EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Регламент (ЕС) 2019/1149 създаване на Европейски орган по труда
Принципът на свободно движение на работници е заложен в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Регламентът създава Европейски орган по труда (ЕОТ), орган, определен да подпомага гарантирането на справедлива трудова мобилност в целия ЕС и да подпомага координацията на системите за социална сигурност.
Регламентът установява Европейски орган по труда, като изменя Регламенти (ЕО) № 883/2004 относно координацията на системите за социална сигурност, (ЕС) № 492/2011 относно свободното движение на работници, и (ЕС) 2016/589 относно Европейската служба по заетостта (EURES). Той отменя Решение (ЕС) 2016/344 за противодействие на недекларирания труд.
Той обединява техническите и оперативни задачи на няколко съществуващи органа на ЕС:
Европейският орган по труда е част от разгръщането на Eвропейския стълб на социалните права.
Цели и задачи
Основните цели на ЕОТ са:
ЕОТ отговаря за:
Организация
Административната и управленска структура на ЕОТ се състои от управителен съвет, изпълнителен директор и от група на заинтересованите страни.
Управителният съвет се състои от:
Представителите на държавите, прилагащи правото на ЕС в обхвата на на ЕОТ, агенциите на ЕС – Eurofound, EU-OSHA, Cedefop или Европейската фондация за обучение могат да бъдат поканени да участват, като наблюдатели на заседанията на управителния съвет.
Основни права
Регламентът не засяга упражняването на основните права, признати на равнище на ЕС и на национално равнище, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия в рамките на специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите от ЕС в съответствие с националното право и практика.
Той се прилага от 31 юли 2019 г.
Вж. също:
Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за създаване на Европейски орган по труда, за изменение на регламенти (ЕО) № 883/2004, (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) 2016/589 и за отмяна на Решение (ЕС) 2016/344 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 21—56)
Решение (ЕС) 2019/1199, взето по взаимно съгласие между представителите на правителствата на държавите членки, от 13 юни 2019 година относно местонахождението на седалището на Европейския орган по труда (ОВ L 189, 15.7.2019 г., стр. 68)
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Създаване на европейски стълб на социалните права (COM(2017) 250 final, 26.4.2017 г.)
Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 година относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (EС) № 492/2011 и (EС) № 1296/2013 (ОВ L 107, 22.4.2016 г., стр. 1—28)
Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2016/589 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
Решение (ЕС) 2016/344 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд (ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 12—20)
Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1—12)
Решение 2009/17/ЕО на Комисията от 19 декември 2008 година за създаване на Комитет от експерти по въпросите на командироването на работници (OВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 26—28)
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1—123)
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — Дял IV — Свободно движение на хора, услуги и капитали — Глава 1 — Работници — Член 45 (предишен член 39 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 65—66)
последно актуализация 28.10.2019