52013DC0216

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата

1.           Въведение: справяне с изменението на климата

Последиците от изменението на климата все повече се усещат в Европа и в световен мащаб. В световен мащаб средната температура, която понастоящем е с около 0,8 °С по-висока отколкото преди промишлената революция, продължава да расте[1]. Някои естествени процеси, както и режимът на валежите се променят, ледниците се топят, а морското равнище се покачва.

С цел да се избегнат най-сериозните рискове, свързани с изменението на климата, и по-специално широкомащабни необратими въздействия, глобалното затопляне трябва да се ограничи на по-малко от 2 °C над равнището от преди промишлената революция. Поради това ограничаването на последиците от изменението на климата трябва да продължи да бъде приоритет за световната общност.

Каквито и да са сценариите на затопляне и колкото и успешни да се окажат усилията за ограничаване на въздействието на изменението на климата, това въздействие ще се увеличи през следващите десетилетия поради забавените последици от минали и настоящи емисии на парникови газове. Ето защо нямаме друг избор освен да предприемем мерки за адаптация с цел да се справим с неизбежните климатични въздействия и свързаните с тях икономически, екологични и социални разходи. Чрез приоритетното прилагане на съгласувани, гъвкави и приобщаващи подходи разходите по ранното предприемане на планирани действия за адаптация са по-ниски от цената, която трябва да се плати при липса на адаптация.

С оглед на специфичния и широкообхватен характер на въздействието на изменението на климата върху територията на ЕС трябва да се вземат мерки за адаптация на всички равнища — местно, регионално и национално. Европейският съюз също има своята роля за запълване на празнини както в знанията, така и в действията и за подпомагане на тези усилия чрез настоящата стратегия на ЕС.

2.           Настоящо и прогнозирано бъдещо въздействие на изменението на климата в ЕС

През последното десетилетие (2002—2011 г.) температурата на европейския континент беше средно с 1,3 °C над равнището от преди промишлената революция[2], което означава, че в Европа темпото на повишение беше по-високо от средното за света. Увеличиха се някои екстремни метеорологични явления, като зачестиха периодите на необичайни горещини, горските пожари и сушите в Южна и Централна Европа. Прогнозират се повече валежи и наводнения в Северна и Североизточна Европа, като нараства рискът от наводнения и ерозия в крайбрежните зони. Зачестяването на такива събития вероятно ще увеличи мащаба на бедствията, водещи до значителни икономически загуби, проблеми за общественото здравеопазване и смъртни случаи.

Въздействията се различават в рамките на ЕС в зависимост от климата, географските и социално-икономическите условия. Всички държави от ЕС са изложени на изменението на климата (вж. фигура 1 по-долу). Въпреки това за някои региони рисковете са по-големи отколкото за останалите. Средиземноморският басейн, планинските райони, гъсто населените алувиални долини, крайбрежните зони, най-отдалечените региони и Арктика са особено уязвими. Освен това три четвърти от населението на Европа живее в градски райони, които често не са добре подготвени за адаптация и са изложени на необичайни горещини, наводнения или покачване на морското равнище.

Много икономически сектори са пряко зависими от климатичните условия и вече се сблъскват с въздействието на изменението на климата в области като селското и горското стопанство, плажния и зимния туризъм, здравеопазването и рибарството. Засегнати са и основни комунални услуги, като например енерго- и водоснабдяване. Екосистемите и услугите, които те предоставят, страдат от неблагоприятните въздействия на изменението на климата, което ускорява обедняването на биологичното разнообразие и намалява тяхната способност да се защитават от екстремни природни явления. Климатичните изменения ще се отразят върху наличието на основни природни ресурси (вода и почва), което ще доведе до значителни промени в условията за земеделие и промишлено производство в някои области.

Глобалното затопляне може да предостави нови възможности на специфични сектори в някои области, като например повишени добиви от културите и ускорен растеж на горите, увеличено производство на водноелектрическа енергия или намаляване на потребностите от енергия за отопление в Северна Европа[3]. Въпреки това потенциалните нетни ползи за отделните региони са твърде несигурни.

Фиг. 1. Прогнозирани въздействия на изменението на климата и свързаните с тях рискове[4] Въз основа на доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) за въздействията на климатичните промени и уязвимостта на Европа (2012 г.)[5]

Бездействието или забавянето на действията може да окаже натиск върху сближаването в рамките на Европейския съюз. Очаква се също така въздействията от изменението на климата да доведат до увеличаване на социалните различия в ЕС. Необходимо е да се обърне специално внимание на социалните групи и регионите, които са най-застрашени и които вече са в неравностойно положение (напр. поради лошо здравословно състояние, ниски доходи, неподходящи жилища или липса на мобилност).

Изчислените минимални щети от липсата на адаптация към изменението на климата са в границите от 100 милиарда евро годишно през 2020 г. до 250 милиарда евро през 2050 г. за ЕС като цяло[6]. През периода 1980—2011 г. преките икономически загуби в ЕС поради наводнения възлязоха на повече от 90 милиарда евро[7]. Тази сума се очаква да нарасне, тъй като годишният размер на щетите от речни наводнения се оценява на 20 милиарда евро до 2020 г. и 46 милиарда евро до 2050 г.[8]

Социалната цена на изменението на климата също може да бъде значителна. През периода 1980—2011 г. наводнения в ЕС доведоха до повече от 2500 смъртни случая и засегнаха над 5,5 милиона души. Отсъствието на допълнителни мерки за адаптация може да доведе до още 26 000 причинени от горещината смъртни случая годишно до 2020 г., нараствайки на 89 000 до 2050 г.[9]

Въпреки че липсва истински всеобхватен преглед на разходите за адаптация в ЕС, разходите за допълнителни мерки за защита от наводнения се изчисляват на 1,7 милиарда евро годишно до 2020 г. и 3,4 милиарда евро годишно до 2050 г.[10] Тези мерки могат да бъдат много ефективни, тъй като с всяко едно евро, похарчено за защита от наводнения, бихме могли да избегнем щети за шест евро[11].

3.           Отговорът: стратегия за адаптация на ЕС

В Бялата книга „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“ от 2009 г. са предвидени редица мерки, които до голяма степен са осъществени[12]. Основният резултат беше пускането в действие през март 2012 г. на Европейската интернет платформа за адаптация към климата (Climate-ADAPT[13]). Тя съдържа най-новите данни за действията за адаптация в ЕС, както и няколко полезни инструмента в помощ на политиката. ЕС започна да включва адаптацията в редица от своите собствени политики и финансови програми.

Досега 15 държави — членки на ЕС, са приели стратегия за адаптация[14]. В процес на разработване са още стратегии. Някои от приетите стратегии бяха последвани от планове за действие и беше постигнат известен напредък във включването на мерки за адаптация в секторните политики. Въпреки това адаптацията в повечето случаи все още е на ранен етап с относително малко конкретни мерки на място. Някои държави членки разработиха специфични планове за отделни сектори, като например планове за справяне с необичайни горещини и засушавания, но едва една трета извърши пълна оценка на уязвимостта, за да обоснове своята политика. Мониторингът и оценката се оказват особено трудни, тъй като разработването на съответните показатели и методики за мониторинг е едва в началото си.

Могат да се посочат няколко примера за съвместни проекти за адаптация между европейски държави или големи градове, като някои от тях са съфинансирани от ЕС — например по програмата LIFE. По-специално по линия на политиката на сближаване се съфинансират множество трансгранични, транснационални и междурегионални програми и проекти за адаптация към изменението на климата, включително в рамките на макрорегионалните стратегии на ЕС за басейна на река Дунав и Балтийския регион. Някои големи градове вече са приели или са в процес на приемане на всеобхватни стратегии за адаптация или конкретни планове за действие (например за предотвратяване на рискове и за управление на наводненията или водите)[15].

Въз основа на тези инициативи би било полезно да задълбочим нашия опит и да осъществяваме систематично организиран обмен на най-добри практики по отношение на това как да се адаптираме към изменението на климата. Следователно е целесъобразно да се създаде стратегия за адаптация, която да обхваща целия ЕС и да спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Стратегията отчита глобалните въздействия на изменението на климата, като например прекъсвания на веригите за доставка или затрудняване на достъпа до доставки на суровини, енергия и храни, и тяхното отражение върху ЕС. Диалогът и сътрудничеството на ЕС със съседните и с развиващите се държави по въпроси на адаптацията се осъществяват чрез политиките за разширяване и европейско добросъседство и политиката на ЕС на сътрудничество за развитие.

Несигурността по отношение на кривата на растежа на емисиите на парникови газове, бъдещите въздействия на изменението на климата и свързаните с тях нужди от адаптация остава сериозно предизвикателство за създаването на политики в тази област. При все това, несигурността не може да служи като основание за бездействие. Тя всъщност налага силно да се наблегне върху включването на взаимноизгодни, евтини и удовлетворяващи всички участници варианти за адаптация. Те включват устойчивото управление на водите и системи за ранно предупреждение. Основаните на екосистеми подходи обикновено са икономически ефективни при различни сценарии. Те са лесно достъпни и осигуряват множество ползи като понижаване на риска от наводнения, по-малка ерозия на почвата, подобрено качество на водата и въздуха и намаляване на ефекта на „топлинен остров“.

Действията за адаптация са тясно свързани и следва да се прилагат в полезно взаимодействие и при пълна координация с политиките за управление на риска от бедствия, разработвани от ЕС и държавите членки.

Действията за адаптация ще разкрият нови пазарни възможности и работни места в такива сектори като селскостопанските технологии, управлението на екосистемите, строителството, управлението на водите и застрахователното дело. Европейските предприятия, включително МСП, могат отрано да станат пионери в разработването на устойчиви на климатичните изменения продукти и услуги и да се възползват от възможностите за бизнес в световен мащаб. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ стратегията за адаптация ще подпомогне ЕС да осъществи прехода към нисковъглеродна и устойчива на климатичните изменения икономика, ще допринесе за устойчив растеж, ще стимулира устойчиви на климатичните изменения инвестиции и ще създаде нови работни места.

4.           Цели на стратегията

Общата цел на стратегията за адаптация на ЕС е да допринесе за повишаване на устойчивостта на Европа спрямо изменението на климата. Това означава повишаване на степента на готовност и способност да се реагира на последиците от изменението на климата на местно, регионално, национално и европейско равнище, разработване на съгласуван подход и подобряване на координацията.

4.1.        Насърчаване на действия от страна на държавите членки

Едно от най-големите предизвикателства за икономически ефективните мерки за адаптация е да се постигне координация и съгласуваност на различните равнища на планиране и управление. В Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата се препоръчва като подходящ инструмент в световен мащаб да се използват национални стратегии за адаптация. Те са ключови инструменти за анализ, предназначени да информират относно действията и инвестициите и да определят приоритети за тях.

От особена важност е да се гарантират съвместни подходи и пълна съгласуваност между националните стратегии за адаптация и националните планове за управление на риска. Много държави членки разработват такива планове като инструменти за междусекторно планиране с цел по-добре да предотвратяват бедствия и да се подготвят за тях въз основа на всеобхватни национални оценки на риска.

ЕС ще предостави финансова подкрепа за адаптацията чрез предлагания инструмент LIFE, който включва подпрограма за действия по климата. Комисията ще използва многогодишни работни програми, за да определи стратегически цели и тематични приоритети. Ще се отдава приоритет на водещи проекти за адаптация, които са насочени към решаването на ключови междусекторни, трансрегионални и/или трансгранични проблеми. Ще се насърчават проекти с потенциал за демонстрации и преносимост на резултатите, както и екологична инфраструктура и основани на екосистемите подходи за адаптация, а също и проекти, които имат за цел насърчаване на новаторски технологии за адаптация. Те включват както хардуерни, така и софтуерни технологии, като например по-устойчиви строителни материали или системи за ранно предупреждение.

В стремежа си за сътрудничество и съгласуваност на равнище ЕС Комисията ще подкрепя обмена на добри практики между държавите членки, регионите, големите градове и други заинтересовани страни. Например Комисията подготвя заедно с държавите членки насоки въз основа на добрите практики за предотвратяването на бедствия. Активното участие на местните и регионалните власти ще е от съществено значение.

Въз основа на успеха на пилотния си проект „Стратегии за адаптация на големите европейски градове“[16] Комисията ще продължи да насърчава работата по стратегии за адаптация на градски райони. По-специално, координирано с други политики на ЕС ще бъдат разработени действия за адаптация на големите градове, като се следва моделът на Споразумението на кметовете — инициатива на повече от 4000 местни органи на властта, поели доброволно ангажимент за подобряване на условията на живот в градовете чрез постигане на целите на ЕС по отношение на климата и енергетиката.

Действие 1: Насърчаване на всички държави членки да приемат подробни стратегии за адаптация Комисията предоставя насоки за формулиране на стратегии за адаптация. Те са предназначени да подпомогнат държавите от ЕС да разработят, прилагат и преразглеждат своите политики за адаптация. Те обхващат аспекти, които липсват в съществуващите стратегии за адаптация, като например трансгранични въпроси, както и необходимостта да се гарантира съгласуваност с националните планове за управление на риска от бедствия. До 2014 г. Комисията ще разработи индекс за готовност за адаптация, като определи основни показатели за измерване на равнището на готовност на държавите членки. До 2017 г. Комисията ще оцени дали предприетите от държавите членки действия са достатъчни въз основа на докладите, получени съгласно Регламента за механизма за мониторинг, и на индекса за готовност за адаптация . Ако Комисията счете за недостатъчен напредъка по отношение на обхвата и качеството на националните стратегии, тя незабавно ще обмисли дали да предложи правно обвързващ инструмент. Действие 2: Осигуряване на финансиране по LIFE в подкрепа на изграждането на капацитет и засилването на действията за адаптация в Европа (2013-2020). Комисията ще насърчава адаптацията особено в следните уязвими области: - трансгранично управление на наводненията, насърчаване за съвместни споразумения, основани на Директивата на ЕС относно наводненията; - трансгранично управление на крайбрежните зони, като се наблегне върху гъсто населените делти и крайбрежните градове; - включване на адаптацията в градското планиране, плановете на сгради и управлението на природните ресурси; - планински и островни райони, като се наблегне върху устойчиви сектори на селското стопанство, горското стопанство и туризма; - устойчиво управление на водите; борба с опустиняването и горските пожари в засушливи райони. Комисията ще подкрепя въвеждането на оценки за уязвимост и стратегии за адаптация, включително такива с трансграничен характер. Комисията ще насърчава повишаването на осведомеността относно адаптацията, включително за съответните показатели, информирането за риска и управлението на риска. Действие 3: Въвеждане на адаптацията в рамките на Споразумението на кметовете (2013—2014 г.) Въз основа на модела на инициативата за Споразумението на кметовете, Комисията ще подкрепя адаптацията в градовете, като по-специално постави началото на доброволен ангажимент за приемане на местни стратегии за адаптация и дейности за повишаване на осведомеността.

4.2.        По-добра информираност при вземането на решения

Задълбочават се знанията по адаптацията, необходими за вземането на решения: расте броят на програмите за научни изследвания, националните и регионалните стратегии за адаптация и оценките на уязвимостта. На разположение са и повече данни, услуги и интернет портали във връзка с климата[17]. През 2014 г. ще бъде приет 5-ият доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата. Въпреки това в знанията остават съществени празнини, които трябва да бъдат запълнени.

Наличието на солидна база от знания също така е от съществено значение за напредъка на иновациите и за подкрепа на пазарното разпространение на новаторски технологии за адаптация към изменението на климата. Бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации — „Хоризонт 2020“ — ще спомогне за адаптацията към изменението на климата посредством своя приоритет „предизвикателства пред обществото“, както и чрез инвестиции във високи постижения в научната област и насърчаване на иновациите.

Действие 4: Запълване на празнотите в знанията Основните празноти в знанията са: - информация за щетите, както и за разходите за адаптация и ползите от нея; - анализи и оценки на риска на регионално и местно равнище; - рамки, модели и инструменти в помощ на процеса на вземане на решения и за оценка на ефективността на различните мерки за адаптация; - средства за мониторинг и оценка на минали усилия за адаптация. Като част от изпълнението на стратегията, Комисията ще продължи да работи с държавите членки и заинтересованите страни за доуточняване на тези празноти в знанията и за установяване на подходящите инструменти и методики за справяне с тях. Констатациите ще бъдат взети предвид при планирането на „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) и ще бъдат от полза за по-добро взаимодействие между науката, създаването на политики и предприятията. Те ще бъдат използвани и за подобряване на информацията, предоставяна чрез Climate-ADAPT. Комисията ще насърчава извършването на оценки на уязвимостта на равнище ЕС, като се взема предвид, между другото, междусекторният преглед на природни и предизвикани от човека рискове в ЕС, който тя ще изготви през 2013 г. По-специално тя ще подкрепя Съвместния изследователски център в работата му по оценяване на последиците от изменението на климата и ще предприеме всеобхватен преглед на значението на глобалното изменение на климата за ЕС. Резултатите ще бъдат включени в предстоящите „доклади за интегрирана оценка на заплахите и риска“, които трябва да бъдат приети от Комисията и върховния представител (2015 г.). Действие 5: Доразвиване на Climate-ADAPT за „обслужване на едно гише“ с информация за адаптацията в Европа Комисията и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) ще подобряват достъпа до информация и ще развиват взаимодействието между Climate-ADAPT и други съответни платформи, включително национални и местни портали относно адаптацията (2013—2014 г.). Специално внимание ще бъде отделено на оценки на разходите и ползите за различните политики съгласно натрупания опит по тях и на новаторски форми на финансиране чрез по-тясно взаимодействие с регионалните и местните органи и финансовите институции. През 2014 г. ще бъде подготвено включването в европейската програма Copernicus за мониторинг на Земята[18] на бъдещи услуги във връзка с климата.

4.3.        Осигуряване на устойчивостта на действията на ЕС срещу изменението на климата: насърчаване на адаптацията в ключови уязвими сектори

Приоритет и отговорност на Комисията е включването на мерки за адаптация в политиките и програмите на ЕС, така че действията на ЕС да бъдат „устойчиви срещу изменението на климата“.

Тази адаптация вече е включена в законодателството в сектори като морските води[19], горското стопанство[20] и транспорта[21]; и във важни инструменти на политики в областта например на вътрешните води[22], биоразнообразието[23] и миграцията и мобилността[24]. Това се разглежда по-задълбочено в работния документ на службите на Комисията относно изменението на климата, влошаването на околната среда и миграцията, придружаващ настоящото съобщение.

Освен това Комисията внесе законодателни предложения за включване на мерки за адаптация в селското и горското стопанство[25], морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежните зони[26], енергетиката[27], предотвратяването и управлението на риска от бедствия[28], транспорта[29], научните изследвания, здравеопазването[30] и околната среда[31].

Тези действия за включване на адаптацията към изменението на климата в политиките на ЕС ще бъдат продължени в приоритетните области, като например в енергетиката и транспорта. В здравната политика повечето мерки и системи за опазване здравето на човека, животните и растенията вече са въведени, но те трябва да бъдат коригирани с оглед на евентуалните нови предизвикателства, които ще породи изменението на климата. В трите работни документа на службите на Комисията относно здравеопазването, морските и крайбрежните зони, и инфраструктурата, придружаващи настоящото съобщение, се описва извършваното понастоящем от Комисията в тези области.

В бъдещи политически инициативи в области като инвазивните чуждоземни видове (2013 г.), екологичната инфраструктура (2013 г.), земята като ресурс (2014—2015 г.) и нова стратегия за горите (2013 г.) също се очаква адаптацията да бъде взета предвид. В ход е изготвянето на насоки за адаптацията и управлението на крайбрежните зони (за 2014 г.), а скоро (през 2013 г.) трябва да бъдат издадени насоки за адаптацията и мрежата „Натура 2000“.

Инфраструктурни проекти, които се характеризират с дълъг жизнен цикъл и големи разходи, трябва да са устойчиви срещу сегашните и бъдещите въздействия на изменението на климата. Въз основа на възложения неотдавна мандат за оценка на последиците от изменението на климата за Еврокодовете[32], трябва да анализираме с органи по стандартизацията, финансови институции и ръководители на проекти до каква степен стандартите, техническите спецификации, кодексите и разпоредбите за безопасност за физическата инфраструктура следва да бъдат засилени за справяне с екстремни явления и други климатични въздействия.

Понастоящем застраховането срещу бедствия като цяло е с ниска степен на пазарно навлизане в държавите членки[33]. Следва да се проведат обсъждания със заинтересованите страни въз основа на Зелената книга относно застраховането срещу природни и причинени от човека бедствия.

Действие 6: Улесняване на климатичната устойчивост на общата селскостопанска политика (ОСП), политиката на сближаване и общата политика в областта на рибарството Като част от стратегията се предоставят насоки относно начина за по-нататъшно включване на адаптацията в ОСП и в политиката на сближаване. Подобни насоки ще бъдат издадени през 2013 г. за общата политика в областта на рибарството. Те са предназначени за управляващите органи и други заинтересовани страни, участващи в проектирането, разработването и изпълнението на програмата за периода 2014—2020 г. Държавите членки и регионите могат също така да се възползват от политиката на сближаване и ОСП за периода 2014—2020 г., за да запълват празнотите в знанията и инвестират в необходимите анализи, оценки на риска, инструменти и капацитет за осъществяване на адаптацията. Действие 7: Осигуряване на по-устойчива инфраструктура През 2013 г. Комисията ще възложи мандат на европейските органи по стандартизация да започнат разглеждането на значими за индустрията стандарти в областта на енергетиката, транспорта и сградния сектор, за да установят кои стандарти трябва да бъдат преработени с оглед по-добре да се отразят съображения за адаптация. Тя ще предостави със стратегията и насоки за разработчиците на проекти за инфраструктура и физически активи с оглед да се осигури устойчивост на уязвимите инвестиции срещу изменението на климата. Въз основа на резултатите от своето съобщение относно екологичната инфраструктура, Комисията ще проучи през 2013 г. необходимостта от допълнителни насоки за органите и лицата, вземащи решения, гражданското общество, частните предприятия и специалистите по опазване на околната среда с оглед да се гарантира пълно мобилизиране на основани на екосистеми подходи за адаптация. Действие 8: Насърчаване на застрахователни и други финансови продукти за устойчиви инвестиции и бизнесрешения Зелената книга относно застраховането срещу природни и причинени от човека бедствия, приета заедно с настоящата стратегия, е първа стъпка към насърчаване на застрахователите да подобрят начина, по който те спомагат за управлението на рисковете от изменението на климата. Целта на Комисията е да се повиши степента на пазарно навлизане на застраховките срещу природни бедствия и да се разгърне пълният потенциал на ценообразуването на застраховките и други финансови продукти за предотвратяване и ограничаване на последиците чрез осведоменост за рисковете и за осигуряване на дългосрочна устойчивост на инвестициите и бизнесрешенията (2014—2015 г.).

5.           Управление, финансиране и преразглеждане

5.1.        Рамка за координация

Комисията ще улеснява координацията на политиките и ще се стреми към сътрудничество с държавите членки посредством съществуващия комитет по изменението на климата. Държавите членки следва също до края на 2013 г. да определят национални звена за контакт, които да координират комуникацията между своите държави и Комисията и да допринасят за повишаване на осведомеността и за отчетността.

Комисията ще продължи да се консултира и да си сътрудничи със заинтересованите страни, за да се осигури правилното и навременно изпълнение на стратегията.

5.2.        Финансиране на адаптацията

Улесняването на достъпа до финансиране ще бъде решаващ фактор за изграждането на устойчивостта на Европа срещу изменението на климата. Проектът за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. включва предложение за увеличаване на разходите, свързани с климата[34], до най-малко 20 % от бюджета на ЕС. От стратегическо значение е такива инвестиции да са устойчиви срещу изменението на климата. По-конкретно, Комисията включи адаптацията към изменението на климата в своите предложения за всички съответни програми за финансиране от ЕС през периода 2014—2020 г. Европейските структурни и инвестиционни фондове[35], както и програмите „Хоризонт 2020“ и LIFE ще подпомогнат значително държавите членки, регионите и големите градове да инвестират в програми и проекти за адаптация към изменението на климата — особено в рамките на приоритетите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за специални инвестиции за адаптация.

Освен това няколко фонда на ЕС и международни финансови институции, като например Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, също подкрепят мерките за адаптация. Комисията ще проучи допълнителни начини за вземане под внимание на някои инвестиционни разходи за адаптация — например разходи, съфинансирани от ЕС, при оценяването на програми за стабилност и конвергенция[36].

Освен това съществуват специфични фондове — включително на национално равнище — и публични финансови институции, които подкрепят действия за адаптация — напр. за контрол на наводненията, както и за управление на сушите. Climate-ADAPT ще предоставя повече информация за потенциалните източници на финансиране. Държавите членки могат да използват и приходи от търгове по схемата на ЕС за търговия с емисии като източник на финансова подкрепа за адаптацията[37].

С цел да се гарантира успешното изпълнение, органите в държавите членки се насърчават да разработват полезни взаимодействия между различните източници на финансиране — особено програми на ЕС за финансиране и подкрепа, за да се увеличи въздействието на инвестициите и да се преодолее, доколкото е възможно, недостигът на средства.

5.3.        Мониторинг, оценка и преразглеждане

Мониторингът и оценката на политиките за адаптация към изменението на климата са от решаващо значение. Все още се набляга повече върху мониторинга на въздействието, а не толкова върху мерки за адаптация и тяхната ефективност. Комисията ще разработи показатели, за да подпомогне оценката на усилията за адаптация и на уязвимостта в целия ЕС, като се използва финансиране по LIFE и от други източници.

През 2017 г. Комисията ще докладва на Европейския парламент и на Съвета относно състоянието на прилагането на стратегията и ще предложи нейното преразглеждане, ако това се налага. Докладът ще се основава на информация, предоставена от държавите членки съгласно регламента за механизма за мониторинг[38], относно националните планове и стратегии за адаптация, годишните доклади за изпълнението на програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014—2020 г., и 5-ия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, който трябва да бъде издаден през 2014 г.

6.           Заключение

Настоящата стратегия задава рамка и механизми за издигане на ново равнище на подготвеността на ЕС по отношение на сегашните и бъдещите въздействия на изменението на климата. Предлага се това да се постигне, като се насърчават и подкрепят действия от страна на държавите — членки на ЕС, за адаптация, като се създаде основа за по-добра информираност при вземането на решения за адаптация в идните години, както и като се повиши устойчивостта на ключовите сектори на икономиката и политиката срещу последиците от изменението на климата.

[1]               Доклад на ЕАОС № 12/2012. Изменението на климата — въздействия и уязвимост в Европа, 2012 г.

[2]               Пак там.

[3]               Доклад на ЕАОС за адаптацията в Европа (предстои да бъде публикуван през 2013 г.).

[4]               Брой тропически нощи и горещи дни; промяна в количеството годишни и летни валежи (през периода 2071—2100 г. в сравнение с периода 1961—1990 г.); промяна в опасността от пожари; брой хора и брутна добавена стойност, засегнати от наводнения (през 2050 г.).

[5]               Подробни обяснения за всеки елемент, включен в тази фигура, са дадени в оценката на въздействието (SWD(2013) 132, част 2, раздел 1.1.3).

[6]               Доклад № 12/2012 на ЕАОС. Тези оценки включват последиците от изменението на климата за речните наводнения, крайбрежните зони, енергийните потребности за охлаждане и смъртността, причинена от топлина. Всички числови стойности, дадени в този раздел, са за един и същ сценарий (A1B) със средни до големи емисии на парникови газове, водещи до повишаване на температурата с над 2 °C.

[7]               Доклад № 12/2012 на ЕАОС.

[8]               Rojas, R., Feyen, L. и Watkiss, P. (2013).

[9]               Kovats et al. (2011). Щети, причинени от климата (Climatecost), както се посочват в доклад № 12/2012 на ЕАОС.

[10]             Feyen, L. и Watkiss, P (2011).

[11]             Пак там.

[12]             COM(2009) 147 окончателен. Вж. оценката на въздействието за пълен преглед на изпълнението

[13]             http://climate-adapt.eea.europa.eu/: набляга се върху на информацията на равнище ЕС, като се дават линкове за действия на национално равнище. Редица държави членки разработиха национални информационни платформи.

[14]             Вж. http://climate-adapt.eea.europa.eu/web/guest/adaptation-strategies.

[15]             Адаптацията на равнище голям град е разгледана подробно в доклада на ЕАОС от 2012 г. „Адаптация на градските райони към изменението на климата в Европа“ (ЕАОС, 2012 г.): http://www.eea.europa.eu/publications/urban-adaptation-to-climate-change.

[16]             Вж. http://eucities-adapt.eu/cms/.

[17]             Както се съобщава в Climate-ADAPT. Източник: Доклад на ЕАОС за адаптацията в Европа (предстои да бъде публикуван през 2013 г.).

[18]             Известна преди като GMES (Global Monitoring for Environment and Security — „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“).

[19]             Директива 2008/56/ЕО на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011.

[20]             Регламент (ЕО) № 2152/2003.

[21]             Решение 661/2010/ЕО.

[22]             COM(2012) 673 final.

[23]             COM(2011) 244 final.

[24]             COM(2011) 743 final.

[25]             http://ec.europa.eu/agriculture/cap-post-2013/legal-proposals/index_en.htm

[26]             COM(2013) 133 final.

[27]             COM(2011) 665/3.

[28]             COM(2011) 934 final.

[29]             COM(2011) 650/2 final.

[30]             http://ec.europa.eu/governance/impact/planned_ia/docs/2013_sanco_002_eu_plant_health_law_en.pdf

[31]             COM(2012) 628 final.

[32]             Еврокодовете са набор от хармонизирани технически правила за конструктивно проектиране на строителни работи в ЕС, разработени от Европейския комитет по стандартизация.

[33]             Съвместен изследователски център, Европейска комисия (2012). Природни бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в ЕС.

[34]             отнасящи се както за ограничаването на изменението на климата, така и за адаптацията към него.

[35]             Кохезионният фонд (КФ), Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

[36]             Както е посочено в представения неотдавна проект за задълбочен и истински икономически и паричен съюз, COM (2012) 777 final.

[37]             Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/87/ЕО, изменена с Директива 2009/29/ЕО.

[38]             http://ec.europa.eu/clima/policies/g-gas/monitoring/.