BG

Европейски икономически и социален комитет

SOC/590

Нова програма за култура

СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Нова европейска програма за култура“COM(2018) 267 final

Докладчик: Antonello Pezzini (IT – I гр.)

Консултация

Европейска комисия, 22.5.2018 г.

Правно основание

член 167 от ДФЕС

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

26.9.2018 г.

Дата на приемането на пленарна сесия

17.10.2018 г.

Пленарна сесия №

538

Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)

182/1/0



1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК е убеден, че Европа представлява културна общност, която се основава на споделени ценности, и че социалната пазарна икономика е отличителен белег на европейския начин на живот, съчетаващ икономическата свобода със социалните права и принципите на зачитане на човека.

1.2ЕИСК счита, че е изключително важно да се укрепи и развие културното измерение на Съюза, основано на залегналите в Договорите общи ценности, тъй като то представлява ключов фактор в процеса на интеграция и крайъгълен камък на европейската културна идентичност, ангажирана с изграждането на приобщаващо, плуралистично, сплотено и конкурентоспособно общество.

1.2.1Според ЕИСК само укрепването на чувството за принадлежност към Европа и на общата културна идентичност може да засили европейската интеграция и културното и езиковото многообразие.

1.2.2Според Комитета материалното и нематериалното културно наследство на Европа са елементите, които сплотяват народите на Европа; те представляват изключително силна идентична връзка и ценен стратегически ресурс за социално сближаване.

1.3ЕИСК счита, че именно поради настоящата политическа криза и кризата на идентичността в Европа 1 е изключително важно културата да възстанови ключовата си роля в предаването на основаните на идентичността връзки, за да се превърнат в реалност общите ценности, залегнали в Договорите.

1.4Въпреки че оценява положително инициативата културата да заеме централно място в програмата, ЕИСК призовава нейното рестартиране да бъде възможност да се обмисли идеята за „ново европейско Възраждане“, насочено към създаването на Европейско културно пространство (ЕКП 2 , основано на многобройни общи ценности като солидарност, доверие и съвместна отговорност.

1.5Според Комитета една обновена европейска програма за култура трябва да се основава на споделена стратегическа визия, която, с оглед на реализирането на Европейското културно пространство, да включва:

·общите ценности на свобода и солидарност, които определят идентичността;

·основните принципи на свободата на движение, установяване и предоставяне в Европа за хора, стоки и услуги, които имат отношение към културата;

·системи за управление и планиране на мерките, насочени към културното наследство;

·конкретни дейности по реставрация и съхраняване на огромното художествено наследство, което прави европейската култура жива за новите поколения 3 ;

·използване на европейската култура в международните отношения;

·обновено управление на европейските политики, за да се даде повече пространство на участниците, които създават и формират културата в различните форми на културно изразяване и в културните и творческите индустрии;

·подкрепа за обединяването на малките творчески предприятия, по-специално на тези, които си поставят социални цели;

·синергии и обмен на културни процеси, които допринасят за по-добро споделяне на многобройните форми на изразяване на европейското общество.

1.6По отношение на предлагането на култура е необходимо адресатите на мерките да ги възприемат ясно и лесно чрез нови многоезични средства за комуникация, така че Европейското културно пространство наистина да принадлежи на всички.

1.7По отношение на търсенето в областта на културата, Комитетът счита, че действията, насочени към потребителите на култура, са от основно значение за увеличаване на участието в развитието на европейската ценностна идентичност, с инициативи като „Еразъм на културното гражданство“ и създаването на Европейска харта за култура, насочена към европейските граждани.

1.8ЕИСК е убеден, че може да играе проактивна роля в структуриран диалог в областта на културата, за да се укрепят демократичното гражданство, културната идентичност и споделянето на многобройни творчески форми на изразяване на обществото, включително с помощта на съвместни инициативи, като например стартирането на Европейска седмица на културата, нощите на европейската култура и определянето на европейски посланици на културата.

1.9Комитетът поема ангажимента да осъществява мониторинг на данните от пътната карта на новата програма и да работи за изграждането на ЕКП, като представя редовни доклади на Комисията.

2.Въведение

2.1Културата е в центъра на европейския проект и представлява основата на „единството в многообразието“ на Европейския съюз. Тя е основен компонент на съвместния живот и ценност, която може да ни направи по-хуманни, тъй като е задължителен елемент от поведението ни в обществото и в ежедневното изразяване на нашето гражданство.

2.2Следователно културата представлява най-добрият стратегически ресурс за социално сближаване и междукултурен диалог и отлична възможност за популяризиране на общата история, с голямото богатство на културното многообразие на европейските региони и на споделеното материално и нематериално наследство.

2.3В Договора от Лисабон се отдава голямо значение на културата: в преамбюла към Договора за ЕС се съдържа изрично позоваване на желанието на държавите членки да се вдъхновяват от „културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“, а сред приоритетните цели е посочен ангажиментът на ЕС да „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и [да] следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“.

2.3.1Много от тези ценности, които служат за основа за европейското общество, са подчертани в Договора: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека ...“. Тези ценности, станали неразделна част за европейската култура, се появяват и трябва да заемат все по-голямо място в едно общество, което се характеризира с плурализъм, отсъствие на дискриминация, толерантност, справедливост и солидарност.

2.3.2В Хартата на основните права, която е неразделна част от Договора, е събран, потвърден и обобщен дълъг списък от ценности, някои от които вече са упоменати в Договора.

2.3.3Ето защо действията на ЕС са насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки, така че техните специфични правомощия в областта на културната политика все повече да се позовават на признатите общи ценности, които се вписват като основополагащ елемент в структурата на социалните отношения.

2.3.4В социалните взаимоотношения и в ежедневните действия поведението на човека следва моделите, които са предварително обособени в неговия интелект 4 . Тези модели обаче се усвояват чрез образованието 5 и обучениет 6 и се укрепват чрез взаимоотношенията, които се изграждат със заобикалящия ни свят.

2.3.5Оттук идва значението на разпространението и изтъкването на ценностите, които съставляват общата основа на европейската цивилизация, особено сред младите хора, като се започне още от детска възраст, тъй като тогава се укрепват „огледалните неврони“, имитиращи действията, усещанията и емоциите, които наблюдаваме у другит 7 .

2.4Понятието за култура 8 е само по себе си динамично, следователно предполага редица действия, които трябва да бъдат разработени от европейските политики и от държавите чрез образование и примери. Залегналите в Договора и изброени по-горе ценности не са се появили спонтанно, а са резултат от размисъл и опит, натрупани в резултат от взаимоотношенията в обществото, които ръководят мирното съвместно съществуване и засилването на доверието между народите и трябва да бъдат предмет на процеси на обучение и социални взаимодействия, насочени най-вече към новите поколения, за да могат те да приемат и да споделят тези етични ценности.

2.5Освен със своята социална и определяща идентичността стойност, културата се възприема все повече като стратегически икономически фактор, който представлява движеща сила за увеличаването на богатството на глава от населението, на благосъстоянието и на общия европейски БВП, а също и като фактор в международните отношения.

2.6Приносът на секторите на културата и творчеството се оценява на 4,2 % от БВП на ЕС, с растеж на заетостта от 1,5 %. В абсолютни стойности това означава, че през 2016 г. културата е генерирала 89,9 милиарда евро, което представлява увеличение с 1,8% в сравнение с 2015 г., а ако се отчетат свързаните с нея отрасли, тази сума ще възлезе на над 250 милиарда, като е осигурявала работа на 1,5 милиона души 9 .

2.7Участието в културата представлява основен елемент от ангажимента на Европа, но с настъпилата през 2008 г. икономическа и финансова криза, която впоследствие се пренесе в социалната и политическата област, това участие беше ограничено във всички европейски държави, най-осезаемо в страните от Южна Европа 10 .

2.8Европейската програма за култура 11 през 2007 г. ангажира ЕС и държавите членки да работят за:

·насърчаване на културното многообразие;

·защита на културното наследство;

·преодоляване на пречките пред свободното движение на операторите в сектора;

·подкрепа за приноса на културните и творческите предприятия.

2.8.1С Работния план на ЕС за културата за периода 2015–2018 г. бяха определени 4 основни приоритета за европейско сътрудничество в областта на културните политики:

·достъпна и отворена за всички култура;

·съхраняване и популяризиране на културното наследство;

·подкрепа за секторите на културата и творчеството в рамките на иновативна икономика;

·насърчаване на културното многообразие.

2.9Парламентът прие редица резолюции 12 и препоръки относно справедливия достъп до услугите в областта на културата, културата във външните отношения на Съюза и мобилността, културните и творческите индустрии.

2.10На заседанието на Съвета от 23 май 2018 г. бяха приети заключения относно включването на културното наследство и в рамките на други политики и засилването на диалога с организациите на гражданското общество.

2.11От своя страна ЕИСК неколкократно е изразявал мнението си относно оползотворяването на секторите на културата и творчеството и в подкрепа на създаването на стратегия за международни културни отношения 13 , както и относно приноса на селските райони за европейското културно наследство 14 .

3.Предложения на новата програма

3.1Основните елементи на предложената от Комисията нова програма могат да се обобщят, както следва:

·насърчаване на културното участие, мобилността на творците и опазването на наследството чрез използване на силата на културата и културното многообразие за социално сближаване и благополучие;

·насърчаване на изкуството и културата в образованието;

·укрепване на международните отношения в областта на културата;

·установяване на по-силни връзки с промишлената политика;

·използване на ролята на културата за укрепване на европейската идентичност;

·тясно сътрудничество с държавите членки и гражданското общество.

3.2Предложените ключови измерения могат да бъдат обобщени, както следва:

3.2.1Социално измерение: използване на силата на културата и културното многообразие за социално сближаване и благополучие.

3.2.2Икономическо измерение: оказване на подкрепа на културното творчество в сферата на образованието и иновациите, на растежа чрез нови работни места и на развитието на културните индустрии и умения 15 ;

3.2.3Външно измерение за укрепване на международните отношения в областта на културата: подкрепа за културата в държавите – участнички в процеса на разширяване, в Западните Балкани и в средиземноморските страни, и действия на Фонда за развитие на страните от АКТБ 16 ;

3.2.4Трансверсално измерение: инициативи като „Европейска година на културното наследство“ и „Европейски столици на културата“, нов Европейски план за действие за културно наследство за периода 2019–2022 г., развитие на Digital4Culture, онлайн списък с европейски филми, подпомагане на цифровата трансформация.

3.3Стратегическото сътрудничество по новата програма ще бъде подкрепено от програмата „Творческа Европа“ и други програми на ЕС.

4.Общи коментари

4.1ЕИСК счита, че е изключително важно да се укрепи и развие културното измерение на Съюза, основано на залегналите в Договорите общи ценности, за да се консолидира чувството на принадлежност към изграждането на приобщаващо, сплотено и конкурентоспособно общество.

4.2Според Комитета материалното и нематериалното културно наследство на ЕС са елементите, които сплотяват народите на Европа; те представляват много силна идентична връзка, особено в моменти на криза на европейската идентичност и солидарност.

4.3ЕИСК счита за целесъобразно, именно поради настоящата криза в политиката, идентичността и управлението в Европа, европейската култура да възстанови ключовата си роля в предаването на ценностите, свързани с идентичността, включително като се укрепят европейските обучителни програми.

4.4Този процес на ценностна интеграция трябва да бъде основата за качествен скок, осъществен от една нова Програма в областта на културата, и да доведе до създаването на истинско Европейско културно пространство 17 , основано на общи ценности, което да бъде изграждано по аналогия и паралелно с Европейското научноизследователско пространство.

4.5Това ново Европейско културно пространство трябва да включва, наред със съответния график, следните елементи:

4.5.1обвързване на европейските културни политики и инструментите за подпомагане и разпространение на ценностите на идентичността, въз основа на чувството за принадлежност, с общ набор от ценности;

4.5.2пълното прилагане на свободата на движение, установяване и предоставяне на услуги на цялата европейска територия за работещи в сферата на културата физически и юридически лица;

4.5.3„културна икономика“ с акцент върху социално приобщаващите системи, които насърчават нови модели на опазване и възстановяване на културното наследство и на развитие на творческите индустрии, включително чрез нови форми на предприемачество със силна социална стойност;

4.5.4насърчаването на европейската култура в международните отношения, било като инструмент за възстановяване на културната дипломация, било като механизъм за меко действие във външните отношения на Европа, било като мултиплициращ икономически фактор в международния обмен, способен да превърне хората на изкуството/творците в „посланици на европейската култура“;

4.5.5механизми, действащи от долу нагоре, които да предоставят повече пространство на всички участници, които пряко произвеждат, изграждат и формират култура в областта на изкуството и културните и творческите индустрии.

4.6Според ЕИСК е необходимо общите предизвикателства да бъдат посрещнати със създаването на истински „вътрешен пазар на културата“, благоприятстващ:

·мобилността на хората на изкуството и услугите на предприятията, работещи в областта на културата;

·мобилността на произведенията на изкуството;

·сътрудничеството чрез транснационални проекти;

·междукултурния диалог;

·конкретните действия за укрепване на европейската културна идентичност;

·дейностите за реставрация и опазване на огромното европейско художествено наследство, включващи специални направления за мултимедийна и устойчива научноизследователска и иновационна дейност 18 ;

·укрепването на творческата независимост;

·развитието на хуманитарно-цифрова култура, която може да ограничи манипулативното влияние на алгоритъма за фалшиви новини и онлайн дезинформация.

4.7Според ЕИСК е изключително важно да се насърчава убеждението, най-вече сред младите хора посредством образованието, че културните различия и множеството форми на изкуството представляват съществени фактори за човешкото развитие и за утвърждаването на основните свободи, както и че обменът на културни процеси и най-добрите културни изяви допринасят за укрепване на демократичното гражданство.

4.8ЕИСК подчертава необходимостта новата европейска програма в областта на културата – в рамките на нова споделена и обогатена стратегическа визия – да бъде интегрирана и да залегне в перспективите за следващата европейска многогодишна финансова рамка.

4.9Според ЕИСК е необходимо адресатите на структурните и финансови програми и регулаторни действия за подкрепа да разполагат с ясна и прозрачна информация, достъпна в социалните мрежи.

4.10Също така ЕИСК счита, че действията, насочени към крайните адресати на европейската културна политика, са от основно значение за повишаването на участието, което беше подложено на сериозно изпитане от икономическата, финансова и впоследствие прераснала в социална криза.

4.10.1Според ЕИСК стартирането на Еразъм на гражданството за развитие на културата и туризма в Съюза и на Европейската харта за култура, която предвижда улеснен достъп до европейските културни забележителности, както и стартирането на европейските седмици и нощи на културата, биха могли да се окажат полезни инициативи, особено за младите поколения.

5.Специфични бележки

5.1Трябва да се предостави цифрово оперативно ръководство, с актуализиран в реално време и лесен за ползване уебсайт на всички езици на Съюза, за да се гарантира използваемостта на многобройните съществуващи в момента инструменти на ЕС, изброени в поместения по-долу първоначален ориентировъчен списък:

·ИСР II, инструмент за сътрудничество за развитие 19 ;

·Med иMed Culture (2014–2018 г.) 20 ;

·ЕИС, инструмент за съседство, бивш ЕИСП 21 ;

·ИПП II(2014–2020 г). 22 ;

·Мрежата „Натура 2020“ 23 ;

·„План за действие за природата, хората и икономиката“ на „Натура 2020“ 24 ;

·Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (2014 – 2020 г.) 25 ;

·структурните фондове 26 ;

·EMODnet, Phase III, наблюдение и данни за морската среда 27 ;

·„Син растеж на Съюза“, в морския сектор, морския транспорт и туризма 28 ;

·LEADER plus, възстановяване и подобряване на културното и селското наследство 29 ;

·„Европа за гражданите“ (2014 – 2020 г.) за историята и многообразието на Съюза 30 ;

·държавните помощи в областта на опазването на културата и наследството 31 ;

·„Незаконен трафик на паметници на културата“ 32 ;

·програма „Коперник“ (бивша ГМОСС), сателитна информация за мониторинг на културното наследство 33 ;

·EDEN (Най-добри европейски дестинации);

·програма COSME, която финансира инициативи в полза на културата и туризма 34 ;

·Културни маршрути на Съвета на Европа и ЕК;

·„C3 Monitor“, за мониторинг и сравняване на около 170 културни и творчески обекта в 30 европейски държави, „Културна динамика“ (Cultural Vibrancy), '„Творческа икономика“(Creative Economy), „Благоприятна среда“(Enabling Environment);

·публично-частно партньорство (ПЧП) в областта на енергийната ефективност на историческите сгради;

·културното наследство за устойчивото развитие на „Хоризонт 2020“;

·цифровата платформа Europeana с над 50 милиона цифровизирани записа: книги, музика, произведения на изкуството, със съвременни методи за търсене;

·Цифрова програма за изследване на европейското филмово наследство 35 ;

·инвестиции в културното наследство благодарение на регламентите за политиката на сближаване 36 ;

·„Еразъм+“ 37 ;

·Знак за европейско наследство, присъждан на обекти, разположени в ЕС 38 ;

·програмата „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.), включваща медиен компонент, посветен на аудиовизуалния сектор (подпрограма „Медии“), културен компонент, посветен на творческите и културните сектори (подпрограма „Култура“), транссекторен компонент, посветен на всички творчески и културни сектори (междусекторна секция) 39 .

Брюксел, 17 октомври 2018 г.

Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет

_____________

(1)    Вж. широкоразпространените движения и аспекти, свързани с популизма и суверенизма.
(2)      По аналогия с европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и в негова подкрепа.
(3)    Вж. Специализирани услуги за реставрация: www.opencare.it .
(4)    Nihil est in intellectu quod prius non fuerit in sensu (В разума няма нищо, което преди това да не е било в чувствата) (Дж. Лок).
(5)    От латински instruere: подготвям, изграждам. (Б. пр. Тук е обяснен етимологичният произход на италианската дума istruzione – образование.)
(6)    Усвояване на знаци и модели.
(7)    Вж. резултатите от проучванията в областта на неврологията, които описват мимезиса на действията и подражанието на моделите.
(8)      От латински colere: обработвам, облагородявам.
(9)      Източник: Евростат.
(10)    Доклад "Cultural access and participation" („Достъп до култура и участие“) http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_399_en.pdf .
(11)      Вж. ОВ C 287, 29.11.2007 г.
(12)      Вж. .   ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142 , ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95 – текстове P8_TA(2016)0486.
(13)       ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 120.
(14)       NAT/738 (все още непубликувано в ОВ).
(15)    По-специално с извършената от P.I.S.A. промяна от STEM (наука, технология, инженерство и математика) на STEAM (наука, технология, инженерство, изкуства и математика) и в цифровата област.
(16)      Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн.
(17)    Вж. също Рамкова конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (CETS No 199) от 18.3.2008 г., Фаро, 27.10.2005 г.
(18)    Вж. становище NAT/738 (все още непубликувано в ОВ).
(19)       Регламент (ЕС) № 233/2014 .
(20)       Решение C (2015) 9133 .
(21)       Регламент (ЕС) № 232/2014 и Регламент (EС) № 236/2014 .
(22)      Регламент (ЕС) № 231/2014.
(23)       Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици.
(24)       COM(2017) 198 final .
(25)      Регламент (ЕС) № 1293/2013
(26)      Петте фонда: ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР, ЕФМДР.
(27)       Решение (ЕС) 2017/848 .
(28)

      Резолюция на Европейския парламент от 2.7.2013 г. (2012/2297(INI) .

(29)       Регламент (ЕС) № 1305/2013 .
(30)       Регламент (ЕС) № 390/2014 .
(31)      Регламент (ЕС) № 651/2014 и Регламент (ЕС) № 2015/1588.
(32)       COM(2013) 311 final .
(33)       Регламент (ЕС) № 377/2014 .
(34)       Регламент (ЕС) № 1287/2013 .
(35)       COM (2010) 487 final и COM (2014) 477 final .
(36)       ОВ L 347, 20.12.2013 г.
(37)       Регламент (ЕС) № 1288/2013 .
(38)    Решение № 1194/2011/ЕС
(39)     Регламент (ЕС) № 295/2013 .