Права на човека

Правата на човека са определени от Организацията на обединените нации като „морални принципи или норми, които описват определени стандарти на поведение на хората и които редовно биват защитавани в националното и международното право“.

В Европейския съюз (ЕС) се използва терминът „основни права“, за да се изрази понятието „права на човека“. Това са права, които са основни за хората, живеещи в ЕС, и те са определени в Хартата на ЕС на основните права. Хартата придоби правнообвързващ характер в целия ЕС с влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.

Зачитането на правата и достойнството на човека е едно от основните ценности на ЕС. Заедно с принципите на свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона, то служи като насока за действията на ЕС както на негова територия, така и отвъд неговите граници. ЕС използва термина „права на човека“, когато се позовава на такива права извън своите граници, например в контекста на своите външни отношения или политики относно сътрудничеството за развитие.

Член 7 от Договора за Европейския съюз предвижда възможността за спиране на правата, произтичащи от членството в ЕС (като например правото на глас в Съвета), ако дадена държава сериозно и системно нарушава основополагащите принципи на ЕС (свобода, демокрация, зачитане правата на човека и основните свободи и върховенство на закона).

ВЖ. СЪЩО:

• Харта на основните права
• Съвет На Европейския Съюз
• Сътрудничество за развитие
• Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)
• Европейски съюз
• Основни права
• Върховенство на закона
• Клауза за спиране на права
• Външна дейност на Европейския съюз
• Договори
• Харта на основните права (резюме)