16.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/65

(1)

Целта на определената в член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012 процедура по признаване на централните контрагенти (ЦК), установени в трети държави, е да се позволи на ЦК, установени и получили разрешение в трети държави, чиито регулаторни стандарти са еквивалентни на предвидените в същия регламент, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове или места на търговия, установени в Съюза. С това тази процедура по признаване и предвиденото в нея решение относно еквивалентността допринасят за постигане на общата цел на Регламент (ЕС) № 648/2012 за намаляване на системния риск чрез по-широко използване на сигурни и стабилни ЦК при клиринга на договорите за извънборсови деривати, включително когато тези ЦК са установени и лицензирани в трета държава.

(2)

За да се приеме правният режим на трета държава за еквивалентен на правния режим на Съюза по отношение на ЦК, основните последици, предвидени в правната и надзорната уредба, следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза във връзка с регулаторните му цели. Целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правната и надзорната уредба на Международния финансов център на Дубай (МФЦД) гарантира, че установените и лицензирани там ЦК не излагат установените в Съюза клирингови членове или места на търговия на по-висок риск от този, който биха могли да породят за тях лицензираните в Съюза ЦК, и следователно не създават неприемлив системен риск в Съюза. По-конкретно следва се вземат предвид значително по-ниските рискове, произтичащи от клиринговите дейности, извършвани на финансови пазари, които са по-малки от финансовия пазар на Съюза.

(3)

В съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за да се приеме, че правната и надзорната уредба на трета държава по отношение на лицензираните в нея ЦК е еквивалентна на предвидената в същия регламент, трябва да бъдат изпълнени три условия.

(4)

Според първото условие лицензираните в трета държава ЦК трябва да спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(5)

Правно обвързващите изисквания на МФЦД за лицензираните в Дубай ЦК са уредени в Закона за финансово регулиране от 2004 г. (Regulatory Law 2004) и в Закона за пазарите от 2012 г. (Markets Law 2012) (по-нататък наричани „законовите актове на МФЦД“). Те са допълнени с правилника на Дубайския надзорен орган на финансовите услуги (ДНОФУ), в който се съдържа раздел за лицензираните пазарни институции (ЛПИ).

(6)

Установените в МФЦД централни контрагенти трябва да бъдат лицензирани от ДНОФУ като ЛПИ. Настоящото решение се отнася само до режима, приложим към ЛПИ, които предоставят в МФЦД лицензираната финансова услуга на клирингова къща. За да бъдат лицензирани да извършват дейност като клирингови къщи, ЛПИ трябва да отговарят на специфичните изисквания, установени от ДНОФУ, и на тези в Правилника на ДНОФУ. ЛПИ трябва да използват клиринговите системи по безопасен и ефективен начин, както и да третират консервативно рисковете, свързани с тяхната дейност и операции. Те също така трябва да разполагат с достатъчно финансови, човешки и системни ресурси.

(7)

Законовите актове на МФЦД изцяло прилагат международните стандарти, въведени с Принципите за инфраструктурата на финансовите пазари (ПИФП), издадени през април 2012 г. от Комитета по платежни и сетълмент системи (КПСС) (2) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОКЦК).

(8)

Законовите актове на МФЦД задължават ЛПИ да приемат вътрешни правила и процедури за спазване на всички приложими изисквания и за подходящо управление на своите системи за клиринг и сетълмент. В Правило 5.6 относно ЛПИ се изисква вътрешните правила и процедури да съдържат специални разпоредби, в частност относно неизпълнението. Преди да започнат да се прилагат, тези вътрешни правила и процедури, както и всяко тяхно изменение, трябва да бъдат представени на ДНОФУ. ДНОФУ може да отхвърли предложените правила или да поиска да бъдат изменени. По силата на законовите актове на МФЦД вътрешните правила на ЛПИ са правно обвързващи и задължителни за членовете и останалите участници.

(9)

Следователно правно обвързващите изисквания, приложими за ЛПИ в МФЦД, са структурирани в две степени. С основните принципи, съдържащи се в Правилника на ДНОФУ и законовите актове на МФЦД (наричани по-нататък „основни правила“), се определят високите стандарти, които ЛПИ трябва да удовлетворяват, за да бъдат лицензирани да предоставят клирингови услуги в МФЦД. Тези основни правила представляват първата степен на правно обвързващите изисквания в МФЦД. С цел да докажат, че спазват основните правила, по силата на Правило 5.6 относно бизнес правилата ЛПИ са задължени да изготвят и да представят за одобрение от ДНОФУ вътрешните си правила и процедури преди прилагането им, като ДНОФУ може да не допусне прилагането им или да ги отхвърли. Тези вътрешни правила и процедури представляват втората степен на изискванията на МФЦД.

(10)

При оценката на еквивалентността на правната и надзорната уредба, приложима по отношение на ЛПИ в МФЦД, следва също така да се вземе предвид до каква степен тези норми водят до намаляване на риска за установените в Съюза клирингови членове или места на търговия, когато участват в тези дружества. Доколко е намален рискът се определя както от степента на риска, присъщ на извършваните от ЦК клирингови операции, която зависи от големината на съответния финансов пазар, така и от целесъобразността на приложимата за ЦК правна и надзорна уредба за ограничаване на риска. С цел да се постигне еквивалентно намаляване на риска ЦК, които упражняват дейност на по-големи финансови пазари с присъща по-висока степен на риск, трябва да подлежат на по-строги изисквания за ограничаване на риска, отколкото ЦК, които упражняват дейност на по-малки финансови пазари с присъща по-ниска степен на риск.

(11)

Финансовият пазар, на който ЛПИ в МФЦД извършват клирингови операции, е значително по-малък от този, на които упражняват дейност установените в Съюза ЦК. От 2011 г. насам се отчитат минимално търгуване и клиринг на деривати. Поради това участието в ЦК, лицензирани в МФЦД, излага установените в Съюза клирингови членове и места на търговия на значително по-нисък риск, отколкото тяхното участие в лицензираните в Съюза ЦК.

(12)

Следователно правната и надзорната уредба, приложима спрямо лицензираните в МФЦД централни контрагенти, може да се приеме за еквивалентна, тъй като снижава по целесъобразен начин степента на риска. Приложимите за тези ЦК основни правила, допълнени от вътрешните правила и процедури на ЦК, в които трябва да се спазват ПИФП, водят до снижаване на степента на риска в МФЦД и до намаление на риска, което е еквивалентно на заложената в Регламент (ЕС) № 648/2012 цел.

(13)

Поради това следва да се направи заключението, че правната и надзорната уредба на МФЦД гарантира, че ЛПИ в МФЦД спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(14)

Според второто условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правната и надзорната уредба по отношение на лицензираните ЦК в МФЦД трябва да предвижда, че тези ЦК подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане.

(15)

В качеството си на надзорен орган на ЛПИ ДНОФУ извършва мониторинг на дейността им, за да се гарантира спазване на приложимите правила. ДНОФУ има всеобхватното правомощие да ги лицензира, в т.ч. да отнеме лиценза им, и да ги санкционира, както и други правомощия. ДНОФУ осъществява също така текущ надзор. ДНОФУ е възприел непрекъснат цикъл за управление на риска, включващ идентифициране, оценка, степенуване и намаляване на рисковете. Законът за финансово регулиране от 2004 г. предоставя на ДНОФУ широки правоприлагащи правомощия. ДНОФУ е оправомощен да провежда разследвания на предполагаеми нарушения на постановените от него правила, да извършва проверки, принудително да получава счетоводни книги и записи, както и да изисква даването на показания под клетва или заменящо я тържествено заявление. ДНОФУ може също така да налага финансови санкции, да отправя обществени порицания, както и да забранява на лица да упражняват дейност в МФЦД.

(16)

С оглед на това се налага изводът, че ЛПИ в МФЦД са обект на ефективен текущ надзор и правоприлагане.

(17)

Според третото условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правната и надзорната уредба на МФЦД трябва да включва ефективна еквивалентна система за признаването на ЦК, лицензирани по силата на правен режим на трета държава („ЦК от трети държави“).

(18)

ЦК от трети държави, които желаят да извършват клиринг на деривати в МФЦД, трябва да кандидатстват за одобрение от ДНОФУ. В раздела за признаване се определят критериите и процедурата за получаването му.

(19)

За да бъде признат ЦК, юрисдикцията, в която е установен, трябва да има достатъчно строг регулаторен режим, подобен на действащата в МФЦД правна и надзорна уредба. Условие за одобрение на заявлението на ЦК от трета държава е също така да има договорености за сътрудничество между компетентните органи на третата държава и МФЦД.

(20)

С оглед на това се налага изводът, че правната и надзорната уредба на МФЦД осигурява ефективна еквивалентна система за признаване на ЦК от трети държави.

(21)

Настоящото решение се основава на правно обвързващите изисквания за ЛПИ, приложими в МФЦД към момента на приемането му. Комисията в сътрудничество с ЕОЦКП следва да продължи текущо да наблюдава развитието на правната и надзорната уредба на ЛПИ, както и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(22)

Редовният преглед на правната и надзорната уредба на лицензираните централни контрагенти в МФЦД не следва да засяга възможността Комисията по всяко време да извърши специален преглед извън общия преглед, ако значими промени ѝ налагат да преразгледа оценката на еквивалентността, предоставена с настоящото решение. Подобна повторна оценка би могла да доведе до отмяна на настоящото решение.

(23)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,