Устойчиво развитие

Устойчивото развитие е определено в доклада Brundtland на Световната комисия по околна среда и развитие от 1987 г., озаглавен „Нашето общо бъдеще“, като „развитие, което задоволява сегашните потребности, без да излага на риск възможността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности“. Целта на тази концепция е да се съчетае насърчаването на икономическия просперитет със социалното приобщаване и управлението на околната среда и тя служи като основа за всички политики и инициативи на Европейския съюз (ЕС). Устойчивото развитие официално стана една от дългосрочните цели на ЕС съгласно член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз.

ЕС пое ангажимент за постигане на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г. ЕС е изготвил различни политики, стратегии и инициативи за справяне с предизвикателства като борбата с изменението на климата, прехода към нисковъглеродна икономика, насърчаването на иновациите и предприемачеството и насърчаването на равните възможности, достъпа до работни места, образованието и здравеопазването и социалната закрила. Те включват Европейския зелен пакт, Европейския семестър, плана за действие за кръговата икономика, програмата за действие в областта на околната среда, програмата за по-добро регулиране, политиката на сближаване на ЕС и плана за действие на Европейския стълб на социалните права. През 2023 г. ЕС публикува и представи в ООН първия си доброволен преглед на изпълнението на Програмата до 2030 г.

Отвъд своите граници ЕС признава връзките между глобалните предизвикателства и значението на международното сътрудничество. Той изигра водеща роля в оформянето на глобалната Програма до 2030 г. и ЦУР и участва активно във форуми и инициативи за справяне с предизвикателства като бедността, глада, здравеопазването, образованието, равенството между половете, чистата вода и канализацията. През 2017 г. ЕС прие Европейския консенсус за развитие, в който се определя политиката му за сътрудничество за развитие, а през 2021 г. прие Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, най-новия му инструмент за сътрудничество за развитие. Чрез търговската си политика ЕС се стреми да насърчава устойчивото развитие в търговските споразумения, които подписва със страните партньори.

Евростат, статистическата служба на ЕС, заедно с Европейската комисия, други агенции на ЕС, държави — членки на ЕС, и други заинтересовани страни, разработи серия от показатели за проследяване на напредъка на ЕС в постигането на ЦУР. Докладът за устойчивото развитие в Европейския съюз, публикуван ежегодно от Евростат, съдържа преглед на тенденциите в тези показатели, което дава възможност за оценка и, когато е целесъобразно, за адаптиране на политиките на ЕС.

ВЖ. СЪЩО

• Приспособяване към изменението на климата
• Действия по климата
• Конкурентоспособност
• Икономическо, социално и териториално сближаване
• Енергийна политика на ЕС
• Политика на ЕС за предприятията
• Политика на ЕС в областта на околната среда
• Европейска комисия
• Европейския стълб на социалните права
• Европейски семестър
• Глобализация на икономиката
• Протокол от Киото
• Смекчаване на изменението на климата
• Парижко споразумение
• Принцип на предпазливостта
• Цели за устойчиво развитие
• Европейски зелен пакт (резюме)
• Евростат — службата по статистика на ЕС (резюме)
• Оповестяване на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (резюме)
• По-добро регулиране: защо и как (Европейска комисия)
• Цели за устойчиво развитие (Европейска комисия)
• Устойчиво развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка към постигане на ЦУР в контекста на ЕС — издание 2023 г. (Евростат)
• Устойчиво развитие (Европейска комисия).