52013DC0181

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав

1.           Въведение

Регионът на река Дунав включва 14 държави, осем от които са държави — членки на ЕС. Населението в него наброява над 100 милиона души, което представлява една пета от населението на ЕС. Държавите се различават по отношение на икономическия си потенциал, но регионът е силно взаимосвързан, с възможност за по-нататъшна интеграция и растеж.

Регионът коренно се промени вследствие на последните две разширявания на Европейския съюз: Хърватия ще се присъедини скоро. Други пет държави развиват по различни начини връзките си с ЕС в политическо, социално-икономическо и отраслово отношение. Регионът има стратегическо положение, като свързва ЕС със съседните му страни, Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия. През него преминава реката с най-силно изявеното международно измерение в света, която представлява важна транспортна ос, жизненоважен взаимосвързан речен басейн и световнопризнат екологичен коридор.

Регионът е свързан по този начин чрез възможности и предизвикателства. Политиките на държавите са взаимнозависими. Тези държави биха могли да извлекат голяма полза от по-нататъшно подобряване на сътрудничеството, например чрез изграждане на липсващите транспортни връзки, намаляване на замърсяването и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия с произход извън региона и чрез справяне с демографските промени или т.нар. „изтичане на мозъци“. Конкурентоспособността на региона би се подобрила значително също така от съвместни действия в областта на МСП, политиките за пазара на труда, образованието и сигурността. Налице е необходимост от подобряване на институционалния капацитет на всички равнища.

В заключенията на председателството от 18 юни 2009 г. Европейският съвет поиска от Комисията да изготви стратегия на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR). Комисията отговори на искането на Съвета в Съобщението си от 8 декември 2010 г. През април 2011 г. Съветът одобри Съобщението, заедно с приложения към него план за действие, в който са определени конкретни действия и примери на проекти в 11 приоритетни тематични области. В него е взаимстван подходът, въведен от Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море.

Стратегията предоставя солидна интегрирана рамка, за да могат страните и регионите да разрешават въпроси, които не могат да бъдат разглеждани по задоволителен начин поотделно, а вместо това изискват транснационални стратегически подходи, проекти и съвместна работа. Тя позволява също така по-добро сътрудничество, за да се подобри ефективността, влиянието и въздействието на политиките на европейско, национално и местно равнище, като се използват съществуващите политики и програми и се създават синергии между тях.

Стратегията се вписва на междинно равнище между работата на национално равнище и на нивото на ЕС по теми, като научноизследователската дейност и иновациите, миграцията или сигурността. Тя укрепва интеграцията на страните с ЕС и доближава държавите и регионите на Западните Балкани, Молдова и Украйна към Съюза.

След 18 месеца на изпълнение са налице съществени постижения. Стратегията:

– насърчава конкретни транснационални проекти с въздействие върху региона и дава нов стимул за действие в региона;

– подпомага координацията на различни политики на национално равнище и на нивото на ЕС и на свързаните с тях фондове и проправя пътя за повече съгласуваност и по-добри резултати, като се очаква да окаже по-силно въздействие в периода 2014 — 2020 г.;

– развива широкообхватна платформа за сътрудничество с цел справяне с предизвикателствата, за които е установено, че са необходими общи усилия. Има 24 координатори в приоритетните области и 14 национални звена за контакт, които осъществяват изпълнението;

– подчертава политическата важност на региона посредством стратегическа подкрепа на министерско равнище, както и чрез конкретни стъпки по отношение на изпълнението на целите;

В главите по-долу е представен доклад на тези постижения с конкретни примери, като същевременно са определени областите, които се нуждаят от повече внимание. В глава 5 са обобщени извлечените поуки, а в глава 6 са предложени препоръки за бъдещето.

2.           Проекти, политики и мрежи за региона на река Дунав

Тази стратегия е насочена по-специално към конкретни, стратегически проекти и инициативи с въздействие на макрорегионално равнище. Стратегията и планът за действие към нея се основават на четири стълба за справяне с основните проблеми. Тя улеснява изпълнението на нови проекти, дава нов тласък за съществуващите проекти и подкрепя мрежите за региона на река Дунав[1].

2.1.        Създаване на връзки в региона на река Дунав

Нови проекти

– В нови научноизследователски проекти за иновационни кораби, например проекта „NEWS“, се разработват технологични решения за подновяване на флотата на река Дунав, като се прилагат по-конкурентни и по-екологосъобразни подходи, например посредством по-ефективни и по-чисти двигатели, както и по-добре проектиран корпус на корабите. Това допринася за общата цел за подобряване на устойчивия товарен транспорт по реката с 20 % до 2020 г. в сравнение с 2010 г.;

– Отломките от кораби се отстраняват от дъното на реките Дунав, Сава и Тиса, което подобрява корабоплаването и екологичните условия. Проектът за разчистване на отломките — с общо тегло от около 15 000 тона, иницииран от Търговската камара на Сърбия в рамките на Стратегията, включва и частния сектор;

– Има напредък в работата по проекта за газопреносна връзка България — Сърбия, целящ свързването на района на Балтийско море до Адриатическо и Егейско море и по-нататък към Черно море. Газопроводът ще бъде с дължина 150 km. Той допринася за диверсификацията на доставките на газ, гарантира сигурността им и завършва своеобразен важен „пръстен“ на регионалните доставки на газ.

Нов тласък за съществуващите проекти

– Съвместният подход улесни завършването на моста Видин — Калафат, който свързва Румъния и България. Мостът е съфинансиран от европейските фондове и е едва вторият мост по 630-те km речна граница, който осигурява важно липсващо звено в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).

Нови инициативи за координиране на политиката

– По покана на Комисията, на 7 юни 2012 г. министрите на транспорта от региона на река Дунав приеха декларация за поддръжка на водните пътища на река Дунав, с която се ангажират с конкретни мерки, включително наблюдение на дълбочината на водата и обозначаване на плавателните пътища в плитките води. Това на свой ред доведе до споразумение между Румъния и България за съвместно планиране на дейностите и общо използване на оборудване;

– Разработен е модел на газовия пазар в Дунавския регион, за да се определи в количествено отношение регионалното въздействие на планираните за региона проекти в областта на газовата инфраструктура; това доведе до споразумение, което предстои да бъде прието от страните в Дунавския регион, основано на серия от политически препоръки за бъдещи проекти в тази сфера.

2.2.        Опазване на околната среда в региона на река Дунав

Нови проекти

– Генерална дирекция „Изследвания и иновации“ на Комисията обяви покана за представяне на предложения за научноизследователски проекти с цел разработване на научни изследвания в областта на околната среда и подобряване на оползотворяването на резултатите в региона. По този начин са привлечени важни участници и средства от публичния сектор (на национално равнище и на нивото на ЕС) и от частния сектор с цел ефективно управление на реката, делтата, бреговата линия и морето като цяло.

– Работната група „Дунавска есетра“ бе създадена, за да се гарантира опазването на жизнеспособните популации на този важен вид в реката, като се улесняват проектите, мерките и инициативите, целящи зарибяването с есетра. Работната група дава приоритет на междусекторен подход, обхващащ биологичното разнообразие и областите на политиката, като например качеството на водата, отвореността на местообитанията, икономическото развитие, образованието в сферата на околната среда и дори предотвратяването на престъпността (във връзка с незаконната търговия с хайвер).

Нов тласък за съществуващите проекти

– Проектът „DANUBE FLOODRISK“ разглежда методите и базите данни, въз основа на които страните могат да работят съвместно. Като цяло 19 институции в 8 държави в региона на река Дунав вземат участие в проекта и допринасят за ускоряване на напредъка с цел създаването на общи бази данни и картографиране на районите под заплаха от наводнения. В рамките на Европейската система за информираност за наводнения (EFAS) също се извършва допълнителна работа.

2.3.        Постигане на благосъстояние в региона на река Дунав

Нови проекти

– Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Комисията стартира нов проект за електронна инфраструктура в рамките на Седмата рамкова програма с цел подобряване на достъпа и предоставяне на модерни компютърни услуги за изследователите. Новата електронна инфраструктура ще играе роля на свързващо звено към суперкомпютъра на европейската инициатива „PRACE“ за държавите в региона на река Дунав, а всъщност и за някои кавказки страни. Проектът „SEERA-EI“ разчита на тази нова инфраструктура, което я поставя, наред с други дейности, на дневен ред за региона на река Дунав;

– Бизнес форумът за региона на река Дунав, координиран от Търговската камара на Австрия, предоставя важна платформа за съвместна работа на над 300 МСП. Той насърчава срещите между стопанските субекти и подкрепя връзките с доставчиците в областта на знанията, като например научноизследователски институти и университети.

– Създават се центрове за технологичен трансфер в региона на река Дунав и има пет пилотни проекта, съвместно с важни университети в региона на река Дунав, с цел подобряване на връзките между академичните среди и частния сектор;

– В рамките на друг пилотен проект училища и ученици в региона на река Дунав разработват съвместно новаторски курсове за обучение и творчески образователни програми за насърчаване на транснационалните контакти между културите с акцент върху активното гражданско участие и ангажимент за постигане на устойчиво развитие. Разработва се новаторски наръчник за учители, който ще се прилага в целия регион на река Дунав.

Нови инициативи за координиране на политиката

– Започна работа по създаване на научноизследователски и иновационен фонд за региона на река Дунав — с обединени национални и регионални средства, въз основа на опита, натрупан в рамките на програмата „BONUS“ в региона на Балтийско море. Министрите, отговарящи за научните изследвания на страните в региона на река Дунав, подписаха съвместна декларация в Улм на 9 юли 2012 г., което даде ход на подготвителната работа. Генерална дирекция „Изследвания и иновации“ и Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ подкрепят тази дейност — главно чрез инициативата „INCO.net“ за река Дунав, както и по други начини.

2.4.        Укрепване на региона на река Дунав

Нови проекти

– Съвместният изследователски център постави началото на инициатива с цел предоставяне на научна подкрепа за стратегията в сътрудничество с ключови научни партньори от региона. Започна се работа по създаване на референтни данни и обслужваща инфраструктура за целия регион на река Дунав относно общите предизвикателства, като например опазването на околната среда, плавателността, напояването, развитието на селското стопанство и производството на енергия. Започнаха четири тематични научни клъстери за насърчаване на научното сътрудничество и рационализиране на научноизследователските дейности. Специалният акцент върху стратегиите за интелигентна специализация подпомага държавите и регионите при създаването на регионални иновационни стратегии;

– С цел да се подобри достъпа до финансиране в региона, проектът „Dialogue“ съчетава идеи за проекти с източници на финансиране, като свързва организаторите на проектите, като например МСП, с банки, международни финансови институции и програми за финансиране.

Нови инициативи за координиране на политиката

– Среща на ръководни лица на полицейските органи в региона на река Дунав през януари 2012 г. постави началото на инициатива за засилване на сътрудничеството между полицейските органи в региона на река Дунав чрез подобряване на мерките срещу престъпността във връзка с реката (включително организираната престъпност) и създаване на транснационална правоприлагаща платформа. Освен това Европейската полицейска служба разработи конкретен проект за анализ на заплахите за региона на река Дунав.

3.           Максимално оползотворяване на възможностите: съгласуване на източниците на финансиране и създаване на синергии

Работата е изпълнена чрез усъвършенстване на начина, по който ресурсите и ноу-хауто, често вече на разположение в региона, се използват за подобрена координация. Основавайки се на този подход, целта на стратегията е да се постигнат по-добри резултати и по-голямо въздействие от съгласуването на съществуващите фондове и политики на равнището на ЕС, на национално и регионално ниво. Ето някои примери:

– инфраструктурни проекти, като например пречиствателната станция за отпадъчни води в Будапеща, която осигурява по-добро качество на водите в целия регион, финансирана по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове;

– трансграничните програми, като например Румъния — Сърбия и Унгария — Сърбия, все повече отговарят на стратегията, като се използват специфични покани за представяне на предложения или се разпределят допълнителни точки в процедурите за подбор. Само в Сърбия са заделени 19 милиона евро за проекти, свързани конкретно със стратегията по линия на трансграничното сътрудничество по ИПП (инструмент за предприсъединителна помощ) за 2011 г.;

– програми за транснационално сътрудничество, като например тези за Югоизточна Европа и Централна Европа, са финансирали нови проекти, свързани със стратегията за река Дунав;

– по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания са обявени три покани за представяне на предложения, които се отнасят конкретно до предизвикателства за региона на река Дунав: иновационна флота, решения, свързани с околната среда, и координация на политиките в областта на науката и технологиите;

– проекти, съфинансирани от Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“, допринесоха за транснационалния устойчив туризъм в региона на река Дунав;

– в преработения проект за насоки за трансевропейската транспортна мрежа вече е взето предвид цялото поречие на Дунав;

– в контекста на Инвестиционната рамка за Западните Балкани, финансирана по инструмента за предприсъединителна помощ, приоритет се дава на проекти, които отговарят на стратегията;

– Европейският парламент подкрепя пилотни проекти и подготвителни действия за региона на река Дунав, като предоставя техническа помощ на координаторите в приоритетните области и насърчава новаторски подходи за изпълнението на стратегията;

– региони, като например Баден-Вюртемберг, сами са заделили средства в подкрепа на стратегията, включително за началната фаза на проектите с изразено макрорегионално въздействие;

– Европейската инвестиционна банка, заедно с Унгария, създаде национално звено за контакт за река Дунав в Будапеща с цел улесняване на развитието на транснационални инвестиционни проекти;

– подобна работа е в ход за създаването на механизъм за техническа помощ за целия регион на река Дунав с цел улесняване на подготовката на проектите.

По отношение на бъдещия важен програмен период 2014 — 2020 г. е от съществено значение, че програмите и политиките могат да се използват в още по-голяма степен за изпълнението на стратегията:

– макрорегионалните стратегии са на преден план в общата стратегическа рамка, която обхваща координирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF). Това дава стратегическа насока на програмния процес, което улеснява създаването на секторни и териториални връзки по отношение на фондовете със съвместно управление, а именно Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство;

– макрорегионалният подход е залегнал в споразуменията за партньорство — за всяка държава, за да се гарантира, че подходът е взет под внимание в националните/регионалните програми и в програмите за сътрудничество. Това осигурява бъдещото финансиране посредством ESIF и по този начин се гарантира устойчивостта през следващите години;

– създава се актуализирана и специфична транснационална програма за сътрудничество за региона на река Дунав, за да могат да се финансират проекти за съвместна работа, както и за оказване на институционална подкрепа за изпълнение и управление.

4.           Платформа за сътрудничество

Така за първи път в региона, след години на конфликти и разделяне, и въз основа на разширяването със стратегията се въвежда оперативна структура на сътрудничество за справяне с предизвикателствата в региона на река Дунав. Тази нова платформа, състояща се от проекти и програми, е важна също така, тъй като включва широк кръг заинтересовани страни, включително държавите от региона на река Дунав, които са поели цялостен политически ангажимент.

Без да се създават нови институции, тази платформа позволява на ключови заинтересовани страни от националните и регионалните администрации да осъществяват ежедневното изпълнение на целите:

– стратегията е организирана в рамките на 11 функционални приоритетни области, които обединяват експертен опит и отговорност: 1) Вътрешни водни пътища и железопътен, пътен и въздушен транспорт; 2) Енергия; 3) Култура и туризъм; 4) Качество на водата; 5) Рискове за околната среда; 6) Биологично разнообразие; 7) Общество, основано на знанието, и информационни технологии; 8) Конкурентоспособност и развитие на клъстъри; 9) Инвестиции в хора и умения; 10) Институционален капацитет и 11) Сигурност;

– те се ръководят от координаторите в приоритетните области (PAC), от високопоставени служители от национални и регионални администрации и от експерти в съответните тематични области. Те са подпомагани от партньори от региона на река Дунав, като дейността им е организирана в 11 ръководни групи — по една за всяка приоритетна област. Сами по себе си те представляват важни нови платформи за сътрудничество;

– на национално и регионално равнище изпълнението се осигурява чрез националните звена за контакт (НЗК), които включват стратегията в националния и регионален контекст, като насърчават отговорните политически фактори „да мислят в макрорегионален план“. Политическият ангажимент е гарантиран чрез срещи на министрите на външните работи, както и на министрите по отделни ресори, и чрез инициативи на градове и региони;

– на европейско равнище се улеснява изпълнението, както и включването на стратегията в политиките на ЕС чрез контакти със заинтересованите страни в държавите от региона на река Дунав, създаване на връзки с органите, формиращи политиката на ЕС, например чрез редовни форуми на членовете на Европейския парламент, с редовни участия на служители на Комисията на срещи, посветени на региона на река Дунав, и чрез институционална подкрепа, предоставяна от бюджета на ЕС;

– програма „INTERACT“ на ЕС съдейства за изграждане на капацитет и осигурява организационна подкрепа, както и средства за комуникация (например визуална идентичност, уебсайт, бюлетин) за популяризиране на резултатите от стратегията в медиите и за широката общественост;

– въз основа на вече постигнатото стратегията също така отдава приоритетно значение и осигурява оперативна подкрепа на съществуващите институции в региона, като Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR), ангажирана с въпроси, свързани с околната среда и качеството на водата, и Комисията за река Дунав, която работи по проблеми във връзка с плавателността. Представителите на гражданското общество са включени в работата, включително като участници в семинари на заинтересованите страни, ръководни групи и в годишния форум, по-специално в приоритетна област 10, „Институционален капацитет“.

5.           Извлечени поуки

След първоначалния период на изпълнение се открояват следните основни изводи:

Изпълнителна структура

· Националните звена за контакт, координаторите в приоритетните области и техните групи за управление съставляват основата за изпълнението на стратегията. Тяхната работа трябва да бъде интегрирана още повече в политическите и административните структури. Тяхната видима и централна роля изисква институционална стабилност, политическото признание и заделяне на достатъчно човешки ресурси. Наличието на достатъчно персонал и съдействие от страна на министерства е от решаващо значение, за да могат те да изпълняват своята роля;

· Опитът показва, че координацията на национално равнище е по-добра в държавите, които са създали междуведомствени работни групи за координация на работата, свързана с река Дунав на национално равнище, особено когато има създадени платформи на ниво отговорни политически фактори и на равнище висши държавни служители, както и когато са подпомагани в работата си от секретариат по техническите въпроси. Това е добра практика, която следва да бъде поощрявана в целия регион;

· Бюджетът на ЕС може да осигури ограничено пряко финансиране за изпълнителната структура до 2014 г. Тъй като обаче финансирането не е гарантирано след това, трябва да бъдат намерени други средства, като например национални източници, бъдещата програма за транснационално сътрудничество „DANUBE“ и бъдещата програма „INTERACT“.

Политическа подкрепа

· Стратегията е лансирана с политическа подкрепа на високо равнище и тази подкрепа продължава да бъде от основно значение за нейното изпълнение. Срещите на министрите (в областта на транспорта, научните изследвания и иновациите, енергетиката) имат значителен принос за запазването на река Дунав, координацията на националните и регионалните научноизследователски и иновационни политики и подкрепата за държавите, които не са членки на ЕС, чрез изпълнение на Третия енергиен пакет в рамките на Енергийната общност;

· Срещи на министрите на външните работи подчертаха цялостната политическа подкрепа за стратегията. Активната роля на Унгария по време на председателството ѝ ускори работата. Това е особено полезно, когато политическото измерение е свързано с действията по стратегията.

Конкретни действия за финансиране

· Оползотворяването по най-добър начин на съществуващите политики и програми, като например европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF), инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), програма „Трансевропейска транспортна мрежа“ (TEN-T), Рамковата програма за научни изследвания или развитието на частни фондове, е от решаващо значение. Що се отнася до периода 2014 — 2020 г., особено важно е стратегията да бъде системно интегрирана в програмите. Необходимо е да се положат съвместни усилия за региона на река Дунав — от държавите в Дунавския регион, регионите и Европейската комисия;

· Предприети са важни инициативи за подкрепа на проекти в подготвителната им фаза и за подобряване на достъпа до финансиране, като например механизма за техническа помощ за региона на река Дунав, средства от провинция Баден-Вюртемберг, националното звено за контакт за река Дунав в Будапеща или проекта „Диалог за финансиране на региона на река Дунав“ („Danube Finance Dialogue“). Следва да се насърчават връзките между инициативите.

Укрепване на съществуващите инициативи

· Синергии със съществуващи структури и инициативи, като например Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR), Енергийната общност или Международната организация по миграция, са установени и трябва да бъдат засилени. Като включват съществуващите институции, органите и мрежите, синергиите надграждат върху вече натрупания опит в други региони, най-вече Балтийско море. Това се улеснява все повече от групата на високо равнище, създадена с цел предоставяне на насоки във връзка с макрорегионални инициативи и на съвети относно тази дейност, с което се увеличава експертният опит, избягва се съществуването на паралелни структури и наличните средства се оползотворяват оптимално.

Постигане на резултатите и целите

· Целите, междинните показатели и пътните карти за приоритетите допринасят за навременно изпълнение и улесняване на популяризирането на потенциала на стратегията. Те следва да подлежат на редовно преразглеждане и наблюдение.

Интегриране на политиките и фондовете

· В цялостните подходи има специфична стойност, като например съчетаване на интересите в областта на корабоплаването с тези в областта на околната среда по отношение на развитието на реката, например в отсечката на изток от Виена. Комисията улеснява междусекторното сътрудничество, например в научната област чрез дейностите на Съвместния изследователски център с участието на съответните служби и множество източници на финансиране. По принцип потенциалът на рамките на равнището на ЕС следва се оползотворява повече, като се подчертава фактът, че регионът на река Дунав е много повече от една река.

Интегриране на държави, които не са членки на ЕС

· Стратегията включва равнопоставено участие на шест държави, които не са членки на ЕС, което подкрепя интеграционните процеси и засилва сътрудничеството в региона. Необходимо е да се намерят и подкрепят иновативни решения, които улесняват участието на тези държави и осигуряват финансиране за изпълнението на проектите. Това вече включва пълното участие в координацията на приоритетните области и в ръководните групи, когато подпомагането по отношение на участието е обект на специално внимание. Заделени са средства от помощи на ЕС, предназначени за стратегията за региона на река Дунав, най-малко от една държава, която не е членка на ЕС — това е добра практика за подражание за другите държави.

Комуникация

· Общата визуална идентичност, цялостният уебсайт, който обхваща всички приоритетни области, бюлетинът и рекламните материали, разработени със съществената подкрепа на програма „INTERACT“, доведоха до повече публичност и улесниха комуникацията. Би било полезно информацията за срещите и конференциите, посветени на региона на река Дунав, да се централизира с цел повече съгласуваност на тяхното популяризиране.

· Първият годишен форум, проведен в Регенсбург през ноември 2012 г., потвърди политическата подкрепа за стратегията и осигури възможност да се представи и обсъди изпълнението ѝ. Провеждането на такава конференция като редовно и основно събитие за стратегията в съчетание със среща на министрите на външните работи има добавена стойност.

6.           Препоръки

Стратегията на ЕС за региона на река Дунав показа ясно изразен потенциал в първия етап на изпълнението ѝ. Тя изведе на преден план регион с голям потенциал за развитие и по-нататъшна интеграция, насочвайки вниманието към сътрудничеството по общи предизвикателства, като например устойчивото използване на ресурсите и изменението на климата. За да се гарантира последователната работа по основните проблеми, пред които е изправен регионът, и въз основа на споделения в настоящия доклад опит, както и в хода на обсъжданията по време на първия годишен форум, Комисията препоръчва на участващите държави и региони:

· да укрепят вътрешните си изпълнителни структури чрез осигуряване на адекватна финансова помощ, политическа подкрепа и подобрена институционална стабилност;

· да гарантират непрекъснатост и подходящи мандати за представителите в ръководните групи, като използват програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г. за поддържането на изпълнителните си структури;

· да установят устойчиво лидерство и стратегическо планиране за стратегията, подпомагана от Европейската комисия, така че участващите държави и региони да поемат изцяло отговорностите си. Изпълнението на стратегията следва да стане по-автономно със структури, които гарантират приемствеността, дори при смяна на ангажираните в тях лица;

· непрекъснато да наблюдават изпълнението по всички приоритетни области, включително да поемат ангажимент на политическо равнище и по отношение на конкретни постижения, с цел да вниманието да бъде съсредоточено върху конкретни предизвикателства, както и да осигурят основата за определяне на приоритетите и за една структура, която да е по-опростена и ориентирана в по-голяма степен към резултатите;

· да гарантират, че е поставен по-голям акцент върху резултатите, като се обръща повече внимание на целите, показателите, етапите и пътните карти;

· да гарантират системното включване на стратегията в програмите на ЕС и националните и регионалните програми за периода 2014 — 2020 г., и по-специално европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“, „Cosme“ и Механизма за свързване на Европа, с помощта на експертния опит на мрежите в региона на река Дунав и основните заинтересовани лица в изготвянето на програмите и изпълнението;

· да укрепят приноса на стратегията към стратегията „Европа 2020“ чрез конкретни действия, свързани с региона на река Дунав, с цел интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

· да подобрят съгласуваността на действията в региона на река Дунав с политиките на ЕС, като се гарантира, че работата във връзка със стратегията се обсъжда от съществуващите институции, в съответните браншови съвети и, при необходимост, по време на конкретни срещи на равнище министри;

· да разширят комуникационната дейност, за да се достигне до повече хора;

· да се установи годишната конференция като основното събитие на годината, на което се предоставят стратегически насоки, създават се връзки и общи подходи и се оповестяват постиженията;

· да подобряват, заедно с Европейската комисия, координацията и съгласуваността със съществуващите и възможни бъдещи инициативи на ЕС от този или сходен макрорегионален тип и инициативите във връзка с морски басейни.

[1]               Пълен доклад за всяка приоритетна област може да бъде намерен на интернет страницата на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав (www.danube-region.eu/pages/reports).