Help Print this page 
Title and reference
Енергийни характеристики на сградите

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Енергийни характеристики на сградите

На строителния сектор се падат 40 % от общото енергийно потребление на Европейския съюз (ЕС). Намаляването на потреблението на енергия в този сектор представлява приоритет в рамките на целите 20-20-20 по отношение на енергийната ефективност. В тази рамка настоящата директива формулира общи изисквания по отношение на енергийните характеристики на сградите.

АКТ

Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите.

ОБОБЩЕНИЕ

Настоящата директива цели да насърчи подобряването на енергийните характеристики на сградите и на обособените части от сградите. Настоящата директива цели да поясни и засили разпоредбите на Директива 2002/91/ЕО, която отменя, за да разшири обхвата й на приложение и намали значимите различия между държавите-членки по отношение на енергийните характеристики на сградите. Разпоредбите на директивата обхващат енергийните нужди за отопление на помещения, производството на гореща вода, охлаждане, вентилация и осветление на нови и съществуващи сгради без отношение на това дали са жилищни или нежилищни сгради.

Методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

Държавите-членки трябва да приемат, на национално или регионално равнище, методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, които да отчитат определени елементи, сред които:

  • топлинните характеристики на сградите (топлинен капацитет, изолация и т.н.);
  • отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода;
  • климатичните инсталации;
  • вградената осветителна инсталация;
  • вътрешните климатични условия.

Положителното влияние на други аспекти, като местното слънцегреене и изложение, естественото осветление, електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство, и колективните или централните отоплителни и охладителни инсталации също се взема под внимание.

Определяне на минимални изисквания

Държавите-членки трябва да въведат, съгласно споменатата по-горе методика за изчисление, минимални изисквания относно енергийните характеристики, с цел постигане на оптимални равнища на разходи. Тези изисквания се преразглеждат на всеки 5 години.

При определяне на изискванията държавите-членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради.

Новите сгради трябва да са съобразени с изискванията, като преди започване на строежа да бъде разгледана и взета предвид техническата осъществимост по отношение на инсталирането на системи за използване на енергия от възобновяеми източници, топлинни помпи, колективни или централни отоплителни и охладителни инсталации и системи за комбинирано производство.

При извършване на ремонт на съществуващи сгради трябва да бъдат приложени подобрени енергийни характеристики, което да гарантира изпълнение на минималните изисквания.

Минималните изисквания може да не се прилагат за:

  • официално защитените сгради (например историческите сгради);
  • сградите, използвани с религиозна цел;
  • временните постройки;
  • жилищните сгради, предназначени за използване за ограничен период от време през годината;
  • обособените сгради с полезна разгъната застроена площ, по-малка от 50 м2.

Когато са наскоро инсталирани, заменени или модернизирани, техническите сградни инсталации, като отоплителни инсталации, инсталации за топла вода, климатични инсталации и големите вентилационни инсталации, също трябва да отговарят на изискванията по отношение на енергийните характеристики.

Сградните компоненти, които съставляват част от външните ограждащи елементи на сградата и които оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи (например рамки на прозорци), също трябва да отговарят на минималните изисквания по отношение на енергийните характеристики, когато биват подменяни или модернизирани, с цел постигане на равнища на оптимални разходи.

По отношение на строителството и ремонта на сгради, настоящата директива решително насърчава монтажа на интелигентни системи за измерване на енергопотреблението, съгласно Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.

Цел: сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия

От 31 декември 2020 г. всички нови сгради трябва да имат близко до нулево нетно потребление на енергия. Новите сгради, които се обитават и са собственост на публичните органи, трябва да отговарят на същите критерии след 31 декември 2018 г.

Комисията насърчава увеличаването на броя сгради от този тип чрез въвеждане на национални планове, които съдържат:

  • описание на начина, по който държавата-членка прилага определението за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия;
  • междинни цели, насочени към подобряване на енергийните характеристики на новите сгради до 2015 г.;
  • информация за политиките и финансовите мерки приети с цел насърчаване на подобряването на енергийните характеристики на сградите.

Търговски стимули и финансови пречки

Държавите-членки трябва да съставят списък със съществуващи и потенциални инструменти, чиято цел е насърчаване на подобряването на енергийните характеристики на сградите. Този списък се актуализира на всеки три години.

Сертификати за енергийни характеристики

Държавите-членки трябва да внедрят система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите. Последната съдържа именно информация за енергопотреблението на сградите, както и препоръки, свързани с намаляване на разходите.

Когато сграда или обособена част от сграда е обявена за продажба или за отдаване под наем, показателят за енергийните характеристики от сертификата за енергийни характеристики трябва да бъде отбелязан в търговските реклами в медиите.

По време на строителството, продажбата или отдаването под наем на сграда или обособена част от сграда, този сертификат трябва да бъде показан на новия наемател или евентуален купувач и да бъде предоставен на купувача или на новия наемател.

Относно сградите, при които площ от над 500 м2 е заета от публичен орган и чести посещавани сгради с обща площ по-голяма от 500 м2, сертификатът за енергийна ефективност трябва да бъде изложен на видно място (на 9 юли 2015 г. този праг ще бъде намален на 250 м2).

Държавите са длъжни да въведат система за редовен контрол на отоплителните и климатичните инсталации на сградите.

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2010/31/ЕС

8.7.2010 г.

9.7.2012 г.

ОВ L 153 от 18.6.2010 г.

СВЪРЗАНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 16 януари 2012 година за допълване на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти [ОВ L 81 от 21.3.2012 г.].

Доклад от Комисията до Европейския парламент и Съвета Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите ( COM(2013)0225 final ) [непубликуван в Официален вестник].

В съответствие с Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите Комисията ще представи доклад за напредъка на държавите-членки във връзка с увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия. Този доклад ще се представя на всеки три години.

В заключение докладът посочва, че държавите-членки не са отчели достатъчен напредък по отношение на сградите с близко до нулево потребление на енергия в рамките на целите, заложени до 2020 г. при условие, че до края на ноември 2012 г. само девет държави-членки са информирали Комисията за националните си планове в тази област.

Отбелязаният напредък, сравнително бавен и само частичен, повишава риска държавите-членки да не успеят да спазят сроковете, за да гарантират, че сградите са с близко до нулево потребление на енергия. Освен това липсата на точни дефиниции, средносрочни цели и специфични мерки за подкрепа се изразява в несигурност в строителната индустрия по отношение на регулаторната и политическата рамка, които забавят необходимите инвестиции в технологии, процеси и обучение, и дава негативното си отражение върху конкурентоспособността в сектора.

Последна актуализация: 06.02.2014

Top