Енергийна политика на ЕС

Член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че енергията е споделена отговорност между ЕС и неговите държави членки. Въпреки това всяка държава членка има правото да определя условията за използване на собствените си енергийни ресурси, да избира между различни енергийни източници и да определя общата структура на енергийното си снабдяване.

Основните цели на енергийната политика на ЕС са:

• осигуряване на функционирането на енергийния пазар;
• гарантиране сигурността на енергийните доставки;
• насърчаване на енергийната ефективност и пестенето на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници;
• насърчаване на взаимната свързаност на енергийните мрежи.

През декември 2019 г. Европейската комисия представи „Европейския зелен пакт“ — своята пътна карта за преобразуване на Европа в първия въглеродно неутрален континент до 2050 г. Целта на пътната карта е да се засилят устойчивостта и конкурентоспособността на ЕС и да се гарантира справедлив и приобщаващ преход.

Сред ангажиментите на ЕС са намаляване на емисиите на парникови газове като част от необходимите намаления на всички развити държави като група. В „ Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. “ на Комисията се проучват предизвикателствата, свързани с постигането на целта на ЕС за декарбонизация и същевременно гарантиране на сигурността на енергийните доставки и конкурентоспособността.

ВЖ. СЪЩО:

• Механизъм за свързване на Европа
• Околна среда
• Трансевропейски мрежи (TEN)
• Европейски зелен пакт (резюме)
• Управление на Енергийния съюз (резюме)
• Преминаване към конкурентна, устойчива и сигурна енергия за Европа (резюме)
• Борба с глобалното изменение на климата след 2020 г. (Парижкият протокол) (резюме)
• Действия в областта на климата (Европейска комисия)
• Енергетика (Европейска комисия)
• Енергетика (Портал на ЕС)
• Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. (Европейска комисия)