ПРИЛОЖЕНИЕ 1

НАБЛЮДАВАНО И ПРОГНОЗИРАНО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА

1.   Изменението на климата в световен мащаб и бъдещи сценарии

Както ясно се посочва в Шестия годишен доклад за оценка на изменението на климата (ГД6) на МКИК, няма съмнение, че въздействието на човека е довело до повсеместно и бързо затопляне на атмосферата, сушата, океаните и криосферата (1). Това затопляне се дължи предимно на бързото нарастване на парниковите газове в земната атмосфера от прединдустриалната епоха насам (т.е. 1850—1900 г.), включително въглероден диоксид, метан и азотен оксид. В резултат на това средните глобални температури близо до повърхността и топлинните вълни непрекъснато се повишават както на сушата, така и в моретата (2). В световен мащаб последните 11 години са най-топлите, регистрирани досега, а периодът 2023—2025 г. е първият тригодишен период, през който е надвишена границата от 1,5 °C, определена в Парижкото споразумение. Средната глобална температура през 2025 г. е съвсем малко (с 0,01 °C) по-ниска от тази през 2023 г. и с 0,13 °C по-ниска от тази през 2024 г., която остава най-топлата година, регистрирана досега (3).

Тъй като изменението на климата се дължи предимно на емисиите на парникови газове в световен мащаб, е необходимо накратко да се разгледат глобалните перспективи за бъдещите емисии, преди да се анализират евентуалните бъдещи промени в ЕС. Прогнозите за бъдещите глобални емисии на парникови газове са изготвени въз основа на сценарии за възможното бъдещо развитие в областта на климата (4). Настоящата рамка на МГИК включва възможни общи социално-икономически пътища (SSP) до 2100 г., основани на ключовите социално-икономически фактори, обуславящи промените. В съответствие с EUCRA прогнозите по отношение на климата в настоящите насоки се основават на сценарий с ниски емисии съгласно SSP1-2.6 и сценарий с високи емисии съгласно SSP3-7.0. Тъй като SSP са сравнително нови, в повечето научни изследвания за моделиране на прогнозираното въздействие върху биологичното разнообразие, както е посочено в приложение 2, са използвани предишни сценарии на МГИК (5)  (6).

Сценарият с ниски емисии е в съответствие с целта на Парижкото споразумение към РКООНИК от 2015 г. да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. Въпреки инициативите на последващите конференции на страните по РКООНИК за запазване на целта от 1,5 °C ЮНЕП стигна до заключението, че „няма надежден път“ за постигане на целта от 1,5 °C (7).

Предвид настоящото състояние на климата, на първо място, е от съществено значение страните да увеличат усилията си, за да допринесат за ограничаване на глобалното затопляне до възможно най-ниското равнище под целта от 2,0 °C. На второ място, предвид предстоящото неизбежно изменение на климата и ускореното затопляне в Европа, е разумно да се планират мерки за адаптиране към по-високи равнища на затопляне. Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата препоръчва да се подготвим за климатичните рискове, произтичащи от глобално затопляне с 2,8—3,3 °C до 2100 г., както и при стрес-тестовете да се използват по-неблагоприятни сценарии, за да се оцени устойчивостта на вариантите за адаптиране при бъдещи сценарии с по-висок риск (8).

2.   Изменението на климата в Европа

Освен ако не е посочено друго, тенденциите и статистическите данни за изменението на климата в този раздел са заимствани от ЕАОС (2017 г.) (9), EUCRA (10) и ГД6 на МКИК (11). Допълнителни източници на информация за наблюдаваното и прогнозираното изменение на климата са посочени в библиографията.

2.1.   Температури

В Европа температурите се повишават с около два пъти по-бързо в сравнение със средните стойности за света. През периода 2018—2022 г. средната температура в Европа е с около 2,2 °C по-висока от равнището от прединдустриалния период (1850—1990 г.), докато средната глобална температура е с 1,2 °C над равнището от прединдустриалния период. В някои европейски региони се наблюдава по-бързо затопляне, включително в Алпите, Пиренеите и други планински вериги в Испания и особено в Скандинавските планини и Исландия.

Сред основните тенденции в свързаните с температурите фактори за въздействието на изменението на климата върху сушата в Европа са:

Температурите на морската повърхност също са се повишили, откакто се води статистика, т.е. от 1850 г. насам. През периода 2018—2022 г. повишението на температурата на морската повърхност спрямо равнището от 1980 г. е около 0,5 °C в световен мащаб и около 1,1 °C в Европа. Както на сушата, така и в морската среда в Европа екстремните температури водят до топлинни вълни през последните години. Повишаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата води също така до увеличаване на киселинността на океанските води. Повишаването на температурата на морето и промените в притока на сладка вода и в морския лед оказват и други верижни ефекти върху морската химия и биологичното разнообразие.

Според EUCRA при сценарий с ниски емисии (сценарий SSP1-2.6) се очаква температурите близо до повърхността в Европа да се повишат с близо 2,5 °C до 2050 г. и да се задържат приблизително на същото равнище до 2100 г. Както обаче бе отбелязано в предходния раздел, този сценарий вече не изглежда осъществим. Според прогнозите на EUCRA при сценарий SSP2-4.5 се очаква температурите да се повишат с близо 3 °C до 2050 г. и с около 4 °C до 2100 г. Съгласно сценария на EUCRA за високи емисии (SSP3-7.0) прогнозираното повишение ще бъде до около 3 °C до 2050 г., а след това до около 5,5 °C до 2100 г.

Като цяло се очаква температурите на сушата да се повишат най-много в Южна Европа, предимно през лятото, както при сценариите с ниски, така и при сценариите с високи емисии. Прогнозира се също така, че честотата и интензивността на екстремните горещи периоди ще продължат да нарастват във всички региони. Очаква се температурите на морската повърхност да продължат да се повишават най-много в Балтийско и Черно море, в по-малка степен в Средиземно море и най-малко в североизточната част на Атлантическия океан.

2.2.   Промени във валежите (дъжд и сняг)

В Европа се наблюдават и значителни промени в обема и режима на валежите, които съответстват на глобалните и регионалните климатични модели. Въпреки това, макар че общо валежите са се увеличили, се наблюдават големи регионални различия. Северна Европа става все по-влажна като цяло, но по-суха през лятото. Южна Европа става все по-суха, особено през зимата. Според сценариите за ниски и високи емисии се очаква общото количество на валежите да продължи да се увеличава в Северна Европа, да намалява в Южна Европа, а на други места да остане почти без промяна. Очаква се обаче зимните валежи да продължат да се увеличават в по-голямата част от Европа.

Честотата на екстремните валежи се е увеличила в Северна, Западна и Централна и Източна Европа. На това, както и на някои промени в земеползването, се дължи наблюдаваното увеличение на наводненията, причинени от реки и дъждове (т.е. пряко от валежите), в Западна, Централна и Северна Европа. Планинските райони са особено податливи на подобни явления, като верижните ефекти водят до наводнения, свлачища и преливане на езера. В ниските крайбрежни райони се наблюдава комбинирано наводнение в резултат на високите нива на реките, които съвпадат с бурно вълнение в моретата.

Очаква се екстремните явления да станат по-чести при сценариите както с ниски, така и с високи емисии в повечето райони, с изключение на Средиземноморието. Като цяло количеството на обилните дневни валежи през зимата вероятно ще се увеличи с до 35 % до края на века. Според прогнозите летните проливни дъждове също ще се увеличат в по-голямата част от Европа, въпреки че в някои южни региони се очаква намаляване на валежите (13). В Северна и Източна Европа се очаква увеличаване на наводненията, причинени от проливни дъждове, при сценарии с глобално затопляне над 2 °C, докато наводненията от реки ще намалеят. В Западна и Централна Европа се очаква както наводненията, причинени от проливни дъждове, така и наводненията от реки да се увеличат при глобално затопляне с над 2 °C.

Въпреки общото увеличение на валежите в резултат на засиленото изпарение се наблюдава обща тенденция към засушаване, особено в Южна, Централна и Източна Европа. Липсата на валежи по време на продължителни суши води до ниско равнище на реките и изчерпване на подземните водоносни хоризонти. До 2050 г. се очаква честотата на сушите да се увеличи в Източна, Централна и Южна Европа, и по-специално в Средиземноморието, при всички сценарии по отношение на климата.

Количеството сняг и броят на дните със снеговалежи продължават да намаляват. В съчетание с глобалното затопляне това води до по-кратки периоди със снежна покривка, ускоряване на отдръпването и изтъняването на ледниците и намаляване на количеството разтопена вода. Очаква се тези тенденции да продължат при всички сценарии за емисиите.

2.3.   Промени в режима на ветровете

През последните десетилетия в скоростта на вятъра се наблюдават значителни отклонения в сравнение със средните стойности, включително периоди на чести и много силни бури на фона на периоди с почти рекордно ниски скорости на вятъра. Въпреки че засега не се забелязва ясна тенденция, в ГД6 на МКИК се прогнозира вероятно увеличение на силните бури в Северна Европа и евентуално в Централна Европа, както и вероятно намаление в Южна Европа.

2.4.   Пожароопасни метеорологични условия

Високите температури и засушаването водят до увеличаване на метеорологичните условия, които създават предпоставки за възникването и разпространението на горски пожари, наричани пожароопасни условия. Такива условия се наблюдават на много места в Европа както по-рано, така и по-късно през годината. Прогнозите по отношение на климата сочат, че тази тенденция вероятно ще продължи.

При глобално затопляне от 2 °C се очаква броят на допълнителните дни с висока до извънредно висока опасност от пожари на година, в сравнение с периода 1981—2010 г., да се увеличи с над 10 дни в части от Италия, в голяма част от Франция и на Балканския полуостров и са над 20 дни в по-голямата част от Португалия и Испания (14).

2.5.   Покачване на морското равнище

От 1900 г. насам морското равнище се е покачило в повечето крайбрежни райони на Европа, с изключение на северното крайбрежие на Балтийско море, което се дължи на продължаващия изостатичен отскок след ледниковата епоха. Очаква се тази тенденция да продължи с темпове, сходни със средните за света или дори по-бързи от тях. В Европа през периода 2081—2100 г. се очаква относително покачване на морското равнище в диапазона от 0,4—0,5 m при сценария SSP1-2.6 до 0,7—0,8 m при сценария SSP5-8.5 (15).

Прогнозираното нарастване на броя на силните бури в Северна Европа, съчетано с покачването на морското равнище, увеличава риска от ерозия на бреговете, наводнения, проникване на морска вода в крайбрежния водоносен слой и въздействие върху крайбрежното и морското биологично разнообразие. Това от своя страна може да доведе до сериозни смущения в засегнатите крайбрежни екосистеми и до увреждане на особено важните и уязвими защитени зони по „Натура 2000“ в тях.

(1)  МКИК (2021 г.) Summary for Policymakers [Резюме за създателите на политики] в: Climate Change 2021: The Physical Science Basis [Изменение на климата през 2021 г.: научна основа от гледна точка на физиката]. Принос на работна група I към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(2)  Вж. например Деветия доклад за състоянието на океаните (2025 г.) на Морската служба на „Коперник“: Karina von Schuckmann (Mercator Ocean International, Франция), Lorena Moreira (Nologin, Испания), Álvaro de Pascual Collar (Nologin, Испания), Marilaure Grégoire (Университет на Лиеж, Белгия), Pierre Brasseur (CNRS, Франция), Gilles Garric (Mercator Ocean International, Франция), Johannes Karstensen (Център за океански изследвания GEOMAR Helmholtz, Кил, Германия), Piero Lionello (Университет на Саленто, Италия), Marta Marcos (Университет на Балеарските острови, Испания), Pierre-Marie Poulain (Istituto Nazionale di Oceanografia e di Geofisica Sperimentale (OGS), Италия), и Йоанна Станева (Helmholtz-Zentrum Hereon, Германия) (ред.): 9-то издание на Доклада за състоянието на океаните (OSR9), Copernicus Publications, State Planet, 6-osr9, https://doi.org/10.5194/sp-6-osr9.

(3)  „Коперник“, 2025 Global climate highlights [Основни аспекти на глобалния климат през 2025 г.], https://climate.copernicus.eu/global-climate-highlights-2025.

(4)  Правдоподобно описание на начина, по който може да се развие бъдещето, въз основа на съгласуван и вътрешно последователен набор от допускания относно ключови движещи сили [...] и отношения (МГИК, 2022а).

(5)  МКИК (2014), Climate Change 2014: Impacts, Adaptation and Vulnerability [Изменението на климата през 2014 г.: въздействиe, адаптиране и уязвимост]. Част А: Глобални и секторни аспекти. Принос на работна група II към Петия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменението на климата [Field, C.B., V.R. Barros, D.J. Dokken et al. (ред.)], Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(6)  Colin, A., Vailles, C. и Hubert, R. (2019 г.), Understanding transition scenarios, Eight steps for reading and understanding these scenarios [Разбиране на сценариите за преход: осем стъпки за четене и разбиране на тези сценарии], Institute for Climate Economics.

(7)  ЮНЕП (2022 г.), Доклад относно разликите по отношение на емисиите за 2022 г.: The Closing Window — Climate crisis calls for rapid transformation of societies [Затварящият се прозорец — извънредното положение по отношение на климата налага бърза трансформация на обществата], Програма на ООН за околната среда, Найроби.

(8)  Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата (2026 г.), Strengthening resilience to climate change — Recommendations for an effective EU adaptation policy framework [Укрепване на устойчивостта към изменението на климата — препоръки за ефективна рамка на политиката на ЕС за адаптиране]. https://climate-advisory-board.europa.eu/reports-and-publications/strengthening-resilience-to-climate-change-recommendations-for-an-effective-eu-adaptation-policy-framework.

(9)  ЕАОС (2017 г.), Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016 [Изменението на климата — въздействия и уязвимост в Европа, 2016 г.]. Доклад, основан на показатели, доклад № 1/2017 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

(10)  Европейска оценка на риска, свързан с климата, доклад № 1/2024 на ЕАОС (ЕАОС 2024 г.), https://www.eea.europa.eu/en/analysis/publications/european-climate-risk-assessment.

(11)  МКИК (2023 г.), Обобщаващ доклад към Шестия годишен доклад за оценка (ГД6). Climate Change 2023 [Изменението на климата през 2023 г.], Междуправителствен комитет по изменение на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(12)  Cassou, C. и Cattiaux, J. (2016 г.), Disruption of the European climate seasonal clock in a warming world [Нарушаване на смяната на сезоните в климата на Европа в условията на глобално затопляне], Nature Climate Change, 6 (6), стр. 589—594.

(13)  Подробни карти на прогнозираните промени в летните и зимните температури и общите валежи в цяла Европа при сценарии за затопляне с 1,5 °C, 2 °C и 4 °C (в сравнение с периода 1995—2014 г.) са достъпни в интерактивния атлас на Работна група 1 на МГИК: Доклад от регионална оценка на МГИК: Европа, Работна група 1, (2021 г.), https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg1/downloads/factsheets/IPCC_AR6_WGI_Regional_Fact_Sheet_Europe.pdf.

(14)  ЕАОС (2020 г.), State of Nature in the EU: Results from reporting under the nature directives 2013—2018 [Състоянието на природата в ЕС: резултати от докладването съгласно директивите за природата за периода 2013—2018 г.], доклад № 10/2020 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

(15)   Climate Change 2021 — The Physical Science Basis [Изменение на климата през 2021 г.: научна основа от гледна точка на физиката].

Принос на работна група I към Шестия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменението на климата, стр. 1767—1926.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА ВЪРХУ БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

1.   Как въздейства изменението на климата върху видовете и екосистемите

Съгласно терминологията на МГИК промените в условията на физическата климатична система (например средни стойности, явления, екстремни събития), които влияят върху екосистемите или обществото, се наричат климатични фактори за въздействие. Климатичните фактори за въздействие могат да имат широк спектър от взаимосвързани въздействия върху видовете и екосистемите чрез различни механизми, които взаимодействат и с други значими фактори. Последствията от тези въздействия могат да включват промени в разпределението, размера и състоянието на защитените местообитания и популациите на видовете. Пълният спектър от въздействия върху биологичното разнообразие е описан в Scheffers et al. (2016 г.) (1), а основните въздействия в Европа са обобщени по-долу заедно с някои конкретни примери, базирани на IPBES (2), Foden et al. (2019 г.) (3), доклада на МКИК към ГД6 за океанските и крайбрежните екосистеми (4), сухоземните и сладководните екосистеми (5), EUCRA (6) и други ключови европейски проучвания, изброени в библиографията.

Макар че въздействието на изменението на климата може да бъдат описано по различни начини, полезно е то да бъде описано от гледна точка на основните механизми, тъй като това може да помогне да се определят най-подходящите мерки за адаптиране. Накратко, следните основни взаимодействащи механизми могат да окажат въздействие върху видовете (на равнище от отделен организъм до популация), върху екосистемите и върху типовете местообитания по ДМ.

Въздействието на изменението на климата върху видовете може да се прояви преди всичко в резултат на преките ефекти от абиотичните промени в климатичните фактори за въздействие, като например промените в температурите и валежите. Някои от най-често срещаните и широко документирани въздействия на изменението на климата са свързани с времето на настъпване на явленията (фенология). Според много проучвания пролетните явления настъпват по-рано, а вегетационният период в регионите с умерен климат се удължава. В морската среда рибите мигрират към по-хладни или по-дълбоки води, а инвазивните видове се разпространяват, ако са по-добре приспособени към новите условия.

Преките физиологични последици от изменението на климата могат да бъдат по-значителни за чувствителните видове, като например да доведат до по-ниска репродуктивност и по-висока смъртност. Физиологичният стрес също може да повиши податливостта към болести и вредители. Така например според общоевропейското наблюдение на горите топлите лета и голямата сезонна променливост на валежите са увеличили вероятността от измиране на дърветата, като най-засегнатите райони са в Южна и Северна Европа (7).

Видовете също са повлияни широко и значително от промените в абиотичните условия на техните местообитания в резултат на изменението на климата, като например промени в количеството сняг и лед, влажността на почвата, равнището на водата и нейния химичен състав. Особено значимите видове натиск, свързани с местообитанията, които се дължат на съчетанието от по-високи температури и по-малко летни валежи, водят до понижаване на равнището на подпочвените и речните води и до увеличаване на териториите, изложени на редовни пожари. Покачването на морското равнище, съчетано с по-силни бури, води също така до по-чести наводнения и ерозия по крайбрежието.

Най-сериозните наблюдавани прояви на натиск, свързани с изменението на климата, обикновено са резултат от сложни биотични взаимодействия между видовете. Натиск може да възникне, когато времевата синхронизация на ключови събития за даден вид вече не е налице, например когато пиковите нужди от храна на хищниците по време на размножителния период не съвпадат с наличието на плячка или когато цъфтежът на растенията не съвпада с появата на техните опрашители. Други, често по-значителни прояви на натиск произтичат от промени във видовете, от които даден вид зависи (като плячка, опрашители и разпространители) или които му нанасят вреда (например съперници, хищници, паразити, патогени). Промените при всеки вид могат впоследствие да имат верижен ефект върху други видове, което потенциално да доведе до сложни и дълбоки промени в екосистемата, като например промени в типа на местообитанията по ДМ.

Макар да има солидни доказателства, че постепенните промени в климата, като средната температура и общото количество валежи, оказват въздействие върху видовете и екосистемите, последиците от повишената променливост са по-неясни. Все повече данни сочат, че мащабни едновременни явления, водещи до смущения (като наводнения или екстремна суша), засилват колебанията в популациите и риска от локално изчезване, особено при малките популации и видовете с кратък живот. Установено е например, че сушите представляват по-голяма заплаха за белошипата ветрушка (Falco nuamanni) в Южна Европа, отколкото постепенното изменение на климата (8). Тъй като някои местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“ са разпространени на много ограничена територия, въздействието на екстремно явление, което ги засяга, може да бъде значително.

В ГД6 на МКИК също се подчертава, че данните в световен мащаб сочат с висока степен на увереност, че съчетанието от вътрешна променливост и дългосрочни тенденции в областта на климата тласка екосистемите към критични точки, отвъд които настъпват резки и вероятно необратими промени. Подобни въздействия са наблюдавани в европейската морска среда, където изключително високите температури на водата са довели до промени в разпространението на видовете (например кафяви водорасли и други макроводорасли, както и риби), до изменения в техния режим и до локално изчезване на видове. Южните евразийски бореални гори също могат внезапно да достигнат до критична точка през следващите две до три десетилетия при сценарий с високи емисии (9).

Климатичните явления и тенденции, които могат да причинят вреди, се наричат „опасности“ според терминологията на МГИК (вж. речника). Учените, занимаващи се с опазване на природата, и служителите на компетентните органи обаче обикновено ползват понятието „опасност“, включително при изготвянето на доклади съгласно директивите за природата, за да обозначат натиск или заплахи (когато се очакват в бъдеще). Тъй като настоящите насоки са предназначени предимно за отговорни лица и органи в областта на опазването на природата, в тях се използват предимно понятията „натиск“ и „заплахи“, освен в преки цитати.

Дали даден климатичен фактор за въздействие представлява натиск, или заплаха, зависи от засегнатите местообитания и видове, както и от техния контекст (например природозащитните цели на дадена защитена зона по „Натура 2000“). Повишаването на температурата например може да има вредно въздействие върху някои местообитания и видове и да бъде благоприятно за други в някои защитени зони, а в други да бъде обратното. Връзката между климатичните фактори за въздействие, местообитанията и видовете може също така да не е линейна: да е благоприятна до един момент, след което да стане вредна и/или сложна поради взаимодействията с други компоненти, свързани с климата, или промени в околната среда.

Въздействията на изменението на климата взаимодействат с други съществуващи фактори, които оказват натиск върху местообитанията и видовете, като промени в земеползването, включително в резултат на интензивни земеделски практики, управление на местообитанията, инвазивни чужди видове, замърсяване и развитие на инфраструктурата. За много от местообитанията и видовете в мрежата „Натура 2000“ натискът, свързан с изменението на климата, досега е бил сравнително нисък в сравнение с другите видове натиск (10). Въпреки това дори относително малък допълнителен натиск може да доведе до намаляване на популацията, което тласка вида отвъд прага, при който процентът на оцеляване или размножаване спада под равнището, необходимо за запазване на популацията. Всъщност, тъй като много от местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ вече са с неблагоприятен природозащитен статус  (11) , способността им да понесат допълнителен натиск може да бъде ограничена.

Особено тревожно е, че някои видове натиск, които не са свързани с изменението на климата, се засилват в резултат на изменението на климата. Например последиците от затоплянето на климата върху структурата и стабилността на хранителната мрежа водят до разпространение на инвазивни видове (12). Огнищата на болести и вредители също се очаква да се увеличат и разширят, както показва разпространението на малкия смърчов корояд (Ips amitinus) в Северна Европа (13).

2.   Въздействието на изменението на климата върху популациите на видовете и местообитанията

При някои видове общият резултат от съвкупното въздействие на факторите, свързани с изменението на климата, се изразява в промени в размера на популацията (вследствие на промени в смъртността и размножаването) и в района на разпространение. Промените могат да бъдат положителни, отрицателни или да се различават в зависимост от вида, типа на местообитанието и местните условия. Въздействията на климата се очаква да са различни в района на разпространение на всяко местообитание или всеки вид в зависимост от това дали изменението на климата води до по-благоприятни или по-неблагоприятни промени в условията.

Това означава, че районът на разпространение се очаква да се разширява по така наречения „преден фронт“ на разпространението на даден вид или дадено местообитание, като се измества в зависимост от климата в посоката, в която градиентът на затоплянето създава по-подходящи условия (14). Докато по „задния фронт“ на разпространението, където условията стават неподходящи, например прекалено топли, се очаква да настъпи локално изчезване на видове и местообитания. В Европа тенденцията вследствие на изменението на климата е районите на разпространение да се разширяват на север, към по-високи надморски височини и към по-дълбоки води. Съответно на север, на по-ниски надморски височини и на по-малки дълбочини като цяло се очаква районите на разпространение да се свиват.

Вече има ясни и обширни документирани доказателства за очакваното въздействие на изменението на климата в Европа върху предния фронт на разпространение на видовете, които сочат, че районите на разпространение се изместват предимно на север. Това е документирано при широк набор от растителни и животински групи в Европа, включително пеперуди, водни кончета и птици, както и морски зоопланктон, бентосни безгръбначни и риби (15). В сухоземните екосистеми сухоземните видове също се преместват на по-голяма надморска височина. Данните сочат например, че в продължение на повече от век районът на разпространение на планинските растения в Алпите трайно се измества нагоре с поне 100 метра надморска височина, като 49 от 125-те изследвани вида в региона вече виреят на по-висока надморска височина, отколкото преди (16). В морските екосистеми някои видове не само се придвижват на север, но и се преместват в по-дълбоки води. Това се наблюдава сред бентосните безгръбначни (17) и дънните риби (18) в добре проученото Северно море. Има по-малко данни за свиването на района на разпространение на видовете в задния фронт, което може да се дължи отчасти на по-късното и по-трудно разграничаване на намаляването в популациите вследствие на изменението на климата, в сравнение с други фактори. Сред арктическите и алпийските растения обаче има доказателства за загуба на местообитания на ледниковото лютиче (Ranunculus glacialis) вследствие на повишаването на температурите (19).

Според Huntley (2007 г.) (20) наблюдаваното движение на видовете като цяло изглежда приблизително равно на темпа на придвижване, необходим, за да се следват измененията на климата. По-нови анализи сочат, че движението и изместването на района на разпространение при някои видове изостават от промените, които биха се очаквали въз основа на тяхната физиология или общите климатични граници, което води до „климатичен дълг“. Например, макар че районът на разпространение на много от бентосните безгръбначни в Северно море доказано се измества в северозападна посока (както в предния, така и в задния фронт на разпространение), тези промени настъпват по-бавно от промените в температурата на морето, в резултат на което много видове са изложени на все по-високи температури (21).

Климатичният дълг може поне отчасти да се дължи на способността на видовете да виреят при неоптимални климатични условия, какъвто е случаят при тревистите растения в низинните гори във Франция (22). Има и доказателства обаче, че адаптирането на някои видове към изменението на климата чрез придвижване и разширяване на района на разпространение е затруднено поради:

Типовете местообитания също се променят в отговор на натиска, упражняван от изменението на климата, както се наблюдава при заместването на районите с алпийска пустош с горски местообитания. Промените в разпространението на местообитанията обаче обикновено протичат бавно, отчасти поради дългия период на развитие на ключовите видове, като например дърветата. В същото време е малко вероятно съставът на съобществата в много местообитания да остане непроменен или да се възпроизведе при образуването им на нови места, тъй като изменението на климата ще засегне съставните видове в една или друга степен. Всъщност вече се наблюдава обща тенденция към нарастване на относителната численост на топлолюбиви или толерантни към топлината видове във видовите съобщества. Това от своя страна променя структурата на екосистемата, както и други нейни характеристики и функции. Поради това, с напредването на изменението на климата се образуват нови типове местообитания, а някои от настоящите местообитания (включително местообитания по ДМ) могат да се променят до такава степен, че да станат неузнаваеми. Тези промени могат да бъдат съпътствани от локално изчезване на някои характерни видове (например видове по ДМ), които са силно зависими от местообитанието.

Дали потенциалното разпространение на местообитанията и видовете ще се разшири, или ще се свие зависи до голяма степен от това дали територията с подходящ за тях климат (климатичното пространство или климатичната среда) ще се увеличи, или ще намалее  (23) . Действителното разпространение на местообитанията и видовете в крайна сметка ще зависи също така от взаимодействията с други видове и фактори, като например земеползването, което също може да се промени в резултат на изменението на климата.

Съотношението на климатичното пространство е територията, в която в определен момент се очаква да съществуват подходящи климатични условия и която съставлява част от настоящия или неотдавнашния район на разпространение на местообитанията или видовете. Това е важен показател, който отразява потенциалните общи въздействия на климата. Например съотношение от 25 % до 2030 г. би означавало, че дотогава районът на разпространение на вида ще достигне една четвърт от сегашната си територия. Съотношение над 100 % показва, че има вероятност районът на разпространение на вида да се разшири в зависимост от други условия, и по-специално от наличието на подходящо местообитание.

Разширяването на потенциалния район на разпространение и на потенциалната територия на дадено местообитание зависи от това дали подходящото климатично пространство съвпада с териториите, които са подходящи за тях и по всички други важни показатели (например тип почва, хидрология, надморска височина, разположение). Преразпределението на местообитанията може да бъде ограничено и от естествени пречки, като например райони с голяма надморска височина, разделящи равнините, и обратното. Изкуствените пречки, като например градските райони и интензивно стопанисваните земеделски земи и гори, също могат да възпрепятстват преразпределението на местообитанията. Поради това, може да се наложи намеса от страна на човека, за да се подпомогне създаването на местообитания в нови територии с подходящ климат.

По същия начин разширяването на района на разпространение на даден вид може да се осъществи само ако в новото климатично пространство има подходящо местообитание за него или ако съществува потенциал за развитието на такова местообитание. Важно е да се има предвид, че настоящата климатична среда на даден вид може да отразява преди всичко неговото местообитание, местоположението му и условията, каквито са в момента. При бъдещи условия разпространението на вида ще зависи предимно от разпространението на неговото местообитание, което може да не е тясно свързано с климатични фактори. Освен това може да отнеме много време (може би десетилетия) за развитието на местообитания на нови територии с подходящ климат, което води до изоставане.

Разширяването на района на разпространение на даден вид ще зависи и от способността му да се разпространява и да достига нови територии с подходящ климат и местообитания. Както бе споменато по-горе, макар да има доказателства, че видовете могат да се преместват в отговор на изменението на климата, за много от тях това може да бъде възпрепятствано от ограничения, свързани с разпространението и заселването (например ограничени способности за разпространение, физически пречки пред придвижването, ниска продуктивност при размножаване или липса на подходящо местообитание).

Предвид тези ограничения по отношение на способността на местообитанията и видовете да се преместват, да се заселват и да виреят в нови територии с подходящ климат, друг важен показател е прогнозираната степен на припокриване между настоящото и прогнозираното климатично пространство на даден вид или дадено местообитание. Малкото припокриване между настоящото и бъдещото моделирано климатично пространство означава, че видът ще трябва да се премести в нови територии с подходящ климат, за да запази общата площ на района си на разпространение. Следователно ниската степен на припокриване може да доведе до значителни въздействия върху района на разпространение и популациите на някои видове.

Наблюдаваните въздействия върху видовете и екосистемите дават ясни и убедителни доказателства, че една всеобхватна, добре управлявана и добре свързана мрежа „Натура 2000“, заедно с други защитени територии, ще има основно значение за бъдещето на местообитанията и видовете в рамките на „Натура 2000“. Може да се очаква, че значителна част от биогеографската популация на видовете или площта на местообитанията, при които съществуващото и прогнозираното климатично пространство се припокриват в голяма степен, ще продължи да се намира в защитени зони по „Натура 2000“.

Дори когато прогнозите сочат, че площта на подходящото климатично пространство и съвпадащите с него подходящи местообитания ще намалее значително в рамките на мрежата, защитените зони по „Натура 2000“ вероятно ще бъдат по-устойчиви и ще осигуряват по-подходящи условия в сравнение с териториите извън тях (24). Мрежата следва да представлява основното средство за поддържане или постигане на благоприятен природозащитен статус.

За видовете и местообитанията, при които съществуващото и прогнозираното климатично пространство се припокриват в малка степен — например рибите и мекотелите във водосборните басейни на европейските реки (25) — защитените зони ще осигурят висококачествено местообитание („пространство за природата“), което може да улесни заселването и разширяването на района на разпространение на видовете в отговор на изменението на климата. Важно е обаче да се гарантира, че защитените зони могат да се справят с последиците от изменението на климата. Това означава да се установят и да се отстранят настоящите и бъдещи пропуски в покритието, например чрез определяне на нови защитени зони и/или разширяване на съществуващите, и/или чрез промени в границите (вж. глава 2, раздел 2.3.6 и приложение 4, раздел 2.2).

3.   Фактори, които оказват влияние върху рисковете, свързани с изменението на климата, за местообитанията и видовете

IUCN и повечето учени, занимаващи се с опазване на природата, считат, че потенциалните последици от изменението на климата зависят от два основни фактора: експозиция и чувствителност. Експозицията е степента на изложеност на дадена екосистема, дадено местообитание или даден вид на значими климатични фактори за въздействие (например повишаване на средната температура или екстремни явления). Чувствителността е степента, в която дадена екосистема, дадено местообитание или даден вид се засяга — било то неблагоприятно или благоприятно — от факторите, свързани с въздействието на изменението на климата.

Няма значение колко чувствителни са дадени местообитания или видове към конкретен фактор, свързан с въздействието на изменението на климата, ако те не са изложени на въздействието на този фактор, и обратното. За да е налице потенциално въздействие, дадено местообитание — или даден вид — трябва да е едновременно чувствително към и изложено на едни и същи фактори, свързани с въздействието на изменението на климата.

Приложение 2 — Фигура 1

Рискови фактори, свързани с изменението на климата, за местообитанията и видовете

Според Foden et al. (2019 г.) (28) факторите, които допринасят за чувствителността на даден вид към факторите, свързани с въздействието на изменението на климата, обикновено включват:

По принцип потенциалните последици от експозицията на даден вид на фактори, свързани с въздействието на изменението на климата, могат до известна степен да бъдат смекчени от способността на вида да се адаптира към изменението на климата.

Като цяло потенциалните реакции на даден вид с цел адаптиране към изменението на климата следват един или повече от следните модели, които настоящите насоки имат за цел да подпомогнат:

Следователно, според IUCN цялостната уязвимост към изменението на климата (т.е. рискът от действителни въздействия) „зависи от характера, мащаба и темпа на изменението на климата, на които е изложена системата, както и от нейната чувствителност и капацитет за адаптиране“, съгласно МКИК (2007 г.). Въпреки че от Петия годишен доклад за оценка на МГИК насам са предлагани алтернативни определения, те не намериха широко приложение сред природозащитниците (29)  (30).

Според настоящия Шести годишен доклад за оценка на МГИК (31) уязвимостта е „склонност или предразположеност към неблагоприятно влияние“, която „обхваща различни понятия и елементи, включително чувствителност или податливост на вреда, или липса на капацитет за справяне и адаптиране“. На фигура 1 в приложение 2 определението на МГИК е представено схематично, за да се илюстрират неговите разлики с препоръчаното от IUCN, което все още се използва в повечето оценки на уязвимостта на местообитанията и видовете към изменението на климата.

Поради значителните разлики в определението и оценката на това понятие в настоящите насоки се избягва употребата на термина „уязвимост“, когато това е уместно. Вместо това се използва по-общият термин „риск“, както е определен в ГД6 на МКИК, а именно като „възможността за неблагоприятни последици за човешките или екологичните системи, като се отчита разнообразието от ценности и цели, свързани с тези системи“ (вж. речника за допълнителни обяснения). EUCRA (32) използва същата концепция за риска и същото определение, както в ГД6 на МКИК. Както е показано на фигура 1 в приложение 2, на практика при оценката на уязвимостта съгласно препоръките на IUCN и на риска съгласно системата на МКИК се вземат предвид сходни компоненти. При позоваване на резултати от оценките на уязвимостта по-нататък в настоящите насоки, освен ако не е посочено друго, се използват терминологията и подходът на IUCN, представени на фигура 1 в приложение 2.

Факторите, които влияят върху способността на даден вид да се адаптира към изменението на климата, включват присъщи свойства, като способността му да променя морфологията, физиологията или поведението си в отговор на промени в околната среда. Тези свойства оказват влияние върху способността на даден вид да оцелява и да устоява на изменението на климата. Те зависят от фенотипната пластичност на вида (т.е. вариацията в рамките на един генотип) и от способността му да еволюира (т.е. да претърпява генетични промени). Друга реакция с цел адаптиране може да бъде преместването и заселването на нови подходящи места, в зависимост от способността на вида да се разпространява. Външни фактори могат да ограничат капацитета за адаптиране на даден вид, например разпокъсаността на местообитанията, която намалява способността на вида да се разпространява.

Следователно, както е разгледано по-подробно в приложение 3, раздел 1 относно принципите на адаптирането, мерките за адаптиране обикновено имат за цел първо да се подпомогне самостоятелното адаптиране към изменението на климата чрез повишаване на устойчивостта, а след това, когато е необходимо, да се намалят външните пречки пред придвижването.

(1)  Scheffers, B.R., De Meester, L., Bridge, T.C. et al. (2016 г.), The broad footprint of climate change from genes to biomes to people [Широкият отпечатък на изменението на климата — от гените през биомите до хората]. Science, 354(6313), aaf7671.

(2)  IPBES (2018 г.), Доклад на IPBES за регионалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в Европа и Централна Азия, Zenodo.

(3)  Foden, W.B., Young, B.E., Akçakaya, H.R. et al. (2019 г.), Climate change vulnerability assessment of species [Оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], WIREs Climate Change, бр. 10(1), e551.

(4)  Cooley, S., Schoeman, D., Bopp, L. et al. (2022 г.), Oceans and Coastal Ecosystems and Their Services [Океаните и крайбрежните екосистеми и техните услуги], в: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability [Изменението на климата през 2022 г.: въздействие, адаптиране и уязвимост]. Принос на работна група II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата [H.-O. Pörtner, D.C. Roberts, M. Tignor et al. (ред.)], Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(5)  Parmesan, C., Morecroft, M.D., Trisurat, Y. et al. (2022 г.), Terrestrial and Freshwater Ecosystems and Their Services [Сухоземни и сладководни екосистеми и техните услуги] в: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability [Изменението на климата през 2007 г.: въздействие, адаптиране и уязвимост]. Принос на работна група II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата [H.-O. Pörtner, D.C. Roberts, M. Tignor et al. (ред.)]. Доклад от съвместно спонсорирания семинар на IPBES и МКИК относно биологичното разнообразие и изменението на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(6)   Европейска оценка на риска, свързан с климата, доклад № 1/2024 на ЕАОС (ЕАОС 2024 г.).

(7)  Neumann, M., Mues, V., Moreno, A. et al. (2017 г.), Climate variability drives recent tree mortality in Europe [Променливият климат е основна причина за измирането на дърветата в Европа напоследък], Global change biology, 23(11), стр. 4788—4797.

(8)  Marcelino, J., Silva, J., Gameiro, J. et al. (2020 г.), Extreme events are more likely to affect the breeding success of lesser kestrels than average climate change [Екстремните явления оказват по-голямо влияние върху успеха в размножаването при белошипата ветрушка, отколкото средното изменение на климата], Scientific Reports, 10 (1), стр. 1—11.

(9)  Rao, M.P., Davi, N.K., Magney, T.S. et al. (2023 г.), Approaching a thermal tipping point in the Eurasian boreal forest at its southern margin [Температурите в южните части на евразийската бореална гора наближават критична точка], Communications Earth & Environment, 4(1), 247.

(10)   https://tableau-public.discomap.eea.europa.eu/views/sonpressuresandthreats/Pressuresandthreats?%3Adisplay_count=n&%3Aembed=y&%3AisGuestRedirectFromVizportal=y&%3Aorigin=viz_share_link&%3AshowAppBanner=false&%3AshowVizHome=n.

(11)  ЕАОС (2020 г.), State of Nature in the EU: Results from reporting under the nature directives 2013—2018 [Състоянието на природата в ЕС: резултати от докладването съгласно директивите за природата за периода 2013—2018 г.], доклад № 10/2020 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

(12)  Sentis, A., Montoya, J.M. и Lurgi, M. (2021 г.), Warming indirectly increases invasion success in food webs [Затоплянето косвено увеличава успеха на нашествията на инвазивни видове в хранителните мрежи], Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, 288(1947), 20202622.

(13)  Økland, B., Flø, D., Schroeder, M. et al. (2019 г.), Range expansion of the small spruce bark beetle Ips amitinus: a newcomer in northern Europe [Разширяване на района на разпространение на малкия смърчов корояд Ips amitinus: нов пришълец в Северна Европа], Agricultural and Forest Entomology, 21(3), стр. 286—298.

(14)  Huntley, B. (2007 г.). Climatic change and the conservation of European biodiversity: [Изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие в Европа: към разработването на стратегии за адаптиране], Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, 27-о заседание на Постоянния комитет, Страсбург, 26—29 ноември 2007 г., Съвет на Европа, Страсбург.

(15)  Poloczanska, E.S., Burrows, M.T., Brown, C.J. et al. (2016 г.), Responses of marine organisms to climate change across oceans [Реакции на морските организми към изменението на климата в океаните]. Frontiers in Marine Science, 3, стр. 62.

(16)  Frei, E., Bodin, J. и Walther, G-R. (2010 г.), Plant species’ range shifts in mountainous areas—all uphill from here? [Промени в района на разпространение на растителните видове в планинските райони — оттук нататък само нагоре ли?], Botanica Helvetica, 120 (2), стр. 117—128.

(17)  Hiddink, J.G., Burrows, M.T. и García Molinos, J. (2015 г.), Temperature tracking by North Sea benthic invertebrates in response to climate change [Обусловени от температурата промени в разпространението на бентосните безгръбначни в Северно море в отговор на изменението на климата]. Global Change Biology. 21, стр. 117—129.

(18)  Perry, A.L., Low, P.J., Ellis, J.R. et al. (2005 г.), Climate change and distribution shifts in marine fishes [Изменението на климата и промените в разпространението на морските риби]. Science 308, стр. 1912—1915.

(19)  Guisan, A., Broennimann, O., Buri, A. et al. (2019 г.), Climate change impacts on mountain biodiversity [Въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие в планинските райони]. Biodiversity and climate change,стр. 221—233.

(20)  Huntley, B. (2007 г.). Climatic change and the conservation of European biodiversity: [Изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие в Европа: към разработването на стратегии за адаптиране], Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, 27-о заседание на Постоянния комитет, Страсбург, 26—29 ноември 2007 г., Съвет на Европа, Страсбург.

(21)  Hiddink, J.G., Burrows, M.T. и García Molinos, J. (2015 г.), Temperature tracking by North Sea benthic invertebrates in response to climate change [Обусловени от температурата промени в разпространението на бентосните безгръбначни в Северно море в отговор на изменението на климата]. Global Change Biology. 21, стр. 117—129.

(22)  Bertrand, R., Lenoir, J., Piedallu, C. et al. (2011 г.), Changes in plant community composition lag behind climate warming in lowland forests [Промените в състава на растителните съобщества изостават от темпа на затопляне на климата в низинните гори], Nature, 479(7374), стр. 517—520.

(23)  Watling, J.I., Brandt, L.A., Mazzotti, F.J. и Romañach, S.S. (2013 г.), Use and interpretation of climate envelope models: a practical guide [Използване и интерпретация на моделите на климатичната среда: практическо ръководство], Университет на Флорида.

(24)  Regos, A., D’Amen, M., Titeux, N. et al. (2016 г.), Predicting the future effectiveness of protected areas for bird conservation in Mediterranean ecosystems under climate change and novel fire regime scenarios [Прогнозиране на бъдещата ефективност на защитените територии за опазването на птиците в средиземноморските екосистеми в условията на изменение на климата и при новите сценарии за режима на пожарите]. Diversity and Distributions, 22(1), стр. 83—96.

(25)  Markovic, D., Carrizo, S., Freyhof, J. et al. (2014 г.), Europe’s freshwater biodiversity under climate change: Distribution shifts and conservation needs [Биологичното разнообразие на сладководните екосистеми в Европа в условията на изменение на климата: промени в разпространението и нужди в областта на опазването], Diversity and Distributions, 20(9), стр. 1097—1107.

(26)  Gross, J. E., Woodley, S., Welling, L. A. et al. (2016 г.), Adapting to Climate Change: Guidance for protected area managers and planners [Адаптиране към изменението на климата: насоки за лицата, управляващи и извършващи планиране, свързано със защитени територии], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“, № 24, IUCN, Гланд, Швейцария.

(27)  МКИК (2023 г.), Обобщаващ доклад към Шестия годишен доклад за оценка (ГД6). Climate Change 2023 [Изменението на климата през 2023 г.], Междуправителствен комитет по изменение на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ, https://www.ipcc.ch/report/ar6/syr/.

(28)  Foden, W.B., Young, B.E., Akçakaya, H.R. et al. (2019 г.), Climate change vulnerability assessment of species [Оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], WIREs Climate Change, бр. 10(1), e551.

(29)  Foden, W.B., Young, B.E., Akçakaya, H.R. et al. (2019 г.), Climate change vulnerability assessment of species [Оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], WIREs Climate Change, бр. 10(1), e551.

(30)  Duffield, S.J, Morecroft, M.D., Pearce-Higgins, J.W., et al. (2024 г.), Species or habitat-based assessments of vulnerability to climate change? Informing climate change adaptation in Special Protection Areas for birds in England [Оценки на уязвимостта към изменението на климата въз основа на видовете или на местообитанията? Осигуряване на информация за адаптиране към изменението на климата в специалните защитени зони за птици в Англия], Biological Conservation, 291, 110460.

(31)  МКИК (2023 г.), Обобщаващ доклад към Шестия годишен доклад за оценка (ГД6). Climate Change 2023 [Изменението на климата през 2023 г.], Междуправителствен комитет по изменение на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(32)   Европейска оценка на риска, свързан с климата, доклад № 1/2024 на ЕАОС (ЕАОС 2024 г.).

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

РАМКА ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА ЗА МРЕЖАТА „НАТУРА 2000“

1.   Основни стъпки при създаването на рамка за адаптиране за мрежата „Натура 2000“

Рамката за адаптиране за мрежата „Натура 2000“ може да бъде интегрирана в цикъла на националните планове за адаптиране, което би позволило да се постигнат полезни взаимодействия със свързани мерки на политиките, гъвкав график, използване на данни и определяне на приоритети. Това би било от значение по-специално за националните планове за възстановяване на природата съгласно Регламента относно възстановяването на природата, както и за националните планове в областта на енергетиката и климата.

При прилагането им към мрежата „Натура 2000“ съществуващите рамки за адаптиране към изменението на климата обикновено включват следните стъпки:

Рамката за адаптиране, описана в настоящите насоки (Приложение 3 — Фигура 1), се основава на тези основни етапи, като отчита важни тенденции в планирането на адаптирането, включително насоките на IUCN за адаптиране към изменението на климата, предназначени за лицата, управляващи и планиращи защитени територии (1). Рамката за вземане на решения следва стриктно насоките на Европейската комисия относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки (2) и инструмента за подпомагане на адаптирането (3), с някои корекции, за да се отразят специфичните нужди и терминологията на мрежата „Натура 2000“.

Приложение 3 — Фигура 1

Предложена рамка за адаптиране към изменението на климата за мрежата „Натура 2000“.

Рамката може да се прилага:

Тази рамка може да се приложи към мрежата „Натура 2000“ и към защитените зони, в които са установени натиск и заплахи за местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“, свързани с климата, като при необходимост се вземе предвид и по-широкият им ландшафт. Първоначалната оценка на изменението на климата и потенциалните видове натиск и заплахи може да се извърши на равнище мрежа или на регионално равнище, като информацията се споделя с отговарящите за съответните защитени зони. С оглед на ефективността може да се окаже полезно тази рамка да се приложи към групи защитени зони (например влажни зони) чрез споделяне на информация и ресурси. Това може да стане с участието на природозащитни органи на национално, регионално, местно или обектно равнище, както и в сътрудничество между тях.

Мерките за адаптиране в защитените зони по „Натура 2000“ могат да включват външни дейности в околните ландшафти и/или морски зони. За това вероятно ще е необходимо сътрудничество с редица органи и заинтересовани страни на различни равнища с цел планиране и изпълнение на такива външни мерки за адаптиране.

Възможните мерки за адаптиране, които могат да бъдат предприети на равнище мрежа, на равнище защитена зона и на равнище по-широк ландшафт, са разгледани по-подробно в приложение 4.

1.1.   Стъпка 1: Подготвяне на почвата за адаптиране към изменението на климата

Стъпка 1а: Преглед на очакваните изменения на климата и определяне на натиска и заплахите

Първата стъпка е да се придобие първоначална обща представа за наблюдаваните и очакваните изменения на климата в цялата държава/целия регион и в мрежата „Натура 2000“, както и за вероятните климатични фактори за въздействие, произтичащи от тях. Тази информация може да се използва за определяне на защитени зони, които вече са засегнати в някаква степен (изменението на климата представлява натиск) или които се очаква да бъдат най-силно засегнати и вероятно ще окажат значително въздействие върху местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ (изменението на климата представлява заплаха). Събраната информация за климата може след това да бъде използвана при сходни първоначални оценки на равнище защитени зони по „Натура 2000“, както и при работата по установяване на специфичните за всяка защитена зона видове натиск и заплахи, свързани с климата, за местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“. Въз основа на установените видове натиск и заплахи може да се извърши първоначално степенуване на защитените зони, местообитанията и видовете по важност с оглед планиране на мерките за адаптиране и изготвяне на подробни оценки на климатичните рискове.

Работата по установяване на потенциалните заплахи, свързани с изменението на климата, следва да се основава на най-актуалните и надеждни данни за климата, както и на вероятния набор от сценарии за изменението на климата, както е разгледано в приложение 1.

Стъпка 1б: Създаване на институционални рамки и партньорства със заинтересованите страни

Друго ключово изискване по отношение на адаптирането е ангажирането на широк кръг заинтересовани страни в подкрепа на интегрирани и трансдисциплинарни подходи към адаптирането към изменението на климата в защитените територии  (4). Това е необходимо, защото, за да бъде успешен, подходът трябва да обхваща редица аспекти, като природозащитни цели, потенциални въздействия на климата, други взаимосвързани заплахи, институционална среда, политики, законодателство и гражданско общество. Това важи с особена сила за мрежата „Натура 2000“, тъй като по-голямата част от защитените зони в нея са свързани с важни икономически и социални дейности в селските райони, като земеделие, горско стопанство, рибарство, отдих и туризъм. Добре разработеното, интердисциплинарно планиране (особено в голям мащаб) и изпълнение на мерките за адаптиране в тясно сътрудничество с редица заинтересовани страни помагат също така да се сведе до минимум рискът от несполучливо адаптиране.

Ето защо е изключително важно да се осигури активното и своевременно участие на всички заинтересовани сектори и страни в изготвянето и изпълнението на политиките за управление и опазване. Това е от решаващо значение за намаляване на конфликтите и за максимално използване на полезните взаимодействия между адаптирането към изменението на климата с оглед на биологичното разнообразие и възможностите за адаптиране към изменението на климата и за неговото смекчаване чрез природосъобразни мерки (както е описано в глава 3). За да се постигне това, важна подготвителна стъпка е осигуряването на необходимия институционален капацитет (вж. Насоките относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки (5)). Тъй като заплахите, свързани с изменението на климата, обхващат обширни територии и засягат много трансгранични защитени зони по „Натура 2000“, в диалога и планирането следва също така да участват и органи на съседните държави членки, особено в случай на защитени зони, които са част от големи международни екосистеми (например реки и крайбрежия).

За да се улесни интердисциплинарният и междусекторният подход към планирането и изпълнението на мерките за адаптиране към изменението на климата, се препоръчва създаването на стратегически дългосрочни партньорства с всички ключови заинтересовани страни на национално (и транснационално, ако е необходимо) и регионално равнище, както и на равнище защитена зона. В тях следва да участват представители на всички заинтересовани институции, собственици на земи и сектори, които оказват влияние върху мрежата „Натура 2000“, включително секторите на водите, земеделието, горското стопанство, рибарството, енергетиката, гражданската защита, контрола на наводненията и туризма/отдиха. В рамките на партньорствата следва да се обменят знания, за да се установи кои групи могат да бъдат засегнати от изменението на климата и по какъв начин, както и да се набележат възможности за адаптиране към изменението на климата и за неговото смекчаване (включително природосъобразни решения), потенциални конфликти и изгодни за всички положения, както и възможности за сътрудничество и източници на финансиране. Една от основните цели е да се постигне широка ангажираност и подкрепа от страна на заинтересованите страни по отношение на договорените планове и мерки за адаптиране.

Пример за това как партньорствата могат да подпомогнат борбата с изменението на климата е проектът по програма LIFE Natur’Adapt, осъществен от Reserves Naturelles de France (вж. практически пример 6).

1.2.   Стъпка 2: Оценяване на рисковете, свързани с изменението на климата, за мрежата „Натура 2000“ и за защитените зони в нея

Стъпка 2а: Оценяване на уязвимостта на местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ спрямо изменението на климата и други заплахи

Оценката на климатичните рискове е от основополагащо значение за установяване на най-важните проблеми и цели на адаптирането с оглед на намаляването на климатичните рискове и на неблагоприятното въздействие на изменението на климата. Тя дава възможност да се определят естеството, мащабът и вероятността от възникване на явленията и тенденциите, свързани с изменението на климата, а оттам и техните екологични последици и потенциалното им въздействие върху екосистемите, местообитанията и видовете (както и върху засегнатите общности) от национално/биогеографско равнище до равнището на защитената зона. Оценките на климатичните рискове следва да се отнасят за конкретни периоди — краткосрочни (например 30-те години на 21-ви век), средносрочни (например 50-те години на 21ви век) и дългосрочни (например след 2100 г.). В тях следва да се използват най-добрите налични данни, включително резултатите от докладването съгласно член 17 от ДМ и член 12 от ДП, за да се оценят количествено рисковете и факторите, които влияят върху тях, доколкото това е възможно, като същевременно се посочват ясно областите на несигурност и пропуските в знанията. Оценките на риска следва да се актуализират при необходимост, включително когато прогнозите за изменението на климата или други научни данни се променят или се подобрят значително.

Ключов елемент от цялостните рискове, свързани с изменението на климата, за екосистемите, местообитанията и видовете е тяхната уязвимост, както е обяснено в приложение 2, раздел 3.

Оценките на уязвимостта се отнасят за изменението на климата в определени територии и следователно могат да се прилагат както на национално равнище, така и на равнище защитена зона.

Оценките на уязвимостта и другите форми на оценка на климатичните рискове включват анализ на наблюдаваните (в миналото) и прогнозираните (бъдещи) климатични условия, земеползване, демографски тенденции и други важни фактори, свързани или несвързани с климата. Могат да се прилагат различни подходи за събиране и анализ на данни в зависимост от преценката за тяхната значимост, наличността на данни и наличните ресурси. Като начало могат да се използват експертни познания, работни срещи и общи критерии за риска, за да се изготвят оценки на относителната уязвимост. Тези оценки могат да се основават на общите наблюдавани или очаквани тенденции в изменението на климата за региона, както и на познания за тяхното отражение върху местообитанията и видовете. За пример за проста оценка на потенциалното въздействие на възможни изменения на климата на равнище местообитание върху алпийските растителни съобщества вж. Sârbu et al. (2014 г. (8), фигура 17.2).

Друг често използван подход е оценката на уязвимостта да се основава на очаквани или наблюдавани взаимовръзки между биологичните характеристики и въздействието на изменението на климата, както и да се използва информация за биологията и жизнения цикъл на видовете, за да се оценят или степенуват тяхната чувствителност и капацитетът им за адаптиране (както е направено например в Sajwaj et al., 2011 г. (9)). Тази информация може след това да се съчетае с оценки на експозицията, за да се изготвят полуколичествени оценки на уязвимостта. При по-сложните оценки на уязвимостта се използват корелативни подходи, сложни модели на механизмите или комбинация от двете, за да се изготвят количествени и пространствено обосновани оценки. Предоставянето на специфични указания относно оценките на уязвимостта излиза извън обхвата на настоящия документ, поради което те не се разглеждат подробно (за допълнителна информация вж. източниците, посочени в библиографията).

Практическите подходи за извършване на оценки на уязвимостта с цел да се установят местообитанията, видовете и защитените зони по „Натура 2000“, изложени на най-голям риск, включително определянето на климатични убежища и пространствени анализи на подходящите климатични пространства, са разгледани подробно в приложение 4.

Стъпка 2б: Степенуване на установените рискове по важност

Прогнозираните климатични рискове могат да бъдат степенувани по важност, като се вземат предвид:

При степенуването по важност на климатичните рискове за мрежата „Натура 2000“ и намиращите се в нея местообитания и видове е от съществено значение рисковете да се оценяват във връзка с всички други значими видове натиск и заплахи. За по-голямата част от местообитанията и видовете най-разпространените, непосредствени и сериозни заплахи, за които има данни, са свързани с промените в местообитанията, разпокъсването на местообитания и замърсяването (10). Важно е също така да се вземат предвид възможните взаимодействия между съществуващите заплахи и изменението на климата. Сушите например могат да доведат до увеличаване на водочерпенето, което понижава нивото на подпочвените води и на реките и оказва вредно въздействие върху влажните зони.

Стъпка 2в: Определяне на стратегически цели за мрежата „Натура 2000“, защитените зони, местообитанията и видовете, които са изложени на най-голям риск от изменението на климата

След като бъде извършена оценка на уязвимостта и на рисковете, свързани с изменението на климата, и след като се вземат предвид други видове натиск и заплахи, следва да бъдат формулирани краткосрочни, средносрочни и дългосрочни стратегически цели за мрежата „Натура 2000“ с оглед оптимизиране на адаптирането към изменението на климата. Целите следва да бъдат формулирани първо на равнището на националната мрежа „Натура 2000“ (и на биогеографските региони в нея), за да се осигури съгласуваност и ефективност. Целите могат да включват, например, увеличаване на обхвата на определени местообитания и видове в мрежата, подобряване на екологичната свързаност между защитените зони или определяне и класифициране на нови защитени зони.

Целите за адаптиране на равнище мрежа следва да служат като основа и, където е уместно, да бъдат включени в специфичните за съответната зона природозащитни цели, които вече са задължителни за всички видове и местообитания, присъстващи в защитените зони по „Натура 2000“ (глава 2, раздел 2.3.1). Те могат да включват например възстановяване на изгубени местообитания или увеличаване на популацията на определени видове, които вече са присъстват в зоната. Други цели могат да бъдат насочени към управлението на защитената зона, за да се насърчи заселването на определени целеви видове, които са изложени на по-голям риск от климатични заплахи в други части на мрежата.

1.3.   Стъпка 3: Определяне и степенуване на мерките за адаптиране по важност

Целта на рамката за адаптиране е да се подпомогне определянето, степенуването по важност и последователността на действията, като се отчита, че не всички мерки могат или следва да бъдат изпълнявани навсякъде и че изборът трябва да отразява екологичната ефективност, осъществимостта и социално-икономическия контекст.

Стъпка 3а: Определяне на мерки за адаптиране с цел справяне с рисковете, свързани с изменението на климата

Основни принципи

Въз основа на стратегическите цели за мрежата „Натура 2000“, свързани с изменението на климата, както и на най-застрашените защитени зони, местообитания и видове, определени в предишната стъпка, следва да бъдат набелязани и изпълнени конкретни мерки за адаптиране на равнище мрежа, защитена зона и, ако е необходимо, на равнището на по-широкия ландшафт, като се вземат предвид конкурентните форми на земеползване, други цели от обществен интерес и социално-икономическите ограничения. Основната цел на тези мерки е да се повиши капацитетът за адаптиране на екосистемите, местообитанията и видовете:

Повишаването на устойчивостта е особено важно, тъй като екосистемите и местообитанията, които са в добро екологично състояние, както и видовете с процъфтяващи популации, имат по-голяма вероятност да устоят на климатичните заплахи (например местообитанията от мрежата „Натура 2000“ и видовете с благоприятен природозащитен статус). В резултат на това някои видове могат да успеят да оцелеят и да се приспособят към новите климатични условия в настоящите си местообитания, въпреки че според моделирането на климатичната среда те изглеждат по-малко подходящи или дори неподходящи.

Както е посочено в приложение 2, раздел 2, изоставането спрямо климата, при което някои видове, изглежда, променят района си на разпространение по-бавно от очакваното, е доказателство, че до известна степен това вече се случва. Очаква се устойчивостта да бъде по-висока в здравите екосистеми с непокътнати функции и структури и ключови видове, както и в съобщества от местни видове с голямо генетично разнообразие, тъй като те са по-стабилни и по способни да устоят на натиска или да се възстановят след него.

Следователно, за много от местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ основният начин за повишаване на устойчивостта е да се намалят съществуващите видове натиск и заплахи, на които те са изложени и които в много случаи не са свързани с климата. Мерките следва да бъдат насочени към намаляване на най-значимите видове натиск и заплахи, които оказват влияние върху местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“, като влошаване на състоянието на местообитанията (например мащабна гола сеч в горите, еутрофикация в резултат на интензивното земеделие, увреждане на чувствителни морски местообитания и видове вследствие на дънния риболов, разпокъсване на местообитанията, замърсяване), прекомерна експлоатация, обезпокояване и инвазивни чужди видове. Тези действия често се наричат „безалтернативни“ мерки, тъй като при настоящите климатични условия те обикновено биха били предприети така или иначе с цел опазване и възстановяване на природата.

Ако действията за намаляване на съществуващите видове натиск се окажат недостатъчни, може да се наложи да се предприемат допълнителни, по-целенасочени мерки за подобряване на състоянието на местообитанията и за укрепване на популациите на видовете, особено на онези, които понастоящем не са с благоприятен природозащитен статус. Мерките за възстановяване в това отношение биха могли да включват хидрологични интервенции за възстановяване на влажни зони, повторно изграждане на разнообразни речни корита и осигуряване на по-естествена динамика, както и активно подобряване на режимите на управление чрез повторно въвеждане на изоставени практики за екстензивна паша или екстензивно косене, които имат за цел да се възстановят оптималните условия за структурата и функционирането на местообитанието, включително характерните видове. Такива мерки могат да подобрят състоянието на отделните индивиди, тяхната продуктивност и числеността на популацията, като по този начин укрепват изходните популации и увеличават вероятността отделните индивиди да се разпространят успешно и да се заселят в други подходящи територии, ако условията на място се влошат.

Възстановяването или повторното създаване на местообитания също могат да помогнат да се преодолее разпокъсаността и да се подобри екологичната свързаност, като по този начин се укрепят популациите и се улесни разпространението между различните зони. Допълнителните мерки могат да включват възстановяване или повторно създаване на местообитания, като места за размножаване или хранене, премахване на пречки пред разпространението (например неизползвани язовири или друга инфраструктура, която нарушава екологичната свързаност), както и повторно въвеждане или подпомагана миграция на индивиди с цел увеличаване на генетичното разнообразие. Данните сочат, че подобни мерки могат да бъдат полезни, като целенасочените интервенции спомагат за максималното запазване на най-уязвимите популации, докато разширяването на управлението на местообитанията и опазването на защитените зони могат да донесат полза на най-голям брой видове и екосистеми (11).

В приложение 3 — таблица 1 са изложени подходящи мерки за видовете според основните типове ограничения пред адаптирането. И най-важното: вероятно навсякъде ще е необходимо да се осигури време за развитието на нови местообитания, които да бъдат заселени от преместващите се видове, тъй като много видове ще започнат да се преместват и да се придвижват по-бързо, отколкото е възможно да се създадат техните местообитания. Всъщност това може да е единственият вариант за някои видове, които разчитат на специфични типове местообитания, чието развитие отнема много време, дори и при целенасочени мерки за създаване на местообитания.

Приложение 3 — таблица 1

Подходящи мерки за адаптиране при различните типове ограничения пред адаптирането

Учените са единодушни, че макар да е възможно някои вредни въздействия на изменението на климата да се предотвратят или поне да се забавят с мерки за адаптиране, в дългосрочен план ще възниква все по-голяма необходимост съгласуваните активни интервенции за конкретни типове местообитания от приложение I към ДМ (както са признати понастоящем) и за видовете в техните настоящи територии да се балансират със стратегии, насочени към по-дългосрочни и по-широки цели. Като се отчита, че някои промени са неизбежни, дългосрочните цели за адаптиране следва да бъдат определени така, че да е ясно какви промени са приемливи, както и да бъдат гъвкави и да могат да се адаптират в зависимост от напредъка на знанията. Една от причините за това е, че съставът на някои от настоящите типове местообитания по ДМ вероятно ще се промени, тъй като различните видове реагират по различен начин на изменението на климата. Значителни промени могат да настъпят също в разпространението на популациите на някои подвижни видове, както вече се забелязва от по-кратките миграции на някои водолюбиви птици. Това обаче може да не се отрази непременно неблагоприятно върху размера на популацията им по миграционния път.

В насоките на IUCN за адаптиране към изменението на климата в защитените територии (13) се признава, че някои значителни дългосрочни промени в екосистемите са неизбежни. Ето защо в стратегиите за адаптиране е необходимо да се предвидят подходящи степени на намеса. По същите причини на Международната конференция за управление на защитените територии в условията на изменение на климата (IMPACT) (14) през 2012 г. беше препоръчано мрежата „Натура 2000“ да се превърне в по-функционална и динамична система, допълнена с други територии, за да се подобри нейната съгласуваност (4).

Работата по определянето на мерки за повишаване на капацитета за адаптиране на местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ следва да включва целенасочени и специфични за отделните местообитания и видове мерки, когато това е необходимо за постигане на благоприятен природозащитен статус. Това следва да включва мерки за изпълнение на националните планове за възстановяване, изготвени съгласно Регламента относно възстановяването на природата.

Мерките за повишаване на капацитета за адаптиране на мрежата „Натура 2000“ на равнище мрежа, защитена зона и по-широк ландшафт са описани по-подробно в приложение 4.

Стъпка 3б: Набелязване на възможности да се допринесе за постигането на по-широките цели за адаптиране към изменението на климата и за неговото смекчаване

След като бъдат определени мерките за адаптиране, е важно да се разгледа въздействието на изменението на климата върху по-широките цели за адаптиране към изменението на климата и за неговото смекчаване, както и върху ползвателите на сушата и морето и другите заинтересовани страни. Както и при другите елементи от рамката, това следва да се извърши на стратегическо равнище (например чрез обсъждания между органите за опазване на природата и други секторни органи и представители на заинтересованите страни), а след това и на равнище защитена зона.

Това дава възможност да се набележат широки области с потенциално припокриващи се съпътстващи ползи, като например случаи, при които възстановяването на местообитанията би могло да допринесе за ограничаване на наводненията, намаляване на ерозията, обезпечаване на снабдяването с вода, намаляване на замърсяването и увеличаване на съхранението на въглерод и на поглътителите на въглерод. Подобни взаимни ползи могат да бъдат подкрепени чрез съвместни действия и партньорства (например разширяване на естествените гори в сътрудничество между органите, отговарящи за природата и за горите). Това може да даде възможност да се търси финансиране извън сектора на околната среда, например във връзка с горското стопанство, защитата от наводнения и намаляването на риска от пожари. Това е решаваща стъпка за интегрирането на изискванията за адаптиране към изменението на климата в рамките на „Натура 2000“ и по-широките цели за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него. Именно затова се отдава такова значение на създаването на партньорство (вж. приложение 3, раздел 1.1) с участието на органите, отговарящи за мрежата „Натура 2000“, собствениците на земи, ползвателите на сушата и морето, ключови предприятия, местните общности, службите за гражданска защита и други заинтересовани страни.

Стъпка 3в. Установяване на потенциалните конфликти, които следва да се избягват

Макар че инициативите за смекчаване на изменението на климата и мерките за адаптиране в други сектори могат да донесат потенциални взаимни ползи за мрежата „Натура 2000“, възможно е да възникнат и потенциални конфликти. Проект за защита от наводнения например може да окаже отрицателно въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“. Ако е възможно, тези конфликти следва да бъдат установени на ранен етап чрез стратегическо планиране и обсъждания със заинтересованите страни, за да бъдат избрани най-подходящите мерки. Това може да включва разглеждане на алтернативни решения, като например природосъобразни подходи, които се основават на естествени процеси и поддържат екологичната свързаност. Ако бъдат подадени официални предложения за проекти или планове, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“, те трябва да бъдат подложени на проверка в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

Стъпка 3г: Оценяване и степенуване на мерките за адаптиране по важност

Тъй като оценката на рисковете, свързани с изменението на климата, и на мерките за адаптиране вероятно ще доведе до изготвянето на дълъг списък с възможни варианти, от съществено значение е те да бъдат степенувани по важност обективно и въз основа на данни, като се обхванат мрежата, защитените зони и по-широкия ландшафт.

Мерките за адаптиране могат да бъдат степенувани по важност с оглед на определени съображения, например:

Мерките могат да бъдат степенувани по важност в съответствие с горепосочените съображения. По-конкретно, следва да се даде приоритет на мерки, които е най-вероятно да подпомогнат постигането и поддържането на благоприятен природозащитен статус на местообитанията от мрежата „Натура 2000“ и на видовете, които са от голямо значение за опазването и са силно уязвими към изменението на климата.

Изборът на мерки за адаптиране следва да се основава на екологични принципи и да се прави с оглед на степента на тяхната надеждност съгласно най-добрите налични данни. За неизпитани мерки с неясна степен на надеждност, свързани с рискове от несполучливо адаптиране и високи разходи (например мащабни коридори), са необходими солидни и изчерпателни оценки на вероятните въздействия (включително въздействията, които не са свързани с околната среда) и на икономическата ефективност.

Макар положението да е различно в зависимост от конкретните местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“, както и от самите защитени зони в нея, следва да се отдаде първостепенно значение на мерките, които повишават устойчивостта на екосистемите in situ както за местообитанията, така и за видовете, чрез намаляване на значителните заплахи и преодоляване на последствията от тяхното въздействие в миналото. На практика това често означава да се подсилят и ускорят съществуващите природозащитни мерки, като например опазване на най-важните защитени зони, намаляване на замърсяването, контрол върху инвазивните чужди видове, регулиране на експлоатацията, управление и възстановяване на полуестествените местообитания и популациите на видовете.

В някои райони най-важните мерки ще бъдат насочени към повишаване на устойчивостта на защитените зони към екстремни климатични явления (например пожари, наводнения, бури), тъй като честотата и тежестта на тези явления вече нарастват (приложение 4, раздел 2.4). Такива явления могат да доведат до пълна загуба или почти пълно унищожаване на местообитанията и популациите на видове в една защитена зона (или например в долината на река), от което те не могат лесно да се възстановят.

На равнище мрежа разширяването на обхвата на защитените територии се препоръчва широко като едно от най-ефективните средства за посрещане на гореописаните нужди, свързани с адаптирането към изменението на климата  (15)  (16). Това се основава на множество проучвания, които са показали, че мрежите от защитени територии играят ключова роля за поддържането на качествени местообитания („пространство за природата“), които са устойчиви на изменението на климата и могат да бъдат заселени от видове, които се преместват в отговор на тези промени (17)  (18)  (19)  (20)  (21)  (22)  (23)  (24)  (25). Ясно е също така, че когато защитените територии са обширни и са свързани чрез коридори и екопасажи, вградени в пропусклива матрица, това допълнително спомага за запазването на популациите и разширяването на района им на разпространение (26).

В резултат на оценката на доказателствата за ползите от мерките за укрепване на мрежите от защитени територии е изготвена обща йерархия на приоритетите, както следва: първостепенен приоритет е подобряването на качеството на защитените зони, следвано от разширяването им, добавянето на нови защитени зони и по-доброто им свързване чрез екопасажи и по-пропусклива матрица от местообитания  (27) и накрая, създаването на коридори  (28). Тези стъпки са описани по-подробно в приложение 3 — таблица 2.

Допълнителни препоръки относно критериите за оценка на стратегиите и мерките за адаптиране към изменението на климата са включени в наръчника за управление на промените в местообитанията  (29).

Приложение 3 — таблица 2

Типични приоритети при проектирането на защитени зони и по-широки екологични (природни) мрежи

1.4.   Стъпка 4: Изпълнение на избраните мерки за адаптиране

След като всички мерки за адаптиране към изменението на климата бъдат определени, степенувани по важност и избрани, те следва да бъдат включени в плана за управление на мрежата „Натура 2000“ на национално равнище и на равнището на защитените зони. Мерките за адаптиране на мрежата „Натура 2000“ следва да бъдат разработени в съответствие с националния план за възстановяване, изискван съгласно Регламента относно възстановяването на природата, тъй като някои от тях могат да бъдат изпълнени в рамките на този план. Мерките за адаптиране следва също така да бъдат съгласувани с националната стратегия и план за адаптиране към изменението на климата (съгласно изискванията на Европейския закон за климата).

Основните цели при тази стъпка следва да бъдат разширяване и координиране на дейностите, търсене на полезни взаимодействия с други сектори, политики и стратегии, както и осигуряване на финансиране. Както бе споменато по-горе (стъпка 1), особено важно е да се привлече широк кръг от партньори, които да съдействат за набелязването и достъпа до разнообразни източници на финансиране. Предвид многобройните потенциални съпътстващи ползи от мерките за адаптиране към изменението на климата в защитените зони по „Натура 2000“ и по-широките цели за адаптиране към изменението на климата и за неговото смекчаване следва да се търсят разнообразни възможности за финансиране  (32), включително мерки, които не биха били налични, за да се финансират единствено природозащитни цели.

Важна част от планирането следва да бъде изготвянето на необходимия график за действие и определянето на спешните действия, особено като се има предвид, че мерки за адаптиране следва вече да са предприети, за да се преодолеят някои рискове. Поради това, често може да е целесъобразно вниманието да бъде съсредоточено върху непосредствените въздействия в краткосрочен план особено когато те вече се наблюдават и следователно е вероятно да продължат. Може да е необходимо обаче да се планират и мерки за климатични заплахи, които се очаква да имат дългосрочно въздействие върху мрежата „Натура 2000“ и защитените зони в нея. Това е така, защото планирането и изпълнението на някои мерки отнема много време, а и повечето местообитания реагират бавно на мерките за управление и възстановяване. Своевременното адаптиране може да спомогне за намаляване на финансовите загуби, а подготвеността дава възможност да се избегнат разходи за скъпоструващи спешни мерки на по-късен етап (33).

1.5.   Стъпка 5: Наблюдение и оценка на ефективността на мерките за адаптиране

За да се гарантира, че мерките за адаптиране се изпълняват и постигат очакваните резултати, е от съществено значение редовно да се следи и оценява тяхната ефективност. Мерките следва да се оценяват с оглед на общите цели на директивите за природата и приноса на мрежата „Натура 2000“ за постигане и поддържане на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете, както и с оглед на по-конкретните цели за адаптиране, формулирани в началните стъпки на рамката за адаптиране. Мерките следва да бъдат наблюдавани и оценявани, за да се следи напредъкът и да се подпомогне вземането на информирани решения, като се откроят мерките, които се нуждаят от корекция (вж. по-долу).

При наблюдението следва да се избягва ненужното дублиране на усилията и затова то следва да бъде организирано така, че да се използват, където е възможно, съществуващите системи за наблюдение и данни на държавите членки, по-специално системите, създадени съгласно член 12 от Директивата за птиците и член 17 от Директивата за местообитанията, както и съгласно Регламента относно възстановяването на природата, в който се изисква наблюдение на ефективността на мерките за възстановяване.

Мерките следва да се преразглеждат и коригират, когато е необходимо, въз основа на резултатите от наблюдението и оценката, целите за адаптиране, както и променящите се климатични условия и рискове. Предвид високата степен на несигурност относно необходимите мерки и тяхната ефективност те следва да се изпълняват чрез адаптивно управление  (34). Адаптивното управление е ключова стратегия, която подпомага вземането на решения в условията на несигурност и променящи се обстоятелства. Това е структуриран, повтарящ се процес на вземане на оптимални управленски решения, основан на наблюдение на системата.

Тъй като познанията за въздействието на изменението на климата се усъвършенстват с течение на времето и то става все по-предвидимо, адаптивното управление се разглежда като основен практичен инструмент за включване на мерки за адаптиране към изменението на климата в управлението и планирането на всички защитени територии, в т.ч. и на защитените зони по „Натура 2000“. Извършваното в рамките на адаптивното управление наблюдение с цел оценка на ефективността на действията по управление и напредъка към постигането на определените природозащитни цели може да помогне да се установи дали са необходими други мерки на различни управленски равнища, и по-специално на равнище управление на защитените зони.

Адаптивното управление може също така да допринесе за постигането на желаните резултати от мерките за адаптиране чрез преразглеждане и усъвършенстване на планираните и изпълнените мерки. Това може да спомогне за предотвратяването на неблагоприятни последици, които водят до увеличаване или изместване на рисковете, вместо до тяхното намаляване (несполучливо адаптиране).

В рамките на проект Natur’Adapt (практически пример 6) са разработени подходи за планиране на управлението и за адаптивно управление с цел адаптиране към изменението на климата в защитените зони по „Натура 2000“. По отношение на морските защитени зони подобни подходи са разработени в рамките на проект MPA-Adapt по Оперативната програма „Interreg V-B — Средиземноморие“ (35), обобщен в практически пример 7 по-долу.

За да се подпомогне ефективното адаптивно управление, е необходимо да се увеличи и подобри наблюдението на изменението на климата в защитените зони по „Натура 2000“, както и на въздействието върху защитените местообитания и видове (например върху структурата и функциите, състава, популацията, площта и района на разпространение). Следва също така да се засили наблюдението на околната среда в по-широк мащаб, особено по отношение на ландшафтите, които са в тясно взаимодействие с мрежата „Натура 2000“. С цел разширяване и подобряване на наблюдението на биологичното разнообразие във връзка със защитените зони по „Натура 2000“ и изменението на климата се препоръчват следните действия:

(1)  Gross, J. E., Woodley, S., Welling, L. A. et al. (2016 г.), Adapting to Climate Change: Guidance for protected area managers and planners [Адаптиране към изменението на климата: насоки за лицата, управляващи и планиращи защитени територии], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“, № 24, IUCN, Гланд, Швейцария.

(2)  Известие на Комисията, Насоки относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки 2023/C 264/01 (ОВ C 264, 27.7.2023 г., стр. 1).

(3)   https://climate-adapt.eea.europa.eu/bg/knowledge/tools/adaptation-support-tool?set_language=bg.

(4)  Rannow, S., Macgregor, N.A. et al. (2014a), Managing protected areas under climate change: challenges and priorities [Управление на защитените територии в условията на изменение на климата: предизвикателства и приоритети]. Environmental Management, бр. 54 (4), стр. 732—743.

(5)  Известие на Комисията, Насоки относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки 2023/C 264/01 (ОВ C 264, 27.7.2023 г., стр. 1).

(6)  Coudurier C., Petit, L., Tissot, A. et al. (2023 г.), Natur’Adapt climate change adaptation process — A methodological guide to developing a vulnerability and opportunities assessment and an adaptation plan for a protected area [Процес на адаптиране към изменението на климата Natur’Adapt — Методологическо ръководство за изготвяне на оценка на уязвимостта и възможностите и план за адаптиране за защитена територия (адаптирана версия за разпространение в Европа)], LIFE Natur’Adapt — Réserves Naturelles de France. https://naturadapt.com/groups/communaute/documents/776/get.

(7)   https://naturadapt.com/ и https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/project/LIFE17-CCA-FR-000089/adapting-nature-protection-to-the-challenges-of-climate-change-in-europe-basis-of-dynamic-collective-learning.

(8)  Sârbu, A., Anastasiu, P. и Smarandache, D. (2014 г.), Potential Impact of Climate Change on Alpine Habitats from Bucegi Natural Park, Romania [Потенциално въздействие на изменението на климата върху алпийските местообитания в природния парк „Бучеджи“, Румъния] в: Rannow, S, Neubert, M (ред.), Managing Protected Areas in Central and Eastern Europe Under Climate Change [Управление на защитените територии в Централна и Източна Европа в условията на изменение на климата], стр. 259—266, Advances in Global Research, Springer.

(9)  Sajwaj, T., Tucker, G.M., Harley, M. et al. (2011 г.), Impacts of climate change and selected renewable energy infrastructures on EU biodiversity and the Natura 2000 network: An assessment framework for climate change vulnerability — methodology and results [Въздействие на изменението на климата и на избрани инфраструктури за енергия от възобновяеми източници върху биологичното разнообразие в ЕС и мрежата „Натура 2000“: рамка за оценка на уязвимостта към изменението на климата — методология и резултати]. Доклад до Европейската комисия по задача 2а съгласно договор ENV.B.2/SER/2007/0076 „Подготвителни действия по Натура 2000“ — обособена позиция 5: „Изменението на климата и биологичното разнообразие във връзка с мрежата „Натура 2000“, AEA, Axiom, IUCN, IEEP, ЮНЕП и WCMC, Брюксел.

(10)  ЕАОС (2020 г.), State of Nature in the EU: Results from reporting under the nature directives 2013—2018 [Състоянието на природата в ЕС: резултати от докладването съгласно директивите за природата за периода 2013—2018 г.], доклад № 10/2020 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

(11)  Bowgen, K. M., Kettel, E.F., Butchart, S.H.M. et al. (2022 г.), Conservation interventions can benefit species impacted by climate change [Мерките за опазване могат да бъдат от полза за видовете, засегнати от изменението на климата], Biological Conservation, 269, 109524.

(12)  Tucker, G.M., и de Soye, Y. (2009 г.), Impacts of climate change on EU biodiversity policy, and recommendations for policies and measures to maintain and restore biodiversity in the EU in the face of climate change [Въздействие на изменението на климата върху политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие и препоръки за политики и мерки за запазване и възстановяване на биологичното разнообразие в ЕС в условията на изменение на климата]. Доклад до Европейската комисия по задачи 2б и 3б съгласно договор ENV.B.2/SER/2007/0076 „Подготвителни действия по Натура 2000“ — обособена позиция 5: „Изменението на климата и биологичното разнообразие във връзка с мрежата „Натура 2000“, AEA, Axiom, IUCN, IEEP, ЮНЕП и WCMC, Брюксел.

(13)  Gross, J. E., Woodley, S., Welling, L. A. et al. (2016 г.), Adapting to Climate Change: Guidance for protected area managers and planners [Адаптиране към изменението на климата: насоки за лицата, управляващи и планиращи защитени територии], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“, № 24, IUCN, Гланд, Швейцария.

(14)  В рамките на проекта HABIT-CHANGE по линия на Европейското териториално сътрудничество. http://habit-change.eu/service/home.htm.

(15)  Hannah, L., Midgley, G., Andelman, S. et al. (2007 г.), Protected area needs in a changing climate [Нуждите на защитените територии в условията на променящ се климат], Frontiers in Ecology and the Environment, 5 (3), стр. 131—138.

(16)  Pörtner, H.O., Scholes, R.J., Agard, J. et al. (2021 г.), Scientific outcome of the IPBES-IPCC co-sponsored workshop on biodiversity and climate change [Научни резултати от съвместно спонсорирания семинар на IPBES и МКИК относно биологичното разнообразие и изменението на климата], Секретариат на IPBES, Бон, Германия, DOI:10.5281/zenodo.4659158.

(17)  Gaget, E., Pavón-Jordán, D., Johnston, A. et al. (2021 г.), Benefits of protected areas for nonbreeding waterbirds adjusting their distributions under climate warming [Ползите от защитените територии за негнездящите водолюбиви птици, които променят района си на разпространение в условията на затопляне на климата], Conservation Biology, 35 (3), стр. 834—845.

(18)  Gillingham, P. K., Alison, J., Roy, D. B. et al. (2015 г.), High Abundances of Species in Protected Areas in Parts of their Geographic Distributions Colonized during a Recent Period of Climatic Change [Голямо изобилие на видове в защитени територии, обхващащи части от тяхното географско разпространение, заселени при скорошно изменение на климата], Conservation Letters, 8 (2), стр. 97—106.

(19)  Gillingham, P. K., Bradbury, R. B., Roy, D. B. et al. (2015 г.), The effectiveness of protected areas in the conservation of species with changing geographical ranges [Ефективността на защитените територии за опазването на видове с променящ се географски район на разпространение], Biological Journal of the Linnean Society, 115 (3), стр. 707—717.

(20)  Gillingham, P.K., Britton, J.R., Jones, G. et al. (2024 г.), Climate change adaptation for biodiversity in protected areas: An overview of actions [Адаптиране към изменението на климата с оглед опазването на биологичното разнообразие в защитените територии: преглед на дейностите], Biological Conservation, 289, 110375.

(21)  Hiley, J.R., Bradbury, R.B., Holling, M. et al. (2013 г.), Protected areas act as establishment centres for species colonizing the UK [Защитените територии служат като центрове за установяване на видове, които се заселват в Обединеното кралство], Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, бр. 280 (1760), стр. 2012—2310.

(22)  Johnston, A., Ausden, M., Dodd, A.M. et al. (2013 г.), Observed and predicted effects of climate change on species abundance in protected areas [Наблюдавани и прогнозирани ефекти от изменението на климата върху изобилието на видове в защитените територии], Nature Climate Change, 3 (12), стр. 1055—1061.

(23)  Lawson, C.R., Bennie, J.J., Thomas, C.D. et al. (2014 г.), Active Management of Protected Areas Enhances Metapopulation Expansion Under Climate Change [Активното управление на защитените територии спомага за разширяването на метапопулациите в условията на изменение на климата], Conservation Letters, 7 (2), стр. 111—118.

(24)  Thomas, C.D., Gillingham, P.K., Bradbury, R.B. et al. (2012 г.), Protected areas facilitate species’ range expansions [Защитените територии спомагат за разширяването на района на разпространение на видовете], Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA, 109 (35), 14063—14068.

(25)  Virkkala, R., Pöyry, J., Heikkinen, R.K. et al. (2014 г.), Protected areas alleviate climate change effects on northern bird species of conservation concern [Защитените територии смекчават въздействието на изменението на климата върху северните видове птици, чието опазване буди тревога], Ecology and Evolution, 4 (15), 2991-3003.

(26)  Keeley, A.T., Ackerly, D.D., Cameron, D.R. et al. (2018 г.), New concepts, models, and assessments of climate-wise connectivity [Нови концепции, модели и оценки на климатичната свързаност], Environmental Research Letters, 13(7), 073002.

(27)  Т.е. подобряване на способността на видовете да се придвижват през междинния ландшафт между отделните участъци от местообитанията.

(28)  Crick, H., Crosher, I., Mainstone, C. et al. (2020 г.), Nature networks evidence handbook [Наръчник за доказателствата от мрежите за опазване на природата], изследователски доклад NERR081, Natural England, Йорк, Обединеното кралство.

(29)  Wilke, C., Rannow, S. и Bilz, M. (2013) г.), HABIT-CHANGE Management Handbook — A guideline to adapt protected areas management to climate change [Наръчник за управление HABIT-CHANGE — насоки за адаптиране на управлението на защитените територии към изменението на климата], доклад 5.3.2 по проекта HABIT-CHANGE, Институт „Лайбниц“ за екологично и регионално развитие (IOER) и партньори, Германия.

(31)  Crick, H., Crosher, I., Mainstone, C. et al. (2020 г.), Nature networks evidence handbook [Наръчник за доказателствата от мрежите за опазване на природата], изследователски доклад NERR081, Natural England, Йорк, Обединеното кралство.

(32)  Публичното финансиране може да подлежи на правилата за държавна помощ. Ако дадена мярка представлява държавна помощ, тя трябва да бъде оценена съгласно приложимите правила за държавната помощ.

(33)  Rannow, S., Wilke, C., Gies, M. et al. (2014b), Conclusions and Recommendations for Adapting Conservation Management in the Face of Climate Change [Заключения и препоръки за адаптиране на мерките за опазване с оглед на изменението на климата], в: Rannow, S, Neubert, M (ред.), Managing Protected Areas in Central and Eastern Europe Under Climate Change [Управление на защитените територии в Централна и Източна Европа в условията на изменение на климата], стр. 291—303. Advances in Global Research, Springer.

(34)  Известен е също като „адаптивно управление на ресурсите“ или под други термини, обозначаващи сходни подходи към управлението.

(35)   https://ec.europa.eu/regional_policy/en/projects/Spain/mpa-adapt-preparing-the-mediterranean-region-for-the-impacts-of-climate-change.

(36)   https://mpa-adapt.interreg-med.eu/ и https://ec.europa.eu/regional_policy/en/projects/Croatia/mpa-adapt-preparing-the-mediterranean-region-for-the-impacts-of-climate-change.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ

1.   Изисквания на местообитанията и видовете, изложени на риск от изменението на климата

Държавите членки разполагат с гъвкавост да избират мерки за адаптиране, които са най-подходящи за техните екологични условия и рамки за финансиране. В настоящата глава се представя набор от практически мерки, които държавите членки могат да решат да изпълнят в зависимост от националните си приоритети и нужди, без да се създават нови правни задължения.

1.1.   На равнището на мрежата

Мерките, свързани с мрежата, следва да са насочени към поддържане или повишаване на бъдещата устойчивост и ефективност на мрежата „Натура 2000“ като цяло, като се отчита вероятното въздействие на изменението на климата, включително локалното изчезване на видове и потенциалното заселване на нови територии. По-конкретно, мерките следва да доведат до подобряване на съгласуваността на мрежата, където е необходимо, за да се постигне благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете в рамките на „Натура 2000“. Както е посочено в раздел 2.3.6, каре 2-6, за да бъде съгласувана, мрежата трябва да бъде съразмерна, представителна, устойчива и свързана. Предвид очакваното въздействие от изменението на климата и възможните промени в разпространението на някои местообитания и видове, може да се наложи съгласуваността на мрежата да бъде оценена повторно и, ако е необходимо, да бъде коригирана по отношение на броя, местоположението и размера на защитените зони.

Съразмерността на мрежата е от особена важност. В редица проучвания и препоръки за адаптиране към изменението на климата (например насоките на IUCN и други, посочени в библиографията) се подчертава необходимостта от разширяване на площта на защитените висококачествени местообитания. Мрежите от защитени територии играят ключова роля за поддържането на качествени местообитания („пространство за природата“), които са устойчиви на изменението на климата и могат да бъдат заселени от видове, които се преместват в отговор на тези промени. По-големите защитени зони са и по-устойчиви, тъй като обикновено устояват по-добре на натиск (например замърсяване и смущения), по-хетерогенни са и приютяват по-големи популации на видове, които са по-издръжливи, защото са по-малко податливи на изчезване в резултат на случайни явления.

Когато местообитанията и видовете намаляват или са на път да изчезнат от определени зони, ще бъде от съществено значение да се гарантира, че тяхното общо присъствие в мрежата остава достатъчно, като се отчитат промените в тяхното разпространение. При видовете това може да зависи от това дали тяхното местообитание е достатъчно широко разпространено, както и от способността на видовете да се придвижват и да се заселват на нови места. При местообитанията и видовете, които са изложени на най-голям риск от изменението на климата и от други заплахи, може да се наложи да се увеличи тяхната представителност в мрежата, за да се сведе до минимум рискът от загуби, произтичащи например от изменението на климата.

Защитените зони в рамките на мрежата трябва също така да бъдат подходящо свързани, за да се даде възможност на видовете да се преместват от настоящите към бъдещи подходящи климатични зони. За видовете, които може да се наложи да се преместят в отговор на изменението на климата, е от жизненоважно значение техните защитени зони по „Натура 2000“ да са достатъчно функционално свързани с други територии в рамките на мрежата „Натура 2000“ или извън нея и особено с територии, които се очаква да останат или да станат подходящи в условията на изменение на климата. За да се улесни промяната в района на разпространение, за някои видове ще е необходима достатъчна степен на свързаност на големи разстояния, тъй като се очаква подходящите за тях климатични зони да се преместят с няколкостотин километра в дългосрочен план. Може да е необходимо трансгранично сътрудничество, за да се запазят най-добрите маршрути и да се разшири обхватът с оглед на прилагането на трансгранични мерки.

Някои стратегии за улесняване на свързаността обаче могат да имат и недостатъци, които следва да се вземат предвид при изготвянето на стратегиите на равнището на мрежата (например в тях може да не е предвидено достатъчно пространство за придвижване на видовете или да се създават предпоставки за разпространението на инвазивни чужди видове) (1)). Както е показано в глава 3, приложение 3 — таблица 2, доказателствата сочат, че приоритетният ред на действията за подобряване на екологичните мрежи обикновено е първо да се подобри качеството на съществуващите защитени зони, да се увеличи тяхната площ и техният брой, а след това да се подобри свързаността чрез екопасажи, по-пропусклива матрица и коридори. При определени обстоятелства дори само подобряването на качеството и размера на местообитанията може да осигури достатъчна функционална свързаност чрез повишаване на репродуктивния успех и степента на емиграция.

1.2.   На равнището на защитената зона

При разработването на мерки за адаптиране към изменението на климата на равнище защитени зони по „Натура 2000“ е препоръчително да се гарантира, че са определени специфични за съответната зона природозащитни цели (СЗПЦ), както е описано в раздел 2.3.1. Те следва да обхващат всички местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“. Въпреки че това не е правно изискване, се препоръчва също така да бъдат установени и взети под внимание видовете, изложени на риск от изменението на климата в цялата мрежа, които биха могли потенциално да се заселят в нови територии, където има подходящи местообитания и климатични условия.

Природозащитните цели следва да са насочени към поддържане на устойчивостта на местообитанията и видовете в защитените зони по „Натура 2000“. Популациите и местообитанията на видовете, които са в добро екологично състояние, се адаптират по-добре към изменението на климата. Здравите популации се възстановяват по-лесно след екстремни явления и дават повече потомство, което може да се разпространи в нови подходящи територии. Мерките за устойчивост в зоните следва, от една страна, да са насочени към намаляване на съществуващите видове натиск, които оказват вредно въздействие върху състоянието на местообитанията и видовете, а от друга страна — към подобряване на тяхното състояние чрез предприемане на мерки за възстановяване на местообитанията и видовете, които понастоящем не са в добро състояние. Може да се наложи да се предприемат и предпазни мерки за предотвратяване на вредните въздействия на нарастващите заплахи, свързани с климата, като пожари, бури, наводнения и други екстремни явления.

За много местообитания и видове повишаването на устойчивостта чрез намаляване на съществуващите видове натиск няма да бъде достатъчно, за да се адаптират към изменението на климата, особено за онези, които не са в добро състояние. За такива местообитания и видове ще са необходими по-активни мерки за възстановяване и за повишаване на устойчивостта им към изменението на климата. За тази цел възстановяването на естествените процеси и свойства на екосистемите често може да се окаже най-подходящата и икономически ефективна първа стъпка. Примери за това са подпомагането на естествените процеси на формиране на ландшафта, като седиментация, образуване на блата и меандри. Това ще спомогне за запазването на целостта на екосистемата дори когато съобществата и структурите на видовете се променят.

Местообитанията и видовете, които са особено уязвими към изменението на климата обаче, могат да се нуждаят от още по-добри екологични условия (например оптимално и постоянно сезонно равнище на водите). Поради това, може да се наложи предприемането на по-активни и целенасочени мерки, като например задържането на повече вода във влажните зони, за да се смекчи въздействието на сушите. Зоните с разнороден ландшафт обикновено са и по-устойчиви, тъй като предлагат по-голямо разнообразие от ресурси и микроклиматични условия, за които е установено например, че предпазват популациите на пеперудите от колебания в климата и осигуряват по-стабилна динамика на популациите (2)  (3). Увеличаването на разнообразието на местообитанията и микроместообитанията може също така да създаде нови биофизични условия, които да дадат възможност на видовете да избегнат промените в климата, например като се преместят на по-сенчести или по-влажни места, или в по-дълбоки води. Трябва обаче да се положат усилия, за да се гарантира, че увеличаването на разнообразието на местообитанията и на видовете не води до намаляване на други местообитания и популации на видове, което би се отразило отрицателно на тяхната жизнеспособност.

Когато е необходимо, следва да се вземе предвид и размерът на защитената зона по „Натура 2000“, тъй като някои от зоните могат да са твърде малки, за да достигнат местообитанията и видовете в тях добро състояние, дори и без нарастващите заплахи, свързани с климата. Когато е възможно, разширяването на дадена защитена зона може значително да повиши нейната устойчивост, тъй като по-големите защитени зони:

1.3.   На равнището на по-широкия ландшафт

При мерките за адаптиране към изменението на климата в рамките на „Натура 2000“ следва да се отдава приоритет на увеличаването на площта и подобряването на качеството на местообитанията в мрежата и в другите защитени територии. Може обаче да е необходимо и икономически изгодно тези мерки да бъдат допълнени с действия в околния ландшафт. Под „ландшафт“ се разбира съседната територия, граничеща със защитена зона по „Натура 2000“, която оказва значително влияние върху местообитанията и видовете в нея. Ландшафтът може да обхваща голяма площ, като за някои защитени зони тя може да бъде с мащабите на речния басейн или на по-широкия водосборен басейн. Мерките от такъв мащаб могат да имат най-голям потенциал да доведат до стратегически практически подобрения в мрежата и да донесат значителни съпътстващи ползи.

Мерките на равнище ландшафт обикновено следва да са насочени към удовлетворяване на едно или повече от трите потенциално взаимосвързани изисквания за местообитанията и видовете, които са изложени на риск от изменението на климата:

Обикновено следва да се отдава приоритет на намаляването на съществуващите външни видове натиск върху защитените зони по „Натура 2000“, преди всичко с цел да се повиши устойчивостта на местообитанията и видовете в тези защитени зони. Важно е обаче да се отбележи, че намаляването на натиска и предприемането на всички други действия за повишаване на устойчивостта на популациите в рамките на защитената зона може също така да подобри функционалната свързаност между защитените зони по „Натура 2000“ и по-широкия ландшафт. Това е така, защото по-големите и по-здрави популации на видове имат по-висок репродуктивен капацитет, което води до по-високи равнища на емиграция. С други думи, тези зони се превръщат в основни източници на видове за заселване на по-широкия ландшафт. В някои случаи малките популации на видове, обитаващи разпокъсани малки участъци от местообитанията, представляват „западащи популации“ (т.е. популации, които не са в състояние да се поддържат сами) и зависят от повторно заселване (т.нар. „ефект на спасяване“) от по-големи изходни популации, например в големи защитени територии с добро качество. Ето защо по правило приоритетът е мерките за опазване на природата да бъдат насочени към подобряване на качеството и размера на защитените територии, както и към увеличаване на техния брой (вж. приложение 3 — таблица 2).

Въпреки изключителната важност и качеството на защитените територии, често са необходими допълнителни мерки за подобряване на свързаността в целия ландшафт, особено с цел да се повиши устойчивостта на малките и разпокъсани популации (т.е. чрез укрепване на метапопулациите). В разделите по-долу са описани няколко мерки, които могат да бъдат предприети в близост до защитените зони по „Натура 2000“, за да се намали външният натиск и да се подобри свързаността. Мерките включват премахване на препятствия, поддържане и разширяване на коридори и участъци от местообитания, които представляват екопасажи0, както и подобряване на общото екологично качество на по-широкия ландшафт.

Често срещано предизвикателство при мерките за адаптиране на равнище ландшафт е интегрирането на управлението на защитените територии по начин, който е пряко свързан с останалите заинтересовани страни в околността и има значение за тях. Ето защо е особено важно да се изгради стратегическо партньорство (разгледано в приложение 3, раздел 1.1) между лицата, отговарящи за управлението на защитените територии, и тези, отговарящи за управлението на околните райони. Това включва установяване на сътрудничество с различни заинтересовани страни в защитените зони и около тях, както и обмен на информация и опит с управляващите защитени зони в други части на мрежата „Натура 2000“.

2.   Мерки, които могат да допринесат за адаптирането на мрежата „Натура 2000“ към изменението на климата

2.1.   Определяне на местообитания, видове и защитени зони по „Натура 2000“, изложени на риск от изменението на климата, както и на убежища

Една от основните начални стъпки в процеса на разработване на стратегии за адаптиране към изменението на климата е да се прецени кои местообитания и видове са изложени на най-голям риск (стъпка 2 съгласно рамката за адаптиране към изменението на климата). За това е целесъобразно да се оцени тяхната уязвимост, както е описано в приложение 2, раздел 2.3. Съгласно определението на IUCN уязвимостта се основава на експозиция, чувствителност и капацитет за адаптиране (приложение 2 — фигура 1). Препоръчително е оценките на уязвимостта да се извършат, като първо се оцени уязвимостта на местообитанията и видовете в мрежата „Натура 2000“ (например на равнище държава или биогеографски регион), а след това да се прецени дали обхватът на мрежата е достатъчен и кои защитени зони в нея са изложени на най-голям риск. Ако такава информация все още не е налична, следва да се извърши първоначална оценка, като се използват относително прости и ефективни методи, като например подход, основан на характеристики. По този начин може да се състави списък с местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“, оценени според биологичните им характеристики и особеностите на жизнения им цикъл, които ги правят относително уязвими към изменението на климата.

Тъй като дори простите методи за оценка на уязвимостта изискват събирането и анализирането на значителен обем информация, може да се наложи първоначално да се оценят групи от сходни местообитания и видове. Друга възможност е първоначално да се отсеят видовете, за които е много малко вероятно да бъдат застрашени от изменението на климата, като се използват оценки на чувствителността, извършени в съседни държави, които съществува вероятност да са подходящи. Като алтернатива видовете могат да бъдат отсети въз основа на експозицията на изменението на климата, тъй като за да се намира в риск, един вид — или едно местообитание — трябва да бъде едновременно чувствителен и изложен на въздействието на изменението на климата.

За да се осигури цялостна оценка на уязвимостта и солидна основа за планиране на мерките за адаптиране, се препоръчва да се вземат предвид и вторичните климатични заплахи (например изграждането на диги, дренажи и язовири), както и всички други взаимодействащи неклиматични заплахи (например интензивното земеделие, горското стопанство и рибарството).

Втората цел на оценката е да се преценят промените в подходящото климатично пространство за местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ въз основа на подходящ набор от прогнози за изменението на климата, както и да се определят тези промени количествено от гледна точка на съотношенията и припокриванията им в сравнение с настоящата ситуация (вж. приложение 2, раздел 2).

Крайната обща цел на оценката е да се определят защитените зони по „Натура 2000“ (или регионите), които вероятно ще бъдат от особено значение за местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“, определени като най-застрашени от изменението на климата на територията на държавата. Важно в резултат на оценката да се определят защитените зони по „Натура 2000“, за които се очаква изменението на климата да има противоположно въздействие, т.е. зоните, които са изложени на най-голям риск, и тези, в които климатът изглежда по-стабилен климат и които могат да служат като климатични убежища. Целта на определянето на зоните с висок риск е мерките за адаптиране към изменението на климата да бъдат насочени към тях, а при необходимост и към околния ландшафт, където те биха били осъществими и икономически ефективни. Целта на определянето на зони, които могат да служат като убежища, е да се гарантира, че те ще бъдат адекватно защитени и управлявани, така че местообитанията и видовете в тях да не бъдат застрашени от други видове натиск, които не са свързани с климата. Бъдещи климатични убежища могат да бъдат набелязани и извън мрежата „Натура 2000“ или други защитени територии и, ако е необходимо, следва да се помисли за класифицирането им като защитени зони по „Натура 2000“ или като други защитени територии.

Оценката на съотношенията и припокриванията на бъдещото подходящо климатично пространство, както и определянето на особено уязвими зони и убежища, предполага използването на пространствени данни за изготвяне на карти на териториите, в които се очаква да има подходящ климат за дадено местообитание или даден вид според различните сценарии и прогнози за изменението на климата. Както се препоръчва във Foden et al. (2019 г.) (4) (3) подходите за моделиране, основани на корелационен анализ на настоящите местообитания, разпределението на видовете и климатичните условия, обикновено са най-полезната първа стъпка. В Hlásny et al. (2021) (5) е даден пример за такъв подход, приложен на равнището на европейския континент, при който се определят територии със значително висока и ниска стабилност на климата през 21-ви век.

След това тези оценки могат да бъдат прецизирани допълнително, като се използват по-сложни модели на механизмите или комбинирани подходи, ако е необходимо, за да се потвърди кои местообитания, видове и защитени зони са изложени на най-голям риск. Могат да бъдат изготвени и по-подробни карти на уязвимостта на местообитанията и видовете, които да послужат като основа за по-локални оценки на уязвимостта и мерки за адаптиране на ландшафта и защитените зони.

Въпреки че оценките на уязвимостта предоставят съществена информация за планирането на адаптирането към изменението на климата, те трябва да се извършват и тълкуват много предпазливо (6). В Hlásny et al. (2021 г.) (7) например се посочва, че тълкуването на разпределението на регионалните зони на стабилност е свързано с големи трудности, тъй като то се влияе от многобройни променливи, включително различното представяне на атмосферните процеси в климатичните модели и сложните процедури, използвани за тяхното определяне. Ето защо оценките следва да се извършват в съответствие с добрите практики, описани в по-подробните насоки, включени в библиографията.

По отношение на морските и крайбрежните екосистеми насоки бяха изготвени в рамките на проекта MSP4BIO (8) по програма „Хоризонт“ на ЕС за периода 2022—2025 г., който беше посветен на интегрираното социално-екологично управление на морските екосистеми. Насоките включват рамка, която дава възможност на лицата, които управляват и съставят модели на морски защитени зони (МЗЗ), да оценяват уязвимостта на морските видове и екосистеми спрямо стресови фактори, свързани с климата. В рамките на проекта MPAEurope (проект по програма „Хоризонт Европа“ за периода 2023—2026 г.) (9) бяха картографирани оптималните места за МЗЗ с цел създаването на екологично съгласувана мрежа от представителни по отношение на биологичното разнообразие зони в европейските морета. Резултатите показват, че прогнозираният район на разпространение на морските видове при най-екстремния сценарий за изменението на климата до 2100 г. попада в обхвата на представителните зони по отношение на биологичното разнообразие. Въз основа на това беше прогнозирано, че представителните зони по отношение на биологичното разнообразие ще представляват мрежа, устойчива на изменението на климата. Още проекти на ЕС могат да бъдат намерени в CORDIS (10).

2.2.   Оценка на съгласуваността на мрежата „Натура 2000“ във връзка с очакваните изменения на климата

Мрежата „Натура 2000“ понастоящем обхваща 18,6 % от сушата на ЕС и 10,5 % от неговите морски територии (глава 1, раздел 1.1). Проучванията относно устойчивостта на равнище ландшафтни и морски пространства обаче сочат, че за да се гарантира напълно устойчив ландшафт, може да се наложи този дял да достигне 30 %, 50 % или дори повече (11)  (12). Разширяването на мрежата „Натура 2000“ би допринесло и за постигането на целта на ЕС за увеличаване на площта на защитените територии както на сушата, така и в морето до 30 % до 2030 г., от които 10 % следва да бъдат строго защитени в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и с цел № 3 от Глобалната рамка за биологичното разнообразие от Кунмин—Монреал към Конвенцията за биологичното разнообразие (13).

Определянето на защитени зони в мрежата „Натура 2000“ не следва да бъде статичен процес, а съгласуваността на мрежата следва периодично да се преразглежда по отношение на нейната съразмерност, представителност, устойчивост и свързаност. При това преразглеждане оценките следва да се правят с оглед на степента, до която определените защитени зони на национално равнище и другите ефективни природоохранителни мерки на районен принцип (ДЕПМ) могат да осигурят достатъчно съгласувана мрежа за всяко местообитание и всеки вид в мрежата „Натура 2000“ във връзка с очакваното изменение на климата (т.е. с цел постигане и поддържане на благоприятния им природозащитен статус).

Въз основа на оценките на риска и уязвимостта, както и на други научни данни, следва да се разгледа необходимостта от създаване на нови и/или по-големи защитени зони по „Натура 2000“ поради следните причини:

Въпреки че въздействията на изменението на климата върху местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ засега са сравнително ограничени, в някои проучвания и инициативи е оценена необходимостта от създаване на нови и/или по-големи защитени зони по „Натура 2000“, за да се предотвратят очакваните заплахи, свързани с изменението на климата. Вж. например по отношение на очакваната загуба на крайбрежни влажни зони от ключово значение за големия воден бик (описана в практически пример 5) и необходимостта от допълнителни защитени зони за приоритетното местообитание „Гори от Tetraclinis articulata“ (практически пример 8).

В редица проучвания са използвани подходи с моделиране, за да се изследва устойчивостта на мрежите от защитени територии спрямо различни сценарии за изменение на климата (16)  (17)  (18).

Понастоящем наличните доказателства сочат, че като се изключат зоните, изложени на риск от зачестяващи екстремни явления (както в практически пример 5 относно големия воден бик например), в краткосрочен план е малко вероятно да възникне наложителна необходимост от определяне на нови или разширяване на много съществуващи защитени зони по „Натура 2000“ поради преки заплахи, свързани с изменението на климата. В средносрочен и дългосрочен план може да се наложат по-радикални промени в мрежата „Натура 2000“ в зависимост от сериозността и темпа на по-нататъшното изменение на климата. Те трябва да бъдат планирани съгласувано и систематично.

Извън ползите от разширяването, може да се наложи границите на защитените зони по „Натура 2000“ да бъдат коригирани, за да се отчете въздействието на изменението на климата. Такива корекции могат да са необходими в случай на значителни структурни промени, като например неизбежна ерозия на бреговете или превръщане на сладководни местообитания в слабосоленоводни екосистеми. Все по-често могат да се налагат и по-незначителни корекции в по-малък мащаб, за да се поддържа опазването на конкретни местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“, когато те се преместват значително извън съществуващите граници. Границите на повечето защитени зони по „Натура 2000“ обаче са определени широко, така че да обхващат множество местообитания и видове. Освен това, когато съществуващите местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“ се преместват (или измират), те могат да бъдат заместени от други. Следователно, на практика вероятно няма често да възниква необходимост от промени в границите по отношение на конкретни местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“.

2.3.   Преодоляване на основните видове натиск и заплахи и възстановяване на екосистемите

Докладването съгласно член 17 от Директивата за местообитанията и член 12 от Директивата за птиците показва, че значителна част от местообитанията и видовете в мрежата „Натура 2000“ се намират в неблагоприятен природозащитен статус и са изложени на широк спектър от чести и сериозни видове натиск. Поради това, за повечето местообитания и видове, както и за голяма част от защитените зони, има поле за предприемане на „безалтернативни“, които могат да допринесат за по-стабилни екосистеми.

За да се приложат на практика тези мерки за адаптиране, е необходимо да се направи цялостна оценка на видовете натиск и заплахите, засягащи местообитанията и видовете, изложени на риск от изменението на климата, както в рамките на мрежата, така и извън нея, и да се определят подходящи мерки за намаляването им до незначителни равнища, където е възможно. В идеалния случай това следва да бъде част от цялостен процес на планиране на управлението чрез подходи, основани на участието на всички ключови заинтересовани страни (вж. приложение 3, раздел 1.2).

Макар че следва да се оценят всички видове натиск и заплахи, следва да се обърне внимание на онези, които вероятно ще се засилят в резултат на факторите, свързани с въздействието на изменението на климата:

Освен тези видове натиск, свързани с климата, често съществуват и други антропогенни видове натиск, които трябва да бъдат преодолени на равнището на ландшафта, включително:

За да се постигне максимална устойчивост на местообитанията и видовете на допълнителния натиск, свързан с изменението на климата, е от съществено значение тези предизвикателства да се преодоляват в сътрудничество със съответните органи, включително по отношение на мерките съгласно Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия (19) и Директивата за наводненията.

Един от подходите за справяне с външните видове натиск, който често се препоръчва в насоките за адаптиране към изменението на климата, е създаването на буферни зони (20). Едно от предимствата им е, че дават възможност да се увеличи територията, подлежаща на необходимите мерки за опазване, без по-голямата административна сложност и тежест, свързани с обявяването за защитена зона по „Натура 2000“ или друга форма на защитена територия. Все пак за прилагането им може да е необходима някаква форма на ново управление, а също и правно основание, както например в австрийската федерална провинция Vorarlberg, където около защитена зона по „Натура 2000“ е определена буферна зона чрез приемането на местна наредба, в която се определят конкретни правила за буферна зона I и буферна зона II (21).

Буферните зони могат да бъдат определени избирателно с оглед на видовете земеползване и на подлежащите на регулиране дейности в тях (например като се въведе забрана за дейности, водещи до сериозно обезпокояване), което може да повиши тяхната приемливост за заинтересованите страни. Ролята на буферната зона е да се предотврати загубата на местообитания и дори да се стимулира възстановяването им, например като се възпрепятства разораването на затревени площи, за да се подпомогне запазването на територията на местообитанията. Буферните зони могат също така да допринесат за подобряване на свързаността, макар че това не следва да бъде основната им цел — за такива цели следва да се използват специално разработени мерки.

Ето защо, когато целта е адаптиране към изменението на климата, потенциалните ползи от буферните зони следва да се имат предвид, но да се претеглят спрямо по-голямата потенциална защита и управление, които осигурява обявяването на защитена зона.

Повишаването на устойчивостта и на капацитета за адаптиране на мрежата чрез възстановяване на благоприятния природозащитен статус на местообитанията и видовете в нея е ключова стъпка. Регламентът относно възстановяването на природата осигурява рамката за изпълнение на допълнителни мерки за възстановяване на екосистемите в рамките на мрежата „Натура 2000“ и извън нея. Националните планове за възстановяване, които трябва да бъдат изготвени съгласно Регламента относно възстановяването на природата, дават възможност на държавите членки да използват научно обоснован, последователен и интегриран подход за определяне на мерките за възстановяване, необходими, за да се постигнат целите за възстановяване на природата и да се изпълнят задълженията, определени в членове 4, 5 и 8—13 от регламента, както и за да се допринесе за изпълнение на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и климата, залегнали в законодателството на ЕС за природата и климата.

Мерките за възстановяване могат да подпомогнат адаптирането към изменението на климата, като доведат до подобряване на състоянието, представителността и свързаността (в т.ч. чрез възстановяване) на местообитанията и на местообитанията на видове в цялата мрежа и извън нея, ако е необходимо. Поради това, нуждите на мрежата „Натура 2000“ по отношение на адаптирането към изменението на климата следва да бъдат взети под внимание в тяхната цялост при изготвянето или преразглеждането на националните планове за възстановяване.

2.4.   Управление на екстремни явления, свързани с изменението на климата

Въпреки че много екосистеми са се адаптирали към периодични смущения, екстремни явления като суши, наводнения, бури и тежки горски пожари могат да бъдат особено вредоносни за някои местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“. Някои защитени зони по „Натура 2000“ също могат да бъдат особено податливи на подобни явления. Както е посочено в приложение 1, раздел 2, екстремните метеорологични явления и горските пожари стават все по-чести и по-тежки в резултат на изменението на климата и тази тенденция се очаква да продължи при всички вероятни сценарии.

Следователно, вече е необходимо да се планира как да се управляват екстремни явления в защитените зони по „Натура 2000“ и в по-широкия ландшафт, когато те могат да окажат влияние върху защитената зона (например в рамките на речните басейни). Целта следва да бъде да се намали честотата на подобни явления, когато е възможно, както и да се управлява и намалява въздействието им, когато все пак възникнат. Тъй като тези екстремни явления често са свързани със социално-икономически последици, които застрашават поминъка и дори живота на местното население, от съществено значение е тези въпроси да бъдат взети предвид при планирането. Всъщност в много случаи правилното управление на защитените зони по „Натура 2000“ предоставя възможности за прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на последиците от екстремни явления, като наводнения по крайбрежието (практически пример 5) или речни наводнения (практически пример 11).

Когато защитените зони по „Натура 2000“ са изложени на особено висок риск от екстремни явления и в тях се намира значителна част от дадено местообитание или дадена популация на вид от мрежата „Натура 2000“, следва да се обмислят допълнителни мерки в други защитени зони или територии, които могат да допринесат за намаляване на риска за най-застрашените местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“. Това би могло например да включва засилване на защитата чрез определяне на други защитени зони по „Натура 2000“, улесняване на придвижването на видовете към други защитени зони и, ако е необходимо, преместване (както е посочено в раздел 2.8 от настоящото приложение).

2.4.1.   Управление на пожарите

Изменението на климата допринася за увеличаване на броя, площта и сериозността на горските пожари (глава 3, раздел 3.3.1 и приложение 1, раздел 2.4). Като се отчита тази нарастваща заплаха, управлението на риска от горски пожари в защитените зони по „Натура 2000“ следва да гарантира съвместимост с природозащитните цели на тези защитени зони, както и със запазването на биологичното разнообразие, екосистемите и ландшафтите (вж. глава 2, раздел 2.3.5).

За да се управляват ефективно рисковете в защитените зони по „Натура 2000“, без да се подкопават природозащитните цели (а дори да се подобряват екосистемните процеси), подготвеността за справяне с горски пожари, която се основава на традиционни инфраструктури и мерки за защита в рамките на интегрираното управление на риска от горски пожари, трябва да бъде допълнена от превантивни мерки на равнище ландшафт и екосистеми. В зависимост от местните условия това може да включва управление и планиране на ландшафта, възстановяване на екосистемите, подходящо управление на горимите материали (биомасата) чрез отгледна сеч, предписано палене и паша, повторно залесяване, като се набляга на по-разнообразни горски видове и на способността им да се адаптират към смущения, управление на горите по начин, по-близък до естествения (22), както и насърчаване на интегрираното управление за предотвратяване на горски пожари.

Един от най-ефективните стратегически начини за ограничаване на потенциалните рискове и въздействия от горските пожари е чрез планиране на ландшафта, при което се поддържа или възстановява многофункционална и устойчива мозайка от ландшафти. Предотвратяването на горски пожари следва да бъде приоритет при планирането на ландшафта (75), като стремежът следва да бъде да се ограничи рискът чрез целенасочено управление на количеството и свързаността на горимите материали с цел да се намали скоростта на разпространение на пожара, да се увеличат възможностите за потушаването му и да се смекчат вредите от него (23). Практики като поддържането на многогодишни култури и агролесовъдни системи представляват важни инструменти за създаването на тези устойчиви ландшафти.

Екосистемните техники за управление на горимите материали включват отгледна сеч, препоръчително палене и екстензивна паша. Отгледната сеч включва селективно отстраняване на дървета с цел намаляване на гъстотата на гората и създаване на по-устойчива структура, например чрез образуване на негорим пласт между подлеса и короните на дърветата. Доказано е, че за целите на защитата от горски пожари отгледната сеч е по-ефективна, когато се съчетава с препоръчително палене, поне в умереноконтиненталните иглолистни гори (24).

Добре планираното препоръчително палене е икономически ефективен метод, с който могат да се уподобят естествените пожарни режими, като същевременно се подобрява състоянието на горите и биологичното разнообразие. В същото време се намалява вероятността от пожари с висок интензитет в екосистеми, приспособени към пожари с нисък или смесен интензитет, като например някои затревени площи, средиземноморски гори и храстови масиви, пустоши в умерения пояс и бореални гори (тайга). Пример за добра практика в ЕС, свързан с препоръчителното палене, е проектът по програма LIFE „Тайга“ (25), в рамките на който тази техника е използвана за възстановяване на бореални гори, в които преобладават смърчът или борът и липсва мъртва дървесина. Предписаното палене в определени особено уязвими или ценни типове местообитания, като първични и стари гори, може да се счита за допустима дейност само ако се докаже чрез оценка, че такава мярка е подходяща за постигането на природозащитните цели. В някои държави членки потенциалът на предписано палене остава неизползван (наред с другото поради проблеми, свързани с отговорността, и политики, насочени към избягване на риска, при които се набляга на борбата с пожарите и се стига до омагьосан кръг), но тази практика трябва да се промени, особено в Средиземноморския регион (26).

Много местообитания по ДМ (например типове полуестествени затревени площи, пустоши и склерофилни храсталаци) зависят от пашата на добитък, характерна за традиционните селскостопански системи с ниска интензивност и висока природна стойност (ВПС) (27), включително традиционните горско-пасищни системи. Това включва интензивна паша на различни видове добитък, управление на затревените площи и/или замяна с устойчиви породи, по-добре приспособени към околната среда. Социално-икономическите трудности и недостатъци, свързани с природни или други специфични ограничения, доведоха до масово изоставяне на земеделието с висока природна стойност, особено в отдалечените и планински райони, което засяга много защитени зони по „Натура 2000“, като 11 % от земеделските земи в ЕС и в Обединеното кралство са изложени на висок риск от изоставяне (28). Без паша изоставената земя постепенно се превръща в храстови масиви, а впоследствие и в гора. Изоставените земеделски земи се използват също така за засаждане на гори, често от леснозапалими видове, което води до увеличаване на количеството горими материали и повишаване на риска от пожари (29). Въпреки че липсата на човешка дейност понякога може да има положително въздействие върху биологичното разнообразие, в повечето случаи тя се оказва вредна (30), особено за полуестествените негорски местообитания по ДМ и за много от свързаните с тях видове. Поради тези причини много от мерките за управление на полуестествените местообитания в защитените зони по „Натура 2000“ са насочени към запазването на традиционните животновъдни практики с висока природна стойност, често чрез подкрепата на мерки в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) (31). Това от своя страна осигурява значителни ползи по отношение на намаляването на риска от пожари, особено големи и силни пожари. Икономическата ефективност на използването на добитък за намаляване на риска от горски пожари е доказана в редица проучвания (32)  (33)  (34) и проекти, като например проектите по програма LIFE LANDSCAPE FIRE и GrazeLIFE (практически пример 9).

При възникване на горски пожар трябва да се вземат управленски решения, обикновено в много кратък срок (вж. глава 2.3.5). В идеалния случай плановете за действие при извънредни ситуации, които подпомагат вземането на тези решения, следва да бъдат изготвени предварително и могат да бъдат включени в плановете за управление на мрежата „Натура 2000“. В много екосистеми от време на време възникват пожари като част от естествената динамика, а редица видове (животински и растителни) зависят от тях или извличат полза от тях. Ето защо, при условие че всеки отделен случай се подлага на анализ, да не се предприемат никакви действия след пожар (т.е. да се даде възможност на екосистемата да се възстанови по естествен път) може да се разглежда като съзнателен избор на мярка за управление. Поради това, горските пожари с нисък или умерен интензитет в екосистеми, които са се приспособили към тях, не следва да се тълкуват като влошаване (37).

Санитарната сеч след пожар (изсичане и отстраняване на изгорели стволове на дървета) в някои случаи може да затрудни възобновяването на гората. Това може да доведе до засилена ерозия и уплътняване на почвата, ограничаване на наличното количество хранителни вещества, увреждане на пониците и намаляване на биологичното разнообразие. В защитените зони по „Натура 2000“ може да е препоръчително да се предприемат по-щадящи мерки за възстановяване след пожар. Частичното отсичане и отрязването (т.е. изсичането на повечето дървета, отрязването на основните клони и оставянето на цялото количество биомаса или на част от него на мястото му) са се доказали като успешни в средиземноморските гори. Дейностите за борба с ерозията и за контрол върху наводненията, като например използването на прегради от дървени трупи/стволове, дървени бентове и мулчиране, също се оказват успешни в определени ситуации за намаляване на повърхностния отток и на ерозията след пожар (38).

В някои случаи единственото осъществимо решение за постигане на приемливо равнище на биологичното разнообразие може да е възстановяването чрез повторно залесяване. При повторното залесяване в защитените зони по „Натура 2000“ следва да се дава предимство на използването на местни видове (и, което е още по-важно, на местни и/или адаптирани към климата генотипи), за да се създадат устойчиви и биологично разнообразни ландшафти, като това следва да е в съответствие с природозащитните цели на защитените зони. Следва да се обмисли и възможността да бъдат предпочетени широколистни видове пред иглолистните, тъй като те са по-малко уязвими на пожар (39). Освен това в някои случаи би било оправдано да се проучи възможността за използването на други видове, които биха могли да повишат устойчивостта на екосистемата към изменението на климата (например използването на Tetraclinis articulata в сухи инфра- и термо- средиземноморски екосистеми). Комисията е предоставила конкретни насоки относно стимулиращи биологичното разнообразие повторно залесяване (40) и управление на горите.

В практически пример 10 са представени интегрирани мерки за управление на ландшафта и горите, предприети с цел намаляване на последиците от горските пожари в средиземноморските гори. Допълнителни примери от проекти по програма LIFE и насоки са посочени в библиографията.

2.4.2.   Управление на смущения — бури

Този вид мерки е особено важен за две много различни екосистеми: горите и крайбрежните местообитания. Типичните мерки за адаптиране в горите, които спомагат за предотвратяването на мащабни вреди, като същевременно поддържат устойчивостта на екосистемата и биологичното разнообразие, включват мерки за осигуряване на разнообразие в горите по отношение на възрастта на дърветата и видовия състав.

По крайбрежията защитата от бури традиционно включва изграждането на морски стени, буни (съоръжения, които ограничават крайбрежните течения и спомагат за натрупването на седименти по брега) и добавянето на пясък, чакъл или камъни като бариера по бреговата линия. Тези мерки могат да бъдат скъпи и да причинят вреди на екосистемата, например като ограничават разпространението на местообитанията навътре в сушата (феномен, известен като „брегово свиване“). Това може да ускори загубата на литорални местообитания в резултат на покачването на морското равнище и ерозията. Предвид тези високи разходи все по-широко се признава, че някои местообитания, като например солените блата (типове 1310, 1320 и 1330 от приложение I към ДМ), могат да бъдат природосъобразно решение за намаляване на ерозията и да служат като ефективни бариери срещу бурно вълнение (42). В резултат на това бяха осъществени проекти за премахване на съоръжения по бреговата ивица, които дадоха възможност да се възстановят литоралните местообитания в защитените зони по „Натура 2000“ (вж. практически пример 5).

Поради това, се препоръчва управляващите защитени зони по „Натура 2000“ да разгледат възможностите за премахване на съоръжения по бреговата линия или подобни инициативи, които могат едновременно да спомогнат за защитата на зоните от наводнения, да допринесат за възстановяването и повторното създаване на местообитания и да предпазят териториите на местообитанията и земеделските земи от наводнения. Важно е обаче да се има предвид и възможната загуба на някои видове местообитания, която може да възникне в резултат на премахването на съоръжения и по-голямото проникване на морска вода в крайбрежния водоносен слой.

2.4.3.   Управление на наводненията

Както беше посочено в глава 3, раздел 3.3.2, в защитените зони по „Натура 2000“ или по-нагоре във водосборния басейн могат да бъдат предприети редица мерки за намаляване на въздействията от нежеланите промени в честотата, тежестта и сезонността на наводненията в резултат на изменението на климата. Те могат да включват редица природосъобразни решения, които могат да осигурят съпътстващи ползи за местообитанията и видовете, като в същото време предлагат икономически ефективно смекчаване на последиците от наводненията за жителите и собствениците на земи, изложени на все по-голям риск от наводнения (43)  (44).

Природосъобразните решения могат да включват:

Тези мерки трябва да бъдат внимателно разработени и да са в съответствие с екологичните изисквания за местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“.

Макар че подобни природосъобразни мерки за управление на наводненията могат да намалят въздействието на изменението на климата върху местообитанията и видовете от мрежата „Натура 2000“ и да осигурят по-широки и многостранни ползи, те трябва да бъдат внимателно обмислени и разработени с участието на технически експерти и след консултации с всички заинтересовани страни. Неправилно разработените или неподходящи мерки за защита от наводнения могат да нанесат вреди на някои местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“. Понижаването на дигите в заливните равнини например може да доведе до прекалено тежки или твърде чести наводнения, което може да предизвика вредни промени в типовете местообитания, като заместването на влажни постоянно затревени площи от приложение I към ДМ (напр. низинни сенокосни ливади 6510) с растителност, характерна за влажните зони, която може да има по-ниска природозащитна стойност.

Пример за взаимните ползи от управлението на наводненията и възстановяването на местообитанията във влажните зони е представен в проекта за зелен коридор по река Дунав, обобщен в практически пример 11 по-долу.

2.5.   Подобряване на абиотичните условия за особено уязвими местообитания и видове

За най-уязвимите местообитания и видове в мрежата „Натура 2000“ може да се наложи да бъдат предприети допълнителни мерки с цел повишаване на тяхната устойчивост, тъй като условията в защитените зони по „Натура 2000“, и по-специално тяхната хидрология, се очаква да се променят вследствие на изменението на климата. Запазването на хидрологичната цялост на дадена защитена зона често е от ключово значение за постигането на целите, свързани с видовете и местообитанията, а това ще е все по-трудно в много защитени зони, тъй като сушите и наводненията стават все по-чести и по-тежки.

Очакват се и други промени в състоянието на защитените зони вследствие на по-високите температури и по-високите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата. Очакваните промени включват по-високи темпове на растеж на растителността и по-дълъг вегетационен сезон в много части на Европа (с изключение на местата, където това се ограничава от много високи температури и ниски валежи), което ще доведе до увеличаване на биомасата и натрупване на хранителни вещества. В затревените площи изменението на климата води до по-ранна коситба и до увеличаване на броя на окосяванията.

Поради това, управляващите защитени зони следва да определят основните заплахи, свързани с изменението на климата, на територията на защитените зони под тяхна отговорност (въз основа на оценки на риска и уязвимостта, както е описано в приложение 3, раздел 1.2, и в приложение 4, раздел 2.1), които има вероятност да засегнат ключовите абиотични характеристики на защитената зона, свързани с намиращите се в нея местообитания и видове от мрежата „Натура 2000“. След това следва да бъдат определени и степенувани по важност мерки, с които да се противодейства на очакваните последици и на тяхното въздействие върху местообитанията и видовете, като в идеалния случай тези мерки следва да бъдат включени в съществуващите планове за управление на защитените зони.

Има много мерки, които могат да бъдат предприети за поддържане или, ако е необходимо, за управление на условията в дадена защитена зона, които се очаква да се променят вследствие на изменението на климата. Мерките могат да включват както общи действия за възстановяване на екосистемите, така и по-целенасочени мерки за управление, специфични за съответните местообитания и видове. Такива мерки за подобряване могат да бъдат например:

2.6.   Повишаване на хетерогенността

Повишаването на хетерогенността на защитената зона (т.е. на биологичното разнообразие), например по отношение на структурните елементи от голям до микромащаб, както и на типовете местообитания и техните съставни елементи, може да допринесе за повишаване на устойчивостта на местообитанията и видовете и на способността им да се справят с изменението на климата, например като се преместят в рамките на защитената зона. Подобни подобрения обикновено не са предвидени за конкретни местообитания или видове от мрежата „Натура 2000“. Те имат за цел да се подобри общата устойчивост на екосистемите и да се създадат повече възможности за оцеляване, а при необходимост — и за улесняване на преместването в рамките на защитената зона. Повишаването на хетерогенността може също така да допринесе за намаляване на рисковете, свързани с нарастващата променливост при изменението на климата. Вследствие на променливата структура на растителността и релефа например, в някои години определени части от защитената зона могат да предлагат най-подходящи условия за местообитанията и видовете (напр. много сухи), докато други части могат да бъдат оптимални през други години (напр. влажни).

Освен в защитените зони по „Натура 2000“, мерките за повишаване на хетерогенността могат да бъдат приложими и при управлението на местообитанията в околния ландшафт.

Чрез активно управление може да се увеличи разнообразието в структурата на растителността в рамките на защитената зона и около нея. Това може да се постигне например чрез промени в земеползването и управлението на местообитанията (напр. паша, състав на горите, управление на равнището на водите) в голям или малък мащаб — в рамките на няколко метра. Може да се увеличи и разнообразието на релефа, например чрез промяна на профила или създаване на нови водни течения, водоеми, брегове или други форми на релефа.

Кои мерки са приложими на равнище защитена зона зависи от типовете местообитания и видовете в мрежата „Натура 2000“, както и от местните условия в защитената зона.

2.7.   Подобряване на свързаността

В гъсто населени и/или интензивно експлоатирани райони (например агломерации или територии, в които преобладават интензивно обработвани земеделски земи или изкуствени насаждения) видовете често нямат възможност да се разпространяват, за да поддържат структурите на метапопулациите, нито да се преместват по-далеч в отговор на изменението на климата. Където е необходимо, могат да се предприемат действия за частично смекчаване на тези външни ограничения чрез оценка на нуждите на ключовите видове и целенасочени мерки, като създаване на коридори и екопасажи.

Повечето видове от мрежата „Натура 2000“, които могат да се разпространяват, но разпространението им е ограничено значително от разпокъсването на местообитанията или от други препятствия, виреят само в конкретни местообитания. Данните сочат, че коридорите обикновено не са от голяма полза за тези видове (51). За да бъдат ефективни, коридорите и екопасажите (или други подобни елементи в екологичните мрежи) трябва да отговарят на подходящите условия на местообитанието и да имат подходящи размери (т.е. обикновено с ширина над 100 m), както и да бъдат внимателно разположени. В насоките на IUCN се подчертава, че всеки коридор следва да има конкретно предназначение и да бъде проектиран в съответствие с него  (52). Другите основни елементи от насоките на IUCN са обобщени в приложение 4 — таблица 1.

Приложение 4 — таблица 1

Обобщение на основните принципи на IUCN за екологичните коридори

В рамките на текущия (2022—2026 г.) проект по програма „Хоризонт Европа“ — NaturaConnect (54)— се разработват по-конкретни насоки за подобряване на свързаността в мрежата „Натура 2000“. Това ще допринесе за развитието на трансевропейската мрежа за природата (TEN-N) — една от целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Досега са изготвени насоки за опазване и планиране на свързаността (55). Допълнителни проучвания по темата за свързаността могат да бъдат намерени в CORDIS (56).

При много видове в мрежата от подходящи територии може да има големи празнини. Затова може да е необходимо подходящите територии да бъдат свързани чрез създаването на нови участъци от местообитания. Необходимостта от такива мерки е обяснена и илюстрирана в приложение 4 — фигура 1. За тази цел в Регламента относно възстановяването на природата е предвидена рамка за предприемане на мерки за подобряване на състоянието или възстановяване на типовете местообитания и местообитанията на видовете с оглед на текущите и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата, както в рамките на мрежата „Натура 2000“, така и извън нея.

Приложение 4 — Фигура 1

Илюстративен пример за създаване на нови участъци от местообитания за запълване на пространствени празнини

Зелени участъци: заселено подходящо местообитание

Червени участъци: незаселено подходящо местообитание

Сини участъци: нови участъци от местообитания

Жълти участъци: неподходящо местообитание

За вид Х всички подходящи местообитания в подходящата климатична зона са заети в момента (зелените участъци в изображение а). В бъдеще (изображение б) подходящата климатична зона се е изместила в резултат на изменението на климата. Въпреки че климатът в червените участъци вече е подходящ, те не са заселени, тъй като видът не може да стигне до новите територии (празнината в мрежата е твърде голяма (препятствие в мрежата при стрелката). Чрез създаването на нови участъци от местообитания (сините участъци на изображение в) видът вече може да засели всички подходящи местообитания в мрежата в рамките на подходящата климатична зона (изображение г).

Повишаването на пропускливостта на матрицата на местообитанията между участъците с висококачествени местообитания може да подобри функционирането на екопасажите и коридорите, като улесни придвижването на видовете и подобри свързаността в целия ландшафт (58). Това означава да се подобри общото състояние на околната среда, така че тя да е по-благоприятна за дивата природа. Важно е да се запази или увеличи разнородността на местообитанията в по-широкия ландшафт, особено чрез опазването на полуестествените местообитания  (59)  (60)  (61). Те включват участъци от полуестествени затревени площи, пустош и храсталаци, гори, водни течения, влажни зони, както и елементи като местни дървесни видове, оголени скали и камъни и др.

Елементи на ландшафта като живи плетове, синори, канавки и водоеми също допринасят за разнообразието на местообитанията и подпомагат биологичното разнообразие. В Директивата за местообитанията се признават екологичните функции на тези елементи на ландшафта и способността им да допринасят за съгласуваността на мрежата „Натура 2000“. Съгласно член 3, параграф 3 и член 10 от Директивата за местообитанията от държавите членки се изисква, когато счетат за необходимо, да управляват и да развиват особености на ландшафта, като реки или традиционни системи за маркиране на полевите граници (например живи плетове), водоеми или горички.

Въпреки че спазването на това изискване е по преценка на държавите членки, в проучване, проведено през 2007 г. (62), се стига до заключението, че по принцип тези мерки следва да се предприемат, когато държавите членки считат, че те са необходими за постигането на общите цели на директивите (а именно поддържане или възстановяване на благоприятния природозащитен статус). В Директивата за птиците липсват подобни конкретни разпоредби относно особеностите на ландшафта, но в член 3, параграф 2 се посочва, че общото изискване за опазване, поддържане и възстановяване на местообитанията не се отнася само за защитените зони (63). Предвид необходимостта от подобряване на свързаността в селските райони и от повишаване на общото екологично качество на ландшафта като цяло държавите членки следва да приемат, че са необходими определени мерки за поддържане и, където е необходимо, възстановяване и пресъздаване на особености на ландшафта в съответствие с член 10 от Директивата за местообитанията.

Поддържането и увеличаването на особеностите на ландшафта с цел подобряване на съгласуваността на мрежата „Натура 2000“ могат също така да допринесат за постигането на целта на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., а именно да се осигури ландшафт с високо разнообразие в най-малко 10 % от земеделските площи. Това може също така да спомогне за изпълнението на изискванията по член 11 от Регламента относно възстановяването на природата, съгласно които държавите членки трябва да въведат мерки, целящи постигането на нарастваща тенденция на национално равнище най-малко при два от следните три показателя за селскостопанските екосистеми: индекс на полските пеперуди; запаси от органичен въглерод в обработваеми минерални почви; дял на земеделската земя с голямо разнообразие в особеностите на ландшафта (64).

Особеностите на ландшафта с голямо разнообразие включват буферни ивици, живи плетове, отделни или групи дървета, дървесни редици, синори, малки парцели, канавки, водни течения, малки влажни зони, подпорни стени за терасиране, каменни пирамиди и стени, малки езера и културни обекти. Земята, оставена под угар, също може да спада към тях. За да се осигури последователен подход, плановете за увеличаване на особеностите на ландшафта в защитените зони по „Натура 2000“ следва да бъдат съгласувани с мерките, предвидени в националните планове за възстановяване съгласно Регламента относно възстановяването на природата.

Необходимостта и приоритетът на всеки вид особеност на ландшафта следва да бъдат внимателно преценени с оглед на изискванията на видовете от мрежата „Натура 2000“, като се вземат предвид по-широкото биологично разнообразие и други потенциални ползи, свързани с адаптирането към изменението на климата и неговото смекчаване. Поради това, мерките за поддържане и увеличаване на особеностите на ландшафта следва да се съсредоточат предимно върху полуестествените компоненти на местообитанията, земята, оставена под угар, живите плетове и други особености, предназначени да подпомагат биологичното разнообразие (например засети ивици за отглеждане на цветя за насекоми и семена за птици), които са се доказали като най-ефективни (65). Следва да се предприемат мерки и за подобряване на екологичното качество на съществуващите особености на ландшафта, тъй като много от тях понастоящем имат ниска стойност от гледна точка на биологичното разнообразие.

Също толкова важно, колкото поддържането на особеностите на ландшафта, е изискването за подобряване на общото екологично качество на земеделските земи, т.е. на местообитанията в затревени площи и обработваеми земи. Сред основните действия, които следва да бъдат предприети за постигането на тази цел, са намаляване на употребата на вредни пестициди и на количеството използвани торове, поддържане и подобряване на качеството на затревените площи, както и увеличаване на разнообразието на културите и земите, оставени под угар (66)  (67). В горските местообитания следва да се предприемат мерки за ограничаване на голата сеч и засаждането на чужди видове, както и за увеличаване на броя и възрастовото разнообразие на местните дървесни видове, количеството мъртва дървесина и откритите площи.

Екологичните схеми по линия на ОСП и агроекологичните схеми, свързани с климата, могат да допринесат за подобряването на местообитанията в земеделските земи. Данните сочат, че най-ефективният начин за подобряване на местообитанията в земеделските земи е да се предприемат целенасочени и специално адаптирани мерки за агроекология и климат (68)  (69). Следователно, държавите членки следва да отдадат приоритет на въвеждането на такива мерки. Това е особено важно за видовете, които виреят само в мрежата „Натура 2000“.

2.8.   Оценка на необходимостта от преместване на видове/подпомагана миграция

Както е посочено в приложение 2, раздел 3, някои видове с ограничена способност за разпространение и разпокъсани популации могат да не са в състояние да се преместят в нови територии с подходящи климатични условия. Макар че някои мерки могат да помогнат, като например разширяването на обхвата на мрежата „Натура 2000“ и подобряването на свързаността в по-широката околна среда, може да се наложи някои видове (и местообитания) с ограничено естествено разпространение да бъдат преместени, за да се предотврати тяхното изчезване на местно или дори на глобално равнище, когато климатичните условия станат неподходящи за оцеляването им (70)  (71).

Преместването се определя като „подпомогнато от човека движение на живи организми от една територия и последващото им освобождаване в друга“ (72) с природозащитни цели. То включва i) подсилване и повторно въвеждане в естествения район на разпространение на вида, както и ii) въвеждане, включващо подпомагано заселване и екологично заместване извън естествения район на разпространение на вида.

Видовете могат да бъдат преместени с цел улесняване на адаптирането към изменението на климата по най-малко четири причини (73):

Преместването на видове обаче може да бъде скъпо и крие добре известни рискове особено когато се извършва към нови територии извън естествения ареал на разпространение на вида. Преместените видове могат да станат инвазивни, да внесат нови болести, да нарушат съществуващите хранителни мрежи и структурата на видовите съобщества и да доведат до изчезване на отделни генетични форми. Следователно, преместването на видове, особено извън естествения им ареал на разпространение, е свързано с важни въпроси от екологично и етично естество, които трябва да бъдат разгледани.

Поради това, преместването на видове обикновено се счита за крайна мярка, която трябва да се предприема само след като други мерки, като подобряване на свързаността на местообитанията, са били изпробвани и са се оказали недостатъчни. От друга страна, някои от рисковете, произтичащи от по-голямата свързаност (например чрез коридори), са сходни с тези при преместването на видове и вероятно подлежат на по-малък контрол, отколкото селективното въвеждане на един вид в нова територия. Ето защо, както и при други мерки за свързване на изолирани участъци от местообитания с екологична цел, необходимостта от преместване следва да се преценява внимателно.

Преди преместването на какъвто и да е вид е от съществено значение да се познава задълбочено екологията и поведението на вида в новия тип местообитание. В Hoegh-Guldberg et al. (2008) (74) е разработена полезна рамка за вземане на решения, която може да е от помощ при оценката на целесъобразността на преместването на видове като средство за подпомагане на заселването. На разположение са и допълнителни насоки (75), както и рамка от помощни тактики (76), които да подпомогнат евентуални мерки, свързани с преместване на видове.

Препоръчва се също така необходимостта от преместване/подпомагана миграция да се оценява и планира стратегически още от самото начало на равнище мрежа „Натура 2000“ или поне на регионално равнище, а не чрез спорадични инициативи. Това може да помогне да се постигне максимална ефективност и ефикасност при преместванията. По-конкретно резултатите от оценките на уязвимостта на мрежата могат да се използват за определянето на зоните и видовете, които са изложени на най-голям риск. Тези зони следва да бъдат приоритетен източник на екземпляри за преместване на алтернативни места (защитени места). Анализът на мрежата може да се използва и за определяне на подходящи климатични убежища и места, където възстановяването или създаването на местообитания в бъдеще може да осигури подходящи условия за евентуално преместване на видове.

(1)  Hilty, J., Worboys, G.L., Keeley, A. et al. (2020 г.), Guidelines for conserving connectivity through ecological networks and corridors [Насоки за опазване на свързаността чрез екологични мрежи и коридори], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“ № 30, Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Гланд, Швейцария.

(2)  Oliver, T. H., Marshall, H. H., Morecroft, M. D., Brereton, T., Prudhomme, C. и Huntingford, C. (2015 г.). Interacting effects of climate change and habitat fragmentation on drought-sensitive butterflies [Взаимодействащи ефекти на изменението на климата и разпокъсаността на местообитанията върху пеперудите, чувствителни към сушата], Nature Climate Change, 5(10), стр. 941—945.

(3)  Oliver, T.H., Roy, D.B., Hill, J.K. et al. (2010 г.), Heterogeneous landscapes promote population stability [Разнородните ландшафти спомагат за стабилността на популациите], Ecology Letters, 13 (4), стр. 473—484.

(4)  Foden, W.B., Young, B.E., Akçakaya, H.R. et al. (2019 г.), Climate change vulnerability assessment of species [Оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], WIREs Climate Change, бр. 10(1), e551.

(5)  Hlásny, T., Mokroš, M., Dobor, L. et al. (2021 г.) Fine-scale variation in projected climate change presents opportunities for biodiversity conservation in Europe [Фините разлики в прогнозираното изменение на климата предлагат възможности за опазване на биологичното разнообразие в Европа]. Scientific Reports, 11(1), 17242.

(6)  Santini, L., Benítez-López, A., Maiorano, L., et al. (2021 г.), Assessing the reliability of species distribution projections in climate change research [Оценка на надеждността на прогнозите за разпространението на видовете в изследванията за изменението на климата]. Diversity and Distributions, 27(6), стр. 1035—1050.

(7)  Hlásny, T., Mokroš, M., Dobor, L. et al. (2021 г.), Fine-scale variation in projected climate change presents opportunities for biodiversity conservation in Europe [Фините разлики в прогнозираното изменение на климата предлагат възможности за опазване на биологичното разнообразие в Европа]. Scientific Reports, 11(1), 17242.

(8)  Проект MSP4BIO: „Подобрено научнообосновано морско пространствено планиране за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие“, https://msp4bio.eu/about/

(9)   https://mpa-europe.eu.

(10)   https://cordis.europa.eu/search?q=%27MSP%27%20AND%20%27MPAs%27&p=1&num=10&srt=Relevance:decreasing.

(11)  МКИК (2023 г.), Обобщаващ доклад към Шестия годишен доклад за оценка (ГД6). Climate Change 2023 [Изменението на климата през 2023 г.], Междуправителствен комитет по изменение на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

(12)  Wilson, K.L., Tittensor, D.P., Worm, B. et al. (2020 г.), Incorporating climate change adaptation into marine protected area planning [Включване на адаптирането към изменението на климата в планирането на морските защитени зони], Global Change Biology, 26 (6), стр. 3251—3267.

(13)   Глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин—Монреал,, 18 декември 2022 г., CBD/COP/15/L.25.

(14)  Esteve-Selma, M.A., Martínez-Fernández, J., Hernández-García, I., et al. (2012 г.), Potential effects of climatic change on the distribution of Tetraclinis articulata, an endemic tree from arid Mediterranean ecosystems [Възможни последици от изменението на климата върху разпространението на Tetraclinis articulata, ендемично дърво от сухите средиземноморски екосистеми], Climatic Change, 113 (3), стр. 663—678.

(15)  Европейска комисия (2013 г.), Насоки относно изменението на климата и мрежата „Натура 2000“: справяне с въздействието на изменението на климата върху управлението на районите с висока стойност по отношение на биологичното разнообразие в мрежата „Натура 2000“, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(16)  (2011), Climate change threatens European conservation areas [изменението на климата заплашват европейските защитени територии], Ecology Letters, 14 (5), стр. 484—492.

(17)  Araújo, M. B., Lobo, J. M. and Moreno, J. C., (2007 г.), The effectiveness of Iberian protected areas in conserving terrestrial biodiversity [Ефективността на защитените територии в Иберийския полуостров за опазването на сухоземното биологично разнообразие], Conservation Biology, 21 (6), стр. 1423—1432.

(18)  Hannah, L., Midgley, G., Andelman, S. et al. (2007 г.), Protected area needs in a changing climate [Нуждите на защитените територии в условията на променящ се климат], Frontiers in Ecology and the Environment, 5 (3), стр. 131—138.

(19)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(20)  Huntley, B. (2007 г.). Climatic change and the conservation of European biodiversity: [Изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие в Европа: към разработването на стратегии за адаптиране], Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, 27-о заседание на Постоянния комитет, Страсбург, 26—29 ноември 2007 г., Съвет на Европа, Страсбург.

(21)  В наредбата се предвижда забрана за строителство и за определени дейности. Landesrecht konsolidiert Vorarlberg: Gesamte Rechtsvorschrift für Pufferzonen zum Schutz von Gebietsteilen außerhalb des Natura 2000 Gebietes, Fassung vom 17.10.2023. https://www.ris.bka.gv.at/GeltendeFassung.wxe?Abfrage=LrVbg&Gesetzesnummer=20000509.

(22)  В съответствие с доброволните насоки на Комисията за управление на горите по метода „близо до природата“. https://environment.ec.europa.eu/publications/guidelines-closer-nature-forest-management_en.

(23)  Moreira, F., Ascoli, D., Safford, H. et al. (2020 г.), Wildfire management in Mediterranean-type regions: Paradigm change needed [Управление на горските пожари в регионите от средиземноморски тип: необходима е промяна на модела], Environmental Research Letters, 15(1), 11001.

(24)  Davis K. T., Peeler J., Fargione J., et al (2024 г.), Tamm review: A meta-analysis of thinning, prescribed fire, and wildfire effects on subsequent wildfire severity in conifer dominated forests of the Western US [Обзорна поредица Tamm, Метаанализ на въздействието на отгледната сеч, препоръчителното палене и горските пожари върху последващата тежест на горските пожари в гори в западната част на САЩ, в които преобладават иглолистните дървета], Forest Ecology and Management, том 561.

(25)   https://lifetaiga.se/controlled-burning-in-woodlands/.

(26)  Moreira, F., Ascoli, D., Safford, H. et al. (2020 г.), Wildfire management in Mediterranean-type regions: Paradigm change needed [Управление на горските пожари в регионите от средиземноморски тип: необходима е промяна на модела], Environmental Research Letters, 15(1), 11001.

(27)  Oppermann, R., Beaufoy, G. и Jones, G. (ред.) (2012 г.) High Nature Value Farming in Europe [Земеделие с висока природна стойност в Европа], Ubstadt-Wieher, Германия: Verlag regionalkultur.

(28)  Castillo, C P., Jacobs-Crisioni, C., Diogo, V. et al. (2021 г.), Modelling agricultural land abandonment in a fine spatial resolution multi-level land-use model: An application for the EU [Моделиране на изоставянето на земеделски земи в многостепенен модел за земеползване с висока пространствена разделителна способност: приложение за ЕС], Environmental Modelling & Software, 136, 104946.

(29)  Moreira, F., Viedma, O., Arianoutsou, M., et al. (2011 г.), Landscape–wildfire interactions in southern Europe: implications for landscape management [Взаимодействия между ландшафта и горските пожари в Южна Европа: последствия за управлението на ландшафта], Journal of Environmental Management, 92(10), стр. 2389—2402.

(30)  Queiroz, C., Beilin, R., Folke, C., et al. (2014 г.), Farmland abandonment: threat or opportunity for biodiversity conservation? A global review [Изоставяне на земеделски земи: заплаха или възможност за опазването на биологичното разнообразие? Общ преглед в световен мащаб], Frontiers in Ecology and the Environment, 12 (5), стр. 288—296.

(31)  Европейска комисия, 2026 г. Grassland and livestock dynamics How grazing management sustains and shapesEuropean grasslands [Динамика на затревените площи и животновъдството: как управлението на пашата поддържа и оформя затревените площи в Европа], Аналитична справка № 13. https://agriculture.ec.europa.eu/document/download/b397715c-d526-4dd7-af26-adbdfe43af6d_en?filename=analytical-brief-13-grassland_en.pdf.

(32)  Lecina-Diaz, J., Chas-Amil, M.L., Aquilué, N. et al. (2023 г.), Incorporating fire-smartness into agricultural policies reduces suppression costs and ecosystem services damages from wildfires [Включването на интелигентни мерки за пожарна безопасност в селскостопанските политики намалява разходите за потушаване на пожари и вредите върху екосистемните услуги, причинени от горски пожари]. Journal of Environmental Management, стр. 337, 117707.

(33)  Pais, S., Aquilu´e, N., Campos, J. et al. (2020 г.), Mountain farmland protection and fire-smart management jointly reduce fire hazard and enhance biodiversity and carbon sequestration [Опазването на планинските земеделски земи и интелигентното управление за предотвратяване на пожари съвместно намаляват риска от пожари и подобряват биологичното разнообразие и улавянето на въглерод], Ecosystem Services, 44, 101143.

(34)  Rouet-Leduc, J., Pe’er, G., Moreira, F. et al. (2021 г.), Effects of large herbivores on fire regimes and wildfire mitigation [Въздействие на едрите тревопасни животни върху пожарните режими и ограничаването на горските пожари], Journal of Applied Ecology, 58(12), стр. 2690—2702.

(35)   https://grazelife.com.

(36)  Rouet-Leduc, J., Pe’er, G., Moreira, F. et al. (2021 г.), Effects of large herbivores on fire regimes and wildfire mitigation [Въздействие на едрите тревопасни животни върху пожарните режими и ограничаването на горските пожари], Journal of Applied Ecology, 58 (12), стр. 2690—2702.

(37)  „Натура 2000“ и горите, част I—II. Служба за публикации на Европейския съюз, 2015 г..

(38)   Насоки за природосъобразно управление на горите, Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г. https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/2d1a6e8f-8cda-11ee-8aa6-01aa75ed71a1.

(39)  Zhao, J., Yue, C., Wang, J. et al. (2024 г.), Forest fire size amplifies postfire land surface warming [Размерът на горските пожари усилва затоплянето на земната повърхност след пожара], Nature, 633, стр. 828—834.

(40)  Насоки относно стимулиращи биологичното разнообразие залесяване, повторно залесяване и засаждане на дървета, SWD(2023) 61.

(41)   https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/project/LIFE04-NAT-P-000214/management-and-conservation-of-the-sites-of-s-mamede-and-nisa-laje-de-prata.

(42)  Вж. още примери за природосъобразни решения в крайбрежната зона тук: https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/mission/solutions/mission-stories-inactive/nature-based-coastal-restoration-story23.

(43)  ЕАОС (2016 г.), Flood risks and environmental vulnerability — exploring the synergies between floodplain restoration, water policies and thematic policies [Рискове от наводнения и уязвимост на околната среда — проучване на полезното взаимодействие между възстановяването на заливните равнини, политиките за водите и тематичните политики], технически доклад № 1/2016 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

(44)  Агенция по околната среда на Обединеното кралство (2010 г.), Working with natural processes to manage flood and coastal erosion risk. A Guidance Document [Използване на природните процеси за управление на риска от наводнения и ерозия на бреговете. Ръководство], Агенция по околната среда, Бристол, Обединеното кралство.

(45)   https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/project/LIFE06-NAT-RO-000177/conservation-and-integrated-management-of-danube-islands-romania.

(46)   https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/project/LIFE07-NAT-RO-000681/cross-border-conservation-of-phalacrocorax-pygmeus-and-aythya-nyroca-at-key-sites-in-romania-and-bulgaria.

(47)   https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/project/LIFE13-NAT-BG-000801/restoration-and-conservation-of-riparian-forests-of-habitat-type-910-in-natura-2000-sites-and-model-areas-in-bulgaria.

(48)   https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/project/LIFE08-NAT-BG-000281/conservation-and-restoration-of-11-natura-2000-riparian-and-wetland-habitats-in-10-scis-bulgarian-forests.

(49)   https://ponderful.eu/.

(50)  Европейска комисия (2013 г.), Насоки относно изменението на климата и мрежата „Натура 2000“: справяне с въздействието на изменението на климата върху управлението на районите с висока стойност за биологичното разнообразие в мрежата „Натура 2000“, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(51)  Crick, H., Crosher, I., Mainstone, C. et al. (2020 г.), Nature networks evidence handbook [Наръчник за доказателствата от мрежите за опазване на природата], изследователски доклад NERR081, Natural England, Йорк, Обединеното кралство.

(52)  Hilty, J., Worboys, G.L., Keeley, A. et al. (2020 г.), Guidelines for conserving connectivity through ecological networks and corridors [Насоки за опазване на свързаността чрез екологични мрежи и коридори], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“ № 30, Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Гланд, Швейцария.

(53)  Hilty, J., Worboys, G.L., Keeley, A. et al. (2020 г.), Guidelines for conserving connectivity through ecological networks and corridors [Насоки за опазване на свързаността чрез екологични мрежи и коридори], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“ № 30, Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Гланд, Швейцария. https://portals.iucn.org/library/sites/library/files/documents/PAG-030-En.pdf.

(54)   https://naturaconnect.eu/goals-and-objectives/.

(55)  Moreira, F., Dias, F.S., Dertien, J. et al. (2024 г.), Guidelines for connectivity conservation and planning in Europe [Насоки за опазване и планиране с оглед на свързаността в Европа], ARPHA Preprints, 5, e129021.

(56)   https://cordis.europa.eu/search?q=%27natura%27%20AND%20%272000%27%20AND%20%27stakeholders%27&p=1&num=10&srt=Relevance:decreasing.

(57)  Европейска комисия (2013 г.), Насоки относно изменението на климата и мрежата „Натура 2000“: справяне с въздействието на изменението на климата върху управлението на районите с висока стойност за биологичното разнообразие в мрежата „Натура 2000“, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(58)  Donald, P. F. и Evans, A. D. (2006 г.), Habitat connectivity and matrix restoration: the wider implications of agri-environment schemes [Свързаност на местообитанията и възстановяване на матрицата: по-широките последици от агроекологичните схеми], Journal of Applied Ecology, 43(2), стр. 209—218.

(59)  Benton, T G., Vickery, J A. и Wilson, J D., (2003 г.), Farmland biodiversity: is habitat heterogeneity the key? [Биологично разнообразие в земеделските земи: дали разнородността на местообитанията е ключът?], Trends in Ecology & Evolution, бр. 18(4), стр. 182—188.

(60)  Billeter, R., Liira, J., Bailey, D. et al. (2008 г.), Indicators for biodiversity in agricultural landscapes: a pan-European study [Показатели за биологичното разнообразие в земеделските площи: общоевропейско проучване], Journal of Applied Ecology, 45(1), стр. 141—150.

(61)  Hendrickx, F., Maelfait, J.P., van Wingerden, W. et al. (2007 г.), How landscape structure, land-use intensity and habitat diversity affect components of total arthropod diversity in agricultural landscapes [Как структурата на ландшафта, интензивността на земеползването и разнообразието на местообитанията влияят върху компонентите на общото разнообразие на членестоногите в земеделските площи], Journal of Applied Ecology, 44(2), стр. 340—351.

(62)  Kettunen, M., Terry, A., Tucker, G.M. et al. (2007 г.), Guidance on the maintenance of landscape connectivity features of major importance for wild flora and fauna [Насоки за поддържане на свързаност чрез елементи на ландшафта, които са от голямо значение за дивата флора и фауна]. Насоки за изпълнението на член 3 от Директивата за птиците (79/409/ЕИО) и член 10 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО). Доклад до Европейската комисия, Институт за европейска политика в областта на околната среда, Брюксел/Лондон.

(63)  Вж. също решението на Съда на Европейския съюз по дело C-418/04 (т. 179).

(64)  За по-подробно описание на особеностите на ландшафта съгласно Регламента относно възстановяването на природата вж. приложение IV към Регламент (ЕС) 2024/1991.

(65)  Alliance Environnement (2017 г.), Literature reviews on the effects of farming practices associated with the CAP greening measures on climate and the environment [Обзор на литературата относно въздействието на земеделските практики, свързани с мерките за екологизиране съгласно ОСП, върху климата и околната среда], доклад за Европейската комисия, Alliance Environnement, Брюксел.

(66)  Benton, T. G., Vickery, J. A. и Wilson, J. D., (2003 г.), Farmland biodiversity: is habitat heterogeneity the key? [Биологично разнообразие в земеделските земи: дали разнородността на местообитанията е ключът?], Trends in Ecology & Evolution, бр. 18 (4), стр. 182—188.

(67)  Dicks, L. V., Ashpole, J. E., Dänhardt, J. et al. (2013 г.), Farmland Conservation Synopsis: Evidence for the effects of interventions in northern Europe [Кратък обзор на опазването на земеделските земи: доказателства за ефектите от интервенциите в Северна Европа], Synopses of Conservation Evidence, том 3, Pelagic Publishing, Ексетър, Обединеното кралство.

(68)  Alliance Environnement (2019 г.), Evaluation of the impact of the CAP on habitats, landscapes, biodiversity [Оценка на въздействието на ОСП върху местообитанията, ландшафтите и биологичното разнообразие], доклад за Европейската комисия, Alliance Environnement, Брюксел.

(69)  Batáry, P., Dicks, L V., Kleijn, D. и Sutherland, W J., (2015 г.), The role of agri-environment schemes in conservation and environmental management [Ролята на агроекологичните схеми за опазването и управлението на околната среда], Conservation Biology, 29 (4), стр. 1006—1016.

(70)  Hoegh-Guldberg, O., Hughes, L., McIntyre, S. et al. (2008 г.), Assisted Colonization and Rapid Climate Change (Подпомогнатата колонизация и бързото изменение на климата), Science, 321(5887), стр. 345—346.

(71)  Lawler, J.J. (2009 г.), Climate change adaptation strategies for resource management and conservation planning [Стратегии за адаптиране към изменението на климата в управлението на ресурсите и планирането на опазването на околната среда], Annals of the New York Academy of Sciences, 1162 (1), стр. 79—98.

(72)  IUCN и SSC (2013 г.), Guidelines for Reintroductions and Other Conservation Translocations [Насоки за повторно въвеждане и други видове преместване с природозащитна цел], Комисия за оцеляване на видовете към IUCN, Гланд, Швейцария.

(73)  Aitken, S. N. and Whitlock, M. C., (2013), Assisted Gene Flow to Facilitate Local Adaptation to Climate Change [Подпомагана генна миграция за улесняване на адаптирането към изменението на климата на местно равнище], Annual Review of Ecology, Evolution, and Systematics, 44(1), стр. 367—388.

(74)  Hoegh-Guldberg, O., Hughes, L., McIntyre, S. et al. (2008 г.), Assisted Colonization and Rapid Climate Change [Подпомогнатото заселване и бързото изменение на климата], Science, 321(5887), стр. 345—346.

(75)  IUCN и SSC (2013 г.), Guidelines for Reintroductions and Other Conservation Translocations [Насоки за повторно въвеждане и други видове преместване с природозащитна цел], Комисия за оцеляване на видовете към IUCN, Гланд, Швейцария.

(76)  Batson, W. G., Gordon, I. J., Fletcher, D. B. et al. (2015 г.), REVIEW: Translocation tactics: a framework to support the IUCN Guidelines for wildlife translocations and improve the quality of applied methods [Тактики за преместване: рамка в помощ на насоките на IUCN за преместване на диви животни с цел подобряване на качеството на прилаганите методи], Journal of Applied Ecology, 52(6), стр. 1598—1607.

(77)   https://migforest.nweurope.eu/

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

БИБЛИОГРАФИЯ

Основни и допълнителни източници, използвани при изготвянето на настоящите насоки и препоръчани като източници на допълнителна информация относно адаптирането към изменението на климата в контекста на биологичното разнообразие.

Природосъобразни решения, които допринасят за адаптирането към изменението на климата

Brang, P., Schönenberger, W., Frehner, M., et al. (2006 г.), Management of protection forests in the European Alps: an overview [Управление на защитени гори в Европейските Алпи: преглед]. Forest Snow and Landscape Research, бр. 80.

Cooper, R. (2020 г.), Nature-based solutions and water security [Природосъобразни решения и сигурност на водоснабдяването]. GSDRC, Университет на Бирмингам.

EEA (2021 г.), Nature-based solutions in Europe: Policy, knowledge and practice for climate change adaptation and disaster risk reduction [Природосъобразни решения в Европа: политика, знания и практика за адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия], доклад № 1/2021 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз.

Fennell, J., Soulsby, C., Wilkinson M.E. et al. (2023 г.), Assessing the role of location and scale of Nature Based Solutions for the enhancement of low flows [Оценка на ролята на местоположението и мащаба на природосъобразните решения за увеличаване на слабите оттоци], International Journal of River Basin Management, 21(4), стр. 743—58.

Gordon, B.A., Dorothy, O. и Lenhart, C.F. (2020 г.), Nutrient Retention in Ecologically Functional Floodplains: A Review [Задържане на хранителни вещества в екологично функционални заливни равнини: преглед]. Water, 12 (10), 2762.

Harrison, I.J., Green, P.A., Farrell, T.A. et al. (2016 г.), Protected areas and freshwater provisioning: a global assessment of freshwater provision, threats and management strategies to support human water security [Защитени територии и снабдяване с прясна вода: глобална оценка на снабдяването с прясна вода, заплахите и стратегиите за управление в подкрепа на сигурността на водните ресурси за хората], Aquatic Conservation: Marine and Freshwater Ecosystems, 26 (S1), стр. 103—120.

IUCN (2020 г.) Global Standard for Nature-based Solutions. A user-friendly framework for the verification, design and scaling up of NbS [Глобален стандарт за природосъобразни решения. Удобна за ползване рамка за проверка, проектиране и разширяване на обхвата на природосъобразните решения]. Първо издание. Гланд, Швейцария: IUCN.

Keesstra, S., Nunes, J., Novara, A. et al. (2018 г.), The superior effect of nature based solutions in land management for enhancing ecosystem services [Превъзходният ефект на природосъобразните решения в управлението на земите за подобряване на екосистемните услуги], Science of the Total Environment, 610—611, стр. 997—100.

Seddon, N., Chausson, A., Berry, P. et al. (2020 г.), Understanding the value and limits of nature-based solutions to climate change and other global challenges [Разбиране на ползата и ограниченията на природосъобразните решения за справяне с изменението на климата и с други глобални предизвикателства], Philosophical Transactions of the Royal Society B, 375, 20190120.

Горските пожари в Европа, тяхното въздействие върху биологичното разнообразие и мерките за ограничаването им

Barredo., J.I., Mansuy, N. и Mubareka, S.B. (2023 г.), Primary and old-growth forests are more resilient to natural disturbances — Perspective on wildfires [Първичните и старите гори са по-устойчиви на естествени смущения — поглед върху горските пожари], JRC, Европейска комисия.

Castellnou, M., Prat-Guitart, N., Arilla, E. et al. (2019 г.), Empowering strategic decision-making for wildfire management: avoiding the fear trap and creating a resilient landscape [Подпомагане на стратегическото вземане на решения за управление на горските пожари: как да избегнем капана на страха и да създадем устойчива среда], Fire Ecology, 15 (31), стр. 1—17.

Европейска комисия (2021 г.), Land-based wildfire prevention. Principles and experiences on managing landscapes, forests and woodlands for safety and resilience in Europe [Предотвратяване на горски пожари на земите: принципи и опит в управлението на ландшафтите, горите и горските територии за безопасност и устойчивост в Европа].

Fernandes, P.M. (2013 г.), Fire-smart management of forest landscapes in the Mediterranean basin under global change [Интелигентно управление на горските ландшафти в Средиземноморския басейн за предотвратяване на пожари в условията на глобални промени], Landscape and Urban Planning, бр. 110, стр. 175—182.

Forestry Commission (2014 т.), Building wildfire resilience into forest management planning [Включване на устойчивостта към горски пожари в планирането на управлението на горите], Forestry Commission, Единбург, Обединеното кралство.

Held, A. и Pronto, L. (2023 г.), Reducing wildfire risk in Europe through sustainable forest management [Намаляване на риска от горски пожари в Европа чрез устойчиво управление на горите], обзор на политиката на Forest Europe.

„Хоризонт 2020“: проект FIRE-RES, https://fire-res.eu/

Keeley, J.E., Bond, W.J., Bradstock, R.A. et al. (2012 г.), Fire in Mediterranean Ecosystems: Ecology, Evolution and Management [Пожари в средиземноморските екосистеми: екология, еволюция и управление], Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство.

Moreira, F., Ascoli, D., Safford, H. et al. (2020 г.), Wildfire management in Mediterranean-type regions: Paradigm change needed [Управление на горските пожари в регионите от средиземноморски тип: необходима е промяна на модела]. Environmental Research Letters, 15(1), 11001.

Neidermeier, A.N., Zagaria, C., Pampanoni, V. et al. (2023 г.), Mapping opportunities for the use of land management strategies to address fire risk in Europe [Картографиране на възможностите за прилагане на стратегии за управление на земята с цел справяне с риска от пожари в Европа], Journal of Environmental Management, 346, 118941.

Pais, S., Aquilu´e, N., Campos, J. et al. (2020 г.), Mountain farmland protection and fire-smart management jointly reduce fire hazard and enhance biodiversity and carbon sequestration [Опазването на планинските земеделски земи и интелигентното управление за предотвратяване на пожари съвместно намаляват риска от пожари и подобряват биологичното разнообразие и улавянето на въглерод]. Ecosystem Services, 44, 101143.

Plana, E., Font, M., Green, T. (ред.) (2015 г.), Operational tools and guidelines for improving efficiency in wildfire risk reduction in EU landscapes [Оперативни инструменти и насоки за повишаване на ефективността при намаляване на риска от горски пожари в ландшафтите на ЕС], проект FIREfficient, CTFC Editions, https://firefficient.ctfc.cat/images/book_guidelines.pdf.

Проект LIFE12ENV/ES/000730 Life+,Cost-efficient integration of megafire prevention into forest management in the Mediterranean [Икономически ефективно интегриране на мерки за предотвратяване на големи горски пожари в управлението на горите в Средиземноморието], доклад за широката общественост, https://cpf.gencat.cat/web/.content/or_organismes/or04_centre_propietat_forestal/03_linies_actuacio/transferencia_de_coneixement/projectes_europeus/life_demorgest/static_files/LAYMAN_ang.pdf.

Rouet-Leduc, J., Pe’er, G., Moreira, F. et al. (2021 г.), Effects of large herbivores on fire regimes and wildfire mitigation [Въздействие на едрите тревопасни животни върху пожарните режими и ограничаването на горските пожари], Journal of Applied Ecology, 58 (12), стр. 2690—2702.

Valor, T., Coll, L., Pique, M. et al. (2023 г.), FIRE-RES Ecological factors driving resistant and resilient landscapes to high intensity and extreme wildfire events [Екологични фактори, определящи устойчивостта и издръжливостта на ландшафтите спрямо горски пожари с висок интензитет и екстремни горски пожари], доклад D1.11 по проект FIRE-RES, DOI: 10.5281/zenodo.7785271.

Потенциалът на природосъобразните решения да допринесат за управлението на наводненията и адаптирането към изменението на климата

Burek, P, Mubareka, S., Rojas, R. et al. (2012 г.), Evaluation of the effectiveness of Natural Water Retention Measures [Оценка на ефективността на мерките за естествено задържане на вода], EUR 25551 EN, Съвместен изследователски център, Люксембург.

Collentine D. и Futter M.N. (2018 г.), Realising the potential of natural water retention measures in catchment flood management: Trade-offs and matching interests [Използване на потенциала на естествените мерки за задържане на вода при управлението на наводненията във водосборните басейни: компромиси и съгласуване на интереси], Journal of Flood Risk Management, 11(1), стр. 76—84.

ЕАОС (2015 г.), Water-retention potential of Europe’s forests. A European overview to support natural water-retention measures [Потенциал за задържане на вода на европейските гори. Общ преглед на ситуацията в Европа в подкрепа на мерките за естествено задържане на вода], доклад № 13/2015 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Люксембург.

ЕАОС (2016 г.), Flood risks and environmental vulnerability — exploring the synergies between floodplain restoration, water policies and thematic policies [Рискове от наводнения и уязвимост на околната среда — проучване на полезното взаимодействие между възстановяването на заливните равнини, политиките за водите и тематичните политики], доклад № 1/2016 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Люксембург.

Европейска комисия (2020 г.), The interaction between the Floods Directive and the Nature Directives [Взаимодействието между Директивата за наводненията и директивите за природата]. Документ за определяне на обхвата, Работната група за наводненията по общата стратегия за прилагане на Директивата за наводненията и Рамковата директива за водите.

Fennell, J., Soulsby, C., Wilkinson M.E. et al. (2022 г.), Assessing the role of location and scale of Nature Based Solutions for the enhancement of low flows [Оценка на ролята на местоположението и мащаба на природосъобразните решения за увеличаване на слабите оттоци], International Journal of River Basin Management, 21(4), стр. 743—758.

Fennell, J., Soulsby, C., Wilkinson M.E. et al. (2023 г.), Time variable effectiveness and cost-benefits of different nature-based solution types and design for drought and flood management [Променящи се във времето ефективност и съотношение разходи — ползи на различни видове природосъобразни решения и проекти за управление на сушата и наводненията], Nature-Based Solutions, 3, 100050.

Iacob, O., Rowan, J.S., Brown, I. et al. (2014 г.), Evaluating wider benefits of natural flood management strategies: An ecosystem-based adaptation perspective [Оценка на по-широките ползи от стратегиите за естествено управление на наводненията: екосистемен подход към адаптирането], Hydrology Research, 45(6), стр. 774—787.

Klijn, F., Asselman, N. и Wagenaar, D. (2018 г.), Room for rivers: Risk reduction by enhancing the flood conveyance capacity of The Netherlands’ large Rivers [Пространство за реките: намаляване на риска чрез увеличаване на капацитета за отвеждане на водите при наводнения на големите реки в Нидерландия], Geosciences, 8(6), стр. 224.

Ministerie van Infrastructuur en Waterstaat/DGWB, Ministerie van Infrastructuur en Waterstaat/Rijkswaterstaat, Unie van Waterschappen et al. (2022 г.), Eindadvies Beleidstafel wateroverlast en hoogwater: „Voorkomen kan niet, voorbereiden wel. Allemaal aan de slag.“ Voorkomen kan niet, voorbereiden wel. Allemaal aan de slag|Rapport|Rijk soverheid.nl (на нидерландски) — Окончателни препоръки на работната група по въпросите на излишъка на вода и високите води: „Превенцията не е възможна, но подготовката е. Време е да действаме заедно“. Доклад на нидерландското правителство, Министерство на инфраструктурата и водите.

Penning E., Peñailillo Burgos R., Mens M. et al. (2023 г.), Nature-based solutions for floods and droughts and biodiversity: Do we have sufficient proof of their functioning? [Природосъобразни решения за наводнения, суши и биологично разнообразие: имаме ли достатъчно доказателства, че работят?], Cambridge Prisms: Water, 1, e11, стр. 1—17. Включва списък с бази данни за природосъобразни решения.

Scholz, M., Mehl, D., Schulz-Zunkel, C. et al. (2012 г.), Ökosystemfunktionen von Flussauen: Analyse und Bewertung von Hochwasserretention, Nährstoffrückhalt, Kohlenstoffvorrat, Treibhausgasemissionen und Habitatfunktion, Naturschutz und biologische Vielfalt. Bundesamt für Naturschutz, Bonn-Bad Godesberg.

Somarakis, G., Stagakis S. и Chrysoulakis, N. (2019 г.), THINKNATURE HANDBOOK_NATURE-BASED SOLUTIONS [Наръчник за природосъобразни решения наThink Nature], в Think Nature, бр. 730338.

Източници на допълнителна информация и данни за наблюденията и прогнозите относно изменението на климата в Европа

Bednar-Friedl, B., Biesbroek, R., Schmidt, D.N. et al. (2022 г.) Europe [Европа]. В: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability [Изменението на климата през 2007 г.: въздействие, адаптиране и уязвимост]. Принос на работна група II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата [H.-O. Pörtner, D.C. Roberts, M. Tignor et al. (ред.)], Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

Европейска платформа за адаптиране към изменението на климата — Climate Data Explorer, https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/knowledge/european-climate-data-explorer.

Услуга в областта на изменението на климата на „Коперник“, https://climate.copernicus.eu/.

Прогнози на ЕАОС за парниковите газове — приложение за преглеждане на данни, https://www.eea.europa.eu/en/analysis/maps-and-charts/eea-greenhouse-gas-projections-data-viewer-data-viewers.

ЕАОС (2024 г.), Европейска оценка на риска, свързан с климата. Доклад на Европейската агенция за околната среда № 1/2024, Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз.

Последици от изменението на климата и тяхното въздействие върху биологичното разнообразие

Bedford, J., Ostle, C., Johns, D.G. et al. (2020 г.), Lifeform indicators reveal large-scale shifts in plankton across the North-West European shelf [Показателите за живи организми разкриват мащабни промени в планктона по целия северозападен европейски шелф], Global Change Biology, 26(6), стр. 3482—3497.

Bowler, D.E., Hof, C., Haase, P. et al. (2017 г.), Cross-realm assessment of climate change impacts on species’ abundance trends [Кръстосана интегрирана оценка на въздействието на изменението на климата върху тенденциите в изобилието на видовете], Nat Ecol Evol, 1(3), стр. 67.

Cahill, A.E., Aiello-Lammens, M.E., Fisher-Reid, M.C. et al. (2013 г.), How does climate change cause extinction? [Как изменението на климата води до изчезване на видове?]. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, 280 (1750), 20121890.

Chen, I-C., Hill, J.K., Ohlemüller, R. et al. (2011 г.), Rapid range shifts of species associated with high levels of climate warming [Бързи промени в района на разпространение на видовете, свързани с високи нива на затопляне на климата], Science, 333, стр. 1024—1026.

Европейска платформа за адаптиране към изменението на климата — биологично разнообразие, https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/eu-adaptation-policy/sector-policies/biodiversity.

Cooley, S., Schoeman, D., Bopp, L. et al. (2022 г.), Oceans and Coastal Ecosystems and Their Services [Океаните и крайбрежните екосистеми и техните услуги], в: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability [Изменението на климата през 2022 г.: въздействие, адаптиране и уязвимост]. Принос на работна група II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата [H.-O. Pörtner, D.C. Roberts, M. Tignor et al. (ред.)], Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

Comte, L. и Grenouillet, G. (2013 г.), Do stream fish track climate change? Assessing distribution shifts in recent decades [Следят ли речните риби изменението на климата? Оценка на промените в разпространението през последните десетилетия], Ecography, 36(11), стр. 1236—1246.

Devictor, V., Van Swaay, C., Brereton, T. et al. (2012 г.), Differences in the climatic debts of birds and butterflies at a continental scale [Разлики в „климатичния дълг“ на птиците и пеперудите в континентален мащаб], Nature Climate Change, 2(2), стр. 121—124.

ЕАОС (2017 г.), Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016 [Изменението на климата — въздействия и уязвимост в Европа, 2016 г.]. Доклад, основан на показатели, доклад № 1/2017 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

ЕАОС (2020 г.), State of Nature in the EU: Results from reporting under the nature directives 2013—2018 [Състоянието на природата в ЕС: резултати от докладването съгласно директивите за природата за периода 2013—2018 г.]. Доклад № 10/2020 на ЕАОС, Европейска агенция за околна среда, Копенхаген.

Frei, E., Bodin, J. и Walther, G-R. (2010 г.), Plant species’ range shifts in mountainous areas—all uphill from here? [Промени в района на разпространение на растителните видове в планинските райони — оттук нататък само нагоре ли?], Botanica Helvetica, 120 (2), стр. 117—128.

Gozlan, R.E., Karimov, B.K., Zadereev, E. et al. (2019 г.), Status, trends, and future dynamics of freshwater ecosystems in Europe and Central Asia [Състояние, тенденции и бъдеща динамика на сладководните екосистеми в Европа и Централна Азия], Inland Waters, 9(1), стр. 78—94.

Grewe, Y., Hof, C., Dehling, D.M. et al. (2013 г.),Recent range shifts of European dragonflies provide support for an inverse relationship between habitat predictability and dispersal [Наблюдаваните напоследък промени в района на разпространение на европейските водни кончета подкрепят хипотезата за обратна зависимост между предсказуемостта на местообитанията и разпространението], Global Ecology and Biogeography, 22(4), стр. 403—409.

Hickling, R., Roy, D.B., Hill, J.K. et al. (2006 г.), The distributions of a wide range of taxonomic groups are expanding pole-wards [Районите на разпространение на широк спектър от таксономични групи се разширяват към полюсите], Global Change Biology, бр. 12 (3), стр. 450—455.

Huntley, B., Collingham, Y.C., Willis, S.G. et al. (2008 г.), Potential Impacts of Climatic Change on European Breeding Birds [Възможни последици от изменението на климата върху гнездящите птици в Европа], PLoS ONE, бр. 3 (1), e1439.

Menéndez, R., Megías, A.G., Hill, J.K et al. (2006 г.), Species richness changes lag behind climate change [Промените във видовото разнообразие настъпват по-бавно от изменението на климата], Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, 273(1593), стр. 1465—1470.

Menzel, A., Yuan, Y., Matiu, M. et al. (2020 т.), Climate change fingerprints in recent European plant phenology [Отпечатък от изменението на климата във фенологията на растенията в Европа през последните години], Global Change Biology, 26(4), стр. 2599—2612.

Montero-Serra, I., Edwards, M. и Genner, M.J. (2015 г.), Warming shelf seas drive the subtropicalization of European pelagic fish communities [Затоплянето на шелфа води до субтропикализация на европейските пелагични рибни съобщества], Global Change Biology, 21(1), стр. 144—153.

Noce, S., Cipriano, C. и Santini, M. (2023 г.), Altitudinal shifting of major forest tree species in Italian mountains under climate change [Изменение на височинното разпространение на основните горски дървесни видове в италианските планини в условията на изменението на климата], Frontiers in Forests and Global Change, 6, 1250651.

Ockendon, N., Baker, D.J., Carr, J.A. et al. (2014 г.), Mechanisms underpinning climatic impacts on natural populations: altered species interactions are more important than direct effects [Механизми, обуславящи въздействието на климата върху естествените популации: променените взаимодействия между видовете са по-важни от преките ефекти], Global Change Biology, бр. 20 (7), стр. 2221—2229.

Parmesan, C., Morecroft, M.D., Trisurat, Y. et al. (2022 г.), Terrestrial and Freshwater Ecosystems and Their Services [Сухоземни и сладководни екосистеми и техните услуги] в: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability [Изменението на климата през 2007 г.: въздействие, адаптиране и уязвимост]. Принос на работна група II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата [H.-O. Pörtner, D.C. Roberts, M. Tignor et al. (ред.)], доклад от съвместно спонсорирания семинар на IPBES и МКИК относно биологичното разнообразие и изменението на климата, Cambridge University Press, Кеймбридж, Обединеното кралство и Ню Йорк, САЩ.

Pörtner, H.O., Scholes, R.J., Agard, J. et al. (2021 г.), Scientific outcome of the IPBES-IPCC co-sponsored workshop on biodiversity and climate change [Научни резултати от съвместно спонсорирания семинар на IPBES и МКИК относно биологичното разнообразие и изменението на климата], Секретариат на IPBES, Бон, Германия, DOI:10.5281/zenodo.4659158.

Sajwaj, T., Tucker, G.M., Harley, M. и de Soye, Y. (2011 г.), Impacts of climate change and selected renewable energy infrastructures on EU biodiversity and the Natura 2000 network: An assessment framework for climate change vulnerability — methodology and results [Въздействие на изменението на климата и на избрани инфраструктури за енергия от възобновяеми източници върху биологичното разнообразие в ЕС и мрежата „Натура 2000“: рамка за оценка на уязвимостта към изменението на климата — методология и резултати]. Доклад до Европейската комисия по задача 2а съгласно договор ENV.B.2/SER/2007/0076 „Подготвителни действия по Натура 2000“ — обособена позиция 5: „Изменението на климата и биологичното разнообразие във връзка с мрежата „Натура 2000“, AEA, Axiom, IUCN, IEEP, ЮНЕП и WCMC, Брюксел.

Scheffers, B.R., De Meester, L., Bridge, T.C. et al. (2016 г.), The broad footprint of climate change from genes to biomes to people [Широкият отпечатък на изменението на климата — от гените през биомите до хората], Science, 354(6313), aaf7671.

Termaat, T., van Strien, A.J., van Grunsven, R.H. et al. (2019 г.), Distribution trends of European dragonflies under climate change [Тенденции в разпространението на европейските водни кончета в условията на изменението на климата], Diversity and Distributions, 25(6), стр. 936—950.

Thackeray, S.J., Sparks, T.H., Frederiksen, M. et al. (2010), Trophic level asynchrony in rates of phenological change for marine, freshwater and terrestrial environments [Асинхронност на трофичните нива в степента на фенологичните промени в морските, сладководните и сухоземните екосистеми], Global Change Biology, бр. 16 (12), стр. 3304—3313.

Thuiller, W., Lavergne, S., Roquet, C. et al. (2011 г.), Consequences of climate change on the tree of life in Europe [Последици от изменението на климата върху дървото на живота в Европа], Nature, 470 (7335), стр. 531—534.

Walther, G-R. (2010 г.), Community and ecosystem responses to recent climate change [Реакции на общностите и екосистемите спрямо последните изменения на климата], Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences, 365 (1549), стр. 2019—2024.

Wernberg, T., Bennett, S., Babcock, R.C. et al. (2016 г.), Climate-driven regime shift of a temperate marine ecosystem [Предизвикана от изменението на климата промяна в режима на умерена морска екосистема], Science, 353 (6295), стр. 169—172.

Yang, L.H. и Rudolf, V. (2010 г.), Phenology, ontogeny and the effects of climate change on the timing of species interactions [Фенология, онтогенеза и последици от изменението на климата върху времевия график на взаимодействията между видовете], Ecology Letters, бр. 13 (1), стр. 1—10.

Допълнителни насоки за извършването на оценки на уязвимостта към изменението на климата

Brodie, S., Smith, J.A., Muhling, B.A. et al. (2022 г.), Recommendations for quantifying and reducing uncertainty in climate projections of species distributions [Препоръки за количествено определяне и намаляване на несигурността в климатичните прогнози за разпространението на видовете], Global change biology, 28(22), стр. 6586—6601.

Duffield, S.J, Morecroft, M.D., Pearce-Higgins, J.W., et al. (2024 г.), Species or habitat-based assessments of vulnerability to climate change? Informing climate change adaptation in Special Protection Areas for birds in England [Оценки на уязвимостта към изменението на климата въз основа на видовете или на местообитанията? Осигуряване на информация за адаптиране към изменението на климата в специалните защитени зони за птици в Англия], Biological Conservation, 291, 110460.

EcoCommons — предпочитаната австралийска платформа за анализ и моделиране на екологични и природозащитни предизвикателства, https://www.ecocommons.org.au/.

Estrada, A., Morales-Castilla, I., Caplat, P. et al. (2016 г.), Usefulness of species traits in predicting range shifts [Полезност на видовите характеристики при прогнозиране на промените в района на разпространение], Trends in Ecology & Evolution, 31 (3), стр. 190—203.

Foden, W.B. и Young, B.E. (2016 г.), UCN SSC guidelines for assessing species’ vulnerability to climate change [Насоки на Комисията по оцеляване на видовете към Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси за оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], IUCN, Кеймбридж, Англия, и Гланд, Швейцария.

Foden, W.B., Young, B.E., Akçakaya, H.R. et al. (2019 г.), Climate change vulnerability assessment of species [Оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], WIREs Climate Change, бр. 10 (1), e551.

Guisan, A., Thuiller, W. и Zimmermann, N.E. (2017 г.), Habitat suitability and distribution models: with applications in R. [Модели за пригодност и разпространение на местообитанията: с приложения в R.], Cambridge University Press, Обединеното кралство.

Hallgren, W., Beaumont, L., Bowness, A. et al. (2016 г.), The biodiversity and climate change virtual laboratory: where ecology meets big data [Виртуална лаборатория за биологично разнообразие и изменение на климата: там, където екологията среща големите данни], Environmental Modelling & Software, 76, стр. 182—186.

Johnson, K.A. (2014 г.), Climate change vulnerability assessment for natural resources management: Toolbox of methods with case studies [Оценка на уязвимостта към изменението на климата за управлението на природните ресурси: набор от методи с практически примери], Служба за риба и дива природа на САЩ, Арлингтън, Вирджиния.

Lu, W.X., Wang, Z.Z., Hu, X.Y. et al. (2024 г.), Incorporating eco-evolutionary information into species distribution models provides comprehensive predictions of species range shifts under climate change [Включването на еко-еволюционна информация в моделите за разпространение на видовете позволява да се направят изчерпателни прогнози за промените в района на разпространение на видовете в условията на изменението на климата], Science of The Total Environment, 912, 169501.

Mancini, G., Santini, L., Cazalis, V. et al. (2023 г.), A standard approach for including climate change responses in IUCN Red List assessments,[Стандартен подход за включване на ответните мерки спрямо изменението на климата в оценките за Червения списък на IUCN], Conservation Biology, e14227.

Nila, M.U.S., Beierkuhnlein, C., Jaeschke, A. et al. (2019 г.), Predicting the effectiveness of protected areas of Natura 2000 under climate change [Прогнозиране на ефективността на защитените зони по „Натура 2000“ в условията на изменението на климата], Ecological Processes, 8, стр. 1—21.

Pacifici, M., Foden, W.B., Visconti, P. et al. (2015), Assessing species vulnerability to climate change [Оценка на уязвимостта на видовете към изменението на климата], Nature Climate Change, 5 (3), стр. 215—224.

Santini, L., Benítez-López, A., Maiorano, L., et al. (2021 г.), Assessing the reliability of species distribution projections in climate change research [Оценка на надеждността на прогнозите за разпространението на видовете в изследванията за изменението на климата], Diversity and Distributions, 27(6), стр. 1035—1050.

Онлайн обучение на Виртуалната лаборатория за биологично разнообразие и изменение на климата (BCCVL), https://bccvl.org.au/training/, вече заменена от EcoCommons.

Ръководни принципи и практически мерки за адаптиране към промените в биологичното разнообразие

Adam, M.M., Lenzner, B., Van Kleunen, M. и Essl, F. (2022 стр.). Call for integrating future patterns of biodiversity into European conservation policy [Призив за включване на бъдещите тенденции в областта на биологичното разнообразие в европейската политика за опазване на околната среда]. Conservation Letters, 15(5), e12911.

Bowgen, K. M., Kettel, E.F., Butchart, S.H.M. et al. (2022 г.), Conservation interventions can benefit species impacted by climate change [Мерките за опазване могат да бъдат от полза за видовете, засегнати от изменението на климата], Biological Conservation, 269, 109524.

Европейска платформа за адаптиране към изменението на климата — биологично разнообразие, https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/eu-adaptation-policy/sector-policies/biodiversity.

Cook, C.N., Beever, E.A., Thurman, L.L. et al. (2021 г.), Supporting the adaptive capacity of species through more effective knowledge exchange with conservation practitioners [Подпомагане на капацитета за адаптиране на видовете чрез по-ефективен обмен на знания с професионалисти в областта на опазването на природата], Evolutionary Applications, 14: 1969—1979.

Coudurier C., Petit, L., Tissot, A. et al. (2023 г.), Natur’Adapt climate change adaptation process — A methodological guide to developing a vulnerability and opportunities assessment and an adaptation plan for a protected area [Процес на адаптиране към изменението на климата Natur’Adapt — Методологическо ръководство за изготвяне на оценка на уязвимостта и възможностите и план за адаптиране за защитена територия (адаптирана версия за разпространение в Европа)], LIFE Natur’Adapt — Réserves Naturelles de France. https://naturadapt.com/groups/communaute/documents/776/get.

Cross, M.S., Zavaleta, E.S., Bachelet, D. et al. (2012 г.), The Adaptation for Conservation Targets (ACT) framework: a tool for incorporating climate change into natural resource management, Environmental management [Рамката „Адаптирате за целите на опазването“ (ACT): инструмент за включване на изменението на климата в управлението на природните ресурси], Environmental Management, 50, стр. 341—351.

EUROPARC (2023 г.). Бяла книга: Climate Change & Nature Protected Areas [Изменение на климата и защитени природни територии], CC-BY-SA LIFE Natur’Adapt, EUROPARC Federation.

Gillingham, P.K., Britton, J.R., Jones, G. et al. (2024 г.), Climate change adaptation for biodiversity in protected areas: An overview of actions [Адаптиране към изменението на климата с оглед опазването на биологичното разнообразие в защитените територии: преглед на дейностите], Biological Conservation, 289, 110375.

Greenwood, O., Mossman, H.L., Suggitt, A.J., et al. (2016 г.), Using in situ management to conserve biodiversity under climate change [Използване на управление на място за опазване на биологичното разнообразие в условията на изменение на климата], Journal of Applied Ecology, 53: 885—894.

Gross, J. E., Woodley, S., Welling, L. A. et al. (2016 г.), Adapting to Climate Change: Guidance for protected area managers and planners [Адаптиране към изменението на климата: насоки за лицата, управляващи и извършващи планиране, свързано със защитени територии], поредица „Насоки за най-добри практики в защитените територии“, № 24, IUCN, Гланд, Швейцария.

Handler, S.D., Ledee, O.E., Hoving, C.L. et al. (2022 г.), A menu of climate change adaptation actions for terrestrial wildlife management [Набор от мерки за адаптиране към изменението на климата в управлението на сухоземната дива природа], Wildlife Society Bulletin, 46:e1331.

Heller, N.E. и Zavaleta, E.S. (2009 г.), Biodiversity management in the face of climate change: A review of 22 years of recommendations [Управление на биологичното разнообразие в условията на изменение на климата: преглед на препоръките от последните 22 години], Biological Conservation, 142, стр. 14—32.

Huntley, B. (2007 г.) Climatic change and the conservation of European biodiversity: [Изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие в Европа: към разработването на стратегии за адаптиране], Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, 27-о заседание на Постоянния комитет, Страсбург, 26—29 ноември 2007 г., Съвет на Европа, Страсбург.

Keeley, A.T., Ackerly, D.D., Cameron, D.R. et al. (2018 г.), New concepts, models, and assessments of climate-wise connectivity [Нови концепции, модели и оценки на климатичната свързаност], Environmental Research Letters, 13(7), 073002.

Lawler, J.J. (2009 г.), Climate change adaptation strategies for resource management and conservation planning [Стратегии за адаптиране към изменението на климата в управлението на ресурсите и планирането на опазването на околната среда], Annals of the New York Academy of Sciences, 1162 (1), стр. 79—98.

LEDee, O.E., Handler, S.D., Hoving, C.L. et al. (2021 г.), Preparing Wildlife for Climate Change: How Far Have We Come? [Подготовка на дивата природа за изменението на климата: докъде сме стигнали?], Journal of Wildlife Management 85: стр. 7—16.

Natural England и RSPB (2014 г.), Climate Change Adaptation Manual: Evidence to support nature conservation in a changing climate [Наръчник за адаптиране към изменението на климата: доказателства в подкрепа на опазването на природата в условията на променящ се климат].

Oliver, T.H., Smithers, R.J., Bailey, S. et al. (2012 г.), A decision framework for considering climate change adaptation in biodiversity conservation planning [Рамка за вземане на решения за отразяване на адаптирането към изменението на климата при планирането на опазването на биологичното разнообразие], Journal of Applied Ecology, стр. 1247—1255.

Opdam, P. и Wascher, D. (2004 г.), Climate change meets habitat fragmentation: linking landscape and biogeographical scale levels in research and conservation [Изменението на климата и разпокъсването на местообитанията: връзката между ландшафтните и биогеографските мащаби в научните изследвания и опазването на околната среда], Biological Conservation, 117 (3), стр. 285—297.

Prober, S.M., Doerr, V.A.J., Broadhurst, L.M. et al. (2019 г.), Shifting the conservation paradigm: a synthesis of options for renovating nature under climate change [Промяна на модела на опазването: обобщение на възможностите за възстановяване на природата в условията на изменение на климата], Ecological Monographs, 89(1), e01333.

Prutsch, A., Grothmann, T., Schauser, I. et al. (2010 г.), Guiding principles for adaptation to climate change in Europe [Ръководни принципи за адаптиране към изменението на климата в Европа], технически документ 2010/6 на ETC/ACC, Билтховен: Европейски тематичен център за въздуха и изменението на климата (ETC/ACC).

Rannow, S. и Neubert, M. (2014 г.), Managing Protected Areas in Central and Eastern Europe Under Climate Change [Управление на защитените територии в Централна и Източна Европа в условията на изменение на климата], Advances in Global Change Research 58. Springer, Нидерландия.

Schloss, C.A., Cameron, D.R., McRae, B.H. et al. (2022 г.), „No-regrets“ pathways for navigating climate change: planning for connectivity with land use, topography, and climate [„Безалтернативни“ пътища за справяне с изменението на климата: планиране на свързаността с оглед на земеползването, топографията и климата], Ecological Applications, 32 (1), e02468.

Stein, B.A., Glick, P., Edelson, N. et al. (2014 г.), Climate-smart conservation: putting adaptation principles into practice [Интелигентно по отношение на климата опазване: прилагане на принципите на адаптиране към изменението на климата на практика], National Wildlife Federation.

Verboom, J., Schippers, P., Cormont, A. et al. (2010 г.), Population dynamics under increasing environmental variability: implications of climate change for ecological network design criteria [Динамика на популациите при нарастваща променливост на околната среда: последствия от изменението на климата за критериите за проектиране на екологични мрежи], Landscape Ecology, 25 (8), стр. 1289—1298.

Vos, C.C., Berry, P., Opdam, P. et al. (2008 г.), Adapting landscapes to climate change: examples of climate-proof ecosystem networks and priority adaptation zones [Адаптиране на ландшафтите към изменението на климата: примери за устойчиви на изменението на климата екосистемни мрежи и приоритетни зони за адаптиране], Journal of Applied Ecology, 45 (6), стр. 1722—1731.

Wilke, C., Rannow, S. и Bilz, M. (2013 г.), HABIT-CHANGE Management Handbook — A guideline to adapt protected areas management to climate change [Наръчник за управление HABIT-CHANGE — насоки за адаптиране на управлението на защитените територии към изменението на климата], доклад 5.3.2 по проекта HABIT-CHANGE, Институт „Лайбниц“ за екологично и регионално развитие (IOER) и партньори, Германия.