INT/903
Не може да има Зелен пакт без социален пакт
СТАНОВИЩЕ
Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Не може да има Зелен пакт без социален пакт
(становище по собствена инициатива)
|
За контакт
|
int@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Marie-Laurence DRILLON
|
|
Дата на документа
|
19.5.2021 г.
|
Докладчик: Norbert Kluge
|
Решение на Пленарната асамблея
|
20.2.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
Компетентна секция
|
„Единен пазар, производство и потребление“
|
|
Приемане от секцията
|
11.5.2021 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД/ММ/ГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1Държавите, дружествата и гражданите трябва да се справят заедно с бързопроменящи се и основни предизвикателства. Те трябва да поемат обща отговорност, така че никой да не бъде пренебрегнат. Възстановяването трябва да се основава на „защита на човешките и социалните права, демократичните ценности и принципите на правовата държава, отключване на пълния потенциал на единния пазар, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г.“. ЕИСК подчертава факта, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля в този процес, включително в световен мащаб.
1.2Преходът към по-екологосъобразни и по-устойчиви икономически парадигми ще доведе до високи икономически разходи, носещи риска от увеличаване на социалното неравенство и подкопаване на социалното сближаване. Няма да има „Зелен пакт“ без интегриран „социален пакт“. Има няколко основни политически компонента, необходими за гарантиране на тясна връзка между Зеления пакт и социалната справедливост.
1.3Насърчаването на заетостта и уменията, плавният преход и динамичният социален диалог са безспорно важни елементи. При все това социалният пакт като съществена част от един нов Зелен пакт със сигурност не е свързан само с „работата“. Той се отнася до доходите, социалната сигурност и фискалната подкрепа за всички, които се нуждаят от такава, включително тези, които изобщо нямат достъп до работа. Включването на всички участници от гражданското общество трябва да бъде съвместно усилие и обща грижа дори в процеса на вземане на решения на дружествата, т.е. трябва да се обърне внимание на включването на най-уязвимите групи.
1.4Дружествата трябва да допринасят за изпълнението на Зеления/социалния пакт в рамките на своите конкретни способности. Разбира се, те трябва да запазят целта да са печеливши и конкурентоспособни. Същевременно те могат да играят по-важна роля в управлението на своя конкретен принос, така че Зеленият пакт, плановете за възстановяване и устойчивост и промишлената трансформация да бъдат успешни и социално полезни. Това включва насърчаването на предприемачеството и специалната роля на МСП, както и ролята на предприятията от социалната икономика, които би трябвало да бъдат разглеждани като допълващи участници в свързването на регионалните и местните пазари на труда с индустриалната промяна.
1.5Основен елемент на подобен подход е силният и насочен към бъдещето социален диалог. Той ще подкрепи и едно по-открито корпоративно управление, което е ориентирано към участието. Въпреки че ефективното вземане на решения е една от ключовите предпоставки за успеха на дружествата и техните управителни съвети трябва да запазят гъвкавостта си, за да балансират интересите на отделните заинтересовани страни, социалният диалог може да играе конструктивна роля за подобряване на качеството на процеса на вземане на решения в дружествата, както се потвърждава от много емпирични проучвания. Стремежът е посредством гласа на работниците да се постига положителна дългосрочна промяна в дружествата, като се използва вътрешното ноу-хау за техните процедури, и по този начин се подобряват управлението на риска и контролът върху спазването на правилата. Това увеличава обхвата на информацията и качеството на решенията, които ще бъдат вземани в управителните съвети.
1.6ЕИСК признава разбирането на Европейската комисия по този въпрос, изразено в Плана за действие относно Европейския стълб на социалните права (от март 2021 г.): тъй като Европа преминава от период на реагиране на криза към възстановяване, „(с)оциалният диалог, информирането, консултирането и участието на работниците и техните представители на различни равнища (включително на равнище предприятия и сектори) играят важна роля за оформянето на икономическите преходи и за насърчаването на иновациите на работното място, по-специално с оглед на текущите двойни преходи и промените в сферата на труда“. Комисията препоръчва националните органи и социалните партньори да гарантират, че работниците биват информирани и консултирани, и да насърчават участието на работниците на равнище предприятие с цел стимулиране на иновациите на работното място.
1.7Това систематично разбиране за гласа на работниците в процеса на вземане на решения в дружествата по отношение на преструктурирането и иновациите в сферата на труда също би трябвало да бъде взето предвид при реформата на европейския семестър и националните планове за устойчивост. ЕС би могъл да се възползва в по-голяма степен от това при разработването на общата си търговска политика.
1.8Въпреки че съществуващата рамка на ЕС за корпоративно управление предоставя насоки за дружествата относно отчитането на различните интереси на заинтересованите страни, устойчивото корпоративно управление изисква по-широко и плуралистично разбиране за това какво трябва да бъде дадено дружество. Като признава същественото значение на акционерите за надзора над дружествата, ЕИСК би желал да се даде стимул за установяване на по-подходящо и ориентирано към заинтересованите страни дружествено право в рамките на корпоративната рамка на ЕС, като систематично се признава гласът на работниците. По-широко споделяни възгледи и ориентиран към бъдещето подход от такъв вид би трябвало да послужи за по-добър отговор на огромните предизвикателства, наложени от изменението на климата и цифровите промени, както и за възстановяването от пандемията от COVID-19.
Доброто корпоративно управление би трябвало да се разбира от гледната точка на обществото, като се съчетават „разходите“, до които води устойчивостта за дадено дружество, с ползите за обществото от по-устойчиво корпоративно управление. Наред с ползите за околната среда, те ще включват напредъка към по-приобщаващо общество, по-специално чрез наемане на по-многообразна работна сила.
1.9Гласът на всички заинтересовани страни, особено на работниците като съставни елементи на дружеството, трябва да бъде неразделна част от усилията за насърчаване на устойчивите и конкурентоспособни дружества на бъдещето в една здравословна среда. МСП, кооперациите и дейностите на социалната икономика играят важна роля в тази концепция.
1.10ЕИСК иска мисленето за рамката на ЕС в областта на икономика да е по-открито и приобщаващо, за да се овластят активните граждани в ролята им на предприемачи, работници и обикновени и произвеждащи потребители и да се даде възможност демократичните и представителните им организации да предвиждат и оформят промяната. Освен това дружествата би трябвало да бъдат насочвани в предоставянето на своя принос за едно по-приобщаващо общество. Това е най-ефективният начин за изпълнение на целта на ЕС „никой да не бъде пренебрегнат“.
1.11ЕИСК счита, че би трябвало да се насърчават създаването на стойност в дългосрочен план като задължение на изпълнителните директори чрез преследването на дългосрочни интереси и по този начин подобряването на отговорността на директорите към устойчивостта на дружеството. Приносът на работниците чрез подходящи канали също може да има положително въздействие върху дългосрочните корпоративни стратегии и инвестиции. Методи като представителство на работниците на равнището на ръководните органи в много случаи доказа техния положителен принос за дългосрочните корпоративни стратегии и инвестиции.
1.12Социалното измерение трябва да бъде признато в бъдещата актуализирана промишлена стратегия, а социалните, както и икономическите и екологичните аспекти трябва да се вземат предвид, когато се разработват ключовите показатели за ефективност (КПЕ) с цел по-добро измерване на трансформацията на европейската промишленост и нейната устойчивост в периода след пандемията, които ще бъдат включени в актуализираната промишлената стратегия за ЕС, публикувана от Комисията на 5 май 2021 г. Социалните (включително трудовите), както и икономическите и екологичните аспекти трябва да бъдат разглеждани на равна основа. Освен промишлената политика и финансовите пазари екологичното и социалното измерение на КПЕ също би трябвало да бъдат вземани предвид в счетоводните системи на корпоративното управление и в процеса на вземане на решения и би трябвало да измерват природния, социалния и човешкия капитал освен финансовия капитал. Европейското законодателство би трябвало да подкрепи счетоводни стандарти в Европа, които отразяват по подходящ начин действителните социални и икономически разходи.
1.13Отчитайки тези съображения, ЕИСК желае да започне политическата дискусия на всички равнища за това как да бъде създадена нова рамка на ЕС за заинтересованите страни. Европейският парламент и предстоящите председателства на Съвета на ЕС трябва да водят дебата за това как взаимодействието между всички заинтересовани групи може да бъде очертано политически, а също така накрая и в подобрена правна рамка на ЕС за заинтересованите страни, която е една от основните предпоставки за дружества, които са благоприятни за климата и издръжливи, икономически успешни, устойчиви в дългосрочен план и същевременно социално отговорни. Тук би трябвало да се включи и обмисляне на поведението на инвеститорите и на капиталовите пазари.
1.14За да се предостави възможност за участие на европейско равнище и за да се осигури пряка информация, ЕИСК призовава Европейската комисия и Европейския парламент да предприемат последващи действия по дискусията относно рамкова директива на ЕС за минимални стандарти относно информирането, консултирането и участието на работниците в ръководните органи на дружества в случаите, когато дружествата възприемат дружественото право на ЕС.
1.15Високото качество в процеса на вземане на решения на дружеството е от изключителен интерес за всички заинтересовани страни, включително за акционерите. В този дух и воден от целите на ЕС в рамките на Зеления пакт и програмата за възстановяване Next Generation, ЕИСК призовава създателите на политики на ЕС да преосмислят рамката на ЕС за корпоративно управление, включително директивата за акционерите, с цел по-нататъшно подобряване. ЕИСК обаче подчертава значението на оценката на въздействието и придържането към принципите за по-добро регулиране във всички възможни регулаторни действия в това отношение.
1.16Макар че отговорностите на всички участници (дружества, власти и гражданско общество) трябва да бъдат ясни, ЕИСК настоява в дебата за по-добра рамка на ЕС за добро корпоративно управление да се постави силен акцент върху връзката с активни политики на пазара на труда и тяхното регионално въздействие, върху ефективни публични служби по заетостта, адаптирани към променящите се модели на трудовите пазари социално-осигурителни системи и върху създаването на подходящи предпазни мрежи по отношение на минималните доходи и социалните услуги за най-уязвимите групи.
1.17Следвайки концепцията за добро корпоративно управление за успешен Зелен пакт с приобщаващ социален пакт, ЕИСК насърчава Европейската комисия да включи в работната си програма по-широк модел за заинтересованите страни като еталон за устойчиво корпоративно управление. Дебатът по този въпрос може да се основава на вече приети от ЕИСК и ЕП резолюции, становища и доклади.
2.Зеленият пакт и възстановяването от COVID-19 като тема на справедливия преход в Европа
2.1Европейската регулаторна рамка все още не поставя изцяло на равна нога социалните, екологичните и икономическите цели. Макар „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, чиято цел е пренасочване на капиталовите потоци към по-устойчива икономика, включвайки устойчивото развитие в управлението на риска и насърчавайки прозрачността и дългосрочната ориентираност, наистина да се отнася до екологичното, икономическото и социалното измерение на устойчивостта, до момента в единната система за класификация (или таксономия) на устойчивите дейности са определени само критериите за екологично устойчивите икономически дейности, като определянето на социалните критерии е отложено. В този контекст Европейската комисия разглежда инвеститорите (а работниците наистина също инвестират в своето дружество) като една от движещите сили за устойчивото развитие и освен това проучва начини как да се дадат повече възможности за влияние на потребителите и други заинтересовани страни в прехода към устойчивост.
2.2Последиците от пандемията от COVID-19 за работните места и дружествата са безпрецедентни, като засягат здравето и безопасността, организацията на работата и икономическите и финансовите условия на дружествата и ускоряват тенденциите за корпоративно преструктуриране и цифровизиране, както и поляризацията в рамките на нашите пазари на труда.
2.3На фона на тази несигурност европейските политики трябва да доведат до реални подобрения в живота на хората. Социалният модел на приобщаващи, плуралистични и демократични общества се нуждае от устойчиво гражданско общество и стабилна и устойчива социална среда, основани на национални политики и интеграция, свързана с работата. В противен случай национализмът и популизмът все повече заплашват да преобърнат демократичните ценности и да подкопаят социалната и политическата стабилност.
2.4Съществува реална потребност от разработване на широка концепция за социалното измерение, за да се подкрепи Зеленият пакт, включително всички съответни заинтересовани страни. Този подход би трябвало да обхваща съответните политики на ЕС и на държавите членки, като например за заетост, социална закрила и социално подпомагане, здравеопазване, образование и обучение, с акцент върху най-уязвимите групи в обществото.
2.5Държавите — членки на ЕС, би трябвало да насърчават структурните реформи особено в политиките в областта на социалната закрила, заетостта, образованието и обучението, с цел да бъдат по-добре подготвени да се изправят пред предизвикателствата на един справедлив преход. Това означава активни политики на пазара на труда, ефективни публични служби по заетостта, адаптирани към променящите се модели на трудовите пазари социално-осигурителни системи и създаване на подходящи предпазни мрежи по отношение на минималните доходи и социалните услуги за най-уязвимите групи.
2.6Устойчивите предприятия трябва да създават конкурентоспособност, перспективи за достоен труд и доходи в издръжливи места и здравословна среда. Това е една от ключовите предпоставки за европейските цели и ценности за осъществяване на прехода към полезен справедлив преход за цялото гражданско общество. По време на преход и криза участието на служителите и заинтересованите страни е важно и може да изгради твърда основа за подпомагане на служителите в рамките на дружествата и обществото и по този начин да се насърчат сигурността и стабилността. Това е от ключово значение за конкурентното предимство на дружеството в едно глобално общество.
3.Към екологично, социално и икономически устойчиво корпоративно управление
3.1Като се зачитат националните различия и различията между предприятията, информирането, консултирането и участието на равнището на ръководните органи е ключов политически въпрос за устойчивите дружества, който е в основата на по-дългосрочното мислене и подобрява качеството на процеса на вземане на решения в рамките на програма за икономически реформи. В този контекст „добрата репутация“ на дадено дружество се превръща в конкурентно предимство. Устойчивото корпоративно управление трябва да насърчава дългосрочна и плуралистична насоченост в решенията на дружествата, като същевременно запазва точността, качеството и ефективността на процеса на вземане на решения. Правният интерес на дружествата, към който са обвързани задълженията на директорите, би трябвало да бъде разграничаван от интереса на акционерите, които понякога са склонни да акцентират върху печалбата в краткосрочен план. Един плуралистичен, дългосрочен и устойчив подход би трябвало да включва и интересите на служителите и интересите на други заинтересовани страни.
3.2Във връзка с това Европейската комисия предприе някои предварителни стъпки към евентуална законодателна инициатива относно задължителна надлежна проверка. ЕИСК твърдо подкрепя тези инициативи.
3.3Освен това, в допълнение на показателите за разходи и производителност би трябвало да се обсъди и разработи нова парадигма за предвиждане и управление на промяната като елемент на „добро“ корпоративно управление, което взема предвид и социалните разходи за преструктурирането и промяната и приноса на дадено дружество за едно по-приобщаващо общество. Трябва да се вземат предвид и въздействията върху разпределението на доходите, възрастта и равенството между половете, работните места, качеството и устойчивостта на околната среда и заетостта и социалното приобщаване.
3.4Социалните въпроси все още не са представени по същия начин в КПЕ за финансовия анализ и оценяването на дружествата. Въпреки че Европейската комисия възложи на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) да разработи европейски стандарт за финансово отчитане, все още не съществува световен стандарт за измерване и оценяване на въздействието за паричното измерване и оповестяването на въздействията на корпоративната дейност. Измерването, паричното изражение и отчитането на въздействието на корпорациите би улеснило дружествата да станат неутрални по отношение на климата.
3.5Във връзка с това ЕИСК желае ясен напредък в предстоящия преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация в областта на стандартите за докладване относно социалните и трудовите аспекти на управлението, включително условията на труд, равенството в управителните съвети и заетостта на работниците в неравностойно положение или работниците с увреждания. Цялостната устойчивост на дружествата би трябвало да се измерва и оценява точно.
3.6В съответствие с целите на Зеления пакт и целите за възстановяване сега целта на корпоративното управление до момента за генериране на възвръщаемост за акционерите трябва да бъде допълнена и с разбирането за социална и екологична отговорност. Затова гарантирането на системни канали за гласа на работниците в процеса на вземане на решения на дружествата е от съществено значение.
3.7Както вече беше заявено в становището на Комитета относно „Индустриален преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика“, ЕИСК настоятелно призовава Комисията да укрепи и да развие социалното измерение в адаптираната и актуализирана промишлена стратегия. Това би трябвало да има въздействие и върху ключовите показатели за ефективност (КПЕ), които ще бъдат разработени, като се обърне внимание и на включването на социални показатели. Служителите и представителите на гражданското общество трябва да участват в консултациите относно подходящи КПЕ за измерване на успеха на Зеления пакт както на равнището на промишлеността, така и на дружествено равнище.
3.8Заслужава да се обмисли дали правната рамка на ЕС би трябвало да спомогне за определянето на минимален стандарт за задължително информиране, консултиране и участие на работниците чрез подходящи канали, напр. в управителните съвети на дружествата за изразяване на гласа на работниците, като се гарантира ранно информиране и консултиране на работниците, както и предвиждане на промените. Въпреки че има положителни резултати в това отношение, е необходимо да се подобрят изпълнението и правоприлагането.
3.9Наред с това трябва да се увеличи равенството между половете в ръководните органи на дружествата и на изпълнителни управленски длъжности. Трябва да се предотвратяват заобикалянето или намаляването на участието на работниците в ръководните органи, корпоративният правен инженеринг и изкуствените конструкции като „дружества — пощенски кутии“, създадени с цел избягване на участието на работниците. Участието на работниците в ръководните органи, както е предвидено в законодателството на поне дванадесет държави членки, и обикновено разбирано като участие във вземането на решения, което означава подход за активно разработване и насърчаване на задължителна минимална долна граница за права на участие въз основа на общи европейски минимални стандарти за представителство. Един пример е Директивата за ЕРС, която трябва да съчетава по-добре настоящите реални условия и бъдещите нужди на транснационалното преструктуриране, осъществяване на предоставянето на ЕРС на необходимите ресурси и компетентности и се предвидят санкции за дружествата, които не спазват правилата. Секторните консултации също би трябвало да играят по-активна роля.
3.10Социална Европа трябва да се ръководи от общи правила, които гарантират, че корпорациите и техните собственици се придържат към „добро корпоративно управление“. То служи като съществен елемент в един ефективен социален диалог. Във връзка с това важна роля ще играе задължителната правна рамка на ЕС относно надлежната проверка и отговорното бизнес поведение с компонент, свързан с участието на работниците.
3.11„Интегрирането на участието“ би трябвало да стане хоризонтален структурен елемент във всички европейски законодателни актове и инициативи, които имат въздействие върху условията на труд и живот, за да се насърчават социалната сигурност и растежът.
Брюксел, 11 май 2021 г.
Alain Coheur,
председател на секция „Единен пазар, производство и потребление“
_____________