Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 31987L0343

Директива на Съвета от 22 юни 1987 година за изменение по отношение на кредитното застраховане и гаранционното застраховане на Първа директива 73/239/ЕИО за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане

OB L 185, 4.7.1987, p. 72–76 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT)

⏵Този документ е публикуван в специално издание (FI, SV, CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 01/11/2012

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1987/343/oj

06/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

181

31987L0343

L 185/72

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 22 юни 1987 година

за изменение по отношение на кредитното застраховане и гаранционното застраховане на Първа директива 73/239/ЕИО за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане

(87/343/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за започването и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (4), изменена с Директива 76/580/ЕИО (5), отстранява редица различия в законодателствата на държавите-членки с цел улесняване на започването и упражняването на тази дейност;

като има предвид, че според член 2, параграф 2, буква г) от същата директива „до по-нататъшната координация, което ще бъде извършено в срок от четири години от нотифицирането на тази директива“, тя не се прилага към „операции за експортно кредитно застраховане, за сметка или с помощта на държавата“; като има предвид, че когато операциите за експортно кредитно застраховане, се извършват за сметка на държавата или с гаранция от държавата, обичайно осигуряваната с директивата защита на застрахованите се предоставя от самата държава и поради това до извършването на по-нататъшна координация посочените операции трябва да бъдат изключени от приложното поле на цитираната директива;

като има предвид, че според член 7, параграф 2, буква в) от същата директива „до по-нататъшното координиране, което трябва да бъде извършено в срок от четири години от нотифицирането на тази директива, Федерална република Германия може да запази разпоредбата, която забранява едновременното извършване на нейна територия на здравно застраховане, кредитно и гаранционно застраховане или застраховане за правна защита, в съчетание помежду им или с други видове застраховане“; като има предвид, че поради тази причина съществуват пречки за установяването на представителства и клонове; като има предвид, че настоящата директива има за цел да поправи това положение;

като има предвид, че посочената директива защитава в достатъчна степен интересите на застрахованите, в частта за гаранционното застраховане; като има предвид, че забраната за едновременно извършване на гаранционно застраховане и други видове застраховане във Федерална република Германия следва да бъде отменена;

като има предвид, че застрахователните предприятия, при които кредитното застраховане съставлява значителна част от общата дейност, трябва да създадат изравнителен резерв, който не е част от границата на платежоспособност; като има предвид, че този резерв следва да бъде изчисляван по методите, предвидени в тази директива и признати за равностойни;

като има предвид, че поради цикличния характер на исковете при кредитното застраховане, тези застраховки трябва да бъдат приравнени на застраховките срещу „буря“, „градушка“ и „измръзване“ с оглед изчисляването на средногодишния размер на исковете по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО;

като има предвид, че поради естеството на риска при кредитното застраховане предприятията, които извършват тази дейност, трябва да формират по-висок гаранционен фонд от сега предвидения в посочената директива;

като има предвид, че на предприятията, от които се изисква да изпълнят това задължение, трябва да бъде предоставен достатъчен срок;

като има предвид, че не е нужно това задължение да бъде възлагано на предприятия, чиито операции по този вид застраховки не надвишават определен обем;

като има предвид, че с оглед разпоредбите на настоящата директива относно кредитното застраховане съществуването на забраната за едновременно извършване на кредитно застраховане и други видове застраховане във Федерална република Германия вече не е оправдано и поради това тя следва да бъде премахната,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В Директива 73/239/ЕИО на Съвета се правят следните изменения:

1.

Член 2, параграф 2, буква г) се заменя със следния текст:

„г)

до извършването на по-нататъшна координация — операциите за експортно кредитно застраховане, които се извършват за сметка на държавата или се гарантират от нея, или при които застрахователят е държавата.“

2.

В член 7, параграф 2, буква в), втора алинея, думите „кредитно застраховане и гаранционно застраховане“ се заличават.

3.

Добавя се следният член:

„Член 15а

1.   Всяка държава-членка изисква предприятията, които са установени на нейна територия и застраховат рискове съгласно точка А, клас 14 от приложението (наричани по-долу „кредитно застраховане“), да създадат изравнителен резерв за приспадане на техническия дефицит или квотата на щетимост към края на финансовата година над средногодишния размер за този вид застраховки.

2.   Съгласно правилата, установени от всяка държава-членка, изравнителният резерв трябва да бъде изчисляван по един от четирите метода, посочени в точка Г от приложението и смятани за равностойни.

3.   При изчисляването на границата на платежоспособност изравнителният резерв не се взема предвид до размера, изчислен по методите в точка Г от приложението.

4.   Държавите-членки могат да освободят институциите от задължението за създаване на изравнителен резерв за кредитно застраховане, чиито получаеми премии или вноски за кредитно застраховане възлизат на по-малко от 4 % от общата сума на получаемите от тях премии или вноски и не по-малко от 2 500 000 ECU.“

4.

В член 16, параграф 2, второто изречение се заменя със следния текст:

„Въпреки това, при предприятия, които застраховат главно срещу един или повече от рисковете „кредит“, „буря“, „градушка“ или „измръзване“, като базов период за средногодишния размер на исковете се приемат последните седем финансови години.“

5.

Текстът в член 17, параграф 2, буква а), първото тире се заменя със следните тирета:

„—

1 400 000 ECU в случаите, когато се застраховат всички или някои от рисковете в точка А, под № 14 от приложението. Тази разпоредба се прилага към всяко предприятие, за което годишната сума на премиите или вноските, начислени в този клас през всяка от последните три финансови години, е надвишавала 2 500 000 ECU или 4 % от общата сума на премиите или вноските, начислени от съответното предприятие,

—

400 000 ECU в случаите, когато се застраховат всички или някои от рисковете в точка А, под № 10, 11, 12, 13, и 15 от приложението и доколкото първото тире не се прилага, № 14.“

6.

В член 17, параграф 2 се добавя следната буква:

„г)

ако предприятие, което извършва кредитно застраховане, е длъжно да увеличи фонда, посочен в буква а), първо тире, на 1 400 000 ECU, съответната държава-членка дава на това предприятие:

—

срок три години за увеличаване на фонда до размер 1 000 000 ECU,

—

срок пет години за увеличаване на фонда до размер 1 200 000 ECU,

—

срок седем години за увеличаване на фонда до размер 1 400 000 ECU.

Тези срокове текат от датата, от която условията, посочени в първото тире на буква а) са изпълнени.“

7.

В член 19 се добавя нов параграф:

„1а.   По отношение на кредитното застраховане, предприятието предоставя на надзорния орган счетоводни отчети, в които са отразени техническите резултати и техническите резерви, свързани с тази дейност.“

8.

Точка Г от приложението към настоящата директива се добавя към приложението.

Член 2

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива до 1 януари 1990 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Те прилагат тези мерки най-късно от 1 юли 1990 г.

Член 3

След нотифицирането на настоящата директива (6), държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 22 юни 1987 година.

За Съвета

Председател

L. TINDEMANS

(1)  ОВ С 245, 29.9.1979 г., стр. 7 и

ОВ С 5, 7.1.1983 г., стр. 2.

(2)  ОВ С 291, 10.11.1980 г., стр. 70.

(3)  ОВ С 146, 16.6.1980 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 189, 13.7.1976 г., стр. 13.

(6)  Държавите-членки са уведомени за настоящата директива на 25 юни 1987 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„Г.   Методи за изчисляване на изравнителния резерв при кредитното застраховане

Метод № 1

1.   За рисковете, включени във вида застраховане по точка А, № 14 (наричано по-долу „кредитно застраховане“), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на техническия дефицит, евентуално претърпян във връзка с този вид застраховки към края на финансовата година.

2.   Докато резервът достигне 150 % от най-високата годишна сума на нето премии или вноски, получени през последните пет финансови години, през всяка финансова година в него се внася 75 % от техническото превишение, начислен вследствие дейността по кредитно застраховане, но не повече от 12 % от нето премиите или вноските.

Метод № 2

1.   За рисковете, спадащи към вида застраховане в точка А, № 14 (наричано по-долу „кредитно застраховане“), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на техническия дефицит, претърпян във връзка с този вид застраховки към края на финансовата година.

2.   Минималният размер на изравнителния резерв е 134 % от средногодишната сума на премиите или вноските, получени през последните пет финансови години, след приспадане на цесиите и добавяне на презастрахователни акцепти.

3.   През всяка следваща финансова година в този резерв се внася 75 % от техническото превишение по застраховане от този вид, докато резервът достигне или надхвърли минималния размер, изчислен съобразно параграф 2.

4.   Държавите-членки могат да въведат специални правила за изчисляване на по-висок размер на резерва и/или по-висока сума на годишните отчисления от минималните размери, предвидени в тази директива.

Метод № 3

1.   За рисковете, спадащи към вида застраховане по точка А, клас 14 (наричано по-долу „кредитно застраховане“), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на превишението на квотата на щетимост над средногодишния размер за този вид застраховане през финансовата година.

2.   Изравнителният резерв се изчислява по следния метод:

Всички изчисления се основават на приходите и разходите, получени и извършени за сметка на застрахователя.

За всяка финансова година към изравнителния резерв се отнася сума за намаление на исковете, докато резервът достигне или бъде възстановен до изискуемия размер.

Намаление на исковете е налице, когато квотата на щетимост за определена финансова година е по-ниска от средногодишната квота на щетимост през базовия период. Сумата за намаление на щетите се изчислява, като разликата между тези две квоти се умножи по получените премии през финансовата година.

Изискуемият размер е равен на шесткратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по получените премии през финансовата година.

Когато исковете през определена финансова година са прекомерни, от изравнителния резерв се изтегля сума за превишението. Исковете са прекомерни, когато квотата на щетимост за финансовата година е по-висока от средногодишната квота на щетимост. Сумата за превишението на щетите се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година.

Независимо от нивото на исковете, до достигане или възстановяване на размера на изравнителния резерв през всяка финансова година към него най-напред се отнасят 3,5 % от изискуемия размер.

Продължителността на базовия период не може да бъде по-малка от 15 години и по-голяма от 30 години. Не е нужно да бъде формиран изравнителен резерв, ако през базовия период не е регистрирана актюерска загуба.

Изискуемият размер на изравнителния резерв и сумата, която да бъде изтеглена от него, могат да бъдат намалени, ако средногодишната квота на щетимост през базовия период заедно с квотата на разходите показва, че в премиите е включен марж на сигурност.

Метод № 4

1.   За рисковете, спадащи към вида застраховане по точка А, клас 14 (наричано по-долу „кредитно застраховане“), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на превишението на квотата на щетимост над средногодишния размер за този вид застраховки през финансовата година.

2.   Изравнителният резерв се изчислява по следния метод:

Всички изчисления се основават на приходите и разходите, получени и извършени за сметка на застрахователя.

За всяка финансова година към изравнителия резерв се отнася сума за намаление на исковете, докато резервът достигне максималният изискуем размер.

Намаление на исковете е налице, когато квотата на щетимост през финансовата година е по-ниска от средногодишната квота на щетимост през базовия период. Сумата за намалението на исковете се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година.

Максималният изискуем размер е равен на шесткратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по получените премии през финансовата година.

Когато щетите през определена финансова година са прекомерни, от изравнителният резерв се изтегля сума за превишението, докато той достигне минималния изискуем размер. Исковете са прекомерни, когато квотата на щетимост през финансовата година е по-висока от средногодишната квота на щетимост. Сумата за превишението се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по спечелените премии през финансовата година.

Минималният изискуем размер е равен на трикратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по спечелените премии през финансовата година.

Продължителността на базовия период не може да бъде по-малка от 15 години и по-голяма от 30 години. Не е нужно да бъде формиран изравнителен резерв, ако през базовия период не е регистрирана актюерска загуба.

Размерът на изравнителния резерв и сумата, която да бъде отнесена или да бъде изтеглена от него, могат да бъдат намалени, ако средногодишната квота на щетимост през базовия период заедно с квотата на разходите показва, че в премиите е включен марж на сигурност и този марж превишава повече от 1,5 пъти стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период. В този случай посочените суми се умножават по коефициент или по 1,5 пъти от стандартното отклонение и маржа на сигурност.“

Top