Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 399/01)

Последна публикация

ОВ C 392, 29.10.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 381, 22.10.2018 г.

ОВ C 373, 15.10.2018 г.

ОВ C 364, 8.10.2018 г.

ОВ C 352, 1.10.2018 г.

ОВ C 341, 24.9.2018 г.

ОВ C 328, 17.9.2018 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (голям състав) от 4 септември 2018 г. — ClientEarth/Европейска комисия

(Дело C-57/16 P) (1)

((Обжалване - Достъп до документите на институциите на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Доклад за оценка на въздействието, проект на доклад за оценка на въздействието и становище на Комитета по оценка на въздействието - Законодателни инициативи в областта на околната среда - Отказ за предоставяне на достъп - Оповестяване на поисканите документи в хода на съдебното производство - Запазване на правния интерес - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения, който е в ход в институция на Съюза - Обща презумпция))

(2018/C 399/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth (представители: O. W. Brouwer, J. Wolfhagen и F. Heringa, advocaten)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и M. Konstantinidis)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Република Финландия (представители: H. Leppo и M. J. Heliskoski), Кралство Швеция (представители: A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson и N. Otte Widgren)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 ноември 2015 г., ClientEarth/Комисия (T-424/14 и T-425/14, EU:T:2015:848).

2)

Отменя решение на Европейската комисия от 1 април 2014 г., с което се отказва достъп до доклад за оценка на въздействието във връзка с проект за задължителен инструмент, определящ стратегическата рамка на процедурите по проверка и надзор, основани на рисковете и отнасящи се до законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда, както и до становище на Комитета по оценка на въздействието.

3)

Отменя решение на Европейската комисия от 3 април 2014 г., с което се отказва достъп до проект за доклад за оценка на въздействието във връзка с достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда на равнище държави членки в областта на политиката по околна среда на Съюза, както и до становище на Комитета по оценка на въздействието.

4)	Осъжда Европейската комисия да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от ClientEarth, както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

5)	Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски в производството по обжалване.

---

(1)  ОВ C 191, 30.5.2016 г.

Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2018 г. — Bank Mellat/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-430/16 P) (1)

((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) - Борба срещу ядреното разпространение - Ограничителните мерки, взети срещу Ислямска република Иран - Секторни мерки - Ограничения на прехвърлянията на финансови средства с участие на ирански финансови институции - Засилване на ограниченията - Спорен режим, установен с разпоредбите на Решение 2012/635/ОВППС и на Регламент (ЕС) № 1263/2012 - Прилагане на Съвместния всеобхватен план за действие по иранския ядрен въпрос - Вдигане на всички ограничителни мерки на Европейския съюз, свързани с този въпрос - Отмяна на спорния режим в хода на производството пред Общия съд на Европейския съюз - Отражение върху правния интерес в производството пред Общия съд - Отпадане на правния интерес))

(2018/C 399/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Mellat (представители: M. Brindle, T. Otty, QC, MacLeod и R. Blakeley, barristers, S. Zaiwalla, Z. Burbeza, A. Meskarian и P. Reddy, solicitors)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и I. Rodios), Европейска комисия (представители: D. Gauci, J. Norris-Usher и M. Konstantinidis), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Brandon, подпомаган от M. Gray, barrister)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 2 юни 2016 г., Bank Mellat/Съвет (T-160/13, EU:T:2016:331).

2)

Няма основание за постановяване на решение по същество по жалбата, подадена от Bank Mellat, с номер T-160/13, с която се иска отмяна на член 1, точка 15 от Регламент (ЕС) № 1263/2102 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, или на посочената разпоредба, доколкото в нея не е предвидено изключение, което да се прилага за случая на Bank Mellat, нито по искането Общият съд на Европейския съюз да постанови, че член 1, точка 6 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран не се прилага спрямо нея.

3)	Bank Mellat и Съветът на Европейския съюз понасят собствените си разноски, свързани както с производството по жалбата, така и с производството пред първата инстанция.

4)	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Комисията следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 371, 10.10.2016 г.

Решение на Съда (пети състав) от 6 септември 2018 г. — Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Freistaat Bayern

(Дело C-488/16 P) (1)

((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка „NEUSCHWANSTEIN“ - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 7, параграф 1, букви б) и в) - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Указване на географски произход - Отличителен характер - Член 52, параграф 1, буква б) - Недобросъвестност))

(2018/C 399/04)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV (представител: B. Bittner, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Botis, A. Schifko и D. Walicka), Freistaat Bayern (представител: M. Müller, Rechtsanwalt)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 6, 9.1.2017 г.

Решение на Съда (първи състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Salzburger Gebietskrankenkasse, Bundesminister für Arbeit, Soziales und Konsumentenschutz

(Дело C-527/16) (1)

((Преюдициално запитване - Социална сигурност - Регламент (ЕО) № 987/2009 - Член 5 и член 19, параграф 2 - Работници, командировани в държава членка, различна от тази, в която работодателят обичайно осъществява дейността си - Издаване на удостоверения A1 от държавата членка на произход след признаването от приемащата държава членка на подчиняването на работниците на нейната социалноосигурителна схема - Становище на административната комисия - Неправилно издаване на удостоверения A1 - Установяване - Обвързващ характер и обратно действие на тези удостоверения - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Приложимо законодателство - Член 12, параграф 1 - Понятие за лице, „изпратено да замества друго лице“))

(2018/C 399/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Salzburger Gebietskrankenkasse, Bundesminister für Arbeit, Soziales und Konsumentenschutz

в присъствието на: Alpenrind GmbH Martin-Meat Szolgáltató és Kereskedelmi Kft, Martimpex-Meat Kft, Pensionsversicherungsanstalt, Allgemeine Unfallversicherungsanstalt

Диспозитив

1)

Член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 1244/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г., във връзка с член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държава членка съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 1244/2010, има обвързващо действие не само за институциите на държавата членка, в която се упражнява дейността, но и за юрисдикциите на тази държава членка.

2)

Член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009, изменен с Регламент № 1244/2010, във връзка с член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държава членка съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 1244/2010, има обвързващо действие както за социалноосигурителните институции на държавата членка, в която се упражнява дейността, така и за юрисдикциите на тази държава членка, докато това удостоверение не бъде оттеглено или обявено за невалидно от държавата членка, в която е издадено, макар че компетентните органи на последната държава членка и на държавата членка, в която се упражнява дейността, са сезирали административната комисия за координация на системите за социална сигурност, и тя е приела, че това удостоверение е неправилно издадено и че то трябва да бъде оттеглено. Член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009, изменен с Регламент № 1244/2010, във връзка с член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държава членка съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 1244/2010, има обвързващо действие както за социалноосигурителните институции на държавата членка, в която се упражнява дейността, така и за юрисдикциите на тази държава членка, при необходимост с обратно действие, макар че това удостоверение е издадено едва след като посочената държава членка е установила подчиняването на съответния работник на задължителното осигуряване съгласно своето законодателство.

3)

Член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че когато работник, който е командирован от своя работодател, за да полага труд в друга държава членка, бива заместен от друг работник, командирован от друг работодател, последният работник трябва да се счита за „изпратен да замества друго лице“ по смисъла на тази разпоредба, така че той не може да се ползва от специалното правило, предвидено в посочената разпоредба, за да остане подчинен на законодателството на държавата членка, в която неговият работодател обичайно осъществява дейността си. Фактът, че работодателите на двамата засегнати работници са със седалище в една и съща държава членка или фактът, че те поддържат евентуални лични или организационни връзки, са ирелевантни в това отношение.

---

(1)  ОВ C 14, 16.1.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2018 г. — Чешка република/Европейска комисия

(Дело C-4/17 P) (1)

((Обжалване - Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) - Допустими разходи, които подлежат на финансиране от Европейския съюз - Разходи, направени от Чешката република - Регламент (ЕО) № 479/2008 - Член 11, параграф 3 - Понятие „преструктуриране на лозята))

(2018/C 399/06)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Pavliš и J. Vláčil)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek и B. Eggers)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 20 октомври 2016 г., Чешка република/Комисия (T-141/15, непубликувано, EU:T:2016:621).

2)

Отменя Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта, в която се отхвърлят извършените от Чешката република разходи в рамките на ЕФГЗ относно мярка за защита на лозята срещу вредите, причинени от животни и птици за периода 2010—2012 г. в общ размер 2 123 199,04 EUR.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и направените от Чешката република както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

---

(1)  ОВ C 63, 27.2.2017 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal — Обединеното кралство) — Grenville Hampshire/The Board of the Pension Protection Fund

(Дело C-17/17) (1)

((Преюдициално запитване - Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя - Директива 2008/94/EО - Член 8 - Допълнителни пенсионни схеми - Закрила на правата във връзка с пенсии - Гарантирано равнище на минимална закрила))

(2018/C 399/07)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Жалбоподател: Grenville Hampshire

Ответник: The Board of the Pension Protection Fund

в присъствието на: Secretary of State for Work and Pensions

Диспозитив

1)

Член 8 от Директива 2008/94/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, трябва да се тълкува в смисъл, че всеки отделен работник или служител в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трябва да се ползва от обезщетения за възраст, отговарящи поне на 50 % от стойността на правата му, придобити по допълнителна професионална осигурителна схема.

2)

При обстоятелства като разглежданите в главното производство член 8 от Директива 2008/94 има директен ефект, така че отделен работник или служител по трудов договор може да се позове на него пред национална юрисдикция, за да оспори решение на организация като Board of the Pension Protection Fund (Съвет на фонда за пенсионна закрила, Обединеното кралство).

---

(1)  ОВ C 78, 13.3.2017 г.

Решение на Съда (пети състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky — Чешка република) — Catlin Europe SE/O.K. Trans Praha spol. s r. o.

(Дело C-21/17) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела - Процедура за европейска заповед за плащане - Регламент (ЕО) № 1896/2006 - Издаване на европейска заповед за плащане заедно с молбата за издаването ѝ - Липса на превод на молбата за издаването на заповедта - Европейска заповед за плащане, обявена за подлежаща на изпълнение - Искане за преглед, направено след изтичането на срока за възражение - Връчване на съдебни и извънсъдебни документи - Регламент (ЕО) № 1393/2007 - Приложимост - Член 8 и приложение II - Уведомяване на адресата за правото му да откаже да приеме непреведения документ за образуване на процедурата - Липса на формуляр-образеца - Последици))

(2018/C 399/08)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší soud České republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Catlin Europe SE

Ответник: O.K. Trans Praha spol. s r. o.

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че когато европейска заповед за плащане се връчва на длъжника, без приложената към нея молба за издаването ѝ да е написана или преведена на език, който се предполага, че той разбира, както изисква член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007, длъжникът трябва да бъде надлежно уведомен чрез съдържащия се в приложение II към последния регламент формуляр-образец, че има право да откаже да приеме въпросния документ.

В случай на неизпълнение на това процесуално изискване нередовността на процедурата се отстранява в съответствие с разпоредбите на последния регламент чрез връчване на заинтересованото лице на съдържащия се в приложение II към същия регламент формуляр-образец.

В този случай поради нередовното връчване на европейската заповед за плащане, заедно с молбата за издаването ѝ, заповедта не подлежи на изпълнение, а даденият на длъжника срок за подаване на възражение не може да започне да тече, поради което член 20 от Регламент № 1896/2006 е неприложим.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 4 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal de Justiça — Португалия) — Fundo de Garantia Automóvel/Alina Antónia Destapado Pão Mole Juliana, Cristiana Micaela Caetano Juliana

(Дело C-80/17) (1)

((Преюдициално запитване - Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Директива 72/166/ЕИО - Член 3, параграф 1 - Втора директива 84/5/ЕИО - Член 1, параграф 4 - Задължение за сключване на застрахователен договор - Превозно средство, паркирано в частен имот - Право на органа за изплащане на обезщетения да предяви иск срещу собственика на незастраховано превозно средство))

(2018/C 399/09)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal de Justiça

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fundo de Garantia Automóvel

Ответници: Alina Antónia Destapado Pão Mole Juliana, Cristiana Micaela Caetano Juliana

Диспозитив

1)

Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случаите, когато съответното превозно средство е регистрирано в държава членка и е годно да се движи, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен им.

2)

Член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Решение на Съда (голям състав) от 4 септември 2018 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-244/17) (1)

((Жалба за отмяна - Решение (ЕС) 2017/477 - Позиция, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, по отношение на условията на работа на Съвета за сътрудничество, Комитета за сътрудничество и специализираните подкомитети или други органи - Член 218, параграф 9 ДФЕС - Решение за установяване на позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден с международно споразумение - Споразумение, някои от чиито разпоредби могат да бъдат свързани с общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) - Правило за гласуване))

(2018/C 399/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: L. Havas, L. Gussetti и P. Aalto, а впоследствие L. Havas и L. Gussetti)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и P. Mahnič Bruni)

Диспозитив

1.

Отменя Решение (ЕС) 2017/477 на Съвета от 3 март 2017 година относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, по отношение на условията на работа на Съвета за сътрудничество, Комитета за сътрудничество и специализираните подкомитети или други органи.

2.	Запазва правните последици на Решение 2017/477.

3.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 239, 24.7.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2018 г. — Christoph Klein/Европейска комисия, Федерална република Германия

(Дело C-346/17 P) (1)

((Обжалване - Член 340, втора алинея ДФЕС - Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз - Директива 93/42/ЕИО - Медицински изделия - Член 8, параграфи 1 и 2 - Процедура съгласно защитните разпоредби - Нотифициране от държава членка на решение, с което се налага забрана за пускане на пазара на медицинско изделие - Липса на решение на Европейската комисия - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти - Причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдяната вреда - Доказателства за наличието и размера на вредата))

(2018/C 399/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Christoph Klein (представител: H.-J. Ahlt, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: G. von Rintelen, A. Sipos и A. C. Becker), Федерална република Германия

Диспозитив

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 28 септември 2016 г., Klein/Комисия (T-309/10 RENV, непубликувано, EU:T:2016:570), в частта, в която се приема, че г-н Christoph Klein не е доказал наличието на пряка и достатъчна причинно-следствена връзка, която да обоснове отговорността на Европейския съюз.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Отхвърля иска на г-н Christoph Klein за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат от неизпълнението от страна на Европейската комисия на задълженията ѝ съгласно член 8 от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия.

4)	Г-н Christoph Klein и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски, свързани както с първоинстанционните производства, така и с производствата по обжалване.

5)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски, свързани с първоинстанционните производства.

---

(1)  ОВ C 300, 11.9.2017 г.

Решение на Съда (осми състав) от 6 септември 2018 г. — Vincent Piessevaux/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-454/17 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз - Член 11, параграф 2 от приложение VIII - Пенсионни права, придобити по национална пенсионна схема - Прехвърляне на тези права към пенсионната схема на Съюза - Разлика в третирането на длъжностните лица, в зависимост от това дали капиталовата стойност на пенсионните им права е прехвърлена към пенсионната схема на Съюза преди или след приемането на нови общи разпоредби за изпълнение))

(2018/C 399/12)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Vincent Piessevaux (представител: L. Ponteville, avocat)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и R. Meyer)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Vincent Piessevaux понася собствените си разноски и разноските, направени от Съвета на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 374, 6.11.2017 г.

Решение на Съда (десети състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Kreyenhop & Kluge GmbH & Co. KG/Hauptzollamt Hannover

(Дело C-471/17) (1)

((Преюдициално запитване - Митнически съюз и Обща митническа тарифа - Тарифна и статистическа номенклатура - Класиране на стоките - Полуготова фритирана юфка - Тарифна подпозиция 1902 30 10))

(2018/C 399/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец/Жалбоподател: Kreyenhop & Kluge GmbH & Co. KG

Ответник: Hauptzollamt Hannover

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакцията му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 927/2012 на Комисията от 9 октомври 2012 г. трябва да се тълкува в смисъл, че подпозиция 1902 30 10 от нея включва ястия от полуготова юфка като разглежданата в главното производство, съставена в основната си част от блок предварително сварена и фритирана юфка.

---

(1)  ОВ C 374, 6.11.2017 г.

Решение на Съда (осми състав) от 6 септември 2018 г. — Basic Net SpA/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-547/17 P) (1)

((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Фигуративна марка, представляваща три вертикални ленти - Доказване на отличителен характер, придобит чрез използването))

(2018/C 399/14)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Basic Net SpA (представител: D. Sindico, avvocato)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: L. Rampini)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Basic Net SpA да понесе освен собствените си разноски, разноските, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 13, 15.1.2018 г.

Определение на Съда (осми състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich — Австрия) — Производства, образувани по жалби на Gmalieva s.r.o. и др.

(Дело C-79/17) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на съда - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Монопол върху хазартните игри в държава членка - Национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи))

(2018/C 399/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gmalieva s.r.o., Celik KG, PBW GmbH, Antoaneta Claudia Gruber, Play For Me GmbH, Haydar Demir

в присъствието на: Landespolizeidirektion Oberösterreich

Диспозитив

Запитващата юрисдикция следва да установи с оглед на насоките, предоставени от Съда на Европейския съд по-специално в решение от 30 април 2014 г., Pfleger и др. (C-390/12, EU:C:2014:281), дали национален правен режим на монопола върху хазартните игри като разглеждания в главното производство трябва да се квалифицира като съгласуван с оглед на членове 56 и сл. ДФЕС, когато в рамките на национално съдебно производство е установено, че:

—	пристрастяването към хазарта не представлява обществен проблем, който обосновава намеса от страна на държавата,

—	забранените хазартни игри водят само до административни нарушения, а не до престъпления,

—	годишните държавни приходи от хазартни игри са повече от 500 милиона евро, или 0,4 % от годишния бюджет, и,

—	рекламите от страна на концесионерите имат за цел основно да подбудят към хазарта все още неучаствали в такива игри лица.

---

(1)  ОВ C 178, 6.6.2017 г.

Определение на Съда (първи състав) от 12 септември 2018 г. — NF (C-208/17 P), NG (C-209/17 P), NM (C-210/17 P)/Европейски съвет

(Съединени дела C-208/17 P — C-210/17 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Декларация ЕС-Турция на Европейския съвет от 18 март 2016 г. - Искане за отмяна))

(2018/C 399/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: NF (C-208/17 P), NG (C-209/17 P), NM (C-210/17 P) (представители: P. O'Shea, BL, I. Whelan, BL, B. Burns, Solicitor)

Друга страна в производството: Европейски съвет (представители: S. Boelaert, M. Chavrier и J.-P. Hix)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Република Гърция (представители: M. Michelogiannaki и G. Karipsiadis)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите като явно недопустими.

2)	Осъжда NF, NG и NM да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Определение на Съда (първи състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Giudice di pace di L’Aquila — Италия) — Gabriele Di Girolamo/Ministero della Giustizia

(Дело C-472/17) (1)

((Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Социална политика - Срочна заетост - Мирови съдии - Явна недопустимост))

(2018/C 399/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di pace di L’Aquila

Страни в главното производство

Заявител: Gabriele Di Girolamo

Длъжник: Ministero della Giustizia

в присъствието на: Unione Nazionale Giudici di Pace (Unagipa)

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Giudice di pace di L’Aquila (мирови съдия, Акуила, Италия) с акт от 31 юли 2017 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 347, 16.10.2017 г.

Определение на Съда (шести състав) от 11 септември 2018 г. — Allstate Insurance Company/ Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-542/17 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Марка на Европейския съюз - Заявка за регистрация на словната марка „DRIVEWISE“ - Отхвърляне на заявката - Регламент (EО) № 207/2009 - Член 7, параграф 1, буква в) - Член 7, параграф 2 - Член 75 - Описателен характер - Неологизъм, съставен от елементи, всеки от които описва характеристики на съответните стоки или услуги - Предназначение на стоките и услугите - Денатуриране - Задължение за мотивиране))

(2018/C 399/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Allstate Insurance Company (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: K. Markakis)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно неоснователна.

2)	Осъжда Allstate Insurance Company да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 13, 15.1.2018 г.

Определение на Съда (осми състав) от 6 септември 2018 г. — Dominique Bilde/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-67/18 P) (1)

((Жалба - Допустимост - Европейски парламент - Правна уредба относно разноските и надбавките на членовете на Европейския Парламент - Надбавка за парламентарни сътрудници - Възстановяване на недължимо платени суми))

(2018/C 399/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Dominique Bilde (представител: G. Sauveur, avocat

Други страни в производството: Европейски парламент (представители: S. Seyr и G. Corstens), Съвет на Европейския съюз (представители: A. F. Jensen, M. Bauer и R. Meyer)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2)	Осъжда г-жа Dominique Bilde да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 161, 7.5.2018 г.

Определение на Съда (осми състав) от 6 септември 2018 г. — Sophie Montel/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-84/18 P) (1)

((Жалба - Допустимост - Европейски парламент - Правна уредба относно разноските и надбавките на членовете на Европейския Парламент - Надбавка за парламентарни сътрудници - Възстановяване на недължимо платените суми))

(2018/C 399/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sophie Montel (представител: G. Sauveur, avocat)

Други страни в производството: Европейски парламент (представители: S. Seyr и G. Corstens), Съвет на Европейския съюз (представители: A. F. Jensen, M. Bauer и R. Meyer)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2)	Осъжда г-жа Sophie Montel да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 161, 7.5.2018 г.

Определение на Съда (девети състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Visoki upravni sud — Хърватия) — Hrvatska banka za obnovu i razvitak (HBOR)/Povjerenik za informiranje Republike Hrvatske

(Дело C-90/18) (1)

((Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Липса на достатъчно уточнения относно фактическия и правен контекст на спора в главното производство, както и относно причините, поради които е необходим отговор на преюдициалните въпроси - Явна недопустимост))

(2018/C 399/21)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Visoki upravni sud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Hrvatska banka za obnovu i razvitak (HBOR)

Ответник: Povjerenik za informiranje Republike Hrvatske

в присъствието на: Hrvoje Šimić

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Visoki upravni sud (Административен апелативен съд, Хърватия) с акт от 1 февруари 2018 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 134, 16.4.2018г.

Определение на Съда (седми състав) от 6 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Central Administrativo Sul — Португалия) — Fazenda Pública/Carlos Manuel Patrício Teixeira, Maria Madalena da Silva Moreira Patrício Teixeira

(Дело C-184/18) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Пряко данъчно облагане - Член 18 ДФЕС - Принцип на недискриминация - Членове 63, 64 и 65 ДФЕС - Свободно движение на капитали - По-високо данъчно облагане на печалби от недвижими имоти, реализирани от неустановени лица - Ограничения за движението на капитали с местоназначение или произход от трети страни))

(2018/C 399/22)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Central Administrativo Sul

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fazenda Pública

Ответници: Carlos Manuel Patrício Teixeira, Maria Madalena da Silva Moreira Patrício Teixeira

Диспозитив

Правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която облага печалбите от прехвърляне от установено в трета страна лице на недвижим имот с местонахождение държава членка с по-висок данък от прилагания за същия вид транзакции по отношение на печалбите, реализирани от установено в съответната държава членка лице, представлява ограничение на свободното движение на капитали, което при условие за проверка от запитващата юрисдикция, не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 64, параграф 1 ДФЕС и не може да бъде обоснована със съображенията, предвидени в член 65, параграф 1 ДФЕС.

---

(1)  ОВ C 182, 28.5.2018г.

Определение на Съда (трети състав) от 18 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Liège — Белгия) — Pauline Stiernon и др./Etat belge, SPF Santé publique, Communauté française de Belgique

(Дело C-237/18) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Свободно движение на работници - Свобода при избор на професия - Членове 20, 21 и 45 ДФЕС - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 15 - Професия психомоторен терапевт, която не е включена в националния списък на парамедицинските професии))

(2018/C 399/23)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Ищци: Pauline Stiernon, Marion Goraguer, Muriel Buccarello, Clémentine Vasseur, Manon Pirotton, Anissa Quotb

Ответници: Etat belge, SPF Santé publique, Communauté française de Belgique

Диспозитив

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в случай като разглеждания в главното производство правна уредба на държава членка за приемане на списък на парамедицинските професии, която не включва в този списък професията психомоторен терапевт, въпреки че същата държава членка е създала възможност за придобиване на диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Психомоторна терапия“.

---

(1)  ОВ C 190, 4.6.2018 г.

Жалба, подадена на 19 февруари 2018 г. от Robert Hansen срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 14 декември 2017 г. по дело T-304/16 — bet365 Group/EUIPO

(Дело C-136/18 P)

(2018/C 399/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Robert Hansen (представител: M. Pütz-Poulalion, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

С определение от 6 септември 2018 г. Съдът на Европейския съюз (осми състав) постанови, че жалбата е недопустима.

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte (Италия), постъпило на 28 юли 2018 г. — Consorzio Nazionale Servizi Società Cooperativa (CNS)/Gruppo Torinese Trasporti Gtt SpA

(Дело C-425/18)

(2018/C 399/25)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte

Страни в главното производство

Жалбоподател: Consorzio Nazionale Servizi Società Cooperativa (CNS)

Ответник: Gruppo Torinese Trasporti Gtt SpA

Преюдициални въпроси

Недопустима ли е — съгласно разпоредбите на член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17/ЕО (1), от една страна, във връзка с член 45, параграф 2, буква г) от Директива 2004/18/ЕО (2), от друга страна — разпоредба като член 38, параграф 1, буква f) от Законодателен декрет № 163/2006 на Италианската република, която съгласно тълкуването в националната съдебна практика изключва от обхвата на така нареченото „сериозно нарушение“, допуснато от икономически оператор „при извършване на професионална му дейност“, поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата на конкуренцията, установено и санкционирано от националния орган за защита на конкуренцията с потвърдено от съда решение, като по този начин се изключва a priori възможността възлагащите органи да подлагат на самостоятелна преценка посочените нарушения с цел евентуално, но не задължително изключване на този икономически оператор от обявена процедура за възлагане на обществена поръчка?

---

(1)  Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. (ОВ L 134, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3 и поправка OB L 182, 2008г., стр. 169).

(2)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ, L 134, 2004 г. стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка OB L 182, 2008г., стр. 282).

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Gerona (Испания), постъпило на 9 юли 2018 г. — WA/Instituto Nacional de la Seguridad Social

(Дело C-450/18)

(2018/C 399/26)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social de Gerona

Страни в главното производство

Жалбоподател: WA

Ответник: Instituto Nacional de la Seguridad Social

Преюдициален въпрос

Нарушава ли принципа на равно третиране, който забранява всяка форма на дискриминация, основана на пола, закрепен в член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд, изменена с Директива 2002/73/EO (1) и преработена с Директива 2006/54/ЕО (2) от 5 юли 2006 г., национална правна уредба (по-конкретно член 60, параграф 1 от Ley General de Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване), която, въз основа на техния демографски принос за социалното осигуряване, признава право на добавка към пенсията на жените, които са имали рождени или осиновени деца и които получават зависеща от вноски пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия или пенсия за инвалидност по който и да е режим от системата за социално осигуряване, но не признава това право на мъжете в еднакво положение?

---

(1)  Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд (ОВ L 269, 2002 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 143).

(2)  Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите ( ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).

Иск, предявен на 13 юли 2018 г. — Република Словения/Република Хърватия

(Дело C-457/18)

(2018/C 399/27)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Република Словения (представител: M. Menard)

Ответник: Република Хърватия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда да приеме за установено, че ответникът е нарушил:

—	член 2 и член 4, параграф 3 ДЕС;

—

член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2103 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството заедно с приложение I към него, установяващи системата на Европейския съюз за контрол, проверка и осъществяване на нормите на относно общата политика в областта на рибарството, установена с Регламент № 1224/2009 и с Регламент за изпълнение № 404/2011,

—	член 4 и член 17 във връзка с член 13 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите и

—	член 2, параграф 4 и член 11, параграф 1 от Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране,

освен това да осъди ответника:

—	незабавно да преустанови посочените по-горе нарушения и

—	да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага следните основания:

Първо основание:

Като нарушава едностранно поетия в процеса на присъединяване към Европейския съюз ангажимент да спазва арбитражното решение и следователно границата, която трябвало да бъде определена с такова решение и другите наложени с него задължения, Република Хърватия отказва да зачита правовата държава, която е основна ценност на Съюза (член 2 ДЕС).

Второ основание:

Поради факта, че отказва едностранно да изпълни задълженията, които има по силата на арбитражното решение, като в същото време не позволява на Словения да упражнява напълно суверенитета си върху някои части от територията си по смисъла на Договора, Република Хърватия нарушава задължението за лоялно сътрудничество с Европейския съюз и с Република Словения, утвърдено в член 4, параграф 3 ДЕС. Поведението на Република Хърватия излага на опасност постигането на целите на Европейския съюз, както и укрепването на мира и все по-тесните връзки между нациите, както и целите на разпоредбите на Съюза относно територията на държавите членки (член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС). Република Хърватия освен това не дава възможност на Република Словения да прилага на цялата си територия, континентална и морска, правото на Европейския съюз и да действа в съответствие с това право, по-конкретно при спазване на вторичното право на Съюза относно територията на държавите членки (член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС).

Трето основание:

Република Хърватия нарушава Регламент (ЕС) № 1380/2103 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството и по-конкретно разпоредбите относно взаимния достъп по смисъла на член 5 и на Приложение I към този Регламент. Правната уредба, която за Хърватия и Словения се прилага от 30 декември 2017 г. разрешава на 25 рибарски кораба от всяка страна свободен достъп до териториалното море на другата страна, така както е определено въз основа на международното право, както е постановено в арбитражното решение. Република Хърватия не позволява на Република Словения да предяви правата си в рамките на тази правна уредба и по този начин нарушава член 5 от посочения регламент, тъй като: i) отказва да приложи разпоредбата за взаимен достъп; ii) отказва да признае валидността на приетото за тази цел от Република Словения законодателство и iii) благодарение на системното прилагане на санкции не разрешава на словенските рибари свободен достъп до водите, които арбитражното решение от 2017 г. определя като словенски, както и a fortiori свободен достъп до хърватските води, по отношение на които се прилага правната уредба за взаимния достъп.

Четвърто основание:

Република Хърватия нарушава Регламент № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, както и Регламент за изпълнение № 404/2011 от 8 април 2011 година. Патрулните катери на хърватската полиция, без разрешение от Република Словения, придружават хърватските рибари, когато ловят риба в словенски води, като по този начин пречат на словенските инспектори по риболова да осъществяват контрол. В същото време хърватските органи налагат имуществени санкции на словенските рибари за незаконно преминаване на границата и незаконен риболов. Освен това Хърватия не предава на Словения данните относно дейността на хърватските плавателни съдове в словенски води, независимо че това са изискванията на посочените по горе два регламента. По този начин Република Хърватия не разрешава на Република Словения да упражнява контрол над подчинените на нейния суверенитет и юрисдикция води и не зачита изключителната компетентност на Словения като крайбрежна държава в нейните териториални води, като по този начин нарушава Регламент (ЕС) № 1224/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011.

Пето основание:

Република Хърватия е нарушила и продължава да нарушава Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Хърватия не признава като общи граници със Словения границите, определени с арбитражното решение, не си сътрудничи със Словения за охраната на тази „външна граница“ и не е в състояние да гарантира достатъчна защита , като по този начин нарушава членове 13 и 17 от посочения регламент, а също и член 4, който изисква определянето на границите в съответствие с международното право.

Шесто основание:

Република Хърватия е нарушила и продължава да нарушава Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране, която се прилага за „морските води“ на държавите членки, така както са определени в съответствие с относимите разпоредби от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. („UNCLOS“) (член 2, параграф 4 от Директивата). Република Хърватия не се съобразява с арбитражното решение, с което са определени границите и даже обратно- включва словенски води в планирането на собственото си морско пространствено планиране и поради това не се съгласява за хармонизиране с географската карта на Република Словения, като по този начин нарушава посочената директива, по-конкретно членове 8 и 11 от нея.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 16 юли 2018 г. — AV, BU/Comune di Bernareggio

(Дело C-465/18)

(2018/C 399/28)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: AV, BU

Ответник: Comune di Bernareggio

Преюдициален въпрос

Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация, на равно третиране, на защита на конкуренцията и на свободно движение на работниците, посочени в членове 45, 49—56 и 106 от ДФЕС и в членове 15 и 16 от Хартата на основните права на ЕС, както и заложеният в тях критерий за пропорционалност и разумност, национална правна уредба, като съдържащата се в член 12, алинея 2 от Закон № 362/1991, която при прехвърляне на правата върху общинска аптека предоставя на служителите на тази аптека право на преференциално закупуване?

Жалба, подадена на 18 юли 2018 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 8 май 2018 г. по дело T-283/15, Esso Raffinage/Европейска агенция по химикалите

(Дело C-471/18 P)

(2018/C 399/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: P. Klappich и C. Schmidt, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Esso Raffinage, Европейска агенция по химикалите, Френска република, Кралство Нидерландия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда,

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 8 май 2018 г. по дело T-283/15,

—	да отхвърли жалбата,

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред Съда и Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания:

На първо място жалбоподателят посочва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е придал правно значение на писмото, озаглавено „Обявяване на несъответствие след решение за оценка на досието по Регламент (ЕО) № 1907/2006“ (наричано по-нататък „писмото“), което ECHA изпраща на 1 април 2015 г. до френското Министерство на околната среда, устойчивото развитие, транспорта и жилищното настаняване, и го е квалифицирал като акт, който може да бъде обжалван с жалба съгласно член 263 ДФЕС.

Второ, жалбоподателят посочва, че Общия съд неправилно се е позовал на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1), а не на член 22, параграф 2 от Регламента REACH.

Трето, жалбоподателят не споделя становището на Общия съд във връзка с общото разпределение на правомощията между държавите членки и ECHA, че единствено ECHA има правомощието да решава относно съответствието на информацията за регистрация с изискванията по REACH.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 20 юли 2018 г. — SATI — Società Autocooperative Trasporti Italiani SpA/Azienda di Trasporti Molisana — A.T.M. SpA

(Дело C-475/18)

(2018/C 399/30)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: SATI — Società Autocooperative Trasporti Italiani SpA

Ответник: Azienda di Trasporti Molisana — A.T.M. SpA

Преюдициаленeн въпрос

Трябва ли член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (1) от 23 октомври 2007 година да се тълкува в смисъл, че забраната в националната правна уредба за пряко възлагане на услугата за местен обществен транспорт, която изключва прякото възлагане също и в случаите, когато то е разрешено от правото на ЕС, се запазва, когато има обща норма за провеждане на открита тръжна процедура за възлагането на посочената услуга, или това е така само при наличие на конкретна забрана за пряко възлагане във връзка с хипотезите, когато то е разрешено от правната уредба на Съюза?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 27 юли 2018 г. — ZW/Deutsche Lufthansa AG

(Дело C-498/18)

(2018/C 399/31)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZW

Ответник: Deutsche Lufthansa AG

Преюдициални въпроси

1)	Може ли да се прекъсва или спира предвиденият в член 35, параграф 1 от Конвенцията от Монреал срок от две години за предявяване на иск?

2)

Позволява ли разпоредбата на член 35, параграф 2 от Конвенцията от Монреал, [съгласно която] „методът за изчисляване на този срок се определя от правото на съда, сезиран по случая“, да се приеме, че разпоредба от националното право относно началния момент на срока може да има предимство пред общата разпоредба на член 35, параграф 1, съгласно която срокът тече от пристигането в местоназначението?

Преюдициално запитване от Tribunalul Ilfov (Румъния), постъпило на 13 август 2018 г. — EP/FO

(Дело C-530/18)

(2018/C 399/32)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Ilfov

Страни в главното производство

Ищец: EP

Ответник: FO

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (1), да се тълкува в смисъл, че въвежда изключение от правилото за компетентността на националния съд по фактическото местоживеене на детето?

2)

Следва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува в смисъл, че критерии, които показват особена връзка на детето с Франция са […] критериите, изложени от страната по спора (а именно: детето е родено във Франция, баща му е френски гражданин, то има семейство, основано на родствени връзки, състоящо се от две сестри и един брат, племенница — дъщерята на неговата сестра — дядо по бащина линия, настоящата партньорка на бащата и ненавършилата пълнолетие тяхна дъщеря във Франция, докато в Румъния няма никакви роднини по майчина линия, посещава френско училище, възпитанието и манталитетът на детето са били винаги френски, в дома между родителите и между родителите и детето винаги се е говорил френски език), и поради това националният съд трябва да приеме, че по-подходящ да разгледа делото е френският съд?

3)

Следва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува в смисъл, че процесуалните различия между правните уредби на двете държави — като разглеждането на делото при закрити врати от специализирани съдилища — са във висшия интерес на детето по смисъла на тази разпоредба [от правото на Съюза]?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000; Специално издание на български език, 2007 г.,глава 19, том 6, стр. 183).

Иск, предявен на 12 септември 2018 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-576/18)

(2018/C 399/33)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: B. Stromsky и D. Recchia)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се приеме за установено, че като не е приела всички мерки, необходими, за да се съобрази с решение на Съда на ЕС от 29 март 2012 г., дело C-243/10, относно възстановяването от получателите на помощите, за които е постановено, че са неправомерни и несъвместими с общия пазар по смисъла на решение 2008/854/EО (1) на Комисията от 2 юли 2008 г., Италианската република не е изпълнила задълженията, които има по силата на това решение и на член 260 ДФЕС,

—

да се разпореди на Италианската република да заплати на Комисията фиксирана сума, чийто размер е определен чрез умножаване на дневна сума в размер на 13 892 EUR по броя на дните на продължаване на нарушението, не по-малка от 8 715 000 EUR, от деня на постановяване на решението по дело C-243/10, до датата, на която бъде постановено решението по настоящото дело,

—	да се разпореди на Италианската република да заплати на Комисията периодична имуществена санкция на шестмесечна основа, определена от Комисията, считано от шестмесечието, следващо датата на решението по настоящото дело, в размер на 126 840 EUR на ден,

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С решение 2008/854/EО от 2 юли 2008 г. относно схема за помощи в хотелиерския сектор в Сардиния (Регионален закон № 9 от 1998 г. — неправилно използване на мярка за помощ № 272/98), публикувано в ОВ на ЕС L 302от 13 ноември 2008 г., Комисията обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар въпросната държавна помощ, отпусната от Италия, и разпорежда тя да бъде върната.

С решение от 29 март 2012 г., дело C-243/10, Комисия/Италия, Съдът приема за установено, че Италия не е изпълнила задълженията, които има по силата на това решение, тъй като в определения срок не е приела всички необходими мерки, за да събере от получателите помощите, отпуснати в рамките на посочената в това решение схема.

Повече от шест години след постановяване на това решение, въпреки многобройните покани от страна на Комисията към италианското правителство, голяма част от въпросните помощи още не са върнати. Излаганите във връзка с това доводи на италианското правителство, по-конкретно относно висящите вътрешноправни спорове, не са валидно оправдание за такова неизпълнение. Оказва се следователно, че към датата на предявяване на настоящия иск Италия все още не е възстановила напълно помощта и не се е съобразила напълно с решението на Съда по дело C-243/10.

Поради това Комисията иска от Съда да приеме за установено, че Италия е нарушила член 260 ДФЕС и му предлага да осъди Италия да заплати фиксирана сума и периодична имуществена санкция за всяко шестмесечие, докато не бъде напълно изпълнено решение по дело C-243/10.

---

(1)  Решение на Комисията от 2 юли 2008 година относно схема за държавна помощ C 1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): неправилно използване на мярка за помощ N 272/98, Регионален закон 9 от 1998 г. (нотифицирано под номер C(2008) 2997) (ОВ L 302, 2008 г., стр. 9).

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. от Buonotourist Srl срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 11 юли 2018 г. по дело T-185/15, Buonotourist/Комисия

(Дело C-586/18 P)

(2018/C 399/34)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Buonotourist Srl (представители: M. D’Alberti, L. Visone, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия, Associazione Nazionale Autotrasporto Viaggiatori (ANAV)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение

—

да обяви в съответствие с членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. в производството относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (в размер на 1 111 572,00 EUR) е изцяло недействително в частта, в която се приема, че сумите, признати за компенсиране на задълженията за предоставяне на публична услуга по смисъла на Регламент (ЕИО) № 1191/69 (предоставяне на компенсация съгласно член 11 за тарифни задължения в областта на местния обществен транспорт) (1), трябва да се разглеждат като ненотифицирана мярка, представляваща държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, несъвместима с вътрешния пазар;

—

да обяви в съответствие с член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г., в производството относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (в размер на 1 111 572,00 EUR) е изцяло недействително в частта, в която налага на италианската държава да приеме оперативни мерки за възстановяване на помощта. Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Buonotourist s.r.l.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания за отмяна на обжалваното решение:

I.   Неправилност на обжалваното решение по отношение на квалификацията на разглежданата компенсация като „нова помощ“

Предоставеното обезщетение на жалбоподателя е следствие от решение за установяване на съответното право, прието от Държавен съвет през 2009 г. на основание на Регламент 1191/1969 по тарифни задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга. Това решение от гледна точка на действието му не можело да бъде тълкувано като конститутивно по отношение на компенсационната мярка, а само като акт, която я обявява.

II.   Неправилност на обжалваното решение по отношение на твърдението за неизпълнение на условията от решението Altmark

Квалификацията на определен икономически разход на публичните органи изключва поначало приложимостта на уредбата в областта на държавните помощи. Предвид характера им на насрещна престация на задълженията, присъщи на концепцията за обществена услуга, не може да възникне каквото и да било предимство за предприятието, изпълнило тези задължения. Освен това частично се анализира решението Altmark, за да се докаже, че установените в него принципи са спазени.

III.   Неправилност на решението по отношение на преценката за несъвместимост на икономическата мярка с правната уредба на Съюза в областта на държавните помощи: относно невъзможността мярката да доведе до „нарушаване на конкуренцията“

Общият съд не е взел предвид, че пазарът на местния обществен транспорт в Кампания в релевантния за делото период (1996 — 2002), както и до момента, е затворен за конкуренция, а концесиите са пораждали изключителни права. Ето защо, не е можело да съществува конкуренция както „за пазара“, така и „на пазара“.

IV.   Неправилност на решението в частта, в която утвърждава предимството на решението на Комисията по отношение на националното решение; неправилно прилагане на процедурните гаранции, предвидени в Регламент № 659/99 (2) (Регламент № 1589/2015 (3) ); неправилно прилагане на принципа на оправданите правни очаквания

Общият съд не е взел предвид факта, че националното съдебно решение е постановено повече от пет години преди решението на Комисията. По тази причина съдебната практика, на която се позовава, е ирелевантна, тъй като не са установени конкретни прецеденти. От друга страна, в случаите, когато Държавен съвет е приложил Регламент № 1191/69, е упражнил правомощие, което е от компетентността на тази юрисдикция. В конкретния случай Комисията също не може да се позове на изключителна компетентност за вземане на решение. Дългият период, изтекъл от постановяване на решението, в което е приложено правото на Съюза, до приемане на решението на Комисията консолидира едно оправдано очакване. Не може да се твърди, че Държавен съвет не познава приложените прави норми, а е налице само различно тълкуване от страна на Комисията.

V.   Неправилност на решението поради ненадлежно прилагане на Регламент (ЕО) № 1370/2007 (4) за целите на преценката на съвместимостта на помощта с правната уредба на Съюза; недостатъчна обоснованост

Комисията е приела решението си на погрешно правно основание, доколкото Регламент 1370/2007 е бил неприложим, тъй като е влязъл в сила след приетото от Държавен съвет решение, с което се обявява правото на компенсации на основание Регламент 1191/69.

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ 1969, L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).

(2)  Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ 1999, L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(3)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ 2015, L 248, стр. 9).

(4)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ 2007, L 315, стр. 1).

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. от CSTP Azienda della Mobilità SpA срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 11 юли 2018 г. по дело T-186/15, CSTP Azienda della Mobilità/Комисия

(Дело C-587/18 P)

(2018/C 399/35)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: CSTP Azienda della Mobilità SpA (представители: G. Capo, L. Visone, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия, Asstra Associazione Trasporti

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение;

—

да обяви в съответствие с членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. в производството относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (в размер на 4 951 838,25 EUR) е изцяло недействително в частта, в която се приема, че сумите, признати за компенсиране на задълженията за предоставяне на публична услуга по смисъла на Регламент (ЕИО) № 1191/69 (предоставяне на компенсация съгласно член 11 за тарифни задължения в областта на местния обществен транспорт) (1), трябва да се разглеждат като ненотифицирана мярка, представляваща държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, несъвместима с вътрешния пазар;

—

да обяви в съответствие с член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г., в производството относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (в размер на 4 951 838,25 EUR) е изцяло недействително в частта, в която налага на италианската държава да приеме оперативни мерки за възстановяване на помощта. Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от C.S.T.P. — Azienda della Mobilità S.p.A. — под специално управление.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания за отмяна на обжалваното решение:

I.   Неправилност на обжалваното решение по отношение на квалификацията на разглежданата компенсация като „нова помощ“

Предоставеното обезщетение на жалбоподателя е следствие от решение за установяване на съответното право, прието от Държавен съвет през 2009 г. на основание на Регламент 1191/1969 по тарифни задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга. Това решение от гледна точка на действието му не можело да бъде тълкувано като конститутивно по отношение на компенсационната мярка, а само като акт, която я обявява.

II.   Неправилност на обжалваното решение по отношение на твърдението за неизпълнение на условията от решението Altmark

Квалификацията на определен икономически разход на публичните органи изключва поначало приложимостта на уредбата в областта на държавните помощи. Предвид характера им на насрещна престация на задълженията, присъщи на концепцията за обществена услуга, не може да възникне каквото и да било предимство за предприятието, изпълнило тези задължения. Освен това частично се анализира решението Altmark, за да се докаже, че установените в него принципи са спазени.

III.   Неправилност на решението по отношение на преценката за несъвместимост на икономическата мярка с правната уредба на Съюза в областта на държавните помощи: относно невъзможността мярката да доведе до „нарушаване на конкуренцията“

Общият съд не е взел предвид, че пазарът на местния обществен транспорт в Кампания в релевантния за делото период (1996 — 2002), както и до момента, е затворен за конкуренция, а концесиите са пораждали изключителни права. Ето защо, не е можело да съществува конкуренция както „за пазара“, така и „на пазара“.

IV.   Неправилност на решението в частта, в която утвърждава предимството на решението на Комисията по отношение на националното решение; неправилно прилагане на процедурните гаранции, предвидени в Регламент № 659/99 (2) (Регламент № 1589/2015 (3) ); неправилно прилагане на принципа на оправданите правни очаквания

Общият съд не е взел предвид факта, че националното съдебно решение е постановено повече от пет години преди решението на Комисията. По тази причина съдебната практика, на която се позовава, е ирелевантна, тъй като не са установени конкретни прецеденти. От друга страна, в случаите, когато Държавен съвет е приложил Регламент № 1191/69, е упражнил правомощие, което е от компетентността на тази юрисдикция. В конкретния случай Комисията също не може да се позове на изключителна компетентност за вземане на решение. Дългият период, изтекъл от постановяване на решението, в което е приложено правото на Съюза, до приемане на решението на Комисията консолидира едно оправдано очакване. Не може да се твърди, че Държавен съвет не познава приложените прави норми, а е налице само различно тълкуване от страна на Комисията.

V.   Неправилност на решението поради ненадлежно прилагане на Регламент (ЕО) № 1370/2007 (4) за целите на преценката на съвместимостта на помощта с правната уредба на Съюза; недостатъчна обоснованост

Комисията е приела решението си на погрешно правно основание, доколкото Регламент 1370/2007 е бил неприложим, тъй като е влязъл в сила след приетото от Държавен съвет решение, с което се обявява правото на компенсации на основание Регламент 1191/69.

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ 1969, L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).

(2)  Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ 1999, L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(3)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ 2015, L 248, стр. 9).

(4)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ 2007, L 315, стр. 1).

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Brugg Kabel AG и Kabelwerke Brugg AG Holding срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-441/14, Brugg Kabel AG и Kabelwerke Brugg AG Holding/Европейска комисия

(Дело C-591/18 P)

(2018/C 399/36)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Brugg Kabel AG, Kabelwerke Brugg AG Holding (представители: A. Rinne и M. Lichtenegger, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

1.	да отмени решението на Общия съд от 12 юли 2018 г. по дело T-441/14, както и решението на Комисията от 2 април 2014 г. (дело AT.39610 — Електрически кабели) в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

2.

при условията на евентуалност, да отмени посоченото в точка 1 решение на Общия съд и посоченото в точка 1 решение на Комисията, доколкото а) размерът на наложената на жалбоподателите глоба е определен на 8 490 000 EUR и б) жалбоподателите са осъдени да понесат съдебните разноски, и да намали по своя преценка размера на глобата в съответствие с исканията на жалбоподателите на първа инстанция,

3.	при условията на евентуалност спрямо горното, да отмени посоченото в точка 1 решение на Общия съд и да върне делото на последния,

4.	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват шест основания.

Първо основание: накърняване на правото на защита, тъй като исканията за предоставяне на информация и изложението на възраженията са изпратени на английски език

Що се отнася до предоставянето на разположение на жалбоподателите на текстове на различни езици на исканията за предоставяне на информация и на изложението на възраженията, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за достатъчна твърде ниска степен на разбираемост. Правилно би било за целите на ефективната защита на адресата на същия да се позволи да разбере отправеното обвинение в неговата цялост, като му се предостави възможност да избере текст на разбираем за него език. Не следва обвинението да може да бъде разбрано само „достатъчно“, що се отнася до характера и обхвата му, за да може да се „изложи надлежно становище в това отношение“.

Освен това Общият съд не е взел предвид, че в това отношение от значение е не ползата от отговорите за Комисията, а само дали въпреки отказа на Комисията да му предостави текста на друг език съответното предприятие е било в състояние да се защити в пълна степен срещу обвинението.

Второ основание: накърняване на правото на защита посредством отказа да се предостави достъп до отговорите на изложението на възраженията на други предприятия

Общият съд е определил прекалено високи изисквания, що се отнася до условията, при които съответното предприятие би трябвало да има достъп до неповерителните версии на отговорите на другите адресати на изложението на възраженията. Правилно би било адресат на изложението на възраженията да получи достъп, ако с оглед на формулираните обвинения съответното предприятие наведе разумни доводи въз основа на цялостното производство, които показват, че е напълно възможно в неповерителната версия на отговорите на друг адресат на изложението на възраженията да има оневиняващи пасажи или приложения.

Общият съд не е взел предвид, че противоречи на принципите на правовата държава само Комисията да има възможност за преценка относно наличието на (вероятно) оневиняващи пасажи и приложения в отговорите на другите адресати на изложението на възраженията. Така по едно и също дело Комисията действа едновременно като орган с функции по разследване/обвинение и по решаване, но също и по защита, без обаче да има необходимите познания за контекста.

Трето основание: нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, тъй като е определено, че участието в нарушението е започнало на 14 декември 2001 г.

Общият съд е възприел твърде ниски изисквания, що се отнася до доказването на началото на участието в единно продължено нарушение. За да действа правилно, Комисията би трябвало да представи точни, убедителни и непротиворечиви доказателства, обосноваващи твърдото ѝ убеждение, че избраната дата като начало на нарушението е свързана с ограничаване на конкуренцията. Евентуални съмнения е трябвало да бъдат в полза на съответните предприятия в съответствие с принципа in dubio pro reo.

Общият съд не е взел предвид, че за да се оборят косвени доказателства, е достатъчно да им се противопоставят доказателства в противния смисъл, които също са косвени. В интерес на равните процесуални възможности от съответното предприятие не може да се очаква да представи окончателно оневиняващо доказателство в рамките на административно производство, целящо налагането на санкции.

Четвърто основание: изопачаване на доказателствата и нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, тъй като се приема, че е налице непрекъснато участие в нарушението между 12 май 2005 г. и 8 декември 2005 г.

Общият съд е изопачил доказателствата, що се отнася до доказването на непрекъснатото участие на жалбоподателите в нарушението, тъй като въпреки наличието на множество противоречиви косвени доказателства той е достигнал до твърдото и сигурно убеждение за непрекъснатия характер на нарушението.

В това отношение също Общият съд не е използвал правилния критерий за опровергаване на косвени доказателства.

Пето основание: изопачаване на доказателствата и нарушение на принципите на презумпцията за невиновност и на пропорционалност поради установяване на отговорност за споразумения за подводни електрически кабели, за национални пазари и за мащабни проекти

Общият съд е възприел твърде ниски изисквания за доказване и е изопачил доказателствата, що се отнася до отговорността на жалбоподателите за самостоятелни и отделни части от нарушението — като например подводните кабели, националните пазари и мащабните проекти — в които жалбоподателите не са участвали и от които не са се интересували.

Общият съд е пренебрегнал неоправданите и непропорционални рискове от толкова широко тълкуване на правното понятие за единно продължено нарушение по отношение на предприятия, които не са участвали във всички части от нарушението, но които съгласно националното право може да носят солидарна отговорност за причинените с това нарушение вреди.

С оглед на сегашното състояние на европейската хармонизация на разпоредбите относно обезщетяването за причинени вреди, искът на солидарен длъжник срещу останалите съдлъжници на национално равнище не представлява подходящо средство за компенсиране на значителната отговорност във външните отношения.

Шесто основание: нарушение на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1), както и на принципите на законност, на пропорционалност и ne bis in idem при изчисляването на размера на глобата

Общият съд неправилно е приел 2004 г. за референтна за определянето на стойността на продажбите, тъй като тази година не е представителна и не отразява нито действителния размер, нито икономическата мощ на жалбоподателите.

Освен това Общият съд не е взел предвид, че Комисията не може, от една страна, да се позове на единно продължено нарушение, тоест на един единствен картел, включващ както конфигурацията A/R, така и конфигурацията R, за да обоснове отговорността, а от друга страна, по изкуствен начин отново да раздели уж неотделимите части на нарушението за целите на изчисляването на размера на глобата.

---

(1)  ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.

Определение на председателя на трети състав на Съда от 2 август 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Berlin — Германия) — flightright GmbH/Iberia Express SA

(Дело C-186/17) (1)

(2018/C 399/37)

Език на производството: немски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 221, 10.7.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 21 август 2018 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Simón Rodríguez Otero/Televisión de Galicia SA, Ministerio Fiscal

(Дело C-212/17) (1)

(2018/C 399/38)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 2 август 2018 г. — Европейска комисия/Република Словения, подкрепяна от Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Кралство Испания, Френската република, Италианската република

(Дело C-594/17) (1)

(2018/C 399/39)

Език на производството: словенски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 412, 4.12.2017 г.

Определение на председателя на Съда от 27 юли 2018 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-36/18) (1)

(2018/C 399/40)

Език на производството: гръцки

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 94, 12.3.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 21 август 2018 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

(Дело C-86/18) (1)

(2018/C 399/41)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 161, 7.5.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 9 август 2018 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Equitalia centro SpA/Poste Italiane SpA)

(Дело C-284/18) (1)

(2018/C 399/42)

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 249, 16.7.2018 г.

Решение на Общия съд от 19 септември 2018 г. — HD/Парламент

(Дело T-604/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Възнаграждение - Семейни надбавки - Надбавка за жилищни нужди - Надбавка за образование - Надбавка за дете на издръжка - Условия за отпускане - Приспадане на надбавка от същия вид, получена от друго място - Връщане на недължимо платеното - Решения за преустановяване на изплащането на някои надбавки - Грешка при прилагане на правото - Явна грешка в преценката))

(2018/C 399/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HD (представител: C. Bernard-Glanz, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: M. Ecker и L. Deneys)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, първо на решенията на Парламента от 21 септември, 5 октомври, 27 ноември и 15 декември 2015 г. за връщане на суми, за които се твърди, че са недължимо получени като надбавка за образование, второ решенията на Парламента от 5, 13, 23 октомври, от 5, 11 и 12 ноември 2015 г. за връщане на суми, за които се твърди, че са недължимо получени като надбавка за образование и надбавка за дете на издръжка, и с които му се отнема правото на надбавка за жилищни нужди, и трето „доколкото е необходимо“, решението от 21 април 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му по административен ред.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда HD да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 326, 5.9.2016 (дело, първоначално заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-34/16 и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

Решение на Общия съд от 19 септември 2018 г. — Volkswagen/EUIPO — Paalupaikka (MAIN AUTO WHEELS)

(Дело T-623/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MAIN AUTO WHEELS“ - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „VW“ - Относително основание за отказ - Липса на сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Задължение за мотивиране - Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001))

(2018/C 399/44)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Volkswagen AG (Волфсбург, Германия) (представители: H.-P. Schrammek, C. Drzymalla, S. Risthaus и J. Engberding, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Söder и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Paalupaikka Oy (Иисалми, Финландия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 юли 2016 г. (преписка R 2189/2015-4), постановено в производство по възражение между Volkswagen и Paalupaikka.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Volkswagen AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 383, 17.10.2016 г.

Решение на Общия съд от Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-Ouest (port de Brest)/Комисия

(Дело T-39/17) (1)

((Достъп до документи - Регламент (EО) № 1049/2001 - Документи във връзка с предварителни разследвания на схеми за държавни помощи в пристанищния сектор на всички държави членки - Отказ на достъп - Изключение във връзка със защитата на частния живот и личната неприкосновеност - Регламент (EО) № 45/2001 - Понятие за „частен живот“ - Изключение във връзка със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит - Прилагане на обща презумпция - По-висш обществен интерес))

(2018/C 399/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-Ouest (port de Brest) (Брест, Франция) (представители: J. Vanden Eynde и E. Wauters, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Buchet, B. Stromsky, и C. Georgieva-Kecsmar)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение C(2016) 7755 окончателен на Комисията от 23 ноември 2016 г., с което на жалбоподателя е отказан, от една страна, пълен достъп до въпросника, изпратен на всички държави членки, и от друга страна, достъп до отговорите на държавите членки на този въпросник, споменати в писмо, изпратено на 8 юли 2016 г. на Френската република в рамките на процедура относно държавни помощи SA.38398 (2016/C) (ex 2015/E) — Данъчно облагане на пристанищата във Франция

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда La Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-Ouest (port de Brest) да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Общия съд от 20 септември 2018 г. — Kwizda Holding/EUIPO — Dermapharm (UROAKUT)

(Дело T-266/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „UROAKUT“ - По-ранни национална и международна фигуративни марки „UroCys“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Правомощие за изменение - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 399/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Kwizda Holding GmbH (Виена, Австрия) (представители: L. Wiltschek, D. Plasser и K. Majchrzak, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Dermapharm GmbH (Виена) (представители: H. Kunz-Hallstein и R. Kunz-Hallstein, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 март 2017 г. (преписка R 1221/2016-4), постановено в производство по възражение със страни Dermapharm и Kwizda Holding

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 март 2017 г. (преписка R 1221/2016-4).

2)	Отхвърля подаденото от Dermapharm GmbH възражение.

3)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Kwizda Holding GmbH, включително тези, които са направени в производството пред апелативния състав.

4)	Dermapharm понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 202, 26.6.2017 г.

Определение на председателя на Общия съд от 12 юли 2018 г. — TE/Комисия

(Дело T-392/17 R)

((Обезпечително производство - Отхвърляне на жалбата по главното производство - Липса на основание за произнасяне))

(2018/C 399/47)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: TE (представител: J. Bartončík, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и Z. Malůšková)

Предмет

Молба на основание член 278 ДФЕС, целяща спиране на изпълнението на решение за започване на външно разследване от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), [поверително] (1), насочено срещу жалбоподателя като засегнато лице и отнасящо се до [поверително].

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение.

2)	Осъжда TE да заплати съдебни разноски.

---

(1)  Заличени поверителни данни.

Определение на председателя на Общия съд от 24 август 2018 г. — Laboratoire Pareva и Biotech3D/Комисия

(Дела T-337/18 R и Т-347/18 R)

((Обезпечително производство - Регламент (EС) № 528/2012 - Биоциди - Активно вещество PHMB (1415; 4.7) - Отказ на одобрение - Искане за временни мерки - Fumus boni juris - Съпоставяне на интересите))

(2018/C 399/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател по дело T-337/18 R: Laboratoire Pareva (Saint-Martin-de-Crau, Франция) (представители: K. Van Maldegem и S. Englebert, avocats)

Жалбоподатели по дело T-347/18 R: Laboratoire Pareva (Saint-Martin-de-Crau) и Biotech3D Ltd & Co. KG (Gampern, Австрия) (представители: K. Van Maldegem и S. Englebert, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lindenthal и K. Mifsud-Bonnici)

Предмет

Искане на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, за спиране на изпълнението на решение за изпълнение (ЕС) на Комисията от 20 април 2018 г., с което отказва да одобри PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество, предназначено за използване в биоциди от видовете 1, 5 и 6 (ОВ L 102, 2018 г., стр. 21) и на Регламент за изпълнение (EС) 2018/613 на Комисията от 20 април 2018 г. за одобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 4 (ОВ L 102, 2018 г., стр. 1), и от друга страна, за приемане на каквато и да е друга подходяща временна мярка

Диспозитив

1)	Съединява дела T-337/18 R и T-347/18 R за целите на настоящото определение.

2)	Отхвърля молбите за допускане на обезпечение.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 7 септември 2018 г. — Robert/Conseil national de l’ordre des pharmaciens

(Дело T-362/18 R)

((Обезпечително производство - Отхвърляне на жалбата по главното производство - Липса на основание за произнасяне))

(2018/C 399/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alain Robert (Льо Ман, Франция) (представител: J.-M. Viala, avocat)

Ответник: Conseil national de l’ordre des pharmaciens

Предмет

Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, целяща спиране на изпълнението на решението на френския Conseil national de l’ordre des pharmaciens от 3 октомври 2017 г., одобрено от френския Държавен съвет с решение от 7 февруари 2018 г., с което се постановява забрана жалбоподателят да извършва фармацевтична дейност в продължение на една година

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение.

2)	Г-н Alain Robert понася направените от него съдебни разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 27 август 2018 г. — Boyer/Wallis-et-Futuna

(Дело T-475/18 R)

((Обезпечително производство - Обществени поръчки - Молба за постановяване на временни мерки - Недопустимост))

(2018/C 399/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Boyer (Папеете, Франция) (представител: T. Dal Farra, avocat)

Ответник: Territoire des îles Wallis-et-Futuna (Франция)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС, от една страна, да бъде спряно изпълнението на решението на Territoire des îles Wallis-et-Futuna [Територия на островите Уолис и Футуна], с което се отхвърля офертата на жалбоподателя и се възлага на друг оферент обществена поръчка за строителство на морски кей за търговски кораби в Леава (Франция), и от друга страна, да бъде спряно подписването на свързания с обществената поръчка договор.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 11 септември 2018 г. — XG/Комисия

(Дело T-504/18 R)

((Обезпечително производство - Отказване на достъп до помещения на Комисията - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на интерес от постановяване на исканите временни мерки))

(2018/C 399/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: XG (представители: S. Kaisergruber и A. Burghelle-Vernet, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Van Nuffel и T. Bohr)

Предмет

Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, да бъде спряно изпълнението на решение на Комисията от 2 юли 2018 г., с което се забранява достъп до помещенията ѝ, и от друга страна, да бъде разпоредено на Комисията временно да предостави достъп до помещенията си

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 16 август 2018 г. — Neda Industrial Group/Съвет

(Дело T-490/18)

(2018/C 399/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Neda Industrial Group (Техеран, Иран) (представител: L. Vidal, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юни 2018 г. за запазване на санкциите срещу жалбоподателя и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба се цели отмяната на решението на Съвета от 6 юни 2018 г. за запазване на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС (1) и в приложение IX към Регламент № 267/2012 (2).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

Първо основание: незаконосъобразност на обжалваното решение поради грешка при прилагане на правото. — В това отношение жалбоподателят твърди, че Съветът не е доказал, че жалбоподателят доброволно предоставя подкрепа за създаващи опасност от разпространение ядрени дейности на Иран, което било правното основание за включването му в списъка, съдържащ се в приложение IX към Регламент № 267/2012. — Освен това според жалбоподателя обстоятелството, че Съветът не му е предоставил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, представлява нарушение на принципа на ефективна съдебна защита.

2.	Второ основание: незаконосъобразност на обжалваното решение поради фактическа грешка. — В това отношение жалбоподателят посочва, че предвид дейностите му и предоставяните от него услуги той не е свързан със санкционираните образувания, нито с каквито и да било ядрени дейности.

3.

Трето основание: незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като нарушава общия принцип на пропорционалност. — В това отношение жалбоподателят твърди, че включването му в списъка на образуванията, подлежащи на ограничителни мерки, и отказът той да бъде премахнат от този списък не са нито подходящи, нито необходими за постигането на целите, преследвани с Регламент № 267/2012, и са причинили несъразмерни вреди на жалбоподателя.

---

(1)  Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39).

(2)  Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 24 август 2018 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-505/18)

(2018/C 399/53)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér, M.M. Tátrai и A. Pokoraczki)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта отнасяща се до Унгария, в която от финансиране от страна на Съюза се изключват помощите, отпуснати на групи производители, които имат квалифицирано признаване.

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първо основание: спорното изключване, предвидено в обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като помощта на засегнатите групи производители е отпусната в съответствие с правото на Съюза. — жалбоподателят се позовава на характера на признаването на групите производители. Според него при решаването относно възстановяването на националната финансова помощ, отпусната на групи производители, Комисията не е взела предвид, че групите производители, които са получили квалифицирано признаване, отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1698/2005.

2.

Второ основание: спорното изключване, предвидено в обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като с оглед на принципите на лоялно сътрудничество, на пропорционалност, на правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания, изключването би трябвало да се смекчи или да се направи отказ от него. — според жалбоподателя спорното изключване е незаконосъобразно, тъй като с оглед на принципите на лоялно сътрудничество, на пропорционалност, на правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания, изключването би трябвало да се смекчи или да се направи отказ от него, като се има предвид че приложимите норми на правото на Съюза във връзка с преценката на спорните национална правна уредба и национална практика не са напълно ясни и позволяват застъпеното от Унгария тълкуване, и че Комисията предварително вече е била запозната с тях и не е повдигнала възражение срещу тях.

Жалба, подадена на 24 август 2018 г. — Чешка република/Комисия

(Дело T-509/18)

(2018/C 399/54)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Pavliš, O. Serdula и J. Vláčil)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, в която с него се изключват от финансиране разходи в общ размер от 151 116,65 EUR, направени от Чешката република,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

Първо основание: нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (наричан по-нататък „Регламент № 1306/2013“). Комисията неправилно смята, че периодът между посещенията на контролните органи в определено селскостопанско предприятие не може да надвишава периода, предвиден в член 25 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент № 1306/2013 по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (наричан по-нататък „Регламент № 809/2014“).

2.

Второ основание: нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания. Дори в разглеждания случай да имаше нарушение на Регламент № 809/2014 (quod non), Чешката република е имала оправдани правни очаквания, че системата ѝ от проверки съответства на правото на Съюза въз основа на заключението на Комисията от предходен одит, съгласно което проверките на място в Чешката република са извършени в съответствие с правото на Съюза.

3.

Трето основание: нарушение на член 52, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1306/2013. Дори в разглеждания случай Чешката република да беше нарушила Регламент № 809/2014 (quod non), при изчисляването на финансовата корекция Комисията е взела предвид и изплатените на селскостопански предприятия средства, за които не е установено нарушение на Регламент № 809/2014 при проверките на място. Следователно Комисията е наложила финансова корекция и по отношение на разходи, които не могат да се разглеждат като необосновани и не създават опасност за фондовете на Съюза.

Жалба, подадена на 30 август 2018 г. — Люксембург/Комисия

(Дело T-516/18)

(2018/C 399/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Великото херцогство Люксембург (представители: D. Holderer, D. Waelbroeck, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—	като главно искане, да отмени Решение на Комисията от 20 юни 2018 г. относно твърдяната държавна помощ SA.44888, приведена в действие от Великото херцогство Люксембург в полза на Engie,

—	при условията на евентуалност, да отмени Решение на Комисията от 20 юни 2018 г. относно твърдяната държавна помощ SA.44888, приведена в действие от Великото херцогство Люксембург в полза на Engie, в частта, в която в него се разпорежда възстановяване на помощта,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е нарушение на член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като Комисията не е доказала селективността на разглежданите мерки.

2.	Второто основание е нарушение на член 107 ДФЕС, тъй като Комисията не е доказала съществуването на каквото и да било предимство в полза на Engie.

3.	Третото основание е нарушение на членове 4 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), доколкото Комисията фактически е осъществила прикрита данъчна хармонизация.

4.	Четвъртото основание е нарушение на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) и на правото на защита.

5.	Петото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е нарушение на член 16 от горепосочения Регламент 2015/1589, доколкото Комисията е разпоредила възстановяване на помощта в нарушение на основните принципи на правото на Съюза.

Жалба, подадена на 31 август 2018 г. — YG/Комисия

(Дело T-518/18)

(2018/C 399/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: YG (представители: S. Rodrigues и A. Champetier, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени, първо, решението на ответника от 13 ноември 2017 г. да не го включва в списъка на повишените длъжностни лица;

—	да отмени, вследствие на това, решението на ответника от 17 май 2018 г. за отхвърляне на жалбата му срещу решението от 13 ноември 2017 г.;

—	да осъди ответника да му възстанови направените съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първото основание е нарушение от страна на ответника на член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. Обжалваното решение почивало на някои явни грешки в преценката; освен това, в него не били изложени достатъчно мотиви и не доказвало, че е била извършена преценка на заслугите на жалбоподателя в съответствие с принципа за равно третиране.

2.	Второто основание е нарушение от страна на ответника на принципа на добрата администрация, гарантиран от член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради ненадлежното изготвяне и мотивиране на обжалваното решение.

Жалба, подадена на 3 септември 2018 г. — Global Silicones Council и др./ECHA

(Дело T-519/18)

(2018/C 399/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Global Silicones Council (Вашингтон, D.C., Съединени щати) и 6 др. (представители: R. Cana, F. Mattioli, G. David, lawyers, и D. Abrahams, Barrister)

Ответник: Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да приеме жалбата за допустима и основателна,

—

да отмени обжалваното решение (1) в частта, в която се посочват трите вещества: октаметилциклотетрасилоксан (наричано по-нататък „D4“), декаметилциклопентасилоксан (наричано по-нататък „D5“) и додекаметилциклохексасилоксан (наричано по-нататък „D6“) в списъка с кандидат-вещества, пораждащи сериозно безпокойство,

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение по отношение на едно или няколко от посочените в този списък кандидат-вещества,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, и

—	да разпореди всякакви други мерки в интерес на справедливостта.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две основания.

1.

С първото основание се твърди, че ответникът е допуснал явна грешка в преценка на биоакумулиращите („B“) свойства на D4, D5 и D6, и в преценката на токсичните („T“) свойства на D5 и D6 и е превишил правомощията си както и е нарушил член 59 от Регламент 1907/2006: — като се е позовал на становищата на Комитета на държавите членки (КДЧ) и на Комитета за оценка на риска (КОР), без самият той да е извършил преценка на наличната информация, като по този начин е принесъл грешките, с които посочените становища са опорочени, — като е приел, че D4, D5 и D6 отговарят на критериите vPvB от приложение XIII, въпреки че тяхната устойчивост (P) и биоакумулиране (B) не са били установени за същата среда, — като не е взел предвид особения характер на D4, D5 и D6 (техния „хибриден“ характер) при прилагането на критериите за биоакумулиране, посочени в приложение XIII, — като е достигнал до заключението за биоакумулиране (B/vB) на D4 и D5, което не се установява от представените доказателства, — като не е взел предвид новите доказателства относно биоакумулирането (B/vB) на D4 и D5, с които е разполагал след изготвянето на становищата на КДЧ и на КОР, — като не е взел предвид цялата релевантна информация в решението си за биоакумулирането (vB) на D6, — като не е разгледал информацията за токсичността на D5 самостоятелно, а вместо това е определил D5 като PBT (усточиво, биоакумулиращо и токсично) въз основа на наличието на D4 като примес, и като е определил D5 като PBT, без да спазва специфичните ограничения за съдържанието на D4, приети от КДЧ, — като не е разгледал информацията за токсичността на D6 самостоятелно, а вместо това е определил D6 като PBT въз основа на наличието на D4 като примес, и като е определил D6 като PBT, без да спазва специфичните ограничения за съдържанието на D4, приети от КДЧ.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност, тъй като включването в списъка с кандидат-вещества превишава границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваната цел и не е най-слабо обременителната мярка, която би могла да бъде използвана от ответника.

---

(1)  Решение, публикувано на 27 юни 2018 г., на Европейската агенция по химикалите „Включване на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в списъка с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV“, доколкото в него са включени три вещества: октаметилциклотетрасилоксан (D4), декаметилциклопентасилоксан (D5) и додекаметилциклохексасилоксан (D6) в списъка с кандидат-вещества, пораждащи сериозно безпокойство съгласно член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

Жалба, подадена на 29 август 2018 г. — Billa/EUIPO — Boardriders IP Holdings (Billa)

(Дело T-524/18)

(2018/C 399/58)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Billa AG (Винер Нойдорф, Австрия) (представители: J. Rether, M. Kinkeldey, J. Rosenhäger, S. Brandstätter, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Boardriders IP Holdings LLC (Хънтингтън бийч, Калифорния, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз „Billa“ — Заявка за регистрация № 11 592 623

Производство пред EUIPO: Производство по възражение

Обжалвано решение: Решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 21 юни 2018 г. по преписка R 2235/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—

Нарушение на член 8, параграф 1), буква б), членове 46 и 71 от Регламент № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз във връзка с член 2, параграф 2, буква i) и член 27 параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/1430 на Комисията от 18 май 2017 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Европейския съюз и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2868/95 и (ЕО) № 216/96

Жалба, подадена на 4 септември 2018 г. — ENGIE Global LNG Holding и др./Комисия

(Дело T-525/18)

(2018/C 399/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ENGIE Global LNG Holding Sàrl (Люксембург, Люксембург), Engie Invest International SA (Люксембург), ENGIE (Курбьовоа, Франция) (представители: B. Le Bret, M. Struys, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—	като главно искане, да отмени обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 2 от посоченото решение в частта, в която се разпорежда възстановяване на помощта,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение на Комисията от 20 юни 2018 г. относно държавна помощ SA.44888 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на ENGIE, жалбоподателите излагат девет основания.

1.	Първото основание е грешка при прилагане на правото, допусната от страна на Комисията при прилагане на първия критерий от понятието за държавна помощ относно наличието на намеса на държавата.

2.

Второто основание е нарушение от страна на Комисията на понятието за предимство, тъй като тя смесва понятията за предимство и за селективност, като приема наличието на икономическо предимство въз основа на комбинирания ефект на мерки, които поотделно съответстват на общото право, и като извършва анализ на този ефект въз основа на изопачаване на фактите, както и въз основа на няколко грешки при прилагане на правото и при преценката.

3.

Третото основание е грешка при прилагане на правото и при преценката, която Комисията е допуснала при определянето на двете алтернативно установени референтни рамки (обща и тясна) за доказване на наличието на дискриминационно дерогиране в полза, от една страна, на холдинговите дружества (LNG Holding и CEF), и от друга страна, на групата ENGIE.

4.	Четвъртото основание е грешка при прилагане на правото и при преценката, която Комисията е допуснала при преценката си за съществуването на дерогации и на дискриминационно третиране в полза, от една страна, на холдинговите дружества, и от друга страна, на групата ENGIE.

5.	Петото основание е грешка при прилагане на правото и при преценката, която Комисията е допуснала при квалификацията на селективно предимство, произтичащо от неприлагането на люксембургското правило относно злоупотребата с право.

6.	Шестото основание е грешка при прилагане на правото от страна на Комисията при квалифицирането на разглежданите мерки като индивидуална помощ.

7.

Седмото основание е нарушение от страна на Комисията на разпределянето на правомощията между държавите членки и Съюза, както и злоупотреба с властта, която ѝ е възложена във връзка с държавните помощи с цел да упражнява намеса в рамките на общи мерки, свързани с националната политика в областта на прякото данъчно облагане.

8.	Осмото основание е нарушение от страна на Комисията на процесуалните права на жалбоподателите и неизпълнение на задължението ѝ за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС.

9.

Деветото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е нарушение на член 16 от Регламент 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), доколкото Комисията е разпоредила възстановяване на разглежданата твърдяна помощ в нарушение на общите принципи на правото на Съюза.

Жалба, подадена на 26 юни 2018 г. — LL-Carpenter/Комисия

(Дело T-531/18)

(2018/C 399/60)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: LL-Carpenter s.r.o. (Прага, Чешка република) (представител: J. Buřil, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C(2018) 4138 окончателен на Европейската комисия от 26 юни 2018 г. по преписка AT.40037 — Carpenter/Subaru, с което в приложение на член 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (наричан по-нататък „Регламент 1/2003“) и в приложение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (наричан по-нататък „Регламент № 773/2004“), Комисията е отхвърлила жалбата, подадена от жалбоподателя на 6 септември 2012 г. съгласно член 7 от Регламент 1/2003 за нарушение на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

С първото основание се твърди, че обжалваното решение е опорочено от грешка, свързана с неправилна правна преценка, и от явна неправилна преценка на фактите. — Европейската комисия е преценила неправилно фактите, като е достигнала до заключението, че относно антиконкурентното поведение, в което се упреква жалбоподателя (в частта, която се отнася до Чешката република), са били взети мерки от националния орган по конкуренция в областта на икономиката в Чешката република, и въз основа на това е направила неправилна правна преценка, като е приела, че условията за прилагане на член 13 от Регламент 1/2003 са изпълнени (в частта, която се отнася до Чешката република). — Европейската комисия не е проверила надлежно всички фактически и правни обстоятелства, които жалбоподателят ѝ е посочил, поради което е извършила неправилна преценка на фактическите обстоятелства, като е достигнала до извода, че писмените становища на жалбоподателя не водят до друга преценка на жалбата, както и че е малко вероятно да бъде констатирано нарушение на член 101 ДФЕС, и е извършила неправилна правна преценка по делото, като е достигнала до заключението, че са спазени условията за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент 773/2004.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение е опорочено от процесуално нарушение, тъй като Европейската комисия не е мотивирала надлежно решението си. — Европейската комисия не е посочила приоритетите, които е имала предвид, когато е решила да не извършва допълнителни разследвания по преписката, като се е позовала единствено на очакваните големи разходи, свързани с предприемането на допълнителни разследвания. — Европейската комисия не е обяснила начина, по които е преценила доказателствата, нито е посочила мотивите, поради които не е разгледала фактическите и правни обстоятелства, посочени пред нея от жалбоподателя, и не е обяснила защо е основала решението си за отхвърляне на жалбата единствено на твърденията, изведени от писмените становища на дружеството, срещу което е насочена жалбата.

Жалба, подадена на 6 септември 2018 г. — Wanda Films и Wanda Visión/EUIPO — Dalian Wanda Group Co. (WANDA FILMS)

(Дело T-533/18)

(2018/C 399/61)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподатели: Wanda Films, SL (Посуело де Аларкон, Испания) и Wanda Visión, SA (Посуело де Аларкон) (представител: C. Planas Silva, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dalian Wanda Group Co. Ltd (Dalian, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: Wanda Films, SL

Спорна марка: Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „WANDA FILMS“ — Заявка за регистрация № 13 912 829

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 26 юни 2018 г. по преписка R 401/2017-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба и да приеме доводите и документите (включително представените с настоящата жалба и тези, които са представени от жалбоподателя в производството по възражение и в производството по обжалване пред апелативния състав),

—	да отмени обжалваното решение,

—	да приеме решение, с което се допуска регистриране на марката, защитавана от жалбоподателя с настоящата жалба.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 11 септември 2018 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — European Food (fitness)

(Дело T-536/18)

(2018/C 399/62)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (Веве, Швейцария) (представители: A. Jaeger-Lenz, A. Lambrecht, C. Elkemann, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: European Food SA (Păntășești, Румъния)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „fitness“ — марка на Европейския съюз № 2 470 326

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 6 юни 2018 г. по преписка R 755/2018-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли жалбата срещу решение на отдела по отмяна 5802 C от 18 октомври 2013 г.,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 95, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 59, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с член 59, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 14 септември 2018 г. — Dickmanns/EUIPO

(Дело T-538/18)

(2018/C 399/63)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sigrid Dickmanns (Гран Алакант, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени становището на EUIPO, съобщено с писмо на EUIPO от 14 декември 2017 г., според което договорът на жалбоподателя в качеството му на срочно нает служител на EUIPO се прекратява на 30 юни 2018 г., като, доколкото е необходимо във връзка с това, да отмени констатациите на EUIPO, съобщени с писмата на EUIPO от 23 ноември 2013 г. и от 4 юни 2014 г.;

—	да осъди EUIPO да заплати на жалбоподателя обезщетение в справедлив размер, определен по преценка на съда, за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на посоченото в предходното искане решение на EUIPO и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В жалбата са изложени следните основания:

1.

Явна грешка в преценката, доколкото EUIPO не упражнила правото си на преценка и допуснала нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, както и на забраната за произвол. Жалбоподателят твърди, че тъй като не продължила договора му за втори път на основание член 2, буква е) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), EUIPO незаконосъобразно не е упражнила или най-малко не е упражнила в разумен срок преди крайния срок на договора, правото си на преценка.

2.

Нарушение на Ръководните насоки за удължаване на срочните договорите на срочно наети служители (наричани по-нататък „Насоките“), нарушение на принципа на добра администрация, на принципа на недопускане на дискриминация и на равно третиране, както и на принципа, че съгласно член 2а, съответно член 2е от УРСД, за да бъде прекратен договора на срочно нает служител, следва да е налице обоснована причина („iusta causa“), нарушение на член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на Директива 1999/70/ЕО на Съвета (1) и на член 4 от Конвенция № 158 на МОТ. Жалбоподателят счита, че след приемането на Насоките съдържащата се в договора му „клауза за прекратяване“ повече не можела да бъде прилагана, тъй като от момента на въвеждането им тези насоки отразявали актуалния подход EUIPO по отношение на продължаването на срочните договори, като те изключвали прилагането на „клаузата за прекратяване“. По-нататък жалбоподателят твърди, че обоснованата причина за прекратяването на договора трябва да съответства на бюджетноправното естество на съответното работно място.

3.

Нарушение на Насоките, което представлява също така съществено процесуално нарушение, както и нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, на добра администрация и на добро финансово управление, нарушение на правото на изслушване преди приемането на акт с неблагоприятни последици (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата) и на задължението на EUIPO за полагане на дължимата грижа и на задължението да се вземат предвид законните интереси на жалбоподателя, явна грешка в преценката при претегляне на интересите на жалбоподателя с интересите на службата, нарушаване на забраната за произвол.

4.

Нарушение на член 8, параграф 1, второ и трето изречения от УРДС и на забраната за сключване на поредица от последователни срочни трудови договори. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че EUIPO — съвсем очевидно, за да избегне правните последици от член 8, параграф 1, трето изречение от УРДС — сключила с жалбоподателя поредица от последователни договори по член 2, буква б) и член 2, буква а) от УРДС, независимо че дейностите на жалбоподателя не била променена. Следователно първият договор на жалбоподателя бил в сила за неопределено време, но клаузата за прекратяване не се прилагала.

5.

Незаконосъобразно запазване на клаузата за прекратяване като част от протокола за реинтеграция, както и нарушение на оправданите правни очаквания, на законните интереси на кандидата и на задължението за полагане на дължимата грижа в резултат на прилагането на клаузата. С петото основание заявителят твърди, че тъй като от подписването на клаузата за прекратяване бил изтекъл дълъг период от време, EUIPO вече не можела да я прилага.

6.

Нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя, на задължението на EUIPO за полагане на дължимата грижа спрямо жалбоподателя, както и незачитане на неговите законни интереси; явна грешка в преценката при оценката на интереса на службата. С шестото основание жалбоподателят твърди, че решението на EUIPO да не му предложи удължаване на неговия договор е в нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя, на задължението за полагане на дължимата грижа и на законните интереси на заявителя. Същевременно, предвид много добрите резултати на кандидата, това съставлявало явна грешка в преценката в интерес на службата.

7.

Нарушение на предвиденото в клаузата за прекратяване в член 5 от договора на жалбоподателя. Със седмото основание жалбоподателят посочва, че при прилагането на клаузата за прекратяване EUIPO приложила погрешно член 47, буква б), подточка ii) от УРДС вместо (както било предвидено в клаузата за прекратяване) член 47, буква в), подточка i) от УРДС, като в резултат на това срокът на предизвестието трябвало да бъде 10 месеца, а не 6 месеца, както приела EUIPO.

---

(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

Иск, предявен на 11 септември 2018 г. — ASL Aviation Holdings и ASL Airlines (Ирландия)/Комисия

(Дело T-540/18)

(2018/C 399/64)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: ASL Aviation Holdings DAC (Суордс, Ирландия) и ASL Airlines (Ирландия) Ltd (Суордс) (представители: N. Travers, Senior Counsel, H. Kelly, K. McKenna и R. Scanlan, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—

да постанови, че ответникът е отговорен на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея от ДФЕС за претърпените от ищците вреди в размер приблизително на 263,6 милиона евро или за друга сума, която Общият съд може да приеме за уместна, поради незаконосъобразността на Решение C(2013) 431 на Комисията от 30 януари 2013 година, дело COMP/M.6570 UPS/TNT Express, за забрана на концентрацията между UPS и TNT Express NV и последвалото нарушение от страна на Комисията на правото на ASL на добра администрация,

—

да осъди ответника да заплати лихви за забава, считано от датата на постановяване на решението на Общия съд по този иск до пълното изплащане на сумата, с прилагане на ставката, определена от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции по рефинансиране, увеличена с два процентни пункта, върху сумата от 263,6 милиона евро или върху всяка друга сума, която Общият съд може да приеме за уместна, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищците претендират за обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели вследствие на Решение C(2013) 431 на Комисията, дело COMP/M.6570 UPS/TNT Express (наричано по-нататък „разглежданото решение“), което е отменено със съдебно решение от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия (T–194/13, EU:T:2017:144).

В подкрепа на иска си ищците излагат пет основания.

1.

Първото основание е изведено от факта, че разглежданото решение е опорочено от сериозни нарушения на правни норми, които предоставят защита на частноправните субекти, по-специално на ищците, и като пряка последица от това ищците са били лишени от възможността да реализират печалби, свързани със споразуменията, които са сключили през ноември 2012 г.

2.

Второто основание е изведено от факта, че тъй като в поведението на ответника има сериозни пропуски при спазването на правилните процедури за преценка на операциите по сливане при разглеждане на нотифицираната концентрация, довело до отмяна на разглежданото решение, което се отдалечава от подход, съответстващ на правото на ищците на добра администрация и на дължимата грижа от страна на ответника при прилагането на тази преценка, гарантирани от член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 139/2004 (1), член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от общите принципи на правото на ЕС, той е нарушил правни норми, с които се предоставя защита на всички лица, пряко засегнати от разглежданото решение, включително и ищците.

3.

Третото основание е изведено от факта, че разглежданото решение освен това е опорочено от явни и сериозни грешки, които засягат преценката на ответника относно нотифицираната концентрация, както претендира UPS в иска си за извъндоговорна отговорност, предявен срещу Комисията по дело T-834/17 — иск, на който ищците се позовават в интерес на доброто правораздаване, доколкото това е необходимо за обосноваване на искането им за обезщетение — с оглед на анализа на концентрацията на цените, анализа на ефективността, оценката на конкурентоспособността на FedEx и оценката на близостта на конкуренцията, направена от ответника в разглежданото решение.

4.

Четвъртото основание е изведено от факта, че ищците имат право на обезщетение на основание извъндоговорната отговорност на ответника, тъй като вследствие на незаконосъобразната процедура по приемане на разглежданото решение и на възпрепятстване извършването на нотифицираната концентрация, той е нарушил правата на ищците на свободна стопанска инициатива и на собственост, защитени от членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от общите принципи на правото на ЕС.

5.

Петото основание е изведено от факта, че тези нарушения са предизвикали загуби за ищците, защото при липсата на тези нарушения ищците биха били в състояние да реализират печалби от споразуменията, които са сключили през ноември 2012 г., от което следва, че обезщетението за компенсиране трябва да постави ищците в положение, в които те биха били, ако разглежданото решение не е било незаконосъобразно, като този иск е единственият способ те да получат това обезщетение.

---

(1)  Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 201).

Жалба, подадена на 17 септември 2018 г. — Wanda Films и Wanda Visión/EUIPO — Dalian Wanda Group Co. (wanda films)

(Дело T-542/18)

(2018/C 399/65)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподатели: Wanda Films, SL (Посуело де Аларкон, Испания) и Wanda Visión, SA (Посуело де Аларкон) (представител: C. Planas Silva, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dalian Wanda Group Co. Ltd (Далиан, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: Wanda Films, SL

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „wanda films“ — заявка за регистрация № 13 902 994

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 юли 2018 г. по преписка R 829/2017-5

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба и да приеме доводите и документите (включително представените с настоящата жалба и тези, които са представени от жалбоподателите в производството по възражение и в производството по обжалване пред апелативния състав),

—	да отмени обжалваното решение,

—	да приеме решение, с което се допуска регистриране на фигуративната марка, защитавана от жалбоподателите с настоящата жалба.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 17 септември 2018 г. — XK/Комисия

(Дело T-543/18)

(2018/C 399/66)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: XK (представител: N. de Montigny, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени индивидуалното решение за преустановяване на възстановяването на разходите за образование за децата му считано от учебната 2017/2018 година, установено за първи път чрез фиша за възнаграждението му за ноември 2017 г. и мотивирано с писмо по електронната поща от 7 ноември 2017 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на общите разпоредби за изпълнение относно възстановяването на медицинските разноски, доколкото с промяната на тълкуването от страна на ответника били нарушени придобити права, оправдани очаквания, правната сигурност и принципът на добра администрация

2.	Второто основание е изведено от е изведено нарушение на правата на детето, на правото на семеен живот и правото на образование.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

4.	Четвъртото основание е изведено от липсата на ефективно претегляне на интересите на жалбоподателите и незачитане на принципа на пропорционалност, което опорочавало обжалваното решение.

Иск, подаден на 13 септември 2018 г. — ArcelorMittal Bremen/Комисия

(Дело T-544/18)

(2018/C 399/67)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: ArcelorMittal Bremen GmbH (Бремен, Германия) (представители: S. Altenschmidt и D. Jacob, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

на основание член 265 ДФЕС да установи, че Комисията е нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 389/2013 на Комисията (1), като е бездействала, не давайки указание на националния администратор да вземе предвид в Дневника на ЕС за трансакциите (EUTL) изменението в националната таблица за разпределение относно инсталация на ищеца с EU-ID DE000000000000060, за което изменение Федерална република Германия е уведомила на 8 февруари 2018 г.,

—	при условията на евентуалност, да отмени решението на Комисията от 31 август 2018 г. относно искането на ищеца от 14 май 2018 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът се позовава на следните основания:

Нарушение на правото на Съюза

Ищецът твърди, че Комисията е длъжна да приеме решението съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 389/2013, тъй като изменението в националната таблица за разпределение съответства на изискванията на правото на Съюза.

Освен това ищецът твърди, че продуктовото историческо равнище на активност за продукта железен агломерат следва да се определи съгласно разпоредбите на Решение 2011/278/ЕС на Комисията (2) въз основа на претеглените обеми на железния агломерат, които са измерени, когато продуктът напуска инсталацията.

Накрая, според ищеца железният агломерат, който след като бъде произведен в рамките на шихтоподготовката отново е филтриран в доменна пещ, а впоследствие като рециклиран материал — повторно въведен в инсталация за агломерат, не следва да бъде приспаднат при определянето на равнището на активност на инсталацията за агломерат.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 година за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 2013 г., стр. 1).

(2)  Решение на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2011) 2772) (ОВ L 130, 2011 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 17 септември 2018 г. — XM и др./Комисия

(Дело T-546/18)

(2018/C 399/68)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: XM и 26 други жалбоподатели (представител: N. de Montigny, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решенията, увреждащи различните жалбоподатели, представляващи решенията на органа по назначаването да откаже да им възстанови разходите за обучение за годината 2017/2018, които се материализират по няколко начина в зависимост от характерните за всеки жалбоподател обстоятелства: — било чрез индивидуално решение (по-точно с писмо по електронната поща), в което точно е посочен отказа да бъдат възстановени сумите, — било чрез отбелязването „processed“ в техния Sysper, което се смята от жалбоподателя за решение за отказ, при положение че в следващия фиш за заплатата, следващия месец (най-рано на 10 число, щом става въпрос за предаването на фишовете за възнаграждение) няма никакво възстановяване на суми или има само възстановяване на транспортни разходи, — било също чрез пълна липса на движение по молбата, която четири месеца след подаването ѝ се счита за имплицитно отхвърлена,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на общите разпоредби за изпълнение относно възстановяването на медицинските разноски, доколкото с промяната на тълкуването от страна на ответника били нарушени придобити права, оправдани очаквания, правната сигурност и принципът на добра администрация.

2.	Второто основание е изведено нарушение на правата на детето, на правото на семеен живот и правото на образование.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

4.	Четвъртото основание е изведено от липсата на ефективно претегляне на интересите на жалбоподателите и незачитане на принципа на пропорционалност, което опорочавало обжалваното решение.

Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. — Sensient Colors Europe/Комисия

(Дело T-556/18)

(2018/C 399/69)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sensient Colors Europe GmbH (Гестахт, Германия) (представители: M. Hagenmeyer, D. Zechmeister и W. Berlit, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на ответника от 31 юли 2018 г. (DG Sante/E2/RP/amf(2018)4523972) да приеме за невалидно заявлението за разрешаване на пускането на пазара на Съюза на нова храна и актуализиране на списъка на Съюза по член 9 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета (1) с референтен номер 2018/0355, и да приключи процедурата по подаване на заявлението, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква едно единствено основание, че ответникът е нарушил член 6, параграфи 1 и 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2469 на Комисията (2) и член 10, параграф 1 във връзка с параграф 3 и член 11, параграф 1 или във връзка с член 12, параграф 2 от Регламент 2015/2283.

Във връзка с това посочва по-специално, че ответникът погрешно е приел, че предметът на заявлението, а именно оцветяваща субстанция на основата на сушени цветове на клитория тернатея (clitoria ternatea), не попада в приложното поле на Регламент 2015/2283 и представлява добавка в храната по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 1333/2008.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ L 327, 2015 г., стр. 1).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2469 на Комисията от 20 декември 2017 година за определяне на административните и научните изисквания по отношение на заявленията, посочени в член 10 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (ОВ L 351, 2017 г., стр. 64).

Жалба, подадена на 20 септември 2018 г. — LG Electronics/EUIPO — Beko (BECON)

(Дело T-557/18)

(2018/C 399/70)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Южна Корея) (представител: M. Graf, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Beko plc (Watford, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общият съд

Спорна марка: Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „BECON“ — заявка за регистрация № 13 142 336

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 11 юли 2018 г. по преписка R 41/2018-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по споровете,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 13 септември 2018 г. — Atos Medical/EUIPO — Andreas Fahl Medizintechnik- Vertrieb (Medizinische Pflaster)

(Дело T-559/18)

(2018/C 399/71)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Atos Medical GmbH (Тройсдорф, Германия) (представител: K. Middelhoff, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Andreas Fahl Medizintechnik- Vertrieb GmbH (Кьолн, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 1339246-0009

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 29 юни 2018 г. по преписка R 2215/2016-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

в случай че встъпилата страна участва в производството, жалбоподателят освен това иска:

—	да се осъди встъпилата страна да заплати направените от нея съдебни разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета;

—	Нарушение на членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета;

—	Нарушение на член 25, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 13 септември 2018 г. — Atos Medical/EUIPO — Andreas Fahl Medizintechnik- Vertrieb (Medizinische Pflaster)

(Дело T-560/18)

(2018/C 399/72)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Atos Medical GmbH (Тройсдорф, Германия) (представител: K. Middelhoff, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Andreas Fahl Medizintechnik- Vertrieb GmbH (Кьолн, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 1339246-0004

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 29 юни 2018 г. по преписка R 2216/2016-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

в случай че встъпилата страна участва в производството, жалбоподателят освен това иска:

—	да се осъди встъпилата страна да заплати направените от нея съдебни разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета,

—	Нарушение на членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета;

—	Нарушение на член 25, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. — YP/Комисия

(Дело T-562/18)

(2018/C 399/73)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: YP (представител: J.-N. Louis, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на Комисията от 18 септември 2017 г., с което му се налага дисциплинарно наказание „забележка“,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание: явна грешка в преценката, която ответникът е допуснал като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си съгласно член 12 от Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз.

Определение на Общия съд от 11 септември 2018 г. — Medora Therapeutics/EUIPO — Biohealth Italia (LITHOREN)

(Дело T-776/17) (1)

(2018/C 399/74)

Език на производството: английски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 63, 19.2.2018 г.

Определение на Общия съд от 11 септември 2018 г. — Reiner Stemme Utility Air Systems/AESA

(Дело T-371/18) (1)

(2018/C 399/75)

Език на производството: английски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 276, 6.8.2016 г.