РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от

относно позицията на Общността, която да бъде заета по отношение на решението на Съвместния комитет ЕС—Швейцария за определяне като автентично на български и на румънски език на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 300, параграф 2, втора алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)	Общността и нейните държави-членки сключиха с Конфедерация Швейцария Споразумение относно свободното движение на хора (1) (наричано по-нататък „Споразумението“), което влезе в сила на 1 юни 2002 г.

(2)	С протокол към Споразумението, подписан на 27 май 2008 г. (2), България и Румъния станаха договарящи страни по Споразумението вследствие на присъединяването си към Европейския съюз.

(3)	Член 9, параграф 2 от посочения протокол предвижда, че Съвместният комитет, създаден със Споразумението, одобрява автентичните текстове на Споразумението на български и на румънски език.

(4)	Уместно е да се изчака създаването на консолидирана версия на приложения II и III към Споразумението преди определянето им като автентични на тези езици,

РЕШИ:

Член 1

Позицията, която трябва да бъде приета от Общността в рамките на Съвместния комитет относно решение, което ще бъде прието от Съвместния комитет, за определянето като автентично на български и румънски език на Споразумението, включително Заключителния акт към него (3), и на Протокола във връзка с участието на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз от 26 октомври 2004 г. (4), се основава на проекта за решение на Съвместния комитет ЕС—Швейцария, приложен към настоящото решение.

Член 2

Решението на Съвместния комитет се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора

КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ,

от една страна, и

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ИРЛАНДИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

от друга страна,

наричани по-долу „договарящите страни“,

убедени, че свободното движение на хора между териториите на договарящите страни е ключов фактор за хармоничното развитие на техните отношения,

решени да постигнат свободното движение на хора въз основа на правилата, прилагани в Европейската общност,

решиха да сключат настоящото споразумение:

I.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел

Целта на настоящото споразумение, в полза на гражданите на държавите-членки на Европейската общност и на Швейцария, е:

а)	да предостави право на влизане, пребиваване, достъп до работа като заети лица, на установяване на основата на самостоятелна заетост и право на престой на територията на договарящите страни;

б)	да улесни предоставянето на услуги на територията на договарящите страни, и по-специално да либерализира предоставянето на краткосрочни услуги;

в)	да предостави право на влизане и право на пребиваване на територията на договарящите страни на лица, които не упражняват икономическа дейност в приемащата държава;

г)	да предостави същите условия на живот, заетост и труд като тези, предоставени на местните граждани.

Член 2

Недискриминация

Спрямо граждани на договаряща страна, които пребивават на законно основание на територията на друга договаряща страна, при прилагане на разпоредбите на приложения I, II и III към настоящото споразумение и в съответствие с тези разпоредби не се допуска дискриминация, основана на тяхното гражданство.

Член 3

Право на влизане

Правото на влизане на граждани на договаряща страна на територията на друга договаряща страна се гарантира в съответствие с разпоредбите, залегнали в приложение I.

Член 4

Право на пребиваване и на достъп до икономическа дейност

Гарантира се правото на пребиваване и на достъп до икономическа дейност, освен ако не е предвидено друго в член 10, и в съответствие с разпоредбите на приложение I.

Член 5

Лица, които предлагат услуги

1.   Без да се засягат други специфични споразумения между договарящите страни, особено по отношение на предоставянето на услуги (включително и Споразумението по някои аспекти на държавните поръчки, доколкото то обхваща предоставянето на услуги) лицата, които предлагат услуги, включително и предприятия съгласно разпоредбите на приложение I, имат право да предоставят услуга на територията на другата договаряща страна за срок, непревишаващ 90 дни ефективна трудова заетост за една календарна година.

2.   Лицата, които предоставят услуги, се ползват с право на влизане и на пребиваване на територията на другата договаряща страна:

а)	когато имат право да предоставят услуга съгласно параграф 1 или по силата на разпоредбите на споразумение, посочено в параграф 1;

б)	или, ако определените в буква a) условия не са изпълнени, когато са получили разрешение да предоставят услуга от компетентните органи на съответната договаряща страна.

3.   Граждани на държава-членка на Европейската общност или на Швейцария, които влизат на територията на договаряща страна единствено за да получат услуги, се ползват с право на влизане и на пребиваване.

4.   Правата, посочени в настоящия член, са гарантирани в съответствие с разпоредбите, предвидени в приложения I, II и III. Не се допуска позоваване на количествените ограничения по член 10 по отношение на лицата, посочени в настоящия член.

Член 6

Право на пребиваване на лица, които не упражняват икономическа дейност

Гарантира се правото на пребиваване на територията на договаряща страна на лица, които не упражняват икономическа дейност съгласно разпоредбите на приложение I, отнасящи се до икономически неактивните лица.

Член 7

Други права

Договарящите страни предоставят, в съответствие с приложение I, следните права, свързани със свободното движение на хора:

а)	право на третиране на равни начала с местните граждани по отношение на достъпа до и упражняването на икономическа дейност и условията на живот, заетост и труд;

б)	право на професионална и географска мобилност, която позволява на гражданите на договарящите страни да се придвижват свободно в пределите на територията на приемащата държава и да упражняват избраната от тях професия;

в)	право на престой на територията на договаряща страна след приключването на икономическа дейност;

г)	право на пребиваване на членове на семейството, независимо от тяхната националност;

д)	право на членове на семейството да упражняват икономическа дейност, независимо от тяхната националност;

е)	право на придобиване на недвижима собственост, доколкото това е свързано с упражняване на правата, предоставени по силата на настоящото споразумение;

ж)

по време на преходния период, след приключване на икономическа дейност или на период на пребиваване на територията на договаряща страна, право на завръщане в нея с цел упражняване на икономическа дейност и правото разрешение за временно пребиваване да се преобразува в разрешение за постоянно пребиваване;

Член 8

Координация на системите за социална сигурност

В съответствие с приложение II, договарящите страни предвиждат мерки за координация на системите за социална сигурност, по-специално с цел:

а)	осигуряване на равно третиране;

б)	определяне на приложимото законодателство;

в)	сумиране, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетения и на тяхното изчисляване, на всички осигурителни периоди, които се вземат предвид от националното законодателство на съответните държави;

г)	изплащане на обезщетения на лица, пребиваващи на територията на договарящите страни;

д)	насърчаване на административната взаимопомощ и сътрудничество между органите и институциите.

Член 9

Дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация

С цел улесняване на гражданите на държавите-членки на Европейската общност и на Швейцария при получаване на достъп до дейности като заети и самостоятелно заети лица и при упражняването на тези дейности и предоставянето на услуги, договарящите страни предприемат необходимите мерки съгласно приложение III, с оглед взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация и съгласуването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на договарящите страни относно достъпа до и упражняването на дейности като заети и самостоятелно заети лица и предоставянето на услуги.

II.   ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Преходни разпоредби и развитие на споразумението

1.   В продължение на пет години след влизането в сила на споразумението Швейцария може да поддържа количествени ограничения по отношение на достъпа до икономическа дейност за следните две категории пребиваване: пребиваване за срок, по-дълъг от четири месеца и по-кратък от една година, и пребиваване за срок, равен на или превишаващ една година. Не се допускат никакви ограничения на пребиваване за срок по-малък от четири месеца.

От началото на шестата година ще бъдат премахнати всички количествени ограничения, приложими за граждани на държавите-членки на Европейската общност.

2.   За максимален срок от две години договарящите страни могат да запазят контрола върху приоритета на работници, интегрирани в редовния пазар на труда, и заплащането и условията на труд, приложими по отношение на граждани на другата договаряща страна, включително за лицата, предоставящи услуги, посочени в член 5. Преди края на първата година съвместният комитет разглежда въпроса дали тези ограничения да бъдат запазени. Той може да съкрати максималния срок от две години.

Контролът върху приоритета на работниците, интегрирани в редовния пазар на труда, не се прилага за доставчиците на услуги, либерализирани със специално споразумение между договарящите страни относно предоставянето на услуги (включително споразумението по някои аспекти на държавните поръчки, доколкото то обхваща предоставянето на услуги).

3.   С влизането в сила на настоящото споразумение и до края на петата година, всяка година Швейцария запазва, в рамките на общите си квоти за заети и самостоятелно заети лица от Европейската общност, най-малко 15 000 нови разрешения за пребиваване със срок на валидност, равен на или превишаващ една година, и 115 500 разрешения със срок на валидност, по-дълъг от четири месеца и по-кратък от една година.

4.   Независимо от разпоредбите на параграф 3, договарящите страни се споразумяха за следното: ако след пет години и до 12 години след влизането в сила на настоящото споразумение броят на нови разрешения за пребиваване, в която и да е от категориите, посочени в параграф 1, издадени на заети или самостоятелно заети лица от Европейската общност, за дадена година надмине средната стойност за трите предходни години с повече от 10 %, за следващата година Швейцария може едностранно да намали броя на новите разрешения за дадената категория заети и самостоятелно заети лица от Европейската общност до средната стойност за трите предходни години плюс 5 %. Следващата година броят може да бъде ограничен до същото ниво.

Независимо от разпоредбите на предходната алинея, броят на новите разрешения за пребиваване, издадени на заети и самостоятелно заети лица от Европейската общност, не може да бъде ограничен до по-малко от 15 000 годишно, със срок на валидност, равен на или превишаващ една година, и 115 500 годишно, със срок на валидност, по-дълъг от четири месеца и по-кратък от една година.

5.   Преходните разпоредби на параграфи 1—4, и по-специално тези на параграф 2, относно приоритета на работници, интегрирани в редовния пазар на труда и контрола върху заплащането и условията на труд, не се прилагат за заети и самостоятелно заети лица, които към момента на влизане в сила на настоящото споразумение имат разрешение да упражняват икономическа дейност на територията на договарящите страни. Такива лица по-специално се ползват с професионална и географска мобилност. Притежателите на разрешения за пребиваване със срок на валидност по-малко от една година имат право на подновяване на техните разрешения; изчерпването на количествените ограничения не им е противопоставимо. Притежателите на разрешителни за пребиваване със срок на валидност, равен на или превишаващ една година, автоматично получават право на продължаване на техните разрешения. По тази причина такива заети и самостоятелно заети лица се ползват от правото на свободно придвижване, предоставено на установили се лица по силата на основните разпоредби на настоящото споразумение, и по-конкретно на член 7 от него, от влизането в сила на споразумението.

6.   Швейцария редовно и своевременно препраща до съвместния комитет всякакви полезни статистически данни и информация, включително за мерките за прилагане на параграф 2. Една договаряща страна може да поиска преразглеждане на ситуацията в рамките на съвместния комитет.

7.   Никакви количествени ограничения не могат да се прилагат спрямо погранични работници.

8.   Преходните разпоредби относно социалната сигурност и ретроцесията на осигурителни вноски за безработица са уредени в протокола към приложение II.

Член 11

Разглеждане на жалби

1.   Обхванатите от настоящото споразумение лица имат право на обжалване пред компетентните органи във връзка с прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение.

2.   Жалбите трябва да се разглеждат в разумен срок.

3.   Обхванати от настоящото споразумение лица имат възможността да обжалват пред компетентния национален съдебен орган във връзка с решения по жалби или във връзка с липсата на решение в рамките на разумен срок.

Член 12

По-благоприятни разпоредби

Настоящото споразумение не изключва възможността за по-благоприятни национални разпоредби, които могат да съществуват както за гражданите на договарящите страни, така и за членовете на техните семейства.

Член 13

Клауза за възпиране

Договарящите страни се ангажират да не приемат никакви допълнителни ограничителни мерки по отношение на гражданите на другата страна в областите, обхванати от настоящото споразумение.

Член 14

Съвместен комитет

1.   С настоящото се създава съвместен комитет, съставен от представители на договарящите страни. Той е отговорен за управлението и правилното прилагане на споразумението. За тази цел той изготвя препоръки. Той взима решения в случаите, предвидени в споразумението. Съвместният комитет взима своите решения по взаимно съгласие.

2.   В случай на сериозни икономически или социални затруднения, съвместният комитет се събира по искане на която и да е от договарящите страни, за да разгледа подходящи мерки за справяне със ситуацията. Съвместният комитет може да реши какви мерки да предприеме в рамките на 60 дни от датата на искането. Този срок може да бъде удължен от съвместния комитет. Обхватът и времетраенето на тези мерки не следва да надхвърлят стриктно необходимото за справяне със ситуацията. При подбора на мерките се отдава предпочитание на онези от тях, които в най-малка степен смущават действието на настоящото споразумение.

3.   За целите на правилното прилагане на споразумението, договарящите страни редовно обменят информация и, по искане на една от тях, провеждат консултации помежду си в рамките на съвместния комитет.

4.   Съвместният комитет заседава както и когато е необходимо и най-малко веднъж годишно. Всяка страна може да поиска свикването на заседание. Съвместният комитет се събира в рамките на 15 дни от искането по параграф 2.

5.   Съвместният комитет изготвя свой процедурен правилник, който съдържа, inter alia, разпоредби относно свикването на заседания, назначаването на председателя и мандата на председателя.

6.   Съвместният комитет може да взима решения за създаване на работни или експертни групи, които да го подпомагат при изпълнение на неговите задължения.

Член 15

Приложения и протоколи

Приложенията и протоколите към настоящото споразумение представляват неразделна част от него. Заключителният акт съдържа декларациите.

Член 16

Позоваване на общностното право

1.   За постигане на целите на настоящото споразумение договарящите страни предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че в отношенията между тях се прилагат права и задължения, равностойни на съдържащите се в правните актове на Европейската общност, на които се прави позоваване.

2.   Доколкото прилагането на настоящото споразумение включва понятия от общностното право, взема се предвид приложимата съдебна практика на Съда на Европейските общности, предшестваща датата на неговото подписване. Последвалата подписването на настоящото споразумение съдебна практика се предоставя на вниманието на Швейцария. За да се гарантира правилното функциониране на споразумението, съвместният комитет, по искане на която и да е от договарящите страни, определя последиците от тази съдебна практика.

Член 17

Промяна на законодателството

1.   Веднага щом договаряща страна започне процес по приемане на проект за изменение на вътрешното си законодателство или веднага щом настъпи промяна в съдебната практика на органите, срещу решенията на които не съществува вътрешноправно средство за защита по съдебен път в област, уредена с настоящото споразумение, тази страна уведомява другата договаряща страна чрез съвместния комитет.

2.   В рамките на съвместния комитет се провежда обмен на мнения относно евентуалните последствия от това изменение за правилното функциониране на споразумението.

Член 18

Ако някоя от договарящите страни желае да бъде преразгледано настоящото споразумение, тя отправя предложение за тази цел към съвместния комитет. Измененията на настоящото споразумение влизат в сила след приключване на съответните вътрешни процедури, с изключение на измененията на приложения II и III, които се приемат с решение на съвместния комитет и могат да влязат в сила веднага след това решение.

Член 19

Уреждане на спорове

1.   Договарящите страни могат да отнасят до съвместния комитет въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на настоящото споразумение.

2.   Съвместният комитет може да разреши спора. Съвместният комитет получава цялата необходима информация, която може да бъде от полза за задълбочено проучване на ситуацията с оглед намиране на приемливо решение. За тази цел съвместният комитет разглежда всички възможни варианти за запазване на доброто функциониране на настоящото споразумение.

Член 20

Връзка с двустранните споразумения за социална сигурност

Освен ако не е предвидено друго в приложение II, двустранните споразумения за социална сигурност между Швейцария и държавите-членки на Европейската общност преустановяват действието си с влизането в сила на настоящото споразумение, доколкото последното урежда същата материя.

Член 21

Връзка с двустранните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане

1.   Разпоредбите на двустранните споразумения между Швейцария и държавите-членки на Европейската общност за избягване на двойното данъчно облагане остават незасегнати от разпоредбите на настоящото споразумение. По-специално, разпоредбите на настоящото споразумение не засягат определението за „погранични работници“ в споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане.

2.   Нито една от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува по начин, който би попречил на договарящите страни при прилагането на съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство да правят разлика между данъкоплатците, чието положение не е съпоставимо, особено що се отнася до тяхното местопребиваване.

3.   Нито една от разпоредбите на настоящото споразумение не е пречка за договарящите страни да приемат или прилагат мерки за осигуряване на налагането, плащането и ефективното възстановяване на данъци или за да се избегне укриването на данъци по силата на националното им данъчно законодателство или на споразумения, целящи избягването на двойното данъчно облагане между Швейцария, от една страна, и една или повече държави-членки на Европейската общност, от друга страна, или по силата на други данъчни спогодби.

Член 22

Връзка с двустранни споразумения по други въпроси, различни от социалната сигурност и избягването на двойното данъчно облагане

1.   Независимо от разпоредбите на членове 20 и 21, настоящото споразумение не засяга споразуменията, обвързващи Швейцария, от една страна, и една или повече държави-членки на Европейската общност, от друга страна, отнасящи се до частни лица, икономически оператори, трансгранично сътрудничество или движение в местните погранични зони, доколкото те са съвместими с настоящото споразумение.

2.   В случай на несъвместимост между такива споразумения и настоящото споразумение, последното има предимство.

Член 23

Придобити права

В случай на прекратяване или неподновяване, правата, придобити от частни лица, няма да бъдат засегнати. Договарящите страни се споразумяват с общо съгласие какви действия да бъдат предприети във връзка с правата, които са в процес на придобиване.

Член 24

Териториален обхват

Настоящото споразумение се прилага, от една страна, спрямо територията на Швейцария, а от друга страна, спрямо териториите, в които е приложим Договорът за създаване на Европейската общност и в съответствие с условията, залегнали в този договор.

Член 25

Влизане в сила и срок на действие

1.   Настоящото споразумение подлежи на ратификация или одобрение от договарящите страни в съответствие с техните национални процедури. То влиза в сила на първия ден от втория месец след последната нотификация за депозиране на документите за ратификация или одобрение на всички седем споразумения, изброени по-долу, както следва:

—	Споразумение относно свободното движение на хора

—	Споразумение за въздушен транспорт

—	Споразумение за железопътен и шосеен транспорт на стоки и пътници

—	Споразумение за търговия със селскостопански продукти

—	Споразумение за взаимно признаване на оценката за съответствие

—	Споразумение по някои аспекти на държавните поръчки

—	Споразумение за научно и технологично сътрудничество.

2.   Настоящото споразумение се сключва за първоначален срок от седем години. То се подновява за неопределен срок, освен ако Европейската общност или Швейцария не уведомят другата договаряща страна за противното преди изтичане на първоначалния срок. В случай на такова уведомление се прилага параграф 4.

3.   Европейската общност или Швейцария могат да прекратят настоящото споразумение като уведомят другата страна за своето решение. В случай на такова уведомление се прилагат разпоредбите на параграф 4.

4.   Седемте споразумения, посочени в параграф 1, престават да се прилагат шест месеца след получаване на уведомлението за неподновяване по параграф 2, или за прекратяване по параграф 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА

I.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Влизане и излизане

1.   Договарящите страни позволяват на граждани на другите договарящи страни, на членове на техните семейства по смисъла на член 3 от настоящото приложение и на командировани лица по смисъла на член 17 от настоящото приложение, правото да влизат на тяхна територия само срещу представяне на валидна карта за самоличност или паспорт.

Не може да се изисква входна виза, нито да се предявява друго равностойно изискване, освен към членовете на семейството и командировани лица по смисъла на член 17 от настоящото приложение, които не са граждани на една от договарящите страни. Съответната договаряща страна предоставя на тези лица всякакви улеснения за получаване на необходимите им визи.

2.   Договарящите страни предоставят на граждани на договарящите страни, на членове на техните семейства по смисъла на член 3 от настоящото приложение и на командировани лица по смисъла на член 17 от настоящото приложение, правото да напускат тяхната територия само срещу представянето на валидна карта за самоличност или паспорт. Договарящите страни не могат да изискват изходна виза, нито да предявяват друго равностойно изискване към граждани на другите договарящи страни.

Договарящите страни, като действат в съответствие с националното си законодателство, издават, или подновяват, на тези граждани карта за самоличност или паспорт, в която/който изрично се посочва националността на притежателя.

Паспортът трябва да бъде валиден най-малко във всички договарящи страни и в страните, през които притежателят на паспорта трябва да премине, когато пътува между договарящите страни. Когато паспортът е единственият документ, с който притежателят му може да напусне на законно основание страната, срокът на неговата валидност не може да бъде по-малък от пет години.

Член 2

Пребиваване и икономическа дейност

1.   Без да се засягат разпоредбите за преходния период, определени в член 10 от настоящото споразумение и глава VII от настоящото приложение, граждани на една от договарящите страни имат правото да пребивават и да упражняват икономическа дейност на територията на другата договаряща страна съгласно процедурите, установени в глави II—IV. Това право се удостоверява чрез издаването на разрешение за пребиваване или на специално разрешение за лицата от пограничните зони.

Граждани на договаряща страна имат също право да посещават друга договаряща страна или да останат в нея след период на заетост, по-малък от една година, с цел търсене на работа и да пребивават там за разумен период от време, който може да е до шест месеца, за да могат да проучат възможностите за работа, отговаряща на техните професионални квалификации, и при нужда да предприемат необходимите постъпки за започване на работа. Търсещите работа лица имат право на територията на съответната договаряща страна да получават същото съдействие, каквото агенциите по заетостта в тази държава оказват на местните граждани. Тези лица могат да бъдат изключени от схемите за социална сигурност за срока на пребиваването си.

2.   Граждани на договарящите страни, неупражняващи икономическа дейност в приемащата държава, които не се ползват с право на пребиваване по силата на други разпоредби на настоящото споразумение, имат право на пребиваване, при условие че отговарят на предварителните условия, определени в глава V. Това право се удостоверява чрез издаването на разрешение за пребиваване.

3.   Разрешенията за пребиваване или специалните разрешения, предоставяни на граждани на договарящите страни, се издават и подновяват безплатно или срещу заплащане на сума, която не надвишава сумите и таксите, които се дължат за издаването на карти за самоличност на местни граждани. Договарящите страни предприемат необходимите мерки за опростяване, доколкото е възможно, на формалностите и процедурите за получаване на тези документи.

4.   Договарящите страни могат да изискат от граждани на другите договарящи страни да съобщават за присъствието си на тяхната територия.

Член 3

Членове на семейството

1.   Лице, което има право на пребиваване и е гражданин на договаряща страна, има право да се събере с членовете на своето семейство. Едно заето лице трябва да осигури за своето семейство жилище, което се счита за нормално според стандарта на местните заети лица в региона, в който е наето на работа, без тази разпоредба да поражда дискриминация между местните заети лица и заетите лица от другата договаряща страна.

2.   За членове на семейството, независимо от тяхната националност, се считат:

а)	съпруг/съпруга и техните роднини по низходяща линия, които са на възраст под 21 години или са на издръжка;

б)	неговите роднини по възходяща линия и роднините от страна на съпруга/та, които са на негова издръжка;

в)	в случай на студент — неговия/ата съпруг/а и техните деца на издръжка.

Договарящите страни улесняват приемането на всеки член на семейството, който не попада в обхвата на разпоредбите на букви a), б) и в) от настоящия параграф, ако това лице е на издръжка или живее в домакинството на гражданин на една от договарящите страни в страната, от която идва.

3.   При издаване на разрешение за пребиваване на членове на семейството на гражданин на договаряща страна, договарящите страни могат да изискват само изброените по-долу документи:

а)	документа, по силата на който те са влезли на тяхна територия;

б)	документ, издаден от компетентните органи в държавата на произход или държавата, от която идват, доказващ тяхната връзка;

в)	за лицата на издръжка — документ, издаден от компетентните органи на държавата на произход или на държавата, от която идват, удостоверяващ, че те са на издръжка на лицето, посочено в параграф 1, или че живеят в неговото домакинство в тази държава.

4.   Срокът на валидност на разрешение за пребиваване, издадено на член на семейството, е същият като срока на валидност на разрешението, което е издадено на лицето, на чиято издръжка е този член на семейството.

5.   Съпругът/ата и децата на негова издръжка или децата на възраст под 21 години на лице, имащо право на пребиваване, имат право да започнат икономическа дейност независимо от тяхната националност.

6.   Децата на гражданин на договаряща страна, независимо дали той упражнява или е упражнявал икономическа дейност на територията на другата договаряща страна, се допускат до общо образование и стажове и курсове за професионално обучение наравно с гражданите на приемащата държава, ако тези деца живеят на нейна територия.

Договарящите страни насърчават инициативи, предоставящи възможност на такива деца да посещават посочените по-горе курсове при най-добри условия.

Член 4

Право на престой

1.   Граждани на договаряща страна и членове на техните семейства имат право на престой на територията на другата договаряща страна след приключване на икономическата им дейност.

2.   В съответствие с член 16 от споразумението се прави препращане към Регламент (ЕИО) № 1251/70 (ОВ L 142, 1970 г., стр. 24) (8) и Директива 75/34/ЕИО (ОВ L 14, 1975 г., стр. 10) (8).

Член 5

Обществен ред

1.   Правата, предоставени по силата на разпоредбите на настоящото споразумение, могат да бъдат ограничени само чрез мерки, основани на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

2.   В съответствие с член 16 от настоящото споразумение се прави препращане към директиви 64/221/ЕИО (ОВ L 56, 4.4.1964 г., стр. 850/64) (8), 72/194/ЕИО (ОВ L 121, 26.5.1972 г., стр. 32) (8) и 75/35/ЕИО (ОВ L 14, 20.1.1975 г., стр. 14) (8).

II.   ЗАЕТИ ЛИЦА

Член 6

Правила относно пребиваването

1.   Заето лице, което е гражданин на договаряща страна (наричано по-долу „заетото лице“) и е наето на работа за срок от една година или повече от работодател в приемащата държава, получава разрешение за пребиваване със срок на валидност не по-малко от пет години от датата на издаването му. Разрешението се продължава автоматично за срок от най-малко пет години. При неговото продължаване за първи път срокът му на валидност може да бъде ограничен, но на не по-малко от една година в случаите, когато притежателят на разрешението е бил принудително безработен в продължение на повече от 12 последователни месеца.

2.   Заето лице, което е наето на работа от работодател в приемащата държава за срок, по-дълъг от три месеца, но по-кратък от една година, получава разрешение за пребиваване със същата продължителност, каквато има неговият договор.

Заето лице, което е наето на работа за срок до три месеца, не се нуждае от разрешение за пребиваване.

3.   При издаването на разрешения за пребиваване договарящите страни не могат да изискват от заето лице да представи и други, освен посочените по-долу документи:

а)	документа, по силата на който лицето е влязло на тяхна територия;

б)	договорно изявление от работодателя или писмено потвърждение за наемане.

4.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

5.   Прекъсвания на пребиваването за по-малко от шест последователни месеца, както и отсъствията с цел отбиване на военна служба, не засягат валидността на разрешението за пребиваване.

6.   Валидно разрешение за пребиваване не може да бъде отнето на заето лице единствено на основание, че то вече не работи поради временна нетрудоспособност вследствие на злополука или заболяване, или поради факта, че лицето е принудително безработно и това е удостоверено от компетентната служба по заетостта.

7.   Приключването на формалностите по получаване на разрешение за пребиваване не е пречка кандидатът веднага да започне работа съгласно сключения от него договор.

Член 7

Заети погранични работници

1.   Зает пограничен работник е гражданин на една договаряща страна, който пребивава на територията на договаряща страна и упражнява дейност като заето лице на територията на другата договарящата страна, като по правило се завръща в своето място на пребиваване всеки ден или поне веднъж седмично.

2.   Пограничните работници не се нуждаят от разрешение за пребиваване.

Компетентните органи на държавата на заетост въпреки това могат да издадат на пограничния работник специално разрешение за срок не по-малко от пет години или за срока на неговата заетост, когато той е повече от три месеца и по-малко от една година. Разрешението се продължава за най-малко пет години, при условие че пограничният работник представи доказателство, че действително упражнява икономическа дейност.

3.   Специалните разрешения са валидни за цялата територия на издаващата държава.

Член 8

Професионална и географска мобилност

1.   Заетите лица имат право на професионална и географска мобилност за цялата територия на приемащата държава.

2.   Професионалната мобилност включва промяна на работодател, на заетост или професия и промяна от статут на заето лице в статут на самостоятелно заето лице. Географската мобилност включва промяна на мястото на работа и на пребиваване.

Член 9

Равно третиране

1.   Заето лице, което е гражданин на договаряща страна, не може по причина на неговата националност да бъде третирано по различен начин на територията на другата договаряща страна в сравнение с местните заети лица по отношение на условията на наемане и условията на труд, особено по отношение на заплащане, уволнение или възстановяване на предишната работа, или наемане отново, в случай че остане без работа.

2.   Заето лице и членовете на неговото семейство по член 3 от настоящото приложение се ползват от същите данъчни облекчения и социални обезщетения като тези за местните заети лица и членовете на техните семейства.

3.   Лицето също така има право, на същата основа и при същите условия като тези за местните заети лица, на обучение в заведения за професионално обучение и в центрове за професионална преквалификация и професионална рехабилитация.

4.   Всяка клауза в колективно или индивидуално споразумение или във всякакви други колективни договорености относно достъп до заетост, наемане на работа, заплащане и други условия, свързани с наемане на работа и уволнение, е нищожна, доколкото предвижда или разрешава дискриминационни условия по отношение на чуждестранни заети лица, които са граждани на договарящите страни.

5.   Заето лице, което е гражданин на договаряща страна и е наето на работа на територията на другата договаряща страна, се ползва от равно третиране по отношение на членуване в профсъюзни организации и упражняване на профсъюзни права, включително право на глас и право на достъп до изпълнителни или управленски длъжности в рамките на профсъюзна организация; то може обаче да бъде изключено от участие в управлението на публичноправни органи и от заемането на публичноправна длъжност. Освен това, то има право да бъде избирано в представителните органи на работещите в дадено предприятие.

Тези разпоредби не засягат законовите или подзаконовите актове в приемащата държава, които предоставят по-широки права на заетите лица от другата договаряща страна.

6.   Без да се засягат разпоредбите на член 26 от настоящото приложение, заето лице, което е гражданин на договаряща страна и е наето на работа на територията на другата договаряща страна, се ползва от всички права и предимства, предоставени на местните заети лица по отношение на жилищното настаняване, включително собственост върху необходимото му жилище.

Такъв работник може наравно с местните граждани да се записва в списъците на чакащи жилище в региона, в който е нает на работа, ако съществуват такива списъци; той се ползва с произтичащите от това облаги и предимства.

Ако семейството му е останало в държавата, от която е дошъл, за тази цел то се смята за пребиваващо в споменатия регион, доколкото за работниците местни граждани важи същата презумпция.

Член 10

Заетост в публичната администрация

На гражданин на договаряща страна, който осъществява дейност като наето лице, може да бъде отказано правото да заеме длъжност в публичната администрация, която включва упражняването на публична власт и е предназначена за защита на общите интереси на държавата или на други публични органи.

Член 11

Сътрудничество по линия на службите по заетостта

Договарящите страни си сътрудничат в рамките на мрежата EURES (Европейски служби по заетостта), по-специално при създаването на контакти, подбор на молбите за кандидатстване с оглед на свободните работни места и обмена на информация за състоянието на пазара на труда и на условията на живот и труд.

III.   САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЕТИ ЛИЦА

Член 12

Правила относно пребиваване

1.   Гражданин на договаряща страна, който желае да се установи на територията на друга договаряща страна, за да осъществява дейност като самостоятелно заето лице (наричано по-долу „самостоятелно заето лице“) получава разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко пет години от датата на издаването му, при условие че представи доказателство пред компетентните национални органи, че се е установило или желае да се установи.

2.   Разрешението за пребиваване се продължава автоматично за най-малко петгодишен срок, при условие че самостоятелно заетото лице представи доказателство пред компетентните национални органи, че упражнява икономическа дейност като самостоятелно заето лице.

3.   При издаване на разрешения за пребиваване, договарящите страни не могат да изискват от самостоятелно заетите лица да представят и други, освен посочените по-долу, документи:

а)	документа, по силата на който лицето е влязло на тяхна територия;

б)	доказателствата по параграфи 1 и 2.

4.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

5.   Прекъсвания на пребиваването за по-малко от шест последователни месеца, както и отсъствията с цел отбиване на задължителна военна служба, не засягат валидността на разрешението за пребиваване.

6.   Валидно разрешение за пребиваване не може да бъде отнето от лицата, посочени в параграф 1, единствено на основание, че те вече не работят поради временна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука.

Член 13

Самостоятелно заети погранични работници

1.   Самостоятелно зает пограничен работник е гражданин на договаряща страна, който пребивава на територията на договаряща страна и упражнява дейност като самостоятелно заето лице на територията на другата договаряща страна, като се завръща в своето място на пребиваване по правило всеки ден или най-малкото един път седмично.

2.   Самостоятелно заетите погранични работници не се нуждаят от разрешение за пребиваване.

Компетентните органи на съответната държава при все това могат да издадат на самостоятелно заетия пограничен работник специално разрешение със срок на валидност най-малко пет години, при условие че той представи доказателство на компетентните национални органи, че осъществява или желае да осъществява дейност като самостоятелно заето лице. Разрешението се продължава най-малко с пет години, при условие че пограничният работник представи доказателство, че той осъществява дейност като самостоятелно заето лице.

3.   Специалните разрешения са валидни за цялата територия на издаващата държава.

Член 14

Професионална и географска мобилност

1.   Самостоятелно заетите лица имат право на професионална и географска мобилност за цялата територия на приемащата държава.

2.   Професионалната мобилност включва промяна на професията и промяна от статут на самостоятелно заето лице в статут на заето лице. Географската мобилност включва промяна на мястото на работа и на пребиваване.

Член 15

Равно третиране

1.   По отношение на достъпа до дейност като самостоятелно заето лице и нейното упражняване, самостоятелно зает работник получава не по-малко благоприятно третиране в приемащата страна от това, което е предоставено на нейните собствени граждани.

2.   Разпоредбите на член 9 от настоящото приложение се прилагат mutatis mutandis към самостоятелно заетите лица, посочени в настоящата глава.

Член 16

Упражняване на публична власт

На самостоятелно заето лице може да бъде отказано правото да осъществява дейност, която е свързана, макар и епизодично, с упражняването на публична власт.

IV.   ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 17

Лица, предоставящи услуги

По отношение на предоставянето на услуги, по силата на член 5 от настоящото споразумение се забранява следното:

а)	всякакво ограничение на трансграничното предоставяне на услуги на територията на договаряща страна, непревишаващо 90 дни ефективна трудова заетост за една календарна година;

б)

всякакво ограничение на правото на влизане и пребиваване в случаите, обхванати от член 5, параграф 2 от настоящото споразумение, по отношение на: i) лица, предоставящи услуги, които са граждани на държави-членка на Европейската общност или на Швейцария и са се установили на територията на договаряща страна, различна от тази на лицето, което получава услугите; ii) заети лица, независимо от тяхната националност, наети от предоставящи услуги лица, които са интегрирани в редовния пазар на труда на договаряща страна и са командировани за предоставянето на услуга на територията на друга договаряща страна, без да се засяга член 1.

Член 18

Разпоредбите на член 17 от настоящото приложение се прилагат за дружества, които са създадени в съответствие със законодателството на държава-членка на Европейската общност или Швейцария и които имат седалище по регистрация, централно управление или главно място на икономическа дейност на територията на договаряща страна.

Член 19

Лице, предоставящо услуги, което има право или му е разрешено да предоставя дадена услуга, може за целите на нейното предоставяне временно да упражнява своята дейност в държавата, където се предоставя услугата, при същите условия, каквито тази държава прилага спрямо своите собствени граждани, в съответствие с разпоредбите на настоящото приложение и на приложения II и III.

Член 20

1.   Лицата, посочени в член 17, буква б) от настоящото приложение, които имат право да предоставят дадена услуга, не се нуждаят от разрешение за пребиваване за периоди на пребиваване от 90 дни или по-малко. Такова пребиваване се покрива от документите, посочени в член 1, по силата на които лицата са влезли на територията.

2.   Лицата, посочени в член 17, буква б) от настоящото приложение, които имат право или им е разрешено да предоставят дадена услуга за период, превишаващ 90 дни, с оглед материализиране на това право получават разрешение за пребиваване за период, равен на този за предоставянето на услугите.

3.   Правото на пребиваване се прилага за цялата територия на Швейцария или на съответната държава-членка на Европейската общност.

4.   За целите на издаването на разрешения за пребиваване договарящите страни не могат да изискват от лицата, посочени в член 17, буква б) от настоящото приложение, и други, освен посочените по-долу, документи:

а)	документа, по силата на който са влезли на тяхна територия;

б)	доказателство, че предоставят или желаят да предоставят дадена услуга.

Член 21

1.   Общата продължителност на предоставянето на услуги по силата на член 17, буква а) от настоящото приложение, независимо дали е непрекъснато или се състои от последователни периоди на предоставяне на услуги, не може да превишава 90 дни ефективна трудова заетост за една календарна година.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не засягат освобождаването на предоставящото услугата лице от неговите законови задължения по силата на гаранцията, дадена на лицето, което получава услугата, или в случаи на непреодолима сила.

Член 22

1.   Разпоредбите на членове 17 и 19 от настоящото приложение не се прилагат за дейности, свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт в съответната договаряща страна.

2.   Разпоредбите на членове 17 и 19 от настоящото приложение и мерките, приети по силата на тези разпоредби, не изключват приложимостта на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, предвиждащи прилагането на определени условия на труд и наемане на работа спрямо заети лица, командировани с цел предоставяне на услуга. В съответствие с член 16 от настоящото споразумение е направено препращане към Директива 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1) (1).

3.   Разпоредбите на член 17, буква a) и член 19 от настоящото приложение не засягат приложимостта на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи с предимство във всички договарящи страни към момента на влизане в сила на настоящото споразумение по отношение на:

i)	дейностите на агенции по временна заетост и за работа по заместване;

ii)	финансови услуги, чието предоставяне подлежи на предварително одобрение на територията на договаряща страна, а доставчикът — на надзор за благоразумие от органите на тази договаряща страна.

4.   Разпоредбите на член 17, буква a) и член 19 от настоящото приложение не засягат приложимостта на съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на договарящите страни относно предоставянето на услуги за срок от 90 дни ефективна трудова заетост или по-малко, които се изискват от императивни причини от обществен интерес.

Член 23

Лица, получаващи услуги

1.   Лице, което получава услуги по смисъла на член 5, параграф 3 от настоящото споразумение, не се нуждае от разрешение за пребиваване за период на пребиваване от три месеца или по-малко. За период, който превишава три месеца, на получаващото услуги лице се издава разрешение за пребиваване, чиято продължителност е равна на тази на услугата. Лицето може да бъде изключено от схемите за социална сигурност по време на периода си на пребиваване.

2.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

V.   ЛИЦА, КОИТО НЕ УПРАЖНЯВАТ ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Член 24

Правила относно пребиваване

1.   Лице, което е гражданин на договаряща страна и не извършва икономическа дейност в държавата по местопребиваване и което не се ползва с право на пребиваване по силата на други разпоредби на настоящото споразумение, получава разрешение за пребиваване с най-малко петгодишен срок на валидност, при условие че докаже на компетентните национални органи, че притежава за себе си и членовете на семейството си:

а)	достатъчно финансови средства, за да не се налага да кандидатстват за отпускане на социални помощи по време на техния престой;

б)	здравна застраховка за всички видове риск (9).

Договарящите страни могат, ако сметнат за необходимо, да поставят изискване разрешението за пребиваване да бъде презаверено в края на първите две години от пребиваването.

2.   Финансовите средства се считат за достатъчни, ако надвишават размера, под който местните граждани с оглед на личното им положение и, където е уместно, това на семейството им, могат да претендират за социално подпомагане. Когато това условие не може да бъде приложено, финансовите средства на кандидата се приемат за достатъчни, ако са в размер, по-висок от равнището на минималната социалноосигурителна пенсия, изплащана от приемащата държава.

3.   Лица, които са наети на работа за по-малко от една година на територията на договаряща страна, могат да пребивават в нея, при условие че отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член. Обезщетенията за безработица, на които имат право съгласно националното законодателство, което се допълва, когато е уместно, от разпоредбите на приложение II, се считат за финансови средства по смисъла на параграф 1, буква a) и параграф 2 от настоящия член.

4.   На студент, който няма право да пребивава на територията на другата договаряща страна на основание на друга разпоредба на настоящото споразумение, се издава разрешение за пребиваване за срока на обучението му или за срок от една година, ако обучението продължава повече от една година, при условие че той удостовери пред съответния национален орган чрез декларация или, по негов избор, по всякакъв друг най-малкото равностоен начин, че разполага с достатъчно финансови средства, за да гарантира, че нито той, нито неговия/ата съпруг/а, нито децата на негова издръжка, ще предявят каквито и да било искания за социална помощ в приемащата държава по време на техния престой, и при условие че той е регистриран в одобрено учреждение с цел да посещава като своя основна дейност курс за професионално обучение и има пълна здравна застраховка, покриваща всички видове риск. Настоящото споразумение не регламентира достъпа до професионално обучение или помощ за издръжка, предоставяна на студентите, обхванати от този член.

5.   Разрешението за пребиваване се продължава автоматично за най-малко пет години, при условие че лицето все още отговаря на необходимите условия. Разрешенията за пребиваване на студенти ежегодно се удължават за период, равен на оставащия период на обучение.

6.   Прекъсвания на пребиваването за по-малко от шест последователни месеца, както и отсъствията за отбиване на задължителна военна служба, не накърняват валидността на разрешението за пребиваване.

7.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

8.   Правото на пребиваване се запазва в сила дотогава, докато ползващите се с него отговарят на условията, предвидени в параграф 1.

VI.   ПОКУПКА НА НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ

Член 25

1.   Гражданин на договаряща страна, който има право на пребиваване и чието основно място на пребиваване е в приемащата държава, се ползва със същите права като местните граждани по отношение на придобиването на недвижима собственост. Той може по всяко време да установи основното си място на пребиваване в приемащата държава в съответствие с приложимите национални правила, независимо от продължителността на неговата заетост. Напускането на приемащата държава не поражда задължение за освобождаване от такава собственост.

2.   Гражданин на договаряща страна, който има право на пребиваване, но чието основно жилище не е в приемащата държава, се ползва със същите права като местните граждани по отношение на придобиването на недвижима собственост, необходима за неговата икономическа дейност. Напускането на приемащата държава не поражда задължение за освобождаване от такава собственост. Той може също да получи разрешение да закупи второ или ваканционно жилище. Настоящото споразумение не засяга приложимите правила относно чистите капиталови инвестиции или търговията с незастроени терени и апартаменти.

3.   Пограничен работник се ползва със същите права като местен гражданин по отношение на придобиването на недвижима собственост за неговата икономическа дейност и като второ жилище. Напускането на приемащата държава не поражда задължение за освобождаване от такава собственост. Той може също да получи разрешение да закупи ваканционно жилище. Настоящото споразумение не засяга приложимите в приемащата държава правила относно чистите капиталови инвестиции или търговията с незастроени терени и апартаменти.

VII.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ И РАЗВИТИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО

Член 26

Общи разпоредби

1.   Когато се прилагат количествените ограничения, определени в член 10 от настоящото споразумение, съдържащите се в настоящата глава разпоредби допълват или заменят другите разпоредби на настоящото приложение, според случая.

2.   Когато се прилагат количествените ограничения, определени в член 10 от настоящото споразумение, упражняването на икономическа дейност е подчинено на издаването на разрешение за пребиваване и/или работа.

Член 27

Правила за пребиваването на заети лица

1.   Разрешението за пребиваване на заето лице, което има трудов договор за период, по-малък от една година, се продължава общо за най-много 12 месеца, при условие че заетото лице представи доказателство пред компетентните национални органи, че е способно да извършва икономическа дейност. Ново разрешение за пребиваване се издава, при условие че заетото лице представи доказателство, че е способно да извършва икономическа дейност и че не са достигнати количествените ограничения, определени в член 10 от настоящото споразумение. Няма задължение за напускане на страната между два трудови договора в съответствие с член 24 от настоящото приложение.

2.   По време на периода, посочен в член 10, параграф 2 от настоящото споразумение, договаряща страна може да изиска представянето на писмен договор или проект на договор преди да издаде първото разрешение за пребиваване.

3.

а) Лица, които преди са били временно наети на работа на територията на приемащата държава в продължение на не по-малко от 30 месеца, автоматично получават право да започнат работа за неограничен период (10). Това право не може да им бъде отказано на основание, че броят на гарантираните разрешения за пребиваване е изчерпан. б) Лица, които преди са били наети за сезонна работа на територията на приемащата държава общо в продължение на не по-малко от 50 месеца през последните 15 години и не отговарят на условията за предоставяне на разрешение за пребиваване в съответствие с разпоредбите на буква a) по-горе, автоматично получават право да започнат работа за неограничен период.

Член 28

Заети погранични работници

1.   Зает пограничен работник е гражданин на договаряща страна, чието обичайно местопребиваване е в пограничните зони на Швейцария или съседните държави и който упражнява дейност като заето лице в пограничните зони на друга договаряща страна, като по правило се завръща всеки ден или поне веднъж седмично в своето основно място на пребиваване. За целите на настоящото споразумение, погранични зони са зоните, определени в споразуменията, сключени между Швейцария и съседните ѝ държави относно движението в пограничните зони.

2.   Специалното разрешение е валидно за територията на цялата погранична зона на издаващата държава.

Член 29

Право на завръщане на заети лица

1.   Заето лице, което към датата на влизане в сила на настоящото споразумение е притежавало разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко една година и което след това е напуснало приемащата страна, има право на преференциален достъп до квотата за издаване на ново разрешение за пребиваване в рамките на шест години от заминаването си, при условие че докаже, че е способно да извършва икономическа дейност.

2.   Пограничен работник има право на ново специално разрешение в рамките на шест години от края на последната му работа, продължила в течение на непрекъснат период от три години, като подлежи на проверка на неговата заплата и условия на труд, ако е нает на работа за следващите две години от влизането в сила на споразумението, при условие че докаже пред компетентните национални органи, че е способен да извършва икономическа дейност.

3.   Млади хора, които са напуснали територията на договаряща страна, след като са пребивавали в нея най-малко пет години преди да навършат 21 години, имат право за период от четири години да се завърнат в тази страна и да упражняват икономическа дейност.

Член 30

Професионална и географска мобилност на заети лица

1.   Заето лице, което притежава разрешение за пребиваване със срок на валидност по-малко от една година, през дванадесетте месеца от започването на работа има право на професионална и географска мобилност. Право на промяна на статута от заето лице в статут на самостоятелно заето лице също се предоставя, при спазване на разпоредбите на член 10 от настоящото споразумение.

2.   Специалните разрешения, издадени на заети погранични работници, предоставят право на професионална и географска мобилност в пределите на всички погранични зони на Швейцария или съседните ѝ държави.

Член 31

Правила за пребиваване на самостоятелно заети лица

Гражданин на договаряща страна, който желае да се установи на територията на друга договаряща страна с цел упражняване на дейност като самостоятелно заето лице (наричан по-долу „самостоятелно зает работник“), получава разрешение за пребиваване със срок на валидност шест месеца. Той получава разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко пет години, при условие че докаже пред компетентните национални органи преди изтичането на шестмесечния период, че упражнява дейност като самостоятелно заето лице. При необходимост, шестмесечният период може да бъде продължен с най-много два месеца, ако е твърде вероятно той да представи доказателство за това.

Член 32

Самостоятелно заети погранични работници

1.   Самостоятелно зает пограничен работник е гражданин на договаряща страна, който обичайно пребивава в пограничните зони на Швейцария или съседните държави и който упражнява дейност като самостоятелно заето лице в пограничните зони на другата договаряща страна, като по правило се завръща всеки ден или поне веднъж седмично в своето основно място на пребиваване. За целите на настоящото споразумение, погранични зони са зоните, определени в споразуменията, сключени между Швейцария и съседните ѝ държави относно движението в погранични зони.

2.   Гражданин на договаряща страна, който желае в качеството си на пограничен работник да упражнява дейност като самостоятелно заето лице в пограничните зони на Швейцария или съседните ѝ държави, предварително получава първоначално специално разрешение за срок от шест месеца. Той получава специално разрешение със срок на валидност най-малко пет години, при условие че докаже пред компетентните национални органи преди изтичането на шестмесечния период, че упражнява дейност като самостоятелно заето лице. При необходимост, шестмесечният период може да бъде продължен с най-много два месеца, ако е твърде вероятно той да представи доказателство за това.

3.   Специалните разрешения са валидни за територията на цялата погранична зона на издаващата държава.

Член 33

Право на завръщане на самостоятелно заети лица

1.   Самостоятелно заето лице, което е притежавало разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко пет години и което е напуснало приемащата страна, има право на ново разрешение в рамките на шест години от заминаването си, при условие че вече е работило в приемащата държава в течение на непрекъснат период от три години и докаже пред компетентните национални органи, че е способно да упражнява икономическа дейност

2.   Самостоятелно зает пограничен работник има право на ново специално разрешение в рамките на шест години от прекратяването на предишната му дейност, продължила в течение на непрекъснат период от четири години, при условие че докаже пред компетентните национални органи, че е способен да упражнява икономическа дейност.

3.   Млади хора, които са напуснали територията на договаряща страна, след като са пребивавали в нея най-малко пет години преди да навършат 21 години, имат право за период от четири години да се завърнат в тази страна и да упражняват икономическа дейност.

Член 34

Професионална и географска мобилност на самостоятелно заети лица

Специални разрешения, издадени на самостоятелно заети погранични работници, предоставят право на професионална и географска мобилност в пределите на пограничните зони на Швейцария или съседните ѝ държави. Предварително издадените първоначални разрешения за пребиваване за срок от шест месеца (в случай на погранични работници — специални разрешения) предоставят право единствено на географска мобилност.

ПРОТОКОЛ ОТНОСНО ВТОРИЧНО ПРЕБИВАВАНЕ В ДАНИЯ

Договарящите страни се споразумяват, че протокол 1 към Договора за създаване на Европейската общност относно придобиването на собственост върху недвижимо имущество в Дания също е приложим към настоящото споразумение по отношение на придобиването на второ жилище в Дания от швейцарски граждани.

ПРОТОКОЛ ОТНОСНО ОЛАНДСКИТЕ ОСТРОВИ

Договарящите страни се споразумяват, че протокол 2 към Акта за присъединяване на Финландия към Европейския съюз, отнасящ се до Оландските острови, също е приложим към настоящото споразумение.

ПРОТОКОЛ

към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ИРЛАНДИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА КИПЪР,

РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ,

РЕПУБЛИКА МАЛТА,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

наричани по-долу „държавите-членки“, представлявани от Съвета на Европейския съюз, и

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, също представлявана от Съвета на Европейския съюз,

от една страна, и

КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, наричана по-долу „Швейцария“,

от друга страна,

наричани по-долу „договарящи страни“,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора (наричано по-долу „споразумението“), което влезе в сила на 1 юни 2002 г.;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (наричани по-долу „новите държави-членки“) на 1 май 2004 г.;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че новите държави-членки стават договарящи страни по споразумението;

КАТО СЪЗНАВАТ, че Актът за присъединяване дава на Съвета на Европейския съюз правомощието да сключва от името на държавите-членки на Европейския съюз протокол относно присъединяването на новите държави-членки към споразумението;

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Новите държави-членки стават договарящи страни по споразумението.

От влизането в сила на настоящия протокол разпоредбите на споразумението са задължителни за новите държави-членки така, както са задължителни за настоящите страни по споразумението съгласно реда и условията, установени в настоящия протокол.

Член 2

Основната част на споразумението и приложение I към него се адаптират по следния начин:

а)

Списъкът на договарящите страни по споразумението се заменя със следното:   „Европейската общност,   Кралство Белгия,   Чешката република,   Кралство Дания,   Федерална република Германия,   Република Естония,   Република Гърция,   Кралство Испания,   Френската република,   Ирландия,   Италианската република,   Република Кипър,   Република Латвия,   Република Литва,   Великото херцогство Люксембург,   Република Унгария,   Република Малта,   Кралство Нидерландия,   Република Австрия,   Република Полша,   Португалската република,   Република Словения,   Словашката република,   Република Финландия,   Кралство Швеция,   Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,   от една страна, и   Конфедерация Швейцария,   от друга страна,“.

б)

В член 10 от споразумението се вмъкват следните параграфи: „1a.   Швейцария може да запази до 31 май 2007 г. количествени ограничения по отношение на достъпа на работници, наети в Швейцария, и самостоятелно заети лица, които са граждани на Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Полша, Република Словения и Словашката република за следните две категории пребиваване: пребиваване за период от повече от четири месеца и по-малко от една година, и пребиваване за период, равен на, или превишаващ една година. За пребиваване с продължителност по-малка от четири месеца няма количествено ограничение. Преди края на преходния период, упоменат по-горе, Съвместният комитет преразглежда действието на преходния период, прилаган по отношение на граждани на новите държави-членки, въз основа на доклад на Швейцария. При приключване на преразглеждането и не по-късно от изтичането на посочения по-горе период Швейцария уведомява Съвместния комитет дали ще продължи да прилага количествени ограничения за работници, наети в Швейцария. Швейцария може да продължи да прилага подобни мерки до 31 май 2009 г. При отсъствието на такова уведомление преходният период изтича на 31 май 2007 г. В края на преходния период, определен в настоящия параграф, се премахват всички количествени ограничения, които се отнасят до граждани на Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Полша, Република Словения и Словашката република. Тези държави-членки имат право да въведат същите количествени ограничения за швейцарски граждани за същите периоди.“ „2a.   Швейцария и Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Полша, Република Словения и Словашката република могат да запазят до 31 май 2007 г. за работници от някоя от тези договарящи страни, наети на тяхна територия, контрола върху приоритета на работници, интегрирани в редовния пазар на труда, и заплащането и условията на труд, които се прилагат по отношение на граждани на съответната договаряща страна. Извършването на същия контрол може да бъде запазено за лица, предоставящи услуги в следните четири сектора: услуги в растениевъдството; строителство, включително свързаните с него браншове; охранителни дейности; промишлено почистване (съответно кодове по NACE (11) 01.41; от 45.1 до 4; 74.60; 74.70), посочени в член 5, параграф 1 от споразумението. По време на преходните периоди, определени в параграфи 1а, 2а, 3а и 4а, Швейцария дава предимство на работниците, които са граждани на новите държави-членки, пред работниците, които са граждани на държави, които не са членки на ЕС или ЕАСТ, по отношение на достъпа до своя пазар на труда. Контролът върху приоритета на работници, интегрирани в редовния пазар на труда, не се прилага за доставчиците на услуги, либерализирани със специално споразумение между договарящите страни относно предоставянето на услуги (включително споразумението по някои аспекти на държавните поръчки, доколкото то обхваща предоставянето на услуги). За същия период могат да бъдат поддържани изисквания за квалификация по отношение на разрешения за пребиваване за период по-малък от четири месеца (12) и към лица, предоставящи услуги в четирите гореспоменати сектора, посочени в член 5, параграф 1 от споразумението. Преди 31 май 2007 г. Съвместният комитет преразглежда действието на преходните мерки, съдържащи се в настоящия параграф въз основа на доклад, изготвен от всяка от договарящите страни, прилагаща въпросните мерки. При приключване на преразглеждането и не по-късно от 31 май 2007 г., договарящата страна, която е прилагала преходните мерки, посочени в настоящия параграф, и е уведомила Съвместния комитет относно своето намерение да продължи да прилага такива преходни мерки, може да продължи да прави това до 31 май 2009 г. При отсъствието на такова уведомление преходният период ще изтече на 31 май 2007 г. В края на преходния период, определен в настоящия параграф, всички ограничения, посочени по-горе в настоящия параграф, се премахват. "3a.   При влизане в сила на протокола към настоящото споразумение относно участието като договарящи страни на новите държави-членки, посочени по-долу, и до края на периода, посочен в параграф 1а, Швейцария запазва на годишна основа (pro rata temporis), в рамките на своята обща квота за трети държави, по отношение на работници, наети в Швейцария, и за самостоятелно заети лица, които са граждани на Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Полша, Република Словения и Словашката република, следния минимален брой нови разрешения за пребиваване (3) в съответствие със схемата по-долу: До Брой разрешения за период, равен на или превишаващ една година Брой разрешения за период, по-дълъг от четири месеца и по-кратък от една година 31 май 2005 г. 900 9 000 31 май 2006 г. 1 300 12 400 31 май 2007 г. 1 700 15 800 31 май 2008 г. 2 200 19 200 31 май 2009 г. 2 600 22 600 „4a.   В края на периода, посочен в параграф 1a и в настоящия параграф и до 12 години след влизането в сила на настоящото споразумение се прилагат разпоредбите на член 10, параграф 4 от споразумението. В случай на сериозно нарушаване на своя пазар на труда или при заплаха от такова, Швейцария и всяка от новите държави-членки, която е приложила преходни мерки, уведомява за тези обстоятелства Съвместния комитет до 31 май 2009 г. В такъв случай уведомяващата страна може да продължи да прилага към работниците, наети на нейна територия, мерките, описани в параграфи 1а, 2а и 3а до 30 април 2011 г. В този случай годишният брой на разрешения за пребиваване, посочен в параграф 1а, е: До Брой разрешения за период, равен на или превишаващ една година Брой разрешения за период, по-дълъг от четири месеца и по-кратък от една година 31 май 2010 г. 2 800 26 000 30 април 2011 г. 3 000 29 000 4б.   Ако Малта изпитва или предвижда затруднения на своя пазар на труда, които биха могли сериозно да застрашат стандарта на живот или нивото на заетост в даден регион или населено място, и реши да се позове на разпоредбите, съдържащи се в раздел 2 „Свободно движение на хора“ от приложение XI към Акта за присъединяване, предприетите от Малта ограничителни мерки спрямо останалите държави-членки на ЕС могат също да бъдат приложени към Швейцария. В такъв случай Швейцария има право да предприеме еквивалентни мерки на реципрочна основа спрямо Малта. Малта и Швейцария могат да прибягнат до тази процедура до 30 април 2011 г.“ „5a.   Преходните разпоредби от параграфи 1а, 2а, 3а, 4а и 4б, и по-специално тези от параграф 2а относно приоритета на работниците, интегрирани в редовния пазар на труда, и контрола върху заплащането и условията на труд, не се прилагат към наети и самостоятелно заети лица, които в момента на влизане в сила на протокола към настоящото споразумение по отношение на участието като договарящи страни на новите държави-членки, упоменати в посочените параграфи, имат право да упражняват икономическа дейност на територията на договарящите страни. Такива лица по-специално се ползват от професионална и географска мобилност. Притежателите на разрешения за пребиваване, валидни за по-малко от една година, имат право на продължаване на техните разрешения; изчерпването на определените квоти разрешения не може да бъде прилагано срещу тях. Притежателите на разрешения за пребиваване, валидни за период, равен на или превишаващ една година, автоматично имат право на удължаване на техните разрешения. Такива наети и самостоятелно заети лица следователно се ползват от правото на свободно придвижване, предоставено на трайно установени лица, съгласно основните разпоредби на настоящото споразумение, и по-конкретно член 7 от него, от влизането му в сила.“

в)	В член 27, параграф 2 от приложение I към споразумението позоваването на член 10, параграф 2 се заменя с член 10, параграфи 2, 2а, 4a и 4б.

Член 3

Чрез дерогация от член 25 от приложение I към споразумението се прилагат преходните периоди съгласно приложение I към настоящия протокол.

Член 4

Настоящият протокол представлява неразделна част от споразумението.

Член 5

Приложения I, II и III към споразумението се изменят съгласно приложения I, II и III към настоящия протокол, като представляват неразделна част от него.

Член 6

Настоящият протокол се ратифицира или одобрява от Съвета на Европейския съюз от името на държавите-членки и Европейската общност, и от Конфедерация Швейцария в съответствие с техните собствени процедури.

Съветът на Европейския съюз и Швейцария се уведомяват взаимно относно изпълнението на тези процедури.

Член 7

Настоящият протокол влиза в сила на първия ден от първия месец след датата на депозиране на последния инструмент за одобрение.

Член 8

Настоящият протокол остава в сила за същия срок и в съответствие със същите условия, както споразумението.

Член 9

Настоящият протокол, както и декларациите, приложени към него, се изготвят в два екземпляра на английски, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, немски, нидерландски, полски, португалски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.

Текстът на малтийски език на настоящия протокол се заверява от договарящите страни на основата на размяна на писма. Той също е автентичен по същия начин, по който е за езиците, посочени в параграф 1.

Споразумението, както и декларациите, приложени към него, изготвени на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език, се заверяват от договарящите страни на основата на размяна на писма. Текстовете на тези езици също са еднакво автентични.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРЕХОДНИ МЕРКИ ЗА ЗАКУПУВАНЕТО НА ЗЕМЯ И ВТОРО ЖИЛИЩЕ

1.   Чешка република

a)

Чешката република може да поддържа в сила за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС правилата, постановени във Валутния закон № 219/1995 Sb., както е изменен, по отношение придобиването на второ жилище от швейцарски граждани, които не пребивават постоянно в Чешката република, и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, и които не са установени и не разполагат с клон или представителство на територията на Чешката република.

б)

Чешката република може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяване към ЕС правилата, постановени във Валутния закон № 219/1995 Sb., както е изменен, Закон № 229/1991 Sb. относно уреждането на отношения на собственост върху земя и друга селскостопанска собственост, и Закон № 95/1999 Sb. относно условията, свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху земеделска земя и гори от държавна собственост в собственост на други субекти по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които нито са установени, нито са регистрирани на територията на Чешката република. Без да се засяга друга разпоредба от настоящата точка 1, при никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно по отношение придобиването на земеделска земя и гори отколкото в момента на подписване на протокола или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава.

в)	Самостоятелно заети селскостопански производители, които са швейцарски граждани и които желаят да се установят и да пребивават постоянно в Чешката република, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква б) или на други процедури, различни от тези, прилагани към чешките граждани.

г)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване на Чешката република към ЕС. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

д)

В случай че Чешката република въведе условия за придобиването на недвижим имот в Чешката република от лица, които не пребивават постоянно в нея по време на преходния период, тези условия се основават на прозрачни, обективни, стабилни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин и без да се прави разлика между граждани на Чешката република и швейцарски граждани.

е)

Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Чешката република, Съвместният комитет, по искане на Чешката република, може да удължи преходния период с максимум три години.

2.   Естония

a)

Естония може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС своето съществуващо законодателство към момента на подписване на настоящия протокол по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които не са установени и не са регистрирани, нито имат местен клон или представителство на територията на Естония. При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори отколкото в момента на подписване на настоящия протокол или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава. Съгласно това законодателство, Естония е приела Закон за ограниченията върху придобиването на недвижима собственост и Изменения към Закона за поземлената реформа, и двата от 12 февруари 2003 г.

б)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и да пребивават постоянно в Естония, които са пребивавали на законно основание и са работили в областта на селското стопанство в Естония в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква а) или на други процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Естония.

в)

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията на Европейските общности (наричана по-долу „Комисията“) представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

г)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Естония, Съвместният комитет, по искане на Естония, може да удължи преходния период с максимум три години.

3.   Кипър

Кипър може да поддържа за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство, което е в сила на 31 декември 2000 г., по отношение на придобиването на второ жилище.

Съгласно Закона за придобиване на недвижима собственост (чужденци) (САР. 109) и изменящите го закони 52/69, 55/72 и 50/90), придобиването на недвижима собственост в Кипър от лица, които нямат кипърско гражданство, подлежи на одобрение от Министерския съвет. Министерският съвет упълномощава областните длъжностни лица да предоставят одобрение от негово име. Когато съответният недвижим имот надвишава 2 donum (1 donum = 1 338 m2), одобрение може да бъде предоставено само за следните цели:

а)	за основно или второ жилище с площ, ненадвишаваща 3 donum,

б)	за помещения с професионално или търговско предназначение,

в)	за промишленост в сектори, считани за влияещи благоприятно на кипърската икономика.

Горепосоченият закон е изменен със Закона за придобиване на недвижими имоти (чужденци) (изменение) от 2003 г. № 54(I)/2003. Новият закон не налага никакви ограничения по отношение на граждани на ЕС и регистрирани в ЕС дружества относно придобиването на недвижими имоти, свързани с основно жилище, преки чуждестранни инвестиции или придобиването на недвижими имоти от брокери на недвижими имоти и строителни предприемачи от ЕС. По отношение на придобиването на второ жилище законът предвижда, че за срок от пет години след присъединяването на Кипър към ЕС, граждани на ЕС, които не пребивават постоянно в Кипър, и регистрирани в ЕС дружества, които нямат регистрирано представителство, централно управление или главно място на стопанска дейност в Кипър, не могат да придобиват недвижим имот с цел използването му като второ жилище без предварително одобрение от Министерския съвет, който е делегирал своите правомощия на областните длъжностни лица, както е посочено по-горе.

4.   Латвия

a)

Латвия може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяване правилата, заложени в Закон за изменение на Закона за приватизацията на земя в селските райони (в сила от 14 април 2003 г.) по отношение на придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които не са установени и не са регистрирани, нито имат местен клон или представителство на територията на Латвия. При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори отколкото в момента на подписване на настоящия протокол или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава.

б)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен преди края на третата година от датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

в)	Ако са налице достатъчно данни, че след изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Латвия, Съвместният комитет, по искане на Латвия, може да удължи преходния период с максимум три години.

5.   Литва

a)

Литва може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС своето съществуващо законодателство към момента на подписване на настоящия протокол по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които не са установени и не са регистрирани, нито разполагат с местен клон или представителство в Литва. При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори отколкото в момента на подписване на настоящия протокол или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава. Съгласно това законодателство, швейцарски граждани и юридически лица, както и организации, основани в Швейцария без статут на юридическо лице, но които притежават гражданската правоспособност, заложена в швейцарското законодателство, не могат да придобиват земеделска земя и горска земя преди приключване на седемгодишния преходен период, установен в Договора за присъединяване на Република Литва към Европейския съюз.

б)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и да пребивават постоянно в Литва и които на законно основание са пребивавали и работили в областта на селското стопанство в продължение на най-малко три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква а) или на други процедури, различни от тези, прилагани към литовските граждани.

в)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

г)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Литва, Съвместният комитет, по искане на Литва, може да удължи преходния период с максимум три години.

6.   Унгария

a)	Унгария може да поддържа в сила за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство, съдържащо се в Закон LV от 1994 г. за земеделската земя, както е изменен, по отношение на придобиването на второ жилище.

б)

Швейцарски граждани, които на законно основание са пребивавали в Унгария в продължение най-малко на четири години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква а) или на други правила и процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Унгария. По време на преходния период Унгария прилага разрешителни процедури за придобиване на второ жилище въз основа на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат недискриминационно и без да се прави разлика между швейцарските граждани, пребиваващи в Унгария.

в)

Унгария може да запази в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС забраните, съдържащи се в Закон LV от 1994 г. за земеделската земя, както е изменен, по отношение на придобиването на земеделска земя от физически лица, които не пребивават постоянно в Унгария или не са унгарски граждани, и от юридически лица

г)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и които на законно основание са пребивавали и са работили в областта на селското стопанство в Унгария в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква в) или на други правила и процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Унгария.

д)

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията на Европейските общности представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква в).

е)	В случай че по време на преходния период Унгария прилага разрешителни процедури за придобиване на земеделска земя, те се основават на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин.

ж)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от такова нарушаване на пазара на земеделска земя в Унгария, Съвместният комитет, по искане на Унгария, може да реши да удължи преходния период с максимум три години.

7.   Малта

Закупуването на недвижима собственост на Малтийските острови е уредено със Закона за недвижимата собственост (придобиване от непребиваващи постоянно лица) (глава 246 от Законите на Малта). Този закон предвижда:

а)

(1) Швейцарски гражданин може да закупи недвижима собственост в Малта, която да бъде използвана от това лице като жилище (не непременно основно жилище), при условие че това лице не притежава вече друго жилище в Малта. За такива закупувания лицето не се нуждае от право на постоянно пребиваване в Малта, въпреки че те подлежат на разрешение, което не може да бъде отказано (с изключение на малък брой изключения, определени в законодателството), ако стойността на имота е по-висока от сума, ежегодно определяна чрез индекс (понастоящем 30 000 Lm за апартамент и 50 000 Lm за къща). (2) Швейцарски граждани могат също така да установят основното си жилище в Малта по всяко време в съответствие с приложимото национално законодателство. Напускането на Малта не води до задължение за освобождаване от собственост, придобита като основно жилище.

б)

Швейцарски граждани, които закупуват имоти в специално определени райони, установени със закона (обикновено райони, съставляващи част от проекти за възстановяване на градове) не се нуждаят от разрешение за тези покупки, нито има някакви ограничения по отношение на броя, използването или стойността на имотите, които те могат да закупят.

8.   Полша

a)

Полша може да поддържа в сила за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство, съществуващо към момента на подписване на настоящия протокол по отношение придобиването на второ жилище. Съгласно това законодателство, швейцарски гражданин трябва да отговаря на изискванията, определени в Закона от 24 март 1920 г. за придобиване на недвижими имоти от чужденци (Dz.U. 1996, № 54, poz. 245 с измененията), както е изменен.

б)

Швейцарски граждани, които на законно основание са пребивавали в Полша в продължение най-малко на четири години без прекъсване, са изключени по отношение придобиването на второ жилище от обхвата на разпоредбите на буква в) или на други процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Полша.

в)

Полша може да поддържа в сила за срок от дванадесет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство по отношение придобиването на земеделска земя и гори. При никакви обстоятелства швейцарски граждани или юридически лица, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, не могат да бъде третирани по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори отколкото в момента на подписване на настоящия протокол. Съгласно това законодателство швейцарски гражданин трябва да отговаря на изискванията, определени в Закона от 24 март 1920 г. за придобиване на недвижими имоти от чужденци (Dz.U. 1996, № 54, poz. 245 с измененията), както е изменен.

г)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и които на законно основание са пребивавали и са били арендатори на земя в Полша в качеството им на физически или юридически лица в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква в) или на други процедури, различни от тези за граждани на Полша при покупката на земеделска земя и гори от датата на присъединяването. Във войводините Wаrmińsko-Маzurskie, Pomorskie, Kuјаwsko Pomorskie, Zаchodniopomorskie, Lubuskie, Dolnośląskie, Opolskie и Wielkopolskie периодът на пребиваване и срокът на договора за аренда, посочен в предходното изречение, се удължават до седем години. Съответният срок на договора за аренда, предхождащ покупката на земята, се изчислява отделно за всеки швейцарски гражданин, който е бил арендатор на земя в Полша, от заверената дата на първоначалния договор за аренда. Самостоятелно заети селскостопански производители, които са били арендатори не като физически лица, а като юридически лица, могат да прехвърлят правата на юридическото лице по договора за аренда на себе си като физическо лице. При изчисляването на срока на договора за аренда, предхождащ правото на закупуване, се зачита срокът, през който земята е била предмет на договор за аренда, сключен от юридически лица. Сключените от физически лица договори за аренда могат да бъдат със заверена дата с обратно действие и в този случай ще се зачита целият срок на заверения договор. Не се определят срокове за самостоятелно заетите селскостопански производители да трансформират настоящите си договори за аренда в такива на физически лица или в писмени договори със заверена дата. Процедурата за трансформиране на тези договори трябва да бъде прозрачна и в никакъв случай да не представлява допълнителна пречка.

д)

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията на Европейските общности представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

е)

По време на преходния период Полша прилага разрешителната процедура, предвидена от закона, която гарантира, че предоставянето на разрешения за придобиването на недвижим имот в Полша се основава на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин.

9.   Словения

a)

Ако до края на период от максимум седем години след датата на присъединяване на Словения към ЕС възникнат трайни и сериозни затруднения на пазара на недвижими имоти или такива, които могат да причинят сериозно влошаване на пазара на недвижими имоти в дадена област, Словения може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки, за да коригира положението на пазара на недвижими имоти.

б)	При искане от страна на Словения, Съвместният комитет, посредством извънредна процедура, определя защитните мерки, които счита за необходими, като уточнява условията и реда, при които те трябва да влязат в сила.

в)

В случай на сериозни затруднения на пазара на недвижими имоти и при изрично искане от страна на Словения, Съвместният комитет действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането, придружено от съответната обзорна информация за него. Така приетите мерки се прилагат незабавно и като се отчитат интересите на всички засегнати страни.

г)	Мерките, които са разрешени по силата на буква б), могат да включват дерогации от правилата на настоящото споразумение до такава степен и за такива периоди, които са строго необходими за постигането на целите, посочени в буква а).

10.   Словакия

a)

Словакия може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство по отношение придобиването на земеделска земя и гори от лица, които не пребивават постоянно в страната. Съгласно това законодателство (непребиваващо постоянно лице може да придобие права на собственост върху недвижим имот, разположен в Словашката република, с изключение на земеделска и горска земя). Непребиваващото постоянно лице не може да придобие права на собственост върху недвижим имот, чието придобиване е ограничено от специално регулиране, определено във Валутния закон № 202/1995, както е изменен).

б)	При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно по отношение придобиването на земеделска земя и гори отколкото в момента на подписване на настоящия протокол или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава

в)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и които на законно основание са пребивавали и работили в областта на селското стопанство в Словакия в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква б) или на други процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Словакия.

г)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен преди края на третата година от датата на присъединяване. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

д)

В случай че Словакия въведе разрешителни процедури за придобиване на недвижими имоти в Словакия през преходния период от лица, които не пребивават постоянно в Словакия, тези процедури се основават на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин и без да се прави разлика между граждани на Словакия и на Швейцария.

e)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от такова нарушаване на пазара на земеделска земя в Словакия, Съвместният комитет, по искане на Словакия, може да реши да удължи преходния период с максимум три години.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение II към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора с настоящото се изменя, както следва:

1.

Под заглавието „Раздел А: актове, посочени във“, в точка 1 „Регламент (ЕИО) № 1408/71“ след „301 R 1386: Регламент (ЕО) № 1386/2001 …“ се вмъква следното: „12003 TN 02/02/A: Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените на учредителните договори на Европейският съюз, от 16 април 2003 г.“

2.

Под заглавието „За целите на настоящото споразумение регламентът се адаптира, както следва:“ точка 1 от раздел А от приложение II към споразумението се изменя, както следва: а) в буква и) относно приложение III, част А след последния текст „Швеция — Швейцария“ се добавя следното:   „Чешка република — Швейцария   Никакви.   Естония — Швейцария   Няма конвенция.   Кипър — Швейцария   Никакви.   Латвия — Швейцария   Няма конвенция.   Литва — Швейцария   Няма конвенция.   Унгария — Швейцария   Никакви.   Малта — Швейцария   Няма конвенция.   Полша — Швейцария   Няма конвенция.   Словения — Швейцария   Никакви.   Словакия — Швейцария   Никакви.“ б) в буква й) относно приложение III, част Б след последния текст „Швеция — Швейцария“ се добавя следното:   „Чешка република — Швейцария   Никакви.   Естония — Швейцария   Няма конвенция   Кипър — Швейцария   Унгария — Швейцария   Никакви.   Малта — Швейцария   Няма конвенция.   Полша — Швейцария   Няма конвенция.   Словения — Швейцария   Никакви.   Словакия — Швейцария   Никакви.“ в) буква о) относно приложение VI се изменя, както следва: аа) в точка 3, буква a), подточка iv) след думата „Испания“ се вмъква думата „Унгария“ бб) в точка 4 след думата „Германия“ се вмъква думата „Унгария“.

3.

Под заглавието „Раздел А: актове, посочени във“, в точка 2 „Регламент (ЕИО) № 574/72“ след „302 R 410: Регламент (ЕО) № 410/2002 на Комисията …“ се вмъква следното: „12003 TN 02/02/A: Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените на учредителните договори на Европейският съюз от 16 април 2003 г.“

4.

Под заглавието „Раздел Б: Актове, които договарящите страни трябва да вземат предвид“, в точки „4.18. 383 D 0117: Решение № 117 …“, „4.19. 83 D 1112(02): Решение № 118 …“, „4.27. 388 D 64: Решение № 136 …“ и „4.37. 393 D 825: Решение № 150 …“ съответно след „1 94 N: Акт относно условията...“ се вмъква следното: „12003 TN 02/02/A: Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените на учредителните договори на Европейският съюз от 16 април 2003 г.“

5.

За работници, които са граждани на Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Република Словения и Словашката република, разпоредбите, съдържащи се в раздел „Застраховка срещу безработица“, параграф 1 от протокола към приложение II се прилагат до 30 април 2011 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Раздел A от приложение III към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора се изменя, както следва:

Актове, изменени с Акта за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г.):

A.   ОБЩА СИСТЕМА

1.	392 L 0051: Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно втората обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО (ОВ L 209, 24.7.1992 г., стр. 25)

Б.   ПРАВНИ ПРОФЕСИИ

2.	377 L 0249: Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 78, 26.3.1977 г., стр. 17).

3.	398 L 0005: Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (ОВ L 77, 14.3.1998 г., стр. 36).

В.   МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

Лекари

4.	393 L 0016: Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация (ОВ L 165, 7.7.1993 г., стр. 1).

Медицински сестри

5.

377 L 0452: Директива 77/452/ЕИО на Съвета от 27 юни 1977 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за медицински сестри с общ профил, включително и за мерките за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 176, 15.7.1977 г., стр. 1).

Практикуващи стоматолози

6.

378 L 0686: Директива 78/686/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 1).

7.	378 L 0687: Директива 78/687/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейностите на практикуващите стоматолози (ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 10).

Ветеринарни лекари

8.

378 L 1026: Директива 78/1026/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, включваща и мерки за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (ОВ L 362, 23.12.1978 г., стр. 1).

Акушерки

9.

380 L 0154: Директива 80/154/ЕИО на Съвета от 21 януари 1980 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за акушерки, включваща мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (ОВ L 33, 11.2.1980 г., стр. 1).

Фармацевти

10.

385 L 0433: Директива 85/433/ЕИО на Съвета от септември 1985 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на фармацията, включваща и мерки за улесняване действителното упражняване на правото на установяване по отношение на определени дейности в областта на фармацията (ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 37).

Г.   АРХИТЕКТУРА

11.

385 L 0384: Директива 85/384/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на архитектурата и за мерките за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги (ОВ L 223, 21.8.1985 г, стр. 15).

Д.   ТЪРГОВИЯ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТОКСИЧНИ ПРОДУКТИ

12.	374 L 0557: Директива 74/557/ЕИО на Съвета от 4 юни 1974 г. за реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти (ОВ L 307, 18.11.1974 г., стр. 5).

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ПРИЗНАВАНЕТО НА ДИПЛОМИ НА АКУШЕРКИ И МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ

Швейцария си запазва правото да признава на притежателите на дипломи за акушерки и медицински сестри с общ профил, попадащи в обхвата на член 4б и член 4в от Директива 77/452/ЕИО и член 5а и член 5б от Директива 80/154/ЕИО относно придобити права, единствено след проучване на съответствието на техните квалификации с Директива 77/453/ЕИО и Директива 80/155/ЕИО. За тази цел Швейцария може да изисква полагането на изпит или период на адаптиране.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО АВТОНОМНИ МЕРКИ ОТ ДАТАТА НА ПОДПИСВАНЕ

Швейцария ще предостави временен достъп до своя пазар на труда на граждани на новите държави-членки въз основа на националното си законодателство преди влизането в сила на преходните спогодби, съдържащи се в протокола. За тази цел Швейцария ще открие специфични квоти за краткосрочни, както и за дългосрочни разрешения за работа, съгласно определеното в член 10, параграф 1 от споразумението, в полза на граждани на новите държави-членки, считано от датата на подписване на протокола. Квотите ще бъдат 700 за дългосрочни разрешения и 2 500 за краткосрочни разрешения годишно. Освен това на 5 000 работници на краткосрочно назначение годишно ще бъде разрешен престой по-кратък от 4 месеца.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛША ОТНОСНО ПРИЗНАВАНЕТО НА ДИПЛОМИ НА МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ И АКУШЕРКИ

Полша се запозна с декларацията на Швейцария, отнасяща се до признаването на дипломите на медицински сестри с общ профил и акушерки, но решително очаква Швейцария да се придържа напълно към член 4б от Директива 77/452/ЕИО и член 5б от Директива 80/154/ЕИО, както са формулирани, от деня, в който протоколът към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, вследствие на разширяването на Европейския съюз, влезе в сила.

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКТ

Упълномощените представители на:

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ИРЛАНДИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

както и

на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

от една страна, и

на КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ

от друга страна,

след като се срещнаха в Люксембург на двадесет и първи юни хиляда деветстотин деветдесет и девета година, за да подпишат Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, приеха Съвместните декларации, посочени по-долу и приложени към настоящия заключителен акт:

—	Съвместна декларация относно общата либерализация на предоставянето на услуги

—	Съвместна декларация относно пенсиите на пенсионирани бивши служители на институциите на Европейските общности, пребиваващи в Швейцария

—	Съвместна декларация относно прилагането на споразумението

—	Съвместна декларация относно по-нататъшни преговори.

Те освен това приемат за сведение следните декларации, приложени към настоящия заключителен акт:

—	Декларация на Швейцария относно подновяване на споразумението

—	Декларация на Швейцария относно политиката за миграция и убежище

—	Декларация на Швейцария относно признаването на дипломите за архитекти

—	Декларация на Европейската общност и нейните държави-членки относно членове 1 и 17 от приложение I

—	Декларация относно участието на Швейцария в комитети.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно общата либерализация на предоставянето на услуги

Договарящите се страни се ангажират да започнат възможно най-скоро преговори относно общата либерализация на предоставянето на услуги въз основа на достиженията на правото на Общността.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно пенсиите на пенсионирани бивши служители на институциите на Европейските общности, пребиваващи в Швейцария

Комисията на Европейските общности и Швейцария се ангажират да потърсят подходящо решение на проблема с двойното данъчно облагане на пенсиите на пенсионирани бивши служители на институциите на Европейските общности, пребиваващи в Швейцария.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно прилагането на споразумението

Договарящите се страни ще предприемат необходимите мерки за прилагане на достиженията на правото на Общността към гражданите на другата договаряща се страна в съгласие със сключеното между тях споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно по-нататъшни преговори

Европейската общност и Конфедерация Швейцария декларират своето намерение да се ангажират с провеждане на преговори с цел сключване на споразумения в области от общ интерес, като актуализирането на Протокол № 2 към Споразумението за свободна търговия от 1972 г. и участието на Швейцария в определени програми на Общността за обучение, младежта, медиите, статистиката и околната среда. Подготовката за тези преговори следва да бъде извършена в кратки срокове след приключването на настоящите двустранни преговори.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ

относно подновяване на споразумението

Швейцария декларира, че ще постигне решение за подновяване на споразумението през седмата година на неговото приложение, въз основа на приложимите вътрешни процедури.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ

относно политиката за миграция и убежище

Швейцария потвърждава отново своето желание да засили сътрудничеството с Европейския съюз и неговите държави-членки в областта на политиката за миграция и убежище. За тази цел Швейцария желае да участва в системата на ЕС за координация на молбите за убежище и предлага да започнат преговори за сключването на конвенция, успоредна с Конвенцията от Дъблин (Конвенция за определянето на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки на Европейските общности, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г.).

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ

относно признаването на дипломите за архитекти

Швейцария ще предложи на Съвместния комитет по Споразумението относно свободното движение на хора, веднага щом той бъде създаден, да се вземе решение и за включване в приложение III към Споразумението относно свободното движение на хора на дипломите за архитекти, издадени от швейцарски университети за приложни науки, съгласно разпоредбите на Директива 85/384/ЕИО от 10 юни 1986 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

относно членове 1 и 17 от приложение I

Европейската общност и нейните държави-членки декларират, че членове 1 и 17 от приложение I към споразумението не накърняват достиженията на правото на Общността относно условията за назначаване на служители, които са граждани на трета държава, в контекста на презграничното предоставяне на услуги.

ДЕКЛАРАЦИЯ

относно участието на Швейцария в комитети

Съветът е съгласен представителите на Швейцария да могат, доколкото въпросите ги засягат, да участват в заседанията на следните комитети и експертни работни групи като наблюдатели:

—	Комитети на изследователски програми, включително Комитета за научно-технически изследвания (CREST)

—	Административна комисия за социална сигурност на работници мигранти

—	Координационна група за взаимно признаване на дипломи за висше образование

—	Консултативни комитети за въздушните пътища и прилагане на правилата за конкуренция в областта на въздушния транспорт.

Представители на Швейцария не присъстват при гласувания в тези комитети.

По отношение на други комитети, които работят в области, влизащи в обхвата на настоящите споразумения, в които Швейцария е приела достиженията на правото на Общността или еквивалентни мерки, Комисията ще провежда консултации с швейцарски експерти по начина, определен в член 100 от Споразумението за ЕИП.