15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

109

---

31992L0043

---

L 206/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА

от 21 май 1992 година

за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130 Т от него;

като взе предвид предложението на Комисията (1);

като взе предвид становището на Европейския парламент (2);

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3);

като има предвид, че опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, включително запазването на естествените местообитания, както и на дивата флора и фауна са важна цел на Общността от общ интерес, както е посочено в член 130c от Договора;

като има предвид, че политиката на Европейската общност и програмата за действие по опазване на околната среда (1987—1992) (4) съдържа разпоредби относно опазване на природата и горските ресурси;

като има предвид, че основната цел на настоящата директива е да популяризира опазването на биологичното разнообразие, като се съобразява с икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, и настоящата директива допринася за общата цел на устойчивото развитие; като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие може в определени случаи да изисква поддържането или дори насърчаването на определени човешки дейности;

като има предвид, че състоянието на естествените местообитания на европейската територия на държавите-членки се влошава непрестанно и все по-голям брой видове диви животни и растения са сериозно застрашени; като има предвид, че застрашените местообитания и видове представляват част от природното наследство на Общността и тяхната застрашеност често има трансграничен характер и от това следва необходимостта да се вземат мерки на нивото на Общността за тяхното опазване;

като има предвид, че поради застрашеността на определени eстествени местообитания и определени видове е необходимо те да бъдат дефинирани като имащи приоритет с цел да се улесни вземането на енергични мерки за тяхното запазване;

като има предвид, че за възстановяването или запазването на естествените местообитания и видовете, които са от интерес за Общността, в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по установен хронологичен план;

като има предвид, че всички определени територии, включително и класифицираните понастоящем или в бъдеще като специални защитени територии съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазването на дивите птици (5), трябва да бъдат включени в единната европейска екологична мрежа;

като има предвид, че е подходящо във всяка определена територия да се въведат необходимите мерки, свързани с поставените цели на опазването;

като има предвид, че областите, които могат да бъдат определени като специални защитени територии, се предлагат от държавите-членки, но като има предвид, че независимо от това трябва да се установи процедура, чрез която в изключителни случаи ще е възможно определянето на някоя област и без предложение от държава-членка, която обаче се смята от Общността за безусловно необходима за запазването на приоритетен тип естествено местообитание или на приоритетен вид;

като има предвид, че трябва да бъде направена оценка на плановете и проектите, които могат да имат значителен ефект за целите на опазването, поставени с определянето на дадена територия за защитена;

като има предвид, че е признато, че предприемането на мерки, имащи за цел пропагандирането на опазването на естествени местообитания и приоритетни видове, които са от интерес за Общността, представлява обща отговорност на всички държави-членки; като има предвид обаче, че това може да означава прекомерна финансова тежест за някои държави-членки, тъй като, от една страна, такива местообитания и видове са разпределени неравномерно в Общността, а от друга страна, принципът „този, който замърсява, плаща“ може да има само ограничено приложение в специфичния случай на опазването на природата;

като има предвид, че във връзка с това съществува съгласие, че в този случай по изключение следва да се предвиди съфинансиране от страна на Общността в рамките на средствата, предоставени въз основа на нейните решения;

като има предвид, че политиките за териториално планиране и развитие следва да поощряват управлението на компонентите на ландшафта, които имат решаващо значение за дивата флора и фауна;

като има предвид, че следва да се установи система за наблюдение на състоянието на запазване на естествените местообитания и видовете, представляващи предмет на настоящата директива;

като има предвид, че се изисква обща система за опазване на определени видове от флората и фауната в допълнение към Директива 79/409/ЕИО; като има предвид, че следва да се предвидят разпоредби за управлението на мерките, свързани с определени видове, ако това е оправдано предвид състоянието на запазване, включително забраната на определени начини на ловене или убиване, като се предвиди възможността за дерогации при определени условия;

като има предвид, че с цел осигуряване на мониторинга на приложението на настоящата директива Комисията ще изготвя периодично обобщаващ отчет, основаващ се inter alia на информацията, предоставена от държавите-членки по отношение на изпълнението на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива;

като има предвид, че за изпълнение на настоящата директива от съществено значение е разширяването на научните и техническите познания; като има предвид, че следователно е подходящо да се поощрява необходимата изследователска и научна дейност в тази насока;

като има предвид, че научно-техническият прогрес означава, че трябва да има възможност за адаптиране на приложенията; като има предвид, че следва да бъде установена процедура, по която Съветът да изменя приложенията;

като има предвид, че следва да бъде създаден регулаторен комитет, който да подпомага Комисията при изпълнение на настоящата директива, и по-специално при вземането на решенията за съфинансиране от Общността;

като има предвид, че следва да се предвидят допълнителни мерки за повторното въвеждане в естествената им среда на местни видове от дивата флора и фауна, както и за евентуалното въвеждане на видове, които не са местни;

като има предвид, че обучението и информирането относно целите на настоящата директива са от съществена важност за осигуряването на ефективното ѝ изпълнение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Определения

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

а)	опазване означава серия от мерки, които се изискват за запазване или възстановяване на естествените местообитания и популациите на диви животински и растителни видове в благоприятно състояние по смисъла на букви д) и и);

б)	естествено местообитание означава сухоземни или акваториални области, обособени на базата на географски, абиотични и биотични особености, изцяло естествени или отчасти естествени;

в)

типове естествени местообитания от интерес за Общността означава местообитанията, намиращи се на територията, определена в член 2, които: i) са застрашени от изчезване в техния естествен ареал; или ii) имат малък естествен ареал на разпространение вследствие на тяхното намаляване или поради ограничения си по същество ареал; или iii) представляват изразени примери на един или няколко от следващите пет биогеографски района: алпийски, атлантически, континентален, макаронезийски и средиземноморски. Тези типове местообитания са изброени или могат да бъдат изброени в приложение I;

г)

приоритетни типове естествени местообитания означава типове естествени местообитания, застрашени от изчезване, на територията, посочена в член 2. За тяхното запазване Общността носи особена отговорност поради обхвата на тяхното естествено разпространение в рамките на територията, посочена в член 2; тези приоритетни видове естествени местообитания са означени в приложение I със звездичка (*);

д)

състояние на запазване на естествено местообитание означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамкитена територията, посочена в член 2. Състоянието на запазване на едно естествено местообитание се счита за „благоприятно“, ако: — неговият естествен район на разпространение в рамките на територията, която тази област заема, е постоянен или се разширява, и — са налице необходимите структура и функции за дългосрочното му поддържане и предпоставките за по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще, и — състоянието на запазване на характерните за него видове по смисъла на буква и) е благоприятно;

е)	местообитание на вид означава среда, определена от специфични абиотични и биотични фактори, в които този вид се намира в някой от стадиите на своя биологичен цикъл;

ж)

видове от интерес за Общността означава видове, които на територията, посочена в член 2: i) са застрашени, освен онези, чието естествено разпространение е незначително на тази територия и които нито са застрашени, нито са потенциално застрашени в западния палеарктически район; или ii) са потенциално застрашени, т.е. се счита за вероятно скорошното им преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват, или iii) са редки, т.е. чиито популации са малки и ако не непосредствено, то все пак косвено са застрашени или потенциално застрашени. Тези видове се срещат или в ограничени географски райони, или са нарядко разпространени в по-голям район, или iv) са ендемични и вследствие на особените признаци на своето местообитание и/или на потенциалното въздействие на тяхното използване изискват особено внимание по отношение състоянието на запазване. Тези видове са изброени или могат да бъдат изброени в приложение II и/или приложение IV или V;

з)	приоритетни видове означава посочените в буква ж), i) видове, за чието запазване Общността носи особена отговорност въз основа на тяхното естествено разпространение по отношение на територията, посочена в член 2. Тези приоритетни видове са означени със звездичка (*) в приложение II;

и)

състояние на запазване на вид означава съвкупността от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, посочена в член 2. Състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако: — въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект, и — естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и — налице е и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид;

й)	територия означава географски определена област, чиито граници са ясно определени;

к)

територия от значение за Общността означава територия в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, която допринася в значителна степен за съхраняването или за възстановяването в благоприятно състояние на запазване на естественото местообитание съгласно приложение I или на вид съгласно приложение II, а също може да допринесе в значителна степен за свързването на посочената в член 3 мрежа „Натура 2000“ и/или за биологичното разнообразие на съответния биогеографски район или райони. При животински видове, които са разпространени в широки области, териториите от значение за Общността отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове и притежават физически и биологични фактори от решаващо значение за техния живот и размножаване;

л)

специална защитена зона означава територия от значение за Общността, определена от държавите-членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в която се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена;

м)

екземпляр означава всяко животно или растение, живо или мъртво, от изброените в приложение IV и приложение V видове, всяка част или всеки произведен продукт от тях, както и всяка друга стока, която въз основа на придружителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или произведен продукт от животни или растения от тези видове;

н)	комитет означава комитета, създаден съгласно член 20.

Член 2

1.   Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите-членки, за които е валиден Договорът.

2.   Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.

3.   Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.

Съхранение на естествените местообитания и местообитанията на видовете

Член 3

1.   Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите-членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО.

2.   Всяка държава-членка дава своя принос за изграждането на „Натура 2000“ в съответствие с намиращите се на нейната територия типове естествени местообитания и местообитания на видовете, посочени в параграф 1. За тази цел всяка държава-членка определя в съответствие с параграф 4 териториите за специални защитени зони, като взема предвид посочените в параграф 1 цели.

3.   Когато счетат за необходимо, държавите-членки ще се стараят да подобряват екологичните връзки на „Натура 2000“ чрез запазването и евентуално създаването на посочените в член 10 елементи на ландшафта, които са от решаващо значение за дивата флора и фауна.

Член 4

1.   Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава-членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии. При животинските видове, изискващи големи местообитания, тези територии отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове, които притежават физическите и биологичните елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване. За видовете водни животни, изискващи големи местообитания, такива райони се предлагат само ако може ясно да се разграничи такова място, което да притежава физическите и биологичните елементи от решаващо значение за живота и размножаването на тези видове. Където е подходящо, държавите-членки предлагат и евентуалното осъвременяване на този списък в светлината на резултатите от надзора, посочен в член 11.

В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на Комисията заедно с информация за отделните територии. Тази информация включва картографско представяне на територията, нейното обозначение, географско положение, големина, както и данните, произтичащи от критериите, посочени в приложение III (етап 1), и се представя във формат, установен от Комисията, съгласно процедурата, установена в член 21.

2.   Въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии и в рамките на пет от посочените в член 1, буква в), iii) биогеографски региони, както и в цялата територия, посочена в член 2, параграф 1, Комисията в съгласие с държавите-членки съставя от списъците на държавите-членки проектосписък на териториите от значение за Общността, в който се идентифицират територии с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече природни видове.

Държавите-членки, при които териториите с едно или повече приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове заемат площ повече от 5 % от суверенната територия, могат в съгласие с Комисията да внесат предложение за по-гъвкаво прилагане на изложените в приложение III (етап 2) критерии за избор на всички територии от значение за Общността, намиращи се върху тяхната територия.

Списъкът на териториите, избрани като територии от значение за Общността, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21.

3.   Списъкът, посочен в параграф 2, се изготвя в срок шест години след публикуването на настоящата директива.

4.   Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава-членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като установява приоритетите според важността на тези територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване.

5.   След включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4.

Член 5

1.   В изключителни случаи, когато Комисията установи, че в националния списък, посочен в член 4, параграф 1, не е посочена територия, в която има приоритетен тип естествено местообитание или приоритетен вид, за която тя, въз основа на съответните надеждни научни данни счита, че е от съществено значение за по-нататъшното съществуване на този природен тип естествено местообитание или за преживяването на този приоритетен вид, между тази държава-членка и Комисията започва двустранна консултативна процедура за сравняване на използваните от двете страни научни данни.

2.   Ако след период на уточняване, не по-дълъг от шест месеца, все още съществуват различия в мненията, Комисията представя предложение на Съвета за избирането на територията за територия от значение за Общността.

3.   Съветът решава единодушно в срок три месеца от момента, в който е разгледано това предложение.

4.   По време на консултациите и до вземането на решение от Съвета съответната територия подлежи на разпоредбите на член 6, параграф 2.

Член 6

1.   Държавите-членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

2.   Държавите-членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.   Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.   Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата-членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата-членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията.

Член 7

Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на областите, класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава-членка съгласно Директива 79/409ЕИО, в случай че последната дата е по-късна.

Член 8

1.   Заедно с предложенията за области, които могат да бъдат определени за специално защитени зони с приоритетни типове местообитания и/или приоритетни видове, държавите-членки предават на Комисията и преценките си относно финансовото участие на Общността, което считат за необходимо за изпълнение на задълженията, произтичащи от член 6, параграф 1.

2.   В сътрудничество с всяка засегната държава Комисията разработва за територии, представляващи интерес за Общността, за които е предложено финансово участие, мерките за запазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на приоритетни типове естествени местообитания и приоритетни видове в съответните територии, а също така установява общите разходи по тези мерки.

3.   Комисията в споразумение със съответните държави-членки оценява необходимото финансиране за провеждане на мерките според параграф 2, включително и финансовото участие на Общността, като взема предвид освен всичко друго концентрацията на приоритетни типове естествени местообитания и/или приоритетни видове на територията на държавата-членка и сравнителната финансова тежест на всяка една от необходимите мерки.

4.   Съгласно оценката в параграфи 2 и 3 Комисията приема приоритетна действаща рамка от мерки, като взема предвид наличните източници на финансиране в рамките на съответните инструменти на общността и в съответствие с процедурата по член 21, в случай че територията е определена за защитена по член 4, параграф 4.

5.   Мерките, които не са включени в рамката на действие поради липсата на достатъчно средства, както и онези, които са включени в рамката на действие и които не са получили съфинансиране или са получили само частично съфинансиране, се преразглеждат съгласно процедурата, определена в член 21, в рамките на прегледа на плана за действие, извършван на всеки две години, и междувременно могат да бъдат отложени от държавите-членки до извършването на този преглед. При този преглед се взема предвид, ако е подходящо, новата ситуация в съответната област.

6.   В териториите, в които мерките, зависими от съфинансирането, са били отложени, държавите-членки се въздържат от нови мерки, които могат да доведат до влошаване на състоянието на тези територии.

Член 9

Комисията обсъжда периодично в съответствие с процедурата съгласно член 21 приноса на „Натура 2000“ за постигане на целите, посочени в членове 2 и 3. В този контекст може да бъде разглеждано декласифицирането на специална защитена зона в случаите, в които основание за това дава природното развитие, отбелязано като резултат от наблюдението, предвидено в член 11.

Член 10

В рамките на политиката си за териториално развитие и планиране държавите-членки се стараят там, където считат, че това е необходимо за подобряване на екологичната кохерентност на „Натура 2000“, да насърчават управлението на елементите на ландшафта, които са от съществено значение за дивата фауна и флора.

Такива елементи са тези, които въз основа на своята линейна, непрекъсната структура (например реки и техните брегове или традиционните системи за маркиране на полевите граници) или поради свързващата си функция (например езера и горички) са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен между дивите видове.

Член 11

Държавите-членки осъществяват наблюдение на нивото на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове.

Опазване на видовете

Член 12

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

а)	всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;

б)	умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

в)	умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;

г)	всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.

2.   За тези видове държавите-членки забраняват държането, транспортирането, търговията или размяната и предлагането за продажба или за размяна на екземпляри, взети от природата, с изключение на взетите законно преди началото на прилагане на настоящата директива.

3.   Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б) и в параграф 2, се прилагат за всички стадии от живота на животните, за които се прилага настоящата директива.

4.   Държавите-членки установяват система за мониторинг на неумишлено залавяне или убиване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а). В светлината на събраната информация държавите-членки предприемат по-нататъшни мерки за изследване и запазване, които са необходими, за да гарантират, че неумишленото залавяне или неумишленото убиване няма да имат отрицателно въздействие върху съответните видове.

Член 13

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за установяване на строга система за защита на растителните видове, изброени в приложение IV, буква б), като се забранява:

а)	умишленото бране, събиране, рязане, изкореняване или унищожаване на екземпляри от тези растителни видове в областите на естественото им разпространение в природата;

б)	държането, транспортирането, търговията и предлагането за продажба или размяна на екземпляри от тези растения, взети от природата, с изключение на екземплярите, взети законно преди началото на прилагане на настоящата директива.

2.   Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б), се прилагат за всички жизнени стадии от развитието на растенията, за които се прилага настоящият член.

Член 14

1.   Ако в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите-членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове.

2.   Ако такива мерки се считат за необходими, те съдържат и продължаване на контрола, предвиден в член 11. В частност те могат да обхващат по-специално:

—	разпоредби относно достъпа до определени райони,

—	временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации,

—	регулиране на периодите и/или методите на вземане на екземпляри,

—	прилагане на правила за лов и риболов при вземане на екземплярите от природата, които да са съобразени със запазването на съответните популации,

—	установяване на система от разрешения за вземането на екземпляри от природата,

—	регулиране на закупуването, продажбата, предлагането за продажба или транспортирането с цел продажба на екземпляри,

—	отглеждане в плен на животински видове, както и изкуственото размножаване на растителни видове при строго контролирани условия, за да се намали вземането на екземпляри от природата,

—	оценка на резултатите от предприетите мерки.

Член 15

По отношение на залавянето или убиването на изброените в приложение V, буква а) диви животински видове, както и в случаите, в които се прилагат дерогации съгласно член 16 за залавяне или убиване на изброените в приложение IV, буква а) видове, държавите-членки забраняват използването на всички неселективни средства, чрез които би могло да се предизвика изчезването на местни популации от тези видове, или такива, които биха ги увредили тежко. По-специално се забранява:

а)	използването на посочените в приложение VI, буква а) средства за залавяне или убиване;

б)	всички форми на залавяне или убиване с помощта на транспортните средства, посочени в приложение VI, буква б).

Член 16

1.   В случай че няма друго задоволително решение и при условие че дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в областта на естественото им разпространение на задоволително равнище, държавите-членки могат да предоставят дерогация от разпоредбите на членове 12, 13 и 14 и от член 15, букви а) и б):

а)	с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания;

б)	за предпазване от сериозно увреждане, особено на селскостопански култури, добитък, както и гори, риболовни райони, водите и други форми на собственост;

в)	в интерес на общественото здраве и безопасност или поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес, включително и такива от социален или стопански характер, или с положителни последици за околната среда;

г)	за целите на изследването и обучението при заселване или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тази цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения;

д)	за разрешаването при строг контрол, селективно и в ограничен размер, на залавяне или задържане на определен брой екземпляри от растителни или животински видове, посочени в приложение IV и анализирани от компетентните национални органи.

2.   На всеки две години държавите-членки представят на Комисията доклад в установен от Комисията формат относно дерогациите, приложени съгласно параграф 1. Комисията приема становище по тези дерогации в срок дванадесет месеца след получаване на доклада и информира комитета за взетото становище.

3.   Докладите дават сведения за:

а)	видовете, които са предмет на дерогациите, и причината за тях, включително естеството на риска, с посочване на отхвърлените алтернативи и използваните научни данни, където това е приложимо;

б)	разрешените средства, съоръжения или методи за улов или убиване на животни и основанията за тяхната употреба;

в)	времето и мястото на предоставяне на дерогациите;

г)	органа, оправомощен да заяви и да провери дали необходимите предпоставки са изпълнени и да реши какви средства, съоръжения или методи и в какви граници и от кои агенти могат да бъдат използвани, както и информация за лицата, натоварени да изпълнят тези решения;

д)	приложените мерки за контрол и постигнатите резултати.

Информация

Член 17

1.   Държавите-членки изготвят доклад на всеки шест години след изтичане на предвидения в член 23 срок за провеждане на мерки съгласно настоящата директива. Този доклад съдържа по-специално информация относно консервационните мерки, посочени в член 6, параграф 1, както и оценка за въздействията на тези мерки върху статуса на съхранение на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, както и най-важните резултати от контрола, посочен в член 11. Този доклад, изготвен в съответствие с формата, установен от комитета, се представя на Комисията и се прави достояние на обществеността.

2.   Въз основа на докладите, посочени в параграф 1, Комисията изготвя обобщаващ доклад. Този доклад съдържа подходяща оценка на постигнатия напредък, по-специално по отношение на приноса на „Натура 2000“ за постигането на предвидените в член 3 цели. Частта от проекта на доклада, която засяга информация, предоставена от държава-членка, се дава на органите на съответната държава-членка за верифициране. След представяне на комитета окончателното издание на доклада се публикува от Комисията най-късно две години след представяне на докладите, посочени в параграф 1, и се изпраща на държавите-членки, на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет.

3.   Държавите-членки могат да обозначат определените според настоящата директива територии чрез специално изработени от комитета табели на Общността.

Изследване

Член 18

1.   Държавите-членки и Комисията насърчават необходимото изследване и научната работа във връзка с целите, посочени в член 2, и задълженията, посочени в член 11. Те обменят информация за по-добро координиране на изследването, извършвано в държавите-членки и на общностно ниво.

2.   Особено внимание се отделя на научната работа, необходима за осъществяването на членове 4 и 10, насърчават се трансграничните съвместни изследвания между държавите-членки.

Процедура за изменение на приложенията

Член 19

Промените, които са необходими за адаптиране на приложения I, II, III, V и VI към техническия и научния прогрес, се приемат от Съвета по предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство.

Поправките, необходими за адаптиране на приложение IV към научния и техническия прогрес, се приемат от Съвета единодушно по предложение на Комисията.

Комитет

Член 20

Комисията се подпомага от комитет, който се състои от представители на държавите-членки и който се председателства от представител на Комисията.

Член 21

1.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които следва да се предприемат. Комитетът приема своето становище по този проект в рамките на срок, определен от председателя и съобразен с неотложността на засегнатия въпрос. Становището се гласува с мнозинството, установено в член 148, параграф 2 от Договора, за приемане на решение от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки при гласуването в комитета се претеглят по начина, определен в цитирания член. Председателят не гласува.

2.   Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на комитета.

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е прието такова становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение за мерките, които следва да бъдат взети. Съветът приема решение с квалифицирано мнозинство.

В случай че Съветът не е приел решение в срок три месеца след представянето на предложението, предвидените мерки се приемат от Комисията.

Допълнителни разпоредби

Член 22

При изпълнение на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки:

а)

проучват целесъобразността от повторно въвеждане на видове от приложение IV, които са местни за тяхната територия, в случай че това би допринесло за тяхното запазване, при условие че в резултат на проучване, съобразено с опита в други държави-членки или в други страни, е установено, че такова повторно въвеждане допринася ефективно за възстановяването на задоволително равнище на запазване на въпросните видове и че повторното въвеждане се осъществява само след съответната консултация със засегнатите кръгове от обществото;

б)

осигуряват регулирането на умишленото въвеждане в природата на неместни видове да става по начин, който не би увредил нито естествените местообитания в тяхната естествена област на разпространение, нито местните представители на дивата флора и фауна, и в случай че считат това за необходимо, забраняват такова въвеждане; резултатите от изследванията се препращат на комитета за информация;

в)	насърчават образователните мерки и разпространяват общата информация относно необходимостта от защита на дивите растителни и животински видове и запазване на природните им местообитания.

Заключителни разпоредби

Член 23

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на две години след нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 247, 21.9.1988 г., стр. 3 и

ОВ C 195, 3.8.1990, стр. 1.

(2)  ОВ C 75, 20.3.1991 г., стр. 12.

(3)  ОВ C 31, 6.2.1991 г., стр. 25.

(4)  ОВ C 328, 7.12.1987 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 91/244/ЕИО (ОВ L 115, 8.5.1991 г., стр. 41).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕСТЕСТВЕНИ МЕСТООБИТАНИЯ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ОБЩНОСТТА, ЧИЕТО СЪХРАНЯВАНЕ ИЗИСКВА ОБЯВЯВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

Тълкуване

Код

Йерархичната класификация на местообитания, изготвена чрез програма „КОРИНЕ“ (1) (Проект „КОРИНЕ биотопи“) представлява позиция, на която се позовава настоящото приложение. Повечето цитирани видове естествени местообитания се придружават от съответния код Corine, включен в списъка на Техническия наръчник, том I, стр. 73—109, Корине/Биотопи/89/2.2, 19 май 1988 г., частично актуализиран на 14 февруари 1989 г.

Знакът „х“ комбинира кодовете и означава асоциирани видове местообитания, напр. 35.2 × 64.1 — Открито пасище с Corynephorus и Agrostis (35.2), в комбинация с континентални дюни (64.1).

Знакът „*“ отбелязва приоритетните видове местообитания.

КРАЙБРЕЖНИ И ХАЛОФИТНИ МЕСТООБИТАНИЯ

Открити морски и приливно-отливни области

11.25	Плитчини, които са леко покрити с морска вода през цялото време
11.34	*Подводни ливади от Posidonia
13.2	Естуари
14	Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив
21	*Лагуни
—	Обширни плитки устия и малки заливчета
—	Рифове
—	Подводни пясъчни „стълбове“ в морски плитчини, образували се под действието на просмукващи се газове

Морски стръмни скални брегове и чакълести или каменисти морски плажове

17.2	Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси
17.3	Многогодишна растителност на каменисти брегове
18.21	Обрасли морски стръмни скали на Атлантическото и Балтийското крайбрежие
18.22	Обрасли морски стръмни скали по Средиземноморското крайбрежие (с ендемични Limonium spp.)
18.23	Обрасли морски стръмни скали на макаронезийското крайбрежие (флора, ендемична за тези крайбрежия)

Атлантически и континентални солени блата и солени ливади

15.11	Salicornia и други едногодишни растения, образуващи колонии върху тинести и пясъчни терени
15.12	Морави от Spartina (Spartinion)
15.13	Атлантически солени ливади (Glauco-Puccinellietalia)
15.14	*Континентални солени ливади (Puccinellietalia distantis)

Средиземноморски и южноатлантически солени блата и солени ливади

15.15	Средиземноморски солени ливади (Juncetalia maritimi)
15.16	Средиземноморски и южноатлантически халофилни храсталаци (Arthrocnemetalia fructicosae)
15.17	Иберийско-хало-нитрофилни храсталаци (Pegano-Salsoletea)

Континентални степи върху солени и гипсови почви

15.18	*Континентални степи върху солени почви (Limonietalia)
15.19	*Континентални степи върху гипсови почви (Gypsophiletalia)

КРАЙБРЕЖНИ ПЯСЪЧНИ ДЮНИ И КОНТИНЕНТАЛНИ ДЮНИ

Пясъчни дюни по крайбрежията на Атлантическия океан, Северно и Балтийско море

16 211	Зародишни подвижни дюни
16 212	Подвижни дюни по крайбрежната ивица с Ammophila arenaria (бели дюни)
16 221 до 16 227	*Неподвижни дюни с тревиста растителност (сиви дюни): 16 221   Galio-Koelerion albescentis 16 222   Euphorbio-Helichrysion 16 223   Crucianellion maritimae 16 224   Euphorbia terracina 16 225   Mesobromion 16 226   Trifolio-Gerantietea sanguinei, Galio maritimi-Geranion sanguinei 16 227   Thero-Airion, Botrychio-Polygaletum, Tuberarion guttatae
16.23	*Декалцифирани неподвижни дюни с Empetrum nigrum
16.24	Евроатлантически декалцифирани неподвижни дюни (Calluno-Ulicetea)
16.25	Дюни с Hyppophae rhamnoides
16.26	Дюни със Salix arenaria
16.29	Облесени дюни по Атлантическото крайбрежие
16.31 до 16 35	Влажни понижения между дюните
1.А	Пясъчни равнини по Атлантическото крайбрежие на Великобритания (*в Ирландия)

Морски дюни на Средиземноморското крайбрежие

16 223	Неподвижни крайморски дюни от типа Crucianellion maritimae
16 224	Дюни с Euphorbia terracina
16 228	Дюнни тревни съобщества от типа Malcolmietalia
16 229	Дюнни тревни съобщества от типа Brachypodietalia с едногодишни растения
16.27	*Дюни с хвойнови гъсталаци (Juniperus spp.)
16.28.	Дюнни склерофилни храсталаци (Cisto-Lavenduletalia)
16.29 × 42.8	* Залесени дюни с Pinus pinea и/или Pinus pinaster

Континентални дюни, стари и декалцифицирани

64.1 × 31 223	Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Genista
64.1 × 31 227	Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Empetrum nigrum
64.1 × 35.2	Открити тревни съобщества с растителност от Corynephorus и Agrostis на континентални дюни

СЛАДКОВОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ

Постоянна вода

22.11 × 22.31	Олиготорфни води, съдържащи минимални количества минерали на Атлантическите пясъчни равнини с растителност от Lobelia, Littorelia и Isoetes
22.11 × 22.34	Олиготорфни води, съдържащи минимални количества минерали на пясъчните равнини на Западното Средиземноморие с растителност от Isoetes
22.12 × (22.31 и 22.32)	Олиготорфни води в средноевропейските и предалпийските райони с растителност от Littorelia или Isoetes или едногодишна растителност по открити брегове (Nanocyperetalia)
22.12 × 22.44	Твърди олиго-мезоторфни води с бентосни формации от Chara
22.13	Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition
22.14	Дистрофични езера
22.34	*Средиземноморски временни водни площи
-	*Временни подземни езера в Ирландия (Turloughs)

Течаща вода

Отсечки на водни потоци с естествена или полуестествена динамика (малки, средни или основни корита), в които не се наблюдава значително влошаване на качеството на водата

24 221 и 24 222	Алпийски реки и тревна растителност по техните брегове
24 223	Алпийски реки и тяхната дървесна растителност с Myricaria germanica
24 224	Алпийски реки и тяхната дървесна растителност със Salix elaegnos
24 225	Постоянно течащи средиземноморски реки с Glaucium flavum
24.4	Плаваща растителност от ranunculus по предпланински реки
24.52	Растителност от типа Chenopodietum rubri по предпланински реки
24.53	Постоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion и висящи завеси от Salix и Populus alba
—	Пресъхващи средиземноморски реки

УМЕРЕНОКОНТИНЕНТАЛНА ПУСТОШ И ХРАСТАЛАЦИ

31.11	Северноатлантическа влажна пустош с Erica tetralix
31.12	*Южноатлантическа влажна пустош с Erica ciliaris и Erica tetralix
31.2	Суха пустош (всички видове)
31 234	*Суха крайбрежна пустош с Erica vagans и Ulex maritimus
31.3	*Ендемична Макаронезийска суха пустош
31.4	Алпийска и субалпийска пустош
31.5	*Храстови съобщества с Pinus mugo и Rhododendron hirsutum (Mugo-Rhododenretum hirsuti)
31 622	Субарктични върбови храсталаци
31.7	Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета

СКЛЕРОФИЛНИ ХРАСТАЛАЦИ (МАТОРАЛ)

Субсредиземноморски и умереноконтинентални храсталаци

31.82	Устойчиви формации от Buxus sempervirens върху варовикови скалисти склонове (Berberidion p.)
31 842	Планински формации на Genista purgans
31.88	Формации на Juniperus communis върху варовикови полета и пасища
31.89	*Формации на Cistus palhinhae върху крайморски влажни полета (Junipero-Cistetum palhinhae)

Средиземноморски маторал

32 131 до 32 135	Смрикови формации
32.17	*Маторал със Zyziphus
32.18	*Маторал с Laurus nobilis

Лесостепни и южносредиземноморски храсталаци

32 216	Лаврови гъсталаци
32 217	Ниски формации от euphorbia в близост до клифови брегове
32.22 до 32.26	Всички видове

Фригана

33.1	Фригана от типа Astragalo-Plantaginetum subulatae
33.3	Фригана със Sarcopoterium spinosum
33.4	Критски формации (Euphorbieto-Verbascion)

ЕСТЕСТВЕНИ И ПОЛУЕСТЕСТВЕНИ ТРЕВНИ ФОРМАЦИИ

Естествени тревни формации

34.11	*Карстови тревни съобщества (Alysso-Sedion albi)
34.12	*Сухи пясъчни варовикови тревни съобщества (Koelerion glaucae)
34.2	Тревни съобщества с Violetalia calaminariae
36 314	Пиринейски силикатни тревни съобщества с Festuca eskia
36.32	Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества
36.36	Силикатни иберийски тревни съобщества с Festuca indigesta
36.41 до 36.45	Алпийски варовикови тревни съобщества
36.5	Макаронезийски планински тревни съобщества

Полуестествени сухи тревни формации и храстови съобщества

34.31 до 34.34	Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовикови субстрати (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
34.5	*Псевдостепи с житни и едногодишни растения (Thero-Brachypodietea)
35.1	*Богати на видове Nardus тревни съобщества върху силикатни субстрати в планински области (и предпланински райони в континентална Европа)

Склерофилни пасищни гори (dehesas)

32.11

Склерофилни пасищни гори с Quercus suber и/или Quercus ilex

Полуестествени влажни ливади от високи треви

37.31	Ливади с Molinia на карбонатна или глинеста основа (Eu-Molinion)
37.4	Средиземноморски влажни тревни съобщества от високи треви от типа Molinio-Holoschoenion
37.7 и 37.8	Еутрофни високи треви
—	Заливни ливади със Cnidion venosae

Мезофилни тревни съобщества

38.2.	Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)
38.3.	Планински сенокосни ливади (британски тип с Geranium sylvaticum)

ПРЕОВЛАЖНЕНИ ТРЕСАВИЩА, КАЛИЩА И МОЧУРИЩА

Кисели сфагнови тресавища

51.1	*Активни преовлажнени тресавища
51.2.	Деградирали преовлажнени тресавища (все още имащи възможност за естествено възстановяване)
52.1 и 52.2	Обрасли тресавища (*само активни)
54.5	Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища
54.6	Понижения върху торфени субстрати (Rhynchosporion)

Карбонатни мочурища

53.3	*Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и Carex davalliana
54.12	*Извори с твърда вода туфести формации (Cratoneurion)
54.2	Алкални блата
54.3	*Алпийски пионерни формации от типа Caricion bicoloris-atrofuscae

СКАЛНИ МЕСТООБИТАНИЯ И ПЕЩЕРИ

Сипеи

61.1	Силикатни сипеи
61.2	Сипеи върху варовикови терени и калциеви шисти
61.3	Западносредиземноморски и алпийски термофилни сипеи
61.4	Балкански сипеи
61.5	Средноевропейски силикатни сипеи
61.6	*Средноевропейски варовикови сипеи

Скалисти склонове с хазмофитна растителност

62.1 и 62.1А	Варовикови подтипове
62.2	Силикатни подтипове
62.3	Пионерна растителност върху скални повърхности
62.4	*Варовикови скални повърхнини

Други скални местообитания

65	Пещери, затворени за посещение
—	Лавови полета и открити скални повърхнини, получени в резултат на вулканична дейност
—	Потопени или частично потопени морски пещери
—	Вечни ледници

ГОРИ

Естествена и полуестествена горска растителност, състояща се от местни видове, образуващи гори от високи дървета, с типична ниска горска растителност и отговаряща на следните критерии: редки гори или остатъци от такива и/или представляващи местообитания на видове от интерес за Общността

Европейски умереноконтинентални гори

41.11	Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
41.12	Букови гори с Ilex и Taxus, богати на епифити (Ilici-Fagion)
41.13	Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
41.15	Субалпийски букови гори с Acer и Rumex arifolius
41.16	Букови гори върху карбонатна основа (Cephalanthero-Fagion)
41.24	Дъбово-габърови гори Stellario-Carpinetum
41.26	Дъбово-габърови гори Galio-Carpinetum
41.4	*Гори по стръмни сктлонове Tilio-Acerion
41.51	Стари ацидофилни дъбови гори от Quercus robur върху песъчливи равнини
41.53	Стари дъбови гори с Ilex и Blechnum на Британските острови
41.86	Гори от Fraxinus angustifolia
42.51	*Каледонийски гори
44.А1 до 44.А4	*Гори върху тресавища и блата
44.3	*Остатъчни алувиални гори (Alnion glutinoso-incanae)
44.4	Смесени гори от дъб-бряст-ясен по големите реки

Средиземноморски листопадни гори

41 181	*Апенински букови гори с Taxus и Ilex
41 184	*Апенински букови гори с Abies alba и букови гори с Abies nebrodensis
41.6	Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica
41.77	Гори с Quercus faginea (Иберийски полуостров)
41.85	Гори с Quercus trojana (Италия и Гърция)
41.9	Гори от питомен кестен
41.1А × 42.17	Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
41.1В	Гори с Quercus frainetto
42.А1	Кипарисови гори (Acero-Cupression)
44.17	Галерийни гори със Salix alba и Populus alba
44.52	Крайречни формации край пресъхващи средиземноморски речни течения с Rhododendron ponticum, Salix и други
44.7	Гори от източен чинар (Platanion orientalis)
44.8	Южносредиземноморски крайречни галерийни съобщества (Nerio-Tamariceteae) и такива от югозападната част на Иберийския полуостров (Securinegion tinctoriae)

Средиземноморски склерофилни гори

41.7С	Гори от Quercus brachyphylla на остров Крит
45.1	Гори от Olea и Ceratonia
45.2	Гори от Quercus suber
45.3	Гори от Quercus ilex
45.5	Гори от Quercus macrolepis
45.61 до 45.63	*Макаронезийски лаврови гори (Laurus, Ocotea)
45.7	*Палмови горички от Phoenix
45.8	Гори от Ilex aquifolium

Алпийски и субалпийски иглолистни гори

42.21 до 42.23	Ацидофилни гори (Vaccinio-Piceetea)
42.31 и 42.32	Алпийски гори от Larix decidua и Pinus cembra
42.4	Гори от Pinus uncinata (* върху гипс или варовик)

Средиземноморски планински иглолистни гори

42.14	*Апенински гори от Abies alba и Picea excelsa
42.19	Гори от Abies pinsapo
42.61 до 42.66	*Средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
42.8	Средиземноморски борови гори от ендемични подвидове бор, включително Pinus mugo и Pinus leucodermis
42.9	Ендемични макаронезийски борови гори
42.A2 до 42.A5 и 42.A8	*Ендемични средиземноморски гори от Juniperus spp.
42.A6	*Гори от Tetraclinis articulata (Андалусия)
42.A71 до 42.A73	*Гори от Taxus baccata

---

(1)  „Корине“: Решение 85/338/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. (ОВ L 176, 6.7.1985 г., стр. 14).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА, ЧИЕТО СЪХРАНЯВАНЕ ИЗИСКВА ОБЯВЯВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТНИ ЗОНИ

Тълкуване

а)	Приложение II следва приложение I за създаване на цялостна мрежа от специални защитни зони.

б)

Видовете, включени в списъка на настоящото приложение, са посочени: — с името на вида или подвида, или — като вид, принадлежащ към по-висок таксон или към определена част от този таксон. Съкращението „spp.“ след името на дадено семейство или род означава всички видове, принадлежащи към това семейство или род.

в)

Символи Звездичка (*) пред името на даден вид означава, че това е вид от приоритетно значение. Повечето видове, включени в настоящото приложение, са включени и в списъка на приложение IV. В случаите, когато даден вид е включен в настоящото приложение, но не е включен нито в приложение IV, нито в приложение V, името на вида е последвано от символа (о); в случаите, когато даден вид е включен в настоящото приложение и в приложение V, но не е включен в приложение IV, неговото име е последвано от символа (V).

(a)   ЖИВОТНИ

ГРЪБНАЧНИ

БОЗАЙНИЦИ

INSECTIVORA

Talpidae

Galemys pyrenaicus

CHIROPTERA

Rhinolophidae

Rhinolophus blasii

Rhinolophus euryale

Rhinolophus ferrumequinum

Rhinolophus hipposideros

Rhinolophus mehelyi

Vespertilionidae

Barbastella barbastellus

Miniopterus schreibersi

Myotis bechsteini

Myotis blythi

Myotis capaccinii

Myotis dasycneme

Myotis emarginatus

Myotis myotis

RODENTIA

Sciuridae

Spermophilus citellus

Castoridae

Castor fiber

Microtidae

Microtus cabrerae

*Microtus oeconomus arenicola

CARNIVORA

Canidae

*Canis lupus (испански популации: само онези, които са на юг от Дуеро; гръцки популации: само онези, които са на юг от 39-ти паралел)

Ursidae

*Ursus arctos

Mustelidae

Lutra lutra

Mustela lutreola

Felidae

Lynx lynx

*Lynx pardina

Phocidae

Halichoerus grypus (V)

*Monachus monachus

Phoca vitulina (V)

ARTIODACTYLA

Cervidae

*Cervus elaphus corsicanus

Bovidae

Capra aegagrus (естествени популации)

*Capra pyrenaica pyrenaica

Ovis ammon musimon (естествени популации – Корсика и Сардиния)

Rupicapra rupicapra balcanica

*Rupicapra ornata

CETACEA

Tursiops truncatus

Phocoena phocoena

ВЛЕЧУГИ

TESTUDINATA

Testudinidae

Testudo hermanni

Testudo graeca

Testudo marginata

Cheloniidae

*Caretta caretta

Emydidae

Emys orbicularis

Mauremys caspica

Mauremys leprosa

SAURIA

Lacertidae

Lacerta monticola

Lacerta schreiberi

Gallotia galloti insulanagae

*Gallotia simonyi

Podarcis lilfordi

Podarcis pityusensis

Scincidae

Chalcides occidentalis

Gekkonidae

Phyllodactylus europaeus

OPHIDIA

Colubridae

Elaphe quatuorlineata

Elaphe situla

Viperidae

*Vipera schweizeri

Vipera ursinii

ЗЕМНОВОДНИ

CAUDATA

Salamandridae

Chioglossa lusitanica

Mertensiella luschani

*Salamandra salamandra aurorae

Salamandrina terdigitata

Triturus cristatus

Proteidae

Proteus anguinus

Plethodontidae

Speleomantes ambrosii

Speleomantes flavus

Speleomantes genei

Speleomantes imperialis

Speleomantes supramontes

ANURA

Discoglossidae

Bombina bombina

Bombina variegata

Discoglossus jeanneae

Discoglossus montalentii

Discoglossus sardus

*Alytes muletensis

Ranidae

Rana latastei

Pelobatidae

*Pelobates fuscus insubricus

РИБИ

PETROMYZONIFORMES

Petromyzonidae

Eudontomyzon spp. (o)

Lampetra fluviatilis (V)

Lampetra planeri (o)

Lethenteron zanandrai (V)

Petromyzon marinus (o)

ACIPENSERIFORMES

Acipenseridae

*Acipenser naccarii

*Acipenser sturio

ATHERINIFORMES

Cyprinodontidae

Aphanius iberus (o)

Aphanius fasciatus (o)

*Valencia hispanica

SALMONIFORMES

Salmonidae

Hucho hucho (естествени популации) (V)

Salmo salar (само в сладки води) (V)

Salmo marmoradus (o)

Salmo macrostigma (o)

Coregonidae

*Coregonus oxyrhynchus (популации, които хвърлят хайвера си в определени сектори на Северно море)

CYPRINIFORMES

Cyprinidae

Alburnus vulturius (o)

Alburnus albidus (o)

Anaecypris hispanica

Aspius aspius (o)

Barbus plebejus (V)

Barbus meridionalis (V)

Barbus capito (V)

Barbus comiza (V)

Chalcalburnus chalcoides (o)

Chondrostoma soetta (o)

Chondrostoma polylepis (o)

Chondrostoma genei (o)

Chondrostoma lusitanicum (o)

Chondrostoma toxostoma (o)

Gobio albipinnatus (o)

Gobio uranoscopus (o)

Iberocypris palaciosi (o)

*Ladigesocypris ghigii (o)

Leuciscus lucomonis (o)

Leuciscus souffia (o)

Phoxinellus spp. (o)

Rutilus pigus (o)

Rutilus rubilio (o)

Rutilus arcasii (o)

Rutilus macrolepidotus (o)

Rutilus lemmingii (o)

Rutilus friesii meidingeri (o)

Rutilus alburnoides (o)

Rhodeus sericeus amarus (o)

Scardinius graecus (o)

Cobitidae

Cobitis conspersa (o)

Cobitis larvata (o)

Cobitis trichonica (o)

Cobitis taenia (o)

Misgurnis fossilis (o)

Sabanejewia aurata (o)

PERCIFORMES

Percidae

Gymnocephalus schraetzer (V)

Zingel spp. [(o) except Zingel asper and Zingel zingel (V)]

Gobiidae

Pomatoschistus canestrini (o)

Padogobius panizzai (o)

Padogobius nigricans (o)

CLUPEIFORMES

Clupeidae

Alosa spp. (V)

SCORPAENIFORMES

Cottidae

Cottus ferruginosus (o)

Cottus petiti (o)

Cottus gobio (o)

SILURIFORMES

Siluridae

Silurus aristotelis (V)

БЕЗГРЪБНАЧНИ

ЧЛЕНЕСТОНОГИ

CRUSTACEA

Decapoda

Austropotamobius pallipes (V)

INSECTA

Coleoptera

Buprestis splendens

*Carabus olympiae

Cerambyx cerdo

Cucujus cinnaberinus

Dytiscus latissimus

Graphoderus bilineatus

Limoniscus violaceus (o)

Lucanus cervus (o)

Morimus funereus (o)

*Osmoderma eremita

*Rosalia alpina

Lepidoptera

*Callimorpha quadripunctata (o)

Coenonympha oedippus

Erebia calcaria

Erebia christi

Eriogaster catax

Euphydryas aurinia (o)

Graellsia isabellae (V)

Hypodryas maturna

Lycaena dispar

Maculinea nausithous

Maculinea teleius

Melanagria arge

Papilio hospiton

Plebicula golgus

Mantodea

Apteromantis aptera

Odonata

Coenagrion hylas (o)

Coenagrion mercuriale (o)

Cordulegaster trinacriae

Gomphus graslinii

Leucorrhina pectoralis

Lindenia tetraphylla

Macromia splendens

Ophiogomphus cecilia

Oxygastra curtisii

Orthoptera

Baetica ustulata

МЕКОТЕЛИ

GASTROPODA

Caseolus calculus

Caseolus commixta

Caseolus sphaerula

Discula leacockiana

Discula tabellata

Discus defloratus

Discus guerinianus

Elona quimperiana

Geomalacus maculosus

Geomitra moniziana

Helix subplicata

Leiostyla abbreviata

Leiostyla cassida

Leiostyla corneocostata

Leiostyla gibba

Leiostyla lamellosa

Vertigo angustior (o)

Vertigo genesii (o)

Vertigo geyeri (o)

Vertigo moulinsiana (o)

BIVALVIA

Unionoida

Margaritifera margaritifera (V)

Unio crassus

б)   РАСТЕНИЯ

PTERIDOPHYTA

ASPLENIACEAE

Asplenium jahandiezii (Litard.) Rouy

BLECHNACEAE

Woodwardia radicans (L.) Sm.

DICKSONIACEAE

Culcita macrocarpa C. Presl

DRYOPTERIDACEAE

*Dryopteris corleyi Fraser-Jenk.

HYMENOPHYLLACEAE

Trichomanes speciosum Willd.

ISOETACEAE

Isoetes boryana Durieu

Isoetes malinverniana Ces. & De Not.

MARSILEACEAE

Marsilea batardae Launert

Marsilea quadrifolia L.

Marsilea strigosa Willd.

OPHIOGLOSSACEAE

Botrychium simplex Hitchc.

Ophioglossum polyphyllum A. Braun

GYMNOSPERMAE

PINACEAE

*Abies nebrodensis (Lojac.) Mattei

ANGIOSPERMAE

ALISMATACEAE

Caldesia parnassifolia (L.) Parl.

Luronium natans (L.) Raf.

AMARYLLIDACEAE

Leucojum nicaeense Ard.

Narcissus asturiensis (Jordan) Pugsley

Narcissus calcicola Mendonça

Narcissus cyclamineus DC.

Narcissus fernandesii G. Pedro

Narcissus humilis (Cav.) Traub

*Narcissus nevadensis Pugsley

Narcissus pseudonarcissus L.   subsp. nobilis (Haw.) A. Fernandes

Narcissus scaberulus Henriq.

Narcissus triandrus (Salisb.) D. A. Webb   subsp. capax (Salisb.) D. A. Webb.

Narcissus viridiflorus Schousboe

BORAGINACEAE

*Anchusa crispa Viv.

*Lithodora nitida (H. Ern) R. Fernandes

Myosotis lusitanica Schuster

Myosotis rehsteineri Wartm.

Myosotis retusifolia R. Afonso

Omphalodes kuzinskyana Willk.

*Omphalodes littoralis Lehm.

Solenanthus albanicus (Degen & al.) Degen & Baldacci

*Symphytum cycladense Pawl.

CAMPANULACEAE

Asyneuma giganteum (Boiss.) Bornm.

*Campanula sabatia De Not.

Jasione crispa (Pourret) Samp.   subsp. serpentinica Pinto da Silva

Jasione lusitanica A. DC.

CARYOPHYLLACEAE

*Arenaria nevadensis Boiss. & Reuter

Arenaria provincialis Chater & Halliday

Dianthus cintranus Boiss. & Reuter   subsp. cintranus Boiss. & Reuter

Dianthus marizii (Samp.) Samp.

Dianthus rupicola Biv.

*Gypsophila papillosa P. Porta

Herniaria algarvica Chaudri

Herniaria berlengiana (Chaudhri) Franco

*Herniaria latifolia Lapeyr.   subsp. litardierei gamis

Herniaria maritima Link

Moehringia tommasinii Marches.

Petrocoptis grandiflora Rothm.

Petrocoptis montsicciana O. Bolos & Rivas Mart.

Petrocoptis pseudoviscosa Fernandez Casas

Silene cintrana Rothm.

*Silene hicesiae Brullo & Signorello

Silene hifacensis Rouy ex Willk.

*Silene holzmanii Heldr. ex Boiss.

Silene longicilia (Brot.) Otth.

Silene mariana Pau

*Silene orphanidis Boiss.

*Silene rothmaleri Pinto da Silva

*Silene velutina Pourret ex Loisel.

CHENOPODIACEAE

*Bassia saxicola (Guss.) A. J. Scott

*Kochia saxicola Guss.

*Salicornia veneta Pignatti & Lausi

CISTACEAE

Cistus palhinhae Ingram

Halimium verticillatum (Brot.) Sennen

Helianthemum alypoides Losa & Rivas Goday

Helianthemum caput-felis Boiss.

*Tuberaria major (Willk.) Pinto da Silva & Roseira

COMPOSITAE

*Anthemis glaberrima (Rech. f.) Greuter

*Artemisia granatensis Boiss.

*Aster pyrenaeus Desf. ex DC.

*Aster sorrentinii (Tod) Lojac.

*Carduus myriacanthus Salzm. ex DC.

*Centaurea alba L.   subsp. heldreichii (Halacsy) Dostal

*Centaurea alba L.   subsp. princeps (Boiss. & Heldr.) Gugler

*Centaurea attica Nyman   subsp. megarensis (Halacsy & Hayek) Dostal

*Centaurea balearica J. D. Rodriguez

*Centaurea borjae Valdes-Berm. & Rivas Goday

*Centaurea citricolor Font Quer

Centaurea corymbosa Pourret

Centaurea gadorensis G. Bianca

*Centaurea horrida Badaro

*Centaurea kalambakensis Freyn & Sint.

Centaurea kartschiana Scop.

*Centaurea lactiflora Halacsy

Centaurea micrantha Hoffmanns. & Link   subsp. herminii (Rouy) Dostál

*Centaurea niederi Heldr.

*Centaurea peucedanifolia Boiss. & Orph.

*Centaurea pinnata Pau

Centaurea pulvinata (G. Bianca) G. Bianca

Centaurea rothmalerana (Arènes) Dostál

Centaurea vicentina Mariz

*Crepis crocifolia Boiss. & Heldr.

Crepis granatensis (Willk.) B. Bianca & M. Cueto

Erigeron frigidus Boiss. ex DC.

Hymenostemma pseudanthemis (Kunze) Willd.

*Jurinea cyanoides (L.) Reichenb.

*Jurinea fontqueri Cuatrec.

*Lamyropsis microcephala (Moris) Dittrich & Greuter

Leontodon microcephalus (Boiss. ex DC.) Boiss.

Leontodon boryi Boiss.

*Leontodon siculus (Guss.) Finch & Sell

Leuzea longifolia Hoffmanns. & Link

Ligularia sibirica (L.) Cass.

Santolina impressa Hoffmanns. & Link

Santolina semidentata Hoffmanns. & Link

*Senecio elodes Boiss. ex DC.

Senecio nevadensis Boiss. & Reuter

CONVOLVULACEAE

*Convolvulus argyrothamnus Greuter

*Convolvulus Fernandes Pinto da Silva & Teles

CRUCIFERAE

Alyssum pyrenaicum Lapeyr.

Arabis sadina (Samp.) P. Cout.

*Biscutella neustriaca Bonnet

Biscutella vincentina (Samp.) Rothm.

Boleum asperum (Pers.) Desvaux

Brassica glabrescens Poldini

Brassica insularis Moris

*Brassica macrocarpa Guss.

Coincya cintrana (P. Cout.) Pinto da Silva

*Coincya rupestris Rouy

*Coronopus navasii Pau

Diplotaxis ibicensis (Pau) Gomez-Campo

*Diplotaxis siettiana Maire

Diplotaxis vicentina (P. Cout.) Rothm.

Erucastrum palustre (Pirona) Vis.

*Iberis arbuscula Runemark

Iberis procumbens Lange   subsp. microcarpa Franco & Pinto da Silva

*Ionopsidium acaule (Desf.) Reichenb.

Ionopsidium savianum (Caruel) Ball ex Arcang.

Sisymbrium cavanillesianum Valdes & Castroviejo

Sisymbrium supinum L.

CYPERACEAE

*Carex panormitana Guss.

Eleocharis carniolica Koch

DIOSCOREACEAE

*Borderea chouardii (Gaussen) Heslot

DROSERACEAE

Aldrovanda vesiculosa L.

EUPHORBIACEAE

*Euphorbia margalidiana Kuhbier & Lewejohann

Euphorbia transtagana Boiss.

GENTIANACEAE

*Centaurium rigualii Esteve Chueca

*Centaurium somedanum Lainz

Gentiana ligustica R. de Vilm. & Chopinet

Gentianella angelica (Pugsley) E. F. Warburg

GERANIACEAE

*Erodium astragaloides Boiss. & Reuter

Erodium paularense Fernandez-Gonzalez & Izco

*Erodium rupicola Boiss.

GRAMINEAE

Avenula hackelii (Henriq.) Holub

Bromus grossus Desf. ex DC.

Coleanthus subtilis (Tratt.) Seidl

Festuca brigantina (Markgr.-Dannenb.) Markgr.-Dannenb.

Festuca duriotagana Franco & R. Afonso

Festuca elegans Boiss.

Festuca henriquesii Hack.

Festuca sumilusitanica Franco & R. Afonso

Gaudinia hispanica Stace & Tutin

Holcus setiglumis Boiss. & Reuter   subsp. duriensis Pinto da Silva

Micropyropsis tuberosa Romero — Zarco & Cabezudo

Pseudarrhenatherum pallens (Link) J. Holub

Puccinellia pungens (Pau) Paunero

*Stipa austroitalica Martinovsky

*Stipa bavarica Martinovsky & H. Scholz

*Stipa veneta Moraldo

GROSSULARIACEAE

*Ribes sardum Martelli

HYPERICACEAE

*Hypericum aciferum (Greuter) N. K. B. Robson

JUNCACEAE

Juncus valvatus Link

LABIATAE

Dracocephalum austriacum L.

*Micromeria taygetea P. H. Davis

Nepeta dirphya (Boiss.) Heldr. ex Halacsy

*Nepeta sphaciotica P. H. Davis

Origanum dictamnus L.

Sideritis incana   subsp. glauca (Cav.) Malagarriga

Sideritis javalambrensis Pau

Sideritis serrata Cav. ex Lag.

Teucrium lepicephalum Pau

Teucrium turredanum Losa & Rivas Goday

*Thymus camphoratus Hoffmanns. & Link

Thymus carnosus Boiss.

*Thymus cephalotos L.

LEGUMINOSAE

Anthyllis hystrix Cardona, Contandr. & E. Sierra

*Astragalus algarbiensis Coss. ex Bunge

*Astragalus aquilanus Anzalone

Astragalus centralpinus Braun-Blanquet

*Astragalus maritimus Moris

Astragalus tremolsianus Pau

*Astragalus verrucosus Moris

*Cytisus aeolicus Guss. ex Lindl.

Genista dorycnifolia Font Quer

Genista holopetala (Fleischm. ex Koch) Baldacci

Melilotus segetalis (Brot.) Ser.   subsp. fallax Franco

*Ononis hackelii Lange

Trifolium saxatile All.

*Vicia bifoliolata J. D. Rodriguez

LENTIBULARIACEAE

Pinguicula nevadensis (Lindb.) Casper

LILIACEAE

Allium grosii Font Quer

*Androcymbium rechingeri Greuter

*Asphodelus bento-rainhae P. Silva

Hyacinthoides vicentina (Hoffmanns. & Link) Rothm.

*Muscari gussonei (Parl.) Tod.

LINACEAE

*Linum muelleri Moris

LYTHRACEAE

*Lythrum flexuosum Lag.

MALVACEAE

Kosteletzkya pentacarpos (L.) Ledeb.

NAJADACEAE

Najas flexilis (Willd.) Rostk. & W. L. Schmidt

ORCHIDACEAE

*Cephalanthera cucullata Boiss. & Heldr.

Cypripedium calceolus L.

Liparis loeselii (L.) Rich.

*Ophrys lunulata Parl.

PAEONIACEAE

Paeonia cambessedesii (Willk.) Willk.

Paeonia parnassica Tzanoudakis

Paeonia clusii F. C. Stern   subsp. rhodia (Stearn) Tzanoudakis

PALMAE

Phoenix theophrasti Greuter

PLANTAGINACEAE

Plantago algarbiensis Samp.

Plantago almogravensis Franco

PLUMBAGINACEAE

Armeria berlengensis Daveau

*Armeria helodes Martini & Pold

Armeria negleta Girard

Armeria pseudarmeria (Murray) Mansfeld

*Armeria rouyana Daveau

Armeria soleirolii (Duby) Godron

Armeria velutina Welv. ex Boiss. & Reuter

Limonium dodartii (Girard) O. Kuntze   subsp. lusitanicum (Daveau) Franco

*Limonium insulare (Beg. & Landi) Arrig. & Diana

Limonium lanceolatum (Hoffmanns. & Link) Franco

Limonium multiflorum Erben

*Limonium pseudolaetum Arrig. & Diana

*Limonium strictissimum (Salzmann) Arrig.

POLYGONACEAE

Polygonum praelongum Coode & Cullen

Rumex rupestris Le Gall

PRIMULACEAE

Androsace mathildae Levier

Androsace pyrenaica Lam.

*Primula apennina Widmer

Primula palinuri Petagna

Soldanella villosa Darracq.

RANUNCULACEAE

*Aconitum corsicum Gayer

Adonis distorta Ten.

Aquilegia bertolonii Schott

Aquilegia kitaibelii Schott

*Aquilegia pyrenaica D. C.   subsp. cazorlensis (Heywood) Galiano

*Consolida samia P. H. Davis

Pulsatilla patens (L.) Miller

*Ranunculus weyleri Mares

RESEDACEAE

*Reseda decursiva Forssk.

ROSACEAE

Potentilla delphinensis Gren. & Godron

RUBIACEAE

*Galium litorale Guss.

*Galium viridiflorum Boiss. & Reuter

SALICACEAE

Salix salvifolia Brot.

subsp. australis Franco

SANTALACEAE

Thesium ebracteatum Hayne

SAXIFRAGACEAE

Saxifraga berica (Beguinot) D. A. Webb

Saxifraga florulenta Moretti

Saxifraga hirculus L.

Saxifraga tombeanensis Boiss. ex Engl.

SCROPHULARIACEAE

Antirrhinum charidemi Lange

Chaenorrhinum serpyllifolium (Lange) Lange   subsp. lusitanicum R. Fernandes

*Euphrasia genargentea (Feoli) Diana

Euphrasia marchesettii Wettst. ex Marches.

Linaria algarviana Chav.

Linaria coutinhoi Valdés

*Linaria ficalhoana Rouy

Linaria flava (Poiret) Desf.

*Linaria hellenica Turrill

*Linaria ricardoi Cout.

*Linaria tursica B. Valdes & Cabezudo

Linaria tonzigii Lona

Odontites granatensis Boiss.

Verbascum litigiosum Samp.

Veronica micrantha Hoffmanns. & Link

*Veronica oetaea L.-A. Gustavson

SELAGINACEAE

*Globularia stygia Orph. ex Boiss.

SOLANACEAE

*Atropa baetica Willk.

THYMELAEACEAE

Daphne petraea Leybold

*Daphne rodriguezii Texidor

ULMACEAE

Zelkova abelicea (Lam.) Boiss.

UMBELLIFERAE

*Angelica heterocarpa Lloyd

Angelica palustris (Besser) Hoffm.

*Apium bermejoi Llorens

Apium repens (Jacq.) Lag.

Athamanta cortiana Ferrarini

*Bupleurum capillare Boiss. & Heldr.

*Bupleurum kakiskalae Greuter

Eryngium alpinum L.

*Eryngium viviparum Gay

*Laserpitium longiradium Boiss.

*Naufraga balearica Constans & Cannon

*Oenanthe conioides Lange

Petagnia saniculifolia Guss.

Rouya polygama (Desf.) Coincy

*Seseli intricatum Boiss.

Thorella verticillatinundata (Thore) Brig.

VALERIANACEAE

Centranthus trinervis (Viv.) Beguinot

VIOLACEAE

*Viola hispida Lam.

Viola jaubertiana Mares & Vigineix

Ниски растения

BRYOPHYTA

Bruchia vogesiaca Schwaegr. (o)

*Bryoerythrophyllum machadoanum (Sergio) M. Hill (o)

Buxbaumia viridis (Moug. ex Lam. & DC.) Brid. ex Moug. & Nestl. (o)

Dichelyma capillaceum (With.) Myr. (o)

Dicranum viride (Sull. & Lesq.) Lindb. (o)

Distichophyllum carinatum Dix. & Nich. (o)

Drepanocladus vernicosus (Mitt.) Warnst. (o)

Jungermannia handelii (Schiffn.) Amak. (o)

Mannia triandra (Scop.) Grolle (o)

*Marsupella profunda Lindb. (o)

Meesia longiseta Hedw. (o)

Nothothylas orbicularis (Schwein.) Sull. (o)

Orthotrichum rogeri Brid. (o)

Petalophyllum ralfsii Nees & Goot. ex Lehm. (o)

Riccia breidleri Jur. ex Steph. (o)

Riella helicophylla (Mont.) Hook. (o)

Scapania massolongi (K. Muell.) K. Muell. (o)

Sphagnum pylaisii Brid. (o)

Tayloria rudolphiana (Gasrov) B. & G. (o)

ВИДОВЕ ОТ МАКАРОНЕЗИЯ

PTERIDOPHYTA

HYMENOPHYLLACEAE

Hymenophyllum maderensis Gibby & Lovis

DRYOPTERIDACEAE

*Polystichum drepanum (Sw.) C. Presl.

ISOETACEAE

Isoetes azorica Durieu & Paiva

MARSILIACEAE

*Marsilea azorica Launert & Paiva

ANGIOSPERMAE

ASCLEPIADACEAE

Caralluma burchardii N. E. Brown

*Ceropegia chrysantha Svent.

BORAGINACEAE

Echium candicans L. fil.

*Echium gentianoides Webb & Coincy

Myosotis azorica H. C. Watson

Myosotis maritima Hochst. in Seub.

CAMPANULACEAE

*Azorina vidalii (H. C. Watson) Feer

Musschia aurea (L. f.) DC.

*Musschia wollastonii Lowe

CAPRIFOLIACEAE

*Sambucus palmensis Link

CARYOPHYLLACEAE

Spergularia azorica (Kindb.) Lebel

CELASTRACEAE

Maytenus umbellata (R. Br.) Mabb.

CHENOPODIACEAE

Beta patula Ait.

CISTACEAE

Cistus chinamadensis Banares & Romero

*Helianthemum bystropogophyllum Svent.

COMPOSITAE

Andryala crithmifolia Ait.

*Argyranthemum lidii Humphries

Argyranthemum thalassophylum (Svent.) Hump.

Argyranthemum winterii (Svent.) Humphries

*Atractylis arbuscula Svent. & Michaelis

Atractylis preauxiana Schultz.

Calendula maderensis DC.

Cheirolophus duranii (Burchard) Holub

Cheirolophus ghomerytus (Svent.) Holub

Cheirolophus junonianus (Svent.) Holub

Cheirolophus massonianus (Lowe) Hansen

Cirsium latifolium Lowe

Helichrysum gossypinum Webb

Helichrysum oligocephala (Svent. & Bzamw.)

*Lactuca watsoniana Trel.

*Onopordum nogalesii Svent.

*Onopordum carduelinum Bolle

*Pericallis hadrosoma Svent.

Phagnalon benettii Lowe

Stemmacantha cynaroides (Chr. Son. in Buch) Ditt

Sventenia bupleuroides Font Quer

*Tanacetum ptarmiciflorum Webb & Berth

CONVOLVULACEAE

*Convolvulus caput-medusae Lowe

*Convolvulus lopez-socasii Svent.

*Convolvulus massonii A. Dietr.

CRASSULACEAE

Aeonium gomeraense Praeger

Aeonium saundersii Bolle

Aichryson dumosum (Lowe) Praeg.

Monanthes wildpretii Banares & Scholz

Sedum brissemoretii Raymond-Hamet

CRUCIFERAE

*Crambe arborea Webb ex Christ

Crambe laevigata DC. ex Christ

*Crambe sventenii R. Petters ex Bramwell & Sund.

*Parolinia schizogynoides Svent.

Sinapidendron rupestre (Ait.) Lowe

CYPERACEAE

Carex malato-belizii Raymond

DIPSACACEAE

Scabiosa nitens Roemer & J. A. Schultes

ERICACEAE

Erica scoparia L.

subsp. azorica (Hochst.) D. A. Webb

EUPHORBIACEAE

*Euphorbia handiensis Burchard

Euphorbia lambii Svent.

Euphorbia stygiana H. C. Watson

GERANIACEAE

*Geranium maderense P. F. Yeo

GRAMINEAE

Deschampsia maderensis (Haeck. & Born.)

Phalaris maderensis (Menezes) Menezes

LABIATAE

*Sideritis cystosiphon Svent.

*Sideritis discolor (Webb ex de Noe) Bolle

Sideritis infernalis Bolle

Sideritis marmorea Bolle

Teucrium abutiloides L'Hér

Teucrium betonicum L'Hér

LEGUMINOSAE

*Anagyris latifolia Brouss. ex Willd.

Anthyllis lemanniana Lowe

*Dorycnium spectabile Webb & Berthel

*Lotus azoricus P. W. Ball

Lotus callis-viridis D. Bramwell & D. H. Davis

*Lotus kunkelii (E. Chueca) D. Bramwell & al.

*Teline rosmarinifolia Webb & Berthel.

*Teline salsoloides Arco & Acebes.

Vicia dennesiana H. C. Watson

LILIACEAE

*Androcymbium psammophilum Svent.

Scilla maderensis Menezes

Semele maderensis Costa

LORANTHACEAE

Arceuthobium azoricum Wiens & Hawksw

MYRICACEAE

*Myrica rivas-martinezii Santos.

OLEACEAE

Jasminum azoricum L.

Picconia azorica (Tutin) Knobl.

ORCHIDACEAE

Goodyera macrophylla Lowe

PITTOSPORACEAE

*Pittosporum coriaceum Dryand. ex Ait.

PLANTAGINACEAE

Plantago malato-belizii Lawalree

PLUMBAGINACEAE

*Limonium arborescens (Brouss.) Kuntze

Limonium dendroides Svent.

*Limonium spectabile (Svent.) Kunkel & Sunding

*Limonium sventenii Santos & Fernandez Galvan

POLYGONACEAE

Rumex azoricus Rech. fil.

RHAMNACEAE

Frangula azorica Tutin

ROSACEAE

*Bencomia brachystachya Svent.

Bencomia sphaerocarpa Svent.

*Chamaemeles coriacea Lindl.

Dendriopterium pulidoi Svent.

Marcetella maderensis (Born.) Svent.

Prunus lusitanica L.   subsp. azorica (Mouillef.) Franco

Sorbus maderensis (Lowe) Docle

SANTALACEAE

Kunkeliella subsucculenta Kammer

SCROPHULARIACEAE

*Euphrasia azorica Wats

Euphrasia grandiflora Hochst. ex Seub.

*Isoplexis chalcantha Svent. & O'Shanahan

Isoplexis isabelliana (Webb & Berthel.) Masferrer

Odontites holliana (Lowe) Benth.

Sibthorpia peregrina L.

SELAGINACEAE

*Globularia ascanii D. Bramwell & Kunkel

*Globularia sarcophylla Svent.

SOLANACEAE

*Solanum lidii Sunding

UMBELLIFERAE

Ammi trifoliatum (H. C. Watson) Trelease

Bupleurum handiense (Bolle) Kunkel

Chaerophyllum azoricum Trelease

Ferula latipinna Santos

Melanoselinum decipiens (Schrader & Wendl.) Hoffm.

Monizia edulis Lowe

Oenanthe divaricata (R. Br.) Mabb.

Sanicula azorica Guthnick ex Seub.

VIOLACEAE

Viola paradoxa Lowe

Ниски растения

BRYOPHYTA

*Echinodium spinosum (Mitt.) Jur. (o)

*Thamnobryum fernandesii Sergio (o)

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ОБЛАСТИ, КОИТО ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА И ЗА ОБЯВЯВАНЕ КАТО СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТНИ ЗОНИ

ЕТАП 1:   Оценка на национално ниво на относителното значение на областите за всеки вид естествено местообитание в приложение I и всеки вид от приложение II (включително приоритетните типове естествени местообитания и приоритетните видове)

А.   Критерии за оценка на областите за даден тип естествени местообитания от приложение I

а)	Степен на представителност на естествения тип местообитание за съответната област.

б)	Площ от областта, покрита от естествени типове местообитания. в сравнение с общата площ, покрита от същия тип естествени местообитания. в границите на националната територия.

в)	Степен на съхранение на структурата и функциите на съответния естествен тип местообитание и възможности за възстановяване.

г)	Глобална оценка на стойността на областта за съхраняването на съответния тип естествено местообитание.

Б.   Критерии за оценка на териториите, използвани за даден вид от приложение II

а)	Размер и плътност на популацията на вида, обитаваща областта. в сравнение с популациите, представени в границите на националната територия.

б)	Степен на съхраняване на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид. и възможности за възстановяване.

в)	Степен на изолация на популацията, обитаваща областта. в сравнение с естественото разпространение на вида.

г)	Глобална оценка на стойността на областта за съхраняването на съответния вид.

В.   На базата на тези критерии държавите-членки ще класифицират областите, които предлагат да бъдат включени в националния списък като обекти, отговарящи на критериите за територии от значение за Общността. според тяхната относителна стойност за съхраняването на всеки тип естествено местообитание от приложение I или всеки вид от приложение II.

Г.   Този списък ще представя областите, съдържащи приоритетни типове естествени местообитания и приоритетни видове, избрани от държавите-членки за базата на критериите от А и Б, представени по-горе.

ЕТАП 2:   Оценка на значението за Общността на областите, включени в националните списъци

1.   Всички области, идентифицирани от държавите-членки в етап 1, които съдържат приоритетни типове естествени местообитания и/или приоритетни видове, ще бъдат разглеждани като територии от значение за Общността.

2.   Оценката на другите области, включени в списъците на държавите-членки, по отношение на тяхното значение за Общността, например техния принос към поддържането или възстановяването при благоприятни условия на дадено естествено местообитание от приложение I или даден вид от приложение II и/или за кохерентността на мрежата „Натура 2000“, ще отчита следните основни критерии:

а)	относителната стойност на областта на национално ниво;

б)	географското разположение на областта от гледна точка на миграционните маршрути на видовете от приложение II и нейната принадлежност към цялостна екосистема, която е разположена от двете страни на една или повече вътрешни граници на Общността;

в)	общата площ на областта;

г)	броя на естествените типове местообитания от приложение I и видовете от приложение II, присъстващи в областта;

д)	глобалната екологична стойност на областта за съответните биогеографски райони и/или за цялата територия, посочена в член 2, която включва както характеристиката за уникалност на нейните отличителни черти, така и начина, по който те са комбинирани.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ОбЩНОСТТА, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ СТРОГА ЗАЩИТА

Видовете, включени в списъка на настоящото приложение, са отбелязани:

—	с името на вида или подвида, или

—	като вид, принадлежащ към по-висок таксон или към определена част от този таксон.

Съкращението „spp.“ след името на семейство или род означава всички видове, принадлежащи към това семейство или род.

а)   ЖИВОТНИ

ГРЪБНАЧНИ

БОЗАЙНИЦИ

INSECTIVORA

Erinaceidae

Erinaceus algirus

Soricidae

Crocidura canariensis

Talpidae

Galemys pyrenaicus

MICROCHIROPTERA

Всички видове

RODENTIA

Gliridae

Всички видове с изключение на Glis glis и Eliomys quercinus

Sciuridae

Citellus citellus

Sciurus anomalus

Castoridae

Castor fiber

Cricetidae

Cricetus cricetus

Microtidae

Microtus cabrerae

Microtus oeconomus arenicola

Zapodidae

Sicista betulina

Hystricidae

Hystrix cristata

CARNIVORA

Canidae

Canis lupus (С изключение на испанските популации на север от Дуера и гръцките популации на север от 39-ия паралел)

Ursidae

Ursus arctos

Mustelidae

Lutra lutra

Mustela lutreola

Felidae

Felis silvestris

Lynx lynx

Lynx pardina

Phocidae

Monachus monachus

ARTIODACTYLA

Cervidae

Cervus elaphus corsicanus

Bovidae

Capra aegagrus (естествени популации)

Capra pyrenaica pyrenaica

Ovis ammon musimon (естествени популации – Корсика и Сардиния)

Rupicapra rupicapra balcanica

Rupicapra ornata

CETACEA

Всички видове

ВЛЕЧУГИ

TESTUDINATA

Testudinidae

Testudo hermanni

Testudo graeca

Testudo marginata

Cheloniidae

Caretta caretta

Chelonia mydas

Lepidochelys kempii

Eretmochelys imbricata

Dermochelyidae

Dermochelys coriacea

Emydidae

Emys orbicularis

Mauremys caspica

Mauremys leprosa

SAURIA

Lacertidae

Algyroides fitzingeri

Algyroides marchi

Algyroides moreoticus

Algyroides nigropunctatus

Lacerta agilis

Lacerta bedriagae

Lacerta danfordi

Lacerta dugesi

Lacerta graeca

Lacerta horvathi

Lacerta monticola

Lacerta schreiberi

Lacerta trilineata

Lacerta viridis

Gallotia atlantica

Gallotia galloti

Gallotia galloti insulanagae

Gallotia simonyi

Gallotia stehlini

Ophisops elegans

Podarcis erhardii

Podarcis filfolensis

Podarcis hispanica atrata

Podarcis lilfordi

Podarcis melisellensis

Podarcis milensis

Podarcis muralis

Podarcis peloponnesiaca

Podarcis pityusensis

Podarcis sicula

Podarcis taurica

Podarcis tiliguerta

Podarcis wagleriana

Scincidae

Ablepharus kitaibelli

Chalcides bedriagai

Chalcides occidentalis

Chalcides ocellatus

Chalcides sexlineatus

Chalcides viridianus

Ophiomorus punctatissimus

Gekkonidae

Cyrtopodion kotschyi

Phyllodactylus europaeus

Tarentola angustimentalis

Tarentola boettgeri

Tarentola delalandii

Tarentola gomerensis

Agamidae

Stellio stellio

Chamaeleontidae

Chamaeleo chamaeleon

Anguidae

Ophisaurus apodus

OPHIDIA

Colubridae

Coluber caspius

Coluber hippocrepis

Coluber jugularis

Coluber laurenti

Coluber najadum

Coluber nummifer

Coluber viridiflavus

Coronella austriaca

Eirenis modesta

Elaphe longissima

Elaphe quatuorlineata

Elaphe situla

Natrix natrix cetti

Natrix natrix corsa

Natrix tessellata

Telescopus falax

Viperidae

Vipera ammodytes

Vipera schweizeri

Vipera seoanni (С изключение на испанските популации)

Vipera ursinii

Vipera xanthina

Boidae

Eryx jaculus

ЗЕМНОВОДНИ

CAUDATA

Salamandridae

Chioglossa lusitanica

Euproctus asper

Euproctus montanus

Euproctus platycephalus

Salamandra atra

Salamandra aurorae

Salamandra lanzai

Salamandra luschani

Salamandrina terdigitata

Triturus carnifex

Triturus cristatus

Triturus italicus

Triturus karelinii

Triturus marmoratus

Proteidae

Proteus anguinus

Plethodontidae

Speleomantes ambrosii

Speleomantes flavus

Speleomantes genei

Speleomantes imperialis

Speleomantes italicus

Speleomantes supramontes

ANURA

Discoglossidae

Bombina bombina

Bombina variegata

Discoglossus galganoi

Discoglossus jeanneae

Discoglossus montalentii

Discoglossus pictus

Discoglossus sardus

Alytes cisternasii

Alytes muletensis

Alytes obstetricans

Ranidae

Rana arvalis

Rana dalmatina

Rana graeca

Rana iberica

Rana italica

Rana latastei

Rana lessonae

Pelobatidae

Pelobates cultripes

Pelobates fuscus

Pelobates syriacus

Bufonidae

Bufo calamita

Bufo viridis

Hylidae

Hyla arborea

Hyla meridionalis

Hyla sarda

РИБИ

ACIPENSERIFORMES

Acipenseridae

Acipenser naccarii

Acipenser sturio

ATHERINIFORMES

Cyprinodontidae

Valencia hispanica

CYPRINIFORMES

Cyprinidae

Anaecypris hispanica

PERCIFORMES

Percidae

Zingel asper

SALMONIFORMES

Coregonidae

Coregonus oxyrhynchus (популации, които хвърлят хайвер в определени ектори на Северно море)

БЕЗГРЪБНАЧНИ

ЧЛЕНЕСТОНОГИ

INSECTA

Coleoptera

Buprestis splendens

Carabus olympiae

Cerambyx cerdo

Cucujus cinnaberinus

Dytiscus latissimus

Graphoderus bilineatus

Osmoderma eremita

Rosalia alpina

Lepidoptera

Apatura metis

Coenonympha hero

Coenonympha oedippus

Erebia calcaria

Erebia christi

Erebia sudetica

Eriogaster catax

Fabriciana elisa

Hypodryas maturna

Hyles hippophaes

Lopinga achine

Lycaena dispar

Maculinea arion

Maculinea nausithous

Maculinea teleius

Melanagria arge

Papilio alexanor

Papilio hospiton

Parnassius apollo

Parnassius mnemosyne

Plebicula golgus

Proserpinus proserpina

Zerynthia polyxena

Mantodea

Apteromantis aptera

Odonata

Aeshna viridis

Cordulegaster trinacriae

Gomphus graslinii

Leucorrhina albifrons

Leucorrhina caudalis

Leucorrhina pectoralis

Lindenia tetraphylla

Macromia splendens

Ophiogomphus cecilia

Oxygastra curtisii

Stylurus flavipes

Sympecma braueri

Orthoptera

Baetica ustulata

Saga pedo

ARACHNIDA

Araneae

Macrothele calpeiana

МЕКОТЕЛИ

GASTROPODA

Prosobranchia

Patella feruginea

Stylommatophora

Caseolus calculus

Caseolus commixta

Caseolus sphaerula

Discula leacockiana

Discula tabellata

Discula testudinalis

Discula turricula

Discus defloratus

Discus guerinianus

Elona quimperiana

Geomalacus maculosus

Geomitra moniziana

Helix subplicata

Leiostyla abbreviata

Leiostyla cassida

Leiostyla corneocostata

Leiostyla gibba

Leiostyla lamellosa

BIVALVIA

Anisomyaria

Lithophaga lithophaga

Pinna nobilis

Unionoida

Margaritifera auricularia

Unio crassus

ECHINODERMATA

Echinoidea

Centrostephanus longispinus

б)   РАСТЕНИЯ

Приложение IV б) съдържа всички растителни видове, включени в списъка на приложение II б) (1), плюс споменатите по-долу.

PTERIDOPHYTA

ASPLENIACEAE

Asplenium hemionitis L.

ANGIOSPERMAE

AGAVACEAE

Dracaena draco (L.) L.

AMARYLLIDACEAE

Narcissus longispathus Pugsley

Narcissus triandrus L.

BERBERIDACEAE

Berberis maderensis Lowe

CAMPANULACEAE

Campanula morettiana Reichenb.

Physoplexis comosa (L.) Schur.

CARYOPHYLLACEAE

Moehringia fontqueri Pau

COMPOSITAE

Argyranthemum pinnatifidum (L.f.) Lowe   subsp. succulentum (Lowe) C. J. Humphries

Helichrysum sibthorpii Rouy

Picris willkommii (Schultz Bip.) Nyman

Santolina elegans Boiss. ex DC.

Senecio caespitosus Brot.

Senecio lagascanus DC.   subsp. lusitanicus (P. Cout.) Pinto da Silva

Wagenitzia lancifolia (Sieber ex Sprengel) Dostal

CRUCIFERAE

Murbeckiella sousae Rothm.

EUPHORBIACEAE

Euphorbia nevadensis Boiss. & Reuter

GESNERIACEAE

Jankaea heldreichii (Boiss.) Boiss.

Ramonda serbica Pancic

IRIDACEAE

Crocus etruscus Parl.

Iris boissieri Henriq.

Iris marisca Ricci & Colasante

LABIATAE

Rosmarinus tomentosus Huber-Morath & Maire

Teucrium charidemi Sandwith

Thymus capitellatus Hoffmanns. & Link

Thymus villosus L.   subsp. villosus L.

LILIACEAE

Androcymbium europeum (Lange) K. Richter

Bellevalia hackelli Freyn

Colchicum corsicum Baker

Colchicum cousturieri Greuter

Fritillaria conica Rix

Fritillaria drenovskii Dogen & Stoy.

Fritillaria gussichiae (Degen & Doerfler) Rix

Fritillaria obliqua Ker-Gawl.

Fritillaria rhodocanakis Orph. ex Baker

Ornithogalum reverchonii Degen & Herv.-Bass.

Scilla beirana Samp.

Scilla odorata Link

ORCHIDACEAE

Ophrys argolica Fleischm.

Orchis scopulorum Simsmerh.

Spiranthes aestivalis (Poiret) L. C. M. Richard

PRIMULACEAE

Androsace cylindrica DC.

Primula glaucescens Moretti

Primula spectabilis Tratt.

RANUNCULACEAE

Aquilegia alpina L.

SAPOTACEAE

Sideroxylon marmulano Banks ex Lowe

SAXIFRAGACEAE

Saxifraga cintrana Kuzinsky ex Willk.

Saxifraga portosanctana Boiss.

Saxifraga presolanensis Engl.

Saxifraga valdensis DC.

Saxifraga vayredana Luizet

SCROPHULARIACEAE

Antirrhinum lopesianum Rothm.

Lindernia procumbens (Krocker) Philcox

SOLANACEAE

Mandragora officinarum L.

THYMELAEACEAE

Thymelaea broterana P. Cout.

UMBELLIFERAE

Bunium brevifolium Lowe

VIOLACEAE

Viola athois W. Becker

Viola cazorlensis Gandoger

Viola delphinantha Boiss.

---

(1)  С изключение на бриофитите от приложение II б).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ОБЩНОСТТА, ЧИЕТО ВЗЕМАНЕ ОТ ДИВАТА ПРИРОДА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДМЕТ НА МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Видовете, включени в списъка на това приложение, са отбелязани:

—	с името на вида или подвида, или

—	като вид, принадлежащ към по-висок таксон или към определена част от този таксон.

Съкращението „spp.“ след името на дадено семейство или род означава всички видове, принадлежащи към това семейство или род.

а)   ЖИВОТНИ

ГРЪБНАЧНИ

БОЗАЙНИЦИ

CARNIVORA

Canidae

Canis aureus

Canis lupus (Испанските популации на север от Дуера и гръцките популации на север от 39-я парарел)

Mustelidae

Martes martes

Mustela putorius

Phocidae

Всички видове, невключени в приложение IV

Viverridae

Genetta genetta

Herpestes ichneumon

DUPLICIDENTATA

Leporidae

Lepus timidus

ARTIODACTYLA

Bovidae

Capra ibex

Capra pyrenaica (с изключение на Capra pyrenaica pyrenaica)

(с изключение на Rupicapra rupicapra balcanica и rupicapra ornata)

ЗЕМНОВОДНИ

ANURA

Ranidae

Rana esculenta

Rana perezi

Rana ridibunda

Rana temporaria

РИБИ

PETROMYZONIFORMES

Petromyzonidae

Lampetra fluviatilis

Lethenteron zanandrai

ACIPENSERIFORMES

Acipenseridae

Всички видове, невключени в приложение IV

SALMONIFORMES

Salmonidae

Thymallus thymallus

Coregonus spp. (с изключение на Coregonus oxyrhynchus – популации, които хвърлят хайвера с в определени сектори на Северно море)

Hucho hucho

Salmo salar (само в сладки води)

Cyprinidae

Barbus spp.

PERCIFORMES

Percidae

Gymnocephalus schraetzer

Zingel zingel

CLUPEIFORMES

Clupeidae

Alosa spp.

SILURIFORMES

Siluridae

Silurus aristotelis

БЕЗГРЪБНАЧНИ

МЕШЕСТИ

CNIDARIA

Corallium rubrum

МЕКОТЕЛИ

GASTROPODA — STYLOMMATOPHORA

Helicidae

Helix pomatia

BIVALVIA — UNIONOIDA

Margaritiferidae

Margaritifera margaritifera

Unionidae

Microcondylaea compressa

Unio elongatulus

ANNELIDA

HIRUDINOIDEA — ARHYNCHOBDELLAE

Hirudinidae

Hirudo medicinalis

ARTHROPODA

CRUSTACEA — DECAPODA

Astacidae

Astacus astacus

Austropotamobius pallipes

Austropotamobius torrentium

Scyllaridae

Scyllarides latus

INSECTA — LEPIDOPTERA

Saturniidae

Graellsia isabellae

(b)   PLANTS

ALGAE

RHODOPHYTA

CORALLINACEAE

Lithothamnium coralloides Crouan frat.

Phymatholithon calcareum (Poll.) Adey & McKibbin

LICHENES

CLADONIACEAE

Cladonia L. subgenus Cladina (Nyl.) Vain.

BRYOPHYTA

MUSCI

LEUCOBRYACEAE

Leucobryum glaucum (Hedw.) Ångstr.

SPHAGNACEAE

Sphagnum L. spp. (с изключение на Sphagnum pylasii Brid.)

PTERIDOPHYTA

Lycopodium spp.

ANGIOSPERMAE

AMARYLLIDACEAE

Galanthus nivalis L.

Narcissus bulbocodium L.

Narcissus juncifolius Lagasca

COMPOSITAE

Arnica montana L.

Artemisia eriantha Ten

Artemisia genipi Weber

Doronicum plantagineum L.   subsp. tournefortii (Rouy) P. Cout.

CRUCIFERAE

Alyssum pintadasilvae Dudley.

Malcolmia lacera (L.) DC.   subsp. graccilima (Samp.) Franco

Murbeckiella pinnatifida (Lam.) Rothm.   subsp. herminii (Rivas-Martinez) Greuter & Burdet

GENTIANACEAE

Gentiana lutea L.

IRIDACEAE

Iris lusitanica Ker-Gawler

LABIATAE

Teucrium salviastrum Schreber

subsp. salviastrum Schreber

LEGUMINOSAE

Anthyllis lusitanica Cullen & Pinto da Silva

Dorycnium pentaphyllum Scop.   subsp. transmontana Franco

Ulex densus Welw. ex Webb.

LILIACEAE

Lilium rubrum Lmk

Ruscus aculeatus L.

PLUMBAGINACEAE

Armeria sampaio (Bernis) Nieto Feliner

ROSACEAE

Rubus genevieri Boreau

subsp. herminii (Samp.) P. Cout.

SCROPHULARIACEAE

Anarrhinum longipedicelatum R. Fernandes

Euphrasia mendonçae Samp.

Scrophularia grandiflora DC.   subsp. grandiflora DC.

Scrophularia berminii Hoffmanns & Link

Scrophularia sublyrata Brot.

COMPOSITAE

Leuzea rhaponticoides Graells

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЗАБРАНЕНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ЗАЛАВЯНЕ И УБИВАНЕ И СРЕДСТВА ЗА ТРАНСПОРТИРАНЕ

a)   Неселективни средства

БОЗАЙНИЦИ

—	Слепи или осакатени животни, които се използват като живи примамки

—	Звукозаписи

—	Електрически или електронни уреди, способни да убиват или зашеметяват

—	Изкуствени източници на светлина

—	Огледала и други заслепяващи предмети

—	Приспособления за осветяване на целите

—	Приспособления за прицел за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа

—	Експлозиви

—	Мрежи, които според принципа или условията на тяхното използване са неселективни

—	Капани, които според принципа или условията на тяхното използване са неселективни

—

Арбалети

—	Отрови и примамки с отрова или упойващи средства

—	Обгазяване или опушване

—	Полуавтоматични или автоматични оръжия, чийто затвор може да побере повече от два пълнителя

РИБИ

—

Отрова

—	Експлозиви

б)   Способи за транспортиране

—

Самолети

—	Движещи се моторни средства

---