21.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/12

(1)

На 10 март 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Латвия за периода 2008-2011 г.

(2)

След продължителен период на висок растеж от края на деветдесетте години, основаващ се главно на вътрешното търсене, реалният БВП на Латвия се увеличаваше с темп, изразяван с двуцифрени числа, през периода 2005-2007 г., което беше много над потенциалния растеж. Растежът се дължеше първоначално на мощната кредитна експанзия, стимулираща частното потребление и инвестициите в недвижимо имущество, но този процес свърши към средата на 2007 г., тъй като високите цени на надцененото недвижимо имущество не можеха вече да бъдат поддържани. През тези години високото вътрешно търсене създаде голям натиск от прегряване, а структурата на икономиката се промени, като вместо сектора, произвеждащ търгуеми на международния пазар продукти, структуроопределящ стана секторът, произвеждащ нетъргуеми продукти, което изложи на риск външната устойчивост на икономиката. Световната финансова криза увеличи ефекта от обрата в бурния растеж на кредитирането и цените на жилищните имоти в Латвия, като доведе до допълнително затягане на възможностите и условията за кредитиране и засили тенденцията към рязко намаление на вътрешното търсене през 2008 г. В контекста на фиксиран обменен курс паричната политика и условията на кредитиране станаха по-строги през 2008 г. при свързаното със страната усещане за повишен риск и при продължаващото повишаване на реалния ефективен обменен курс. Съпътстващата тенденция към свиване на износните пазари засегна лошо сравнително малкия сектор, произвеждащ търгуеми продукти, който вече бе отслабен от извънредно голямото увеличение на вътрешните разходи за производство през предходните години. В резултат на бързия спад на икономическия растеж изпълнението на бюджетните приходи през 2008 г. рязко се влоши, водейки до въздействие върху бюджетното салдо в размер на 4 процентни пункта от БВП според разчетите. Тъй като настроенията на пазара се обръщаха все повече срещу бързо развиващите се пазари, ограниченията пред финансирането доведоха до решението на правителството да поиска финансиране от международните институции. На Латвия беше предоставена много съществена международна финансова помощ от ЕС, Международния валутен фонд (МВФ) и други заемодатели (до 7,5 млрд. EUR общо за периода до първото тримесечие на 2011 г.) (2), при условие че страната ще изпълнява една договорена с тях политическа програма. В съответствие с ангажиментите, поети пред организациите, които предоставят международната помощ, фискалната политика на Латвия е насочена към поддържане на корекциите, необходими във връзка с големите дисбаланси на страната.

(3)

Макроикономическият сценарий в основата на програмата предвижда след спада с 2 % според разчетите през 2008 г. реалният БВП да се свие с 5 % през 2009 г. и с още 3 % през 2010 г., преди слабо да се възстанови до растеж от 1,5 % през 2011 г. При наличната понастоящем информация (3) може да се направи оценката, че макроикономическият сценарий се основава на оптимистични допускания за растежа през 2009 г., но за следващите години сценарият за търсенето и производството е реалистичен. Прогнозите на програмата относно инфлацията изглеждат реалистични. Предвижданията ѝ относно нетните получени външни заеми са малко предпазливи, но изглеждат съвместими с прогнозите на програмата за търсенето и производството.

(4)

За 2008 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде 3,5 % от БВП според междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г., а целта в предходната актуализирана програма за сближаване бе излишък от 0,7 % от БВП (4). Значително по-лошите от очакваното резултати се дължат основно на много по-ниските постъпления от данъци. Данъчните плащания от предприятията и физическите лица намаляха към края на годината поради острите проблеми с ликвидността в икономиката.

(5)

На 12 декември 2008 г. латвийският парламент прие изменения бюджет за 2009 г., който съответства на условията за получаване на помощта от ЕС в подкрепа на платежния баланс и на изискванията на другите международни заемодатели. В този бюджет бяха включени изменени мерки за консолидиране, възлизащи според предвижданията на 7 % от БВП. Въпреки това, тъй като първоначалният бюджет беше експанзионистичен, общата фискална консолидация за 2009 г. не е толкова значителна. Усилията за консолидация през 2009 г. не са отразени в структурното салдо поради големи промени в нестабилните приходи. Основните мерки включват увеличения на ДДС и акцизите и голямо намаление на общите разходи, особено на разходите за заплати в публичния сектор, в сравнение с първоначалния бюджет за 2009 г., приет на 14 ноември 2008 г. По-късно, до края на март 2009 г. ще бъде изготвен подробен допълнителен бюджет и ще бъдат предприети действия на равнище местно управление за преразглеждане на местните бюджети, за да бъде изпълнена целта за дефицит по консолидирания държавен бюджет за 2009 г. Автоматичните стабилизатори имат като цяло слабо въздействие в Латвия, но при сегашната рецесия данъчните постъпления са особено засегнати.

(6)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия в програмата е намалението на дефицита по държавния бюджет през 2011 г. под референтната стойност от 3 % от БВП съгласно Договора от Маастрихт, за да бъде извършен успешен преход към приемане на еврото. Най-новата актуализирана програма не предвижда изпълнение на средносрочната цел, определена като структурен дефицит от 1 % от БВП, през периода на програмата. Предвижда се намаляване на номиналния дефицит от 5,3 % от БВП през 2009 г. до 4,9 % от БВП през 2010 г. и до 2,9 % през 2011 г. Това подобрение ще бъде постигнато чрез увеличаване на приходите от 32,5 % от БВП през 2009 г. на 37,7 % от БВП през 2011 г., с помощта на голямо увеличение на съотношението на приходите от непреки данъци спрямо БВП и на съотношенията на другите приходи през 2010 г. и 2011 г. В същото време се планира съотношението на разходите спрямо БВП да нараства, но по-слабо от 37,7 % от БВП през 2009 г. до 39,9 % през 2010 г. и 40,7 % през 2011 г. Брутният консолидиран държавен дълг бе в размер 19,4 % от БВП през 2008 г., много под референтната стойност от 60 % от БВП, но с тенденция към нарастване. Предвижданията за дълга за 2009-2010 г. включват пълно усвояване на международната финансова помощ съгласно графика, договорен от страните.

(7)

Съществува риск от постигане на по-лоши от предвидените в програмата бюджетни резултати. Това се отнася за всички години от програмния период: през 2009 г. главният риск е БВП да бъде по-нисък от прогнозираното в програмата. Измененият бюджет ще бъде изложен с повече подробности в предложенията, които трябва да бъдат представени на парламента до края на март. Планираната фискална консолидация през 2010 г. и 2011 г. не се основава на подробно представени мерки. Освен това през програмния период е възможно да възникне необходимост от операции за стабилизиране на финансовия сектор, които биха могли да окажат голямо въздействие върху публичните финанси.

(8)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението е по-ниско от средното за ЕС благодарение на вече извършените пенсионни реформи. Според оценката в програмата обаче състоянието на бюджета през 2008 г. се е влошило съществено в сравнение с началното състояние от предишната програма и утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Намаляването на първичния дефицит в средносрочен план, което е предвидено в програмата, би допринесло за ограничаването на средносрочните рискове пред устойчивостта на публичните финанси и би било важно за подобряване на начина, по който пазарните участници възприемат Латвия. Мерките за подкрепа на стабилизирането на финансовия сектор в Латвия биха могли да окажат отрицателно въздействие върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси, главно чрез влиянието си върху държавния дълг.

(9)

Фискалните резултати, обявявани през последните няколко години от Латвия, могат отчасти да бъдат обяснени с институционалната слабост на фискалната ѝ рамка. В контекста на международната финансова помощ се планира през първата половина на 2009 г. да бъдат взети мерки за укрепване на фискалното управление, за повишаване на прозрачността и за подобряване на управлението на публичните финанси, наред с другото и чрез укрепване на процедурата за изготвяне на бюджета, засилване на контрола над разходите от страна на Министерството на финансите и действително прилагане на средносрочната бюджетна рамка. Освен това Законът за бюджета и финансовото управление ще бъде изменен с цел укрепване на проектирането и прилагането на бюджетните процедури. Системата за администриране на приходите ще бъде преразгледана с международна техническа помощ през първото тримесечие на 2009 г., след което ще бъде извършено цялостно преразглеждане на управлението на публичните финанси.

(10)

За да стабилизира финансовия сектор, Латвия повиши размера на гарантираните депозити от 20 000 EUR на 50 000 EUR със съответната им стойност в латвийски лата. През ноември 2008 г. правителството придоби контролния дял акции в Parex Bank и осигури ликвидна помощ на банката. Понастоящем Латвия разработва правната рамка за използването на публични финансови ресурси за подпомагане на финансовите институции.

(11)

В съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване, одобрен през декември 2008 г. от Европейския съвет, Латвия, като страна, която е изправена пред големи външни и вътрешни дисбаланси, провежда бюджетна политика, насочена към коригирането им. Като се имат предвид невъзможността за прилагане на фискални мерки и необходимостта от коригиране на икономическите дисбаланси, планираната рестриктивна фискална позиция от 2009 г. до 2011 г. изглежда подходящ отговор на икономическото положение. Взети са конкретни мерки за подпомагане на процеса на приспособяване в сектора на търгуемите продукти. Бе извършено значително намаление на разходите за заплати в публичния сектор, което би трябвало да допринесе за общо приспособяване на заплатите и за коригиране на външните дисбаланси. Латвийските власти планират да приемат пакет от мерки за подпомагане на стопанския сектор чрез намаляване на административната тежест и подобряване на достъпа до финансиране.

Като допълнителна помощ за възстановяването биха могли да послужат постоянните публични и частни инвестиции в рамките на свързаните със структурните фондове на ЕС проекти. Властите поеха ангажимент да осигурят навременно и решително изпълнение на програмите на структурните фондове. Мерките са свързани със средносрочната програма за реформи и конкретните препоръки за страната, предложени от Комисията на 28 януари 2009 г. съгласно Лисабонската стратегия за растеж и работни места.

(12)

Латвия прие консолидационна програма в съответствие с целта за намаляване на външните и вътрешните дисбаланси и с изискванията във връзка с помощта от ЕС за платежния баланс и условията на другите международни заемодатели. Промяната в структурното салдо въз основа на общоприетата методология не отразява големите усилия за фискална консолидация през 2009 г. предимно поради необичайно нестабилните приходи. Съгласно програмата за сближаване се очаква фискалната позиция да бъде рестриктивна за следващите години. Като се имат предвид липсата на възможност за прилагане на фискални мерки и необходимостта от коригиране на икономическите дисбаланси, това изглежда подходящо, въпреки че фискалната позиция през 2009 г. би могла да бъде по-рестриктивна с оглед на необходимостта да се постигне целта за номиналния дефицит. В контекста на участието на Латвия във валутно-курсовия механизъм (ВКМ) II и във връзка с необходимостта да се подобри конкурентоспособността на икономиката от гледна точка на разходите властите улесниха постигането на съответствие на заплатите в частния сектор с производителността чрез намаляване на равнището на трудовите възнаграждения и броя на заетите в публичния сектор. Въпреки рисковете бюджетният сценарий в програмата изглежда отговаря на ангажиментите, поети в контекста на помощта за платежния баланс от ЕС, за ограничаване на дефицита под 3 % от БВП до 2011 г. Програмата обаче не представя достатъчно подробна информация за мерките, които са необходими за постигане на целевите параметри през 2010 г. и 2011 г.

(13)

По отношение на посочените в кодекса на програмите за стабилност и сближаване изисквания за представянето на данни, програмата съдържа всички задължителни и повечето от незадължителните данни (5).

i)

да приложи изцяло планираната консолидация в рамките на приетия на 12 декември 2008 г. допълнителен бюджет; до края на март 2009 г. да представи на парламента подробните данни за допълнителния бюджет; да предприеме достатъчни допълнителни мерки, за да изпълни целта за дефицита по консолидирания държавен бюджет за 2009 г., и да продължи планираната фискална консолидация през следващите години;

ii)

да осъществи стриктно намалението на номиналните заплати в публичния сектор, за да улесни привеждането на заплатите в цялата икономика в съответствие с производителността, подобрявайки по този начин конкурентоспособността от гледна точка на разходите;

iii)

да укрепи фискалното управление и прозрачността чрез подобряване на средносрочната бюджетна рамка и контрола над разходите от страна на Министерството на финансите и да засили регулирането и надзора на финансовия пазар;

iv)

да усили предлагането в икономиката чрез широкообхватни структурни реформи и ефикасно използване на разполагаемите средства от структурните фондове на ЕС.