практика на Съда на Европейския съюз, засягаща всички аспекти по темата.7. | Outside the scope of harmonised EU secondary legislation, the current legislative provisions in the Member States on access to justice in environmental matters differ considerably (6). At the same time, the Court of Justice of the European Union (‘CJEU’) has issued significant rulings clarifying EU requirements on access to justice in environmental matters, both within and outside the context of the harmonised secondary legislation. The result is a sizeable and valuable body of CJEU case-law touching on all aspects of the subject.
8. | На този фон бяха установени известни проблеми. | — | Пречките пред достъпа до националните съдилища се отразяват неблагоприятно на частните лица и НПО. Това обяснява защо различни национални съдилища отправят до Съда на Европейския съюз множество преюдициални запитвания в стремеж да получат повече яснота по това дали следва да се предостави такъв достъп и при какви условия. От своя страна, обикновените граждани биват непряко засегнати в случаите, когато неефективният достъп до правосъдие е една от причините за неуспешно прилагане, например нездравословни нива на замърсяване на атмосферния въздух вследствие на административно бездействие. | — | Работата на публичната администрация и националните съдилища е допълнително обременена от съдебни спорове по въпроси, свързани с достъпа до правосъдие. Внасянето на повече яснота на основата на съществуващата съдебна практика на Съда на Европейския съюз би трябвало да допринесе за по-ефикасната работа на публичната администрация, а също и за самото правораздаване. | — | Неблагоприятно отражение върху бизнеса имат случаите на забавяне при вземане на административните решения, свързани с продължителни съдебни спорове, които се дължат на неясноти в правилата за достъпа до правосъдие, като например тези във връзка с правото да предяви съдебен иск и обхвата на съдебния контрол. Националните съдилища запълват във все по-голяма степен съществуващите празноти в националното процесуално право, особено що се отнася до процесуалната легитимация, но тъй като решенията им се отнасят до конкретни дела, не могат да осигурят в пълен обем необходимата яснота и предвидимост във връзка с конкретната насоченост на инвестиционните решения. | Времетраенето и ясната правна рамка са от особено важно значение за малките и средните предприятия (МСП), които не могат да си позволят ненужно дълги процедури за издаване на разрешения и несигурност по отношение на рисковете, съпътстващи съдебните спорове, и обхвата на съдебните спорове. Бизнесът може също така да пострада в случаите, когато неефективният достъп до правосъдие е сред причините за неосигуряването на необходимата чистота на околната среда, от която много от дружествата са зависими, или за невлагането от страна на правителството на инвестиции, които биха били от полза за екологосъобразната икономика.8. | Against this background, a number of problems have been identified: | — | Individuals and NGOs are adversely affected by obstacles to access to national courts. This helps to explain why a stream of preliminary references have been submitted to the CJEU by different national courts, seeking clarification on whether access should be given and under what conditions. The public is affected more indirectly when ineffective access to justice contributes to implementation failures, e.g. unhealthy air pollution levels resulting from administrative inaction. | — | Public administrations and national courts face burdens due to litigation centred on issues related to access to justice. Providing greater clarity based on the existing CJEU case-law should contribute to efficient public administration as well as the administration of justice. | — | Businesses are negatively affected by delays in administrative decision-making related to prolonged litigation due to unclear access to justice rules, such as on standing rights and the scope of judicial review. National courts are increasingly filling the gaps in national procedural law, particularly in the area of legal standing, but, because their rulings relate to specific cases, they cannot provide all the clarity and predictability necessary to guide investment decisions. | Timing and a clear legal framework are particularly relevant for small and medium-sized enterprises (‘SMEs’) which cannot afford unnecessarily long authorisation procedures and uncertainty about litigation risks and scope. Businesses can also suffer where ineffective access to justice contributes to a failure to provide them with the clean environment on which many of them depend or a failure of government to make investments that are good for the green economy.
9. | След като разгледа няколко възможни варианта за действие, Комисията сметна за най-подходящо подготвянето на тълкувателно съобщение относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т.е. настоящото известие), като ефективно средство, за да се даде адекватен отговор на съществуващите проблеми. По този начин, обединявайки на едно място цялата съществуваща съществена съдебна практика на Съда на Европейския съюз и извеждайки внимателни заключения от нея, то ще внесе значителна яснота и съответно ще послужи като нормативен източник за следната аудитория: националните администрации, отговарящи за осигуряване на правилното прилагане на правото на ЕС в областта на околната среда; националните съдилища, които гарантират спазването на правото на ЕС и от чиято компетентност е отнасянето на въпроси, свързани с валидността и тълкуването на правото на ЕС, пред Съда на Европейския съюз; широката общественост, в частност частни лица и работещи в сферата на околната среда НПО, които изпълняват ролята на защитници на обществените интереси, а също и за стопанските субекти, за които е еднакво важно прилагането на правото да бъде предвидимо. Олекотената процедура за приемане ще позволи на Комисията в кратки срокове да подготви една такава ефикасна инициатива.9. | Having considered several options, the Commission decided that an interpretative communication on access to justice in environmental matters (i.e. this Notice) would be the most appropriate and effective means to address the problems. By bringing together all the substantial existing CJEU case-law, and by drawing careful inferences from it, it would provide significant clarity and a reference source for the following: national administrations who are responsible for ensuring the correct application of EU environmental law; national courts, which guarantee respect for EU law and are competent to refer questions on the validity and interpretation of EU law to the CJEU; the public, notably individuals and environmental NGOs, who exercise a public-interest advocacy role; and economic operators, who share an interest in the predictable application of the law. The light adoption procedure would help the Commission deliver an effective initiative in the short term.
10. | Предвид констатираните нужди беше счетен за неподходящ вариантът, при който се запазва статуквото и се разчита съдебната практика на Съда на Европейския съюз да се развие в бъдеще. Законодателен вариант под формата на правен инструмент, отнасящ се до достъпа до правосъдие, също не беше обсъждан, предвид натрупания опит във връзка с предложение на Комисията от 2003 г. (7), което отлежа в продължение на повече от едно десетилетие в Съвета, без да бъде постигнато съгласие по него и без да има каквито и да било изгледи за постигането на такова (8). Не на последно място, беше преценено, че възприемането на специфичен за всеки сектор законодателен подход, при който основното ударение се поставя върху добавянето на разпоредби, отнасящи се до достъпа до правосъдие, в сфери, в които са идентифицирани специфични предизвикателства (като природната среда, водите, отпадъците и атмосферния въздух), не би било от полза в краткосрочен план; във всеки случай към настоящия момент законодателят на ЕС не изглежда склонен да възприеме подобно предложение (9).10. | The option of continuing with ‘business-as-usual’ and only relying on CJEU case-law to evolve was not considered as an appropriate one in view of the needs identified. A legislative option in the form of a dedicated access to justice legal instrument was also not further pursued in view of the experience with a Commission proposal of 2003 (7) which remained with the Council for over a decade without any agreement being found or in prospect (8). Finally a sector-by-sector legislative approach, focusing on adding access-to-justice provisions in areas in which specific challenges have been identified (such as nature, water, waste and air) would not help in the short term and, in any case, the EU legislature does not appear to be currently receptive (9).
11. | Настоящото известие се основава на разпоредбите на правото на ЕС, в т.ч. Хартата на основните права, и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. В него се разглежда въпросът по какъв начин обществеността може да оспорва пред съда или сходен орган решения, действия или бездействия на органи на публичната власт, обхващайки аспектите, свързани с процесуалната легитимация, степента на контрола и ефективните средства за правна защита, които следва да бъдат предоставяни на разположение от националния съдия, както и някои други гаранции. Едновременно с това то дава ясна представа за това какво е необходимо да се направи на национално равнище, за да се спазят тези изисквания.11. | The Notice is based on provisions of EU law, including the Charter of Fundamental Rights, and the case-law of the CJEU. It addresses how the public can challenge decisions, acts or omissions of public authorities before a court of law or similar body, covering legal standing, the intensity of scrutiny and the effective remedies to be provided by the national judge, and several other safeguards. In doing so, it provides a clear idea of what is necessary at national level in order to comply with these requirements.
12. | В случай че се наложи държавите членки да предприемат мерки за осигуряване на спазването им, те ще бъдат подпомагани при извършаването на необходимите промени, включително посредством обмен на информация в рамките на наскоро приетия Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПОС) (10). На 6 февруари 2017 г. Комисията за първи път публикува всеобхватен обзорен преглед на това по какъв начин политиките и законодателството на ЕС се прилагат по места. От него става видно, че политиките и законодателството в областта на околната среда дават своите плодове, но съществуват съществени различия в начина, по който те се прилагат на практика в цяла Европа. Беше установено, че нуждата от преодоляване на подобни различия в прилагането между различните държави — членки на ЕС, е най-неотложна в такива области на политиката, като управление на отпадъците, природна среда и биологично разнообразие, качество на атмосферния въздух и качество и управление на водите. Съобщението относно ПОС и докладите за 28-те държави членки полагат основите за един позитивен и конструктивен подход за подобряване прилагането на правото на ЕС, като настоящото известие представлява още една важна крачка в тази насока.12. | In case Member States have to take measures to ensure compliance, they will be helped to make the necessary changes, including via exchanges under the recently adopted Environmental Implementation Review (‘EIR’) (10). The Commission published on 6 February 2017 the first ever comprehensive overview of how EU environmental policies and laws are applied on the ground. This shows that environmental policies and laws work but that there are big gaps in how they are put into practice across Europe. The most pressing implementation gaps across EU Member States are found in the policy fields of waste management, nature and biodiversity, air quality, and water quality and management. The EIR communication and the 28 country-specific reports set the scene for a positive and constructive approach to improving implementation of EU law and the present Notice is an important supplement to that.
13. | В случай на несъобразяване със съществуващите правни изисквания в рамките на acquis на ЕС, Комисията ще продължи да прибягва и до процедурите за нарушение, за да осигури изпълнението им.13. | In case of non-compliance with existing legal requirements under the EU acquis, the Commission will also continue to use infringement procedures to ensure their fulfilment.
14. | При все че основното ударение в него пада на околната среда, известието се вписва в по-широкообхватната работа на Комисията, отнасяща се до достъпа до правосъдие, в частност Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, и до прилагането на Хартата на основните права, и Новата уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава (11). Ефективните правосъдни системи играят решаваща роля за утвърждаването на принципите на правовата държава и на основните ценности на Европейския съюз, както и за осигуряване на ефективното прилагане на правото на ЕС и изграждане на взаимно доверие. Ето защо повишаването на ефективността на националните правосъдни системи е един от приоритетите на европейския семестър — годишния цикъл на ЕС за координиране на икономическите политики. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието подпомага държавите членки в постигането на по-ефективно правораздаване, като предоставя съпоставими данни за качеството, ефективността и независимостта на националните правосъдни системи (12). В съобщението си от 2014 г. (13) Комисията прие нова уредба за справяне със заплахите за върховенството на закона в отделните държави — членки на ЕС. Зачитането на върховенството на закона е предпоставка за защитата на всички основни ценности, изброени в Договорите, включително основните права.14. | While focused on the environment, the Notice fits with broader Commission work on access to justice, notably the EU Justice Scoreboard, and on the application of the Charter of Fundamental Rights, and the EU Framework to strengthen the rule of law (11). Effective justice systems play a crucial role in upholding the rule of law and the fundamental values of the European Union, as well as in ensuring effective application of EU law and mutual trust. That is why improving the effectiveness of national justice systems is one of the priorities of the European Semester, the EU's annual cycle of economic policy coordination. The EU Justice Scoreboard assists Member States to achieve more effective justice by providing comparative data on the quality, efficiency and independence of the national justice systems (12). The Commission adopted a new framework to address systemic threats to the rule of law in any of the EU's Member States in its 2014 communication (13). Respect for the rule of law is a prerequisite for the protection of all fundamental values listed in the Treaties, including fundamental rights.
15. | Обхватът на известието е ограничен до достъпа до правосъдие във връзка с решения, действия и бездействия на органите на публичната власт на държавите членки. То няма за предмет съдебните спорове по въпроси на околната среда между частни страни (14). То не засяга и съдебния контрол на актове на институциите на ЕС посредством сезиране на Общия съд, който е предмет на Орхуската конвенция (1367/2006). Освен това, макар известието до голяма степен да е съобразено със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, единствено Съдът на Европейския съюз може да дава окончателни тълкувания.15. | The scope of the Notice is limited to access to justice in relation to decisions, acts and omissions by public authorities of the Member States. It does not address environmental litigation between private parties (14). Nor does it concern the judicial review of acts of the EU institutions via the General Court, which is addressed by the Aarhus Regulation, (EC) No 1367/2006. Further, while the Notice is closely aligned with CJEU case-law, only the CJEU itself can provide definitive interpretations.
16. | В рамките на тези ограничения известието ще допринесе за по-доброто прилагане на правото на ЕС в областта на околната среда в държавите членки, внасяйки повече яснота във връзка с това по какъв начин обществеността може да се обръща към националните съдилища, които често са в състояние по-добре да идентифицират подходящи решения, тъй като са по-близко до фактите и техния контекст. По този начин известието ще допринесе и за върховенството на закона, което е сред основните ценности на правовия ред на ЕС.16. | Within these limits, the Notice will contribute to a better implementation of EU environmental law in the Member States by clarifying how the public can rely on national courts, which are often better placed to identify appropriate solutions since they are closer to the facts and their context. In this way, the Notice will also contribute to the rule of law, a fundamental value of the EU legal order.
Б.   ПРАВЕН КОНТЕКСТ: НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА И ПРАВОТО НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДАB.   THE LEGAL CONTEXT: NATIONAL COURTS AND EU ENVIRONMENTAL LAW
17. | Националните съдилища са „общи съдилища“ за целите на прилагането на правото на ЕС в рамките на правните системи на държавите членки (15). Те разполагат с правомощия за съдебен контрол на решенията, които са несъвместими с правото на ЕС, и за присъждане на финансово обезщетение за причинените вреди (16).17. | National courts are ‘the ordinary courts’ for implementing EU law within the legal systems of the Member States (15). They have powers to review decisions that are incompatible with EU law and order financial compensation for the damage caused (16).
18. | Достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда е неотменна част от правото на ЕС в областта на околната среда и се опира на основните принципи на правото на ЕС, които намират отражение в разпоредбите на Договорите за ЕС, Орхуската конвенция и вторичното законодателство в светлината на тълкуванието, дадено му в съдебната практика на Съда на Европейския съюз.18. | Access to justice in environmental matters is intrinsic to EU environmental law, and draws on fundamental principles of EU law that are reflected in the provisions of the EU Treaties, the Aarhus Convention and secondary legislation as interpreted in case-law of the CJEU.
19. | Правото на ЕС в областта на околната среда обхваща законодателството на ЕС, което допринася за постигането на следните цели на политиката на ЕС в областта на околната среда (17), набелязани в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС): | — | опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; защита на здравето на хората; | — | разумно и рационално използване на природните ресурси, и | — | насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.19. | EU environmental law covers EU legislation which contributes to the pursuit of the following objectives of EU policy on the environment (17), set out in Article 191 of the Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU): | — | preserving, protecting and improving the quality of the environment; protecting human health, | — | prudent and rational utilisation of natural resources, and | — | promoting measures at international level to deal with regional or worldwide environmental problems, and in particular combating climate change.
20. | Въпросното законодателство създава широк набор от задължения, които компетентните органи на публичната власт в държавите членки са длъжни да изпълняват, и засяга внушителен брой категории решения, действия и бездействия, за които те носят отговорност.20. | This legislation creates a wide range of obligations that competent public authorities in Member States must fulfil, and is relevant to significant categories of decisions, acts and omissions under their responsibility.
21. | Подчертавайки факта, че правото на ЕС е самостоятелен и автономен правов ред, Съдът на Европейския съюз утвърди и доразви общите принципи — като например тези на равностойността и ефективността (18) — с цел да го определи и подкрепи, като успоредно с това призна процесуалната автономия на държавите членки (19), т.е. правомощието им да определят свои собствени подробни процесуални изисквания.21. | Stressing that EU law is a distinct and autonomous legal order, the CJEU has endorsed and developed general principles — such as those of equivalence and effectiveness (18) — in order to define and support it, while recognising the procedural autonomy of Member States (19), i.e. the power to fix their own detailed procedural requirements.
22. | Върховенството на закона включва ефективна съдебна защита на правата, предоставени по силата на правото на ЕС. Това намира отражение в първичното право на ЕС. Член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) изисква „[д]ържавите-членки [да] установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“. Наред с това, при прилагането на правото на ЕС държавите членки са обвързани с разпоредбата на член 47, първа алинея от Хартата на основните права, уреждаща правото на ефективни правни средства за защита, според която „Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в [същия] член условия“. Следва да се припомни, че член 19, параграф 1 от ДЕС и член 47 от Хартата са приложими само в областта на правото на ЕС. Член 47 от Хартата съответства на член 6 и член 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), в която съответно е залегнало правото на справедлив съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита.22. | The rule of law includes an effective judicial protection of rights conferred by EU law. This is reflected in EU primary law. Article 19(1) of the Treaty on European Union (TEU) requires that ‘Member States shall provide remedies sufficient to ensure effective legal protection in the fields covered by Union law’. In addition, Member States are bound, when they are implementing EU law, by Article 47 of the Charter of Fundamental Rights which enshrines in its first paragraph the right to an effective remedy, providing that ‘Everyone whose rights and freedoms guaranteed by the law of the Union are violated has the right to an effective remedy before a tribunal in compliance with the conditions laid down in this Article’. It should be recalled that Article 19(1) of the TEU and Article 47 of the Charter only apply in the field of EU law. Article 47 of the Charter corresponds to Article 6 and Article 13 of the European Convention on Human Rights (ECHR) which enshrine, respectively, the right to a fair trial and the right to an effective remedy.
23. | Ефективната съдебна защита е тясно свързана с единното тълкуване на правото на ЕС от страна на Съда на Европейския съюз и с възможността — а понякога и изискването към — националните съдилища да отправят до Съда на Европейския съюз запитвания във връзка с валидността и тълкуването на актовете на институциите и органите на ЕС под формата на преюдициални въпроси по реда на член 267 от ДФЕС. Ролята на член 267 може да бъде поставена под съмнение, ако достъпът до националните съдилища е невъзможен или прекомерно затруднен.23. | Effective judicial protection is closely linked to the uniform interpretation of EU law by the CJEU and the possibility for — and sometimes requirement on — national courts to submit questions concerning the validity and interpretation of acts of EU institutions and bodies to the CJEU by way of preliminary reference under Article 267 of the TFEU. The role of Article 267 may be put in doubt if access to national courts is either impossible or rendered excessively difficult.
24. | От момента на ратифицирането ѝ от ЕС и влизането си в сила Орхуската конвенция е неразделна част от правовия ред на ЕС и има задължителна сила за държавите членки по силата на член 216, параграф 2 от ДФЕС (20). В рамките на този правов ред Съдът на Европейския съюз следователно принципно е компетентен да се произнесе преюдициално относно тълкуването на подобно споразумение (21).24. | Since its ratification by the EU and its entry into force, the Aarhus Convention is an integral part of the EU legal order and binding on Member States under the terms of Article 216(2) of the TFEU (20). Within the framework of that legal order, the CJEU therefore has in principle jurisdiction to give preliminary rulings concerning the interpretation of such an agreement (21).
25. | Целта на конвенцията е „да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние“ (22). За тази цел тя задължава договарящите се страни да гарантират три широкообхватни категории права за гражданите и техните сдружения, а именно права във връзка с достъпа до информация, права във връзка с участието при вземането на решения и права във връзка с достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.25. | The objective of the Convention is ‘to contribute to the protection of the right of every person of present and future generations to live in an environment adequate to his or her health and well-being’ (22). To that end, it obliges contracting parties to guarantee three broad categories of rights for citizens and their associations, namely rights of access to information, rights to participate in decision-making, and rights of access to justice in environmental matters.
26. | Достъпът до правосъдие е уреден в член 9 от конвенцията. По своята структура разпоредбите на този член възпроизвеждат трите посочени по-горе „стълба“ на конвенцията, като в тях се подчертава, че правата във връзка с достъпа до правосъдие имат помощна и подкрепяща функция спрямо други права (23). Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция (24), публикувано от Секретариата на Орхуската конвенция, съдържа по-детайлни насоки за договарящите се страни във връзка с тълкуването и изпълнението на изискванията на конвенцията; при все това е необходимо да се има предвид, че „Ръководството […] няма нито задължителна сила, нито нормативния характер, присъщ на разпоредбите на [конвенцията]“ (25).26. | Access to justice is addressed in Article 9 of the Convention. In its structure, this provision reflects the three abovementioned ‘pillars’ of the Convention and highlights that access to justice rights are auxiliary to, and supportive of, other rights (23). The Aarhus Convention Implementation Guide (24) published by the Aarhus Convention Secretariat provides further guidance for the contracting parties on the interpretation and the implementation of the requirements of the Convention, although it needs to be borne in mind that ‘the Guide has no binding force and does not have the normative effect of the provisions of the Convention’ (25).
27. | Съдът на Европейския съюз прие, че задължение на националния съд е, за да осигури ефективната съдебна защита на областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените в Орхуската конвенция цели (26).27. | The CJEU has held that it is for the national court, in order to ensure effective judicial protection in the fields covered by EU environmental law, to interpret its national law in a way which, to the fullest extent possible, is consistent with objectives laid down in the Aarhus Convention (26).
28. | ЕС прие законодателни текстове в областта на околната среда, съдържащи изрични изисквания във връзка с достъпа до правосъдие (27).28. | The EU has adopted legislation on the environment containing explicit access to justice requirements (27).
29. | Натрупаната внушителна съдебна практика на Съда на Европейския съюз в областта на достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда преди всичко е следствие от преюдициалните запитвания, отправяни от националните съдилища на основание член 267 от ДФЕС. Значителен брой от тях касаят разпоредби на вторичното законодателство, отнасящи се до достъпа до правосъдие. Има и дела, при които се набляга на важността на общите принципи на правото на ЕС, и по-специално на принципа на ефективност (28).29. | The sizeable body of CJEU case-law that has emerged on access to justice in environmental matters is primarily the result of preliminary references from national courts under Article 267 of the TFEU. A significant number concern access to justice provisions found in the secondary legislation. There are also cases that highlight the importance of general principles of EU law — notably the principle of effectiveness (28).
30. | Изложението по-долу дава пространна представа за уредбата на достъпа до правосъдие в ЕС по въпроси на околната среда, приложима в държавите членки. При все че уредбата е въведена на равнището на ЕС, тя придобива практическа стойност и значение именно на равнището на държавите членки, и по-специално националните съдилища.30. | The foregoing represents the broad framework for EU access to justice in environmental matters within Member States. While the framework has been established at EU level, it is at the level of Member States — and in particular, national courts — that it acquires practical reality and meaning.
В.   ГАРАНТИРАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВЪПРОСИ НА ОКОЛНАТА СРЕДАC.   GUARANTEEING ENVIRONMENTAL ACCESS TO JUSTICE
1.   ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА, КОИТО СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ЗАЩИТА1.   PUBLIC INTERESTS, OBLIGATIONS AND RIGHTS RELEVANT TO THE EXERCISE OF JUDICIAL PROTECTION
1.1.   Въведение1.1.   Introduction
Достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда обслужва целта да се даде възможност на частните лица и техните сдружения да упражняват правата, предоставени им по силата на правото на ЕС в областта на околната среда. Същевременно той допринася да се гарантира постигането на целите и изпълнението на задълженията, залегнали в законодателството на ЕС в областта на околната среда.Access to justice in environmental matters serves the purposes of enabling individuals and their associations to exercise rights conferred on them under EU environmental law. It also helps to ensure that the aims and obligations of EU environmental legislation are attained.
31. | По смисъла на правото на ЕС достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда представлява набор от подкрепящи права, който обслужва две цели. От една страна, той дава възможност на частните лица и техните сдружения да упражняват правата, предоставени им по силата на правото на ЕС, а от друга — допринася да се гарантира постигането на целите и изпълнението на задълженията, залегнали в законодателството на ЕС в областта на околната среда (29).31. | Under EU law, access to justice in environmental matters represents a set of supportive rights which serves two purposes. It enables individuals and their associations to exercise the rights conferred on them by EU law, and it helps ensure that the aims and obligations of EU environmental legislation are attained (29).
1.2.   Обществени интереси, задължения и права1.2.   Public interests, obligations and rights
Законодателството на ЕС в областта на околната среда има за цел да обезпечи защитата на интересите на широката общественост, свързани например с чистотата на атмосферния въздух, безопасните и адекватни водни ресурси и биологичното разнообразие в добро екологично състояние. Активното участие на обществеността е съпътстващ екологичен обществен интерес в тяхна подкрепа.EU environmental legislation aims to secure general public interests such as clean air, safe and adequate water resources and a healthy biodiversity. Active involvement of the public is a concomitant environmental public interest that supports them.
32. | В процеса на законотворчество за целите на опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда законодателят на ЕС до голяма степен законодателстваше в полза на широки обществени интереси, свързани например с чистотата на атмосферния въздух, безопасните и адекватни водни ресурси, биологичното разнообразие в добро екологично състояние и предотвратяването на отпадъците. Това са широки обществени интереси, тъй като от тях зависи общественото благополучие.32. | In legislating to preserve, protect and improve the quality of the environment, the EU legislature has largely legislated in favour of general public interests such as clean air, safe and adequate water resources, a healthy biodiversity and the avoidance of waste. These are general public interests because societal well-being depends on them.
33. | Мерките, въведени от законодателя на ЕС за обезпечаване защитата на тези интереси на широката общественост, включват, както следва: | — | обвързващи цели и задължения по отношение на качеството на околната среда, които държавите членки са длъжни да спазват (30); | — | задължения за държавите членки за мониторинг на състоянието на околната среда (31); | — | изисквания към органите на публичната власт за изготвяне на планове и програми за намаляване на замърсяването и отпадъците (32); | — | изисквания определени дейности да бъдат извършвани едва след получаване на разрешение или съгласие от орган на публичната власт (33), и | — | изисквания за изготвяне на екологични оценки преди даването на съгласие за определени видове планове и проекти (34). | Необходимо е тези мерки да бъдат допълнени на равнището на държавите членки от национални законови актове по прилагането и подзаконови нормативни актове с обща приложимост, както и от индивидуални решения и актове на органите на публичната власт.33. | The measures put in place by the EU legislature to secure these general public interests include the following: | — | binding environmental quality objectives and obligations that Member States must respect (30), | — | duties on Member States to monitor the state of the environment (31), | — | requirements on public authorities to prepare plans and programmes to reduce pollution and waste (32), | — | requirements that certain activities should take place only after a permit or consent has first been obtained from a public authority (33), and | — | requirements that, before consents are given for certain types of plans and projects, environmental assessments should be prepared (34). | These measures need to be supplemented at Member State level by national implementing legislation and general regulatory acts and by individual decisions and acts of public authorities.
34. | Чрез поредица от конкретни стъпки от 80-те години на миналия век досега ЕС освен това въведе мерки за признаване на наличието на допълнителен обществен интерес от активното включване на обществеността в тези мерки (35). Съдът на Европейския съюз отбеляза връзката между достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и „желанието на законодателя на Съюза да съхрани, защити и повиши качеството на околната среда и да даде възможност на обществеността да играе активна роля за постигането на тази цел“ (36).34. | Through a series of steps since the 1980s, the EU has also put in place measures to recognise an auxiliary public interest of actively involving the public in these measures (35). The CJEU has noted the link between access to justice in environmental matters and ‘the desire of the European Union legislature to preserve, protect and improve the quality of the environment and to ensure that, to that end, the public plays an active role’ (36).
1.3.   Осигуряване на активната роля на обществеността, защитата на правата и спазването на поетите ангажименти1.3.   Ensuring an active role of the public, safeguarding rights and upholding obligations
Обществените и други интереси, намерили място в правото на ЕС в областта на околната среда, и свързаните с тях задължения за органите на публичната власт пораждат определени процесуални и материални права за частните лица и техните сдружения. Необходимо е националните съдилища да защитават тези права.The public and other interests set out in EU environmental law and the related obligations placed on public authorities give rise to procedural and substantive rights for individuals and their associations. These rights need to be protected by national courts.
35. | Съдът на Европейския съюз призна, че споменатите по-горе обществени интереси и предвидените задължения за органите на публичната власт пораждат права за частните лица и техните сдружения, които следва да бъдат защитавани от националните съдилища. По своето естество тези права биват процесуални и материални. Възможно е едновременно да бъдат ангажирани няколко процесуални и материални права в случаите, когато решение, действие или бездействие на орган на публичната власт засяга въпроси, свързани с участието на обществеността, както и изпълнението на съществени задължения за опазване на околната среда.35. | The CJEU has recognised that the public interests mentioned above and obligations placed on public authorities give rise to rights for individuals and their associations, which are to be protected by national courts. These rights are both procedural and substantive in nature. Several procedural and substantive rights may simultaneously be engaged, as where a decision, act or omission of a public authority involves issues of participation of the public as well as fulfilment of substantive environmental protection obligations.
36. | В решението по дело LZ II Съдът на Европейския съюз постанови в светлината на Директива 92/43/ЕИО за местообитанията, че „[б]и било обаче несъвместимо с обвързващото действие, което член 288 ДФЕС признава на Директивата, да се изключи по принцип възможността за засегнатите лица да се позовават на задълженията, които тя налага“ (37).36. | In LZ II, the CJEU ruled in the context of the Habitats Directive, 92/43/EEC, that ‘(i)t would be incompatible with the binding effect attributed to a directive by Article 288 TFEU to exclude, in principle, the possibility that the obligations which it imposes may be relied on by those concerned’ (37).
37. | По този начин се подчертава, че сред основните аргументи за достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда е необходимостта да се осигури изпълнението на задълженията, създадени по силата на правото на ЕС в областта на околната среда. Условията за завеждане на дело пред национален съд обаче може да се различават в зависимост от това чии интереси се считат за засегнати. В този смисъл е необходимо да се прави разграничение между екологични НПО и частни лица.37. | This underlines that the rationale for access to justice in environmental matters includes the need to ensure that obligations created by EU environmental law are fulfilled. The conditions for bringing a case before a national court, may, however, vary depending on who is deemed to be concerned. In this context, it is necessary to distinguish between environmental NGOs and individuals.
Екологичните НПО играят важна роля за осигуряване изпълнението на задълженията, произтичащи от правото на ЕС в областта на околната среда, и се ползват с широки права в името на опазването на околната среда, чието спазване националните съдилища е необходимо да осигуряват.Environmental NGOs play an important role in ensuring compliance with the obligations of EU environmental law and enjoy a broad right to protect the environment which national courts need to uphold.
38. | Участието на обществеността е замислено така, че да обхване не само ролята на частните лица, но и тази на техните сдружения (38). И действително, съдебната практика на Съда на Европейския съюз признава особено важната роля, която екологичните сдружения — „екологичните неправителствените организации или екологичните НПО“ — играят за осигуряване изпълнението на задълженията, произтичащи от правото на ЕС в областта на околната среда.38. | The involvement of the public has been envisaged as covering not only the role of individuals but also that of their associations (38). Indeed, CJEU case-law recognises that environmental associations — ‘environmental non-governmental organisations or environmental NGOs’ — play a vital role in ensuring compliance with obligations under EU environmental law.
39. | В решението по дело LZ I (известно още под наименованието „Словашките кафяви мечки“), Съдът на Европейския съюз постанови, че „запитващата юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно, процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие както с целите на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, така и с тези на ефективната съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, за да позволи на организация за защита на околната среда, каквато е zoskupenie, да оспори по съдебен ред взето в резултат на административно производство решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта на околната среда“ (39).39. | In LZ I (also known as ‘Slovak Brown Bears’), the CJEU ruled that ‘it is for the referring court to interpret, to the fullest extent possible, the procedural rules relating to the conditions to be met in order to bring administrative or judicial proceedings in accordance with the objectives of Article 9(3) of that convention and the objective of effective judicial protection of the rights conferred by European Union law, in order to enable an environmental protection organisation, such as the Lesoochranarske zoskupenie, to challenge before a court a decision taken following administrative proceedings liable to be contrary to European Union environmental law’ (39).
40. | Решението по дело LZ I заслужава внимание и поради обстоятелството, че се отнася до решение на орган на публичната власт, с което се разрешава ловът на кафяви мечки по дерогация от предвидените в Директива 92/43/ЕИО за местообитанията разпоредби за опазване на биологичните видове. Разпоредбите за опазване на биологичните видове в посочената директива нямат за цел закрилата на отделни индивиди, а на околната среда, като това е в името на обществените интереси. Поради това Съдът на Европейския съюз призна, че конкретната НПО, в ролята ѝ на ищец, притежава право, което заслужава съдебна защита в конкретния случай, например посредством придаване на изпълнителна сила на разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО за местообитанията.40. | The judgment in LZ I is also noteworthy because it concerned a decision by a public authority to authorise the hunting of brown bears in derogation from the provisions on species protection laid down in the Habitats Directive, 92/43/EEC. The species protection provisions of this directive do not aim at protecting individuals but the environment, and this in the general interest of the public. Therefore, the CJEU acknowledged that the claimant environmental NGO had a right that deserved judicial protection in the specific case, such as that of rendering the provisions of the Habitats Directive, 92/43/EEC, enforceable.
41. | Това е особено важно в сферата на опазването на природната среда, тъй като в тази сфера може да е трудно да се приведат доводи за това, че решенията, действията или бездействията на органите на публичната власт могат да засегнат конкретни права на частноправни субекти, като например свързаните със здравето на човека.41. | This is especially important in the field of nature protection, because in this field it may be difficult to argue that decisions, acts of omissions of public authorities can affect specific rights of individuals, such as those relating to human health.
42. | Позицията на Съда на Европейския съюз в решението по дело LZ I същевременно е в съзвучие със седмото, тринадесетото и осемнадесетото съображение на Орхуската конвенция, в които се признава важната роля, която играят екологичните НПО за опазването на околната среда. Нещо повече, решението на Съда на Европейския съюз по дело LZ I не е изолиран случай. То е в съзвучие и с постановеното преди него решение по дело Janecek, според което и юридически, и физически лица могат да се позовават на правото на ЕС в областта на околната среда, което има за цел опазването на здравето на човека (40).42. | The position of the CJEU in LZ I is also consonant with the seventh, 13th and 18th recitals of the Aarhus Convention, which acknowledge the important role that environmental NGOs play in environmental protection. Furthermore, the CJEU's decision in LZ I is not an isolated one. It is consistent with the earlier decision in Janecek that legal as well as natural persons can invoke EU environmental law that aims to safeguard human health (40).
43. | Наред с правото на екологичните НПО, признато от Съда на Европейския съюз в решенията по делата LZ I и Janecek  (41), в няколко законодателни акта на ЕС се признава ролята на екологичните НПО, като се предвижда de lege тяхната процесуална легитимация във връзка с определени дейности, изискващи участието на обществеността, както и в ситуации на щети върху околната среда. Те са разгледани по-подробно в раздел В.2.43. | In addition to the right of environmental NGOs that the CJEU recognised in LZ I and in Janecek  (41), several EU legislative acts recognise the role of environmental NGOs by providing for de lege legal standing for them in relation to specific activities requiring public participation as well as situations of environmental damage. These are examined in more detail in Section C.2.
Правото на ЕС в областта на околната среда придава на частноправните субекти процесуални и материални права. Те са свързани по-специално с изискването органите на публичната власт надлежно да се придържат към процедура, целяща привличането за участие на обществеността, както и към разпоредбите, отнасящи се до здравето и имуществото на човека.EU environmental law confers procedural and substantive rights on individuals. These relate in particular to requirements for public authorities to correctly follow a procedure intended to involve the public as well as provisions which concern human health and property.
а)   Процесуални права(a)   Procedural rights
44. | По смисъла на член 2, точка 4 от Орхуската конвенция терминът „общественост“ обхваща и частноправните субекти, като те също имат призната роля за съхранението, опазването и подобряването на качеството на околната среда. Правото на позоваване пред национален съд на задълженията, наложени на националните власти от правото на ЕС в областта на околната среда, може да бъде обаче сведено от вътрешното право до обстоятелства, при които може да се покаже наличието на достатъчен интерес или накърнени права (42). Оттук следва, че достъпът до национален съд може да бъде сведен до изпълнението със средствата на държавната принуда на въпросните разпоредби, с които не само се налагат задължения на органите на публичната власт, но също се дават права на частноправните субекти.44. | The ‘public’ under Article 2(4) of the Aarhus Convention also includes individuals and these too have a recognised role in preserving, protecting and improving the quality of the environment. However, the right to rely on obligations imposed on national authorities by EU environmental law before a national court may be restricted by national law to circumstances in which a sufficient interest or an impairment of rights can be demonstrated (42). Access to a national court can therefore be restricted to the enforcement of those provisions which not only impose obligations on public authorities but also confer rights on individuals.
45. | Процесуалните права обикновено са свързани с участието на обществеността. Като правило те имат отношение към условията и реда, при които даден орган на публичната власт на практика осведомява обществеността за предложено решение, приема всякакви изявления, взема под внимание тези изявления и публично огласява своето решение. В Орхуската конвенция е предвидено участието на обществеността във връзка със: | — | решения по отношение на определени дейности (43); | — | планове, програми и политики, касаещи околната среда (44); | — | нормативни актове с непосредствена изпълнителна сила и/или общоприложими нормативни актове със задължителна сила (45).45. | Procedural rights usually relate to public participation. They typically have to do with the practical arrangements whereby a public authority informs the public of a proposed decision, receives any submissions, takes these into account and publicly announces its decision. Public participation is envisaged in the Aarhus Convention for: | — | decisions on specific activities (43), | — | plans, programmes and policies relating to the environment (44), and | — | executive regulations and/or generally applicable legally binding normative instruments (45).
46. | Изрични разпоредби относно участието на обществеността се съдържат главно (макар и не само) в следните директиви на ЕС в областта на околната среда: Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, Директива 2003/35/ЕО относно участието на обществеността и Директива 2001/42/ЕО за стратегическата екологична оценка. От друга страна, в решението по дело LZ II Съдът на Европейския съюз тълкува разширително изискванията за задължително участие на обществеността на член 6, параграф 1, буква б) от Орхуската конвенция, във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията.46. | Express public participation provisions are chiefly — though not exclusively — found in the following EU environmental directives: the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; the Public Participation Directive, 2003/35/EC; and the Strategic Environmental Assessment Directive, 2001/42/EC. On the other hand, in LZ II the CJEU construed broadly the mandatory public participation requirements of Article 6(1)(b) of the Aarhus Convention and read them in conjunction with Article 6(3) of the Habitats Directive, 92/43/EEC.
47. | Освен това, както Съдът на Европейския съюз отбелязва в решението по дело Kraaijeveld, процесуалните права обслужват целта за осигуряване на ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: „По-специално, когато властите на Общността са наложили чрез директива задължение за следване на конкретен курс на поведение, полезният ефект на този инструмент би бил отслабен, ако отделни лица са възпрепятствани да се позовават на него пред националните си съдилища“ (46). Конкретният курс на поведение, който се има предвид в този случай, е бил да се предприеме оценка на въздействието върху околната среда, включваща обществена консултация. Същата логика важи и за други разпоредби на законодателството на ЕС в областта на околната среда, изискващи обществена консултация, като съдържащите се в Директива 2001/42/ЕО за стратегическата екологична оценка (47).47. | Moreover, as the CJEU observed in Kraaijeveld, procedural rights serve the purpose of ensuring the effective implementation of EU environmental law: ‘In particular, where the Community authorities have, by directive, imposed on Member States the obligation to pursue a particular course of conduct, the useful effect of such an act would be weakened if individuals were prevented from relying on it before their national courts’ (46). The particular course of conduct alluded to in that case was the undertaking of an environmental impact assessment, which included public consultation. The same rationale holds true for other provisions of EU environmental law requiring public consultation, such as those found in the Strategic Environmental Assessment Directive, 2001/42/EC (47).
б)   Материални права(b)   Substantive rights
48. | Наред с процесуалните права, Съдът на Европейския съюз призна, че с определени законодателни актове на ЕС в областта на околната среда се дават материални права на частноправните субекти и техните сдружения.48. | In addition to procedural rights, the CJEU has recognised that certain EU environmental secondary legislation confers substantive rights on individuals and their associations.
49. | В решението по дело Janecek Съдът заяви, че „във всички случаи, когато несъобразяването с мерките, наложени с директивите относно качеството на въздуха и на питейната вода, с които се цели опазването на общественото здраве, може да изложи на опасност здравето на хората, последните трябва да могат да се позовават на императивните норми, които се съдържат в директивите“. (48)49. | In Janecek the CJEU stated that ‘whenever the failure to observe the measures required by the directives which relate to air quality and drinking water, and which are designed to protect public health, could endanger human health, the persons concerned must be in a position to rely on the mandatory rules included in those directives’ (48).
50. | Две са причините, поради които материалното право, признато в решението по дело Janecek — т.е. да се осигури защитата на здравето на отделния индивид посредством законодателството на ЕС в областта на околната среда, — е широкообхватно по своето значение.50. | There are two reasons why the substantive right recognised in Janecek — i.e. to have one's health protected via EU environmental legislation — has broad relevance.
51. | На първо място, самият Съд на Европейския съюз в последващото си решение по дело Stichting Natuur en Milieu  (49) приложи същата логика на разсъждение за законодателството относно качеството на атмосферния въздух, което е с по-широк обхват на действие в сравнение с местния обхват, визиран в решението по дело Janecek. То идва да покаже, че закрилата на здравето на човека не бива да се разглежда като опираща само до непосредствени заплахи от местен мащаб (50).51. | First, the CJEU itself in the subsequent case, Stichting Natuur en Milieu  (49), applied the same rationale to air quality legislation which operates at a wider level than the local level relevant in Janecek. This indicates that the protection of human health is not to be seen as confined to immediate, local threats (50).
52. | На второ място, законодателството на ЕС в областта на околната среда често включва сред своите цели опазването на здравето на човека, което е в съответствие с член 35 от Хартата на основните права (51). Здравето на човека изрично се упоменава в някои от най-важните законодателни актове на ЕС в областта на околната среда, като например Рамкова директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (52), Рамкова директива 2000/60/ЕО за водите (53) и Директива (ЕС) 2016/2284/ЕС относно националните тавани за емисии (54). Поради това водещата логика, стояща зад решението по дело Janecek, може да важи далеч не само за законодателството в областта на качеството на атмосферния въздух и питейната вода.52. | Second, EU environmental legislation often includes the protection of human health amongst its objectives, in line with Article 35 of the Charter of Fundamental Rights (51). Human health is specifically mentioned in some of the most important pieces of EU environmental legislation, such as the Waste Framework Directive, 2008/98/EC (52), the Water Framework Directive 2000/60/EC (53) and the National Emissions Ceiling Directive (EU) 2016/2284 (54). The rationale of Janecek might, therefore, be relevant well beyond air quality and drinking water legislation.
53. | Възможно нарушение на право на собственост, заедно със свързаните с него имуществени вреди, произтичащо от решение, действие или бездействие на орган на публичната власт, с което се нарушава законодателството в областта на околната среда, може да породи за отделен частноправен субект правото да се позове пред съда на законодателството на ЕС в областта на околната среда.53. | A possible breach of property rights, and related pecuniary damage, stemming from a decision, act or omission of a public authority which infringes environmental law, may also entitle an individual to invoke EU environmental law before a court.
54. | В решението по дело Leth Съдът на Европейския съюз прие, че „когато имуществените вреди са пряка икономическа последица от въздействието върху околната среда на публичен или частен проект, предотвратяването им спада към преследваната с Директива 85/337 цел за защита [сега Директива 2011/92 ЕС]“ (55). Логиката, възприета в решението по дело Leth, важи и за други законодателни актове на ЕС в областта на околната среда, като например Директива 2001/42/ЕО за стратегическата екологична оценка.54. | In Leth, the CJEU held that ‘the prevention of pecuniary damage, in so far as that damage is the direct economic consequence of the environmental effects of a public or private project, is covered by the objective of protection pursued by Directive 85/337/EEC [now Directive 2011/92/EU]’ (55). The rationale of Leth applies also to other pieces of EU environmental legislation such as the Strategic Environmental Assessment Directive, 2001/42/EC.
55. | Със законодателството на ЕС в областта на околната среда не се установява всеобщо право на здравословна и запазена непокътната околна среда за всеки индивид. При все това дадено физическо или юридическо лице може да се е сдобило с правото да използва околната среда в рамките на конкретна стопанска или нестопанска дейност. Примерно това би могло да бъде предоставено и придобито право на риболов в точно определени води (56). Това може да породи нуждата от оспорване на всякакво решение, действие или бездействие, което дава отражение върху конкретно предоставеното право на използване на околната среда.55. | EU environmental law does not establish a general right to a healthy and intact environment for every individual. However, a natural or legal person may have obtained the right to use the environment for a specific economic or non-profit activity. An example could be an allocated and acquired fishing right in specified waters (56). This may give rise to the need to challenge any decision, act or omission which impacts that specifically allocated right to use the environment.
56. | Това важи с особена сила за законодателството на ЕС в областта на водите и природната среда. В това отношение по смисъла на основополагащия законодателен инструмент относно водите — Рамкова директива 2000/60/ЕО за водите — „замърсяването“ се определя като вкарване на вещества или затопляне, което „се изразява в увреждане или нарушаване на материална собственост, устройства и други позволени начини за използване на околната среда“. И Директива 2009/147/ЕО за дивите птици, и Директива 92/43/ЕО за местообитанията обхващат широк диапазон от възможно използване на природната среда, включително с любителски цели (като например лов) и за целите на научните изследвания и образованието. По отношение на тези различни видове използване е разумно да се предположи, че освен интересите на преден план биха могли да излязат и въпросите, свързани с правата.56. | This is especially relevant for EU water and nature legislation. In this regard, the over-arching instrument for water, the Water Framework Directive, 2000/60/EC, defines ‘pollution’ in terms of the introduction of substances or heat which ‘impair[s] or interfere[s] with amenities and other legitimate uses of the environment’. Both the Wild Birds Directive, 2009/147/EC, and the Habitats Directive, 92/43/EEC, refer to a broad range of possible uses of nature, including recreational pursuits (such as hunting), research and education. For these different uses, it is reasonable to suppose that, besides interests, issues concerning rights could also come to the fore.
57. | В контекста на гореизложеното, в останалите раздели от настоящото известие достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда е анализиран от няколко различни гледни точки: | — | точното основание и условията, при които частноправните субекти и екологичните НПО могат да очакват да се сдобият с процесуална легитимация; | — | обхвата на съдебния контрол, т.е. основанията за съдебен контрол и степента на контрола, на който следва да бъдат подлагани оспорваните решения, действия или бездействия; | — | ефективните средства за правна защита в случай на решения, действия или бездействия, за които е установено, че страдат от пороци; | — | съдебните разноски и факторите, които е необходимо да бъдат взети под внимание, за да не се позволи те да имат възпиращ ефект, както и | — | навременността на процедурите и необходимостта на обществеността да бъде предоставена практическа информация.57. | Against this background, the remaining sections of this Notice examine access to justice in environmental matters from several different perspectives: | — | the precise basis and the conditions on which individual and environmental NGOs can expect to obtain legal standing, | — | the scope of review, i.e. the grounds of review and the intensity of scrutiny that should apply to contested decisions, acts and omissions, | — | effective remedies to address decisions, acts and omissions found to be legally flawed, | — | litigation costs and the factors that need to be taken into account in order to avoid that these are prohibitive, and | — | the timeliness of procedures and the need to provide the public with practical information.
2.   ПРОЦЕСУАЛНА ЛЕГИТИМАЦИЯ2.   LEGAL STANDING
2.1.   Въведение2.1.   Introduction
Процесуалната легитимация е правото да се оспори по правен път пред съд или друг независим и безпристрастен орган, с цел защита на право или интерес на ищеца, законосъобразността на решение, действие или бездействие на орган на публичната власт. Процесуалната легитимация може да бъде различна в зависимост от предмета на оспорваното решение, действие или бездействие. Тя може да бъде различна и в зависимост от това дали ищецът е частноправен субект или призната екологична НПО.Legal standing is the entitlement to bring a legal challenge to a court of law or other independent and impartial body in order to protect a right or interest of the claimant regarding the legality of a decision, act or omission of a public authority. Legal standing can vary depending on the subject matter of the contested decision, act or omission. It can also vary depending on whether the claimant is an individual or a recognised environmental NGO.
58. | Процесуалната легитимация — понякога наричана locus standi — е правото да се предяви правен иск пред съд или друг независим и безпристрастен орган с цел защита на право или интерес на ищеца. Правото на иск се упражнява по отношение на решения, действия и бездействия на органи на публичната власт, които е възможно да накърняват подобно право или интерес. Решенията, действията и бездействията са начините, по които органите на публичната власт изпълняват — или вземат отношение във връзка със — задължения, които са им възложени по силата на законодателството на ЕС в областта на околната среда, например да се гарантира, че съоръженията за отпадъци и промишлените съоръжения работят на основата на разрешително, издадено за тази цел (57). Освен че е средство за осигуряване на защитата на права и интереси, процесуалната легитимация представлява и средство за осигуряване на отчетност по отношение на подобни решения, действия или бездействия.58. | Legal standing — sometimes referred to as locus standi — is the entitlement to bring a legal challenge to a court of law or other independent and impartial body in order to protect a right or interest of the claimant. The entitlement to challenge is in respect of decisions, acts and omissions of public authorities, which may infringe such a right or interest. Decisions, acts and omissions represent the ways in which public authorities fulfil — or take a position on — duties placed on them under EU environmental law, for example to ensure that waste facilities and industrial installations operate under a permit (57). Apart from being a means of ensuring the protection of rights and interests, legal standing represents a means of ensuring accountability in respect of such decisions, acts or omissions.
59. | Няколко директиви на ЕС в областта на околната среда съдържат разпоредби за достъпа до правосъдие с изричното изискване държавите членки да предвидят такава процесуална легитимация (58). В по-голямата част от вторичното законодателство на ЕС в областта на околната среда обаче липсват изрични разпоредби относно достъпа до правосъдие, включително процесуалната легитимация. При все това, независимо от липсата на изрични законодателни разпоредби, изискванията във връзка с процесуалната легитимация трябва да бъдат тълкувани в светлината на принципите, установени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз.59. | A few EU environmental directives contain access to justice provisions expressly requiring Member States to provide legal standing (58). However, express provisions on access to justice, including standing, are absent in most EU secondary environmental legislation. Nevertheless, despite the absence of express legislative provisions, the requirements concerning legal standing have to be interpreted in the light of the principles established in the case-law of the CJEU.
60. | Правното основание за процесуалната легитимация е различно в зависимост от предмета на решението, действието или бездействието, чието оспорване се иска. В следните раздели се прави разграничение между решения, действия и бездействия, отнасящи се до: | — | искания за предоставяне на информация за околната среда и право за получаване на информация (раздел В.2.2); | — | определени дейности, които са обвързани с изисквания за участие на обществеността (раздел В.2.3); | — | искания за предприемане на действие в рамките на нормите за екологичната отговорност (раздел В.2.4); | — | други въпроси, като например национални законови актове по прилагането, подзаконови нормативни актове с обща приложимост, планове и програми, и дерогации (раздел В.2.5).60. | The basis for legal standing varies according to the subject matter of the decision, act or omission sought to be challenged. The following sections distinguish between decisions, acts and omissions concerning: | — | requests for environmental information and entitlement to receive information (Section C.2.2), | — | specific activities that are subject to public participation requirements (Section C.2.3), | — | requests for action under environmental liability rules (Section C.2.4), | — | other subject matter, such as national implementing legislation, general regulatory acts, plans and programmes and derogations (Section C.2.5).
61. | По отношение на първите три категории, във вторичното законодателство на ЕС в областта на околната среда (59) могат да бъдат намерени редица разпоредби, уреждащи изрични права, отнасящи се до процесуалната легитимация. Що се отнася до последната категория, процесуалната легитимация зависи от общите принципи на процесуалната легитимация съгласно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз.61. | For the first three categories, express legal standing rights can be largely found in secondary EU environmental legislation (59). For the last category, legal standing depends on general principles governing legal standing as interpreted by the CJEU.
62. | Обхватът на процесуалната легитимация също е различен в зависимост от това дали оспорващото лице е частноправен субект, екологична НПО или друг субект. Този аспект е разгледан в следващите раздели.62. | The extent of legal standing also varies according to whether the person seeking to challenge is an individual, environmental NGO or other entity. This aspect is considered in the different sections below.
2.2.   Искания за предоставяне на информация за околната среда и право за получаване на информация2.2.   Requests for environmental information and entitlement to receive information
Всяко физическо или юридическо лице, отправило искане за предоставяне на информация, се ползва с процесуалната легитимация да оспори съответното решение, действие или бездействие на органа на публичната власт, отговарящ за разглеждането на въпросното искане. Правото за получаване на информация чрез активно разпространение може също така да породи права за частноправните субекти и сдруженията за предявяване на съдебни искове.Any natural or legal person submitting an information request enjoys legal standing to challenge a decision, act or omission of the public authority responsible for dealing with that request. Rights to receive information through active dissemination may also entitle individuals and associations to bring legal challenges.
63. | По силата на правото на ЕС в областта на околната среда физическите и юридическите лица разполагат с правото да искат информация за околната среда (60). В член 6 от Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда изрично се предвижда процедура за преразглеждане от съда на действия или бездействия на органите на публичната власт във връзка с искания за предоставяне на информация, попадащи в обхвата на директивата. Правото на преразглеждане се основава на изискванията на член 9, параграф 1 от Орхуската конвенция и има за цел защитата на правото да се отправи искане за предоставяне на информация (61). Всяко физическо или юридическо лице, отправило искане за предоставяне на информация, се ползва с процесуална легитимация (62).63. | EU environmental law confers rights on natural and legal persons to request environmental information (60). The Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC, provides explicitly in its Article 6 for a judicial review procedure to examine acts or omissions by public authorities in relation to requests for environmental information falling within the directive's scope. The right to a review is based on the requirements of Article 9(1) of the Aarhus Convention and is intended to protect the right to make an information request (61). Any natural or legal person submitting an information request enjoys legal standing (62).
64. | По силата на правото на ЕС в областта на околната среда физическите и юридическите лица разполагат с правото не само да искат информация за околната среда, но и да получават такава информация (63). От решението на Съда на Европейския съюз по дело East Sussex става ясно, че правото на жалбоподателите на информация за околната среда включва правото условията, свързани с предоставянето на информация, да бъдат надлежно изпълнени от компетентния орган на публичната власт (64). Въпросното дело се отнася до правото за получаване на информация при поискване, но обществеността също така разполага с правото да получава информация чрез активно разпространение от компетентните органи на публичната власт (65). Изпълнението от страна на органите на публичната власт на задълженията им за активно разпространение на информация за околната среда може, inter alia, да е от значение за зачитането на правото на защита на здравето на отделния индивид (66).64. | EU environmental law confers rights on natural and legal persons not only to request but to receive environmental information (63). It is clear from the CJEU's decision in East Sussex that the rights of applicants for environmental information include the right to have the competent public authority correctly fulfil conditions related to the supply of information (64). That case concerned rights to receive information on request but the public is also entitled to receive information through active dissemination by the competent public authorities (65). The fulfilment by public authorities of their obligations to actively disseminate environmental information may, inter alia, be important for safeguarding the right to have one's health protected (66).
2.3.   Определени дейности, които са обвързани с изисквания за участие на обществеността2.3.   Specific activities that are subject to public participation requirements
Изискванията за участие на обществеността, приложими за определени дейности, предоставят права на засегнатите лица, като те съответно разполагат с правото да поискат съдебен контрол за въпросното решение, действие или бездействие.Public participation requirements that apply to specific activities confer rights on those who are concerned and entitle them to ask for a judicial review of the decision, act or omission at stake.
65. | Законодателството на ЕС в областта на околната среда съдържа значителен брой задължения, изискващи органите на публичната власт да издават решения относно определени дейности, които могат да имат последици за околната среда. Например в случай на предложение за автомагистрала, преди да може да започне изграждането ѝ, се изисква решение на орган на публичната власт, с което същият да даде съгласието си за тази цел. Аналогично, във връзка с предложение за промишлена дейност, преди да може да започне упражняването ѝ, може да бъде изискано издаването от страна на орган на публичната власт на решение относно квотата за емисии на парникови газове от нея. Освен това много актове на вторичното законодателство на ЕС в областта на околната среда съдържат изискване за обществена консултация в процеса на вземане на решение (67). В рамките на задължителната консултация на членовете на обществеността, които имат право да участват в нея, се предоставят определени права във връзка с това участие.65. | EU environmental legislation contains a significant number of obligations that require public authorities to make decisions on specific activities that may have effects on the environment. For example, a proposed motorway will require a decision of a public authority consenting to it before building can start. Similarly, a proposed industrial activity may require a decision to be made by a public authority on an industrial emissions permit before it can commence operating. Further, much EU secondary environmental legislation requires public consultation during the decision-making process (67). Mandatory consultation confers participation rights on those members of the public who are entitled to participate.
66. | Процесуалната легитимация за оспорване на решения, действия или бездействия, отнасящи се до определени дейности, които са обвързани с изисквания за участие на обществеността, се основава на изричните разпоредби относно процесуалната легитимация, съдържащи се в член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция и свързаните с нея разпоредби на вторичното законодателство на ЕС (68), както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз. По-специално Съдът на Европейския съюз потвърди в решението по дело Kraaijeveld  (69), че всяко решение, действие или бездействие на орган на публичната власт, с което се накърняват правата на участие, поражда правото да бъде поискан съдебен контрол.66. | Legal standing to challenge decisions, acts and omissions concerning specific activities that are subject to public participation requirements is based on both express provisions on legal standing found in Article 9(2) of the Aarhus Convention and related EU secondary legislation (68) as well as on case-law of the CJEU. In particular, the CJEU confirmed in Kraaijeveld  (69) that a decision, act or omission of a public authority impairing participation rights gives rise to an entitlement to seek a judicial review.
67. | След постановяването на решението по дело Kraaijeveld в Орхуската конвенция бе инкорпорирано изрично право на процесуална легитимация, основаващо се на правото на участие. По-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция изисква процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган (70), за да бъде оспорена по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или бездействие в съответствие с разпоредбите относно участието на обществеността на член 6 от тази конвенция.67. | Since the Kraaijeveld judgment was delivered, an express legal standing right based on the right to participate has been incorporated into the Aarhus Convention. In particular, Article 9(2) of the Aarhus Convention requires a review procedure before a court of law and/or another independent and impartial body established by law (70) in order to challenge the substantive and procedural legality of any decision, act or omission, subject to the public participation provisions of Article 6 of the Aarhus Convention.
68. | Няколко актове на вторичното законодателство на ЕС в областта на околната среда (71) съдържат разпоредби, основаващи се на редакцията на разпоредбата на член 9, параграф 2. Въпросното вторично законодателство обаче не обхваща всички процеси на вземане на решения, влизащи в обхвата на член 6 — а, в съответствие с едно по-разширително тълкуване, и на член 9, параграф 2 — от конвенцията. Тъй като член 9, параграф 2 се отнася за ситуации, в които са приложими разпоредбите относно участието на обществеността на член 6 от Орхуската конвенция, държавите членки са длъжни да разполагат с действащ режим на съдебен контрол, когато член 6 от конвенцията предвижда задължение във връзка с участието на обществеността.68. | Related pieces of EU secondary environmental legislation (71) contain provisions based on the wording of Article 9(2). However, this secondary legislation does not cover all decision-making processes covered by Article 6 — and by extension Article 9(2) — of the Convention. Since Article 9(2) refers to situations in which the public participation provisions of Article 6 of the Aarhus Convention apply, Member States are obliged to have in place a judicial review regime whenever Article 6 of the Convention foresees an obligation concerning public participation.
69. | В решението по дело LZ II  (72) Съдът на Европейския съюз прие, че с оглед на разпоредбата на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията изискванията за участие на обществеността, съдържащи се в член 6, параграф 1, буква б) от Орхуската конвенция, са приложими и в ситуации, в които орган на публичната власт е задължен по силата на вътрешното право да прецени дали да извърши подходяща оценка на проект, който може да има значителни последици за целостта на защитени зони от мрежата „Натура 2000“. Освен това той прие, че тъй като изискванията на член 6, параграф 1, буква б) от конвенцията се прилагат и в подобни ситуации, изискванията на член 9, параграф 2 са приложими и в тези ситуации.69. | In LZ II  (72) the CJEU ruled that the public participation requirements of Article 6(1)(b) of the Aarhus Convention also apply in the context of Article 6(3) of the Habitats Directive 92/43/EEC, in situations where a public authority is obliged by national law to determine whether or not to carry out an appropriate assessment on a project that may have a significant effect on the integrity of a protected Natura 2000 site. Further, it ruled that, because the requirements of Article 6(1)(b) of the Convention apply to such situations, those of Article 9(2) apply to these situations as well.
70. | С посоченото съдебно решение Съдът на Европейския съюз поясни, че изискванията на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата на основните права могат също така да са приложими и за онези дялове от законодателството в областта на околната среда, които не съдържат конкретни изисквания във връзка с достъпа до правосъдие. И в действителност, при все че LZ II се отнася до Директива 92/43/ЕИО за местообитанията, логиката, стояща зад тълкуванието на Съда на Европейския съюз, подхожда да бъде приложена по аналогия за процесите на вземане на решения в други сектори на правото на ЕС в областта на околната среда, като например тези на водите и отпадъците.70. | With this judgment, the CJEU clarified that the requirements of Article 9(2) of the Aarhus Convention in conjunction with Article 47 of the Charter of Fundamental Rights might also apply to those areas of environmental law which do not contain specific access to justice requirements. Indeed, while LZ II concerned the Habitats Directive, 92/43/EEC, the rationale behind the CJEU's interpretation lends itself to be applied by analogy to decision-making processes in other sectors of EU environmental law such as water and waste.
71. | Именно „заинтересованата общественост“ черпи ползи от разпоредбите за участието на обществеността на член 6, параграф 2 от Орхуската конвенция, а при едно по-разширително тълкуване — и от разпоредбите за достъпа до правосъдие на член 9, параграф 2 и съответното вторичното законодателство на ЕС. Тя е определена като „обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес“ (73). „Обществеността“ е определена като „едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи“ (74).71. | It is the ‘public concerned’ that benefits from the public participation provisions of Article 6(2) of the Aarhus Convention and by extension the access to justice provisions of Article 9(2) and the corresponding EU secondary legislation. This is defined as ‘the public affected or likely to be affected by, or having an interest in, the environmental decision-making’ (73). ‘The public’ is defined as ‘one or more natural or legal persons, and, in accordance with national legislation or practice, their associations, organisations or groups’ (74).
72. | Нито член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, нито разпоредбите на вторичното законодателство на ЕС обаче предоставят безусловен достъп до правосъдие за членовете на обществеността. Конвенцията и законодателството позволяват на договарящите се страни и държавите членки да налагат определени условия и по този начин да се предотврати общата процесуална легитимация по въпроси на околната среда за всеки (actio popularis) (75). Нещо повече, и Орхуската конвенция, и произтичащото от нея вторично законодателство на ЕС предвиждат определена диференциация при правата, свързани с процесуалната легитимация. Въпросната диференциация е между частни лица, сдружения, организации и групи, от една страна, и признати екологични НПО, от друга.72. | However, neither Article 9(2) of the Aarhus Convention nor the provisions of EU secondary legislation grant unconditional access to justice to the members of the public. The Convention and the legislation allow contracting parties and the Member States to impose certain conditions and so to avoid a general legal standing in environmental matters for everyone (actio popularis) (75). Furthermore, both the Aarhus Convention and the EU secondary legislation derived from it provide for a differentiation in legal standing rights. This differentiation is between, on the one hand, individuals, associations, organisations and groups and, on the other, recognised environmental NGOs.
2.3.1.    Частни лица2.3.1.    Individuals
По отношение на частните лица, предварителното условие, свързано с необходимостта да се покаже, че е налице „накърнено право“ или достатъчен интерес, за да се придобие процесуална легитимация за завеждане на иск, отнасящ се до определена дейност, трябва да се тълкува и прилага с оглед на задължението за предоставяне на широк достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Правата, които е възможно да бъдат накърнени, включват процесуалните права на частните лица, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на околната среда (например правата във връзка с участието на обществеността), а също и материални права, предоставени на частното лице (например права във връзка с опазването на здравето на човека, имуществени права).For individuals, the precondition of needing to show the ‘impairment of a right’ or a sufficient interest in order to obtain legal standing to bring a challenge concerning a specific activity has to be interpreted and applied in the light of the obligation to grant a wide access to justice in environmental matters. Rights which may be impaired include procedural rights of the individual stemming from EU environmental law (e.g. public participation rights) as well as substantive rights conferred on the individual (e.g. protection of human health, property rights).
73. | Съгласно член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, а също член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, договарящите се страни и държавите членки могат да ограничат достъпа до съдилищата за онези частни лица, които покажат, че имат достатъчен интерес или че тяхно право е накърнено. Доктрината за „накърненото право“ е разяснена в раздел В.2.5.3 по-долу.73. | According to Article 9(2) of the Aarhus Convention as well as Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, the contracting parties and the Member States may restrict access to the courts to those individuals who demonstrate either a sufficient interest or, alternatively, the impairment of a right. The ‘impairment of a right’ doctrine is explained further in Section C.2.5.3.
2.3.2.    Екологични НПО с процесуална легитимация de lege2.3.2.    Environmental NGOs with legal standing de lege
2.3.2.1.   Общ принцип2.3.2.1.   General Principle
Признатите екологични НПО се ползват с процесуална легитимация de lege във връзка с оспорването на решения, действия или бездействия на органите на публичната власт, отнасящи се до определени дейности, които са обвързани с изисквания за участие на обществеността.Recognised environmental NGOs enjoy legal standing de lege to challenge decisions, acts or omissions by public authorities on specific activities which are subject to public participation requirements under EU law.
74. | Член 2, точка 5 и член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция и съответното законодателство на ЕС, по силата на което тя се привежда в действие, признават важната роля на такива участници като екологичните НПО, като им придават един вид процесуална легитимация de lege, изхождайки от допускането, че те отговарят на приложимите изисквания, установени във вътрешното право. По отношение на тези НПО се счита, че са изпълнени предварителните условия за процесуалната легитимация, основаващи се на достатъчен интерес или накърнено право (76). Въпросната процесуална легитимация de lege има значение не само за допустимостта на иска, но и за обхвата на контрола, упражняван от националния съдия (вж. раздел В.3.2.2.2).74. | Articles 2(5) and 9(2) of the Aarhus Convention and the related EU legislation giving effect to it recognise the important role of actors such as environmental NGOs by giving them a form of legal standing de lege on the assumption that they meet the relevant requirements laid down in national law. For these NGOs, pre-conditions to legal standing based on a sufficient interest or impairment of a right are deemed to be fulfilled (76). This legal standing de lege has implications not only for the admissibility of a claim but also for the scope of review exercised by the national judge (see Section C.3.2.2.2).
75. | Съдът на Европейския съюз изясни обхвата на изискванията на вътрешното право, които може да се очаква да бъдат изпълнени от НПО, за да придобият въпросната процесуална легитимация. Той посочи, че при все че държавите членки са тези, които определят подобни изисквания в своята нормативна уредба, последните не могат да бъдат формулирани по начин, който прави невъзможно упражняването от страна на НПО на правото да сезират съда с цел защита на общ интерес. Националните норми „трябва […] да гарантират широк достъп до правосъдие“ (77).75. | The CJEU has clarified the extent of the requirements of national law that NGOs can be expected to fulfil to get this legal standing. It has stated that, although it is for the Member States to make rules defining such requirements, they may not be framed in a way that makes it impossible for NGOs to exercise a right to go to court in order to protect the general interest. The national rules ‘must […] ensure wide access to justice’ (77).
76. | Съдът на Европейския съюз прие, че националното законодателство е в нарушение на член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, когато не позволява на НПО по смисъла на член 1, параграф 2 от посочената директива да се позовават в рамките на съдебно производство по обжалване на акт за одобрение на проекти „които биха оказали значително въздействие върху околната среда“ за целите на член 1, параграф 1 от посочената директива, на нарушение на норма, произтичаща от законодателството на ЕС в областта на околната среда и целяща опазването на околната среда, поради съображението, че въпросната норма защитава единствено обществени интереси, а не и правни интереси на частноправни субекти (78).76. | The CJEU has held that national legislation is in breach of Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, where it does not permit NGOs in the sense of Article 1(2) of that directive to rely before the courts, in an action contesting a decision authorising projects ‘likely to have significant effects on the environment’ for the purposes of Article 1(1) of that directive, on the infringement of a rule flowing from EU environment law and intended to protect the environment, on the ground that that rule protects only the interests of the general public and not the interests of individuals (78).
77. | Горната логика е приложима във всички случаи, предполагащи процесуална легитимация de lege, т.е. попадащите в обхвата на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция.77. | This rationale applies in all cases involving legal standing de lege, i.e. those within the scope of Article 9(2) of the Aarhus Convention.
2.3.2.2.   Специфични критерии за процесуалната легитимация de lege2.3.2.2.   Specific criteria for legal standing de lege
Критериите, които екологичните НПО следва да изпълняват, за да отговарят на условията за притежаване на процесуална легитимация de lege, не трябва да бъдат прекомерно трудни за изпълнение и следва да отчитат интересите на малките и местните НПО.The criteria that environmental NGOs have to fulfil to qualify for legal standing de lege must not be excessively difficult to satisfy and should take into account the interests of small and local NGOs.
78. | С националните норми могат да бъдат определени изискванията, които НПО трябва да изпълнят, за да отговарят на условията за притежаване на процесуална легитимация de lege. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз хвърля светлина върху това колко строги могат да бъдат въпросните норми.78. | National rules may define the requirements that NGOs must fulfil in order to qualify for legal standing de lege. CJEU case-law sheds light on how stringent such rules may be.
а)   Изискване да работят в сферата на околната среда(a)   Active in the environmental field
79. | Ангажираността на дадена НПО в сферата на околната среда допринася за постигането на увереност, че тя притежава полезен опит и познания. В решението си по дело Djurgården Съдът на Европейския съюз потвърждава, че „национален закон може да изисква такова сдружение, което възнамерява да оспорва по съдебен ред проект, попадащ в обхвата на Директива 85/337 [понастоящем Директива 2011/92], да има предмет на дейност, свързан с опазването на природата и на околната среда“ (79). От тази формулировка не може да се направи изводът, че Съдът на Европейския съюз е одобрил изискване, според което НПО трябва да имат като изключителен предмет на дейност опазването на околната среда. Изглежда обаче допустимо отделна държава членка да изисква опазването на околната среда да представлява доминиращата или съществената цел на конкретна НПО.79. | An engagement in the area of the environment helps ensure that an NGO has useful expertise and knowledge. In Djurgården, the CJEU confirms that ‘a national law may require that such an association, which intends to challenge a project covered by Directive 85/337/EEC [now Directive 2011/92/EU] through legal proceedings, has as its object the protection of nature and the environment’ (79). It cannot be inferred from this formulation that the CJEU approved a requirement that the NGO must have an exclusive object of environmental protection. However, it appears permissible for a Member State to require that the protection of the environment constitutes a dominant or substantial objective of an NGO.
б)   Изискване във връзка с членската маса(b)   Membership requirement
80. | Броят на членовете, които дадена НПО има, може да бъде важен показател за това, че тя действително развива дейност като такава. В решението си по дело Djurgården Съдът на Европейския съюз разгледа конкретно изискване на вътрешното право, според което НПО трябва да има определен брой членове. Съдът на Европейския съюз постанови, че изискваният брой членове не може да се определя на ниво, което да е в противоречие с целта за улесняване на достъпа до правосъдие (80). Освен това той подчерта колко важно е да бъдат улеснявани местните НПО, тъй като е най-голяма вероятността именно те да оспорват по-дребномащабните проекти, които не са от национално или регионално значение, но все пак имат значително въздействие върху околната среда (81). Може да се отбележи, че не всички НПО, които се ползват с процесуална легитимация de lege в държавите членки, имат членска маса. Част от тях са благотворителни фондации. Действително значителна част от съдебната практика на Съда на Европейския съюз е резултат от искове, предявени от подобни фондации.80. | The number of members that an NGO has may be an important indicator that it is active. In Djurgården the CJEU looked at a requirement of national law that an NGO had to have a certain number of members. The CJEU ruled that the number of members required cannot be fixed at such a level that it runs counter to the objective of facilitating access to justice (80). It also stressed the importance of facilitating locally based NGOs, as these may be the most likely to challenge smaller scale projects which do not have a national or regional importance but still have a significant effect on the environment (81). It may be noted that not all NGOs that benefit from de lege standing in Member States are membership-based. Some are charitable foundations. Indeed, claims by such foundations have given rise to important CJEU case-law.
в)   Други критерии(c)   Other criteria
81. | На практика някои държави членки изискват НПО да отговарят на други критерии, за да придобият процесуална легитимация de lege. Тези критерии може да са свързани с независимостта или нестопанския характер на НПО или с притежаването от нея на самостоятелна правосубектност по силата на вътрешното право. Може също така да изискват НПО да докаже, че е в добро финансово състояние, за да преследва цел, свързана с подкрепа за опазването на околната среда. Може и да включват минимална продължителност на съществуване преди да бъде предоставена процесуална легитимация de lege. В това отношение следва да се вземе под внимание припомнената в предишния параграф аргументация на Съда на Европейския съюз в решението по дело Djurgården във връзка с изискванията към членската маса (82).81. | In practice, some Member States require an NGO to satisfy other criteria to obtain legal standing de lege. These may relate to the independence or non-profit-making character of the NGO or its having a distinct legal personality under national law. Or they may involve the NGO proving that it has a solid financial basis to pursue an objective of promoting environmental protection. Or they may consist in a minimum duration of existence before legal standing de lege is granted. In this regard, the CJEU reasoning in Djurgården concerning membership requirements, recalled in the previous paragraph, should be taken into account (82).
2.3.3.    Недопускане на дискриминация спрямо чуждестранните НПО2.3.3.    Non-discrimination against foreign NGOs
Условията, които трябва да изпълняват екологичните НПО, за да придобият процесуална легитимация de lege, не трябва да са по-малко благоприятни за чуждестранните, отколкото за НПО от съответната държава членка.The conditions to be fulfilled by environmental NGOs in order to obtain legal standing de lege must not be less favourable for foreign NGOs than for domestic ones.
82. | Екологичните НПО на съседни държави членки може да имат желание да вземат участие в процес на вземане на решение във връзка с определена дейност или по някакъв друг начин да вземат отношение по този въпрос. Това важи с особена сила, когато е възможно определена дейност да има трангранични екологични последици. Член 3, параграф 9 от Орхуската конвенция гласи, че „обществеността следва да има […] достъп до правосъдие по въпроси на околната среда без дискриминация въз основа на гражданство, националност или местожителство, а в случай на юридически лица, без дискриминация въз основа на мястото, където са регистрирани, или действителното място на упражняване на дейност“. Ето защо, когато чуждестранна НПО се стреми да придобие процесуална легитимация, тя не трябва да бъде третирана по-малко благоприятно от НПО от съответната държава членка по отношение на условията, които трябва да се изпълнят за придобиване на процесуална легитимация de lege.82. | Environmental NGOs of neighbouring Member States may wish to participate in a decision-making process for a specific activity or otherwise be active in relation to it. This is particularly true where a specific activity may have trans-boundary environmental impacts. Article 3(9) of the Aarhus Convention stipulates that ‘the public shall have access to justice in environmental matters without discrimination as to citizenship, nationality or domicile and, in the case of a legal person, without discrimination as to where it has its registered seat or an effective centre of its activities’. Thus, when a foreign NGO seeks legal standing, it must not be treated less favourably than domestic NGOs in relation to the conditions to be fulfilled for legal standing de lege.
83. | Разпоредбата на член 3, параграф 9 забранява единствено дискриминацията, така че отделна държава членка може да предяви изискване към чуждестранните НПО да отговарят на същите условия като приложимите за националните НПО. Тези условия, и по-специално процедурата за придобиване на статут на НПО с процесуална легитимация de lege, обаче не трябва да препятстват или прекомерно да затрудняват придобиването на този статут от страна на чуждестранна НПО (83).83. | Article 3(9) only prohibits discrimination, so a Member State may require foreign NGOs to fulfil the same conditions as apply to domestic ones. However, these conditions, in particular the procedure to obtain the status of an NGO with legal standing de lege, must not prevent or render it excessively difficult for a foreign NGO to obtain that status (83).
2.3.4.    Други сдружения, организации и групи2.3.4.    Other associations, organisations and groups
Макар и да не се ползват с процесуална легитимация de lege, други сдружения, организации и групи могат при условията на вътрешното право да се ползват с процесуална легитимация на същото основание като частните лица.While not enjoying legal standing de lege, other associations, organisations and groups may, subject to national law, enjoy legal standing on the same basis as individuals.
84. | Както вече беше отбелязано,„обществеността“ по смисъла на Орхуската конвенция може да включва „едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи“. Ето защо, макар и да не се ползват с процесуална легитимация de lege, сдруженията, организациите и групите могат да се ползват с процесуална легитимация на същото основание като частните лица. По този начин може да се улесни обединяването на искове, които в противен случай би трябвало да бъдат предявени поотделно от отделни ищци, което носи предимства както за заинтересованата общественост (чрез споделяне на тежестта, която представлява съдебният спор), така и за органа на публичната власт (като се понижава рискът от боравене с множество отделни съдебни искове).84. | As already noted, ‘the public’ under the Aarhus Convention can include ‘one or more natural or legal persons, and, in accordance with national legislation or practice, their associations, organisations or groups’. Thus, even if not entitled to legal standing de lege, associations, organisations and groups may be entitled to legal standing on the same basis as individuals. This can facilitate a merger of claims which might otherwise have to be pursued separately by individual claimants, bringing advantages to both the public concerned (through the sharing of the burden of litigation) and the public authority (by reducing the risk of having to deal with a multiplicity of separate legal challenges).
2.3.5.    Предишно участие2.3.5.    Prior participation
Държавите членки не може да ограничават процесуалната легитимация във връзка с оспорването на решение на орган на публичната власт само до онези членове на заинтересованата общественост, които са участвали в предходната административна процедура по приемането на въпросното решение.Member States may not restrict legal standing to challenge a decision of a public authority to those members of the public concerned who participated in the preceding administrative procedure to adopt that decision.
85. | Липсата на участие в административната процедура по приемането на дадено решение може да представлява проблем във връзка с допустимостта в случай на оспорване по съдебен път на въпросното решение на по-късен етап (84). В съдебната практика на Съда на Европейския съюз се подчертава ролята на националните съдилища в защитата на материалните права, с които разполагат отделните лица и сдруженията по силата на законодателството на ЕС, а същевременно и обстоятелството, че административните и съдебните процедури обслужват различни цели. Например решението на орган на публичната власт може да доведе до евентуално нарушение на правото на конкретен ищец да бъде опазено неговото здраве, независимо от процесуалните права на този ищец.85. | A lack of participation in the administrative procedure for adopting a decision may be an issue in the admissibility of a later legal challenge to that decision (84). The CJEU case-law emphasises the role of national courts in protecting substantive rights conferred on individuals and associations under EU law and, at the same time, that the administrative and judicial procedures serve different purposes. For example, the decision of a public authority may give rise to a potential breach of a claimant's right to have his or her health protected independently of any procedural rights of the claimant.
86. | В това отношение, в решението по дело Djurgarden Съдът на Европейския съюз прие, че в контекста на решение, попадащо в обхвата на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, „участието в процеса по вземане на решения в областта на околната среда […] се различава от правото на обжалване пред съд и има различна от него цел — последното може евентуално да се упражни срещу решението, прието вследствие на този процес“ (85). Поради това „членовете на заинтересованата общественост […] трябва да имат възможност да обжалват решението, с което инстанция, принадлежаща към съдебната система на дадена държава членка, се е произнесла по молба за разрешение за осъществяване на проект, независимо от ролята, която същите са могли да играят при разглеждането на споменатата молба, участвайки в производството пред споменатата инстанция и излагайки по този повод позицията си“.86. | In this regard, in Djurgarden, the CJEU held that, in the context of a decision relevant to the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, ‘an environmental decision-making procedure […] is separate and has a different purpose from a legal review, since the latter may, where appropriate, be directed at a decision adopted at the end of that procedure’ (85). Therefore ‘the members of the public concerned […] must be able to have access to a review procedure to challenge the decision by which a body attached to a court of law of a Member State has given a ruling on a request for development consent, regardless of the role they might have played in the examination of that request by taking part in the procedure before that body and by expressing their views’.
2.4.   Искания за предприемане на действие в рамките на нормите за екологичната отговорност2.4.   Requests for action under environmental liability rules
87. | Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност има за цел, наред с другото, да поощри физическите и юридическите лица да играят определена роля в подпомагането на компетентните органи за справяне със ситуации, характеризиращи се с нанесени екологични щети, обхванати от нормите за екологичната отговорност (86). Тя дава възможност на физическите или юридическите лица, които са засегнати от подобни щети или имат достатъчен интерес, който да предявят във връзка с щетите, или твърдят, че вследствие на щетите е било нарушено определено право, да направят изявления и отправят искания до компетентния национален орган за предприемане на необходимите мерки. В нея се предвижда за определени НПО да се счита, че имат достатъчен интерес или права, които е възможно да бъдат нарушени, което им дава правото да поискат предприемането на действие. От компетентния орган се изисква да вземе решение по искането за предприемане на действие (87).87. | The Environmental Liability Directive, 2004/35/EC, aims, amongst other things, to encourage natural and legal persons to play a role in assisting competent authorities to address situations of environmental damage covered by environmental liability rules (86). It allows natural or legal persons affected by such damage or having a sufficient interest in the damage or alleging the impairment of a right caused by the damage to make submissions and requests to the competent national authority to take necessary measures. It envisages that certain NGOs will be deemed to have a sufficient interest or rights capable of being impaired, so entitling them to request action. The competent authority is required to take a decision on the request for action (87).
88. | Правото да се правят изявления и да се иска действие е формулирано по начин, твърде сходен с редакцията на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция и на свързаните с нея разпоредби на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда. Действително, овластените да правят изявления и поискат действие същевременно са овластени да оспорят по съдебен път процесуалната и материалната законосъобразност на решение, действие или бездействие на компетентен орган на базата на въпросните изявления и искане (88).88. | The entitlement to make submissions and request action is formulated in a manner that draws very closely on the wording used in Article 9(2) of the Aarhus Convention and in the related provisions of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU. Indeed, those entitled to make submissions and request action are also entitled to legally challenge the procedural and substantive legality of a competent authority's decision, act or failure to act on the basis of the submissions and the request (88).
89. | Сходството в редакцията, включително по отношение на привилегированото овластяване на екологичните НПО, означава, че описаната в раздел В.2.3 съдебна практика на Съда на Европейския съюз относно процесуалната легитимация, може да бъде взета предвид и при тълкуването на Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност.89. | The similarity in wording, including with regard to the privileged entitlement of environmental NGOs, means that the CJEU case-law on legal standing described in Section C.2.3 can also be taken into account in interpreting the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC.
2.5.   Други въпроси, като например национални законови актове по прилагането, подзаконови нормативни актове с обща приложимост, планове и програми, и дерогации2.5.   Other subject matter, such as national implementing legislation, general regulatory acts, plans and programmes and derogations
2.5.1.    Общо основание за процесуалната легитимация2.5.1.    General basis for legal standing
Общото основание за процесуалната легитимация за оспорване на решения, действия и бездействия на държавите членки в сферите, влизащи в обхвата на законодателството на ЕС в областта на околната среда, е уредено във вътрешното право, но трябва да се тълкува в съзвучие с изискванията на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция и член 19, параграф 1 от ДЕС и член 47 от Хартата на основните права.The general basis for legal standing to challenge decisions, acts and omissions of Member States in the fields covered by EU environmental law is laid down in national law, but has to be interpreted consistently with the requirements set out in Article 9(3) of the Aarhus Convention and Articles 19(1) TEU and 47 of the Charter of Fundamental Rights.
90. | Разпоредбата на член 19, параграф 1 от ДЕС, с която се кодифицира установеният принцип на ефективна съдебна защита (89), изисква „[д]ържавите-членки [да] установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“. Същевременно съгласно разпоредбата на член 47, първа алинея от Хартата на основните права, която държавите членки са длъжни да спазват при прилагането на законодателството на ЕС, „[в]секи, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в [същия] член условия“.90. | Article 19(1) TEU, which codifies the established principle of effective judicial protection (89), requires that ‘Member States shall provide remedies sufficient to ensure effective legal protection in the fields covered by Union law.’ At the same time, Article 47(1) of the Charter of Fundamental Rights, which Member States are bound to respect when implementing EU law, provides that ‘everyone whose rights and freedoms guaranteed by the law of the Union are violated has the right to an effective remedy before a tribunal in compliance with the conditions laid down in this Article’.
91. | В специфичната област на околната среда член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция предвижда задължение за договарящите се страни да осигуряват на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда. Както бе отбелязано и по-горе, определението за „общественост“ включва екологичните НПО.91. | In the specific domain of the environment, Article 9(3) of the Aarhus Convention provides that contracting parties shall ensure that, where they meet the criteria, if any, laid down in its national law, members of the public have access to administrative or judicial procedures to challenge acts and omissions by private persons and public authorities which contravene provisions of its national law relating to the environment. As previously noted, the definition of ‘the public’ includes environmental NGOs.
92. | Разпоредбата на член 9, параграф 3 е с по-широк обхват от тази на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, тъй като предвижда с процесуална легитимация да се ползва „обществеността“, която по дефиниция, по смисъла на Орхуската конвенция, има по-широк обхват от понятието „заинтересована общественост“. Член 9, параграф 3 се отнася и за действия и пропуски на частни лица, докато член 9, параграф 2 се отнася само за решения, действия и бездействия на държавни органи (90). От друга страна, член 9, параграф 3 предоставя на договарящите се страни свобода на избор между административна процедура за преразглеждане и процедура за преразглеждане от съда. Освен това той не съдържа позоваване на критериите за достъп, като например наличието на нарушено право или достатъчен интерес, нито предвижда процесуална легитимация de lege за екологичните НПО.92. | Article 9(3) is broader than Article 9(2) of the Aarhus Convention as the intended beneficiary of legal standing is ‘the public’, which is by definition in the Aarhus Convention broader than the ‘public concerned’. Article 9(3) also refers to acts and omissions by private persons, while Article 9(2) is limited to decisions, acts and omissions of public authorities (90). On the other hand, Article 9(3) leaves the contracting parties the choice between an administrative review procedure and a judicial review procedure. Further, it makes no reference to access criteria such as the impairment of a right or the sufficiency of an interest, nor does it provide for legal standing de lege for environmental NGOs.
93. | Вследствие на това Съдът на Европейския съюз поясни в решението по дело LZ I, че разпоредбата на член 9, параграф 3 не съдържа никакво ясно и точно задължение, което да е от естество да уреди непосредствено правното положение на частноправните субекти, тъй като изпълнението и действието на тази разпоредба зависи от издаването на последващи актове от договарящите се страни (91). Независимо от това, Съдът на Европейския съюз прие също така, че макар и да е формулирана общо, разпоредбата на член 9, параграф 3 има за цел да осигури ефективна защита на околната среда (92) и че „[е] недопустимо да се даде тълкуване на разпоредбата на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, което на практика прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза“ (93).93. | As a consequence, the CJEU has clarified in LZ I that Article 9(3) does not contain any clear and precise obligation capable of directly regulating the legal position of individuals, since it is subject to the adoption of subsequent measures by contracting parties (91). However, the CJEU has also held that the provisions of Article 9(3), although drafted in broad terms, are intended to ensure effective environmental protection (92) and that ‘it is inconceivable that Article 9(3) of the Aarhus Convention be interpreted in such a way as to make it in practice impossible or excessively difficult to exercise rights conferred by EU law’ (93).
94. | По силата на член 216, параграф 2 от ДФЕС Орхуската конвенция е част от правовия ред на ЕС (94). Изискванията на правовия ред на ЕС, които са обвързващи за държавите членки при прилагането на член 9, параграф 3 от конвенцията, включват единното прилагане и тълкуване на правото на ЕС. Механизъм от ключово значение за постигането на това е възможността — а понякога и задължението — за националните съдилища да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание член 267 от ДФЕС относно валидността или тълкуването на конкретни изисквания на правото на ЕС. За целта е необходимо осигуряването на достъп до националните съдилища.94. | By virtue of Article 216(2) of the TFEU, the Aarhus Convention is part of the EU legal order (94). The requirements of the EU legal order, which are binding for the Member States in the implementation of Article 9(3) of the Convention, include the uniform application and interpretation of EU law. A key mechanism for ensuring this is the possibility for — and sometimes the duty on — national courts to seek a ruling from the CJEU under Article 267 of the TFEU on the validity or interpretation of specific EU law requirements. This necessitates access to the national courts.
95. | С оглед на всички тези съображения държавите членки са задължени да предвидят процесуална легитимация, за да осигурят достъпа до ефективни правни средства за защита на процесуалните и материалните права, предоставени по силата на законодателството на ЕС в областта на околната среда, дори ако въпросният законодателен акт на ЕС в областта на околната среда не съдържа конкретни разпоредби по този въпрос.95. | In the light of all these considerations, Member States are obliged to provide for legal standing to ensure access to an effective remedy for the protection of procedural and substantive rights conferred by EU environmental law even if the EU environmental legislation at stake does not contain specific provisions on the matter.
2.5.2.    Процесуална легитимация за целите на защитата на процесуални права по смисъла на законодателството на ЕС в областта на околната среда2.5.2.    Legal standing to protect procedural rights under EU environmental law
За частните лица и екологичните НПО трябва да се предвиди процесуална легитимация, за да се осигури спазването на екологичните процесуални разпоредби на ЕС, по-специално на тези, с които се уреждат процедурите за вземане на решение с участието на обществеността, например при процедурите, отнасящи се до планове и програми.Legal standing must be provided to individuals and environmental NGOs to ensure respect for EU environmental procedural provisions, such as those laying down decision-making procedures involving public participation, for example in procedures concerning plans and programmes.
96. | Процесуалните права са особено важни в случай на планове и програми. Много законодателни актове на ЕС в областта на околната среда съдържат изискването за приемане на планове и програми, за да се гарантира постигането на планираните цели, свързани с околната среда. Тези документи могат да служат като средство за управление на намесите с течение на времето (например планове за управление на речните басейни) (95) или за набелязване на мерки в отговор на определени проблеми (например планове за качеството на въздуха с оглед понижаване на прекомерните нива на замърсяване на въздуха) (96). Наред с изискването за приемане на определени видове планове и програми, със законодателството на ЕС в областта на околната среда също така се определят изискванията към екологичната оценка на плановете и програмите (например планове за земеползване), които могат да имат значимо въздействие върху околната среда (97).96. | Procedural rights are particularly important in the case of plans and programmes. Many pieces of EU environmental legislation require that plans and programmes be adopted to ensure that envisaged environmental objectives are achieved. These documents can serve as a means of managing interventions over time (e.g. river basin management plans) (95) or of setting out actions to respond to specific problems (e.g. air quality plans to lower excessive levels of air pollution) (96). In addition to requiring certain kinds of plan and programme to be adopted, EU environmental legislation also sets requirements for the environmental assessment of plans and programmes (e.g. land-use plans) which can have a significant impact on the environment (97).
97. | В голяма част от въпросните законодателни актове се предвижда етап на задължителна обществена консултация в процеса на вземане на решения. В тази връзка член 7 от Орхуската конвенция съдържа изискване за обществена консултация за планове и програми, попадащи в нейния обхват. На тази основа може да се наложи в плановете и програмите, свързани с околната среда, които са задължителни по силата на правото на ЕС, но във връзка с които не са въведени изрични разпоредби за участие на обществеността, да бъде включена обществена консултация.97. | Much of the legislation concerned envisages a stage of mandatory public consultation during the decision-making process. In this regard, Article 7 of the Aarhus Convention requires public consultation for plans and programmes coming within its broad scope. On this basis, plans and programmes related to the environment which are mandatory under EU law but for which no explicit public participation provisions have been established, may still need to include public consultation.
98. | Процесуалната легитимация за оспорване на решения, действия и бездействия на органите на публичната власт във връзка с планове и програми, попадащи в обхвата на член 7 от конвенцията, може да бъде дефинирана с оглед на съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно участието на обществеността. Ако се придържаме към логиката на решението по дело Kraaijeveld  (98) (която се отнася по-скоро до проект, отколкото до план или програма), титулярите на права за участие имат право да поискат преразглеждане от съд на това дали в процеса на вземане на решение във връзка с план или програма е бил следван необходимият курс на поведение.98. | Legal standing to challenge decisions, acts and omissions of public authorities concerning plans and programmes covered by Article 7 of the Convention can be defined in the light of the CJEU case-law on public participation. Applying the rationale of the ruling in Kraaijeveld  (98) (which concerned a project rather than a plan or programme), the beneficiaries of participation rights are entitled to ask for a review by a court of whether the required course of conduct in the decision-making process for a plan or programme was respected.
99. | В съдебната практика на Съда на Европейския съюз се посочва, че процесуалната легитимация е от значение не само във връзка с решенията, действията или бездействията по отделни планове и програми, но също и за националното законодателство и нормативните актове с обща приложимост, с които се установяват процесуалните изисквания във връзка с подобни планове и програми. Действително, в решението по съединени дела Terre Wallonne и Inter-Environnement Wallonie  (99), Съдът на Европейския съюз реши, че изискваната по силата на Директива 91/676/ЕИО за нитратите програма за действие по принцип изисква и стратегическа екологична оценка (която включва обществена консултация) по смисъла на Директива 2001/42/ЕО за стратегическата екологична оценка. Вследствие на това национален съд е отменил части от национално постановление за въвеждането на програма за действие за предотвратяване на замърсяването с нитрати на основанието, че същата не е била подложена на стратегическа екологична оценка. В решението по последващото дело Inter-Environnement Wallonie Съдът на Европейския съюз потвърди целесъобразността на отмяната при тези обстоятелства (100).99. | The CJEU case-law indicates that legal standing is not only relevant for decisions, acts or omissions on individual plans and programmes, but is also relevant for national legislation and general regulatory acts establishing the procedural requirements for such plans and programmes. Indeed, in Terre Wallonne and Inter-Environnement Wallonie  (99), the CJEU ruled that an action programme required under the Nitrates Directive, 91/676/EEC, also requires in principle a strategic environmental assessment (which includes public consultation) under the Strategic Environmental Assessment Directive, 2001/42/EC. As a result, a national court annulled parts of a national order establishing a nitrates action programme on the basis that it had failed to provide for a strategic environmental assessment. In the subsequent case, Inter-Environnement Wallonie, the CJEU confirmed the appropriateness of annulment in these circumstances (100).
100. | Ясно е, че както частни лица, така и екологичните НПО могат да се ползват с процесуална легитимация в защита на процесуални права. Това е така, защото и едните, и другите са овластени да упражняват подобни права.100. | It is clear that both individuals and environmental NGOs can benefit from legal standing to protect procedural rights. This is because both are entitled to exercise such rights.
2.5.3.    Процесуална легитимация във връзка със защитата на материални права2.5.3.    Legal standing to protect substantive rights
Необходимо е държавите членки да осигурят процесуална легитимация за оспорване на широкообхватни категории решения, действия и бездействия, с цел да се гарантира възможността да бъде упражняван широк набор от материални права.Member States need to ensure legal standing to challenge very broad categories of decisions, acts and omissions in order to ensure that an extensive set of substantive rights can be exercised.
101. | От съдебната практика на Съда на Европейския съюз е видно, че за частните лица и екологичните НПО е необходимо да се предвиди процесуална легитимация с цел защита на здравето на човека посредством законодателството на ЕС в областта на околната среда, на имуществените права, обхванати от целите на законодателството на ЕС в областта на околната среда, а в случая с екологичните НПО — и с цел защита на околната среда посредством изискванията в законодателството на ЕС в областта на околната среда.101. | It is clear from the CJEU case-law that legal standing needs to be granted to individuals and environmental NGOs to protect human health via EU environmental legislation, property rights covered by the objectives of EU environmental legislation, and, in the case of environmental NGOs, to protect the environment via the requirements of EU environmental legislation.
102. | Прилагането на доктрината за накърненото право (т.е. доктрината, към която се придържат определени държави членки, според която е необходимо частното лице да обоснове пред съда претенцията си, че е накърнено конкретно право, с което то се ползва) е било съпътствано от предизвикателства, тъй като опазването на околната среда като правило обслужва широк обществен интерес и в общия случай няма за цел изрично да се предоставят права на частните лица. Алтернативният подход да се изисква достатъчен интерес видимо поражда по-малко на брой предизвикателства, но и при него следва да са приложими mutatis mutandis сходни с описаните по отношение на доктрината за накърненото право съображения.102. | The application of the ‘impairment of rights doctrine’ (i.e. the doctrine followed by certain Member States according to which an individual needs to demonstrate to a court that a right that they enjoy has been impaired) has presented challenges because environmental protection usually serves the general public interest and does not usually aim at expressly conferring rights on the individual. The alternative approach of requiring a sufficient interest appears to raise fewer challenges, but similar considerations to those described for the impairment of rights doctrine should apply mutatis mutandis.
103. | Съдът на Европейския съюз потвърди, че задача на държавите членки е да определят какво съставлява накърняване на право (101). Той обаче поясни и че разпоредбата на член 11, параграф 3 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и на член 9, параграф 2, втора алинея от Орхуската конвенция означава, че границите на посочената свобода на преценка се поставят от необходимостта да бъде спазена целта за предоставяне на широк достъп до правосъдие на заинтересованата общественост (102). Освен това свободата на преценка на държавите членки относно това, какво съставлява накърняване на право, не бива да прави прекомерно трудна защитата на правата, предоставени от правния ред на ЕС. Поради това процесуалната легитимация на членовете на обществеността, заинтересована от решенията, действията и бездействията, които попадат в обхвата на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, не може да бъде тълкувана стеснително (103).103. | The CJEU has confirmed that it is for the Member States to define what constitutes the impairment of a right (101). However, it has also clarified that the wording of Article 11(3) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the second paragraph of Article 9(2) of the Aarhus Convention mean that this discretion is qualified by the need to respect the objective of ensuring wide access to justice for the public concerned (102). Further, the discretion of Member States on what constitutes the impairment of a right cannot make it excessively difficult to protect the rights conferred by EU law. Therefore, legal standing of members of the public concerned by the decisions, acts or omissions which fall within the scope of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU — and Article 9(2) of the Aarhus Convention — cannot be interpreted restrictively (103).
104. | Съдът на Европейския съюз се произнесе в подкрепа на тези права във връзка със следните решения, действия и бездействия на органи на публичната власт: бездействие на орган на публичната власт по отношение на изготвянето на изискван по закон план за действие за качеството на въздуха (104), приети национални програми за намаляване на емисиите (105), както и предоставянето на дерогация съгласно законодателството в областта на защитата на природата (106). Поради това в съдебната практика се подчертава необходимостта държавите членки и националните съдилища да осигурят процесуална легитимация за оспорване на широкообхватни категории решения, действия и бездействия въз основа на широк набор от материални права.104. | The CJEU has upheld these rights in the context of the following decisions, acts and omissions of public authorities: the omission of a public authority to prepare a legally required air quality plan (104), adopted national emission reduction programmes (105) and the grant of a derogation under nature legislation (106). The case-law therefore underlines the need for Member States and national courts to ensure legal standing to challenge very broad categories of decision, act and omission on the basis of an extensive set of substantive rights.
2.5.4.    Критерии, на които трябва да отговарят частните лица и НПО, за да претендират за процесуална легитимация2.5.4.    Criteria that individuals and NGOs must satisfy to claim legal standing
Държавите членки имат право да приемат критерии, на които трябва да отговарят частните лица и НПО, за да придобият процесуална легитимация, но тези критерии не бива да правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на материалните и процесуалните права, предоставени от правния ред на ЕС.Member States may adopt criteria that individuals and NGOs must fulfil in order to obtain legal standing, but these criteria must not make it impossible or excessively difficult to exercise substantive and procedural rights conferred by EU law.
105. | Редакцията на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция („които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“) дава на договарящите се страни известна свобода на преценка при определянето на критериите за процесуална легитимация.105. | The wording of Article 9(3) of the Aarhus Convention (‘where they meet the criteria, if any, laid down in its national law’, grants the contracting parties a certain degree of discretion to establish the criteria for standing.
106. | Държавите членки не са длъжни да предвиждат възможност за процесуална легитимация за всеки и за всички членове на обществеността (actio popularis), нито за всяка и за всички НПО. Съгласно Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция обаче всякакви подобни критерии следва да съответстват на целите на конвенцията по отношение на осигуряването на достъп до правосъдие (107). Страните не може да използват клаузата „които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, като оправдание за въвеждането или поддържането на критерии, които са толкова строги, че на практика възпрепятстват всички или почти всички екологични организации да оспорват действия или бездействия, противоречащи на националното законодателство относно околната среда (108). Освен това в съответствие с принципа на ефективност държавите членки не може да приемат критерии, които правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС.106. | Member States are not obliged to give standing to any and every member of the public (actio popularis) or any and every NGO. However, according to the Aarhus Convention Implementation Guide, any such criteria should be consistent with the objectives of the Convention regarding ensuring access to justice (107). The parties may not take the clause ‘where they meet the criteria, if any, laid down in its national law’ as an excuse for introducing or maintaining criteria so strict that they effectively bar all, or almost all environmental organisations from challenging acts or omissions that contravene national law relating to the environment (108). Further, in accordance with the principle of effectiveness, Member States cannot adopt criteria which render it impossible or excessively difficult to exercise rights conferred by EU law.
107. | Критериите, които са определени от държавите членки като подходящи с оглед разпоредбата на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, са подходящи и с оглед на разпоредбата на член 9, параграф 3. За разлика от член 9, параграф 2 обаче в член 9, параграф 3 за екологичните НПО не се предвижда изрично процесуална легитимация de lege. Това поражда въпроса дали държавите членки имат право да прилагат доктрината за накърненото право, без да вземат под внимание факта, че една НПО няма да може да обоснове твърдението, че правата ѝ са накърнени, по същия начин, по който би го обосновало частно лице. В това отношение, като имат предвид ролята, която екологичните НПО играят за защитата на общите екологични интереси, каквито са качеството на въздуха и биологичното разнообразие, държавите членки, прилагащи доктрината за накърненото право, трябва да я прилагат по начин, който гарантира, че за екологичните НПО се предвижда възможност за процесуална легитимация да оспорват решения, действия и бездействия, които касаят тази роля.107. | Appropriate criteria established by the Member States in the context of Article 9(2) of the Aarhus Convention will also be appropriate in an Article 9(3) context. However, unlike Article 9(2), Article 9(3) does not expressly provide for legal standing de lege for environmental NGOs. This raises the question of whether Member States are entitled to apply the impairment of rights doctrine without any allowance for the fact that an NGO will not be able to demonstrate an impairment in the same way as an individual. In this regard, considering the role of environmental NGOs in protecting general environmental interests such as the quality of air and biodiversity, Member States which apply the impairment of rights doctrine need to do so in such a way as to ensure that environmental NGOs are given legal standing to contest decisions, acts and omissions which concern this role.
3.   ОБХВАТ НА СЪДЕБНИЯ КОНТРОЛ3.   SCOPE OF JUDICIAL REVIEW
3.1.   Въведение3.1.   Introduction
Обхватът на съдебния контрол обуславя начина, по който националните съдии извършват оценка на законосъобразността на оспорваните решения, действия и бездействия. Той има два аспекта. Първият аспект се отнася до възможните основания на съдебния контрол, т.е. областите на правото и правните доводи, които може да се изтъкнат. Вторият аспект се отнася до степента на контрола (или критерия за контрол).The scope of judicial review determines how national judges will assess the legality of contested decisions, acts and omissions. It has two aspects. The first concerns the possible grounds of judicial review, i.e. the areas of law and legal arguments that may be raised. The second concerns the intensity of scrutiny (or the standard of review).
108. | Обхватът на съдебния контрол е ключов елемент от всяка ефективна система за съдебен контрол, тъй като обуславя начина, по който националните съдии извършват оценка на законосъобразността на оспорваните решения, действия и бездействия. Той има два основни аспекта. Първият аспект се отнася до областите на правото и правните доводи, които може да се изтъкнат при оспорване пред съд, по-специално що се отнася до това дали ищецът има право да се позовава на всички относими разпоредби на ЕС в областта на околната среда, за да заведе съдебно дело. Този въпрос е разгледан в раздел В.3.2. Вторият аспект се отнася до степента на контрола, който трябва да упражняват съдиите при оценката на законосъобразността, и е разгледан в раздел В.3.3.108. | The scope of judicial review is a key element of an effective system of judicial review as it determines how national judges will assess the legality of contested decisions, acts and omissions. It has two main aspects. The first relates to the areas of law and the legal arguments which can be raised in a legal challenge, in particular as regards whether a claimant is entitled to invoke all relevant provisions of EU environmental law in order to build a case. This is addressed in Section C.3.2. The second aspect relates to the intensity of scrutiny to be exercised by judges when assessing legality and is addressed in Section C.3.3.
109. | Разпоредби във връзка с обхвата на съдебния контрол се съдържат в редица директиви на ЕС, които изрично предвиждат достъп до правосъдие (109). В голяма част от вторичното законодателство в областта на околната среда обаче такива разпоредби липсват и — както при процесуалната легитимация — за да се разбере подходящият обхват, е необходимо да се направи справка в съдебната практика на Съда на Европейския съюз.109. | A number of EU directives that expressly provide for access to justice contain provisions relevant to the scope of judicial review (109). However, most environmental secondary legislation lacks such provisions and, to understand the appropriate scope, it is necessary, as with legal standing, to refer to the case-law of the CJEU.
3.2.   Възможни основания за съдебен контрол3.2.   Possible grounds of judicial review
110. | Този аспект е от особено значение в юрисдикциите, които предвиждат възможност за процесуална легитимация само въз основа на това, че правата на ищеца са накърнени. В такива случаи възможните основания за съдебен контрол по традиция често се ограничават до правните разпоредби, предоставящи субективните права, на които се основава процесуалната легитимация, на която се прави позоваване. Този аспект е от значение също така за ограниченията, с които се цели ищците да се придържат към доводите, приведени от тях в предварителните административни производства (преклузия), както и да не злоупотребяват със съдебните процеси, предявявайки недопустими искове.110. | This aspect is particularly relevant in those jurisdictions which grant legal standing only on the basis that the rights of the claimant have been impaired. In these, the possible grounds of judicial review are often traditionally restricted to those legal provisions which confer the individual rights that provide the basis for the legal standing invoked. This aspect is also relevant to restrictions aimed at limiting claimants to arguments they have raised in prior administrative proceedings (preclusion) or at preventing claimants from abusing judicial processes by making irrelevant legal submissions.
3.2.1.    Определени дейности, които са обвързани с изисквания за участие на обществеността3.2.1.    Specific activities that are subject to public participation requirements
111. | Тази категория е обхваната от член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция. Както е отбелязано по-горе, с член 9, параграф 2 се цели осигуряването на достъп до правосъдие във връзка с решения, действия или бездействия по определени дейности, обхванати от съдържащите се в член 6 от конвенцията изисквания за участие на обществеността.111. | This category is covered by Article 9(2) of the Aarhus Convention. As noted above, Article 9(2) is aimed at providing for access to justice in relation to decisions, acts or omissions on specific activities covered by the public participation requirements of Article 6 of the Convention.
112. | По-горе е посочено също така, че член 9, параграф 2 дава възможност на държавите членки да ограничават процесуалната легитимация до ищците — частни лица, които трябва да обосноват, че имат достатъчен интерес или че тяхно право е накърнено. Що се отнася до възможните основания за съдебен контрол, това води до потенциално различие в начина, по който се третират исковите молби на частни лица и исковите молби на екологични НПО. Това е от особено значение при решенията, действията и бездействията, засягащи Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността — основните актове от вторичното законодателство на ЕС, които привеждат в действие член 9, параграф 2. В решението по дело LZ II  (110) обаче Съдът на Европейския съюз потвърди, че обхватът на член 6 от Орхуската конвенция — а следователно и на член 9, параграф 2 — е по-широк от обхвата на посочените директиви на ЕС.112. | As also noted, Article 9(2) allows Member States to restrict legal standing on the basis of claimants who are individuals having to show the impairment of a right or a sufficient interest. In terms of the possible grounds of judicial review, this gives rise to a potential difference in how the claims of individuals and environmental NGOs may be treated. This is especially relevant to decisions, acts and omissions that concern the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, the main pieces of EU secondary legislation that give effect to Article 9(2). However, in LZ II  (110) the CJEU confirmed that the scope of Article 6 of the Aarhus Convention — and hence of Article 9(2) — is wider than that of these EU directives.
3.2.1.1.   Частни лица3.2.1.1.   Individuals
Ако допустимостта на исковете, предявени от частни лица, е обвързана с условието за нарушаване на субективно право, държавата членка има право също така да предвиди, че за да може национален съд да отмени административно решение, трябва да е налице нарушаване на субективно право на ищеца.If it makes the admissibility of legal challenges brought by individuals subject to the condition of impairment of an individual right, a Member State is also authorised to provide that the annulment of an administrative decision by a national court requires the infringement of an individual right of the claimant.
113. | В решението по дело Комисия/Германия Съдът на Европейския съюз постанови, че когато съгласно разпоредбите за достъп до правосъдие, които се съдържат в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, държава членка ограничи процесуалната легитимация на частните лица до ситуациите, когато правата им са нарушени, „тази държава членка може още да предвиди, че отмяната на административно решение от компетентната юрисдикция изисква да е нарушено субективно право на жалбоподателя“ (111). Това тълкуване може да се прилага по отношение на други оспорвани решения, действия и бездействия, които попадат в обхвата на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция.113. | In Commission v Germany, the CJEU ruled that where, in accordance with the access to justice provisions of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, a Member State limits the legal standing for individuals to situations where rights are impaired, it ‘is also authorised to provide that the annulment of an administrative decision by the court having jurisdiction requires the infringement of an individual public-law right of the applicant’ (111). This interpretation can apply in respect of other contested decisions, acts and omissions covered by Article 9(2) of the Aarhus Convention.
114. | Това означава, че в рамките на режим, при който се изхожда от накърняване на права, по отношение на жалбите, подадени от частни лица, националният съд може да ограничи своята проверка до разпоредбите, които дават право на съответното частно лице да предяви иск.114. | This means that, under an impairment of rights regime, in applications lodged by individuals, the national court can confine its examination to the provisions which entitled the individual to bring the legal challenge.
3.2.1.2.   Признати екологични НПО3.2.1.2.   Recognised environmental NGOs
При съдебните спорове, които попадат в обхвата на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, признатите екологични НПО не са ограничени по отношение на правните основания, които могат да изтъкнат, и имат право да се позоват на която и да било разпоредба от законодателството на ЕС в областта на околната среда.For legal challenges falling within the scope of Article 9(2) of the Aarhus Convention, recognised environmental NGOs are not restricted in the legal grounds they can plead and are entitled to invoke any provision of EU environmental law.
115. | Ограничението на основанията, описани в раздел В.3.2.1.1, не се прилага за екологични НПО, които отговарят на критериите на националното законодателство за придобиване на процесуална легитимация de lege.115. | The restriction of pleas described in Section C.3.2.1.1 does not apply to environmental NGOs which fulfil the criteria laid down in national law in order to obtain legal standing de lege.
116. | В решението по дело Trianel Съдът на Европейския съюз поясни, че тези НПО имат право да се позоват на която и да било разпоредба от законодателството на ЕС в областта на околната среда, която има пряко действие, както и на национални законодателни актове, чрез които се прилагат законодателни актове на ЕС. Той постанови, че макар „за националния законодател да е желателно да ограничи правата, на чието нарушение може да се позове частноправен субект в рамките на съдебно производство […], само до публичните субективни права, подобно ограничение не може да се приложи в такъв вид към сдруженията за защита на околната среда, без да се нарушат целите на член 10а, трета алинея, последно изречение от Директива 85/337“ (112).116. | In Trianel, the CJEU clarified that these NGOs are entitled to rely on any provision of EU environmental law which has direct effect and on national law implementing EU law. It held that if ‘the national legislature is entitled to confine to individual public-law rights the rights whose infringement may be relied on by an individual in legal proceedings […] such a limitation cannot be applied as such to environmental protection organisations without disregarding the objectives of the last sentence of the third paragraph of Article 10a of Directive 85/337/EEC’ (112).
117. | Това означава, че екологична НПО, която е предявила иск на основание процесуална легитимация de lege, има право да се позове на която и да било разпоредба от законодателството на ЕС в областта на околната среда, която тя счита за нарушена.117. | This means that an environmental NGO which has brought proceedings on the basis of legal standing de lege is entitled to invoke any provision of EU environmental law which it considers to have been infringed.
3.2.2.    Предмет, който попада в обхвата на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция3.2.2.    Subject matter falling under Article 9(3) of the Aarhus Convention
Основанията, които трябва да бъдат проверени при видовете съдебен контрол, попадащи в обхвата на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, следва като минимум да обхващат законовите разпоредби, на които се основава правото на ищеца на процесуална легитимация.The grounds to be examined in judicial reviews falling under Article 9(3) of the Aarhus Convention should, as a minimum, cover the provisions of law on which the claimant's entitlement to legal standing is based.
118. | В член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция се предвижда процесуална легитимация за оспорване на действия и бездействия, които не попадат в обхвата на член 9, параграф 1 или член 9, параграф 2 от същата конвенция.118. | Article 9(3) of the Aarhus Convention provides for legal standing to challenge acts and omissions not covered by Article 9(1) or (2) of the Aarhus Convention.
3.2.2.1.   Частни лица3.2.2.1.   Individuals
119. | Съгласно член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция представителите на обществеността, които отговарят на критериите, посочени в националното право, следва да имат достъп до съдебни производства. Поради това когато прилагат подход, при който се разглежда накърняването на права, държавите членки могат да ограничат обхвата на контрола до правните основания, свързани с правата, за които ищецът твърди, че са били накърнени.119. | Under Article 9(3) of the Aarhus Convention, members of the public have access to judicial proceedings where they meet the criteria laid down in national law. Thus, under an impairment of rights approach, Member States could confine the scope of review to legal pleas related to the rights that the claimant argues have been impaired.
3.2.2.2.   Екологични НПО3.2.2.2.   Environmental NGOs
120. | При отсъствие на процесуална легитимация de lege, екологичните НПО имат право — като минимум — на съдебен контрол по отношение на законовите разпоредби, които пораждат права и интереси, даващи основание за предявяване на иск. Както е видно от раздели В.1 и 2, и по-специално от решението на Съда на Европейския съюз по дело LZ II, екологичните НПО се ползват с широко право да защитават околната среда и пред националните съдилища да се позовават на задълженията за нейното опазване.120. | In the absence of legal standing de lege, environmental NGOs are entitled, as a minimum, to a judicial review in respect of those provisions of law which give rise to actionable rights and interests. As is evident from Sections C.1 and 2, and in particular the CJEU's judgment in LZ II, environmental NGOs enjoy a broad right to protect the environment and invoke environmental obligations before national courts.
3.2.3.    Преклузия и други ограничения3.2.3.    Preclusion and other restrictions
Обхватът на контрола от страна на националните съдилища не може да бъде ограничен до възраженията, които вече са били повдигнати в определения срок в хода на административното производство. Съдилищата обаче могат да третират като недопустими доводи, представени с цел злоупотреба или недобросъвестно.The scope of the review by a national court may not be reduced to the objections which have already been raised within the time-limit set during the administrative procedure. However, courts can treat as inadmissible arguments submitted abusively or in bad faith.
121. | В решението по дело Комисия/Германия Съдът на Европейския съюз постанови, че не е възможно да се ограничава „обхватът на съдебния контрол само до възраженията, които вече са били представени в определения срок в хода на административното производство, довело до приемане на решението“. Съдът обоснова позицията си, като указа задължението да се гарантира, че контролът обхваща както материалната, така и процесуалната законосъобразност на обжалваното решение в неговата цялост (113). Това негово решение се отнася за решения, действия и бездействия, попадащи в обхвата на член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, както и за решения, действия и бездействия, попадащи в обхвата на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция. То е приложимо също така за действия и бездействия, попадащи в обхвата на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, тъй като правното оспорване на тези действия и бездействия обхваща също материалната и процесуалната законосъобразност (вж. раздел В.3.3.3).121. | In Commission v Germany the CJEU ruled that it is not possible to restrict the ‘scope of the review by the courts to the objections which have already been raised within the time-limit set during the administrative procedure which led to the adoption of the decision’. The CJEU justified its position by pointing to the obligation to ensure a review of both the substantive and procedural legality of the contested decision in its entirety (113). This judgment is relevant to decisions, acts and omissions covered by Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU and Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU and to decisions, acts and omissions falling under Article 9(2) of the Aarhus Convention. It is also applicable to acts and omissions falling under Article 9(3) of the Convention, because legal challenges to these also cover substantive and procedural legality (see Section C.3.3.3).
122. | Въпреки че преклузията не е разрешена, Съдът на Европейския съюз изтъкна, че националният законодател „може да предвиди конкретни процесуални правила, каквито са недопустимост на довод, представен с цел злоупотреба или недобросъвестно, които представляват подходящи механизми, за да се гарантира ефикасността на съдебното производство“ (114). В това отношение от компетентността на държавите членки е да определят правила, които са в съответствие с общото изискване да се предвиди съдебен контрол на материалната и процесуалната законосъобразност на решенията, действията и бездействията.122. | While preclusion is not permitted, the CJEU has indicated that national legislatures ‘may lay down specific procedural rules, such as the inadmissibility of an argument submitted abusively or in bad faith, which constitute appropriate mechanisms for ensuring the efficiency of the legal proceedings’ (114). In this regard, it is for the Member States to lay down rules which are in conformity with the general requirement to provide for judicial review of the substantive and procedural legality of decisions, acts and omissions.
3.3.   Степен на контрола/критерий за контрол3.3.   Intensity of scrutiny/standard of review
По силата на член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция държавите членки са длъжни да осигурят ефективен съдебен контрол на материалната и процесуалната законосъобразност на решенията, действията и бездействията, попадащи в обхвата на същите разпоредби, дори ако във вторичното законодателство на ЕС не се упоменава изрично критерий за контрол, който критерий да обхваща и двата посочени аспекта на законосъобразността. | При необходимост контролът следва да обхване и законосъобразността на законовите и подзаконовите нормативни актове, ако те ограничават или накърняват процесуални и материални права.Under Article 9(2) and Article 9(3) of the Aarhus Convention, Member States are to ensure an effective judicial review of the substantive and procedural legality of decisions, acts and omissions falling within the scope of these provisions, even if EU secondary legislation does not make any explicit reference to a standard of review that covers both these aspects of legality. | Scrutiny should, where necessary, extend to the legality of legislation and regulatory acts where these reduce or impair procedural and substantive rights.
123. | Степента на контрола или критерият за контрол обуславят доколко задълбочено националният съд е длъжен да оцени законосъобразността на дадено решение, действие или бездействие. В отделните държави членки подходите се различават значително. Те може да варират от съсредоточаване върху процесуалните въпроси до цялостен контрол на оспорваните решения, действия или бездействия, като съдиите имат възможност да заменят констатациите на администрацията със своята собствена преценка.123. | The intensity of scrutiny or standard of review determines how thoroughly the national court is obliged to assess the legality of the decision, act or omission at stake. Approaches vary considerably across Member States. They can extend from a focus on procedural issues to a full review of contested decisions, acts or omissions, with a possibility for judges to replace the findings of the administration with their own assessment.
124. | В Орхуската конвенция и във вторичното законодателство на ЕС степента на контрола или критерият за контрол не са уредени подробно. При все това съдебната практика на Съда на Европейския съюз хвърля известна светлина върху минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се счита за ефективен съдебният контрол.124. | The intensity of scrutiny or standard of review is not laid down in detail in the Aarhus Convention or EU secondary legislation. However, the case-law of the CJEU sheds some light on the minimum requirements to be fulfilled for the judicial review to be considered effective.
3.3.1.    Искания за предоставяне на информация за околната среда3.3.1.    Requests for environmental information
Държавите членки са длъжни да осигурят ефективен съдебен контрол на правото да се иска информация за околната среда, който обхваща относимите принципи и норми на правото на ЕС. Тези принципи и норми уреждат конкретните условия, които даден орган на публичната власт трябва да изпълни съгласно правно обвързващите разпоредби на ЕС относно достъпа до информация за околната среда.Member States must ensure an effective judicial review of the right to request environmental information that covers the relevant principles and rules of EU law. The latter include specific conditions that a public authority must fulfil under binding EU provisions on access to environmental information.
125. | Оспорването по съдебен ред на решения във връзка с искания за предоставяне на информация за околната среда попада в обхвата на член 9, параграф 1 от Орхуската конвенция. Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда съдържа разпоредби за достъпа до правосъдие (115), които отразяват изискванията на член 9, параграф 1. В тези разпоредби е предвидено задължение за държавите членки да гарантират, че всяко лице, което иска информация по силата на директивата, има достъп до процедура за преразглеждане пред обикновен съд или пред друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, при която действията или бездействията на съответния публичен орган могат да бъдат преразгледани, и чиито решения могат да станат окончателни. В тях обаче не се определя обхватът на изисквания от директивата съдебен контрол.125. | Legal challenges to decisions concerning requests for environmental information fall within the scope of Article 9(1) of the Aarhus Convention. The Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC, contains access to justice provisions (115) which reflect the requirements of Article 9(1). They provide that Member States are to ensure that any person requesting information under the directive has access to a review procedure before a court of law or another independent and impartial body established by law, in which the acts or omissions of the public authority concerned can be reviewed and whose decisions may become final. They do not, however, determine the extent of the judicial review required by the directive.
126. | Във връзка с дело East Sussex Съдът на Европейския съюз беше помолен да даде тълкуване на обхвата на преразглеждането, което се изисква съгласно Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда. Той се произнесе, че „[с]лед като в правото на Съюза липсва конкретика, този обхват трябва да бъде определен от правния ред на държавите членки при спазване на принципите на равностойност и ефективност“ (116). В конкретния контекст на съдържащите се в тази директива разпоредби за достъпа до правосъдие, Съдът на Европейския съюз поясни, че ефективният контрол трябва да отговаря на целта за предоставяне на общи правила, с които да се гарантира, че всяко физическо и юридическо лице от държава членка има право на достъп до информацията за околната среда, съхранявана от или за публичните власти, без съответното лице да трябва да декларира интерес (117). Що се отнася до оспорваното административно решение за начисляване на жалбоподателя на определени разходи за отговор на искане за предоставяне на информация, в решението по дело East Sussex Съдът на Европейския съюз постанови, че националният съд трябва като минимум да провери дали са спазени относимите условия на директивата (118).126. | In East Sussex, the CJEU was asked to interpret the scope of review required under the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC. It held that ‘in the absence of further detail in EU law, it is for the legal systems of the Member States to determine that extent, subject to observance of the principles of equivalence and effectiveness’ (116). In the specific context of the access to justice provisions of the directive, the CJEU clarified that an effective review needs to meet the objective of providing for a general scheme to ensure that any natural or legal person in a Member State has a right of access to environmental information held by or on behalf of public authorities, without that person having to state an interest (117). With regard to the contested administrative decision to charge an applicant certain costs for responding to an information request, the CJEU in East Sussex held that the national court has at least to examine whether or not relevant conditions in the directive were met (118).
3.3.2.    Други предмети на уреждане — например определени дейности, при които се изисква участие на обществеността, екологична отговорност, планове и програми, дерогации, национални законови актове по прилагането и подзаконови нормативни актове3.3.2.    Other subject matter such as specific activities requiring public participation; environmental liability; plans and programmes; and derogations; national implementing legislation and regulatory acts
Съдебната практика на Съда на Европейския съюз предоставя насоки за начина, по който съгласно законодателството на ЕС в областта на околната среда следва да се извършва контролът на решения, действия и бездействия.The CJEU case-law provides guidance on how the scrutiny of decisions, acts and omissions under EU environmental legislation should be carried out.
3.3.2.1.   Необходимост от контрол на процесуалната и материалната законосъобразност3.3.2.1.   The need to scrutinise both procedural and substantive legality
127. | Съдебният контрол, предвиден в член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция и във вторичното законодателство на ЕС, което я транспонира, е необходим, за да се прецени материалната и процесуалната законосъобразност на оспорваните решения, действия и бездействия. При все това нито в Орхуската конвенция, нито във вторичното законодателство на ЕС се определя степента на контрола на материалната и процесуалната законосъобразност, който трябва да се извърши.127. | The judicial review provided for under Article 9(2) of the Aarhus Convention — and under the EU secondary legislation transposing it — is required to assess the substantive and procedural legality of contested decisions, acts and omissions. However, neither the Aarhus Convention nor the EU secondary legislation specifies the extent of the review of substantive and procedural legality that needs to be undertaken.
128. | В член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция не е предвидено и изрично задължение да се създаде система за контрол, в рамките на която да се прави оценка на материалната и процесуалната законосъобразност на дадено действие или бездействие. Във вторичното законодателство на ЕС понастоящем това е изрично предвидено само в Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност. Въпреки това съдебната практика на Съда на Европейския съюз (по-специално решенията по дело Sussex и дело Janecek) сочи, че принципът на ЕС за ефективен съдебен контрол, който обхваща материалната и процесуалната законосъобразност, се прилага към действията и бездействията, попадащи в обхвата на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция. В противен случай не би могло да се гарантира, че целите на законодателството на ЕС в областта на околната среда и предоставените от него права ще бъдат защитени в достатъчна степен от националните съдилища. Съгласно Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция критерият за контрол, който трябва да се прилага в контекста на член 9, параграф 3, е идентичен с този, който трябва да се прилага в контекста на член 9, параграф 2 от конвенцията, което означава, че националният съд следва да провери както материалната, така и процесуалната законосъобразност (119).128. | In a similar vein, Article 9(3) of the Aarhus Convention does not provide an explicit obligation to establish a review system in which the substantive and procedural legality of an act or omission is assessed. In the context of EU secondary legislation, only the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC, currently expressly provides for this. Nevertheless, the case-law of the CJEU, notably East Sussex and Janecek, indicates that an EU principle of effective judicial review covering substantive and procedural legality applies to acts and omissions falling under Article 9(3) of the Aarhus Convention. Otherwise it could not be ensured that the objectives of, and the rights conferred by, EU environmental law could be sufficiently protected by national courts. According to the Aarhus Convention Implementation Guide, the standard of review to be applied in the context of Article 9(3) is identical to the one to be applied in the context of Article 9(2) of the Convention, which means that a national court should examine both substantive and procedural legality (119).
129. | От съдебната практика на Съда на Европейския съюз става ясно, че ограничаването на контрола до процесуалната законосъобразност би било в противоречие със задълженията, произтичащи от член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция и свързаното вторично законодателство на ЕС. В решението по дело Комисия/Германия Съдът на Европейския съюз постанови, че „самата цел, преследвана с член 11 от Директива 2011/92 и с член 25 от Директива 2010/75, се състои не само в това да осигури на страните в процеса възможно най-широк достъп до съдебен контрол, но и да гарантира, че този контрол обхваща материалната и процесуалната законосъобразност на обжалваното решение в неговата цялост“ (120).129. | The CJEU case-law makes clear that a review confined to procedural legality would not be in compliance with the obligations stemming from Article 9(2) and the related EU secondary legislation. In Commission v Germany, the CJEU held that ‘the very objective pursued by Article 11 of Directive 2011/92/EU and Article 25 of Directive 2010/75/EU is not only to ensure that the litigant has the broadest possible access to review by the courts but also to ensure that that review covers both the substantive and procedural legality of the contested decision in its entirety’ (120)
130. | В по-общ план, в решението по дело East Sussex  (121) Съдът на Европейския съюз се произнесе, че дадена система за съдебен контрол е в съответствие с принципа на ефективност, „стига да позволява на юрисдикцията, пред която е подадена жалба за отмяна на такова решение, в рамките на контрола за законосъобразност на това решение да прилага ефективно релевантните принципи и норми на правото на Съюза“.130. | More generally, in East Sussex  (121), the CJEU held that a system of judicial review complies with the principle of effectiveness ‘if it enables the court or tribunal hearing an application for annulment of such a decision to apply effectively the relevant principles and rules of EU law when reviewing the lawfulness of the decision’.
131. | Изводът, който може да се направи от дело East Sussex, е, че въпреки че в законодателството на ЕС критерият за контрол не е определен, контролът трябва да се извършва по начин, който е ефективен за утвърждаването на правата и за постигането на целите на относимото законодателство на ЕС.131. | The conclusion to be drawn from East Sussex is that, even if the standard of review is not specified in EU law, the way in which a review is carried out has to be effective in upholding rights and in ensuring that the objectives of the relevant EU legislation are achieved.
3.3.2.2.   Процесуална законосъобразност3.3.2.2.   Procedural legality
132. | В Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция процесуалната незаконосъобразност се определя като случай, в който орган на публичната власт е нарушил процедурите, предвидени в закона (122).132. | The Aarhus Convention Implementation Guide defines procedural illegality as a case where the public authority has violated procedures set out in law (122).
133. | Процесуалните недостатъци, които може да доведат до незаконосъобразност на решение, действие или бездействие, може да се отнасят до: 1) правомощията на органа да вземе въпросното решение или да извърши въпросното действие; 2) задължителна процедура, предвидена за процеса на вземане на решения (напр. обществена консултация или извършване на оценка на въздействието върху околната среда) или 3) формата, в която е взето дадено решение или е извършено дадено действие или бездействие.133. | Procedural shortcomings which may lead to the illegality of a decision, act or omission can be related to (1) the competence of the authority to take the decision or act that is at stake; (2) a mandatory procedure laid down for the decision-making process (e.g. public consultation or the undertaking of an environmental impact assessment); or (3) the form in which a decision, act or omission is found.
134. | Варианти 1 и 3 обикновено се определят от държавите членки в съответствие с тяхната процесуална автономия, а когато в Орхуската конвенция и в свързаното вторично законодателство на ЕС са установени задължителни изисквания за участие на обществеността, е по-вероятно вариант 2 да се определя от законодателството на ЕС. Така например в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда се съдържат формалните изисквания за обществена консултация, които органът на публичната власт е длъжен да изпълни при извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Изпълнението на тези изисквания е от решаващо значение, за да се осигури ефективното участие на обществеността в процеса на вземане на решения. Поради това при прилагането на посочения по-горе подход националният съд трябва да разполага с правомощия да проверява спазването на тези формални изисквания и в случай на процесуални недостатъци да взема решения относно подходящи средства за защита. Задължителните формални изисквания не зависят от преценката на органа на публичната власт.134. | While (1) and (3) are usually determined by Member States in line with their procedural autonomy, (2) is more likely to be determined by EU law where mandatory public participation requirements are laid down in the Aarhus Convention and related EU secondary legislation. For instance, the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, sets out formal public consultation requirements which a public authority has to fulfil when carrying out an environmental impact assessment. Fulfilling these requirements is essential in order to ensure effective public participation in the decision-making process. As a consequence, applying the approach recalled above, the national court needs to be empowered to examine compliance with these formal requirements and decide on adequate remedies in case of shortcomings in the procedure. Mandatory formal requirements are not at the discretion of the public authority.
135. | Проверката на процесуалната законосъобразност може да засяга обхвата на узаконяване на неправомерни мерки, предприети от частноправен субект или от орган на публичната власт. Съдът на Европейския съюз допусна възможността за узаконяване, но обвърза нейното използване с определени условия (123). В решението по дело Križan, във връзка с процедура за издаване на разрешително за изграждане на депо за отпадъци, от Съда на Европейския съюз беше поискано да разгледа възможността за коригиране на грешка, допусната от орган на публичната власт (по-точно, непредоставяне на определена информация при процедура за одобряване на депо за отпадъци) на етапа на административно обжалване на решението на въпросния орган. Съдът на Европейския съюз потвърди, че узаконяването е възможно, при условие че всички задължителни варианти и решения са възможни на етапа на обжалването (124). Тази оценка остава в правомощията на националния съд (125).135. | The scrutiny of procedural legality may concern the scope for regularising the unlawful measures of a private party or a public authority. The CJEU has allowed for the possibility of regularisation but attached conditions as to its use (123). In Križan, in the context of an authorisation procedure for a landfill, the CJEU was asked to consider the scope for rectifying an error made by a public authority (specifically, a failure to make available certain information in a procedure to approve a landfill) at the stage of an administrative appeal from the decision of that authority. The CJEU confirmed that regularisation was possible, provided all required options and solutions remained possible at the appeal stage (124). This was a matter for the national court to determine (125).
3.3.2.3.   Материална законосъобразност3.3.2.3.   Substantive legality
136. | В Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция материалната незаконосъобразност се определя като случай, в който са нарушени материалноправните разпоредби на закона (126).136. | Substantive illegality is defined by the Aarhus Convention Implementation Guide as a case where the substance of the law has been violated (126).
а)   Факти по казуса(a)   Facts of the case
137. | Първият аспект на проверката на материалната законосъобразност се отнася до фактите по казуса. Те се събират от администрацията, впоследствие се допълват в процеса на обществена консултация и служат като основа, която компетентният орган използва, за да реши дали да вземе някакво решение или да предприеме някакво действие, както и какви да бъдат съдържанието и обосновката му. Ако фактите са непълни, неверни или неправилно изтълкувани, грешката се отразява пряко на качеството на взетото административно решение и може да застраши изпълнението на целите на законодателството на ЕС в областта на околната среда.137. | A first aspect of reviewing the substantive legality concerns the facts of the case. Gathered by the administration and eventually amended in a public consultation process, they are the basis on which the competent authority decides whether or not to take any decision or action and with which content and justification. Where the facts are incomplete or wrong, or interpreted wrongly, the mistake has a direct consequence on the quality of the administrative decision taken and may jeopardise the objectives of EU environmental law.
138. | В решението по дело East Sussex Съдът на Европейския съюз потвърди, че при липсата на установени от правото на ЕС правила задача на правния ред на всяка държава членка е да се определят подробни процесуални правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. В това отношение не бива да се прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (127).138. | In East Sussex, the CJEU confirmed that, in the absence of EU rules, it is for the legal system of each Member State to lay down the detailed procedural rules governing actions for safeguarding rights which individuals derive from EU law. In this regard, it must not be made impossible in practice or excessively difficult to exercise rights conferred by EU law (principle of effectiveness) (127).
139. | Националните съдилища по принцип не са задължени да събират информация и да извършват собствени проучвания на фактите. За да се осигури ефективен контрол върху съответните решения, действия или бездействия обаче, към проверката на фактите трябва да се прилага минимален стандарт, който да гарантира, че ищецът може да упражни по ефективен начин своето право да поиска контрол, що се отнася и до проверката на фактите. Ако фактите, върху които се основава решението на администрацията, не могат принципно да бъдат проверени от национален съд, това поначало би възпрепятствало ищеца да предяви потенциално основателен иск.139. | National courts are not generally required to carry out any information-gathering or factual investigations of their own. However, in order to ensure an effective review of the decisions, acts or omissions at stake, a minimum standard has to be applied to the examination of the facts in order to ensure that a claimant can exercise his or her right to ask for a review in an effective manner also so far as the examination of facts is concerned. If a national court could never review the facts on which the administration based its decision, this could, from the outset, prevent a claimant from presenting effectively a potentially justified claim.
б)   Оценка на основателността на решение, действие или бездействие(b)   Assessment of the merits of a decision, act or omission
140. | Когато правят заключения въз основа на фактите по конкретен казус и приложимото законодателство, административните органи обикновено разполагат с голяма свобода на преценка. Съдът на Европейския съюз признава, че ограниченият контрол на основателността на решение, действие или бездействие може да е съвместим с правото на ЕС. Както е отбелязано по-горе, в решението по дело East Sussex Съдът на Европейския съюз се произнесе, че макар че ограниченият съдебен контрол per se не затруднява прекомерно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, той трябва като минимум да позволява на съда, пред който е подадена жалба, да прилага ефективно релевантните принципи и норми на правото на ЕС (128).140. | When they draw conclusions from the facts of a case and the applicable legislation, administrative decision-makers usually enjoy a wide discretion. The CJEU recognises that a limited review of the merits of a decision, act or omission can be compatible with EU law. As noted above, the CJEU in East Sussex held that, while a limited judicial review does not per se make it excessively difficult to exercise the rights conferred by EU law, it must, as a minimum, enable the court hearing an application to apply effectively the relevant principles and rules of EU law (128).
141. | Това означава, че прилаганият критерий за контрол трябва да гарантира защитата на съответните цели и обхват на законодателството на ЕС. Той трябва също така да е съобразен със свободата на преценка, с която разполага административният орган при оценката на фактите и извличането на изводи и констатации от тях.141. | This means that the standard of review applied has to ensure that the objectives and the scope of the EU law at stake are safeguarded. It also has to take into account the extent of the decision-maker's discretion in evaluating the facts and drawing conclusions and findings from them.
142. | Съдебната практика на Съда на Европейския съюз внася яснота относно начина, по който националните съдии следва да проверяват свободата на преценка на органите на публичната власт в няколко отношения.142. | The case-law of the CJEU provides clarity on how national judges should scrutinise the discretion of public authorities in several specific contexts.
143. | Във връзка с Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, в решенията по дела Mellor и Gruber (129) Съдът на Европейския съюз постанови, че решението на дадена администрация да не се извърши оценка на въздействието на даден проект върху околната среда, може да се оспори пред национален съд от член на заинтересованата общественост. По-специално, ефективният съдебен контрол трябва да обхваща законосъобразността на мотивите на оспорваното решение за скрининг (130). Тук се включва въпросът дали има вероятност проектът да окаже значително въздействие върху околната среда. Отново във връзка със същата директива, в решението по дело Комисия/Германия Съдът на Европейския съюз постанови, че държава членка не може да ограничи обхвата на съдебния контрол до въпроса дали решението да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, е било валидно. Той отбеляза също така, че изключването на възможността за прилагане на съдебен контрол в случаи, в които има такава оценка, но при извършването ѝ са допуснати нарушения, включително тежки, би лишило разпоредбите на директивата от голяма част от полезното им действие по отношение на участието на обществеността (131).143. | In the context the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, the CJEU judgments in Mellor and Gruber  (129) establish that a decision taken by an administration not to carry out an environmental impact assessment on a project can be challenged before a national court by a member of the public concerned. In particular, an effective judicial review must cover the legality of the reasons for the contested screening decision (130). This includes the question of whether the project has a likely significant effect on the environment. Further, with regard to the same directive, the CJEU in Commission v Germany held that a Member State cannot limit the scope of a judicial review to the question of whether a decision not to carry out an environmental impact assessment was valid. It observed that excluding the applicability of judicial review in cases in which, having been carried out, an environmental impact assessment is found to be vitiated by defects — even serious defects — would render largely nugatory the provisions of the directive relating to public participation (131).
144. | Във връзка с член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията, в решението по дело Waddenzee  (132) Съдът на Европейския съюз постанови, че компетентните органи на публичната власт може да разрешат дадена дейност в защитена зона от мрежата „Натура 2000“, само когато — като се вземат предвид заключенията от подходяща оценка — от научна гледна точка, с оглед на опазването на зоната, няма никакво основателно съмнение, че дейността няма да окаже неблагоприятно въздействие върху нейната цялост. Това означава, че когато бъде сезиран да упражни контрол върху решение за разрешаване на такава дейност, националният съдия трябва да определи дали научните доказателства, на които се опира органът на публичната власт, оставят или не оставят такова основателно съмнение.144. | In the context of Article 6(3) of the Habitats Directive, 92/43/EEC, the CJEU ruled in Waddenzee  (132) that the competent public authorities may only authorise an activity in a protected Natura 2000 site where, taking into account the conclusions of an appropriate assessment, no reasonable scientific doubt remains that, in the light of the site's conservation objectives, the activity will not adversely affect the integrity of the site. This means that, when called upon to review a decision authorising such an activity, the national judge has to determine whether or not the scientific evidence relied upon by the public authority leaves no reasonable doubt.
145. | На националния съдия следователно може да му се наложи да вземе предвид относимите научни доказателства, върху които обикновено се основават мерките за опазване на околната среда. Формулировката на решението по дело Waddenzee показва, че проверката за отсъствие на основателно съмнение има обективен характер и не може да се разглежда от националния съд като субективна проверка, зависеща изключително от преценката на органа на публичната власт.145. | The national judge may thus be called upon to take into account the relevant scientific evidence, on which environmental measures are normally based. The formulation of the ruling in Case Waddenzee indicates that the test of whether there is no reasonable doubt is an objective one and cannot be treated by the national court as a subjective one lying exclusively within the public authority's own discretion.
146. | Във връзка със заложеното в законодателните разпоредби относно качеството на атмосферния въздух изискване да се изготвят планове за качеството на въздуха, в решението по дело Janecek Съдът на Европейския съюз отбеляза, че „ако държавите членки разполагат с право на преценка, то с оглед на неговото упражняване член 7, параграф 3 от Директива 96/62 съдържа предели, които могат да бъдат изтъкнати пред националните юрисдикции (вж. в този смисъл Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др., C-72/95, Recueil, стp. I-5403, точка 59), когато става въпрос за това доколко мерките, които планът за действие трябва да съдържа, отговарят на целта за намаляване на опасността от превишаване на пределно допустимите размери и за намаляване на неговата продължителност, като се отчита равновесието, което следва да бъде осигурено между тази цел и различните засегнати обществени и частни интереси“ (133). Така в това решение Съдът на Европейския съюз предвижда, че контролът от страна на националния съдия следва да обхване и адекватността на мерките с оглед на съответните интереси в дадения случай. По подобен начин във връзка с изискването държавите членки да изготвят програми за намаляване на емисиите от специфични замърсители с цел спазване на таваните за тези емисии, което изискване е установено с Директива 2016/2284 относно националните тавани за емисии (134), в решението по дело Stichting Natuur en Milieu Съдът на Европейския съюз постанови, че съдебният контрол следва да обхваща и това дали националните програми съдържат подходящи и последователни политики и мерки, които са в състояние да намалят емисиите до равнищата, изисквани от таваните за емисии (135).146. | In the context of a requirement to prepare air quality plans under ambient air quality legislation, the CJEU in Janecek noted that ‘while the Member States thus have a discretion, Article 7(3) of Directive 96/62/EC includes limits on the exercise of that discretion which may be relied upon before the national courts (see, to that effect, Case C-72/95 Kraaijeveld and Others [1996] ECR I-5403, paragraph 59), relating to the adequacy of the measures which must be included in the action plan with the aim of reducing the risk of the limit values and/or alert thresholds being exceeded and the duration of such an occurrence, taking into account the balance which must be maintained between that objective and the various opposing public and private interests’ (133). Thus, in this judgment, the CJEU envisages that the scrutiny of the national judge should extend to the adequacy of measures in the light of the relevant interests at stake in that case. Similarly, in the context of a requirement on Member States to draw up programmes to reduce emissions of specific pollutants in order to comply with ceilings on such emissions set by the National Emissions Ceiling (NEC) Directive, (EU) 2016/2284 (134), the CJEU in Stichting Natuur en Milieu held that judicial scrutiny should extend to whether national programmes contained appropriate and coherent policies and measures capable of reducing emissions to the levels required by emissions ceilings (135).
147. | Аналогично на това, строгостта на съдебния контрол, която Съдът на Европейския съюз очакваше при делата Janecek и Stichting Natuur en Milieu, се отнася за законодателството на ЕС в областта на водите и отпадъците, където изискванията компетентните органи на публичната власт да изготвят планове и програми, също изпълняват ключова роля за постигане на целите за опазване на околната среда.147. | In the same vein, the intensity of judicial scrutiny that the CJEU expected in Janecek and Stichting Natuur en Milieu is relevant in the domains of EU water and waste legislation, where requirements on competent public authorities to prepare plans and programmes also fulfil a key role in addressing environmental objectives.
148. | В решението по дело Stichting Natuur en Milieu Съдът на Европейския съюз отбеляза общото задължение на държавите членки да се въздържат от приемане на разпоредби от общ или специфичен характер, които могат сериозно да застрашат постигането на изисквания от дадена директива резултат (136). Това е от значение, когато пред националния съдия се твърди, че дадено решение, насочено към прилагането на даден акт на ЕС в областта на околната среда, ще попречи на прилагането на друг такъв акт.148. | In Stichting Natuur en Milieu, the CJEU noted the general obligation on Member States to refrain from taking any measure, general or specific, liable seriously to compromise the attainment of a result required by a directive (136). This is relevant where it is argued to the national judge that a decision aimed at implementing one EU environmental law will harm the implementation of another.
149. | Това, което обединява горепосочените дела и дело East Sussex, е важното значение, което имат специфичните особености на отделните законодателни актове на ЕС, както и правилното тълкуване на правото на ЕС в процеса на вземане на решения. Голяма част от цитираната съдебна практика произтича от преюдициални запитвания, които отправят националните съдилища, за да могат да проверят дали административният орган е приложил правилно тълкуване на правото на ЕС. Във връзка с това е важно да се припомни също така, че националните съдилища са длъжни да прилагат относимите правни норми на ЕС ex officio — независимо от това на какво се позовават страните в производството — ако по силата на националното законодателство трябва да посочат правни основания, базирани върху задължителни норми на националното право, които основания не са били посочени от страните (137).149. | Common threads running through the above cases and East Sussex are the importance of the specificities of individual pieces of EU legislation and the correct interpretation of EU law during the decision-making process. Much of the case-law mentioned arises from preliminary references from national courts aimed at enabling them to verify whether the administrative decision-maker applied a correct interpretation of EU law. In this context, it is also important to recall that national courts are obliged to apply relevant EU law ex officio, irrespectively of what the parties in the proceedings invoke if, by virtue of national law, they must raise points of law based on binding domestic rules which were not raised by the parties (137).
150. | Принципът на пропорционалност е от значение и когато се отчитат специфичните особености на законодателството на ЕС в областта на околната среда (138).150. | The principle of proportionality is also relevant when account is being taken of the specificities of EU environmental legislation (138).
в)   Проверка на национални законови и подзаконови нормативни актове(c)   Scrutinising national legislation and regulatory acts
151. | Както е посочено в раздел В.1.2, законодателството на ЕС в областта на околната среда, имащо за цел защитата на интересите на обществеността (в това число интереса от участието на обществеността), отчасти зависи от националните законови актове по прилагането и подзаконовите нормативни актове с обща приложимост. Не може да се изключи вероятността понякога самите законови и подзаконови нормативни актове да страдат от пороци и при признаването на правата, упоменати в раздел В.1, да са по-ограничителни в сравнение с това, което гарантира законодателството на ЕС в областта на околната среда. Тъй като такива страдащи от пороци национални законови актове по прилагането и подзаконови нормативни актове може да станат причина за различия в прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда, Съдът на Европейския съюз изтъкна, че е необходимо да се предвиди при определени обстоятелства те да подлежат на контрол.151. | As noted in Section C.1.2, EU environmental legislation to safeguard public interests — including the interest of public involvement — will depend, in part, on national implementing legislation and general regulatory acts. It cannot be excluded that legislative and regulatory acts will themselves sometimes be flawed, and more restrictive in recognising the rights mentioned in Section C.1 than are warranted by the EU environmental legislation concerned. Flawed national implementing legislation and regulatory acts can result in a lack of uniform application of EU environmental law, and the CJEU has, therefore, recognised the necessity of providing for their review in certain circumstances.
152. | Законодателните актове са изключени от обхвата на Орхуската конвенция (139), а от обхвата на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда са изключени „проекти, подробностите по които са приети със специален акт на националното законодателство“. При все това в решенията по дела Boxus и Solvay Съдът на Европейския съюз потвърди, че националните съдилища трябва да имат готовност да проверяват национални законодателни актове, за да се гарантира, че тези актове отговарят на всички условия, които биха обосновали изключването им от изискванията за оценка на въздействието върху околната среда. Упоменатите дела се отнасят до национални законодателни актове, с които се цели да се формулират изисквания относно конкретни елементи от летищната и железопътната инфраструктура, независимо от обичайните административни процедури. Съдът на Европейския съюз счете, че изключението за законодателни актове се прилага само когато са изпълнени определени условия, и констатира, че полезното действие на съответните разпоредби относно достъпа до правосъдие, които се съдържат в Орхуската конвенция и в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, би отпаднало, ако единствено обстоятелството, че даден проект е приет със законодателен акт, би довело до пълно отпадане на възможността за обжалването му, позволяващо да се оспори неговата материална и процесуална законосъобразност (140). Ето защо националните съдилища са длъжни да проверяват дали са изпълнени условията, обосноваващи изключването (141).152. | The Aarhus Convention excludes legislative acts from its scope (139) and the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, excludes from its scope ‘projects the details of which are adopted by a specific act of national legislation’. However, in Boxus, and Solvay, the CJEU confirmed that national courts must be ready to scrutinise national legislative acts to ensure that they meet any conditions that would justify their exclusion from environmental impact assessment requirements. These cases related to national legislation that purported to lay down requirements concerning specific elements of airport and railway infrastructure, independently from the usual administrative procedures. The CJEU considered that the exception for legislative acts only applies where certain conditions are met, and observed that the relevant access to justice provisions of the Aarhus Convention and the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU would lose all effectiveness if the mere fact that a project is adopted by a legislative act were to make it immune to any review procedure for challenging its substantive and procedural legality (140). National courts are therefore obliged to review whether the conditions justifying exclusion are fulfilled (141).
153. | В решението по дело Inter-Environnement Wallonie Съдът на Европейския съюз подчерта колко е важно националните съдилища да подлагат на проверка законодателните актове, за да се гарантира спазването на изискванията на законодателството на ЕС в областта на околната среда по отношение на плановете и програмите (142). В решението по дело Stadt Wiener Neustadt Съдът на Европейския съюз изтъкна ролята на националния съд при проверката на съответствието между национална законодателна разпоредба и Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, що се отнася до узаконяването на неправомерни мерки (143). В това решение той постанови, че правото на ЕС не допуска национална законодателна разпоредба, която предвижда, че трябва да се счита, че за някои проекти е извършена предварителна оценка на въздействието върху околната среда, без такава оценка да е реално извършена. Той отбеляза, че такава законодателна разпоредба би могла да осуети възможността да се предяви иск за обезщетение при разумни условия (144).153. | In Inter-Environnement Wallonie, the CJEU stressed the importance of national courts scrutinising legislative acts in order to ensure fulfilment of EU environmental law requirements concerning plans and programmes (142). In Stadt Wiener Neustadt, the CJEU referred to the role of the national court in ascertaining whether national legislation was compliant with the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU in relation to regularisation of unlawful measures (143). In that case, it held that EU law precluded national legislation that provided that a prior environmental impact assessment must be deemed to have been carried out for certain projects that had, in actuality, failed to undergo an assessment. It noted that such legislation could frustrate the possibility to obtain an effective remedy under reasonable conditions (144).
г)   Проверка на валидността на актове, приети от институции и органи на ЕС(d)   Examining the validity of acts adopted by EU institutions and bodies
154. | В член 267 от ДФЕС е предвидена възможността националните съдилища да отправят запитвания до Съда на Европейския съюз във връзка с валидността на актовете на ЕС. Използването на тази възможност се илюстрира от решението по дело Standley, в което след запитвания от национален съд Съдът на Европейския съюз подложи на проверка, наред с останалото, валидността на Директива 91/676/ЕИО за нитратите, с оглед на заложения в член 191 от ДФЕС принцип „замърсителят плаща“ (145). Аналогично, в решението по дело Safety Hi Tech Съдът на Европейския съюз подложи на проверка валидността на Регламент 3093/94 за озона [сега Регламент 2037/2000] в светлината на разпоредбата на член 191 от ДФЕС, според която политиката на ЕС в областта на околната среда следва да има за цел постигането на високо равнище на защита на околната среда (146). Решението по дело Eco-Emballages SA, в което, inter alia, се разглежда и въпросът за валидността на директива на Комисията, приета съгласно Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, показва как член 267 от ДФЕС може да се използва по отношение на акт на вторичното законодателство, приет на равнището на ЕС (147).154. | Article 267 of the TFEU provides a means whereby national courts can put questions to the CJEU on the validity of EU legislation and acts. The use of this possibility is illustrated by Standley, in which, following questions posed by a national court, the CJEU, amongst other things, examined the validity of the Nitrates Directive, 91/676/EEC in the light of the ‘polluter pays’ principle set out in Article 191 of the TFEU (145). Similarly, in Safety Hi Tech, the CJEU reviewed the validity of the Ozone Regulation, (EC) No 3093/94 [now (EC) No 2037/2000], against the stipulation in Article 191 of the TFEU that EU environmental policy should aim at a high level of environmental protection (146). Eco-Emballages SA, which, inter alia, featured a question about the validity of a Commission directive adopted under the Packaging Waste Directive, 94/62/EC, shows how Article 267 of the TFEU can be used in relation to a subsidiary act adopted at EU level (147).
4.   ЕФЕКТИВНИ ПРАВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА4.   EFFECTIVE REMEDIES
4.1.   Въведение4.1.   Introduction
Съществува общо изискване всеки орган на държава членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Държавите членки са длъжни също така да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на резултат, предписан от законодателството на ЕС в областта на околната среда. Държавите членки разполагат със свобода на преценка по отношение на ефективните правни средства за защита, при условие че те са в съответствие с принципите на равностойност и ефективност.There is a general requirement on every body of a Member State to nullify the unlawful consequences of a breach of EU environmental law. Member States must also refrain from taking any measures that can seriously compromise the attainment of a result prescribed by EU environmental law. Member States have discretion with regard to effective remedies, provided that they comply with the principles of equivalence and effectiveness.
155. | По принцип не е достатъчно съдебният контрол да определи дали дадено решение, действие или бездействие е законосъобразно. Необходимо е също така националният съд да разгледа ефективните правни средства за защита — понякога наричани „средства за съдебна защита“ — в случаите, когато се констатира, че поведението на органа на публичната власт е било в разрез със законодателството на ЕС. Изхождайки от принципа на лоялно сътрудничество, който понастоящем е заложен в член 4, параграф 3 от ДЕС, Съдът на Европейския съюз формулира изискването всеки орган на държава членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на законодателството на ЕС (148). Задължението за сътрудничество също така налага нарушенията да се предотвратяват, преди да са възникнали, като държавите членки са длъжни да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на даден резултат, предписан от законодателството на ЕС в областта на околната среда (149). Поради това правните системи на държавите членки трябва да превиждат ефективни правни средства за защита, които да отговарят на тези изисквания.155. | It will generally not be sufficient for a judicial review to determine whether a particular decision, act or omission was lawful. It will also be necessary for the national court to consider effective remedies — sometimes referred to as reliefs — where the conduct of the public authority is found to have been contrary to EU law. The CJEU has derived from the principle of cooperation in good faith now laid down in Article 4(3) of the TEU a requirement on every organ of a Member State to nullify the unlawful consequences of a breach of EU law (148). The duty of cooperation also requires that breaches be prevented before they occur, with Member States being obliged to refrain from taking any measures that can seriously compromise the attainment of a result prescribed by EU environmental law (149). The legal systems of the Member States must therefore provide for effective remedies that comply with these requirements.
156. | Съгласно принципа на процесуална автономия на държавите членки подробните процесуални правила, приложими към ефективните средства за правна защита, се уреждат от вътрешния правов ред на всяка държава членка. Това положение е обвързано с условието тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и да не правят упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС, практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност) (150). Що се отнася до втория принцип, Съдът на Европейския съюз се позова и на стандартите, произтичащи от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, в който е закрепено правото на ефективни правни средства за защита (151).156. | The detailed procedural rules applicable to effective remedies are a matter for the domestic legal order of each Member State, under the principle of the procedural autonomy of the Member States. This is provided that they are not less favourable than those governing similar domestic situations (principle of equivalence) and that they do not render impossible in practice or excessively difficult the exercise of rights conferred by the EU legal order (principle of effectiveness) (150). With regard to the latter principle, the CJEU has also relied on standards deriving from Article 47(1) of the Charter of Fundamental Rights of the EU which enshrines the right to an effective remedy (151).
157. | Орхуската конвенция също се позовава на ефективните средства за правна защита. В член 9, параграф 4 се съдържа изискване процедурите за съдебен контрол за оспорване на решения, действия и бездействия да предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно запрещение. Това изискване допълва изискванията, посочени в член 9, параграфи 1, 2 и 3 от Орхуската конвенция.157. | The Aarhus Convention also refers to effective remedies. Article 9(4) requires that judicial review procedures to challenge decisions, acts and omissions shall provide adequate and effective remedies, including ‘injunctive relief’ as appropriate. This is an auxiliary requirement to those of Article 9(1),(2) and (3) of the Aarhus Convention.
4.2.   Средства за защита в случай на незначителни процесуални нарушения4.2.   Remedies in case of minor procedural defects
В случай на незначителни процесуални нарушения не се налага да се прибягва към средства за защита, ако може да се установи — без тежестта на доказване да се прехвърля върху жалбоподателя, който иска съдебен контрол, — че те не са повлияли върху оспорваното решение.Minor procedural defects do not require remedies, provided it can be established — without placing any burden on the applicant for judicial review — that they did not impact on the contested decision.
158. | В решението по дело Altrip, което се отнася до въпроси на тълкуването, които са породени от предполагаеми нередности при оценка на въздействието върху околната среда, извършена във връзка с предложение за изграждане на басейн за задържане на вода от наводнения, Съдът на Европейския съюз се произнесе, че „[н]е може да се оспорва […], че не всяко процесуално нарушение води задължително до последици, които могат да засегнат смисъла на подобно решение“ (152). Той прие, че не е задължително да се появи необходимост от ефективни правни средства за защита, като например отмяна, ако съдържанието на оспорваното решение може би не би било различно, ако не бе налице изтъкнатото процесуално нарушение (153). Той обаче постанови също така, че от жалбоподателя, който иска съдебен контрол, не би могло да се изисква да докаже причинно-следствена връзка между процесуалното нарушение и оспорваното решение (154). Задача на други страни е да представят доказателства, че процесуалното нарушение не би се отразило върху крайния резултат (155).158. | In Altrip, which concerned questions of interpretation arising from alleged irregularities in an environmental impact assessment carried out on a proposed flood retention scheme, the CJEU noted that, ‘it is unarguable that not every procedural defect will necessarily have consequences that can possibly affect the purport of a decision’ (152). It ruled that effective remedies such as revocation need not arise if a contested decision would not have been different without the procedural defect invoked (153). However, it also ruled that the applicant for judicial review could not be required to prove a causal link between the procedural defect and the contested decision (154). Instead, it was for others to provide evidence that the procedural defect would have made no difference to the outcome (155).
4.3.   Временно преустановяване или отмяна на незаконосъобразни решения или действия, включително неприлагане на законови и подзаконови нормативни актове4.3.   Suspension, revocation or annulment of unlawful decisions or acts, including disapplication of legislation and regulatory acts
Националните съдилища са длъжни да обмислят възможността за предприемане на общи или специални мерки, за да се коригира неспазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Тези мерки трябва да включват временно преустановяване или отмяна на незаконосъобразни решения или действия, както и неприлагане на законови и подзаконови нормативни актове.National courts must consider taking general or particular measures to address a lack of compliance with EU environmental law. These may need to include the suspension, revocation or annulment of unlawful decisions or acts, and the disapplication of legislation and regulatory acts.
159. | В решението по дело Wells, което се отнася до даването на съгласие за добивни работи, без предварително да е извършена оценка на въздействието върху околната среда, Съдът на Европейския съюз разгледа обхвата на задължението да се поправят последиците от неизвършването на оценка на въздействието върху околната среда. Той постанови, че „компетентните органи са длъжни да вземат — в рамките на своите правомощия — всички общи или специални мерки, за да поправят последиците от неизвършването на оценка на въздействието на даден проект върху околната среда“ [ (156)]. Той отбеляза също така, че „задача на националния съд е да определи дали съгласно вътрешното право е възможно вече дадено съгласие да бъде отменено или действието му да бъде временно преустановено, за да може да се извърши оценка на въздействието на проекта върху околната среда“ (157). Съдът на Европейския съюз прецени, че временното преустановяване на действието или отмяната на оспорваното съгласие представлява крачка в посока изпълнение на изискване, което не е било изпълнено, а именно — извършването на оценка на въздействието върху околната среда (158).159. | In Wells, which concerned the grant of a consent for mining operations without an environmental impact assessment having first been carried out, the CJEU considered the scope of the obligation to remedy the failure to carry out an environmental impact assessment. It held that ‘the competent authorities are obliged to take, within the sphere of their competence, all general or particular measures for remedying the failure to carry out an assessment of the environmental effects of a project’ (156). It also noted that ‘(i)t is for the national court to determine whether it is possible under domestic law for a consent already granted to be revoked or suspended in order to subject the project to an assessment of its environmental effects’ (157).The CJEU saw the suspension or revocation of the contested consent as being a step towards fulfilling an omitted requirement, namely the undertaking of an environmental impact assessment (158).
160. | В решенията по дела Boxus и Solvay Съдът на Европейския съюз разгледа въпроса за това, как следва да постъпи националният съд в ситуация, при която националното законодателство не отговаря на критериите за обосноваване на неприлагането на изискванията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Той постанови, че националният съд следва да има готовност да отмени правна разпоредба, която страда от пороци (159). В решението по дело Stadt Wiener Neustadt Съдът на Европейския съюз се произнесе, че национална правна разпоредба, която би могла да осуети възможността да се ползва ефективно правно средство за защита, което е от вида, посочен в решението по дело Wells, не е съвместима с изискванията на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда (160). Задача на националния съд е да установи това (161).160. | In Boxus, and Solvay, the CJEU considered how a national court should deal with a situation where national legislation did not meet the criteria to justify the non-application of environmental impact assessment requirements. It ruled that the national court should be ready to set aside the flawed legislation (159). In Stadt Wiener Neustadt the CJEU considered that national legislation which could frustrate the possibility to obtain an effective remedy of the kind referred to in Wells was incompatible with the requirements of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU (160). It was for the national court to ascertain this (161).
Някои национални съдилища разполагат с правомощия да ограничават последиците от отмяната на нормативни актове, за които е установено, че противоречат на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Тези правомощия обаче може да се упражняват само ако са изпълнени строги условия.Some national courts have the power to limit the effects of the annulment of regulatory acts found to be contrary to EU environmental law. However, this power may only be exercised if stringent conditions are met.
161. | Когато поради нарушение на законодателството на ЕС в областта на околната среда се налага да се отменят нормативни актове (в съответствие с правомощията, предоставени на съдилищата от националното законодателство), националният съд може да бъде изправен пред следния въпрос: как да се ограничат евентуалните нежелани последици за околната среда, причинени от самата отмяна, особено ако до замяната им с нови разпоредби изтече известно време? Съдът на Европейския съюз определи критериите за решаването на този въпрос в решенията по дело Inter-Environnement Wallonie  (162) относно програма за действие по отношение на нитратите, която страда от правни пороци, и дело Association France Nature Environnement  (163) относно декрет за стратегическа оценка на въздействието върху околната среда, който страда от правни пороци. Той потвърди, че националният съд има право да ограничи правните последици от отмяната, при условие че това ограничаване е продиктувано от императивно съображение, свързано с опазването на околната среда.161. | Where a breach of EU environmental law requires the annulment of regulatory acts (in line with the powers granted to the courts by national law), the national court may face a dilemma: how to limit any undesirable environmental effects caused by the annulment itself, especially where some time will elapse before replacement provisions can be put in place? The CJEU set out criteria for addressing this issue in Inter-Environnement Wallonie  (162), which concerned a legally flawed nitrates action programme, and Association France Nature Environnement  (163), which concerned a legally flawed decree on strategic environmental impact assessment. It confirmed that a national court is entitled to limit the legal effects of annulment, provided that such limitation is dictated by an overriding consideration linked to environmental protection.
162. | Правомощията на националния съд да ограничава последиците от отмяната, обаче може да се упражняват само ако са изпълнени определени условия (164): | — | оспорваната разпоредба от национален акт трябва да е мярка за правилно транспониране на законодателството на ЕС относно опазването на околната среда; | — | приемането и влизането в сила на нова разпоредба от национален акт трябва да не осигуряват възможност да се избегнат неблагоприятните последици върху околната среда от отмяната на оспорваната разпоредба от национален акт; | — | отмяната трябва да има за последица създаването на празнота в правото по отношение на транспонирането, която би се отразила неблагоприятно на околната среда, в смисъл, че отмяната би довела до по-ниска степен на защита; | — | последиците от оспорваната разпоредба, запазена в сила по изключение, трябва да траят само за периода от време, строго необходим за приемането на мерките, с които се отстранява нарушението.162. | However, the power of the national court to limit the effects of annulment may only be exercised if certain conditions are met (164): | — | the contested provision of national law constitutes a measure correctly transposing EU law on environmental protection, | — | the adoption and coming into force of a new provision of national law do not make it possible to avoid the damaging effects on the environment arising from annulment of the contested provision of national law, | — | the annulment would have the effect of creating a legal vacuum concerning transposition which would be more damaging to the environment, in the sense that that annulment would result in lesser protection, | — | the effects of a contested provision exceptionally kept in force last only for the period strictly necessary for adopting measures to remedy the irregularity.
4.4.   Инструкции, които налагат да се приемат пропуснатите мерки4.4.   Instructions requiring omitted measures to be adopted
Компетентните административни органи са длъжни да обмислят възможността за предприемане на общи или специални мерки, за да се коригира неспазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Ако те не направят това, задача на компетентния национален съд е да вземе всички необходими мерки.Competent administrative authorities must consider taking general or particular measures to address a lack of compliance with EU environmental law. Should they fail to do so, it is for the national court having jurisdiction to take any necessary measure.
163. | В решението по дело Janecek  (165) Съдът на Европейския съюз разгледа факта, че орган на публичната власт не е приел изискван по закон план за действие против замърсяването на въздуха, чрез който да се преодолее проблемът с високите равнища на прахови частици, и потвърди, че националният съд може да изиска от органа на публичната власт да приеме такъв план. По този начин в решението по това дело той изтъкна ролята на националните съдилища, които имат право да наредят да се приемат пропуснатите мерки.163. | In Janecek  (165), the CJEU considered the failure by a public authority to adopt a legally required air pollution action plan to address a problem of high levels of particulate matter, and confirmed that a national court can require the public authority to adopt such a plan. This case therefore points to the role of national courts in ordering omitted measures to be adopted.
164. | В решенията по дела Janecek  (166), Client Earth  (167) и Altrip  (168) Съдът на Европейския съюз направи още една крачка, като посочи, че ролята на националните съдилища включва и проверка на съдържанието на решенията и действията, за да се гарантира, че те отговарят на изискванията на законодателството на ЕС. Ето защо ефективните правни средства за защита трябва да включват мерки за отстраняване на недостатъци в съдържанието — като такова средство може да служи например инструкция, която налага да се ревизира вече приет план за действие за качеството на въздуха (169).164. | Janecek  (166) and Client Earth  (167) and Altrip  (168) all go further, indicating that the role of the national court extends to checking the content of decisions and acts to ensure that they fulfil EU law requirements. As a corollary, effective remedies therefore need to include steps that address content deficiencies, for example an instruction requiring an already adopted air quality action plan to be revised (169).
4.5.   Компенсиране на незаконосъобразни вреди, причинени от незаконосъобразни решения, действия или бездействия4.5.   Making good unlawful harm caused by an unlawful decision, act or omission
Средствата за защита следва да включват мерки за компенсиране на незаконосъобразни вреди, причинени от незаконосъобразни решения, действия или бездействия. Тези мерки трябва да обхващат както обезщетение за имуществени вреди, така и отстраняване на вредите за околната среда.Remedies should include measures aimed at making good the unlawful harm caused by an unlawful decision, act or omission. Such measures need to cover both compensation for pecuniary damage and redress for unlawful harm to the environment.
165. | До момента, в който дадено решение, действие или бездействие бъде оспорено по съдебен ред, вече може да е възникнала вреда. В решението по дело Wells Съдът на Европейския съюз се произнесе, че държавата членка е длъжна да компенсира всички вреди, причинени от неспазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда (170). В решението по това дело той постанови финансово обезщетение за ищеца в съдебен спор по въпроси на околната среда. Както обаче може да се види от последващата съдебна практика и по-специално от решението по дело Grüne Liga Sachsen  (171), възможността за компенсиране на вредите се отнася и за самата околна среда — особено когато спазването на нарушеното изискване би предотвратило вредите за нея и съответно необходимостта те да бъдат компенсирани.165. | By the time a contested decision, act or omission is legally challenged, harm may have already resulted. In Wells the CJEU held that a Member State is required to make good any harm caused by a failure to comply with EU environmental law (170). In that case, the CJEU mentioned financial compensation for the environmental claimant. However, as can be seen from subsequent case-law, notably in Grüne Liga Sachsen  (171), the possibility of redress also extends to the environment itself — in particular where compliance with the infringed requirement would have entailed avoiding or compensating for environmental damage.
4.5.1.    Обезщетение за имуществени вреди4.5.1.    Compensation for pecuniary damage
Съгласно принципа за отговорност на държавата, при дадено нарушение на изискванията на законодателството на ЕС в областта на околната среда заинтересованата общественост може да има право на обезщетение за имуществени вреди. Задължение на националните съдилища е да определят дали са изпълнени трите условия за отговорността съгласно законодателството на ЕС, на които подлежи правото на обезщетение.Under the doctrine of state liability, a breach of the requirements of EU environmental law may confer on the public concerned a right to compensation for pecuniary damage. It is for the national courts to determine whether the three conditions for the liability of the EU law to which the right to compensation is subject are met.
166. | В решението по дело Leth, което се отнася до иск за обезщетение за твърдяно обезценяване на имот вследствие на разширяване на летище, без да е извършена оценка на въздействието върху околната среда, Съдът на Европейския съюз изясни възможността за получаване на имуществено обезщетение за неизпълнение на изискване на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Той потвърди, че предотвратяването на имуществени вреди спада към преследваната с Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда цел за защита и че подробните процесуални правила относно исковете за обезщетение се определят от вътрешния правен ред на всяка държава членка, като се спазват принципите на равностойност и ефективност (172). Той припомни заложения в установената съдебна практика принцип за отговорност на държавата, според който лицата, претърпели вреди, имат право на обезщетение, ако са изпълнени три условия: | — | предмет на нарушената правна норма на Европейския съюз трябва да е предоставянето на права на тези лица; | — | нарушението на нормата трябва да е достатъчно съществено; и | — | трябва да съществува причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от тези лица вреда (173). | Той подчерта, че трябва да се вземе предвид естеството на нарушената норма, и счете, че неизвършването на оценка на въздействието върху околната среда само по себе си не може да представлява причина за обезценяването на стойността на недвижим имот (174). Той потвърди също така, че въпросът дали са изпълнени условията за обезщетение, трябва да се реши от националния съд.166. | In Leth, which concerned a claim for compensation for alleged property de-valuation resulting from the expansion of an airport without an environmental impact assessment, the CJEU shed light on the possibility of obtaining pecuniary compensation for non-fulfilment of a requirement of EU environmental law. It confirmed that the prevention of pecuniary damage was covered by the objective of protection pursued by the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and that it was for the domestic legal order of each Member State to provide detailed procedural rules covering compensation claims, subject to the principles of equivalence and effectiveness (172). It recalled settled case-law establishing a doctrine of state liability according to which persons who have been harmed have a right to reparation if three conditions are met: | — | the rule of European Union law infringed must be intended to confer rights on them, | — | the breach of the rule must be sufficiently serious, and | — | there must be a causal link between that breach and the loss or damage sustained by the individuals (173). | It stressed that the nature of the rule breached must be taken into account, doubting that the failure to carry out an environmental impact assessment could by itself constitute the reason for the decrease in value of a property (174). It also confirmed that the question of whether or not the conditions for compensation were met was one for the national court.
167. | Обосновката на решението по дело Leth важи и за други нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда, когато съответната правна норма има за цел да защити или да предостави субективни права, включително право на достъп до правосъдие.167. | The rationale of the judgment in Leth applies to other breaches of EU environmental law where the legislation at stake aims at protecting or granting individual rights, including access to justice rights.
4.5.2.    Отстраняване на незаконосъобразни вреди за околната среда4.5.2.    Addressing unlawful harm to the environment
168. | В рамките на дело Grüne Liga Sachsen, на Съда на Европейския съюз бяха поставени въпроси във връзка с тълкуването на Директива 92/43/ЕИО за местообитанията, в ситуация, при която в територия, защитена по силата на посочената директива, е изграден мост, без първо да са взети необходимите предпазни мерки. Съдът на Европейския съюз поиска към ситуацията да се подходи ретроспективно по начин, който съответства възможно най-точно на начина, по който би се подходило към неизграден проект. Сходните условия трябваше да се изпълнят mutatis mutandis. Въздействието на моста трябваше да се подложи на подходяща оценка, а като възможен начин за предотвратяване на вреди бе разгледан дори вариантът мостът да бъде разрушен (175). От решението може да се направи извод, че за всяка незаконосъобразна вреда, вече причинена на защитена територия, трябва да се предостави обезщетение (176).168. | In Grüne Liga Sachsen, the CJEU was presented with questions of interpretation of the Habitats Directive, 92/43/EEC, in a situation in which a bridge had already been constructed in a site protected under that directive without the necessary safeguards having first been adopted. The CJEU effectively required the situation to be addressed retrospectively in a manner that corresponded as closely as possible to that in which an unexecuted project would have been. Similar conditions needed to be fulfilled mutatis mutandis. Thus, the impact of the bridge needed to be appropriately assessed, and even the option of demolishing the bridge considered as a possible solution to preventing damage (175). Further, it can be deduced from the judgment that compensation needed to be provided for any unlawful damage already done to the protected site (176).
169. | Всяка вреда, причинена на околната среда, трябва да се отстрани по ефективен начин, който съответства на целите на съответните разпоредби от законодателство на ЕС в областта на околната среда (177).169. | Any harm to the environment has to be addressed in an effective manner which is in line with the objectives of the EU environmental legislation concerned (177).
4.6.   Обезпечителни мерки4.6.   Interim measures
Националният съд, разглеждащ правен спор, който попада в обхвата на законодателството на ЕС в областта на околната среда, трябва да има възможност да постанови обезпечителни мерки.A national court dealing with a dispute governed by EU environmental law must be in a position to order interim measures.
170. | Обезпечителните мерки — които в член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция са наречени съдебно запрещение — дават възможност на съда да постанови оспорваното решение или действие да не се прилага или да се вземе положителна мярка, преди съдът да постанови окончателното си решение. Целта е да се избегнат вреди, произтичащи от решение или действие, което впоследствие може да се окаже незаконосъобразно.170. | Interim measures — referred to as ‘injunctive relief’ in Article 9(4) of the Aarhus Convention — allow a court to order that a contested decision or act not be implemented or that some positive measure be taken before the court delivers its final judgment. The aim is to avoid harm arising from a decision or act that might ultimately turn out to be unlawful.
171. | В рамките на дело Križan, което се отнася до разрешително за депо за отпадъци, Съдът на Европейския съюз беше запитан дали разпоредбите относно достъпа до правосъдие, съдържащи се в сегашната Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, разрешават обезпечителни мерки (въпреки че не са изрично упоменати). Той заяви, че „[с] упражняването на правото на обжалване по член 15а от [тогавашната] Директива 96/61 обаче не би могло наистина да се предотврати това замърсяване, ако не е възможно да се осуети възможността инсталацията, за която в нарушение на тази директива е получено разрешително, да продължи да работи до постановяването на окончателно решение по законосъобразността на въпросното разрешително. Следователно, за да може правото на обжалване по член 15а действително да бъде упражнено, е необходимо членовете на заинтересованата общественост да имат право да искат от съда или от компетентния независим и безпристрастен орган да постанови обезпечителни мерки, с които да се препятства това замърсяване, включително и временното спиране на действието на оспореното разрешително“ (178).171. | In Križan, which concerned a permit for a landfill, the CJEU was asked whether the access to justice provisions of what is now the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, allowed for interim measures (despite not specifically mentioning them). It stated that ‘the exercise of the right to bring an action provided for by Article 15a of [the then] Directive 96/61/EC would not make possible effective prevention of that pollution if it were impossible to prevent an installation which may have benefited from a permit awarded in infringement of that directive from continuing to function pending a definitive decision on the lawfulness of that permit. It follows that the guarantee of effectiveness of the right to bring an action provided for in that Article 15a requires that the members of the public concerned should have the right to ask the court or competent independent and impartial body to order interim measures such as to prevent that pollution, including, where necessary, by the temporary suspension of the disputed permit’ (178).
172. | В решението по дело Križan Съдът на Европейския съюз припомни също така, че възможността да се постановяват обезпечителни мерки, е общо изискване на правния ред на ЕС. При липсата на правна уредба на ЕС и в съответствие с принципа на процесуална автономия държавите членки са тези, които определят подробните условия за постановяване на обезпечителни мерки.172. | In Križan, the CJEU also recalled that the possibility of interim measures is a general requirement of the EU legal order. In the absence of EU rules, and in line with the principle of procedural autonomy, it is up to Member States to lay down the detailed conditions for granting interim measures.
173. | Самият Съд на Европейския съюз определи критерии за произнасяне по молби за постановяване на обезпечителни мерки, когато те попадат в собствената му компетентност. В издадените от него определения, включително в обхвата на законодателството на ЕС в областта на околната среда, се упоменава необходимостта пред Съда на ЕС да се представят основание prima facie, спешният характер на въпроса и балансът на интересите (179).173. | The CJEU itself has defined criteria for deciding on applications for interim measures where it has jurisdiction itself. Orders it has made, including in the field of EU environmental law, refer to the need for the CJEU to be presented with a prima facie case, the urgency of the matter and the balance of interests (179).
5.   РАЗНОСКИ5.   COSTS
5.1.   Въведение5.1.   Introduction
Държавите членки са длъжни да гарантират, че производствата по съдебен контрол за оспорване на решения, действия и бездействия във връзка със законодателството на ЕС в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи.Member States must ensure that judicial review procedures to challenge decisions, acts and omissions relating to EU environmental law are not prohibitively expensive.
174. | Разноските по такива производства представляват потенциален сериозен възпиращ фактор при завеждането на дела пред националните съдилища. Това важи с особена сила при делата, свързани с опазването на околната среда, които често се завеждат с цел защита на широки обществени интереси и не преследват никаква финансова изгода. В действителност след като съпостави потенциалните ползи от едно съдебно дело и риска от заплащане на високи разноски по него, заинтересованата общественост може да се въздържи да поиска съдебен контрол дори в добре обосновани случаи.174. | The costs of a judicial review procedure present a potential major deterrent to bringing cases before a national court. This is especially true in environmental cases, which are often initiated to protect general public interests and without any financial gain in view. Indeed, after weighing the potential benefits of litigation against the risk of incurring high litigation costs, the public concerned may refrain from seeking a judicial review even in well-justified cases.
175. | За да се преодолее потенциалният възпиращ ефект на разноските, в член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция е предвидено, че процедурите, упоменати в член 9, параграфи 1, 2 и 3 от нея, „трябва“ да не са недостъпно скъпи. Тъй като представлява изискване, което допълва разпоредбите на член 9, параграфи 1, 2 и 3 от Орхуската конвенция, съдържащата се в член 9, параграф 4 от нея разпоредба за разноските важи за различните видове правни спорове, свързани със законодателството на ЕС в областта на околната среда, които попадат в обхвата на посочените разпоредби (180).175. | To address the potential deterrent effect of costs, the Aarhus Convention in its Article 9(4) provides that the review procedures covered by Article 9(1), (2) and (3) ‘shall’ not be prohibitively expensive. Because it is an auxiliary requirement to the provisions of Article 9(1), (2) and (3) of the Aarhus Convention, the cost provision of Article 9(4) is relevant across the different kind of legal challenge related to EU environmental law that these provisions cover (180).
176. | Някои директиви на ЕС съдържат изрично изискване във връзка с разноските, което се основава на разпоредбата на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция (181). В съдебната практика на Съда на Европейския съюз се тълкуват разпоредбите за разноските, които са формулирани в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (182) и се основават върху разпоредбата за разноските в член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция.176. | Certain EU directives include an explicit requirement on costs based on the wording of Article 9(4) (181). There is existing CJEU case-law that interprets the cost provisions of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU (182), which are both based on the cost provision of Article 9(4) of the Aarhus Convention.
177. | Освен това в решението по дело Edwards and Pallikaropoulos Съдът на Европейския съюз постанови, че изискването производствата да не бъдат възпрепятстващо скъпи, „е свързано, що се отнася до околната среда, със съблюдаването на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с принципа на ефективност, съгласно който процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза“ (183). Поради това режимът на разноските трябва да е във вид, който гарантира, че правата, предоставени от правния ред на ЕС, може да се упражняват ефективно.177. | Further, in Edwards and Pallikaropoulos, the CJEU held that the requirement that the cost of a procedure should not be prohibitively expensive ‘pertains, in environmental matters, to the observance of the right to an effective remedy enshrined in Article 47 of the Charter of Fundamental Rights of the European Union, and to the principle of effectiveness, in accordance with which detailed procedural rules governing actions for safeguarding an individual's rights under European Union law must not make it in practice impossible or excessively difficult to exercise rights conferred by European Union law’ (183). A cost regime has therefore to be shaped in such a way as to guarantee that rights conferred by the EU can be effectively exercised.
178. | В това отношение Съдът на Европейския съюз разработи редица критерии, чиято цел е да не се допусне разноските за съдебни спорове да станат възпрепятстващо високи.178. | In this regard, the CJEU has developed a number of criteria aimed at avoiding that litigation costs become prohibitively expensive.
5.2.   Критерии, според които се преценява дали разноските са възпрепятстващи5.2.   Criteria for assessing whether costs are prohibitive
Изискването производствата по съдебен контрол да не са възпрепятстващо скъпи, е предмет на тълкуване на равнището на ЕС. То се отнася за всички разноски за участие в дадено производство, включително финансовите гаранции, които трябва да предостави ищецът, и се прилага за всички инстанции. Ищците имат право на разумна предвидимост по отношение на разноските, които им предстои да платят. Когато националният съд разполага с правомощия да определи какви разноски следва да плати ищец, загубил делото, той може да вземе предвид субективни съображения, свързани с ищеца, като същевременно гарантира, че разноските не са обективно неразумни.The requirement that judicial review procedures not be prohibitively expensive is subject to interpretation at EU level. It relates to all the costs of participating in a procedure, including financial guarantees that a claimant is asked to provide, and applies to all judicial stages. Claimants are entitled to reasonable predictability as regards their exposure to costs. Where a national court is empowered to determine what costs an unsuccessful claimant should pay, it may take into account subjective considerations related to the claimant while also ensuring that the costs are not objectively unreasonable.
а)   Националните съдилища и разпоредбите за разноските(a)   National courts and provisions on costs
179. | В член 3, параграф 8 от Орхуската конвенция се предвижда, че правомощията на националните съдилища да постановяват покриването на приемливи разходи, свързани със съдебните дела, не бива да се засягат. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз също потвърждава, че разпоредбата за разноските не забранява на националните съдилища да осъдят дадена страна да заплати съдебните разноски (184).179. | Article 3(8) of the Aarhus Convention provides that the powers of national courts to award reasonable costs in judicial proceedings are not to be affected. The CJEU case-law also confirms that the cost provision does not prevent national courts from making cost orders (184).
180. | Съгласно член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция обаче разноските не може да са възпрепятстващи. В това отношение Съдът на Европейския съюз потвърди, че тълкуването на понятието „възпрепятстващи“ разноски не може да зависи само от националното право и че в интерес на единното прилагане на законодателството на ЕС и на принципа на равенство то трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз (185).180. | However, under Article 9(4) of the Aarhus Convention, costs cannot be prohibitive. In this regard, the CJEU has confirmed that interpretation of the notion of ‘prohibitive’ costs cannot be a matter for national law alone, and that, in the interests of uniform application of EU law and the principle of equality, it must be given an autonomous and uniform interpretation throughout the European Union (185).
181. | Той отбеляза, че изискването на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, според което съдебните производства трябва да не са възпрепятстващо скъпи, „предполага посочените в тях лица да не бъдат възпрепятствани, поради евентуалната финансова тежест, да подават и поддържат пред съдилищата жалби, свързани с приложението на тези разпоредби“ (186).181. | It has observed that the requirement in the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and in the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, according to which procedures must not be prohibitively expensive ‘means that the persons covered by those provisions should not be prevented from seeking, or pursuing a claim for, a review by the courts that falls within the scope of those articles by reason of the financial burden that might arise as a result’ (186).
182. | Съдът на Европейския съюз разгледа по какъв начин разпоредбата за разноските е заложена в националното законодателство. Той постанови, че нейното транспониране (187) следва да осигурява на ищеца разумна предвидимост както по отношение на това, дали ще понесе разноските по съдебното дело, което завежда, така и по отношение на техния размер (188).182. | The CJEU has looked at how the cost proviso is enshrined in national law. The CJEU has held that transposition (187) should ensure for the claimant a reasonable predictability as regards both whether the costs of the judicial proceedings in which he becomes involved are payable by him and their amount (188).
183. | Съдът на Европейския съюз се произнесе, че разпоредбата за разноските трябва да се тълкува в контекста на всички разноски, които произтичат от участието в съдебно производство (189). Поради това е необходимо да се вземат предвид всички разноски, направени от съответната страна, като например разноски за процесуално представителство, съдебни такси, разноски за събиране на доказателства, възнаграждения на експерти.183. | The CJEU has held that the cost proviso is to be interpreted in the context of all the costs arising from participation in judicial proceedings (189). Therefore, account needs to be taken of all of the costs borne by the party concerned, such as legal representation costs, court fees, and the cost of evidence and experts' fees.
184. | Що се отнася до обезпечителните мерки, Съдът на Европейския съюз освен това поясни, че разпоредбата за разноските важи и по отношение на финансовите разходи във връзка с мерките, които националният съд би могъл да наложи като условие за допускането на привременна защита по споровете, възникнали в контекста на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (190). По-конкретно, той разгледа разноските, свързани с финансови гаранции (като облигации или насрещни задължения в случай на вреди), които ищецът трябва да предостави, за да се компенсират закъсненията по проект, които се дължат на загубен съдебен спор. От една страна, той заяви, че изискването съдебните производства да не са възпрепятстващо скъпи, не може да се тълкува в смисъл, че поначало не допуска прилагането на финансови гаранции, когато те са предвидени в националното право (191). От друга страна, той посочи, че„съдът, който се произнася по въпроса, е длъжен да следи произтичащият от това финансов риск за жалбоподателя да бъде отчетен заедно с различните разходи по процеса, когато този съд преценява дали производството не е възпрепятстващо скъпо“ (192).184. | Further, in the context of interim measures, the CJEU has clarified that the cost provision also applies to financial costs resulting from measures which the national court might impose as a condition for the grant of interim measures in the context of disputes arising from the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU (190). More specifically, it has looked at costs related to financial guarantees (such as bonds or cross-undertakings in damages) that a claimant is asked to provide to compensate for delays to a project that result from an unsuccessful legal challenge. On the one hand, it has stated that the requirement that proceedings not be prohibitively expensive cannot be interpreted as immediately precluding the application of a financial guarantee where that guarantee is provided for by national law (191). On the other, it has indicated that ‘it is incumbent upon the court which rules on this issue to make sure that the resulting financial risk for the claimant is also included in the various costs generated by the case when it assesses whether or not the proceedings are prohibitively expensive’ (192).
185. | Друг критерий е свързан със съдебните инстанции, за които се прилага разпоредбата за разноските. Съдът на Европейския съюз поясни, че тази разпоредба се прилага на всички етапи от производството, т.е. не само на етапа на първоинстанционното производство, но и при обжалването на решението на първата инстанция и при последващото обжалване (193).185. | A further criterion relates to the judicial instances to which the cost provision applies. The CJEU has clarified that it is applicable at all stages of proceedings, i.e. not only at the stage of first-instance proceedings, but also at the stages of an appeal or second appeal (193).
б)   Прилагане на принципа „загубилата страна плаща“ и на други подходи за разпределение на разноските при вземане на решение относно съдебните разноски(b)   Applying the ‘loser pays principle’ and other cost-allocation approaches when deciding on costs
186. | Съдът на Европейския съюз разгледа начина, по който националните съдилища следва да прилагат принципа „загубилата страна плаща“, когато осъждат да заплатят разноските ищци, загубили дела по въпроси на околната среда. Според този принцип националният съд може да осъди загубилата делото страна да понесе всички разноски по производството, в това число разноските на противната страна. Съдебната практика показва, че когато националният съд взема решение относно разноските, той изхожда както от субективни, така и от обективни съображения. Съдебната практика също така отхвърля твърдението, че тъй като ищецът е завел дело, за него разноските не може да са възпрепятстващи (194).186. | The CJEU has addressed how national courts should apply the ‘loser pays principle’ when making cost orders in respect of unsuccessful environmental claimants. Under this principle, a national court can order the party who loses a case to bear the entire cost burden of the procedure, including the opposing side's costs. The case-law establishes that, in the cost decision of the national court, both subjective and objective considerations are relevant. The case-law also rejects the proposition that, because a claimant makes a legal challenge, the costs cannot have been prohibitive for them (194).
187. | Субективните елементи включват: | — | финансовото положение на съответното лице; | — | доколко има основания да се очаква, че ищецът ще спечели делото; | — | тежестта на евентуалните последици за ищеца и за околната среда; | — | сложността на приложимото право и производство, както и | — | евентуалната неразумност на решението да се обжалва пред различните инстанции (195).187. | Subjective elements include: | — | the financial situation of the person concerned, | — | whether the claimant has a reasonable prospect of success, | — | the importance of what is at stake for the claimant and for the protection of the environment, | — | the complexity of the relevant law and procedure, and | — | the potentially frivolous nature of the claim at its various stages (195).
188. | Освен че трябва да вземе под внимание индивидуалното положение на ищеца (субективен критерий) и конкретните факти по делото, националният съд следва да приложи обективен критерий, чрез който да се гарантира, че разноските не са обективно неразумни. Съдът на Европейския съюз подчерта, че в този контекст гражданите и техните сдружения са призвани да играят активна роля в защитата на околната среда (196). Поради това разходите по производството не трябва нито да надхвърлят финансовите възможности на заинтересованото лице, нито да се явяват при каквито и да е обстоятелства обективно неразумни (197).188. | Over and above considering the individual situation of the applicant (subjective test) and the individual facts of the case, a national court should apply an objective test aimed at ensuring that the costs are not objectively unreasonable. The CJEU has stressed this in the context of members of the public and their associations having an active role to play in defending the environment (196). The costs of proceedings must, therefore, neither exceed the financial resources of the person concerned nor appear, in any event, to be objectively unreasonable (197).
189. | Когато се прилага принципът „загубилата страна плаща“, полезен може да се окаже подход за разпределение на разноските, при който се определя горната им граница. Този подход осигурява по-голяма предвидимост и по-голям контрол върху разноските, които предстои да се платят. Той включва механизъм — охранителна заповед във връзка със съдебните разноски — при който още в началото на производството се определя горната граница на разноските, които ищецът трябва да плати, ако загуби делото, а при двустранно определяне на горната граница се посочва и размерът на разноските, които може да си възстанови, ако го спечели. При едностранно определена горна граница разноските, които трябва да понесе ищецът, ако загуби делото, са ограничени до определена сума, като по този начин се увеличава предвидимостта на финансовия риск. При двустранно определена горна граница обаче задължението на органа на публичната власт да плати разноските на ищеца, който е спечелил делото, също е ограничено и сумата, която надхвърля горната граница, трябва да се плати от ищеца.189. | Where the ‘loser pays principle’ applies, a cost-allocation approach involving cost-capping may prove useful. This provides greater predictability on — and greater control over — cost exposure. It involves a mechanism — the protective cost order — whereby a ceiling is established at the outset of proceedings on how much costs a claimant will have to pay if they lose — and, in reciprocal cost-capping, how much costs they can recover if they win. In a one-way cost cap, the costs which have to be borne by a claimant if a case is lost are limited to a certain amount, thereby increasing the predictability of the financial risk. However, in reciprocal cost-capping, the public authority's liability to pay a successful claimant is also limited and any excess will have to be met by the claimant alone.
190. | Съдът на Европейския съюз разгледа системата за определяне на горна граница на съдебните разноски в решението по дело Комисия/Обединено кралство и отбеляза, че по принцип възможността сезираният съд да издаде охранителна заповед във връзка със съдебните разноски осигурява по-голяма предвидимост на разходите по процеса и способства за изпълнението на изискването относно възпрепятстващите разноски (198). Той обаче счете, че някои специфични особености на системата за определяне на горна граница на съдебните разноски, която използва държавата членка — като например отсъствието на задължение да се издаде охранителна заповед, когато разноските по производството са обективно неразумни, и изключването от такава закрила, когато ищецът брани единствено личния си интерес — сочат, че тази система не представлява метод, способен да удовлетвори изискването разноските да не са възпрепятстващи.190. | The CJEU considered a system of cost-capping in Commission v United Kingdom, noting that, in principle, the possibility for the court hearing a case to grant a protective cost order ensures greater predictability as to the cost of the proceedings and contributes to compliance with the requirement on prohibitive costs (198). However, it considered that several specific features of the Member State's cost-capping system — such as the absence of an obligation to grant protection where the cost of the proceedings is objectively unreasonable and the exclusion of protection where only the particular interest of the claimant was involved — meant that it did not amount to a method that could satisfy the requirement that costs not be prohibitive.
191. | Аргументацията, която Съдът на Европейския съюз използва в решението по дело Комисия/Обединено кралство във връзка с една конкретна система за определяне на горна граница на съдебните разноски, важи по аналогия и за други подходи за разпределение на разноските. Така, когато националният съд разполага със свобода на преценка да разпореди на всяка страна, включително на спечелилия делото ищец, да плати собствените си разноски (комбинирано разпределение на разноските), той е длъжен да се съобразява с критерия на Съда на Европейския съюз разноските по производството да не са обективно неразумни. Може да се твърди, че да се възлага на ищец в съдебен спор по въпроси на околната среда да заплати собствените си разноски дори когато е спечелил делото, е по същността си неразумно и е в разрез с изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, според който процедурите трябва да бъдат справедливи и безпристрастни.191. | The reasoning that the CJEU applied to a specific cost-capping system in Commission v United Kingdom is relevant by analogy to other approaches to cost-allocation. Thus, where a national court enjoys discretion to order each party, including a successful claimant, to pay his or her own costs (back-to-back cost allocation), it needs to take account of the CJEU criterion that the cost of proceedings not be objectively unreasonable. Fixing an environmental claimant with having to pay his or her own costs even if he or she wins a case might be argued to be inherently unreasonable and inconsistent with the requirements of Article 9(4) of the Aarhus Convention that procedures must be fair and equitable.
192. | „Еднопосочното преразпределение на разноските“ е подход за разпределение на разноските, при който ако е спечелил делото, ищецът може да възстанови съдебните си разноски (както е съгласно принципа „загубилата страна плаща“), но в случай че е загубил, той е освободен, изцяло или частично, от задължението да заплати разноските на другата страна. При преразпределението на разноските е възможно държавата да заплати част от разноските на загубилия делото ищец — например в случаите, в които се счита, че съдебният спор е от голям обществен интерес. В този смисъл еднопосочното преразпределение на разноските може да предложи функционални възможности, които преодоляват евентуалните недостатъци на други подходи за разпределение на разноските (по отношение на необходимостта разноските да не са обективно неразумни и необходимостта процедурите да са справедливи и безпристрастни).192. | ‘One-way cost shifting’ is an approach to cost-allocation under which a successful environmental claimant can recover their own costs (as under the ‘loser pays principle’) but an unsuccessful one is spared, in whole or in part, from having to pay the costs of the other side. Cost shifting may extend to the state paying part of an unsuccessful claimant's costs — as where the litigation is deemed to reflect a strong public interest. Thus, one-way cost shifting can present features which address potential shortcomings of other cost-allocation approaches (in terms of the need for costs not to be objectively unreasonable and in terms of procedures needing to be fair and equitable).
193. | Някои правила за преразпределение на разноските са обвързани с определени условия с цел да се ограничи използването им, като националният съд е натоварен да разпредели съдебните разноски въз основа на критерии като значение на делото, въздействие за околната среда, тежест на нарушението на закона или поведение на страните. Твърде голямата свобода на преценка обаче може да повлияе неблагоприятно на предвидимостта на разходите — аспект, който се определя за важен в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, особено ако съдебните процедури са свързани с високи адвокатски хонорари. Друга последица може да бъде правилата да не отговарят на общия критерий разходите да не бъдат обективно неразумни (199).193. | Some cost shifting regimes are conditional in order to limit their use, with the national court charged with allocating costs having to apply criteria such as the significance of the case, the impact for the environment, the seriousness of the breach of law or the conduct of the parties. However, a discretion which is too wide may undermine cost predictability, an aspect that the CJEU case-law identifies as important, particularly where judicial proceedings entail high lawyers' fees. It may also result in the regime failing to meet the overall criterion of costs not being objectively unreasonable (199).
5.3.   Правна помощ5.3.   Legal aid
194. | Съгласно член 9, параграф 5 от Орхуската конвенция се изисква договарящите се страни да обмислят възможността за създаване на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие. Тази разпоредба не поставя изискването да е предвидена система за правна помощ. Вторичното законодателство на ЕС в областта на околната среда също не се произнася по този въпрос. Следователно държавите членки могат да решат дали да разполагат със система за правна помощ, която допринася за намаляване на риска от високи разноски при съдебни спорове по въпроси на околната среда. От друга страна, съществуването на режим за правна помощ само по себе си може да не доказва, че разноските не са възпрепятстващо високи, ако достъпът до правна помощ е обвързан с финансовото състояние и ограничен до частните лица. Причината е, че изискването съдебните разноски да не бъдат възпрепятстващо високи се отнася както за лицата, които имат финансовата възможност да ги платят, така и за сдруженията.194. | Article 9(5) of the Aarhus Convention requires the contracting parties to consider the establishment of appropriate assistance mechanisms to remove or reduce financial and other barriers to access to justice. This provision stops short of requiring that a legal aid scheme is provided and EU secondary environmental legislation is silent on the matter. Member States may therefore choose whether or not to have a legal aid scheme which contributes to reducing the cost risk of litigation in environmental cases. However, the existence of a legal aid regime may not in itself demonstrate that costs are not prohibitive, if access to legal aid is means-tested and only open to individuals. This is because the requirement that costs must not be prohibitive applies to individuals with a capacity to pay as well as to associations.
195. | Същевременно следва да се припомни, че член 47, параграф 3 от Хартата на основните права действително изисква: „на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, [да] се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие“. Тази разпоредба дава на държавите членки свободен избор по отношение на средствата за осигуряване на правна помощ с оглед да се гарантира, че страните по спора разполагат с реално право на достъп до съд. Следователно държавите членки имат свободата да изградят системите си за правна помощ, както считат за необходимо. Като примери могат да се посочат достъпът до консултация преди започване на съдопроизводството, правна помощ и представителство в съда, освобождаване от съдебни разноски или помощ при заплащането им. Правото на правна помощ не е абсолютно и може да подлежи на ограничения, както и правото на достъп до съд. Поради това държавите членки имат свободата да налагат условия върху предоставянето на правна помощ въз основа например на изгледите ищецът да спечели делото. Тези условия обаче не бива да лишават частните лица от „практическия и реален“ достъп до съд, на който имат право (200).195. | At the same time, it should be recalled that Article 47(3) of the Charter of Fundamental Rights does require that ‘legal aid shall be made available to those who lack sufficient resources in so far as such aid is necessary to ensure effective access to justice’. This provision leaves Member States a free choice of the means to be used in guaranteeing litigants legal aid in order to ensure that they enjoy an effective right of access to a court. Member States are thus free to institute their legal aid schemes in the way they consider appropriate. Examples include access to pre-litigation advice, legal assistance and representation in court, and exemption from — or assistance with — the cost of proceedings. The right to legal aid is not absolute and may be subject to restrictions, as is the right of access to a court. Member States will therefore be free to impose conditions on the granting of legal aid, based, for example, on the prospects of an applicant's success in the proceedings. However, these conditions shall not deprive individuals of the ‘practical and effective’ access to a court to which they are entitled (200).
6.   СРОКОВЕ, СВОЕВРЕМЕННОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ6.   TIME LIMITS, TIMELINESS AND THE EFFICIENCY OF PROCEDURES
Държавите членки имат правото да изискат ищците в съдебни спорове по въпроси на околната среда да предявят иск за съдебен контрол в определен разумен срок. Съгласно член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция държавите членки следва да гарантират, че процедурите за съдебен контрол са своевременни.Member States are entitled to require that environmental claimants apply for judicial review within specified time limits which are reasonable. Under Article 9(4) of the Aarhus Convention, Member States have to ensure that judicial review procedures are conducted in a timely manner.
196. | Достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда е свързан с няколко съображения от гледна точка на времето: изискването ищците в съдебни спорове по въпроси на околната среда да предявят своя иск в определен срок и изискването процедурите за съдебен контрол да бъдат своевременни.196. | A number of temporal considerations are relevant to environmental access to justice: requirements that environmental claimants must bring their challenges within specified time limits, and requirements that judicial review procedures should be conducted in a timely manner.
197. | В решението по дело Stadt Wiener Neustadt Съдът на Европейския съюз потвърди, че определянето на разумни съдопроизводствени срокове в интерес на правната сигурност е съвместимо с правото на ЕС. По този начин се осигурява закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация (201).197. | In Stadt Wiener Neustadt, the CJEU confirmed that it is compatible with EU law to lay down reasonable time limits for bringing proceedings in the interest of legal certainty. This protects both the individual and the administrative authority concerned (201).
198. | Своевременността на съдебните процедури е основната гаранция, че съдебният контрол е ефективен. Поради това член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция изисква процедурите, споменати в член 9, параграфи 1, 2 и 3, да бъдат своевременни.198. | Timeliness of court procedures is a key guarantee that judicial review will be efficient. Accordingly, Article 9(4) of the Aarhus Convention requires that the procedures referred to in Article 9(1), (2) and (3) are to be timely.
199. | Чрез своевременни процедури се постигат няколко цели. Своевременните процедури дават възможност за правна яснота и решаване на правните спорове без излишно забавяне. Продължителните процедури обикновено водят до по-големи съдебни разноски, като увеличават финансовата тежест за страните по спора. Също така те могат да станат причина за забавяне на проекти и други стопански дейности, за които в крайна сметка се отсъжда, че са законни. Следователно своевременните процедури са в интерес не само на ищците в съдебни спорове по въпроси на околната среда, но и на всички страни по спора, включително стопанските субекти.199. | Timely procedures serve several purposes. They enable legal clarity to be provided and legal challenges resolved, without undue delay. Lengthy procedures tend to generate greater litigation costs, increasing the financial burden of the parties to a legal dispute; they may also cause delays to projects and other economic activities that are ultimately confirmed to be lawful. Timely procedures are thus in the interest not only of environmental claimants but of all parties to legal disputes, including economic operators.
200. | Изискването съгласно член 9, параграф 4 от конвенцията процедурите да бъдат своевременни, не е достатъчно ясно и безусловно, за да бъде пряко приложимо. Поради това, за да породи действие, то трябва да бъде транспонирано в националното законодателство.200. | The requirement in Article 9(4) of the Convention that procedures must be timely is not sufficiently clear and unconditional to be directly applicable and must therefore be transposed into national law in order to take effect.
201. | Общото задължение за гарантиране на разумна продължителност на производството е заложено и в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права, което съответства на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека относно правото на справедлив съдебен процес.201. | A general obligation to ensure a reasonable length of proceedings is also enshrined in Article 47(2) of the Charter of Fundamental Rights, which corresponds to Article 6(1) of the European Convention on Human Rights on the right to a fair trial.
7.   ПРАКТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ7.   PRACTICAL INFORMATION
Необходимо е да се предоставя на обществеността практическа информация относно процедурите за съдебен контрол.Practical information needs to be provided to the public on access to judicial review procedures.
202. | Съгласно член 9, параграф 5 от Орхуската конвенция договарящите се страни гарантират „предоставянето на информация на обществеността относно достъпа до […] съдебни процедури за обжалване“. Задължението да се информира обществеността относно правата ѝ на достъп до правосъдие, е взето под внимание и в някои вторични законодателни актове на ЕС, с които се транспонират изискванията на Орхуската конвенция (202). Задължението да се информира обществеността, е приложимо за процедурите съгласно член 9, параграфи 1, 2 и 3 от конвенцията.202. | According to Article 9(5) of the Aarhus Convention, the contracting parties ‘shall ensure that information is provided to the public on access to […] judicial review procedures’. The obligation to inform the public about their access to justice rights was also taken into account in certain EU secondary legislation which transposes the requirements of the Aarhus Convention (202). The obligation to inform the public applies to procedures under Articles 9(1), (2) and (3) of the Convention.
203. | По отношение на задължението, което понастоящем се съдържа в член 11, параграф 5 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда (203), в решението по дело Комисия/Ирландия Съдът на Европейския съюз подчерта, че „ задължението за предоставяне на разположение на обществеността на практическа информация относно достъпа до способите за обжалване по административен и съдебен ред […] трябва да се разглежда като конкретно задължение за постигане на резултат, за чието изпълнение държавите членки трябва да следят“ (204). Освен това той постанови, че „при липса на специфична законова или подзаконова уредба относно предоставените по този начин права на обществеността не може да се приеме, че сами по себе си предоставянето на разположение посредством публикуване или по електронен път на правилата относно способите за обжалване по административен и съдебен ред, както и възможният достъп до съдебни решения гарантират по достатъчно ясен и точен начин, че заинтересованата общественост е в състояние да се запознае с правата си на достъп до правосъдие в областта на околната среда“ (205).203. | With reference to the obligation now found in Article 11(5) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU (203), the CJEU in its judgment in Commission v Ireland highlighted that ‘the obligation to make available to the public practical information on access to administrative and judicial review procedures […] amounts to an obligation to obtain a precise result which the Member States must ensure is achieved’ (204). It also held that ‘in the absence of any specific statutory or regulatory provision on the rights thus offered to the public, the mere availability, through publications or on the internet, of rules concerning access to administrative and judicial review procedures and the possibility of access to court decisions cannot be regarded as ensuring, in a sufficiently clear and precise manner, that the public concerned is in a position to be aware of its rights on access to justice in environmental matters’ (205).
204. | Държавите членки разполагат с широка свобода на преценка как да изпълнят това изискване. Същевременно делото Комисия/Ирландия потвърждава, че не е достатъчно държавите членки да разчитат единствено на публикуването на националните правила относно достъпа до правосъдие и на възможността за достъп до относимите решения на националните съдилища. Когато говори за гарантиране, че заинтересованата общественост е запозната с правата си на достъп до правосъдие по достатъчно ясен и точен начин, Съдът на Европейския съюз подчертава необходимостта държавите членки да преценят, първо, за кого е предназначена информацията, второ, какво е съдържанието ѝ и, трето, начина на представянето ѝ.204. | Member States have a wide discretion in how they fulfil the requirement. However, Commission v Ireland confirms that it is insufficient for Member States to merely rely on the publication of national rules on access to justice and the accessibility of relevant national court decisions. The CJEU reference to ensuring that the public concerned is made aware of its access to justice rights in a sufficiently clear and precise manner points to the need for Member States to consider, first, the addressees of the information, second, the content of the information and, third, the manner of presenting it.
205. | Що се отнася до адресатите, следва да се гарантира, че информацията може да достигне до широка и представителна част от обществеността. Възможно е предоставянето на практическата информация само на уебсайт да не е достатъчно, доколкото значителна част от населението може да няма достъп до уеб-базирани източници. Интернет е ефективно и функционално средство, но трябва да се допълва от други мерки.205. | In terms of addressees, it should be ensured that the information can reach a broad and representative public. Providing practical information only on a website may be insufficient, given that a considerable section of the population might not have access to web-based resources. While it is an effective and efficient tool it should be complemented by other measures.
206. | Що се отнася до съдържанието, информацията за процедурите за съдебен контрол следва да включва всички аспекти по темата, за да се помогне на членовете на обществеността да вземат решение дали да заведат дело пред съд.206. | In terms of content, information on the review procedure should include all relevant aspects in order to facilitate a decision of a member of the public on whether or not to bring a case to court.
207. | Информацията трябва да бъде изчерпателна, точна и актуална (206), като се посочват съответните промени, настъпващи във връзка с процедурите за съдебен контрол. Използването на неактуална или подвеждаща информация може да има сериозни последствия и следва да се въведат мерки за избягването на това положение. Следва да са обхванати всички източници на правото, използвани при определяне на условията за достъпа, включително националната съдебна практика, в случай че тя играе важна роля.207. | The information should be complete, accurate and up-to-date (206), highlighting relevant changes that occur in relation to review procedures. Use of out-of-date or misleading information may have serious consequences and arrangements should be in place to avoid this. All the sources of law used to determine the conditions of access should be covered, including national case-law where this plays an important role.
208. | Що се отнася до начина на представяне на информацията, тя трябва да бъде ясна и разбираема за лица без юридическо образование.208. | As for the manner of presenting information, the information should be clear and understandable for a non-lawyer.
209. | В тази връзка може да се посочи и член 3, параграф 3 от Орхуската конвенция, който предвижда, че всяка страна „поощрява екологичното образование и повишаване на общественото съзнание по проблемите на околната среда, особено по отношение на получаването на достъп до информация, участието при вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда“.209. | Also relevant in this context is Article 3(3) of the Aarhus Convention which provides that each party ‘shall promote environmental education and environmental awareness amongst the public, especially on how to obtain access to information, to participate in decision-making and to obtain access to justice in environmental matters’.
Г.   ЗАКЛЮЧЕНИЕD.   CONCLUSION
210. | Анализът показва, че съществуващите изисквания в рамките на acquis на ЕС, както са тълкувани от Съда на Европейския съюз, и по-конкретно изискванията, произтичащи от вторичното законодателство на ЕС в областта на околната среда и от международните ангажименти, фактически осигуряват съгласувана рамка за достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Съществуващите изисквания обхващат всички важни аспекти на темата, като гарантират, че членовете на обществеността, включително екологичните НПО, имат правото да завеждат дела пред националните съдилища, както и правото тези дела да бъдат надлежно проверявани и по отношения на тях да се прилагат ефективни правни средства за защита. Освен това редица решения, постановени през последните десет години, подчертават значението, което Съдът на Европейския съюз придава на достъпа до националните съдилища като средство за гарантиране на ефективността на правото на ЕС. Делата, заведени пред националните съдилища, са не само средство за оспорване на решения, действия и бездействия на органи на публичната власт на държавите членки въз основа на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Под формата на преюдициални запитвания по реда на член 267 от ДФЕС те предоставят също възможност на Съда на Европейския съюз да се произнесе по тълкуването и валидността на актовете на ЕС.210. | Analysis shows that, as interpreted by the CJEU, existing requirements of the EU acquis, in particular those stemming from EU secondary environmental law and international commitments, already provide a coherent framework for access to justice in environmental matters. The existing requirements address all key aspects of the subject, ensuring that members of the public, including environmental NGOs, are entitled to bring cases to national courts and to have those cases correctly examined and made subject to effective remedies. Furthermore, successive judgments delivered over the past decade show the importance the CJEU attaches to access to national courts as a means of ensuring the effectiveness of EU law. Cases brought to national courts are not only a means of challenging decisions, acts and omissions of Member State public authorities on the basis of EU environmental law. Via preliminary references under Article 267 of the TFEU, they also make it possible for the CJEU to rule on the interpretation and validity of EU acts.
211. | Настоящото известие улеснява достъпа до националните съдилища, като обяснява и тълкува съществуващите правни изисквания. По този начин то допринася да се подобри прилагането на законодателството на ЕС. Целта му е да бъде в помощ на държавите членки, националните съдилища, практикуващите юристи и обществеността. Комисията ще следи с интерес как аудиторията, за която е предназначено известието, го използва и как се развива достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда в ЕС.211. | The present Notice facilitates access to the national courts by explaining and interpreting existing legal requirements. In this way, it contributes to improving the application of EU law. It is aimed at helping Member States, national courts, legal practitioners and the public, and the Commission will follow with interest how these intended beneficiaries make use of it, and how access to justice in environmental matters evolves across the EU.
212. | Ролята на Съда на Европейския съюз ще остане от първостепенно значение при тълкуването на правото на ЕС във връзка с достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, включително изпълнението на изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1 от ДЕС относно ефективната съдебна защита. В това отношение съществуващата съдебна практика свидетелства за плодотворното сътрудничество между Съда на Европейския съюз и националните съдилища в контекста на член 267 от ДФЕС. Очакванията са това сътрудничество да продължи. Комисията внимателно ще следи и оценява относимата нова съдебна практика на Съда на Европейския съюз и ако е необходимо, ще обмисли възможността за актуализиране на настоящото известие на един бъдещ етап.212. | The role of the CJEU will remain paramount in the interpretation of EU law relevant to access to justice in environmental matters, including the fulfilment of requirements stemming from Article 19(1) of the TEU on effective judicial protection. In this regard, the existing case-law shows the fruitful results of the cooperation between the CJEU and national courts within the context of Article 267 of the TFEU. This may be expected to continue. The Commission will follow carefully and assess relevant new case-law that the CJEU delivers, and will consider updating this Notice in the future should that prove necessary.
(1)  C(2016) 8600.(1)  C(2016)8600.
(2)  http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf.(2)  http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf
(3)  Вж. по-специално член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция.(3)  See, in particular, Article 9(2) and (3) of the Aarhus Convention.
(4)  Решение 2005/370/ЕО.(4)  Decision 2005/370/EC.
(5)  Такъв е случаят с Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността.(5)  For example, the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU.
(6)  http://ec.europa.eu/environment/aarhus/studies.htm(6)  http://ec.europa.eu/environment/aarhus/studies.htm
(7)  COM(2003) 624 final.(7)  COM(2003) 624 final.
(8)  Поради това въпросното предложение бе оттеглено от Комисията през 2014 г. (вж. Оттегляне на остарели предложения на Комисията, ОВ C 153, 21.5.2014 г., стр. 3).(8)  This proposal was therefore withdrawn by the Commission in 2014, see ‘Withdrawal of obsolete Commission proposals’ (OJ C 153, 21.5.2014, p. 3).
(9)  В хода на преговорите във връзка с Директива (ЕС) 2016/2284 относно националните тавани за емисии Съветът и Парламентът обсъдиха възможността за евентуално включване на разпоредби за достъпа до правосъдие, но в крайна сметка решиха да се ограничат с упоменаване на достъпа до правосъдие само в едно от съображенията.(9)  In negotiating the National Emissions Ceiling Directive, (EU) 2016/2284, the Council and Parliament considered including access to justice provisions, but decided to limit mention of access to justice to a recital.
(10)  http://ec.europa.eu/environment/eir/country-reports/index_en.htm(10)  http://ec.europa.eu/environment/eir/country-reports/index_en.htm
(11)  COM(2014) 158 final.(11)  COM(2014) 158 final.
(12)  През 2008 г. Комисията освен това стартира програма за обучение на съдиите в областта на правото на ЕС в сектора на околната среда. В рамките на учебни модули, които са достъпни онлайн, националните съдии и институции за обучение могат да се сдобият с актуални и прецизни познания по различни теми от правото на ЕС в областта на околната среда, като например достъпа до правосъдие, екологичната отговорност, водите и отпадъците.(12)  In 2008, the Commission also launched a programme for the training of judges in the field of EU environmental law. By means of training modules available online, national judges and training institutes can obtain up-to-date and accurate knowledge on different topics of EU environmental law, such as access to justice, environmental liability, water and waste.
(13)  COM(2014) 158 final.(13)  COM(2014) 158 final
(14)  Този въпрос е разгледан в Препоръка 2013/396/ЕС на Комисията относно колективната правна защита.(14)  This is addressed in the Commission's Collective Redress Recommendation, 2013/396/EU.
(15)  Становище 1/09, Създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство, EU:C:2011:123, съображение 80.(15)  Opinion 1/09, Creation of a Unified Patent Litigation System, EU:C:2011:123, ground 80.
(16)  C(2016) 8600, стр. 4.(16)  C(2016)8600, p. 4.
(17)  Вж. член 37 от Хартата на основните права.(17)  See Article 37 of the Charter of Fundamental Rights
(18)  Вж. например дело C-115/09, Bund für Umwelt und Naturschutz, т. 43 и дело C-570/13, Gruber, т. 37.(18)  See for example Case C-115/09 Bund für Umwelt und Naturschutz, paragraph 43 and Case C-570/13 Gruber, paragraph 37.
(19)  Дело C-416/10, Križan, т. 106.(19)  Case C-416/10 Križan, paragraph 106.
(20)  Дело C-243/15, Lesoochranarske zoskupenie VLK II (LZ II), т. 45.(20)  Case C-243/15 Lesoochranarske zoskupenie VLK II (LZ II), paragraph 45.
(21)  Вж. C-240/09, Lesoochranarske zoskupenie VLK I (LZ I), т. 30, относно тълкуването на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция.(21)  See C-240/09 Lesoochranarske zoskupenie VLK I (LZ I), paragraph 30, on the interpretation of Article 9(3) of the Aarhus Convention.
(22)  Член 1, Орхуска конвенция.(22)  Article 1, Aarhus Convention.
(23)  Член 9, параграф 1 визира отделното право на достъп до информация; член 9, параграф 2 визира правата във връзка с участието в процедури за вземане на решения, отнасящи се за определени дейности; член 9, параграф 3 визира действията и бездействията, които принципно нарушават правото в областта на околната среда. Член 9, параграф 4 визира средствата за правна защита и своевременността на процедурите, посочени в предходните параграфи, и разноските, свързани с тях.(23)  Article 9(1) refers to the separate right of access to information; Article 9(2) relates to rights to participate in decision-making procedures on specific activities; Article 9(3) covers acts and omissions that infringe environmental law in general. Article 9(4) addresses remedies and the timeliness and costs of the procedures in the previous paragraphs.
(24)  Орхуската конвенция: Ръководство за прилагане, второ издание, 2014 г.(24)  The Aarhus Convention: An Implementation Guide, second edition 2014.
http://www.unece.org/env/pp/implementation_guide.htmlhttp://www.unece.org/env/pp/implementation_guide.html
(25)  Вж. дело C-182/10, Solvay and others, т. 27.(25)  See Case C-182/10 Solvay and others, paragraph 27.
(26)  Вж. дело C-240/09, LZ I, т. 50. Това решение на Съда е с оглед на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция.(26)  See Case C-240/09 LZ I, paragraph 50. This ruling was in the context of Article 9(3) of the Aarhus Convention.
(27)  Член 6, параграф 2 от Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда, член 13 от Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност, член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 23 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III. Вж. също съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/2284 относно националните тавани за емисии, в което изрично се упоменава съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на достъпа до правосъдие.(27)  Article 6(2) of the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC; Article 13 of the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC; Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU; and Article 23 of the Seveso III Directive, 2012/18/EU. See also recital 27 of the National Emissions Ceiling Directive, (EU) 2016/2284, which makes a specific reference to the case-law of the CJEU on access to justice.
(28)  Известна яснота относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда също така е внесена в резултат на преки искове, заведени от Европейската комисия на основание член 258 от ДФЕС с оглед разрешаването на проблеми при транспонирането на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността. Вж. например дело C-427/07, Комисия/Ирландия, и дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство.(28)  Some clarity on access to justice in environmental matters also results from direct actions taken by the European Commission under Article 258 TFEU to address problems of transposition with the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU. See, for example Case C-427/07 Commission v Ireland and Case C-530/11 Commission v United Kingdom.
(29)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 52 и дело C-72/95, Kraaijeveld, т. 56.(29)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 52, and Case C-72/95 Kraaijeveld, paragraph 56.
(30)  Те включват пределни стойности за основни замърсители на атмосферния въздух, като например серен диоксид, прахови частици и азотен диоксид, в съответствие с член 13 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух; цели, свързани с добро качество на водите, по отношение на повърхностните и подпочвените води в съответствие с член 4 от Рамкова директива 2000/60/ЕО за водите, както и благоприятен природозащитен статус за редица биологични видове и типове естествени местообитания в съответствие с член 2 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията.(30)  These include limit values for important air pollutants like sulphur dioxide, particulate matter and nitrogen dioxide under Article 13 of the Air Quality Directive, 2008/50/EC; good water quality objectives for surface and ground waters under Article 4 of the Water Framework Directive, 2000/60/EC; and favourable conservation status for a range of species and types of natural habitat under Article 2 of the Habitat Directive, 92/43/EEC.
(31)  Примерите включват задълженията за мониторинг на водите за къпане съгласно член 3 от Директива 2006/7/ЕО относно водите за къпане и за оценка на качеството на атмосферния въздух съгласно членове 5—11 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух.(31)  Examples include duties to monitor bathing waters under Article 3 of the Bathing Water Directive, 2006/7/EC and assess air quality under Articles 5 to 11 of the Air Quality Directive, 2008/50/EC.
(32)  Примерите включват изискванията за изготвяне на планове за управление на речните басейни съгласно член 13 от Рамкова директива 2000/60/ЕО за водите, планове за качество на въздуха съгласно членове 23 и 24 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и планове за управление на отпадъците съгласно член 28 от Рамкова директива 2008/98/ЕО относно отпадъците.(32)  Examples include requirements to prepare river basin management plans under Article 13 of the Water Framework Directive, 2000/60/EC, air quality plans under Articles 23 and 24 of the Air Quality Directive, 2008/50/EC, and waste management plans under Article 28 of the Waste Framework Directive, 2008/98/EC.
(33)  Примерите включват задълженията за притежаване на разрешение за третиране на отпадъци съгласно член 23 от Рамкова директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, за притежаване на разрешение съгласно член 4 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и за получаване на съгласие съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията.(33)  Examples include obligations to hold a waste permit under Article 23 of the Waste Framework Directive, 2008/98/EC, hold a permit under Article 4 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, and obtain a consent under Article 6(3) of the Habitats Directive, 92/43/EEC.
(34)  Примерите включват член 3 от Директива 2001/42/ЕО за стратегическата екологична оценка и член 2 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда.(34)  Examples include Article 3 of the Strategic Environmental Assessment Directive, 2001/42/EC and Article 2 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU.
(35)  В първоначалната си редакция Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието върху околната среда съдържаше изискването да се даде възможност на обществеността да изрази становището си във връзка с информацията за околната среда, предоставена от възложителите на проекти, с цел допълването ѝ. В съображенията на Директива 90/313/ЕИО относно достъпа до информация за околната среда (в нейната първоначална редакция) се посочва, че „достъпът до информацията за околната среда, с която разполагат органите на публичната власт, ще подобри опазването на околната среда“. Впоследствие тези разпоредби бяха доразвити с приемането на Орхуската конвенция и на няколко акта в рамките на вторичното законодателство на ЕС.(35)  The original Environmental Impact Assessment Directive, 85/337/EEC, required the public to be given an opportunity to express an opinion on environmental information submitted by project developers with the aim of supplementing it. The original Access to Environmental Information Directive, 90/313/EEC, noted in its recitals that ‘access to information on the environment held by public authorities will improve environmental protection’. These provisions were further strengthened through adoption of the Aarhus Convention and several pieces of EU secondary legislation.
(36)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, т. 32.(36)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraph 32.
(37)  Дело C-243/15, LZ II, т. 44.(37)  Case C-243/15 LZ II, paragraph 44.
(38)  Например съгласно Орхуската конвенция понятието „общественост“ включва сдруженията, организациите или групите от физически или юридически лица.(38)  For example, the Aarhus Convention defines ‘the public’ to include associations, organisations or groups of natural or legal persons.
(39)  Дело C-240/09, LZ I, т. 51.(39)  Case C-240/09 LZ I, paragraph 51.
(40)  C-237/07, Janecek, т. 39.(40)  Case C-237/07 Janecek, paragraph 39.
(41)  C-237/07, Janecek, т. 39.(41)  C-237/07 Janecek, paragraph 39.
(42)  Вж. например член 11, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция.(42)  See for example Article 11(1) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and Article 9(2) of the Aarhus Convention.
(43)  Член 6.(43)  Article 6.
(44)  Член 7.(44)  Article 7.
(45)  Член 8.(45)  Article 8.
(46)  Дело C-72/95, Kraaijeveld, т. 56.(46)  Case C-72/95 Kraaijeveld, paragraph 56.
(47)  Дело C-41/11, Inter-Environnement Wallonie, т. 42.(47)  Case C-41/11 Inter-Environnement Wallonie, paragraph 42.
(48)  Дело C-237/07, Janecek, т. 38. Дело Janecek беше предшествано от няколко съдебни решения, в които Съдът на Европейската комисия подчерта необходимостта от правилно транспониране на директивите за атмосферния въздух и питейната вода, така че засегнатите лица да могат да са наясно с пълния обем на своите права, вж. решенията по делата C-361/88, Комисия/Германия, т. 24 и C-59/89, Комисия/Германия, т. 13.(48)  Case C-237/07 Janecek, paragraph 38. Janecek was preceded by a number of judgments in which the CJEU stressed the need for correct transposition of air and drinking water directives in order to ensure that the persons concerned can ascertain the full extent of their rights, see Cases C-361/88 Commission v Germany, paragraph 24, and C-59/89, Commission v Germany, paragraph 13.
(49)  Съединени дела C-165 до C-167/09, Stichting Natuur en Milieu, т. 94.(49)  Joined Cases C-165 to C-167/09 Stichting Natuur en Milieu, paragraph 94.
(50)  Дело Janecek се отнасяше до мерките, свързани с качеството на атмосферния въздух в местен мащаб, засягащи град Мюнхен, докато Stichting Natuur en Milieu се отнасяше до националните тавани за емисии за Нидерландия.(50)  Janecek concerned local air quality measures for the city of Munich, while Stichting Natuur en Milieu concerned the national emissions ceiling for the Netherlands.
(51)  Според него „[п]ри определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве“.(51)  According to this, ‘a high level of human health protection shall be ensured in the definition and implementation of all the Union's policies and activities’.
(52)  Вж. член 13.(52)  See Article 13.
(53)  Вж. определението на „замърсяване“ в член 2, точка 33.(53)  See definition of ‘pollution’ in Article 2(33).
(54)  Вж. член 1.(54)  See Article 1.
(55)  Дело C-420/11, Leth, т. 36.(55)  Case C-420/11 Leth, paragraph 36.
(56)  Вж. висящо дело C-529/15, Folk.(56)  See pending Case C-529/15 Folk.
(57)  Въпросните задължения са уредени с Рамкова директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността.(57)  Such duties are found in the Waste Framework Directive, 2008/98/EC, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU.
(58)  Член 6, параграф 2 от Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда, член 13 от Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност, член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 23 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III. Вж. също съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/2284 относно националните тавани за емисии, в което изрично се упоменава съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на достъпа до правосъдие.(58)  Article 6(2) of the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC; Article 13 of the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC; Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU; and Article 23 of the Seveso III Directive, 2012/18/EU. See also recital 27 of the National Emissions Ceiling Directive, (EU) 2016/2284, which makes a specific reference to the case-law of the CJEU on access to justice.
(59)  Вж. също дело C-243/15, LZ II. Съдът на Европейския съюз установява изискванията по отношение на процесуалната легитимация при дела извън обхвата на вторичното законодателството на ЕС на базата на член 47 от Хартата на основните права във връзка с член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция за решения, действия и бездействия, за които е приложима разпоредбата относно участието на обществеността на член 6 от същата конвенция.(59)  See also Case C-243/15, LZ II. The CJEU establishes legal standing requirements for cases beyond EU secondary law on the basis of Article 47 of the Charter of Fundamental rights in conjunction with Article 9(2) of the Aarhus Convention for decisions, acts and omission for which the public participation provision of Article 6 of the Aarhus Convention applies.
(60)  Въпросните права са предмет на Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда.(60)  These are found in the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC.
(61)  Правото да се отправи искане за предоставяне на информация е уредено в член 4 от Орхуската конвенция.(61)  The right to make an information request is set out in Article 4 of the Aarhus Convention.
(62)  Вж. Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, стр. 191.(62)  See Aarhus Implementation Guide, page 191.
(63)  Въпросните права са предмет на Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда, както и на няколко секторни документа с информация за околната среда.(63)  These are found in the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC, as well as in several pieces of sectoral environmental information.
(64)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 56.(64)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 56.
(65)  Вж. например член 7 от Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда и член 11 от Директива 2007/2/ЕО INSPIRE.(65)  See for example Article 7 of the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC, and Article 11 of the INSPIRE Directive, 2007/2/EC.
(66)  Като по-важни примери в това отношение могат да се посочат разпоредбата на член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2006/7/ЕО относно водите за къпане, изискваща обществеността да бъде уведомявана, когато къпането е забранено или има предупреждение, и тази на член 8, параграф 3 от Директива 98/83/ЕИО за питейната вода, изискваща потребителите незабавно да се уведомяват за застрашаващо здравето замърсяване на питейната вода.(66)  Notable examples include Article 12(1)(e) of the Bathing Water Directive, 2006/7/EC, which requires the public to be informed whenever bathing is prohibited or advised against; and Article 8(3) of the Drinking Water Directive, 98/83/EEC, which requires consumers to be promptly informed of health-endangering drinking water contamination.
(67)  Като по-важни примери в това отношение могат да се посочат член 24 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, член 6, параграф 4 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 15 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III. Не толкова ясно формулирано изискване за обществена консултация съдържа разпоредбата на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията, която обаче трябва се чете във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от Орхуската конвенция, вж. решението по дело C-243/15, LZ II, т. 45.(67)  Notable examples are Article 24 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, Article 6(4) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and Article 15 of the Seveso III Directive 2012/18/EU. There is a vaguer public consultation requirement in Article 6(3) of the Habitats Directive, 92/43/EEC, which, however, has to be read in conjunction with Article 6(1)(b) of the Aarhus Convention, see Case C-243/15 LZ II, paragraph 45.
(68)  Член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 23 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III.(68)  Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU; and Article 23 of the Seveso III Directive, 2012/18/EU.
(69)  Дело C-72/95, Kraaijeveld, т. 56.(69)  Case C-72/95 Kraaijeveld, paragraph 56.
(70)  В настоящото известие отнасянето на споровете пред националните съдилища следва да се разглежда като приложимо, mutatis mutandis, и пред други законово установени независими и безпристрастни органи.(70)  In this Notice, references to national courts should also be considered as applicable, mutatis mutandis, to other independent and impartial bodies established by law.
(71)  Вж. член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 23 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III.(71)  See Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU; and Article 23 of the Seveso III Directive, 2012/18/EU.
(72)  Дело C-243/15, LZ II.(72)  Case C-243/15 LZ II.
(73)  Вж. член 2, точка 5 от Орхуската конвенция и член 1, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда.(73)  See Article 2(5) of the Aarhus Convention and Article 1(2)(d) and (e) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU.
(74)  Вж. член 2, точка 4 от Орхуската конвенция.(74)  See Article 2(4) of the Aarhus Convention.
(75)  Вж. също Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, стр. 199.(75)  See also Aarhus Convention Implementation Guide, p. 199.
(76)  Вж. член 11, параграф 3 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция.(76)  See Article 11(3) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU and Article 9(2) of the Aarhus Convention.
(77)  Дело C-263/08, Djurgården, т. 45.(77)  Case C-263/08 Djurgården, paragraph 45.
(78)  Дело С-115/09, Bund für Umwelt und Naturschutz, т. 59.(78)  Case C-115/09 Bund für Umwelt und Naturschutz, paragraph 59.
(79)  Дело C-263/08, Djurgården, т. 46.(79)  Case C-263/08 Djurgården, paragraph 46.
(80)  Дело C-263/08, Djurgården, т. 47.(80)  Case C-263/08 Djurgården, paragraph 47.
(81)  В рамките на това дело Съдът на Европейския съюз прие, че изискването за членска маса от 2 000 членове не е в съответствие с целите на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда.(81)  In the context of this particular case, the CJEU considered that a membership requirement of 2 000 members was not in line with the objectives of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU.
(82)  Дело C-263/08, Djurgården, т. 47.(82)  Case C-263/08 Djurgården paragraph 47.
(83)  Вж. също точка 18 от Препоръка 2013/396/ЕС относно колективните искове, в която се препоръчва различен механизъм за предоставяне на процесуална легитимация на неправителствени организации от друга държава членка. Този механизъм се основава на признаването на процесуалната легитимация, предоставена в държавата членка по месторегистрация на неправителствената организация. Това би било по-благоприятно от принципа на недопускане на дискриминация, по-специално за неправителствените организации от държави членки, в които условията за предоставяне на процесуална легитимация са по-малко строги, отколкото в другите държави членки. Поради това в случаите, попадащи в обхвата както на Орхуската конвенция, така и на тази препоръка, допълнителното прилагане на механизма за взаимно признаване от препоръката би улеснило още повече дейността на неправителствените организации.(83)  See also point 18 of the Collective Redress Recommendation, 2013/396/EU, where a different mechanism of awarding legal standing to NGOs from another Member State is recommended. This mechanism is based on the recognition of standing awarded in the Member State in which the NGO is domiciled. This would be more favourable than the principle of non-discrimination in particular for NGOs from Member States where the conditions for granting legal standing are less strict than in others. Therefore, in cases falling within the scope of both the Aarhus Convention and the Recommendation, the additional application of the mutual recognition mechanism of the Recommendation would facilitate the activities of NGOs further.
(84)  Вж. също Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, стр. 195.(84)  See also the Aarhus Convention Implementation Guide, p. 195.
(85)  C-263/08, Djurgarden, т. 38.(85)  Case C-263/08 Djurgarden, paragraph 38.
(86)  Въпросните норми включват подробни разпоредби относно мерките за отстраняване на екологичните щети, попадащи в обхвата на директивата (вж. член 7 от Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност).(86)  These rules include detailed provisions on ‘remedial measures’ for environmental damage coming within the directive's scope, see Article 7 of the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC.
(87)  Член 12 от Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност.(87)  Article 12 of the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC.
(88)  Член 13 от Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност.(88)  Article 13 of the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC.
(89)  Вж. например дело C-432/05, Unibet, т. 37.(89)  See, for example Case C-432/05 Unibet, paragraph 37.
(90)  По отношение на обхвата на настоящото известие, вж. раздел А.(90)  For the scope of this Notice see Section A.
(91)  Дело C-240/09, LZ I, т. 45.(91)  Case C-240/09 LZ I, paragraph 45.
(92)  Дело C-240/09, LZ I, т. 46.(92)  Case C-240/09 LZ I, paragraph 46.
(93)  Дело C-240/09, LZ I, т. 49.(93)  Case C-240/09 LZ I, paragraph 49.
(94)  Дело C-243/15, LZ II, т. 45.(94)  Case C-243/15 LZ II, paragraph 45.
(95)  Вж. член 13 от Рамкова директива 2000/60/ЕО за водите.(95)  See Article 13 of the Water Framework Directive, 2000/60/EC.
(96)  Вж. член 23 от Директива 2008/50/ЕС относно качеството на атмосферния въздух.(96)  See Article 23 of the Air Quality Directive, 2008/50/EC.
(97)  Вж. член 4 от Директива 2001/42/ЕО за стратегическата екологична оценка.(97)  See Article 4 of the Strategic Environmental Assessment Directive, 2001/42/EC
(98)  Дело C-72/95, Kraaijeveld, т. 56.(98)  Case C-72/95 Kraaijeveld, paragraph 56.
(99)  Съединени дела C-105/09 и C-110/09, Terre Wallonne и Inter-Environnement Wallonie.(99)  Joined Cases C-105/09 and C-110/09 Terre Wallonne and Inter-Environnement Wallonie.
(100)  Дело C-41/11, Inter-Environnement Wallonie, т. 46.(100)  Case C-41/11 Inter-Environnement Wallonie, paragraph 46.
(101)  Дело С-115/09, Bund für Umwelt und Naturschutz, т. 44.(101)  Case C-115/09 Bund für Umwelt und Naturschutz, paragraph 44.
(102)  Дело C-570/13, Gruber, т. 39 и дело C-115/09, Bund für Umwelt und Naturschutz, т. 44.(102)  Case C-570/13 Gruber, paragraph 39 and Case C-115/09 Bund für Umwelt und Naturschutz, paragraph 44.
(103)  Дело C-570/13, Gruber, т. 40.(103)  Case C-570/13 Gruber, paragraph 40.
(104)  Дело C-237/07, Janecek.(104)  Case C-237/07 Janecek.
(105)  Съединени дела C-165 до C-167/09, Stichting Natuur en Milieu.(105)  Joined Cases C-165 to C-167/09 Stichting Natuur en Milieu.
(106)  Дело C-240/09, LZ I.(106)  Case C-240/09 LZ I.
(107)  Вж. Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, стр. 198.(107)  See Aarhus Convention Implementation Guide, p. 198.
(108)  Вж. Ръководството за прилагане на Орхуската конвенция, стр. 198.(108)  See Aarhus Convention Implementation Guide, p. 198.
(109)  Член 6, параграф 2 от Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда, член 13 от Директива 2004/35/ЕО за екологичната отговорност, член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и член 23 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III. Вж. също съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/2284 относно националните тавани за емисии, в което се съдържа изрично позоваване на съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на достъпа до правосъдие.(109)  Article 6(2) of the Access to Environmental Information Directive, 2003/4/EC; Article 13 of the Environmental Liability Directive, 2004/35/EC; Article 25 of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; Article 11 of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU; and Article 23 of the Seveso III Directive, 2012/18/EU. See also recital 27 of the National Emissions Ceiling Directive, (EU) 2016/2284, which makes a specific reference to the case-law of the CJEU on access to justice.
(110)  Дело C-243/15, LZ II.(110)  Case C-243/15, LZ II.
(111)  Дело C-137/14, Комисия/Германия, т. 32.(111)  Case C-137/14, Commission v Germany, paragraph 32.
(112)  Дело С-115/09, Bund für Umwelt und Naturschutz, т. 45.(112)  Case C-115/09, Bund für Umwelt und Naturschutz, paragraph 45.
(113)  Дело C-137/14, Комисия/Германия, т. 80.(113)  Case C-137/14 Commission v Germany, paragraph 80.
(114)  Дело C-137/14, Комисия/Германия, т. 81.(114)  Case C-137/14 Commission v Germany, paragraph 81.
(115)  Член 6, параграф 2.(115)  Article 6(2).
(116)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 53.(116)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 53.
(117)  Дело C-279/12, Fish Legal and Shirley, т. 36.(117)  Case C-279/12 Fish Legal and Shirley, paragraph 36.
(118)  Условията са определени в член 5, параграф 2.(118)  Set out in Article 5(2).
(119)  Ръководство за прилагане на Орхуската конвенция, стр. 199.(119)  Aarhus Convention Implementation Guide p. 199.
(120)  Дело C-137/14, Комисия/Германия, т. 80 (подчертаването е добавено).(120)  Case C-137/14, Commission v Germany, paragraph 80 (emphasis added).
(121)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 58.(121)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 58.
(122)  Вж. стр. 196.(122)  See page 196.
(123)  В точка 57 от решението по дело C-215/06, Комисия/Ирландия, Съдът на Европейския съюз изтъкна, че „[м]акар общностното право да допуска приложимите национални правила в определени случаи да позволяват узаконяване на дейности или действия, които не са правомерни от гледна точка на това право, подобна възможност трябва да бъде поставена в зависимост от условието тя да не предоставя на заинтересованите лица повод да заобикалят общностните норми или да не ги прилагат и трябва да остане изключение“.(123)  In Case C-215/06 Commission v Ireland, the CJEU held at paragraph 57 that ‘while Community law cannot preclude the applicable national rules from allowing, in certain cases, the regularisation of operations or measures which are unlawful in the light of Community law, such a possibility should be subject to the conditions that it does not offer the persons concerned the opportunity to circumvent the Community rules or to dispense with applying them, and that it should remain the exception.’
(124)  Дело C-416/10, Križan, точки 87—91.(124)  Case C-416/10 Križan, paragraphs 87-91.
(125)  Дело C-416/10, Križan, т. 91.(125)  Case C-416/10 Križan, paragraph 91.
(126)  Вж. стр. 196.(126)  See page 196.
(127)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 52.(127)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 52.
(128)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 58.(128)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 58.
(129)  Дело C-570/13, Gruber, точки 42—50.(129)  Case C-570/13 Gruber, paragraphs 42-50.
(130)  Дело C-75/08, Mellor, т. 59.(130)  Case C-75/08 Mellor, paragraph 59.
(131)  Дело C-137/14, Комисия/Германия, т. 48 и дело C-72/12, Altrip, т. 37.(131)  Case C-137/14 Commission v Germany, paragraph 48; and Case C-72/12 Altrip, paragraph 37.
(132)  Дело C-127/02, Waddenzee, т. 59.(132)  Case C-127/02 Waddenzee, paragraph 59.
(133)  Дело C-237/07, Janecek, т. 46.(133)  Case C-237/07 Janecek, paragraph 46.
(134)  Предишна Директива 2001/81/ЕО.(134)  Previously 2001/81/EC.
(135)  Дела C-165 до C-167/09, Stichting Natuur en Milieu.(135)  Cases C-165 to C-167/09, Stichting Natuur en Milieu.
(136)  Дела C-165 до C-167/09, Stichting Natuur en Milieu, точки 78 и 79.(136)  Cases C-165 to C-167/09, Stichting Natuur en Milieu, paragraphs 78 and 79.
(137)  Вж. дело C-72/95, Kraaijeveld, т. 57.(137)  See Case C-72/95 Kraaijeveld, paragraph 57.
(138)  В точка 47 от решението по съединени дела C-293/12, Digital Rights Ireland Ltd, и C-594/12 относно правилата за общото запазване на метаданни за съобщения, Съдът на Европейския съюз отбеляза: „Що се отнася до съдебния контрол относно спазването на тези условия, доколкото става въпрос за намеса в основни права, обхватът на правото на преценка на законодателя на Съюза може да се окаже ограничен в зависимост от някои фактори, сред които по-специално са съответният сектор, естеството на разглежданото право, гарантирано от Хартата, естеството и степента на намеса, както и нейната цел“.(138)  In Joined Cases C-293/12, Digital Rights Ireland Ltd and C-594/12 on the rules on general retention of communication metadata, the CJEU noted at paragraph 47 ‘With regard to judicial review of compliance with those conditions, where interferences with fundamental rights are at issue, the extent of the EU legislature's discretion may prove to be limited, depending on a number of factors, including, in particular, the area concerned, the nature of the right at issue guaranteed by the Charter, the nature and seriousness of the interference and the object pursued by the interference’.
(139)  Това е така, тъй като определението за „държавен орган“ в член 2, точка 2 от Орхуската конвенция не включва органите или институциите, действащи в съдебно или законодателно качество.(139)  This is because the definition of ‘public authority’ in Article 2(2) of the Aarhus Convention excludes bodies or institutions acting in a judicial or legislative capacity.
(140)  Съединени дела C-128/09 до C-131/09, C-134/09 и C-135/09, Boxus, т. 53.(140)  Joined Cases C-128/09 to C-131/09, C-134/09 and C-135/09 Boxus, paragraph 53.
(141)  Съединени дела C-128/09 до C-131/09, C-134/09 и C-135/09, Boxus.(141)  Joined Cases C-128/09 to C-131/09, C-134/09 and C-135/09 Boxus.
(142)  Дело C-41/11, Inter-Environnement Wallonie, точки 42—47.(142)  Case C-41/11, Inter-Environnement Wallonie, paragraphs 42 to 47.
(143)  Дело C-348/15, Stadt Wiener Neustadt, т. 38.(143)  Case C-348/15 Stadt Wiener Neustadt, paragraph 38.
(144)  Дело C-348/15, Stadt Wiener Neustadt, точки 47 и 48.(144)  Case C-348/15 Stadt Wiener Neustadt, paragraphs 47 and 48.
(145)  Дело C-293/97, Standley, точки 51 и 52.(145)  Case C-293/97 Standley, paragraphs 51 and 52.
(146)  Дело C-284/95, Safety Hi Tech, точки 33—61.(146)  Case C-284/95 Safety Hi Tech, paragraph 33 to 61.
(147)  Съединени дела C-313/15 и C-530/15, Eco-Emballages SA.(147)  Joined Cases C-313/15 and C-530/15, Eco-Emballages SA.
(148)  Дело C-201/02, Wells, точки 64—65.(148)  Case C-201/02 Wells, paragraphs 64-65.
(149)  Дело C-129/96, Inter-Environnement Wallonie, т. 45.(149)  Case C-129/96 Inter-Environnement Wallonie, paragraph 45.
(150)  Дело C-201/02, Wells, т. 67 и дело C-420/11, Leth, т. 38.(150)  Case C-201/02 Wells, paragraph 67, and Case C-420/11 Leth, paragraph 38.
(151)  Дело C-71/14, East Sussex, т. 52.(151)  Case C-71/14 East Sussex, paragraph 52.
(152)  Дело C-72/12, Altrip, т. 49.(152)  Case C-72/12 Altrip, paragraph 49.
(153)  Дело C-72/12, Altrip, т. 51.(153)  Case C-72/12 Altrip, paragraph 51.
(154)  Дело C-72/12, Altrip, т. 52—54.(154)  Case C-72/12 Altrip, paragraphs 52-54.
(155)  Възможността с оглед на ефективните правни средства за защита да се пренебрегнат незначителни процесуални нарушения, обаче не изключва възможността съдия да заяви, че е налице процесуално нарушение.(155)  However, the possibility of disregarding minor procedural defects for purpose of effective remedies does not preclude a judge from declaring that a procedural defect has occurred.
(156)  Дело C-201/02, Wells, т. 65.(156)  Case C-201/02 Wells, paragraph 65.
(157)  Дело C-201/02, Wells, т. 69.(157)  Case C-201/02 Wells, paragraph 69.
(158)  Дело C-201/02, Wells, т. 60.(158)  Case C-201/02 Wells, paragraph 60.
(159)  Съединени дела C-128/09 до C-131/09, C-134/09 и C-135/09, Boxus, т. 57 и дело C-182/10, Solvay and others, т. 52.(159)  Joined Cases C-128/09 to C-131/09, C-134/09 and C-135/09 Boxus, paragraph 57; and Case C-182/10 Solvay and others, paragraph 52.
(160)  Дело C-348/15, Stadt Wiener Neustadt, т. 45—48.(160)  Case C-348/15 Stadt Wiener Neustadt, paragraphs 45 to 48.
(161)  Дело C-348/15, Stadt Wiener Neustadt, т. 31.(161)  Case C-348/15 Stadt Wiener Neustadt, paragraph 31.
(162)  Дело C-41/11, Inter-Environnement Wallonie.(162)  Case C-41/11 Inter-Environnement Wallonie.
(163)  Дело C-379/15, Association France Nature Environnement.(163)  Case C-379/15 Association France Nature Environnement.
(164)  Дело C-379/15, Association France Nature Environnement, т. 38.(164)  Case C-379/15 Association France Nature Environnement, paragraph 38.
(165)  Дело C-237/07, Janecek, точки 39—42.(165)  Case C-237/07 Janecek, paragraphs 39-42.
(166)  Дело C-237/07, Janecek, т. 46.(166)  Case C-237/07 Janecek, paragraph 46.
(167)  Дело С-404/13, Client Earth, т. 58. В решението по това дело, което се отнася до задължителни пределно допустими стойности за качеството на въздуха съгласно Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух, Съдът на Европейския съюз постанови, че „когато държава членка не е спазила изискванията по член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50, без същевременно да е поискала удължаване на срока при условията, предвидени в член 22 от тази директива, евентуално сезираната компетентна национална юрисдикция е длъжна да вземе по отношение на националния орган всяка необходима мярка като например издаването на съдебно разпореждане, с цел този орган да изготви изисквания с тази директива план при предвидените в нея условия“.(167)  Case C-404/13 Client Earth, paragraph 58. In this case, where the context involved binding air quality limit values under the Air Quality Directive, 2008/50/EC, the CJEU held that ‘where a Member State has failed to comply with the requirements of the second subparagraph of Article 13(1) of Directive 2008/50/EC and has not applied for a postponement of the deadline as provided for by Article 22 of the directive, it is for the national court having jurisdiction, should a case be brought before it, to take, with regard to the national authority, any necessary measure, such as an order in the appropriate terms, so that the authority establishes the plan required by the directive in accordance with the conditions laid down by the latter’.
(168)  Дело C-72/12, Altrip.(168)  Case C-72/12 Altrip.
(169)  Вж. бележка под линия 163.(169)  See footnote 163.
(170)  Дело C-201/02, Wells, т. 66.(170)  Case C-201/02 Wells, paragraph 66.
(171)  Дело C-399/14, Grüne Liga Sachsen.(171)  Case C-399/14 Grüne Liga Sachsen.
(172)  Дело C-420/11, Leth, точки 36 и 38.(172)  Case C-420/11 Leth, paragraphs 36 and 38.
(173)  Дело C-420/11, Leth, т. 41.(173)  Case C-420/11 Leth, paragraph 41.
(174)  Дело C-420/11, Leth, т. 46.(174)  Case C-420/11 Leth, paragraph 46.
(175)  Дело C-399/14, Grüne Liga Sachsen, т. 75.(175)  Case C-399/14 Grüne Liga Sachsen, paragraph 75.
(176)  Това е така, тъй като Съдът на Европейския съюз поиска бъдещето на моста да се разгледа в контекста на член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията. Съгласно посочената разпоредба ако поради липса на алтернативно решение или поради причини от по-важен обществен интерес се разреши да бъде осъществен проект, който причинява вреди, трябва да се вземат компенсаторни мерки.(176)  This is because the CJEU required the future of the bridge to be considered in the context of Article 6(4) of the Habitats Directive, 92/43/EEC. This requires compensatory measures if a damaging project is allowed to proceed on the grounds of absence of alternative solutions and overriding public interest.
(177)  За това колко е важно при разглеждането на случаи на неспазване да се вземат предвид изискваните резултати вж. също решението по дело C-104/15, Комисия/Румъния, т. 95. Това дело се отнася до член 4 и член 13, параграф 2 от Директива 2006/21/ЕО за минните отпадъци.(177)  See also Case C-104/15 Commission v Romania, paragraph 95, with regard to the importance of taking account of requirements of results when addressing non-compliance. This case concerned Articles 4 and 13(2) of the Mining Waste Directive, 2006/21/EC.
(178)  Дело C-416/10, Križan, т. 109.(178)  Case C-416/10 Križan, paragraph 109.
(179)  Вж. например определението по дело С-76/08 R, Комисия/Малта. В точка 21 се посочва, че: „Според установената съдебна практика съдията по обезпечителното производство може да постанови обезпечителни мерки само ако е установено, че постановяването на такива мерки е обосновано prima facie от фактическа и от правна гледна точка и че тези мерки се налагат по спешност, в смисъл че е необходимо те да бъдат постановени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значителна и непоправима вреда на интересите на жалбоподателя. При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва също сравнително претегляне на засегнатите интереси (вж., inter alia, Определение от 29 април 2005 г. по дело C-404/04 P-R Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, Recueil, стр. I-3539, точка 10 и цитираното дело)“. В точка 22 се посочва, че „така наложените условия са кумулативни, което означава, че ако едно от тях не е изпълнено, молбата за постановяване на обезпечителни мерки трябва да бъде отхвърлена (вж., inter alia, Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, точка 11 и цитираното дело)“.(179)  See for example Commission v Malta, C-76/08 R. Point 21 states that: ‘It is settled case-law that the judge hearing an application for interim measures may order interim relief only if it is established that such an order is justified, prima facie, in fact and in law and that it is urgent in so far as, in order to avoid serious and irreparable harm to the applicant's interests, it must be made and produce its effects before a decision is reached in the main action. Where appropriate, the judge hearing such an application must also weigh up the interests involved (see, inter alia, the order in Case C-404/04 P-R Technische Glaswerke Ilmenau v Commission [2005] ECR I-3539, paragraph 10, and the case cited)’. Point 22 states that ‘The conditions thus imposed are cumulative, so that an application for interim measures must be dismissed if one of them is not met (see, inter alia, Technische Glaswerke Ilmenau v Commission, paragraph 11, and the case cited)’.
(180)  Вж. също дело C-268/06, Impact, т. 51.(180)  See also Case C-268/06 Impact, paragraph 51.
(181)  Член 11, параграф 4 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, член 25, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и член 23 от Директива 2012/18/ЕС Севезо III.(181)  Article 11(4) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU; Article 25(4) of the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU; and Article 23 of the Seveso III Directive, 2012/18/EU.
(182)  Дело C-427/07, Комисия/Ирландия, дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos и дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство.(182)  Case C-427/07 Commission v Ireland; C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos; and Case C-530/11 Commission v United Kingdom.
(183)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, т. 33.(183)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraph 33.
(184)  Дело C-427/07, Комисия/Ирландия, т. 92.(184)  Case C-427/07 Commission v Ireland, paragraph 92.
(185)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, точки 29—30.(185)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraphs 29-30.
(186)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, т. 35.(186)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraph 35.
(187)  Съдебната практика на Съда на Европейския съюз разглежда разпоредбата за разноските във вида, в който е формулирана в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, а тези директиви са обвързани със задължението за транспониране, приложимо за директивите.(187)  The case-law concerns the cost provision as found in the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU, and the Industrial Emissions Directive, 2010/75/EU, which are subject to the duty of transposition applicable to directives.
(188)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 58.(188)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 58
(189)  Дело C-427/07, Комисия/Ирландия, т. 92.(189)  Case C-427/07 Commission v Ireland, paragraph 92.
(190)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 66. Аналогично, това се отнася и за Директива 2012/18/ЕС Севезо III.(190)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 66. By way of analogy, this is also relevant to the Seveso III Directive, 2012/18/EU.
(191)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 67.(191)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 67.
(192)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 68.(192)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 68.
(193)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, точки 45 и 48.(193)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraphs 45 and 48.
(194)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, т. 43.(194)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraph 43.
(195)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, т. 42.(195)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraph 42.
(196)  Дело C-260/11, Edwards and Pallikaropoulos, т. 40.(196)  Case C-260/11 Edwards and Pallikaropoulos, paragraph 40.
(197)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 47.(197)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 47.
(198)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 54.(198)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 54.
(199)  Дело C-530/11, Комисия/Обединено кралство, т. 47.(199)  Case C-530/11 Commission v United Kingdom, paragraph 47.
(200)  Вж. „Разяснения относно Хартата на основните права“, член 47, параграф 3.(200)  See ‘Explanations relating to the Charter of Fundamental Rights’, Article 47(3).
(201)  Дело C-348/15, Stadt Wiener Neustadt, т. 41.(201)  Case C-348/15 Stadt Wiener Neustadt, paragraph 41.
(202)  Например член 11, параграф 5 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда.(202)  For example, Article 11(5) of the Environmental Impact Assessment Directive, 2011/92/EU.
(203)  Предишен член 10, параграф 6 от Директивата 85/337/ЕИО.(203)  Previously Article 10(6) of Directive 85/337/EEC.
(204)  Дело C-427/07, Комисия/Ирландия, т. 97 (подчертаването е добавено).(204)  Case C-427/07 Commission v Ireland, paragraph 97 (emphasis added).
(205)  Дело C-427/07, Комисия/Ирландия, т. 98.(205)  Case C-427/07 Commission v Ireland, paragraph 98.
(206)  Вж. също информацията относно достъпа до правосъдие на портала за електронно правосъдие, която е необходимо да се актуализира редовно от държавите членки: https://e-justice.europa.eu/content_access_to_justice_in_environmental_matters-300-bg.do?init=true(206)  See also the information available on access to justice via the e-Justice portal, which has to be regularly updated by Member States: https://e-justice.europa.eu/content_access_to_justice_in_environmental_matters-300-en.do
ПРИЛОЖЕНИЕ IANNEX I
Съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с достъпа до правосъдие по въпроси на околната средаList of relevant case-law of the CJEU for access to justice in environmental matters:
  | Решение от 30 май 1991 г., Комисия/Германия, C-361/88, EU:C:1991:224  | Judgment of 30 May 1991, Commission v Germany C-361/88, EU:C:1991:224
  | Решение от 17 октомври 1991 г., Комисия/Германия, C-58/89, EU:C:1991:391  | Judgment of 17 October 1991, Commission v Germany C-58/89, EU:C:1991:391
  | Решение от 24 октомври 1996 г., Kraaijeveld, C-72/95, EU:C:1996:404  | Judgment of 24 October 1996, Kraaijeveld C-72/95, EU:C:1996:404
  | Решение от 14 юли 1998 г., Safety Hi-Tech, C-284/95, EU:C:1998:352  | Judgment of 14 July 1998, Safety Hi-Tech C-284/95, EU:C:1998:352
  | Решение от 29 април 1999 г., Standley, C-293/97, EU:C:1999:215  | Judgment of 29 April 1999, Standley C-293/97, EU:C:1999:215
  | Решение от 7 декември 2000 г., Комисия/Франция, C-374/98, EU:C:2000:670  | Judgment of 7 December 2000, Commission v France C-374/98, EU:C:2000:670
  | Решение от 7 януари 2004 г., Wells, C-201/02, EU:C:2004:12  | Judgment of 7 January 2004, Wells C-201/02, EU:C:2004:12
  | Решение от 7 септември 2004 г., Waddenzee, C-127/02, EU:C:2004:482  | Judgment of 7 September 2004, Waddenzee C-127/02, EU:C:2004:482
  | Решение от 13 март 2007 г., Unibet, C-432/05, EU:C:2007:163  | Judgment of 13 March 2007, Unibet C-432/05, EU:C:2007:163
  | Решение от 25 юли 2008 г., Janecek, C-237/07, EU:C:2008:447  | Judgment of 25 July 2008, Janecek C-237/07, EU:C:2008:447
  | Решение от 15 април 2008 г., Impact, C-268/06, EU:C:2008:223  | Judgment of 15 April 2008, Impact C-268/06, EU:C:2008:223
  | Решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия, C-215/06, EU:C:2008:380  | Judgment of 3 July 2008, Commission v Ireland C-215/06, EU:C:2008:380
  | Решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Ирландия, C-427/07, EU:C:2009:457  | Judgment of 16 July 2009Commission v Ireland C-427/07, EU:C:2009:457
  | Решение от 30 април 2009 г., Mellor, C-75/08, EU:C:2009:279  | Judgment of 30 April 2009, Mellor C-75/08, EU:C:2009:279
  | Решение от 15 октомври 2009 г., Djurgården, C-263/08, EU:C:2009:631  | Judgment of 15 October 2009, Djurgården C-263/08, EU:C:2009:631
  | Решение от 12 май 2011 г., Bund für Umwelt und Naturschutz, C-115/09, EU:C:2011:289  | Judgment of 12 May 2011, Bund für Umwelt und Naturschutz C-115/09, EU:C:2011:289
  | Решение от 18 октомври 2011 г., Boxus, съединени дела C-128/09 до C-131/09, C-134/09 и C-135/09, EU:C:2011:667  | Judgment of 18 October 2011, Boxus Joined Cases C-128/09 to C-131/09, C-134/09 and C-135/09, EU:C:2011:667
  | Решение от 8 март 2011 г., LZ I, C-240/09, EU:C:2011:125  | Judgment of 8 March 2011LZ I C-240/09, EU:C:2011:125
  | Решение от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu, съединени дела C-165 до C-167/09, EU:C:2011:348  | Judgment of 26 May 2011, Stichting Natuur en Milieu C-165 to C-167/09, EU:C:2011:348
  | Решение от 16 февруари 2012 г., Solvay and others, C-182/10, EU:C:2012:82  | Judgment of 16 February 2012, Solvay and others C-182/10, EU:C:2012:82
  | Решение от 28 февруари 2012 г., Inter-Environnement Wallonie, C-41/11, EU:C:2012:103  | Judgment of 28 February 2012Inter-Environnement Wallonie C-41/11, EU:C:2012:103
  | Решение от 15 януари 2013 г., Križan, C-416/10, EU:C:2013:8  | Judgment of 15 January 2013, Križan C-416/10, EU:C:2013:8
  | Решение от 14 март 2013 г., Leth, C-420/11, EU:C:2013:166  | Judgment of 14 March 2013, Leth C-420/11, EU:C:2013:166
  | Решение от 11 април 2013 г., Edwards and Pallikaropoulos, C-260/11, EU:C:2013:221  | Judgment of 11 April 2013, Edwards and Pallikaropoulos C-260/11, EU:C:2013:221
  | Решение от 3 октомври 2013 г., Inuit, C-583/11P, EU:C:2013:625  | Judgment of 3 October 2013, Inuit C-583/11P, EU:C:2013:625
  | Решение от 7 ноември 2013 г., Altrip, C-72/12, EU:C:2013:712  | Judgment of 7 November 2013, Altrip C-72/12, EU:C:2013:712
  | Решение от 19 декември 2013, Fish Legal and Shirley, C-279/12, EU:C:2013:853  | Judgment of 19 December 2013, Fish Legal and Shirley C-279/12, EU:C:2013:853
  | Решение от 13 февруари 2014 г., Комисия/Обединено кралство, C-530/11, EU:C:2014:67  | Judgment of 13 February 2014, Commission v United Kingdom C-530/11, EU:C:2014:67
  | Решение от 19 ноември 2014 г., ClientEarth, C-404/13, EU:C:2014:2382  | Judgment of 19 November 2014, Client Earth EU C-404/13:C:2014:2382
  | Решение от 6 октомври 2015 г., East Sussex, C-71/14, EU:C:2015:656  | Judgment of 6 October 2015, East Sussex C-71/14, EU:C:2015:656
  | Решение от 15 октомври 2015 г., Комисия/Германия, C-137/14, EU:C:2015:683  | Judgment of 15 October 2015, Commission v Germany C-137/14, EU:C:2015:683
  | Решение от 14 януари 2016 г., Grüne Liga Sachsen, C-399/14, EU:C:2016:10  | Judgment of 14 January 2016, Grüne Liga Sachsen C-399/14, EU:C:2016:10
  | Решение от 21 юли 2016 г., Комисия/Румъния, C-104/15, EU:C:2016:581  | Judgment of 21 July 2016Commission v Romania C-104/15, EU:C:2016:581
  | Решение от 15 октомври 2015 г., Gruber C-570/13, EU:C:2015:683  | Judgment of 15 October 2015, Gruber C-570/13, EU:C:2015:683
  | Решение от 28 юни 2016 г., Association France Nature Environnement, C-379/15, EU:C:2016:603  | Judgment of 28 Juin 2016, Association France Nature Environnement — C-379/15 EU:C:2016:603
  | Решение от 8 ноември 2016 г., LZ II, C-243/15, EU:C:2016:838  | Judgment of 8 November 2016, LZ II C-243/15, EU:C:2016:838
  | Решение от 10 ноември 2016 г. по съединени дела Eco-Emballages, C-313/15 и C-530/15, EU:C:2016:859  | Judgment of 10 November 2016, Eco-Emballages, C-313/15 and C-530/15 EU:C:2016:859
  | Решение от 17 ноември 2016 г., Stadt Wiener Neustadt, C-348/15, EU:C:2016:882.  | Judgment of 17 November 2016, Stadt Wiener Neustadt C-348/15. EU:C:2016:882
  | Определение на председателя на Съда от 24 април 2008 г. по дело Комисия/Малта, C-76/08 R EU:C:2008:252  | Order of the President of the Court of 24 April 2008 in Commission v Malta C-76/08 R EU:C:2008:252
  | Становище 1/09, Създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство, EU:C:2011:123  | Opinion 1/09, Creation of a Unified Patent Litigation System, EU:C:2011:123
ПРИЛОЖЕНИЕ IIANNEX II
Цитирани инструменти от действащото законодателство на ЕСCurrent EU instruments cited
Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна („Директивата за местообитанията“) (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7);Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora (‘the Habitats Directive’) (OJ L 206, 22.7.1992, p. 7).
Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници („Директивата за нитратите“) (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1);Council Directive 91/676/EEC of 12 December 1991 concerning the protection of waters against pollution caused by nitrates from agricultural sources (‘the Nitrates Directive’) (OJ L 375, 31.12.1991, p. 1).
Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки („Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки“) (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10);European Parliament and Council Directive 94/62/EC of 20 December 1994 on packaging and packaging waste (‘the Packaging Waste Directive’) (OJ L 365, 31.12.1994, p. 10).
Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека („Директивата за питейната вода“) (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32). Тя заменя Директива 80/778/ЕИО;Council Directive 98/83/EC of 3 November 1998 on the quality of water intended for human consumption (‘the Drinking Water Directive’) (OJ L 330, 5.12.1998, p. 32). This replaces Directive 80/778/EEC.
Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой („Регламентът за озона“) (ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1). Той заменя Регламент (ЕО) № 3093/94;Regulation (EC) No 2037/2000 of the European Parliament and of the Council of 29 June 2000 on substances that deplete the ozone layer (‘the Ozone Regulation’) (OJ L 244, 29.9.2000, p. 1). This replaces Regulation (EC) No 3093/94.
Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите („Рамковата директива за водите“) (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1);Directive 2000/60/EC of the European Parliament and of the Council of 23 October 2000 establishing a framework for Community action in the field of water policy (‘the Water Framework Directive’) (OJ L 327, 22.12.2000, p. 1).
Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда („Директивата за стратегическата екологична оценка“ или „Директивата за СЕО“) (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30);Directive 2001/42/EC of the European Parliament and of the Council of 27 June 2001 on the assessment of the effects of certain plans and programmes on the environment (‘the Strategic Environmental Assesment’ or ‘SEA Directive’) (OJ L 197, 21.7.2001 p. 30).
Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета („Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда“) (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26);Directive 2003/4/EC of the European Parliament and of the Council of 28 January 2003 on public access to environmental information and repealing Council Directive 90/313/EEC (‘the Access to Environmental Information Directive’) (OJ L 41, 14.2.2003, p. 26).
Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда, и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета („Директивата за участието на обществеността“) (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17);Directive 2003/35/EC of the European Parliament and of the Council of 26 May 2003 providing for public participation in respect of the drawing up of certain plans and programmes relating to the environment and amending with regard to public participation and access to justice Council Directives 85/337/EEC and 96/61/EC (‘the Public Participation Directive’) (OJ L 156, 25.6.2003, p. 17).
Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети („Директивата за екологичната отговорност“) (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56);Directive 2004/35/EC of the European Parliament and of the Council of 21 April 2004 on environmental liability with regard to the prevention and remedying of environmental damage (‘the Environmental Liability Directive’) (OJ L 143, 30.4.2004, p. 56).
Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1);Council Decision of 17 February 2005 on the conclusion, on behalf of the European Community, of the Convention on access to information, public participation in decision-making and access to justice in environmental matters (2005/370/EC) (OJ L 124, 17.5.2005, p. 1).
Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността („Регламентът за Орхуската конвенция“) (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13);Regulation (EC) No 1367/2006 of the European Parliament and of the Council of 6 September 2006 on the application of the provisions of the Aarhus Convention on Access to Information, Public Participation in Decision-making and Access to Justice in Environmental Matters to Community institutions and bodies (‘the Aarhus Regulation’) (OJ L 264, 25.9.2006, p. 13).
Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО („Директивата за водите за къпане“) (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37);Directive 2006/7/EC of the European Parliament and of the Council of 15 February 2006 concerning the management of bathing water quality and repealing Directive 76/160/EEC (‘the Bathing Water Directive’) (OJ L 64, 4.3.2006, p. 37).
Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО („Директивата за минните отпадъци“), (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15);Directive 2006/21/EC of the European Parliament and of the Council of 15 March 2006 on the management of waste from extractive industries and amending Directive 2004/35/EC (‘the Mining Waste Directive’) (OJ L 102, 11.4.2006, p. 15).
Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) („Директивата INSPIRE“) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1);Directive 2007/2/EC of the European Parliament and of the Council of 14 March 2007 establishing an Infrastructure for Spatial Information in the European Community (INSPIRE) (‘the INSPIRE Directive’) (OJ L 108, 25.4.2007, p. 1).
Разяснения относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 17);Explanations relating to the Charter of Fundamental Rights (OJ C 303, 14.12.2007, p. 17).
Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа („Директивата относно качеството на атмосферния въздух“) (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1);Directive 2008/50/EC of the European Parliament and of the Council of 21 May 2008 on ambient air quality and cleaner air for Europe (‘the Air Quality Directive’) (OJ L 152, 11.6.2008, p. 1).
Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви („Рамковата директива за отпадъците“) (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3);Directive 2008/98/EC of the European Parliament and of the Council of 19 November 2008 on waste and repealing certain Directives (‘the Waste Framework Directive’) (OJ L 312, 22.11.2008, p. 3).
Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици („Директивата за дивите птици“) (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7);Directive 2009/147/EC of the European Parliament and of the Council of 30 November 2009 on the conservation of wild birds (‘the Wild Birds Directive’) (OJ L 20, 26.1.2010, p. 7).
Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) („Директива относно емисиите от промишлеността“) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17);Directive 2010/75/EU of the European Parliament and of the Council of 24 November 2010 on industrial emissions (integrated pollution prevention and control) (‘the Industrial Emissions Directive’) (OJ L 334, 17.12.2010, p. 17).
Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда („Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда“) (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1). Тя заменя Директива 85/337/ЕИО;Directive 2011/92/EU of the European Parliament and of the Council of 13 December 2011 on the assessment of the effects of certain public and private projects on the environment (‘the Environmental Impact Assessment Directive’) (OJ L 26, 28.1.2012, p. 1); this replaces Directive 85/337/EEC.
Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета („Директивата Севезо III“ или „Директивата относно контрола на опасностите от големи аварии“) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1);Directive 2012/18/EU of the European Parliament and of the Council of 4 July 2012 on the control of major-accident hazards involving dangerous substances, amending and subsequently repealing Council Directive 96/82/EC (‘the Seveso III’ or ‘Major-Accident Hazards Directive’) (OJ L 197, 24.7.2012, p. 1).
Препоръка 2013/396/ЕС на Комисията от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз („Препоръката на Комисията относно колективните искове“) (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60);Commission Recommendation of 11 June 2013 on common principles for injunctive and compensatory collective redress mechanisms in the Member States concerning violations of rights granted under Union Law (2013/396/EU) (‘the Commission Collective Redress Recommendation’) (OJ L 201, 26.7.2013, p. 60).
Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО („Директивата относно националните тавани за емисии“ или „Директивата за НТЕ“) (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).Directive (EU) 2016/2284 of the European Parliament and of the Council of 14 December 2016 on the reduction of the national emissions of certain atmospheric pollutants, amending Directive 2003/35/EC and repealing Directive 2001/81/EC (‘the National Emissions Ceiling’ or ‘NEC Directive’) (OJ L 344, 17.12.2016, p. 1).