Дело C-245/09

Omalet NV

срещу

Rijksdienst voor Sociale Zekerheid

(Преюдициално запитване, отправено от Аrbeidshof te Brussel)

„Свободно предоставяне на услуги — Член 49 ЕО — Изпълнител, установен в държава членка — Възлагане на дейност на съдоговорители, установени в същата държава членка — Изцяло вътрешно положение — Недопустимост на преюдициалното запитване“

Резюме на решението

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на разпоредби на правото на Съюза, които са явно неприложими в спора по главното производство

(членове 49 ЕО и 267 ДФЕС)

Компетентността на Съда е изключена, когато е явно, че разпоредбата на правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не може да намери приложение. Така Съдът няма компетентност да даде отговор на преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното предоставяне на услуги в рамките на спор, чиито елементи са изцяло в рамките само на една държава членка, какъвто е спорът между главен изпълнител и подизпълнител, когато и двамата са установени в същата държава членка и всички факти по спора са настъпили на територията на тази държава.

(вж. точки 10, 11 и 13)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

22 декември 2010 година(*)

„Свободно предоставяне на услуги — Член 49 ЕО — Изпълнител, установен в държава членка — Възлагане на дейност на съдоговорители, установени в същата държава членка — Изцяло вътрешно положение — Недопустимост на преюдициалното запитване“

По дело C‑245/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от arbeidshof te Brussel (Белгия) с акт от 25 юни 2009 г., постъпил в Съда на 6 юли 2009 г., в рамките на производство по дело

Omalet NV

срещу

Rijksdienst voor Sociale Zekerheid,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г‑н J.-J. Kasel, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits (докладчик) и г‑жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г-н Y. Bot,

секретар: г-жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 октомври 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Omalet NV, от адв. D. Van Der Mosen и адв. H. Van de Cauter, advocaten,

–        за Rijksdienst voor Sociale Zekerheid, от адв. P. Derveaux, advocaat,

–        за белгийското правителство, от г-жа L. Van den Broeck и г‑жа C. Pochet, в качеството на представители,

–        за датското правителство, от г-жа V. Pasternak Jørgensen, както и от г‑н R. Holdgaard и г‑н C. Vang, в качеството на представители,

–        за германското правителство, от г-н M. Lumma и г‑н J. Möller, в качеството на представители,

–        за австрийското правителство, от г-н E. Riedl, в качеството на представител,

–        за финландското правителство, от г‑жа A. Guimaraes-Purokoski, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа H. Walker, в качеството на представител, подпомагана от г‑н T. de la Mare, barrister,

–        за норвежкото правителство, от г-н Ø. Andersen и г‑н K. B. Moen, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г-н M. van Beek и г‑н V. Kreuschitz, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до прилагането и тълкуването на член 49 ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Omalet NV (наричано по-нататък „Omalet“) и Rijksdienst voor Sociale Zekerheid (Национална служба за социално осигуряване, наричана по-нататък „Rijksdienst“), от една страна, относно солидарната отговорност на Omalet, в качеството му на главен изпълнител, за част от дълговете на нерегистрирано дружество подизпълнител, установено в Белгия, както и, от друга страна, относно задължението на Omalet да направи удръжка върху плащанията, извършени в полза на посочения подизпълнител.

 Правна уредба

3        Текстът на член 30 bis от Закона от 27 юни 1969 г. за ревизия на Декрет-закон от 28 декември 1944 г. за социалното осигуряване на работниците, в редакцията му, която е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 1969 г.“), е следният:

„[…]

§ 3.      Възложителят, който възлага посочените в § 1 строителни дейности на нерегистриран към момента на сключване на споразумението изпълнител, е солидарно отговорен за изплащането на дълговете на дружеството съдоговорител.

Изпълнителят, който възлага посочените в § 1 строителни дейности на нерегистриран към момента на сключване на споразумението подизпълнител, е солидарно отговорен за изплащането на дълговете на дружеството съдоговорител.

[…]

Солидарната отговорност е ограничена до 50 % от общата цена на възложените на нерегистрирания изпълнител или подизпълнител строителни дейности, без да се включва данъкът върху добавената стойност.

[…]

§ 4.      Възложителят, който заплати цялата или част от цената на посочените в § 1 строителни дейности на нерегистриран към момента на плащането изпълнител, е длъжен към този момент да направи удръжка и да внесе [в Rijksdienst] 15 % от дължимата от него сума, без да се включва данъкът върху добавената стойност, по реда и условията, определени от краля.

Изпълнителят, който заплати цялата или част от цената на посочените в § 1 строителни дейности на подизпълнител, е длъжен към момента на плащането да направи удръжка и да внесе [в Rijksdienst] 35 % от дължимата от него сума, без да се включва данъкът върху добавената стойност, по реда и условията, определени от краля.

Изпълнителят обаче се освобождава от посоченото в предходната алинея задължение да направи удръжка и внасяне, ако при условия, които ще бъдат определени от краля, към момента на плащането подизпълнителят няма дълг към [Rijksdienst] или към Фонд за социално подпомагане, или за дължимите суми са му предоставени срокове за плащане, без да е проведено съдебно производство или вследствие на съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, доказал е, че стриктно спазва определените му срокове, и е регистриран като изпълнител. За тази цел [Rijksdienst] създава обществено достъпна база данни, която има доказателствена сила с оглед на прилагането на тази алинея.

Когато изпълнителят е работодател, който не е установен в Белгия, няма дългове в Белгия в качеството му на дружество и работниците му притежават валидни удостоверения за командироване, посочената в настоящия параграф удръжка не се прилага към дължимото спрямо него плащане“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

4        В качеството си на строителен предприемач Omalet възлага строителни дейности на подизпълнител, който е установен, но не е регистриран в Белгия. Този подизпълнител издава две фактури, първата на 2 април 2003 г. за сума от 4 136,10 EUR, а втората на 29 април 2003 г. за сума от 4 493,69 EUR. По двете фактури е извършено плащане.

5        Посоченият подизпълнител, който е обявен в несъстоятелност на 25 септември 2003 г., е имал към тази дата дълг спрямо Rijksdienst в размер на 57 593,87 EUR. На основание член 30 bis, параграф 3 от Закона от 1969 г. Rijksdienst е поискала от Omalet да заплати сумата от 4 314,90 EUR, тъй като последното носи солидарна отговорност за дълга на същото дружество подизпълнител, ограничен до 50 % от общата сума за извършените строителни дейности. На основание член 30 bis, параграф 4 от този закон от Omalet е поискано да заплати допълнително сумата от 6 040,85 EUR, поради факта че не е направило предвидената в този член удръжка.

6        Тъй като не е постигнато извънсъдебно споразумение, на 25 април 2007 г. Rijksdienst предявява иск срещу Omalet пред arbeidsrechtbank te Brussel (Районен трудов съд, Брюксел). С решение от 25 април 2008 г. тази юрисдикция приема, че искът на Rijksdienst е основателен, и осъжда Omalet да заплати сума от 10 355,75 EUR, заедно със законната лихва за забава, считано от 1 февруари 2006 г., включително след предявяването на иска.

7        На 23 май 2008 г. Omalet подава жалба срещу това съдебно решение пред arbeidshof te Brussel (Окръжен трудов съд, Брюксел) като по-конкретно се позовава на несъвместимостта на член 30 bis от Закона от 1969 г. с членове 49 ЕО и 50 ЕО.

8        При тези обстоятелства arbeidshof te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли националният съд да приложи член 49 ЕО към правен спор между [Rijksdienst] и главен изпълнител, установен в Белгия, когато съгласно член 30 bis, параграф 3 от [Закона от 1969 г.] (в редакцията на този член, приложима преди изменението му с член 55 от Рамковия закон от 27 април 2007 г.) е поискано този главен изпълнител да бъде осъден да понесе солидарна отговорност за част от дълговете на нерегистрирано дружество подизпълнител, установено в Белгия, или когато осъждането на главния изпълнител е поискано, тъй като не е изпълнил предвиденото в член 30, параграф 4 от [Закона от 1969 г.] задължение да направи удръжка?

2)      При условията на евентуалност, допуска ли член 49 ЕО правна уредба като съдържащата се в член 30 bis, параграфи 3 и 4 от [Закона от 1969 г.] (в редакцията на този член, приложима преди изменението му с член 55 от Рамковия закон от 27 април 2007 г.)?“.

 Относно компетентността на Съда

9        В началото следва да се приеме, че преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредбите на Договора за ЕО, свързани със свободното предоставяне на услуги, в положение, в което, както впрочем посочва самата запитваща юрисдикция, всички елементи на спора по главното производство са в рамките само на една държава членка.

10      При това положение Съдът следва да провери своята собствена компетентност, за да се произнесе по тълкуването на посочените разпоредби (вж. в този смисъл Решение от 31 януари 2008 г. по дело Centro Europa 7, C‑380/05, Сборник, стр. I‑349, точка 64 и Решение от 11 март 2010 г. по дело Attanasio Group, C‑384/08, все още непубликувано в Сборника, точка 22).

11      В това отношение следва да се напомни, че Съдът изключва собствената си компетентност, когато е явно, че разпоредбата на правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не може да намери приложение (Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Woningstichting Sint Servatius, C‑567/07, Сборник, стр. I‑9021, точка 43).

12      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги не са приложими към дейности, чиито релевантни елементи изцяло са в рамките само на една държава членка (вж. по-специално Решение от 9 септември 1999 г. по дело RI.SAN., C‑108/98, Recueil, стр. I‑5219, точка 23 и Решение от 21 октомври 1999 г. по дело Jägerskiöld, C‑97/98, Recueil, стр. I‑7319, точка 42).

13      Впрочем от представената пред Съда преписка е видно, че в случая всички елементи на спора по главното производство действително са в рамките само на една държава членка, тъй като и главният изпълнител, и подизпълнителят са установени в Белгия и всички факти са настъпили на територията на тази държава членка.

14      При това положение е явно, че спорът по главното производство не съдържа нито един от свързващите елементи, предвидени в член 49 ЕО, така че тази разпоредба не е приложима.

15      Безспорно от практиката на Съда е видно, че дори при подобно изцяло вътрешно положение отговорът му може все пак да бъде полезен на запитващата юрисдикция, по-специално в хипотезата, в която националното право изисква тя да даде възможност на гражданин на дадена държава членка да се ползва от същите права, които гражданин на друга държава членка, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на правото на Съюза (вж. по-специално Решение от 5 декември 2000 г. по дело Guimont, C‑448/98, Recueil, стр. I‑10663, точка 23, Решение от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C‑451/03, Recueil, стр. I‑2941, точка 29, Решение от 5 декември 2006 г. по дело Cipolla и др., C‑94/04 и C‑202/04, Recueil, стр. I‑11421, точка 30, както и Решение от 1 юни 2010 г. по дело Blanco Pérez и Chao Gómez, C‑570/07 и C‑571/07, все още непубликувано в Сборника, точка 36).

16      Настоящият случай обаче не е такъв. Всъщност в акта си за преюдициално запитване самата запитваща юрисдикция цитира решение на Grondwettelijk Hof (Конституционен съд), в което този съд приема, че член 49 ЕО не се прилага, когато висящото пред юрисдикцията дело попада изцяло в рамките на вътрешния правен ред. Изправен пред въпроса дали член 30 bis, параграф 1 от Закона от 1969 г. противоречи на прогласените в белгийската конституция принципи на равенство и на недопускане на дискриминация, тъй като този член предвижда различно третиране на установените в Белгия възложители, които възлагат строителни дейности на нерегистриран в Белгия чуждестранен съдоговорител и които могат да се позоват на членове 49 ЕО и 50 ЕО, от една страна, и тези, които възлагат подобни дейности на установен в Белгия доставчик на услуги и които не могат да се позоват на споменатите членове, от друга страна, посоченият съд приема, че не следва да се сравняват положения, попадащи единствено в рамките на вътрешния правен ред, с тези, които са уредени от правния ред на Съюза.

17      Следователно от акта за преюдициалното запитване не е видно при обстоятелства като тези в спора по главното производство запитващата юрисдикция да носи задължението да даде възможност на установените в Белгия предприятия да се ползват от същите права, които предприятия, установени в друга държава членка и намиращи се в същото положение, биха могли да получат въз основа на правото на Съюза.

18      От това следва, че при обстоятелства като тези в спора по главното производство, чиито елементи изцяло са в рамките само на съответната държава членка, Съдът няма компетентност да даде отговор на поставените от arbeidshof te Brussel въпроси.

19      Ето защо трябва да се приеме, че отправеното от arbeidshof te Brussel преюдициално запитване е недопустимо.

 По съдебните разноски

20      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Преюдициалното запитване, отправено от arbeidshof te Brussel (Белгия) с акт от 25 юни 2009 г., е недопустимо.

Подписи

---

* Език на производството: нидерландски.