EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32003R2229

Регламент (ЕО) № 2229/2003 на Съвета от 22 декември 2003 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложени върху вноса на силиций с произход от Русия

OB L 339, 24.12.2003, p. 3–13 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 22/12/2003: This act has been changed. Current consolidated version: 30/04/2004

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2003/2229/oj

11/ 33

BG

Официален вестник на Европейския съюз

61


32003R2229


L 339/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2229/2003 НА СЪВЕТА

от 22 декември 2003 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложени върху вноса на силиций с произход от Русия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно защитата срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основен регламент“), и по-специално член 9 от него,

като взе предвид предложението на Комисията след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

1.   Процедура

1.1.   Временни мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 1235/2003 (2) („временен регламент“) Комисията наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на силиций с произход от Русия. Мерките се изразиха в адвалорно мито в диапазона между 24 и 25,2 %.

(2)

Напомня се, че разследването на дъмпинга и вредите обхвана периода от 1 октомври 2001 г. до 30 септември 2002 г. („период на разследване“ или „ПР“). Разследването на тенденциите в контекста на разследването на анализа на вредите обхвана периода от 1 януари 1998 г. до края на ПР („разглеждан период“).

1.2.   Други действащи мерки

(3)

Понастоящем са в сила антидъмпингови мита в адвалорен размер на 49 % върху вноса на силиций с произход от Китайската народна република („Китай“) (3). Понастоящем протича преразглеждане (4) на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

1.3.   Последваща процедура

(4)

След налагането на временните антидъмпингови мита страните получиха оповестяване на фактите и съображенията, на които се основава временният регламент. Някои от страните внесоха писмени забележки. Всички заинтересовани страни, които пожелаха това получиха възможността да бъдат изслушани от Комисията.

(5)

Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвиждаше да се препоръча налагането на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на суми, обезпечени с временни мита. Беше им предоставен също и период, в който да направят изложения в следствие на това оповестяване.

(6)

Бяха разгледани устните и писмени забележки, внесени от заинтересованите страни и, където е подходящо, окончателните заключения бяха съответно променени.

(7)

Комисията продължи да търси цялата информация, която считаше за необходима за целите на окончателните си заключения.

(8)

В допълнение на посещенията за проверки, предприети в помещенията на дружествата, споменати в съображение 7 от временния регламент, следва да се спомене, че след налагането на временните мерки, бе направено посещение на място в помещенията на следните потребители от Общността:

GE Bayer Silicones, Леверкузен, Германия

Raffinera Metalli Carpa SpA, Бреша, Италия

Vedani Carlo Metalli SpA, Милано, Италия.

2.   Разглеждан продукт и сходен продукт

2.1.   Разглеждан продукт

2.1.1.   Забележки от производителите износители

(9)

В съображение 9 от временния регламент разглежданият продукт бе дефиниран като силиций, който понастоящем подлежи на класифициране в код по КН 2804 69 00. Някои износители оспориха дали силициевите пари, които са вторичен продукт на силициевия двуокис, получен чрез процес на филтриране при производството на силиций, се обхващат от настоящото разглеждане.

(10)

Следва да се отбележи, че силициевите пари не отговарят на дефиницията на разглеждания продукт, направена в съображения 9 и 10 от временния регламент, тъй като те са само вторични продукти от производството на силиций, приемащи формата на прах, който се използва като добавка в бетона. Поради това се потвърждава, че този продукт, обхванат от код по КН 2811 22 00, е извън обхвата на настоящата порцедура.

(11)

Дефиницията на разглеждания продукт бе оспорена от един руски производител износител, който твърдеше, че фактически съществуват два различни вида силиций в този код по КН, единият вид е предназначен за потребители в металургията, а другият вид — за потребители в химията. В подкрепа на това твърдение руският производител поддържаше, че двата класа имат значително различаващ се химичен състав въз основа на съдържанието на микроелементи в тях, с различно крайно предназначение; че съществуват два различни вида потребители, които не се конкурират взаимно и че не съществува съществена взаимозаменяемост между двата класа.

(12)

Разследването показа, че силиций се произвежда в различни класове и че продаваният на пазара на ЕС силиций по време на ПР, произведен от производството на Общността или внесен от Русия, съдържа повече от 95 % силиций в тегловно отношение. Класът на силиция се определя на първо място от процентното съдържание на силиций и на второ място от другите елементи, по-специално от съдържанието на желязо и калций. За специализираните потребители, по специално за потребителите в химията, делът на другите микроелементи определя дали силицият е подходящ за предвиденото предназначение. Най често, за специализиран потребител силицият се произвежда в съответствие с конкретни изисквания и се купува само след продължителен процес на проверка от отделния потребител. Все пак, въпреки че нивата на микроелементите са важни за потребителите в химията, това не е достатъчно, за да се заключи, че това е отделен продукт от силиция, използван от потребителите в металургията.

(13)

Бяха предоставени също доказателства, показващи че материалът от по-високи класове не се продава изключително само на потребители в химията и че потребителите в химията са купували известни количества от така наречения металургичен силиций от по-нисък клас. Приема се също най-общо, че потребителите с по-ниски изисквания за качество, по-специално вторичните металургични потребители, могат да използват силиций от по-висок клас. За тях определящият фактор е цената, тъй като те не желаят да плащат допълнително за силиций от по-висок клас от този, който им е необходим.

2.1.2.   Забележки на потребителите

(14)

Редица потребители също оспориха предварителното определяне на разглеждания продукт. Направените доводи бяха много подобни на получените от производителите износители, особено от металургичните потребители. Всички металургични потребители поддържаха, че съществуват три отделни вида продукт, т.е. химичен и разграничаване между стандартен силиций и силиций от нисък клас за металургични потребители. Все пак всички приеха, че те могат да ползват всеки един от тези класове в производствения си процес, въпреки че предпочитат силиция от нисък клас по ценови съображения. Тези забележки бяха повторени от организация на потребителите в металургията.

(15)

Един потребител в химията коментира въпроса за разглеждания продукт. Той потвърди, че закупуваният от него силиций е направен специално според спецификацията му и че микроелементите в силиция представляват най-важният фактор за него.

2.1.3.   Забележки на производството на Общността

(16)

Производството на Общността се съгласи с предварителното определяне, че всички класове силиций, попадащи в дефиницията, използвана в съображения 9 и 10 от временния регламент следва да се считат за разглеждания продукт. Те посочиха също, че много от аргументите са направени не в контекста на разглеждания продукт, а в контекста на определянето на сходен продукт и че производителите износители сместват тези два въпроса.

2.1.4.   Заключение относно разглеждания продукт

(17)

Силицият е продукт, който се произвежда в няколко различни класа, зависещи първо от съдържанието на желязо, след това от съдържанието на калций и на трето място от други микроелементи. Производственият процес, използван в ЕС и в Русия, т.е. електродъгова пещ, е до голяма степен един и същ.

(18)

На пазара на ЕС съществуват основно две различни групи потребители: химични потребители, произвеждащи основно силиций и металургични производители, произвеждащи алуминий. Металургичните производители могат също да бъдат подразделени на производители на първичен алуминий и на производители на вторичен (преработен) алуминий. Все пак, всичкият използван силиций съдържа поне 95 % силиций в тегловно отношение и представлява типично 98 % или 99 % силиций.

(19)

Въз основа на процентното съдържание на желязо и калций в силиция са идентифицирани три класа силиций: висок клас, стандартен клас и нисък клас. Между тези класове бе констатирано, че съществува известно препокриване на използването от различните групи потребители. Приемаме като цяло, че не съществуват физични, химични или технически характеристики, които биха попречили на производителите на вторичен алуминий да използват който и да било от класовете силиций, или на производителите на първичен алуминий да използват стандартен силиций или силиций от висок клас. Не съществува същата степен на взаимозаменяемост в обратната посока, въпреки че бяха представени данни за потребители в химията, които са готови да използват стандартен силиций или силиций от нисък клас. Цената на различните класове обикновено определя кой клас от коя група потребители се използва.

(20)

Разследването показа, че всички видове силиций, независимо от разликите по отношение на съдържание на други химични елементи, имат еднакви основни физични, химични и технически характеристики. Въпреки че силицият може да се използва за различни крайни предназначения, бе констатирано, че съществува заменяемост в по-голяма или по-малка степен между различните класове и различните предназначения.

(21)

Поради това констатациите в съображения 9 и 10 от временния регламент се потвърждават окончателно.

2.2.   Сходен продукт

(22)

След направения анализ се констатира, че претенцията по отношение на контролния номер на продукта (КНП), разглеждан в съображение 14 от временния регламент, касае ценовото сравнение на силиций с произход от Русия и произвеждания в Общността силиций и съответното ниво на елиминиране на вредата. Разликите в цените, качеството и предназначението не водят задължително до извода, че продуктите не са сходни. В действителност това, което е от значение в този контекст е дали въпросните видове на продукта имат еднакви физични и химични характеристики, както и основни предназначения. Гореспоменатите разлики ще бъдат взети предвид при сравнението между експортната цена и нормалната стойност и при определянето например на подбиването на цената и нивото на елиминиране на вредата).

(23)

Един руски производител износител се позова на антидъмпинговите мерки, наложени понастоящем спрямо вноса на силиций от Китай (виж съображение 3). По-специално той се позовава на съображение 55 от Регламент (ЕО) № 2496/97 на Съвета, който гласи, че „качеството на силициевия метал от Русия и Украйна не е сравнимо с европейския или китайския силициев метал“.

(24)

В отговор на тази позиция следва първо да се посочи, че това твърдение, направено в едно разследване, което е от преди повече от пет години, се базираше на представената при това разследване информация и че това не се потвърди в настоящето разследване. В допълнение съображение 55 от горепосочения регламент се занимава само с въпроса за причинността. От текста е ясно, че разглежданият продукт, а в същност и сходния продукт от всички източници, било то от Китай, Русия, ЕС или страната аналог, т.е. Норвегия, е силиций. Този силиций формира един сходен продукт в рамките на дефиницията на член 1, параграф 4 от основния регламент. Освен това, доколкото могат да бъдат констатирани разлики между различните производители на силиций в различни страни, тези разлики могат адекватно да бъдат взети предвид посредством корекции. Отбелязва се също, че съществуват качествени разлики между различните видове, изнасяни от Русия в Общността.

(25)

Въз основа на горното и въз основа на констатациите от разследването се потвърди, че произвеждания в Русия силиций и продаван местно или изнасян в Общността, силицият продаван на вътрешния пазар на страната аналог, както и този, произвеждан и продаван в Общността от промишления производство на Общността, имат еднакви основни физични и химични характеристики. Поради това се стига до заключението, че всички видове силиций формират една фамилия продукти и се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   Дъмпинг

3.1.   Нормална стойност

(26)

При липсата на други забележки се потвърждават съображения от 15 до 18 от временния регламент относно третирането като пазарната икономика.

(27)

Всички производители износители изнесоха доводи, твърдящи, че стойността на електричеството, използвана на предварителния етап трябва да бъде променена. Те подчертаха, че основният им доставчик на електричество е мажоритарно частно дружество и че ниската цена може да се обясни с присъствието на най-големия в света комплекс от водноелектрически централи, на базата на естествено сравнително предимство. Този въпрос бе разследван допълнително, но тъй като се констатира, че цените на електричеството в Русия се регулират и че таксуваната от този доставчик на електричество цена е много ниска в сравнение дори с цената на други доставчици на електричество, генерирано от водноелектрически централи в страната аналог Норвегия или в Канада, бе решено тази претенция да бъде отхвърлена и да се потвърди предварителното решение да се използва цената на електричеството, таксувана от друг доставчик на електричество в Русия. Бе констатирано, че тази цена съответства на най-ниската цена на представителни производители на електричество в Общността.

(28)

При липсата на други забележки се потвърждават съображения от 19 до 26 относно определянето на нормалната стойност от временния регламент.

3.2.   Експортна цена

(29)

Всички производители износители твърдяха, че дружествата, занимаващи се с продажбата на разглеждания продукт на ЕО, разположени извън Русия, са свързани лица и че тези дружества следва да се третират като една обща икономическа единица заедно с дружествата, разположени в Русия. Те претендираха, че поради това използваната експортна цена следва да бъде цената, начислявана от тези свързани дружества на първия независим клиент в ЕО.

(30)

В случая на вносителя, разположен в Общността (Обединеното кралство) не бяха представени никакви нови доказателства, демонстриращи, че той е свързан с производителя-износител. Поради това претенцията бе отхвърлена и бе запазен предварителния подход на определяне на експортната цена на база на продажната цена за този вносител.

(31)

В случая на вносителя в Швейцария бе направено посещение за проверка на място след налагането на предварителната мярка и бе констатирано, че това дружество действително е свързано с производителя износител. За извършените чрез този вносител продажби експортната цена поради това се основаваше на цената на този вносител за първия несвързан клиент в Общността.

(32)

По отношение на вносителя, разположен на Британските вирджински острови следва преди всичко да се спомене, че според член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена, която следва да се използва, е „действително платената или подлежаща на плащане цена при продажба за износ от страната-износител към Общността.“ С други думи, в случаите, когато сделката по износа към Общността включва посредници, не е важна цената, която накрая се начислява на клиента в Общността (и която често не е известна на производителя-износител), а цената, по която продуктът „напуска“ страната-износител. Тази цена може да трябва да се замести с цените на последваща препродажба особено, ако лицата са свързани. Rusal представиха нова информация, която според тях доказва такава връзка. Счита се обаче, че тази връзка не бе доказана по убедителен и недвусмислен начин. В действителност няма директно притежаване на акции между Rusal и дружеството в Британските вирджински острови и структурите са сложни и непрозрачни. Според дружеството връзката е резултат от индиректно притежаване на акции, но не бе представена проверима документация в този смисъл. Освен това, според Rusal дружеството в Британските вирджински острови не извършва каквато и да било икономическа дейност по продажба или дистрибуция на изнасяните продукти, а е само дружество-пощенска кутия. С други думи, липсва в действителност продажба чрез трето лице. Вместо това дружеството от Британските вирджински острови е адресат за неясни счетоводни цели. Нямаше начин да бъде удостоверена истинската роля на това дружество, разположено в Британските вирджински острови или да бъдат проследени с достатъчна сигурност платежните потоци. Поради това бе решено да се запази предварителния подход и да се определя експортната цена на база на продажната цена на дружеството в Британските вирджински острови.

3.3.   Сравнение

(33)

Един производител износител отново претендира за корекция за физичните характеристики въз основа на факта, че основният клас силиций, продаван на руския пазар е с по-високо качество и поради това е свързан с по-големи производствени разходи. Дружеството, обаче, не представи нови доказателства, удостоверяващи, че има съществена разлика между качеството на видовете продукти, продавани на местния пазар и на тези, изнасяни за Общността. Поради това бе запазен предварителния подход и не бе направена корекция за физични разлики.

(34)

Две дружества повториха претенциите си по отношение на корекция за количества и за ниво на търговия. Искането на корекция за количества не можа да бъде взето предвид, тъй като дружеството не можа да докаже, че конкретно са били направени работи или отбиви за закупуването на различни количества, а също и поради това, че тези разлики в количеството вече са били отчетени с корекцията за ниво на търговия за различни видове клиенти, предоставена на предварителния етап. По отношение на искането за допълнителна корекция за ниво на търговия, дружеството не можа да докаже, че направената на предварителния етап корекция е била недостатъчна и поради това не можеше да бъде предоставена допълнителна корекция.

3.4.   Дъмпингови маржове

(35)

При липсата на каквито и да било забележки, потвърждава се определянето на дъмпинговите маржове, описани в съображения 29 и 30 от временния регламент.

(36)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от вносната цена CIF франко граница на Общността са както следва

Дружество

Дъмпингов марж

OJSC „Bratsk Aluminium Plant“ (Група RUSAL)

23,6 %

SKU LLC, Sual Kremny-Ural и ZAO Kremny (Група SUAL)

24,8 %

Русия

24,8 %

4.   Вреда

4.1.   Производство на Общността

(37)

Тъй като не бяха получени забележки относно определението за производство на Общността, с настоящото се потвърждават съдържанието и предварителните заключения на съображения 33 и 34 от временния регламент.

4.2.   Потребление на силиций в Общността

(38)

При липсата на някаква нова информация относно потреблението, потвърждават се предварителните констатации, описани в съображения 35 и 36 от временния регламент.

4.3.   Внос на силиций в Общността

4.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса

(39)

При липсата на някаква нова информация за вноса на силиций в Общността или за пазарния му дял, потвърждават се предварителните констатации, описани в съображения от 37 до 43 от временния регламент.

4.3.2.   Подбиване и намаляване на цената

(40)

Изчисленията за подбиването бяха преразгледани, за да се отразят корекциите за ниво на търговия и за качество. Тези корекции бяха определени на базата на проверена информация и отговарят на една разумна оценка на пазарната стойност на разликите.

(41)

Окончателните маржове на подбиването показаха, че подбиването бе 10,2 %.

(42)

Съществуването на подбиването и неговото ниво следва да се разглеждат в светлината на факта, че цените бяха намалени. Цените намаляха значително през разглеждания период (–16 %) до степен, че те не покриваха пълните разходи за производство на производството на Общността през ПР.

4.4.   Икономическо положение на производството на Общността

(43)

Двата руски производители износители претендираха, че производството на Общността не е претърпяло съществена вреда, тъй като повечето индикатори за вреда показаха положителни тенденции. По специално, производителите износители обърнаха внимание на подобряване за производството, капацитета, използването на капацитета, обема на продажбите в Общността, пазарния дял, запасите, заетостта и производителността през разглеждания период.

(44)

Все пак, едно по-подробно разследване за индикаторите на отрасъла показа, както е очертано и в съображения 71 и 72 от временния регламент, че главните положителни тенденции за производството на Общността възникнаха между 1998 г. и 2000 г. Между 2000 г. и ПР почти всички индикатори или само леко се повишиха, останаха непроменени, или всъщност спаднаха. Именно през този период е най-осезаема съществената вреда, претърпяна от производството на Общността.

(45)

Следва да се отбележи, че, както е посочено в съображение 72 от временния регламент, относително доброто представяне на производството на Общността до 2000 г. се дължи директно на взетите от производството на Общността решения за инвестиране в допълнителни производствени съоръжения на общността. В действителност, през този период производството, производствения капацитет, обема на продажбите, пазарния дял, заетостта и производителността на производството на Общността се увеличиха. Рентабилността се определяше на 5 % от нетната стойност на продажбите.

(46)

В последствие и отразявайки нарасналото присъствие на дъмпинговия внос с ниски цени от Русия, положението на производството на Общността се влоши. Пазарният дял, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите отбелязаха съществен спад.

(47)

Освен това, показателят на други индикатори на вредата и по-специално спадът на рентабилността и на продажните цени, които претърпя производството на Общността през разглеждания период, доведоха до извода, че производството на Общността претърпя съществена вреда.

4.5.   Заключение относно вредата

(48)

По тези причини и при липсата на нова информация, която да налага преразглеждане на констатацията, че производството на Общността претърпя съществена вреда през ПР, по-специално по отношение на цени и рентабилност, представените от руските производители-експортьори твърдения се отхвърлят. Констатациите и заключенията, установени в съображения от 71 до 73 от временния регламент се потвърждават.

5.   Причиняване

(49)

Един руски производител износител твърдеше, че дори и да се потвърди констатацията за съществена вреда, тази вреда не е предизвикана от руския внос на силиций. Редица други фактори бяха заявени за истинската причина за вредата, ако въобще има такава, претърпяна от производството на Общността. Като обяснение за каквато и да било вреда, понесена от Общността бяха цитирани други трети страни с много по-голям дял във вноса в сравнение с Русия, самонанесени вреди от производството на Общността, износът на производството на Общността, вноса на силиций от самия производство на Общността, както и разликите на пазарите за силиций за химични и за металургични цели. Един руски производител твърдеше също, че през ПР е съществувала разлика от 16 % между цените на производството на Общността и руските цени и че такава голяма разлика показва, че на пазара на Общността няма ценова конкуренция между силиция от двата източника.

5.1.   Внос от други трети страни

(50)

Както е посочено в съображение 98 от временния регламент, бе осъществяван внос от редица други трети страни в много по-големи обеми от този от Русия. С изключение на Китай, обаче, вносът от всяка една от тези страни в действителност спадна между 2000 г. и ПР, т.е. когато производството на Общността преживя влошаване на икономическото си положение. Освен това цените на тези други вносители бяха във всички случаи по-високи от тези на руския внос и когато те подбиваха цените на производството на Общността, разликата в цените беше твърде ограничена.

(51)

Един руски производител износител претендираше, че не може да се разчита на информацията от Евростат, тъй като не се отчитат разликите в продуктовия микс. Той посочи, че съществуват важни ценови разлики между силиция с преобладаващо ниско качество, изнасян от Русия и силиция с по-високо качество, изнасян от други трети страни. Той претендираше, че всъщност при сравняването на цените следва да се използват действително платените от потребителите цени за силиция от различните източници.

(52)

Този производител не предостави никакви доказателства в подкрепа на своята претенция. Освен това, поради липсата на съществени данни от потребителите относно цената, която са платили за силиция от други трети страни, това ценово сравнение не можа да бъде направено. Наличната информация от Евростат представлява при тези обстоятелства най-добрият източник за определяне цените на силиция от трети страни. По отношение на наличната информация за паралелното преразглеждане на изтичането на срока срещу Китай стана известно, че констатираният среден марж на подбиване, когато цените бяха сравнени на база клас по клас, е в съответствие с маржа, констатиран, когато средната вносна цена по Евростат бе сравнена със средната цена на производството на Общността.

(53)

Освен това следва да се отбележи, че за да бъде справедливо сравняването на вносните цени, във всички случаи се използваха данни на Евростат. За Русия, когато съществуваше проверена информация за ПР, действителната цена на вноса беше в действителност малко по-ниска от тази, регистрирана в Евростат.

5.2.   Самонанесена вреда

(54)

Претендираше се, че понесената от производството на Общността вреда се дължи основно на нараснали разходи, направени за нови производствени капацитети в стремежа за увеличаване на пазарния дял. В този смисъл се твърдеше, че отрасъла на Общността има най-големите производствени разходи в света. Това твърдение се основаваше на едно сравнение на проверените производствени разходи на производството на Общността и на руските производители в настоящото разглеждане спрямо публикуваните разходи за други трети страни. Все пак, елементите на разходите, включени в публикуваните цифри, не бяха ясно определени и поради това липсваше доказателство, което да показва, че тези производствени разходи може да се сравняват с проверените по време на разследването производствени разходи. Типично, излезе, че тези публикувани цифри се базират само на разходите за производство и не включват съществени елементи на разходите, като разходи по продажбите, общи и административни разходи. В допълнение е интересно да се отбележи, че руският производител не предостави никакви съответни публикувани данни за производителите от Общността. Въз основа на това се счита, че тази претенция не може да се разгледа и твърденията, повдигнати от руските износители, бяха отхвърлени. В подкрепа на този подход бе констатирано, че проверените производствени разходи в страната аналог-Норвегия, в същност са по-високи от предоставените от руския производител. След като се коригира за пълни разходи, проверените производствени разходи в Норвегия бе констатирано, че са съвместими с тези на производството на Общността.

(55)

Въпреки това, дори ако разходите на производството на Общността бяха сравнително по-високи, този факт сам по себе си не би разрушил връзката между дъмпинговия внос на ниски цени и претърпяната от производството на Общността вреда. Както е подчертано в съображение 83 от временния регламент, ако цените не бяха паднали между 2000 г. и ПР, то производството на Общността би реализирал печалба от 1,7 % вместо действителната загуба от 2,1 %.

5.3.   Износ на производството на Общността

(56)

Твърдеше се, че намалението на експортните продажби на производството на Общността би повлияло на рентабилността на продажбите им в ЕС. Не бяха представени, обаче доказателства в подкрепа на това твърдение.

(57)

Общият спад на експортните продажби между 1998 г. и ПР представляваше само 2,3 % от всичките продажби на производството на Общността през ПР. Поради това, тяхното въздействие, ако има такова, върху цените и рентабилността на производството на Общността на пазара на ЕС би могло да бъде само от несъществен характер. Основателно би могло да се приеме също, че намалението на износа отчасти се дължи на търсенето на силиций, произведен в Общността през ПР.

5.4.   Внос на силиций от производството на Общността.

(58)

Един руски производител оспори заключението от съображение 85 от временния регламент, че дружествата, свързани с производството на Общността и които закупуват силиций, са взели такова решение сами и без да са повлияни от производството на Общността. В подкрепа на тази позиция се поддържаше, че на тези свързани дружества не бе позволено да изразят становището си на разискванията. Това бе казано, с цел да докаже, че тези дружества в същност се контролират от производството на Общността.

(59)

Фактът, че дружествата, свързани с производството на Общността, не правят забележки срещу антидъмпинговите мерки в настоящото разглеждане не означава, че те не са свободни да избират източници за своите суровини на базата на финансови съображения. Тъй като бе видяно, че тези дружества купуват силиций от производството на Общността, от Русия и всъщност от всеки друг източник, както пожелаят, заключението от съображение 85 от временния регламент се потвърждава.

5.5.   Разлики между пазарите за химичен и металургичен силиций

(60)

Твърдеше се, че проблемите, които срещна производството на Общността след 2000 г., се дължат на спад в търсенето на химичен клас силиций, предизвикан от спада на търсенето на продуктите на този потребителски отрасъл. Поддържаше се, че производството на Общността продава по-голям дял от своя силиций на тези химични потребители отколкото на металургичните потребители, докато обратното е вярно за руските производители износители. Поради това, доколкото на химичния пазар руският силиций не конкурира силиция, произведен в Общността, проблемите, които претърпява производството на Общността не могат да бъдат приписани на руския внос.

(61)

Таблицата по-долу очертава тенденциите на цените и обемите на продажбите на силиций на производството на Общността на клиентите им от химията.

Продажби на производството на Общността на клиентите им от химията

 

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

ПР

Тона

48 907

59 924

74 880

74 435

69 652

Индекс

100

123

153

152

142

ЕUR/тон

1 488

1 313

1 287

1 316

1 301

Индекс

100

88

86

88

87

Източник: Производство на Общността.

(62)

От тази таблица може да се види, че през разглеждания период продажбите на силиций, продаден на потребители от химията са нараснали с 42 % като обем, но са спаднал с 13 % по отношение на средната цена. Това се сравнява с 57 % увеличение на обема и 16 % спад на средната цена за всички продажби на силиций през разглеждания период (виж таблици 8 и 9 от временния регламент).

(63)

През периода между 2000 г. и ПР, когато показателят на вредата показваше определен спад по отношение на цените и рентабилността, продажбите на потребителите от химията спаднаха с около пет хиляди тона (– 7,0 %), но средните цени се увеличиха с 14 EUR за тон (+ 1,1 %). За всички продажби сравнителните цифри показват увеличение от около три хиляди тона (+ 2,1 %), докато средните цени са спаднали с 46 ЕUR за тон (– 3,7 %).

(64)

Поради това няма причини да се счита, че претърпяната вреда от производството на Общността е предизвикана от спад в продажбите на клиенти от химията. В същност, предвид характера на претърпяната вреда, вярно е обратното.

(65)

Съответно, твърдението, че показателят на продажбите на производството на Общността на клиенти от химията е истинската причина за вредата, претърпяна през ПР, се отхвърля.

5.6.   Ценова конкуренция

(66)

Относно разликата в цените между произвеждания в Общността силиций и силиция внасян от Русия се потвърждава, че разликата не е 16 %, както се твърди от един руски износител, а средно 11 % през ПР (виж съображение 46 от временния регламент). Тази разлика съществуваше независимо от спада на цените на производството на Общността от 7 % между 2001 г. и ПР. Това се разглежда като ясна индикация за ефекта, който руските цени имаха по отношение на тези на производството на Общността. Да се твърди, че подбиването на цените е толкова голямо, че то не би могло да е причината за вредата на производството на Общността би било неправдоподобно.

(67)

В действителност, разследването показа, че големи количества силиций се продават както от производството на Общността, така и от руски износители на едни и същи клиенти или на клиенти, опериращи в един и същи сектор. Ясно е също, че ниското ниво на руските цени бе използвано като лост от тези потребители при договарянето на цените с производството на Общността.

5.7.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(68)

В светлината на горното, повдигнатите аргументи от руските производители износители се отхвърлят и констатациите и заключенията, изложени в съображения 101 и 102 от временния регламент се потвърждават.

6.   Интерес на Общността

(69)

След предварителното определение, че налагането на мерки не е срещу интереса на Общността, заинтересованите страни бяха поканени да се явят и да сътрудничат в разглеждането. Бяха получени забележки от четири потребителя и една асоциация на потребители, които сътрудничеха на предварителния етап на разглеждането. В допълнение, пет потребителя и една асоциация на потребители, които не сътрудничеха на предварителния етап, направиха забележки по предварителните констатации. Нямаше вносители на силиций, които да направят някакви забележки. Трима доставчика от Общността на суровини за руски производители бяха внесли вече забележки на предварителния етап.

(70)

Онези забележки, които бяха направени след публикуването от временния регламент, се отнасяха само до необходимостта да се разграничава между химичен и металургичен силиций, т.е. относно въпроси касаещи разглеждания продукт и сходния продукт. Потребителите не внесоха никакви забележки относно въздействието на някои мерки върху разходите или върху рентабилността им, нито пък предоставиха необходимата информация, която да позволи извършването на такава оценка.

(71)

Все пак, след посещенията ни на място при потребителите бе констатирано, че докато тези потребители са срещу мерките, тъй като те ще увеличат разходите им, те най-общо са съгласни с използваните от нас методи при нашия анализ. Вероятно е мерките да имат въздействие върху потребителите. Наличната информация дава индикации, че митата ще увеличат разходите на потребителите в металургията с от порядъка на 11 EUR на тон завършена продукция, т.е. с 0,8 %.

(72)

За доставчиците на суровини от Общността, дори като се приеме, че налагането на мерки може да има известни отрицателни последици за техния оборот и рентабилност, не бяха представени доказателства, които да доведат до извода, че това въздействие би било такова, че да натежи над очакваните ползи за производството на Общността.

(73)

Поради това, нямаше предоставена каквато и да било нова информация, която да води до констатации, че налагането на окончателни мерки би било срещу интереса на Общността. Съответно, изводът, до който се достига в съображение 118 от временния регламент, се потвърждава окончателно.

7.   Окончателни мерки

(74)

Предвид достигнатите изводи по отношение на дъмпинга, вредата, причиняването и интереса на Общността се счита, че следва да се наложат окончателни антидъмпингови мерки, за да се избегнат по-нататъшни вреди, които да се предизвикват на производството на Общността от дъмпингов внос от Русия.

7.1.   Ниво на елиминиране на вредата

(75)

Бяха отправени няколко претенции по отношение на използваната методология за изчисляване на нивото на елиминиране на вредата на предварителния етап.

7.1.1.   Таблица за КНП

(76)

Както е посочено в съображение 14 от временния регламент, поддържаше се, че таблицата за контролния номер на продукта (КНП), която определя всички видове силиций, не съдържа достатъчно елементи на химичния състав на различните видове силиций и че поради това не е възможно да се направи правилно сравнение на различните класове силиций. Бе предложено да се промени таблицата за КНП, за да се идентифицират видовете, внасяни от Русия в сравнение с тези, продавани от производството на Общността.

(77)

Едно дружество претендираше, че трябва да бъде включен допълнителен клас, който да покрива силиция със съдържание на желязо над 0,8 %. Въпреки, че е възможно силицият с високи нива на съдържание на желязо да налага по-ниските цени на пазара, не бяха представени никакви доказателства, които да показват, че съществува ясна граница на пазара между силиция, съдържащ повече от 0,5 % желязо и този, съдържащ повече от 0,8 %. Тъй като всички ценови разлики, произтичащи от тези различни съдържания на желязо могат във всеки случай да бъдат отчетени посредством ценови корекции, което всъщност бе направено, претенцията се отхвърля.

(78)

Другите руски производители износители поискаха две промени на таблицата за КНП. Те първо поискаха да се дефинира нов клас, където микроелементите са основния определящ фактор. Поддържаше се, че без тази корекция силицият, продаван на потребителите от металургията, може да бъде несправедливо сравняван със силиция, продаван на потребителите от химията. Те поискаха също силицият, съдържащ точно 0,5 % желязо, да бъде класифициран като ниско качество вместо стандартно качество, както е в актуалната таблица за КНП.

(79)

Приемането на първото искане не би довело до по-точна таблица за КНП, но вместо това би довело до лошо дефинирани критерии с риска, заинтересованите страни да имат известна степен на свобода да определят продажбите към определени КНП. Такава свобода би подронила надеждността на информацията, предоставяна от КНП и по този начин надеждността, която се поставя на нивото на елиминиране на вредата. Липсват доказателства, показващи, че запазването на съществуващата структура на КНП би довело до грешни или по-малко точни констатации. Например едно изчисление за продажбите на по-ниски цени, основаващо се само на стандартен силиций и силиций с ниско качество, би довело до резултат в маржовете, променен най-много с 0,2 %. Поради тези причини претенцията се отхвърля.

(80)

По отношение на втората претенция, отново не бяха предоставени никакви доказателства, които да подкрепят тази промяна. Действително има индикации, че силицият, съдържащ 0,5 % желязо, се разглежда като стандартния клас от потребителите. Съответно, счете се, че не са необходими изменения на таблицата за КНП.

7.1.2.   Марж на печалбата

(81)

Предварително бе констатирано, че един марж на печалбата от 6,5 % върху общия оборот може да се счита за подходящ минимум, който производството на Общността би могъл разумно да очаква да получи при липсата на увреждащ дъмпинг. Имаше претенции, че този марж е твърде висок и, че един марж от около 3 % би бил по-подходящ.

(82)

Искането да се използва 3 % марж не се поддържа от фактите. В действителност, печалбата от 6,5 % е в съответствие с печалбите, постигани от производството на Общността, когато на пазара на Общността преобладаваха справедливи пазарни условия, т.е. между 1998 г. и 2000 г. Освен това при констатираните маржове на дъмпинга и обеми на вноса от Русия е също така вероятно, че производството на Общността би постигнало печалби от поне това ниво през ПР.

7.1.3.   Корекция за качество

(83)

Един руски производител претендираше, че силицият, произвеждан в един от неговите заводи, е с по-ниско качество от това на произвеждания в другия завод поради разликите в производствения процес. Съответно се претендираше, че силицият с по-ниско качество следва да бъде коригиран, за да се даде възможност за справедливо сравняване с цените на производството на Общността. Претендираната корекция беше разликата между средните разходи за производство между двата завода.

(84)

В действителност се приема, че съществува разлика в качеството на двата завода. Обаче за да бъде основателна една корекция, следва да бъде доказано, че тези разлики въздействат върху цените, които могат да бъдат постигнати на пазара, в този случай на ЕС. Поради това бе направено сравнение на база клас по клас, за да се види дали съществува последователна разлика между постигнатите продажни цени на двата завода. За висококачествения силиций не бяха направени никакви продажби от завода с по-ниско качество и не беше необходима каквато и да било корекция. За стандартния клас беше наблюдавана ясна ценова разлика и бе направена корекция от 4 % за продажбите на това качество от съответния завод. За силиция ниско качество не бе констатирана ценова разлика и поради това не бе оправдана каквато и да било корекция.

(85)

Вторият руски производител претендираше, че всичкият му силиций е от такова ниско качество, че той не може да бъде сравняван дори с цените на нискокачествения силиций, произвеждан от производството на Общността.

(86)

Отново се приема, че конкретно нивото на съдържание на желязо е по-високо в силиция, произвеждан от този производител в сравнение с тези, произвеждани както от производството на Общността, така и от другия руски производител. За да се изчисли ефекта от качеството върху постигнатите от този производител цени на пазара на ЕС, бе направено сравнение със средните цени, постигнати от другия руски производител, отново на база клас по клас.

(87)

Резултатите от това сравнение показаха, че трябва да бе предоставена корекция за цените на нискокачествения силиций от руския производител, така че той да може да бъде сравняван с цените на нискокачествения силиций, произвеждан от производството на Общността.

7.1.4.   Ниво на корекцията за търговията

(88)

Руските производители претендираха за ценова корекция, която да отразява различните нива на търговия за техните продажби в ЕС. Бе констатирано, че един руски производител продаде цялото си количество чрез търговец в Британските вирджински острови. Вторият производител продаде чрез свързан търговец в Швейцария, чрез несвързан търговец в ЕС и директно на крайни потребители. Производството на Общността продаде почти цялото си количество директно на крайни потребители.

(89)

За да се определи дали е оправдано едно ниво на търговска корекция, бяха анализирани всички продажби на един и същ клас от същия производител чрез различните канали за продажба така че да се види дали има последователна ценова диференциация. В резултат на този анализ бе предоставено едно ниво на търговска корекция за всички продажби чрез несвързан търговец.

7.2.   Форма и ниво на окончателното мито

(90)

В съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент окончателните антидъмпингови мерки следва да се наложат на нивото на констатираните маржове на дъмпинга или на вредите, което от двете е по-ниско. Тези мерки, както и временните мерки, следва да приемат формата на адвалорно мито.

7.3.   Окончателно събиране на временното мито

(91)

Предвид размера на констатираните дъмпингови маржове за производителите износители в Русия и в светлината на вредата, причинена на производството на Общността се счита за необходимо сумите, обезпечени посредством временно антидъмпингово мито, наложено от временния регламент, т.е. Регламент (ЕО) № 1235/2003 на Комисията да бъдат окончателно събрани до размера на сумите на наложените окончателни мита. Когато окончателните мита са по-високи от временните мита, окончателно следва да се събират само сумите, обезпечени на нивото на временните мита.

(92)

Всяка претенция, изискваща прилагането на тези размери на антидъмпингови мита за отделните дружества (напр. в следствие на промяна на името на юридическото лице или в следствие на създаването на нови производствени или продажбени единици) следва незабавно да се адресират до Комисията заедно с цялата съответна информация, по-специално всякакви изменения в дейностите на дружеството във връзка с производството, вътрешните продажби и експортните продажби, свързани с напр. промяна на това име или тази промяна в производствените или продажбени единици. Ако е подходящо, Регламентът ще бъде съответно изменен като се актуализира списъка на дружествата, облагодетелствувани от индивидуални мита.

7.4.   Гаранции

(93)

След налагането на временните мерки и след разкриването на окончателните констатации, един производител износител от Русия предложи гаранция за цената в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент.

(94)

Разглежданият производител износител е производител на различни видове продукти, които могат да бъдат продавани заедно. Това създава потенциален риск от взаимно компенсиране, т.е. че всички цени, по които е поет ангажимент, ще бъдат формално спазвани, но че цените за продуктите, различни от разглеждания, биха били занижени, когато се продават заедно с разглеждания продукт. Всичко това би направило ангажиментът за спазване на минимална цена да може лесно да бъде заобикалян и много труден за ефективен мониторинг.

(95)

Поради изложените по-горе причини бе заключено, че предложените след разкриването на окончателните констатации гаранции не могат да бъдат приети в актуалната им форма. Заинтересованите страни бяха съответно информирани и недостатъците на предложените гаранции бяха оповестени подробно на съответните износители,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силиций със съдържание на силиций в тегловно отношение по-малко от 99,99 %, попадащ под код по КН 2804 69 00, с произход от Русия.

2.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за продукта, произведен от посочените по-долу дружества и произхождащ от Русия, е както следва:

Дружества

Ставка на мито

(%)

Допълнителен код по ТАРИК

OJSC Bratsc Aluminium Plant, Irkutsk Region, Русия

23,6 %

А464

SKU LLC, Sual-Kremny-Ural, Kamensk, Ural Region, Русия и ZAO KREMNY, Irkutsk, Irkutsk Region, Русия

22,7 %

А465

Всички останали дружества

23,6 %

А999

3.   Доколкото не е определено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митническите задължения.

Член 2

Сумите, обезпечени посредством временни антидъмпингови мита съгласно Регламент (ЕО) № 1235/2003 на Комисията относно вноса на силиций със съдържание на силиций в тегловно отношение по-малко от 99,99 %, попадащ под код по КН 2804 69 00, с произход от Русия, се събират окончателно съгласно определените по-долу правила.

Обезпечените суми, превишаващи окончателната ставка на антидъмпинговите мита се освобождават. Когато окончателните мита са по-високи от временните мита, окончателно се събират само сумите, обезпечени на нивото на временните мита.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 декември 2003 година.

За Съвета

Председател

A. MATTEOLI


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1, Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1972/2002 (ОВ L 305, 7.11.2002 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 173, 11.7.2003 г., стр. 14.

(3)  Регламент (ЕО) № 2496/97 на Съвета от 11 декември 1997 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на метал с произход от Китайската народна република (ОВ L 345, 16.12.1997 г., стр. 1).

(4)  ОВ С 246, 12.10.2002 г., стр. 9.


Top