–

за Anodiki Services EPE, от Z. Zouganeli, dikigoros,

–

за GNA, O Evangelismos — Ofthalmiatreio Athinon — Polykliniki, от G. Statharas, dikigoros,

–

за Geniko Nosokomeio Athinon „Georgios Gennimatas“, от M. Antonopoulou и N. Nikolopoulos, dikigoroi,

–

за Fasma AE, от N. Mourdoukoutas, dikigoros,

–

за Mega Sprint Guard AE, от S. Konstantopoulos, N. Meligos и G. Christodoulopoulos, dikigoroi,

–

за ICM – International Cleaning Methods AE и Kleenway OE, от E. Anagnostou, dikigoros,

–

за Myservices Security and Facility AE, от A. Virvilios, dikigoros,

–

за GEN – KA AE, от C. Pelekis, dikigoros,

–

за гръцкото правителство, от M. Tassopoulou, A. Magreppi и E. Tsaousi, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от M. Fruhmann, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Patakia и P. Ondrůšek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, буква ж) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/2170 на Комисията от 24 ноември 2015 г. (ОВ L 307, 2015 г., стр. 5) (наричана по-нататък „Директива 2014/24“), и член 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. (OВ L 94, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 89/665“).

2

Запитването е отправено в рамките на два спора, като първият спор е между Anodiki Services EPE и GNA, O Evangelismos – Ofthalmiatreio Athinon – Polykliniki (наричано по-нататък „GNA Evangelismos“), а вторият спор е между Anodiki Services EPE и Geniko Ogkologiko Nosokomeio Kifisias – (GONK) „Oi Agioi Anargyroi“ (наричано по-нататък „GONK Agioi Anargyroi“), относно решения, приети от управителните съвети на тези болници, учредени по публичното право, за сключване на определен брой регулирани от частното право срочни трудови договори за задоволяване на нуждите им във връзка с изхранване, доставяне на храна и почистване.

3

Съображение 5 от Директива 2014/24 гласи:

„Следва да се припомни, че никоя разпоредба на настоящата директива не задължава държавите членки да възлагат с договори или да прехвърлят на външни лица предоставянето на услуги, които желаят да предоставят сами или да организират по различен начин, а не чрез договори за обществени поръчки по смисъла на настоящата директива. Предоставянето на услуги въз основа на законови или подзаконови разпоредби или трудови договори не следва да попада в обхвата на настоящата директива. В някои държави членки това например може да се отнася до определени административни услуги и услуги, предоставяни от органите на централната власт, като услуги на изпълнителната и законодателната власт, или предоставяне на определени услуги на населението, например услуги в областта на външните работи или правосъдието или услуги по задължително социално осигуряване“.

4

В член 1, параграф 4 от тази директива се предвижда:

„Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да определят, в съответствие с правото на Съюза, кои услуги считат за услуги от общ икономически интерес, как следва да се организират и финансират такива услуги при спазване на правилата за държавната помощ и на какви специални задължения следва да се подчиняват. Освен това настоящата директива не засяга решенията на публичните органи относно това дали, как и до каква степен желаят да изпълняват сами публичните функции съгласно член 14 ДФЕС и Протокол № 26“.

5

В член 4, буква б) от посочената директива се определя прагът за прилагането ѝ в размер на 135000 EUR за обществени поръчки за доставки и услуги, които се възлагат от органи на централната власт, и за конкурси за проект, които се организират от такива органи. В същия член, буква г) се определя праг в размер на 750000 EUR за обществени поръчки за услуги във връзка със социални и други специфични услуги, изброени в приложение XIV към същата директива. В това приложение по-специално са посочени ресторантьорските услуги.

6

Член 10 от Директива 2014/24 гласи:

„Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки за услуги при:

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 89/665:

„Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в [Директива 2014/24], освен ако тези поръчки не са изключени от обхвата на директивата в съответствие с членове 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17 и 37 от същата директива.

[…]

Поръчки по смисъла на настоящата директива включват обществени поръчки, рамкови споразумения, концесии за строителство и услуги и динамични системи за покупка.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на [Директива 2014/24] […], решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право“.

8

В член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 се предвижда следното:

„Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

9

Член 103, параграф 2 от Конституцията гласи следното:

„Никой не може да бъде назначен като държавен служител на длъжност, която не е предвидена от закона. Със специален закон може да се предвиди наемането по изключение на персонал по частноправен срочен договор с оглед на задоволяването на непредвидени и неотложни нужди“.

10

Член 63, параграф 1 от Закон 4430/2016 (FEK A’ 205) предвижда:

„Централните министерски отдели, децентрализираните отдели и по принцип всички министерски отдели, както и юридическите лица, учредени по публичното и частното право, контролирани от министерствата, с решение на компетентния едноличен или колективен орган на съответната администрация, по отношение на нуждите от почистване на сградите, за които отговарят, и прилежащите им пространства, както и по отношение на нуждите им от изхранване, доставка на храна и услуги по охрана, могат да сключват регулирани от частното право срочни индивидуални договори, когато наличният им персонал не е достатъчен и са налице непредвидими или неотложни обстоятелства. За такива се считат например следните обстоятелства: а) правна или фактическа пречка за непрекъснатото доставяне на тези услуги от страна на трети юридически или физически лица, която не е по вина на получателя на тези услуги; и б) реализирането на бюджетни икономии от сключването на трудови договори съгласно настоящата разпоредба в сравнение с други средства. Горепосочените органи трябва да докажат съществуването на неотложни и непредвидени обстоятелства. Въпросните договори се сключват съгласно разпоредбите на настоящия член в отклонение от всякакви други общи или специални законови разпоредби. Дерогиращите норми по настоящия член могат да се прилагат до 31 декември 2018 г.“.

11

Съгласно член 63, параграф 2 от посочения закон максималната продължителност на тези договори е 24 месеца и те не могат да бъде променени в договори за неопределено време.

12

Съгласно член 63, параграф 3 от посочения закон се изготвя временно класиране за подбора на съответните кандидатите, като им се определят точки с оглед на продължителността на периода на безработица и професионалния им опит.

13

Член 107, параграф 1 от Закон 4461/2017 (FEK A’ 38) урежда конкретно някои въпроси относно прилагането на член 63 от Закон 4430/2016 по отношение на юридическите лица, независимо от тяхната форма, които зависят от Министерството на здравеопазването, относно разпределянето на точки на кандидатите според продължителността на периода на безработица, наличието на ненавършили пълнолетие деца на тяхна издръжка и професионалния опит.

14

От акта за преюдициално запитване се установява, че невъзможността за създаване на щатни работни места съгласно член 103, параграф 2 от Конституцията поради икономическата криза в Гърция и поетите от нея международни ангажименти е довела до това посочената държава членка да приеме някои самостоятелни правни разпоредби.

15

Във връзка с това е бил приет Закон 4430/2016, за да се преодолеят извънредни обстоятелства, определени като „непредвидими“ и „неотложни“, и за да се отчете съществуването на сериозни нарушения във функционирането, засягащи възлагането и изпълнението на обществените поръчки. Съгласно изложението на мотивите към Закон 4430/2016, посочени в акта за преюдициално запитване, този закон има за цел да гарантира, че същественото намаляване на бюджета на съответните администрации ще доведе до финансова полза, ще подобри условията на труд на служителите в горепосочените предприятия, както и ще отговори на неотложните или непредвидени нужди на получателите на услуги по начин, който е съвместим с Конституцията и правото на Съюза. В член 63 от посочения закон се предвижда възможност юридическите лица, учредени по публичното право, да сключват регулирани от частното право срочни индивидуални договори за задоволяване на нуждите им по-специално във връзка с изхранване, доставяне на храна и почистване.

16

През месец ноември 2016 г. управителните съвети на GNA Evangelismos и GONK Agioi Anargyroi приемат решения да бъдат сключени на основание посочения член 63 определен брой регулирани от частното право срочни индивидуални трудови договори за задоволяване на съответните нужди на управляваните от тях болници във връзка с изхранване, доставяне на храна и почистване.

17

Anodiki Services подава пред запитващата юрисдикция Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) жалби срещу посочените решения. То твърди, че тези решения се отнасят до доставката на услуги, които би трябвало да бъдат предмет на посочените в Директива 2014/24 процедури за възлагане на обществени поръчки. В това отношение то твърди, че стойността на договорите, които са предмет на тези решения, а именно между 1894402,56 EUR и 2050418,16 EUR за 24 месеца за решението на GNA Evangelismos и 550000 EUR на година за решението на GONK Agioi Anargyroi, надхвърля съответните прагове, определени в член 4 от посочената директива.

18

Запитващата юрисдикция иска да установи дали договори като посочените в решенията на управителните органи на GNA Evangelismos и на GONK Agioi Anargyroi, попадат в обхвата на понятието „трудови договори“ в член 10, буква ж) от Директива 2014/24, така че свързаните с тяхното сключване обществени поръчки да са изключени от приложното поле на посочената директива.

19

Тя също така иска да установи дали член 63 от Закон 4430/2016, доколкото позволява да се сключат такива договори, без да се прибягва до предвидените в Директива 2014/24 процедури, противоречи на разпоредбите на тази директива, на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, посветени на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация, на прозрачност и на пропорционалност. Във връзка с това запитващата юрисдикция приема, че като се има предвид предметът и очакваната стойност на трудовите договори е безспорно, че към процедура за възлагане на обществени поръчки със същия предмет би имало трансграничен интерес.

20

Посочената юрисдикция освен това иска да установи дали решението на публичен орган да не провежда процедура за възлагане на обществени поръчки съгласно Директива 2014/24 с мотива, че въпросният договор не попада в приложното поле на тази директива, може да бъде предмет на съдебен контрол съгласно Директива 89/665.

21

При тези условия Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция е поискала делото да бъде разгледано по реда на бързото производство, предвидено в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. Това искане е отхвърлено с определение на председателя на Съда от 13 юли 2017 г. по дело Anodiki Services (C‑260/17, непубликувано, EU:C:2017:560).

23

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 10, буква ж) от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посоченото в тази разпоредба понятие „трудови договори“ попадат трудови договори, като разглежданите по главното производство, а именно срочни трудови договори, които са сключени с лица, избрани въз основа на обективни критерии като продължителност на периода на безработица, предишен опит и брой на ненавършили пълнолетие деца на издръжка на тези лица.

24

Следва да се отбележи, че макар съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 обществените поръчки за услуги, които са с предмет трудови договори, да са изключени от приложното ѝ поле, в директивата не се дава определение на съдържащото се в тази разпоредба понятие „трудов договор“. Посочената директива също така не препраща към законодателствата на държавите членки за дефиниране на понятието.

25

Съгласно постоянната практика на Съда от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза обаче следва, че след като дадена разпоредба от правото на Съюза не препраща към правото на държавите членки по отношение на определено понятие, последното трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз. Тълкуването трябва да отчита текста и контекста на разглежданата разпоредба, както и преследваната със съответната правна уредба цел (вж. по-специално в този смисъл решения от 19 декември 2013 г., Fish Legal и Shirley, C‑279/12, EU:C:2013:853, т. 42 и от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 24).

26

В това отношение, от една страна, от съображение 5 от Директива 2014/24 е видно, че тя не задължава държавите членки да възлагат с договори или да прехвърлят на външни лица предоставянето на услуги, които желаят да предоставят сами или да организират по различен начин, а не чрез договори за обществени поръчки по смисъла на посочената директива, и че предоставянето на услуги въз основа на законови или подзаконови разпоредби или трудови договори не следва да попада в обхвата на посочената директива. От това следва, че сключването на трудови договори представлява средство за публичните органи на държавите членки да предоставят сами услуги, и поради това то е изключено от задълженията за възлагане на обществени поръчки по посочената директива.

27

Противно на твърденията на Anodiki Services, изложени в писменото му становище, възможността на публичните органи сами да задоволяват някои от своите нужди чрез сключването на трудови договори не се ограничава до случаите, които са посочени в последното изречение на посоченото съображение. В това отношение фактът, че в това съображение се уточнява във връзка с възможността, с която би трябвало до разполагат публичните органи, че „това например може да се отнася до“ услугите, изброени след посочената част от изречението, доказва в достатъчна степен, че това изброяване не е изчерпателно.

28

От друга страна, се налага констатацията, че сключването на трудов договор по своето естество поражда трудово правоотношение между работника и работодателя. В по-широкия контекст на правото на Съюза съгласно постоянната съдебна практика характерно за трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което му се заплаща възнаграждение (вж. по-специално решения от 3 юли 1986 г., Lawrie-Blum, 66/85, EU:C:1986:284, т. 17 и от 19 юли 2017 г., Abercrombie & Fitch Italia, C‑143/16, EU:C:2017:566, т. 19 и цитираната съдебна практика).

29

От тези съображения следва, че понятието „трудов договор“ по смисъла на член 10, буква ж) от Директива 2014/24 обхваща всички договори, по силата на които публичен орган наема на работа физически лица, за да предоставя сам услуги, които пораждат трудово правоотношение, при което през определен период от време тези лица предоставят работна сила в полза на посочения публичен орган и под негово ръководство, срещу което им се заплаща възнаграждение.

30

За целите на това определение начинът, по който посочените лица са наети, следователно е ирелевантен. По-специално, макар че трудовото правоотношение може да се основава, както Anodiki Services посочва в писменото си становище, на особено отношение на доверие между работодателя и работника, от това по никакъв начин не следва, че единствено договорите, сключени въз основа на субективни критерии с оглед на наетите лица, с изключение на тези, които са резултат от подбор въз основа на напълно обективни критерии, представляват „трудови договори“ по смисъла на посочената разпоредба.

31

Освен това доколкото съгласно определението за „трудово правоотношение“, припомнено в точка 28 от настоящото решение, работникът предоставя „през определен период от време“ работна сила в полза на своя работодател и под неговото ръководство, срочните трудови договори не трябва да бъдат изключени от понятието „трудови договори“ по смисъла на член 10, буква ж) от Директива 2014/24, с мотива че продължителността на трудовото правоотношение, което те установяват, е ограничено във времето.

32

В крайна сметка запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на тези съображения дали разглежданите по главното производство договори представляват „трудови договори“ по смисъла на посочената разпоредба. Както по-конкретно посочва Комисията в писменото си становище, следва да се провери дали се отнася до истински индивидуални трудови договори, сключени между разглежданите по главното производство болници, учредени по публичното право, и наетите на работа лица. В представената пред Съда преписка обаче по-никакъв начин не е упоменато, че случаят не е такъв.

33

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 10, буква ж) от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посоченото в тази разпоредба понятие „трудови договори“ попадат трудови договори, като разглежданите по главното производство, а именно индивидуални срочни трудови договори, които са сключени с лица, избрани въз основа на обективни критерии като продължителност на периода на безработица, предишен опит и брой на ненавършили пълнолетие деца на издръжка на тези лица.

34

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на Директива 2014/24, членове 49 и 56 ДФЕС, принципите за равно третиране, прозрачност и пропорционалност, както и членове 16 и 52 от Хартата не допускат решение на публичен орган, с което се прибягва до сключването на трудови договори, като разглежданите по главното производство, за изпълнение на определени задачи, произтичащи от неговите задължения от обществен интерес.

35

На първо място, предвид отговора на първия въпрос, следва да се приеме, че разпоредбите на Директива 2014/24 не се прилагат по отношение на трудови договори като разглежданите по главното производство.

36

На второ място, що се отнася до членове 49 и 56 ДФЕС, както и до споменатите във втория въпрос принципи на правото на Съюза, следва да се припомни, че макар и в областта на обществените поръчки принципът на равно третиране и неговите конкретни проявления като забрана на дискриминацията, основана на гражданството, както и членове 49 и 56 ДФЕС да се прилагат в случай, при който публичен орган възлага на трета страна предоставянето на стопански дейности, не следва обаче правото на Съюза да се прилага за обществени поръчки в случай когато публичният орган изпълнява възложените му задачи от обществен интерес със свои собствени административни, технически и други средства, без да прибягва до други правни субекти (вж. в този смисъл решения от 11 януари 2005 г., Stadt Halle и RPL Lochau, C‑26/03, EU:C:2005:5, т. 48 и от 13 октомври 2005 г., Parking Brixen, C‑458/03, EU:C:2005:605, т. 61).

37

От това следва, че посочените разпоредби на Договора за функционирането на ЕС и принципите на правото на Съюза не са приложими към обстоятелствата в делото по главното производство, доколкото разглежданите по това дело болници, учредени по публичното право, са решили сами да задоволяват някои от своите нужди в рамките на изпълнението на възложените им задачи от обществен интерес, като са прибягнали до сключването на трудови договори.

38

На трето място, що се отнася до членове 16 и 52 от Хартата, следва да се отбележи, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата разпоредбите ѝ се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Съгласно параграф 2 от този член Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на компетентност на Съюза, не създава нови правомощия или задачи за Съюза, нито променя правомощията и задачите, определени в Договорите. Така Съдът трябва да тълкува правото на Съюза с оглед на Хартата в пределите на предоставената на Съюза компетентност (решение от 8 ноември 2012 г., Iida, C‑40/11, EU:C:2012:691, т. 78 и цитираната съдебна практика).

39

Както обаче следва от точки 35—37 от настоящото съдебно решение, решенията на болниците, учредени по публичното право, да сключват разглежданите по главното производство трудови договори, не попадат в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата, така че съвместимостта на тези решения с основните права не може да се преценява от гледна точка на учредените с Хартата права.

40

Следователно на втория въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на Директива 2014/24, членове 49 и 56 ДФЕС, принципите за равно третиране, прозрачност и пропорционалност, както и членове 16 и 52 от Хартата не се прилагат по отношение на решение на публичен орган, с което се прибягва до сключването на трудови договори, като разглежданите по главното производство, за изпълнение на определени задачи, произтичащи от неговите задължения от обществен интерес.

41

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 1 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че решението на възлагащия орган да сключи трудови договори с физически лица за предоставяне на определени услуги, без да прибягва до процедура за възлагане на обществени поръчки съгласно Директива 2014/24, с мотива че според него тези договори не попадат в приложното поле на посочената директива, може съгласно посочената разпоредба да бъде предмет на жалба, подадена от икономически оператор, който има интерес да участва в обществена поръчка със същия предмет като посочените договори, и който счита, че те попадат в приложното поле на посочената директива.

42

Видно от използвания израз „по отношение на процедурите“, от текста на член 1, параграф 1 от Директива 89/665 следва, че всяко решение на възлагащия орган, за което се прилагат правните норми на Съюза в областта на обществените поръчки и което може да ги наруши, подлежи на съдебния контрол, предвиден в член 2, параграф 1, букви a) и б) от същата директива. Следователно тази разпоредба се отнася общо до решенията на възлагащия орган, без да провежда разграничение между тях в зависимост от съдържанието им или момента да приемането им (решение от 5 април 2017 г., Marina del Mediterráneo и др., C‑391/15, EU:C:2017:268, т. 26 и цитираната съдебна практика).

43

Това широко разбиране на понятието „решение“ на възлагащия орган се потвърждава от факта, че разпоредбата на член 1, параграф 1 от Директива 89/665 изобщо не предвижда ограничения относно естеството и съдържанието на посочените в нея решения. Освен това ограничителното тълкуване на това понятие няма да е съвместимо с разпоредбата на член 2, параграф 1, буква a) от директивата, която изисква от държавите членки да предвидят междинни процедури относно всяко решение, взето от възлагащия орган (решение от 5 април 2017 г., Marina del Mediterráneo и др., C‑391/15, EU:C:2017:268, т. 27 и цитираната съдебна практика).

44

Освен това следва да се припомни, че представлява решение, което подлежи на обжалване, по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 89/665 всеки акт на възлагащ орган, приет във връзка с обществена поръчка за услуги, попадаща в материалното приложно поле на Директива 2014/24, и който може да има правно действие, независимо от това дали този акт е приет извън формална процедура за възлагане на обществени поръчки или в рамките на такава процедура (решение от 11 януари 2005 г., Stadt Halle и RPL Lochau, C‑26/03, EU:C:2005:5, т. 34).

45

В това отношение, когато възлагащ орган реши да не започва процедура по възлагане на обществена поръчка с мотива, че въпросната обществена поръчка не попада според него в приложното поле на релевантните правила на Съюза, това решение може да подлежи на съдебен контрол (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2005 г., Stadt Halle и RPL Lochau, C‑26/03, EU:C:2005:5, т. 33).

46

Всъщност подход, при който Директива 89/665 не би изисквала съдебна защита извън формална процедура за възлагане на обществени поръчки, така че нито решението на възлагащия орган да не започне такава процедура, нито решението, свързано с това дали обществената поръчка попада в приложното поле на релевантните правила на Съюза, не може да бъде предмет на жалба, би имало за последица да направи незадължително за всеки възлагащ орган прилагането на релевантните правила на Съюза, макар че това прилагане е задължително, когато предвидените за това условия са изпълнени (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2005 г., Stadt Halle и RPL Lochau, C‑26/03, EU:C:2005:5, т. 36 и 37).

47

Следователно на третия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че решението на възлагащия орган да сключи трудови договори с физически лица за предоставяне на определени услуги, без да прибягва до процедура за възлагане на обществени поръчки съгласно Директива 2014/24, с мотива че според него тези договори не попадат в приложното поле на посочената директива, може съгласно посочената разпоредба да бъде предмет на жалба, подадена от икономически оператор, който има интерес да участва в обществена поръчка със същия предмет като посочените договори, и който счита, че те попадат в приложното поле на посочената директива.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: