EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31992L0118

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 година за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени по отношение на посочените изисквания на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на патогените на Директива 90/425/ЕИО

OJ L 62, 15.3.1993, p. 49–68 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT)
Special edition in Finnish: Chapter 03 Volume 048 P. 194 - 212
Special edition in Swedish: Chapter 03 Volume 048 P. 194 - 212
Special edition in Czech: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Estonian: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Latvian: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Lithuanian: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Hungarian Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Maltese: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Polish: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Slovak: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Slovene: Chapter 03 Volume 014 P. 51 - 70
Special edition in Bulgarian: Chapter 03 Volume 012 P. 132 - 151
Special edition in Romanian: Chapter 03 Volume 012 P. 132 - 151
Special edition in Croatian: Chapter 03 Volume 016 P. 31 - 50

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 20/04/2021; отменен и заместен от 32016R0429

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1992/118/oj

03/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

132


31992L0118


L 062/49

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 92/118/ЕИО НА СЪВЕТА

от 17 декември 1992 година

за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени по отношение на посочените изисквания на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на патогените на Директива 90/425/ЕИО

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становищата на Европейския парламент (2),

като взе предвид становищата на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че продуктите от животински произход са включени в списъка от продукти в приложение II към Договора; като има предвид, че предлагането на пазара на такива продукти съставлява важен източник на доход за част от занимаващото се със земеделие население;

като има предвид, че за да се осигури рационално развитие в този сектор и да се повиши продуктивността, е необходимо на общностно равнище да бъдат определени ветеринарно-санитарни и здравни правила по отношение на въпросните продукти;

като има предвид, че Общността трябва да приеме мерки, предназначени за постепенното установяване на вътрешния пазар, представляващ територия без вътрешни граници, в срок до 31 декември 1992 г.;

като има предвид, че с оглед на гореспоменатите цели Съветът е постановил ветеринарно-санитарни правила, приложими за прясно месо, птиче месо, месни продукти, дивечово месо, заешко месо и млечни продукти;

като има предвид, че освен ако е предвидено друго, търговията с продукти от животински произход трябва да се либерализира, без да се изключва възможността за прибягване до предпазни мерки;

като има предвид, че поради значителния риск от разпространяване на болести, на който са изложени животните, за определени продукти от животински произход следва да се предвидят конкретни изисквания, които да се прилагат, когато тези продукти биват пускани на пазара с цел търговия, особено когато са предназначени за райони с висок здравен статут;

като има предвид, че когато беше приета Директива 92/65/ЕИО, Комисията се съгласи да разграничи ветеринарно-санитарните аспекти, отнасящи се за животни, от тези, отнасящи се за продукти;

като има предвид, че за да бъде възможно да се премахнат проверките на границите между държавите-членки от 1 януари 1993 г., ветеринарно-санитарните и здравните правила следва да бъдат определени така, че да са приложими за всички продукти, подлежащи на такива проверки, търговията и вносът на които все още не са хармонизирани на общностно равнище;

като има предвид, че за да се постигне тази цел, някои от съществуващите норми следва да бъдат адаптирани с оглед приемането на гореспоменатите мерки;

като има предвид, че следва да се въведе система за одобрение на третите страни и предприятията, които отговарят на изискванията в настоящата директива, заедно с процедура за инспекция от Общността, с която да се гарантира, че условията за такова одобрение са изпълнени;

като има предвид, че придружаващият документ за продуктите е най-добрият начин компетентният орган по местоназначение да се увери, че пратката съответства на разпоредбите на настоящата директива; като има предвид, че издаването на здравния или ветеринарния сертификат следва да се запази за контролиране на местоназначението на определени внесени продукти;

като има предвид, че към предмета на настоящата директива следва да се прилагат правилата, принципите и предпазните мерки, установени в Директива 90/675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. за определяне на принципите относно организацията на ветеринарните проверки на продукти, въведени в Общността от трети страни (4);

като има предвид, че в контекста на търговията в рамките на Общността следва да се прилагат също така правилата, определени в Директива 89/662/ЕИО;

като има предвид, че на Комисията следва да бъде възложено да приеме определени мерки за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че за тази цел следва да се постановят процедури за установяване на тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет;

като има предвид, че с оглед специфичните затруднения при извършването на доставките от и към Република Гърция, възникващи от нейната географска територия, за тази държава следва да бъдат допуснати специални дерогации;

като има предвид, че приемането на специфични правила за продуктите от обхвата на настоящата директива не възпрепятства приемането на правила за хигиената на храните и безопасността на храните в общия случай, относно каквито Комисията е внесла предложение за рамкова директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти от животински произход (включително търговски мостри от такива продукти), които не са подчинени по отношение на посочените изисквания на специалните правила на Общността, посочени в приложение А, глава I към Директива 89/662/ЕИО (5), и по отношение на патогенните агенти на Директива 90/425/ЕИО.

Настоящата директива не представлява пречка за приемането на по-подробни ветеринарно-санитарни правила като част от горепосочените специални правила, нито за запазването на ограниченията на търговията или вноса на продукти, попадащи в обхвата на специалните правила, посочени в първия параграф, обусловени от изискванията на общественото здраве.

Член 2

1.   По смисъла на настоящата директива:

а)

търговия означава търговия, както е определено в член 2, параграф 2 от Директива 89/662/ЕИО;

б)

търговска мостра означава мостра без търговска стойност, взета от името на собственика или лицето, отговорно за дадено предприятие, която е представителна за определен продукт от животински произход, произвеждан от това предприятие, или представлява образец на продукт от животински произход, планиран да бъде произвеждан, и която за целите на последващо изследване трябва да указва вида на продукта, неговия състав и животинския вид, от който е добит;

в)

тежка трансмисивна болест означава всички болести от обхвата на Директива 82/894/ЕИО (6);

г)

патогенни агенти означава всяка съвкупност или култура от организми или техни производни, присъстващи самостоятелно или под формата на манипулирана комбинация на такава съвкупност или култура от организми, способна да причини заболяване във всяко живо същество (различно от човека), и всякакви модифицирани производни на тези организми, които могат да пренасят или предават животински патоген, или тъканта, клетъчната култура, секретите или екскретите, с които или посредством които животински патоген може да бъде пренасян или предаван; тази дефиниция не включва имунологичните ветеринарномедицински продукти, разрешени за употреба по силата на Директива 90/677/ЕИО (7);

д)

преработен животински протеин, предназначен за консумация от животни означава животински протеин, който е обработен така, че да стане пригоден за пряка употреба като храна или като съставка в храна за животни; тук се включват брашно от риба, месо, кости, копита, рога, кръв, пера, сухи пръжки и други подобни продукти, включително смеси, съдържащи тези продукти;

e)

преработен животински протеин, предназначен за консумация от човека означава пръжки, месо на прах и свинска кожичка на прах, посочени в член 2, буква б) от Директива 77/99/ЕИО (8);

ж)

пчелен продукт означава пчелен мед, восък, пчелно млечице, прополис или пчелен прашец, непредназначени за консумация от човека или за промишлена употреба.

2.   В допълнение, дефинициите по член 2 от Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО се прилагат mutatis mutandis.

Член 3

Държавите-членки гарантират, че:

търговията и вносът на продукти от животински произход, посочени в член 1, както и на желатини, непредназначени за консумация от човека, не са забранени или ограничени по здравни или ветеринарно-санитарни причини, различни от причините, произтичащи от прилагането на настоящата директива или от законодателството на Общността, и по-специално от предприетите предпазни мерки;

всеки нов продукт от животински произход, чието предлагане на пазара в държава-членка е разрешено след датата, предвидена в член 20, не може да бъде предмет на търговия или внос до вземането на решение съгласно първия параграф на член 15, след като бъде извършена оценка и, ако е уместно, след като Научният ветеринарен комитет, създаден по силата на Решение 81/651/ЕИО (9), произнесе становището си относно реалния риск от разпространение на тежки трансмисивни болести, който може да произтича от движението на продукта, не само за животинския вид, от който продуктът е добит, но и за други животински видове, които могат да бъдат носители на болестта, да станат огнище на болестта или да представляват риск за човешкото здраве;

другите продукти от животински произход, посочени в член 2, буква б) от Директива 77/99/ЕИО, не могат да бъдат предмет на търговия и внос от трети страни, освен ако не отговарят на изискванията на посочената директива и на съответните изисквания на настоящата директива.

ГЛАВА II

Приложими разпоредби за търговия

Член 4

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за целите на приложението на член 4, параграф 1 от Директива 89/662/ЕИО и член 4, параграф 1, буква а) от Директива 90/425/ЕИО продуктите от животински произход, посочени в приложения I и II и в член 3, второ и трето тире от настоящата директива, могат да бъдат предмет на търговия, без да се засягат специалните разпоредби, които следва да бъдат приети в изпълнение на член 10, параграф 3 и член 11, само ако удовлетворяват следните изисквания:

1.

въпросните продукти трябва да отговарят на изискванията съгласно член 5 и на специалните изисквания, определени в приложение I по отношение на ветеринарно-санитарните аспекти и в приложение II по отношение на аспектите на общественото здраве;

2.

въпросните продукти трябва да идват от предприятия, които:

а)

се задължават в светлината на специфичните изисквания, определени в приложения I и II за продукти, произведени в предприятието:

да спазват специфичните изисквания относно производството, определени в настоящата директива,

да установят и приложат методи за контрол и проверка на критичните точки въз основа на използваните процеси,

в зависимост от продуктите да вземат проби за анализ в лаборатория, призната от компетентния орган, с цел проверяване на съответствието със стандартите, установени с настоящата директива,

да съхраняват в писмен вид или на друг носител получената информация по предходните тирета, за да я представят на компетентния орган; по-специално резултатите от различните проверки и изпитвания се съхраняват най-малко в продължение на две години,

да гарантират извършването на маркиране и етикетиране,

ако резултат от лабораторното изследване или всяка друга информация, с която разполагат, разкрива наличие на сериозна опасност за здравето на животните или за общественото здраве, да информират за това компетентния орган,

да изпращат за търговски цели само продукти, придружени с търговски документ, указващ естеството на продукта, наименованието и, когато е уместно, номера на ветеринарното одобрение на производственото предприятие;

б)

под надзора на компетентния орган следят за това операторът или управителят на предприятието да съблюдава изискванията на настоящата директива;

в)

са регистрирани от компетентния орган въз основа на предоставени доказателства от съответното предприятие, че то изпълнява изискванията на настоящата директива.

Член 5

Държавите-членки гарантират, че са взети всички необходими мерки, за да се гарантира, че продуктите от животински произход, посочени в приложения I и II, не са изпратени за търговски цели от животновъден обект, разположен в зона, спрямо която са наложени ограничения поради появата на болест, към която е възприемчив животинският вид, от който продуктът е добит, или от предприятие или зона, движението на продукти или търговията от които би представлявала риск за ветеринарно-санитарния статус на държавите-членки, освен в случаите, когато продуктите са претърпели термична обработка в съответствие със законодателството на Общността.

В рамките на предпазните мерки по реда на процедурата съгласно член 18 могат да бъдат регламентирани конкретни гаранции, при представянето на които, чрез дерогация от първия параграф, да бъде разрешавано движението на определени продукти.

Член 6

Държавите-членки гарантират, че търговията с патогенни агенти се подчинява на строги правила, които следва да бъдат дефинирани съгласно процедурата по член 18.

Член 7

1.   Правилата за проверките, установени в Директива 89/662/ЕИО, а относно патогенните агенти — в Директива 90/425/ЕИО, се прилагат и за продуктите от обхвата на настоящата директива, по-специално по отношение на организирането и последващите действия по проверките, които ще бъдат извършвани.

2.   Член 10 от Директива 90/425/ЕИО се прилага за продуктите, обхванати от настоящата директива.

3.   За целите на търговията разпоредбите на член 12 от Директива 90/425/ЕИО се разпростират и върху предприятия, извършващи доставка на продукти от животински произход, обхванати от настоящата директива.

4.   Без да се засягат специалните разпоредби на настоящата директива, компетентният орган извършва всякакви проверки, каквито намери за уместни, при наличието на съмнения, че настоящата директива не се спазва.

5.   Държавите-членки предприемат необходимите административни или наказателни мерки за санкциониране на всяко нарушение на настоящата директива, по-специално когато се установи, че изготвените сертификати или документи не отговарят на действителното състояние на продуктите, посочени в приложения I и II, или че въпросните продукти не отговарят на изискванията на настоящата директива или не са преминали през проверките, предвидени в нея.

Член 8

В глава 1, точка 1 от приложение А към Директива 92/46/ЕИО (10) се добавя следната алинея:

„Млякото и млечните продукти не трябва да идват от надзорна зона, определена в съответствие с Директива 85/511/ЕИО, освен ако млякото е преминало през пастьоризация (при 71,7 °С в продължение на 15 секунди) под надзора на компетентния орган.“

ГЛАВА III

Приложими разпоредби към вноса в Общността

Член 9

Изискванията, приложими за вноса на продукти, обхванати от настоящата директива, трябва да включват предоставяне най-малко на гаранциите, предвидени в глава II, включително тези, установени в изпълнение на член 6, и тези, установени в член 3, второ и трето тире.

Член 10

1.   За целите на единното приложение на член 9 се прилагат следните разпоредби.

2.   Продуктите, посочени в приложения I и II и в член 3, второ и трето тире, могат да бъдат внасяни в Общността, само ако отговарят на следните изисквания:

а)

освен ако не е посочено друго в приложения I и II, те трябва да идват от трета страна или част от територията на трета страна и да са включени в списък, който се изготвя и актуализира съгласно процедурата по член 18;

б)

с изключение на продуктите, посочени в глава 5, буква Б от приложение I, те трябва да идват от предприятия, за които компетентният орган на третата страна е предоставил на Комисията гаранции, че отговорят на изискванията на параграф 3, буква а);

в)

в изрично предвидените случаи в приложения I и II и в член 3, второ и трето тире те трябва да бъдат придружавани от ветеринарен или здравен сертификат, който съответства на образеца, изготвен съгласно процедурата в член 18, и който удостоверява, че продуктите отговарят на допълнителните условия или предлагат еквивалентните гаранции, посочени в параграф 3, буква а), и идват от предприятия, предоставящи такива гаранции, и е подписан от официален ветеринарен лекар или, където е приложимо, от друг компетентен орган, признат съгласно същата процедура.

3.   Съгласно процедурата в член 18:

а)

се установяват специфични изисквания — по-специално за защитата на Общността от някои екзотични болести или болести, заразни за човека, или гаранции, еквивалентни на тези условия.

Специфичните изисквания и еквивалентните гаранции, определени за трети страни, не могат да бъдат по-благоприятни от тези, определени в приложения I и II и в член 3, второ и трето тире;

б)

се съставя списък на Общността на предприятия от трети страни, които отговарят на изискванията на параграф 2, буква б);

в)

се определят естеството на всеки вид обработване или на мерките, които следва да бъдат предприети, за да се избегне повторно заразяване на животинските черва, яйца и яйчни продукти.

4.   Решенията, предвидени в параграфи 2 и 3, трябва да се вземат въз основа на оценка и, където е подходящо, въз основа на становището на Научния ветеринарен комитет относно реалния риск от разпространение на тежки трансмисивни болести или болести, заразни за човека, които могат да се получат в резултат от движението на продукта, не само за животинския вид, от който произхожда продуктът, но и за други животински видове, които могат да бъдат носители на болестта или да станат огнище на болестта, или да представляват риск за общественото здраве.

5.   Експерти от Комисията и държавите-членки извършват инспекции на място, за да проверят дали гаранциите, предоставени от третата страна относно условията за производство и предлагане на пазара, могат да се считат за еквивалентни на гаранциите, прилагани в Общността.

Експертите от държавите-членки, отговарящи за извършването на тези инспекции, се назначават от Комисията по предложение на държавите-членки.

Тези инспекции се извършват от името на Общността, която поема заплащането на всички произтичащи от тях разходи.

До организирането на инспекциите, посочени в първата алинея, продължават да се прилагат националните норми относно инспекциите в трети страни, при условие че бъде изпратено съобщение, посредством Постоянния ветеринарен комитет, за всяко неспазване на гаранциите, предоставени в съответствие с параграф 3 по време на тези инспекции.

6.   До съставянето на списъците, предвидени в параграф 2, буква а) и параграф 3, буква б), държавите-членки имат правото да запазят провеждането на проверките, предвидени в член 11, параграф 2 от Директива 90/675/ЕИО, и националния сертификат, изискван за продуктите, внасяни съгласно действащи норми на националното законодателство.

Член 11

Процедурата, предвидена в член 18, се прилага за определяне на специфичните ветеринарно-санитарни изисквания спрямо вноса в Общността и на естеството и съдържанието на придружаващите документи за продуктите, посочени в приложение I, предназначени за експериментални лаборатории.

Член 12

1.   Принципите и правилата, определени в Директиви 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО (11), се прилагат особено по отношение на организирането и последващите действия във връзка с инспекциите, извършвани от държавите-членки, и на предпазните мерки, които предстои да се прилагат.

При все това за определени видове продукти от животински произход в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, могат да се допускат дерогации от правилото за извършване на физическата проверка, предвидена в член 8, параграф 2 от Директива 90/675/ЕИО.

2.   В член 4, параграф 1 от Директива 90/675/ЕИО се добавя следната алинея:

„При все това, когато продуктите от животински произход пристигат в контейнери или са опаковани или пакетирани под вакуум, проверката на идентичността може да бъде ограничена до удостоверяване, че поставените пломби от официалния ветеринарен лекар или от компетентния орган върху контейнера или пакета са запазени в незасегнат вид и че указаните данни върху тях съответстват на данните от придружаващия документ или сертификат.“

Член 13

1.   Чрез издаване на подходяща лицензия държавите-членки могат да разрешават вноса от трети страни на продукти от животински произход от посочените в приложения I и II под формата на търговски мостри.

2.   Лицензията, посочена в параграф 1, трябва да придружава пратката и да съдържа пълни данни за специфичните условия, при които пратката може да бъде внесена, включително за всички дерогации от проверките съгласно Директива 90/675/ЕИО.

3.   Когато пратката влезе в една от държавите-членки за по-нататъшна спедиция към втора държава-членка, първата държава-членка проверява дали пратката е придружена от подходящата лицензия. Движението на пратката се извършва в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от Директива 90/675/ЕИО. Отговорността да се провери дали пратката съответства на условията на лицензията (и дали следва да бъде допуснато влизането на пратката на нейна територия) принадлежи на държавата-членка, която издава лицензията.

ГЛАВА IV

Общи и заключителни разпоредби

Член 14

1.   Член 3, буква г) от Директива 72/461/ЕИО (12) се заличава.

Решения 92/183/ЕИО (13) и 92/187/ЕИО (14) на Комисията продължават да се прилагат по отношение на изискванията на настоящата директива, без да се засягат евентуални изменения към тях, направени по реда на член 18.

2.   Директива 90/667/ЕИО се изменя, както следва:

а)

в член 13 се добавя следният параграф:

2.„2.   С оглед осигуряване съблюдаването на проверките, предвидени в параграф 1:

а)

преработените продукти, добити от материали с ниска или висока степен на риск, трябва да отговарят на изискванията на глава 6 от приложение I към Директива 92/118/ЕИО (15);

б)

материалите с ниска степен на риск, материалите с висока степен на риск, предназначени за преработка в изрично посочено предприятие в друга държава-членка в съответствие с член 4, параграф 1, второ изречение, и преработените продукти, добити от продукти с висока или ниска степен на риск, трябва да бъдат придружени:

в случай че са произведени в предприятие, одобрено по член 4 или член 5, от търговски документ, уточняващ:

ако е уместно, естеството на обработката,

дали продуктът съдържа протеини от преживни животни,

в случай че са произведени в друго предприятие, от сертификат, издаден и подписан от официален ветеринарен лекар, посочващ:

използваните методи за обработване на пратката,

резултата от изследванията за салмонела,

дали продуктът съдържа протеини от преживни животни.

б)

в член 6 изразът „се установяват съгласно процедурата по член 19“ се заменя със „се определят съгласно глава 10 от приложение I към Директива 92/118/ЕИО“;

в)

в член 14 се заличава първият параграф.

Член 15

Съветът с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, приема нови приложения, които определят специфични изисквания за други продукти, които могат да представляват реален иск от разпространение на тежки трансмисивни болести или реален риск за човешкото здраве.

Когато възникне такава необходимост, приложенията се изменят по реда на член 18 при спазване на общите принципи, заложени в член 3, второ тире.

Член 16

1.   Държавите-членки имат право да подчинят вноса на своя територия на продуктите от животински произход, посочени в приложения I и II и в член 3, второ и трето тире, които са произведени на територията на държава-членка и са превозени през територията на трета страна, на представянето на ветеринарен или здравен сертификат, удостоверяващ спазването на изискванията на настоящата директива.

2.   Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в параграф 1, информират за това Комисията и останалите държави-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (16).

Член 17

1.   Приложения А и Б към Директиви 89/662/ЕИО и 90/425/ЕИО се заменят с текстовете в приложение III към настоящата директива.

2.   Директива 77/99/ЕИО се изменя, както следва:

в член 2, буква б) се заличава точка iv), а точки v) и vi) стават съответно iv) и v);

член 6, параграф 2 гласи:

„2.   По реда на член 20 могат да се определят допълнителни условия за другите продукти от животински произход, за да се гарантира опазването на общественото здраве.“

Член 18

Когато има позоваване на процедурата съгласно настоящия член, Постоянният ветеринарен комитет се произнася в съответствие с правилата, определени в член 17 от Директива 89/662/ЕИО.

Член 19

Съгласно процедурата, предвидена в член 18, могат да се приемат преходни мерки за срок до три години с начална дата 1 юли 1993 г., за да се улесни преходът към новия режим, въведен с настоящата директива.

Член 20

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с разпоредбите на член 12, параграф 2 и член 17, до 1 януари 1993 г., а с останалите изисквания на настоящата директива — преди 1 януари 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Определянето на крайния срок за транспониране в националното законодателство за 1 януари 1994 г. не засяга възможността за отмяна на ветеринарните проверки на границите, предвидена в Директиви 89/662/ЕИО и 90/425/ЕИО.

Член 21

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 1992 година.

За Съвета

Председател

J. GUMMER


(1)  ОВ С 327, 30.12.1989 г., стр. 29, и ОВ С 84, 2.4.1990 г., стр. 102.

(2)  ОВ С 113, 7.5.1990 г., стр. 205, и ОВ С 149, 18.6.1990 г., стр. 259.

(3)  ОВ С 124, 21.5.1990 г., стр. 15, и ОВ С 182, 23.7.1990 г., стр. 250.

(4)  ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(6)  ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58. Директива, последно изменена с Решение 90/134/ЕИО (ОВ L 76, 22.3.1990 г., стр. 23).

(7)  ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 26.

(8)  ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 85. Директива, актуализирана с Директива 92/5/ЕИО (ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 1) и последно изменена с Директива 92/45/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 35).

(9)  ОВ L 233, 19.8.1981 г., стр. 32.

(10)  ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(12)  ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 24. Директива, последно изменена с Директива 91/687/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 16).

(13)  ОВ L 84, 31.3.1992 г., стр. 33.

(14)  ОВ L 87, 2.4.1992 г., стр. 20.

(15)  ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49.“

(16)  ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПЕЦИФИЧНИ ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ

ГЛАВА 1

Течно мляко, сухо мляко и сухи млечни продукти, непредназначени за консумация от човека

Търговията и вносът в рамките на Общността на течно мляко, сухо мляко и сухи млечни продукти, непредназначени за консумация от човека, се подчиняват на следните условия:

1.

всеки контейнер, в който продуктът се транспортира, трябва да бъде маркиран, така че да указва естеството на продукта;

2.

всяка пратка трябва да бъде придружена в зависимост от случая от търговски документ от вида, посочен в член 4, параграф 2, буква а), последно тире, или от здравния сертификат, посочен в член 10, параграф 2, буква в), в който да са изписани наименованието и номерът на одобрението на преработвателното или обработвателното предприятие и да се съдържа изявлението, че продуктът е преминал термична обработка в съответствие с параграф 3, буква а); получателят на пратката трябва да съхранява този документ или сертификат за период най-малко една година;

3.

документът или сертификатът съгласно параграф 2 трябва да показва, че:

а)

по време на преработката или обработката млякото е било подложено на минимална температура 71,7 °С в продължение на най-малко 15 секунди или на друго равностойно по ефект съчетание от температура и времетраене, или, в случай на сухо мляко или сухи млечни продукти, че термичната обработка в процеса на изсушаване чрез впръскване или валцоване е имала еквивалентен ефект;

б)

в случай на сухо мляко и сухи млечни продукти, че са изпълнени следните изисквания:

i)

след завършване на процеса на изсушаване са взети всички предпазни мерки за предотвратяване на заразяването на продукта;

ii)

крайният продукт е пакетиран в нови контейнери; и

в)

в случай на контейнери с продукти в насипно състояние, преди течното мляко, сухото мляко или сухите млечни продукти да са били натоварени в каквото и да било превозно средство или контейнер за пренасяне до местоназначението им, въпросното превозно средство или контейнер е било дезинфекцирано с продукт, одобрен от компетентните органи.

Освен това вносът на течно мляко, сухо мляко и сухи млечни продукти може да се разрешава само от трети страни или части от територията на трети страни, включени в списъците, предвидени в член 23 от Директива 92/46/ЕИО и отговарящи на условията в член 26 от посочената директива.

ГЛАВА 2

Животински черва

А.   Търговия

Търговията с животински черва се разрешава, при условие че бъде изготвен документ, посочващ предприятието на произход, което трябва да бъде:

предприятие, одобрено от компетентния орган, намиращо се в мястото на произход, в което червата са осолени или изсушени и в което осолените или изсушени черва впоследствие са обработени за други цели,

в останалите случаи — предприятие, одобрено в съответствие с Директива 64/433/ЕИО (1), при условие че червата са транспортирани по начин, който позволява да бъде избегнато заразяване.

Б.   Внос от трети страни

Вносът на животински черва от която и да било трета страна се разрешава, при условие че бъде изготвен сертификатът, посочен в член 10, параграф 2, буква в), издаден и подписан от официален ветеринарен лекар от третата страна-износител, който да съдържа изявление, че:

i)

червата са доставени от предприятия, одобрени от компетентния орган на страната-износител;

ii)

червата са почистени, остъргани и след това осолени или избелени (или като алтернатива на осоляването или избелването, че са изсушени след остъргването);

iii)

след обработката по точка ii) са предприети ефективни стъпки за предотвратяване на повторното заразяване на червата.

ГЛАВА 3

Кожи с косми или кожи без косми от копитни животни, непопадащи в обхвата на Директива 64/433/ЕИО или Директива 72/462/ЕИО

Търговията и вносът от трети страни на кожи с косми или кожи без косми от копитни животни се разрешават, при условие че всяка пратка се придружава или от търговския документ, предвиден в член 4, параграф 2, буква а), последно тире, или от здравен сертификат, посочен в член 10, параграф 2, буква в), в който се заявява:

а)

по отношение на кожите с косми или кожите без косми от копитни животни с изключение на свински кожи, че:

i)

кожите с косми или кожите без косми не са добити от животни, произхождащи от зона или страна, попадаща под действието на ограничителни мерки по отношение на въпросните видове поради възникването на огнище на тежка трансмисивна болест;

ii)

кожите с косми или кожите без косми са сушени, сухо солени или мокро солени, или са преминали химическа обработка за най-малко 14 дни преди изпращането;

iii)

пратката не е влизала в контакт с каквито и да било други продукти от животински произход или с живи животни, носещи риск от разпространение на тежка трансмисивна болест.

Тези изисквания не се прилагат в случаите, когато кожите с косми или кожите без косми са съхранявани поотделно в продължение на 21 дни или са превозвани без прекъсване в продължение на 21 дни;

б)

по отношение на свинските кожи, че:

i)

прасетата, от които са добити кожите, са престояли в страната на износ в продължение най-малко на три месеца преди клането;

ii)

кожите са изсушени, сухо солени или мокро солени, или са преминали химическа обработка за най-малко 14 дни преди изпращането;

iii)

в страната на произход или, в случай на райониране, в района на произход не са регистрирани случаи на африканска чума по свинете или везикулозна болест по свинете през последните 12 месеца преди изпращането;

iv)

пратката не е влизала в контакт с каквито и да било други продукти от животински произход или с живи животни, носещи риск от разпространение на тежка трансмисивна болест.

Вносът на необработени кожи с косми или кожи без косми е разрешен само от трети страни, от които е разрешен вносът на прясно месо от съответните животински видове съгласно правилата на Общността.

ГЛАВА 4

Храни за домашни любимци, съдържащи материали с ниска степен на риск по смисъла на Директива 90/667/ЕИО

1.   Всяка пратка с храни за домашни любимци в херметически затворени контейнери трябва да бъде придружена от сертификат, издаден и подписан от официален ветеринарен лекар от страната на произход, в който се заявява, че продуктът е подложен на топлинна обработка с минимална стойност на Fc 3,0.

2.   Всяка пратка от полувлажни храни за домашни любимци трябва да бъде придружена от търговския документ или от сертификата, предвиден в член 13, параграф 2, буква б) от Директива 90/667/ЕИО, в който се заявява, че:

i)

суровините от животински произход, от които е произведена храната за домашни любимци, са добити единствено от животни, заклани в добро здравословно състояние, месото от които е одобрено като годно за консумация от човека;

ii)

съставките от животински произход са подложени на топлинна обработка при температура най-малко 90 °С, достигнати в цялата съставка;

iii)

след преработката са предприети ефективни мерки, за да се гарантира, че пратката не е изложена на повторно заразяване.

3.   Сухите храни за домашни любимци трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

суровините, от които са произведени храните за домашни любимци, са материали с ниска степен на риск съгласно членове 2, 5 и 17 от Директива 90/667/ЕИО;

б)

всяка пратка е придружена от търговски документ или сертификат от вида, предвиден в член 13, параграф 2, буква б) от Директива 90/667/ЕИО, в който се заявява, че:

i)

сухата храна за домашни любимци се състои от продукти от заклани животни, преминали термична обработка, при която е постигната температура най-малко 90 °С и в сърцевината на продуктите, като се счита, че такава обработка не е необходима за крайните продукти, чиито съставки са преминали такава обработка;

ii)

след термичната обработка са взети всички предпазни мерки, за да се гарантира, че продуктът не е заразен по никакъв начин преди изпращането;

iii)

продуктът е пакетиран в нови контейнери (торби или чували);

iv)

производственият процес е бил изпитан, като са получени задоволителни резултати в съответствие с глава III, параграф 2 от приложение II към Директива 90/667/ЕИО.

4.   Всяка пратка с продукти, произведени от обработени кожи, трябва да бъде придружена от търговски документ или сертификат, предвидени в член 13, параграф 2, буква б) от Директива 90/667/ЕИО, в който се заявява, че продуктите са подложени на термична обработка по време на преработката, достатъчна за унищожаване на патогенни организми (включително салмонела), и че са предприети ефективни мерки след обработката за предотвратяване на заразяването на продуктите.

ГЛАВА 5

Кости и продукти от кости (без костно брашно), рога и продукти от рога (без брашно от рога) и копита и продукти от копита (без брашно от копита)

Търговията и вносът на въпросните продукти се разрешават при следните условия:

А.

Когато са предназначени за консумация от човека или от животни:

1.

когато се отнася за търговия, костите, рогата и копитата се подчиняват на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в Директива 72/461/ЕИО;

2.

когато се отнася за търговия, продуктите от кости, от рога и от копита се подчиняват на ветеринарно-санитарните изисквания, предвидени в Директива 80/215/ЕИО (2);

3.

когато се отнася за внос, костите, продуктите от кости, рогата, продуктите от рога, копитата и продуктите от копита се подчиняват на изискванията на Директива 72/462/ЕИО (3).

Б.

Когато са предназначени за употреби, различни от консумация от човека или от животни, включително продуктите, предназначени за преработка с цел производство на желатини:

1.

Държавите-членки разрешават вноса на кости и продукти от кости (без костно брашно), рога и продукти от рога (без брашно от рога) и копита и продукти от копита (без брашно от копита), при условие че:

i)

продуктите са изсушени преди износ и не са охладени или замразени;

ii)

продуктите са превозвани само по суша и море от тяхната страна на произход до граничен инспекционен ветеринарен пункт в Общността и не са претоварвани в което и да било пристанище или място извън Общността;

iii)

след проверките на документите, предвидени в Директива 90/675/ЕИО, продуктите са превозени директно до производственото предприятие.

2.

Всяка пратка трябва да бъде придружена от гаранция от страна на вносителя, че внесените продукти по настоящата глава няма да бъдат отклонени за директно влагане в храна, предназначена за хора или животни.

Декларация в този смисъл трябва да бъде представена на официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен ветеринарен пункт, намиращ се на първото гранично място, през което стоката навлиза на територията на Общността, като ветеринарният лекар трябва да впише своите бележки в декларацията и след това тя придружава пратката до нейното местоназначение.

3.

Съгласно процедурата по член 18 от настоящата директива, като се имат предвид ветеринарно-санитарните ситуации и гаранции по отношение на проверките на мястото на произхода, предложени от дадена трета страна, могат да се допуснат дерогации от някои от горните изисквания.

ГЛАВА 6

Преработен животински протеин

1.   Без да се засягат които и да било от наложените ограничения по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) или ограниченията по отношение на храненето на преживни животни с протеин от преживни животни, търговията и вносът на преработен животински протеин се подчинява на следните условия:

А.

По отношение на търговията:

за преработения животински протеин, предназначени за храни за консумация от човека — представяне на документа или сертификата, предвидени в Директива 77/99/ЕИО, съдържащ изявление, че са изпълнени изискванията на същата директива;

за преработените животински протеини, предназначени за храни за животни — представяне на документа или сертификата, предвидени в член 13 от Директива 90/667/ЕИО.

Б.

По отношение на вноса:

1.

изготвяне на здравен сертификат, както е предвидено в член 10, параграф 2, буква в), подписан от официалния ветеринарен лекар от страната на произход и съдържащ изявление, че:

а)

продуктът:

i)

в случаите, когато е предназначен за консумация от животни, е претърпял подходяща термична обработка, в резултат от която съответства на биологичните стандарти, постановени в приложение II, глава III от Директива 90/667/ЕИО;

ii)

в случаите, когато е предназначен за консумация от човека, отговаря на изискванията на Директива 80/215/ЕИО;

б)

след обработката са взети всички предпазни мерки за предотвратяване на заразяването на обработения продукт;

в)

са взети и изследвани проби за салмонела при изнасянето на пратката от страната на произход;

г)

резултатите от горните изследвания са отрицателни;

2.

след документната проверка на сертификата, посочен в точка 1 — вземане на проби от компетентния орган на граничния инспекционен ветеринарен пункт, без да се засягат разпоредбите на точка II:

i)

от всяка пратка с продукти, доставени в насипно състояние;

ii)

на случаен принцип, от пратките с продукти, пакетирани в производственото предприятие;

3.

с оглед на пускането в свободно обращение на територията на Общността на партидите с преработен животински протеин — представяне на доказателство, че резултатите от взетите проби съгласно буква Б, точка 1, буква в) са отрицателни, ако е необходимо, след повторна преработка.

В.

Действащите национални норми към датата на нотификация на настоящата директива по отношение на приложимите изисквания при СЕГ и скрейпи спрямо животинските протеини могат да бъдат запазени в сила до приемането на решение относно вида термична обработка, способна да унищожава агента — причинител на съответната болест.

Търговията и вносът на месно брашно и костно брашно остават подчинени на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Директива 89/662/ЕИО и член 11, параграф 2 от Директива 90/675/ЕИО.

II.   Държавите-членки могат да вземат проби на случаен принцип от пратките, доставени в насипно състояние от трета страна, за която последните шест последователни изследвания са били отрицателни. В случаите, когато при едно от тези изследвания резултатът е положителен, компетентният орган на страната на произход трябва да бъде информиран, за да може да предприеме подходящи мерки за облекчаване на обстановката. Тези мерки трябва да бъдат представени на вниманието на компетентния орган, отговарящ за проверките при вноса. В случай на последващ положителен резултат от същия източник всички следващи пратки от същия източник трябва да бъдат подлагани на допълнителни изследвания, докато отново бъде отговорено на изискванията, посочени в първото изречение.

III.   Държавите-членки трябва да пазят архив с резултатите от извършените проби от всички пратки, от които са взимани проби.

IV.   В съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 89/662/ЕИО претоварването на пратки от един на друг кораб е позволено само на пристанища, одобрени по реда на член 18, при условие че е постигнато двустранно споразумение между държавите-членки относно възможността за отлагане на проверката на пратките до достигането им до граничния инспекционен ветеринарен пункт на държавата-членка на крайното местоназначение.

V.   В случаите, когато се докаже, че изследванията на дадена пратка за салмонела са положителни, тя:

а)

се реекспортира от Общността;

б)

се използва за цели, различни от употребата за храна за животни; в този случай пратката може да напусне пристанището или складовото депо само при условие че не е съставка на храна за животни;

в)

преработва се повторно в обработвателно предприятие, одобрено съгласно Директива 90/667/ЕИО, или във всяко друго предприятие, одобрено за извършване на обеззаразяване; движението на пратката от пристанището или складовото депо се контролира чрез разрешение от страна на компетентния орган и пратката не може да бъде освободена за по-нататъшно придвижване, преди да е обработена, изследвана за салмонела от компетентния орган в съответствие с разпоредбите на приложение II, глава III от Директива 90/667/ЕИО и резултатите от това изследване да са отрицателни.

ГЛАВА 7

Кръв и кръвни продукти от животински произход

(с изключение на еднокопитни животни )

1.   Търговията с кръв и кръвни продукти се извършва в съответствие с общите разпоредби на член 4 от настоящата директива.

2.   Вносът на кръвни продукти, предназначени за фармацевтичната индустрия, се разрешава въз основа на предоставяне на здравен сертификат, предвиден в член 10, параграф 2, буква в), удостоверяващ съответствието с разпоредбите за идентичността на въпросните материали, тяхното пакетиране, условията на транспортиране, съхранение, обработка и преработка, както и с разпоредбите относно изхвърлянето на опаковките, пакетите и остатъците от преработката, така че да се изключи всяка опасност за общественото здраве или здравето на животните, без да се засягат разпоредбите относно вноса на стоки за консумация от човека, който все още е подчинен на изискванията на Директива 72/462/ЕИО.

3.   Вносът на кръвни продукти от животински произход от видове, различни от еднокопитни животни , предназначени за други цели, се разрешава въз основа на представяне на здравния сертификат, предвиден в член 10, параграф 2, буква в), подписан от официалния ветеринарен лекар и удостоверяващ, в случаите, в които страната на произход е считана в съответствие с процедурата по член 18 за представляваща здравен риск по отношение на болестта шап и/или син език, че:

а)

продуктите или:

идват от кланица, разположена в зона с радиус 10 km, свободна от въпросните болести, към които животинският вид, от който продуктът произхожда, е възприемчив, и

произхождат от животно, което (или чиято майка):

е пребивавало(а) в страната на произход в продължение на три месеца, и

е подложено(а) на предкланична и post mortem инспекция и е установено, че е свободно(а) от въпросните болести.

В случай на пратки, отговарящи на изложените по-горе изисквания:

освен в случаите, предвидени в точка 5, всяка пратка от кръвни продукти трябва да бъде пренесена директно от входното пристанище в лаборатория за обработка и всички остатъци в резултат от обработката трябва да бъдат унищожени незабавно,

от всяка партида кръвни продукти трябва да се вземе проба, която да се изпрати в лаборатория, одобрена по реда на член 18, за извършване на изследвания за наличието на вируса на болестите шап и син език,

партидата не може да бъде освободена от лабораторията за по-нататъшно придвижване, докато не бъдат получени отрицателни резултати от взетата проба за наличието на вируса на болестта шап и/или вируса на болестта син език,

вносителят отговаря за поемането на всички разноски, произтичащи от извършването на изследвания съгласно Директива 90/675/ЕИО;

б)

или продуктите са претърпели един от следните видове обработка:

обработени са при температура най-малко 65 °С в продължение на най-малко три часа,

облъчени са с 2,5 мегарада, или

са подложени на промяна в рН до рН 5 за три часа;

в)

или в случай на кръвни продукти за употреба за ин витро диагностични или лабораторни реагенти продуктите са изпратени в запечатани непромокаеми контейнери; в този случай:

контейнерите или тяхната външна опаковка трябва да са ясно етикетирани с надпис „За употреба само като ин витро диагностични или лабораторни реагенти“, и

кръвните продукти могат да се използват само като ин витро диагностичен или лабораторен реагент и цялата литература за употребата на продукта трябва да указва, че продуктите или техните остатъци не трябва да бъдат допускани да влизат в контакт с преживни животни или свине.

4.   Държавите-членки разрешават вноса на кръвни продукти от трети страни, считани за свободни от тежки трансмисивни болести, при условие че кръвните продукти са придружени от ветеринарен сертификат, удостоверяващ, че продуктите са добити от животно с произход от държава-членка или от някоя от горепосочените трети страни.

5.   Всички кръвни продукти, поставени в запечатани непромокаеми контейнери, могат да бъдат съхранявани в предприятия, подложени на постоянен надзор от страна на официален ветеринарен лекар, при условие че тези продукти се съхраняват отделно от всички останали продукти от животински произход, съхранявани в същото предприятие.

ГЛАВА 8

Серум от еднокопитни

1.   За да бъде предмет на търговия, серумът трябва да бъде добит от еднокопитни животни , които не проявяват симптоми на нито една от тежките трансмисивни болести, посочени в Директива 90/426/ЕИО (4), или на тежките трансмисивни болести, към които еднокопитните животни са възприемчиви, както и да бъде получен в органи или центрове, които не са подложени на здравни ограничения по силата на посочената директива.

2.   Серум от еднокопитни може да бъде внасян, само ако е добит от еднокопитни, родени и отгледани в трета страна, от която е разрешен вносът на коне за клане, и е получен, преработен и изпратен при условия, които ще бъдат допълнително уточнени съгласно процедурата, предвидена в член 18.

ГЛАВА 9

Свинска мас и топени животински мазнини

1.   Всяка държава-членка разрешава вноса в Общността на свинска мас и топени животински мазнини от трети страни, присъстващи в списъка, приложен към Решение 79/542/ЕИО, от които е разрешен вносът на прясно месо от въпросните видове.

2.   В случаите на възникване на огнище на тежка трансмисивна болест в страната, посочена в параграф 1, в предходните 12 месеца преди износа всяка пратка от свинска мас или топени животински мазнини трябва да бъде придружена от сертификат, посочен в член 10, параграф 2 от настоящата директива, удостоверяващ, че:

А.

свинската мас или топените животински мазнини са претърпели един от следните процеси на термична обработка:

i)

при температура най-малко 70 °С в продължение на поне 30 минути; или

ii)

при температура най-малко 90 °С в продължение на поне 15 минути; или

iii)

при минимална температура 80 °С при продължителен процес на топене;

Б.

в случаите, когато свинската мас или топените животински мазнини са пакетирани, те се пакетират в нови контейнери и се вземат всички предпазни мерки за предотвратяване на повторното им заразяване;

В.

в случаите, когато се цели превозване на продукта в насипно състояние, тръбите, помпите и цистерните за съхранение в насипно състояние, както и всички други контейнерни цистерни или камиони-цистерни за превозване в насипно състояние, използвани при транспортирането на продуктите от предприятието производител непосредствено до кораба, до брегови цистерни или непосредствено до предприятията, са инспектирани и определени за чисти преди употреба.

ГЛАВА 10

Суровина за производството на храна за животни и фармацевтични или технически продукти

1.   Суровина означава прясно месо, жлези, органи и други карантии, както и чревна слуз, които не са предназначени за консумация от човека. Суровината се счита за прясна, ако е подложена само на охлаждане или друг вид обработка, която не води до достатъчно сигурно унищожаване на патогенни агенти. Използваните в суровината субстанции могат да бъдат само с ниска степен на риск по смисъла на Директива 90/667/ЕИО.

2.   Суровината трябва да бъде придружена от търговски документ или сертификат от вида, предвиден в член 13, параграф 2 от Директива 90/667/ЕИО, или от сертификат, съответстващ на образеца, който ще бъде определен съгласно процедурата по член 18, и трябва да отговаря на изискванията на Решение 92/183/ЕИО.

3.   При търговията оригиналът на здравния сертификат или на търговския документ трябва да бъде предаден на ветеринарните органи, отговарящи за преработвателното предприятие и междинния склад — съоръжение за съхранение на студено или за сортиране; в случаите на внос в Общността оригиналът на този сертификат или документ трябва да бъде предаден на граничния контролен орган.

4.   Суровината трябва да бъде транспортирана непосредствено до одобрените или регистрирани преработвателни предприятия, които отговарят на условията, постановени в Директива 90/667/ЕИО, или до помещенията със съоръжения за съхранение на студено, одобрени за междинно складиране. Преди преработката суровината за производство на фармацевтични продукти може да бъде сортирана и складирана в помещения, одобрени специално за тази цел от държавите-членки. Държавите-членки информират Комисията за одобряването на такива помещения.

5.   Суровината може да бъде транспортирана до преработвателното предприятие само във водонепромокаеми и подходящо запечатани контейнери или превозни средства. Обозначението „Само за производство на храни за домашни любимци“ или „Само за производство на фармацевтични или технически продукти“ трябва да фигурира върху документите на получателя и на придружаващите документи в зависимост от предвидената употреба. Наименованието и адресът на предприятието получател трябва да бъдат обозначени на контейнерите и на придружаващата документация.

6.   Превозните средства и контейнерите, използвани за превозване на стоки, заедно с всички елементи от оборудването или апаратурата, които влизат в контакт с необработена суровина, трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани. Опаковъчният материал трябва да бъде изгорен или унищожен по друг начин в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар.

7.   Междинното складиране на суровина е позволено само в помещения със съоръжения за складиране на студено, одобрени за тази цел, при условие че бъде дадено разрешение за междинно складиране и под надзора на официалния ветеринарен лекар. Суровината трябва да бъде складирана отделно от другите стоки по начин, който предотвратява разпространяването на епизоотични болести.

8.   В преработвателното предприятие суровината се обработва по такъв начин, че да бъдат умъртвени патогенните агенти и да бъде изключена всяка опасност за домашните стада. Отстраняването на суровината от предприятието с цел безопасното ѝ унищожаване в преработвателни предприятия, одобрени или регистрирани за тази цел в съответствие с Директива 90/667/ЕИО, е допустимо само в изключителни случаи и с разрешение на официалния ветеринарен лекар. Разпоредбите на точки 5, 6 и 9 се прилагат по съответния начин спрямо транспортирането на суровината и уведомяването на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за преработвателното предприятие.

9.   В случаите, когато суровината се транспортира от предприятието на произход или отвъд външните граници на Общността:

официалният ветеринарен лекар, отговарящ за предприятието на произход, в случай на вътрешнообщностна търговия, или

граничният инспекционен орган в случай на внос в Общността

уведомяват за това официалния ветеринарен лекар, отговарящ за преработвателното предприятие, междинните складове или помещенията за сортиране, посредством системата „Анимо“, с телекс или факс.

10.   Вносът в Общността се подчинява и на следните разпоредби:

а)

държавите-членки разрешават вноса на суровина в Общността само от трети страни, включени в списъка, постановен в Решение 79/542/ЕИО на Съвета или в специално решение на Комисията по отношение на конкретна суровина;

б)

след граничната проверка суровините под надзора на компетентния ветеринарен орган биват транспортирани непосредствено до одобрено или регистрирано преработвателно предприятие, намиращо се под постоянния надзор на официален ветеринарен лекар и предоставило гаранции, че суровините ще бъдат използвани само за разрешени употреби и няма да напускат предприятието необработени, или до одобрен междинен склад или одобрено помещение за сортиране;

в)

здравният сертификат, на който е поставен печатът на граничния инспекционен орган, или заверено копие от този сертификат трябва да придружава стоките до пристигането им в предприятието на местоназначение.

ГЛАВА 11

Заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми

Държавите-членки гарантират, че заешкото месо и месото от дивеч, отглеждан във ферми, се внасят само ако:

а)

идват от някоя от третите страни, включена:

i)

за дивеч с козина, отглеждан във ферми, в списъка на страните, от които може да бъде внасяно прясно месо от съответните видове съгласно Директива 72/462/ЕИО;

ii)

за пернат дивеч, отглеждан във ферми, в списъка на страни, от които може да бъде внасяно прясно птиче месо съгласно Директива 91/494/ЕИО (5);

iii)

за заешко месо, в списък, който ще бъде съставен съгласно процедурата по член 18;

б)

отговарят най-малко на изискванията, предвидени съответно в глави II и III от Директива 91/495/ЕИО (6);

в)

идват от предприятия, предоставящи гаранциите, предвидени в буква б), и признати по реда на член 18 или, до съставянето на списъка, посочен в буква а), точка iii), от предприятия, одобрени от компетентните органи;

г)

всяка партида месо е придружена от здравния сертификат, предвиден в член 10, параграф 2, буква в).

ГЛАВА 12

Пчелни продукти

1.   Пчелните продукти, предназначени изключително за употреба в пчеларството:

а)

трябва да не са от район, в който са наложени ограничения поради наличие на американски гнилец или акароза, освен ако в случай на акароза държавата-членка на местоназначение е получила допълнителни гаранции в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 92/65/ЕИО (7);

б)

трябва да отговарят на изискванията, наложени в член 8, буква а) от Директива 92/65/ЕИО.

2.   По реда на член 18 от настоящата директива по целесъобразност трябва да се предоставят каквито и да е дерогации.

ГЛАВА 13

Трофеи от дивеч

Търговията и вносът на необработени трофеи от дивеч трябва да бъдат придружени от търговския документ, предвиден в член 4, параграф 2, буква а), последно тире, или от здравния сертификат, предвиден в член 10, параграф 2), буква в), удостоверяващ, че:

1.

въпросните трофеи не са добити от животни с произход от район, подложен на ограничителни мерки в резултат от наличието на тежки трансмисивни болести;

2.

въпросните трофеи са напълно сухи и без остатъчно месо по тях и че са изсушени, сухо солени или мокро солени най-малко 14 дни преди изпращането им;

3.

пратката не е влизала в контакт с какъвто и да било друг продукт от животински произход или животно, които да има вероятност да са я заразили;

4.

след като е бил изсушен, продуктът е бил дезинфекциран с продукти, разрешени от компетентния орган на страната на изпращане;

5.

трофеите са пакетирани в нови прозрачни опаковки.

ГЛАВА 14

Тор за обработка на почвата (8)

Продукти от преработен тор

Всички органични торове са обработени, така че да бъде гарантирано, че продуктът е свободен от патогенни агенти.

Продуктите от обработен тор, отговарящи на следните изисквания, могат да бъдат предмет на търговия или внос:

свободни от салмонела:

отсъствие на салмонела в 25 g от обработен продукт,

свободни от болести, причинени от ентеробактерии:

въз основа на отчитане на броя на аеробните бактерии (< 1 000 cfu на грам обработен продукт),

понижени равнища на бактерии, образуващи спори, и на образуване на токсини:

съдържание на влага < 14 %, aW стойност на продукта < 0,7.

Продуктите трябва да бъдат съхранявани по такъв начин, че след като веднъж са преработени, да бъде невъзможно заразяване или вторична инфекция и образуване на влага.

Следователно продуктите трябва да се съхраняват във:

плътно запечатани и изолирани силози, или

подходящо запечатани пакети (полиетиленови торби или чували).

Непреработен тор

Само непреработен тор от пилета и еднокопитни животни може да бъде предмет на търговия или внос. Този тор трябва да произхожда от район, свободен от тежки трансмисивни болести по животните, по-специално:

шап,

нюкасълска болест,

класическа чума по свинете,

инфлуенца по птиците,

африканска чума по свинете,

африканска чума по конете,

везикулозна болест по свинете.

Ако е необходимо, могат да бъдат установени бактериологични стандарти по реда на предвидената процедура в член 18 от настоящата директива.

ГЛАВА 15

Непреработена вълна, кожа с косми, четина, пера и части от пера

1.   Вълната от овце, кожата с косми от преживни животни и свинската четина се смятат за „непреработени“, ако не са преминали през фабрично пране, не са получени чрез щавене, а перата и частите от пера се смятат за „непреработени“, ако не са третирани с пара или по друг метод, който гарантира невъзможността за пренасяне на патогени.

2.   Непреработена овча вълна, кожа с косми от преживни животни, свинска четина, пера и части от пера (стоките) могат да бъдат търгувани или внасяни само ако са затворени сигурно в опаковки и са сухи. При все това търговията и вносът на свинска четина от страни или райони, в които има ендемично разпространение на африканска чума по свинете, са забранени освен за свинска четина, която:

а)

е сварена, оцветена или избелена; или

б)

е претърпяла друга форма на обработка, която гарантира умъртвяването на патогенните агенти, при условие че е предоставено доказателство за извършването на такава обработка под формата на сертификат, издаден от ветеринарния лекар, отговарящ за мястото на произхода; фабричното пране не се смята за форма на обработка по смисъла на настоящата разпоредба.

3.   Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат спрямо търговията или вноса на декоративни пера или пера:

а)

пренасяни от пътници за тяхна лична употреба; или

б)

които са предмет на търговия или внос в Общността под формата на пратки от стоки, изпратени на частни лица за неиндустриални цели.

4.   Стоките трябва да бъдат изпратени непосредствено в предприятието на местоназначение или в склада за съхранение при условия, при които да се избегне всякакво разпространение на патогенни агенти.


(1)  ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64. Директива, последно изменена с Директива 91/497/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 69).

(2)  ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 4. Директива, последно изменена с Директива 91/687/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 16).

(3)  ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28. Директива, последно изменена с Директива 91/688/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 18).

(4)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42. Директива, последно изменена с Решение 92/130/ЕИО (ОВ L 47, 22.2.1992 г., стр. 26).

(5)  ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 25.

(6)  ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 41.

(7)  ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54.

(8)  Тор означава всяка смес от екскременти и урина на говеда, прасета, еднокопитни животни и пилета.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

ГЛАВА 1

Внос от трети страни на месни продукти, получени от птиче месо, месо от отглеждан във ферми дивеч, дивечово месо и заешко месо

Държавите-членки следят да не се извършва внос на месни продукти, получени от птиче месо, месо от отглеждан във ферми дивеч, дивечово месо и заешко месо, освен ако:

а)

тези продукти идват от трета страна, включена в някой от списъците съгласно:

i)

член 14 от Директива 71/118/ЕИО за птиче месо;

ii)

член 16 от Директива 92/45/ЕИО за дивечово месо;

iii)

списък, който ще бъде съставен за заешко месо и за месо от дивеч, отглеждан във ферми, по реда на процедурата в член 18.

б)

използваното прясно месо отговаря на изискванията на член 14 от Директива 71/118/ЕИО за птиче месо, член 16 от Директива 92/45/ЕИО за дивечово месо, член 3 от Директива 91/495/ЕИО за заешко месо и член 6 от същата директива за месо от дивеч, отглеждан във ферми;

в)

продуктите идват от предприятие, което предоставя същите гаранции като тези, посочени в Директива 77/99/ЕИО, и са одобрени съгласно процедурата по член 18 или, до приемането на такова решение, от компетентния орган на държавата-членка, за която вносът на тези продукти остава предмет на правилата на член 11, параграф 2 от Директива 90/675/ЕИО;

г)

продуктите са приготвени, проверени и обработени в съответствие с подходящите изисквания, предвидени в Директива 77/99/ЕИО;

д)

всяка пратка от месни продукти е придружена от здравен сертификат, изготвен съгласно процедурата по член 18.

ГЛАВА 2

Преди 1 януари 1994 г. и съгласно процедурата по член 18 следва да се установят здравните условия, приложими към следното:

предлагането на пазара и вносът на яйца, вносът на яйчни продукти, предназначени за консумация от човека, без да се засягат правилата, постановени в рамките на общата организация на пазара,

приготвянето на желатин, предназначен за консумация от човека,

търговията и вносът на мед, жабешки бутчета и охлюви, предназначени за консумация от човека.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

I

КОНСОЛИДИРАНА ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯ А И Б КЪМ ДИРЕКТИВА 89/662/ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ВЕТЕРИНАРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ГЛАВА I

Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравни проблеми, засягащи търговията Общността с прясно месо (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64).

Директива 71/118/ЕИО на Съвета от 15 февруари 1971 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията с прясно птиче месо (ОВ L 55, 8.3.1971 г., стр. 23).

Директива 72/461/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията в Общността с прясно месо (ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 24).

Директива 77/99/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията в Общността с месни продукти (ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 85).

Директива 80/215/ЕИО на Съвета от 22 януари 1980 г. относно ветеринарно-санитарните проблеми, засягащи търговията в Общността с месни продукти (ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 4).

Директива 88/657/ЕИО на Съвета от 14 декември 1988 г. относно определянето на изискванията за производството и търговията с мляно месо, месо на парчета от по-малко от 100 грама всяко и месни заготовки (ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 3).

Директива 89/437/ЕИО на Съвета от 20 юни 1989 г. относно хигиенните и санитарните въпроси, свързани с производството и предлагането на пазара на яйчни продукти (ОВ L 212, 22.7.1989 г., стр. 87).

Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 1).

Директива 91/492/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на живи двучерупчести мекотели (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 1).

Директива 91/493/ЕИО на Съвета от 22 юли 1991 г. за определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на рибни продукти (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 15).

Директива 91/494/ЕИО на Съвета от 26 юни 1991 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 35).

Директива 91/495/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1991 г. относно здравните и ветеринарно-санитарните проблеми относно производството и пускането на пазара на месо от зайци и на месо от дивеч, отглеждан във ферми (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 41).

Директива 92/45/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно здравните и ветеринарно-санитарните проблеми, свързани с отстрелването на дивеч и пускането на пазара на месо от дивеч (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 35).

Директива 92/46/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно определяне на здравните правила за производството и пускането на пазара на сурово мляко, термично обработено мляко и продукти на млечна основа (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 1).

ГЛАВА II

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПРОДУКТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ХАРМОНИЗАЦИЯ НА ОБЩНОСТНО РАВНИЩЕ, НО ТЪРГОВИЯТА С КОИТО БИ ПОДЛЕЖАЛА НА ПРОВЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Други продукти от животински произход, невключени нито в приложение Б към настоящата директива, нито в приложението към Директива 90/425/ЕИО: тези продукти ще бъдат определени съгласно процедурата по член 18.

II

КОНСОЛИДИРАНА ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯ А И Б КЪМ ДИРЕКТИВА 90/425/ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ГЛАВА I

ВЕТЕРИНАРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Раздел 1

Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64).

Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 17 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 194, 22.7.1988 г., стр. 10).

Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 302, 19.10.1989 г., стр. 1).

Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42).

Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 62).

Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (ОВ L 303, 31.10.1990 г., стр. 6).

Директива 90/667/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно ветеринарните правила за унищожаване и преработка на животински отпадъци, тяхното пускане на пазара и предотвратяване на патогени във фуражите от животински или рибен произход и за изменение на Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 363, 27.12.1990 г., стр. 51).

Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 1).

Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19).

Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17).

Раздел 2

Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, глава I, раздел 1 към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

— за патогени:

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО.

ГЛАВА II

ЗООТЕХНИЧЕСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Директива 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 206, 12.8.1977 г., стр. 8).

Директива 88/661/ЕИО на Съвета от 19 декември 1988 г. относно приложимите зоотехнически стандарти за разплодните свине (ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 36).

Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (ОВ L 153, 8.6.1989 г., стр. 30).

Директива 90/427/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 55).

Директива 91/174/ЕИО на Съвета от 25 март 1991 г. относно определяне на зоотехническите и генеалогичните изисквания за търговията с чистопородни животни (ОВ L 85, 5.4.1991 г., стр. 37).

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ХАРМОНИЗАЦИЯ, НО ТЪРГОВИЯТА С КОИТО ЩЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРОВЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

ГЛАВА I

Ветеринарно законодателство — други живи животни, неизброени в приложение А, глава I.

ГЛАВА II

Ветеринарно законодателство — сперма, яйцеклетки и ембриони, неизброени в приложение А, глава I.


Top