Опазване и експлоатация на морските ресурси

Регламент (ЕО) № 2371/2002 полага основите на общата политика в областта на рибарството (ОПР), чиято цел е да гарантира устойчивата експлоатация на живите водни ресурси на икономическо, екологично и социално ниво. Мерките, приети в рамките на настоящия регламент, се основават на прилагането на принципа на предпазливостта и обоснованите научни становища. Те се отнасят до опазването и защитата на рибните запаси и морските екосистеми, достъпът до водите и ресурсите, риболовния флот, контрола на дейностите, вземането на решениея, както и участието на заинтересованите страни във всички етапи на политиката.

АКТ

Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството [Вж. акт(ове) за изменение].

ОБОБЩЕНИЕ

Общата политика в областта на рибарството обхваща опазването, управлението и експлоатацията на морските ресурси, както и преработката и пускането на пазара на рибните продукти и продуктите от аквакултури. Тя предвижда последователни мерки относно:

• опазването, управлението и експлоатацията на живите водни ресурси;
• ограничаването на последствията от риболова върху околната среда;
• условията за достъп до водите и до ресурсите;
• капацитета на риболовния флот;
• контрола;
• аквакултурата;
• общата организация на пазарите;
• международните отношения.

Опазване и устойчивост

Европейският съюз (ЕС) предприема необходимите мерки, за да регламентира достъпа до риболовните зони и ресурсите и да гарантира трайното упражняване на риболовните дейности. Тези мерки се прилагат за всички рибни запаси или групи от запаси. Те целят да ограничат смъртността на рибните ресурси и неблагоприятното въздействие на риболовните дейности върху околната среда посредством:

• приемане на планове за възстановяване на запасите, чийто обем е извън разумните биологични граници;
• приемане на планове за управление за поддържане обема на запасите в разумните биологични граници;
• определяне на цели за устойчивата експлоатация на запасите;
• ограничаване на улова;
• определяне на броя и вида на корабите, получили разрешение за риболов;
• ограничаване на риболовното усилие;
• приемане на технически мерки за насърчаване на по-селективен риболов или за намаляване на неблагоприятното въздействие върху морските екосистеми и видовете, които не са обект на улов. Тези мерки могат да се отнасят и до структурите на риболовните уреди, броя и размерите на инсталираните на борда риболовни уреди, определянето на зони и/или на периоди на забрана или на ограничаване на риболовните дейности.

Европейската комисия и държавите-членки могат да вземат спешни мерки в случай на сериозна заплаха за екосистемата или за опазването на ресурсите за периоди от 3 до 6 месеца. Решението на държавите-членки се отнася само до водите, върху които те упражняват своя суверенитет. Те също така имат възможността да вземат недискриминационни мерки за опазване, с които да предпазят екосистемата в зоната от 12 морски мили. Ако тези мерки се отнасят до риболовни кораби на други държави-членки, трябва да са били проведени консултации с Комисията, засегнатите държави и регионалните консултативни съвети. Държавите-членки имат възможност да приемат за риболовните съдове, плаващи под техен флаг, други мерки за опазване и управление, при условие че те съответстват на целите на общата политика в областта на рибарството (ОПР).

Адаптиране на риболовния капацитет

Държавите-членки имат задължението да адаптират своя риболовен капацитет с цел постигане на равновесие между риболовния капацитет и техните възможности за риболов. Като се има предвид критичното състояние на голям брой запаси в европейски води, общият капацитет на флота на Общността е „замразен“, считано от 31 декември 2002 г. По този начин навлизането на нов риболовен кораб не е възможно освен след отписването на друг кораб със същия капацитет (измерен като тонаж „GT“ и мощност на двигателя „kW“) от риболовния флот на Общността. От 1 януари 2003 г. единственото възможно увеличаване на тонажа, без това да е свързано с условието за отписване, са съоръжения на риболовните кораби, които имат за цел да подобрят безопасността на борда, условията на труд, хигиената и качеството на продуктите.

Необходимите намаления на капацитета са част от плановете за управление и възстановяване. Всяко отписване на кораб с публична помощ (от държавата-членка и/или от Общността) е окончателно и изтегленият риболовен кораб повече не може да бъде заменен. Всяка година Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета обобщени резултати от годишните доклади на държавите-членки за положените от тях усилия за постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Тя управлява също и регистъра на риболовния флот на Общността, който включва всички данни за характеристиките и дейностите на риболовните кораби, необходими за мониторинг на правилното прилагане на ОПР.

Достъп до водите и ресурсите

Корабите на Общността се ползват от един и същи свободен достъп до води и ресурси, с изключение на зоната от 12 крайбрежни мили, която попада под суверенитета на държавите-членки (приложение I). За зоната на Shetlands (Shetland Box) се прилагат особени правила (приложение II). Количествата общ допустим улов (TAC) се определят годишно от Съвета, а възможностите за риболов се разпределят между държавите-членки по такъв начин, че да осигурят на всяка държава-членка относителна стабилност на стопански риболов за всеки запас или риболовна зона. Държавите-членки могат след това свободно да разпределят тези възможности между своите кораби, както и да разменят тези, на които са титуляри. Съветът решава и за възможностите за риболов на трети страни, които навлизат във водите на Общността.

Контрол и изпълнение

Установен е европейски режим за контрол на рибарството за осигуряване спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството от единия до другия край на производствената верига, т.е. от кораба до търговеца на дребно. Контролни проверки в морето се извършват винаги, но са засилени и в пристанищата, по време на транспортиране, в преработвателните заводи, на пазарите и т.н., така че да се удостовери, че рибата е законно уловена.

Режимът за контрол се прилага спрямо всички риболовни дейности във водите на Общността, както и към риболовните дейности на корабите на Общността и гражданите на ЕС, в общностните и необщностните води. Той се прилага също така спрямо преработката и търговската реализация на рибните продукти, риболова за отдих и развлечение, по отношение на чувствителните запаси и аквакултурите.

Вземане на решение и консултация

Свързаните с рибарството решения се вземат от Европейския парламент и Съвета по предложение на Комисията и след консултации с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите. В някои случаи решението се взема след одобрение от страна на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури, в съответствие с процедурата, дефинирана в Решение 1999/468/ЕО за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията.

Комисията се подпомага от Консултативния комитет по рибарство и аквакултури (ККРА), създаден през 1971 г. Консултативният комитет по рибарство и аквакултури е форум за постоянен диалог с индустрията. Неговите 21 членове представляват основните браншове на индустрията на рибарството и аквакултурите (производството, преработката и търговията), както и групите и организациите на потребителите, които се занимават със защита на околната среда и развитието. ККРА е съставен от четири работни групи, натоварени с изготвянето на становища:

• Група № 1: Достъп до ресурсите и управление на риболовните дейности,
• Група № 2: Аквакултури: отглеждане на риби, ракообразни и мекотели,
• Група № 3: Пазари и търговска политика,
• Група № 4: Общи въпроси: икономика и секторен анализ.

Регионалните консултативни съвети (РКС) са създадени с цел повишаване на участието на представителите на сектор „Рибарство”, както и на другите представители на секторите, засегнати от ОПР, като областите за защита на околната среда и на потребителите. Те обхващат морските зони, които попадат под юрисдикцията на поне две държави-членки. В работата на регионалните консултативни съвети вземат участие и учени. РКС могат да предоставят консултации и на Комисията например по изпълнението и изготвянето на планове за управление и възстановяване. Те предоставят също, по своя собствена инициатива, препоръки и информират Комисията и държавите-членки за проблемите по изпълнението на ОПР.

Научно-техническият и икономически комитет по рибарство (НТИКР), съставен от висококвалифицирани научни експерти, редовно предоставя консултации по въпросите, свързани с опазването и управлението на живите водни ресурси. Комисията взема под внимание становището на НТИКР при формулиране на предложения за управление на рибарството.

Преди края на 2012 г. Комисията ще предостави на Европейския парламент и на Съвета доклад относно опазването и устойчивостта, както и относно адаптирането на риболовния капацитет,

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Възможности за риболов

Регламент (ЕС) № 40/2013 на Съвета от 21 януари 2013 година за определяне за 2013 г. на наличните възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, които са предмет на международни преговори или споразумения, във водите на ЕС и за корабите на ЕС в определени води извън ЕС [Официален вестник L 23, 25.1.2013 г.].

Регламент (ЕС) № 39/2013 на Cъвета от 21 януари 2013 година за определяне на възможностите за риболов за 2013 г. на кораби на ЕС за определени рибни запаси и групи от рибни запаси, които не са предмет на международни преговори или споразумения [Официален вестник L 23, 25.1.2013 г.].

Регламент (ЕС) № 1262/2012 на Съвета от 20 декември 2012 година за определяне на възможностите за риболов за 2013 и 2014 година на някои запаси от дълбоководна риба за корабите на ЕС [Официален вестник L 356, 22.12.2012 г.].

Флот

Регламент (EО) № 1013/2010 на Комисията от 10 ноември 2010 г. за установяване на правила за прилагане на политиката на Съюза по отношение на флота, определена в глава III от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета [Официален вестник L 293, 11.11.2010 г.].

Този регламент се прилага за всички кораби на Общността, с изключение на тези, които се използват само за аквакултурите, както и тези, които са регистрирани в най-отдалечените френски, испански или португалски региони. Той установява формулата за определяне на референтните нива по отношение на брутния тонаж (GT) и мощност за всяка държава-членка към 1 януари 2003 г. Той определя също и изискванията за допустимост за увеличаване на тонажа. Всяка държава-членка е длъжна да събира информация, свързана с изпълнението на ОПР и за изтеглянето (или за замяната) на кораб от флота на Европейския съюз. Всяка модернизация на даден кораб, която води до промяна на риболовния му капацитет, също трябва да бъде докладвана.

Регламент (EО) № 26/2004 на Комисията от 30 декември 2003 г. относно регистъра на риболовния флот на Общността [Официален вестник L 5, 9.1.2004 г.]. Този регламент определя минималните данни, свързани с корабите, които трябва да фигурират в регистъра, воден от всяка държава-членка за риболовните кораби, плаващи под неин флаг. Той също така определя задълженията на държавите-членки за събиране, заверяване и предаване на данните от националния регистър на Комисията; както и задълженията на Комисията за водене на регистъра на риболовния флот на Общността. Корабите се идентифицират посредством уникален идентификационен номер CFR (Community Fleet Register — Регистър на флота на Общността), който се дава завинаги и не може да се преотстъпва на друг кораб. Вж. консолидирана версия

See also

• Управление на ресурсите и риболовната среда

Последна актуализация: 08.02.2013