ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/2

Решение на Съда (първи състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-38/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на стоки за строго военна употреба)

2010/C 113/02

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и M. Afonso)

Ответник: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, Â. Seiça Neves, J. Gomes и C. Guerra Santos)

Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Кралство Дания (представител: J. Molde), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и M. K. Boskovits), Италианска република (представители: I. Bruni, G. De Bellis, avvocato dello Stato), Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и, за периода след 31 май 2000 г., на същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военни материали и на стоки с двойна употреба за военни и граждански цели

Диспозитив

Като отказва да констатира и да предостави на Комисията собствените ресурси, дължими в резултат от вноса на екипировка и стоки със строго военно предназначение между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2002 г. включително, както и като отказва да заплати съответните лихви за забава, Португалската република не е изпълнила задълженията си съответно по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година за периода от 1 януари 1998 г. до 30 май 2000 г. включително, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите за периода от 31 май 2000 г. до 31 декември 2002 г.

2.	Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Дания, Република Гърция, Италианската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 74, 25.3.2006г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-424/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Електронни съобщения - Директива 2002/19/ЕО - Директива 2002/21/ЕО - Директива 2002/22/ЕО - Мрежи и услуги - Национална правна уредба - Нови пазари)

2010/C 113/03

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и A. Nijenhuis)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, C. Koenig, professeur, S. Loetz, Rechtsanwalt)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 8, параграф 4 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), на членове 6, 7, 8, параграф 1, член 15, параграф 3 и член 16 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), както и на член 17, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Определяне, анализ и регулиране на нови пазари — Национална правна уредба, която определя „новите пазари“ по общ начин и създава ограничителни изисквания по отношение на регулирането на тези пазари от националния регулаторен орган, както и на прилагането на процедурата за консултация, предвидена в общностното право във връзка с определянето и анализа на тези пазари

Диспозитив

Като е приела член 9a от Закона за далекосъобщенията (Telekommunikationsgesetz) от 22 юни 2004 година, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 4 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), член 6—член 8, параграфи 1 и 2, член 15, параграф 3 и член 16 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) както и по член 17, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/3

Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-518/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 95/46/ЕО - Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободно движение на тези данни - Член 28, параграф 1 - Национални контролни органи - Независимост - Упражняван по отношение на тези органи административен контрол)

2010/C 113/04

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Docksey, C. Ladenburger и H. Krämer)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и J. Möller)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ищеца: Европейски надзорен орган по защита на данните (представители: H. Hijmans и A. Scirocco)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) — Задължение на държавите членки да осигурят националните надзорни органи, на които е възложено да упражняват контрол върху обработката на лични данни, да се ползват с пълна независимост при упражняване на функциите си — Подлагане на държавен контрол на компетентните да контролират обработката на лични данни в непубличния сектор надзорни органи на провинциите

Диспозитив

Като подчинява на контрола на държавата надзорните органи, отговарящи за наблюдението и контрола на обработването на лични данни от организациите извън публичния сектор и от предприятията по публичното право, участващи в конкуренцията на пазара (öffentlich-rechtliche Wettbewerbsunternehmen), в различните провинции, като по този начин транспонира неправилно изискването тези органи да упражняват функциите си при „пълна независимост“, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.

3.	Европейският надзорен орган по защита на данните понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/4

Решение на Съда (голям състав) от 2 март 2010 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht, Германия) — Aydin Salahadin Abdulla (C-175/08), Kamil Hasan (C-176/08), Ahmed Adem, Hamrin Mosa Rashi (C-178/08), Dler Jamal (C-179/08)/Bundesrepublik Deutschland

(Съединени дела C-175/08, C-176/08, C-178/08 и C-179/08) (1)

(Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила - Качество на „бежанец“ - Член 2, буква в) - Прекратяване на статута на бежанец - Член 11 - Промяна в обстоятелствата - Член 11, параграф 1, буква д) - Бежанец - Неоснователни опасения от преследване - Преценка - Член 11, параграф 2 - Отнемане на статута на бежанец - Доказване - Член 14, параграф 2)

2010/C 113/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Aydin Salahadin Abdulla (C-175/08), Kamil Hasan (C-176/08), Ahmed Adem, Hamrin Mosa Rashi (C-178/08), Dler Jamal (C-179/08)

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52) — Решения на националния орган за прекратяване на статута на бежанец на заинтересованите въз основа единствено на констатиране на изчезване на опасенията им от преследване, без да се изследват допълнителни условия, свързани с политическото положение в тяхната държава по произход — Иракски граждани, на които е отнет статутът на бежанец след падането на режима на Саддам Хюсеин

Диспозитив

Член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

предвид промяна в обстоятелствата, която е значителна, а не с временен характер, настъпила в съответната трета страна, лицето губи статута си на бежанец, когато обстоятелствата, които обосновават неговите опасения от преследване поради някой от мотивите по член 2, буква в) от Директива 2004/83, в резултат от които е признато за бежанец, са престанали да съществуват и то няма други основания да се опасява от „преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83,

—

за целите на преценката относно промяната в обстоятелствата компетентните органи на държавата членка трябва да проверят с оглед на личното положение на бежанеца, че субектът(ите) на закрила по член 7, параграф 1 от Директива 2004/83 е взел/са взели разумни мерки, за да попречи/попречат на преследването, и в този смисъл, че разполага/разполагат по-специално с ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на актовете, представляващи преследване, и че в случай на прекратяване на статута на бежанец заинтересуваният гражданин ще има достъп до тази закрила,

—	субектите на закрила по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 могат да включват и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, включително посредством присъствието на международно формирование в посочената територия.

Когато обстоятелствата, в резултат от които на съответното лице е предоставен статут на бежанец, са престанали да съществуват и компетентните органи на държавата членка проверят, че не съществуват други обстоятелства, обосноваващи опасението на съответното лице от преследване или поради същия като първоначално разглеждания мотив, или поради някой от другите мотиви по член 2, буква в) от Директива 2004/83, критерият за вероятност, който служи за преценката на риска, произтичащ от тези други обстоятелства, е същият като критерия, който се прилага при предоставяне на статута на бежанец.

Доколкото член 4, параграф 4 от Директива 2004/83 дава указания относно значението от гледна точка на доказателствената сила на предходни актове или заплахи за преследване, той може да намери приложение, когато компетентните органи възнамеряват да отменят статута на бежанец по силата на член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и за да обоснове продължаващото си основателно опасение от преследване, заинтересуваното лице се позовава на обстоятелства, различни от тези, в резултат от които е признато за бежанец. Обикновено това може обаче да е така единствено когато мотивът за преследване е различен от приетия в момента на предоставяне на статут на бежанец и когато съществуват предходни актове или заплахи за преследване, които имат връзка с разглеждания на този етап мотив за преследване.

(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.

ОВ C 180, 1.8.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/6

Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-197/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 95/59/ЕО - Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн - Член 9, параграф 1 - Свободно определяне от производителите и вносителите на максималните цени за продажба на дребно на техните продукти - Национална правна уредба, налагаща минимална цена за продажба на дребно на цигари - Национална правна уредба, която забранява продажбата на тютюневи изделия на „промоционална цена, противоречаща на целите за закрила на общественото здраве“ - Понятие „национални правни системи относно контрола върху нивата на цените или съблюдаването на задължителните цени“ - Обосноваване - Закрила на общественото здраве - Рамкова конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна)

2010/C 113/07

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и R. Lyal)

Ответник: Френска република (представители: G. De Bergues, S. Pilczer, J.-Ch. Gracia и B. Beaupère-Manokha)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушаване на член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия (ОВ L 291, стp. 40; Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5) — Определяне на минимални цени — Пречка за свободното движение на стоки — Предпазване на общественото здраве — Приложимост на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация (ОВ L 213, 2004 г., стp. 8; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 35, стр. 224)

Диспозитив

Като е приела и оставила в сила система на минимални цени за продажба на дребно на цигарите, пуснати в употреба във Франция, както и забрана за продажба на тютюневи изделия „на промоционална цена, противоречаща на целите за закрила на общественото здраве“, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10/ЕО на Съвета от 12 февруари 2002 г.

2.	Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 183, 19.7.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/6

Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-198/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 95/59/ЕО - Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн - Член 9, параграф 1 - Свободно определяне от производителите и вносителите на максималните цени за продажба на дребно на техните продукти - Национална правна уредба, налагаща минимална цена за продажба на дребно на цигари, както и минимална цена за продажба на дребно на фино нарязан тютюн - Обосноваване - Закрила на общественото здраве - Рамкова конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна)

2010/C 113/08

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и R. Lyal)

Ответник: Република Австрия (представители: E. Riedl, J. Bauer и C. Pesendorfer)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия (ОВ L 291, стp. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5) — Определяне от публичните власти на минимална продажна цена на дребно за тютюневите изделия

Диспозитив

Като е приела и оставила в сила законодателство, по силата на което публичните власти определят минимални цени за продажба на дребно на цигари и на фино нарязан тютюн за свиване на цигари, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10/ЕО на Съвета от 12 февруари 2002 г.

2.	Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/7

Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-221/08) (1)

2010/C 113/09

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Mölls)

Ответник: Ирландия (представители: D. O'Hagan, G. Hogan SC)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 9, параграф 1 от Директива на Съвета 95/59/ЕО от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия (ОВ L 291, стp. 40, Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5) — Национален закон, налагащ задължителни минимални и максимални цени за продажба на дребно на тютюневи изделия

Диспозитив

Като е наложила минимални цени за продажба на дребно на цигари, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10/ЕО на Съвета от 12 февруари 2002 г.

2.	Като не е предоставила информацията, необходима за изпълнението от страна на Европейската комисия на задачата ѝ за контрол за спазването на Директива 95/59, изменена с Директива 2002/10, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО.

3.	Отхвърля иска в останалата му част.

4.	Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/7

Решение на Съда (втори състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-241/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 92/43/ЕИО - Член 6, параграфи 2 и 3 - Неправилно транспониране - Специални защитени зони - Значително въздействие на проект върху околната среда - „Необезпокояващ“ характер на определени дейности - Оценка на въздействието върху околната среда)

2010/C 113/10

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Recchia и J.-B. Laignelot)

Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues и A.-L. During)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неправилно транспониране на разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109)

Диспозитив

От една страна, като предвижда общо, че риболовът, дейностите в аквакултурата, ловът и другите ловни дейности, практикувани в условия и в зони, разрешени от действащите закони и подзаконови актове, не съставляват обезпокояващи дейности или дейности с такова въздействие, и

—	от друга страна, като освобождава системно от процедурата за оценка на въздействието върху зоната предвидените в договорите по Натура 2000 строително-ремонтни и благоустройствени дейности, и

—	като освобождава системно от тази процедура подлежащите на режим на деклариране програми и проекти за строително-ремонтни и благоустройствени дейности,

Френската република не е изпълнила задълженията си съответно по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и по член 6, параграф 3 от тази директива.

2.	Отхвърля иска в останалата му част.

3.	Осъжда Френската република да понесе две трети от съдебните разноски. Осъжда Европейската комисия да понесе останалата една трета.

(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-297/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2006/12/ЕО - Членове 4 и 5 - Управление на отпадъците - План за управление - Интегрирана и адекватна мрежа от инсталации за обезвреждане - Опасност за здравето на човека или за околната среда - Непреодолима сила - Нарушения на обществения ред - Организирана престъпност)

2010/C 113/11

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Zadra, D. Recchia и J.-B. Laignelot)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri и G. Aiello, avvocato dello Stato)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Ossowski и K. Bacon, barrister)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 4 и 5 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45) — Регион Кампания

Диспозитив

Като не е приела по отношение на регион Кампания всички необходими мерки, за да гарантира оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, без да застрашава здравето на човека и без да уврежда околната среда, и по-конкретно като не е въвела интегрирана и адекватна мрежа от инсталации за обезвреждане, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 5 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

3.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/8

Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale della Sicilia, Италия) — Raffinerie Mediterranee SpA (ERG), Polimeri Europa SpA, Syndial SpA/Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero della Salute, Ministero Ambiente e Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Infrastrutture, Ministero dei Trasporti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Interno, Regione Siciliana, Assessorato Regionale Territorio ed Ambiente (Sicilia), Assessorato Regionale Industria (Sicilia), Prefettura di Siracusa, Istituto Superiore di Sanità, Commissario Delegato per Emergenza Rifiuti e Tutela Acque (Sicilia), Vice Commissario Delegato per Emergenza Rifiuti e Tutela Acque (Sicilia), Agenzia Protezione Ambiente e Servizi Tecnici (APAT), Agenzia Regionale Protezione Ambiente (ARPA Sicilia), Istituto Centrale Ricerca Scientifica e Tecnologica Applicata al Mare, Subcommissario per la Bonifica dei Siti Contaminati, Provincia Regionale di Siracusa, Consorzio ASI Sicilia Orientale Zona Sud, Comune di Siracusa, Comune d’Augusta, Comune di Melilli, Comune di Priolo Gargallo, Azienda Unità Sanitaria Locale N 8, Sviluppo Italia Aree Produttive SPA, Invitalia (Agenzia nazionale per l’attrazione degli investimenti e lo sviluppo d’impresa SpA), по-рано Sviluppo Italia SpA

(Дело C-378/08) (1)

(Принцип „замърсителят плаща“ - Директива 2004/35/ЕО - Екологична отговорност - Приложимост ratione temporis - Замърсяване, което започва преди предвидената за транспониране на тази директива дата и продължава след нея - Национална правна уредба, съгласно която разходите за отстраняване на свързаните с това замърсяване щети се поемат от множество предприятия - Изискване за умишлено или небрежно поведение - Изискване за причинно-следствена връзка - Обществени поръчки за строителство)

2010/C 113/12

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale della Sicilia

Страни в главното производство

Ищци: Raffinerie Mediterranee SpA (ERG), Polimeri Europa SpA, Syndial SpA

Ответници: Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero della Salute, Ministero Ambiente e Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Infrastrutture, Ministero dei Trasporti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Interno, Regione Siciliana, Assessorato Regionale Territorio ed Ambiente (Sicilia), Assessorato Regionale Industria (Sicilia), Prefettura di Siracusa, Istituto Superiore di Sanità, Commissario Delegato per Emergenza Rifiuti e Tutela Acque (Sicilia), Vice Commissario Delegato per Emergenza Rifiuti e Tutela Acque (Sicilia), Agenzia Protezione Ambiente e Servizi Tecnici (APAT), Agenzia Regionale Protezione Ambiente (ARPA Sicilia), Istituto Centrale Ricerca Scientifica e Tecnologica Applicata al Mare, Subcommissario per la Bonifica dei Siti Contaminati, Provincia Regionale di Siracusa, Consorzio ASI Sicilia Orientale Zona Sud, Comune di Siracusa, Comune d'Augusta, Comune di Melilli, Comune di Priolo Gargallo, Azienda Unità Sanitaria Locale N 8, Sviluppo Italia Aree Produttive SPA, Invitalia (Agenzia nazionale per l'attrazione degli investimenti e lo sviluppo d'impresa SpA), по-рано Sviluppo Italia SpA

В присъствието на:ENI Divisione Exploration and Production SpA, ENI SpA, Edison SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia — Тълкуване на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168) и на принципа „замърсителят плаща“ — Национална правна уредба, която предоставя на администрацията правомощие да разпорежда на частни предприемачи да предприемат мерки за отстраняване, независимо от провеждането на разследване, което да установи кой носи отговорността за разглежданото замърсяване

Диспозитив

Когато в случай на екологично замърсяване условията за прилагане ratione temporis и/или ratione materiae на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети не са изпълнени, тази хипотеза се урежда от националното право при спазване на правилата на Договора и ако не се предвижда друго в разпоредбите на други актове от вторичното право.

Директива 2004/35 допуска национална правна уредба, която оправомощава компетентния орган, който действа в рамките на тази директива, да презумира, включително в случаите на дифузно замърсяване, съществуването на причинно-следствена връзка между установеното замърсяване и определени оператори, поради това че инсталациите на последните се намират в близост до зоната на замърсяването. В съответствие с принципа „замърсителят плаща“ обаче, за да може да презумира такава причинно-следствена връзка, компетентният орган трябва да разполага с надеждни улики, които да обосноват презумпцията му, като например близостта на инсталациите до установеното замърсяване и съответствието между откритите вещества замърсители и химическите съставки, използвани от посочените оператори в рамките на дейността им.

Член 3, параграф 1, член 4, параграф 5 и член 11, параграф 2 от Директива 2004/35 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато компетентният орган реши да наложи на оператори, чиито дейности са сред изброените в приложение III към тази директива, мерки за отстраняване на екологични щети, той не е длъжен да установи виновно поведение, съответно нито умисъл, нито небрежност, от страна на операторите, чиито дейности се считат за източник на екологичните щети. За сметка на това компетентният орган е длъжен, от една страна, първо да установи произхода на констатираното замърсяване, като разполага в това отношение с право на преценка относно реда, средствата и продължителността на тази проверка. От друга страна, този орган е длъжен да установи в съответствие с националните правила, уреждащи доказването, причинно-следствена връзка между дейностите на операторите, по отношение на които са приети мерките за отстраняване, и това замърсяване.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/10

Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale della Sicilia, Италия) — Raffinerie Mediterranee SpA (ERG) (C-379/08), Polimeri Europa SpA, Syndial SpA/Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero della Salute, Ministero Ambiente e Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Infrastrutture, Ministero dei Trasporti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Interno, Regione Siciliana, Assessorato Regionale Territorio ed Ambiente (Sicilia), Assessorato Regionale Industria (Sicilia), Prefettura di Siracusa, Istituto Superiore di Sanità, Commissario Delegato per Emergenza Rifiuti e Tutela Acque (Sicilia), Vice Commissario Delegato per Emergenza Rifiuti e Tutela Acque (Sicilia), Agenzia Protezione Ambiente e Servizi Tecnici (APAT), Agenzia Regionale Protezione Ambiente (ARPA Sicilia), Istituto Centrale Ricerca Scientifica e Tecnologica Applicata al Mare, Subcommissario per la Bonifica dei Siti Contaminati, Provincia Regionale di Siracusa, Consorzio ASI Sicilia Orientale Zona Sud, Comune di Siracusa, Comune d’Augusta, Comune di Melilli, Comune di Priolo Gargallo, Azienda Unità Sanitaria Locale N 8, Sviluppo Italia Aree Produttive SPA, Invitalia (Agenzia nazionale per l’attrazione degli investimenti e lo sviluppo d’impresa SpA), по-рано Sviluppo Italia SpA, ENI SpA (C-380/08)/Ministero Ambiente e Tutela del Territorio e del Mare, Ministero dello Sviluppo economico, Ministero della Salute, Regione siciliana, Istituto superiore di Sanità, Agenzia per la Protezione dell’Ambiente e per i Servizi tecnici, Commissario delegato per l’Emergenza rifiuti e la Tutela delle Acque

(Съединени дела C-379/08 и C-380/08) (1)

(Принцип „замърсителят плаща“ - Директива 2004/35/ЕО - Екологична отговорност - Приложимост ratione temporis - Замърсяване, което започва преди предвидената за транспониране на тази директива дата и продължава след нея - Мерки за отстраняване - Задължение за консултации със съответните предприятия - Приложение II)

2010/C 113/13

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale della Sicilia

Страни в главното производство

Ищци: Raffinerie Mediterranee SpA (ERG), Polimeri Europa SpA, Syndial SpA (C-379/08), ENI SpA (C-380/08)

В присъствието на: ENI Divisione Exploration and Production SpA, ENI SpA, Edison SPA (C-379/08), Invitalia (Agenzia nazionale per l’attrazione degli investimenti e lo sviluppo d’impresa) SpA, по-рано Sviluppo Italia SpA (C-380/08)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia — Тълкуване на член 7 и на приложение II от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 142, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168) — Мерки за поправяне — Намеси в екологичните матрици — Национално законодателство, което оправомощава администрацията без преценка на специфичните за обекта условия да разпорежда допълнителни намеси към вече определени вследствие на съответна първоинстанционна състезателна процедура намеси, които са одобрени, започнати и в ход на изпълнение — Обект от национален интерес Priolo

Диспозитив

Член 7 и член 11, параграф 4 от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, във връзка с приложение II към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган е оправомощен да измени съществено мерките за отстраняване на екологични щети, които са били определени вследствие на състезателна процедура, проведена в сътрудничество със съответните оператори, и които вече са изпълнени или чието изпълнение е било започнато. Преди да вземе подобно решение обаче:

—	този орган е длъжен да изслуша операторите, на които се налагат подобни мерки, освен ако неотложността на екологичната ситуация изисква незабавни действия от негова страна,

—	посоченият орган е длъжен освен това да покани по-специално лицата, на чиято земя трябва да се предприемат тези мерки, да представят своите забележки, които той взема под внимание, и

—

този орган е длъжен да вземе предвид посочените в точка 1.3.1 от приложение II към Директива 2004/35 критерии и да укаже в решението си основанията, на които се базира изборът му, както и евентуално основанията, поради които не е било необходимо или възможно да се извърши обстоятелствен преглед с оглед на споменатите критерии, например поради неотложността на екологичната ситуация.

В обстоятелства като разглежданите в главните производства Директива 2004/35 допуска национална правна уредба, която позволява на компетентния орган да поставя упражняването на правото на засегнатите от мерките за отстраняване на екологичните щети оператори да ползват своите земи в зависимост от условието тези оператори да извършат изискваните във връзка със споменатите мерки работи, макар мерките да не се отнасят до посочените земи, тъй като те вече са били предмет на мерки за „оздравяване“ или никога не са били замърсени. Подобна мярка обаче трябва да се обосновава от целта да се попречи на влошаването на екологичната ситуация в местата, където се изпълняват посочените мерки, или в приложение на принципа за предпазливост да се обосновава от целта да се предотврати възникването или повторното настъпване на други екологични щети в притежаваните от операторите земи, прилежащи към целия морски бряг, който е предмет на мерките за отстраняване.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/11

Решение на Съда (трети състав) от 11 март 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Италия) — Attanasio Group Srl/Comune di Carbognano

(Дело C-384/08) (1)

(Членове 43 ЕО и 48 ЕО - Регионална правна уредба, която предвижда задължително минимално разстояние между крайпътните бензиностанции - Компетентност на Съда и допустимост на преюдициалното запитване - Свобода на установяване - Ограничаване)

2010/C 113/14

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Attanasio Group Srl

Ответник: Comune di Carbognano

В присъствието на: Felgas Petroli Srl

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Съвместимост на национална правна уредба, която предвижда задължително минимално разстояние между крайпътните бензиностанции, с членове 43, 48, 49 и 56 ЕО и с общностните принципи на икономическа конкуренция и на недопускане на дискриминация.

Диспозитив

Член 43 ЕО, във връзка с член 48 ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че вътрешноправна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда задължително минимално разстояние между крайпътните бензиностанции, представлява ограничение на закрепената в Договора свобода на установяване. При обстоятелства като в спора по главното производство това ограничение изглежда не може да бъде обосновано от цели, свързани с безопасността на движението по пътищата, с опазването на здравето и околната среда и с рационализиране на предоставяните на потребителите услуги — факт, който запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/11

Решение на Съда (втори състав) от 4 март 2010 г. — Pilar Angé Serrano, Jean-Marie Bras, Adolfo Orcajo Teresa, Dominiek Decoutere, Armin Hau, Francisco Javier Solana Ramos/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-496/08 P) (1)

(Обжалване - Длъжностни лица - Кандидати, издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник - Влизане в сила на новия правилник - Преходни разпоредби за класиране в степен - Възражение за незаконосъобразност - Придобити права - Оправдани правни очаквания - Равно третиране - Принцип на добра администрация и задължение за полагане на грижа)

2010/C 113/15

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Pilar Angé Serrano, Jean-Marie Bras, Adolfo Orcajo Teresa, Dominiek Decoutere, Armin Hau, Francisco Javier Solana Ramos (представител: E. Boigelot, avocat)

Други страни в производството: Европейски парламент (представители: L. G. Knudsen и K. Zejdová), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и K. Zieleśkiewicz)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 18 септември 2008 г. по дело Angé Serrano и др./Парламент (T-47/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на жалбоподателите за отмяна на индивидуалните решения за класиране в степен, приети на основание на преходните разпоредби на приложение XIII и в частност на член 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година (ОВ L 124, стp. 1) — Премахване, след влизането в сила на новия правилник, на класирането в степен вследствие на успешно издържан вътрешен конкурс, проведен при действието на стария правилник — Запазване на правния интерес, въпреки че обжалваните решения вече не произвеждат правни последици — Принципи на запазване на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания — Принцип на равно третиране

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Отхвърля насрещната жалба.

3.	Г-жа Angé Serrano, г-н Bras, г-н Orcajo Teresa, г-н Decoutere, г-н Hau и г-н Solana Ramos, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/12

Решение на Съда (трети състав) от 11 март 2010 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Република Полша) — Telekomunikacja Polska S.A. w. Warszawie/Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej

(Дело C-522/08) (1)

(„Електронни съобщения - Далекосъобщителни услуги - Директива 2002/21/ЕО - Директива 2002/22/ЕО - Поставяне сключването на договор за предоставяне на услуги в зависимост от сключването на договор за доставка на други услуги - Забрана - Високоскоростен интернет“)

2010/C 113/16

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Ищец: Telekomunikacja Polska S.A. w. Warszawie

Ответник: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej

Предмет

Преюдициално запитване — Naczelny Sad Administracyjny — Тълкуване на член 95 от Договора за ЕО, както и на съображение 13 и на членове 5 и 8 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), на разпоредбите на Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“)) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), на съображения 1 и 28, на член 1, параграф 3 и на членове 3, 7, 8, 14, 15, 16 и 19 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), и на съображение 26 и на членове 16 и 17 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Национално законодателство, което забранява на доставчиците на далекосъобщителни услуги да поставят сключването на договор за предоставяне на услуги в зависимост от закупуването на друга услуга — Поставяне на сключването на договор за високоскоростен достъп до Интернет в зависимост от сключването на договор за предоставяне на телефония

Диспозитив

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) и Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 57, параграф 1, точка 1 от Закона за далекосъобщенията (ustawa — Prawo telekomunikacyjne) от 16 юли 2004 г. в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, която забранява сключването на договор за доставка на услуги да се поставя в зависимост от сключването от крайния потребител на договор за доставка на други услуги.

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва обаче да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която — извън определени изключения и без да се отчитат специфичните обстоятелства по конкретния случай — забранява всяка свързана оферта от търговец към потребител.

(1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/13

Решение на Съда (втори състав) от 4 март 2010 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Rhimou Chakroun/Minister van Buitenlandse Zaken

(Дело C-578/08) (1)

(Право на събиране на семейството - Директива 2003/86/ЕО - Понятие за прибягване до системата за социално подпомагане - Понятие за събиране на семейството - Създаване на семейство)

2010/C 113/17

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rhimou Chakroun

Ответник: Minister van Buitenlandse Zaken

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State — Тълкуване на член 2, буква г) и на член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, стp. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164) — Понятие за „прибягване до системата за социално подпомагане“ и за „събиране на семейството“

Диспозитив

Изразът „прибягва до системата за социално подпомагане“, съдържащ се в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държавите членки да приемат правна уредба в областта на събиране на семейството, съгласно която то се отказва на кандидат за събиране на семейството, който е доказал, че разполага със стабилни и регулярни финансови средства, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, но който предвид своите доходи все пак може да иска помощ по силата на специалното подпомагане, за да покрие конкретни и индивидуално определени разходи, необходими за неговата издръжка, да иска освобождаване от данъци, предоставяно според доходите от местните власти, или да иска по отношение на него да бъдат приети мерки за подпомагане на доходите в рамките на общинската политика, свързана с ниските доходи („minimabeleid“).

Директива 2003/86, и по-конкретно член 2, буква г) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, в която при прилагането на съдържащите се в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 условия по отношение на доходите се прави разграничение според това дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на кандидата за събиране на семейството на територията на приемащата държава членка.

(1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/13

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 март 2010 г. (преюдициално запитване от Conseil d’État — Франция) — Centre d’exportation du livre français (CELF), в ликвидация, Ministre de la Culture et de la Communication/Société internationale de diffusion et d’édition

(Дело C-1/09) (1)

(Държавни помощи - Член 88, параграф 3 ЕО - Неправомерни помощи, обявени за съвместими с общия пазар - Отмяна на решението на Комисията - Национални юрисдикции - Искане за възстановяване на неправомерно предоставени помощи - Спиране на производството до приемането на ново решение на Комисията - Изключителни обстоятелства, които могат да ограничат задължението за връщане)

2010/C 113/18

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищци: Centre d'exportation du livre français (CELF), в ликвидация, Ministre de la Culture et de la Communication

Ответник: Société internationale de diffusion et d'édition

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État (Франция) — Държавни помощи — Помощи за износ в сектора на книгите — Задължение за връщане на неправомерно предоставени помощи — Възможност за спиране на връщането на размера на помощта до приемането на окончателно решение на Комисията относно нейната съвместимост с Договора? — Обоснована на изключителни обстоятелства допустимост на ограничаване на задължението за възстановяване на помощта?

Диспозитив

Национална юрисдикция, сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за възстановяване на неправомерна държавна помощ, не може да отложи приемането на решение по него до произнасянето на Комисията на Европейските общности по съвместимостта на помощта с общия пазар, след като предходно положително решение е било отменено.

Приемането от Комисията на Европейските общности на три последователни решения за обявяване на дадена помощ за съвместима с общия пазар, които впоследствие общностният съд отменя, само по себе си не представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне помощта, когато същата е предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.

(1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/14

Решение на Съда (трети състав) от 11 март 2010 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Wien, Австрия) — Wood Floor Solutions Andreas Domberger GmbH/Silva Trade, SA

(Дело C-19/09) (1)

(Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Специална компетентност - Член 5, точка 1, буква a) и буква б), второ тире - Предоставяне на услуги - Договор за търговско представителство - Изпълнение на договора в няколко държави членки)

2010/C 113/19

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: Wood Floor Solutions Andreas Domberger GmbH

Ответник: Silva Trade, SA

Предмет

Преюдициално запитване — Oberlandesgericht Wien — Тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) и буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Специална компетентност — Приложно поле — Иск за обезщетение поради едностранно прекратяване без предизвестие на договора за предоставяне на услуги — Услуги, които по договор се предоставят в различни държави членки

Диспозитив

Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага при предоставяне на услуги в няколко държави членки.

Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на предоставяне на услуги в няколко държави членки компетентен да разгледа всички основани на договора искове е съдът, в чийто район се намира мястото на основно предоставяне на услугите. В случай на договор за търговско представителство това място е мястото на основно предоставяне на услугите на представителя, произтичащо от разпоредбите на договора, а при липса на такива разпоредби, от действителното изпълнение на този договор и, при невъзможност за определяне на мястото на това основание, мястото, в което се намира седалището на представителя.

(1) ОВ C 82, 4.4.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/15

Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Bíróság (Република Унгария) на 13 януари 2010 г. — Nagy Károly/Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal

(Дело C-21/10)

2010/C 113/23

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: Nagy Károly

Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal

Преюдициални въпроси

Могат ли член 22 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета (1) и член 68 от Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията (2) да се тълкуват в смисъл, че в случая на специфични програми за управление на постоянните пасбища, които спадат към агроекологичното подпомагане, предвидено в член 22 от Регламент (ЕО) № 1257/1999, контролът на данните, които се намират в базата данни ENAR [Egységes Nyilvántartási és Azonosítási Rendszer (единна система за идентификация и регистрация)], предвидена в член 68 от Регламент (ЕО) № 817/2004, трябва да обхване и плащанията за площ, които се подчиняват на условието за гъстота на животните?

2.	Могат ли посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че когато помощта е подчинена на условието за гъстота на животните, без да става въпрос за плащания за площ, също следва да се приложат кръстосаните проверки от интегрираната система за администриране и контрол?

3.	Могат ли посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган може или трябва да провери действителното изпълнение на условията за помощ, независимо от системата ENAR?

Във връзка с тълкуването на посочените по-горе разпоредби, какво включва задължението за контрол на компетентния орган предвид задължението за кръстосана проверка и контрол, посочено в споменатите по-горе общностни разпоредби? Може ли контролът да се ограничи единствено до проверката на данните от системата ENAR?

5.	Налагат ли посочените по-горе разпоредби на компетентния орган задължението за предоставяна на информация относно условията за получаване на помощ (като например, задължението за регистриране в ENAR)? При утвърдителен отговор, по какъв начин и в каква степен?

(1) Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (ОВ L 160, стр. 80; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 134).

(2) Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагането от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (ОВ L 153, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 57, стр. 116).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/16

Иск, предявен на 20 януари 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Дания

(Дело C-33/10)

2010/C 113/24

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Alcover San Pedro и H. Støvlbæk)

Ответник: Кралство Дания

Искания на ищеца

—

да се констатира, че като не е взело всички необходими мерки, за да гарантира, че всички разрешителни ще бъдат преразгледани преди 30 октомври 2007 г., Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (1);

—	да се осъди Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Член 5, параграф 1 от директивата налага на държавите членки да вземат необходимите мерки за въвеждането на процедура за предоставяне на разрешителни и за преразглеждане на съществуващите инсталации в срок до 30 октомври 2007 г. Срокът се прилага без изключение и в съответствие с директивата държавите членки не могат да изтъкнат никакво специфично обстоятелство, за да обосноват неспазването на това задължение.

Не е достатъчно това, че Дания е взела мерки, за да могат всички висящи проблеми, свързани със спазването на член 5, параграф 1 от директивата, да бъдат разрешени преди края на 2009 г. Сроковете, които произтичат от реформата на общините от 1 януари 2007 г., също не могат да бъдат взети предвид при преценката дали Дания е нарушила задълженията си по член 5, параграф 1. Предвиденият срок за привеждане в съответствие на инсталациите е изтекъл на 30 октомври 2007 г. и е бил съобщен на държавите членки още на 22 септември 2005 г. Следователно Дания е имала на разположение няколко години, за да вземе необходимите мерки за съобразяване с директивата.

Дания не е оспорила неспазването на условията за предоставяне на разрешителни на съществуващите инсталации. Следователно е безспорно, че значителен брой от осемте датски инсталации продължава да бъде в експлоатация без разрешителни по директивата в разрез с член 5, параграф 1 от нея.

(1) ОВ L 24, стр. 8.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/17

Жалба, подадена на 1 февруари 2010 г. от Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 19 ноември 2009 г. по дело T-298/06 — gencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-51/10 P)

2010/C 113/25

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o (представители: A. von Mühlendahl, H. Hartwig, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Съдът:

—	да отмени Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по дело T-298/06,

—	да върне делото на Общия съд за постановяване на решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 (1), тъй като е приложил погрешни правни критерии, за да достигне до извода, че марката на жалбоподателя не може да бъде регистрирана.

Освен това жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил член 7, параграф 1, буква в) и/или член 76 от Регламент № 40/94, тъй като не е взел надлежно предвид практиката на СХВП по отношение на регистрирането на марки, които са съставени от цифри или посочват съдържанието на периодични издания.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146)

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/17

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 2 февруари 2010 г. — Land Hessen/Franz Mücksch OHG, страна, призована по делото: Merck KG aA

(Дело C-53/10)

2010/C 113/26

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Land Hessen

Ответник: Franz Mücksch OHG

Страна, призована по делото: Merck KG aA

Преюдициални въпроси

Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. (2) — Директивата Seveso-II — да се тълкува в смисъл, че задълженията, които тя налага на държавите членки — и по-конкретно задължението в политиките им за използване на земята и в процедурите за прилагането на тези политики да вземат предвид в дългосрочен план нуждата от запазване на подходящото разстояние между предприятията, обхванати от директивата, от една страна и сградите за обществено ползване, от друга страна — имат за адресати органите, отговорни за планирането, които трябва да взимат решения относно използването на земите въз основа на претегляне на засегнатите обществен и частен интерес, или те имат за адресати и органите, които разрешават строежите и въз основа на обвързаната компетентност следва да вземат решение относно разрешаването на проект във вече застроен участък?

В случай че член 12, параграф 1 от Директивата Seveso-II има за адресати и органите, които разрешават строежите и въз основа на обвързаната компетентност следва да вземат решение относно разрешаването на проект във вече застроен участък:

Обхващат ли посочените по-горе задължения забраната за разрешаване на установяването на сграда за обществено ползване, при което — предвид приложимите в областта на планирането принципи — не е спазено подходящото разстояние от съществуващо предприятие, когато недалече или на незначително разстояние от предприятието вече съществуват редица подобни сгради за обществено ползване, при положение че в резултат на новия проект операторът не следва да взема предвид допълнителни изисквания за ограничаване на последиците от авария и че са спазени изискванията за здравословен живот и здравословни условия на труд?

3.	При отрицателен отговор на този въпрос: Отчита ли в достатъчна степен изискването за запазване на подходящото разстояние правна разпоредба, съгласно която при посочените в предходния въпрос обстоятелства е задължително установяването на сграда за обществено ползване да бъде разрешено?

(1) ОВ L 10, стp. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 8.

(2) ОВ L 311, стр. 1.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/18

Жалба, подадена на 2 февруари 2010 г. от Agencja Wydawniczą Technopol sp. z o.o. срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 19 ноември 2009 г. по съединени дела T-64/07— T-66/07, Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (350)

(Дело C-54/10 P)

2010/C 113/27

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. (представител: D. Rzążewska)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по съединени дела T-64/07—T-66/07,

—	да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Службата да заплати съдебните разноски в производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят се оплаква, че Първоинстанционният съд е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно марката на Общността (1), тъй като е приложил неправилни правни критерии при преценката, че марките на жалбоподателя не са годни да бъдат регистрирани.

Първоинстанционният съд освен това нарушил член 7, параграф 1, буква в) или член 76 от Регламента относно марката на Общността, или и двете разпоредби, тъй като не отчел надлежно практиката на Службата във връзка с регистрацията на знаци, които се състоят от цифри или препращат към съдържанието на публикация.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/18

Жалба, подадена на 2 февруари 2010 г. от Agencja Wydawniczą Technopol sp. z o.o. срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 19 ноември 2009 г. по съединени дело T-200/07— T-202/07, Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (222)

(Дело C-55/10 P)

2010/C 113/28

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. (представител: D. Rzążewska)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по съединени дела T-200/07—T-202/07,

—	да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Службата да заплати съдебните разноски в производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/19

Жалба, подадена на 2 февруари 2010 г. от Agencja Wydawniczą Technopol sp. z o.o. срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 19 ноември 2009 г. по съединени дела T-425/07 и T-426/07, Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (100)

(Дело C-56/10 P)

2010/C 113/29

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. (представител: D. Rzążewska)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по съединени дела T-425/07 и T-426/07,

—	да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Службата да заплати съдебните разноски в производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят се оплаква, че Първоинстанционният съд е нарушил член 38, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността (1), тъй като е приложил неправилни правни критерии при преценката, че апелативният състав правилно изисква да се представи декларация за неупражняване на изключителни права върху числените елементи 100 и 300.

На следващо място, Първоинстанционният съд нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно марката на Общността, тъй като приложил неправилни правни критерии при преценката, че елементите, за които е изискана декларация за неупражняване на права, имат описателен характер.

Първоинстанционният съд освен това нарушил член 7, параграф 1, буква в), член 38, параграф 2 или член 76 от Регламента относно марката на Общността, или и трите разпоредби, тъй като не отчел надлежно практиката на Службата във връзка с регистрацията на знаци, които се състоят от цифри или препращат към съдържанието на публикация.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/20

Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 5 февруари 2010 г. — Scarlet Extended SA/Société belge des auteurs compositeurs et éditeurs

(Дело C-70/10)

2010/C 113/30

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: Scarlet Extended SA

Ответник: Société belge des auteurs compositeurs et éditeurs (SABAM)

Преюдициални въпроси

Допускат ли Директива 2001/29 (1) и Директива 2004/48 (2), във връзка с Директива 95/46 (3), Директива 2000/31 (4) и Директива 2002/58 (5), тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешават на националния съдия, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на правната разпоредба, която предвижда, че: „Те [националните съдии] могат също да постановят съдебна забрана за преустановяване по отношение на посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на авторско право или на сродно право“, да разпореди на доставчик на интернет услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, опосредени от неговата услуга, по-специално чрез използването на peer-to-peer програми, с цел да се идентифицира в неговата мрежа обмена на данни, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права и да се блокира впоследствие прехвърлянето на тези произведения, било в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който те се изпращат?

При положителен отговор на първия въпрос, налагат ли тези директиви на националния съдия, който трябва да се произнесе по искане за налагане на забрана на посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на авторското право, да прилага принципа на пропорционалност, когато той следва да се произнесе по ефикасността и възпиращото действие на поисканата мярка?

(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стp. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

(2) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стp. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).

(3) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стp. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).

(4) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

(5) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, стp. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/21

Жалба, подадена на 9 февруари 2010 г. от European Renewable Energies Federation ASBL (EREF) срещу определението на Първоинстанционния съд (шести състав) от 19 ноември 2009 г. по дело T-94/07, European Renewable Energies Federation ASBL (EREF)/Комисия на Европейските общности

(Дело C-74/10 P)

2010/C 113/32

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Renewable Energies Federation ASBL (EREF) (представител: J. Kuhbier, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да приеме, че Определение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по дело T-94/07, EREF/Комисия на Европейските общности е нищожно,

—	да върне делото за ново разглеждане на шести състав на Общия съд за постановяване на решение по същество,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски за производството по обжалването.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска от Съда да приеме, че Определението на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по дело T-94/07 е нищожно и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.

Жалбоподателят оспорва изводите на Първоинстанционния съд, че неговият адвокат д-р Fouquet не е могла да го представлява пред Първоинстанционния съд и че поради това жалбата му била недопустима.

Първоинстанционният съд приема, че тъй като д-р Fouquet била назначена за директор на EREF на 29 юни 2004 г., тя не могла повече да се смята за трета независима страна. Жалбоподателят твърди, че д-р Fouquet официално не е била назначена за директор на EREF — по белгийското право такова назначаване изисквало официална регистрация от компетентните белгийски органи. Статутът на директор на д-р Fouquet в EREF бил само формален, а не, или в много малка степен, свързан с представителни правомощия.

Жалбоподателят твърди също, че дори ако се приеме, че позицията на д-р Fouquet като директор е имала официален характер, Първоинстанционният съд приложил неправилно критериите за преценка на статута на адвокат като трета независима страна. Първоинстанционният съд не разбрал правилно нито правното положение на представителя на EREF пред Съда, нито реалното разпределяне на задачите и задълженията между д-р Fouquet и EREF. Според германското право позицията на д-р Fouquet като директор на EREF ѝ позволявала да представлява жалбоподателя пред Съда.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/21

Жалба, подадена на 9 февруари 2010 г. от European Renewable Energies Federation ASBL (EREF) срещу Определението на Първоинстанционния съд (шести състав) от 19 ноември 2009 г. по дело T-40/08, European Renewable Energies Federation ASBL (EREF)/Комисия на Европейските общности

(Дело C-75/10 P)

2010/C 113/33

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Renewable Energies Federation ASBL (EREF) (представител: J. Kuhbier, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да приеме, че Определение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по дело T-40/08, EREF/Комисия на Европейските общности е нищожно,

—	да върне делото за ново разглеждане на шести състав на Общия съд за постановяване на решение по същество,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски за производството по обжалването.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска от Съда да приеме, че Определението на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. по дело T-40/08 е нищожно и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/23

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 11 февруари 2010 г. — Systeme Helmholz GmbH/Hauptzollamt Nürnberg

(Дело C-79/10)

2010/C 113/35

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Systeme Helmholz GmbH

Ответник: Hauptzollamt Nürnberg

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 14, параграф 1, буква б), изречение първо от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (1) да се тълкува в смисъл, че изключването на възможността да се предостави данъчно предимство за частните полети за развлечение означава, че от данъчно облагане за енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, трябва да се освободят само авиокомпаниите, или трябва да се освободят всички горива, използвани във въздухоплаването, стига самолетът да служи за търговски цели?

Трябва ли член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася и до необходимото на самолета гориво за полети до и от съоръжението за поддръжка на самолети, или данъчно предимство могат да получат само предприятията, чийто предмет на стопанска дейност е производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети?

Трябва ли член 11, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията да се тълкува в смисъл, че когато служещ едновременно за частни и търговски цели самолет се използва за полети, свързани с поддръжката, и за учебни полети, съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията от данъчно облагане трябва да се освободи използваното за тези полети гориво съразмерно на търговското използване?

Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен: може ли от неприложимостта на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО за целите на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията да се направи извод, че при смесено предназначение на самолет за частни и търговски цели полетите, свързани с поддръжката, и учебните полети не могат да бъдат освободени от данъчно облагане?

Ако отговорът на третия въпрос е положителен или ако от друга разпоредба на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията произтича аналогична правна последица: какви критерии и кой референтен период трябва да се използват като основа, за да се определи съответната пропорция, по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, за свързаните с поддръжката полети и учебните полети?

(1) ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/23

Иск, предявен на 11 февруари 2010 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-82/10)

2010/C 113/36

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: N. Yerrell)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приложила изцяло законодателството на Европейския съюз в областта на застраховането към всички застрахователни предприятия на недискриминационна основа, Република Ирландия не е изпълнила задълженията си по-специално по членове 6, 8, 9, 13, 15, 16 и 17 от Директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, и нейните последващи изменения, и по членове 22 и 23 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357, и

—	да се осъди Ирландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията смята, че i) Voluntary Health Insurance Board (Съвет за частно здравно осигуряване, наричан по-нататък „VHI“) не може да продължи да се ползва надлежно от изключението съгласно член 4 от Директива 73/239/ЕИО, считано от първото изменение на неговата компетентност посредством влизането в сила на Voluntary Health Insurance (Amendment) Act 1996 (Закон за изменение, отнасящ се до доброволното здравно осигуряване от 1996 г.), и ii) от тази дата той се подчинява изцяло на изискванията на законодателството на Европейския съюз в областта на застраховането, включително по-специално изискванията за лицензиране, финансов надзор, поддържане на технически резерви и граница на платежоспособност, наред с гаранционния фонд.

VHI понастоящем продължава да осъществява всички свои операции без да е получил лиценз от Ирландския регулатор на финансовите услуги и без да е изпълнил, наред с другото, необходимите изисквания за платежоспособност.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/24

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Pontevedra (Испания) на 11 февруари 2010 г. — Aurora Sousa Rodríguez и др./Air France S.A.

(Дело C-83/10)

2010/C 113/37

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil de Pontevedra

Страни в главното производство

Ищци: Aurora Sousa Rodríguez, Yago López Sousa, Rodrigo Puga Lueiro, Luis Rodríguez González, María del Mar Pato Barreiro, Manuel López Alonso, Yaiza Pato Rodríguez

Ответник: Air France S.A.

Преюдициални въпроси

Трябва ли дефинираното в член 2, буква л) [от Регламент № 261/2004/ЕО] (1) понятие за „отмяна“ на полет да се тълкува в смисъл, че се отнася само до случаи, когато самолет не е излетял в предвидения час, или също и в смисъл на каквото и да е обстоятелство, поради което самолетът с резервирани места е излетял, но не е достигнал до дестинацията си, включително когато е принуден да се върне на изходното летище поради технически причини?

Трябва ли посоченото в член 12 от този регламент понятие за „допълнително обезщетяване“ да се тълкува в смисъл, че в случай на „отмяна“ на полет то позволява на националния съд да присъди обезщетение за вреди, включително за неимуществени вреди за неизпълнение на договор за въздушен транспорт в съответствие с критериите относно неизпълнението на договор, установени в националната правна уредба и съдебна практика, или обратно на това, посоченото обезщетение (трябва) да е свързано само с разходите на пътниците, които са надлежно доказани и които не са били обезщетени в достатъчна степен от въздушния превозвач в съответствие с изискванията по членове 8 и 9 от Регламент № 261/2004/ЕО, без да е направено позоваване на тези разпоредби, или, на последно място, тези две понятия за допълнително обезщетяване съвместими ли са едно с друго?

(1) На Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Текст от значение за ЕИП) — Декларация на Комисията (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/25

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) на 17 февруари 2010 г. — Q-Beef NV/Belgische Staat

(Дело C-89/10)

2010/C 113/39

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brussel

Страни в главното производство

Ищец: Q-Beef NV

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

Общностното право представлява ли пречка за националната юрисдикция да приложи предвидената в националния правен ред петгодишна погасителна давност за вземанията срещу държавата към вземанията, свързани с възстановяване на налози, платени на държава членка въз основа на смесена система от помощи и налози, която е била не само отчасти неправомерна, но и същевременно отчасти в несъответствие с общностното право, и които налози са платени преди влизането в сила на нова система за помощи и задължителни вноски, която замества първата система и е обявена с окончателно решение на Комисията за съвместима с общностното право, но във всеки случай не и доколкото тези вноски са наложени с обратно действие по отношение на период, предхождащ датата на това решение?

Общностното право представлява ли пречка за държава членка да се позове на особено изгодните за нея в сравнение с общото национално право срокове на погасителната давност, за да се защити в производство, образувано срещу нея по инициатива на частноправен субект за защита на неговите права по Договора за ЕО, в случай като отнесения до националната юрисдикция, при който тези особено изгодни срокове на погасителната давност водят до невъзможност да се иска връщане на налозите, платени на държавата членка въз основа на смесена система от помощи и налози, която е била не само отчасти неправомерна, но и същевременно отчасти в несъответствие с общностното право, въпреки че несъвместимостта с общностното право е установена от тогавашния Съд на Европейските общности едва след изтичането на тези особено изгодни срокове на погасителната давност, макар неправомерността да е съществувала преди това?

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/25

Иск, предявен на 16 февруари 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-90/10)

2010/C 113/40

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

Да се установи, че

—	като не е определило консервационни приоритети за посочените в Решение 2002/11/ЕО (1) специални защитени зони, съответстващи на обектите от значение за Общността в Макаронезийски биогеографски регион на негова територия, в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО (2), и

—

като не е приело и приложило подходящите консервационни мерки, както и режим на защита, който да предотврати влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете и значителното обезпокояване на видовете чрез гарантиране на правната защита на специалните защитени зони, съответстващи на намиращите се на испанска територия обекти, посочени в Решение 2002/11/ЕО, в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО,

Кралство Испания не изпълнило задълженията си по член 4, параграф 4 и по член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО;

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че Кралство Испания не е изпълнило по отношение на посочените в Решение 2002/11/ЕО специални защитени зони, съответстващи на обектите от значение за Общността в Макаронезийски биогеографски регион на негова територия,

—	задължението за определяне на консервационни приоритети в съответствие с член 4, параграф 4 от Директивата;

—

задължението за приемане и прилагане на подходящи консервационни мерки, както и на режим на защита, който да предотврати влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете и значителното обезпокояване на видовете като гарантира правната защита на посочените специални защитени зони в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2 от Директивата.

(1) Решение 2002/11/ЕО на Комисията от 28 декември 2001 година за приемане на списък на обектите от значение за Общността в Макаронезийския биогеографски регион съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (ОВ L 5, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 42).

(2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/26

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Breda (Нидерландия) на 17 февруари 2010 г. — VAV Autovermietung GmbH/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane Zuid, kantoor Roosendaal

(Дело C-91/10)

2010/C 113/41

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Breda

Страни в главното производство

Ищец: VAV Autovermietung GmbH

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst/Douane Zuid, kantoor Roosendaal

Преюдициални въпроси

Допуска ли общностното право, и в частност принципът на свободно предоставяне на услуги, визиран в членове 49—55 ЕО (понастоящем членове 56—62 ДФЕС), национален правен режим, по силата на който постоянно пребиваващо или установено в Нидерландия лице, което използва в Нидерландия кола, регистрирана и наета в друга държава членка, трябва — при първото използване на това превозно средство по нидерландската пътна мрежа — да заплати първоначално такса в пълен размер, като след преустановяване на използването на посоченото превозно средство по нидерландската пътна мрежа му се възстановява неизползваната част от нея, без да се начисляват лихви, и по този начин дължимият и платен размер съответства in fine на продължителността на използването в Нидерландия?

Ако разглежданият правен режим трябва да се счита за ограничение на принципа на свободно предоставяне на услуги, визиран в членове 49—55 ЕО (понастоящем членове 56— 62 ДФЕС), може ли то да бъде обосновано с оглед на равно третиране на всички коли в Нидерландия, както и на предотвратяването на злоупотреби (което е свързано с това равно третиране и е следствие от него) и/или на целта за избягване на обратна дискриминация на лицата в страната, които отдават коли под наем, и на техните клиенти, доколкото при наемане в страната също се изисква предварително заплащане на целия размер на таксата?

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/27

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. от Media-Saturn-Holding GmbH срещу Решението на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 15 декември 2009 г. по дело Media-Saturn-Holding GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (T-476/08)

(Дело C-92/10 P)

2010/C 113/42

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Media-Saturn-Holding GmbH (представители: адв. C.-R. Haarmann и адв. E. Warnke, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени изцяло Решението на Първоинстанционния съд от 15 декември 2009 г. по дело T-476/08,

—	Да се отмени Решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 28 август 2008 г. (преписка № R 591/2008-4),

—	Да се осъди ответникът да заплати разноските, свързани с производството пред апелативния състав, Първоинстанционния съд и Съда.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя в настоящото производство за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизиране във вътрешния пазар от 28 август 2008 г., с което се отхвърля неговата заявка за регистриране на фигуративния знак „BEST BUY“. Жалбоподателят в настоящото производство посочва, че Първоинстанционният съд е изтълкувал неправилно и погрешно от правна страна предвидената в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (наричан по-нататък „РМО“) абсолютна пречка за регистриране на марки, които нямат отличителен характер. Правното основание на жалбата се състои от три части:

На първо място Първоинстанционният съд недопустимо е извел липсващия отличителен характер от преценката на друга марка, различна от действително заявената. При проверката на отличителния характер Първоинстанционният съд се е основал на знак, който съдържа правилно изписания словен елемент „BEST BUY“ и който е предмет на друго производство пред Първоинстанционния съд. Обратно на този друг знак, въз основа на подреждането на изписаните с главна буква букви „В“, които образуват първите букви на думите „BEST“ и „BUY“, при заявената марка на жалбоподателя твърдян словен елемент „BEST BUY“ би се образувал едва след мисловна междинна стъпка. Тъй като притежаващото отличителен характер допълнение, което произтича от отличаващия се и обратен на правилата начин на изписване, може да е достатъчно за покриване на минимума отличителен характер, Първоинстанционния съд не е имал право при проверката на отличителния характер да се основе на по-ранно решение, отнасящо се до знак, при който именно тази особеност липсва.

На второ място Първоинстанционният съд е пренебрегнал обстоятелството, че потвърждаването или отхвърлянето на отличителния характер на комбинирана марка трябва да зависи от проверката на цялостната марка. Такова цялостно разглеждане липсва в обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е проверил всеки елемент поотделно дали — самостоятелно — може да придаде на знака отличителен характер, което автоматично се отрича, когато според Първоинстанционния съд сам по себе си елементът няма отличителен характер. Не е направена проверка на цялостната марка, която не би могла да изключи, че в крайна сметка от неподлежащи на защита елементи като цяло възниква подлежаща на защита марка.

На трето място при проверката на отличителния характер Първоинстанционният съд е приложил прекалено строг критерий. Според него достатъчно е и възприемането на марката „на първо място“ като рекламен лозунг, за да се потвърди наличието на пречка за регистрация по член 7, параграф 1 буква б) от РМО. Това обаче представлява неправилна преценка на правните принципи, предвидени в член 7, параграф 1 буква б) от РМО, които са конкретизирани от Съда. Рекламното значение на дадена словна марка обаче не изключва възможността тя да гарантира произхода на обозначените стоки или услуги по отношение на потребителите. Такава марка може да се възприема от съответните потребителски среди едновременно и като рекламен лозунг, и като указание за произхода от определено предприятие. Във връзка с това Първоинстанционният съд е трябвало най-малкото да посочи основания защо това не е така по отношение на заявената марка.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/28

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) на 22 февруари 2010 г. — Frans Bosschaert/Belgische Staat, Slachthuizen Georges Goossens en Zonen NV и Slachthuizen Goossens NV

(Дело C-96/10)

2010/C 113/44

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brussel

Страни в главното производство

Ищец

Frans Bosschaert

Ответници:

Belgische Staat

Slachthuizen Georges Goossens NV

Slachthuizen Goossens NV

Преюдициални въпроси

Общностното право представлява ли пречка за националната юрисдикция да приложи предвидената в националния правен ред за вземанията срещу държавата петгодишна погасителна давност към вземанията, свързани с възстановяване на налози, платени на държава членка въз основа на смесена система от помощи и налози, която е била не само отчасти неправомерна, но и същевременно отчасти в несъответствие с общностното право, и които налози са платени преди влизането в сила на нова система за помощи и задължителни вноски, която замества първата система и е обявена с окончателно решение на Комисията за съвместима с общностното право, но във всеки случай не и доколкото тези вноски са наложени с обратно действие по отношение на период, предхождащ датата на това решение?

В случай, че дадена държава членка облага частноправен субект, длъжен от своя страна да прехвърли налога на други частноправни субекти, с които той извършва търговска дейност в сектор, в който държавата членка е предвиждала смесена система от помощи и налози, която в последствие се оказва не само отчасти неправомерна, но и същевременно в несъответствие с общностното право, общностното право допуска ли положение, при което съгласно националните разпоредби спрямо искането за връщане на несъвместими с общностностното право вноски по отношение на държавата членка за тези частноправни субекти се прилага по-кратък давностен срок, докато спрямо искането за връщане на същите вноски по отношение на друг частноправен субект, действащ като посредник, се прилага по-дълъг давностен срок, така че този посредник вероятно се намира в положение, при което вземането срещу него не е погасено, но е погасено вземането срещу държавата членка, поради което други икономически оператори могат да заведат съдебно производство срещу него и той евентуално трябва да предяви иск за обезщетение срещу държавата членка, но не може да поиска връщане от държавата членка на направените пряко от него вноски?

Общностното право представлява ли пречка за държава членка да се позове на особено изгодните за нея в сравнение с общото национално право давностни срокове, за да се защити в производство, образувано срещу нея по инициатива на частноправен субект за защита на неговите права по Договора за ЕО, в случай като отнесения до националната юрисдикция, при който тези особено изгодни давностни срокове водят до невъзможност да се иска връщане на налозите, платени на държавата членка въз основа на смесена система от помощи и налози, която е била не само отчасти неправомерна, но и същевременно отчасти в несъответствие с общностното право, въпреки че несъвместимостта с общностното право е установена от тогавашния Съд на Европейските общности едва след изтичането на тези особено изгодни давностни срокове, макар неправомерността да е съществувала преди това?

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/30

Преюдициално запитване, отправено от Judecătoria Focșani (Румъния) на 24 февруари 2010 г. — Frăsina Bejan/Tudorel Mușat

(Дело C-102/10)

2010/C 113/47

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Judecătoria Focșani

Страни в главното производство

Ищец: Frăsina Bejan

Ответник: Tudorel Mușat

Преюдициални въпроси

Противоречат ли на член 169 от ДФЕС (предишен член 153 ЕО) разпоредбите на член 40 bis от Закон № 136/1995 (1) и на членове 1—6, в частност на член 3 и на член 6 от Указ 3111/2004 на Comisia de Supraveghere a Asigurărilor (2) (Комисия за застрахователен надзор), във връзка с разпоредбите на член 10, алинея 3 от Закон № 136/1995;

Ако националното право на държава членка предвижда, че увреденото лице няма право на обезщетение по силата на застрахователен договор за гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства в случаите, когато: произшествието е причинено умишлено, произшествието е настъпило при извършване на деяния, за които разпоредбите на наказателния закон в областта на движението по пътищата предвиждат наказателна отговорност за умишлени престъпления, произшествието е настъпило, докато извършителят на умишленото деяние се е опитвал за избяга от органите на реда, отговорното за вредата лице е управлявало превозното средство без разрешението на застрахования — прекалено ограничителни ли са тези разпоредби за постигането на преследваната цел (социална закрила или с други думи, гарантиране за увреденото лице на възможност да получи обезщетение за унищожаването на вещ, на която е собственик) и надхвърлят ли необходимото за нейното постигане;

При отрицателен отговор на въпрос 2), наложеното ограничение поставя ли увреденото лице в дискриминационно положение спрямо гражданите на други държави членки на ЕС, които нямат право на обезщетение само в случаите, предвидени в член 2, параграф 1, 1—3 тире от Втора директива 84/5/ЕИО (3) на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС);

Представляват ли изключенията от застрахователния риск, наложени от националното законодателство в горепосочените ситуации ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги съгласно член 49 от ДФЕС (предишен член 43 ЕО) и член 56 от ДФЕС (предишен член 49 ЕО), във връзка с Директива 92/49/ЕИО (4) на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане);

Когато националното право на държавата членка на ЕС предвижда, че пострадал от пътнотранспортно произшествие може да иска от отговорното за него лице обезщетение за разноските, направени за поправяне или съответно — за заместване на моторното превозно средство, както и за евентуални други разноски, може ли освобождаването на застрахователя от задължението незабавно да обезщети пострадалото вследствие на пътнотранспортно произшествие лице (веднага след настъпването на произшествието), като се има предвид, че посоченият застраховател разполага впоследствие, съгласно процедурите за разрешаване на спорове и в частност, съгласно процедурите за идентифициране на причинителя на вредата, с право да предяви регресен иск, за да улесни бързото и ефикасно уреждане на исканията за обезщетение и да избегне, доколкото е възможно, скъпи съдебни производства, които могат да поставят страните в невъзможност да реализират правата си, дори в ситуации, в които биха намерили приложение разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО (5) и на Препоръки R (81) 7 и R (93) 1, да се счита за злоупотреба и за противоречащо на съображенията на всички директиви в областта на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства;

При отрицателен отговор на въпрос 5), това положение противоречи ли на разпоредбите на съображение 21 от преамбюла на Директива 2005/14/ЕО (6) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства;

От естество ли е изключването на ищеца от обезщетение по настоящото дело, на основание договора за застраховка на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, да го постави в дискриминационно положение спрямо други лица, които биха получили обезщетение и когато причинилото вредата лице е останало неидентифицирано или не е било застраховано, като се има предвид, че ищецът е подписал и задължителна, и доброволна застрахователна полица за застраховка за гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и двете за значителни суми, но без вещите му да са защитени по какъвто и да е начин;

Единствено националният съд ли е компетентен да установи дали едно предприятие като застрахователната компания в случая, отговаря на критериите, които позволяват спрямо него да се изтъкват разпоредбите на директива, която има непосредствено действие и в случай на утвърдителен отговор — кои са критериите, приложими в този смисъл;

Може ли липсата на транспониране във вътрешния правов ред от една държава членка на Европейския съюз на Директива 2005/14/ЕО (въпреки изтичането на срока за транспониране на 11.06.2007 г.) и по-конкретно, на разпоредбите на съображения 20—22, да увреди ищеца, нарушавайки негово основно право, а именно правото на собственост, макар понастоящем с Директива 2009/103/ЕО (7) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. да се отменят директиви I—V по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО, 2000/26/ЕО и 2005/14/ЕО), като се има предвид, че посочените норми са изцяло възпроизведени в текста на новата директива ЕО, която в много по-голяма степен от отменените разпоредби защитава правата на увреденото лице вследствие на пътнотранспортно произшествие;

10.

Може ли националният съд да разгледа служебно нарушението на общностна разпоредба и да прогласи нищожността на клаузата за изключване на застрахователния риск в случай, че увреденото лице, т.е. потребителят, не е уведомено за изключенията (ситуациите, в които застраховката няма действие, за разлика от разпоредбите на Директива 2005/14/ЕО), както и в случай, че застрахователната компания е наложила и други изключения освен тези, предвидени в Рамков закон № 136/1995 относно застраховките, дори ако няма позоваване на тази нищожност пред съда от страна на правоимащото лице и ако националното законодателство е транспонирало разпоредбите на Директива 93/13/ЕО (8) със Закон № 193/2000 (9) — Monitorul Oficial al României (Официален вестник на Румъния), част I, от [10 ноември 2000 г., № 560] (допълнен със закон № 363/2006 относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между търговци и потребители — Monitorul Oficial от 28 декември 2007 г., № 899).

(1) Закон № 136/1995 относно застраховките в Румъния, Monitorul Oficial от 30 декември 1995 г., № 303, част I.

(2) Monitorul Oficial от 23 декември 2004 г., част I.

(3) Втора директива на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104).

(4) Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53).

(5) Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 2003 г., стp. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 41).

(6) Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 149, стp. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212).

(7) Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 263, стp. 11).

(8) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стp. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

(9) Закон № 193/2000 относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между търговци и потребители, Monitorul Oficial от 10 ноември 2000 г., № 560, допълнен със Закон № 363/2007 относно борбата с нелоялните търговски практики в отношенията с потребителите и за хармонизиране на разпоредбите с европейското законодателство за защита на потребителя, Monitorul Oficial от 28 декември 2007 г., № 899, част I.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/32

Жалба, подадена на 1 март 2010 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-111/10)

2010/C 113/50

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, L. Flynn, B. Stromsky, A. Stobiecka-Kuik)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Съвета от 16 декември 2009 година за предоставяне на държавна помощ от властите на Република Литва за закупуване на държавна земеделска земя в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2013 г. (1);

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С приемането на обжалваното решение Съветът се е отклонил от решението на Комисията, прието в резултат от предложенията за приемане на подходящи мерки, посочени в точка 196 от Насоките на Общността относно държавните помощи в сектор селско и горско стопанство за периода 2007—2013 г. (2) (наричани по-нататък „Насоки за селското стопанство от 2007 г.“) и в резултат от безусловното им приемане от Литва, задължаващо последната да сложи край на съществуващата схема за помощ за закупуването на държавна земеделска земя най-късно до 31 декември 2009 г. Под покритието на извънредни обстоятелства Съветът всъщност е позволил на Литва да запази тази схема до изтичането на срока на Насоките за селското стопанство от 2007 г. на 31 декември 2013 г. Обстоятелствата, изтъкнати от Съвета за обосноваване на неговото решение, очевидно не са извънредни обстоятелства, които могат да обосноват приетото решение и не вземат предвид решението на Комисията относно тази схема.

В подкрепа на своята жалба за отмяна Комисията изтъква четири правни основания:

На първо място, тя счита, че Съветът не бил компетентен да действа по силата на член 108, параграф 2, трета алинея ДФЕС, тъй като помощта, която той одобрил, била съществуваща помощ, която Литва се задължила да премахне до края на 2009 г. с приемането на подходящите мерки, които Комисията ѝ предложила.

Второ, тя твърди, че Съветът е допуснал злоупотреба с власт като се опитал да неутрализира констатацията, че мерките за помощи, които Литва била свободна за запази до края на 2009 г., но не и след тази дата, можели да бъдат запазени до 2013 г.

Трето, обжалваното решение е прието в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, който се прилага за държавите членки и също между институциите. С решението си Съветът освободил Литва от нейното задължение за сътрудничество с Комисията относно подходящите мерки, приети от тази държава членка във връзка със съществуващата помощ за закупуване на държавна земеделска земя в контекста на сътрудничеството, установено с член 108, параграф 1 ДФЕС.

Накрая, Комисията поддържа, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, доколкото е приел, че са налице извънредни обстоятелства, които обосновават приемането на одобрената мярка. Комисията твърди, че макар и наистина да били налице извънредни обстоятелства, с обжалваното решение се одобрявала помощ, която или не била в състояние да отговори на тези извънредни обстоятелства, или надхвърляла това, което е необходимо, за да им се отговори в нарушение на принципа на пропорционалност.

(1) 2009/983/ЕС, ОВ L 338, стр. 93

(2) ОВ C 319, 2006 г., стр. 1

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/33

Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie van België на 1 март 2010 г. — Procureur-generaal bij het Hof van Beroep te Antwerpen/Zaza Retail BV (Philippe и Cécile Noelmans в качеството на синдици на Zaza Retail BV (Белгия); Zaza Retail BV (Manon Cordewener в качеството на синдик на Zaza Retail BV (Нидерландия))

(Дело C-112/10)

2010/C 113/51

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Procureur-generaal bij het Hof van Beroep te Antwerpen

Ответник: Zaza Retail BV (Philippe и Cécile Noelmans в качеството на синдици на Zaza Retail BV (Белгия))

Подпомагаща страна: Zaza Retail BV (Manon Cordewener в качеството на синдик на Zaza Retail BV (Нидерландия))

Преюдициални въпроси

Понятието „условията [в законодателството на държава членка]“ в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента за несъстоятелността (1) обхваща ли и условията, свързани с необходимите за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност определено качество или интерес на дадено лице — като прокуратурата на друга държава членка, или тези условия се отнасят само до материалните предпоставки за откриването и провеждането на това производство?

Може ли понятието „кредитор“ в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента за несъстоятелността да се тълкува широко, така че и национален орган, който съгласно правото на държавата членка, от която е част, е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и действа в общ интерес и като представител на общността на кредиторите, да може надлежно да поиска образуване на частичното производство по несъстоятелност по член 3, параграф 4, буква б)?

Когато понятието „кредитор“ обхваща и национален орган, който съгласно правото на държавата членка, от която е част, е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, необходимо ли е за прилагането на член 3, параграф 4, буква б) от Регламента за несъстоятелността този национален орган да докаже, че действа в интерес на кредиторите, които от своя страна имат местожителство, седалище или обичайно пребиваване в държавата на този национален орган?

(1) Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/34

Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-117/10)

2010/C 113/53

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, L. Flynn, K. Walkerová, A. Stobiecka-Kuik)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение 2010/10/ЕО (1) на Съвета от 20 ноември 2009 година за предоставяне на държавна помощ от властите на Република Полша за закупуване на земеделска земя в периода между 1 януари 2010 г. и 31 декември 2013 г.,

—	Съветът на Европейския съюз да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С приемането на обжалваното решение Съветът е отменил решението на Комисията, съдържащо се в предложението за приемане на подходящи мерки в точка 196 от Насоките за селското стопанство от 2007 г. и в неговото безусловно приемане от Полша, задължаващо последната най-късно до 31 декември 2009 г. да преустанови съществуващата схема за предоставяне на помощ за закупуване на земеделска земя. Под прикритието на извънредни обстоятелства Съветът всъщност разрешава на Полша да продължи тази схема до изтичането на срока на Насоките за селското стопанство от 2007 г. на 31 декември 2013 г. Обстоятелствата, изтъкнати от Съвета като мотиви за неговото решение, очевидно не са извънредни обстоятелства от естество да обосноват приетото решение и не вземат под внимание решението на Комисията относно тази схема. В подкрепа на своята жалба за отмяна Комисията сочи четири правни основания:

а)

на първо място тя счита, че Съветът не е бил компетентен да действа на основание на член 88, параграф 2, трета алинея ЕО, защото той не взел решение по молбата на Полша в тримесечния срок, определен в четвъртата алинея от тази разпоредба, и защото във всеки случай одобрената от него помощ е била съществуваща помощ, която Полша, когато приела предложените ѝ от Комисията подходящи мерки, се задължила да отмени до края на 2009 г.

б)	на второ място, като разрешил помощта до 2013 г., Съветът е злоупотребил с властта си, опитвайки се да неутрализира решението, според което Полша е била свободна да продължи тази помощ до края на 2009 г., но не и след това.

в)

по-нататък, съгласно третото правно основание, обжалваното решение е прието в нарушение на принципа за лоялно сътрудничество, който се прилага към държавите членки и също между институциите. Чрез своето решение Съветът е освободил Полша от нейното задължение за сътрудничество с Комисията във връзка с подходящите мерки, приети от тази държава членка относно съществуващата помощ за закупуване на земеделска земя в контекста на установеното от член 88, параграф 1 ЕО сътрудничество.

г)	с последното си правно основание Комисията твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, доколкото е счел, че са съществували извънредни обстоятелства, оправдаващи приемането на одобрената мярка.

(1) ОВ L 4, 8.1.2010 г., стр. 89.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/35

Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-118/10)

2010/C 113/54

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, L. Flynn, K. Walkerová, A. Stobiecka-Kuik)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение 2009/991/ЕС на Съвета (1) от 16 декември 2009 година за предоставяне на държавна помощ от властите на Република Латвия за закупуване на земеделска земя между 1 януари 2010 г. и 31 декември 2013 г.,

—	Съветът на Европейския съюз да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С приемането на обжалваното решение Съветът е отменил решението на Комисията, съдържащо се в предложението за приемане на подходящи мерки в точка 196 от Насоките за селското стопанство от 2007 г. и в неговото безусловно приемане от Латвия, задължаващо последната най-късно до 31 декември 2009 г. да преустанови съществуващата схема за предоставяне на помощ за закупуване на земеделска земя. Под прикритието на извънредни обстоятелства Съветът всъщност разрешава на Латвия да продължи тази схема до изтичането на срока на Насоките за селското стопанство от 2007 г. на 31 декември 2013 г. Обстоятелствата, изтъкнати от Съвета като мотиви за неговото решение, очевидно не са извънредни обстоятелства от естество да обосноват приетото решение и не вземат под внимание решението на Комисията относно тази схема. В подкрепа на своята жалба за отмяна Комисията сочи четири правни основания:

а)

на първо място тя счита, че Съветът не е бил компетентен да действа на основание на член 108, параграф 2, трета алинея ДФЕС, тъй като одобрената от него помощ е била съществуваща помощ, която Латвия, когато приела предложените ѝ от Комисията подходящи мерки, се задължила да отмени до края на 2009 г.

б)	на второ място, като разрешил помощта до 2013 г., Съветът е злоупотребил с властта си, опитвайки се да неутрализира решението, според което Латвия е била свободна да продължи тази помощ до края на 2009 г., но не и след това.

в)

по-нататък, съгласно третото правно основание, обжалваното решение е прието в нарушение на принципа за лоялно сътрудничество, който се прилага към държавите членки и също между институциите. Чрез своето решение Съветът е освободил Латвия от нейното задължение за сътрудничество с Комисията във връзка с подходящите мерки, приети от тази държава членка относно съществуващата помощ за закупуване на земеделска земя в контекста на установеното от член 108, параграф 1 ДФЕС сътрудничество.

г)	с последното си правно основание Комисията твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, доколкото е счел, че са съществували извънредни обстоятелства, оправдаващи приемането на одобрената мярка.

(1) ОВ L 339, 22.12.2009 г., стр. 34.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/35

Преюдициално запитване, отправено от Marknadsdomstolen (Швеция) на 8 март 2010 г. — Konsumentombudsmannen (KO)/Ving Sverige AB

(Дело C-122/10)

2010/C 113/55

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Marknadsdomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Konsumentombudsmannen (KO)

Ответник: Ving Sverige AB

Преюдициални въпроси

Трябва ли изискването „следователно позволява на потребителя да направи покупка“, установено в член 2, буква и) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (1), да бъде тълкувано в смисъл, че оферта за продажба е налице доколкото има информация относно рекламирания продукт и неговата цена, така че потребителят да може да вземе решение за покупка, или е необходимо търговското съобщение също да предлага реална възможност да се закупи продукта (например формуляр за поръчка) или да има достъп до подобна възможност (например реклама извън магазина)?

2.	В случай, че на предходния въпрос следва да се отговори, че е необходимо да съществува реална възможност да се закупи продукта, трябва ли да се приеме, че такава възможност съществува, ако търговското съобщение посочва телефонен номер или уеб сайт, където продуктът може да бъде поръчан?

Следва ли член 2, буква и) от Директива 2005/29 да бъде тълкуван в смисъл, че изискването за цена е изпълнено, ако търговското съобщение съдържа минимална цена, т.е. най-ниската цена, на която рекламираният продукт или категория продукти могат да бъдат закупени, като същевременно рекламираният продукт или категория продукти са на разположение в други варианти или с друго съдържание на цени, които не са посочени?

4.	Следва ли член 2, буква и) от Директива 2005/29 да бъде тълкуван в смисъл, че изискването относно характеристиките на продукта е спазено доколкото има словесна или визуална препратка към продукта (2), т.е. продуктът е определен, но не е описан подробно?

5.	При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дали това важи и когато рекламираният продукт се предлага в много варианти, но търговското съобщение ги споменава само с общо обозначаване?

В случай на оферта за продажба, следва ли член 7, параграф 4, буква а) да бъде тълкуван в смисъл, че е достатъчно да се предоставят само някои от основните характеристики на продукта, като в допълнение търговецът препраща към своя уеб сайт, при условие, че в този сайт има съществена информация за основните характеристики на продукта, цената и други условия в съответствие с изискването на член 7, параграф 4?

7.	Следва ли член 7, параграф 4, буква в) да бъде тълкуван в смисъл, че е достатъчно да се даде минималната цена, за да бъде спазено изискването за цената?

(1) ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260.

(2) Commission staff working document „Guidance on the implementation/application of directive 2005/29/EC on unfair commercial practices“, стр. 47f.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/37

Решение на Общия съд от 4 март 2010 г. — Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет

(Дело T-401/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам - Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика - Индивидуално третиране - Изготвяне на извадка - Поддържане на жалбата от производството на Общността - Дефиниция на разглеждания продукт - Равно третиране - Вреда - Оправдани правни очаквания - Задължение за мотивиране)

2010/C 113/57

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Brosmann Footwear (HK) Ltd (Kowloon, Китай); Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd (Zhongshan, Китай); Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd (Guangzhou, Китай) и Risen Footwear (HK) Co., Ltd (Kowloon, Китай) (представители: L. Ruessmann и A. Willems, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и T. Scharf) и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) (Брюксел, Белгия) (представители: P. Vlaemminck, G. Zonnekeyn и S. Verhulst, впоследствие P. Vlaemminck и A. Hubert, avocats)

Предмет

Искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), доколкото той засяга жалбоподателите

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co., Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.

3.	Европейската комисия и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/37

Решение на Общия съд от 4 март 2010 г. — Zhejiang Aokang Shoes и Wenzhou Taima Shoes/Съвет

(Съединени дела T-407/06 и T-408/06) (1)

(„Дъмпинг - Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам - Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика - Индивидуално третиране - Изготвяне на извадка - Право на защита - Равно третиране - Вреда - Оправдани правни очаквания - Задължение за мотивиране“)

2010/C 113/58

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd (Yongjia, Китай) (дело T-407/06) и Wenzhou Taima Shoes Co., Ltd (Wenzhou, Китай) (дело T-408/06) (представители: I. MacVay, solicitor, R. Thompson, QC, и K. Beal, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и T. Scharf); Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално P. Vlaemminck, G. Zonnekeyn и S. Verhulst, впоследствие P. Vlaemminck и A. Hubert, avocats); BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas (Monte Urano, Италия) както и шестнадесет други встъпили лица, чиито наименования са посочени в приложение (представители: G. Celona, P. Tabellini и C. Cavaliere, avocats)

Предмет

Искания за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), доколкото той засяга жалбоподателите.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

2.	Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd и Wenzhou Taima Shoes Co., Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.	Европейската комисия, Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas и останалите шестнадесет встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/38

Решение на Общия съд от 4 март 2010 г. — Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory/Съвет

(Дело T-409/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам - Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика - Изготвяне на извадка - Неоказване на съдействие - Право на защита - Вреда - Задължение за мотивиране)

2010/C 113/59

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory (Hui Yang) Corp. Ltd (Hui Yang City, Китай) (представители: I. MacVay, solicitor, R. Thompson, QC, и K. Beal, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. Van Vliet и T. Scharf); Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално P. Vlaemminck, G. Zonnekeyn и S. Verhulst, впоследствие P. Vlaemminck и A. Hubert, avocats); BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas (Monte Urano, Италия) и шестнадесет други встъпили лица, чиито наименования са приложени към решението (представители: G. Celona, P. Tabellini и C. Cavaliere, avocats)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory (Hui Yang) Corp. Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.	Европейската комисия, Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), BA.LA. di Lanciotti Vittorio & C. Sas и останалите шестнадесет встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 42, 24.02.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/39

Решение на Общия съд от 4 март 2010 г. — Foshan City Nanhai Golden Step Industrial/Съвет

(Дело T-410/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам - Изчисляване на конструираната нормална стойност - Експортна цена - Право на защита - Вреда - Задължение за мотивиране)

2010/C 113/60

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd (Lishui, Китай) (представители: I. MacVay, solicitor, R. Thompson, QC, и K. Beal, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и T. Scharf) и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално P. Vlaemminck, G. Zonnekeyn и S. Verhulst, впоследствие P. Vlaemminck и A. Hubert, avocats)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.	Европейската комисия и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/39

Решение на Общия съд от 18 март 2010 г. — Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет)

(Дело T-9/07) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство по обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ кръгъл рекламен предмет - Предходен промишлен дизайн на Общността - Основание за обявяване на недействителност - Противоречие - Липса на различно цялостно впечатление - Понятие за противоречие - Съответен продукт - Степен на свобода на автора - Информиран потребител - Член 10 и член 25, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002)

2010/C 113/61

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Grupo Promer Mon Graphic, SA (Sabadell, Испания) (представител: R. Almaraz Palmero, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: PepsiCo, Inc. (Ню Йорк, Съединените щати) (представители: E. Armijo Chávarri и A. Castán Pérez-Gómez, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 27 октомври 2006 г. (преписка R 1001/2005-3) относно производство по обявяване на недействителност между Grupo Promer Mon Graphic, SA и PepsiCo, Inc.

Диспозитив

1.	Отменя решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 27 октомври 2006 г. (преписка R 1001/2005-3).

2.	СХВП и PepsiCo, Inc. понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Grupo Promer Mon Graphic, SA във връзка с производството пред Общия съд.

3.	СХВП и PepsiCo понасят направените от тях разноски, както и разноските, направени от Grupo Promer Mon Graphic във връзка с производството пред апелативния състав.

(1) ОВ C 56, 10.3.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/40

Решение на Общия съд от 17 март 2010 г. — Mäurer + Wirtz/СХВП — Exportaciones Aceiteras Fedeoliva (tosca de FEDEOLIVA)

(Дело T-63/07) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „tosca de FEDEOLIVA“ - По-ранна словна марка на Общността и по-ранни национални словни марки „TOSCA“ - Относителни основания за отказ - Невземане предвид на довод - Член 74, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2010/C 113/62

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mäurer + Wirtz GmbH & Co. KG (Stolberg, Германия) (представител: D. Eickemeier, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Exportaciones Aceiteras Fedeoliva, AIE (Jaén, Испания)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 18 декември 2006 г. (преписка R 761/2006-2) във връзка с производство по възражение между Mülhens GmbH & Co. KG и Exportaciones Aceiteras Fedeoliva, AIE

Диспозитив

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 18 декември 2006 г. (преписка R 761/2006-2), доколкото с него се отхвърля възражението, направено на основание член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността).

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Mäurer + Wirtz GmbH & Co. KG и Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 95, 28.4.2007 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/43

Решение на Общия съд от 9 март 2010 г. — Euro-Information/СХВП (EURO AUTOMATIC CASH)

(Дело T-15/09) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „EURO AUTOMATIC CASH“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009)

2010/C 113/69

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Européenne de traitement de l’information (Euro-Information) (Страсбург, Франция) (представител: A. Grolée, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 18 ноември 2008 г. (преписка R 70/2006-4) относно заявката за регистрация на словния знак „EURO AUTOMATIC CASH“ като марка на Общността

Диспозитив

1.	Отменя Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 18 ноември 2008 г. (преписка R 70/2006-4).

2.	СХВП понася четири пети от разноските, направени от страните пред Общия съд.

3.	Européenne de traitement de l’information (Euro-Information) понася една пета от разноските, направени от страните пред Общия съд.

4.	СХВП понася направените от жалбоподателя необходими разходи за целите на производството пред апелативния състав на СХВП.

(1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/47

Жалба, подадена на 14 август 2009 г. — Al-Faqih и MIRA/Съвет и Комисия

(Дело T-322/09)

2010/C 113/77

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Saad Al-Faqih и Movement for Islamic Reform in Arabia (Лондон, Обединено кралство) (представители: J. Jones, Barrister и A. Raja, Solicitor)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска Комисия

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени изцяло или отчасти Регламент (ЕО) № 881/2002 (1) на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 14/2005 (2) на Комисията, Регламент (ЕО) № 492/2007 (3) на Комисията и Регламент (ЕО) № 1190/2005 (4) на Комисията и/или да се отменят Регламенти № 14/2005, № 492/2007 и № 1190/2005 на Комисията, доколкото те засягат пряко и лично жалбоподателите; и

—	да се нареди на Съветът и/или Комисията да заплатят съдебните разноски, направени от жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си на основание член 230 ЕО жалбоподателите искат отмяната на Регламент № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, изменен с Регламенти (ЕО) на Комисията № 14/2005 от 5 януари 2005 г., № 492/2007 от 3 май 2007 г. и № 1190/2005 от 20 юли 2005 г. и/или отмяната на Регламенти (ЕО) на Комисията № 14/2005, 492/2007 и 1190/2005, доколкото те се отнасят до жалбоподателите.

Жалбоподателите са включени в консолидирания списък на Комитета по санкциите към Организацията на Обединените нации, съдържащ физически лица и образувания, за които се твърди, че са свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и чийто средства и други икономически ресурси следва да бъдат замразени. Вследствие на това Европейската комисия приема Регламенти (ЕО) № 14/2005 и 1190/2005, които добавят имената на жалбоподателите в Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета, съдържащо списък на лица, групи и образувания, за които се прилага замразяване на средствата и икономическите ресурси в ЕС. Вписването на първия жалбоподател г-н Al-Faqih впоследствие е изменено с Регламент (ЕО) 492/2007 на Комисията.

В подкрепа на тяхната жалба жалбоподателите изтъкват следните правни основания:

Жалбоподателите твърдят, че предвиденото в оспорваните регламенти замразяване на техните средства нарушава техните основни човешки права, а именно правото им на изслушване и правото на ефективен съдебен контрол, доколкото те никога не са били информирани от Съветът и/или Комисията за причините за тяхното включване в Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета и никога не са получили някакво доказателство, обосноваващо налагането на ограничителни мерки. Поради тази причина жалбоподателите не са имали възможност да се защитят и да оспорят посочените решения пред европейските юрисдикции.

По-нататък жалбоподателите твърдят, че тяхното право на зачитане на собствеността е било нарушено, доколкото общите ограничения на това право, причинени от замразяването на техните средства, водят до непропорционална и нетърпима намеса в това основно човешко право.

(1) Регламент (ЕО) № 881/2002 от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189)

(2) Регламент (ЕО) № 14/2005 от 5 януари 2005 година за изменение за 42-ри път на Регламент (ЕО) 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически и юридически лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ L 5, стр.10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 3, стр. 104)

(3) Регламент (ЕО) № 492/2007 от 3 май 2007 година за изменение за 75-и път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ L 116, стр. 5)

(4) Регламент (ЕО) № 1190/2005 от 20 юли 2005 година за изменение за четиридесет и осми път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ 193, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 21)

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/48

Жалба, подадена на 9 февруари 2010 г. от Giorgio Lebedef срещу определение, постановено на 30 ноември 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-54/09, Lebedef/Комисия

(Дело T-52/10 P)

2010/C 113/78

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Giorgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) (представител: F. Frabetti, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Определение на СПС от 30 ноември 2009 г. по дело F-54/09, Giorgio LEBEDEF, живущ на 4, Neie Wee, L-1670, Senningerberg, Люксембург, длъжностно лице в Европейската комисия, подпомаган и представляван от адв. Frédéric FRABETTI, 5, rue Jean Bertels, L 1230 Люксембург, avocat à la Cour, като адрес за връчване е кантората на последния, срещу Комисията на Европейските общности, за която се явяват представителите ѝ г-н J. Currall и г-н G. Berscheid, със съдебен адрес в Люксембург, ответник, с предмет жалба за отмяна на решенията от 15.2.2008 г., 1.4.2008 г., 10.4.2008 г., 20.5.2008 г. и 14.7.2008 г., свързани с приспадането на 39 дни от отпуска на жалбоподателя за 2008 г.;

—	да се уважат исканията на жалбоподателя, направени в първоинстанционното производство;

—	при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Съда на публичната служба за ново разглеждане;

—	Общият съд да се произнесе по съдебните разноски и да осъди Европейската комисия да заплати тези разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят моли да бъде отменено Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 30 ноември 2009 г., постановено по дело Lebedef/Комисия, F-54/09, с което се отхвърля като явно неоснователна жалбата, с която жалбоподателят е поискал отмяната на няколко решения, свързани с приспадането на 39 дни от годишния му отпуск за 2008 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква девет правни основания, изведени от:

—	нарушението на член 1, шеста алинея от приложение II към Правилника за длъжностните лица и на член 1, параграф 2 от Рамковото споразумение, което урежда отношенията между Комисията и синдикалните и професионалните организации;

—	неправилното тълкуване и прилагане на понятието „синдикална свобода“;

—	несъществуващи през 2008 г. обстоятелства;

—	неспазване на Решението на Комисията от 28 април 2004 г. за въвеждане на разпоредби за прилагане по отношение на отсъствия, причинени от болест или злополука;

—	неправилното тълкуване и прилагане на понятията „участие в представителството на персонала“, „командироване в синдикална организация“ и „синдикална мисия“;

—	изопачаването и изкривяването на фактите и твърденията на жалбоподателя, както и на неправилните фактически констатации на СПС относно регистрирането на „неразрешени отсъствия“ в SysPer2;

—	неправилно тълкуване на изявленията на жалбоподателя и грешка при прилагане на правото, допусната от СПС при тълкуването на понятието „отсъствие“, както е определено в членове 57, 59 и 60 от Правилника;

—	грешка при прилагане на правото, допусната от СПС при прилагането на член 60 от Правилника; и

—	липса на мотиви във връзка с различни съществени въпроси обжалваното дело.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/49

Жалба, подадена на 11 февруари 2010 г. — Phoenix-Reisen и DRV/Комисия

(Дело T-58/10)

2010/C 113/79

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Phoenix-Reisen GmbH (Бон, Германия) и Deutscher Reiseverband eV (DRV) (Берлин, Германия) (представител: Rechtsanwalt R. Gerharz)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	отмяна на решението на ответника от 20 ноември 2009 г., съобщено с писмо от 11 декември 2009 г., за отказ да се предприемат действия по отношение на държавните помощи, предоставени от Федерална република Германия под формата на обезщетения при неплатежоспособност;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обжалват Решение C(2009) 8707 окончателен на Комисията от 19 ноември 2009 г. относно държавна помощ NN 55/2009 — Германия, свързано с предполагаема държавна помощ, предоставена чрез изплащане на обезщетения при неплатежоспособност. В това решение Комисията заключава, че разглежданата мярка не е държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват, че субсидирането на неплатежоспособни предприятия не може да бъде обосновано от Директива 80/987/ЕИО (1), тъй като цел на последната е изключително закрилата на работниците и служителите на неплатежоспособните предприятия, а не самите предприятия. Според жалбоподателите практиката по прилагане на правото във Федерална република Германия е такава, че неплатежоспособните предприятия ползват преки обезщетения при неплатежоспособност. Освен това жалбоподателите твърдят, че примерите от други страни от Общността показват, че е възможно да се транспонира Директива 80/987/ЕИО без при това да се субсидират неправомерно конкурентите.

(1) Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, стp. 23, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/49

Жалба, подадена на 10 февруари 2010 г. от Brigitte Zangerl-Posselt срещу Решение на Съда на публичната служба от 30 ноември 2009 г. по дело Zangerl-Posselt/Комисия, F-83/07

(Дело T-62/10 P)

2010/C 113/80

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Brigitte Zangerl-Posselt (Merzig, Германия) (представител: адв. S. Paulmann, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:

—	да отмени обжалваното решение,

—

да реши сам спора и, както жалбоподателката е поискала в първоинстанционното производство, да отмени решението — междувременно потвърдено след жалба с решение от 13 декември 2007 г. — на конкурсната комисия на конкурс EPSO/AST/27/06 от 25 юли 2007 г., с което жалбоподателката не се допуска до практическия и до устния изпит по този конкурс,

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, свързани с двете производства по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу Решението на Съда на публичната служба от 30 ноември 2009 г. по дело Zangerl-Posselt/Комисия, F-83/07, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателката.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката посочва, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото при разглеждането на предпоставките за допускане до общ конкурс EPSO/AST/27/06. В тази връзка жалбоподателката упреква Съда на публичната служба inter alia в това, че при преценката на обстоятелството дали жалбоподателката разполага с диплома съгласно обявлението за разглеждания конкурс, той се е основал в значителна степен на френската версия на член 5, параграф 3, буква а), точка ii) от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Освен това доводите на Съда на публичната служба, с които последният се опитва да обори твърденията на жалбоподателката, са опорочени от множество грешки при прилагане на правото. В тази връзка в частност се посочва както че са направени заключения, чиято неточност следва от преписката по делото, така и че са подправени представените доказателства.

Жалбоподателката посочва и че наличието на оспорваната от нея непряка дискриминация на основание на възрастта наистина е потвърдено, но тази дискриминация е приета за обоснована с недостатъчни и погрешни мотиви.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/50

Жалба, подадена на 10 февруари 2010 г. — Jurašinović/Съвет

(Дело T-63/10)

2010/C 113/81

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ivan Jurašinović (Анже, Франция) (представител: N. Amara-Lebret, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението от 7 декември 2009 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп до следните документи:

—	решенията на Съвета за изпращане на Международния наказателен съд за бивша Югославия на документите, които този съд е поискал да му бъдат предоставени в рамките на процеса срещу Готовина,

—

съществуващата във връзка с този процес кореспонденция между институциите на ЕС и Международния наказателния съд за бивша Югославия (заедно с приложенията, ако има такива), и по-конкретно първоначалните искания, направени както от Международния наказателния съд за бивша Югославия, така и от адвокатите на г-н Готовина,

—	да се осъди Съветът на ЕС — Генерален секретариат, да разреши електронния достъп до всички искани документи,

—	да се осъди Съветът на ЕС да заплати на жалбоподателя сума в размер на 2 000 EUR без ДДС или 2 392 EUR с ДДС като разноски по производството, заедно с лихви съгласно лихвения процент на ЕЦБ към датата на подаване на жалбата.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението на Съвета от 7 декември 2009 г., с което му се отказва достъп до решенията на Съвета за изпращане на Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСЮ) на документите, които този съд е поискал да му бъдат предоставени в рамките на процеса срещу Готовина, и до съществуващата във връзка с този процес кореспонденция между институциите на Европейския съюз и Международния наказателния съд за бивша Югославия (заедно с приложенията, ако има такива), и по-конкретно първоначалните искания, направени както от Международния наказателния съд за бивша Югославия, така и от адвокатите на г-н Готовина.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от:

—	грешка при прилагане на правото, доколкото Съветът отказал достъп до документите на основание член 70B от Правилника за производството и доказването на МНСЮ, въпреки че тази разпоредба не била приложима,

—

липса на засягане на защитата на съдебните процедури и правните становища в съответствие с член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 (1), доколкото това изключение се отнасяло до защитата на съдебните процедури на Европейския съюз и на държавите членки, а не на съдебна процедура пред Международния наказателен съд за бивша Югославия, която процедура е извън юрисдикцията на ЕС,

—	липса на засягане на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения съгласно член 4, параграф 1, буква a), трето тире от същия регламент,

—

съществуването на по-висш обществен интерес съгласно член 4, параграф 2, трето тире от посочения Регламент 1049/2001, тъй като жалбоподателят искал да му бъдат предоставени въпросните документи, за да упражни правата си по дело T-465/09. Това искане било в съответствие с правото на достъп до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес пред европейската юрисдикция. Освен това конфликтът, до който се отнасяли тези документи, приключил през 1995 г.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/51

Жалба, подадена на 15 февруари 2010 г. — Zuckerfabrik Jülich/Комисия

(Дело T-66/10)

2010/C 113/82

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Zuckerfabrik Jülich AG (Jülich, Германия) (представители: Rechtsanwälte H.-J. Prieß и B. Sachs)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005 и (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест правни основания.

Като първо правно основание жалбоподателят посочва по аналогия нарушение на член 233 ЕО (понастоящем член 266 ДФЕС), доколкото Комисията не е приложила постановеното в решението на Съда от 8 май 2008 г. по дело Zuckerfabrik Jülich и др. (C-5/06 и C-23/06—C-36/06, Recueil, стр. I-3231). В това решение Съдът определя как трябва да се дефинират параметрите „излишък, който може да бъде изнесен“ и „общо количество на задълженията за износ“ при изчисляването на размера на налога върху производството за пазарните години от 2002/2003 до 2005/2006. Според жалбоподателя в обжалвания регламент Комисията била променила също третия параметър „обща сума на възстановяванията“, въпреки че неговото изчисляване не било предмет на решението по дело Zuckerfabrik Jülich.

Като второ правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията била нарушила член 15, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1260/2001 (1), както и смисъла и целта на този регламент. В това отношение се посочва освен това, че при изчисляване на общата сума на възстановяванията Комисията била включила възстановяванията за износ, които не са били протестирани и платени. По-нататък, общото определяне на месечния износ водело до неточности при изчисляването. В това отношение жалбоподателят поддържа, че в решението по дело Zuckerfabrik Jülich Съдът е наложил забрана общата загуба да се определя в размер по-висок от този на разходите, свързани с възстановяванията.

На трето място, било налице нарушение на принципа за забрана на обратното действие, тъй като с обжалвания регламент Комисията е променила с обратна сила размера на възстановяванията.

В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят посочва, че на 3 ноември 2009 г. Комисията вече не е била компетентна да приеме регламент за определяне на размера на налога върху производството за пазарните години от 2002/2003 до 2005/2006 в сектора на захарта, тъй като Регламент № 1260/2001, посочен от Комисията като правно основание, не е бил в сила към датата на приемането на регламента, освен това не била посочена друга правна основа от вторичното право, а според релевантните разпоредби от Договора за ЕО компетентна е не Комисията, а Съветът.

Като пето правно основание жалбоподателят посочва нарушение на член 37, параграф 2 ЕО, тъй като по силата на тази разпоредба е трябвало да се избере друга процедура за приемането на регламента.

Накрая се посочва нарушение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО (понастоящем член 296, параграф 2 ДФЕС), доколкото Комисията е мотивирала обжалвания регламент, посочвайки, че прилага решението на Съда по дело Zuckerfabrik Jülich, без да спазва, според жалбоподателя, постановеното в това решение.

(1) Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 178, стp. 1).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/52

Жалба, подадена на 15 февруари 2010 г. — Intermark/СХВП — Natex International (NATY’S)

(Дело T-72/10)

2010/C 113/83

Език на жалбата: унгарски

Страни

Жалбоподател: Intermark Srl (Stei, Румъния) (представители: László Á. M. ügyvéd)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Natex International Trade SpA (Pioltello, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	Да се измени решението на ответника и да се отхвърли в неговата цялост заявлението за регистрация по отношение на всички стоки,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Natex International Trade S.p.A.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „NATY’S“ за стоки от класове 29, 30 и 32 (Заявка № 5 810 627)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративната марка „Naty“ за стоки и услуги от класове 30 и 35 (Марка на Общността № 4 149 456)

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ, L 78, 2009 г., стр. 1).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/52

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Embraer и др./Комисия

(Дело T-75/10)

2010/C 113/84

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Empresa Brasileira de Aeronáutica, SA (Embraer) (São José dos Campos, Бразилия), Embraer Aviation Europe SAS (EAE) (Villepinte, Франция), Indústria Aeronáutica de Portugal SA (OGMA) (Alverca do Ribatejo, Португалия) (представители: U. O’Dwyer и A. Martin, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени обжалваното решение,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяната на Решение C(2009) 4541 окончателен на Комисията от 17 юни 2009 г., с което се обявява за съвместима с общия пазар помощта, предназначена да финансира разходите за научни изследвания и развитие във връзка със създаването и с изработването на въздухоплавателен продукт, предоставена от властите на Обединеното кралство на Bombardier (Short Brothers) [N 654/2008] (1). Решението на Комисията е прието вследствие на предварително разглеждане, извършено в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС. Жалбоподателите са конкурентите на получателя на помощта и подават жалба, с която се противопоставят на предвидената помощ като искат от Комисията да започне официална процедура по разследване.

В подкрепа на своята жалба за отмяна жалбоподателите изтъкват следните правни основания:

Първо, те твърдят, че Комисията е срещнала сериозни затруднения в хода на своето предварително разглеждане на съвместимостта на държавната помощ с общия пазар и че следователно тя е била длъжна да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Освен това те посочват, че като не е започнала официалната процедура по разследване Комисията е лишила жалбоподателите и другите засегнати страни от тяхното право да бъдат изслушани в хода на разследването на Комисията. Според тях това представлява процесуален недостатък в нарушение на Договора.

По-специално сериозните затруднения, които е срещнала Комисията, са видни от:

—	продължителността и обстоятелствата по предварителното разглеждане;

—	пропускът на Комисията да определи пазара на криле на въздухоплавателни средства със 100—149 места като съответен продуктов пазар;

—	пропускът на Комисията да анализира отражението на държавната помощ върху конкуренцията на пазара на криле на въздухоплавателни средства със 100—149 места;

—	анализът на Комисията относно отражението на държавната помощ върху конкуренцията, свързана със завършени въздухоплавателни средства със 100—149 места, бил недостатъчен и непълен.

Второ, жалбоподателите твърдят, че идентифицирането от страна на Комисията на твърдения пазар на конструкции за въздухоплавателни средства и нейният пропуск да идентифицира съответния пазар на криле на въздухоплавателни средства със 100—149 места представляват явна грешка в преценката на съвместимостта на помощта с общия пазар, извършена в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

Трето, те считат, че пропускът на Комисията да анализира отражението на държавната помощ върху съответния пазар на криле на въздухоплавателни средства със 100—149 места представлява явна грешка в преценката на съвместимостта на помощта с общия пазар, извършена в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

Четвърто, те твърдят, че непълният и погрешен анализ на Комисията на отражението на държавната помощ върху пазара на завършени въздухоплавателни средства със 100—149 места представлява явна грешка в преценката на съвместимостта на помощта с общия пазар, извършена в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

(1) ОВ C 298, 2009 г., стр. 2.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/53

Жалба, подадена на 18 февруари 2010 г. — Certmedica International/СХВП — Lehning Entreprise (L112)

(Дело T-77/10)

2010/C 113/85

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Certmedica International GmbH (Aschaffenburg, Германия) (представител: P. Pfortner, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lehning Entreprise SARL (Sainte Barbe, Франция)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 декември 2009 г. (преписка № R 934/2009-2), връчено на 21 декември 2009 г., доколкото с него се обявява за недействителна марка на Общността „L112“ (EU 002349728) във връзка със стоки „Фармацевтични и ветеринарни препарати; медицински продукти за вътрешна употреба; хранителни добавки за медицински цели“ от клас 5;

при условията на евентуалност, да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 декември 2009 г. (преписка № R 934/2009-2), връчено на 21 декември 2009 г., доколкото с него се обявява за недействителна марка на Общността „L112“ (EU 002349728) във връзка със стоки „Медицински продукти за вътрешна употреба; хранителни добавки за медицински цели“ от клас 5;

при условията на евентуалност спрямо предходното, да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 декември 2009 г. (преписка № R 934/2009-2), връчено на 21 декември 2009 г., доколкото с него се обявява за недействителна марка на Общността „L112“ (EU 002349728) във връзка със стоки „Медицински продукти за вътрешна употреба“ от клас 5;

—

да се отхвърли изцяло искането, основано на френската марка „L.114“ (F 1 312 700), марка на Общността „L112“ (EU 002349728) да се обяви за недействителна, и да се допусне регистрацията на марка на Общността „L112“ за следните стоки:

„клас 5:

Фармацевтични, ветеринарни и хигиенни препарати; медицински продукти за вътрешна употреба; хранителни добавки за медицински цели; диетични хранителни концентрати на основата на водни животни с черупка (като хитозан)

клас 29:

Хранителни концентрати на основата на водни животни с черупка (като хитозан)“;

при условията на евентуалност, да се отхвърли искането, основано на френската марка „L.114“ (F 1 312 700), марка на Общността „L112“ (EU 002349728) да се обяви за недействителна, доколкото неговата цел е да се обяви за недействителна марка „L112“ от клас 5 за стоки „Медицински продукти за вътрешна употреба; хранителни добавки за медицински цели“, и да се допусне регистрацията на марка на Общността „L112“ за следните стоки:

„клас 5:

Хигиенни препарати; медицински продукти за вътрешна употреба; хранителни добавки за медицински цели; диетични хранителни концентрати на основата на водни животни с черупка (като хитозан)

клас 29:

Хранителни концентрати на основата на водни животни с черупка (като хитозан)“;

при условията на евентуалност спрямо предходното, да се отхвърли искането, основано на френската марка „L.114“ (F 1 312 700), марка на Общността „L112“ (EU 002349728) да се обяви за недействителна, доколкото неговата цел е да се обяви за недействителна марка на Общността „L112“ от клас 5 за стоките „Медицински продукти за вътрешна употреба“, и да се допусне регистрацията на марка на Общността „L112“ за следните стоки:

„клас 5:

Хигиенни препарати; медицински продукти за вътрешна употреба; диетични хранителни концентрати на основата на водни животни с черупка (като хитозан)

клас 29:

Хранителни концентрати на основата на водни животни с черупка (като хитозан)“;

—

да се осъди лицето, подало искането за обявяване на недействителност, да заплати всички разходи, направени от жалбоподателя в производството за обявяване на недействителност и в производството пред апелативния състав;

при условията на евентуалност, да се осъди лицето, подало искането за обявяване на недействителност, да заплати разходите, направени в производството за обявяване на недействителност, само доколкото марка „L112“ (EU 002349728) е обявена за недействителна за стоки „Фармацевтични препарати“ (20 %);

при условията на евентуалност спрямо предходното, да се осъди лицето, подало искането за обявяване на недействителност, да заплати разходите, направени в производството за обявяване на недействителност, само доколкото марка „L112“ (EU 002349728) е обявена за недействителна за стоки „Фармацевтични препарати; хранителни добавки за медицински цели“ (30 %).

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка на Общността № 2 349 728 за стоки от класове 5 и 29

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Лице, което иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Lehning Enterprise SARL

Право върху марката на лицето, което иска обявяване на недействителността: френската словна марка „L.114“ (марка № 1 312 700), въпреки че искането за обявяване на недействителност се отнася само до някои стоки от клас 5

Решение на отдела по отмяна: уважава искането за обявяване на недействителност и обявява съответната марка на Общността за частично недействителна.

Решение на апелативния състав: частично уважава жалбата на жалбоподателя.

Изложени правни основания:

—	не е доказано, че подалото искането за обявяване на недействителност лице използва френската марка „L.114“;

—	липсва сходство на стоките от клас 5;

—	апелативният състав е допуснал грешка при прилагането на правото, когато преценява сходството на знаците.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/55

Жалба, подадена на 19 февруари 2010 г. — Lehning Entreprise/СХВП — Certmedica International (L112)

(Дело T-78/10)

2010/C 113/86

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Lehning Entreprise (Sainte-Barbe, Франция) (представител: P. Demoly, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Certmedica International GmbH (Aschaffenburg, Германия)

Искания на жалбоподателя

—

Предвид сходството на разглежданите знаци и стоки съществува вероятност от объркване между спорните марки L.114 и L112 за всички стоки от клас 5, посочени в заявките за регистрацията им. Ето защо взетото решение трябва да бъде отменено, доколкото с него искането за отмяна на заявителя за следните стоки: „хигиенни препарати“ и „концентрирани диетични храни на основата на ракообразни (като хитозана)“ се отхвърля и се потвърждава в останалата му част.

—

Накрая, предвид обстоятелствата по случая, би било изключително несправедливо да се определят в тежест на заявителя неподлежащите на възстановяване разноски, които той е трябвало да понесе във връзка с тази явно неоснователна процедура. Поради това заявителят иска Société Certmedica Internationale GmbH да бъде осъдено да му възстанови разноските, претърпени считано от подаване на възражението.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „L112“ за стоките от класове 5 и 29 (марка на Общността № 2 349 728)

Притежател на марката на Общността: Certmedica International GmbH

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: националната марка „L.114“, регистрирана във Франция за стоките от клас 5 (№ 1 312 700)

Решение на отдела по заличаването: частично уважава искането за обявяване на недействителността на разглежданата марка за стоките от клас 5.

Решение на апелативния състав: частично уважава подадената от Certmedica International жалба.

Изложени правни основания: нарушение на членове 8, 52 и 53 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността, доколкото съществува вероятност от объркване между конфликтните марки за стоките „хигиенни препарати“ и „концентрирани диетични храни на основата на ракообразни (като хитозана)“.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/56

Жалба, подадена на 22 февруари 2010 г. — COLT Télécommunications France/Комисия

(Дело T-79/10)

2010/C 113/87

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: COLT Télécommunications France SAS (Париж, Франция) (представител: M. Debroux, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се разпореди на Комисията на основание процесуално-организационните действия и действията по събиране на доказателства, предвидени в членове 49, 64 и 65 от Процедурния правилник на Общия съд, да изпрати някои документи, посочени в Решение C(2009) 7426 окончателен на Комисията (Държавна помощ N 331/2008 — Франция),

—	да се отмени решението, доколкото в него се приема, че „мярката, предмет на уведомлението, не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора“,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2009) 7426 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 г., с което се обявява, че компенсирането от френските власти на свързаните с предоставянето на обществена услуга разходи в размер на 59 милиона евро на обединение на предприятия за създаване и експлоатиране на електронна съобщителна мрежа с много висока скорост при пренос на данни (проект THD 92) в департамента Hauts-de-Seine не представлява държавна помощ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това правно основание се подразделя на седем части:

—	в основата на първата част от правното основание е констатацията, че особено голямата продължителност (15 месеца) на предхождащата приемането на решението проверка сама по себе си свидетелства за сложността на въпроса и за необходимостта от започване на официална процедура по разследване,

—	с втората част от правното основание жалбоподателят твърди, че предвиденото разширяване на мрежата на два етапа би трябвало да доведе Комисията поне до извода, че първият етап от разширяването на мрежата в доходоносни зони с голяма гъстота не изисква публична субсидия,

—

третата част от правното основание се основава на доказване на обстоятелството, че възприетият в решението метод за определяне на твърдените „недоходоносни зони“ подлежи на съществена критика и противоречи на изводите на ARCEP — френският регулаторен орган в този сектор; тези противоречия и грешки в метода трябвало да доведат до започване на задълбочено разследване,

—	в основата на четвъртата част от правното основание са многобройните и аргументирани възражения на конкурентни оператори, които също трябвало да подтикнат Комисията да започне задълбочено разследване,

—	с петата част жалбоподателят поддържа, че Комисията не е упражнила дори минимален контрол, за да се гарантира, че френските власти не са допуснали явна грешка в преценката при създаването на твърдяна услуга от общ икономически интерес, по-конкретно поради липсата на пазарна неефективност,

—	шестата част от правното основание също се отнася до липсата на дори минимален контрол във връзка с явна грешка в преценката, допусната от френските власти при създаване на SIEG, по-конкретно поради обстоятелството, че предвидената публична намеса няма специфичен характер,

—	накрая, със седмата част от правното основание жалбоподателят поддържа, че решението не отчита действителния риск от свръхкомпенсиране на твърдените допълнителни разходи, свързани с твърдените произтичащи от представянето на обществена услуга задължения.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/57

Жалба, подадена на 16 февруари 2010 г. — Bell & Ross/СХВП — Klockgrossisten i Norden (Изображение на часовник)

(Дело T-80/10)

2010/C 113/88

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Bell & Ross BV (Zoetermeer, Нидерландия) (представител: S. Guerlain, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Klockgrossisten i Norden AB (Upplands Väsby, Швеция)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на трети апелативен състав от 9 декември 2009 г. по преписка R 1285/2008-3, съобщено на 16 декември 2009 г. на представителите на дружество BELL & ROSS BV, относно:

—	нарушение на разпоредбите на член 91 от Регламент № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността;

—	нарушение на разпоредбите на членове 63 и 57 от Регламент № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

—	нарушение на разпоредбите на член 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността;

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистриран промишлен дизайн на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Промишлен дизайн на общността № 342 951 (часовници)

Притежател на промишления дизайн на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на промишления дизайн на Общността: Klockgrossisten i Norden AB

Решение на отдела по заличаването: Обявява промишления дизайн на Общността за недействителен

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на членове 6, 63, 57 и 91 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/58

Жалба, подадена на 22 февруари 2010 г. — Regione Puglia/Комисия

(Дело T-84/10)

2010/C 113/89

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: регион Puglia (Бари, Италия) (представители: F. Brunelli, avvocato, A. Aloia, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—	да се отмени обжалваното решение,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, разходи и хонорари, наред с еднократното възстановяване на общите съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена към отмяната на Решение C(2009)10350 на Европейската комисия от 22 декември 2009 година за отмяната на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предназначената за оперативна програма POR Puglia Цел № 1 (2000 г. — 2006 г.), като се запазят единствено предвидените в член 4 права.

Тази мярка е поискана въз основа на точните възражения, с които регион Puglia поставя под въпрос редовността и основателността на повдигнатите от Комисията срещу нея твърдения за нарушение и поддържа също, че използваните от Комисията методи за оценка на резултатите от проведените през 2007 г. и 2009 г. одити са незаконосъобразни и неправилни.

По-специално, регион Puglia поддържа, че решението е било прието при следните обстоятелства:

—	проверките на общностните инспектори, въз основа на които е прието решението, не са били извършени подходящо и точно,

—	изводите, до които се достига по отношение на всяко направление и всяка мярка, както и по отношение на всички извършени проверки, не се потвърждават или подкрепят от представените и разгледани документи и във всички случаи са направени без необходимата преценка на секторната правна уредба,

—	във всички случаи, от методологична гледна точка, направените преценки не могат да потвърдят и обосноват окончателните изводи на Комисията, които освен това изглеждат спорни, тъй като не са надлежно мотивирани и/или доказани.

Освен това Комисията изобщо не е взела предвид:

—	различните резултати от одитите, извършени от Европейската сметна палата и от Министерството на икономиката и на финансите на Италианската република,

—	подробните, документирани и точни съображения и възражения, направени от региона във всеки отделен случай в отговор на твърденията за нарушение и на въпросите на самата Комисия, и освен това

—	Комисията е нарушила задължението за сътрудничество, което трябва да ръководи отношенията между Комисията и получателя на финансирането, тъй като е направила констатации и е достигнала до изводи още преди да е получила и разгледала отговорите и уточненията, които е поискала от регион Puglia.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/58

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — British Sugar/Комисия

(Дело T-86/10)

2010/C 113/90

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: British Sugar plc (Лондон, Обединеното кралство) (представители: K. Lasok, QC, G. Facenna, Barrister, W. Robinson, P. Doris и D. Das, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени спорната мярка,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните и другите разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005, (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 (1).

Жалбоподателят изтъква следните правни основания в подкрепа на исканията си.

На първо място той сочи, че Комисията не е взела необходимите мерки с оглед изпълнението на Решения на Съда по дело Jülich (2) и по дело SAFBA (3), с които Съдът обявява за невалидни Регламенти (ЕО) № 1762/2003 (4), № 1775/2004 (5) и № 1686/2005 (6) на Комисията. Жалбоподателят твърди, че в резултат на постановените съдебни решения по тези дела, Комисията е била задължена и следователно е била компетентна да вземе необходимите мерки за поправяне на установената в тези решения незаконосъобразност. Това задължение и тази компетентност се свеждали до приемането на необходимите мерки за гарантиране на възстановяването на засегнатите лица (включително жалбоподателя) на сумите, които те били задължени незаконосъобразно да платят за съответните пазарни години. Тези суми според жалбоподателя са били и продължават да бъдат определяеми чрез прилагането на формулата, използвана в регламентите, които Съдът е приел за невалидни, при условие, че установената от Съда грешка бъде коригирана. Жалбоподателят следователно твърди, че в нарушение на това задължение и като е действала извън тази компетентност, Комисията е приела спорната мярка, която е опорочена от същия основен недостатък, накарал Съда да обяви за невалидни регламенти (ЕО) № 1762/2003, № 1775/2004 и № 1686/2005.

На второ място, жалбоподателят изтъква, че възприетият в спорната мярка метод на изчисляване на налозите в сектора на захарта противоречи на изводите на Съда в Решение по дело Jülich.

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е била компетентна да приеме спорната мярка на основание на Регламент (ЕО) № 1260/2001, защото според жалбоподателя:

—	този регламент е бил отменен и не е бил в сила към момента, в който е била приета спорната мярка, и

—

от решение по дело Jülich следва, че Комисията не е била компетентна да определя размера на налозите върху производството по начин, който не съответства на член 15 от този регламент. При липсата на компетентност въз основа на решения по дело Jülich и по дело SAFBA или въз основа на Регламент № 1260/2001, компетентността за определяне на налозите върху производството принадлежи на Съвета по силата на настоящия член 43 ДФЕС. Следователно Комисията изобщо не е била компетентна да приеме спорната мярка.

(1) ОВ L 321, 2009 г., стр. 1.

(2) Решение от 8 май 2008 г. по дело Zuckerfabrik Jülich, (C-5/06 и C-23/06—C-36/06, Сборник, стр. I-3231).

(3) Определение на Съда от 6 октомври 2008 г. по дело SAFBA, (C-175/07—C-184/07, Сборник, стр. I-142).

(4) Регламент (ЕО) № 1762/2003 на Комисията от 7 октомври 2003 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарната година 2002/2003, ОВ L 254, 2003 г., стр. 4.

(5) Регламент (ЕО) № 1775/2004 на Комисията от 14 октомври 2004 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарната година 2003/04, ОВ L 316, 2004 г., стр. 64.

(6) Регламент (ЕО) № 1686/2005 на Комисията от 14 октомври 2005 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарната година 2004/05, ОВ L 271, 2005 г., стр. 12.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/59

Жалба, подадена на 15 февруари 2010 г. — Inter IKEA Systems/СХВП — Meteor Controls (GLÄNSA)

(Дело T-88/10)

2010/C 113/91

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Inter IKEA Systems B.V. (Delft, Нидерландия) (представител: J. Gulliksson, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Meteor Controls International Limited (Cookstown, Ирландия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 1 декември 2009 г. по преписка R 529/2009-2 и

—	да се осъди ответникът да заплати разноските, направени в настоящото производство и в производството пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „GLÄNSA“ за стоки от клас 11

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация на словна марка на Общността „GLANZ“ за стоки от класове 6, 9 и 11

Решение на отдела по споровете: Отхвърля заявената марка в нейната цялост

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета доколкото апелативният състав не е направил цялостна правилна преценка и сравнение на разглежданите марки, поради което погрешно е приел, че те са сходни и че вследствие на това съществува вероятност от объркване между тях.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/60

Жалба, подадена на 19 февруари 2010 г. — Ferriere Nord/Комисия

(Дело T-90/10)

2010/C 113/92

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Ferriere Nord SpA (Osoppo, Италия) (представители: W. Viscardini, avvocato, G. Donà, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Като главно искане , да се отмени, на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Решение C(2009) 7492 окончателен на Европейската комисия от 30 септември 2009 г. — изменено и допълнено с Решение C(2009) 9912 окончателен на Европейската комисия от 8 декември 2009 г., за което жалбоподателят е уведомен на 9 декември 2009 г. — с което той е осъден да заплати глоба в размер на 3 570 000,00 EUR след процедура по прилагане на член 65 от Договора за ЕОВС (COMP/37.956 — Бетонова арматура, повторно приемане).

При условията на евентуалност , частично да се отмени Решение C(2009) 7492 окончателен — изменено и допълнено с Решение C(2009) 9912 окончателен — със съответно намаляване на размера на глобата.

Във всеки случай , да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу Решението от 30 септември 2009 г., изменено и допълнено с Решението от 8 декември 2009 г., с което Комисията санкционира нарушение на член 65 ЕОВС въз основа на Регламент (ЕО) 1/2003 (1).

Правните основания и основните доводи са сходни с изтъкнатите по други дела, заведени срещу горепосоченото решение.

Жалбоподателят изтъква в частност, наред с останалото, следните правни основания:

—	некомпетентност на Комисията да санкционира нарушение на Договора за ЕОВС след изтичането на същия,

—	липса на предварително уведомление за ново изложение на възраженията,

—	липса на ново изслушване пред служителя по изслушването,

—	приемане на Окончателния доклад на служителя по изслушването след Решението от 30 септември 2009 г.,

—	приемане на Решението от 30 септември 2009 г. без посочените там приложения.

При условията на евентуалност жалбоподателят иска частичната отмяна на горепосочените решения на различни основания, сред които следните:

—	погрешна правна оценка на фактите (що се отнася до продължителността на неговото участие в картела, до твърденията за нарушения, до базисната цена, до цените на допълненията за обем, до ограничаването на производството и/или на продажбите);

—	непропорционалност на глобата спрямо тежестта и продължителността на картела,

—	непризнаване на смекчаващи обстоятелства,

—	погрешно прилагане на критериите, предвидени в Известието на Комисията от 18 юли 1996 година за намаляване или освобождаване от отговорност в случаите на картел.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L, 04.01.2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/61

Жалба, подадена на 19 февруари 2010 г. — Lucchini/Комисия

(Дело T-91/10)

2010/C 113/93

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Lucchini SpA (Милано, Италия) (представители: M. Delfino, avvocato, J.-P. Gunther, avocat, E. Bigi, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Като главно искане, да се отмени Решение на Комисията по преписка COMP/37.956 — Бетонова арматура, повторно приемане — C(2009) 7492 окончателен, изменено с Решение C(2009) 9912 окончателен.

—	При условията на евентуалност, да се отмени член 2 от Решение от 30 септември 2009 година, в частта в която жалбоподателят се осъжда да заплати сумата от 14,35 милиона EUR солидарно с дружеството S.P. S.p.A..

—	При условията на евентуалност спрямо предходното, да се намали размера на наложената глоба.

—	При всички положения да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение от 30 септември 2009 година, изменено с Решение от 8 декември 2009 година, с което Комисията санкционира нарушение на член 65 ЕОВС въз основа на Регламент (ЕО) № 1/2003 (1).

Правните основания и основните доводи са сходни на изтъкнатите в другите жалби, предявени срещу посоченото решение.

Жалбоподателят изтъква по-специално следните правни основания:

—	Непълнота и липса на решение, съществени процесуални нарушения, доколкото решението е било нотифицирано без приложенията му, а така също е било прието от колегиума в непълна форма, както и впоследствие нотифицирано повторно в непълна форма, при липса на основния текст.

—	Липса на компетентност на Комисията да оспорва нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС след изтичането на срока на посочения договор и следователно погрешно посочване на правното основание по същество.

—

Нарушение на правото на защита и неправилно прилагане на правото, доколкото Комисията не открила повторно административната процедура и си е присвоила правото да разгледа на-благоприятния закон, приложим в случая, без да даде възможност на жалбоподателя да представи позицията си относно действителността и релевантността на изтъкнатите факти и обстоятелства.

При условията на евентуалност жалбоподателят иска отмяна на решението поради липса на доказателства и неправилно тълкуване на материалното право, доколкото Комисията възлага отговорността за нарушението през целия период между 6 декември 1989 г. и 27 юни 2000 г. на дружеството Lucchini, посредством единното предприятие Lucchini/Siderpotenza. Жалбоподателят набляга върху автономията във вземането на решения и в управлението на Siderpotenza и върху факта, че Комисията не е била в състояние да представи убедителни доказателства, че от гледна точка на човешките и материални ресурси Lucchini носи отговорност за управлението на Siderpotenza;

При условията на евентуалност спрямо предходното жалбоподателят отбелязва, че Комисията е приложила погрешно правилата за изчисляване на глобите и по-специално Насоките от 1998 година.

(1) Регламент (CE) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/62

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия

(Дело T-92/10)

2010/C 113/94

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Ferriera Valsabbia SpA (Odolo, Италия), Valsabbia Investimenti SpA (Odolo, Италия) (представители: D. Fosselard, avvocato, S. Amoruso, avvocato, L. Vitolo, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—

Да се отмени Решение С (2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година по преписка СОМР/37.956 Бетонова арматура, повторно приемане (наричано по-нататък „Решението“), изменено и допълнено с Решение С (2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 година (наричано по-нататък „Допълнителното решение“), в частта, в която установява наличието на нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС от страна на Ferriera Valsabbia S.p.A. и Vasabbia Investimenti S.p.A и осъжда последните да заплатят солидарно глоба в размер на 10,25 милиона евро,

—	При условията на евентуалност: да се отмени член 2 от Решението, с който се налага глобата на жалбоподателите,

—	При условията на евентуалност спрямо предходното: да се намали размера на наложената глоба,

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи са подобни на посочените в другите жалби срещу същото решение. Жалбоподателят изтъква по-специално:

Липса на компетентност на Комисията да санкционира нарушението на член 65 от Договора за ЕОВС поради изтичането на посочения договор и във всички случаи да използва член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1) като правно основание.

Нарушение на правото на защита на жалбоподателите в рамките на процедурата пред Комисията.

Нарушение на член 65, параграф 1 от Договора за ЕОВС, доколкото описаните в решението факти не съставляват един-единствен, продължителен картел.

Нарушение на Насоките относно метода на определяне на глобите, както и на принципите на равенство и на пропорционалност.

По този въпрос се изтъква по-специално, че класирането на жалбоподателите в първата група предприятия, на които е наложена глоба с по-голям основен размер, е напълно незаконосъобразно, като се има предвид, че при определянето на размера на глобата Комисията неправилно е приложила критерия за тяхната специфична тежест на пазара и не е приложила еднакво критерия за цялостния размер на предприятието. Освен това процедурата по определяне на размера на глобата била неправилно проведена що се отнася до преценката на смекчаващите обстоятелства. Накрая, прекомерната продължителност на производството засягала сериозно правото на справедлив съдебен процес в разумен срок.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1 от 04.01.2003 г., стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр.167).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/63

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA

(Дело T-93/10)

2010/C 113/95

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bilbaína de Alquitranes, SA (Luchana-Baracaldo, Испания), Cindu Chemicals BV (Uithoorn, Нидерландия), Deza a.s. (Valašske Meziříčí, Чешка република), Industrial Química del Nalón, SA (Oviedo, Испания), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания), Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство), Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия) и Rütgers Poland Sp. Z o.o. (Kedzierzyn-Kozle, Полша) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, Solicitor)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA)

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви жалбата за допустима и основателна,

—	частично да се отмени обжалваният акт в частта му, отнасяща се до високотемпературната смола от каменовъглен катран CAS № 65996-93-2, и

—	да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на решението на Европейската агенция по химикалите (ECHA) (ED/68/2009) за идентифициране на високотемпературната смола от каменовъглен катран, CAS № 65996-93-2 като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) (наричан по-нататък Регламент „REACH“), в съответствие с член 59 от Регламент „REACH“.

Въз основа на обжалваното решение, за което жалбоподателите узнават от прессъобщение на ECHA, веществото високотемпературна смола от каменовъглен катран е включено в списъка с 15 нови химични вещества от списъка на кандидат веществата, които пораждат сериозно безпокойство.

В обобщение жалбоподателите не оспорват идентифицирането на високотемпературната смола от каменовъглен катран като канцерогенно вещество, а оспорват идентифицирането на това вещество като устойчиво, биоакумулиращо и токсично вещество и като много устойчиво и много биоакумулиращо вещество, в съответствие с предвидените в приложение XIII към Регламент „REACH“ критерии.

Освен това жалбоподателите твърдят, че включването на високотемпературната смола от каменовъглен катран в списъка на кандидат веществата, които пораждат сериозно безпокойство ще доведе до евентуалното включване на това вещество в приложение XIV към Регламент „REACH“, което ще породи на свой ред редица отрицателни правни последици за жалбоподателите, произтичащи пряко от това идентифициране.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като нарушава приложимите правила на Регламент „REACH“ за идентифициране на веществата, които пораждат сериозно безпокойство, и в частност на устойчивите, биоакумулиращи и токсични вещества и много устойчивите и много биоакумулиращи вещества. Следователно обжалваното решение се основава на грешка в преценката и на грешка при прилагане на правото, тъй като идентифицирането на високотемпературната смола от каменовъглен катран като вещество, което поражда сериозно безпокойство поради факта, че е устойчиво, биоакумулиращо и токсично вещество и много устойчиво и много биоакумулиращо вещество се основава само на свойствата на неговите съставки, което не намира правно основание в Регламент „REACH“.

Освен това обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като нарушава принципа на равно третиране, доколкото без да е налице обективно основание води до дискриминация между разглежданото вещество и други сравними вещества.

Накрая жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност, тъй като не е пропорционално с оглед на избора на мерки, с който разполага ответникът, както и по отношение на преследваните цели.

(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3, поправка ОВ L 36, 2009 г., стр. 84).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/64

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Rütgers Germany и др./ECHA

(Дело T-94/10)

2010/C 113/96

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия), Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република), Industrial Química del Nalón, SA (Oviedo, Испания), Bilbaína de Alquitranes, SA (Luchana-Baracaldo- Vizcaya, Испания) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, Solicitor)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателите

—	жалбата да се обяви за допустима и основателна,

—	частично да се отмени обжалвания акт, в частта в която се отнася до антраценовото масло,

—	да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на решението на Европейската агенция по химикали (наричана по-нататък „ECHA“) (ED/68/2009) за идентифициране на антраценовото масло (CAS № 90640-80-5) (наричано по-нататък „антраценово масло“) като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) (наричан по-нататък „Регламента REACH“), в съответствие с член 59 от Регламента REACH.

Въз основа на обжалваното решение, за което жалбоподателите узнават от прессъобщение на ECHA, антраценовото масло е включено в списъка с 14 химични вещества от списъка на кандидат-веществата, които пораждат сериозно безпокойство (наричани по-нататък „SVHC“) за възможно включване в приложение XIV към Регламента REACH. Причините, посочени в обжалвания акт, за идентифицирането на антраценовото масло като SVHC се състоят в това, че веществото е канцерогенно и също устойчиво, биоакумулиращо и токсично (наричано по-нататък „PBT“), и много устойчиво и много биоакумулиращо (наричано по-нататък „vPvB“) в съответствие с критериите, установени в приложение XIII към Регламента REACH.

Жалбоподателите считат, че обжалваният акт нарушава установените приложими правила за идентифициране на SVHC в съответствие с Регламента REACH и изтъкват четири правни основания в подкрепа на своята жалба.

На първо място те твърдят, че решението е незаконосъобразно, доколкото е прието в нарушение на съществените процесуални правила. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че документацията, на която се основава обжалвания акт не съдържа никаква информация относно алтернативните вещества в нарушение на член 59, параграф 3 и приложение XV към Регламента REACH. По-нататък те сочат, че ответникът съществено е променил предложението за идентифициране на антраценовото масло като SVHC, като е добавил член 57, буква а) и буква б) като основания за това идентифициране без да е имал каквото и да е правомощие за това, в нарушение на член 59, параграфи 5 и 7 от Регламента REACH.

На второ място, жалбоподателите твърдят, че обжалваният акт нарушава принципа на недопускане на дискриминация и равно третиране, тъй като той дискриминира антраценовото масло спрямо други сходни вещества без каквато и да е обективна обосновка.

На трето място, те твърдят, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, като е идентифицирала антраценовото масло като PBT и vPvB вещество въз основа на свойствата на неговите съставки, което не намира основание в Регламента REACH.

На четвърто място, жалбоподателите изтъкват, че обжалваният акт нарушава принципа на пропорционалност, тъй като е несъразмерен от гледна точка на подбора на мерките на разположение на ответника и причинените неудобства във връзка с преследваните цели.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/65

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Cindu Chemicals и др./ECHA

(Дело T-95/10)

2010/C 113/97

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Cindu Chemicals BV (Uithoorn, Нидерландия), Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания), Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, solicitor)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви жалбата за допустима и основателна,

—	да се отмени обжалваният акт в частта, която се отнася до антраценовото масло с ниско съдържание на антрацен,

—	да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на Решение на Европейската агенция по химикали (наричана по-нататък „ECHA“) (ED/68/2009) за идентифициране на антраценовото масло с ниско съдържание на антрацен (CAS № 90640-82-7) като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) (наричан по-нататък „Регламента REACH“), в съответствие с член 59 от Регламента REACH.

Въз основа на обжалваното решение, за което жалбоподателите узнават от прессъобщение на ECHA, антраценовото масло с ниско съдържание на антрацен е включено в списъка с 14 химични вещества от списъка на кандидат веществата, които пораждат сериозно безпокойство (наричани по-нататък „SVHC“) с оглед на евентуалното му включване в списъка по приложение XIV към Регламента REACH. Антраценовото масло с ниско съдържание на антрацен е идентифицирано в обжалвания акт като SVHC, по съображение че това вещество е канцерогенно, мутагенно и силно биокумулиращо („vPvB“) в съответствие с критериите в приложение XIII към Регламента REACH.

Жалбоподателите считат, че обжалваният акт е приет в нарушение на приложимите правила на Регламента REACH за идентифициране на SVHC и излагат четири правни основания в подкрепа на жалбата си, които са еднакви с тези по дело T-94/10, Rütgers Germany и др./ECHA.

(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправка — ОВ L 36, 5.2.2009 г., стр. 84).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/66

Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Rütgers Germany и други/ECHA

(Дело T-96/10)

2010/C 113/98

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия), Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания), Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, Solicitor)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA)

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви жалбата за допустима и основателна,

—	частично да се отмени обжалваният акт в частта му, отнасяща се до антраценовото масло, антраценова паста,

—	да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на решението на Европейската агенция по химикалите (ECHA) (ED/68/2009) за идентифициране на антраценовото масло, антраценова паста (CAS № 90640-81-6) („антраценово масло (паста)“) като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) (наричан по-нататък Регламент „REACH“), в съответствие с член 59 от Регламент „REACH“.

Въз основа на обжалваното решение, за което жалбоподателите узнават от прессъобщение на ECHA, веществото антраценово масло (паста) е включено в списъка с 14 нови химични вещества от списъка на кандидат веществата, които пораждат сериозно безпокойство, за евентуално включване на това вещество в приложение XIV към Регламент „REACH“. Изложените в обжалваното решение мотиви за идентифицирането на антраценовото масло (паста) като вещество, което поражда сериозно безпокойство са, че това вещество е канцерогенно, мутагенно, както и устойчиво и много биоакумулиращо вещество, в съответствие с предвидените в приложение XIII към Регламент „REACH“ критерии.

Жалбоподателите считат, че обжалваният акт нарушава приложимите правила на Регламент „REACH“ за идентифициране на веществата, които пораждат сериозно безпокойство, и изтъкват четири правни основания в подкрепа на жалбата си, които са идентични на посочените по дело T-94/10, Rütgers Germany и други/ECHA.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/66

Жалба, подадена на 2 март 2010 г. — Meica/СХВП — Tofutown.com (TOFUKING)

(Дело T-99/10)

2010/C 113/99

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG (Edewecht, Германия) (представител: S. Russlies, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Tofutown.com GmbH (Wiesbaum/Vulkaneifel, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 7 януари 2010 г. (преписка R 63/2009-4),

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Tofutown.com GmbH

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „TOFUKING“ за стоки от класове 29, 30 и 32 (заявка № 5 027 016)

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка „King“ (регистрация № 30 404 434), словна марка на Общността „Curry King“ (регистрация № 2 885 077) и германска словна марка „Curry King“ (регистрация № 39 902 969), и трите регистрирани за стоки от класове 29 и 30

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), доколкото е налице вероятност от объркване на конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/67

Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Nordzucker/Комисия

(Дело T-100/10)

2010/C 113/100

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Nordzucker AG (Braunschweig, Германия) (представител: M. Niestedt, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Регламент (ЕО) № 1193/2009 (1) на Комисията,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания:

—	Некомпетентност на Комисията да приеме регламент за определяне на размера на налога върху производството за пазарните години от 2002/2003 до 2005/2006, тъй като правното основание на този регламент не било в сила,

—	Нарушение на съществени формални изисквания, тъй като трябвало да се избере друга процедура за приемането на обжалвания регламент, като по този начин били нарушени правата на Съвета и на Европейския парламент,

—

Несъобразяване с Решението на Съда от 8 май 2008 г. по дело Zuckerfabrik Jülich и др. (C-5/06 и C-23/06—C-36/06, Recueil, стр. I-3231), тъй като с обжалвания регламент Комисията била променила произволно параметъра „обща сума на възстановяванията“ при изчисляването на налога върху производството, въпреки че този параметър не е бил предмет на проверката на Съда,

—	Нарушение на принципа за забрана на обратното действие чрез въведеното едва с Регламент № 1193/2009 последващо изменение на общата сума на възстановяванията за вече приключили пазарни години.

(1) Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005 и (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 (ОВ L 321, стр. 1).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/68

Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Полша/Комисия

(Дело T-101/10)

2010/C 113/101

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: M. Szpunar)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени член 3 от Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005 и (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 (1), както и член 2 от Регламент (ЕО) № 1686/2005 на Комисията от 14 октомври 2005 г. за определяне на размера на налога върху производството, както и на коефициента за допълнителния налог в сектора на захарта за пазарната 2004/2005 година (2),

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа, че с обжалваната разпоредба се въвеждат разлики по отношение на коефициента за допълнителния налог в сектора на захарта за пазарната 2004/2005 година, тъй като за новите държави членки същият коефициент бил в размер на 0,25466, а за Общността на петнадесетте той бил определен в размер на 0,14911.

Жалбоподателят посочва следните правни основания във връзка с обжалваната разпоредба:

На първо място, Комисията била некомпетентна и нарушила член 16 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 (3), който оправомощавал само нея да определи един единствен, еднакъв за целия Европейски съюз коефициент. В това отношение различните езикови версии на Регламент № 1260/2001 били напълно единни и еднозначни. Освен това принципите на общата организация на пазарите в сектора на захарта не биха могли да обосноват никакво отклонение от съдържанието на разпоредбите на Регламент № 1260/2001, напротив подобно отклонение било напълно изключено. Именно единният коефициент бил съществен инструмент за осъществяването на принципите на общата организация на пазарите в сектора на захарта.

На второ място, бил нарушен принципът на незабавното и пълно приемане на достиженията на общностното право от новите държави членки. На практика обжалваната разпоредба била преходна такава, чието правно основание не се откривало нито в Акта за присъединяване от 2003 г., нито в приетите въз основа на него правни актове. Така, член 2 от Акта за присъединяване представлявал правното основание за придобиването от страна на Република Полша на всички права и задължения, произтичащите от членството, а следователно и на правото на ползване на надплатената сума и на задълженията за покривана на загубите на пазара на захарта, до които се било стигнало през предходната пазарна година.

На трето място, било налице нарушение на забраната за дискриминация. Единственият критерий за разликите в коефициентите бил датата на присъединяване на държавите членки към Европейския съюз. Присъединяването на новите държави членки само по себе си не можело да представлява никакъв обективен критерий, който би обосновал въвеждането на разлики, тъй като последиците от присъединяването били уредени изключително в заключителната част на Акта за присъединяване и в приетите въз основа на него правни актове.

На четвърто място, бил нарушен принципът на солидарност. Принципът на солидарност на производителите бил основен принцип на общата организация на пазарите в сектора на захарта и означавал, че разходите по финансирането на този пазар следва да се понесат от всички производители, а финансовият неутралитет се постигал не на равнището на отделните държави членки, а на равнището на целия Европейски съюз в съответствие с обективни критерии. Разликите в коефициентите на отделните държави членки означавал произволно, несъразмерно и несолидарно разпределяне на разходите за финансирането на пазара на захарта.

На пето място, бил нарушен член 253 ЕО (понастоящем член 296, алинея 2 от ДФЕС), тъй като обжалваната разпоредба не била мотивирана в достатъчна степен. Комисията не била посочила нито обстоятелства, които обосновавали разликите в коефициентите, нито целта, на която такива разлики служат.

(1) ОВ L 321 от 8.12.2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 271 от 15.10.2005 г., стр. 12.

(3) Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 178, стp. 1).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/69

Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Südzucker др./Комисия

(Дело T-102/10)

2010/C 113/102

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Südzucker AG Mannheim/Ochsenfurt (Манхайм, Германия), AGRANA Zucker GmbH (Виена, Австрия), Südzucker Polska S.A. (Вроцлав, Полша), Raffinerie Tirlemontoise SA (Брюксел, Белгия), Saint Louis Sucre SA (Париж, Франция) (представители: адв. H.-J. Prieß и адв. B. Sachs, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска Комисия

Искания на жалбопадателите

—

да се отмени Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005 и (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват множество правни основания.

С първото си правно основание те упрекват Комисията в нарушение на член 233 ЕО (член 266 ДФЕС), тъй като тя не е приложила изискванията, предвидени в Решение на Съда от 8 май 2008 г. по дело Zuckerfabrik Jülich и др. (C-5/06 и C-23/06-C-36/06, Сборник, стр. I-3231). В това решение Съдът установява как следва да се определят параметрите „излишък, който може да бъде изнесен“ и „общ размер на задълженията за износ“ при изчисляване на размера на налога върху производството на захар за пазарните години 2002/2003-2005/2006. Жалбоподателите считат, че в обжалвания регламент Комисията е променила и третия параметър — „общата сума на възстановяванията“, въпреки че неговото изчисляване не е било предмет на разглеждане по дело Zuckerfabrik Jülich.

Жалбоподателите посочват като второ правно основание, че Комисията е нарушила член 15, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1260/2001 (1), както и целта и замисъла на този Регламент. В тази връзка се посочва по-специално, че в общата сума на възстановяванията Комисията е включила и възстановяванията за износ, които не са използвани и изплатени. Освен това определянето на общ размер на месечния износ води до неточности при изчисляването. Във връзка с това жалбоподателите посочват, че в Решение по дело Zuckerfabrik Jülich Съдът е забранил общата загуба да се определя в размер, по-висок от разходите, свързани с възстановяванията.

На трето място е налице нарушение на принципа за забрана на обратното действие, тъй като с обжалвания Регламент Комисията е променила с обратно действие общата сума на възстановяванията.

В рамките на четвъртото правно основание се посочва нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 253 ЕО (член 296, параграф 2 ДФЕС), тъй като Комисията е мотивирала обжалвания регламент с прилагането на Решението по дело Zuckerfabrik Jülich, но според жалбоподателите обаче не се е съобразила с предвидените в това решение изисквания.

На последно място, в част, озаглавена „Други грешки при прилагане на правото“, жалбоподателите посочват, че на 3 ноември 2009 г. Комисията вече не е била компетентна за приемането на Регламента за определяне на размера на налога върху производството на захар за пазарните години 2002/2003-2005/2006, тъй като Регламент № 1260/2001, който Комисията посочва като правно основание, вече е бил отменен към момента на приемането на Регламента. Освен това жалбоподателите изтъкват нарушение на член 37, параграф 2 ЕО, тъй като въз основа на тази разпоредба е трябвало да се избере друго производство за приемането на Регламента.

(1) Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазара в сектора на захарта (ОВ L 178, стр. 1).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/70

Жалба, подадена на 5 март 2010 г. от Европейския парламент срещу Определение, постановено на 18 декември 2009 г., от Председателя на Съда на публичната служба по дело F-92/09 R, U/Парламент

(Дело T-103/10 P(R))

2010/C 113/103

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: S. Seyr и K. Zejdová)

Друга страна в производството: U

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното определение на Председателя на Съда на публичната служба,

—	да се постанови окончателно определение по молбата за допускане на обезпечение, с което посочената молба да се отхвърли като неоснователна,

—	Общият съд да не се произнася по съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на определението на Председателя на Съда на публичната служба (СПС) от 18 декември 2009 г., постановено по дело U/Парламент, F-92/09 R, с което се спира изпълнението на решението за уволнение от 6 юли 2009 г. до постановяване на решението на Общия съд, прекратяващо производството.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени от:

—	липса на мотиви, тъй като по много въпроси съображенията в обжалваното определение не позволявали да се узнаят основанията за постановеното от съда относно обезпечението;

—

незачитане на правото на защита на Европейския парламент, тъй като определението за допускане на обезпечението надхвърляло рамките на елементарна преценка съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, според който в молбите за временни мерки се излагат обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканата временна мярка. Чрез засягането на обстоятелство по съществото на делото и по-специално чрез произнасянето по въпроси във връзка с провеждането на процедурата за подобрение, с определението се нарушавало правото на Парламента на защита и той се лишавал от възможността да изложи становището си и да се защити във връзка с тези аспекти;

—

от неспазване на правилата в областта на тежестта и разпределението на доказването, тъй като по отношение на условието за неотложност не били взети предвид всички релевантни обстоятелства, които можели да повлияят върху финансовото положение на жалбоподателя, с което се нарушавал принципът на равенство на страните пред съда.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/70

Жалба, подадена на 1 март 2010 г. — BASF/Комисия

(Дело T-105/10)

2010/C 113/104

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BASF SE (Ludwigshafen am Rhein, Германия) (представители: F. Montag, J. Blockx и T. Wilson, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение C(2009) 10568 на Комисията от 18 декември 2009 г. по дело № COMP/M.5355 — BASF/Ciba, с което се отхвърля предложението от 6 ноември 2009 г. за одобряване на Roquette Frères като купувач на Divestment Business SDA и с което се отхвърля искането за изменение на ангажиментите, в съответствие с които Комисията обявява в своето Решение C(2009) 1961 от 12 март 2009 г. за съвместима с общия пазар операцията, с която жалбоподателят придобива пълния контрол върху CIBA Holding AG („Ciba“).

Жалбоподателят изтъква следните правни основания в подкрепа на своята жалба за отмяна.

На първо място, той твърди, че като отхвърля предложения купувач ответникът е нарушил член 6, параграф 2 от Регламент № 139/2004 (1), параграфи 418 и 419 от решението за одобряване на придобиването на Ciba от BASF, член 4, букви а) и б), членове 13, 14 и 34 и Приложение Б от приложените към него ангажименти и параграфи 31, 48, 73 и 102 от Известието относно приемливите средства за защита (2).

В частност жалбоподателят твърди, че ответникът е основал своето отхвърляне на предложения купувач на погрешни факти и е допуснал явна грешка в преценката по отношение на подбудите на Roquette Frères да поддържа и развива Divestment Business. Освен това жалбоподателят твърди, че ответникът се е основал на погрешни факти и е допуснал явна грешка в преценката що се отнася до искането на жалбоподателя за изменение на ангажиментите в съответствие с клаузата за преразглеждане на същите.

Второ, жалбоподателят твърди, че оспорваното решение нарушава принципа на пропорционалност, доколкото според него отхвърлянето на неговото предложение не било необходимо за изпълнението на целта на ангажиментите да се избегнат създаването или засилването на господстващо положение.

Трето, жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил принципа на добра администрация и член 296 ДФЕС като не го е изслушал преди да приеме обжалваното решение и като не е мотивирал надлежно обжалваното решение.

(1) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

(2) Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията от 7 април 2004 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета за контрола върху концентрациите между предприятията (ОВ L 133, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 3).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/71

Жалба, подадена на 4 март 2010 г. — Испания/Комисия

(Дело T-106/10)

2010/C 113/105

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение C(2009) 10136 окончателен от 18 декември 2009 г. за прилагане на финансови корекции по отношение на помощта от ФЕОГА, секция „Ориентиране“ за програмата за инициатива на Общността CCI 2000.ES.06.0.PC.003 (Испания — Leader+ Aragón), и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение Комисията прилага към декларираните от испанските власти разходи до 4 юни 2008 г. предварително определена нетна финансова корекция в размер на 2 %, което предполага намаляване с 652 674,70 EUR на помощта от секция „Ориентиране“ на ФЕОГА за разходите по посочената по-горе програма, първоначално предоставена съгласно Решение C(2001) 2067 на Комисията от 31 юли 2001 г.

Кралство Испания счита, че решението следва да бъде отменено на две основания:

Първото е нарушение поради неправилно прилагане на член 39 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 (1), доколкото твърдяните нередности, с които е мотивирана наложената от Комисията финансова корекция, всъщност не представляват нарушения на член 4 от Регламент (ЕО) № 438/2001 (2), тъй като наложеното от тази разпоредба задължение за отразяване на извършената работа в документацията за проверките на място не предполага непременно, че тази документация трябва да съдържа списък на извършените проверки, когато те са лесно установими.

Второто основание е нарушение на принципа на пропорционалност, посочен в самия член 39, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1260/1999, във връзка с насоките за принципите, критериите и ориентировъчните проценти, които службите на Комисията следва да прилагат за определяне на финансовите корекции, предвидени в член 39, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 (3). На първо място е наложена корекция в размер на 2 % от разходите, при положение че информацията, предоставена от испанските власти на Комисията, сочи, че рискът за Фонда е бил значително по-нисък от този процент. На второ място е удължен периодът, за който се отнася корекцията, така че в него са включени декларираните разходи не само до периода, обхванат от проверката на Комисията (17 декември 2004 г.), а и до датата на двустранната среща (4 юни 2008 г.).

(1) Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за Структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на системите за управление и контрол на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 63, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 39).

(3) Документ C(2001) 476 от 2 март 2001 г.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/72

Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-111/10)

2010/C 113/106

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: адв. N. Mimoso Ruiz и адв. P. Moura Pinheiro, advogados, L. Inez Fernandes)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

На 3 март 2010 г. Португалската република подава срещу Европейската комисия жалба по член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз за отмяна на Решение на Комисията C(2009) 10624 от 21 декември 2009 г., с което се намалява помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие на оперативна програма „Модернизиране на икономическата структура“ CCI: 1994 PT 16 1 PO 004 (ex-FEDER ref. 94.12.09.004), в частта, отнасяща се до финансирането на Затворения фонд за инвестиции в недвижими имоти в туризма (FIIT).

Правни основания и основни доводи

Фондът за инвестиции в недвижими имоти, създаден от властите след като Европейската комисия одобрява рамка за подкрепа от Общността (РПО II) за помощите от структурните фондове за регионите, обхванати от цел № 1, за периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1999 г., е адаптиран за постигане на целите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

Регламент (ЕИО) № 4254/88, установяващ правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно обхвата на помощта от ЕФФР, изменен с Регламент (ЕИО) № 2083/93 (1), предвижда, че този фонд подпомага развитието на вътрешния потенциал на регионите посредством мерки, подобряващи достъпа на малките и средните предприятия до капиталовия пазар. Също както предоставянето на гаранции и придобиването на дялово участие, които са посочени като примери в Регламент (ЕИО) № 2083/93, фондът за инвестиции в недвижими имоти е механизъм за финансиране, годен да насърчи и развие дейността на малките и средните предприятия.

FIIT по-специално финансира малките и средните предприятия, извършващи дейност в сектора на туризма в Португалия, които по правило притежават значителни недвижими активи и срещат трудности при достъпа до наличните на пазара източници на финансиране.

Дейността на FIIT през разглеждания период е допринесла за подпомагането на развитието и модернизирането на предлагането на туристически услуги в Португалия чрез закупуване на туристически обекти и последващото им отдаване под наем на малки и средни предприятия.

Дейността на FIIT е напълно съобразена с Решение C(94) 464 на Комисията за одобряване в рамките на РПО II на оперативна програма „модернизиране на икономическата структура“ и на подпрограма 4 „туризъм и културно богатство“. Това решение предвижда създаването на фонд за инвестиции в туризма, който действа приоритетно в областта на финансовото оздравяване, модернизирането и преустройство на хотелските единици.

Европейската комисия е нарушила правото на защита като едва в обжалваното решение е поставила въпроса за твърдяната липса на доказателства за слабостите на пазара на финансиране на малките и средни предприятия, които FIIT подпомага, и като е упрекнала националните власти за това, че не анализирали надлежно икономическата жизнеспособност на тези предприятия, а само рефинансирали техния пасив.

С обжалваното решение е нарушен принципът на защита на оправданите правни очаквания като е прието, че не се допуска съфинансиране от ЕФРР на проекта FIIT, при положение че с действията си при подпомагане на разработването на програмата Европейската комисия е създала у португалските власти твърдо и оправдано убеждение, че финансирането от FIIT няма да бъде поставяно под въпрос, още повече че от действащата към онзи момент общностна правна уредба не е следвало по недвусмислен начин, че то е недопустимо, нито тя е позволявала да се установи наличие на явна грешка в преценката на законосъобразността на този финансов инструмент.

(1) Регламент (ЕИО) № 2083/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 4254/88, установяващ правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 във връзка с Европейския фонд за регионално развитие (ОВ L 193, стр. 34 (ES, DA, DE, El, EN, FR, IT, NL, PT).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/73

Жалба, подадена на 1 март 2010 г. — Prionics/Комисия и ЕОБХ

(Дело T-112/10)

2010/C 113/107

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Prionics AG (представители: H. Janssen и M. Franz, Rechtsanwälte)

Ответници: Европейска комисия и Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени „Scientific Opinion on Analytical sensitivity of approved TSE rapid tests“ [Научно становище относно аналитичната чувствителност на разрешените бързи тестове за ТСЕ] на ЕОБХ и на Комисията, доколкото в него се препоръчва понастоящем да не се използват два теста за мониторинг на СЕГ, произведени от жалбоподателя — Prionics®-Check LIA и Prionics®-Check PrioSTRIP;

—	да се осъдят ЕОБХ и Европейската комисия да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва научното становище на ЕОБХ от 10 декември 2009 г. относно аналитичната чувствителност на разрешените бързи тестове за ТСЕ (наричано по-нататък „становището на ЕОБХ“). В това становище се препоръчва по-специално посредством подходящи експерименти да се преоцени аналитичната чувствителност на две тестови системи на жалбоподателя за СЕГ (Prionics®-Check LIA и Prionics®-Check PrioSTRIP).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на добра администрация с мотива, че ответниците основават препоръката си, съдържаща се в становището на ЕОБХ, на погрешна преценка на фактите и на противоречиви сведения.

Като второ правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на право на защита в рамките на производства, които могат да доведат до увреждащ акт. В това отношение той поддържа също, че общите принципи на правото на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания са нарушени, тъй като ЕОБХ — в противоречие със собствените си публикувани административни разпоредби — не е предоставила възможност на жалбоподателя да бъде изслушан преди публикуването на становището на ЕОБХ.

На трето място, жалбоподателят се позовава на нарушение на общите принципи на правото на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като ЕОБХ — в противоречие със собствените си публикувани административни разпоредби — не е посочила в становището си възможностите за неговото обжалване.

Накрая, жалбоподателят поддържа, че са нарушени основните му права на професионална свобода и на свобода на стопанската инициатива, тъй като становището на ЕОБХ е публикувано, без да се преценят вредните последици за жалбоподателя.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/74

Жалба, подадена на 8 март 2010 г. — Испания/Комисия

(Дело T-113/10)

2010/C 113/108

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: J. Rodríguez Cárcamo)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение № С (2009) 10678 окончателен на Комисията от 23 декември 2009 г., с което се намалява помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за оперативната програма за страната на баските Цел 2 (1997—1999 г.) в Испания по силата на Решение C(98) 121 от 5 февруари 1998 г., ЕФРР № 97.11.09.007 и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В основата на настоящия спор се споменава Решение C(98) 121 от 5 февруари 1998 г., с което Комисията предоставя помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от Европейския социален фонд (ЕСФ) за оперативна програма за региона на страната на баските, включена в общностната рамка за подкрепа на структурните помощи в регионите в Испания на основание Цел № 2 през периода 1997-1999 г., за максимално финансиране със средства на ЕФРР в размер на 291 862 367 EUR.

В обжалваното по настоящото производство решение е прието, че при изпълнението на посочената оперативна програма са допуснати нередности в 24 от 37-те одитирани проекта, което се отнася до общо 4 844 712 820 песети и предполага финансова корекция в размер на 27 794 540,77 EUR.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят привежда следните доводи:

—

Нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година (1) поради това, че в обжалваното решение е използван методът на екстраполирането, като се има предвид, че посоченият член не предвижда възможността да се екстраполират нередностите, установени в конкретни дейности, към съвкупността от дейности, включени във финансираните със средства на ЕФРР оперативни програми. Извършената от Комисията в обжалваното решение корекция е лишена от правно основание, тъй като Насоките на Комисията от 15 октомври 1997 година относно нетните финансови корекции в рамките на прилагането на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 не могат да породят правни последици спрямо държавите членки в съответствие с Решение на Съда от 6 април 2000 г. по дело Кралство Испания/Комисия (2) и тъй като посоченият член 24 предвижда единствено намаляването на помощите, чиято проверка потвърждава наличието на нередност — принцип, който контрастира с прилагането на корекции вследствие на екстраполиране.

—

При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 във връзка с настоящия член 4, параграф 3 от ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество), доколкото корекцията посредством екстраполиране е била приложена, въпреки че не е била констатирана негодност на системата за управление, контрол или одитиране във връзка с изменените договори, тъй като управленските органи са прилагали испанското законодателство, което Съдът не е обявил за намиращо се в несъответствие с правото на Европейския съюз. Кралство Испания счита, че спазването от управленските органи на националното право, дори ако може да доведе до това Комисията да констатира наличието на конкретни нередности или нарушения на правото на Европейския съюз, не може да служи за основа на екстраполиране, отнасящо се до неефикасност в системата за управление, когато законът, който посочените органи прилагат, не е бил обявен от Съда за намиращ се в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито Комисията е започнала производство по смисъла на член 258 ДФЕС срещу държавата членка.

—

При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 поради липсата на представителност на модела, използван за прилагането на финансовата корекция чрез екстраполиране. В това отношение се твърди, че Комисията е използвала модел за прилагането на екстраполирането със силно редуциран брой проекти (37 от 3 348), без да вземе предвид всички насоки на оперативната програма, като се включват предварително отклонени от испанските власти разходи, изхожда се от декларирания разход, а не от отпуснатата помощ, и то чрез прилагането на компютърна програма, предлагаща ниво на достоверност, което е по-ниско от 85 %. Ето защо Кралство Испания счита, че моделът не съдържа необходимите условия за представителност, за да служи като основа за екстраполиране.

—

На последно място, Кралство Испания счита, че уведомяването на испанските органи за наличието на нередности (което е направено през август 2005 г. и се отнася в повечето случаи за нередности, допуснати през 1998 г. и 1999 г.), трябва да обуслови давността за същите, като се приложи предвиденият в член 3 от Регламент 2988/95 (3) 4-годишен срок.

(1) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение координацията на дейностите на структурните фондове, от една страна, и между тези дейности и дейностите на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга (ОВ L 74, стр. 1).

(2) Дело C-443/97, Recueil, стp. I-2415.

(3) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/75

Жалба, подадена на 4 март 2010 г. — Обединено кралство/Комисия

(Дело T-115/10)

2010/C 113/109

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Ossowski, в качеството на представител, подпомаган от D.Wyatt, QC и M. Wood, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—

да се отмени Решение на Комисията 2010/45/ЕС от 22 декември 2009 година за приемане, съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (Директива за местообитанията) (1), на трети актуализиран списък с територии от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион (2), в частта, в която включва територията от значение за Общността Estrecho Oriental, идентифицирана с код ES6120032,

—	да се осъди Комисията да заплати направените разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят оспорва валидността на Решение на Комисията 2010/45/ЕС (нотифицирано под номер C(2009) 10406) в частта, в която включва територията от значение за Общността Estrecho Oriental, и иска отмяна на включването в списъка на територията от значение за Общността Estrecho Oriental.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят сочи следните правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на Директива 92/43/ЕИО, доколкото включването в списъка на територията от значение за Общността Estrecho Oriental е несъвместимо с нея, тъй като:

—	много значителна част от площта на тази територия се намира в Британските териториални води на Гибралтар (БТВГ), които попадат под ефективния контрол на Обединеното кралство, а не на Испания, и

—	тя напълно се припокрива със съществуващата територия от значение за Общността Southern Water of Gibraltar (Обединено кралство).

На второ място жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е прието в нарушение на принципа на правна сигурност, доколкото включването в списъка на територията от значение за Общността Estrecho Oriental означава да се наложат задължения на Испания съгласно Директива 92/43/ЕИО по отношение на район в рамките на съществуваща територия от значение за Общността, по отношение на която съгласно тази директива правителството на Гибралтар вече има идентични задължения. Следователно това означава да се ограничат или да се поставят под въпрос правомощията на правителството на Гибралтар да приложи директивата в територия от значение за Общността Southern Water of Gibraltar и да приложи правото на Гибралтар в БТВГ, което създава правна несигурност за правителството на Гибралтар и за гражданите на ЕС.

На трето място жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е прието в нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото включването в списъка на испанската територията от значение за Общността Estrecho Oriental, описана като обхващаща цялата територия от значение за Общността Southern Water of Gibraltar (Обединено кралство) и други райони от БТВГ, не е нито уместно, нито необходимо за постигането на екологичните цели, преследвани от Директива 92/43/ЕИО.

Накрая жалбоподателят твърди, че оспорваното включване в списъка на територията от значение за Общността Estrecho Oriental трябва да бъде изцяло отменено, тъй като частичната отмяна на включването в списъка ще доведе до промяна на неговото естество и ще наложи изменението на списъка от Съда, определянето на нов център на територията от значение за Общността и преизчисляването на нейната площ и екологична оценка на годността на останалата част от територията да бъде определена за територия от значение за Общността.

(1) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

(2) ОВ L 30, стp. 322.

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/76

Жалба, подадена на 5 март 2010 г. — Acron/Съвет

(Дело T-118/10)

2010/C 113/110

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Acron OAO (представител: B. Evtimov, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Регламентът за изпълнение на Съвета (ЕС) № 1251/2009 от 18 декември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1911/2006 (1), доколкото засяга жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание за отмяна, подразделено на три части.

Жалбоподатят твърди, че институциите на Съюза са нарушили членове 1 и 2 от основния регламент, член 11, параграф 9 от основния регламент (2) във връзка с член 2 от него, и са допуснали поредица от явни грешки в преценката, в резултат на които са установили изкуствено повишена конструирана нормална стойност за жалбоподателя и следователно са направили погрешен извод за дъмпинг.

На първо място, жалбоподателят оспорва мотивите за корекции на цената на газа. По-конкретно, жалбоподателят твърди, че институциите са допуснали грешка при прилагане на правото и са нарушили член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент, като не са взели предвид голяма част от производствените разходи в страната на произхода и/или като са приложили de facto методология, която не отговаря на пазарната икономика, за определяне на голямата част от нормалната стойност на жалбоподателя.

На второ място жалбоподателят оспорва метода, използван за корекция на цената на газа. Жалбоподателят твърди, че решавайки да направи корекции на цената на газа, Комисията е нарушила член 2, параграф 5, второ изречение от основния регламент и/или е допуснала явна грешка в преценката и липса на мотивиране, като е приложила корекциите на цената на газа въз основа на цената на руския газ във Waidhaus (Германия) и като не е взела предвид незаконно споразумение за подялба на пазара по отношение на руския газ, който пристига през Waidhaus, и като не е приспаднала 30 % руско експортно мито върху руския газ, и чрез корекции, отразяващи разходите за местна дистрибуция.

На трето място жалбоподателят оспорва определянето на маржа на печалба, използван за конструираната нормална стойност. Жалбоподателят твърди, че маржът на печалба, определен от институциите и добавен към производствените разходи, за да се формира конструираната нормална стойност на жалбоподателя в съображенията на оспорения регламент, е в нарушение на член 2, параграф 3 и на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент и е явно неразумен и опорочен от явна грешка в преценката. Освен това, в нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, така определеният марж на печалба значително се отклонява от печалбата и методологията за конструирана нормална стойност, използвана в първоначалното разследване, довело до разглежданото мито.

(1) Регламент за изпълнение на Съвета (ЕС) № 1251/2009 от 18 декември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1911/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разтвори на урея и амониев нитрат с произход, inter alia, от Русия (ОВ L 338, 2009 г., стp. 5).

(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стp. 1; Специално издание на български език, глава 11, том 12, стр. 223).

1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/77

Жалба, подадена на 5 март 2010 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-119/10)

2010/C 113/111

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels, Y. de Vries и J. Langer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Решение № C(2009) 10712 на Европейската комисия от 23 декември 2009 година относно намаление на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за програмата IC Interreg II/C Наводнения Рейн-Мозел в Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия въз основа на Решение C(97) 3742 на Комисията от 18 декември 1997 година (ЕФРР № 970010008);

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем правни основания в подкрепа на своята жалба:

—	като определя финансовите редукции въз основа на екстраполации, Комисията нарушава член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 (1), доколкото тази разпоредба не ѝ предоставя никакво основание да прави това;

—	като налага фиксирани финансови редукции, Комисията нарушава член 24, параграфи 2 и 3 от Регламент № 4253/88, доколкото тази разпоредба не ѝ предоставя никакво основание да прави това;

—	като налага на държава членка задължения, основаващи се на практика на Съда, която е по-късна от тази мярка, Комисията нарушава принципа на правна сигурност, доколкото към този момент въпросните задължения не са били ясни, прецизни и предвидими;

—	като налага финансова редукция в размер на 25 % от цените, заявени във връзка с обществени поръчки, Комисията нарушава принципа на пропорционалност, както и общи принципи като тези на прозрачността, на недопускането на дискриминация и на равното третиране;

—

като налага финансова редукция в размер на 100 % от цените, заявени във връзка с обществени поръчки, които надхвърлят праговете, предвидени от Директива 93/37/ЕИО (2), Директива 93/36/ЕИО (3) или Директива 92/50/ЕИО (4), и които са били възложени без никаква конкуренция, Комисията нарушава принципа на пропорционалност;

—	като не обяснява начина за изчисление на наложените фиксирани редукции, Комисията нарушава своето задължени за представяне на мотиви;

—	като налага специфични за отделен проект редукции, които не са достатъчно мотивирани, Комисията нарушава своето задължениe за представяне на мотиви.

(1) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение координацията на дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и между тях и дейността на Европейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1).

(2) Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, стр. 54; поправка ОВ L 111, 1994 г., стр. 115).

(3) Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стр. 1).

(4) Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стр. 1).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.113.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 113

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 1 май 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд
2010/C 113/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 100, 17.4.2010 г.	1