Единодушие

Единодушие — когато всички държави — членки на ЕС, трябва да постигнат съгласие — е едно от правилата за гласуване, приложимо за Съвета. Съветът трябва да гласува с единодушие по редица области на политиката, които държавите членки считат за чувствителни.

Договорите съдържат изчерпателен списък на областите на политиката, при които Съветът действа с единодушие.

С Единния европейски акт, подписан през 1986 г., бе изменен Договорът от Рим, за да се даде нов тласък на европейската интеграция и за да се завърши изграждането на вътрешния пазар. С него беше намален броят на областите на политиката, при които се изискваше единодушие за приемането на законодателство.

С последното изменение на Договорите, Договора от Лисабон, който влезе в сила през 2009 г., беше увеличен броят на областите на политиката, за които се прилага гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета.

За ограничен брой области на политиката, които се считат за чувствителни, продължава да се прилага гласуване с единодушие:

• данъчно облагане;
• социална сигурност и социална закрила;
• присъединяване на нови държави като държави — членки на ЕС;
• обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), включително обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО);
• оперативно полицейско сътрудничество между държавите членки.

Съгласно клаузите за преход , с които се допускат изключения от законодателните процедури, предвидени първоначално с Договорите, се предвиждат обаче процедури, при които гласуването с единодушие може да се замени с гласуване с квалифицирано мнозинство, или които дават възможност за промяна на приложимите за определени области процедури за вземане на решения.

Например с клаузите за преход може да се упълномощи Европейският съвет, действащ с единодушие, да разреши на Съвета да действа с квалифицирано мнозинство, вж.:

• член 48, параграф 7 от Договора за Европейския съюз — ДЕС;
• член 31, параграф 3 от ДЕС (ОВППС);
• член 312, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз — ДФЕС (Многогодишна финансова рамка — МФР).

Освен това с клаузите за преход може да се упълномощи Съветът на Европейския съюз, действащ с единодушие, да вземе решение, след консултация с Европейския парламент, обикновената законодателна процедура да се прилага за определени въпроси, като например:

• член 81, параграф 3 от ДФЕС (семейно право с трансгранично значение);
• член 153, параграф 2 от ДФЕС (социална политика);
• член 192, параграф 2 от ДФЕС (политика в областта на околната среда).

И накрая, с клаузите за преход може да се упълномощи Съветът, действащ с единодушие, да вземе решение да действа с квалифицирано мнозинство (член 333 от ДФЕС (засилено сътрудничество).

Също така в съответствие с член 293, параграф 1 от ДФЕС, когато Съветът действа по предложение на Комисията, той може да измени това предложение, като действа с единодушие, с някои изключения.