31991L0440

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 29 юли 1991 година

относно развитието на железниците в Общността

(91/440/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че по-голяма интеграция на транспортния сектор в Общността е важен елемент на вътрешния пазар и че железниците представляват жизненоважна част от транспортния сектор в Общността;

като има предвид необходимостта от подобряване ефективността на железопътната система с оглед интегрирането им в условията на конкурентен пазар, като се отчита спецификата на железниците;

като има предвид, че за да направят железопътния транспорт ефективен и конкурентен в сравнение с други видове транспорт, държавите-членки трябва да гарантират на железопътните предприятия статут на независими икономически оператори, който им позволява да действат по търговски начин и да се адаптират към потребностите на пазара;

като има предвид, че бъдещото развитие и ефективната експлоатация на железопътната мрежа могат да се улеснят посредством разграничаване между предоставянето на транспортни услуги и експлоатацията на инфраструктурата; като има предвид, че при тези условия е необходимо отделно управление на тези дейности, както и от водене на отделни счетоводни сметки;

като има предвид, че с оглед стимулиране на конкуренцията в сферата на управление на железопътните услуги за подобряване на удобствата и обслужването на клиентите, целесъобразно е да се запази общата отговорност на държавите-членки за развитието на съответната железопътна инфраструктура;

като има предвид, че при липсата на общи правила за разпределяне на разходите по инфраструктурата, държавите-членки, след съгласуване с организациите, отговарящи за управлението на инфраструктурата, определят правила за изплащането на задълженията от страна на железопътните предприятия и техни обединения за ползуването на железопътната инфраструктура; като тези плащания трябва да спазват принципа на недискриминация между железопътните предприятия;

като има предвид, че държавите-членки би следвало да гарантират за ползването на здрава финансова основа на съществуващите публични железопътни предприятия, като се грижат всяка наложила се по необходимост реорганизация на финансовите схеми да се извършва съгласно съответните разпоредби на Договора;

като има предвид, че с оглед улесняване на транспорта между държавите-членки, на железопътните предприятия трябва да се даде възможност да създадат обединения с железопътни предприятия, установени в други държави-членки;

като има предвид, че на такива международни обединения е нужно да се предоставят права за достъп и транзит през държавите-членки, в които са създадени участващите в съответното обединение железопътни предприятия, както и права за транзит през останалите държави-членки, доколкото съответната международна услуга го изисква;

като има предвид, че с оглед насърчаването на комбинирания транспорт, на железопътните предприятия, осъществяващи международен комбиниран транспорт на стоки, следва да се предостави достъп до железопътната инфраструктура на останалите държави-членки;

като има предвид, че е необходимо създаването на консултативен комитет, който да подпомага Комисията и да следи изпълнението на настоящата директива;

като има предвид, че в следователно би следвало да се отмени Директива 75/327/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. относно подобряване състоянието на железопътните предприятия и на правилата за хармонизиране на финансовите отношения между тези предприятия и държавите (4),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I

Предмет и приложно поле

Член 1

Настоящата директива има за цел да съдейства за приспособяването на железопътния транспорт в Общността към потребностите на единния пазар и повишаването на тяхната ефективност:

Член 2

1.   Настоящата директива се прилага за управлението на железопътната инфраструктура и дейностите във връзка с железопътния транспорт, осъществявани от железопътни предприятия, които са създадени или предстои да се създадат в държава-членка.

2.   Държавите-членки могат да изключат от приложното поле на настоящата директива железопътните предприятия, чиято дейност се ограничава единствено до предоставяне на градски, крайградски или регионални услуги.

Член 3

По смисъла на настоящата директива:

РАЗДЕЛ II

Управленска независимост на железопътните предприятия

Член 4

Държавите-членки вземат необходимите мерки за осигуряване независим статут на железопътните предприятия по отношение управлението, администрирането и вътрешния контрол по административни, икономически и счетоводни въпроси, за да осигурят на железопътните предприятия правото на независим статут, при който те разполагат в частност с активи, бюджет и счетоводство, отделни от тези на държавите.

Член 5

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, които да позволят на железопътните предприятия да приспособят техните дейности към пазара и да управляват тези дейности под ръководството на техните управленски органи, с оглед предоставяне на ефективни и отговарящи на изискванията услуги на възможно най-ниска стойност за съответното качество на исканата услуга.

Железопътните предприятия се управляват в съответствие с принципите, приложими спрямо търговските дружества, включително и при налаганите от държавата задължения за обществени услуги, както и до договорите за обществени услуги, сключвани с компетентните органи на съответната държава-членка.

2.   Железопътните предприятия съставят своите бизнес планове, включително инвестиционните и финансови програми. Тези планове са насочени към постигане на финансово равновесие на предприятията и на останалите технически, търговски и финансови управленски цели; освен това, в плановете трябва да са определени и начините за изпълнението на тези цели.

3.   В контекста на приетите от съответната държава основни насоки на общата политика и като вземат предвид националните планове и договори (които могат да бъдат многогодишни), включително инвестиционните и финансови планове, железопътните предприятия в частност са свободни да:

РАЗДЕЛ III

Разделяне между управлението на инфраструктурата и на транспортната дейност

Член 6

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за осигуряване воденето на отделно счетоводство на дейностите, свързани с предоставянето на транспортни услуги и на тези, свързани с управлението на железопътната инфраструктура. Помощта, изплатена за една от тези две дейности, не може да се прехвърли в другата.

Горната забрана трябва да бъде ясно отразена при осчетоводяването на тези два отделни вида дейност.

2.   Освен това, държавите-членки могат да предвидят това разделение да изисква отделни подразделения в рамките на едно и също предприятие или управлението на инфраструктурата да се възложи на отделен субект.

Член 7

1.   Държавите-членки взимат необходимите мерки за развитие на националната железопътна инфраструктура, като при необходимост отчитат и общите потребности на Общността.

Държавите-членки съблюдават определянето на стандартите и правилата за безопасност, както и контрола за тяхното прилагане.

2.   Държавите-членки могат да възлагат на железопътните предприятия или на всякакви други ръководители на дейността по управление на железопътната инфраструктура и в частност отговорността за инвестициите, поддръжката и финансирането, изисквани от техническите, търговските и финансовите аспекти на това управление.

3.   Държавите-членки, освен това, могат да предоставят на управителите на инфраструктурата, като имат предвид членове 77, 92 и 93 от Договора, финансиране, съразмерно със задачите, обема и финансовите изисквания, в частност за покриване нуждите от нови инвестиции.

Член 8

Управителят на инфраструктурата начислява такса на железопътните предприятия, за които той е отговорен, които се плащат от железопътните предприятия или от международните обединения, ползващи железопътната инфраструктура. След консултации с управителя, държавите-членки установяват правилата за определяне на тази такса.

Таксата за ползване се изчислява така, че да се избегне всякаква дискриминация между отделните железопътни предприятия, като по-конкретно може да се отчита разстоянието, видът на влаковата композиция и специалните изисквания за някои показатели, като скорост, осово натоварване и интензивност или срок на използване на инфраструктурата.

РАЗДЕЛ IV

Подобряване на финансовото състояние

Член 9

1.   Държавите-членки, съвместно със съществуващите публично железопътни предприятия, установяват подходящи механизми за намаляване задлъжнялостта на тези предприятия до равнище, което не възпрепятства стабилното им финансово управление и подобрява финансовото им състояние.

2.   За тази цел държавите-членки могат да взимат мерки, съгласно които в рамките на счетоводните отдели на тези предприятия да бъдат създадени отделни единици за амортизация на дълговете.

В пасива на този отдел могат да се прехвърлят, до погасяването им, всички заеми на предприятието, сключени както за финансиране на инвестиции, така и за покриване на прекомерните разходи по експлоатацията в резултат на транспортната дейност с железопътен превоз или на управлението на железопътната инфраструктура. Дългове, произтичащи от дейността на дъщерни предприятия, не могат да се отчитат.

3.   Помощи, отпускани от държавите-членки за анулиране на задълженията, посочени в настоящия член, се предоставят в съответствие с изискванията на членове 77, 92 и 93 от Договора за ЕИО.

РАЗДЕЛ V

Достъп до железопътната инфраструктура

Член 10

1.   На международните обединения се предоставят права за достъп и транзит през държавите-членки, в които са установени участващите в съответното обединение железопътни предприятия, както и права на транзит през други държави-членки при транспорт в международно съобщение между държавите-членки, в които са създадени участващите в съответното обединение железопътни предприятия.

2.   Железопътните предприятия от приложното поле на член 2 получават право на достъп при равностойни условия до инфраструктурата на останалите държави-членки за осъществяване на международен комбиниран транспорт на стоки.

3.   Международните обединения и железопътните предприятия, осъществяващи комбиниран международен транспорт на стоки, сключват необходимите административни, технически и финансови споразумения с управителите на железопътната инфраструктура с оглед уреждане и безопасност относно международните транспортни услуги, посочени в параграфи 1 и 2. Условията по тези договори са недискриминационни.

РАЗДЕЛ VI

Заключителни разпоредби

Член 11

1.   Държавите-членки могат да сезират Комисията по всякакви въпроси относно изпълнението на настоящата директива. Комисията взима съответните решения след консултации по тези въпроси с комитета, създаден по силата на параграф 2.

2.   Комисията се подпомага от консултативен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

Представителят на Комисията внася в комитета проект за мерките, които предстои да бъдат взети. Комитетът предоставя становище по проекта в срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, като при необходимост се провежда гласуване.

Становището се вписва в протокола, като всяка държава-членка има право да поиска вписване на позицията си в протокола.

Комисията се съобразява в най-голяма степен със становището на комитета. Комисията информира комитета за начина, по които становището му бива отчетено.

Член 12

Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да се засяга Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 г. относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, за субекти, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и сектора на телекомуникациите (7).

Член 13

С настоящото се отменя Решение 75/327/ЕИО, считано от 1 януари 1993 г.

Позоваването на отмененото решение се счита за позоваване на настоящата директива.

Член 14

До 1 януари 1995 г. Комисията представя на Съвета отчет за изпълнението на настоящата директива, придружен, при необходимост, от подходящи предложения за продължаване на дейността на Общността за развитие на железопътния транспорт, по-специално в областта на международния превоз на стоки.

Член 15

След консултации с Комисията и не по-късно от 1 януари 1993 г., държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се отбелязва позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 34, 14.2.1990 г., стр. 8, и

ОВ C 87, 4.4.1991 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 19, 28.1.1991 г., стр. 254.

(3)  ОВ C 225, 10.9.1990 г., стр. 27.

(4)  ОВ L 152, 12.6.1975 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 278, 23.12.1970 г., стр. 1, Регламент, изменен от Регламент (ЕИО) № 2116/78 (ОВ L 246, 8.9.1978 г., стр. 7).

(6)  ОВ L 156, 28.6.1969 г., стр. 1; Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1893/91 (ОВ L 169, 29.6.1991 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 297, 29.10.1990 г., стр. 1.