52019DC0520

(4)На 24 април 2019 г. Австрия представи своята национална програма за реформи за 2019 г. и своята програма за стабилност за 2019 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета 3 , когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоки относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондовете с доброто икономическо управление 4 .

(6)Понастоящем по отношение на Австрия се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга. В своята програма за стабилност за 2019 г. правителството очаква номиналното салдо да се подобри от излишък в размер на 0,1 % от БВП през 2018 г. до 0,3 % от БВП през 2019 г. и постепенно да намалее до балансирана бюджетна позиция през 2023 г. Въз основа на преизчисленото структурно салдо 5 средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 0,5 % от БВП — продължава да бъде преизпълнена през целия период на програмата. Според програмата за стабилност съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква постепенно да спадне от 73,8 % от БВП през 2018 г. до 59,8 % от БВП през 2023 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е благоприятен. Рисковете, залегнали в основата на средносрочното бюджетно планиране, изглеждат умерени и са свързани главно с обявеното реализиране на икономии на разходи в публичната администрация, които ще се използват за финансиране на планираната реформа на данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък.

(7)На 13 юли 2018 г. Съветът препоръча на Австрия да постигне средносрочната бюджетна цел през 2019 г., като вземе предвид допуснатото отклонение, свързано с необичайни събития, за които се предоставя временно отклонение. Това е в съответствие с максимален номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи 6 от 2,9 %, което съответства на подобрение на структурното салдо с 0,3 % от БВП. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. структурното салдо се очаква да се подобри от 0,1 % от БВП през 2019 г. до 0,0 % от БВП през 2020 г., което е над средносрочната бюджетна цел. Австрия се очаква да спази правилото за дълга през 2019 г. и 2020 г. Като цяло Съветът е на мнение, че през 2019 г. и 2020 г. се очаква Австрия да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(8)В дългосрочен план Австрия е изправена пред средни рискове за фискалната устойчивост. Тези рискове са свързани с прогнозираното увеличение на публичните разходи за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии. Докато в Австрия покритието на здравните услуги като цяло е високо, се предвижда разходите за обществено здравеопазване да се увеличат с 1,3 процентни пункта до 8,3 % от БВП до 2070 г. и следователно повече от средната стойност за ЕС от 0,9 процентни пункта. Разходите за дългосрочни грижи се очаква да се удвоят от 1,9 % на 3,8 % от БВП до 2070 г. Въвеждането на тавани за разходите чрез Закона за финансово уравняване от 2017 г. и реформата на първичната здравна помощ, насочена към намаляване на прекомерната зависимост от болничния сектор, започнаха да дават резултати по отношение на проблема с устойчивостта. Приетият неотдавна Закон за организацията на социалната сигурност може да доведе до икономии на управленски и административни разходи, но ще генерира първоначални разходи. Качеството и рентабилността ще бъдат допълнително подпомогнати от по-ефективните обществени поръчки (например тръжна процедура в целия ЕС, използване на критерии за възлагане, различни от цената, и обединяване на оферти от различни региони) и от по-широкото използване на решения за електронно здравеопазване. В областта на дългосрочните грижи неотдавнашните мерки на политиката, като например решението за премахване на задължението пациентите да използват собствени частни средства за финансиране на дългосрочни болнични грижи, се очаква по-скоро да повишат разходите, отколкото да ги ограничат.

(9)Разходите за пенсии ще достигнат най-висока точка през 2036 г., с равнище от 1,2 процентни пункта от БВП над референтната стойност за 2016 г. Предишните реформи успешно осигуриха стимули за по-късно пенсиониране (между 2014 г. и 2017 г. ефективната възраст на напускане на пазара на труда се е увеличила с 1,5 години за мъжете и с 1 години за жените). Въпреки това премахването на разликата между законоустановената и ефективната пенсионна възраст продължава да бъде предизвикателство, а по-дългият трудов живот следва да се насърчава. В допълнение, коригирането на минималната възраст за ранно пенсиониране и минималната възраст за пенсиониране на законоустановена пенсионна възраст би спомогнало за по-ефективното подобряване на дългосрочната устойчивост в контекста на застаряващото общество. Автоматичното обвързване на законоустановената пенсионна възраст с по-високата продължителност на живота в бъдеще може да намали публичните разходи за пенсии. Това намаление се оценява на 2,4 процентни пункта от БВП през 2016—2070 г., като по този начин се компенсира увеличението, до което би довела непроменената политика.

(10)Фискалният федерализъм на Австрия води до значително несъответствие между отговорностите за извършване на разходи и отговорностите за събиране на приходи на поднационално равнище. Вместо да се разчита на данъчна автономия, поднационалните бюджети се захранват от сложна система за споделяне на данъци и междуправителствени трансфери. Това възпрепятства фискалната прозрачност и политическата отчетност и предоставя малко стимули за ефективно изразходване на публични средства. Със Закона за междуправителствените фискални отношения от 2017 г. бяха въведени редица промени с цел рационализиране на фискалните отношения между различните равнища на управление. Промените включват опростяване на разпределението на общите данъци, определяне на собствен източник на приходи за провинциите (Länder), както и постигане на съгласие за по-нататъшни реформи за по-прозрачно разпределение на законодателните и изпълнителните отговорности между равнищата на управление. Що се отнася до последните, пакетът за разпределяне на компетенциите (Kompetenzbereinigungspaket) представлява първа стъпка към разграничаване на отговорностите, тъй като с него областите на споделената политика се разпределят, като отговорността за тях се възлага или (изключително) на федералното равнище, или на провинциите (Länder) и се намаляват взаимните права на одобрение. Законът обаче засяга само ограничен брой области на политиката.

(11)Данъчната структура на Австрия се характеризира с голяма тежест върху труда (данъци за заплати и социалноосигурителни вноски). Ако данъчните етажи не се индексират с инфлацията, с времето тази тежест се очаква да нарасне. През 2017 г. делът на данъците върху труда в общите данъчни приходи възлиза на 55,3 % и е сред най-високите в ЕС (средно 49,7 %). Неотдавнашните реформи, като например намаляването на социалноосигурителните вноски за лицата с ниски доходи и работодателите и облекчаването на данъчното облагане за работещите родители по силата на новата схема Family Bonus plus, помогнаха за намаляване на данъчната тежест върху труда. Все още са налице възможности за прехвърляне на данъчния микс към източници, които подкрепят по-приобщаващ и устойчив растеж. По-специално се счита, че периодичните данъци върху недвижимата собственост са относително благоприятни за растежа и прогресивни, тъй като лицата с по-високи доходи вероятно разполагат с повече жилищно имущество. Поради в голяма степен остарялата данъчна основа обаче приходите от периодичните данъци върху недвижимата собственост в Австрия продължават да са ниски и на нива доста под средните за ЕС. Преоценката на данъчната основа би помогнала за генерирането на повече приходи и би разрешила проблемите, свързани със справедливостта, които възникват при отделяне на стойностите на земята и недвижимото имущество от пазарните цени. Ефективните, добре проектирани данъци върху богатството също биха могли да направят данъчната система по-справедлива, особено в контекста на значителните неравенства в разпределението на богатството в Австрия и при липсата на данъци върху наследството и даренията. И накрая, екологичните данъци помагат да се интернализират отрицателните външни последици от използването на ресурсите и замърсяващите дейности, свързани със здравето и климата. В този контекст следва да бъде преразгледано сегашното преференциално данъчно третиране на тези дейности.

(12)Пазарът на труда се подобрява. Неизползваният потенциал на човешкия капитал обаче възпрепятства производителността и дългосрочния растеж, като мерки в тази област са особено необходими по отношение на жените, нискоквалифицираните работници, по-възрастните работници и хората с мигрантски произход. Въпреки като цяло високото равнище на заетост при жените (71,7 % за Австрия спрямо 67,4 % за ЕС през 2018 г.) броят на работните места на пълно работно време остава доста нисък. Заетостта на непълно работно време при жените е значително по-висока от средната за ЕС (47,6 % за Австрия спрямо 30,8 % за ЕС през 2018 г.) и е свързана главно с недостатъчния брой детски заведения и високия дял на жените, извършващи неплатена работа, свързана с полагането на грижи. Настоящата система на услуги за грижи за деца и на отпуските по семейни причини не допринасят в достатъчна степен за равни възможности за мъжете и жените на пазара на труда. Допълнителните инвестиции във финансово достъпни целодневни грижи за деца и целодневни училища ще помогнат на повече жени да работят на пълно работно време, ще спомогнат за това потенциалът на жените на пазара на труда да се използва по-пълноценно и ще подобрят производителността и дългосрочния приобщаващ растеж. Заетостта на непълно работно време при жените също обяснява значителен дял от некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете, която остава видимо над средното за ЕС равнище (19,9 % за Австрия спрямо 16,0 % за ЕС през 2017 г.). Други важни фактори за това несъответствие са прекомерно високият дял на жените в нископлатените сектори, сегрегацията, свързана с избора на образование, недостатъчното представителство на жените на ръководни и надзорни позиции и прекъсванията в кариерата. Като цяло значителната разлика между половете по отношение на пенсионните доходи ( 40,5 % за Австрия спрямо 35,2 % за ЕС през 2017 г.) е до голяма степен резултат от тези неравенства по отношение на доходите, генерирани по време на трудовия живот. Освен това малко заетите лица, по-голяма част от които са жени, не са обхванати от системата за обезщетения за безработица. Високите равнища на безработица сред нискоквалифицираните лица сочат недостатъчно използване на потенциала на пазара на труда. Над 44 % от всички безработни са завършили само основно образование (до прогимназиален етап на основното образование, „Pflichtschule“). Активните политики на пазара на труда, които насърчават повече хора да работят или да търсят работа, включително възможности за учене през целия живот, продължават да бъдат от решаващо значение за реализирането на трудовия потенциал на работниците с мигрантски произход и нискоквалифицираните възрастни лица. Участието на социалните партньори в процеса на вземане на решения в тези области на политиката по традиция е силно, но въпреки това се поставя под въпрос.

(13)Недостигът на квалифицирана работна ръка показва необходимостта от повече инвестиции в общо образование и обучение. Учебните резултати на учениците в неравностойно положение не са се подобрили. Продължава да има голяма разлика в резултатите на студентите със и без мигрантски произход. Изпитите на национално равнище през 2016 г. показаха, че равнището на основни умения представлява предизвикателство с оглед на това, че около една четвърт от учениците в 8-и клас не постигат или само частично постигат образователните стандарти по немски език. Резултатите на учениците със слаб социално-икономически или мигрантски произход на националните изпити почти не са се подобрили. Неотдавнашните международни изпити потвърдиха също така задълбочаващите се различия в областта на четенето при учениците от семейства с по-нисък социално-икономически статус или мигрантски произход. В програмата за международна оценка на учениците, учениците, родени в Австрия, постигат по-добри резултати от мигрантите от първо поколение, като разликата е еквивалентна на почти три години обучение. Неотдавнашните реформи в образованието отчасти подкопават предишните усилия за реформи и не съответстват на най-добрите практики на ЕС и ОИСР. В този контекст разпространението на целодневното училищно образование се забави, а селектирането и разпределянето по групи с различни постижения в общото училищно образование се засилват. Необходими са инвестиции за преодоляване на различията в образователните резултати, дължащи се на социално-икономическия или мигрантски произход. Макар че резултатите на Австрия по отношение на уменията в областта на цифровите технологии на нейните граждани са над средните в ЕС, тя изостава спрямо държавите с най-добри резултати. В икономиката все повече се наблюдава недостиг на квалифицирани специалисти в областта на информационните технологии, тъй като нарастващото търсене не е задоволено чрез достатъчно предлагане на компютърни специалисти.

(14)Австрия е страна, която инвестира значително в научноизследователска и развойна дейност и има амбициозни национални цели. Резултатите в областта на научните изследвания и иновациите обаче не са на равнището на тези на водещите новатори в ЕС 7 . Увеличението на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност не води до еквивалентно подобрение в резултатите в областта на иновациите и растежа на производителността. По-специално, Австрия отчита слаби резултати при заетостта в бързо растящите новаторски предприятия. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност биха били по-ефективни, ако те се превръщат изцяло във високи постижения в научната област и в авангардни иновации. За тази цел следва да се създадат условия за повече и по-добри връзки между науката и бизнеса и да се насърчи сътрудничеството в областта на приоритетите за интелигентна специализация между различните региони и с други държави. Освен това допълнителните инвестиции биха могли да генерират силно увеличение на производителността и резултати в областта на иновациите, включително що се отнася до екологичните иновации, капацитета за иновации на малките и средните предприятия и допълнителните нематериални активи.

(15)Макар че Австрия има по-добри от средните за ЕС резултати, що се отнася до цялостния напредък в областта на цифровизацията, тя не достига до равнището на „лидер в иновациите в ЕС“. Това се отнася за използването на цифровите технологии, както и за тяхното развитие. Информационният и технологичният сектор в Австрия е сравнително малък и не отбелязва същия растеж като сходни сектори в страните „лидери в иновациите“. В допълнение в селските райони липсва високоскоростна връзка, което засилва разликите по отношение на цифровизацията и капацитета за иновации между регионите. Значителни разлики са налице и по отношение на цифровата инфраструктура в училищата, например за покритието на безжичните локални мрежи. Съживяването на цялостната стратегия за цифровизация на Австрия ще предостави възможност за приемане на цели и показатели и за наблюдение на напредъка по отношение на необходимите публични и частни инвестиции в цифровизация.

(16)Подобряването на енергийната ефективност и увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници ще засилят потенциала на Австрия за устойчив растеж и ще спомогнат за постигането на целите на страната за 2030 г. в областта на климата и енергетиката. Наличните решения се използват само спорадично, а публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на околната среда и енергетиката са под средните за ЕС. Подобряването на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в малките и средните предприятия ще спомогнат за намаляване на потреблението на енергия. Инвестициите в саниране на сгради, производство на електроенергия от възобновяеми източници и устойчива мобилност биха могли да дадат значителен тласък на икономиката на Австрия. Преходът към кръгова икономика изисква цялостна стратегия и повече инвестиции от страна на предприятията.

(17)Въпреки неотдавнашния подем вследствие на благоприятния икономически климат, Австрия все още не е успяла да възстанови растежа на общата факторна производителност и да преодолее продължаващия десетилетия застой в този основен двигател на икономическия растеж и конкурентоспособността. Лостовете в подкрепа на растежа на производителността са свързани с цифровизацията и растежа на предприятията и конкуренцията в сектора на услугите. По-големите предприятия в Австрия внедряват цифрови технологии и бизнес модели с добри темпове, но по-малките предприятия изостават. Цифровизацията на по-малките предприятия, включително микропредприятията, е особено важна, тъй като те са гръбнакът на австрийската икономика. Значителното използване на програмата „KMU Digital“ показва търсенето и интереса сред малките и средните предприятия към съвети в областта на цифровизацията. Удължаването на срока на програмата и разширяването на нейния обхват биха били от полза, както и по-нататъшното съсредоточаване на политиката върху цифровизацията на предприятията в рамките на цялостната стратегия за цифровизация на Австрия.

(18)Предприятията, които започват или разрастват дейността си в Австрия, и по-специално силно новаторските дружества, продължават да се сблъскват със структурни проблеми. Австрия изостава в сравнение с други подобни страни от ЕС по отношение на заетостта в бързо разрастващите се новаторски предприятия. Това свидетелства за нуждата от по-добри условията за разрастване на новаторските предприятия, като този процес продължава да бъде възпрепятстван от фактори като средата за рисков капитал, която е по-слабо развита и разнообразна, отколкото в страните „лидери в иновациите“. Проблемно е финансирането на по-късните етапи, например под формата на рисков капитал и достъп до публичните капиталови пазари за разрастващите се предприятия. Новосъздаденият сегмент на малките и средните предприятия на виенската фондова борса е стъпка в правилната посока. Предприятията с високи темпове на растеж са от решаващо значение за разпространението на новите технологии и бизнес модели, включително цифрови такива, а оттук — за ръста на производителността.

(19)В Австрия има значителни бариери пред достъпа и ограничителни правила за упражняването на бизнес услуги и регулирани професии. Те включват специфични изисквания за капиталово участие, широк набор от запазени дейности и интердисциплинарни ограничения. Регулаторните пречки, особено по отношение на ежедневното функциониране на магазините, допринасят за относително слабото развитие на сектора на търговия на дребно в Австрия. Голямата административна тежест продължава да е важен проблем за предприятията в Австрия. Продължаващите усилия за намаляване на тежестта и планираната оценка на австрийския Закон за търговското лицензиране (Gewerbeordnung) са важни инструменти за подобряване на бизнес средата. По-голямата конкуренция в сектора на услугите също би помогнала за справяне с предизвикателствата на Австрия в областта на разпространението на цифрови технологии и бизнес модели.

(20)Програмирането на фондовете на ЕС за периода 2021—2027 г. може да спомогне за преодоляване на някои от пропуските, установени в препоръките, по-специално в областите, обхванати от приложение Г към доклада за страната 8 . Това ще позволи на Австрия да използва по най-добрия начин тези фондове в определените сектори при отчитане на регионалните различия.

(21)В рамките на европейския семестър за 2019 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Австрия и го публикува в доклада за страната за 2019 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2019 г., на националната програма за реформи за 2019 г. и на последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Австрия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Австрия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза. Това отразява необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(22)Предвид на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2019 г. и е на мнение 9 , че Австрия се очаква да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

ПРЕПОРЪЧВА на Австрия да предприеме следните действия през 2019 г. и 2020 г.: