—

за VALE Építési kft, от г‑н P. Metzinger, ügyvéd,

—

за унгарското правителство, от г‑н Z. Fehér, както и от г‑жа K. Szíjjártó и г‑жа K. Veres, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа J. Kemper, в качеството на представители,

—

за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г‑н M. Collins, SC, г‑н B. Doherty, BL, г‑н J. Buttimore, BL и от г‑жа L. Williams,

—

за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за австрийското правителство, от г‑жаC. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Hathaway и г‑жа H. Walker, в качеството на представители, подпомагани от г‑н K. Beal, barrister,

—

за Европейската комисия, от г‑н G. Braun и г‑н A. Sipos, както и от г‑жа K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,

—

за Надзорния орган на ЕАСТ, от г‑н X. Lewis и г‑жа F. Simonetti, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване относно тълкуването на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС е отправено в рамките на спор по повод на трансгранично преобразуване на дружество, учредено по италианското право, в дружество по унгарското право.

2

Член 25 от Закон № V от 2006 г. относно публичността във връзка с дружествата, съдебното регистърно производство и доброволната ликвидация (A cégnyilvánosságról, a bírósági cégeljárásról és a végelszámolásról szóló 2006. évi V. törvény) гласи:

[…]

[…]“.

3

Член 57, параграф 4 от този закон гласи:

„Фирменият съд, в чийто съдебен район се намира седалището на праводателя, се произнася по молбата за промяна на дружествената форма. Съдът заличава праводателя, като отбелязва кой е неговият правоприемник и вписва правоприемника в регистъра. Съдът взема решение дали следва да изпрати дружествените документи на фирмения съд, в чийто съдебен район се намира седалището на правоприемника“.

4

Член 69, параграф 1 от Закон № IV от 2006 г. за търговските дружества (A gazdasági társaságokról szóló 2006. évi IV. törvény; наричан по-нататък „Законът за търговските дружества“) предвижда:

„Освен ако настоящият закон не предвижда друго, нормите, уреждащи учредяването на търговски дружества, са приложими в случай на преобразуване на търговско дружество. Приложими са и разпоредбите на настоящия закон в областта на преобразуването, които фигурират сред нормите, уреждащи всяко от видовете дружества“.

5

Съгласно член 71 от този закон:

[…]“.

6

Член 73 от Закона за търговските дружества съдържа разпоредби, които се отнасят до съставянето на проект за счетоводен баланс и до контрола върху него от независимите експерт-счетоводители, а член 74 от този закон се отнася до приемането от страна на дружеството на проекта за счетоводен баланс, както и до разпределянето на капитала на новото дружество.

7

В съответствие с член 75 на Закона за търговските дружества органите, представляващи персонала на търговското дружество, се уведомяват за решението за неговото преобразуване, като във връзка с това дружеството публикува съобщение в два последователни броя на Бюлетин на дружествата, съдържащо по-специално уведомление до кредиторите.

8

Съгласно член 76, параграф 2 от този закон кредиторите, чиито неизискуеми вземания срещу дружеството в процес на преобразуване са възникнали преди публикуването на първото съобщение за решението за преобразуване, могат да поискат това дружество да им предостави обезпечение в размер на вземанията им.

9

VALE Costruzioni Srl (дружество с ограничена отговорност, наричано по-нататък „VALE Costruzioni“), учредено по италианското право с акт за учредяване от 27 септември 2000 г., е вписано в търговския регистър на Рим (Италия) на 16 ноември 2000 г. На 3 февруари 2006 г. това дружество моли да бъде заличено от посочения регистър, като заявява намерение да премести седалището и дейността си в Унгария и да прекрати дейността си в Италия. В съответствие с това искане на 13 февруари 2006 г. органът, който води регистъра в Рим, заличава посоченото дружество. Както е видно от преписката, под заглавие „Заличаване и преместване на седалището“ в регистъра е записано, че „дружеството се установява в Унгария“.

10

Предвид обстоятелството, че дружеството, първоначално учредено в Италия по италианското право, взема решение да прехвърли седалището си в Унгария и да осъществява там дейност съгласно унгарското право, на 14 ноември 2006 г. в Рим директорът на VALE Costruzioni и още едно физическо лице одобряват устава на VALE Építési kft (дружество с ограничена отговорност по унгарското право, наричано по-нататък „VALE Építési“) с оглед на вписването му в търговския регистър в Унгария. Освен това е внесен и капиталът в необходимия за регистрацията размер съгласно унгарския закон.

11

С оглед на регистрацията на дружеството по унгарското право, на 19 януари 2007 г. представителят на VALE Építési подава молба пред Fővárosi Bíróság (Съд на Будапеща), който заседава като cégbíróság (търговски съд). В молбата си представителят посочва VALE Costruzioni като праводател на VALE Építési.

12

Fővárosi Bíróság, който се произнася в качеството си на първоинстанционен търговски съд, отхвърля молбата за регистрация. Във второинстанционното производство сезираният от VALE Építési Fővárosi ítélőtábla (Окръжен апелативен съд Будапеща) потвърждава посоченото определение за отказ. Според тази юрисдикция по силата на приложимите унгарски норми относно дружествата учреденото и регистрирано в Италия дружество не може да премести седалището си в Унгария и да бъде регистрирано там в поисканата форма. Според тази юрисдикция съгласно действащите разпоредби на унгарското право в търговския регистър могат да фигурират единствено изброените в членове 24—29 от Закон № V от 2006 г. данни и следователно не е възможно като праводател да бъде посочено дружество, което не е унгарско.

13

VALE Építési подава касационна жалба пред Legfelsőbb Bíróság (Върховния съд) с цел определението за отказ да бъде отменено и да бъде разпоредено вписването на това дружество в търговския регистър. То посочва, че обжалваното определение нарушава разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, които имат пряко приложение.

14

В това отношение то посочва, че в разглежданото определение не е отчетена основната разлика между международното преместване на седалището на дружество без промяна на приложимото национално право, от една страна, и международното преобразуване на дружество от друга страна. В Решение от 16 декември 2008 г. по дело Cartesio (C-210/06, Сборник, стр. I-9641) Съдът обаче бил признал ясно тази разлика.

15

Запитващата юрисдикция потвърждава преценката на Fővárosi itélőtábla и посочва, че преместването на седалището на дружество, учредено по правото на друга държава членка, в конкретния случай на Италианската република, включващо преучредяване по унгарското право и посочване на неговия италиански правоприемник в съответствие с искането на VALE Építési, не може да бъде допуснато съгласно унгарското право като преобразуване, тъй като националните разпоредби относно преобразуванията се прилагат само за вътрешни положения. Тази юрисдикция обаче иска да установи дали подобно законодателство е съвместимо със свободата на установяване, подчертавайки, че настоящият случай се различава от делото, по което е постановено решение Cartesio, посочено по-горе, доколкото тук става дума за преместване на седалището на дружество с промяна на приложимото национално право, но със запазване на правосубектността, т.е. за трансгранично преобразуване.

16

При тези условия Legfelsőbb Bíróság решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17

Правителството на Обединеното кралство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване в неговата цялост, като поддържа, че преюдициалните въпроси са хипотетични. Всъщност тези въпроси се отнасяли до случай на трансгранично преобразуване, докато от изложените в акта за преюдициално запитване обстоятелствата следвало да се направи извод, че разглежданата операция не съответства на подобно трансгранично преобразуване. Надзорният орган на ЕАСТ счита, че третият и четвъртият въпрос са недопустими, тъй като правната уредба не е изложена достатъчно подробно, за да позволи на Съда да даде полезен отговор.

18

За целите на преценката на допустимостта съответно на преюдициалното запитване в неговата цялост или на третия и четвъртия въпрос следва да се напомни постоянната съдебна практика, съгласно която въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора си на поставените му въпроси (Решение от 22 юни 2010 г. по дело Melki и Abdeli, C-188/10 и C-189/10, Сборник, стр. I-5667, точка 27, както и цитираната съдебна практика).

19

В конкретния случай обаче поставените въпроси се отнасят до тълкуването на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС в рамките на конкретен спор относно вписването на VALE Építési в търговския регистър. Освен това квалификацията от страна на запитващата юрисдикция на разглежданата по главното производство операция по трансгранично преобразуване на дружество не изглежда ирелевантна, тъй като съгласно преписката органът, на който е възложено воденето на търговския регистър в Рим, е заличил VALE Costruzioni, като под заглавие „Заличаване и преместване на седалището“ е отбелязал в регистъра, че „дружеството се установява в Унгария“.

20

По същата причина, с оглед на ясното разделение на функциите между него и националните юрисдикции, Съдът не следва да прави извод във връзка с прекратяването на VALE Costruzioni поради заличаването му от търговския регистър на Рим. При тези условия не може да се приеме, че исканото тълкуване няма връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство.

21

Накрая, в акта за преюдициално запитване се съдържа достатъчно подробно описание на разглежданите по главното производство обстоятелства и на релевантното национално законодателство и така Съдът може да установи смисъла и обхвата на преюдициалните въпроси с цел да им даде полезен отговор.

22

Следователно преюдициалното запитване, както и различните въпроси в неговите рамки трябва да се считат за допустими.

23

С тези първи два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда за учредените по националното право дружества възможността да бъдат преобразувани, но не позволява преобразуването на дружество, учредено по правото на друга държава членка, в дружество по националното право посредством учредяване на дружество по националното право.

24

Що се отнася до въпроса дали подобна правна уредба се включва в приложното поле на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, от значение е да се напомни, че в точка 19 от Решение от 13 декември 2005 г. по дело SEVIC Systems (C-411/03, Recueil, стр. I-10805) Съдът е приел, че операциите по преобразуване на дружества принципно спадат към икономическите дейности, относно които държавите членки са длъжни да спазват свободата на установяване.

25

При все това унгарското и германското правителство, както и правителствата на Ирландия и на Обединеното кралство поддържат, че подобна правна уредба не се включва в обхвата на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, тъй като за разлика от трансграничното сливане, разглеждано в Решение по дело SEVIC Systems, посочено по-горе, трансграничното преобразуване води до учредяване на дружество в приемащата държава членка.

26

Подобна теза не може да бъде възприета.

27

Несъмнено, съгласно постоянната съдебна практика дружество, учредено по силата на даден национален правен ред, съществува единствено по силата на националното законодателство, което определя учредяването и функционирането му (вж. Решение от 27 септември 1988 г. по дело Daily Mail and General Trust, 81/87, Recueil, стр. 5483, точка 19 и Решение по дело Cartesio, посочено по-горе, точка 104).

28

Освен това е безспорно, че в съответствие с член 54 ДФЕС при липсата на еднообразна, предоставена от правото на Съюза дефиниция на дружествата, които могат да се ползват от правото на установяване въз основа на единен критерий за привързване, определящ приложимото спрямо дадено дружество национално право, въпросът дали член 49 ДФЕС се прилага спрямо дружество, което се позовава на установената в този член основна свобода, представлява предварителен въпрос, който с оглед на настоящото състояние на правото на Съюза може да получи отговор само в приложимото национално право (Решение от 29 ноември 2011 г. по дело National Grid Indus, C-371/10, Сборник, стр. I-12273, точка 26 и цитираната съдебна практика).

29

На последно място, поради гореизложеното една държава членка безспорно разполага с правомощието да определя както привръзката, която се изисква от дружеството, за да може то да се разглежда като учредено по нейното национално право и на това основание да се ползва от правото на установяване, така и изискваната привръзка за по-нататъшното запазване на това качество (Решение по дело Cartesio, посочено по-горе, точка 110 и Решение по дело National Grid Indus, точка 27).

30

В съответствие с напътствията, произтичащи от разглежданата постоянна съдебна практика, е от значение да се посочи, че евентуалното задължение по силата на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да бъде допуснато извършването на дадено трансгранично преобразуване не накърнява нито правомощието на приемащата държава членка, посочено в предходната точка на настоящото решение, нито възможността да определи нормите за учредяване и функциониране на дружеството, възникващо в резултат от трансграничното преобразуване.

31

Всъщност, както е видно от съдебната практика, посочена в точка 27 от настоящото решение, подобно дружество непременно попада в обхвата само на националното право на приемащата държава членка, което урежда необходимата привръзка и учредяването и функционирането на дружеството.

32

Поради това е видно, че съдържащият се в края на точка 112 от посоченото по-горе Решение по дело Cartesio израз „доколкото това право го допуска“ не може да се разбира като насочен към предоставяне на възможност законодателството на приемащата държава членка във връзка с преобразуването на дружествата по начало да не се съобразява с нормите на ДФЕС относно свободата на установяване, а този израз следва да се разбира само като отразяващ съображението, че дружество, създадено съгласно даден национален правов ред, съществува единствено по силата на националното законодателство, което „допуска“ неговото учредяване, ако са изпълнени условията за това.

33

С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че национална правна уредба, която предвижда за учредените по националното право дружества възможността да бъдат преобразувани, но не позволява преобразуването на дружество, учредено по правото на друга държава членка, попада в приложното поле на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС.

34

Що се отнася до наличието на ограничение на свободата на установяване, следва да се напомни, че понятието за установяване по смисъла на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване предполага действителното упражняване на икономическа дейност посредством постоянен обект в приемащата държава членка за неопределен срок. Следователно то предполага действително установяване на съответното дружество в тази държава и ефективно упражняване от негова страна на икономическа дейност там (Решение от 12 септември 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C-196/04, Сборник, стр. I-7995, точка 54 и цитираната съдебна практика).

35

В конкретния случай производството пред Съда не разкрива обстоятелства, от които да е видно, че дейностите на VALE Építési са ограничени до територията на Италия и че това дружество няма намерение действително да се установи в Унгария, но това следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

36

Следва да се приеме за установено, че доколкото разглежданата по главното производство национална правна уредба предвижда единствено възможността за преобразуване на дружество, чието седалище вече се намира в съответната държава членка, тази правна уредба установява различно третиране на дружествата в зависимост от това дали преобразуването се извършва на национално равнище или е трансгранично, което третиране може да възпре дружествата със седалища в други държави членки да упражняват установената в Договора свобода на установяване и следователно съставлява ограничение по смисъла на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС (вж. в този смисъл Решение по дело SEVIC Systems, посочено по-горе, точки 22 и 23).

37

Що се отнася до евентуална обосновка на разглежданото ограничение, действително в точка 27 от Решение по дело SEVIC Systems, посочено по-горе, Съдът е признал, че трансграничните сливания поставят специфични проблеми, което важи и за трансграничните преобразувания. Всъщност подобни преобразувания предполагат последователно прилагане на две национални правни системи.

38

В самото начало се налага изводът, че различното третиране в зависимост от това дали преобразуването е на национално равнище или е трансгранично не може да се обоснове с липсата на норми на вторичното право на Съюза. Всъщност следва да се напомни, че макар в действителност подобни норми да са полезни за улесняване на трансграничните преобразувания, наличието им не може да бъде въздигнато в предварително условие за прилагане на предвидената в членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС свобода на установяване (що се отнася до трансграничните сливания вж. Решение по дело SEVIC Systems, посочено по-горе, точка 26).

39

Що се отнася до обосновката на мярка, която ограничава свободата на установяване, с императивни съображения от обществен интерес, каквито са защитата на интересите на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите, както и запазването на ефективността на данъчния контрол и на честната търговия, е безспорно, че подобни съображения могат да обосноват подобна мярка, при условие че тя може да гарантира осъществяването на преследваните цели и не надхвърля това, което е необходимо за постигането им (вж. Решение по дело SEVIC Systems, посочено по-горе, точки 28 и 29).

40

В конкретния случай обаче липсва подобна обосновка. Всъщност унгарското право принципно не разрешава трансграничните преобразувания, което води до възпрепятстване реализирането на подобни операции, дори когато посочените в предходната точка интереси не са застрашени. Във всички случаи подобна норма надхвърля необходимото за постигане на целите за защита на посочените интереси (що се отнася до трансграничните сливания вж. Решение по дело SEVIC Systems, посочено по-горе, точка 30).

41

При тези условия на първите два въпроса следва да се отговори, че членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда възможност за преобразуване на учредените по националното право дружества, но принципно не позволява — посредством учредяване на дружество по националното право — преобразуването на вече учредено по правото на друга държава членка дружество в дружество по националното право.

42

С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали в контекста на трансгранично преобразуване членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка има право да определи релевантните за подобна операция национални норми и следователно да приложи разпоредбите на своето национално законодателство, предвидени за преобразуванията на национално равнище, които разпоредби уреждат учредяването и функционирането на дружеството, каквито са изискванията относно изготвянето на счетоводен баланс и на опис на активите. По-специално запитващата юрисдикция иска да установи дали при трансгранично преобразуване приемащата държава членка може да откаже да впише „праводателя“, тъй като подобно вписване в търговския регистър е предвидено само за преобразуванията на национално равнище, и дали и в каква степен тази държава е длъжна в производството по регистрация на дружеството да вземе предвид документите, съставени от органите на държавата членка по произход.

43

В това отношение на първо място следва да се напомни, че тъй като понастоящем вторичното право на Съюза не съдържа специфични норми относно трансграничните преобразувания, разпоредбите, които позволяват осъществяването на подобна операция, могат да се съдържат единствено в националните правни системи, а именно тази на държавата членка по произход на дружеството, което иска да бъде преобразувано, и тази на приемащата държава членка, в която ще бъде установено дружеството след преобразуването.

44

Всъщност съгласно точка 37 от настоящото решение осъществяването на трансгранично преобразуване изисква към това правно действие последователно да бъдат приложени две национални правни системи.

45

На второ място, дори от членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да не могат да се изведат правила, които да заместят националните разпоредби, прилагането на последните посочени разпоредби не е освободено от всякакъв контрол от гледна точка на тези членове.

46

Всъщност, както се установява от отговора на първите два въпроса, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС задължават държава членка, която предвижда възможност за преобразуване на регистрираните по националното право дружества, да предостави подобна възможност и на дружествата, учредени по правото на друга държава членка, които искат да бъдат преобразувани в дружества по националното право на първата държава членка.

47

Следователно прилагането на националните разпоредби трябва да се осъществи при спазване на това задължение по силата на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС.

48

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика при липса на правна уредба на Съюза в някои области редът и условията за гарантиране на защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, попадат в обхвата на вътрешния правов ред на всяка държава членка, при положение все пак тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи сходни вътрешноправни положения (принцип на равностойност) и да не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективността) (в този смисъл, що се отнася до възстановяване на неоснователно платени суми, вж. Решение от 22 октомври 1998 г. по дело IN. CO. GE.’90 и др., C-10/97-C-22/97, Recueil, стр. I-6307, точка 25; що се отнася до административното право, вж. Решение от 7 юни 2007 г. по дело Van der Weerd и др., C-222/05-C-225/05, Сборник, стр. I-4233, точка 28; що се отнася до извъндоговорната отговорност на държава членка, вж. Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier, C-445/06, Сборник, стр. I-2119, точка 31; що се отнася до изискването за удостоверение с оглед на предоставяне на данъчно предимство, вж. Решение от 30 юни 2011 г. по дело Meilicke и др., C-262/09, Сборник, стр. I-5669, точка 55 и цитираната съдебна практика).

49

Налага се обаче изводът, че логиката, която е в основата на тази съдебна практика, важи и в правния контекст на делото по главното производство. Всъщност, подобно на тази съдебна практика, в конкретния случай правният субект разполага с право, което му е предоставено от правния ред на Съюза — правото на трансгранично преобразуване, чието осъществяване зависи от прилагането на националното право, тъй като липсват правни норми на Съюза.

50

В това отношение следва да се посочи, че определянето от приемащата държава членка на приложимите национални разпоредби, които позволяват осъществяване на трансграничното преобразуване, само по себе си не може да постави под въпрос спазването на произтичащите от членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС задължения.

51

Всъщност е безспорно, че дадено трансгранично преобразуване води до учредяване в приемащата държава членка на дружество съгласно правото на тази държава. При все това дружество, учредено по силата на националния правен ред, съществува единствено по силата на националното законодателство, което определя учредяването и функционирането му (вж. Решение по дело Daily Mail and General Trust, посочено по-горе, точка 19 и Решение по дело Cartesio, посочено по-горе, точка 104).

52

Следователно в конкретния случай не може да се постави под въпрос прилагането от страна на Унгария на нормите на нейното национално право, предвидени за преобразуванията на национално равнище, които норми уреждат учредяването и функционирането на дадено дружество, като например изискванията относно изготвянето на счетоводен баланс и на опис на активите.

53

На трето място, по отношение на въпросите на запитващата юрисдикция във връзка с осъществяване на разглежданата в главното производство операция следва да се изяснят задълженията, произтичащи от принципите на равностойност и ефективност, които ограничават прилагането на националното право.

54

Що се отнася, от една страна, до принципа на равностойност, следва да се посочи, че по силата на този принцип държава членка не е длъжна да третира по-благоприятно трансграничните операции в сравнение с вътрешните операции. Този принцип предполага единствено че редът и условията, предвидени в националното законодателство за гарантиране на защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не могат да бъдат по-неблагоприятни от правилата, уреждащи сходни вътрешноправни положения.

55

Така, ако в рамките на преобразуване на национално равнище законодателството на държава членка изисква строга приемственост в правно и икономическо отношение между дружеството праводател, което е поискало преобразуването, и преобразуваното дружество правоприемник, подобно изискване може да бъде наложено и в рамките на трансгранично преобразуване.

56

При все това отказът от страна на органите на държава членка във връзка с трансгранично преобразуване да впишат в търговския регистър дружеството на държавата членка по произход като „праводател“ на преобразуваното дружество не е съвместим с принципа на равностойност, ако подобно вписване на дружеството праводател се прави във връзка с вътрешни преобразувания. За тази цел следва да се посочи, че независимо дали преобразуването е на национално равнище или е трансгранично, вписването на „праводателя“ в търговския регистър може да бъде полезно по-специално за уведомяване на кредиторите на преобразуваното дружество. Освен това унгарското правителство не е изтъкнало каквато и да е причина, която да обосновава наличието на подобно вписване единствено при преобразувания на национално равнище.

57

Следователно отказът VALE Costruzioni да бъде вписано в унгарския търговски регистър като „праводател“ е несъвместимо с принципа на равностойност.

58

От друга страна, що се отнася до принципа на ефективност, в конкретния случай в рамките на производството по молба за регистрация се поставя въпросът каква релевантност приемащата държава членка трябва да придаде на документите, съставени от органите на държавата членка по произход. В контекста на спора по главното производство този въпрос се отнася до проверката, която трябва да бъде осъществена от унгарските органи, дали VALE Costruzioni е преустановило връзката си с италианското право в съответствие с предвидените в него условия, като същевременно е запазило юридическата си правосубектност, позволяваща да се преобразува в дружество по унгарското право.

59

Тъй като тази проверка създава задължителна връзка между производството по регистрация в държавата членка по произход и тази в приемащата държава членка, е вярно и че при липса на правни норми на Съюза производството по регистрация в приемащата държава членка се урежда от правото на последната, определящо принципно и доказателствата, които трябва да бъдат представени от дружеството, чието преобразуване се иска, и които удостоверяват, че са изпълнени условията, съответстващи на правото на Съюза и изисквани от държавата членка по произход в това отношение.

60

При все това практика на органите на приемащата държава членка в производството по регистрация принципно да отказват да вземат предвид документите, изготвени от органите на държавата членка по произход, създава опасност дружеството, чието преобразуване се иска, да се окаже в невъзможност да докаже, че действително се е съобразило с изискванията на държавата членка по произход, и по този начин се застрашава осъществяваното от него трансгранично преобразуване.

61

От това следва, че по силата на принципа на ефективност при разглеждане на молба за регистрация на дружество органите на приемащата държава членка са длъжни да вземат предвид документите, изготвени от органите на държавата членка по произход, които документи удостоверяват, че съответното дружество действително е изпълнило условията на последната, доколкото те са в съответствие с правото на Съюза.

62

С оглед на гореизложеното на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че в контекста на трансгранично преобразуване на дружество членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка има право да определи релевантните за подобна операция национални норми и следователно да приложи разпоредбите на националното си законодателство, предвидени за преобразуванията на национално равнище, които разпоредби уреждат учредяването и функционирането на дружеството, каквито са например изискванията за изготвяне на счетоводен баланс и на опис на активите. Принципите на равностойност и ефективност обаче не допускат приемащата държава членка съответно

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: