Взаимно признаване на стоки

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Принципът на взаимно признаване гарантира достъп до пазара на стоки, които не са или са само частично предмет на законодателството на ЕС за хармонизация.

Регламентът се прилага за:

• всички видове стоки, законно предлагани на пазара в друга държава от ЕС, включително селскостопански и рибни продукти, независимо от начина на производство и обработка;
• националните административни решения, които се ограничава или отказва достъпът на такива стоки до пазара на тази държава.

Когато компетентен орган в държавата вносител възнамерява да извърши оценка на стоките, предприятията могат да използват декларация за доброволно взаимно признаване, за да докажат, че стоките се предлагат законно на пазара в друга държава от ЕС.

Националните органи, които оценяват вносни стоки съгласно принципа на взаимно признаване, трябва:

• незабавно да се свържат със съответните предприятия и да предоставят разяснения за планираната оценка;
• да позволяват стоките да бъдат разпространявани и продавани, докато извършват оценката (освен ако в тяхната държава не съществува процедура за предварително разрешение или ако временно преустановят достъпа до пазара);
• да приемат декларация за взаимно признаване, заедно с подкрепящи доказателства, необходими за проверка на съдържащата се в нея информация, като достатъчни, за да докажат, че стоките се предлагат законно на пазара в друга държава от ЕС. Ако не бъде представена декларация, компетентният орган може да поиска от съответното предприятие да предостави документи и информация както за характеристиките на съответните стоки или вида им, така и за законното им предлагане в друга държава от ЕС;
• надлежно да вземат предвид съдържанието на протоколи от изпитвания или сертификати, издадени от орган за оценка на съответствието, предоставени от всяко предприятие като част от оценката;
• незабавно да уведомят предприятието — и Европейската комисия и държавите от ЕС в рамките на 20 дни — ако решат да откажат или ограничат достъпа на стоките до пазара;
• при приемане на отрицателно административно решение, да изложат достатъчно подробно и обосновано защо ограничават или отказват достъп до пазара, включително следното:
  • националното техническо правило, на което се основава решението;
  • законните основания от обществен интерес, които оправдават използването на националното техническо правило;
  • разгледаните научни и технически доказателства;
  • обобщение на съответните аргументи, представени от съответното предприятие;
  • доказателство, което показва, че решението е пропорционално;
  • различните национални средства за защита, предоставени за предприятията, и техните срокове, включително възможността за използване на безплатната услуга SOLVIT (което може да доведе до становище на Комисията).

Националните органи, извършващи оценка на вносни стоки, могат временно да преустановят продажбата или разпространението им, като незабавно информират предприятието, Комисията и държавите от ЕС, ако:

• при нормални или разумно предвидими условия на употреба стоките представляват сериозен риск за безопасността или здравето на хората или за околната среда, включително такъв, при който въздействията не са незабавни, което изисква бърза намеса от компетентния орган; или
• предоставянето на стоките или на стоки от този тип на пазара в тази държава от ЕС обикновено е забранено в нея поради съображения за обществения морал или обществената сигурност.

Ако центровете на SOLVIT не могат да намерят добро решение в отделен случай с помощта на процедурата на SOLVIT, Комисията може да съдейства за разрешаване на случая по искане на някой от участващите центрове на SOLVIT, като издаде становище. За тази цел Комисията:

• трябва да прецени дали решението на националния орган е съвместимо с принципа на взаимно признаване и изискванията на регламента;
• ако са необходими допълнителна информация или документи, трябва да поиска от съответния център на SOLVIT да се свърже с предприятието или компетентния орган, за да получи такава допълнителна информация или документи;
• трябва да издаде становище в рамките на 45 дни;
• становището трябва да бъде съобщено на предприятието и националния орган от съответния център на SOLVIT. Комисията трябва да уведоми държавите от ЕС за становището;
• когато е уместно, в становището на Комисията трябва да се посочат всякакви опасения, които трябва да бъдат разгледани по случая на SOLVIT, или да се дадат препоръки за подпомагане при решаването на случая.

Всяка държава от ЕС трябва да създаде и поддържа на своя територия звена за контакт относно продукти и да гарантира, че те разполагат с достатъчно правомощия и подходящи ресурси. Звената за контакт относно продукти трябва:

• да предоставят онлайн информация относно:
  • принципа на взаимно признаване и прилагането на регламента в тяхната държава;
  • информация за контакт на съответните национални органи, включително на органите, които отговарят за надзора върху прилагането на националните технически правила, приложими в тяхната държава;
  • средствата за защита и процедурите, които са на разположение в тяхната държава в случай на спор, включително процедурата на SOLVIT, посочена в регламента;
• да отговорят безплатно в рамките на 15 дни на искания от дружества или национални органи за допълнителна информация;
• когато е необходимо, да помагат за организирането на контакти между националните органи във връзка с процедурата за оценка на регламента.

ЕС може да финансира следните дейности в подкрепа на регламента:

• кампании за повишаване на осведомеността;
• образование и обучение;
• сътрудничество между звената за контакт относно продукти и компетентните органи, както и техническа и логистична подкрепа за това сътрудничество;
• събирането на данни, свързани с функционирането на принципа на взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки на ЕС;
• обмен на длъжностни лица и най-добри практики.

Комисията трябва да извърши оценка на регламента до 20 април 2025 г. и на всеки 4 години след това и да представи доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

Акт за изпълнение

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1668 на Комисията се определят необходимите подробностите за адаптиране на информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS) за целите на взаимното признаване.

С регламента за изпълнение се предвижда използването на ICSMS за:

• съобщаване на административни решения (член 5);
• съобщаване на решение за временно спиране (член 6);
• съобщаване на становището на Комисията на всички държави от ЕС (член 8);
• обмен на информация между компетентните органи на държавите от ЕС, които отговарят за проверка на данните и документите, предоставени от предприятията по време на оценка (член 10).