28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/13

1.

приветства консултацията, започната със Зелената книга на Европейската комисия „Максимално оползотворяване на произтичащото от традициите ноу-хау на Европа: евентуално приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания“, като припомня, че член 3 от ДЕС нарежда опазването и развитието на европейското културно наследство сред целите, които следва да се имат предвид при развитието на вътрешния пазар, както и че член 118 от ДФЕС има за цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза в рамките на единния пазар, а член 169 от ДФЕС осигурява защитата на правата на потребителите (включително насърчаване на правото им на информация);

2.

признава, че защитата на европейското културно и социално наследство включва също използване на исторически наследеното ноу-хау в областта на занаятите и индустрията в различните региони на ЕС, и че точната информация относно занаятчийските и промишлените продукти може да допринесе за гарантиране на защитата на правата на потребителите;

3.

смята, че европейските региони са изключително богати на неселскостопански продукти, свързани с произтичащото от традициите ноу-хау (често съхранявано от микропредприятия и малки предприятия), и че подходящо използване и защита на тези продукти би могло да допринесе за развитието на ЕС на местно и регионално равнище, преди всичко от икономическа и социална гледна точка, като се ограничават нежелателни явления като фалшифициране и имитиране;

4.

споделя мнението, че е абсолютно необходимо да се осигури зачитане на правилата за защита на географските указания (ГУ) в рамките на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ССТАПИС), което важи за всичките държави — членки на Световната търговска организация;

5.

отправя искане към Европейската комисия да бъде активно включван и консултиран в процеса, който ще последва анализа на отговорите, получени в хода на консултацията, с оглед на централната роля на Комитета като институционален представител на местните и регионалните власти и на факта, че ГУ имат местно и регионално измерение;

6.

подчертава, че Съдът на ЕС потвърди, че ГУ представляват право на интелектуална собственост (1) и че системата за защита на ГУ е от изключителната компетентност на ЕС. Следователно смята, че е необходимо да се предприемат мерки, за да се уеднаквят в една единна европейска схема съществуващите схеми, които понастоящем не са уеднаквени в някои държави членки (2);

7.

припомня, че опитът със съществуващите ГУ за селскостопанските продукти трябва задължително да бъде надлежно взет предвид в дискусията относно евентуалното приобщаване на неселскостопанските продукти към тези указания;

8.

смята, че една повишена и хармонизирана защита на ГУ за неселскостопанските продукти би допринесла за укрепване на вътрешния пазар, благодарение на различни преки (повече възможности за достъп до фондове за насърчаване и съхраняване на заетостта в уязвими от икономическа гледна точка зони) и непреки (като евентуални отражения върху туризма) положителни последици, вече отбелязани в Зелената книга на Европейската комисия;

9.

смята, че приобщаването на неселскостопанските продукти към ГУ съдържа потенциални ползи за потребителите, които биха разполагали с още един инструмент, за да извършват информиран потребителски избор (въпреки широкото предлагане на продукти на пазара), тъй като ще могат по-добре да преценяват автентичността, оригиналния произход и качеството на продуктите;

10.

подчертава, че една хармонизирана система на защита на ГУ за неселскостопански продукти би била от полза и за връзките на ЕС с трети държави. В действителност единната позиция би засилила влиянието на ЕС при договарянето на търговски споразумения или при действията за защита на собствените продукти на чуждите пазари;

11.

споделя мнението, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти може да допринесе за съхраняване на културното и художественото наследство на европейските местни и регионални традиции, и предлага възможността за включване на елементи на корпоративната социална отговорност в евентуалните продуктови спецификации, така че да се засили капацитетът на тези продукти да създават социален капитал в зоните на производство;

12.

би искал да бъде постигнат един по-опростен режим на защита на ГУ за неселскостопанските продукти в сравнение със съществуващия такъв за селскостопанските продукти, който, поради последвалите разширявания на защитата, днес включва значителен брой типове ГУ, които могат понякога да объркат потребителя;

13.

би искал знаците за ГУ да бъдат опростени и лесно разпознаваеми и да могат да бъдат поставяни на продуктите на езика на произход на самите продукти и/или на английски;

14.

смята, че — както вече е при ГУ за селскостопанските продукти — една нова система за защита на ГУ за неселскостопански продукти би трябвало да позволи защитата на негеографски наименования, които еднозначно се свързват с дадено място, при зачитане на изключенията от правото на защита, предвидени в Споразумението за СТАПИС;

15.

изтъква, че многосекторният подход към защитата на ГУ за неселскостопански продукти би бил много по-препоръчителен от секторния, тъй като един набор от общностни правила за всички типове продукти със сигурност би бил по-лесен за управление от страна на предприятията и националните, местните и регионалните власти;

16.

подчертава, че при ГУ за неселскостопанските продукти би било целесъобразно да се предвидят две различни равнища на връзки с териториалното равнище, съответстващо на настоящото разграничение между продукти със защитено наименование за произход (ЗНП) (по-силна връзка) и защитено географско указание (ЗГУ) (не толкова силна връзка) при ГУ на селскостопанските продукти;

17.

би искал евентуалните продуктови спецификации (които са определящи за получаване на регистрация на ГУ) да съдържат информация относно използваните суровини, описание на производствения процес, демонстриране на връзката на продукта с територията и евентуални елементи на корпоративна социална отговорност (като гаранция за ангажимент към съответната територия);

18.

отбелязва, че критериите, които производителите ще трябва да спазват за получаване на статут на ГУ, не би трябвало да пречат на евентуални новости в продукта или на подобряването на ефективността на производствения процес;

19.

припомня, че една от целите на ГУ е да бъдат гаранция за качество пред потребителите, и следователно — макар и да не смята, че е възможно да бъде определен хомогенен параметър за качество — би било целесъобразно да се предвидят дейности за проверка на съответствието на продуктовите спецификации през целия период на защитата. Гореспоменатите дейности за проверка биха могли да бъдат осъществявани от регионални публични органи (или публично-частни партньорства, като например някои търговски камари);

20.

смята, че създаването на единна система на равнището на ЕС за защита на ГУ за неселскостопански продукти е за предпочитане пред подхода на хармонизация на отделните национални законодателства, тъй като тази система ще бъде по-справедлива и ще гарантира общи срокове в целия ЕС;

21.

предлага за държавите членки, в които вече е предвидена система на защита на ГУ за неселскостопански продукти, да бъде определен кратък период с преходни разпоредби за съвместно съществуване на двете системи (например до 2020 г.), след което да се премине окончателно към единен механизъм на ЕС;

22.

счита, че процедурата за регистрация на ГУ за неселскостопански продукти следва да бъде задължителна и да се основава на двуетапна система (както е при ГУ за селскостопански продукти), в рамките на която регионалното равнище да участва при проверката на местните специфични особености, а европейското равнище — при проверката на общите за целия ЕС критерии;

23.

подчертава, че процедурата за вписване в регистъра на ГУ следва да има ясно определена и гарантирана от закона максимална продължителност, така че да се избегне забавяне на процеса от страна на неефективни публични администрации, което би ощетило производителите;

24.

счита, че производителите, техните сдружения и търговските камари следва да бъдат основните субекти, оправомощени да поискат регистрация на ГУ за неселскостопански продукти, но че е разумно, в конкретни и добре обосновани случаи, да е възможно само един производител, един местен или регионален орган или едно сдружение на потребителите да подаде заявление за регистрация. Същите категории, които имат право да поискат регистрация, следва да имат право да изискат евентуална процедура на предявяване на възражения;

25.

подчертава, че като се има предвид настоящият акцент върху публичните бюджети, би било възможно да се поиска от производителите да плащат такса за получаване на статут на ГУ, при условие че това е еднократна вноска, справедлива по отношение на направените разходи и прилагана еднакво в целия ЕС;

26.

изразява надежда, че равнището на защита на ГУ за неселскостопански продукти може да бъде същото като предвиденото в член 23 от Споразумението за СТАПИС за вина и спиртни напитки, тъй като така правата на производителите биха били защитени в достатъчна степен;

27.

предлага системата за наблюдение с цел осигуряване на спазването на правата, свързани с ГУ за неселскостопански продукти, да може да бъде публична или смесена публично-частна, но и в двата случая да се използват правомощията на регионалните и местните власти поради прекия им контакт с територията;

28.

разбира, че евентуалният успех на системата на ГУ за неселскостопански продукти може до известна степен да увеличи риска от фалшифициране или имитиране от страна на конкурентни производители. По тази причина трябва да бъдат предвидени ускорени процедури за защита, с които бързо да могат да бъдат идентифицирани и отстранени евентуални фалшификации или имитации;

29.

счита, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти не следва да бъде ограничена във времето, но въпреки това следва да се предвиди възможността за прекратяване на защитата при същите условия, които се прилагат за ГУ на селскостопански продукти;

30.

счита, че евентуални конфликти между ГУ за неселскостопански продукти и търговските марки следва да се уреждат по същия начин, по който подобни конфликти се уреждат по отношение на ГУ за селскостопански продукти;

31.

накрая подчертава, че предвид значителната компетентност на Комитета в областта на регионалните и местните политики, становището на КР би трябвало допълнително да укрепи и развие препоръката за създаване на система за защита на ГУ за неселскостопански продукти в ЕС, и поради това призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение в този смисъл.