4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/92

1.1

Комитетът приветства инициативата на Комисията и счита, че е необходимо европейската политика в областта на убежището да бъде обсъдена и изменена.

1.2

Комитетът счита, че принципът на солидарност следва да продължи да бъде основополагащ за тази политика, независимо от факта, че броят и размерът на държавите членки, както и различната им степен на излагане на бежански потоци, създават неравни условия, което усложнява политиката в областта на убежището. Солидарността не бива да се разглежда единствено като принцип, който повишава ефективността на политиката, а и като основен кодекс от ценности, чрез който се оправдават и укрепват предприетите мерки.

1.3

Следва да бъдат положени значителни усилия, за да се гарантира, че общественото мнение, националните, регионалните и местните администрации и съответните лица, отговорни за вземането на решения, подкрепят основните ценности на политиката в областта на убежището: зачитане на основните права на човека, помощ за хората в критични ситуации, солидарност и доверие между държавите членки.

1.4

Комитетът счита, че един подход, основан на стимули, би могъл да допринесе за гладкото функциониране на политиката в областта на убежището, стига да се определят най-уместните стимули, които да бъдат подкрепени по подходящ начин, включително чрез финансово подпомагане.

1.5

Що се отнася до практическото сътрудничество, Комитетът призовава Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) да осъществи по-бърз напредък към повишаване на оперативния капацитет. Укрепването на капацитета на ЕСПОУ е неотложно и наложително и следва да бъде координирано с програмата и прилагането на фонд „Миграция и убежище“.

1.6

Комитетът призовава също за подобрения в мерките за интеграция на бежанците. Макар да функционира ефективно по отношение на бързината и коректността на процеса на предоставяне на статут на бежанец, европейската система за убежище, която се стремим да изградим, би могла да претърпи провал в областта на интеграцията.

1.7

Политиката в областта на убежището трябва да се разглежда не само в съответствие със съществуващата хоризонтална структура, но и в контекста на цялостния „цикъл“ на убежището, като в центъра на нейната дейност бъдат поставени хората, изложени на риск. По този начин могат да се определят ситуациите на застой и несъответствията.

1.8

Следва да се припомни, че принципът на солидарност не се прилага единствено между държави – това е общ принцип на човешките взаимоотношения между хора и групи. Духът на човешката солидарност следва да се възпитава и насърчава отвъд мотивите и натиска, свързани с политиките в областта на миграцията и убежището, като част от основните ценности на ЕС.

1.9

Опитът на организациите на гражданското общество и на Комитета в тази област може да допринесе за изготвянето на по-изчерпателна и подробна оценка на политиката в областта на убежището.

2.1

Според съобщението на Комисията „Солидарността е една от основните ценности на Европейския съюз и един от водещите принципи, на които се основава общата европейска политика в областта на убежището […]. Тя е заложена в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

2.2

Както се посочва в съобщението на Комисията, потоците от търсещи убежище лица варират в 27-те държави членки на ЕС „от 425 000 през 2001 г. до по-малко от 200 000 през 2006 г., като през 2011 г. броят на подадените молби се очаква да нарасне значително“.

2.3

Комисията предлага укрепване на солидарността в рамките на ЕС в областта на убежището въз основа на четири стълба: „практическо сътрудничество и техническа помощ, финансова солидарност, разпределение на отговорностите и подобряване на инструментите за управление на системата за убежище“.

2.4

Съобщението има също за цел „да допринесе за финализирането на пакета от мерки в областта на убежището предвид факта, че следващите няколко месеца ще бъдат от решаващо значение за постигането на целите до 2012 г., в които солидарността играе важна роля“.

3.1

Комитетът приветства инициативата на Комисията и счита, че е необходимо да бъде проведен задълбочен анализ на европейската политика в областта на убежището, чрез който да могат да бъдат направени съществени промени в нея в светлината на нейните цели.

3.2

Понастоящем политиката в областта на убежището е поставена под въпрос в ЕС вследствие на неотдавнашните политически събития в Северна Африка, Близкия и Далечния Изток. Много хора трябваше да се защитят, търсейки убежище в държавите членки на ЕС.

3.3

Комитетът счита, че принципът на солидарност следва да продължи да бъде основополагащ за тази политика, независимо от факта, че броят и размерът на държавите членки, както и различната им степен на излагане на бежански потоци, усложняват прилагането на солидарността на практика и координацията като цяло.

3.4

Системата за убежище следва да бъде гъвкава, за да може да се справи с промените в бежанските потоци, но е необходимо да бъде и стабилна, за да могат институционалните процедури и по-нататъшните мерки за интеграция да доведат до конкретни резултати.

3.5

Също така следва да се посочи, че принципът на солидарност не се прилага единствено между държави – това е общ принцип на човешките взаимоотношения между хора и групи. Духът на човешката солидарност следва да се възпитава и насърчава отвъд мотивите и натиска, свързани с политиките в областта на миграцията и убежището, като част от основните ценности на Европеийския съюз.

3.6

Комитетът приветства акцента, който Комисията поставя върху доверието. Принципът на солидарност се допълва от принципа на доверие, което прави държавите членки по-отговорни. Успехът на политиката зависи от това всяка държава членка да изпълнява своята роля, като поема отговорността за част от работата и подкрепя действията на другите. Взаимната зависимост на действията, предприемани от държавите членки, показва, че е необходимо да се продължи с решителност по пътя на координацията и хармонизацията.

3.7

Въпреки това Комитетът отбелязва, че политиката в областта на убежището е далеч от последователността и ефективността. Продължават да съществуват различия между държавите членки по отношение както на отварянето и подготовката за поемане на бежанци, така и на развитието на европейска политика в областта на убежището. Следва да бъдат положени значителни усилия, за да се гарантира, че общественото мнение, националните, регионалните и местните администрации и съответните лица, отговорни за вземането на решения, подкрепят основните ценности на политиката в областта на убежището: зачитане на основните права, помощ за хората в критични ситуации, солидарност и доверие между държавите членки. Освен това следва да се обръща повече внимание на прилагането на тази политика. Редица конкретни случаи показаха, че лицата, търсещи убежище, са уязвими както в своите страни на произход, така и в приемащите страни.

3.8

Често пъти от трибуната на Комитета организираното гражданско общество е посочвало недостатъците на политиката в областта на убежището по отношение на стратегията, структурата и прилагането ѝ. То изготви и множество препоръки с цел нейното подобряване. Извършените към днешна дата промени в областта на хармонизацията, финансирането на специализирани програми или институционалната реформа все още не са довели до консолидирането на общата политика в областта на убежището. Необходимо е тази политика да бъде реформирана и Комитетът отново потвърждава своя ангажимент да допринесе за този процес.

3.9

Комитетът счита, че е дошъл моментът принципите на солидарност и доверие да бъдат приложени много по-решително. По-конкретно, ЕИСК предлага две допълнителни линии на действие. Първата има за цел да се променят мненията и нагласите по отношение на убежището в средносрочен и дългосрочен план, особено сред лицата, формиращи общественото мнение, тези, които определят политиките, и държавните служители на местно и национално равнище.

3.10

Втората е включена отчасти в обхвата на извършваната понастоящем работа, но е необходимо да бъде по-добре структурирана и формулирана. Тя се отнася до допълването на принципите на солидарност и доверие с институционални механизми, насърчаващи участието на националните, регионалните и местните власти. Един подход, основан на стимули, би могъл да допринесе за гладкото функциониране на политиката в областта на убежището, стига да се определят най-правилните стимули, които да бъдат подкрепени по подходящ начин, включително чрез финансово подпомагане.

3.11

Комитетът призовава също за подобрения в мерките за интеграция на бежанците. Организациите, които работят в тази област, са представили множество доказателства за това, че търсещите убежище лица са уязвими по отношение на дискриминацията, нямат достъп до основни обществени услуги и са изправени пред проблеми, свързани с жилищното настаняване и личната сигурност. Макар да функционира ефективно по отношение на бързината и коректността на процеса на предоставяне на статут на бежанец, европейската система за убежище, която се стремим да изградим, би могла да претърпи провал в областта на интеграцията.

3.12

Във връзка с това Комитетът препоръчва политиката в областта на убежището да се разглежда не само в съответствие със съществуващата хоризонтална структура, но и в контекста на цялостния „цикъл“ на убежището, който следва пътя на хората, изложени на риск – от момента на тяхното фактическо влизане в ЕС, през процедурите за кандидатстване, включително мерките за интеграция, до средносрочните и дългосрочните перспективи за интеграция или завръщане в родната им страна, в зависимост от случая. Разработването на политиката чрез следване на „цикъла“ на убежището и поставяне на хората, изложени на риск, в центъра на нейната дейност, може да допринесе в значителна степен за точното определяне на ситуациите на застой и несъответствията.

3.13

Опитът на организациите на гражданското общество и на Комитета в тази област може да допринесе за изготвянето на по-изчерпателна и подробна оценка на политиката в областта на убежището, която с право е поставена под въпрос вследствие на неотдавнашните политически събития в близки до ЕС страни. Комитетът счита, че е необходимо ролята на организациите на гражданското общество да бъде много по-ясно разгледана в съдържанието на съобщението на Комисията.

3.14

Комитетът приветства също участието на Комитета на регионите и на местните власти в разработването на политиката в областта на убежището и счита, че поднационалните власти имат ключова роля за успеха на тази политика, особено що се отнася до мерките за интеграция. Тези власти трябва да бъдат насърчавани, включително чрез активни мерки за финансиране, да поемат по-съществена роля в интеграцията на бежанците.

4.1

Комитетът приветства акцента, който Комисията поставя върху практическото сътрудничество. Заедно с предвидените в законодателния пакет промени, които впрочем са наложителни, практическото сътрудничество може да доведе до конкретни подобрения в процедурите за предоставяне на убежище. Подобреното практическо сътрудничество следва да има за цел ограничаването на бюрократичните процедури, свързани с предоставянето на убежище, и намаляването на сроковете за извършване на тези процедури.

4.1.1

Следва да се приветства създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), което, макар и още на ранен етап, показва, че съществува огромен потенциал за сътрудничество между държавите членки. ЕСПОУ започна своята дейност, насочвайки се към оказването на подкрепа и обучението. Комитетът призовава ЕСПОУ да осъществи по-бърз напредък към повишаване на оперативния капацитет. Укрепването на капацитета на ЕСПОУ е неотложно и наложително и следва да бъде координирано с програмата и прилагането на фонд „Миграция и убежище“. Разполагането на персонал и провеждането на неотложни интервенции биха могли да осигурят по-видимо присъствие на службата и да повишат доверието в нея. Планираният годишен доклад би могъл да спомогне за набавянето на важни данни в областта на убежището. Комитетът препоръчва докладът да включва и множеството практически примери, които организациите на гражданското общество, активни в тази област, могат да предоставят.

4.1.2

Комитетът насърчава ЕСПОУ бързо да развива системата си за събиране на информация в страните на произход на имигрантите. Това би позволило на държавите членки своевременно да разполагат с достоверна и сравнима информация, чрез която да може да се улесни процедурата, като се направи по-бърза и евентуално по-справедлива. Необходимо е също да се предвиди независима оценка на тази информация.

4.1.3

Въпреки че укрепването на ЕСПОУ е похвална инициатива, това не бива да пречи на държавите членки да развиват свои собствени институции и капацитет за управление на въпросите в областта на убежището. В съответствие със стратегията за стимули, укрепването на ЕСПОУ следва да бъде придружено от механизми, които да гарантират по-голямо отваряне на националните власти към европейското сътрудничество и към ефективното управление на предизвикателствата, свързани с убежището.

4.1.4

Ситуациите на криза са тест за функционалността на институционалните решения, като в случая на политиката в областта на убежището резултатите са смесени. Като цяло ЕС и държавите членки не са добре подготвени да се справят с изключително силни бежански потоци, макар анализите да показват, че тези потоци могат да бъдат предвидени, поне по отношение на входните пунктове. Комитетът препоръчва вниманието да бъде насочено към подобряването на капацитета на тези държави, които са най-силно изложени на бежански потоци, независимо дали обикновени или извънредни.

4.1.5

Приветства се сътрудничеството между ЕСПОУ и други агенции на ЕС като FRONTEX. Комитетът настоява ЕСПОУ да се концентрира върху основните права на хората, с които службата влиза в пряк и непряк контакт. Сътрудничеството с Агенцията за основните права е от решаващо значение за осигуряването на структурен и оперативен баланс между инструментите на политиката в областта на убежището.

4.1.6

Комитетът одобрява използването на Механизма за гражданска защита в случай на изключително силни миграционни потоци. Тази възможност обаче не бива да намалява мотивацията на националните власти да създават стабилни системи за убежище, които могат да се справят с промените в бежанските потоци.

4.1.7

Следва приоритетно да бъдат използвани средства от текущата финансова година с оглед на ефективното прилагане на обновения законодателен пакет. Въпреки това Комитетът отбелязва нуждата да продължи укрепването на капацитета на държавите членки, които трябва да се справят с бежански потоци. Тъй като геополитическата ситуация в регионите, откъдето тръгват тези потоци, все още е нестабилна, не можем да очакваме съществено намаляване на броя на бежанците. Ето защо е важно да се продължи с укрепването на системата в страните, които са изложени на такива потоци, като успоредно с това се полагат усилия за хармонизиране и прилагане на законодателството в областта на убежището. Съществуващите проекти, много от които са новаторски, трябва да бъдат продължени и да получат подходяща подкрепа. Ако тези проекти не дадат резултат, това ще подкопае доверието на държавите членки в подкрепата на Общността, както и мотивацията им за по-активно участие в бъдеще.

4.1.8

От 2014 г. държавите членки ще разполагат с нов фонд „Убежище и миграция“. Комитетът призовава Комисията да започне сериозен диалог с държавите членки, с цел да бъдат правилно установени нуждите и приоритетите на национално равнище. Наложително е в този диалог да бъдат привлечени за участие както Европейският икономически и социален комитет в качеството му на представителен форум на организираното гражданско общество, така и Комитетът на регионите и местните власти. В програмата на фонда трябва ясно да се посочат националните нужди и приоритети, както и наличните ресурси и инструменти. Комитетът счита освен това, че изготвянето на годишни доклади относно използването на средствата ще стимулира държавите членки да преследват с повече решителност целите на политиката в областта на убежището.

4.1.9

Комитетът констатира, че организациите на гражданското общество трудно успяват да достигнат до финансирането, необходимо за изпълнението на проекти със значително местно отражение. Процедурите следва да се опростят с цел улесняване участието на гражданското общество и лицата, търсещи убежище.

4.1.10

Комитетът подкрепя намерението на Комисията да използва наличните средства най-вече за страни, които понастоящем са изложени на бежански потоци. Това ще ги насърчи да се ангажират по-активно и да укрепят капацитета си. Освен това чрез тази мярка ще бъде приложен на практика основният принцип на политиката в областта на убежището – солидарността.

4.1.11

Аналогично, Комитетът безрезервно одобрява финансовите стимули, които ще бъдат предоставени на държавите членки, по подобие на тези, които в момента се дават за презаселване на определени категории бежанци (уязвимите групи и лицата, идващи от регионалните програми за закрила), за да се компенсират тези държави членки, които приемат преместването от друга държава членка на лица, ползващи се с международна закрила.

4.1.12

Освен това наличните средства трябва да се използват така, че да допълват други източници на финансиране като Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Комитетът препоръчва организираното гражданско общество и местните и регионалните власти да бъдат включени в по-голяма степен в проектите.

4.2

Комитетът одобрява полаганите понастоящем усилия за реформиране на Регламента от Дъблин. Налице са съществени доказателства, много от които предоставени от организациите на гражданското общество, за това, че системата не може да постигне целите си по ефективен начин. Решенията и препоръките на Европейски съд по правата на човека също са от основно значение в дискусиите относно реформата на този регламент, които ще бъдат необходими в средносрочен и дългосрочен план. Комитетът винаги е отворен за дебат и ще подкрепи всички усилия за анализ, оценка и определяне на най-подходящите разпоредби и инструменти. Посочването на основните права като ключов критерий за оценка на дъблинската система се приема много положително.

4.3

Що се отнася до разпределянето на кандидатите за международна закрила, Комитетът счита, че то не е необходимо, при условие че тези лица разполагат с достойни условия в страните, в които кандидатстват, и че молбите им се обработват бързо. Необходимо е да се повиши капацитетът на държавите членки за прием. Ако това не се направи, един доброволен, основан на стимули механизъм за разпределяне на кандидатите, би могъл да даде резултат.

4.3.1

Въпреки че съществува широк консенсус относно практическата необходимост от разпределяне на лицата, ползващи се с международна закрила, сътрудничеството на държавите членки не е много убедително. Пилотният проект на Комисията не успя да създаде ефективен механизъм за разпределяне. Комитетът призовава Комисията, ЕСПОУ и държавите членки да продължат сътрудничеството помежду си във връзка с този проект и се застъпва за превръщането му в постоянна програма на доброволен принцип. Наложително е да бъдат определени и приведени в действие стимулите за активизиране на участието на държавите членки в тази постоянна програма. Мащабът на стимулите и на мотивацията следва да бъде основен фактор в планираната оценка от страна на Комисията.

4.4

Създаването на съвместно разглеждане на молбите за убежище би могло да бъде полезен инструмент за прилагане на политиката в областта на убежището. Комитетът очаква с интерес резултатите от планираната от Комисията оценка на този въпрос, който е сложен както от правна, така и от оперативна гледна точка. Комитетът счита, че съвместното разглеждане би могло да бъде подходящо средство за справяне с променящите се потоци от търсещи убежище лица и също така би могло да представлява стандартна процедура, която да ориентира действията на държавите членки. Комитетът счита, че в зависимост от резултатите от оценката на въздействието, съвместното разглеждане следва да бъде насърчавано заедно с укрепването на националния капацитет. Този капацитет е по-сложен от обикновената обработка на молбите и държавите членки следва да бъдат насърчавани да продължат да играят активна роля във всички области на политиката по отношение на убежището.

4.5

Комитетът одобрява активирането на механизма по Директивата за временна закрила при наличието на определени условия. Въпреки че са рядкост, изключително силните бежански потоци създават критични ситуации, а европейските и националните институции трябва да бъдат подготвени да се справят с тях. Също така Комитетът обръща внимание на практиките, свързани със спасителните операции, и отново заявява, че принципът на забрана за връщане трябва да се спазва изцяло.

4.6

Комитетът счита, че в случая на Гърция политиката в областта на убежището показа както зрялост, така и високо развитие. Използването на инструменти за наказване на нарушения на правото на ЕС следва да бъде придружено от мерки за подкрепа. Комитетът призовава Комисията и други агенции на ЕС да предприемат проактивен, превантивен подход към държавите членки, които се нуждаят от повишаване на ефективността на своята национална система за убежище. Програмата за подпомагане на Гърция е важна стъпка в правилната посока, но тя трябва да получи продължение и необходимото финансиране. Ситуацията в Гърция и Малта ще бъде изпитание за политиката в областта на убежището. Ако държавите членки и европейските институции не могат да покажат истинска солидарност със страните, изправени пред силни бежански потоци, то общата политика в областта на убежището се е провалила и този провал ще има сериозни последствия за многобройните изложени на риск лица. Подкрепата трябва да бъде диверсифицирана, засилена и координирана по подходящ начин.

4.7

Комитетът призовава за укрепване на дъблинската система чрез по-добър мониторинг и чрез създаване на механизъм за ранно предупреждение. Тези инструменти могат да помогнат на държавите членки да се подготвят за по-добро управление на бежанските потоци и за ефективно координиране на политиката в областта на убежището. Те трябва да бъдат ясно насочени към нуждите на държавите членки, предвид необходимостта да се зачитат основните права на бежанците.

4.8

По-доброто управление на границите и по-добрата визова политика биха могли да помогнат за укрепване на политиката в областта на убежището. Комитетът приветства постигнатия в тази насока напредък, но счита, че една предпазна клауза, която предоставя възможност за суспендиране на безвизовия режим за граждани на трета страна, би могла да бъде проблематична, дори и ако тя се прилага, само при условие че има данни, доказващи, че отмяната на визите е довела до злоупотреби със системата за убежище.