ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.2.2023

COM(2023) 68 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

съгласно член 278а от Митническия кодекс на Съюза относно напредъка при разработването на електронните системи, предвидени в Кодекса

{SWD(2023) 29 final}

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Съдържание

1. Въведение

2. Контекст

3. Методология на проектите за електронните системи по МКС

4. Общ преглед на напредъка във връзка с електронните системи по МКС

4.1 Проекти, завършени до 2022 г.

4.2 Текущи проекти

4.2.1 Трансевропейски проекти

4.2.2 Национални проекти

4.3 Рискове от забавяне на информационните системи, предвидени в МКС

4.4 Смекчаващи действия

5. Обобщение и заключения за управлението

1.Въведение

Това е четвъртият доклад на Комисията съгласно член 278а от Митническия кодекс на Съюза (МКС) 1 относно напредъка в разработването на електронните системи, предвидени в МКС 2 . Тазгодишният доклад съдържа подробности за продължаващия напредък при разработването на електронните системи и описва развитията към постигане на изцяло цифрова митническа среда от влизането в сила на МКС. За тази цел той се основава на работната програма за МКС (РП за МКС) 3 , която се смята за изходна линия за докладване на напредъка.

Проектите, изброени в РП за МКС, могат да бъдат разделени в три категории системи:

I)единадесет централни трансевропейски системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени от Комисията (като при тях често се налага и държавите членки да разработват или подобряват свои национални системи);

II)три децентрализирани трансевропейски системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени от Комисията, но имат съществен национален компонент, който трябва да бъде внедрен от държавите членки; и

III)три национални системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени единствено от държавите членки.

В настоящия доклад се анализира осъщественият осезаем напредък и при трите типа системи, като се очертават целите, които трябва да бъдат изпълнени по всеки проект, архитектурата на проекта и планирането. На тази основа в него се отбелязват потенциалните закъснения, където такива са установени, както и предвидените смекчаващи мерки. Цялостната оценка на напредъка по изпълнението на РП за МКС е обобщена в заключението на настоящия доклад (раздел 5) и показва, че докато някои от оставащите проекти са на път да бъдат завършени в съответствие с планирания график, при други (предимно национални системи) се наблюдават закъснения, надхвърлящи правноустановените срокове, което наложи Комисията да предостави дерогации. Повече подробности за планирането и състоянието на всеки проект са дадени в работния документ на службите на Комисията 4 , публикуван заедно с настоящия доклад.

2.Контекст

МКС влезе в сила на 1 май 2016 г. и след изменението му през 2019 г. 5 като крайни срокове за постепенното приключване на проектите, що се отнася до прехода и внедряването на информационните системи, бяха определени 2020 г., 2022 г. и 2025 г. В член 278 от МКС се предвижда, че съществуващите електронни или основаващи се на хартиен носител системи може да продължат да се използват за приключването на митническите формалности (така наречените „преходни мерки“) до влизането в експлоатация на новите или подобрените електронни системи, предвидени в МКС. Преходните мерки трябва да престанат да се прилагат веднага след въвеждането на съответните електронни системи.

За да бъде подкрепен този сложен процес на електронен преход към изцяло цифрова митническа среда, в РП за МКС са определени крайни срокове за всяка електронна система (и възможните етапи за нея) през периода 2020—2025 г.

Съгласно член 278а от Европейската комисия се изисква да представя годишен доклад за напредъка по въвеждането на останалите електронни системи. За тази цел Комисията събра съответната информация от следните източници:

1) националните планове, които държавите членки са длъжни да представят два пъти годишно (през януари и юни);

2) проучване за проследяване на напредъка, разпространено сред нейните служби и сред държавите членки;

Чрез проучването беше събрана информация както от държавите членки, така и от Комисията относно действителния напредък по отношение на плановете. Данните, получени от проучването, са както количествени — под формата на изпълнени или пропуснати крайни срокове и ключови етапи, така и качествени — под формата на подробни описания относно очакваната сложност на проектите, предизвикателствата, очакваните рискове, закъсненията и причините за тях, както и планираните и/или предприетите смекчаващи мерки.

3) специално проучване на изпълнението на националните проекти;

Специалното проучване на напредъка в изпълнението на националните проекти даде широка представа за постигнатия от държавите членки напредък по отношение на „Уведомление за пристигане, уведомление за представяне, временно складиране“, „Специални режими“— компонент 2, и „Подобряване на националните системи за вноса“ в светлината на предстоящия краен срок съгласно МКС — 31 декември 2022 г.

4) двустранни срещи на високо равнище между генерална дирекция (ГД) „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията и дирекциите по информационни технологии на митниците на държавите членки;

Резултатите от проучванията дадоха на Комисията ясна представа за състоянието на всяка система. Въпреки това беше счетено за важно да се получат актуални сведения, за да се добие пълна и точна представа за състоянието на всеки от проектите по МКС в държавите членки, да се разберат проблемите, пред които са изправени, и да се предоставят идеи за подобряване на проблемните ситуации. Поради това бяха организирани двустранни срещи на високо равнище с дирекцията по информационни технологии на митниците на всяка държава членка.

5) резултати от трансевропейските програми за координация и мониторинг.

Настоящият доклад съдържа и анализ, основан на по-подробна информация, докладвана от държавите членки в рамките на координационните програми, въведени от 2020 г. насам за основните децентрализирани трансевропейски системи в областта на транзита и износа.

Настоящият годишен доклад отразява напредъка, постигнат към 30 юни 2022 г., като включва и преглед на очаквания напредък до 31 декември 2022 г., за да има пълна картина на постигнатия през 2022 г. напредък.

3.Методология на проектите за електронните системи по МКС

В рамките на най-новото разработване на проектите по МКС методологията на проектите е оптимизирана. Моделирането на оперативните процеси, моделирането на данните, както и техническите спецификации са разработени в по-голяма степен паралелно и в тясно сътрудничество от самото начало с експерти от Комисията и от държавите членки в областта на правото, бизнеса и информационните технологии. Комисията и държавите членки възприемат по-гъвкави процеси за разработване на електронните системи на МКС, като чрез по-бързи и по-лесноуправляеми версии на софтуера се предоставят постепенно разширяващи се функционални възможности за потребителите.

Комисията и държавите членки се срещат редовно, за да определят и съгласуват тези проектни документи за всяка трансевропейска система. Освен това Комисията се консултира систематично с търговската общност чрез Контактната група по търговията. Държавите членки носят отговорността да бъдат в пряк контакт със своите търговци относно националните планове и търговската документация. Основно предизвикателство е да се гарантира, че съществуващите системи продължават да функционират гладко, докато се разработват новите системи. След като бъдат готови, от изключителна важност е да се осигури плавен преход от съществуващите към подобрените системи. От жизненоважно значение е да се гарантира, че търговските и митническите операции няма да бъдат засегнати.

4.Общ преглед на напредъка във връзка с електронните системи по МКС

РП за МКС съдържа седемнадесет проекта, насочени към въвеждането на необходимите електронни системи, като този брой включва четиринадесет трансевропейски проекта, за които отговарят Комисията и държавите членки, и три, за които отговорността е единствено на държавите членки.

4.1Проекти, завършени до 2022 г.

Комисията може да докладва за успешното въвеждане на следните нови системи или подобрявания:

·МКС: система за регистрирани износители — REX (нова): въведена през 2017 г.

·МКС: митнически решения — CDS (нова): въведена през 2017 г.

·МКС: пряк достъп за търговците до европейските информационни системи — ЕУП и ЦП (единно управление на потребителите и цифров подпис) (нова): въведена през 2017 г.

·МКС: система за регистрация и идентификация на икономическите оператори 2 — EORI2 (подобряване): Въведена през 2018 г.

·МКС: Наблюдение 3 — SURV3 (подобряване): Въведена през 2018 г.

·МКС: обвързваща тарифна информация — ОТИ (подобряване): Въведена през 2019 г.

·МКС: одобрени икономически оператори — ОИО (подобряване): въведена през 2019 г.

·МКС: информационни листове за специални режими — INF (нова): въведена през 2020 г.

·МКС: система за контрол над вноса 2 — пусков етап 1 — СКВ2 — пусков етап 1 (подобряване): въведена през 2021 г.

4.2Текущи проекти

За текущите проекти целта на настоящия доклад е да се подчертаят постиженията, осъществени през 2022 г., както и да се идентифицират проблемите, възникнали при изпълнението на националните проекти.

Трансевропейските проекти, планирани за въвеждане между 2023 г. и 2025 г., са изложени в раздел 4.2.1. Четири от тези проекти са с период на въвеждане, приключващ през 2023 г.

Акцентът в настоящия доклад е поставен върху изпълнението на трите национални проекта, посочени в раздел 4.2.2, а именно — „Уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране“, „Специални режими“— компонент 2 и „Подобряване на националните системи за вноса“. Планира се те да бъдат въведени в експлоатация до 31 декември 2022 г., както е определено в МКС. Много държави членки обаче съобщиха на Комисията за невъзможност да спазят датата, предвидена в МКС, което допълнително засилва риска, очертан в предишните годишни доклади за напредъка по МКС.

4.2.1 Трансевропейски проекти

Що се отнася до трансевропейските проекти, през 2022 г. беше изготвена и договорена документация за редица проекти в областта на информационните технологии, която ще служи като основа за работата по разработването на системите.

Тези трансевропейски проекти имат специфична архитектура, която понякога изисква комбинация от централни и национални компоненти и един или повече етапи със срок на изпълнение до 31 декември 2025 г., съгласно член 278, параграф 3 от МКС. Описанието и напредъкът за всеки проект са представени по-долу.

1)МКС: управление на обезпеченията — GUM (нова): цели да осигури разпределяне и управление в реално време на различните видове обезпечения в целия ЕС. Очаква се подобряването на скоростта на обработка, на проследяването и на мониторинга на обезпеченията по електронен път между митническите учреждения да доведе до по-бързо идентифициране на случаите, в които обезпеченията се смятат за невалидни или недостатъчни за покриване на възникналото или потенциалното задължение. Децентрализираният компонент GUM 2 трябва да бъде разработен на национално равнище, за да могат държавите членки да включват функционални възможности 6 , които са необходими само на национално равнище (например национални обезпечения).

Напредък: С оглед на правноустановените етапи в РП за МКС, Комисията завърши техническите спецификации до 30 септември 2022 г. — за компонент 1, свързан с „Трансевропейско управление на обезпеченията“, а държавите членки следва да завършат своите до 30 ноември 2024 г. за компонент 2, свързан с „Национална система за управление на обезпеченията“.

Що се отнася до „Национална система за управление на обезпеченията“, държавите членки посочиха предимно ниско ниво на риск за навременното изпълнение на проекта със средна/ниска степен на сложност. Четири държави членки докладваха, че техният национален компонент за системата вече е въведен, а само в две държави членки се очакват забавяния по отношение на ключовите етапи на операциите.

2)МКС: система за контрол на вноса 2 — СКВ2 (подобряване): целта е да се повишат безопасността и сигурността на веригата на доставки посредством подобряване на качеството на данните, регистрирането на данни, наличността на данни и техния обмен във връзка с уведомленията преди пристигане („обобщените декларации за въвеждане“) и друга информация, свързана с риска и контрола. По-специално проектът ще улесни сътрудничеството между държавите членки в процеса на анализ на риска. Проектът ще бъде реализиран на три пускови етапа, за да се осигури осъществимост на прехода по вид транспорт.

Напредък: Продължава разработването на пусков етап 2, като за изходна линия се използва пусков етап 1. Този втори пусков етап включва нови модели на дейност, отразяващи оперативните нужди, правилата и потребителските интерфейси, като добавя повишена сложност на таймерите, качество на данните, правила за съгласуваност на данните и свързване при подаване от множество лица и уведомления за пристигане.

Предизвикателство в настоящия момент е миграцията от пусков етап 1 към пусков етап 2, като се имат предвид различните периоди за преход. Стратегията за преход беше завършена и публикувана през 2021 г., а протоколите и процедурите за непрекъсната готовност за справяне с кризи бяха договорени и предоставени на всички държави членки. Понастоящем държавите членки изготвят националните функционални и технически спецификации въз основа на общите спецификации на ЕС, предоставени от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Във връзка с напредъка си в разработването държавите членки посочиха повишено ниво на сложност, по-специално по отношение на увеличения брой заинтересовани страни от трети държави в областта на търговията, които трябва да бъдат обхванати, и тяхната готовност за изпитване. Това крие рискове за своевременната готовност на държавите членки и за търговията.

Работата по „Сборника с оперативни насоки“ за пусков етап 2 приключи към първото тримесечие на 2022 г. и в същото време Планът за непрекъснатост на дейността беше актуализиран, за да обхване операциите по пусков етап 2. През април 2022 г. беше публикуван „Документът за организация от край до край“ за държавите членки и икономическите оператори. През второто тримесечие на 2022 г. се проведоха кампании за обучение, за да се подготвят митническите администрации на държавите членки за изпитването на съответствието на СКВ2. Самите дейности по изпитване на съответствието започнаха през третото тримесечие на 2022 г.

Що се отнася до докладваното състояние на разработването на СКВ2, понастоящем вниманието на държавите членки е съсредоточено върху пусков етап 2.

3)МКС: доказателство за съюзен статус — PoUS (нова): чрез нея ще се извършва съхранение, управление и извличане на всички доказателства, които търговците представят, за да докажат съюзния статус на своите стоки. Този проект може да бъде въведен на централно или на национално равнище, но много държави членки изрично изразиха намерението си да използват централната система, разработена от Комисията. С оглед на зависимостта между въвеждането на митническия манифест за стоките съгласно МКС като доказателство за съюзен статус и на единната европейска среда за морско информационно обслужване, проектът ще бъде изпълнен на два етапа, за да се избегне несъответствие и да се намалят рисковете.

Напредък: За PoUS — етап 1 техническите и системните спецификации бяха завършени през първото тримесечие на 2022 г. За този проект се използва гъвкав подход на разработване. Проектът напредва по плана, заложен в РП за МКС 7 .

Към момента на изготвяне на доклада тече етапът на изграждане, който се планира да приключи през ноември 2022 г. Предвижда се изпитването на съответствието да започне още през 2022 г.

По отношение на PoUS — етап 2 функционалните спецификации за митническия манифест за стоките (CGM) бяха приети от държавите членки през второто тримесечие на 2021 г., като се планира започване на техническите и системните спецификации през първото тримесечие на 2023 г. В резултат на работата по техническото изпълнение и неотдавнашните правни дискусии бяха предприети действия за управление на промените, за да бъдат приведени в съответствие функционалните спецификации.

Беше подчертано, че датата на въвеждане на PoUS — етап 2, на CGM (2 юни 2025 г.) не е напълно съобразена с датата на въвеждане на единната европейска среда за морско информационно обслужване (EMSWe) (15 август 2025 г.). Като се имат предвид очакванията, че значителен обем от митническите манифести за стоките ще се получават в системата PoUS чрез EMSWe и че разминаването между датите би обременило ненужно търговията, се предвижда да се осигури съгласуването на датите за въвеждане на тези два проекта.

4)МКС: централизирано оформяне на вноса — CCI (нова): цели да позволи поставяне на стоките под митнически режим посредством централизирано оформяне, така че икономическите оператори да могат да централизират дейността си от митническа гледна точка. Обработката на митническите декларации и физическото вдигане на стоките ще бъдат координирани между съответните митнически учреждения. Системата ще се основава на новите национални системи за вноса и ще позволи автоматизирано действие на процеса на централизирано оформяне на европейско равнище.

Напредък: По отношение на CCI — етап 1 през първото тримесечие на 2022 г. започнаха дейностите по предварителните изпитвания на съответствието в държавите членки, които са пионери по проекта, като една държава членка предвижда да приключи своите дейности по изпитването до декември 2022 г. и да въведе CCI със стандартна декларация през първото тримесечие на 2023 г.

По отношение на оценката за равнището на завършеност на системата, приблизително 75 % от държавите членки съобщават, че разработването на системата се извършва по план. Няколко държави членки обаче посочиха, че на настоящия етап въвеждането ѝ от тяхна страна ще се забави след крайния срок, определен в РП за МКС. Това може да означава, че за някои търговци, които желаят да ползват централизирано митническо оформяне за всичките си операции, тази възможност може да се забави за сделките в някои държави членки.

Комисията завърши техническите спецификации за CCI — етап 2 до 30 юни 2022 г., т.е. много преди планираното начало на периода за въвеждане през октомври 2023 г.

5)МКС: нова компютризирана система за транзит — NCTS (подобряване): С новата компютризирана система за транзит съществуващата система за съюзен транзит и общ транзит се привежда в съответствие с правните разпоредби на новия МКС, като обменът на информация се привежда в съответствие с изискванията за данните на МКС и се подобряват и разработват интерфейсите с други системи.

Напредък: След приемането на техническите спецификации частта за разработване на национално равнище на NCTS — етап 5 среща затруднения да получи необходимите ресурси, тъй като вниманието на държавите членки беше пренасочено към по-приоритетни области. По отношение на въвеждането в експлоатация се наблюдава значително изместване на срока към 2023 г., и по-специално към четвъртото тримесечие на 2023 г., което допълнително увеличава натиска за изпълнение на ключовия етап до 1 декември 2023 г. Като цяло всички държави членки постигнаха напредък при въвеждането на своите системи. Бавният напредък, постигнат при въвеждането на националните им системи, обаче показва, че има голям риск от закъснения за завършването на NCTS — етап 5. Към настоящия момент степента на завършеност на прехода е 48 %, а първоначално се предвиждаше тя да бъде 72 %. Въпреки това по-голямата част от държавите членки докладват, че продължават да са в крак с графика за осъществяване на радикалния преход от типа „големия взрив“, планиран за 1 декември 2023 г.

Що се отнася до NCTS — етап 5, всички държави членки, с изключение на три, потвърдиха плановете си да започнат въвеждане в експлоатация по време на периода на въвеждане от първото тримесечие на 2021 г. до четвъртото тримесечие на 2023 г. Това е нагледно показано на фигура 1. Жълтият стълб указва срока, в който държавите членки трябва да подготвят затварянето на съществуващите системи за износ и транзит и да започнат работа с новите, за да бъдат готови за спазване на правноустановения срок, указан от червения стълб.

Фигура 1. NCTS — етап 5: Въвеждане в експлоатация от националните администрации

За NCTS — етап 6 (междусистемна връзка с други системи) икономическият анализ и стратегическият документ бяха одобрени през четвъртото тримесечие на 2021 г. от Ръководния комитет за ИТ, Съвета по информационни технологии и киберсигурност и Координационната група за електронните митници. Функционалните и техническите спецификации се разработват паралелно, на цикли. Възможно е изпитването за съответствие и въвеждането да бъдат засегнати от това, че някои държави членки ще въведат NCTS — етап 5 по-късно от планираното.

6)МКС: автоматизирана система за износа — AES (подобряване както на съществуващата трансевропейска система (компонент 1 на проекта), така и на съществуващите национални системи за износа (компонент 2 на проекта): целта е изпълнение на изискванията на МКС по отношение на износа и напускането на стоки. Проектът, свързан с трансевропейската AES, включва въвеждане на предвидените в МКС опростявания на търговията с цел за европейските дружества да се улесни износът на стоки, например централизираното оформяне на износа, и изпълнение на задълженията съгласно МКС за по-добър мониторинг на стоките, които напускат митническата територия на ЕС, с цел предотвратяване на измами.

Напредък: Най-важното събитие през първата половина на 2022 г. е пускането в международна експлоатация на AES — компонент 1 в две държави членки през април 2022 г. В други пет експлоатацията ще започне до края на 2022 г. или в началото на 2023 г. Представителен брой държави членки са постигнали напредък или са завършили техническите си спецификации, докато четири държави членки все още не са започнали свързаните с тях дейности. Преходните периоди, предлагани от държавите членки на техните търговски общности, стават все по-къси, а в някои случаи дори отсъстват, което се дължи на налагането на преход от типа „големия взрив“ поради липсата на време. Всички държави членки, с изключение на три, потвърдиха плановете си да започнат въвеждане в експлоатация по време на периода на въвеждане от първото тримесечие на 2021 г. до четвъртото тримесечие на 2023 г. Това е нагледно показано на фигура 2.

Фигура 2. AES — компонент 1: Въвеждане в експлоатация от националните администрации

За компонент 2 на AES — „Подобряване на националните системи за износа“, представителен брой държави членки са постигнали напредък или са завършили техническите си спецификации, докато шест държави членки са докладвали, че все още не са започнали свързаните с тях дейности.

В обобщение, Комисията работи по график по останалите трансевропейски проекти, за да спази правноустановените срокове, договорени в контекста на МКС и РП за МКС, както и ключовите етапи на проектите, изложени в многогодишния стратегически план за електронни митници (МГСП-М) от 2019 г. По отношение на въвеждането от държавите членки на националните компоненти на тези трансевропейски системи бяха установени някои рискове от закъснения, по-специално за СКВ2 — пусков етап 2, CCI — етап 1, AES и NCTS — етап 5 (вж. раздел 4.3).

И накрая, важно е да се подчертае, че с оглед на изпълнението на РП за МКС Комисията ще е извършила до декември 2022 г. приблизително 87 % от дейностите си (миналата година тя завърши 84 % от цялата работа по разработването). Този процент се основава на ключови показатели за ефективност за дейностите, възложени само на Комисията, и не отразява дейностите, извършени от държавите членки. В прегледа по-долу са посочени перспективите, отразяващи напредъка и планирането на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“.

График	% изпълнение
До края на 2022 г.	87 %
До края на 2023 г.	95 %
До края на 2024 г.	97 %
До края на 2025 г.	100 %

Фигура 3. Приблизителен процентен дял на приключените от Комисията дейности по разработване

Макар че за повечето от собствените дейности на Комисията по проектите въвеждането не зависи от напредъка на национално равнище, той оказва влияние върху някои видове дейности, извършвани в тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки, като например изпитването на съответствието на национален компонент на трансевропейска система. Във връзка с това съпътстващо въздействие може да се каже, че закъсненията на конкретни държави членки при изпълнението на техните национални компоненти оказват влияние върху общите постижения при изпълнението на МКС.

4.2.2 Национални проекти

Държавите членки трябва да завършат подобряването на своите три изцяло национални проекта 8 . Дейностите по разработването са национална задача, като изискванията за процесите и данните за външната област се определят от законодателството на Съюза.

Трите национални проекта, които съгласно член 278, параграф 2 от МКС трябва да бъдат готови до 31 декември 2022 г., са следните:

1)МКС: уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране (NA, PN и TS) — (подобряване): определя автоматизацията на процесите на национално равнище във връзка с уведомленията за пристигане на транспортни средства, представянето на стоки и декларациите за временно складиране, както е описано в МКС. Този проект подкрепя хармонизирането в държавите членки по отношение на обмена на данни между търговците и митниците.

Напредък: Още в миналогодишния доклад беше посочено, че има опасност необходимите национални системи да не бъдат осигурени навреме от всички държави членки. В сравнение с него се отбелязват допълнителни забавяния. До края на 2022 г. NA, PN и TS са завършени съответно само от 4, 7 и 6 държави членки — вж. раздел 3.1.2 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

2)МКС: национални системи за вноса — NIS (подобряване): целта е да се изпълнят всички произтичащи от МKС изисквания за процесите и данните, които се отнасят до областта на вноса. Като първа стъпка към завършването на системите държавите членки трябва да разработят технически спецификации на своето равнище.

Напредък: В сравнение с годишния доклад относно напредъка във връзка с МКС за 2021 г., се отбелязват допълнителни забавяния. До края на 2022 г. NIS беше подобрена до изискванията на МКС само от 10 държави членки — вж. раздел 3.2.2 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

3)МКС: специални режими — SP (подобряване): цели хармонизиране и улесняване на специалните режими (митническо складиране, специфична употреба, временен внос и активно и пасивно усъвършенстване). Държавите членки ще трябва да въведат в националните си системи всички изменения, изисквани в рамките на МКС за тези специални режими. Компонентът „Внос“ ще бъде част от подобряването по проекта „МКС: подобряване на националните системи за вноса“, докато компонентът „Износ“ на „Специални режими“ ще бъде въведен в съответствие с проекта „МКС: национална автоматизирана система за износа (AES)“ и като част от него.

Напредък: Предвид съществуващите взаимозависимости с „Подобряване на националните системи за вноса“ и други специфични обстоятелства, няколко държави членки не са в състояние да спазят правноустановения срок за компонента „Внос“ на „Специални режими“. Петнадесет държави членки предвиждат завършване на дейностите по разработване на компонента „Внос“ на „Специални режими“ до края на 2022 г. — вж. раздел 3.3.2 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад. Възможно е обаче някои от тях да не са изпълнили този ключов етап предвид последното развитие, докладвано за подобряването от тяхна страна на NIS. Що се отнася до компонента „Износ“ на „Специални режими“, който е с краен срок 1 декември 2023 г., положението изглежда по-добро, като повечето държави членки планират въвеждането му в рамките на крайните срокове.

В обобщение, въпреки положените усилия много държави членки отбелязаха закъснения и поради това няма да могат да спазят крайния срок, предвиден в МКС за въвеждане в експлоатация на националните системи (31 декември 2022 г.).

4.3Рискове от забавяне на информационните системи, предвидени в МКС

Комисията напредва добре по отношение на дейностите, за които отговаря, и неспазвания на правноустановените срокове не са констатирани или няма. Освен това не са докладвани сериозни рискове, които да доведат до късно въвеждане. Въпреки че в настоящия доклад разграничихме напредъка от страна на Комисията от напредъка от страна на държавите членки, отрицателните ефекти от забавянията на национално равнище влияят в известна степен върху напредъка на трансевропейските системи, като СКВ2, CCI, AES и NCTS, а оттам — в ограничена степен и върху дейностите на Комисията. Това се проявява например по отношение на по-дългосрочното инвестиране на ресурси за изпитване на съответствието, за подкрепа и мониторинг на трансевропейската координация, за предоставяне на помощ по алтернативни национални схеми за разработване и въвеждане и дори за по-продължителна поддръжка на централните компоненти, въведени за прехода.

Ако погледнем цялостния напредък на държавите членки при изпълнението, можем да кажем, че те напредват постепенно с разработките, за които са отговорни, но при повечето от тях темпът е по-бавен от планирания, в резултат на което при един или повече проекти са отчетени забавяния след правноустановените срокове.

Държавите членки изтъкнаха различни причини като обосновка за отчетените закъснения. Повечето от проблемите и рисковете се наблюдават година след година, като оказват влияние върху напредъка на дейностите им и в крайна сметка водят до забавяне на разработването на системите им. Като основни причини за трудностите и рисковете от закъснения държавите членки посочват липсата на финансови и човешки ресурси, въздействието и повторното планиране вследствие на пакета за ДДС в областта на електронната търговия 9 , специфичните условия на работа, произтичащи от пандемията от COVID-19, други конкурентни приоритети, както и въздействието, което оказват върху митниците Брексит и войната в Украйна. Държавите членки изтъкнаха също така, че националните инфраструктури за информационни технологии не са в състояние да посрещнат нуждите на проектите, посочиха проблеми с капацитета на изпълнителите и зависимости от други заинтересовани страни, прехода и изпитванията с икономическите оператори, закъснели или неуспешни покани за подаване на оферти за възлагане на дейности за подизпълнение, както и сложната системна интеграция на проектите по МКС.

Като се има предвид, че РП за МКС беше създадена през април 2019 г. и Комисията предостави навреме своите функционални и технически спецификации за трансевропейските системи, от гледна точка на управлението изглежда проблематично, че в няколко държави членки все още не са възложени обществени поръчки (към момента на оценката ни заедно с държавите членки) или има съществени проблеми в националния процес на възлагане на обществени поръчки.

Комисията проведе двустранни срещи, за да обсъди с отделните държави членки техните проблеми, да подчертае отново, че проектите по МКС следва да бъдат приоритетни, и да даде съвети за възможни последващи действия и мерки. В този контекст двадесет и четири държави членки изпратиха до Комисията официални искания за дерогация в съответствие с член 6, параграф 4 от МКС, които са свързани със забавянето на националните проекти след крайния срок 31 декември 2022 г. По-долу е представен преглед на дерогациите, поискани от държавите членки:

·Във връзка с изпълнението на „Уведомление за пристигане“ дерогация поискаха следните държави членки: AT, BG, BE, CY, CZ, DK, EE, ES, FR, EL, HU, HR, LU, MT, NL, PL, PT, RO, SE, SI и SK. В същото време AT, BG, CY, DE, EE, ES, FI, FR, HR, HU, LT, LV, NL, PL, RO, SE и SI съобщиха, че ще използват NA, интегрирано в СКВ2 — пусков етап 2 (планирано въвеждане:1 март 2023 г.). DE и IE са отбелязали „Уведомление за пристигане“ като неприложимо.

·Във връзка с изпълнението на „Уведомление за представяне“ дерогация поискаха следните държави членки: AT, BE, CY, CZ, DK, EE, ES, FR, EL, HU, HR, LU, MT, NL, PL, PT, RO, SE, SI и SK.

·Във връзка с изпълнението на „Временно складиране“ дерогация поискаха следните държави членки: AT, BG, CY, CZ, DK, EE, EL, FR, HR, HU, IE, IT, LT, LU, LV, MT, PL, PT, RO, SE, SI, SK.

·Във връзка с изпълнението на „Подобряване на националните системи за вноса“ дерогация поискаха следните държави членки: AT, BE, CY, CZ, DK, ES, FR, EL, HU, LT, LU, MT, NL, PT, RO и SE. Тези закъснения ще се отразят на трансевропейския проект „Централизирано оформяне на вноса“ (CCI) и на „Специални режими “(SP) — компонент 2, които следват същия график като „Подобряване на националната система за вноса“.

Комисията направи внимателна оценка на исканията и обосновките, които получи от всяка държава, взе предвид конкретните обстоятелства и прие решения за изпълнение, с които на отправилите искане държави членки се предоставят дерогации за ограничен период от време, продължаващ най-късно до 31 декември 2023 г., за „Уведомление за пристигане“, „Уведомление за представяне“, „Временно складиране“ и „Национална система за вноса“. Освен това за националните проекти във връзка с въвеждането ще бъде разрешен итеративен подход по отношение на морския транспорт с оглед на привеждането му в съответствие с датата, определена в РП за МКС за СКВ2 — пусков етап 3.

Освен информацията, събрана за настоящия годишен доклад за напредъка, и както е отразено в придружаващия го работен документ на службите на Комисията, няколко държави членки информираха Комисията поотделно и по официален начин (чрез искане за дерогация) за закъснения по други (предимно трансевропейски) проекти:

·Във връзка с изпълнението на СКВ2 — пусков етап 2 дерогация поискаха следните държави членки: AT, DK, EE, FR, EL, NL и RO. В същото време CY, FI, FR, EL и NL съобщават за забавяния по отношение на СКВ2 — пусков етап 3. Вж. раздели 4.3.1 и 4.3.2 от документа, придружаващ настоящия доклад.

·Във връзка с изпълнението на PoUS — етап 1 планирана дата за въвеждане, която е по-късна от крайния срок, предвиден в РП за МКС, посочи следната държава членка: EL. Във връзка с етап 2 FI съобщи за закъснения при въвеждането на системата си. Вж. раздел 4.4.2 от документа, придружаващ настоящия доклад.

·Във връзка с изпълнението на CCI — етап 1 планирана дата за въвеждане, която е по-късна от крайния срок, предвиден в РП за МКС, посочиха следните държави членки: DE, DK, FI, FR и EL. Във връзка с CCI — етап 2 EE и FI посочиха планирана дата за въвеждане, която е по-късна от крайния срок в работната програма. Вж. раздел 4.5.2 от документа, придружаващ настоящия доклад.

·Във връзка с NCTS — етап 5 AT, LT и NL посочиха закъснения по отношение на въвеждането на системата. Вж. раздел 4.6.2 от документа, придружаващ настоящия доклад.

·Във връзка с изпълнението на AES — компонент 1 AT, FI и SE посочиха планирана дата на въвеждане, по-късна от посочената в РП за МКС. Вж. раздел 4.7.2 от документа, придружаващ настоящия доклад.

·Във връзка с изпълнението на GUM — компонент 2 планирана дата за въвеждане, която е по-късна от крайния срок, предвиден в РК за МКС, посочиха следните държави членки: FI и FR. Вж. раздел 4.2.2 от документа, придружаващ настоящия доклад.

Комисията анализира и наблюдава много внимателно ситуацията по отношение на горепосочените проекти и предприема мерки за увеличаване на подкрепата си (вж. раздел 4.4 по-долу).

В заключение може да се каже, че по-голямата част от държавите членки не бяха в състояние да намалят по подходящ начин рисковете, описани в предишните доклади, и действително имаше закъснения при националните проекти във връзка с въвеждането и вноса, които са със срок на изпълнение 31 декември 2022 г. Възникналите закъснения по тези проекти носят риск от отрицателно въздействие върху осигуряването на националните компоненти на трансевропейските системи, тъй като въвеждането на отделните системи е компресирано в по-кратък период от време. Освен това тези закъснения ограничават капацитета на държавите членки и на ЕС да събират съответните данни и да извършват критичен анализ на данните, което води до подкопаване на колективните ни усилия за ефективно справяне с измамите. И накрая, предвидените в МКС ползи за търговията, които произтичат от пълната цифровизация на митническите режими и от проекти за улесняване на търговията, като например CCI, ще се реализират едва на по-късен етап към края на преходния период.

4.4Смекчаващи действия

По отношение на националните проекти информацията за планирането и напредъка, представена от държавите членки, показва, че за NА/PN/TS, „Подобряване на националните системи за вноса“ и „Специални режими“ — компонент 2 (NSP IMP) през 2022 г. ситуацията се е влошила в сравнение с план-графика, изготвен през 2021 г.

С оглед на ситуацията Комисията увеличава подкрепата за държавите членки посредством няколко действия. Комисията упражняваше по-строг надзор, като събираше по-често от държавите членки доклади за напредъка и организираше двустранни срещи на равнище директори с всяка държава членка за обсъждане на напредъка и планирането. Въвеждането на информационните системи, предвидени в МКС, беше постоянна тема в дневния ред на повечето мисии, изпълнявани от генералния директор заедно с неговите колеги, както и в дневния ред на пленарните заседания с генералните директори на държавите членки. Държавите членки бяха насърчавани да предприемат всички необходими смекчаващи мерки и да подават искания за финансиране от Фонда за възстановяване и устойчивост, за да подпомогнат работата на митническите информационни системи, но малко от тях се възползваха от тази възможност.

Комисията предостави на държавите членки допълнителни насоки за изпълнението на националните проекти, например като публикува пакет от документи относно повторното използване на спецификациите от „Централизирано оформяне на вноса“ (CCI) за „Национални системи за вноса“ и създаде в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ бюро за помощ, към което може да се отправят запитвания, свързани с правни, процедурни и технически проблеми 10 . На всяка двустранна среща Комисията предложи на държавите членки и допълнителна подкрепа. Отговорът на държавите членки на тези предложения редовно беше, че ситуацията във всяка от тях е специфична, съответните системи са национални системи със свои национални особености и следователно подкрепата от Комисията всъщност не е необходима. Опитът за включване на повече заинтересовани страни в съществуващите национални проекти може да доведе дори до допълнителни закъснения. Подкрепата, която държавите членки очакват от Комисията, е изключително в областта на преразглеждането на съответните дати за изпълнение, предвидени в МКС, след официалните им искания за дерогации. Въпреки тази обратна връзка, през периода 2023—2025 г. Комисията ще продължи да разглежда възможността за предоставяне на допълнителна подкрепа на желаещите държави членки, евентуално като предоставя съвети чрез консултации с експерти в области като управление, управление на проекти, управление на промените в оперативните процеси, обществени поръчки, комуникация и др. Държавите членки, които проявяват интерес към подобни съвети или подкрепа, се приканват да изпратят съответните искания до Комисията.

Държавите членки посочиха, че въвеждат следните видове смекчаващи действия: използване на гъвкава методология за разработването, възлагане на повече дейности по разработване на външни изпълнители или едновременно изпълнение на няколко дейности, мобилизиране на допълнителни ресурси, разделяне на проектите на няколко етапа и приоритизиране на основния обхват, както и договаряне на потенциална промяна на организационната структура с техните доставчици за постигане на по-ефективен процес на разработване. Тези действия бяха посочени за националните и трансевропейските проекти.

Що се отнася до проектите, свързани с трансевропейските системи, Комисията продължи и засили подкрепата си за държавите членки, като създаде новаторски механизми за разработване и въвеждане, усъвършенства подхода на управление и осигури трансевропейски програми за координация и мониторинг. Това е описано по-подробно по-долу.

За да се намали рискът от закъснения, Комисията използва гъвкав подход по отношение на разработването и въвеждането на електронните системи по МКС, особено на етапа на разработване на софтуера за всеки проект. Това дава възможност за създаване на прототипи, намиране на по-бързи решения и по-балансирано работно натоварване за Комисията и държавите членки. Този метод беше приложен за първи път в проектите AES, NCTS — етап 5 и СКВ2 и беше приветстван от държавите членки и търговците. Освен това Комисията създаде механизъм за засилено сътрудничество между всички заинтересовани страни от самото начало на проектите, за да се подобри качеството на подготвителните дейности и да се избегнат трудности при вземането на решения и допълнителни изисквания на по-късните етапи на проектите.

При проследяването на напредъка продължава да се използва таблото за управление на многогодишния стратегически план за електронни митници (МГСП-М), което дава възможност на Комисията да идентифицира потенциални забавяния на ранен етап. Изходна линия за ключовите етапи на таблото са МГСП-М за 2019 г. и РП за МКС за 2019 г. Таблото се представя на всяко тримесечие на държавите членки (Координационната група за електронните митници) и на икономическите оператори (Контактната група по търговията) за информация и насоки.

Комисията не само следи напредъка по основните етапи на проектите, заложени в РП за МКС и в МГСП-М, но също така определя конкретни междинни ключови етапи за всеки проект (например ключови етапи, в края на които всички държави членки следва да са завършили изпитването за съответствие). Такъв непосредствен мониторинг е необходим, за да се управлява по-добре процесът на въвеждане на децентрализираните трансевропейски системи и да се избегнат допълнителните разходи за експлоатация на стари и нови системи в случай на разширен период на въвеждане.

Във връзка с изпълнението на програмата СКВ2, след успешното внедряване на СКВ2 — пусков етап 1 вниманието се преориентира към осигуряването на безпроблемното разработване на пускови етапи 2 и 3. Сега държавите членки насочват усилията си към навременното изпълнение на пусков етап 2.

Комисията предостави на националните администрации и икономическите оператори в техните дейности за разработване на СКВ2 — пусков етап 2, следната подкрепа:

·създаване на специален форум и организиране на специализирани уебинари, подкрепа чрез често задавани въпроси и организиране на редовни пленарни срещи за трансевропейска координация във връзка със СКВ2 с участието на всички държави членки, отделни икономически оператори, търговски асоциации и международни организации;

·непосредствен и непрекъснат мониторинг, изготвяне на плановете за националните и търговските проекти, за да се гарантира тяхната съгласуваност с централното планиране на Комисията в рамките на съответните ключови етапи на осигуряването на информационни технологии; комуникационни кампании, с различни дейности, осъществени по време на изпълнението на програмата СКВ2, включително създаване на специфично съдържание на програма СКВ2 на уебстраницата на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, кампания в социалните медии и пряка комуникация със заинтересованите страни и разпространителите на информация;

·онлайн обучителни сесии и обучителни материали;

·публикуване на информационни бюлетини, специално подготвени за икономическите оператори от трети държави, презентации по време на мероприятия, организирани от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ или от търговски субекти, като документацията за СКВ2 — пусков етап 2 е налична в публичната библиотека на Комуникационния и информационен ресурсен център за администрации, предприятия и граждани (CIRCABC).

Във връзка с трансевропейските системи NCTS — етап 5 и AES Комисията продължава „Програмата за тримесечен мониторинг на националните администрации“, като използва ключови показатели за ефективност за редовно оценяване на напредъка и предварително подаване на сигнали за евентуални проблеми. Освен това, за да подпомогне държавите членки при разработването и въвеждането на техните национални компоненти за трансевропейските системи, Комисията създаде „Програма за координация на националните администрации“, която включва следните дейности:

·специализирано бюро за помощ;

·бяха проведени стотици виртуални срещи с експерти и ръководители на оперативно, средно и висше управленско ниво, за да се намалят рисковете от закъснения на държавите членки; индивидуална подкрепа за всички държави членки с цел да им се осигури безпроблемно изпитване, да се ускори тяхната готовност и да се намалят техническите рискове;

·програма за обучение с акцент върху присъединяването на първата вълна от държави членки, които започват изпитванията за съответствие през 2022 г.;

·информация за търговската общност относно напредъка и плановете на държавите членки;

·Комисията докладва на Координационната група за електронните митници и на Групата за митническа политика за текущия напредък на държавите членки и другите страни, подписали Конвенцията за общ транзитен режим, както и за настоящия доклад, като им предостави преглед на ключовите показатели за ефективност на обобщените национални планове. От първото тримесечие на 2021 г. Комисията публикува тримесечен консолидиран доклад за напредъка на прехода както за NCTS — етап 5, така и за AES.

Що се отнася до CCI — етап 1, след резултатите от периодичните срещи, организирани от Комисията, държавите членки се насърчават да изберат навреме своя доставчик на информационни технологии и да планират предварително вътрешните ресурси, за да осигурят достатъчно време за разработване, изпитване и въвеждане. Заедно с това Комисията препоръчва изпитванията за свързаност със CCN2 да се провеждат успоредно с разработването или преди него, а предварителните изпитвания на съответствието да се извършват едновременно с дейностите по разработване.

В повечето държави членки протича цялостно подновяване на митническите информационни системи, които се привеждат в съответствие с новите митнически процеси, както е предвидено в МКС. Мнозинството от държавите членки обаче планират да спазят срока за трансевропейските системи — 1 декември 2023 г. Държавите членки постигнаха напредък по отношение на своите спецификации и разработване, някои чрез изпитванията за съответствие, а други — в свързаността си с централните служби. Що се отнася до CCI — етап 1, AES и NCTS — етап 5, повечето държави членки планират да ги въведат в експлоатация едва през последните две тримесечия на 2023 г. (ясно изместване към края на периода на въвеждане). От тази гледна точка от държавите членки ще се изискват извънредни усилия и навременна реакция за компенсиране на закъсненията. Държавите членки се приканват да осигурят прозрачност на своите национални проектни планове, като същевременно повишат приоритета на тези проекти и подготвят „план Б“, за да осигурят непрекъснатост на дейността си.

5.Обобщение и заключения за управлението

След внимателна оценка на напредъка при въвеждането на информационните технологии във връзка с МКС, като се използват различни инструменти (проучвания, двустранни срещи, виртуални разговори, национално планиране и т.н.), може да се отбележи, че държавите членки са изправени пред закъснения и предизвикателства при осигуряването на въвеждането на електронните системи по МКС в определените срокове. През 2022 г. основният акцент беше поставен върху националните проекти „Уведомление за пристигане“, „Временно складиране“, „Уведомление за представяне“, „Подобряване на националните системи за вноса“ и „Специални режими“ — компонент 2, за които правноустановеният срок по МКС е краят на отчетната година.

Като има предвид рисковете, установени в предходния доклад, Комисията предприе стъпки за по-внимателно наблюдение на напредъка на националните проекти и за предоставяне на подкрепа на държавите членки във връзка с националните процеси и системи за вноса. По-голямата част от държавите членки обаче не бяха в състояние да намалят по подходящ начин рисковете, описани в предишните доклади, и действително имаше закъснения при националните проекти във връзка с въвеждането и вноса, които са със срок на изпълнение 31 декември 2022 г. Като се има предвид забавянето на напредъка в изпълнението, много държави членки отчетоха закъснения по тези проекти и подадоха до Комисията официални искания за дерогация в съответствие с член 6, параграф 4 от МКС, в които поискаха удължаване на крайните срокове за въвеждане на системите. Държавите членки докладваха, че най-важните причини за тези закъснения са ограничените ресурси, сложността на проектите и тяхната интеграция, многобройните задължения, които трябва да бъдат изпълнени чрез митническите системи, договорните въпроси и някои външни фактори, като например въздействието, което оказват върху митниците пандемията от COVID-19, Брексит и войната в Украйна. Комисията направи внимателна оценка на исканията за дерогация и обосновките, представени от всяка държава членка, като взе предвид конкретните обстоятелства. Това доведе до приемането на редица (но не на всички) искания за дерогация от държавите членки, както е отразено в съответните решения за изпълнение на Комисията 11 за националните системи, свързани с въвеждането и/или вноса. Закъсненията при въвеждането на тези национални системи излагат на риск навременното въвеждане на останалите трансевропейски системи, тъй като въвеждането на отделните системи е компресирано в по-кратък период от време и по-близо до крайния срок.

Освен това, в сравнение с миналата година, са засегнати и трансевропейските системи, като още държави членки съобщават за забавяне на разработките си за СКВ2 — етап 2, CCI — етап 1, AES и NCTS — етап 5. В този контекст има опасност преходните периоди, предлагани от държавите членки на техните търговски общности, да стават все по-къси, а в някои случаи дори да отсъстват, което се дължи на налагането на преход от типа „големия взрив“. Това оказва влияние върху текущата подготовка на търговската общност за въвеждане на новите системи и техните интерфейси с митниците, докато реалните ползи за търговията от тази цифрова трансформация по МКС и от проекти като CCI ще се проявят едва на по-късен етап, към края на цялостния преходен период по МКС. Като се има предвид удълженият период без хармонизация, по-дългият преходен период ще окаже отрицателно въздействие и върху държавите членки, които са готови навреме, както и върху търговците, които извършват дейност в няколко държави членки.

Държавите членки ще трябва да преоценят своите стратегии, ресурси и управленски подходи, за да избегнат по-нататъшното разпространение на ефектите от забавянията върху други проекти.

Повече подробности за планирането и състоянието на всеки проект са представени в работния документ на службите на Комисията, публикуван заедно с настоящия доклад. Обобщен преглед на планирането и напредъка, както и на рисковете, отбелязани с червен флаг, можете да намерите на фигура 4 по-долу.

Фигура 4. Планиране на проектите по работната програма за МКС

Държавите членки и Комисията продължават да работят за спазване на правноустановените срокове, като и двете страни редовно се информират взаимно и информират търговската общност за напредъка си. Трябва да се отбележи, че въпреки закъсненията държавите членки демонстрират силно желание и големи усилия да предприемат допълнителни смекчаващи действия за справяне с предизвикателствата.

Комисията ще продължи да следи редовно ситуацията чрез засилените изисквания за докладване по МКС, чрез тримесечните програми за мониторинг и координация на трансевропейските системи на националните администрации и чрез пленарни и двустранни срещи с държавите членки, за да насочи внедряването на информационните технологии по МКС към успешно завършване до края на 2025 г.

Комисията ще обмисли и други конкретни действия, за да засили подкрепата си за държавите членки през следващите години, например чрез предоставяне на техническа помощ.

(1)

Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1—101).

(2)

Доклади на Комисията до Европейския парламент и Съвета:

2019 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52019DC0629

2020 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/ALL/?uri=CELEX:52020DC0806

2021 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/ALL/?uri=CELEX:52021DC0791

(3)

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията от 13 декември 2019 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 168—182).

(4)

Работен документ на службите на Комисията, придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета съгласно член 278а от Митническия кодекс на Съюза относно напредъка при разработването на електронните системи, предвидени в Кодекса, SWD(2023) 29 final.

(5)

Регламент (ЕС) 2019/632 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 54—58).

(6)

Освен общите функционални възможности за GUM — компонент 1.

(7)

Според РП за МКС се очаква компонентът да бъде пуснат в действие на 2 юни 2025 г.

(8)

Този график не включва компонента „Износ“ на националната система „Специални режими“, за който дейността и планирането са взаимосвързани с „Автоматизирана система за износа“ (AES).

(9)

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета от 5 декември 2017 г. ( ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 32—33 ).

(10)

21 февруари 2022 г., Ares(2022) 1297882.

(11)

Решение за изпълнение (ЕС) 2023/235 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за използване на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, за целите на уведомлението за пристигане на плавателен съд или въздухоплавателно средство.
Решение за изпълнение (ЕС) 2023/234 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за използване на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, за целите на уведомлението за представяне във връзка със стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза.
Решение за изпълнение (ЕС) 2023/236 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за използване на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, за целите на декларацията за временно складиране във връзка с несъюзните стоки, представени пред митница.
Решение за изпълнение (ЕС) 2023/237 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки, за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, за обмена и съхранението на информация във връзка с митническата декларация за стоки, въвеждани на митническата територия на Съюза, предвидена в членове 158, 162, 163, 166, 167, 170—174, 201, 240, 250, 254 и 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.