EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32016L2341

Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП)

OJ L 354, 23.12.2016, p. 37–85 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 09/01/2024

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2016/2341/oj

23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/37


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2341 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 декември 2016 година

относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО)

(преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, член 62 и член 114, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е била неколкократно и съществено изменяна (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Във вътрешния пазар институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) следва да имат възможност да развиват дейност в други държави членки, като същевременно гарантират високо ниво на защита и сигурност на членовете и бенефициерите на схемите за професионално пенсионно осигуряване.

(3)

Настоящата директива има за цел да постигне минимална хармонизация и затова следва да не пречи на държавите членки да запазят или да въведат допълнителни разпоредби, за да защитят членовете и бенефициерите на схемите за професионално пенсионно осигуряване, при условие че тези разпоредби са в съответствие със задълженията на държавите членки съгласно правото на Съюза. Настоящата директива не засяга въпроси, свързани с националното социално, трудово, фискално право или облигационно право, нито адекватността на разпоредбите за пенсионно осигуряване в държавите членки.

(4)

За да се улесни допълнително мобилността на работниците между държавите членки, настоящата директива цели да гарантира добро управление, предоставяне на информация за членовете на схемите, прозрачност и безопасност на професионалното пенсионно осигуряване.

(5)

Начинът, по който ИППО са организирани и регулирани, варира значително между държавите членки. Както ИППО, така и животозастрахователните предприятия управляват схеми за професионално пенсионно осигуряване. Поради това не е целесъобразно приемането на уеднаквен подход по отношение на ИППО. Комисията и Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (наричан по-нататък „ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да отчитат различните традиции на държавите членки в тяхната дейност и следва да действат, без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово законодателство при определяне на организацията на ИППО.

(6)

Директива 2003/41/ЕО представлява първата законодателна стъпка към създаването на вътрешен пазар за професионално пенсионно осигуряване, организиран на равнището на Съюза. От основно значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Съюза, както и за справяне с предизвикателството от застаряващото общество е наличието на истински вътрешен пазар за професионално пенсионно осигуряване. Посочената директива, която датира от 2003 г., не е изменяна по същество с оглед въвеждане на модерна система на управление, основана на риска, за институциите за ИППО. Подходящата нормативна уредба и надзорът на равнището на Съюза и на национално равнище продължават да бъдат важни за развитието на безопасно и сигурно професионално пенсионно осигуряване във всички държави членки.

(7)

Като общ принцип ИППО следва, когато това е приложимо, да вземат предвид целта за гарантиране на баланс между поколенията в схемите за професионално пенсионно осигуряване, като се стремят към постигане на справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията при професионалното пенсионно осигуряване.

(8)

Необходими са подходящи действия за по-нататъшно подобряване на допълнителни частни пенсионни спестявания, като например професионалните пенсионни схеми. Това е важно, тъй като системите за социална сигурност са подложени на нарастващ натиск, което означава, че се разчитат все повече на професионалните пенсии като допълнение към друго пенсионно осигуряване. ИППО играят важна роля за дългосрочното финансиране на икономиката на Съюза и за осигуряването на сигурни пенсионни доходи. Те са изключително важна част от икономиката на Съюза, тъй като държат активи на стойност 2,5 билиона евро от името на около 75 милиона членове и бенефициери. Професионалните пенсии следва да бъдат подобрени, без все пак да се поставя под съмнение основополагащото значение на пенсионните системи за социална сигурност като средство за сигурна, трайна и ефикасна социална закрила, която следва да гарантира задоволителен жизнен стандарт в напреднала възраст и затова следва да бъде в основата на целта за укрепване на европейските социални модели.

(9)

С оглед на демографските промени в Съюза и на състоянието на националните бюджети, професионалното пенсионно осигуряване е ценна добавка към социалноосигурителните пенсионни системи. Устойчивата пенсионна система включва широк набор от продукти, многообразие на институции, както и ефективни и ефикасни надзорни практики.

(10)

Държавите членки следва да защитават работниците от бедност в напреднала възраст и да насърчават допълнителни пенсионни схеми, свързани с трудови договори, като допълнително пенсионно покритие за публичните пенсии.

(11)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на колективно договаряне и действия и правото на висока степен на защита на потребителите, по-специално чрез осигуряване на по-високо равнище на прозрачност при пенсионното осигуряване, на информирано индивидуално финансово и пенсионно планиране, както и улесняване на трансграничната дейност на ИППО и трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(12)

По-специално улесняването на трансграничната дейност на ИППО и трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми чрез изясняване на съответните процедури и премахване на ненужни пречки могат да имат положително въздействие върху заинтересованите предприятия и техните служители, независимо в коя държава членка развиват дейност, чрез централизиране на управлението на пенсионните услуги.

(13)

Трансграничната дейност на ИППО следва да не засяга националното социално и трудово законодателство в областта на професионалните пенсионни схеми на приемащата държава членка, приложимо в отношенията между предприятието, предлагащо пенсионната схема („предприятието осигурител“) и членовете и бенефициерите. Трансграничната дейност и трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми са самостоятелни и следва да бъдат уреждани чрез различни разпоредби. Ако трансгранично прехвърляне на пенсионна схема води до трансгранична дейност, следва да се прилагат разпоредби за трансгранична дейност.

(14)

Когато предприятието осигурител и ИППО са установени в една и съща държава членка, самият факт, че членовете или бенефициерите на дадена пенсионна схема имат местопребиваване в друга държава членка, сам по себе си не представлява трансгранична дейност.

(15)

Държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от защита на пенсионните права на работниците, които са временно изпратени на работа в друга държава членка.

(16)

Въпреки влизането в сила на Директива 2003/41/ЕО, трансграничната дейност е ограничена поради различията в националното, социалното и трудовото право. Освен това продължават да съществуват значителни пречки пред пруденциалния надзор, които оскъпяват трансграничното управление на пенсионни схеми за ИППО. В допълнение към това, настоящото минимално равнище на закрила за членовете и бенефициерите трябва да бъде подобрено. Това е от все по-голямо значение, тъй като дълголетието и пазарните рискове все повече се понасят от членовете и бенефициерите, отколкото от ИППО или от предприятието осигурител. В допълнение към това, трябва да бъде разширен настоящият минимален обхват на предоставяната на членовете и бенефициерите информация.

(17)

Пруденциалните правила, изложени в настоящата директива, целят както да гарантират едно високо ниво на сигурност за всички бъдещи пенсионери, като налагат строги стандарти за надзор, така и да спомогнат за доброто, разумно и ефективно управление на професионалните пенсионни схеми.

(18)

ИППО следва да се разграничават напълно от което и да е предприятие осигурител и да действат въз основа на принципа на финансирането чрез капитализация с цел да предоставят пенсионни обезщетения. ИППО, които действат с тази единствена цел следва да се ползват от свободата на предоставяне на услуги и от свободата на инвестиране, при единственото условие да спазват съгласуваните пруденциални изисквания, независимо от това дали тези ИППО се разглеждат като правни субекти или не.

(19)

В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки следва да носят пълната отговорност за организирането на своите пенсионни системи, както и правото да взимат решения относно ролята на всеки един от трите „стълба“ на системата за пенсиониране в отделните държави членки. По отношение на втория стълб те следва да носят също пълната отговорност за ролята и функциите на различните институции, които предоставят обезщетения в областта на професионалното пенсионно осигуряване, като например отрасловите пенсионни фондове, пенсионните каси към предприятията или животозастрахователните дружества. Настоящата директива не цели да постави под въпрос този прерогатив на държавите членки, а по-скоро да ги насърчи да изграждат адекватно, сигурно и устойчиво професионално пенсионно осигуряване и да улесняват трансграничната дейност.

(20)

Като се вземе предвид необходимостта от допълнително подобряване на пенсионното осигуряване, Комисията следва да осигури значима добавена стойност на равнище Съюз, като предприеме допълнителни стъпки, с които да подпомага сътрудничеството на държавите членки със социалните партньори при подобряването на пенсионни схеми по втория стълб, и като създаде група на високо равнище от експерти, която да подсили пенсионните спестявания по втория стълб в държавите членки, включително насърчаването на обмен на най-добри практики между държавите членки, в частност по отношение на трансграничната дейност.

(21)

В националните правила относно участието на самостоятелно заетите лица в ИППО има различия. В някои държави членки ИППО могат да действат въз основа на споразумения с даден отрасъл или с отраслови сдружения, чиито членове имат качеството на самостоятелно заети лица, или направо със самостоятелно заети и със заети лица. В някои държави членки едно самостоятелно заето лице може да членува в ИППО, когато то действа в качеството си на работодател или когато предоставя професионални услуги на дадено предприятие. В някои държави членки самостоятелно заетите лица не могат да членуват в ИППО, освен ако са изпълнени определени условия, включително тези, предвидени в социалното и в трудовото законодателство.

(22)

Институции, управляващи системи за социална сигурност, които вече са постигнали координация на нивото на Съюза, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Важно е обаче да се отчете спецификата на ИППО, които в една държава членка управляват едновременно схеми за социална сигурност и професионални пенсионни схеми.

(23)

Институциите, развиващи дейност на принципа на капиталово финансиране като част от задължителни схеми за социално осигуряване, не са обхванати от настоящата директива.

(24)

Финансовите институции, които вече прилагат нормативна база на Съюза, следва като цяло да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Независимо от това, тъй като тези институции могат също в някои случаи да предлагат услуги за професионално пенсионно осигуряване, важно е да се гарантира, че настоящата директива няма да доведе до нарушения на конкуренцията. Такива нарушения могат да бъдат избегнати, като се прилагат пруденциалните изисквания съгласно настоящата директива по отношение на услугите за професионално пенсионно осигуряване, предоставяни от животозастрахователните дружества съгласно член 2, параграф 3, буква а), подточки i)—iii) и буква б), подточки ii)—iv) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Комисията следва също така да следи внимателно положението на пазара на професионалните пенсии и да прецени възможността да разшири прилагането по избор на настоящата директива по отношение на други финансови институции, които са поднадзорни лица.

(25)

Тъй като ИППО имат за цел да осигуряват финансова сигурност през пенсионната възраст, пенсионните обезщетения, отпускани от тях, следва по принцип да бъдат под формата на пожизнени плащания, плащания за ограничен период, изплащане на еднократна сума или каквато и да е комбинация от тях.

(26)

Важно е да се гарантира, че възрастните хора и хората с увреждания не са изложени на риск от бедност и че могат да имат задоволителен жизнен стандарт. Подходящото покриване на биометричните рискове в рамките на системите за професионално пенсионно осигуряване е един важен аспект от борбата с бедността и с несигурността при възрастните хора. При установяването на пенсионната схема работодателите и работниците и служителите или техните съответни представители следва да разгледат възможностите за включване в пенсионната схема на разпоредби, предвиждащи покриване на риска от дълголетие и от инвалидност поради професионална болест, както и плащания за наследниците.

(27)

Ако бъде дадена възможност на държавите членки да изключат от приложното поле на националното право ИППО, които управляват схеми, обхващащи най-много сто осигурени лица, това може да улесни надзора в тези държави членки, без да засегне доброто функциониране на вътрешния пазар в тази област. Все пак това не следва да ограничава правото на тези ИППО да възлагат управлението на своя инвестиционен портфейл на администратори на инвестиции, които са установени и надлежно лицензирани в друга държава членка, и на пазители или депозитари, установени в друга държава членка и надлежно упълномощени за отговорното пазене на техните активи,. Във всеки случай държавите членки следва да прилагат определени разпоредби относно инвестиционните правила и системата на управление спрямо ИППО, които управляват пенсионни схеми, включващи общо повече от 15 членове.

(28)

От приложното поле на настоящата директива следва да се изключат институции като „Unterstützungskassen“ в Германия, чиито членове нямат законно право на обезщетения в определен размер и в които техните интереси са защитени от задължителна застраховка срещу риск от неплатежоспособност.

(29)

От гледна точка защитата на интересите на членовете и бенефициерите би било добре ИППО да ограничат дейностите си до дейностите, посочени в настоящата директива, и до дейностите, които произтичат от тях.

(30)

В случай на несъстоятелност на предприятие осигурител членуващите осигурени лица рискуват да загубят едновременно своята работа и правата на пенсия, които са придобили. Ето защо е важно да се следи за ясно разграничение между това предприятието осигурител и ИППО и да се определят минимални пруденциални стандарти, за да бъде гарантирана закрилата на членовете. Достъп на ИППО до механизми за защита на пенсиите или други подобни механизми, които защитават натрупаните индивидуални права на членовете и бенефициерите срещу риска от неизпълнение на предприятието осигурител, следва да се взема под внимание, когато се предвиждат и определят тези стандарти.

(31)

Дейността и надзора над ИППО се различават чувствително в различните държави членки. В някои държави членки надзорът може да се упражнява не само спрямо самата ИППО, но също и спрямо структурите или дружествата, на които е разрешено да управляват такива ИППО. Държавите членки трябва да могат да отчитат тази особеност, при условие че всички изисквания, установени в настоящата директива, бъдат реално изпълнени. Държавите членки следва също да бъдат в състояние да разрешават на застрахователни предприятия и на други финансови структури да управляват ИППО.

(32)

ИППО са пенсионни институции със социална цел, които предоставят финансови услуги. Те отговарят за осигуряването на професионални пенсии, поради което следва да отговарят на някои минимални пруденциални стандарти, що се отнася до техните дейности и условията на функционирането им, като се вземат под внимание националните разпоредби и традиции. Въпреки това тези институции не следва да се разглеждат единствено като доставчици на финансови услуги. Тяхната социална функция и тристранните отношения между работник, работодател и ИППО следва да бъдат признати в достатъчна степен и поддържани като ръководни принципи на настоящата директива.

(33)

Когато, в съответствие с националното законодателство, ИППО управляват пенсионни фондове, които нямат правосубектност и се състоят от пенсионни схеми на отделните членове, чиито активи са отделени от активите на ИППО, следва да бъде възможно държавите членки да разглеждат всеки пенсионен фонд като единна пенсионна схема по смисъла на настоящата директива.

(34)

Значителният брой на ИППО в някои държави членки налага да се намери прагматично решение на въпроса за предварителното лицензиране на ИППО. Все пак, когато една ИППО желае да управлява пенсионна схема в друга държава членка, следва да се изисква предварително разрешение от страна на компетентния орган на държавата членка по произход.

(35)

Без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово право в областта на пенсионноосигурителните системи, включително задължителното членство и разпоредбите, приети в резултат на договарянето на колективните трудови договори, ИППО следва да имат възможност да предоставят услугите си в други държави членки след получаване на разрешение от страна на компетентния орган в държавата членка по произход на ИППО. ИППО следва да могат да приемат средства от предприятия, установени на територията на която и да било държава членка, и да управляват пенсионни схеми с членове в повече от една държава членка. Това би могло да допринесе за реализиране на съществени икономии от мащаба за такива ИППО, да подобри конкурентоспособността на икономиката на Съюза и да улесни мобилността на работната ръка.

(36)

Правото на ИППО, установена в една държава членка, да управлява професионална пенсионна схема, договорена в друга държава членка, следва да се упражнява при пълно спазване на разпоредбите на социалното и трудовото законодателство, които са в сила в приемащата държава членка, доколкото то се отнася до професионалните пенсионни схеми, например до определянето и изплащането на пенсионните обезщетения и до условията за прехвърляемост на пенсионните права. Обхватът на пруденциалните правила следва да бъде пояснен с цел да се осигури правна сигурност за трансграничните дейности на ИППО.

(37)

ИППО следва да могат да прехвърлят пенсионни схеми към други ИППО зад граница в рамките на Съюза, с оглед да се улесни организацията на професионалното пенсионно осигуряване на равнището на Съюза. Прехвърлянията следва да бъдат предмет на разрешение от страна на компетентния орган в държавата членка по произход на приемащата ИППО, след като съответният компетентен орган е получил съгласието на компетентния орган на държавата членка по произход на ИППО, прехвърляща пенсионната схема. Прехвърлянето и условията по него следва да подлежат на предварително одобрение от мнозинството от членове и мнозинството от засегнатите бенефициери или, когато е приложимо, от мнозинството на техните представители, като например управителите на доверителни схема.

(38)

В случай на прехвърляне на част от пенсионната схема следва да се гарантира жизнеспособността както на прехвърлената, така и на оставащата част от пенсионната схема и след прехвърлянето правата на всички членове и бенефициери следва да бъдат защитени по подходящ начин, като се изисква и прехвърлящата, и приемащата ИППО да разполагат с достатъчно и подходящи активи, които да покрият техническите резерви за прехвърлената част и останалата част от схемата.

(39)

За да улеснява координирането на надзорните практики, ЕОЗППО може да изисква информация от компетентните органи в съответствие с правомощията, предоставени му по силата на Регламент (ЕС) № 1094/2010. Освен това, в случай на пълно или частично трансгранично прехвърляне на дадена пенсионна схема, в случай на несъгласие между съответните компетентни органи, ЕОЗППО следва да разполага с възможността за провеждане на медиация.

(40)

Изчисляването на техническите резерви съгласно пруденциалните изисквания е основно условие за гарантиране на изпълнението на задълженията за плащане на пенсионните обезщетения както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Техническите резерви следва да се изчисляват на основата на признати актюерски методи и да бъдат заверени от актюер или друг специалист в тази област. Максималният лихвен процент следва да бъде избран разумно, в съответствие с приложимите национални правила. Минималният размер на техническите резерви следва едновременно да бъде достатъчен, за да може обезщетенията, които вече се изплащат на бенефициерите, да продължат да се изплащат, и да отразява задълженията, които произтичат от натрупаните от членовете права на пенсия. Актюерската дейност следва да се извършва от лица, имащи познания в областта на актюерската и финансовата математика, съизмерими с размера, естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейностите на ИППО, и които са способни да докажат своя съответен опит в областта на приложимите професионални квалификации или други стандарти.

(41)

Рисковете, покрити от ИППО, се различават чувствително в различните държави членки. Поради това държавите членки по произход следва да могат да въвеждат по отношение на изчисляването на техническите резерви допълнителни по-подробни правила от изложените в настоящата директива.

(42)

Следва да се изисква притежаването на достатъчно и подходящи активи за покриване на техническите резерви, за да се защитят интересите на членовете и бенефициерите на пенсионната схема в случаите, когато предприятието осигурител стане неплатежоспособно.

(43)

За да се насърчават еднакви условия на конкуренция между националните и трансграничните ИППО, държавите членки следва да вземат предвид изискванията за финансиране за националните и трансграничните ИППО.

(44)

В много случаи е възможно предприятието осигурител, а не самата ИППО, да покрива биометричните рискове или да гарантира някои обезщетения или възвръщаемост от инвестицията. Случва се обаче самата ИППО да предоставя това покритие или тези гаранции и задълженията на предприятията осигурители да се сведат основно до плащането на необходимите осигурителни вноски. При това положение ИППО следва да разполагат със собствени средства, основани на стойността на техническите резерви и рисковия капитал.

(45)

ИППО са много дългосрочни инвеститори. Обратното изкупуване на активите, с които ИППО разполагат по начало, не може да има друга цел освен предоставянето на пенсионни обезщетения. Освен това, за да защитят както следва правата на членовете и на бенефициерите, ИППО следва да могат да изберат разпределение на активите си, което да отговаря на точното естество и продължителност на техните пасиви. Това поражда необходимостта от ефикасен надзор и от подход спрямо правилата за инвестиране, който да предоставя на ИППО достатъчна гъвкавост при взимане на решения относно най-сигурната и най-ефикасната инвестиционна политика и да ги задължава да действат предпазливо. Спазването на принципа на консервативния инвеститор предполага следователно инвестиционна политика, която да бъде приспособена към членската структура на всяка ИППО.

(46)

С установяването на принципа на консервативния инвеститор като основен принцип в областта на инвестирането на капитали и като се дава възможност на ИППО да действат трансгранично, се стимулира пренасочването на спестяванията към сектора на професионалното пенсионно осигуряване, като по този начин се допринася за икономическия и социален напредък.

(47)

Методите и практиките в областта на надзора са различни в държавите членки. Ето защо е добре държавите членки да разполагат с известна свобода на действие при определянето на точните правила за инвестиране, които те биха искали да наложат на ИППО, установени на тяхна територия. Все пак тези правила следва да не нарушават принципа на свободно движение на капитали, без това да е оправдано от гледна точка на предпазливостта.

(48)

Настоящата директива следва да гарантира подходящо равнище на инвестиционна свобода за ИППО. Като много дългосрочни инвеститори, изложени на риск от ниска ликвидност, ИППО са в състояние да инвестират в разумни граници в неликвидни активи, като например в акции и в други инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия (МСТ) или организирани системи за търговия (ОСТ) в разумни граници. Те могат също да се възползват от възможностите за диверсификация на международно равнище. Следователно инвестициите в акции в национални валути, различни от валутите, в които са техните пасиви, както и в други инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, МСТ или ОСТ, не следва да бъдат ограничавани, в съответствие с принципа на консервативния инвеститор, така че да бъде защитен интересът на членовете и бенефициерите, освен по съображения за предпазливост.

(49)

Понятието за инструменти с дългосрочен икономически профил е широко. Посочените инструменти представляват непрехвърляеми ценни книжа и по тази причина нямат достъп до ликвидността на вторичните пазари. Те често изискват ангажименти с фиксиран срок, които ограничават тяхната пазарна реализируемост и следва да се приеме, че включват участия и дългови инструменти в предприятия, и заеми, отпуснати на такива предприятия, които не са регистрирани на фондовата борса. Предприятията, които не са регистрирани на фондовата борса, включват инфраструктурни проекти, дружества, стремящи се към растеж, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и инвестиции в недвижими имоти или други реални активи, които биха могли да са подходящи с цел дългосрочна инвестиция. Инфраструктурните проекти с ниски въглеродни емисии и устойчивите към изменението на климата инфраструктурни проекти често представляват активи, които не се търгуват на фондовата борса, и разчитат на дългосрочни кредити за финансиране на проекта.

(50)

На ИППО следва да бъде разрешено да инвестират в други държави членки в съответствие с правилата на техните държави членки по произход, така че да намалят разходите си за трансгранична дейност. Поради това държавата членка по произход не следва да има право да налага допълнителни инвестиционни изисквания на ИППО, установени в други държави членки.

(51)

Физическите лица трябва да получат ясна представа за натрупаните си пенсионни права, произтичащи от задължителни и професионални пенсионни схеми, по-специално когато тези права са натрупани в повече от една държава членка. Такава представа би могло да се добие посредством създаването на системи за пенсионно проследяване на цялата територия на ЕС, подобни на тези, които вече бяха създадени в някои държави членки вследствие Бялата книга на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“, която насърчава развитието на такива услуги.

(52)

Някои рискове не могат да бъдат намалени чрез количествени изисквания, отразени в техническите резерви, и чрез изисквания по отношение на финансирането; те могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания по отношение на управлението. Ето защо осигуряването на ефективна система на управление е от първостепенно значение за правилното управление на риска и за защита на членовете и бенефициерите. Тези системи следва да бъдат съобразени с размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

(53)

Политиката за определяне на възнагражденията, която насърчава поемането на прекомерни рискове, може да повлияе отрицателно върху ефективното управление на риска от страна на ИППО. Приложимите към други финансови институции в Съюза принципи и изисквания за оповестяване във връзка с политиката за определяне на възнагражденията следва да се прилагат и към ИППО, като все пак се има предвид специфичната структура на управление на ИППО в сравнение с другите финансови институции, както и необходимостта от отчитане на размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

(54)

Ключовата функция представлява капацитет за изпълнение на конкретни управленски задачи. ИППО следва да разполагат с достатъчен капацитет, за да имат функция по управление на риска, функция по вътрешен одит и, когато е приложимо, актюерска функция. Освен ако в настоящата директива не е посочено друго идентификацията на някоя конкретна ключова функция не следва да пречи на ИППО свободно да решава как да организира тази ключова функция на практика. Това не следва да води до неоснователно обременителни изисквания, тъй като следва да бъдат отчетени размера, естеството, мащабът и сложността на дейностите на ИППО.

(55)

Лицата, които ефективно ръководят ИППО, следва заедно да отговарят на изискванията за квалификация и надеждност и лицата, които изпълняват ключови функции, следва да разполагат с подходящи знания и опит и когато е приложимо, с адекватни професионални квалификации. Само обаче титулярите на ключови функции следва да подлежат на изискванията за уведомяване на компетентния орган.

(56)

С изключение на функцията по вътрешен одит, следва да бъде възможно едно и също лице или организационна единица да изпълнява повече от една ключова функция. При все това лицето или организационната единица, изпълняващи дадена ключова функция, следва да бъдат различни от лицето или единицата, изпълняващи сходна ключова функция в предприятието осигурител. Държавите членки следва да могат да разрешават на ИППО да извършва ключови функции чрез същото лице или организационна единица като предприятието осигурител, при условие че ИППО обяснява как тя предотвратява или управлява всички конфликти на интереси с предприятието осигурител.

(57)

От изключителна важност е ИППО да подобрят своето управление на риска, като се отчита целта за справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията в професионалното пенсионно осигуряване, така че потенциалните слабости във връзка с устойчивостта на пенсионната схема да бъдат правилно разбрани и обсъдени със съответните компетентни органи. Като част от своята система за управление на риска ИППО следва да изготвят оценка на риска за дейностите, свързани с пенсиите Тази оценка на риска следва да бъде предоставена на разположение и на компетентните органи и по целесъобразност следва да включва, наред с другото, рисковете, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите, околната среда, социалните рискове и рисковете, свързани с амортизацията на активите поради регулаторна промяна („блокирани активи“).

(58)

Екологичните, социални и управленски фактори, както е посочено в Принципите на ООН за отговорно инвестиране, са важни за инвестиционната политика и системите за управление на риска на ИППО. Държавите членки следва да изискват от ИППО да обявяват изрично при какви обстоятелства тези фактори се вземат предвид при вземането на инвестиционни решения и по какъв начин те са част от тяхната система за управление на риска. Уместността и степента на същественост на екологичните, социални и управленски фактори за инвестициите на дадена схема, както и начинът, по който те са взети предвид, следва да бъде част от информацията, предоставена от дадена ИППО по силата на настоящата директива. Това не означава, че дадена ИППО не изпълнява изискването, когато заявява в тази информация, че екологичните, социалните и управленските фактори не са отчетени в нейната инвестиционна политика или че разходите за система за мониторинг на релевантността и състоятелността на тези фактори и начините, по които те се вземат под внимание, не са пропорционални на размера, естеството, мащаба и сложността на нейните дейности.

(59)

Всяка държава членка следва да задължи всяка ИППО, установена на нейната територия, да изготвя годишен счетоводен отчет и годишен доклад, като отчита всяка пенсионна схема, управлявана от ИППО, и по целесъобразност, годишни счетоводни отчети и годишни доклади за всяка пенсионна схема. Тези годишни счетоводни отчети и годишни доклади, даващи вярна и точна картина на активите, пасивите и финансовото положение на ИППО, отчитащи всяка пенсионна схема, управлявана от дадена ИППО, и надлежно одобрени от оправомощено лице, са източник на съществена информация едновременно за членовете и бенефициерите на дадена схема и за компетентните органи. Те позволяват на последните да контролират финансовата стабилност на дадена ИППО и да преценят дали ИППО може да се справи с всички свои договорни задължения. Годишните счетоводни отчети и годишните доклади следва да бъдат оповестявани публично, когато това е възможно, на уебсайт или чрез други средства, като например предоставяне на копия при поискване.

(60)

Инвестиционната политика на една ИППО е решаващ фактор както за сигурността, така и за дългосрочната икономическа устойчивост на професионалните пенсионни схеми. Ето защо ИППО следва да изготвят декларация за принципите, на които се основава тяхната инвестиционна политика, и поне на всеки три години да я преразглеждат. Декларацията на тези принципи следва да бъде предоставяна на разположение на компетентния орган и при поискване — на членовете и бенефициерите на всяка пенсионна схема.

(61)

ИППО следва да могат да поверяват всякакви дейности, в т.ч. ключови функции, изцяло или отчасти, на доставчици на услуги, действащи от тяхно име. ИППО следва да запазят цялата отговорност за изпълнението на всички свои задължения по настоящата директива, когато възлагат на външни изпълнители ключови функции или всякакви други дейности. ИППО следва да сключват писмено споразумение с доставчика на услуги при възлагането на всяка дейност на външни изпълнители. За целите на настоящата директива това не включва споразумения за услуги от оперативно естество, като например за сигурност или за персонал по поддръжката.

(62)

Държавите членки следва да могат да изискват назначаването на депозитар във връзка с доверително съхранение на активите на ИППО.

(63)

Като отчитат естеството на създадената пенсионна схема и съответната административна тежест, ИППО следва да предоставят ясна и адекватна информация на потенциалните членове, на членовете и на бенефициерите, която да ги подпомогне при вземането на решение за тяхното пенсиониране, и да осигурят висока степен на прозрачност при различните етапи на схемата, а именно преди включването в схемата, по време на членството (включително преди пенсиониране) и след пенсиониране. По-конкретно следва да бъде давана информация за размера на натрупаните пенсионни права, предвижданите равнища на пенсионни обезщетения, рисковете и гаранциите и информация за разходите. Когато предвижданите равнища на пенсионни обезщетения се основават на икономически сценарии, тази информация следва да включва също така неблагоприятен сценарий, който следва да бъде краен, но реалистичен. Когато членовете носят инвестиционен риск, от ключово значение е и предоставянето на допълнителна информация за инвестиционния профил, всякакви възможни варианти и резултати от минали периоди. Информацията следва да бъде подходяща за нуждите на ползвателя и да взема предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по-специално във връзка с достъпността и достъпа до информация, както е предвидено съответно в членове 3 и 21 от нея. Държавите членки могат да решат да уточнят допълнително кой може да предоставя информацията, която трябва да бъде давана на потенциални членове, членове и бенефициери, включително чрез услуги за проследяване на пенсиите.

(64)

Като се имат предвид особеностите на схемите, които предвиждат определено равнище на обезщетения, тези обезщетения, освен при изключителни обстоятелства, не биват засягани от резултатите за минали периоди или от структурата на разходите. Поради това информация по тези въпроси следва да бъде предоставяна само по отношение на схеми, при които членовете носят инвестиционния риск или могат да вземат инвестиционни решения.

(65)

Преди да се включат в дадена схема, потенциалните членове следва да получат цялата необходима информация, за да направят информиран избор. Когато потенциалните членове нямат избор и биват записвани автоматично в дадена пенсионна схема, ИППО следва да им предоставя ключовата информация, отнасяща се до тяхното членство, веднага след записването.

(66)

За членовете ИППО следва да изготвят извлечение от индивидуалната пенсионна партида, в което се съдържа важна лична и обща информация за пенсионната схема. Извлечението от индивидуалната пенсионна партида следва да бъде ясно и разбираемо и да съдържа релевантна и целесъобразна информация, за да улесни проследяването на пенсионните права във времето и в различните схеми и да благоприятства мобилността на работната сила.

(67)

В разумен срок преди пенсионирането на своите членове ИППО следва да ги информират за възможностите за изплащане на пенсиите. Когато пенсионните обезщетения не се изплащат като пожизнен анюитет, членовете, на които предстои скорошно пенсиониране, следва да получат информация за наличните продукти за изплащане на натрупаните средства с цел да се улеснят финансовите им планове за пенсиониране.

(68)

По време на етапа на изплащане на пенсионните обезщетения бенефициерите следва да продължат да получават информация за притежаваните от тях средства и за съответните варианти за тяхното изплащане. Това е от особено значение, когато на етапа на изплащането значителна част от инвестиционния риск се носи от бенефициерите. Бенефициерите следва също да бъдат уведомявани за всяко намаляване на размера на дължимите обезщетения преди прилагането на подобно намаление, след като решение, което води до намаление, бъде взето. Като най-добра практика на ИППО се препоръчва да се консултират с бенефициерите предварително за всяко такова решение.

(69)

Компетентният орган следва да упражнява своите правомощия, като основните му цели следва да бъдат закрилата на правата на членовете и бенефициерите и стабилността и доброто състояние на ИППО.

(70)

Обхватът на пруденциалния надзор е различен в отделните държави членки. Това може да създаде проблеми, когато дадена ИППО трябва да се придържа към изискванията на пруденциалното регулиране в своята държава членка по произход, като едновременно с това спазва социалното и трудовото законодателство на своята приемаща държава членка. Правната несигурност и свързаните с нея трансакционни разходи ще бъдат намалени чрез изясняване на областите, за които се приема, че подлежат на пруденциален надзор за целите на настоящата директива.

(71)

За да има вътрешен пазар за ИППО, е необходимо взаимно признаване на пруденциалните стандарти. Спазването на тези стандарти от страна на ИППО следва да бъде под надзора на компетентните органи на държавата членка по произход на ИППО. Държавите членки следва да дадат на компетентните органи необходимите правомощия да използват превантивни или коригиращи мерки, ако ИППО нарушат някое от изискванията на настоящата директива.

(72)

С цел да се осигури ефективен надзор на дейностите, възложени на външни изпълнители, включително всички дейности, възложени впоследствие на външни изпълнители по веригата, от съществено значение е компетентните органи да имат достъп до всякаква необходима информация, притежавана от доставчиците на услуги, на които са били възложени дейности, независимо от това дали тези доставчици са поднадзорни лица или не, както и да имат право да извършват проверки на място. С цел да се отчете развитието на пазара и да се гарантира непрекъснато спазване на условията за възлагане на дейности на външни изпълнители, компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия да изискват информация от ИППО и от доставчиците на услуги относно всички дейности, възложени на външни изпълнители.

(73)

Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между компетентните органи, други органи и структурите, натоварени с повишаване на стабилността на финансовата система и с прекратяването на пенсионните схеми. Поради това е необходимо да се определят условията, при които този обмен на информация следва да бъде възможен. Освен това в случаите, когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на компетентните органи, същите следва да могат, когато е необходимо, да дадат съгласието си при спазването на строги условия.

(74)

Всяка обработка на лични данни, извършвана в съответствие с настоящата директива, като например обмен или предаване на лични данни от страна на компетентните органи, следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7), и всеки обмен или предаване на информация от Европейските надзорни органи съгласно настоящата директива следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(75)

За да се гарантира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар за професионално пенсионно осигуряване, организиран на равнище на Съюза, Комисията следва, след консултация с ЕОЗППО, да прегледа и да изготви доклад за прилагането на настоящата директива, и следва да представи този доклад на Европейския парламент и на Съвета в срок до 13 януари 2023 г.

(76)

С цел да се гарантира лоялната конкуренция между институциите, следва преходният период, позволяващ на застрахователните дружества, чиято дейност попада в обхвата на Директива 2009/138/ЕО, да управляват своята стопанска дейност по професионално пенсионно осигуряване съгласно правилата, посочени в член 4 от настоящата директива, да бъде удължен до 31 декември 2022 г. Поради това Директива 2009/138/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(77)

По-нататъшното разработване на модели за платежоспособност на равнището на Съюза, като например на модела за цялостен баланс (HBS), не е реалистично от практическа гледна точка и не е ефективно с оглед на разходите и ползите, особено предвид разнообразието на ИППО във и между държавите членки. Съответно на равнище на Съюза не следва да се разработват количествени капиталови изисквания като „Платежоспособност II“ или производни модели за цялостен баланс по отношение на ИППО, тъй като тези изисквания евентуално биха могли да намалят готовността на работодателите да предоставят професионални пенсионни схеми.

(78)

Тъй като целта на предложеното действие, а именно създаването на законова рамка на Съюза, обхващаща ИППО, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки и може следователно, поради обхвата и последиците на предвидената дейност, да бъде по-добре осъществено на равнището на Съюза, Съюзът може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за ЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е посочен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля границите на необходимото за постигането на тази цел.

(79)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(80)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до онези разпоредби, които представляват съществено изменение в сравнение с предишните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(81)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение I, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя правилата относно започването и упражняването на дейностите на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО).

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на ИППО. Когато в съответствие с националното законодателство ИППО нямат правосубектност, държавите членки прилагат настоящата директива или по отношение на тези ИППО, или при спазване на параграф 2, по отношение на тези лицензирани структури, които отговарят за тяхното управление и които действат от тяхно име.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на:

а)

институциите, които управляват системите за социална сигурност, попадащи в приложното поле на Регламенти (ЕО) № 883/2004 (9) и (ЕО) № 987/2009 (10) на Европейския парламент и на Съвета;

б)

институциите, които попадат в приложното поле на директиви 2009/65/ЕО (11), 2009/138/ЕО, 2011/61/ЕС (12), 2013/36/ЕС (13) и 2014/65/ЕС (14) на Европейския парламент и на Съвета;

в)

институциите, които действат на разходопокривен принцип;

г)

институциите, в които работниците и служителите на предприятия осигурители нямат законно право на обезщетения и в които предприятието осигурител може във всеки момент да изиска обратно активите, без да е задължително да изпълни задълженията си за изплащане на пенсионни обезщетения;

д)

дружествата, които използват схеми с пенсионни резерви, с оглед изплащането на пенсионни обезщетения на своите работници и служители.

Член 3

Прилагане по отношение на ИППО, управляващи схеми за социална сигурност

ИППО, които управляват и схеми за задължително пенсионно осигуряване, свързани с трудови правоотношения, и които се считат за схеми за социална сигурност, попадащи в приложното поле на Регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, попадат в приложното поле на настоящата директива по отношение на тяхната дейност в областта на незадължителното професионално пенсионно осигуряване. В този случай пасивите и съответстващите им активи се заделят и не е разрешено те да бъдат прехвърляни към схемите за задължително пенсионно осигуряване, които се третират като схеми за социална сигурност, или обратното.

Член 4

Прилагане по избор по отношение на институциите, които попадат в приложното поле на Директива 2009/138/ЕО

Държавите членки по произход могат да изберат да прилагат разпоредбите на членове 9—14, член 19—22, член 23, параграфи 1 и 2, и членове 24—58 от настоящата директива по отношение на дейностите по професионално пенсионно осигуряване, осъществявани от животозастрахователните предприятия, в съответствие с член 2, параграф 3, буква а), подточки i)—iii) и буква б), подточки ii)—iv) от Директива 2009/138/ЕО. В този случай всички активи и пасиви, свързани с дейностите по предоставяне на професионално пенсионно осигуряване, се заделят, управляват и организират отделно от другите дейности на животозастрахователните предприятия, без никаква възможност за прехвърляне.

В случая, посочен в първа алинея от настоящия член, и единствено по отношение на дейностите им по професионално пенсионно осигуряване животозастрахователните предприятия не са подчинени на разпоредбите на членове 76—86, член 132, член 134, параграф 2, член 173, член 185, параграф 5, 7 и 8 и член 209 от Директива 2009/138/ЕО.

Държавата членка по произход следи за това компетентните органи или органите, отговарящи за надзора над застрахователните предприятия, попадащи в приложното поле на Директива 2009/138/ЕО, да контролират в рамките на своите надзорни дейности стриктното разделяне на съответните дейности по професионално пенсионно осигуряване.

Член 5

Малки ИППО и схеми за задължително пенсионно осигуряване

С изключение на членове 32—35, държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива или някои части от нея по отношение на която и да било ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, която управлява пенсионни схеми, включващи общо по-малко от сто членове. В съответствие с разпоредбата на член 2, параграф 2 тези ИППО все пак имат възможност да се ползват от правото да прилагат настоящата директива на доброволни начала. Член 11 може да се прилага само ако се прилагат всички други разпоредби на настоящата директива. Държавите членки прилагат член 19, параграф 1 и член 21, параграфи 1 и 2 спрямо всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, която управлява пенсионни схеми, включващи общо повече от 15 членове.

Държавите членки могат да изберат да прилагат всеки от членове 1—8, член 19 и членове 32—35 по отношение на институциите, за които професионалното пенсионно осигуряване е предвидено в националното право и е гарантирано от публична институция.

Член 6

Определения

За целите на настоящата директива:

1)

„институция за професионално пенсионно осигуряване“ или „ИППО“ означава институция, независимо от правната ѝ форма, която функционира въз основа на принципа на финансирането чрез капитализация и която е създадена отделно от всякакво предприятие осигурител или организация с цел да предоставя пенсионни обезщетения, свързани с професионална дейност, въз основа на споразумение или на договор, сключен:

а)

индивидуално или колективно между работодателя/работодателите и работника/работниците или служителя/служителите или техните съответни представители, или

б)

със самостоятелно заети лица, индивидуално или колективно, в съответствие с правото на приемащите държави членки и на държавите членки по произход,

и която извършва дейности, които произтичат пряко от тази цел;

2)

„пенсионна схема“ означава договор, споразумение или фидуциарен акт или правила, установяващи това какви пенсионни обезщетения се предоставят и при какви условия;

3)

„предприятие осигурител“ означава всяко предприятие или всяка друга организация, независимо дали включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези две качества и която предлага пенсионна схема или плаща вноски на ИППО;

4)

„пенсионни обезщетения“ означава обезщетения, предоставяни във връзка с достигането или с оглед на очакването за достигане на пенсионна възраст или когато те се получават като допълнение на цитираните обезщетения и се предоставят като допълнение под формата на плащане в случай на смърт, инвалидност, преустановяване на трудовата дейност, или под формата на помощи или на услуги в случай на болест, на бедност или на смърт. За да допринесат за гарантирането на финансовата сигурност през пенсионния период, тези обезщетения могат да бъдат под формата на пожизнени плащания, плащания за ограничен период, плащания под формата на еднократна сума, или каквато и да е комбинация от тях;

5)

„член“ означава лице, което не е бенефициер или потенциален член, чиято минала или настояща професионална дейност дава или ще даде право на пенсионни обезщетения в съответствие с разпоредбите на пенсионната схема;

6)

„бенефициер“ означава лице, което получава пенсионни обезщетения;

7)

„потенциален член“ означава лице, което има право да се присъедини към пенсионна схема;

8)

„компетентен орган“ означава национален орган, определен да осъществява функциите, предвидени в настоящата директива;

9)

„биометрични рискове“ означава рисковете, свързани със смърт, с увреждане и дълголетие;

10)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която ИППО е регистрирана или лицензирана и в която се намира главното ѝ управление, в съответствие с член 9;

11)

„приемаща държава членка“ означава държавата членка, чието социално и трудово законодателство в областта на професионалните пенсионни схеми се прилага в отношенията между предприятието осигурител и членовете или бенефициерите;

12)

„прехвърляща ИППО“ означава ИППО, която прехвърля целите или част от пасивите на пенсионната схема, технически резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричната им равностойност, на ИППО, регистрирана или лицензирана в друга държава членка;

13)

„приемаща ИППО“ означава ИППО, която приема целите или част от пасивите на пенсионната схема, технически резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричната им равностойност, от ИППО, регистрирана или лицензирана в друга държава членка;

14)

„регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;

15)

„многостранна система за търговия“ или „МСТ“ означава многостранна система за търговия или „МСТ“ по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 22 от Директива 2014/65/ЕС;

16)

„организирана система за търговия“ или „ОСТ“ означава организирана система за търговия или „ОСТ“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 23 от Директива 2014/65/ЕС;

17)

„траен носител“ означава инструмент, който дава възможност на член или бенефициер да съхранява информацията, адресирана лично до този член или бенефициер, по начин, който е достъпен за бъдеща справка и за период от време, отговарящ на целите на информацията, и който позволява точното възпроизвеждане на съхранената информация;

18)

„ключова функция“ в рамките на система на управление означава капацитет за изпълнение на практически задачи, включващ функцията по управление на риска, функцията по вътрешен одит и актюерската функция.

19)

„трансгранична дейност“ означава управление на пенсионна схема, когато отношенията между предприятието осигурител и членовете и бенефициерите е уредена от социалното и трудовото право в областта на схемите за професионално пенсионно осигуряване на държава членка, различна от държавата членка по произход.

Член 7

Дейности на ИППО

Държавите членки налагат на ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхна територия, задължението да ограничат своите дейности до операциите, свързани с пенсионните обезщетения и с действията, които произтичат от тях.

Когато в съответствие с член 4 дадено животозастрахователно предприятие управлява дейностите си по професионално пенсионно осигуряване чрез заделяне на активите и пасивите си, заделените активи и пасиви се ограничават до операциите, свързани с пенсионните обезщетения и с дейностите, които произтичат пряко от тях.

Като общ принцип, ИППО вземат под внимание, когато е приложимо, целта за справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията в своите дейности.

Член 8

Юридическо разделяне между предприятия осигурители и ИППО

Държавите членки гарантират, че е налице юридическо разделяне между предприятието осигурител и ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, за да може в случай на несъстоятелност на предприятието осигурител активите на ИППО да бъдат запазени в интерес на членовете и бенефициерите.

Член 9

Регистрация или лицензиране

1.   Държавите членки гарантират, че за всяка ИППО, чието главно управление е с местоположение на тяхна територия, ИППО е вписана в национален регистър или е лицензирана от компетентния орган.

Под местоположение на главното управление се разбира мястото, където се вземат основните стратегически решения на дадена ИППО.

2.   В случай на трансгранична дейност, извършвана в съответствие с член 11, регистърът посочва също така държавите членки, в които ИППО осъществява дейност.

3.   Информацията от регистъра се съобщава на ЕОЗППО, който я публикува на своя уебсайт.

Член 10

Оперативни изисквания

1.   Държавите членки гарантират за всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, че:

а)

ИППО е въвела надлежно установени правила относно функционирането на всяка пенсионна схема;

б)

когато предприятието осигурител гарантира плащането на пенсионните обезщетения, то се задължава да осигури редовно финансиране.

2.   В съответствие с принципа на субсидиарност и при надлежно отчитане на обема на пенсионните обезщетения, предоставяни от системите за социална сигурност, държавите членки могат да предвидят допълнителни обезщетения, като например възможността за покриване на рисковете дълголетие и увреждане, обезщетения за преживелите наследници, които са на издръжка, и гаранция за обратно изплащане на платените осигурителни вноски, да бъдат предложени на членовете със съгласието на работодателите и работниците или служителите, или техните съответни представители.

Член 11

Трансгранични дейности и процедури

1.   Без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово законодателство, свързани с организацията на пенсионните схеми, включително задължителното членство и разпоредбите, приети в резултат на договарянето на колективните трудови договори, държавите членки разрешават на ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхна територия, да извършват трансгранична дейност. Държавите членки разрешават също на предприятията, установени на тяхна територия, да осигуряват ИППО, чиято цел е да извършват трансгранична дейност.

2.   ИППО, която предлага да извършва трансгранична дейност и да приема средства от предприятие осигурител, подлежи на предварителното разрешение от съответния компетентен орган на своята държава членка по произход.

3.   ИППО съобщава на компетентния орган на държавата членка по произход намерението си да извършва трансгранична дейност. Държавите членки изискват ИППО да предоставят следната информация в уведомлението:

а)

наименованието на приемащата(ите) държава(и) членка(и), която(които), когато е приложимо, се определя(т) от предприятието осигурител;

б)

наименованието и мястото на установяване на главното управление на предприятието осигурител;

в)

основните характеристики на пенсионната схема, която се управлява за предприятието осигурител.

4.   Когато компетентният орган на държавата членка по произход е уведомен, както е посочено в параграф 3, и освен ако е излязъл с мотивирано решение, че административните структури или финансовото състояние на ИППО, или дори добрата репутация или професионалните квалификации или опит на лицата, ръководещи ИППО, са несъвместими с предлаганата трансгранична дейност, въпросният компетентен орган, в срок от три месеца след получаване на цялата информация, посочена в параграф 3, предава тази информация на компетентния орган на приемащата държава членка и съответно уведомява ИППО за това.

Мотивираното решение, посочено в алинея първа, се издава в срок от три месеца от получаването на цялата информация, посочена в параграф 3.

5.   Когато компетентният орган на държавата членка по произход не предава информацията по параграф 3 на компетентния орган на приемащата държава членка, той излага мотивите за това пред съответната ИППО в срок от три месеца от получаването на цялата посочена информация. Неуведомяването подлежи на обжалване пред съдилищата в държавата членка по произход.

6.   ИППО, която извършва трансгранична дейност, подлежи на изискванията за предоставяне на информация, посочени в дял IV, наложени от приемащата държава членка по отношение на потенциалните членове, настоящите членове и бенефициерите, които са засегнати от тази трансгранична дейност.

7.   Преди ИППО да започне да извършва трансгранична дейност, компетентният орган на приемащата държава членка разполага с шест седмици, считано от получаването на информацията, посочена в параграф 3, за да укаже на компетентния орган на държавата членка по произход разпоредбите на своето социално и трудово законодателство, свързано с професионалните пенсионни схеми, на които трябва да се подчинява управлението на пенсионната схема, която приема средства от предприятие в приемащата държава членка, както и изискванията за предоставяне на информация на приемащата държава членка, посочени в дял IV, които се прилагат за трансграничната дейност. Компетентният орган на държавата членка по произход съобщават тази информация на ИППО.

8.   Веднага след получаване на съобщението, посочено в параграф 7, или при липса на такова съобщение от страна на компетентния орган на държавата членка по произход при изтичането на срока, предвиден в параграф 7, ИППО може да започне да извършва трансгранична дейност в съответствие с разпоредбите на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми, както и в съответствие с изискванията за предоставяне на информация на приемащата държава членка, така както е посочено в параграф 7.

9.   Компетентният орган на приемащата държава членка съобщава на компетентния орган на държавата членка по произход всяко съществено изменение на разпоредбите на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми, което би могло да засегне характерните особености на пенсионната схема, що се отнася до трансграничната дейност, както и всяко съществено изменение на изискванията за предоставяне на информация на приемащата държава членка, така както е посочено в параграф 7. Компетентният орган на държавата членка по произход съобщава тази информация на ИППО.

10.   ИППО е подложена на постоянен надзор от страна на компетентния орган на приемащата държава членка, която следи тя да упражнява дейността си в съответствие с разпоредбите на социалното и трудовото законодателство на тази държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми и с изискванията за предоставяне на информация на приемащата държава членка, така както е посочено в параграф 7. Ако този надзор установи нередности, компетентният орган на приемащата държава членка уведомява незабавно за това компетентния орган на държавата членка по произход. Компетентният орган на държавата членка по произход, съгласувано с компетентния орган на приемащата държава членка, взима необходимите мерки, за да гарантира, че ИППО ще прекрати констатираното нарушение.

11.   Ако независимо от мерките, взети от компетентния орган на държавата членка по произход, или поради това, че не са били взети подходящи мерки в държавата членка по произход, ИППО продължава да нарушава приложимите разпоредби на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми или изискванията за предоставяне на информация на приемащата държава членка, така както е посочено в параграф 7, компетентният орган на приемащата държава членка може, след като информира компетентния орган на държавата членка по произход, да вземе подходящи мерки, за да предотврати или да наложи санкции за нови нередности, включително, доколкото това е строго необходимо, да попречи на ИППО да предоставя услуги на предприятието осигурител в приемащата държава членка.

Член 12

Трансгранични прехвърляния

1.   Държавите членки позволяват на ИППО, които са регистрирани или лицензирани на тяхна територия, да прехвърлят целите или част от пасивите на пенсионна схема, технически резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричните им еквиваленти на приемаща ИППО.

2.   Държавите членки гарантират, че разходите за прехвърляне не се поемат от оставащите членове и бенефициери на прехвърлящата ИППО или от досегашните членове и бенефициери на приемащата ИППО.

3.   Прехвърлянето подлежи на предварително одобрение от:

а)

мнозинството на членовете и от мнозинството на засегнатите бенефициери или, когато е приложимо, от мнозинството на техните представители. Мнозинството се определя в съответствие с националното право. Прехвърлящата ИППО своевременно предоставя на засегнатите членове и бенефициери или, когато е уместно — на техните представители, информация относно условията по прехвърлянето, преди да бъде подадено заявлението по параграф 4; както и

б)

предприятието осигурител, когато е приложимо.

4.   Прехвърлянето на целите или на част от пасивите на пенсионна схема, технически резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричните им еквиваленти между прехвърлящите и приемащите ИППО подлежи на разрешение от страна на компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО след получаване на предварителното съгласие на компетентния орган на държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО. Заявлението за разрешение за прехвърлянето се подава от приемащата ИППО. Компетентният орган на държава членка по произход на приемащата ИППО издава или отказва да издаде разрешение и съобщава своето решение на приемащата ИППО в срок от три месеца от получаването на заявлението.

5.   Заявлението за издаване на разрешение за прехвърляне, посочено в параграф 4, съдържа следната информация:

а)

писменото споразумение между прехвърлящата и приемащата ИППО, в което се определят условията за прехвърлянето;

б)

описание на основните характеристики на пенсионната схема;

в)

описание на пасивите или техническите резерви, които ще бъдат прехвърлени, и други задължения и права, както и съответните активи или паричните им еквиваленти;

г)

наименованията и местоположенията на главните управления на прехвърлящата и приемащата ИППО и държавите членки, в които е регистрирана или разрешена всяка ИППО;

д)

местоположението на главното управление на предприятието осигурител и наименованието на предприятието осигурител;

е)

доказателства за предварително одобрение в съответствие с параграф 3;

ж)

когато е приложимо, наименованията на държавите членки, чието социално и трудово право в областта на професионалните пенсионни схеми се прилага към съответната пенсионна схема.

6.   Компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО предава заявлението, посочено в параграф 4, на компетентния орган на прехвърлящата ИППО незабавно след получаването му.

7.   Компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО оценява единствено дали:

а)

цялата информация, посочена в параграф 5, е предоставена от приемащата ИППО;

б)

административната структура, финансовото състояние на приемащата ИППО и добрата репутация или професионалната квалификация или опитът на лицата, ръководещи приемащата ИППО, са съвместими с предложеното прехвърляне;

в)

дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите на приемащата ИППО и прехвърлената част от схемата са защитени по подходящ начин по време на и след прехвърлянето;

г)

техническите резерви на приемащата ИППО се финансират изцяло към датата на прехвърлянето, когато прехвърлянето води до трансгранична дейност; и

д)

активите, които ще бъдат прехвърлени, са достатъчни и подходящи за покриване на пасивите, техническите резерви и други задължения и права, които ще бъдат прехвърлени, в съответствие с приложимите правила в държавата членка по произход на приемащата ИППО.

8.   Компетентният орган на държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО оценява единствено дали:

а)

в случай на частично прехвърляне на пасивите на пенсионната схема, техническите резерви и други задължения и права, както и съответните активи или паричните им еквиваленти, дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите на останалата част от схемата са защитени по подходящ начин;

б)

индивидуалните права на членовете и бенефициерите се запазват след прехвърлянето;

в)

активите, отговарящи на пенсионната схема, които ще бъдат прехвърлени, са достатъчни и подходящи за покриване на пасивите, техническите резерви и други задължения и права, които ще бъдат прехвърлени, в съответствие с приложимите правила в държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО.

9.   Компетентният орган на държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО съобщава резултатите от оценката, посочена в параграф 8, в срок от осем седмици от датата на получаване на заявлението, посочено в параграф 6, за да се даде възможност на компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО да вземе решение в съответствие с параграф 4.

10.   При отказ за издаване на разрешение, компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО представя мотивите за този отказ в срок от три месеца, посочен в параграф 4. Отказът или бездействието на компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО подлежат на обжалване пред съдилищата в държавата членка по произход на приемащата ИППО.

11.   Компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО уведомява компетентния орган на държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО за решението, посочено в параграф 4, в срок от две седмици от вземането на това решение.

Когато прехвърлянето води до трансгранична дейност, компетентният орган на държавата членка по произход на прехвърлящата ИППО уведомява и компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО за изискванията на социалното и трудовото законодателство в областта на професионалните пенсионни схеми, съгласно които трябва да бъде управлявана пенсионната схема, и за изискванията за предоставяне на информация на приемащата държава членка, посочени в дял IV, които се прилагат за трансграничната дейност. Това се съобщава в допълнителен срок от четири седмици.

Компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО съобщава тази информация на приемащата ИППО в срок от една седмица от получаването ѝ.

12.   След получаване на решението, посочено в параграф 4, или ако не е получена информация за решението от компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата ИППО при изтичане на срока, посочен в параграф 11, трета алинея, приемащата ИППО може да започне да управлява пенсионната схема.

13.   В случай на разногласие относно процедурата или същността на действие или бездействие на компетентния орган на държавата членка по произход на прехвърлящата или приемащата ИППО, включително решение да се разреши или откаже трансгранично прехвърляне, ЕОЗППО може да проведе необвързваща медиация в съответствие с член 31, втора алинея, буква в) от Регламент (ЕС) № 1094/2010 по искане на компетентните органи или по своя собствена инициатива.

14.   В случай че приемащата ИППО извършва трансгранична дейност, се прилага член 11, параграфи 9, 10 и 11.

ДЯЛ II

КОЛИЧЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 13

Технически резерви

1.   Държавата членка по произход се уверява, че ИППО установяват във всеки момент по отношение на всички пенсионни схеми подходящ размер на пасивите, който да отговаря на финансовите задължения, които произтичат от техния портфейл от съществуващи пенсионни договори.

2.   Държавата членка по произход се уверява, че ИППО, в рамките на които институциите покриват биометрични рискове или гарантират доходността на инвестициите или определено ниво на обезщетения, установяват технически резерви, достатъчни за целия комплекс от такива схеми.

3.   Изчисляването на тези технически резерви се извършва всяка година. Държавата членка по произход може обаче да разреши изчисляването да става на всеки три години, ако ИППО предостави на членовете или на компетентните органи удостоверение или доклад относно измененията, извършени през междинните години. Това удостоверение или доклад отразява развитието, което са претърпели техническите резерви и измененията, настъпили в покритите рискове.

4.   Изчисляването на техническите резерви се извършва и се удостоверява от актюер или от друг специалист в тази област, включително от одитор, когато националното право допуска това, въз основа на актюерски методи, признати от компетентните органи на държавата членка по произход в съответствие със следните принципи:

а)

минималният размер на техническите резерви се изчислява посредством достатъчно предпазлива актюерска оценка, която отчита всички поети от институцията ангажименти по отношение на обезщетенията и на вноските, съответстващи на пенсионноосигурителните договорености на ИППО. Той следва да бъде достатъчен за изпълнението на две цели: за да продължи изплащането към бенефициерите на текущо обслужваните пенсии и обезщетения и за да се отразят задълженията, които произтичат от натрупаните пенсионни права на членовете. Възприетите за оценка на задълженията икономически и актюерски допускания също се избират предпазливо, като се отчита по целесъобразност подходящ марж за неблагоприятните колебания;

б)

използваните максимални лихвени проценти се избират предпазливо и се определят съгласно съответните правила на държавата членка по произход. Тези предпазливо избрани лихвени проценти се определят като се държи сметка за:

i)

доходността на съответните активи, държани от ИППО, както и за предвижданата бъдеща възвръщаемост на инвестициите;

ii)

пазарната доходност на облигациите с високо качество, на държавните облигации, на облигациите на Европейския механизъм за стабилност, на облигациите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или на облигациите на Европейския инструмент за финансова стабилност, или;

iii)

съчетание от посоченото в подточки i) и ii);

в)

биометричните таблици, използвани за изчисляването на техническите резерви, се основават на принципите на предпазливостта, като държат сметка за основните характеристики на групата на членовете и пенсионните схеми, по-специално на очакваните изменения на съответните рискове;

г)

методът и основата на изчисляването на тези технически резерви остават поначало постоянни от една финансова година до друга. Все пак е възможно да се наложат корекции поради промяна в юридическите, демографските или икономическите данни, на които се основават допусканията.

5.   Държавата членка по произход може да подчини изчисляването на техническите резерви на допълнителни и по-подробни изисквания, за да осигури подходяща защита на интересите на членовете и бенефициерите.

Член 14

Финансиране на техническите резерви

1.   Държавата членка по произход изисква всяка ИППО да разполага във всеки един момент с достатъчно и подходящи активи, които да покрият техническите резерви във връзка с целия комплекс от пенсионни схеми, които тя управлява.

2.   Държавата членка по произход може да разреши за ограничен период от време на една ИППО да не разполага с достатъчно активи за покриване на техническите резерви. В този случай компетентният орган задължава ИППО да приеме конкретен и осъществим план за възстановяване с времеви график, за да гарантира, че разпоредбите на параграф 1 са отново спазени. Планът следва да отговаря и на следните условия:

а)

ИППО изработва конкретен и осъществим план за възстановяване на изисквания размер на активите, за да се покрият изцяло техническите резерви в необходимия срок. Този план се поставя на разположение на членовете или по целесъобразност на техните представители и/или се представя за одобрение на компетентните органи на държавата членка по произход;

б)

при изработването на плана се държи сметка за конкретното положение на ИППО, по-специално за структурата на нейните активи и пасиви, за нейния профил на риска, нейния план за ликвидност, за възрастовия профил на нейните членове, имащи право на пенсионни обезщетения, спецификата на системите, които са в начален стадий, и на системите, които преминават от положение на несъществуващо или частично покритие към положение на пълно покритие;

в)

в случай на приключване на пенсионната схема през периода, посочен в първото изречение на настоящия параграф, ИППО уведомява за това компетентните органи на държавата членка по произход. ИППО установява процедура, даваща възможност да се прехвърлят активи и съответстващите им пасиви на тази схема към друга ИППО, застрахователно предприятие или друга подходяща организация. Тази процедура се съобщава на компетентните органи на държавата членка по произход и общите насоки на процедурата се предоставят на разположение на членовете или по целесъобразност на техните представители при спазване на принципа на поверителност.

3.   В случай на трансгранична дейност техническите резерви следва да бъдат изцяло покрити във всеки един момент за всички управлявани пенсионни схеми. Ако това условие не бъде спазено, компетентният орган на държавата членка по произход своевременно се намесва и изисква ИППО незабавно да изготви подходящи мерки и незабавно да ги приложи по такъв начин, че членовете и бенефициерите да са защитени по подходящ начин.

Член 15

Нормативно определени собствени средства

1.   Държавата членка по произход гарантира, че ИППО, които управляват пенсионни схеми, за които самата ИППО, а не предприятието осигурител, поема задължението да покрие биометричните рискове или гарантира определена доходност на инвестициите или определено ниво на обезщетенията, държат постоянно, наред с техническите резерви, допълнителни активи, които да служат като допълнителна гаранция. Нивото на тази допълнителна гаранция отразява вида на риска и портфейла от активи за цялостния комплекс от управляваните схеми. Тези допълнителни активи са свободни от всякакви предвидими задължения и представляват гарантиращ сигурността капитал, предназначен да компенсира несъответствията между предвидените и действителните разходи и печалби.

2.   За целите на изчисляването на минималния размер на допълнителните активи се прилагат правилата, определени в членове 16, 17 и 18.

3.   Независимо от това, параграф 1 не забранява на държавите членки да налагат на ИППО, установени на тяхна територия, да държат нормативно определени собствени средства или да установят по-подробни правила, доколкото това е оправдано от гледна точка на предпазливостта.

Член 16

Налична граница на платежоспособност

1.   Държавите членки изискват от всяка ИППО, посочена в член 15, параграф 1, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, да поддържа във всеки момент адекватна налична граница на платежоспособност по отношение на всички дейности, като тази граница трябва да бъде най-малко равна на изискванията на настоящата директива, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на професионалното пенсионно осигуряване.

2.   Наличната граница на платежоспособност се състои от активите на ИППО, намалени с предвидимите пасиви, и с приспадане на всички нематериални активи, включително:

а)

изцяло внесения дялов капитал или, в случая на ИППО под формата на взаимозастрахователно предприятие, действителните първоначални средства плюс всички сметки на членовете на взаимозастрахователното предприятие, които изпълняват следните критерии:

i)

уставът трябва да предвижда, че от тези сметки могат да се извършват плащания към членовете на взаимозастрахователното предприятие само когато това не води до спад на наличната граница на платежоспособност под изискваното ниво или, след прекратяване на дейността на предприятието, когато всички други негови дългове са уредени;

ii)

уставът трябва да предвижда, че за всяко плащане, посочено в подточка i), извършено за други цели освен индивидуалното прекратяване на членството във взаимозастрахователното предприятие, компетентните органи биват уведомени най-малко един месец предварително и, че те могат в този срок да забранят плащането; и

iii)

съответните разпоредби на устава могат да бъдат изменяни само след като компетентните органи са обявили, че нямат възражение към изменението, без да се засягат посочените в подточки i) и ii) критерии;

б)

резервите (законови и свободни), несъответстващи на застрахователните задължения;

в)

печалбата или загубата, пренесени след приспадането на дължимите дивиденти; и

г)

дотолкова доколкото е разрешено от националното право, резервите от печалби в баланса, когато могат да бъдат използвани за покриване на всякакви загуби, които могат да възникнат, и когато не са оставени за разпределение между членовете и бенефициерите.

Наличната граница на платежоспособност се намалява със стойността на собствените акции, които се притежават пряко от ИППО.

3.   Държавите членки може да предвидят наличната граница на платежоспособност да обхваща също:

а)

съвкупния привилегирован акционерен капитал и подчинения заемен капитал до 50 % от по-малката стойност на една от следните две величини: наличната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, не повече от 25 % от която се състои от подчинени кредити с фиксиран падеж или съвкупен привилегирован акционерен капитал с фиксиран срок, при условие че съществуват обвързващи споразумения, съгласно които в случай на несъстоятелност или ликвидация на ИППО подчиненият заемен капитал или привилегированият акционерен капитал се нарежда след вземанията на всички други кредитори и не се изплаща, докато не бъдат уредени всички други неуредени дългове;

б)

ценни книжа без определена дата на падежа и други инструменти, включително кумулативни привилегировани акции, различни от посочените в буква а), до максимално 50 % от по-малката стойност на една от следните две величини: наличната граница на платежоспособност или изискваната граница на платежоспособност, за сумата от такива ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочен в буква а), при условие че изпълняват следните задължителни условия:

i)

те не трябва да бъдат изплащани по инициатива на приносителя им или без предварителното съгласие на компетентния орган;

ii)

договорът за емисията трябва да позволява на ИППО да отсрочи плащането на лихвата по заема;

iii)

исковете на заемополучателя към ИППО се подреждат след тези на всички други кредитори;

iv)

документите, които уреждат емисията на ценните книжа, предвиждат, че загубите ще бъдат компенсирани с дълг и неизплатени лихви, като в същото време правят възможно за ИППО да продължи дейността си; и

v)

вземат се предвид само напълно внесените суми.

За целите на буква а) подчиненият заемен капитал отговаря също и на следните условия:

i)

взема се предвид само напълно внесеният капитал;

ii)

за заеми с фиксиран падеж първоначалният падеж е поне пет години. Не по-късно от една година преди датата на изплащането ИППО предоставя за одобрение от компетентните органи план, от който става видно по какъв начин се запазва наличната граница на платежоспособност или се довежда до изискваното ниво по време на падежа, освен ако обхватът, в който може да бъде включен заемът като компонент на наличната граница на платежоспособност, е постепенно стеснен поне през последните пет години преди датата на изплащането. Компетентните органи могат да разрешат предсрочното погасяване на такива кредити, при условие че е подадено заявление от издаващата ИППО и наличната граница на платежоспособност няма да спадне под необходимото ниво;

iii)

заеми, чийто падеж не е фиксиран, се изплащат само след срок за предизвестие от пет години, освен ако заемите не се считат повече като компонент на наличната граница на платежоспособност или ако специално се изисква предварително съгласие на компетентните органи за предсрочното им изплащане. В последния случай ИППО уведомява компетентните органи поне шест месеца преди датата на планираното изплащане, като посочва наличната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, преди и след изплащането. Компетентните органи разрешават изплащането само когато наличната граница на платежоспособност на ИППО няма да падне под изискваното ниво;

iv)

заемното споразумение не включва клауза, която предвижда, че при специфични обстоятелства, различни от ликвидация на ИППО, дългът ще бъде изплатен преди договорените дати за изплащане; и

v)

заемното споразумение може да бъде изменяно само след като компетентните органи са обявили, че нямат възражения по изменението.

4.   По искане на ИППО, придружено от подкрепящи доказателства, до компетентния орган на държавата членка по произход и със съгласието на този орган, наличните граници на платежоспособността могат също да се състоят от:

а)

когато не се практикува цилмериране или в случай че се практикува, ако то е по-малко от разходите за придобиване, включени в премията, разликата между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и математическия резерв, цилмериран с квота, равна на включената в премията добавка за разходи за придобиване;

б)

всякакви скрити нетни резерви, резултат от оценката на активите, доколкото такива скрити нетни резерви не са от необичайно естество;

в)

половината от невнесения акционерен или учредителен капитал, ако внесената част се равнява на 25 % от този акционерен или учредителен капитал, до 50 % от по-малката от следните две величини: наличната и изискваната граница на платежоспособност.

Цифрата, посочена в буква а), не може да превишава 3,5 % от сумата на разликите между съответните капиталови суми от животозастрахователни дейности и от дейности по предоставяне на професионални пенсии, и математическите резерви по всички полици, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на необезценените разходи за придобиване, отчетени като актив.

Член 17

Изисквана граница на платежоспособност

1.   Изискваната граница на платежоспособност се определя, както е предвидено в параграфи 2 — 6 в съответствие със записаните задължения.

2.   Изискваната граница на платежоспособност е равна на сумата от следните два резултата:

а)

първи резултат:

сума, която отговаря на 4 % от математическите резерви за пряката дейност и активното презастраховане, без да се приспадат презастрахователните цесии, се умножава по съотношението, което не може да бъде под 85 %, валидно за последната финансова година, между математическите резерви, нетни от презастрахователните цесии, и брутната сума на математическите резерви;

б)

втори резултат:

за полици, при които рисковият капитал не е отрицателна величина, сума, която отговаря на 0,3 % от този капитал, записан от ИППО, се умножава по съотношението, което не може да бъде под 50 %, валидно за последната финансова година, между общия рисков капитал, поддържан като пасив на ИППО след презастрахователни цесии и ретроцесии, и общия рисков капитал, без приспадане на делът на презастраховането;

За временна застраховка при смърт с максимален срок три години частта е 0,1 %. За такава застраховка със срок над три години, но не повече от пет, частта е 0,15 %.

3.   За допълнителните застраховки, посочени в член 2, параграф 3, буква а), подточка iii) от Директива 2009/138/ЕО изискваната граница на платежоспособност е равна на изискваната граница на платежоспособност за ИППО по член 18.

4.   За операциите по капитализацията, посочени в член 2, параграф 3, буква б), подточка ii) от Директива 2009/138/ЕО, изискваната граница на платежоспособност е равна на 4 % от математическите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а).

5.   За операциите, посочени в член 2, параграф 3, буква б), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО, изискваната граница на платежоспособност е равна на 1 % от активите.

6.   За застраховките, свързани с инвестиционни фондове и попадащи в обхвата на член 2, параграф 3, буква а), подточки i) и ii) от Директива 2009/138/ЕО, и за операции, посочени в член 2, параграф 3, буква б), подточки iii)—v) от Директива 2009/138/ЕО, изискваната граница на платежоспособност е равна на сбора от следните елементи:

а)

доколкото ИППО носи инвестиционен риск, 4 % от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а);

б)

доколкото ИППО не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период, превишаващ пет години, 1 % от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а);

в)

доколкото ИППО не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период, превишаващ пет години, сума в размер до 25 % от нетните административни разходи по този вид застраховки и операции за предходната финансова година;

г)

доколкото ИППО покрива риска от смърт, 0,3 % от рисковия капитал, изчислен в съответствие с параграф 2, буква б).

Член 18

Изисквана граница на платежоспособност за целите на член 17, параграф 3

1.   Изискваната граница на платежоспособност се определя на базата или на годишния размер на премиите или вноските, или на средната тежест на претенциите за последните три финансови години.

2.   Размерът на изискваната граница на платежоспособност е равен на по-високото равнище от двата резултата, посочени в параграфи 3 и 4.

3.   Базата на премиите се изчислява при използване на по-високата от брутните осчетоводени премии или вноски, както са изчислени по-долу, и брутните получени премии или вноски.

Премиите или вноските (включително допълнителните разходи към премиите и вноските), дължими във връзка с пряка дейност през предходната финансова година, се агрегират.

Към тази сума се добавя общата сума на премиите, приети за презастраховане през предходната финансова година.

От нея се изважда общата сума на премиите или вноските, анулирани през предходната финансова година, както и общата сума на данъците и таксите, свързани с включените в сбора премии или вноски.

Така получената сума се разделя на два дяла, като първият от тях е в размер до 50 000 000 EUR, а вторият съответства на остатъка; 18 % от първата част и 16 % от втората част се събират.

Така получената сума се умножава по съществуващото съотношение за предишните три финансови години между сумата на останалите застрахователни претенции, предявени спрямо ИППО след приспадане на възстановимите суми по презастраховане и сумата на брутните застрахователни претенции. Това съотношение не може да бъде под 50 %.

4.   Основата на претенциите се изчислява, както следва:

 

Сумите на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на пряка дейност (без приспадане на застрахователните обезщетения за сметка на презастрахователи и ретроцесионери) през периодите, посочени в параграф 1, се агрегират.

 

Към тази сума се добавя сумата на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на приети презастраховки или ретроцесии през същите периоди, както и сумата на провизиите за неуредени застрахователни претенции, установени в края на предходната финансова година, както за пряка дейност, така и за приемане на презастраховки.

 

Впоследствие от тази сума се приспада сумата на застрахователните обезщетения, изплатени през периодите, посочени в параграф 1.

 

От така получената сума се приспада сумата на провизиите за неуредени застрахователни претенции, установени в началото на втората финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети, както за пряката дейност, така и за приемането на презастраховки.

 

Една трета от така получената сума се разделя на две части, първата — в размер до 35 000 000 EUR, а втората представлява разликата; 26 % от първата част и 23 % от втората част се събират.

 

Така получената сума се умножава по съществуващото съотношение за предишните три финансови години между сумата на останалите застрахователни претенции, предявени спрямо ИППО след приспадане на възстановимите суми по презастраховане и сумата на брутните застрахователни претенции. Това съотношение не може да бъде под 50 %.

5.   Когато изискваната граница на платежоспособност, изчислена съгласно параграфи 2 — 4, дава резултат, по-малък от изискваната граница на платежоспособност за предходната финансова година, изискваната граница на платежоспособността е най-малкото равно на тази за предходната финансова година, умножено по съотношението между техническите провизии за неуредени застрахователни претенции в края на предходната финансова година, и сумата на техническите провизии за неуредени застрахователни претенции в началото на предходната финансова година. В тези изчисления техническите резерви се изчисляват, като се извърши приспадане на презастраховката, а съотношението не може в никакъв случай да бъде по-високо от 1.

Член 19

Правила за инвестиране

1.   Държавите членки изискват от ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхна територия, да инвестират в съответствие с принципа на консервативния инвеститор (prudent person rule), по-специално в съответствие със следните правила:

а)

активите се инвестират най-добре от гледна точка на дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите като цяло. В случай на потенциален конфликт на интереси ИППО или структурата, която управлява нейния портфейл, следи инвестициите да бъдат направени единствено в интерес на членовете и бенефициерите;

б)

в рамките на „принципа на консервативния инвеститор“ (prudent person rule) държавите членки позволяват на ИППО да вземат предвид потенциалното дългосрочно въздействие на решенията относно инвестициите върху факторите, свързани с околната среда, социалните въпроси и управлението;

в)

активите се инвестират така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на портфейла като цяло;

г)

активите се инвестират основно на регулирани пазари. Инвестициите в активи, които не се търгуват на регулиран финансов пазар, трябва при всички положения да се задържат на разумно равнище;

д)

инвестициите в дериватни инструменти са възможни, доколкото тези инструменти допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефикасното управление на портфейла. Те трябва да бъдат оценявани предпазливо, като се държи сметка за базовия актив и да бъдат включени в оценяването на активите на ИППО. ИППО следва, освен това да избягва прекомерна рискова експозиция към един единствен контрагент и към други операции с дериватни инструменти;

е)

активите се диверсифицират правилно, за да се избегне прекомерна зависимост по отношение на един актив, на един емитент или на отделна група предприятия, както и натрупване на рискове в целия портфейл.

Инвестициите в активи, издадени от един и същи емитент или от емитенти от една и съща група, не следва да излагат ИППО на прекомерна концентрация на рисковете;

ж)

инвестициите в инструменти, издавани от предприятие осигурител, не надвишават 5 % от целия портфейл и когато предприятието осигурител принадлежи към група, инвестициите в предприятията, принадлежащи към същата група като предприятието осигурител, не надвишават 10 % от портфейла.

Когато ИППО приема средства от няколко предприятия осигурители, инвестициите в тези предприятия се правят разумно, като се отчита необходимостта от подходяща диверсификация.

Държавите членки могат да решат да не прилагат изискванията, посочени в букви е) и ж), по отношение на инвестициите в държавни облигации.

2.   Като вземат предвид размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на поднадзорните ИППО, държавите членки гарантират, че компетентните органи следят за адекватността на процесите на ИППО за извършване на кредитна оценка, оценяват използването в техните инвестиционни политики на позовавания на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (15), и когато е целесъобразно, насърчават смекчаването на въздействието на такива позовавания с оглед намаляване на доверяването единствено и механично на тези кредитни рейтинги.

3.   Държавата членка по произход забранява на ИППО да сключва заеми или да бъде поръчител на трети лица. Държавите членки могат все пак да разрешат на ИППО да сключват някои заеми с временен характер за целите на ликвидността.

4.   Държавите членки не налагат на ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхна територия, задължението да правят инвестициите си в определени категории активи.

5.   Без да се засягат разпоредбите на член 30, държавите членки не въвеждат изискване за предварително разрешение или редовно уведомяване по отношение на решенията относно инвестициите на ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, или на лицето, което управлява инвестициите ѝ.

6.   При спазване на разпоредбите на параграфи 1 — 5 държавите членки могат да предвидят за ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхна територия, по-подробни правила, включително и количествени правила, ако те са оправдани от гледна точка на предпазливостта, така че да бъде отразен целият комплекс от пенсионни схеми, управлявани от тези ИППО.

Все пак държавите членки не пречат на ИППО:

а)

да инвестират до 70 % от активите, представляващи техническите резерви или от целия портфейл за схеми, при които инвестиционният риск се носи от членовете, в акции, в търгуеми ценни книжа, приравнени на акции и в корпоративни облигации, които се търгуват на регулирани пазари, или чрез МСТ или ОСТ, и да решават сами за относителната тежест на тези ценни книжа в инвестиционния портфейл. Ако обаче това е оправдано от гледна точка на предпазливостта, държавите членки може да прилагат долна граница, не по-ниска от 35 %, по отношение на ИППО, които управляват пенсионни схеми с гарантиран в дългосрочен план лихвен процент, понасят сами инвестиционния риск и сами осигуряват гаранцията;

б)

да инвестират до 30 % от активите, покриващи техническите резерви, в активи, деноминирани във валути, различни от тези, в които са изразени пасивите;

в)

да инвестират в инструменти, които имат дългосрочен инвестиционен хоризонт и не се търгуват на регулирани пазари, МСТ или ОСТ;

г)

да инвестират в инструменти, които са издадени или гарантирани от ЕИБ, предоставени в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции, европейските фондове за дългосрочни инвестиции, европейските фондове за социално предприемачество и европейските фондове за рисков капитал.

7.   Параграф 6 не изключва правото на държавите членки да налагат, също на индивидуален принцип, на ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхна територия, по-строги правила за инвестиране, оправдани от гледна точка на предпазливостта, по-специално с оглед на задълженията, поети от ИППО.

8.   Компетентният орган на приемащата държава членка на дадена ИППО, осъществяваща трансгранична дейност съгласно посоченото в член 11, не определя правила за инвестиране в допълнение към тези, посочени в параграфи 1—6, по отношение на частта от активите, които покриват техническите резерви за трансгранична дейност.

ДЯЛ III

УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ДЕЙНОСТТА

ГЛАВА 1

Система на управление

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 20

Отговорност на управителния или надзорния орган

1.   Държавите членки гарантират, че управителният или надзорният орган на ИППО носи главната отговорност в съответствие с националното законодателство за спазването от страна на съответната ИППО на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива.

2.   Настоящата директива не засяга ролята на социалните партньори в управлението на ИППО.

Член 21

Общи изисквания към управлението

1.   Държавите членки изискват от всички ИППО да разполагат с ефективна система на управление, която осигурява стабилно и разумно управление на дейностите им. Тази система включва адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разграничение на отговорностите, както и ефективна система, осигуряваща предаването на информация. В системата на управление се разглеждат и факторите, свързани с околната среда, социалните въпроси и управлението, които имат отношение към инвестиционните активи в решенията относно инвестициите, и тя е предмет на редовен вътрешен преглед.

2.   Системата на управление, посочена в параграф 1, е съобразена с размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

3.   Държавите членки гарантират, че ИППО установяват и прилагат писмени указания във връзка с управлението на риска, вътрешния одит и, когато е приложимо, актюерските дейности и дейностите, възложени на външни изпълнители. Тези писмени указания подлежат на предварително одобрение от управителния или надзорния орган на ИППО и се преразглеждат поне на всеки три години, като се адаптират при всяка значителна промяна в системата или в съответната област на дейност.

4.   Държавите членки гарантират, че ИППО разполагат с ефективна система на вътрешен контрол. Тази система включва административни и счетоводни процедури, рамка за вътрешен контрол, подходящи правила за докладване на всички нива на ИППО.

5.   Държавите членки гарантират, че ИППО вземат уместните мерки, за да осигурят непрекъснато и редовно упражняване на своите дейности, което включва разработване на планове за действие при извънредни ситуации. За тази цел ИППО използва подходящи и съизмерими системи, ресурси и процедури.

6.   Държавите членки задължават ИППО да имат поне две лица, които ефективно ръководят ИППО. Държавите членки може да предвидят ИППО да се ръководи ефективно само от едно лице, въз основа на мотивирана оценка, извършена от компетентните органи. При оценката се взема предвид ролята на социалните партньори в цялостното управление на ИППО, както и размерът, естеството, мащабът и сложността на дейностите на ИППО.

Член 22

Изисквания за квалифицирано и надеждно управление

1.   Държавите членки изискват от ИППО да гарантират, че лица, които ефективно ръководят ИППО, лицата, които изпълняват ключови функции, и когато е приложимо, лицата или образуванията, на които е възложена ключова функция в качеството им на външни изпълнители в съответствие с член 31, отговарят на следните изисквания при изпълнението на своите задачи:

а)

изискването за квалификация:

i)

за лицата, които ефективно ръководят ИППО, това означава техните квалификации, знания и опит, взети заедно, да са адекватни, така че да им позволят да гарантират стабилно и разумно управление на ИППО;

ii)

за лицата, които изпълняват ключови функции във връзка с актюерски дейности или вътрешен одит, това означава техните професионални квалификации, знания и опит да са адекватни, за да изпълняват надлежно своите ключови функции;

iii)

за лицата, които изпълняват други ключови функции, това означава техните квалификации, знания и опит да са адекватни за надлежното изпълнение на техните ключови функции; и

б)

изискването за надеждност: да имат добра репутация и да са почтени.

2.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи са в състояние да преценяват дали лицата, които ефективно ръководят ИППО или изпълняват ключови функции, отговарят на изискванията, посочени в параграф 1.

3.   Когато някоя държава членка по произход изисква доказателство за добра репутация, доказателство за липса на предишна несъстоятелност или и двете от лицата, посочени в параграф 1, тази държава членка приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави членки представянето на свидетелство за съдимост, издадено от другата държава членка, или при липса на свидетелство за съдимост, издадено от другата държава членка, равностоен документ, доказващ, че тези изисквания са били спазени, издаден от компетентен съдебен или административен орган или в държавата членка, чийто гражданин е засегнатото лице, или в държавата членка по произход.

4.   Когато никой компетентен съдебен или административен орган нито в държавата членка, чийто гражданин е засегнатото лице, нито в държавата членка по произход, не издаде равностоен документ, както е посочено в параграф 3, това лице има право да представи вместо него клетвена декларация.

Независимо от това, в държавите членки по произход, в които не е предвидено представянето на клетвени декларации, на гражданите на съответните други държави членки се разрешава да представят официална декларация, направена от тях пред компетентен съдебен или административен орган на държавата членка по произход или държавата членка, чиито граждани са те, или пред нотариус в една от тези държави членки. Този орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

5.   Доказателството за липса на предишна несъстоятелност по параграф 3 може също така да бъде представено под формата на декларация, направена от гражданите на съответната друга държава членка пред компетентен съдебен, професионален или търговски орган в тази друга държава членка.

6.   Документите, посочени в параграфи 3, 4 и 5, се представят в срок до три месеца след датата на тяхното издаване.

7.   Държавите членки определят органите и структурите, които са компетентни да издават документите, посочени в параграфи 3, 4 и 5, и незабавно ги съобщават на останалите държави членки и Комисията.

Държавите членки съобщават също така на останалите държави членки и на Комисията кои са органите и структурите, на които трябва да се представят документите, посочени в параграфи 3, 4 и 5, в подкрепа на заявлението за извършване на дейностите по член 11 на територията на тази държава членка.

Член 23

Политика за определяне на възнагражденията

1.   Държавите членки изискват от ИППО да установят и прилагат разумна политика за определяне на възнагражденията за всички лица, които ефективно ръководят ИППО, изпълняват ключови функции, както и за други категории персонал, чиито професионални дейности оказват съществено въздействие върху рисковия профил на ИППО по начин, пропорционален на размера и вътрешната организация, както и на размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности.

2.   Освен ако в Регламент (ЕС) 2016/679 не е предвидено друго, ИППО редовно оповестяват публично информацията относно политиката за определяне на възнагражденията.

3.   Когато установяват и прилагат политиките за определяне на възнагражденията, посочени в параграф 1, ИППО спазват следните принципи:

а)

политиката за определяне на възнагражденията се установява, прилага и поддържа в съответствие с дейностите, рисковия профил, целите и дългосрочните интереси, финансова стабилност и резултати на ИППО като цяло и подкрепя разумното, предпазливо и ефективно управление на ИППО;

б)

политиката за определяне на възнагражденията е в съответствие с дългосрочните интереси на членовете и бенефициерите на пенсионните схеми, управлявани от ИППО;

в)

в политиката за определяне на възнагражденията се включват мерки, целящи да предотвратят конфликтите на интереси;

г)

политиката за определяне на възнагражденията е в съответствие с разумното и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на рискове, които не са съобразени с рисковите профили и правилата на ИППО;

д)

политиката за определяне на възнагражденията се прилага към ИППО и към доставчиците на услуги, посочени в член 31, параграф 1, освен в случаите, когато тези доставчици на услуги са обхванати от директивите, посочени в член 2, параграф 2, буква б);

е)

ИППО определя общите принципи на политиката за определяне на възнагражденията, подлага я на преглед и я актуализира най-малко на всеки три години, и отговаря за нейното прилагане;

ж)

по отношение на възнагражденията и надзора върху тях е налице ясно, прозрачно и ефективно управление.

Раздел 2

Ключови функции

Член 24

Общи разпоредби

1.   Държавите членки изискват от ИППО да имат въведени следните ключови функции: функция по управление на риска, функция по вътрешен одит и, когато е приложимо, актюерска функция. ИППО позволяват на титулярите на ключови функции да изпълняват ефективно своите задължения по обективен, справедлив и независим начин.

2.   ИППО могат да позволят на едно лице или една организационна единица да изпълнява повече от една ключова функция, с изключение на функцията за вътрешен одит, посочена в член 26, която е независима от другите ключови функции.

3.   Лицето или организационната единица, изпълняващи дадена ключова функция, са различни от лицето или единицата, изпълняващи сходна ключова функция в предприятието осигурител. Държавите членки могат, при отчитане на размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО, да разрешават на ИППО да изпълнява ключови функции чрез същото лице или организационна единица като в предприятието осигурител, при условие че ИППО разясни как тя предотвратява или управлява всички конфликти на интереси с предприятието осигурител.

4.   Титулярите на ключова функция докладват за всички съществени констатации и препоръки в областта на тяхната отговорност пред административния, управителния или надзорния орган на ИППО, който решава какви действия да бъдат предприети.

5.   Без да се засяга правото на лицето да не дава показания срещу себе си, титулярят на ключова функция информира компетентния орган на ИППО, ако административният, управителният или надзорният орган на ИППО не предприеме подходящи и своевременни коригиращи действия в следните случаи:

а)

когато лицето или организационната единица, изпълняваща ключовата функция, са установили, че има значителен риск ИППО да не спази съществено законово изискване и са докладвали за това на административния, управителния или надзорния орган на ИППО и когато това би могло да има значително въздействие върху интересите на членовете и бенефициерите; или

б)

когато лицето или организационната единица, изпълняваща ключовата функция, са станали свидетели на съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приложими за ИППО и нейните дейности в областта на ключовата функция на това лице или организационна единица, и са докладвали за това на административния, управителния или надзорния орган на ИППО.

6.   Държавите членки гарантират правна защита на лица, които осведомяват компетентния орган в съответствие с параграф 5.

Член 25

Управление на риска

1.   Държавите членки изискват от ИППО да разполагат с ефективна функция за управление на риска по начин, пропорционален на техния размер и вътрешна организация, както и на размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности. Тази функция се структурира по начин, улесняващ функционирането на системата за управление на риска, за която ИППО приема стратегии, процеси и процедури за докладване, необходими за редовното откриване, измерване, наблюдение, управление и докладване пред административния, управителния или надзорния орган на ИППО на рисковете на индивидуално и на съвкупно равнище, на които ИППО и управляваните от тях пенсионни схеми са или биха могли да бъдат изложени, както и тяхната взаимна зависимост.

Системата за управление на риска е ефективна и добре интегрирана в организационната структура и в процеса на вземане на решения на ИППО.

2.   Системата за управление на риска покрива по начин, пропорционален на размера и вътрешната организация на ИППО, както и на размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности рисковете, които могат да възникнат в ИППО или в предприятията, на които като външни изпълнители са били възложени задачи или дейности на ИППО, поне в следните области, когато е приложимо:

а)

подписваческа дейност и формиране на резерви;

б)

управление на активите и пасивите;

в)

инвестиции, по-специално в деривати, секюритизации и сходни задължения;

г)

управление на ликвидни и концентрационни рискове;

д)

управление на операционния риск;

е)

застраховане и други техники за намаляване на риска;

ж)

екологичните, социалните и управленските рискове, свързани с инвестиционния портфейл и неговото управление.

3.   В случаите, когато в съответствие с условията на пенсионната схема членовете и бенефициерите носят рискове, системата за управление на риска разглежда тези рискове и от гледна точка на членовете и бенефициерите.

Член 26

Функция по вътрешен одит

Държавите членки изискват от ИППО да предвидят ефективна функция по вътрешен одит по начин, пропорционален на техния размер и вътрешна организация, както и на размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности. Функцията по вътрешен одит включва оценка на адекватността и ефективността на системата за вътрешен контрол и на други елементи от системата на управление, включително, когато е приложимо, на възлагането на дейности на външни изпълнители.

Член 27

Актюерска функция

1.   Когато самата ИППО осигурява покритие на биометричните рискове или гарантира определена доходност на инвестициите или определено ниво на обезщетенията, държавите членки изискват от ИППО да предвидят ефективна актюерска функция, която да:

а)

координира и контролира изчисляването на техническите резерви;

б)

оценява пригодността на използваните методологии и базови модели при изчисляване на техническите резерви, както и допусканията, направени за тази цел;

в)

оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви;

г)

сравнява допусканията, които са в основата на изчисляването на техническите резерви, с практическите резултати;

д)

информира административния, управителния или надзорния орган на ИППО за надеждността и адекватността на изчисляването на техническите резерви;

е)

изразява мнение относно общата подписваческа политика, в случай че ИППО има такава политика;

ж)

изразява мнение относно адекватността на застрахователните договорености, в случай че ИППО има такива договорености; и

з)

допринася за ефективното прилагане на системата за управление на риска.

2.   Държавите членки изискват от ИППО да назначат поне едно независимо лице, във или извън ИППО, което да е отговорно за актюерската функция.

Раздел 3

Документи във връзка с управлението

Член 28

Собствена оценка на риска

1.   Държавите членки изискват от ИППО, по начин, пропорционален на техния размер и вътрешна организация, както и на размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности, да извършват и документират собствена оценка на риска.

Оценката на риска се извършва най-малко на всеки три години или незабавно след всяка значителна промяна в рисковия профил на ИППО или на пенсионните схеми, които се прилагат от ИППО. Когато е налице съществена промяна в рисковия профил на конкретна пенсионна схема, оценката на риска може да се ограничи до тази пенсионна схема.

2.   Държавите членки гарантират, че оценката на риска, посочена в параграф 1, отчитаща размера и вътрешната организация на ИППО, както и размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО, включва следното:

а)

описание на начина, по който собствената оценка на риска се интегрира в процеса на управление и в процесите на вземане на решения на ИППО;

б)

оценка на ефективността на системата за управление на риска;

в)

описание на начина, по който ИППО предотвратява конфликтите на интереси с предприятието осигурител, в случай че ИППО е възложила ключови функции на предприятието осигурител в съответствие с член 24, параграф 3;

г)

оценка на цялостните нужди от финансиране на ИППО, включително описание на плана за възстановяване, когато е приложимо;

д)

оценка на рисковете за членовете и бенефициерите във връзка с изплащането на техните пенсионни обезщетения и ефективността на всяко коригиращо действие, като се вземат под внимание, когато е приложимо:

i)

механизми за индексиране;

ii)

механизми за намаляване на обезщетението, включително степента, до която натрупаните пенсионни обезщетения могат да бъдат намалени, при какви условия и от кого;

е)

качествена оценка на механизмите за защита на пенсионните обезщетения, включително, ако е приложимо, гаранции, конвенти или всякакъв друг вид финансова подкрепа от страна на предприятието осигурител, застрахователно или презастрахователно предприятие, попадащо в обхвата на Директива 2009/138/ЕО, или обхванати от механизъм за защита на пенсиите в полза на ИППО или на членовете и бенефициерите;

ж)

качествена оценка на операционните рискове;

з)

когато при вземането на инвестиционните решения се разглеждат екологични, социални и свързани с управлението фактори, оценка на новите и нововъзникващите рискове, в това число рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите и околната среда, социалните рискове и рисковете, свързани с амортизацията на активите поради регулаторна промяна.

3.   За целите на параграф 2 ИППО разполагат с методи за откриване и оценяване на рисковете, на които те са или могат да бъдат изложени в краткосрочен или в дългосрочен план и които могат да окажат въздействие върху способността на ИППО да изпълнява задълженията си. Тези методи са съобразени с размера, естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи за дейностите. Методите се описват в собствената оценка на риска.

4.   Собствената оценка на риска се взема предвид при стратегическите решения на ИППО.

Член 29

Годишен счетоводен отчет и доклад за дейността

Държавите членки изискват всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, да изготвя и да оповестява публично годишен счетоводен отчет и доклад, като се съобразява с всяка пенсионна схема, управлявана от ИППО, и по целесъобразност годишни счетоводни отчети и годишни доклади за всяка отделна пенсионна схема. Годишните счетоводни отчети и годишните доклади дават точна и вярна картина на активите, на пасивите на ИППО и на нейното финансово състояние, и включват оповестяване на важните инвестиционни ресурси. Годишните счетоводни отчети и информацията, която се съдържа в докладите за дейността, следва да са последователни, пълни, ясно представени и надлежно одобрени от упълномощените за това лица в съответствие с националното законодателство.

Член 30

Декларация относно принципите, на които се основава инвестиционната политика

Държавите членки гарантират, че всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, изработва и преразглежда поне на всеки три години писмена декларация за принципите на своята инвестиционна политика. Тази декларация се актуализира незабавно след всяка значителна промяна на инвестиционната политика. Държавите членки гарантират, че тази декларация съдържа поне такива елементи, като методите на оценяване на инвестиционния риск, прилаганите техники на управление на риска и стратегическото разпределение на активите с оглед на естеството и продължителността на пенсионните задължения, а също и как инвестиционната политика взема предвид екологичните, социалните и управленските фактори. До декларацията се осигурява публичен достъп.

ГЛАВА 2

Възлагане на дейности на външни изпълнители и управление на инвестиции

Член 31

Възлагане на дейности на външни изпълнители

1.   Държавите членки могат да разрешат или да задължат ИППО, регистрирани или лицензирани на тяхната територия, да поверят всяка дейност, включително ключови функции и управлението на тези ИППО, изцяло или отчасти, на доставчици на услуги, действащи за сметка на тези ИППО.

2.   Държавите членки гарантират, че ИППО продължават да носят цялата отговорност за спазването на своите задължения по настоящата директива, когато възлагат ключови функции или други дейности на външни изпълнители.

3.   Възлагането на ключови функции или други дейности на външни изпълнители се извършва по начин, който не води до някой от следните резултати:

а)

нарушаване на качеството на системата на управление на съответната ИППО;

б)

неоснователно нарастване на операционния риск;

в)

нарушаване на способността на компетентните органи да следят за това, дали ИППО спазва задълженията си;

г)

нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на членовете и бенефициерите.

4.   ИППО следи за правилното функциониране на възложените на външни изпълнители дейности чрез процедурата по подбор на доставчик на услуги и текущото наблюдение на дейностите на този доставчик на услуги.

5.   Държавите членки гарантират, че ИППО, които възлагат ключови функции, управлението на ИППО, или други дейности, попадащи в обхвата на настоящата директива, на външни изпълнители, сключват писмено споразумение с доставчика на услуги. Подобно споразумение е правно обвързващо и в него ясно са определени правата и задълженията на ИППО и доставчика на услуги.

6.   Държавите членки гарантират, че ИППО уведомяват своевременно компетентните органи за всяко възлагане на външни изпълнители на дейности, обхванати от настоящата директива. Когато възлагането се отнася до ключови функции или управление на ИППО, това се съобщава на компетентните органи, преди споразумението по отношение на всяко такова възлагане да влезе в сила. Държавите членки гарантират, че ИППО уведомяват компетентните органи за всяко следващо значително изменение във връзка с дейности, възложени на външни изпълнители.

7.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия да изискват по всяко време от ИППО и от доставчиците на услуги информация за възложените на външни изпълнители ключови функции и други дейности.

Член 32

Управление на инвестициите

Държавите членки не ограничават правото на ИППО да определят за целите на управлението на своите инвестиционни портфейли лица, управляващи инвестиции, които са установени в друга държава членка и са получили надлежно разрешение за тази дейност в съответствие с директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС и 2014/65/ЕС, както и на лицензираните структури, посочени в член 2, параграф 1 от настоящата директива.

ГЛАВА 3

Депозитар

Член 33

Определяне на депозитар

1.   За професионална пенсионна схема, в която членовете и бенефициерите изцяло носят инвестиционния риск, държавата членка по произход може да изисква от ИППО да определи един или повече депозитари, които да съхраняват активите и да изпълняват задължения по надзора в съответствие с членове 34 и 35. Приемащата държава членка може да изиска от тези ИППО да определят един или повече депозитари, които да съхраняват активите и да изпълняват задължения по надзора в съответствие с членове 34 и 35, когато извършват трансгранична дейност в съответствие с член 11, при условие че определянето на депозитар се изисква съгласно нейното национално право.

2.   За професионалните пенсионни схеми, в които членовете и бенефициерите не носят изцяло инвестиционния риск, държавата членка по произход може да изиска от ИППО да определи един или повече депозитари, които да съхраняват активите, или да съхраняват активите и да изпълняват задължения по надзора в съответствие с членове 34 и 35.

3.   Държавите членки не ограничават свободата на ИППО да определят депозитари, установени в друга държава членка и надлежно одобрени за тази дейност в съответствие с Директива 2013/36/ЕС или с Директива 2014/65/ЕС, или одобрени като депозитари по смисъла на Директива 2009/65/ЕО или 2011/61/ЕС.

4.   Държавите членки въвеждат необходимите мерки, които дават възможност на компетентните органи в съответствие с тяхното национално право да забраняват, по искане на компетентния орган на държавата членка по произход на ИППО и съгласно член 48, свободното разпореждане с активи, държани от депозитар или пазител, установен на тяхна територия.

5.   Депозитарят се назначава с на писмен договор, в който се посочва, че депозитарят получава необходимата информация, за да може да изпълнява задълженията си, както е предвидено в настоящата директива и в други приложими законови, подзаконови или административни разпоредби.

6.   При изпълнение на задачите, предвидени по членове 34 и 35, ИППО и депозитарят действат честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на членовете и бенефициерите на схемата.

7.   Депозитарят не извършва дейности по отношение на ИППО, които може да доведат до конфликти на интереси между ИППО, членовете и бенефициерите на схемата и самия него, освен ако депозитарят функционално и йерархично е отделил изпълнението на задачите си като депозитар от другите си задължения, които е възможно да доведат до конфликт на интереси, и евентуалните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и оповестявани на членовете и бенефициерите на схемата, както и на административния, управителния или надзорния орган на ИППО.

8.   Когато не е определен депозитар, ИППО предприемат мерки за предотвратяване и разрешаване на всякакви конфликти на интереси, които възникват в хода на работата, която при други обстоятелства се извършва от депозитаря и управителя на активи.

Член 34

Съхранение на активите и отговорност на депозитаря

1.   Когато активите на ИППО, свързани с една пенсионна схема, състоящи се от финансови инструменти, които могат да бъдат държани на отговорно пазене, се възлагат на депозитар за съхранение, депозитарят държи на отговорно пазене всички финансови инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита в счетоводството на депозитаря, както и всички финансови инструменти, които могат да бъдат физически предадени на депозитаря.

За тези цели депозитарят гарантира, че финансовите инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита в счетоводството на депозитаря, са регистрирани в счетоводството на депозитаря в отделни сметки в съответствие с правилата, установени в Директива 2014/65/ЕС, и са открити на името на ИППО, така че по всяко време да могат да бъдат ясно разграничени като принадлежащи на ИППО или на членовете и бенефициерите на пенсионната схема.

2.   Когато активите на ИППО, свързани с една пенсионна схема, се състоят от активи, различни от тези, посочени в параграф 1, депозитарят проверява дали активите ИППО е притежателят на активите и съхранява данни за тези активи. Проверката се извършва въз основа на информацията или документите, предоставени от ИППО, и на външни доказателства, когато такива са налице. Депозитарят актуализира тези данни.

3.   Държавите членки гарантират, че депозитарят носи отговорност пред ИППО и членовете и бенефициерите за всяка понесена от тях загуба в резултат на неоправдано неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията му.

4.   Държавите членки гарантират, че отговорността на депозитаря съгласно посоченото в параграф 3 не се променя от обстоятелството, че е възложил на трета страна съхраняването на всички или на част от поверените му активи.

5.   Когато не е определен депозитар за съхранението на активите, ИППО трябва най-малко да:

а)

гарантират, че финансовите инструменти са предмет на надлежна грижа и защита;

б)

водят отчети, които позволяват на ИППО по всяко време и незабавно да идентифицира всички активи;

в)

предприемат необходимите мерки, за да избегнат конфликт на интереси във връзка с доверително съхранение на активите;

г)

при поискване информират компетентните органи за начина, по който се съхраняват активите.

Член 35

Задължения по надзора

1.   В допълнение към задачите, посочени в член 34, параграфи 1 и 2, депозитарят, назначен със задължения по надзора:

а)

изпълнява указанията на ИППО, освен когато те противоречат на националното законодателство или правилника на ИППО;

б)

гарантира, че при сделки с активи на дадена ИППО, свързани с пенсионна схема, всички плащания се превеждат на ИППО в обичайните срокове; и

в)

гарантира, че приходите от активи се разпределят в съответствие с правилата на ИППО.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1 държавата членка по произход на ИППО може да наложи други задължения по надзора, които да се извършат от депозитаря.

3.   Когато не е определен депозитар, който да изпълнява задълженията по надзора, ИППО прилага процедури, с които гарантира, че задачите, които иначе подлежат на надзор от депозитаря, се изпълняват надлежно в рамките на ИППО.

ДЯЛ IV

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ И БЕНЕФИЦИЕРИ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 36

Принципи

1.   Като вземат предвид естеството на въведената пенсионна схема, държавите членки гарантират, че всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, предоставя на:

а)

потенциалните членове поне информацията, посочена в член 41;

б)

настоящите членове поне информацията, посочена в членове 37—40, 42 и 44; и

в)

бенефициерите поне информацията, посочена в членове 37, 43 и 44.

2.   Информацията, посочена в параграф 1:

а)

се актуализира редовно;

б)

е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако тя може да бъде заместена с общоразбираеми понятия;

в)

не е подвеждаща и се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието;

г)

се представя по начин, който е лесен за четене;

д)

се предоставя на официалния език на държавата членка, чието социално и трудово законодателство, свързано със схемите за професионално пенсионно осигуряване, се прилага за съответната пенсионна схема; и

е)

се предоставя на потенциалните членове и бенефициерите безплатно по електронен път, включително на траен носител или на уебсайт, или на хартиен носител.

3.   Държавите членки могат да приемат или запазват допълнителни разпоредби относно информацията, която трябва да се предоставя на потенциалните членове, членовете и бенефициерите.

Член 37

Обща информация относно пенсионната схема

1.   Държавите членки гарантират по отношение на всяка регистрирана или лицензирана ИППО на тяхната територия, че членовете и бенефициерите са достатъчно информирани за съответната пенсионна схема, управлявана от ИППО, по-специално що се отнася до:

а)

наименованието на ИППО, държавата членка, в която ИППО е регистрирана или лицензирана, както и наименованието на нейния компетентен орган;

б)

правата и задълженията на заинтересованите страни по пенсионната схема;

в)

информация относно инвестиционния профил;

г)

естеството на финансовите рискове, поети от членовете и бенефициерите;

д)

условията относно пълните или частичните гаранции съгласно пенсионната схема или на определено равнище на обезщетения, или — когато не се предвижда никаква гаранция по пенсионната схема, декларация в този смисъл;

е)

механизмите за защита на натрупаните права или механизмите за намаляване на обезщетението, ако има такива;

ж)

когато членовете носят инвестиционен риск или могат да вземат инвестиционни решения, информация за резултатите от минали периоди на инвестиции, свързани с пенсионната схема в продължение на най-малко пет години, или за всички години, в които схемата функционира, когато този срок е по-кратък от пет години;

з)

структурата на разходите, които се поемат от членовете и бенефициерите на схеми, които не предвиждат определено равнище на обезщетения;

и)

вариантите, които са на разположение на членовете и на бенефициерите при получаване на техните пенсионни обезщетения;

й)

в случай че даден член има право да прехвърля пенсионни права, допълнителна информация относно условията за такова прехвърляне.

2.   При схеми, при които членовете носят инвестиционен риск и които предвиждат повече от един вариант с различни инвестиционни профили, членовете получават информация за условията по отношение на съществуващата гама от инвестиционни варианти и когато е приложимо, основния инвестиционен вариант и правилото на пенсионната схема за насочване на определен член към даден инвестиционен вариант.

3.   Членовете и бенефициерите или техните представители получават в разумен срок всяка съществена информация, отнасяща се до евентуални промени на правилата на пенсионната схема. В допълнение ИППО предоставят на тяхно разположение описание на въздействието върху членовете и бенефициерите на значителни промени в техническите резерви.

4.   ИППО предоставят общата информация за пенсионната схема, предвидена в настоящия член.

ГЛАВА 2

Извлечение от индивидуалната пенсионна партида и допълнителна информация

Член 38

Общи разпоредби

1.   Държавите членки изискват от ИППО да изготвят кратък документ, съдържащ ключова информация за всеки член, като се отчита специфичното естество на националните пенсионни системи и на националното социално, трудово и данъчно право („извлечение от индивидуалната пенсионна партида“). Заглавието на документа съдържа думите „извлечение от индивидуалната пенсионна партида“.

2.   На видно място се посочва точната дата, към която се отнася информацията в извлечението от индивидуалната пенсионна партида.

3.   Държавите членки изискват съдържащата се в извлечението от индивидуалната пенсионна партида информация да е точна, както и да се актуализира и да се предоставя безплатно на всеки член по електронен път, включително на траен носител или на уебсайт, или на хартиен носител, поне веднъж годишно. Хартиено копие се предоставя на членовете при поискване, в допълнение към всяка информация чрез електронни средства.

4.   Ясно се посочва всяко съществено изменение спрямо предходната година в информацията, съдържаща се в извлечението от индивидуалната пенсионна партида.

5.   Държавите членки определят правила за определяне на допусканията на прогнозите, посочени в член 39, параграф 1, буква г). Тези правила се прилагат от ИППО, за да се определят, когато е уместно, годишното ниво на номинална възвръщаемост на инвестициите, годишният размер на инфлацията и развитието на бъдещите заплати.

Член 39

Извлечение от индивидуалната пенсионна партида

1.   Извлечението от индивидуалната пенсионна партида включва най-малко следната ключова информация за членовете:

а)

личните данни на члена, включително ясно посочване на законоустановената пенсионна възраст, пенсионната възраст, предвидена в пенсионна схема или очаквана от ИППО, или пенсионната възраст, определена от члена, според случая;

б)

наименованието на ИППО и нейния адрес за връзка и идентификация на пенсионната схема на члена;

в)

когато е приложимо, информация относно пълните или частичните гаранции съгласно пенсионната схема и ако е приложимо, къде може да се намери повече информация;

г)

информация за прогнозите за пенсионните обезщетения, основани на пенсионна възраст, както е посочено в буква а), и уточнение, че тези прогнози може да се различават от крайната стойност на получените обезщетения. Ако прогнозите за пенсионното обезщетение се основават на икономическите сценарии, тази информация включва и най-добър сценарий, и неблагоприятен сценарий, като се отчита специфичното естество на пенсионната схема;

д)

информация за натрупаните обезщетения или събрания капитал, като се отчита специфичното естество на пенсионната схема;

е)

информация относно размера на вноските, платени от предприятието осигурител и от дадения член в пенсионната схема, поне през последните дванадесет месеца; като се отчита специфичното естество на пенсионната схема;

ж)

разбивка на разходите, приспаднати от ИППО най-малко през последните дванадесет месеца;

з)

информация относно равнището на финансиране на пенсионната схема като цяло.

2.   В съответствие с член 60 държавите членки обменят най-добри практики по отношение на формàта и съдържанието на извлечението от индивидуалната пенсионна партида.

Член 40

Допълнителна информация

1.   В извлечението от индивидуалната пенсионна партида се посочва къде и как може да се получи допълнителна информация, включително:

а)

допълнителна практическа информация за вариантите, които се предоставят на члена съгласно пенсионната схема;

б)

информацията, посочена в членове 29 и 30;

в)

където е приложимо, информация относно допусканията, използвани за изчисляване на сумите, изразени в анюитети, по-специално по отношение на лихвения процент, използван при преобразуването на еднократно обезщетение в месечен анюитет, вида на доставчика и продължителността на периода на изплащане на обезщетенията;

г)

информация относно равнището на обезщетенията в случай на преустановяване на трудовото правоотношение.

2.   За пенсионните схеми, при които членовете носят инвестиционния риск и инвестиционният вариант е наложен на дадения член по силата на указано в пенсионната схема специално правило, в извлечението от индивидуалната пенсионна партида се посочва къде е предоставена допълнителна информация.

ГЛАВА 3

Друга информация и документи, които да бъдат представени

Член 41

Информация, която се предоставя на потенциалните членове

1.   Държавите членки изискват от ИППО да гарантират, че потенциалните членове, които не са автоматично вписани в дадена пенсионна схема, са информирани преди да се присъединят към тази пенсионна схема, за:

а)

всички съответни варианти, които са им предоставени, включително инвестиционни варианти;

б)

съответните характеристики на пенсионната схема, включително вида на обезщетенията;

в)

информация за това дали и как в инвестиционния подход са отразени факторите в областта на околната среда, климата и социалното и корпоративно управление; и

г)

къде е предоставена допълнителна информация.

2.   Когато членовете носят инвестиционен риск и могат да вземат инвестиционни решения, на потенциалните членове се предоставя информация за резултатите от минали периоди на инвестиции, свързани с пенсионната схема в продължение на най-малко пет години, или за всички години, в които схемата функционира, когато този период е по-кратък от пет години, и информация относно структурата на разходите, които се поемат от членовете и бенефициерите.

3.   Държавите членки изискват от ИППО да гарантират, че потенциалните членове, които автоматично биват вписани в дадена пенсионна схема, са информирани веднага след тяхното вписване за:

а)

всички съответни варианти, които са им предоставени, включително инвестиционни възможности;

б)

съответните характеристики на пенсионната схема, включително вида на обезщетенията;

в)

информация за това дали и как в инвестиционния подход са отразени факторите в областта на околната среда, климата, социалните и корпоративните фактори и факторите, свързани с управлението; и

г)

къде е предоставена допълнителна информация.

Член 42

Информация, която се предоставя на членовете по време на предпенсионния етап

ИППО предоставят на всеки член своевременно преди пенсионна възраст, както е посочено в член 39, параграф 1, буква а), или по искане на члена, информация за наличните варианти за изплащане на обезщетенията, в допълнение към извлечението от индивидуалната пенсионна партида, при получаване на техните пенсионни обезщетения.

Член 43

Информация, която се предоставя на бенефициерите в периода на изплащане на натрупаните средства

1.   Държавите членки изискват от ИППО периодично да предоставят на бенефициерите информация относно дължимите обезщетения и съответните варианти за изплащането им.

2.   ИППО информират бенефициерите без забавяне, след като бъде взето окончателно решение, което води до евентуално намаляване в размера на дължимите обезщетения, и три месеца преди решението да бъде изпълнено.

3.   Когато значителен дял от инвестиционния риск се носи от бенефициерите през периода на изплащане на обезщетенията, държавите членки гарантират, че бенефициерите получават редовно подходяща информация.

Член 44

Допълнителна информация, която се предоставя при поискване на членовете и бенефициерите

По искане на даден член, бенефициер или на техни представители ИППО предоставя следната допълнителна информация:

а)

годишните счетоводни отчети и годишните доклади за дейността, посочени в член 29, или когато една ИППО отговаря за повече от една схема — отчетите и докладите, свързани със съответната пенсионна схема;

б)

декларацията за принципите, на които се основава инвестиционната политика, така, както е посочена в член 30;

в)

всяка допълнителна информация относно допусканията, използвани при изготвянето на прогнозите, посочени в член 39, параграф 1, буква г).

ДЯЛ V

ПРУДЕНЦИАЛЕН НАДЗОР

ГЛАВА 1

Общи правила във връзка с пруденциалния надзор

Член 45

Основна цел на пруденциалния надзор

1.   Основната цел на пруденциалния надзор е защитата на правата на членовете и бенефициерите и гарантирането на стабилността и доброто състояние на ИППО.

2.   Държавите членки гарантират, че на компетентните органи са предоставени необходимите средства и че те разполагат със съответния експертен опит, капацитет и мандат за постигане на основната цел на надзора, посочена в параграф 1.

Член 46

Обхват на пруденциалния надзор

Държавите членки гарантират, че ИППО подлежат на пруденциален надзор, включително, по целесъобразност, надзор върху:

а)

условията за извършване на дейност;

б)

техническите резерви;

в)

финансирането на техническите резерви;

г)

нормативно определените собствени средства;

д)

наличната граница на платежоспособност;

е)

изискваната граница на платежоспособност;

ж)

инвестиционните правила;

з)

управлението на инвестициите;

и)

системата на управление; и

й)

информацията, която се предоставя на членовете и бенефициерите.

Член 47

Общи принципи на пруденциалния надзор

1.   Компетентните органи на държавата членка по произход отговорят за пруденциалния надзор върху ИППО.

2.   Държавите членки гарантират, че надзорът се основава на подход, далновиден и основан на рисковете.

3.   Надзорът върху ИППО включва подходяща комбинация от дейности от разстояние и проверки на място.

4.   Надзорните правомощия се прилагат по начин, който е своевременен и пропорционален на размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

5.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи разглеждат надлежно потенциалното въздействие, което решенията им могат да окажат върху стабилността на финансовите системи в Съюза, по-специално в случай на извънредни ситуации.

Член 48

Правомощия за намеса и задължения на компетентните органи

1.   Компетентните органи изискват всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, да разполага с добра административна и счетоводна организация и с подходящи счетоводни процедури и механизми за вътрешен контрол.

2.   Без да се засягат надзорните правомощия на компетентните органи и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателни санкции, държавите членки гарантират, че техните компетентни органи могат да налагат административни санкции и други мерки, приложими за всички нарушения на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези правила. Държавите членки гарантират, че предвидените от тях административни санкции и други мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.   Държавите членки могат да решат да не установяват правила за административни наказания съгласно настоящата директива за нарушения, които подлежат на наказателни санкции съгласно националното им право. В този случай държавите членки съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.

4.   Държавите членки гарантират, че компетентният орган своевременно оповестява всяка административна санкция или друга мярка, наложена за нарушаване на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива, която не е била обжалвана в срок, като съобщават вида и естеството на нарушението и имената на нарушителите. Когато обаче компетентният орган счита, че оповестяването на идентификационни данни за юридически лица или самоличността или лични данни за физически лица е непропорционално спрямо тежестта на нарушението, на база извършена оценка на всеки отделен случай относно пропорционалността на оповестяването на такива данни, или когато оповестяването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване, компетентният орган може да реши да отложи оповестяването, да не го извърши или да оповести санкциите, без да посочва нарушителите.

5.   Всяко решение за забрана или ограничаване на дейността на дадена ИППО се мотивира подробно и се съобщава на тази ИППО. Това решение се съобщава и на ЕОЗППО, който го предава на компетентните органи в случай на трансгранична дейност, както е посочено в член 11.

6.   Компетентните органи могат също да ограничат или да забранят на ИППО да разполага свободно с активите си, когато по-специално:

а)

ИППО не е осигурила достатъчни технически резерви с оглед на цялостната ѝ дейност или разполага с активи, недостатъчни да покрият нейните технически резерви;

б)

ИППО не притежава изискуемите собствени средства.

7.   За да гарантират интересите на членовете и бенефициерите, компетентните органи могат да прехвърлят, изцяло или отчасти, правомощията, предоставени от закона на държавата членка по произход на ръководителите на една ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхната територия, на специален представител, способен да упражнява тези правомощия.

8.   Компетентните органи могат да забранят или да ограничат дейностите на една ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхната територия, по-специално, ако:

а)

ИППО не защитава по подходящ начин интересите на членовете и бенефициерите на схемата;

б)

ИППО е престанала да отговаря на условията, уреждащи дейността ѝ;

в)

ИППО нарушава сериозно своите задължения според правилата, на които тя е подчинена;

г)

в случай на трансгранична дейност ИППО не спазва изискванията на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми.

9.   Държавите членки гарантират, че решенията, които са взети по отношение на една ИППО, въз основа на законови, подзаконови и административни разпоредби, приети въз основа на настоящата директива, могат да бъдат обжалвани пред съдилищата.

Член 49

Надзорен преглед

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи имат необходимите правомощия да правят преглед на стратегиите, процесите и отчетните процедури, които са установени от ИППО с оглед спазването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, като отчитат размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО.

При този преглед се вземат предвид обстоятелствата, при които ИППО извършват дейност, и по целесъобразност страните, на които ключови функции или други дейности са възложени като на външни изпълнители. Прегледът включва следните елементи:

а)

оценка на качествените изисквания по отношение на системата на управление;

б)

оценка на рисковете, пред които е изправена ИППО;

в)

оценка на способността на ИППО да оценява и управлява тези рискове.

2.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с инструменти за наблюдение, включително стрес тестове, които им позволяват да установят влошаващите се финансови условия на дадена ИППО и да следят какви мерки се вземат за преодоляване на проблемите.

3.   Компетентните органи разполагат с необходимите правомощия да изискат от ИППО да отстранят слабостите или недостатъците, установени в рамките на надзорния преглед.

4.   Компетентните органи определят минималната честота и обхвата на прегледа по параграф 1, като вземат предвид размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на съответните ИППО.

Член 50

Информация, която се предоставя на компетентните органи

Държавите членки гарантират, че по отношение на всяка ИППО, регистрирана или лицензирана на тяхна територия, компетентните органи разполагат с необходимите правомощия и средства, за да:

а)

изискват от ИППО, от административния, управителния или надзорния орган на ИППО, или лицата, които ефективно управляват ИППО или изпълняват ключови функции, да предоставят по всяко време сведения за всички въпроси, свързани с тяхната дейност, или да предават всеки документ относно дейността им;

б)

упражняват надзор спрямо отношенията между ИППО и други предприятия или между ИППО, когато ИППО възлагат на външни изпълнители ключови функции или други дейности на тези други предприятия или ИППО, и всякакво последващо повторно възлагане на външни изпълнители, които имат влияние върху финансовото положение на ИППО или които имат съществено значение за ефикасността на надзора;

в)

получават следните документи: собствената оценка на риска, декларацията за принципите на инвестиционната политика, годишните счетоводни отчети и годишните доклади за дейността, както и всички други документи, необходими за упражняване на надзора;

г)

определят кои документи са необходими за целите на надзора, включително:

i)

вътрешни междинни доклади;

ii)

актюерски оценки и техните подробни допускания;

iii)

изследвания за съотношението между активите и пасивите;

iv)

документи, удостоверяващи съответствието с принципите, на които се основава инвестиционната политика;

v)

доказателства, че вноските са били внесени, така както е било предвидено;

vi)

счетоводните отчети, посочени в член 29;

д)

извършват проверки на място в помещенията на ИППО и по целесъобразност, при възложени на външни изпълнители дейности и при последващо възлагане на външни изпълнители по веригата, за да проверяват дали дейностите се упражняват в съответствие с правилата за надзор;

е)

изискват по всяко време информация от ИППО за възлагане на дейности на външни изпълнители и за последващо възлагане на дейности на външни изпълнители по веригата.

Член 51

Прозрачност и докладване

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи изпълняват задачите, предвидени в настоящата директива, в съответствие с принципите на прозрачност, независимост и отчетност при надлежно спазване на защитата на поверителната информация.

2.   Държавите членки гарантират, че следната информация се оповестява публично:

а)

текстовете на законовите и подзаконовите разпоредби, административните правила и общите указания в областта на схемите за професионално пенсионно осигуряване и информация за това, дали дадена държава членка решава да прилага настоящата директива, в съответствие с членове 4 и 5;

б)

информация относно надзорния преглед, уреден в член 49;

в)

обобщени статистически данни за важните аспекти от прилагането на уредбата за пруденциалния надзор;

г)

основната цел на пруденциалния надзор и информация за основните функции и дейности на компетентните органи;

д)

правилата по отношение на административните санкции и другите мерки, които са приложими при нарушения на приетите в съответствие с настоящата директива национални разпоредби.

3.   Държавите членки осигуряват въвеждането и прилагането на прозрачни процедури за назначаване и освобождаване от длъжност на членовете на ръководните и управителните структури на своите компетентни органи.

ГЛАВА 2

Професионална тайна и обмен на информация

Член 52

Професионална тайна

1.   Държавите членки определят правила, които да гарантират, че всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, както и одиторите, и експертите, които действат от името на тези органи, са обвързани със задължението за спазване на професионална тайна. Без да се засягат случаите, които са предмет на наказателното право, тези лица нямат право да разгласяват на никое лице или орган поверителна информация, която са получили при изпълнение на задълженията си, освен в съкратена или обобщена форма, така че отделните ИППО да не могат да бъдат идентифицирани.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, когато една пенсионна схема се прекратява, държавите членки могат да позволят в хода на граждански или търговски съдебни производства да бъде разкривана поверителна информация.

Член 53

Използване на поверителна информация

Държавите членки гарантират, че компетентните органи, които получават поверителна информация по силата на настоящата директива, я използват само при изпълнение на задълженията си и за следните цели:

а)

да проверят дали преди да започнат да упражняват дейността си ИППО са изпълнили условията за дейност за предоставяне на професионално пенсионно осигуряване;

б)

да улеснят наблюдението на дейностите на ИППО, включително мониторинга на техническите резерви, платежоспособността, системата на управление и информацията, предоставяна на членовете и бенефициерите;

в)

да налагат коригиращи мерки, включително административни санкции;

г)

да публикуват, ако това е разрешено от националното право, ключови показатели за ефективност за всички отделни ИППО, които могат да помогнат на членовете и бенефициерите за вземането на финансови решения, свързани с пенсиите им;

д)

при обжалване на решения на компетентните органи, взети в съответствие с разпоредбите, транспониращи настоящата директива;

е)

в съдебни производства по отношение на разпоредби, транспониращи настоящата директива.

Член 54

Право на разследване на Европейския парламент

Членове 52 и 53 не засягат правото на разследване, предоставено на Европейския парламент съгласно член 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 55

Обмен на информация между органите

1.   Членове 52 и 53 не изключват следните възможности:

а)

обмен на информация между компетентните органи в една и съща държава членка при изпълнението на техните надзорни функции;

б)

обмен на информация между компетентните органи в различни държави членки при изпълнението на техните надзорни функции;

в)

обмен на информация между компетентните органи и някой от следните субекти, намиращи се в същата държава членка, при изпълнение на техните надзорни функции:

i)

органи, отговорни за надзора на субекти от финансовия сектор и други финансови организации, както и органите, отговорни за надзора на финансовите пазари;

ii)

органи или организации, на които е възложена отговорността за поддържането на стабилността на финансовата система в държавите членки чрез употребата на макропруденциални правила;

iii)

органи, участващи в прекратяването на пенсионна схема, както и в други подобни процедури;

iv)

органи, отговарящи за преструктуриране, или органи, чиято дейност е насочена към защита на стабилността на финансовата система;

v)

лица, отговорни за извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на ИППО, застрахователни дружества и други финансови институции;

г)

разкриване пред органите, които администрират прекратяването на пенсионна схема, на информация, необходима за изпълнението на техните задължения.

2.   Информацията, получена от органите, организациите и лицата, посочени в параграф 1, се подчинява на правилата за професионалната тайна, предвидени в член 52.

3.   Разпоредбите на членове 52 и 53 не изключват възможността държавите членки да разрешават обмен на информация между компетентните органи и някои от следните:

а)

органите, отговорни за надзора върху органите, участващи в прекратяването на пенсионни схеми и други подобни процедури;

б)

органите, отговорни за надзора върху лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на ИППО, застрахователните предприятия и други финансови институции;

в)

независими актюери на ИППО, които извършват надзор върху тези ИППО, и органите, отговорни за надзора върху тези актюери.

Член 56

Предаване на информация на централните банки, на органите, отговарящи за паричната политика, на Европейските надзорни органи и на Европейския съвет за системен риск

1.   Разпоредбите на членове 52 и 53 не възпрепятстват компетентните органи да предават информация с цел изпълнение на техните съответни задачи на следните субекти:

а)

централни банки и други органи с подобна функция в качеството им на органи, отговарящи за паричната политика;

б)

други публични органи, отговорни за надзора върху платежните системи, когато е уместно;

в)

Европейския съвет за системен риск, ЕОЗППО, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17).

2.   Разпоредбите на членове 55—58 не възпрепятстват органите или структурите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), да съобщават на компетентните органи информацията, от която компетентните органи може да се нуждаят за целите на член 53.

3.   По отношение на информацията, получена в съответствие с параграфи 1 и 2, се прилагат изисквания за професионална тайна, които са най-малко равностойни на предвидените в настоящата директива.

Член 57

Разкриване на информация пред държавните администрации, отговорни за финансовото законодателство

1.   Разпоредбите на член 52, параграф 1, член 53 и член 58, параграф 1 не възпрепятстват държавите членки да разрешават разкриването на поверителна информация между компетентните органи и други подразделения на своите централни държавни администрации, отговарящи за прилагането на законодателството в областта на надзора върху ИППО, кредитните институции, финансовите институции, инвестиционните услуги и застрахователните предприятия, или инспекторите, действащи от името на тези подразделения.

Такова разкриване може да бъде направено само когато е необходимо за целите на пруденциалния контрол, както и за предотвратяване на несъстоятелност и преструктуриране на проблемни ИППО. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, по отношение на лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изисквания за професионална тайна, които са най-малко равностойни на предвидените в настоящата директива. Независимо от това държавите членки гарантират, че информацията, получена съгласно член 55, и информацията, получена в резултат от проверка на място, може да се разкрива само с изричното съгласие на компетентните органи, от които произхожда информацията, или на компетентния орган на държавата членка, в която е извършена проверката на място.

2.   Държавите членки могат да разрешат поверителна информация, свързана с пруденциалния надзор върху ИППО, да се разкрива пред парламентарни анкетни комисии или сметните палати в техните държави членки, както и пред други разследващи структури в техните държави членки, когато са изпълнени всички изброени по-долу следните условия:

а)

структурите имат правомощията съгласно националното законодателство да разследват или да проучват дейностите на органите, отговарящи за надзора върху ИППО или за законодателството в областта на този надзор;

б)

информацията е строго необходима за изпълнението на правомощията, посочени в буква а);

в)

по отношение на лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изисквания за професионална тайна съгласно националното право, които са най-малко равностойни на предвидените в настоящата директива;

г)

ако информацията е с произход от друга държава членка, тази информация се разкрива само с изричното съгласие на компетентните органи, от които произхожда информацията, и единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Член 58

Условия за обмена на информация

1.   При обмена на информация съгласно член 55, предаването на информация съгласно член 56 и разкриването на информация съгласно член 57 държавите членки изискват да са изпълнени най-малко следните условия:

а)

информацията се обменя, предава или разкрива за целите на извършването на надзор или проверка;

б)

по отношение на получената информация се прилага задължението за спазване на професионална тайна, предвидено в член 52.

в)

когато информацията е с произход от друга държава членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентния орган, от който тя произхожда, и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

2.   Разпоредбите на член 53 не изключват възможността държавите членки да разрешават, с цел подобряване на стабилността и почтеността на финансовата система, обмена на информация между компетентните органи и органите или структурите, отговорни за разкриването и разследването на нарушения в областта на дружественото право, приложими към предприятията осигурители.

Държавите членки, които прилагат първа алинея, изискват да бъдат изпълнени поне следните условия:

а)

информацията трябва да бъде предназначена за целите на разкриването, разследването и проучването, посочено в член 57, параграф 2, буква а);

б)

по отношение на получената информация трябва да се прилага задължението за спазване на професионална тайна, предвидено в член 52;

в)

когато информацията е с произход от друга държава членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентния орган, от който тя произхожда, и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

3.   Когато в една държава членка органите или структурите, посочени в първата алинея на параграф 2, изпълняват задачата си за разкриване или разследване с помощта на лица, назначени за тази цел поради специфичните им експертни познания и които не са наети на работа в обществения сектор, се прилага възможността за обмен на информация, предвидена в член 57, параграф 2.

Член 59

Национални разпоредби от пруденциално естество

1.   Държавите членки докладват пред ЕОЗППО за националните си разпоредби от пруденциално естество в областта на схемите за професионално пенсионно осигуряване, които не са обхванати от националното социално и трудово законодателство относно организацията на пенсионните системи, както е посочено в член 11, параграф 1.

2.   Държавите членки актуализират редовно и най-малко на всеки две години тази информация, а ЕОЗППО я публикува на своя уебсайт.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 60

Сътрудничество между държавите членки, Комисията и ЕОЗППО

1.   Държавите членки следят по подходящ начин за еднаквото прилагане на настоящата директива посредством редовен обмен на информация и практически опит, с оглед насърчаването на най-добрите практики в тази област и засилването на сътрудничеството чрез включване на социалните партньори, по целесъобразност, като така бъдат избегнати нарушенията на конкуренцията и бъдат създадени условия за безпроблемно трансгранично членство.

2.   Комисията и компетентните органи на държавите членки осъществяват тясно сътрудничество с оглед улесняването на надзора над дейностите на ИППО.

3.   Компетентните органи на държавите членки си сътрудничат с ЕОЗППО за целите на настоящата директива в съответствие с Регламент (ЕС) № 1094/2010 и незабавно предоставят на ЕОЗППО цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му по настоящата директива и по Регламент (ЕС) № 1094/2010 в съответствие с член 35 от същия регламент.

4.   Всяка държава членка уведомява Комисията и ЕОЗППО за евентуални съществени трудности, до които води прилагането на настоящата директива. Комисията, ЕОЗППО и компетентните органи на съответните държави членки проучват тези трудности възможно най-бързо, за да намерят подходящо решение.

Член 61

Обработка на лични данни

По отношение на обработката на лични данни в рамките на настоящата директива ИППО и компетентните органи изпълняват своите задачи за целите на настоящата директива в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение на обработката на личните данни от ЕОЗППО в рамките на настоящата директива ЕОЗППО спазва Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 62

Оценка и преглед

1.   Най-късно до 13 януари 2023 г. Комисията прави преглед на настоящата директива и докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нейното прилагане и ефективност.

2.   Прегледът по смисъла на параграф 1 в частност разглежда:

а)

адекватността на настоящата директива от пруденциална и управленска гледна точка;

б)

трансграничната дейност;

в)

опита, придобит при прилагането на настоящата директива, както и нейното въздействие върху стабилността на ИППО;

г)

извлечението от индивидуалната пенсионна партида.

Член 63

Изменение на Директива 2009/138/ЕО

Директива 2009/138/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 13, точка 7 се заменя със следното:

„(7)

„презастраховане“ означава една от следните дейности:

а)

дейност, която се състои в поемането на рискове, цедирани от застрахователно предприятие или застрахователно предприятие в трета държава, или от друго презастрахователно предприятие или презастрахователно предприятие в трета държава;

б)

в случая на асоциацията на поемателите, позната като Lloyd's, дейност, която се състои от поемането на рискове, преотстъпени от който и да е член на Lloyd's, от застрахователно или презастрахователно предприятие, различно от асоциацията на поемателите, позната като Lloyd's; или

в)

осигуряване на покритие от презастрахователно предприятие за институция, която попада в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

(*1)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37)“."

2)

В член 308б параграф 15 се заменя със следното:

„15.   Когато при влизане в сила на настоящата директива държавите членки по произход прилагат разпоредбите, посочени в член 4 от Директива (ЕС) 2016/2341, тези държави членки по произход могат да продължат да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са били приети от тях с оглед спазване на членове 1—19, членове 27—30, членове 32—35 и членове 37—67 от Директива 2002/83/ЕО, както е в сила към 31 декември 2015 г., за преходен период, изтичащ на 31 декември 2022 г.

Ако дадена държава членка по произход продължи да прилага тези законови, подзаконови и административни разпоредби, застрахователните предприятия в тази държава членка по произход изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност като сбора от следните елементи:

а)

номиналното капиталово изискване за платежоспособност по отношение на тяхната застрахователна дейност, изчислено без да се взема предвид дейността по професионално пенсионно осигуряване по силата на член 4 от Директива (ЕС) 2016/2341;

б)

границата на платежоспособност по отношение на дейността по професионално пенсионно осигуряване, изчислена в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби, които са били приети, за да се спази член 28 от Директива 2002/83/ЕО.

До 31 декември 2017 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно това, дали посоченият в първа алинея срок следва да бъде удължен, като се вземат предвид промените в законодателството на Съюза или в националното право, произтичащи от настоящата директива.“

Член 64

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива до 13 януари 2019 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези мерки.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 65

Отмяна

Директива 2003/41/ЕО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част А, се отменя считано от 13 януари 2019 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и датите за прилагане на директивите, посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената Директива 2003/41/ЕО се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 66

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 67

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 14 декември 2016 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

I. KORČOK


(1)  ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 109.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 декември 2016 г.

(3)  Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).

(4)  Вж. приложение I, част А.

(5)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(6)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1).

(11)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(12)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(13)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(14)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(15)  Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(17)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ А

Отменената директива и списък на нейните последователни изменения

(посочени в член 65)

Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).

 

Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

Единствено член 303

Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 120).

Единствено член 4

Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

Единствено член 62

Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 145, 31.5.2013 г., стр. 1).

Единствено член 1

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право и за прилагане

(посочени в член 65)

Директива

Срок за транспониране

Дата на прилагане

2003/41/ЕО

23.9.2005

23.9.2005

2009/138/ЕО

31.3.2015

1.1.2016

2010/78/ЕС

31.12.2011

31.12.2011

2011/61/ЕС

22.7.2013

22.7.2013

2013/14/ЕС

21.12.2014

21.12.2014


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Директива 2003/41/ЕО

Настоящата директива

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6, буква а)

Член 6, параграф 1

Член 6, буква б)

Член 6, параграф 2

Член 6, буква в)

Член 6, параграф 3

Член 6, буква г)

Член 6, параграф 4

Член 6, буква д)

Член 6, параграф 5

Член 6 буква е)

Член 6, параграф 6

Член 6, параграф 7

Член 6, буква ж)

Член 6, параграф 8

Член 6, буква з)

Член 6, параграф 9

Член 6, буква и)

Член 6, параграф 10

Член 6, буква й)

Член 6, параграф 11

Член 6, параграфи 12—19

Член 7

Член 7

Член 8

Член 8

Член 9 параграф 1, буква а)

Член 9

Член 9, параграф 1, буква в)

Член 10, параграф 1, буква а)

Член 9, параграф 1, буква д)

Член 10, параграф 1, буква б)

Член 9 параграф 2

Член 10, параграф 2

Член 20, член 9, параграф 5

Член 11

Член 12

Член 15, параграфи 1—5

Член 13, параграфи 1—5

Член 15, параграф 6

 

Член 16

Член 14

Член 17

Член 15

Член 17а, параграфи 1—4

Член 16, параграфи 1—4

Член 17а, параграф 5

 

Член 17б

Член 17

Член 17в

 

Член 17г

Член 18

Член 18

Член 19

Член 20

Член 21

Член 9, параграф 1, буква б)

Член 22, параграф 1

Член 22, параграфи 2—7

Член 23

Член 24

Член 25

Член 26

Член 27

Член 28

Член 10

Член 29

Член 12

Член 30

Член 9, параграф 4

Член 31, параграф 1

Член 31, параграфи 2—7

Член 19, параграф 1

Член 32

Член 19, параграф 2, втора алинея

Член 33, параграф 1

Член 33, параграф 2

Член 19, параграф 2, първа алинея

Член 33, параграф 3

Член 19, параграф 3

Член 33, параграф 4

Член 33 параграфи 5—8

Член 34

Член 35

Член 36

Член 9, параграф 1, буква е)

Член 37, параграф 1

Член 11, параграф 4, буква в)

Член 37, параграф 2

Член 11, параграф 2, буква б)

Член 37, параграф 3

Член 37, параграф 4

Член 38

Член 39

Член 40, параграф 1, букви а)—в)

Член 11, параграф 4, буква б)

Член 40 параграф 1, буква г)

Член 40, параграф 2

Член 41

Член 42

Член 11, параграф 5

Член 43

Член 11, параграф 2, буква а)

Член 44, буква а)

Член 11, параграф 3

Член 44, буква б)

Член 44, буква в)

Член 45

Член 46

Член 47

Член 14, параграф 1

Член 48, параграф 1

Член 14, параграф 2, първа алинея

Член 48, параграф 2

Член 48, параграфи 3—5

Член 14, параграф 2, втора алинея

Член 48, параграф 6

Член 14, параграфи 3—5

Член 48, параграфи 7—9

Член 49

Член 13, параграф 1

Член 50

Член 13, параграф 2

 

 

Член 51

Член 52

Член 53

Член 54

Член 55

Член 56

Член 57

Член 58

Член 20, параграф 11, първа алинея

Член 59, параграф 1

Член 20, параграф 11, втора алинея

Член 59, параграф 2

Член 20, параграф 11, трета и четвърта алинея

 

Член 21

Член 60

Член 61

Член 62

Член 63

Член 22

Член 64

Член 65

Член 66

Член 67


Top