23.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 52/11

(1)

Следва да бъде създадена нормативна уредба, която включва правила, приложими към задължението за клиринг, неговото прилагане, възможните изключения и техники за намаляване на риска, които трябва да бъдат утвърдени, когато не е възможен клиринг чрез централен контрагент (ЦК). За да се гарантира съгласуваност между разпоредбите, които следва да влязат в сила едновременно, и за способстване прилагането на цялостен подход, както и за осигуряване на ефективен достъп на заинтересованите страни и по-специално на тези, за които се отнасят задълженията, е желателно повечето регулаторни технически стандарти, изисквани съгласно дял II от Регламент (ЕС) № 648/2012, да бъдат включени в един-единствен регламент.

(2)

С оглед на глобалния характер на пазара на извънборсови деривати настоящият регламент следва да вземе под внимание съответните договорени на международно равнище насоки и препоръки за реформи на пазара на извънборсови деривати и задължителния клиринг, както и свързаните с тях правила, разработени в други юрисдикции. По-специално нормативната база за определяне на задължението за клиринг взема предвид изискванията за задължителен клиринг, публикувани от Международната организация на комисиите по ценни книжа. Това ще подпомогне, доколкото е възможно, сближаването с подходите в други юрисдикции.

(3)

С цел ясно определяне на ограничен брой понятия, които произтичат от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и за уточняване на техническите условия, необходими за разработването на този технически стандарт, следва да бъдат дефинирани редица термини.

(4)

Споразуменията за непряк клиринг не следва да излагат ЦК, клирингов член, клиент или непряк клиент на допълнителен риск от контрагента, а активите и позициите на непрекия клиент следва да се ползват от подходящо ниво на защита. Поради това е важно всички видове споразумения за непряк клиринг да отговарят на минимални изисквания за гарантиране на тяхната сигурност. За тази цел страните, участващи в споразумения за непряк клиринг, следва да имат определени задължения. Тези споразумения се простират и отвъд договорните отношения между непреки клиенти и клиент на клирингов член, който предоставя непреки клирингови услуги.

(5)

Регламент (ЕС) № 648/2012 изисква ЦК да представлява определена система съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (3). Това предполага, че клиринговите членове на ЦК следва да отговарят на изискванията за участниците по смисъла на посочената директива. Следователно, за да се гарантира равностойно равнище на защита по отношение на непреките клиенти, както предоставеното на клиентите по Регламент (ЕС) № 648/2012, е необходимо да се подсигури, че клиентите, предоставящи непреки клирингови услуги, са кредитни институции, инвестиционни посредници или еквивалентни кредитни институции/инвестиционни посредници от трета държава.

(6)

Споразуменията за непряк клиринг следва да бъдат договорени по начин, който при неплатежоспособност гарантира на непреките клиенти същото равнище на защита, с каквото се ползват преките клиенти. След изпадане в неплатежоспособност на клирингов член, който е ангажиран със споразумение за непряк клиринг, непреките клиенти следва да бъдат включени в прехвърлянето на позициите на клиентите към друг клирингов член съобразно изискванията за преносимост, установени в членове 39 и 48 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Следва да бъдат предвидени също така и подходящи предпазни мерки в случай на изпадане в несъстоятелност на клиенти, които са включени в самите споразумения за непряк клиринг, и следва да се подкрепя прехвърлянето на позиции на непреки клиенти към друг доставчик на клирингови услуги.

(7)

Тъй като споразуменията за непряк клиринг могат да доведат до специфични рискове, всички страни по споразумение за непряк клиринг, включително клирингови членове и ЦК, следва редовно да установяват, наблюдават и управляват всички съществени рискове, произтичащи от това споразумение. Целесъобразното поделяне на информация между клиенти, които предоставят непреки клирингови услуги, и клирингови членове, които способстват за тези услуги, е особено важно в този контекст. Клиринговите членове следва да използват данните, предоставени от клиентите, само с цел управление на риска, и следва да предотвратяват злоупотребата с чувствителна в търговско отношение информация, включително чрез използването на ефективни бариери между различните подразделения на финансова институция за избягване на конфликти на интереси.

(8)

Когато разрешава на ЦК да осъществява клиринг на даден клас извънборсови деривати, от компетентния орган се изисква да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). Това уведомление следва да съдържа подробна информация, която е необходима на ЕОЦКП, за да направи своята оценка, включително информация за ликвидността и обема на съответния клас извънборсови деривати. Въпреки че информацията се предава от компетентния орган на ЕОЦКП, поискалият разрешението ЦК е този, който следва първоначално да предостави необходимата информация на компетентните органи, които могат след това да я допълнят.

(9)

Въпреки че цялата информация, която следва да бъде включена в уведомлението от компетентния орган до ЕОЦКП във връзка със задължението за клиринг, може да не е винаги налична, особено що се отнася до нови продукти, следва да бъдат предоставяни наличните приблизителни оценки, включително ясно да бъдат посочени направените допускания. Уведомлението следва също да съдържа информация, отнасяща се до контрагентите, като например вида и броя на контрагентите, необходимите стъпки за започване на клиринг с ЦК, техния законоустановен и оперативен капацитет или тяхната рамка за управление на риска, с цел да се позволи на ЕОЦКП да оценява способността на активните контрагенти да спазват задължението за клиринг без сътресения на пазара.

(10)

Уведомлението от компетентния орган да ЕОЦКП следва да съдържа информация за степента на стандартизация, ликвидността и наличността на надеждни цени, за да може ЕОЦКП да оценява дали даден клас извънборсови деривати също следва да бъде обхванат от задължението за клиринг. Критериите за стандартизиране на договорните условия и оперативните процеси на съответния клас извънборсови деривати са показател за стандартизация на икономическите условия на клас извънборсови деривати, тъй като само когато тези икономически условия са стандартизирани, договорните условия и оперативните процеси могат да бъдат стандартизирани. Критериите, свързани с ликвидността и наличността на надеждни цени, се оценяват от ЕОЦКП, като се имат предвид съображения, различни от тези при оценката, направена от компетентния орган при предоставяне на разрешение на ЦК. Ликвидността в този контекст се оценява в по-широка перспектива и се различава от ликвидността след прилагането на задължението за клиринг. По-специално, фактът, че договорът е достатъчно ликвиден, за да премине през клиринг от даден ЦК, не означава непременно, че следва да е обхванат от задължението за клиринг. Оценката на ЕОЦКП не трябва да копира или дублира прегледа, който вече е бил направен от компетентния орган.

(11)

Информацията, която се предоставя от компетентния орган във връзка със задължението за клиринг, следва да дава възможност на ЕОЦКП да оцени достъпността на информацията за ценообразуването. В тази връзка достъпът на ЦК до информация за ценообразуването в даден момент не означава, че участниците на пазара имат достъп до тази информация в бъдеще. Ето защо фактът, че ЦК има достъп до необходимата информация за ценообразуването за управление на рисковете при клиринг на договори за деривати в рамките на даден клас извънборсови деривати, не предполага автоматично, че този клас извънборсови деривати също следва да подлежи на задължителен клиринг.

(12)

Нивото на подробност на данните в регистъра на класовете договори за извънборсови деривати, подлежащи на задължителен клиринг, зависи от значението на тези данни за идентифицирането на всяка категория договори за извънборсови деривати. В резултат на това нивото на подробност на данните в регистъра може да се различава за различните категории договори за извънборсови деривати.

(13)

Осигуряването на достъп на множество ЦК до място за търговия може да разшири достъпа на участници до съответното място и да подобри цялостната ликвидност. Независимо от това е необходимо при подобни обстоятелства да се уточни понятието фрагментираност на ликвидността в рамките на място за търговия в случай, че то може да застраши безпрепятственото и правилно функциониране на пазарите за класа финансови инструменти, за който е направено заявлението.

(14)

Оценката на компетентния орган на мястото за търговия, до което ЦК е поискал достъп, и на компетентния орган на ЦК следва да се основава на съществуващите механизми за предотвратяване фрагментирането на ликвидността в рамките на дадено място за търговия.

(15)

За да се предотврати фрагментираността на ликвидността, всички участници на място за търговия следва да са в състояние да извършват клиринг на всички сделки, които се изпълняват между тях. Въпреки това би било необосновано да се изисква всички клирингови членове на съществуващ ЦК да станат клирингови членове и на нов ЦК, който обслужва такова място на търговия. Когато има субекти, които са клирингови членове на двата ЦК, те могат да способстват за прехвърлянето и клиринга на трансакции, извършени от пазарни участници, обслужвани поотделно от двата ЦК, за да се ограничи рискът от фрагментираност на ликвидността. Същевременно е важно искането за достъп до място за търговия чрез ЦК да не фрагментира ликвидността по начин, който би увеличил рисковете, на които е изложен вече съществуващият ЦК.

(16)

Съгласно член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 искането за достъп до място за търговия чрез ЦК не следва да изисква оперативна съвместимост, а следователно и настоящият регламент не следва да предписва оперативната съвместимост като единствен начин за разрешаване на проблема с фрагментираността на ликвидността. Въпреки това настоящият регламент не следва да изключва възможността ЦК да сключват такива договорености на доброволна основа, ако са изпълнени необходимите условия за сключването им.

(17)

За да се определи кои договори за извънборсови деривати са обективно измерими като намаляващи рисковете, които са пряко свързани с търговската дейност или финансовото управление, нефинансовите контрагенти следва да прилагат един от критериите, предвидени в настоящия регламент, включително счетоводното определение въз основа на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Счетоводното определение може да се използва от контрагентите, дори и да не прилагат правилата на МСФО. От нефинансовите контрагенти, които могат да използват местни счетоводни правила, се очаква, че повечето от договорите, класифицирани като хеджиращи съгласно съответните местни счетоводни правила, биха попаднали в рамките на предвиденото в настоящия регламент общо определение за договори, намаляващи рисковете, които са пряко свързани с търговската дейност или финансовото управление.

(18)

При някои обстоятелства може да не е възможно хеджиране на риск чрез използване на пряко свързан с него договор за дериват с точно същите базов актив и дата на сетълмент, каквито са за покрития риск. В такъв случай нефинансовият контрагент може да използва заместващо хеджиране чрез тясно корелиран инструмент, за да покрие експозиции, като например инструмент с различен, но много близък до неговия базов актив, що се отнася до икономическото поведение. Освен това някои групи нефинансови контрагенти, които сключват договори за извънборсови деривати чрез един субект, за да хеджират своя риск по отношение на цялостния риск на групата, може да използват макро- или портфейлно хеджиране. Тези договори за извънборсови деривати за макро-, портфейлно или заместващо хеджиране, могат да представляват хеджиране за целите на настоящия регламент и следва да се разглеждат съгласно критериите за установяване кои договори за извънборсови деривати са обективно намаляващи рисковете.

(19)

Даден риск може да се развива с течение на времето и с цел да се адаптират към развитието на риска договорите за извънборсови деривати, които първоначално се изпълняват за намаляване на риска, свързан с търговската дейност или финансовото управление, може да бъдат компенсирани чрез използване на допълнителни договори за извънборсови деривати. В резултат на това хеджирането на риска може да бъде постигнато чрез комбинация от договори за извънборсови деривати, включително компенсиращи договори за извънборсови деривати, които компенсират онези договори за извънборсови деривати, които вече не съответстват на риска във връзка с търговската дейност или финансовото управление.

(20)

Обхватът на рисковете, които са пряко свързани с търговската дейност и финансовото управление, е много широк и варира в различните икономически сектори. Рисковете, свързани с търговски дейности, обикновено са свързани с факторите за производство на предприятието, както и с продуктите и услугите, които то продава или предоставя. Финансовото управление обикновено се отнася до управлението на краткосрочното и дългосрочното финансиране на субекта, включително неговия дълг, и начините, по които той инвестира финансовите средства, които генерира или притежава, включително управлението на паричните средства. Финансовото управление и търговската дейност могат да бъдат засегнати от общи източници на рискове, като например валутен курс, цени на суровините, инфлация или кредитен риск. Като се има предвид, че извънборсовите деривати се сключват за хеджиране на конкретен риск, когато се анализират рисковете, които са пряко свързани с търговската дейност или финансовото управление, тези рискове следва да бъдат определяни по последователен начин, обхващащ двете дейности. Освен това разделянето на двете понятия може да доведе до нежелани последици, като се има предвид, че в зависимост от сектора, в който работят нефинансовите контрагенти, даден риск ще бъде хеджиран в рамките на търговската дейност или на финансовото управление.

(21)

Въпреки че праговете за клиринг следва да бъдат определени при отчитане на системното значение на съответните рискове, важно е да се вземе под внимание, че извънборсовите деривати за намаляване на рисковете са изключени от изчислението на клиринговия праг и че клиринговите прагове позволяват изключение от принципа на задължението за клиринг по отношение на онези договори за извънборсови деривати, за които може да се смята, че не са сключени с цел хеджиране. По-конкретно, стойността на клиринговите прагове следва да бъде периодично преразглеждана и следва да се определя от класа на договорите за извънборсови деривати. Класовете извънборсови деривати, определени във връзка с клиринговите прагове, могат да бъдат различни от класовете извънборсови деривати във връзка със задължението за клиринг. При определяне стойността на праговете за клиринг следва да се отдаде надлежно внимание на необходимостта от определяне на единен показател, отразяващ системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти и по класове извънборсови деривати. Освен това клиринговите прагове, използвани от нефинансовите контрагенти, следва да бъдат прости за прилагане.

(22)

При определянето на стойността на клиринговия праг следва да се отчита системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти и по класове извънборсови деривати в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012. Следва обаче да се вземе под внимание, че тези нетни позиции и експозиции са различни от нетната експозиция за всички контрагенти и всички класове активи. Освен това в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изчислена сумата на тези нетни позиции с цел да се определят данните, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на клиринговите прагове. Общата брутна сума, получена от сумирането на тези нетни позиции, следва да бъде взета предвид при определянето на клиринговите прагове. Брутната условна стойност, която се получава от това сумиране, следва да се използва като основа за определяне на клиринговите прагове.

(23)

Освен това структурата на операциите с извънборсови деривати на нефинансовите контрагенти обикновено води до ниско ниво на нетиране, тъй като договорите за извънборсови деривати са сключени със същата насоченост. В резултат на това разликата между сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти и по класове извънборсови деривати ще бъде много близо до брутната стойност на договорите. По тази причина, както и за повече простота, брутната стойност на договорите за извънборсови деривати следва да се използва като валидно приближение за стойността, която следва да бъде взета под внимание при определяне на клиринговия праг.

(24)

Като се има предвид, че нефинансовите контрагенти, които не надвишават клиринговия праг, не са задължени да правят пазарна оценка на своите договори за извънборсови деривати, не би било разумно тази стойност да се използва за определяне на клиринговите прагове, тъй като това ще създаде тежест за нефинансовите контрагенти, която не е пропорционална на рисковете, за които се отнася. Вместо това използването на условната стойност на договорите за извънборсови деривати ще позволи прилагането на прост подход без експозиция към събития, външни за нефинансовите контрагенти.

(25)

Превишението на една от стойностите, определени за клас извънборсови деривати, следва да доведе до превишение на клиринговия праг за всички класове, като се има предвид, че намаляващите рискове договори за извънборсови деривати са изключени от изчислението на клиринговия праг, последствията от превишаването на клиринговия праг са не само свързани със задължението за клиринг, но обхващат и техники за намаляване на риска, а подходът към съответните задължения съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012, приложим спрямо нефинансовите контрагенти, следва да бъде прост с оглед на това, че повечето от тях не са специалисти.

(26)

За тези договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг, следва да се прилагат техники за намаляване на риска, като например своевременно потвърждение. Потвърждаването на договори за извънборсови деривати може да се отнася до едно или повече рамкови споразумения, рамков договор за потвърждения или други стандартни условия. То може да бъде под формата на електронно изпълнен договор или документ, подписан от двамата контрагенти.

(27)

От съществено значение е контрагентите да потвърдят условията на своите трансакции във възможно най-кратки срокове след изпълнението на трансакцията, особено когато тя се извършва или обработва по електронен път, за да се подсигури общо разбиране и правна сигурност за условията на сделката. За контрагентите, които сключват нестандартизирани и сложни договори за извънборсови деривати по-специално, може да е необходимо прилагането на определени инструменти, за да се съобразят с изискването за своевременно потвърждаване на своите договори за извънборсови деривати. Своевременното потвърждаване също предполага, че съответните пазарни практики във въпросната област се променят.

(28)

С оглед на по-нататъшното намаляване на рисковете портфейлното съгласуване дава възможност на всеки контрагент да извърши обстоен преглед на портфейл от трансакции от гледна точка на другия контрагент с цел своевременно да се установят всякакви разногласия относно ключови условия в трансакцията. Тези условия трябва да включват оценка на всяка трансакция и могат също така да включват и други необходими подробности, като например датата на влизане в сила, предвидения падеж, дати на плащане или сетълмент, условната стойност на договора и валутата на сделката, базовия инструмент, позицията на контрагентите, договореност за плащанията, които се падат в неработен ден, съответния фиксиран или плаващ лихвен процент по договора за извънборсови деривати.

(29)

Като се имат предвид различните рискови профили и с оглед на това синхронизирането на портфейла да бъде пропорционална техника за намаляване на риска, предвижданите честота на съгласуване и размер на портфейла следва да бъдат различни в зависимост от естеството на контрагентите. По-строги изисквания следва да се прилагат както за финансовите контрагенти, така и за нефинансовите контрагенти, които надвишават клиринговия праг, а по-ниската честота на съгласуване следва да се прилага за нефинансовите контрагенти, които не биха превишили клиринговия праг, независимо от категорията на своя контрагент, който също би имал полза от това не толкова често съгласуване за тази част от своя портфейл.

(30)

Компресирането на портфейла също може да бъде ефективен инструмент за целите на намаляването на риска в зависимост от обстоятелствата, като големина на портфейла с даден контрагент, падежа, предназначение и степен на стандартизация на договорите за извънборсови деривати. Финансовите контрагенти и нефинансовите контрагенти, които разполагат с портфейл от договори за извънборсови деривати, непреминали клиринг чрез ЦК, над размера, определен в настоящия регламент, следва да разполагат с действащи процедури за анализ на възможността за използване на компресиране на портфейла, което би им позволило да намалят своя кредитен риск от контрагента.

(31)

Разрешаването на спорове е насочено към намаляване на рисковете, произтичащи от договори, които не минават клиринг от централен контрагент. При сключване на сделки с извънборсови деривати контрагентите следва да разполагат с договорна рамка за разрешаване на всякакви спорове, които могат да възникнат. В рамката следва да се посочват механизмите за уреждане на спорове, като например арбитраж от трета страна или механизъм за определяне на стойности чрез пазарни проучвания. Тя има за цел да предотврати задълбочаване на нерешени спорове и излагане на контрагентите на допълнителни рискове. Разногласията следва да се установяват, управляват и оповестяват по подходящ начин.

(32)

За целите на определяне на пазарните условия, при които не се извършва оценка по пазарна стойност, е необходимо да се определи какво представляват неактивните пазари. Даден пазар може да бъде неактивен по няколко причини, включително когато липсва редовно извършване на трансакции в условията на сделки между несвързани лица, като принципът на сделката между несвързани лица следва да има същото значение като използваното за счетоводни цели.

(33)

Настоящият регламент се прилага спрямо финансовите контрагенти и нефинансовите контрагенти, надхвърлили клиринговия праг, и взема предвид Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (4), в която също се определят изисквания, които следва да се спазват при оценяване на базата на модели.

(34)

Въпреки че използваният подход за оценяване на базата на модели може да бъде разработен от вътрешни или външни изпълнители, с цел да се осигури необходимата отчетност одобрението на модела е отговорност на съвета на директорите или на комитет, на който този съвет е делегирал правомощия.

(35)

Когато контрагентите могат да прилагат вътрешногрупово освобождаване след уведомяването на компетентните органи, но без да са изчакали края на срока, в който тези компетентни органи могат да повдигнат възражения, е важно да се гарантира, че компетентните органи получават своевременна, уместна и достатъчна информация, за да преценят дали да възразят срещу използването на изключение.

(36)

Очакваните размери, обеми и честота на вътрешногруповите договори за извънборсови деривати могат да се определят въз основа на данните за вътрешногруповите сделки на контрагентите за минали периоди, както и на очаквания модел и на очакваната в бъдеще дейност.

(37)

Когато контрагентите прилагат вътрешногрупово освобождаване, те следва да оповестяват публично информация с цел да се гарантира прозрачност по отношение на пазарните участници и потенциални кредитори. Това е особено важно за потенциалните кредитори на контрагентите по отношение на оценката на риска. Оповестяването има за цел да предотврати погрешното разбиране, че договорите за извънборсови деривати са преминали през клиринг от централен контрагент или са обхванати от техники за намаляване на риска, когато това не е така.

(38)

Времевата рамка за постигане на своевременно потвърждение изисква усилия за адаптация, включително промени на пазарните практики и подобряване на информационните системи. Като се има предвид, че темпът на адаптиране към спазването на това изискване може да се различава в зависимост от категорията на контрагентите и класа извънборсови деривати, определянето на график за постепенно прилагане, който отчита тези разлики, ще позволи намаляване на срока за потвърждение за онези контрагенти и продукти, които биха могли да бъдат готови по-бързо.

(39)

Стандартите, определени за съгласуване на портфейла, компресиране на портфейла или разрешаване на спорове, изискват от контрагентите да установят процедури, алгоритми и политики, и да внесат промени в документацията, което ще изисква време. Влизането в сила на съответните изисквания следва да бъде забавено, за да се даде време на контрагентите да предприемат необходимите стъпки за привеждане в съответствие.

(40)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

(41)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5) ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена по член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010,

а)

„непряк клиент“ означава клиент на клиент на клирингов член;

б)

„споразумение за непряк клиринг“ означава съвкупността от договорни отношения между централния контрагент (ЦК), клиринговия член, клиента на клирингов член и непряк клиент, която позволява на клиента на клирингов член да предоставя клирингови услуги на непряк клиент;

в)

„потвърждение“ означава документирано споразумение между контрагентите за всички условия на договора за извънборсови деривати.

а)

да води отделна документация с данни и отделна счетоводна отчетност, позволяващи на клиента да направи разграничение в сметките си при клирингов член между своите собствени активи и позиции и тези, които се държат за сметка на неговите непреки клиенти;

б)

да водят отделна документация с данни и отделна счетоводна отчетност, позволяващи всеки клиент да прави разграничение в сметките си при клирингов член между активите и позициите, държани за сметка на непряк клиент, и тези, които се държат за сметка на други непреки клиенти.

а)

класа договори за извънборсови дериватни;

б)

договорите за извънборсови деривати в рамките на класа договори за извънборсови деривати;

в)

друга информация, която се включва в публичния регистър в съответствие с член 8;

г)

всякакви други характеристики, необходими за да се прави разграничение между договорите за извънборсови деривати в рамките на класа договори за извънборсови деривати и договорите за извънборсови деривати извън този клас;

д)

доказателства за степента на стандартизация на договорните условия и оперативните процеси за съответния клас договори за извънборсови деривати;

е)

данни за обема на класа договори за извънборсови деривати;

ж)

данни за ликвидността на класа договори за извънборсови деривати;

з)

доказателства, че пазарните участници имат достъп до безпристрастна, надеждна и общоприета информация за ценообразуването за договорите за извънборсови деривати от този клас;

и)

доказателства за въздействието на задължението за клиринг върху наличието на информация за ценообразуването за пазарните участници.

а)

данни от значение за оценката на очаквания обем на класа договори за извънборсови деривати, ако за него възникне задължение за клиринг;

б)

доказателства за способността на ЦК да обработва очаквания обем от класа договори за извънборсови деривати, ако за него възникне задължение за клиринг, както и за способността да управлява рисковете, произтичащи от преминаването през клиринг на съответния клас договори за извънборсови деривати, включително чрез клирингови споразумения с клиенти или непреки клиенти;

в)

вида и броя на контрагентите, които са активни или се очаква да бъдат активни на пазара за класа договори за извънборсови деривати, ако за него възникне задължение за клиринг;

г)

кратко описание на различните задачи, които трябва да бъдат изпълнени с цел започване на клиринг с ЦК, придружено с разчет на времето, необходимо за изпълнението на всяка задача;

д)

информация за управлението на риска, правния и оперативния капацитет на кръга от контрагенти, които са активни на пазара за класа договори за извънборсови деривати, ако за него възникне задължение за клиринг.

а)

брой на трансакциите;

б)

общ обем;

в)

общ брой открити позиции;

г)

дълбочината на поръчките, включително средния брой поръчки и средния брой запитвания за котировки;

д)

амплитуда на спредовете;

е)

мерките за ликвидност при неблагоприятни пазарни условия;

ж)

мерките за ликвидност при извършване на процедури при неизпълнение.

а)

дали договорните срокове на съответния клас договори за извънборсови деривати включват обща правна документация, включително рамкови споразумения за нетиране, определения, стандартни клаузи и потвърждения, които определят договорните спецификации, използвани обикновено от контрагентите;

б)

дали оперативните процеси на съответния клас извънборсови дериватни договори включват автоматизиране на следдоговорната обработка и развитие на събитията, които се управляват по един общ начин в съответствие с график, за който контрагентите са постигнали широко съгласие.

а)

дали изискванията за обезпечение или финансовите изисквания на ЦК са пропорционални на риска, който задължението за клиринг има за цел да намали;

б)

стабилността във времето на големината и дълбочината на пазара по отношение на продукта;

в)

вероятността пазарната дисперсия да остане достатъчна в случай на неизпълнение от страна на клирингов член;

г)

броя и стойността на сделките.

а)

класа на договорите за извънборсови деривати;

б)

вида на договорите за извънборсови деривати в рамките на класа;

в)

базовите активи на договорите за извънборсови деривати в рамките на класа;

г)

за базови активи, които представляват финансови инструменти — дали базовият актив е единен финансов инструмент или емитент, или индекс, или портфейл;

д)

за други базови активи — категорията на базовия актив;

е)

условната валута и валутата на сетълмента на договорите за извънборсови деривати в рамките на класа;

ж)

обхвата на падежите на договорите за извънборсови деривати в рамките на класа;

з)

условията за сетълмент на договорите за извънборсови деривати в рамките на класа;

и)

обхвата на периодичността на плащанията по договорите за извънборсови деривати в рамките на класа;

й)

идентификационен код на продукта за съответния клас договори за извънборсови деривати;

к)

всякакви други характеристики, изисквани, за да се направи разграничение между един договор в съответния клас договори за извънборсови деривати от друг.

а)

идентификационния код в съответствие с член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1247/2012 на Комисията (6);

б)

пълното наименование;

в)

държавата по установяване;

г)

компетентния орган, определен в съответствие с член 22 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

а)

категориите контрагенти, за които се прилага период на постепенно въвеждане;

б)

всяко друго условие, изисквано в съответствие с регулаторните технически стандарти, приети съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, във връзка с прилагането на периода на постепенно въвеждане.

а)

идентификационните данни на ЦК;

б)

класа на договорите за извънборсови деривати, за които е изпратено уведомление;

в)

вида на договорите за извънборсови деривати;

г)

датата на уведомлението;

д)

указване на уведомяващия компетентен орган.

а)

поне един общ ЦК;

б)

клирингови споразумения, установени от ЦК.

а)

покриват рисковете, произтичащи от потенциалната промяна в стойността на активите, услугите, факторите за производство, продуктите, стоките или пасивите, които нефинансовият контрагент или неговата група притежава, произвежда, изработва, обработва, доставя, купува, пуска на пазара, отдава под наем или на лизинг, продава или поема или основателно възнамерява да направи това в обичайния ход на своята дейност;

б)

покриват рисковете, възникващи от потенциално косвено въздействие върху стойността на активи, услуги, фактори за производство, продукти, стоки или пасиви, посочени в буква а), които са резултат от колебанията на лихвените проценти, темпа на инфлацията, обменните валутни курсове или кредитния риск;

в)

те се определят като хеджиращ договор съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (7).

а)

1 млрд. евро в брутна условна стойност за договорите за извънборсови деривати върху кредити;

б)

1 млрд. евро в брутна условна стойност за договорите за извънборсови деривати върху капиталови инструменти;

в)

3 млрд. евро в брутна условна стойност за договорите за извънборсови деривати върху лихвени проценти;

г)

3 млрд. евро в брутна условна стойност договорите за извънборсови деривати върху чуждестранна валута;

д)

3 млрд. EUR в брутна условна стойност за договорите за извънборсови деривати върху стоки и за други договори за извънборсови деривати, които не са предвидени в букви от а) до г).

а)

за суапове за кредитно неизпълнение и за лихвени суапове, които са сключени до 28 февруари 2014 г. включително — до края на втория работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за извънборсови деривати;

б)

за суапове за кредитно неизпълнение и за лихвени суапове, които са сключени след 28 февруари 2014 г. — до края на работния ден след датата на изпълнение на договора за извънборсови деривати;

в)

за суапове за капиталови инструменти, валутни суапове, стокови суапове и всички останали деривати, които не са предвидени в буква а), сключени до 31 август 2013 г. включително — до края на третия работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за дериват;

г)

за суапове за капиталови инструменти, валутни суапове, стокови суапове и всички останали деривати, които не са предвидени в буква а), сключени в периода след 31 август 2013 г. до 31 август 2014 г. включително — до края на втория работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за дериват;

д)

за суапове за капиталови инструменти, валутни суапове, стокови суапове и всички останали деривати, които не са предвидени в буква а), които са сключени след 31 август 2014 г.— до края на работния ден, следващ датата на изпълнение на договора за дериват;

а)

за суапове за кредитно неизпълнение и лихвени суапове, които са сключени до 31 август 2013 г. включително — до края на петия работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за извънборсови деривати;

б)

за суапове за кредитно неизпълнение и лихвени суапове, които са сключени в периода след 31 август 2013 г. до 31 август 2014 г. включително — до края на третия работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за извънборсови деривати;

в)

за суапове за кредитно неизпълнение и за лихвени суапове, които са сключени след 31 август 2014 г. — до края на втория работен ден след датата на изпълнение на договора за извънборсови деривати;

г)

за суапове за капиталови инструменти, валутни суапове, стокови суапове и всички други деривати, които не са предвидени в буква а), сключени до 31 август 2013 г. включително — до края на седмия работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за дериват;

д)

за суапове за капиталови инструменти, валутни суапове, стокови суапове и всички други деривати, които не са предвидени в буква а), сключени в периода след 31 август 2013 г. до 31 август 2014 г. включително — до края на четвъртия работен ден, следващ датата на изпълнение на договора за дериват;

е)

за суапове за капиталови инструменти, валутни суапове, стокови суапове и всички останали деривати, които не са предвидени в буква а), сключени след 31 август 2014 г.— до края на втория работен ден, следващ датата на изпълнение;

а)

за финансов контрагент или нефинансов контрагент, посочен в член 10 от Регламент (ЕС) № 648/2012:

б)

за нефинансов контрагент, който не е посочен в член 10 от Регламент (ЕС) № 648/2012:

а)

установяването, регистрирането и наблюдението на спорове във връзка с признаването или оценяването на договора и за обмен на обезпечения между контрагентите. В тези процедури се вписва поне продължителността на периода, през който спорът е неразрешен, контрагентът и сумата, която се оспорва;

б)

навременното разрешаване на спорове със специфичен процес за споровете, които не са разрешени в рамките на пет работни дни.

а)

когато пазарът е неактивен;

б)

когато обхватът на рационалните оценки на справедливата стойност е голям и вероятността на различните оценки не може да бъде рационално оценена.

а)

включва всички фактори, които контрагентите биха взели предвид при определянето на цената, включително чрез използване на колкото е възможно повече информация за оценяване по пазарна стойност;

б)

съответства на приетите икономически методологии за оценяване на финансовите инструменти;

в)

калибрира се и се изпитва за валидност с цени от наблюдаеми текущи пазарни трансакции със същия финансов инструмент или на базата на всякаква налична пазарна информация;

г)

валидира се и се контролира независимо от отдел, различен от отдела, поемащ риска;

д)

надлежно се документира и одобрява от съвета на директорите толкова пъти, колкото е необходимо, след всяка съществена промяна и най-малко веднъж годишно. Това одобрение може да бъде делегирано на комитет.

а)

законните контрагенти по трансакциите, включително техните идентификационни кодове в съответствие с член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1247/2012;

б)

корпоративните отношения между контрагентите;

в)

подробни сведения относно допълнителнте договорни отношения между страните по споразумението;

г)

категорията на вътрешногруповата сделка, както е посочено в член 3, параграф 1 и параграф 2, букви а)—г) от Регламент (ЕС) № 648/2012;

д)

подробни сведения за операции, за които контрагентът иска освобождаването, включително:

а)

в рамките на един месец от получаването на уведомлението съгласно член 11, параграф 7 или член 11, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

б)

в рамките на един месец от решението на компетентния орган, по отношение на контрагента съгласно член 11, параграф 6, член 11, параграф 8 или член 11, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

а)

информацията, посочена в член 18;

б)

наличие на положително или отрицателно решение;

в)

в случай на положително решение:

г)

в случай на отрицателно решение:

а)

законните контрагенти по трансакциите, включително техните идентификационни кодове в съответствие с член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1247/2012;

б)

връзката между контрагентите;

в)

дали освобождаването е пълно или частично;

г)

условната съвкупна стойност на договорите за извънборсови деривати, за които се прилага вътрешногрупово освобождаване.