Законодателни предложения

В член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се определят различните задачи и роли на Европейската комисия, като във втория му параграф изрично се посочва, че „законодателните актове на Съюза могат да се приемат единствено по предложение на Комисията, освен ако в Договорите е предвидено друго“. Това право на инициатива дава на Комисията значителна власт при формирането на политиката и законодателството на ЕС. Въпреки това, както става ясно от член от Договора, Комисията няма монополно право да инициира законодателни предложения.

В съответствие с член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Европейският парламент „може по решение на мнозинството от съставляващите го членове, да поиска от Комисията да внесе подходящо предложение по въпроси, по които той намира, че за целите на прилагането на договорите е необходим акт на Съюза“. В договорите се определят и случаите, в които Парламентът има пряко право на инициатива: за решенията, свързани със собствения му състав (член 14 от ДЕС), за разпоредбите относно избора на неговите членове (член 223, параграф 1 от ДФЕС), за общите условия за изпълнение на задълженията на неговите членове (член 223, параграф 2 от ДФЕС), за правилата, уреждащи упражняването на правото му на разследване (член 226 от ДФЕС), както и за разпоредбите и общите условия за изпълнение на задълженията на омбудсмана (член 228 от ДФЕС).

На среща на върха Европейският съвет може да призове Комисията да изготви предложения за политики.

В съответствие с член 241 от ДФЕС Съветът на Европейския съюз, „, като действа с обикновено мнозинство, може да поиска от Комисията да предприеме проучвания, които счита за уместни за осъществяването на общите цели и да му представи съответни предложения“.

В съответствие с член 11 от ДЕС и член 24 от ДФЕС гражданската инициатива позволява на гражданите да приканват Комисията да представя предложения, по които според тях следва да се приеме законодателство на ЕС. След като инициативата събере един милион подписа от най-малко седем държави членки на ЕС (за всяка държава има определен минимален праг), Комисията трябва да реши какви действия да предприеме, ако има такива.

В контекста на обикновената законодателна процедура законодателни предложения могат да се внасят и от:

• една четвърт от държавите членки (съгласно член 76 от ДФЕС);
• Съда на Европейския съюз (съгласно член 257 от ДФЕС); и
• Европейската централна банка (съгласно член 40 от Протокол № 4).

Законодателният процес (обикновена законодателна процедура или специална законодателна процедура), използван за приемане на законодателни предложения, се определя от члена на договора, който представлява правното основание на акта.