16.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/1

1.1

Напредъкът в прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии се оказа твърде бавен. Ако ЕС желае да постигне по разходоефективен и социално приемлив начин целите за 2050 г., приети от държавите членки и подкрепени в редица становища на ЕИСК, трябва да напредва с по-бързи темпове. Това може да бъде постигнато чрез съчетание от ясна, ефективна, силна и ефикасна регулаторна рамка и предсказуеми пазарни инструменти (ПИ). Договорените от държавите членки цели за намаляване на въглеродните емисии са предназначени да забавят изчерпването на ресурсите и глобалното затопляне, като по този начин предотвратят бъдеща екологична криза. Средносрочната цел в тази посока ще трябва да включва силна експанзия на възобновяемите източници на енергия и значително намаляване на използването на въглища, освен ако улавянето и съхранението на въглерод не се окаже приложимо и социално приемливо.

1.2

Въздействието на настоящата икономическа и финансова криза постави ценообразуването на енергията в центъра на вниманието поради въздействието на високите цени на енергията върху енергийните разходи на домакинствата в условия на бюджетни ограничения и върху конкурентоспособността на предприятията. Енергията се разглежда като тежест за възстановяването вместо като част от решението. Въпреки че на тези реални тревоги следва да се обърне внимание, жизненоважно е по-специално в енергийния сектор да се работи по дългосрочна преходна програма, включваща ангажимент за ясни насоки и стабилност на различните политики и свързаните с тях механизми за подкрепа. Важността на пазарните инструменти (ПИ) се състои в това, че те трябва както да доведат до напредък в прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии, така и да предоставят подкрепа за възстановяването на икономиката.

1.3

Бюджетната реформа в областта на околната среда (БРОС) има за цел да се използват пазарни механизми за противодействие на отрицателните външни фактори, свързани с използването на природни ресурси; това се прави без отражение върху бюджета чрез намаляване на данъчната тежест върху трудовите възнаграждения. Същевременно при БРОС се прилага по-систематично принципът „замърсителят плаща“ чрез постепенното премахване на вредни за околната среда субсидии и пренасочване на данъчното облагане от трудовите доходи към използването на ресурси. В резултат на това реформата може да коригира неуспехите на пазара, да подобри икономическата ефективност, да спомогне за развитието на нови отрасли, осигуряващи устойчиви и местни работни места, да създаде ясна и предсказуема среда за новаторски екологосъобразни инвестиции и да допринесе за възстановяването на бюджетната стабилност след рецесията чрез привличане на допълнителни приходи.

1.4

Цените на енергията нарастват във всички сектори. Това предизвиква недоволство у домакинствата и предприятията в много държави членки. Необходимо е да се проведат подробни проучвания, за да се определи причината за тези по-високи цени (производство, дистрибуция, данъци) и да се установи в кои случаи възобновяемите източници на енергия са допринесли за по-високите цени на електричеството или за стабилизирането или намаляването на цените. Комитетът насърчава държавите членки да продължат внимателно усилията си за осъществяване на бюджетната реформа в областта на околната среда, особено в период на криза, в очакване на своевременна по-съществена реформа на данъчните им системи. Гарантирането на подходящи цени на въглерода в ЕС, а оттам и на договореното световно равнище, трябва да бъде основен елемент на тази реформа. Комитетът приканва Комисията да направи БРОС неразделна и постоянна част от европейския семестър, като постави специален акцент върху насърчаването на енергийната ефективност.

1.5

Понастоящем използването на ПИ в ЕС не е достатъчно последователно и съгласувано. Държавите — членки на ЕС, не използват пълноценно възможностите, предлагани от прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, за иновации и модернизация на промишлеността и насърчаване на заетостта. Автомобилният сектор е добър пример за успешно постигане на целта за намаляване на употребата на въглеводороди чрез използване на подходящо съчетание от регулаторни и пазарни инструменти. Необходимо е ПИ да бъдат укрепени и усъвършенствани по начин, който да дава силен знак на пазарите. Комитетът призовава държавите членки да следват и прилагат принципите на най-добрите практики, приети в неотдавнашното съобщение на Комисията относно вътрешните енергийни пазари и свързаните с тях насоки (1). Няма съмнение, че завършването на единния енергиен пазар би премахнало големите разлики в цените между държавите членки. Нещо повече, завършването на междудържавните енергийни мрежи би намалило разходите за прехода към енергия от възобновяеми източници като осигури по-широк достъп до централите с неизползвани мощности.

1.6

В допълнение към политиките в областта на енергетиката Комитетът отбелязва, че в бъдеще ПИ могат да се използват и при други стратегии за подобряване на ефикасното използване на природните ресурси и намаляване на емисиите на въглерод, като рециклиране, по-устойчиво управление на отпадъците и по-устойчиво селско стопанство.

1.7

Реформата на екологичния данък (РЕД) стимулира прехвърлянето на данъчната тежест от трудовото възнаграждение към използването на ресурсите, като по този начин улеснява запазването на съществуващите работни места и създаването на нови в голям брой икономически сектори. Друга възможност е в конкретен сектор като енергетиката да се облагат вредните емисии на CO2, отделяни при използването на изкопаеми горива, а постъпленията да се използват за субсидиране на въвеждането на по-чисти нови технологии, като енергия от възобновяеми източници, и за постигането на енергийна ефективност, с цел да се създаде много по-устойчив енергиен микс, като едновременно с това средните цени на енергията или сметките за електроенергия се задържат на по-приемливи равнища. Тя може да допринесе за фискална консолидация с по-малко отрицателно въздействие върху икономическия растеж и заетостта в сравнение с други преки или непреки данъци. Европейската комисия следва да има координираща и мотивираща роля в насърчаването на РЕД.

1.8

Комитетът намира за неприемлив факта, че вредни за околната среда дейности все още се субсидират необосновано в ЕС, както пряко чрез публичните бюджети, така и непряко под формата на „външни разходи“, които не се интернализират в цените на продуктите поради недостатъчно прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Подобни субсидии изкривяват пазарните сигнали и пречат на прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии. ЕС отдавна се е ангажирал с постепенното премахване на вредните субсидии и интернализирането на външните разходи. Предвид целта на ЕС тези субсидии да бъдат премахнати до 2020 г., Комитетът изразява загриженост от липсата на достатъчно дейности. Комитетът призовава държавите членки да направят инвентаризация и да разработят планове за действие за премахване на вредните за околната среда субсидии, както е предвидено в рамките на целта. Комисията следва да има координираща и мотивираща роля и в тази област, например като я включи в процеса на европейския семестър.

1.9

Производството на слънчева и вятърна енергия има значително по-малко отражение върху околната среда отколкото енергията от изкопаеми горива. Най-добрите форми на производство на чиста енергия отчитат социалните и екологичните интереси и нуждите на бъдещите поколения, запазват националното производство и намаляват зависимостта от вноса на енергия, както и създават нови работни места. Въпреки това чистата енергия не може да се конкурира при равни условия на пазара, тъй като енергията от изкопаеми горива и атомната енергия получават повече субсидии (преки и непреки). На чистата енергия следва да се дадат равни шансове за развитие. Затова създаването на равни условия за производството на енергия е от първостепенна важност.

1.10

Въпреки че общата цел за преход към икономика с ниски въглеродни емисии се приема широко, скоростта на прехода и избраните методи все още са предмет на интензивни дебати. Налице е тревога, породена от неуспеха да се признае въздействието на рецесията и кризата с дълга върху преносния капацитет на европейската икономика. Съществуват и притеснения, че ускоряването на преходните мерки в краткосрочен и средносрочен план ще навреди на конкурентоспособността. В заключение, все още липсва консенсус относно положителното икономическо въздействие на преходните мерки и се счита, че отрицателните въздействия се пренебрегват. Тези тревоги са признати в настоящото становище, както и фактът, че те ще бъдат предмет на непрекъснато обсъждане. При все това Комитетът призовава ЕС и неговите държави членки да повишат чувството за неотложност във връзка с успешното създаване на бъдеще с ниски въглеродни емисии.

2.1

Държавите — членки на ЕС, не действат достатъчно усърдно за коригиране на икономиките си спрямо изменението на климата. В ЕС се проведе всеобхватен и фундаментален дебат за това дали е необходимо обществото да се приспособява към устойчивото развитие и изменението на климата. В резултат беше постигнато съгласие по посоката на действие на устойчивото развитие, включително прехода към по-екологосъобразна икономика. Тази политическа насока е потвърдена в няколко документа: Стратегията за устойчиво развитие от 2001 г., преразгледана през 2006 г.; Седмата програма за действие в областта на околната среда; водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ на стратегията „Европа 2020“; Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа; и Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност. Комитетът подкрепи тази амбиция в редица свои становища.

2.2

През последните пет години всички държави членки бяха изправени в по-голяма или по-малка степен пред предизвикателства, породени от банковата криза и кризата с държавния дълг, които бяха усложнени от най-тежката икономическа рецесия. Промяната на цените на енергията за домакинствата и предприятията в условия на бюджетни ограничения и с оглед на по-ниските цени на конкурентите в световен мащаб повдигна въпроси за начина, по който се прилага политиката на ЕС в областта на околната среда и енергетиката с оглед на нейните потенциални отрицателни въздействия. Положението е критично и трябва да бъде намерено решение. Пазарните инструменти трябва да се прилагат така, че да водят както до създаване на по-екологосъобразна икономика, така и до подкрепа за възстановяването на икономиката.

2.3

Въпреки че дебатът беше предизвикан отчасти от изменението на климата, дискусиите обхванаха и темите за икономиката и общественият напредък. Европа може да спечели много, ако застане начело на прехода към приобщаваща, екологична икономика. Неотдавнашно проучване на Комисията потвърди, че засега европейската промишленост запазва водещите си световни позиции благодарение на относително ниската си енергоемкост и високия процент на енергията от възобновяеми източници (2). Комитетът е посочил възможността, която предоставя икономиката с ниски въглеродни емисии за нови устойчиви бизнес модели и индустриални промени (3). Успешният, бърз преход представлява не само предизвикателство; този екологосъобразен икономически модел предлага на Съюза и прекрасна възможност да запази мястото си на световна икономическа сила. Същевременно е налице тревога, че в краткосрочен план цените на енергията са един от факторите, които обуславят деиндустриализацията и на тази тревога трябва да бъде намерен отговор. По-конкретно, отраслите с висока енергийна интензивност са засегнати от ниските цени на газа в САЩ и Русия. Въпреки това за по-голямата част от отраслите цените на енергията продължават да бъдат фактор с по-малко значение за конкурентоспособността в сравнение с общата производителност и цената на труда. Комисията превърна прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии в основен елемент на своята водеща инициатива за насърчаване на по-силна промишленост в Европа (4), но сега посочва също, че преходът трябва да се извърши по начин, който отчита преобладаващите икономически и политически реалности (5).

2.4

Преходът към икономика с ниски въглеродни емисии несъмнено би повишил енергийната сигурност на Европа. Понастоящем Европа внася газ и нефт на стойност над 500 милиарда евро, част от които от политически нестабилни региони. Заменянето на вноса на гориво с произведена в ЕС електроенергия от възобновяеми източници би повишило издръжливостта на европейската икономика и би спомогнало за запазването на веригите за стойност в Европа. Ако този преход се осъществи навреме, с интелигентно управление на темпа на промяна и при подходящ баланс между икономическите, екологичните и социалните интереси, той може да изиграе ключова роля за преодоляването на кризата.

2.5

Този преход не може да се осъществява за сметка на конкурентоспособността на Европа и основното изискване е за по-високо равнище на икономическа активност, в която участват повече предприятия в повече сектори и се наемат повече служители. В този смисъл е невъзможно да се пренебрегне въздействието на евтината енергия, най-вече от шистов газ, която доведе до възход на производството в САЩ. Икономиката на ЕС изпитва крещяща необходимост от подобно индустриално възраждане, за да върне обратно хората на работа и да увеличи данъчните приходи. Част от подобно възраждане ще изисква по-голяма сигурност и по-гъвкава реакция на енергийната политика на ЕС спрямо световния натиск, при същевременно запазване на общите цели за ниски въглеродни емисии.

2.6

Целта на ЕС е до 2050 г. емисиите на CO2 да бъдат намалени с 80 % до 95 % спрямо равнището им през 1990 г. По оценки на Комисията, за постигането на тази цел всяка година в прехода към икономика с ниски въглеродни емисии следва да се инвестират допълнителни 1,5 % от европейския БВП. Ако не бъде направено нищо, Комисията оценява разходите на 50 милиарда евро годишно. За десетките милиони граждани на ЕС, които в момента са безработни или страдат от спад на стандарта на живот, обаче, тези „бъдещи разходи“ са много по-нереални в сравнение със сегашните им трудности. Ако не бъде намерено решение на това очевидно напрежение, постигането на целта може да се окаже значително по-скъпо във време и пари.

2.7

Амбицията и регулациите се състоят предимно от думи; политиката се основава на дела. В контекста на целите липсват достатъчно действия. Това се дължи на много причини: финансовата криза, липсата на действия от страна на държавите членки, промяна на политиките на държавите членки и съпротива от страна на нефтената и газовата промишленост. В допълнение съществуват и реална несигурност и корекции, породени от непредвиденото въздействие на нови събития или факти, например бързото развитие на добива на шистов газ в САЩ и събитията във Фукушима. В резултат непостоянните политики не осигуряват необходимата стабилна и предсказуема рамка. За незабавното продължаване на процеса на преход трябва да постигнем баланс между гъвкавостта на политиката и необходимите ангажименти за дългосрочни инвестиции и набор от подкрепящи ПИ. За тази цел е необходим интензивен диалог между всички заинтересовани страни по енергийната верига, европейските институции, държавите членки, предприятията и обществеността.

2.8

Подобно на всички други пазари, пазарът на енергия реагира на ценовите сигнали, подавани от преобладаващата регулаторна рамка. Ако енергийният пазар не осигурява предвидения в преходния план енергиен микс, то ценовите сигнали са грешни. Сигналите могат да бъдат променени, но трябва да се гарантира, че това няма да постави в силно необлагодетелствано положение икономическите и социалните участници.

2.9

Преходът към икономика с ниски въглеродни емисии трябва да отчита социалните последици, по-специално върху заетостта. Комисията посочва, че броят на работните места в сферата на екологосъобразната икономика е продължил да расте по време на рецесията и се предвижда този растеж да се запази. Единствено секторите на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници биха могли да създадат 5 милиона работни места до 2020 г. (6).

Един справедлив преход се нуждае от активни политики за заетост, за да се осигурят достойни работни места. Ключът към това е възраждането на икономиката със съпътстващите го изисквания по отношение на енергийната политика, инфраструктурата и пазарите. Въздействието върху домакинствата с ниски доходи и върху цените на енергията трябва да се обмислят внимателно. Освен това на енергийния пазар реалните разходи за различните енергийни източници често не са отразени правилно в цените на енергията. За разлика от разходите при възобновяемите източниците на енергия, много от разходите при конвенционалните енергийни източници не се отчитат отделно в цените на енергията и не се плащат отделно в сметките за електричество, а са включени в държавния бюджет под формата на субсидии и са скрити под формата на външни разходи за покриване на отрицателното въздействие върху здравето и околната среда.

2.10

Сложната материя на цените на енергията и въздействието на разходите върху битовите и промишлените потребители е разгледана в съобщението на Комисията относно „Цени и разходи на енергията в Европа“ (7). Едно от заключенията е, че мерките „по отношение на елемента на налозите и данъците за енергийните политики“, който е с най-голямо увеличение през последните години, трябва да се прилагат възможно най-ефективно по отношение на разходите.

3.1.1

За постигането на намаление на въглеродните емисии са разработени множество правила на ЕС. Регулаторната рамка сама по себе си не върши работа; за да се осъществи преходът, са необходими финансови и икономически стимули, основаващи се на принципа на „тоягата и моркова“. В този процес важна роля играят пазарните инструменти (ПИ), като екологични данъци, търговия с квоти за емисии и реформа на субсидиите (8).

3.1.2

Тези инструменти могат да коригират резултатите от пазарната дейност, тъй като те подобряват системата от ценови сигнали, като интернализират външните разходи и предлагат по-голяма гъвкавост и подкрепа за постигането на целите от предприятията и насърчават ефективността и иновациите.

3.1.3

ЕС и държавите членки са разработили определени инструменти, като реформа на екологичните данъци, постепенно премахване на вредните субсидии, търговия с квоти за емисии, насърчаване на енергията от възобновяеми източници и екологосъобразни обществени поръчки. По принцип наличните инструменти са подходящи. Проблемът се състои в залагането им в законодателството, правилното прилагане, контрол и принудително изпълнение, при което следва да се осигури подкрепата на гражданите. Ако тази верига не е достатъчно добре развита, съществува реален риск инструментите да не работят правилно, което би довело до по-ниски от очакваните резултати, като същевременно би натоварило домакинствата и предприятията с излишни разходи. Различията между разходите за енергия в държавите членки — като мярка за тази непоследователност — са удивителни.

3.1.4

Ако ЕС желае да постигне целите си по отношение на въглеродните емисии, той трябва да ускори процеса и да спечели обществеността на своя страна. Трябва да увеличим икономиите на енергия и да заменим енергията от изкопаеми горива с такава от възобновяеми източници — два ключови фактора в прехода към екологосъобразна икономика. В прехода от енергия от въглеродни източници към енергия от възобновяеми източници трябва да се предвидят и дублиращи горива и междинни етапи с използване, например, на газ или атомна енергия. Начинът, по който държавите членки прилагат наличните инструменти, не дава достатъчно силен стимул за подобряване на функционирането на пазара. Важни инструменти, като екологичните данъци, не се използват в подходящ мащаб.

Това се дължи в голяма степен на факта, че енергийният микс, с който разполагат отделните държави членки, се различава значително в зависимост от географските особености, климата, природните ресурси и историята. Плановете за действие на държавите членки за намаляване на емисиите на CO2 и използваните от тях ПИ варират в съответствие с него.

3.1.5

Комитетът счита, че енергията от възобновяеми източници следва да бъде част от микса и да бъде приоритизирана по начин, който гарантира, че енергийните политики осигуряват подкрепа за икономическото развитие и за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. Дори тогава, независимо от различните условия в държавите членки, ЕИСК очаква с нетърпение завършването във възможно най-кратки срокове на трансевропейските мрежи. Тези връзки могат да осигурят ценен допълнителен ресурс за всяка национална стратегия.

3.1.6

Политиката в областта на околната среда следва да бъде тясно свързана с другите области на политиката. Децентрализираното производство на електроенергия в селските райони може да създаде много допълнителни работни места. Осигуряването на връзка между политиката в областта на околната среда и регионалната политика, заедно с техните фондове, може да подобри значително качеството на живота в селските райони.

3.2.1

Тези данъци се основават на идеята, че за икономическите дейности, които замърсяват околната среда, следва да има цена, която да разкрива истинските разходи за производството и потреблението, които не са отразени в пазарните цени, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. Например така е в Полша, където замърсяващите околната среда предприятия са задължени да правят вноски в национален фонд за опазване на околната среда и управление на водите, а този фонд от своя страна осигурява финансови стимули за програми за устойчивост. В ЕС право да налагат преки и непреки данъци имат държавите членки. Твърде малък брой държави членки имат конкретни екологични данъци; има и някои добри примери (напр. Финландия, Швеция, Дания, Нидерландия, Германия, Обединеното кралство, Словения и Естония). Мащабът на изместената данъчна тежест е различен в различните държави членки; общата ѝ стойност се оценява на над 25 милиарда евро годишно (9).

3.2.2

Независимо от успеха на екологичните данъци в някои държави членки, РЕД не достига пълния си потенциал да донесе мащабна промяна в данъчните политики. Следва да се подчертае, че РЕД предлага огромни възможности, особено като част от мерки за възстановяване на заетостта. Ако девизът на комисар Hedegaard „Облагай онова, което изгаряш, а не което печелиш“ бъде приложен на практика и данъчната тежест бъде изместена от трудовото възнаграждение към използването на ресурси, разходите за труд на работодателите ще намалеят и ще се улесни създаването на нови работни места не само в екологосъобразни ниши, но и в много икономически сектори. РЕД би трябвало да е крайъгълният камък на необходимото общо преструктуриране на държавните финанси с цел постигане на фискална консолидация. Разбира се, подобна реформа не бива да повишава общата данъчна тежест и би следвало да е разходоефективна и екологично ефикасна. Трябва да се избягват увеличения на разходите за енергия, надвишаващи възможностите за икономии чрез ефективност.

3.2.3

РЕД може да спомогне и за възстановяването от бюджетните дефицити. Екологичните данъци могат да допринесат за фискалната консолидация, като същевременно оказват по-малко отрицателно въздействие върху икономическия растеж и заетостта отколкото други преки и непреки данъци, като данък общ доход или ДДС (10). Комисията следва да прилага в по-голяма степен подхода си да разглежда ползите от реформата на екологичните данъци в Годишния обзор на растежа и в европейския семестър.

3.3.1

ЕС си е поставил за цел постепенно да премахне вредните за околната среда субсидии (ВОС) до 2020 г. (11). Комисията обеща това през 2006 г. и през 2009 г. Също през 2009 г. Г-20 пое ангажимент за рационализиране и постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива, които насърчават разточителното потребление. Този ангажимент беше включен и в рамката на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество и в резултатите от конференцията „Рио+20“. Въпреки тези обещания до момента не е направено достатъчно.

3.3.2

В световен план ОИСР докладва за ВОС в държавите членки — пряката бюджетна подкрепа плюс данъчните облекчения за изкопаеми горива възлизат на 55 до 90 милиарда долара годишно (12). МАЕ изчислява, че субсидиите за изкопаеми горива в световен мащаб възлизат на 523 милиарда долара и нарича тези субсидии „обществен враг номер едно“ (13). По оценки на Световната банка годишните субсидии за изкопаеми горива достигат до 775 милиарда долара. Ако политиките не бъдат променени, субсидиите за изкопаеми горива ще нараснат неимоверно само за няколко години и ще причинят много допълнителни проблеми. Постепенното премахване на субсидиите до 2020 г. ще намали значително търсенето на енергия и ще намали емисиите на CO2 с 1,7 гигатона, като същевременно ще осигури допълнителни приходи на правителствата.

3.3.3

До момента няма всеобхватни данни за субсидиите за изкопаеми горива в ЕС; цифрите от различни източници се различават. Общата картина показва, че те са силно субсидирани. На равнище ЕС субсидиите за изкопаеми горива достигат до 68,8 милиарда евро годишно, включително 26 милиарда евро преки субсидии и до 42,8 милиарда, които държавите членки и гражданите трябва да платят, за да компенсират отрицателните социални и здравни последици (14). Вредните за околната среда субсидии не бяха въведени за целенасочено увреждане на здравето или околната среда и имаха други положителни цели, като осигуряване на евтина енергия от местни източници или създаване на заетост. ЕИСК насърчава държавите членки да решат дали искат да продължават да подкрепят тези цели и ако е така, как да направят това по екологосъобразен начин. Отправна точка би могло да бъде изработването на опис на ЕС, който да предоставя обща картина на тези субсидии.

3.3.4

Освен преките субсидии от обществените бюджети и външните разходи за здравеопазване, трябва да се вземат под внимание и допълнителните разходи, свързани с отрицателното въздействие от изгарянето на изкопаеми горива върху околната среда, като последващите разходи от екологични щети и от силни бури и наводнения, причинени от изменението на климата. Тези „външни разходи“ са последица от недостатъчното прилагане на принципа „замърсителят плаща“. По оценки на германската Федерална агенция по околна среда външните екологични разходи, свързани с производството на електроенергия от изкопаеми горива, възлизат на 80 евро на тон емисии CO2  (15), което означава допълнителна тежест от 290 милиарда евро въз основа на факта, че изгарянето на гориво генерира емисии в размер на 3,652 милиарда тона CO2  (16). Атомните електроцентрали в ЕС получават общи субсидии от 35 милиарда евро, без да се включват разходите за покриване на риска от инциденти и за обезвреждане на отпадъците. Възобновяемите източници на енергия получават преки субсидии на стойност 30 милиарда евро годишно.

3.3.5

Въпреки тези неравенства, технологията за производство на енергия от възобновяеми източници се развива бързо; цената на енергията от възобновяеми източници спада бързо през последните години (цената на слънчевите панели спадна с 85 %) и секторът създаде голям брой работни места, докато цената на енергията от изкопаеми източници неизменно остава висока. През октомври 2013 г. групи, имащи частни интереси в енергийния сектор, отправиха призив за прекратяване на субсидирането на производството на енергия от възобновяеми източници. Ако това се случи, енергията от възобновяеми източници няма да може да се конкурира с други системи за доставка на енергия поради отсъствието на равни условия.

3.3.6

Не всички субсидии са вредни. В ситуации, когато трябва да се разработят нови технологии в подкрепа на по-устойчиво бъдещо развитие на икономиката, може да бъде полезно да се предоставят субсидии в подкрепа на първоначалните изследвания, развойната дейност и инфраструктурата, докато новите технологии могат да съществуват самостоятелно на пазара. Подобна подкрепа се оказа от решаващо значение в ранните етапи на разработването на възобновяемите енергийни източници и трябва да продължи, докато те се наложат изцяло като конкурентни източници на енергия на бъдещето.

3.3.7

В Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа се предвиждаше държавите членки да са определили най-значимите ВОС посредством установени методологии до 2012 г. и да са изготвили планове и графици за постепенно премахване на ВОС, както и да са отчели това като част от националните си програми за реформи. Не е постигнат достатъчен напредък в изпълнението на тези стъпки. В проучване на ГД „Околна среда“ от 2012 г. се прави преглед на безвъзмездните помощи и други видове субсидии (17), отпускани за ВОС в ЕС, и се предлага пътна карта за преразглеждането на тези помощи. Комисията следва да разгледа този инструмент в рамките на настоящия европейски семестър.

3.4.1

Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е основният европейски икономически инструмент, който се основава на принципа на лимитите на търговията и е насочен към намаляване на емисиите на парникови газове. Тази система има за цел да даде на предприятията силен стимул да инвестират в предотвратяване на емисиите на парникови газове, като им оставя гъвкавостта да направят това по най-ефикасния начин.

3.4.2

Понастоящем СТЕ на ЕС е изправена пред дисбаланс между търсенето и предлагането, в резултат от който ценовите стимули са недостатъчни за насърчаване на необходимите инвестиции в нисковъглеродни технологии. Излишъкът в предлагането на квоти за емисии се дължи основно на неочаквано тежката икономическа криза и засиленото използване на международни кредити. Спешно трябва да се направи структурна реформа на СТЕ, за да се превърне схемата в силен стимул за инвестиции с цел ниски въглеродни емисии. Излишните квоти трябва да бъдат свалени от пазара, а останалите права да бъдат обвързани с бъдещите цели за намаляване на емисиите на CO2, които ще са нужни за постигане на целта на ЕС за икономика с ниски въглеродни емисии през 2050 г. При подобна реформа би трябвало да се вземе предвид и технологичната осъществимост и икономическата жизнеспособност за предприятията и да се разглежда внимателно потенциалът за нежелани последици в бъдеще.

3.5.1

Необходимо е да се предприемат по-нататъшни стъпки за справяне с „изместването на въглеродни емисии“, например чрез корекции за въглерод на границата, система за намаляване на емисиите от CO2 при същевременно осигуряване на равни условия. При тази система цената на вносните стоки се увеличава на границата въз основа на изчисление на масата на емисиите за тези стоки. Моделите от неотдавнашно проучване (18) показват, че корекцията за въглерода на границата може да намали значително изместването на въглеродните емисии в съответните сектори.

3.5.2

Въпреки това корекциите за въглерод на границата във вида, в който се обсъждат понастоящем, не се приемат от някои основни търговски партньори на Европа. По този въпрос следва да се проведат преговори в рамките на СТО. Договорът позволява разглеждане на подобни „нетърговски“ въпроси. Трудността това да бъде осъществено, дължаща се на липсата на световно споразумение за цените на въглерода, не бива да се подценява. Тези опасения могат да бъдат преодолени чрез по-добър дизайн на корекциите за въглерод на границата. В заключение, ако бъде изготвена умело, данъчната корекция за въглерод на границата не е антидъмпингов инструмент, а принос към една устойчива световна политика по отношение на климата.

3.6.1

Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници е един от основните елементи на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. В това отношение ПИ могат да играят важна роля. Въвеждането на тези инструменти зависи от държавите членки, някои от които предпочетоха различни инструменти за субсидиране на енергията от възобновяеми източници — инвестиционна подкрепа и оперативна подкрепа, включително система за ценообразуване за върнати доставки. Опитът в няколко държави членки показва, че тази система е довела до най-голямо увеличение в производството на енергия от възобновяеми източници, често чрез осигуряване на гарантирани или щедри норми на възвръщаемост на инвестициите.

3.6.2

Важно е обаче преференциалните тарифи за стимулиране на въвеждането на форми на енергия от възобновяеми източници да не се финансира единствено посредством цялостно повишаване на цените на енергията; в противен случай съществува рискът те да предизвикат отрицателна обществена реакция спрямо тарифите и самите възобновяеми енергийни източници. За съжаление обаче това се случи на много места и отрицателната реакция е съвсем реална. Необходими са спешни мерки за корекция, които да консолидират подкрепата на гражданите за зелената революция.

3.6.3

Фактът, че държавите членки разполагат с различни схеми за подкрепа допринася за разпокъсаността на европейския енергиен пазар. Комитетът се застъпва за използването на ПИ, които да благоприятстват интеграцията на националните механизми в европейски енергиен пазар. Използването на механизмите за сътрудничество, както са определени в Директивата за възобновяемите енергийни източници от 2009 г., също е от първостепенно значение за възползването в по-голяма степен от синергиите на ЕС чрез пазара на електроенергия (19).

3.7.1

Като цяло автомобилният пазар е добър пример за успешно прилагане на ПИ. Целта на прехода е да се намали и в крайна сметка да се премахне употребата на въглеводородни горива в сектора. Стратегията има четири елемента: регулиране, технология, инфраструктура и ПИ. Регулирането се използва за подобряване на консумацията на гориво и намаляване на емисиите при новите превозни средства с двигатели с вътрешно горене (ДВГ). Технологията прави възможно спазването на правилата за въглеводородите и разработването на електрически превозни средства (ЕПС). С по-широкото навлизане в употреба на ЕПС ще възникне необходимост от инфраструктура — станции за зареждане с уреди за отчитане, подмяна на акумулаторите и т.н. — която да дублира, а накрая и да замени съществуващата инфраструктура за снабдяване с въглеводороди. С напредъка на регулирането, технологиите и инфраструктурата ПИ могат да имат решаваща роля за прехода.

3.7.2

Най-очевидното приложение на ПИ се изразява в повишаването на данъците за въглеводородните горива. Това накара собствениците на превозни средства с ДВГ да преминат към по-малки, по-икономични превозни средства, обществен транспорт и велосипеди. Облагането на превозните средства с ДВГ беше също така приспособено, за да насърчи закупуването и използването на икономични превозни средства, било то чрез данъчното облагане на покупната цена или чрез годишните данъци за ползването на автомобила. Същата система на диференцирано данъчно облагане на превозните средства се използва в подкрепа на ЕПС, въпреки че пред широкото им въвеждане все още има много други пречки.

3.8.1

Със своя дял от 16 % от БВП на ЕС секторът на обществените поръчки е голям играч на пазара. Следователно екологосъобразните обществени поръчки са важен инструмент за насърчаване на екологосъобразни продукти и услуги. С Плана за действие за устойчиво потребление и производство и Съобщението относно екологосъобразните обществени поръчки през последните години Комисията работи в посока на всеобхватна система от насоки и подкрепа. Въз основа на оценка на постиженията на държавите членки Комисията постави ориентировъчната цел до 2010 г. 50 % от всички разходи да бъдат екологосъобразни. Тази цел далеч не е постигната и следва да получи по-висок приоритет в плановете за действие на държавите членки.

3.9.1

Преходът към по-устойчив модел на производство и потребление в енергетиката и други сектори означава фундаментално преструктуриране на икономиката. Правителствата и правителствените политики сами по себе си не могат да постигнат това. Необходимо е цялото общество да бъде ангажирано с тези въпроси и да се поддържа широк диалог на сътрудничество с всички заинтересовани страни, за да се изгради консенсус и ангажираност с нужните промени. Според Пътната карта за икономика с ниска въглеродна интензивност частният и публичният сектор трябва да инвестират допълнително 270 милиарда евро годишно през следващите 4 десетилетия. Една трета от тези инвестиции могат да се финансират с публични средства; останалите трябва да бъдат осигурени от частния сектор. Това са дългосрочни инвестиции. За Комисията тези инвестиции са основно предизвикателство, за да насочи отново ЕС по пътя към интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, например чрез европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

3.9.2

Както се препоръчва от ОИСР в работния документ за околната среда от 2012 г., за да дадат възможност за инвестиции в устойчива на климатичните изменения инфраструктура с ниски въглеродни емисии и екологосъобразен растеж, правителствата би трябвало да разработят всеобхватни стратегически планове за инфраструктура, които да са тясно свързани с националните цели в областта на изменението на климата. Комисията следва също така да потърси възможности за създаване на такъв инвестиционен климат за ЕФДИ във връзка с изграждането на устойчиво бъдеще. Във връзка с това инвестиционните приоритети на МСЕ и ЕФДИ би трябвало да бъдат в съответствие с целите на Пътната карта на ЕС за нисковъглеродна икономика и Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., стратегията за адаптиране и обсъждания понастоящем пакет за климата и енергетиката за периода до 2030 г.

3.9.3

Подобни фондове биха могли да улеснят този вид инвестиции. Тъй като дългосрочният падеж на активите за финансиране е съобразен със задълженията на институционалните инвеститори, тези фондове могат да благоприятстват и привличането на ресурси от капиталовия пазар. Условието, разбира се, е тези инвестиции да бъдат привлекателни, понеже рисковете — особено регулаторните — са ограничени, тъй като има перспективи за достатъчна възвръщаемост и проектите, в които се инвестира, са финансово и технически обезпечени.

3.9.4

Иновативни фондове и финансови инструменти за привличане на ресурси от капиталовия пазар са добре дошли. Банковият сектор обаче ще продължава да финансира голяма част от европейската икономика с традиционните дългови инструменти. Ето защо екологизирането на банковите стандарти е изключително важно изискване за изместване на частното финансиране от конвенционални към нисковъглеродни и устойчиви на изменението на климата инвестиции. За да се постигнат целите в областта на климата и енергетиката, са необходими новаторски финансови инструменти, които да привлекат частно финансиране за инвестиции, които в противен случай няма да бъдат осъществени.